Държавен вестник, брой 30 от 1.IV

Член 8 - Терминология

За целите на този Протокол:

а) термините "ранени" и "болни" означават лица, военни или цивилни, които поради травма, болест или друго физическо или психическо разстройство или увреждане се нуждаят от медицинска помощ или грижи и които се въздържат от каквито и да било актове на враждебност; тези термини включват също така родилки, новородени и други лица, които биха се нуждаели от неотложна медицинска помощ или грижи, като инвалиди или бременни жени, и които се въздържат от каквито и да било актове на враждебност;

b) терминът "претърпели корабокрушение" означава лица, военни или цивилни, които се намират в опасност в морски или други води в резултат на злополучен инцидент, засегнал тях или превозващия ги плавателен съд или летателен апарат, и които се въздържат от каквито и да било актове на враждебност; тези лица, при условие че продължат да се въздържат от актове на враждебност, продължават да бъдат считани за претърпели корабокрушение по време на спасяването им, докато не получат друг статут въз основа на Конвенциите или този Протокол;

c) изразът "санитарен персонал" означава лицата, назначени от участваща в конфликта страна предимно за санитарните цели, посочени в буква "е", или за управлението на санитарни формирования или за функционирането или управлението на санитарни транспортни средства; тези назначения могат да са постоянни или временни; терминът обхваща:

i) медицинския персонал, военен или цивилен, на участваща в конфликта страна, включително този, посочен в Първата и Втората конвенция, както и този, зачислен към органите на гражданската защита;

ii) медицинския персонал на националните дружества на Червения кръст (Червения полумесец, Червения лъв и слънце) и на други национални доброволни дружества за оказване на помощ, надлежно признати и упълномощени от участваща в конфликта страна;

iii) медицинския персонал на санитарните формирования или на санитарните транспортни средства, посочени в член 9, параграф 2;

d) изразът "богослужебен персонал" означава военни или цивилни лица, като свещеници, които се занимават изключително с изпълнение на своята служба и са прикрепени към:

i) въоръжените сили на участваща в конфликта страна;

ii) санитарните формирования или санитарните превозни средства на участваща в конфликта страна;

iii) санитарните формирования или санитарните транспортни средства, посочени в член 9, параграф 2; или

iv) органите на гражданската защита на участваща в конфликта страна.

Прикрепването на богослужебния персонал може да е постоянно или временно, а съответните разпоредби, посочени в буква "k", се прилагат по отношение на него;

e) изразът "санитарни формирования" означава заведения и други формирования, военни или цивилни, създадени за санитарни цели, а именно за издирването, прибирането, транспортирането, диагностиката или лечението, включително оказването на първа помощ, на ранените, болните и претърпелите корабокрушение лица, или за предотвратяването на заболявания; терминът включва например болнични и други подобни формирования, центрове за кръвопреливане, центрове и институти за превантивна медицина, санитарни складове и складове за санитарни материали и фармацевтични продукти на тези формирования; санитарните формирования могат да бъдат стационарни или мобилни, постоянни или временни;

f) изразът "санитарно транспортиране" означава превозването по суша, вода или въздух на закриляните от Конвенциите и от този Протокол ранени, болни, претърпели корабокрушение лица, медицински персонал, богослужебен персонал, медицинско оборудване или материали;

g) изразът "санитарни транспортни средства" се отнася до всички средства за транспорт, военни или цивилни, постоянни или временни, предназначени изключително за санитарно транспортиране и намиращи се под контрола на компетентен орган на участваща в конфликта страна;

h) изразът "санитарни наземни превозни средства" означава всички санитарни транспортни средства за превоз по суша;

i) изразът "санитарни кораби и малки плавателни съдове" се отнася до всички санитарни транспортни средства за превоз по вода;

j) изразът "летателни апарати за санитарни цели" означава всички санитарни транспортни средства за превоз по въздух;

k) "постоянен санитарен персонал", "постоянни санитарни формирования" и "постоянни санитарни транспортни средства" са тези, предназначени изключително за санитарни цели за неопределен период; "временен санитарен персонал", "временни санитарни формирования" и "временни санитарни транспортни средства" са тези, които са предназначени изключително за санитарни цели за ограничен срок през цялото времетраене на този период; освен ако не е предвидено друго, термините "санитарен персонал", "санитарни формирования" и "санитарни транспортни средства" обхващат както постоянните, така и временните категории;

l) изразът "отличителна емблема" означава отличителната емблема червен кръст, червен полумесец или червен лъв и слънце на бял фон, когато тя се използва за закрилата на санитарните формирования и транспортни средства или на санитарния и богослужебния персонал, оборудване или материали;

m) изразът "отличителен сигнал" означава всеки сигнал или съобщение, установени изключително за идентификация на санитарни формирования или транспортни средства в глава III на приложение I към този Протокол.

Член 9 - Област на прилагане

1. Тази част, чиито разпоредби имат за цел да бъде подобрена участта на ранените, болните и претърпелите корабокрушение, се прилага спрямо всички лица, които са засегнати от ситуация, посочена в член 1, без каквато и да е дискриминация, основаваща се на раса, цвят на кожата, пол, език, религия или вярвания, политически или други убеждения, национален или социален произход, имотно състояние, рождение или друг статут, или на друг подобен критерий.

2. Съответните разпоредби на членове 27 и 32 от Първата конвенция се прилагат спрямо постоянните санитарни формирования и транспортни средства (различни от болничните кораби, по отношение на които се прилага член 25 от Втората конвенция) и техния персонал, които са предоставени за хуманитарни цели на участваща в конфликта страна:

а) от неутрална или друга държава, която не е страна в конфликта;

b) от признато и упълномощено дружество за оказване на помощ на такава държава;

c) от независима международна хуманитарна организация.

Член 10 - Закрила и грижи

1. Всички ранени, болни и претърпели корабокрушение лица, независимо към коя страна принадлежат, се зачитат и закрилят.

2. При всички обстоятелства те се третират хуманно и получават във възможно най-голяма степен и в най-краткия възможен срок медицинските грижи и внимание, изисквани от тяхното състояние. Между тях не може да се прави разграничение по каквито и да било други съображения, освен от медицински характер.

Член 11 - Закрила на лица

1. Физическото или психическото здраве и неприкосновеността на лица, които се намират във властта на неприятелската страна или са интернирани, задържани или по друг начин лишени от свобода в резултат на ситуация, посочена в член 1, не се застрашават от каквото и да било неоправдано действие или бездействие. Във връзка с това се забранява лицата, описани в този член, да бъдат подлагани на каквато и да е медицинска процедура, която не е оправдана от здравословното състояние на засегнатото лице и която не е съвместима с общоприетите медицински норми, които биха били приложени при аналогични медицински обстоятелства спрямо лица, които са граждани на провеждащата процедурата страна и които не са лишени от свобода под каквато и да е форма.

2. По-специално се забранява такива лица да бъдат подлагани, дори и с тяхно съгласие, на:

а) физическо осакатяване;

b) медицински или научни експерименти;

c) вземане на тъкани или органи за трансплантация,

освен когато такива действия са оправдани в съответствие с условията, предвидени в параграф 1.

3. Изключения от забраната в параграф 2, буква "с" могат да бъдат допускани само в случай на даряване на кръв за преливане или на кожа за присаждане, ако това се извършва доброволно и без никакво принуждаване или подтикване, и то само за терапевтични цели при условия, съвместими с общоприетите медицински норми и с контрола, осъществяван в интерес както на донора, така и на реципиента.

4. Всяко умишлено действие или бездействие, което сериозно застрашава физическото или психическото здраве или неприкосновеността на лице, намиращо се във властта на страна, към която то не принадлежи, и което е в разрез с някоя от предвидените в параграфи 1 и 2 забрани или не е съобразено с изискванията на параграф 3, представлява тежко нарушение на този протокол.

5. Лицата, посочени в параграф 1, имат правото на отказ от всяка хирургическа операция. В случай на отказ медицинският персонал настоява да получи писмена декларация в този смисъл, подписана или потвърдена от пациента.

6. Всяка участваща в конфликта страна поддържа медицинско досие относно всяко даряване на кръв за преливане или на кожа за присаждане от лица, посочени в параграф 1, ако това даряване е извършено под отговорността на тази страна. Освен това всяка участваща в конфликта страна полага усилия да поддържа досие за всички медицински процедури, осъществени по отношение на лица, които са интернирани, задържани или по друг начин лишени от свобода, в резултат на ситуация, посочена в член 1. Тези досиета са на разположение по всяко време за проверка от страна на държавата-покровителка.

Член 12 - Закрила на санитарните формирования

1. Санитарните формирования се зачитат и закрилят по всяко време и не могат да бъдат обект на нападение.

2. Параграф 1 се прилага спрямо цивилни санитарни формирования, при условие че те:

а) принадлежат към една от участващите в конфликта страни;

b) са признати и упълномощени от компетентните власти на една от участващите в конфликта страни, или

c) са упълномощени в съответствие с член 9, параграф 2 от този Протокол или с член 27 от Първата конвенция.

3. Участващите в конфликта страни се приканват да се уведомят взаимно за местонахождението на техните стационарни санитарни формирования. Липсата на такова уведомление не освобождава никоя от страните от задължението да съблюдава разпоредбите на параграф 1.

4. При никакви обстоятелства санитарните формирования не се използват за опити за предпазване на военни обекти от нападение. Винаги когато това е възможно, участващите в конфликта страни гарантират такова разположение на санитарните формирования, при което нападенията срещу военни обекти да не застрашават тяхната безопасност.

Член 13 - Преустановяване на закрилата на цивилни санитарни формирования

1. Закрилата, на която имат право цивилните санитарни формирования, може да бъде прекратена само ако те се използват за извършването на действия във вреда на противника извън хуманитарните им задължения. Закрилата обаче може да бъде прекратена само след отправянето на предупреждение, което определя при всички подходящи случаи разумен срок, и след като това предупреждение не е дало резултат.

2. Не се считат за действия във вреда на противника:

а) наличието у персонала на санитарното формирование на леко лично оръжие за самоотбрана или за защита на ранените и болните, за които носи отговорност;

b) охраняването на санитарното формирование от караул или от часовои или от конвой;

c) наличието в санитарното формирование на малки оръжия и боеприпаси, които са иззети от ранените и болните и още не са предадени в съответната служба;

d) присъствието в санитарното формирование по медицински съображения на лица от състава на въоръжените сили или други комбатанти (бойци).

Член 14 - Ограничения при реквизирането на цивилни санитарни формирования

1. Държавата-окупатор е задължена да гарантира, че медицинските потребности на цивилното население в окупираната територия продължават да бъдат задоволявани.

2. Държавата-окупатор следователно не може да реквизира цивилни санитарни формирования, тяхното оборудване, материална част или персонала, докато тези ресурси са необходими за осигуряването на адекватно медицинско обслужване на цивилното население и за продължаване на медицинските грижи за ранените и болните, които вече са настанени за лечение.

3. При условие че продължи да спазва основното правило, изложено в параграф 2, държавата-окупатор може да реквизира тези ресурси с уговорката за съблюдаване на следните специфични условия:

а) ако тези ресурси са необходими за оказването на адекватно и неотложно медицинско лечение на ранените и болните лица от състава на въоръжените сили на държавата-окупатор или на военнопленници;

b) ако реквизицията продължи само докато съществува такава необходимост, и

c) ако незабавно бъдат постигнати договорености за продължаване задоволяването на засегнатите от реквизицията медицински потребности на цивилното население, както и тези на ранените и болните, които са били настанени за лечение.

Член 15 - Закрила на цивилния санитарен и богослужебен персонал

1. Цивилният санитарен персонал се зачита и закриля.

2. При необходимост в район, където дейността на цивилните санитарни служби е нарушена вследствие на бойни действия, на цивилния санитарен персонал се оказва всякаква възможна помощ.

3. Държавата-окупатор оказва на цивилния санитарен персонал в окупирани територии всякаква помощ, за да му осигури възможност да изпълнява по възможно най-добрия начин своите хуманитарни функции. Държавата-окупатор не може да изисква при изпълнението на тези функции този персонал да дава предимство на лечението на което и да било лице освен по медицински причини. Той не може да бъде принуждаван да изпълнява задачи, които са несъвместими с неговата хуманитарна мисия.

4. Цивилният санитарен персонал има достъп до всяко място, където неговите услуги са крайно необходими, при спазване на мерките за контрол и безопасност, които съответната участваща в конфликта страна би преценила за необходими.

5. Цивилният богослужебен персонал се зачита и закриля. Разпоредбите на Конвенциите и на този Протокол относно закрилата и идентификацията на санитарния персонал се прилагат равностойно и по отношение на тези лица.

Член 16 - Обща закрила на санитарните функции

1. При никакви обстоятелства никое лице не може да бъде наказано за упражняване на санитарни функции, съвместими с медицинската етика, независимо от лицето, което се е ползвало от тях.

2. Лицата, които упражняват санитарни функции, не могат да бъдат заставяни да извършват действия или да изпълняват задачи, които са в разрез с нормите на медицинската етика или с други медицински норми, предвидени в интерес на ранените и болните, или чрез разпоредбите на Конвенциите или на този Протокол, или да се въздържат от извършването на действия или от изпълнението на задачи, изисквани по силата на тези норми и разпоредби.

3. Никое лице, което упражнява санитарни функции, не може да бъде заставяно да предоставя на когото и да било от неприятелската страна или от собствената му страна, освен в случаите, предвидени в законодателството на последната, каквато и да е информация относно ранените и болните, за които то се грижи или се е грижило, ако тази информация, по негово мнение, би причинила вреда на засегнатите пациенти или на техните семейства. Правилата за задължително уведомяване при случаи на заразни болести обаче се спазват.

Член 17 - Роля на цивилното население и на дружествата за оказване на помощ

1. Цивилното население зачита ранените, болните и претърпелите корабокрушение лица, дори ако те принадлежат към неприятелската страна, и не извършва спрямо тях никакъв акт на насилие. Цивилното население и дружествата за оказване на помощ, като националните дружества на Червения кръст (Червения полумесец, Червения лъв и слънце), получават разрешение, включително по собствена инициатива, да прибират и да се грижат за ранените, болните и претърпелите корабокрушение лица дори в областите, където е извършено нашествие или които са окупирани. Никой не може да бъде преследван, даван на съд, осъждан или наказван за такива хуманитарни действия.

2. Участващите в конфликта страни могат да отправят призиви към цивилното население и към дружествата за оказване на помощ, посочени в параграф 1, да прибират и да се грижат за ранените, болните и претърпелите корабокрушение лица и да издирват мъртвите, като съобщават за местонахождението им; те предоставят на отзовалите се на тези призиви лица необходимите улеснения и закрила. В случай че неприятелската страна поеме или си възвърне контрола над областта, тази страна също така предоставя същата закрила и улеснения, докато те са необходими.

Член 18 - Идентификация

1. Всяка участваща в конфликта страна полага усилия да осигури възможност за разпознаваемост на санитарния и богослужебния персонал и на санитарните формирования и транспортни средства.

2. Всяка участваща в конфликта страна също така полага усилия да приеме и прилага методи и процедури, които ще направят възможно разпознаването на санитарните формирования и транспортни средства, които използват отличителната емблема и отличителните сигнали.

3. На окупирана територия и в районите, където се водят или е възможно да започнат бойни действия, цивилният санитарен персонал и цивилният богослужебен персонал следва да са разпознаваеми по отличителната емблема и по картата за самоличност, която удостоверява техния статут.

4. Със съгласието на компетентните власти санитарните формирования и транспортни средства са обозначени с отличителната емблема. Корабите и малките плавателни съдове, посочени в член 22 от този Протокол, са маркирани в съответствие с разпоредбите на Втората конвенция.

5. В допълнение към отличителната емблема участваща в конфликта страна може, както е предвидено в глава III на приложение I към този Протокол, да разреши употребата на отличителни сигнали за идентификация на санитарни формирования и транспортни средства. По изключение при особени случаи, обхванати от тази глава, санитарните транспортни средства могат да използват отличителни сигнали, без да са маркирани с отличителната емблема.

6. Прилагането на разпоредбите на параграфи 1 - 5 от този член е регламентирано от глави I - III на приложение I към този Протокол. Установените в глава III на приложението сигнали, предназначени за употреба изключително от санитарни формирования и транспортни средства, не могат, с изключение на случаите, предвидени в гореспоменатата глава, да бъдат използвани за каквито и да било други цели освен за идентификация на санитарните формирования и транспортни средства, посочени в тази глава.

7. Този член не разрешава каквото и да било по-разширено използване на отличителната емблема в мирно време извън предвиденото в член 44 от Първата конвенция.

8. Разпоредбите на Конвенциите и на този Протокол относно надзора на употребата на отличителната емблема и предотвратяването и ограничаването на злоупотребите с нея се прилагат и по отношение на отличителните сигнали.

Член 19 - Неутрални и други държави, които не са страни в конфликта

Неутралните и други държави, които не са страни в конфликта, прилагат съответните разпоредби на този Протокол спрямо закриляните от настоящата част лица, които може да са приети или интернирани на тяхна територия, както и спрямо намерените там мъртъвци, принадлежащи към участващите в този конфликт страни.

Член 20 - Забрана на репресии

Забранени са репресиите срещу лица и обекти, закриляни от настоящата част.

Член 21 - Санитарни превозни средства

Санитарните превозни средства се зачитат и закрилят по същия начин, както мобилните санитарни формирования съгласно Конвенциите и този Протокол.

Член 22 - Болнични кораби и крайбрежни спасителни съдове

1. Разпоредбите на Конвенциите относно:

а) плавателните съдове, посочени в членове 22, 24, 25 и 27 от Втората конвенция;

b) техните спасителни лодки и малки плавателни съдове;

c) техния персонал и екипажи; и

d) ранените, болните и претърпелите корабокрушение лица, които се намират на борда,

се прилагат и по отношение на корабите, спасителните лодки и малките плавателни съдове, които транспортират цивилни ранени, болни и претърпели корабокрушение лица, които не принадлежат към никоя от категориите, посочени в член 13 от Втората конвенция. Такива цивилни лица обаче не подлежат на предаване на страна, която не е собствената им, както и на пленяване в морски води. Ако попаднат във властта на участваща в конфликта страна, която не е собствената им, спрямо тях се прилагат разпоредбите на Четвъртата конвенция и този Протокол.

2. Закрилата, осигурявана от Конвенциите на плавателните съдове, посочени в член 25 от Втората конвенция, се разпростира до болничните кораби, които са предоставени за хуманитарни цели на участваща в конфликта страна от:

а) неутрална или друга държава, която не е страна в конфликта; или

b) независима международна хуманитарна организация,

при условие че и в двата случая се съблюдават изискванията, определени в този член.

3. Малките плавателни съдове, посочени в член 27 от Втората конвенция, се закрилят, дори ако уведомяването, предвидено от този член, не е било извършено. Независимо от това участващите в конфликта страни се приканват да се информират взаимно за всички подробности по отношение на тези плавателни съдове, което ще улесни тяхното идентифициране и признаване.

Член 23 - Други санитарни кораби и плавателни съдове

1. Санитарните кораби и плавателни съдове освен тези, посочени в член 22 от този Протокол и в член 38 от Втората конвенция, независимо дали се намират в морски или други води, се зачитат и закрилят по същия начин както мобилните санитарни формирования съгласно Конвенциите и този Протокол. Тъй като тази закрила може да е ефективна само ако те могат да бъдат разпознати и признати като санитарни кораби или плавателни съдове, тези плавателни съдове следва да бъдат маркирани с отличителната емблема и във възможно най-голяма степен да отговарят на изискванията на член 43, параграф 2 от Втората конвенция.

2. Корабите и плавателните съдове, посочени в параграф 1, остават предмет на законите на войната. Всеки плаващ на повърхността военен кораб, който е в състояние да наложи незабавно изпълнение на неговата заповед, може да им нареди да спрат, да се отдалечат или да поемат определен курс и те следва да се подчиняват на всяка такава заповед. Тези кораби и плавателни съдове не могат по никакъв друг начин да бъдат отклонявани от тяхната санитарна мисия, докато са необходими за ранените, болните и претърпелите корабокрушение лица, намиращи се на борда.

3. Закрилата, предвидена в параграф 1, се прекратява само при условията, определени в членове 34 и 35 от Втората конвенция. Явен отказ за изпълнение на заповед, издадена в съответствие с параграф 2, се счита за действие във вреда на врага съгласно член 34 от Втората конвенция.

4. Участваща в конфликта страна може да информира неприятелската страна, колкото е възможно по-рано преди отплаването, за името, характеристиките, предвиждания час на отплаване, курса и предполагаемата скорост на санитарния кораб или плавателен съд, особено по отношение на кораби над 2000 бруто тона, и може да предостави всякакви други данни, които биха улеснили идентифицирането и признаването. Неприятелската страна потвърждава получаването на такава информация.

5. Разпоредбите на член 37 от Втората конвенция се прилагат по отношение на санитарния и богослужебния персонал на такива кораби и плавателни съдове.

6. Разпоредбите на Втората конвенция се прилагат по отношение на ранените, болните и претърпелите корабокрушение лица, които принадлежат към категориите, посочени в член 13 от Втората конвенция и в член 44 от този Протокол, които може да се намират на борда на такива санитарни кораби и плавателни съдове. Ранените, болните и претърпелите корабокрушение цивилни лица, които не принадлежат към никоя от категориите, посочени в член 13 от Втората конвенция, не подлежат, докато се намират в морски води, нито на предаване на страна, която не е собствената им, нито на принуждаване да напуснат такива кораби или плавателни съдове; ако попаднат във властта на участваща в конфликта страна, която не е собствената им, спрямо тях ще се прилагат разпоредбите на Четвъртата конвенция и на този Протокол.

Член 24 - Закрила на санитарните летателни апарати

Санитарните летателни апарати се зачитат и закрилят при условията на разпоредбите на тази част.

Член 25 - Санитарни летателни апарати в райони, които не са под контрола на неприятелска страна

В пределите на и във въздушното пространство над сухоземните райони, които са под физическия контрол на приятелски сили, или в пределите на и във въздушното пространство над морските райони, които не са под физическия контрол на неприятелска страна, зачитането и закрилата на санитарните летателни апарати на участваща в конфликта страна не зависят от каквото и да е споразумение с неприятелската страна. За по-голяма безопасност обаче участваща в конфликта страна, която използва в тези райони свои санитарни летателни апарати, може да информира неприятелската страна, както е предвидено в член 29, по-специално когато тези летателни апарати извършват полети, по време на които влизат в обсега на оръжейните системи "земя - въздух" на неприятелската страна.

Член 26 - Санитарни летателни апарати в зони на съприкосновение или в подобни зони

1. В пределите на и във въздушното пространство над онези части на зоната на съприкосновение, които са под физическия контрол на приятелски сили и в пределите на и във въздушното пространство над районите, физическият контрол над които не е ясно установен, закрилата за санитарните летателни апарати може да е напълно ефективна само при наличието на предварително споразумение между компетентните военни власти на участващите в конфликта страни, както е предвидено в член 29. Независимо че при отсъствие на такова споразумение санитарните летателни апарати действат на свой риск, те въпреки това се зачитат, след като са били разпознати като такива.

2. "Зона на съприкосновение" означава сухоземен район, където предните поделения на противника са в контакт помежду си, особено когато са изложени на пряк обстрел от земята.

Член 27 - Санитарни летателни апарати в райони, контролирани от неприятелска страна

1. Санитарните летателни апарати на участваща в конфликта страна продължават да бъдат закриляни, когато летят над сухоземни или морски райони под физическия контрол на неприятелска страна, при условие че компетентните власти на тази неприятелска страна предварително са дали съгласието си за такива полети.

2. Санитарен летателен апарат, който извършва полет над район, намиращ се под физическия контрол на неприятелската страна, при отсъствие на разрешение или при отклонение от условията на получено съгласие, предвидено в параграф 1, в резултат или на навигационна грешка, или поради извънредни обстоятелства, засягащи безопасността на полета, полага всички усилия да се идентифицира и да съобщи на неприятелската страна за обстоятелствата. Веднага след като този санитарен летателен апарат бъде разпознат от неприятелската страна, тя полага всички разумни усилия, за да му заповяда да се приземи или приводни съобразно член 30, параграф 1 или да предприеме други мерки, за да защити интересите си, като и в двата случая предоставя на летателния апарат достатъчно време за изпълнение на заповедта, преди да пристъпи към нападение срещу него.

Член 28 - Ограничения на действията на санитарните летателни апарати

1. На участващите в конфликта страни е забранено да използват санитарните си летателни апарати за постигането на каквото и да било военно преимущество над неприятелската страна. Присъствието на санитарни летателни апарати не се използва за осигуряване на неприкосновеност на военни обекти срещу нападение.

2. Санитарните летателни апарати не се използват за събиране или предаване на разузнавателни данни и не носят на борда си никакво оборудване, предназначено за такива цели. Забранено им е да транспортират каквито и да било лица или товари, които не са включени в определението, изложено в член 8, буква "f". Превозването на лични вещи на лицата, намиращи се на борда, или на оборудване, предназначено единствено за улесняване на навигацията, комуникацията или идентификацията, не се счита за забранено.

3. Санитарните летателни апарати не пренасят никакво въоръжение освен малки оръжия и боеприпаси, които са иззети от намиращите се на борда ранени, болни и претърпели корабокрушение лица и още не са предадени в съответната служба, както и леко лично оръжие, което може да бъде необходимо на намиращия се на борда санитарен персонал за самоотбрана и за защита на ранените, болните и претърпелите корабокрушение лица, за които носи отговорност.

4. Докато извършват полетите, посочени в членове 26 и 27, санитарните летателни апарати не могат да бъдат използвани за издирване на ранени, болни и претърпели корабокрушение лица, освен съгласно предварително споразумение с неприятелската страна.

Член 29 - Уведомления и споразумения относно санитарните летателни апарати

1. Уведомленията съгласно член 25 или исканията за предварително споразумение, посочени в членове 26, 27, член 28, параграф 4 и член 31, съдържат данни за предлагания брой на санитарните летателни апарати, техните летателни планове и средства за идентификация, като се приема, че всеки полет ще се осъществява в съответствие с член 28.

2. Страна, която получи уведомление, отправено съгласно член 25, незабавно потвърждава получаването му.

3. Страна, която получи искане за предварително споразумение съгласно членове 25 и 27, член 28, параграф 4 или член 31, във възможно най-кратък срок уведомява отправилата искането страна, че:

а) дава съгласието си за удовлетворяване на искането;

b) отхвърля искането, или

c) отправя разумни алтернативни предложения за искането; тя също така ще може да предложи забрана или ограничения върху други полети в района в съответния период; ако отправилата искането страна приеме алтернативните предложения, тя уведомява за това другата страна.

4. Страните предприемат необходимите мерки, за да може сключването на споразумения и уведомяването да бъдат осъществявани бързо.

5. Страните също така предприемат необходимите мерки, за да се оповести бързо съдържанието на тези уведомления и споразумения на съответните военни подразделения и инструктират тези подразделения по отношение на средствата за идентификация, които ще бъдат използвани от въпросните санитарни летателни апарати.

Член 30 - Приземяване и проверка на санитарни летателни апарати

1. На санитарен летателен апарат, който извършва полет над райони, които са под физическия контрол на неприятелска страна, или над райони, физическият контрол над които не е ясно установен, може да бъде заповядано да се приземи или приводни, в зависимост от конкретните обстоятелства, за да бъде проверен в съответствие със следващите параграфи. Санитарният летателен апарат изпълнява всяка такава заповед.

2. Ако такъв летателен апарат се приземи или приводни, независимо дали е извършил това по заповед или по други причини, той може да бъде подложен на проверка единствено, за да се установи дали отговаря на условията, предвидени в параграфи 3 и 4. Всяка такава проверка се започва без забавяне и се провежда експедитивно. Осъществяващата проверката страна не изисква ранените и болните да бъдат свалени от летателния апарат, освен когато това е крайно необходимо за проверката. Тази страна във всички случаи гарантира състоянието на ранените и болните да не бъде влошено вследствие на проверката или свалянето от борда на летателния апарат.

3. Ако при проверката се установи, че летателният апарат:

а) е санитарен летателен апарат по смисъла на член 8, буква "j";

b) не нарушава условията, предвидени в член 28, и

c) не е извършил полет при отсъствие или в нарушение на предварително споразумение, в случай че се изисква такова споразумение,

летателният апарат и намиращите се на борда му лица, които принадлежат към неприятелската страна или към неутрална или друга държава, която не е страна в конфликта, получават разрешение да продължат полета без забавяне.

4. Ако при проверката се установи, че летателният апарат:

а) не представлява санитарен летателен апарат по смисъла на член 8, буква "j";

b) нарушава условията, предвидени в член 28, или

c) е извършвал полет при отсъствие или в нарушение на предварително споразумение, в случай че се изисква такова споразумение,

летателният апарат може да бъде конфискуван. Намиращите се на борда му лица се третират съгласно съответните разпоредби на Конвенциите и на този Протокол. Всеки конфискуван летателен апарат, който е бил предназначен за постоянен санитарен летателен апарат, впоследствие може да бъде използван само като санитарен летателен апарат.

Член 31 - Неутрални или други държави, които не са страни в конфликта

1. Санитарните летателни апарати не могат да осъществяват полети над или да се приземяват на територията на неутрална или друга държава, която не е страна в конфликта, освен чрез предварително споразумение. При наличието на такова споразумение обаче те са зачитани по време на целия им полет, както и при всяко кацане на такава територия. При все това те изпълняват всички заповеди за приземяване или приводняване в зависимост от конкретните обстоятелства.

2. Ако санитарен летателен апарат при отсъствие на споразумение или при отклонение от условията на споразумение извършва полет над територията на неутрална или друга държава, която не е страна в конфликта, в резултат на навигационна грешка или поради извънредни обстоятелства, засягащи безопасността на полета, той полага всички усилия да уведоми за полета си и да се идентифицира. Веднага след като този санитарен летателен апарат бъде разпознат, тази държава полага всички разумни усилия, за да му заповяда да се приземи или приводни съгласно член 30, параграф 1 или да предприеме други мерки, за да защити интересите си, като и в двата случая предостави на летателния апарат време за изпълнение на заповедта, преди да пристъпи към нападение срещу летателния апарат.

3. Ако санитарен летателен апарат съгласно споразумение или при обстоятелствата, посочени в параграф 2, се приземи или приводни на територията на неутрална или друга държава, която не е страна в конфликта, независимо дали е извършил това по заповед или по други причини, летателният апарат е подложен на проверка, за да се установи дали действително представлява санитарен летателен апарат. Проверката започва без забавяне и се провежда експедитивно. Осъществяващата проверката страна не може да изисква ранените и болните на страната, използваща летателния апарат, да го напуснат, освен когато това е от съществено значение за проверката. Осъществяващата проверката страна във всички случаи гарантира състоянието на ранените и болните да не бъде влошено вследствие на проверката или преместването. Ако при проверката се установи, че летателният апарат е действително санитарен летателен апарат, на него и на намиращите се на борда му лица - с изключение на тези, които трябва да бъдат задържани в съответствие с нормите на международното право, приложими при въоръжен конфликт, се дава разрешение да възобновят полета си и им се осигуряват необходимите улеснения за продължаването му. Ако при проверката се установи, че летателният апарат не е санитарен летателен апарат, той се конфискува, а намиращите се на борда му лица се третират в съответствие с параграф 4.

4. Ранените, болните и претърпелите корабокрушение, които със съгласието на местните власти са свалени от санитарния летателен апарат на територията на неутрална или друга държава, която не е страна в конфликта, с изключение на свалените временно такива лица, освен ако не е договорено друго между тази държава и участващите в конфликта страни, се задържат от тази държава, когато това се изисква от приложимите при въоръжен конфликт норми на международното право, по начин, който да не позволява те отново да вземат участие във военните действия. Разходите за болничното лечение и интернирането им се поемат от държавата, към която тези лица принадлежат.

5. Неутралните или другите държави, които не са страни в конфликта, прилагат еднакво по отношение на всички участващи в конфликта страни евентуалните условия и ограничения, свързани с преминаването на санитарни летателни апарати през въздушното им пространство или с кацането на санитарни летателни апарати на тяхна територия.

Член 32 - Основен принцип

При прилагането на този раздел действията на Високодоговарящите страни, на участващите в конфликта страни и на международните хуманитарни организации, посочени в Конвенциите и в този Протокол, се ръководят преди всичко от правото на семействата да узнаят участта на своите близки.

Член 33 - Безследно изчезнали лица

1. Веднага след като обстоятелствата позволят и най-късно след приключване на активните военни действия всяка участваща в конфликта страна предприема издирване на лицата, за които неприятелска страна е съобщила, че са безследно изчезнали. Тази неприятелска страна предоставя цялата налична информация за тези лица, за да бъде улеснено издирването.

2. За да улесни събирането на информация съгласно предходния параграф по отношение на лицата, които не биха се ползвали от по-благоприятно отношение съгласно Конвенциите и този Протокол, всяка участваща в конфликта страна:

а) регистрира информацията, уточнена в член 138 от Четвъртата конвенция по отношение на такива лица, които са били задържани, затворени или по друг начин държани в плен за повече от две седмици в резултат на военни действия или на окупация или са починали в периода, когато са били задържани;

b) във възможно най-голяма степен съдейства и ако е необходимо, предприема издирване и регистрира информацията за тези лица, ако те са починали при други обстоятелства в резултат на военни действия или на окупация.

3. Информацията относно лицата, за които е било съобщено, че са безследно изчезнали съгласно параграф 1, както и исканията за такава информация, се предоставят директно или посредством държавата-покровителка или Централната агенция за издирвания към Международния комитет на Червения кръст или националните дружества на Червения кръст (Червения полумесец, Червения лъв и слънце). В случаите, когато информацията не е била предоставена посредством Международния комитет на Червения кръст и неговата Централна агенция за издирвания, всяка участваща в конфликта страна гарантира, че тази информация също е подадена и на Централната агенция за издирвания.

4. Участващите в конфликта страни полагат усилия за постигане на договорености относно създаването на екипи за издирване, идентифициране и прибиране на мъртвите от районите на бойни действия, включително и договорености, ако е необходимо, тези екипи да бъдат придружавани от персонал на неприятелската страна, когато изпълняват задачите си в райони, контролирани от неприятелската страна. Персоналът на тези екипи се зачита и закриля изключително при изпълнението на тези задължения.

Член 34 - Тленни останки

1. Тленните останки на лицата, които са починали по причини, свързани с окупация или задържане вследствие на окупация или военни действия, както и тези на лицата, които не са граждани на страната, в която са починали в резултат на военни действия, се зачитат, както и гробовете на всички такива лица се зачитат, поддържат и маркират, както е предвидено в член 130 от Четвъртата конвенция, ако техните тленни останки или гробове не се ползват от по-благоприятно отношение съгласно Конвенциите и този Протокол.

2. Веднага след като обстоятелствата и отношенията между неприятелските страни позволят това, Високодоговарящите страни, на чиято територия се намират гробове или евентуални други места с тленни останки на лица, починали в резултат на военни действия или по време на окупация или задържане, сключват споразумения с цел:

а) улесняване достъпа на близки на починалите и на представители на официалните служби за регистрация на гробовете до гробовете, както и регулиране на практическите договорености по осигуряването на този достъп;

b) осигуряване постоянното опазване и поддържане на такива гробове;

c) улесняване връщането на тленните останки на починалите и на личните им вещи в страната по произход при наличие на искане или ако тази страна не възразява, по молба на близките на починалите.

3. При липса на споразуменията, предвидени в параграф 2, букви "b" или "c", и ако страната по произход на тези починали лица не желае да уреди за своя сметка поддържането на такива гробове, Високодоговарящата страна, на чиято територия се намират гробовете, може да предложи съдействие за връщането на тленните останки на починалите в страната по произход. Ако не бъде прието такова предложение, Високодоговарящата страна може след изтичането на пет години от датата на предложението и след надлежно уведомяване на страната по произход да приеме мерките, определени в собственото й законодателство по отношение на гробищата и гробовете.

4. На Високодоговарящата страна, на чиято територия се намират гробовете, посочени в този член, се разрешава да ексхумира тленни останки само:

а) в съответствие с параграф 2, буква "с" и параграф 3, или

b) когато ексхумацията се налага от обществена необходимост, включително при наличието на необходимост от медицински характер или в интерес на провеждането на разследване, като при такива случаи Високодоговарящата страна зачита по всяко време тленните останки и уведомява страната по произход за намерението си да ексхумира тленните останки, като същевременно посочи и подробности за предвиденото място на препогребване.

Член 35 - Основни правила

1. При всеки въоръжен конфликт правото на участващите в конфликта страни да избират методи или средства за водене на война не е неограничено.

2. Забранено е да се използват оръжия, снаряди, вещества и методи за водене на война, които биха могли да причинят тежки поражения или ненужни страдания.

3. Забранено е да се използват методи или средства за водене на война, които са предназначени да причинят или биха могли да причинят обширни, трайни и тежки щети на природната среда.

Член 36 - Нови оръжия

При проучването, разработването, усвояването или въвеждането на нови оръжия, средства или методи за водене на война Високодоговарящата страна е задължена да определи дали тяхната употреба, при някои или при всички обстоятелства, би попаднала под забраните на този Протокол или на някоя друга норма на международното право, приложима по отношение на Високодоговарящата страна.

Член 37 - Забрана за вероломни действия

1. Забранено е да се убива, ранява или пленява противник чрез използването на вероломство. За вероломни се считат действията, насочени към спечелване на доверието на противник, за да бъде подведен той да повярва, че има право да получи закрила или е задължен да предостави закрила съгласно нормите на международното право, приложими при въоръжен конфликт, с намерението това доверие да бъде предадено. Примери за вероломни действия са:

а) симулиране на намерение за преговори под флаг на примирие или симулиране на предаване;

b) симулиране на неспособност поради нараняване или заболяване;

c) симулиране на притежаването на статут на цивилно лице или на некомбатант, и

d) симулиране притежаването на защитен статут чрез използване на знаци, емблеми или униформи на Организацията на обединените нации или на неутрални или други държави, които не са страни в конфликта.

2. Военните хитрости не са забранени. Такива хитрости са действията, които са предназначени да заблудят противника или да го подтикнат да действа неразумно, но които не нарушават приложимите при въоръжен конфликт норми на международното право и които не са вероломни, тъй като не целят да се измами доверието на противника по отношение на предоставяната закрила съгласно тези норми. Примери за военни хитрости са: използването на камуфлаж, клопки, мними операции и дезинформация.

Член 38 - Признати емблеми

1. Забранено е неправилното използване на отличителната емблема червен кръст, червен полумесец или червен лъв и слънце или на други емблеми, знаци или сигнали, предвидени в Конвенциите или в този Протокол. Забранено е също така умишлено да се злоупотребява при въоръжен конфликт с други международно признати защитни емблеми, знаци или сигнали, включително флага на примирието и защитната емблема на културните ценности.

2. Забранено е да се използва отличителната емблема на Организацията на обединените нации освен в случаите, когато тази употреба е била разрешена от Организацията.

Член 39 - Национални емблеми

1. Забранено е да се използват по време на въоръжен конфликт флагове или военни емблеми, отличителни знаци или униформи на неутрални или други държави, които не са страни в конфликта.

2. Забранено е да се използват флагове или военни емблеми, отличителни знаци или униформи на неприятелски страни при провеждане на нападения или с цел прикриване, улесняване, предпазване или възпрепятстване на военни операции.

3. Нищо в този член или в член 37, параграф 1, буква "d" не засяга съществуващите общопризнати норми на международното право, приложими по отношение на шпионажа или използването на флагове при воденето на въоръжен конфликт по море.

Член 40 - Пощада

Забранено е да се дава заповед да няма оцелели, да се заплашва противника с това или да се водят военни действия на такава основа.

Член 41 - Гаранция за излязъл от строя противник

1. Лице, което е признато или което при съответните обстоятелства следва да бъде признато за излязло от строя, не може да става обект на нападение.

2. Лице се счита за излязло от строя, ако:

а) се намира във властта на неприятелска страна;

b) ясно изразява намерение да се предаде, или

c) е в безсъзнание или е загубило своята боеспособност вследствие на раняване или заболяване и поради това не е в състояние да се защитава,

при условие че при всеки от тези случаи то се въздържа от каквито и да било актове на враждебност и не прави опит за бягство.

3. Когато лица, които имат правото на закрила като военнопленници, са попаднали във властта на неприятелска страна при необичайни бойни условия, които възпрепятстват тяхното евакуиране, както е предвидено в част ІІІ, раздел І на Третата конвенция, те се освобождават и се вземат всички възможни предпазни мерки за гарантиране на безопасността им.

Член 42 - Лица на борда на летателни апарати

1. Нито едно лице, което напуска с парашут бедстващ летателен апарат, не може да става обект на нападение по време на спускането си.

2. При приземяване на територия, намираща се под контрола на неприятелска страна, на лице, което е напуснало с парашут бедстващ летателен апарат, се дава възможност да се предаде, преди да стане обект на нападение, освен когато е очевидно, че извършва акт на враждебност.

3. Въздушнодесантните войски не се ползват от закрилата на този член.

Член 43 - Въоръжени сили

1. Въоръжените сили на участваща в конфликта страна се състоят от всички организирани въоръжени сили, групи и формирования, поставени под командването на лица, носещи отговорност пред тази страна за поведението на своите подчинени, дори ако тази страна е представлявана от някое правителство или орган, които не са признати от неприятелската страна. Такива въоръжени сили са подчинени на вътрешна система за дисциплина, налагаща, inter alia, спазване на нормите на международното право, приложими при въоръжен конфликт.

2. Лицата от състава на въоръжените сили на всяка участваща в конфликта страна (с изключение на санитарния и богослужебния персонал, посочен в член 33 от Третата конвенция) са комбатанти (бойци), т.е. имат право да участват пряко във военните действия.

3. Ако някоя участваща в конфликта страна включи във въоръжените си сили военизирана или въоръжена организация за поддържане на правовия ред, тя е задължена да уведоми за това другите участващи в конфликта страни.

Член 44 - Комбатанти (бойци) и военнопленници

1. Всеки комбатант (боец) по смисъла на член 43, който попадне във властта на неприятелската страна, става военнопленник.

2. Въпреки че всички комбатанти (бойци) са задължени да спазват нормите на международното право, приложими при въоръжен конфликт, нарушенията на тези норми не лишават комбатанта (боеца) от правото му да бъде считан за комбатант (боец) или ако попадне във властта на неприятелската страна, от правото му да бъде считан за военнопленник, освен в случаите, предвидени в параграфи 3 и 4.

3. С оглед повишаване защитата на цивилното население срещу последиците от военните действия комбатантите (бойците) са задължени да се отличават от цивилното население, докато участват в нападение или във военна операция, представляваща подготовка за нападение. Като се има предвид, обаче, че при въоръжените конфликти съществуват ситуации, при които поради естеството на военните действия някой въоръжен комбатант (боец) не може да се отличава от цивилното население, той запазва статута си на комбатант (боец), ако при такива ситуации носи открито оръжието си:

а) по време на всяко военно стълкновение, и

b) докато е видим за противника при участието си във военно разгръщане, предшестващо началото на нападение, в което той трябва да участва.

Действията, които отговарят на изискванията по този параграф, не могат да бъдат считани за вероломни по смисъла на параграф 1, буква "с" от член 37.

4. Попадналият във властта на неприятелската страна комбатант (боец), който не отговаря на изискванията, изложени във второто изречение на параграф 3, се лишава от правото на военнопленнически статут, но независимо от това се ползва от закрила, равностойна във всяко отношение на закрилата, предоставяна на военнопленниците въз основа на разпоредбите на Третата конвенция и на този Протокол. Това включва и правото на закрила, равностойна на закрилата, предоставяна на военнопленниците в съответствие с разпоредбите на Третата конвенция, в случаите, когато такова лице е изправено пред съд и подлежи на наказание за извършени от него престъпления.

5. Попадналият във властта на неприятелската страна комбатант (боец), който не участва в нападение или във военна операция, представляваща подготовка за нападение, не губи поради предишните си действия правото да се ползва от статута на комбатант (боец) и на военнопленник.

6. Разпоредбите на този член не накърняват правото на никого да бъде считан за военнопленник съгласно член 4 от Третата конвенция.

7. Разпоредбите на този член нямат за цел да променят общоприетата практика на държавите по отношение на носенето на униформа от комбатантите (бойците), включени в състава на редовните униформени въоръжени подразделения на която и да е участваща в конфликта страна.

8. В допълнение към категориите лица, посочени в член 13 от Първата и Втората конвенция, всички лица от състава на въоръжените сили на която и да е участваща в конфликта страна, според определението в член 43 от този Протокол, имат правото на закрила въз основа на тези конвенции, ако са ранени, болни или, в съответствие с Втората конвенция, претърпели корабокрушение в морски или други води.

Член 45 - Закрила на лица, участвали във военните действия

1. Лице, което участва във военните действия и попадне във властта на неприятелската страна, се счита за военнопленник и следователно се ползва от закрилата на Третата конвенция, ако предяви искане за статут на военнопленник или ако се окаже, че има правото на такъв статут, или ако страната, към която то принадлежи, поиска да му бъде признат такъв статут чрез нотификация до задържащата държава или до държавата-покровителка. Ако възникне съмнение дали някое такова лице има право на военнопленнически статут, то продължава да се ползва от този статут и следователно е под закрилата на Третата конвенция и този Протокол дотогава, докато неговият статут не бъде определен от компетентен съд.

2. Ако някое лице, попаднало във властта на неприятелска държава, не е задържано като военнопленник и предстои да бъде съдено от тази държава за правонарушение, свързано с военните действия, то може да отстоява правото си на статут на военнопленник пред съда и да поиска по този въпрос да бъде взето съдебно решение. Винаги, когато прилаганата процедура позволява това, въпросното решение следва да бъде обявено преди съдебния процес за правонарушението. Представителите на държавата-покровителка имат право да присъстват на съдебното заседание, на което се взема решение по този въпрос, освен когато по изключение заседанието се провежда при закрити врата в интерес на държавната сигурност. В такива случаи задържащата държава е задължена да уведоми за това държавата-покровителка.

3. Всяко участвало във военните действия лице, което няма право на статут на военнопленник и не се ползва от по-благоприятно третиране в съответствие с Четвъртата конвенция, има по всяко време правото на закрила съгласно член 75 от този Протокол. На окупирана територия всяко такова лице, освен когато е задържано като шпионин, се ползва също така, независимо от член 5 от Четвъртата конвенция, от предвидените в същата Конвенция права за връзка с външния свят.

Член 46 - Шпиони

1. Независимо от която и да е друга разпоредба на Конвенциите или на този протокол лице от състава на въоръжените сили на някоя участваща в конфликта страна, което е попаднало във властта на неприятелската страна, докато извършва шпионаж, няма правото на статут на военнопленник и може да бъде третирано като шпионин.

2. За лице от състава на въоръжените сили на някоя участваща в конфликта страна, което в полза на тази страна събира или се опитва да събира информация на територия, намираща се под контрола на неприятелската страна, не може да се счита, че извършва шпионаж, ако по време на тези свои действия носи униформа на въоръжените сили, към които принадлежи.

3. За лице от състава на въоръжените сили на някоя участваща в конфликта страна, което живее на територия, окупирана от неприятелската страна, и което на тази територия събира или се опитва да събира информация с военна стойност в полза на страната, към която то принадлежи, не може да се счита, че извършва шпионаж, освен когато осъществява такива действия под фалшив претекст или с умишлена прикритост. Освен това никое такова лице не загубва правото си на статут на военнопленник и не може да бъде третирано като шпионин, освен ако е заловено при извършването на шпионаж.

4. Лице от състава на въоръжените сили на някоя участваща в конфликта страна, което не живее на територия, окупирана от неприятелската страна, и което извършва шпионаж на такава територия, не загубва правото си на статут на военнопленник и не може да бъде третирано като шпионин, освен ако бъде заловено, преди да е успяло да се присъедини отново към въоръжените сили, към които принадлежи.

Член 47 - Наемници

1. Наемникът няма право на статут на комбатант (боец) или на военнопленник.

2. Наемник е всяко лице, което:

а) е специално вербувано в родината си или в чужбина, за да се сражава при въоръжен конфликт;

b) действително участва пряко във военните действия;

c) взема участие във военните действия, мотивирано предимно от желание за лична облага и след като в действителност му е било обещано от или от името на някоя участваща в конфликта страна да получи материално възнаграждение, значително надвишаващо възнаграждението, обещавано или изплащано на комбатанти (бойци) с подобен ранг и функции в състава на въоръжените сили на тази страна;

d) не е гражданин на която и да било участваща в конфликта страна и не живее на територия, контролирана от участваща в конфликта страна;

e) не е от състава на въоръжените сили на която и да било участваща в конфликта страна, и

f) не е изпратено от някоя държава, която не участва в конфликта, за изпълнение на служебни задължения в качеството на лице от състава на нейните въоръжени сили.

Член 80 - Мерки по изпълнението

1. Високодоговарящите страни и участващите в конфликта страни незабавно предприемат всички необходими мерки за изпълнение на задълженията си по Конвенциите и този Протокол.

2. Високодоговарящите страни и участващите в конфликта страни издават заповеди и инструкции, за да гарантират спазване на Конвенциите и на този Протокол, както и да осъществяват контрол по тяхното изпълнение.

Член 81 - Дейност на Червения кръст и на други хуманитарни организации

1. Участващите в конфликта страни са задължени да осигуряват на Международния комитет на Червения кръст всички необходими улеснения, които са в рамките на техните възможности, за да може той да изпълнява хуманитарните функции, възложени му от Конвенциите и от този Протокол с цел осигуряване на закрила и помощ за жертвите на въоръжени конфликти; Международният комитет на Червения кръст може също така да осъществява всякакви други хуманитарни дейности в полза на такива жертви със съгласието на заинтересованите страни в конфликта.

2. Участващите в конфликта страни са задължени да осигуряват на своите съответни организации на Червения кръст (Червения полумесец, Червения лъв и слънце) необходимите улеснения за осъществяване на техните хуманитарни дейности в полза на жертвите на въоръжени конфликти в съответствие с разпоредбите на Конвенциите и на този Протокол и с основните принципи на Червения кръст, формулирани от Международните конференции на Червения кръст.

3. Високодоговарящите страни и участващите в конфликта страни са задължени да улесняват по всякакъв възможен начин помощта, която организациите на Червения кръст (Червения полумесец, Червения лъв и слънце) и Лигата на дружествата на Червения кръст оказват на жертвите на въоръжени конфликти в съответствие с разпоредбите на Конвенциите и на този Протокол и с основните принципи на Червения кръст, формулирани от Международните конференции на Червения кръст.

4. Доколкото това е възможно, Високодоговарящите страни и участващите в конфликта страни са задължени да предоставят улеснения, подобни на предвидените в параграфи 2 и 3, и на другите хуманитарни организации, посочени в Конвенциите и в този Протокол, които са надлежно упълномощени от съответните участващи в конфликта страни и осъществяват своята хуманитарна дейност в съответствие с разпоредбите на Конвенциите и на този Протокол.

Член 82 - Правни съветници във въоръжените сили

Високодоговарящите страни по всяко време, а участващите в конфликта страни - по време на въоръжен конфликт, осигуряват наличието на правни съветници, които да консултират, когато това е необходимо, военните командири на съответните нива относно прилагането на Конвенциите и на този Протокол и относно подходящите инструкции, които да бъдат предоставяни на въоръжените сили по такива въпроси.

Член 83 - Разпространение

1. Високодоговарящите страни се задължават да разпространяват във възможно най-голяма степен както в мирно време, така и по време на въоръжен конфликт, Конвенциите и този Протокол в своите държави и по-специално да включват усвояването им във военните учебни програми и да поощряват изучаването им от цивилното население, за да може тези международноправни инструменти да бъдат известни на въоръжените сили и на цивилното население.

2. Военните или гражданските власти, които по време на въоръжен конфликт носят отговорност за прилагането на Конвенциите и на този Протокол, трябва да бъдат напълно запознати с текстовете им.

Член 84 - Правилници за прилагане

Високодоговарящите страни са задължени да си изпращат една на друга във възможно най-кратък срок посредством депозитаря или когато е подходящо, посредством държавите-покровителки техните официални преводи на този Протокол, както и законите и правилниците, които те могат да приемат, за да гарантират прилагането му.

Член 85 - Възпиране на нарушения на този Протокол

1. Разпоредбите на Конвенциите относно мерките за възпиране на нарушенията и на тежките нарушения на Конвенциите, допълнени от разпоредбите на този раздел, се прилагат и спрямо възпирането на нарушенията и тежките нарушения на този Протокол.

2. Действията, определени в Конвенциите като тежки нарушения, представляват тежки нарушения и на този Протокол, ако са извършени срещу лица, намиращи се във властта на неприятелската страна, които са под закрилата на членове 44, 45 и 73 от Протокола, или срещу принадлежащи към неприятелската страна ранени, болни или претърпели корабокрушение лица, закриляни от този Протокол, или срещу санитарния или богослужебния персонал, санитарните формирования или санитарните транспортни средства, които са под контрола на неприятелската страна и се ползват от закрилата на този Протокол.

3. В допълнение към тежките нарушения, определени в член 11, следните действия се считат за тежки нарушения на този Протокол, когато са извършени умишлено, в нарушение на съответните разпоредби на този Протокол и са причинили смърт или тежки телесни или здравословни увреждания:

а) подлагане на нападение на цивилното население или на отделни цивилни лица;

b) предприемане на неизбирателно нападение, засягащо цивилното население или граждански обекти, когато е известно, че такова нападение ще причини прекомерни човешки жертви, наранявания на цивилни лица или щети на граждански обекти, съгласно определението в параграф 2, буква "а", "iii" от член 57;

c) предприемане на нападение срещу съоръжения или инсталации, съдържащи опасни сили, когато е известно, че такова нападение ще причини прекомерни човешки жертви, наранявания на цивилни лица или щети на граждански обекти, според определението в параграф 2, буква "а", "iii" от член 57;

d) подлагане на нападение на неотбранявани местности и демилитаризирани зони;

e) подлагане на нападение на дадено лице, когато е известно, че то е излязло от строя;

f) вероломна употреба, в нарушение на член 37, на отличителната емблема червен кръст, червен полумесец или червен лъв и слънце или на други предоставящи закрила знаци, признати от Конвенциите или от този Протокол.

4. В допълнение към тежките нарушения, определени в разпоредбите на предходните параграфи и на Конвенциите, следните действия се считат за тежки нарушения на този Протокол, когато са извършени умишлено и в нарушение на Конвенциите или на този Протокол:

а) разселване от страна на държавата-окупатор на части от собственото й цивилно население в окупираната от нея територия или депортиране или разселване на цялото население на окупираната територия или на части от него в пределите на тази територия или извън нея в нарушение на член 49 от Четвъртата конвенция;

b) неоправдано забавяне при репатрирането на военнопленници или на цивилни лица;

c) прилагане практиката на апартейд и на други нехуманни и оскърбителни действия, представляващи посегателство над личното достойнство, на основата на расова дискриминация;

d) превръщане на ясно различими исторически паметници, произведения на изкуството или места за богослужение, които са част от културното или духовното наследство на народите и се ползват от специална закрила, предоставена им от специални споразумения, например в системата на компетентни международни организации, в обект на нападение, причиняващо значителни разрушения, когато няма доказателства за извършено нарушение от неприятелската страна на разпоредбите на член 53, буква "b" и когато тези исторически паметници, произведения на изкуството и места за богослужение не се намират в непосредствена близост до обекти, представляващи военни цели;

e) лишаване на лице, ползващо се от закрилата на Конвенциите или посочено в параграф 2 от този член, от правото на справедлив и редовен съдебен процес.

5. Без да се накърнява прилагането на Конвенциите и на този Протокол, тежките нарушения на тези международноправни актове се считат за военни престъпления.

Член 86 - Непредприемане на мерки

1. Високодоговарящите страни и участващите в конфликта страни следва да възпират тежките нарушения и да предприемат необходимите мерки за възпиране на всички други нарушения на Конвенциите или на този Протокол, произтичащи от непредприемането на мерки, които е трябвало да бъдат предприети.

2. Обстоятелството, че нарушение на Конвенциите или на този Протокол е извършено от подчинено лице, не освобождава неговите началници от наказателна или дисциплинарна отговорност в зависимост от конкретния случай, ако те са знаели или са разполагали с информация, която при съществуващите по това време обстоятелства би им дала възможност да стигнат до заключение, че лицето извършва или има намерение да извърши такова нарушение, и ако те не са предприели всички практически възможни мерки в рамките на своите правомощия за предотвратяване или възпиране на нарушението.

Член 87 - Задължения на командирите

1. Високодоговарящите страни и участващите в конфликта страни са задължени да изискват от военните командири по отношение на лицата от състава на въоръжените сили под тяхно командване и на другите намиращи се под техен контрол лица да предотвратяват и при необходимост да възпират нарушения на Конвенциите и на този Протокол, както и да докладват на компетентните власти за тях.

2. С оглед на предотвратяването и възпирането на нарушения Високодоговарящите страни и участващите в конфликта страни изискват от командирите, съразмерно с нивото на техните отговорности, да гарантират, че лицата от състава на въоръжените сили под тяхно командване са осведомени за задълженията си, произтичащи от Конвенциите и от този Протокол.

3. Високодоговарящите страни и участващите в конфликта страни са задължени да изискват от всеки командир, който е осведомен, че негови подчинени или други намиращи се под негов контрол лица имат намерение да извършат или са извършили нарушение на Конвенциите или на този Протокол, да предприеме необходимите мерки, за да бъдат предотвратени такива нарушения на Конвенциите или на този Протокол, и ако е целесъобразно, да предприеме дисциплинарни или наказателни мерки против тези правонарушители.

Член 88 - Взаимопомощ по наказателни дела

1. Високодоговарящите страни си оказват във възможно най-голяма степен помощ във връзка с наказателни производства, предприети в случаи на тежки нарушения на Конвенциите или на този Протокол.

2. При условията на правата и задълженията, установени в Конвенциите и в разпоредбите на параграф 1 от член 85 от този Протокол, и когато обстоятелствата позволяват това, Високодоговарящите страни си сътрудничат в случай на екстрадиция. Те са задължени да се отнесат с необходимото внимание към молбата на държавата, на чиято територия е извършено предполагаемото престъпление.

3. Във всички случаи се прилага законодателството на Високодоговарящата страна, която е получила молбата за екстрадиция. Разпоредбите на предходните параграфи обаче не засягат задълженията, произтичащи от разпоредбите на който и да е друг двустранен или многостранен договор, който напълно или частично регламентира или ще регламентира оказването на взаимопомощ по наказателните дела.

Член 89 - Сътрудничество

В случаи на тежки нарушения на Конвенциите или на този Протокол Високодоговарящите страни се задължават да действат, съвместно или самостоятелно, в сътрудничество с Организацията на обединените нации и в съответствие с нейния устав.

Член 90 - Международна комисия за установяване на факти

1. а) Учредява се Международна комисия за установяване на факти (наричана по-нататък "Комисията") в състав от петнадесет членове с висок морал и доказана безпристрастност.

b) След като не по-малко от двадесет Високодоговарящи страни са се съгласили да признаят компетенциите на Комисията в съответствие с параграф 2, депозитарят свиква на всеки пет години заседание на представители на тези Високодоговарящи страни с цел избор на членове на Комисията. На заседанието представителите избират членовете на Комисията чрез тайно гласуване от списък на лица, в който всяка от тези Високодоговарящи страни може да предложи по едно лице.

c) Членовете на Комисията служат в личното си качество и изпълняват функциите си до избора на нови членове при следващото заседание.

d) По време на избора Високодоговарящите страни са задължени да гарантират, че лицата, които ще бъдат избрани в Комисията, притежават необходимата квалификация и в Комисията като цяло е гарантирано справедливо представителство по географски признак.

e) В случай на непредвидено освобождаване на място то се попълва от самата Комисия, като се вземат предвид съответните разпоредби на предходните букви.

f) Депозитарят осигурява на Комисията необходимата административна помощ за изпълнението на нейните функции.

2. а) Високодоговарящите страни могат по време на подписването, ратифицирането или присъединяването към този Протокол или по всяко време след това да декларират, че признават ipso facto и без специално споразумение по отношение на всяка друга Високодоговаряща страна, приела същото задължение, компетенциите на Комисията да провежда разследвания в случай на постъпили твърдения от тази друга страна в съответствие с предоставените й от разпоредбите на този член правомощия.

b) Декларациите, предвидени по-горе, се депозират при депозитаря, който предоставя копия от тях на Високодоговарящите страни.

c) Комисията е компетентна да:

i) разследва всички факти, за които се твърди, че представляват тежко нарушение според определението му в Конвенциите и в този Протокол или представляват друго значително нарушение на Конвенциите или на този Протокол;

ii) съдейства чрез своите добросъвестни услуги за възстановяването на зачитането на Конвенциите и този Протокол.

d) При други ситуации Комисията назначава разследване по молба на някоя участваща в конфликта страна само със съгласието на другата или другите заинтересовани страни.

e) При условията на предходните разпоредби на този параграф разпоредбите на член 52 от Първата конвенция, член 53 от Втората конвенция, член 132 от Третата конвенция и член 149 от Четвъртата конвенция продължават да се прилагат по отношение на всяко предполагаемо нарушение на Конвенциите и обхващат всяко предполагаемо нарушение на този Протокол.

3. а) Освен когато е постигната друга договореност между заинтересованите страни, всички разследвания се предприемат от Колегия, състояща се от седем членове, определени, както следва:

i) петима членове на Комисията, които не са граждани на никоя от участващите в конфликта страни, назначени от председателя на Комисията въз основа на справедливо представителство по географски признак след консултации с участващите в конфликта страни;

ii) двама членове ad hoc, които не са граждани на никоя от участващите в конфликта страни, посочени по един от всяка страна по спора.

b) При получаване на молба за разследване председателят на Комисията определя подходящ срок за учредяване на Колегия. Ако в този срок не е бил назначен някой от членовете ad hoc, председателят е задължен незабавно да посочи такъв допълнителен член или допълнителни членове на Комисията, необходими за попълване на състава на Колегията.

4. а) Колегията, учредена в съответствие с параграф 3 за провеждането на разследване, е задължена да покани участващите в конфликта страни да й съдействат и да представят доказателства. Колегията може да потърси и други такива доказателства, които тя прецени за необходими, и да проведе разследване на случая намясто.

b) Всички доказателства се оповестяват в тяхната пълнота на страните, а те имат правото да представят пред Комисията своите забележки по тях.

c) Всяка страна има правото да оспорва представените доказателства.

5. а) Комисията представя на страните доклад за фактологическите констатации на Колегията, като отправя препоръки, които тя може да счете за необходими.

b) Ако Колегията не е в състояние да осигури достатъчно доказателства за изготвянето на обективни и безпристрастни констатации, Комисията посочва причините за това.

c) Комисията не оповестява публично своите заключения освен когато всички участващи в конфликта страни са я помолили да направи това.

6. Комисията установява свои процедурни правила, включително правила за председателстването на Комисията и за председателстването на Колегията. Тези правила гарантират функциите на председател на Комисията по всяко време и в случаи на разследване да бъдат изпълнявани от лице, което не е гражданин на никоя от участващите в конфликта страни.

7. Административните разходи на Комисията се покриват от вноските на Високодоговарящите страни, направили декларации в съответствие с параграф 2, както и от доброволни вноски. Участващата в конфликта страна или страни, които са отправили молба за разследване, са задължени предварително да предоставят необходимите финансови средства за разходите на Колегията, които им се възстановяват от страната или страните, срещу които са адресирани съответните твърдения, в размер 50 % от разходите на Колегията. В случай че на вниманието на Колегията са представени контратвърдения, всяка от страните по спора е задължена предварително да внесе по 50 % от необходимите финансови средства.

Член 91 - Отговорност

Всяка участваща в конфликта страна, която наруши разпоредбите на Конвенциите или на този Протокол, ако съществуват основания за това, е задължена да заплати обезщетение. Тя носи отговорност за всички действия, извършени от лица, принадлежащи към нейните въоръжени сили.