ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ КЪМ ЖЕНЕВСКИТЕ КОНВЕНЦИИ ОТ 12 АВГУСТ 1949 Г. ОТНОСНО ЗАЩИТАТА НА ЖЕРТВИТЕ НА ВЪОРЪЖЕНИ КОНФЛИКТИ С НЕМЕЖДУНАРОДЕН ХАРАКТЕР (ПРОТОКОЛ IІ) (Приет в Женева на 8 юни 1977 г. Ратифициран с Указ на Държавния съвет № 1586 от ..
ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ КЪМ ЖЕНЕВСКИТЕ КОНВЕНЦИИ ОТ 12 АВГУСТ 1949 Г. ОТНОСНО ЗАЩИТАТА НА ЖЕРТВИТЕ НА ВЪОРЪЖЕНИ КОНФЛИКТИ С НЕМЕЖДУНАРОДЕН ХАРАКТЕР (ПРОТОКОЛ IІ)
(Приет в Женева на 8 юни 1977 г. Ратифициран с Указ на Държавния съвет № 1586 от 4 август 1989 г.; ДВ, бр. 62 от 1989 г. В сила за България от 26 март 1990 г.)
Обн. ДВ. бр.30 от 1 Април 2014г.
Преамбюл
Високодоговарящите страни,
като напомнят, че хуманитарните принципи, изложени в член 3, общ за Женевските конвенции от 12 август 1949 г., са в основата на зачитането на човешката личност в случаи на въоръжен конфликт от немеждународен характер;
като напомнят също така, че международноправните актове, които се отнасят до правата на човека, предоставят основна защита на човешката личност;
като подчертават необходимостта от осигуряване на по-добра защита за жертвите на такива въоръжени конфликти;
като напомнят, че в случаите, които не са предвидени в действащото законодателство, човешката личност остава под закрилата на нормите на хуманността и изискванията на обществената съвест,
се договориха за следното:
Част първа.
ОБХВАТ НА НАСТОЯЩИЯ ПРОТОКОЛ
Член 1 - Материална област на прилагане
1. Този Протокол, който доразвива и допълва член 3, общ за Женевските конвенции от 12 август 1949 г., без да изменя съществуващите условия за неговото прилагане, се прилага спрямо всеки въоръжен конфликт, който не е обхванат от член 1 от Допълнителния протокол към Женевските конвенции от 12 август 1949 г. относно защитата на жертвите при международни въоръжени конфликти (Протокол I), и протича на територията на някоя Високодоговаряща страна между нейните въоръжени сили и отцепнически въоръжени сили или други организирани въоръжени групи, които под отговорно командване осъществяват върху част от нейната територия такъв контрол, който им дава възможност да провеждат продължителни и съгласувани военни операции и да прилагат този Протокол.
2. Този Протокол не се прилага в ситуации на вътрешни размирици и вълнения, като бунтове или изолирани и спорадични актове на насилие и други действия от подобно естество, тъй като те не представляват въоръжени конфликти.
Член 2 - Област на прилагане по отношение на отделните лица
1. Този протокол се прилага без каквато и да е дискриминация, основаваща се на раса, цвят на кожата, пол, език, религия или вярвания, политически или други убеждения, национален или социален произход, имотно състояние, рождение или друг статут или на друг подобен критерий (назовавана по-нататък в текста "дискриминация"), по отношение на всички лица, засегнати от въоръжен конфликт според определението му в член 1.
2. След приключването на въоръжения конфликт всички лица, лишени от своята свобода или чиято свобода е ограничена по причини, свързани с този конфликт, както и лицата, лишени от свобода или чиято свобода е ограничена след конфликта по същите причини, се ползват от закрилата на членове 5 и 6 до края на това лишаване или ограничаване на свободата.
Член 3 - Ненамеса
1. Нищо в този Протокол не може да бъде тълкувано като засягащо суверенитета на държавата или отговорността на правителството с всички законни средства да поддържа или възстановява реда и законността в държавата или да защитава националното единство и териториалната цялост на държавата.
2. Нищо в този Протокол не може да бъде тълкувано като оправдание за пряка или косвена намеса по каквато и да е причина във въоръжения конфликт или във вътрешните или външните работи на Високодоговарящата страна, на чиято територия протича този конфликт.
Част втора.
ХУМАННО ТРЕТИРАНЕ
Член 4 - Основни гаранции
1. Всички лица, които не участват пряко или са прекратили участието си във военните действия, независимо дали тяхната свобода е ограничена, или не, имат право на зачитане на тяхната личност, чест, убеждения и религиозни обреди. При всички обстоятелства те се третират хуманно и без каквато и да е дискриминация. Забранено е да се дава заповед да няма оцелели.
2. Без да се накърнява общият характер на изложените по-горе разпоредби, следните деяния по отношение на лицата, посочени в параграф 1, са и ще останат забранени по всяко време и навсякъде:
а) насилие над живота, здравето и физическото или психическото състояние на лица и по-специално убийство, както и жестоко третиране, като изтезания, осакатяване или каквато и да е друга форма на телесно наказание;
b) колективни наказания;
c) вземане на заложници;
d) терористични действия;
e) поругаване на личното достойнство и по-специално унизително и оскърбително третиране, изнасилване, принуждаване към проституиране и всяка друга форма на непристойно посегателство;
f) робство и търговия с роби във всичките им форми;
g) плячкосване;
h) заплаха за извършване на някое от посочените по-горе деяния.
3. На децата се осигуряват необходимите грижи и помощ и по-специално:
а) те получават образование, включително религиозно и нравствено възпитание, съобразно желанието на техните родители, а при отсъствие на родители - на лицата, които носят отговорност за тях;
b) предприемат се всички необходими мерки, за да бъде улеснено събирането на временно разделени семейства;
c) децата, които не са навършили петнадесетгодишна възраст, не се зачисляват във въоръжените сили или групи, както и не може да им се разрешава да вземат участие във военни действия;
d) специалната закрила, предвидена в разпоредбите на този член по отношение на децата, които не са навършили петнадесетгодишна възраст, остава приложима спрямо тях, ако те участват пряко във военните действия, независимо от разпоредбите на буква c), и бъдат пленени;
e) ако е необходимо, се предприемат мерки по възможност със съгласието на родителите им или на лицата, които по закон или обичай носят пряка отговорност за съответните деца, те да бъдат временно евакуирани от района, където се водят военни действия, в по-безопасен район във вътрешността на страната, както и да се осигури те да бъдат придружавани от лица, отговорни за тяхната сигурност и благосъстояние.
Член 5 - Лица, чиято свобода е ограничена
1. В допълнение към разпоредбите от член 4 по отношение на лицата, лишени от свобода по причини, свързани с въоръжения конфликт, независимо дали са интернирани, или задържани, следните разпоредби се съблюдават като минимум:
а) ранените и болните се третират в съответствие с член 7;
b) в същата степен както на местното цивилно население, така и на лицата, до които се отнасят разпоредбите от този параграф, им се осигурява храна, питейна вода и необходимите хигиенни и здравословни условия, както и ефикасна защита срещу суровия климат и опасностите от въоръжения конфликт;
c) разрешава им се да получават индивидуални или колективни помощи;
d) разрешава им се да изповядват своята религия и ако са отправили такава молба, при наличието на възможност да получават духовна помощ от свещеници или от други лица, които изпълняват своите богослужебни функции;
e) ако бъдат заставени да полагат труд, осигуряват им се условия на труд и мерки за охрана на труда, сходни с тези, от които се ползва местното цивилно население.
2. Онези, които отговарят за интернирането или задържането на лицата, посочени в параграф 1, съблюдават също така в рамките на своите възможности следните разпоредби по отношение на тези лица:
а) с изключение на случаите, когато мъже и жени от едно семейство са настанени заедно, жените се държат в помещения, отделени от помещенията за мъже, и са под прекия надзор на жени;
b) разрешено им е да изпращат и получават писма и пощенски картички, чийто брой може да бъде ограничен от компетентните власти, ако последните сметнат това за необходимо;
c) местата за интерниране и задържане не се разполагат в близост до зоната на бойните действия; лицата, посочени в параграф 1, се евакуират, ако местата, където те са интернирани или задържани, бъдат изложени на пряка опасност, която произтича от въоръжения конфликт, стига да е възможно евакуацията им да бъде осъществена при достатъчно безопасни условия;
d) те имат правото на медицински прегледи;
e) тяхното физическо или психическо здраве и неприкосновеността им не са застрашени от каквото и да е неоправдано действие или бездействие; във връзка с това се забранява лицата, до които се отнася този член, да бъдат подлагани на каквато и да е медицинска процедура, която не е оправдана от здравословното състояние на съответното лице и не е съвместима с общоприетите медицински норми, прилагани от здравна гледна точка при аналогични обстоятелства спрямо лица, които са на свобода.
3. Лицата, които не са посочени в параграф 1 и чиято свобода е ограничена по някакъв начин по причини, свързани с въоръжения конфликт, се третират хуманно в съответствие с член 4 и с параграф 1, букви а), c) и d) и параграф 2, буква b) от този член.
4. Ако е взето решение за освобождаване на лица, лишени от свобода, лицата, които са взели това решение, предприемат необходимите мерки, за да осигурят тяхната безопасност.
Член 6 - Наказателно преследване
1. Този член се отнася до преследването и наказването по съдебен път за престъпления, свързани с въоръжения конфликт.
2. Не се взема съдебно решение и не се изпълнява наказание по отношение на лице, признато за виновно в нарушение, освен въз основа на присъда, произнесена от съд, която предоставя необходимите гаранции за независимост и безпристрастност и по-специално:
а) процедурата гарантира обвиняемият да бъде информиран без забавяне за подробностите по правонарушението, в което е обвинен, и му предоставя преди и по време на неговия съдебен процес всички необходими права и средства за защита;
b) никой не се осъжда за правонарушение освен въз основа на лична наказателна отговорност;
c) никой не може да бъде признат за виновен в каквото и да е престъпление поради действие или бездействие, което според закона не е съставлявало престъпление към момента на извършване на деянието; недопустимо е да бъде наложено по-тежко наказание от онова, което е било приложимо по времето, когато престъплението е извършено; ако след извършване на правонарушението законът е предвидил налагане на по-леко наказание, правонарушителят се ползва от него;
d) всеки, който е обвинен в правонарушение, се счита за невинен, докато неговата вина не бъде доказана въз основа на закона;
e) всеки, който е обвинен в правонарушение, има правото да бъде съден в негово присъствие;
f) никой не може да бъде принуждаван да дава показания срещу себе си или да се признае за виновен.
3. При произнасяне на присъдата осъденото лице се уведомява за правото му на обжалване по съдебен или друг ред, както и за сроковете, в които то би могло да се възползва от това свое право.
4. Смъртна присъда не се произнася по отношение на лица, които в момента на извършване на правонарушението са били под осемнадесетгодишна възраст, както и не се изпълнява по отношение на бременни жени или майки на малки деца.
5. При приключване на военните действия управляващите власти се стремят да предоставят възможно най-широка амнистия за лицата, участвали във въоръжения конфликт, както и за лишените от свобода по причини, свързани с въоръжения конфликт, независимо дали са интернирани, или задържани.
Част трета.
РАНЕНИ, БОЛНИ И ПРЕТЪРПЕЛИ КОРАБОКРУШЕНИЕ
Член 7 - Закрила и грижи
1. Всички ранени, болни и претърпели корабокрушение лица, независимо дали са участвали, или не са участвали във въоръжения конфликт, се зачитат и закрилят.
2. При всички обстоятелства те се третират хуманно и получават във възможно най-голяма степен и в най-краткия възможен срок медицинските грижи и помощ, които се налагат от тяхното състояние. Между тях не се прави разграничение по каквито и да било други съображения освен от медицински характер.
Член 8 - Издирване
Винаги когато обстоятелствата позволяват това и особено след сражение, своевременно се предприемат всички възможни мерки, за да бъдат издирени и прибрани ранените, болните и претърпелите корабокрушение лица и да им бъдат осигурени необходимите грижи и защита от мародерство и малтретиране, както и да бъдат издирени и погребани по подобаващ начин загиналите и да се попречи те да бъдат ограбени.
Член 9 - Закрила на санитарния и богослужебния персонал
1. Лицата от санитарния и богослужебния персонал се зачитат и закрилят и им се оказва всякаква възможна помощ за изпълнение на техните задължения. Тези лица не се заставят да изпълняват задачи, които са несъвместими с тяхната хуманитарна мисия.
2. При изпълнение на своите задължения от санитарния персонал не може да се изисква да дава предимство на което и да било лице по други съображения освен от медицински характер.
Член 10 - Обща закрила на санитарните функции
1. При никакви обстоятелства никое лице не се наказва за изпълнението на санитарни функции, съвместими с медицинската етика, независимо на кого то е оказало съответната помощ.
2. Лицата, които изпълняват санитарни функции, не се заставят да извършват действия или да изпълняват задачи, които са в разрез с нормите на медицинската етика или с други норми, предвидени в интерес на ранените и болните, или с разпоредбите на този Протокол, както и не могат да бъдат принуждавани да се въздържат от извършването на действия, изисквани от тези норми и разпоредби.
3. Професионалните задължения на лицата, изпълняващи санитарни функции, по отношение на информацията, която те биха могли да получат относно ранените и болните, за които се грижат, трябва да бъдат зачитани с уговорката за съблюдаване на разпоредбите на националното законодателство.
4. С уговорката за съблюдаване на разпоредбите на националното законодателство никое лице, което изпълнява санитарни функции, не може да бъде наказано по какъвто и да било начин поради това, че е отказало да предостави информация относно ранените и болните, за които то се грижи или се е грижило.
Член 11 - Закрила на санитарните формирования и транспортни средства
1. Санитарните формирования и транспортни средства се зачитат и закрилят по всяко време и не могат да бъдат обект на нападение.
2. Закрилата, на която имат право санитарните формирования и транспортни средства, може да бъде прекратена само ако те се използват за извършването, извън хуманитарните им задължения, на актове на враждебност. Закрилата обаче може да бъде прекратена само след отправяне на своевременно предупреждение, което определя при всички подходящи случаи разумни срокове, и след като това предупреждение не е дало резултат.
Член 12 - Отличителна емблема
Под ръководството на заинтересованите компетентни власти отличителната емблема - червен кръст, червен полумесец или червен лъв и слънце на бял фон, трябва да бъде носена от санитарния и богослужебния персонал и се изобразява на санитарните формирования и санитарните транспортни средства. Тя се зачита при всички обстоятелства. Всяка нейна неправилна употреба е забранена.
Част четвърта.
ЦИВИЛНО НАСЕЛЕНИЕ
Член 13 - Закрила на цивилното население
1. Цивилното население и отделните цивилни лица се ползват от обща закрила срещу опасностите, които произтичат от военните операции. С цел осъществяването на тази закрила при всички обстоятелства се спазват следните правила.
2. Цивилното население като такова, както и отделните цивилни лица не могат да бъдат обект на нападение. Актовете на насилие или заплахите с насилие, чиято основна цел е да тероризират цивилното население, са забранени.
3. Цивилните лица се ползват от закрилата, предвидена в разпоредбите от тази част на този Протокол, доколкото и докато не участват пряко във военните действия.
Член 14 - Закрила на обектите, необходими за оцеляването на цивилното население
Забранено е подлагането на цивилни лица на глад като метод за водене на бойни действия. Поради това се забранява за тази цел да бъдат нападани, унищожавани, премествани или превръщани в негодни за използване обектите, които са крайно необходими за оцеляването на цивилното население, като например хранителни продукти, земеделски райони за тяхното произвеждане, посеви, добитък, инсталации за и запаси от питейна вода и напоителни съоръжения.
Член 15 - Закрила на съоръженията и инсталациите, които съдържат опасни сили
Съоръженията или инсталациите, които съдържат опасни сили, а именно язовири, бентове и ядрени електроцентрали, не могат да стават обект на нападение дори когато представляват военни цели, ако нападението може да предизвика освобождаване на опасни сили и произтичащи от това тежки загуби сред цивилното население.
Член 16 - Закрила на културни обекти и на местата за богослужение
Без да се накърняват разпоредбите на Хагската конвенция от 14 май 1954 г. за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт, забранява се да се извършват каквито и да било актове на враждебност, насочени срещу исторически паметници, произведения на изкуството или места за богослужение, които са част от културното или духовното наследство на народите, както и да се използват такива обекти в подкрепа на военните усилия.
Член 17 - Забрана за насилствено разселване на цивилни лица
1. Недопустимо е да се издават заповеди за разселване на цивилното население по причини, свързани с въоръжения конфликт, освен когато това се налага заради сигурността на съответните цивилни лица или поради наложителни съображения от военен характер. Ако се налага да бъде осъществено такова разселване, предприемат се всички възможни мерки, за да може цивилното население да бъде прието при задоволителни условия по отношение на настаняване, хигиена, здравеопазване, безопасност и изхранване.
2. Цивилни лица не се заставят да напускат собствената си територия по причини, свързани с въоръжения конфликт.
Член 18 - Дружества за оказване на помощ и акции за доставяне на помощи
1. Дружествата за оказване на помощ, които се намират на територията на Високодоговарящата страна, като например организации на Червения кръст (Червения полумесец, Червения лъв и слънце), могат да предложат своите услуги за изпълнението на традиционните си функции по отношение на жертвите на въоръжения конфликт. Цивилното население може, дори по собствена инициатива, да предложи да прибира и да се грижи за ранените, болните и претърпелите корабокрушение лица.
2. Ако цивилното население изпитва прекомерни лишения поради липса на припаси, необходими за неговото оцеляване, като например хранителни продукти и медикаменти, със съгласието на заинтересованата Високодоговаряща страна се предприемат акции за доставяне на помощи, които имат изключително хуманитарен и безпристрастен характер и се осъществяват без каквато и да е дискриминация.
Част пета.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 19 - Разпространение
Текстът на този Протокол се разпространява във възможно най-голяма степен.
Член 20 - Подписване
Този Протокол е отворен за подписване от страните по Конвенциите шест месеца след подписването на Заключителния акт и ще остане отворен за подписване в продължение на дванадесет месеца.
Член 21 - Ратифициране
Този Протокол се ратифицира във възможно най-кратък срок. Ратификационните документи се депозират в Швейцарския федерален съвет, който е депозитар на Конвенциите.
Член 22 - Присъединяване
Този Протокол е отворен за присъединяване на всяка страна по Конвенциите, която не го е подписала. Документите за присъединяване се депозират при депозитаря.
Член 23 - Влизане в сила
1. Този Протокол влиза в сила шест месеца след като бъдат депозирани два ратификационни документа или документи за присъединяване.
2. За всяка страна по Конвенциите, която е ратифицирала този Протокол по-късно или се е присъединила към него, той влиза в сила шест месеца след депозирането на нейния ратификационен документ или документа за присъединяване.
Член 24 - Изменение
1. Всяка Високодоговаряща страна може да предлага изменения на този Протокол. Текстът на всяко предложено изменение се предава на депозитаря, който решава, след консултации с всички Високодоговарящи страни и с Международния комитет на Червения кръст, дали да бъде свикана конференция за обсъждане на предложеното изменение.
2. Депозитарят кани на тази конференция всички Високодоговарящи страни, както и страните по Конвенциите независимо дали са подписали, или не са подписали този Протокол.
Член 25 - Денонсиране
1. В случай че някоя от Високодоговарящите страни денонсира този Протокол, денонсирането влиза в сила не по-рано от шест месеца след получаването на документа за денонсиране. Ако обаче към момента на изтичането на този срок денонсиращата страна участва в ситуация, посочена в член 1, денонсирането влиза в сила едва след края на въоръжения конфликт. Независимо от това лицата, които са лишени от свобода или чиято свобода е ограничена по причини, свързани с въоръжения конфликт, продължават да се ползват от разпоредбите на този Протокол, докато не бъдат окончателно освободени.
2. Денонсирането се нотифицира писмено до депозитаря, който го съобщава на всички Високодоговарящи страни.
Член 26 - Нотифициране
Депозитарят информира всички Високодоговарящи страни, както и страните по Конвенциите независимо дали са подписали този Протокол, или не, за:
а) подписването на този Протокол и депозирането на ратификационни документи и документи за присъединяване в съответствие с членове 21 и 22;
b) датата на влизане в сила на този Протокол в съответствие с член 23; и
c) съобщенията и декларациите, получени в съответствие с член 24.
Член 27 - Регистриране
1. След влизането му в сила този Протокол се предава от депозитаря на Секретариата на Организацията на обединените нации за регистрация и публикуване съгласно член 102 от Устава на Организацията на обединените нации.
2. Депозитарят също информира Секретариата на Организацията на обединените нации за всички документи за ратификация и присъединяване, които е получил по отношение на този Протокол.
Член 28 - Автентични текстове
Оригиналът на този Протокол, чиито текстове на английски, арабски, испански, китайски, руски и френски език са еднакво автентични, се депозира при депозитаря, който изпраща заверени копия от него до всички страни по Конвенциите.