Държавен вестник, брой 26 от 21.III

Член 1

Високодоговарящите страни се задължават да спазват и да осигуряват спазването на тази Конвенция при всички обстоятелства.

Член 2

В допълнение към разпоредбите на Конвенцията, които се прилагат в мирно време, тази Конвенция се прилага в случай на обявена война или на какъвто и да е друг въоръжен конфликт, който може да възникне между две или повече от Високодоговарящите страни, дори ако състоянието на война не е признато от някоя от тях.

Конвенцията се прилага също така при всички случаи на окупация на част или на цялата територия на Високодоговаряща страна, дори ако тази окупация не среща никаква въоръжена съпротива.

Ако една от участващите в конфликта държави не е страна по тази Конвенция, държавите, които са страни по нея, остават въпреки това обвързани с нея във взаимните си отношения. Освен това те са обвързани с Конвенцията по отношение на тази държава, ако тя приеме и прилага нейните разпоредби.

Член 3

В случай на въоръжен конфликт, който не е от международен характер, протичащ на територията на една от Високодоговарящите страни, всяка участваща в конфликта страна е задължена да прилага, като минимум, следните разпоредби:

1. Лицата, които не участват пряко във военните действия, включително лицата от състава на въоръжените сили, които са сложили оръжие, и тези, които са били извадени от строя поради болест, раняване, задържане в затвор или лагер или поради друга причина, при всички обстоятелства се третират хуманно, без каквато и да е дискриминация, основаваща се на раса, цвят на кожата, религия или вероизповедание, пол, произход или имотно състояние или друг подобен критерий.

За тази цел следните деяния са и остават забранени по всяко време и навсякъде по отношение на посочените по-горе лица:

а) насилието над живота и личността и по-специално убийството във всичките му форми, осакатяването, жестокото третиране и изтезанията;

b) вземането на заложници;

c) посегателствата над личното достойнство и по-специално унизителното и оскърбителното третиране;

d) произнасянето на присъди и тяхното изпълнение без предходно съдебно решение, постановено от редовно учреден съд, предоставящ всички съдебни гаранции, които са признати за необходими от цивилизованите народи.

2. Ранените, болните и претърпелите корабокрушение се прибират и за тях се полагат грижи.

Независима хуманитарна организация като Международния комитет на Червения кръст може да предложи услугите си на участващите в конфликта страни.

Участващите в конфликта страни следва да продължат да полагат усилия да се приведат в действие, посредством специални споразумения, всички или част от останалите разпоредби на тази Конвенция.

Прилагането на предходните разпоредби не влияе на правния статут на участващите в конфликта страни.

Член 4

В случай на военни действия между сухопътни и военноморски сили на участващите в конфликта страни разпоредбите на тази Конвенция се прилагат само спрямо въоръжените сили, намиращи се на борда на плавателен съд.

По отношение на дебаркиралите на брега въоръжени сили веднага започват да се прилагат разпоредбите на Женевската конвенция от 12 август 1949 г. за подобряване участта на ранените и болните в действащите въоръжени сили.

Член 5

Неутралните държави прилагат по аналогия разпоредбите на тази Конвенция спрямо ранените, болните и претърпелите корабокрушение и лицата от състава на санитарния и богослужебния персонал на въоръжените сили на участващите в конфликта страни, които са приети или интернирани на тяхната територия, както и спрямо намерените мъртъвци.

Член 6

Освен споразуменията, изрично предвидени в членове 10, 18, 31, 38,39, 40, 43 и 53, Високодоговарящите страни могат да сключват и други специални споразумения по всеки въпрос, за който те биха преценили, че е уместно да създадат отделни разпоредби. Никое специално споразумение не може да накърнява положението на ранените, болните и претърпелите корабокрушение и на лицата от състава на санитарния и богослужебния персонал, както това е уредено от тази Конвенция, нито да ограничава правата, които тя им предоставя.

Ранените, болните и претърпелите корабокрушение, както и санитарният и богослужебният персонал, продължават да се ползват от тези споразумения, докато Конвенцията е приложима по отношение на тях, освен когато изрични разпоредби в обратен смисъл се съдържат в посочените по-горе или последващи споразумения или когато са били предприети по-благоприятни мерки по отношение на тях от една или друга участваща в конфликта страна.

Член 7

Ранените, болните и претърпелите корабокрушение, както и лицата от състава на санитарния и богослужебния персонал, не могат при никакви обстоятелства да се отказват частично или изцяло от правата, които са им гарантирани от тази Конвенция и от специалните споразумения, ако има такива, посочени в предходния член.

Член 8

Тази Конвенция се прилага със съдействието и под контрола на държавите-покровителки, чието задължение е да защитават интересите на участващите в конфликта страни. За тази цел държавите-покровителки могат да посочват, извън своя дипломатически или консулски персонал, делегати измежду собствените си граждани или измежду гражданите на други неутрални държави. Определянето на тези делегати подлежи на одобрение от страна на държавата, в която те трябва да изпълняват своите задължения.

Участващите в конфликта страни улесняват във възможно най-голяма степен дейността на представителите или на делегатите на държавите-покровителки.

Представителите или делегатите на държавите-покровителки не трябва в никакъв случай да надхвърлят границите на своята мисия, определени от тази Конвенция. По-специално те трябва да вземат предвид императивните нужди, свързани със сигурността на държавата, в която изпълняват задълженията си. Само неотложни военни потребности могат да обусловят, по изключение и временно, ограничаването на тяхната дейност.

Член 9

Разпоредбите на тази Конвенция не представляват пречка за хуманитарните дейности, които Международният комитет на Червения кръст или някоя друга независима хуманитарна организация може да предприеме, след съгласието на засегнатите в конфликта страни, за закрила и оказване на помощ на ранените, болните и претърпелите корабокрушение, санитарния и богослужебния персонал.

Член 10

Високодоговарящите страни могат по всяко време да постигат съгласие да поверят на организация, която дава всички гаранции за безпристрастност и ефикасност, задълженията, с които по силата на тази Конвенция са натоварени държавите-покровителки.

Когато ранените, болните и претърпелите корабокрушение или санитарният и богослужебният персонал по каквато и да било причина не се ползват или са престанали да се ползват от дейностите на държава-покровителка или на организация, определена съгласно първа алинея по-горе, задържащата държава отправя искане до неутрална държава или до такава организация, която да поеме функциите, изпълнявани по силата на тази Конвенция от държава-покровителка, определена от участващите в конфликта страни.

Ако защитата не може да бъде осигурена по този начин, задържащата държава отправя искане или приема, в съответствие с разпоредбите на този член, предлагането на услугите на хуманитарна организация като Международния комитет на Червения кръст, която да поеме хуманитарните функции, изпълнявани от държавите-покровителки съгласно тази Конвенция.

От всяка неутрална държава или от всяка организация, поканена от заинтересованата държава или предлагаща услугите си за тези цели, се изисква да действа с чувство на отговорност по отношение на участващата в конфликта страна, към която принадлежат закриляните от тази Конвенция лица, както и да представи достатъчни гаранции, че е в състояние да поеме съответните функции и да ги изпълнява безпристрастно.

Не се допуска отклонение от предходните разпоредби посредством специални споразумения между държави, едната от които е ограничена, макар и временно, в своята свобода да води преговори с другата държава или с нейните съюзници поради военни събития, особено в случаите, когато е окупирана цялата или значителна част от територията на тази държава.

Когато в тази Конвенция се упоменава държава-покровителка, това се отнася също така и до организациите, които я заместват по смисъла на този член.

Член 11

В случаите, когато считат, че е от полза и в интерес на закриляните лица, особено ако е възникнало несъгласие между участващите в конфликта страни по отношение на прилагането или тълкуването на разпоредбите на тази Конвенция, държавите-покровителки предлагат своето съдействие за уреждането на спора.

За тази цел всяка от държавите-покровителки може, по покана на една страна или по своя собствена инициатива, да предложи на участващите в конфликта страни да бъде свикана среща на техни представители и по-специално на органите, отговорни за ранените, болните и претърпелите корабокрушение, лицата от състава на санитарния и богослужебния персонал, по възможност на подходящо избрана неутрална територия. Участващите в конфликта страни са задължени да дадат ход на предложенията, които са им направени за тази цел. Държавите-покровителки могат, ако е необходимо, да предложат за одобрение от страните в конфликта лице от неутрална държава или делегирано лице от Международния комитет на Червения кръст, което да бъде поканено да участва в срещата.

Член 12

Лицата от състава на въоръжените сили и другите лица, посочени в следващия член, които се намират в морето и са ранени, болни или са претърпели корабокрушение, се зачитат и закрилят при всички обстоятелства, като терминът "корабокрушение" означава корабокрушение по каквато и да е причина, включително принудително приводняване на летателен апарат или падане в морето.

Тези лица се третират хуманно и за тях се полагат грижи от участващите в конфликта страни, в чиято власт те се намират, без каквато и да е дискриминация, основаваща се на пол, раса, националност, религия, политически убеждения или друг подобен критерий. Строго се забраняват всякакви посегателства над живота им или насилие над личността им и по-специално да бъдат доубивани или изтребвани, да бъдат подлагани на изтезания или на биологически експерименти, да бъдат предумишлено оставяни без медицинска помощ и грижи или да се създават условия, при които да бъдат изложени на риск от зараза или инфекция.

Даването на предимство при оказване на медицинска помощ може да бъде оправдано само от съображения за спешност от медицински характер.

Жените се третират според особените съображения, дължими на техния пол.

Член 13

Тази Конвенция се прилага по отношение на ранените, болните и претърпелите корабокрушение при бойни действия по море, които принадлежат към следните категории:

1. Лица от състава на въоръжените сили на участваща в конфликта страна, както и членове на милициите или на доброволческите отряди, които са част от тези въоръжени сили.

2. Членове на други милиции и членове на други доброволчески отряди, включително тези на организираните съпротивителни движения, които принадлежат към участваща в конфликта страна и действат на или извън своята собствена територия, дори ако тази територия е окупирана, при условие че тези милиции или доброволчески отряди, включително организираните съпротивителни движения, отговарят на следните условия:

а) да са под командването на лице, носещо отговорност за своите подчинени;

b) да имат прикрепен отличителен знак, разпознаваем от разстояние;

c) да носят открито оръжието си;

d) да провеждат операциите си в съответствие със законите и обичаите на войната.

3. Лица от състава на редовните въоръжени сили, които са обвързани с вярност към правителство или орган, непризнати от задържащата държава.

4. Лица, които придружават въоръжените сили, без всъщност да са техни членове, например като цивилни членове на екипажите на военни летателни апарати, военни кореспонденти, доставчици, членове на трудови отряди или на служби, отговорни за битовото поддържане на въоръжените сили, при условие че са били упълномощени от въоръжените сили, които придружават.

5. Членове на екипажите, включително капитани, щурмани и юнги на търговския флот и на екипажите на гражданските летателни апарати на участващите в конфликта страни, които не се ползват от по-благоприятно третиране по силата на други разпоредби на международното право.

6. Жители на неокупирана територия, които при приближаване на неприятеля спонтанно вземат оръжие за съпротива срещу нахлуващите сили, без да са имали време да се сформират в редовни въоръжени единици, ако носят открито оръжието си и ако спазват законите и обичаите на войната.

Член 14

Всеки военен кораб на воюваща страна има правото да поиска да му бъдат предадени ранените, болните или претърпелите корабокрушение, намиращи се на борда на военни болнични кораби и на болнични кораби, които принадлежат на дружества за оказване на помощ или на частни лица, както и на борда на търговски кораби, яхти или други плавателни съдове, независимо от националната им принадлежност, при условие че здравословното състояние на ранените и болните позволява те да бъдат преместени и че военният кораб може да осигури подходящи условия за необходимото лечение.

Член 15

Ако на борда на неутрален военен кораб или на неутрален летателен апарат са прибрани ранени, болни или претърпели корабокрушение лица, трябва да бъдат взети мерки, съобразени с изискванията на международното право, тези лица да не могат отново да вземат участие във военните действия.

Член 16

С уговорката за съблюдаване на разпоредбите на член 12 ранените, болните и претърпелите корабокрушение лица на воюваща страна, които са попаднали под властта на неприятеля, се считат за военнопленници и спрямо тях се прилагат нормите на международното право, отнасящи се до военнопленниците. Този, който ги е заловил, може да реши, в зависимост от обстоятелствата, дали е целесъобразно да ги задържи, или да ги отправи към някое пристанище в своята страна, към пристанище на неутрална държава или дори към пристанище на неприятелска територия. В последния случай военнопленниците, върнати по този начин в своята страна, са задължени да не служат във въоръжените сили до края на войната.

Член 17

Ранените, болните или претърпелите корабокрушение лица, които са прехвърлени със съгласието на местните власти в пристанище на неутрална държава, трябва, ако не съществува за тази цел друга договореност между неутралната държава и воюващите страни, да бъдат задържани в неутралната държава съобразно приложимите норми на международното право по начин, който да не позволява те отново да вземат участие във военните действия.

Разходите по болничното настаняване и по интернирането им се поемат от държавата, към която принадлежат ранените, болните или претърпелите корабокрушение.

Член 18

След всяко сражение участващите в конфликта страни незабавно предприемат всички възможни мерки, за да бъдат издирени и прибрани претърпелите корабокрушение, ранените и болните и да им бъдат осигурени необходимите грижи и защита от мародерство и малтретиране, както и да бъдат издирени загиналите и да се попречи те да бъдат ограбени.

Винаги когато обстоятелствата позволяват това, участващите в конфликта страни следва да сключват локални споразумения за евакуиране по море на ранените и болните от обсаден или обкръжен район, както и за допускането в този район на санитарния и богослужебния персонал със съответното им оборудване.

Член 19

Участващите в конфликта страни регистрират във възможно най-кратък срок всички данни, които биха улеснили установяването на самоличността на претърпелите корабокрушение, ранените, болните и загиналите от неприятелската страна, попаднали в техни ръце.

Тези сведения следва, ако е възможно, да включват следното:

а) име на държавата, към която принадлежи;

b) войскови, полкови, личен или сериен номер;

c) фамилно име;

d) собствено име или собствени имена;

e) дата на раждане;

f) всички други подробности и данни, които фигурират в картата му за самоличност или в разпознавателния медальон;

g) дата и място на пленяването или на смъртта;

h) особености относно раните или болестта или причината за смъртта.

В най-краткия възможен срок посочената по-горе информация се съобщава на информационното бюро, предвидено в член 122 от Женевската конвенция от 12 август 1949 г. относно третирането на военнопленниците, което предава тази информация на държавата, към която принадлежат тези лица, посредством държавата-покровителка и Централната агенция за военнопленниците.

Участващите в конфликта страни изготвят и изпращат една на друга чрез същото бюро смъртните актове или надлежно заверените списъци на загиналите. Те също така прибират и си предават посредством същото бюро едната половина от двойния разпознавателен медальон или самия медальон, ако е единичен, завещанията или други документи от значение за най-близките, както и парични суми и изобщо всички предмети, които са намерени у мъртвите и които имат материална или сантиментална стойност. Тези предмети, както и предметите с неустановена принадлежност, се изпращат в запечатани пакети, придружени от декларация, която съдържа всички подробности, необходими за установяване самоличността на починалия притежател, както и от пълен опис на съдържанието на пакета.

Член 20

Участващите в конфликта страни гарантират, че погребването на мъртвите в морето се извършва, доколкото обстоятелствата позволяват, индивидуално и е предшествано от внимателен оглед и при възможност от медицински преглед на труповете с цел констатиране на смъртта, установяване на самоличността и съставяне на протокол. Едната половина на двойния разпознавателен медальон или самият разпознавателен медальон, ако той е единичен, остава върху трупа.

Ако мъртви лица бъдат стоварени на сушата, по отношение на тях се прилагат разпоредбите на Женевската конвенция от 12 август 1949 г. за подобряване участта на ранените и болните в действащите въоръжени сили.

Член 21

Участващите в конфликта страни могат да отправят призиви за милосърдие към капитаните на неутрални търговски кораби, яхти или други плавателни съдове, които да вземат на борда си и да се погрижат за ранените, болните или претърпелите корабокрушение, както и да приберат мъртвите.

Всякакъв вид плавателни съдове, които се отзоват на подобен призив, както и онези, които по собствена инициатива са прибрали ранени, болни или претърпели корабокрушение, се ползват от специални улеснения и закрила при оказването на такава помощ.

Те в никакъв случай не могат да бъдат залавяни в плен поради обстоятелството, че извършват подобен превоз; ако обаче не са им били дадени уверения в полза на противното, те биха могли да подлежат на залавяне в плен заради евентуално извършени от тях нарушения на неутралитета.

Член 22

Военните болнични кораби, т.е. кораби, конструирани или оборудвани от държавите специално и единствено с оглед на оказването на помощ, лекуването и транспортирането на ранени, болни и претърпели корабокрушение лица, не могат при никакви обстоятелства да бъдат нападани или залавяни, а трябва по всяко време да бъдат зачитани и закриляни, при условие че техните имена и характеристики са били нотифицирани до участващите в конфликта страни десет дни преди да започне използването им по предназначение.

Характеристиките, които трябва да фигурират в нотификацията, следва да включват регистрирания бруто тонаж, разстоянието от носа до кърмата на кораба и броя на мачтите и комините.

Член 23

Намиращите се на брега лечебни заведения, които са под закрилата на Женевската конвенция от 12 август 1949 г. за подобряване участта на ранените и болните в действащите въоръжени сили, са защитени от бомбардиране или нападение откъм морето.

Член 24

Болничните кораби, които се използват от национални дружества на Червения кръст, от официално признати дружества за оказване на помощ или от частни лица, се ползват от същата закрила както военните болнични кораби и имат имунитет срещу пленяване, ако участващата в конфликта страна, към която принадлежат, им е дала официално пълномощие и ако са били спазени разпоредбите на член 22 относно нотифицирането.

Компетентните власти трябва да издадат на тези кораби сертификати, които да удостоверят, че те са били под техен контрол по време на оборудването им и при отпътуването им.

Член 25

Болничните кораби, които се използват от национални дружества на Червения кръст, от други официално признати дружества за оказване на помощ или от частни лица от неутрални страни, се ползват от същата закрила както военните болнични кораби и имат имунитет срещу пленяване, при условие че са се поставили под контрола на някоя от участващите в конфликта страни с предварителното съгласие на собственото си правителство и с разрешението на съответната участваща в конфликта страна, доколкото са били спазени разпоредбите на член 22 относно нотифицирането.

Член 26

Закрилата, посочена в членове 22, 24 и 25, се прилага спрямо болнични кораби от всякакъв тонаж и спрямо спасителните им лодки независимо от местонахождението им. Въпреки това, за да се осигури максимално удобство и сигурност, участващите в конфликта страни се стремят да използват за транспортирането на дълги разстояния и в открито море на ранени, болни и претърпели корабокрушение лица само болнични кораби с водоизместимост над 2000 бруто тона.

Член 27

При същите условия като тези, предвидени в членове 22 и 24, малките плавателни съдове, които се използват от държавата или от официално признатите служби за провеждане на крайбрежни спасителни акции, също така се зачитат и закрилят, доколкото това е съвместимо с оперативните изисквания.

Същото се прилага, доколкото е възможно, за установените крайбрежни съоръжения, които се използват от тези плавателни съдове изключително за хуманитарните им мисии.

Член 28

В случай на бойни действия на борда на военен кораб лазаретите се зачитат и пощадяват, доколкото това е възможно. Лазаретите и тяхното оборудване остават подчинени на законите на войната, но не могат да бъдат отклонявани от предназначението им, докато са необходими за ранените и болните. Независимо от това командирът, в чиято власт те се намират, може да ги използва за други цели в случай на неотложна военна необходимост, ако предварително е осигурил необходимите грижи за ранените и болните, настанени в тях.

Член 29

Всеки болничен кораб, който се намира в пристанище, попаднало във властта на неприятеля, трябва да получи разрешение да излезе от това пристанище.

Член 30

Плавателните съдове, посочени в членове 22, 24, 25 и 27, оказват помощ и съдействие на ранените, болните и претърпелите корабокрушение независимо от тяхната националност.

Високодоговарящите страни се задължават да не използват тези плавателни съдове за каквито и да било военни цели.

Тези плавателни съдове не бива да затрудняват по никакъв начин придвижването на сражаващите се.

По време на сражение и след това те действат на свой риск.

Член 31

Участващите в конфликта страни имат правото да контролират и да претърсват плавателните съдове, посочени в членове 22, 24, 25 и 27. Те могат да се откажат от съдействието на тези плавателни съдове, да им наредят да се отдалечат или да поемат определен курс, да контролират употребата на тяхната радиоапаратура и на другите им средства за комуникация и дори да ги задържат за период не по-дълъг от седем дни от момента на залавянето им, ако сериозността на обстоятелствата изисква това.

Те могат временно да поставят на борда им комисар, чиято единствена задача е да следи за изпълнението на заповедите, издавани въз основа на разпоредбите на предходната алинея.

Доколкото е възможно, участващите в конфликта страни вписват в бордовия дневник на болничния кораб заповедите, които са дали на капитана на кораба, на език, разбираем за него.

Участващите в конфликта страни могат, едностранно или чрез специални споразумения, да поставят на борда на своите болнични кораби неутрални наблюдатели, които да следят за строгото спазване на разпоредбите на тази Конвенция.

Член 32

Плавателните съдове, посочени в членове 22, 24, 25 и 27, не могат да бъдат категоризирани като военни кораби, що се отнася до техния престой в неутрално пристанище.

Член 33

Търговските плавателни съдове, приспособени в болнични кораби, не могат да бъдат използвани за други цели през цялото времетраене на военните действия.

Член 34

Закрилата, на която имат право болничните кораби и лазарети, може да бъде прекратена само ако те бъдат използвани за извършване извън хуманитарните им задължения на действия във вреда на неприятеля. Закрилата обаче може да бъде преустановена само след отправянето на своевременно предупреждение, определящо при всички подходящи случаи разумни срокове, и след като това предупреждение не е дало резултат.

По-специално болничните кораби не могат да притежават или да използват секретен код за своите радиоемисии или други средства за комуникация.

Член 35

Следните условия не могат да бъдат считани за основание болничните кораби или лазарети да бъдат лишени от полагащата им се закрила:

1. Фактът, че персоналът на такива кораби или лазарети е въоръжен с цел поддържане на реда, за самоотбрана или за защита на ранените и болните.

2. Наличието на борда на апаратура, предназначена изключително за обезпечаване на плаването или на комуникациите.

3. Намереното на борда на болнични кораби или в лазарети ръчно оръжие и боеприпаси, които са били иззети от ранените, болните и претърпелите корабокрушение лица и още не са предадени в съответната служба.

4. Фактът, че хуманитарната дейност на болнични кораби, корабни лазарети или на техния екипаж обхваща грижи за ранените, болните или претърпелите корабокрушение цивилни лица.

5. Превозването на оборудване и персонал преди всичко със санитарно предназначение, чието количество надвишава обичайните изисквания.

Член 36

Лицата от състава на богослужебния, санитарния и болничния персонал на болничните кораби и техният екипаж се зачитат и закрилят; те не могат да бъдат залавяни в плен, докато са на служба на тези кораби, независимо от факта дали на борда има ранени и болни.

Член 37

Попадналите във властта на неприятеля лица от състава на богослужебния, санитарния и болничния персонал, натоварени с медицинските или духовните грижи на лицата, посочени в членове 12 и 13, следва да бъдат зачитани и закриляни; те могат да продължат да изпълняват функциите си по полагането на грижи за ранените и болните, докато това е необходимо. След това те трябва да бъдат върнати обратно веднага щом главнокомандващият, под чиято власт се намират, сметне това за практически осъществимо. При напускане на кораба те могат да вземат със себе си имуществото, което им принадлежи.

Ако обаче се окаже необходимо някои лица от състава на този персонал да бъдат задържани поради санитарните или духовните нужди на военнопленниците, следва да се направи всичко възможно те да бъдат свалени на брега по най-бързия възможен начин.

След слизането му на брега задържаният персонал е подчинен на разпоредбите на Женевската конвенция от 12 август 1949 г. за подобряване участта на ранените и болните в действащите въоръжени сили.

Член 38

Корабите, наети за тази цел, имат правото да превозват оборудване, предназначено преди всичко за лекуване на ранените и болните лица от състава на въоръжените сили или за предпазване от болести, при условие че подробностите около пътуването им са били нотифицирани до неприятелската държава и са били одобрени от нея. Неприятелската държава си запазва правото на проверка на товарните кораби, но не може да ги залавя или да конфискува пренасяното оборудване.

Със споразумение между участващите в конфликта страни на борда на тези кораби могат да бъдат поставяни неутрални наблюдатели, които да следят за пренасяното оборудване. За тази цел те трябва да имат свободен достъп до това оборудване.

Член 39

Санитарните летателни апарати, т.е. летателни апарати, които се използват изключително за превозването на ранени, болни и претърпели корабокрушение лица, както и за транспортирането на санитарен персонал и оборудване, не могат да бъдат обект на нападение, а трябва да бъдат зачитани от участващите в конфликта страни, докато летят на височина, в часове и по маршрути, специално уговорени между засегнатите в конфликта страни.

Санитарните летателни апарати имат ясна маркировка, състояща се от посочената в член 41 отличителна емблема, заедно с цветовете на съответното национално знаме върху своите долни, горни и странични повърхности. Те могат да използват и всякаква друга маркировка или средства за идентификация, за които участващите в конфликта страни са се споразумели в началото или по време на военните действия.

Освен ако не е уговорено друго, прелитането над неприятелска или окупирана от неприятеля територия е забранено.

Санитарните летателни апарати се подчиняват на всяко нареждане за приземяване или за приводняване. В случай на така наложено кацане летателният апарат заедно с намиращите се на него лица може да продължи полета си след евентуална проверка.

В случай на принудително приземяване или приводняване на неприятелска или на окупирана от неприятеля територия ранените, болните и претърпелите корабокрушение, както и екипажът на летателния апарат, се считат за военнопленници. Санитарният персонал се третира съгласно членове 36 и 37.

Член 40

С уговорката за съблюдаване на разпоредбите на втора алинея санитарните летателни апарати на участващите в конфликта страни могат да прелитат над територията на неутрални държави, да се приземяват на нея в случай на необходимост или да я използват за междинно кацане. Те трябва предварително да известят неутралните държави за полета си над тяхна територия и да изпълняват всяко нареждане за приземяване или приводняване. Те имат имунитет срещу нападение само когато летят по маршрути, на височина и в часове, за които участващите в конфликта страни и съответната неутрална държава са се споразумели специално.

Неутралните държави обаче могат да поставят условия или да налагат ограничения по отношение на прелитането или кацането на санитарните летателни апарати над или на тяхна територия. Тези възможни условия или ограничения се прилагат еднакво спрямо всички участващи в конфликта страни.

Ако не е уговорено друго между неутралната държава и участващите в конфликта страни, ранените, болните или претърпелите корабокрушение, които със съгласието на местните власти са разтоварени на неутрална територия от санитарен летателен апарат, се задържат от неутралната държава съобразно приложимите норми на международното право по начин, който да не позволява те отново да вземат участие във военните действия. Разходите по тяхното настаняване и интерниране се поемат от държавата, към която те принадлежат.

Член 41

Под контрола на компетентните военни власти емблемата на червения кръст на бял фон се изобразява върху флаговете, отличителните наръкавни ленти и върху цялото оборудване, което се използва от медицинската служба.

Въпреки това за страните, които вече използват като отличителен знак червения полумесец или червения лъв и слънце на бял фон вместо червен кръст, тези емблеми също се признават по смисъла на тази Конвенция.

Член 42

Персоналът, посочен в членове 36 и 37, носи на лявата си ръка влагоустойчива наръкавна лента с отличителната емблема, която се осигурява и подпечатва от военните власти.

Този персонал освен с предвидения в член 19 разпознавателен медальон също така е снабден и със специална карта за самоличност, върху която е изобразена отличителната емблема. Тази карта трябва да е влагоустойчива и да е с размери, които позволяват да бъде носена в джоб. Тя следва да е написана на националния език, в нея се посочват поне собствените имена, фамилното име, датата на раждане, званието и служебният номер на приносителя и се посочва в качеството на какъв същият има право да се ползва от закрилата на тази Конвенция. Картата трябва да е снабдена със снимка на притежателя й, както и с неговия подпис или пръстови отпечатъци, или и с двете. Тя трябва да носи сухия печат на военните власти.

Картата за самоличност е еднаква у лицата от състава на въоръжените сили на съответната държава и доколкото е възможно, еднотипна за въоръжените сили на Високодоговарящите страни. Участващите в конфликта страни могат да ползват образеца, приложен към тази Конвенция. При започването на военните действия те си предоставят една на друга екземпляр от модела, който използват. Всяка карта за самоличност се изготвя по възможност поне в два екземпляра, единият от които се съхранява от страната по произход.

В никакъв случай лицата от състава на този персонал не могат да бъде лишени от техните отличителни знаци или картата им за самоличност, нито от правото да носят наръкавната лента. В случай на загубването им те имат право да получат дубликат на картата и нови отличителни знаци.

Член 43

Посочените в членове 22, 24, 25 и 27 плавателни съдове имат следната обозначителна маркировка:

а) всичките им външни повърхности са бели;

b) един или повече тъмночервени кръста, възможно най-големи, са изобразени от всяка страна на корабния корпус, както и върху хоризонталните повърхности, по такъв начин, че да бъде осигурена възможно най-добра видимост откъм морето и от въздуха.

Всички болнични кораби осигуряват възможност да бъдат идентифицирани, като издигат националното си знаме и освен това, ако принадлежат на някоя неутрална държава, като издигат знамето на участващата в конфликта страна, чието ръководство са приели. На главната мачта на възможно най-голяма височина трябва да се развява флаг с червен кръст на бял фон.

Спасителните лодки на болничните кораби, крайбрежните спасителни лодки и всички малки плавателни съдове, които се използват от медицинската служба, са боядисани в бяло с ясно забележими тъмночервени кръстове и като цяло се придържат към описаната по-горе система за идентификация на болничните кораби.

Горепосочените кораби и малки плавателни съдове, които желаят да си обезпечат нощем и при условия на намалена видимост закрилата, на която имат право, трябва да предприемат със съгласието на участващата в конфликта страна, под чиято власт се намират, необходимите мерки, за да може боята и отличителните им емблеми да са достатъчно забележими.

Болничните кораби в съответствие с член 31, които са временно задържани от неприятеля, трябва да снемат знамето на участващата в конфликта страна, на която служат или чието ръководство са приели.

Ако крайбрежните спасителни лодки продължават със съгласието на държавата-окупатор да действат от някоя завзета база, те могат да получат разрешение след излизането от базата си да продължат да издигат своето национално знаме заедно с флага с червен кръст на бял фон, при условие че това е било предварително нотифицирано до всички заинтересовани страни, участващи в конфликта.

Всички разпоредби в този член относно отличителния знак червен кръст се прилагат с еднаква сила и по отношение на другите емблеми, посочени в член 41.

Участващите в конфликта страни са задължени по всяко време да полагат усилия да сключват помежду си споразумения за използване на най-съвременните налични методи, за да бъде улеснено идентифицирането на болничните кораби.

Член 44

Отличителните знаци, за които се отнася член 43, могат да бъдат използвани както в мирно време, така и по време на война, само за да обозначават или да служат за закрила на посочените в същия член плавателни съдове, освен в случаите, предвидени в някоя друга международна конвенция или когато е постигнато споразумение между всички заинтересовани страни, участващи в конфликта.

Член 45

Високодоговарящите страни вземат необходимите мерки, ако законодателството им не ги е предвидило, за предотвратяване и възпиране по всяко време на каквато и да е злоупотреба с предвидените в член 43 отличителни знаци.

Член 46

Като действа чрез своите главнокомандващи, всяка участваща в конфликта страна осигурява изпълнението в детайли на предходните членове, предвиждайки действия и за справяне с непредвидени случаи, в съответствие с общите принципи на тази Конвенция.

Член 47

Забранени са репресиите срещу ранените, болните, претърпелите корабокрушение, персонала, плавателните съдове или оборудването, закриляни от тази Конвенция.

Член 48

Високодоговарящите страни се задължават да разпространяват във възможно най-голяма степен както в мирно време, така и по време на война, текста на тази Конвенция в своите страни, и по-специално да включват изучаването й в програмите им за военно и ако е възможно, за цивилно обучение, за да могат нейните принципи да станат известни на цялото население, и по-специално на воюващите сили, на санитарния и духовния персонал.

Член 49

Високодоговарящите страни си предават една на друга посредством Швейцарския федерален съвет, а по време на военни действия посредством държавите-покровителки официалните преводи на тази Конвенция, както и законите и правилата, които те могат да приемат, за да осигурят прилагането й.

Член 50

Високодоговарящите страни се задължават да предприемат необходимите законодателни мерки, за да осигурят ефективни наказателни санкции спрямо лицата, извършили или разпоредили извършването на някое от тежките нарушения на разпоредбите на тази Конвенция, определени в следващия й член.

Всяка Високодоговаряща страна има задължението да издири лицата, за които съществуват доказателства, че са извършили или че са разпоредили извършването на такива тежки нарушения, и независимо от тяхното гражданство да ги предаде на своите съдилища. Тя може също така, ако предпочита и в съответствие с разпоредбите на своето собствено законодателство, да ги предаде, за да бъдат съдени, на друга заинтересована Високодоговаряща страна, при условие че тази Високодоговаряща страна разполага с доказателства, които й дават основание да повдигне обвинение срещу тези лица.

Всяка Високодоговаряща страна е задължена да вземе необходимите мерки за възпирането на всички действия, които са в разрез с разпоредбите на тази Конвенция и не са включени сред тежките нарушения, определени в следващия член.

При всички обстоятелства обвиняемите лица се ползват от гаранции за надлежен съдебен процес и защита, които не могат да бъдат по-малко благоприятни от тези, предвидени в член 105 и последващите членове на Женевската конвенция от 12 август 1949 г. относно третирането на военнопленниците.

Член 51

Тежките нарушения, до които се отнася предходният член, са свързани с тези, които включват някое от следните деяния, ако са извършени срещу лица или имущество, защитени от тази Конвенция: предумишлено убийство; изтезания или нехуманно третиране, включително биологически експерименти; преднамерено причиняване на големи страдания или тежки увреждания на тялото или здравето; незаконно и произволно извършване на значителни разрушения и присвоявания на имущество, без да са оправдани от военна необходимост.

Член 52

Никоя Високодоговаряща страна не може да освободи себе си или която и да е друга Високодоговаряща страна от отговорностите, които тя или другата Високодоговаряща страна носят по отношение на нарушенията, посочени в предходния член.

Член 53

Във връзка с всяко твърдение за нарушение на Конвенцията по искане на участваща в конфликта страна се назначава провеждането на разследване по начин, подлежащ на определяне от заинтересованите страни.

Ако не бъде постигнато съгласие относно процедурата за провеждане на разследването, страните следва да се договорят за избора на арбитър, който да реши каква процедура да бъде следвана.

Щом бъде установено нарушението, участващите в конфликта страни са задължени да наложат прекратяването му и да предприемат необходимите мерки срещу извършителите във възможно най-кратък срок.