Държавен вестник, брой 26 от 21.III

Член 1

Високодоговарящите страни се задължават да спазват и да осигуряват спазването на тази Конвенция при всички обстоятелства.

Член 2

В допълнение към разпоредбите на Конвенцията, които се прилагат в мирно време, тази Конвенция се прилага в случай на обявена война или на какъвто и да е друг въоръжен конфликт, който може да възникне между две или повече от Високодоговарящите страни, дори ако състоянието на война не е признато от някоя от тях.

Конвенцията се прилага също така при всички случаи на окупация на част или на цялата територия на Високодоговаряща страна, дори ако тази окупация не среща никаква въоръжена съпротива.

Ако една от участващите в конфликта държави не е страна по тази Конвенция, държавите, които са страни по Конвенцията, остават въпреки това обвързани с нея във взаимните си отношения. Освен това те са обвързани с Конвенцията по отношение на тази държава, ако тя приеме и прилага нейните разпоредби.

Член 3

В случай на въоръжен конфликт, който не е от международен характер, протичащ на територията на една от Високодоговарящите страни, всяка участваща в конфликта страна е задължена да прилага като минимум следните разпоредби:

1. Лица, които не участват пряко във военните действия, включително лица от състава на въоръжените сили, които са сложили оръжие, и тези, които са били извадени от строя поради болест, раняване, задържане в затвор или лагер или поради друга причина, при всички обстоятелства се третират хуманно, без каквато и да е дискриминация, основаваща се на раса, цвят на кожата, религия или вероизповедание, пол, произход или имотно състояние или друг подобен критерий.

За тази цел следните деяния са и остават забранени по всяко време и навсякъде по отношение на посочените по-горе лица:

а) насилието над живота и личността и по-специално убийството във всичките му форми, осакатяването, жестокото третиране и изтезанията;

b) вземането на заложници;

c) посегателствата над личното достойнство и по-специално унизителното и оскърбителното третиране;

d) произнасянето на присъди и тяхното изпълнение без предходно съдебно решение, постановено от редовно учреден съд, предоставящ всички съдебни гаранции, които са признати за необходими от цивилизованите народи.

2. Ранените и болните се прибират и за тях се полагат грижи.

Независима хуманитарна организация като Международния комитет на Червения кръст може да предложи услугите си на участващите в конфликта страни.

Участващите в конфликта страни следва да продължат да полагат усилия да се приведат в действие, посредством специални споразумения, всички или част от останалите разпоредби на тази Конвенция.

Прилагането на предходните разпоредби не влияе на правния статут на участващите в конфликта страни.

Член 4

Неутралните държави прилагат по аналогия разпоредбите на тази Конвенция спрямо ранените и болните и лицата от състава на санитарния и богослужебния персонал на въоръжените сили на участващите в конфликта страни, които са приети или интернирани на тяхната територия, както и спрямо намерените мъртъвци.

Член 5

По отношение на закриляните лица, попаднали във властта на врага, тази Конвенция се прилага до окончателното им репатриране.

Член 6

В допълнение към споразуменията, изрично предвидени в членове 10, 15, 23, 28, 31,36,37 и 52, Високодоговарящите страни могат да сключват и други специални споразумения по всеки въпрос, за който те биха преценили за уместно да създадат отделни разпоредби. Никое специално споразумение не може да накърнява положението на ранените и болните, на лицата от състава на санитарния и богослужебния персонал, както е определено от тази Конвенция, нито да ограничава правата, които тя им предоставя.

Ранените и болните, както и санитарният и богослужебният персонал продължават да се ползват от тези споразумения, докато Конвенцията е приложима по отношение на тях, освен когато изрични разпоредби в противоположен смисъл се съдържат в посочените по-горе или последващи споразумения или когато са били предприети по-благоприятни мерки по отношение на тях от една или друга участваща в конфликта страна.

Член 7

Ранените и болните, както и лицата от състава на санитарния и богослужебния персонал не могат при никакви обстоятелства да се отказват частично или изцяло от правата, които са им гарантирани от тази Конвенция, и в зависимост от случая, от специалните споразумения, посочени в предходния член.

Член 8

Тази Конвенция се прилага със съдействието и под контрола на държавите-покровителки, чието задължение е да защитават интересите на участващите в конфликта страни. За тази цел държавите-покровителки могат да посочват, извън своя дипломатически или консулски персонал, делегати измежду собствените си граждани или измежду гражданите на други неутрални държави. Определянето на тези делегати подлежи на одобрение от страна на държавата, в която те трябва да изпълняват своите задължения.

Участващите в конфликта страни улесняват във възможно най-голяма степен дейността на представителите или на делегатите на държавите-покровителки.

Представителите или делегатите на държавите-покровителки не трябва в никакъв случай да надхвърлят границите на своята мисия, определени от тази Конвенция. По-специално те трябва да вземат предвид императивните нужди, свързани със сигурността на държавата, в която изпълняват задълженията си. Само неотложни военни потребности могат да обусловят, по изключение и временно, ограничаване на тяхната дейност.

Член 9

Разпоредбите на тази Конвенция не представляват пречка за хуманитарните действия, които Международният комитет на Червения кръст или някоя друга независима хуманитарна организация може да предприеме със съгласието на засегнатите в конфликта страни за закрила и оказване помощ на ранените и болните, на санитарния и богослужебния персонал.

Член 10

Високодоговарящите страни могат по всяко време да постигат съгласие да поверят на организация, която дава всички гаранции за безпристрастност и ефикасност, задълженията, с които по силата на тази Конвенция са натоварени държавите-покровителки.

Когато ранените и болните или санитарният и богослужебният персонал по каквато и да било причина не се ползват или са престанали да се ползват от дейностите на държава-покровителка или на организация, определена съгласно първа алинея по-горе, задържащата държава отправя искане до неутрална държава или до такава организация, която да поеме функциите, изпълнявани по силата на тази Конвенция от държавата-покровителка, определена от участващите в конфликта страни.

Ако защитата не може да бъде осигурена по този начин, задържащата държава отправя искане или приема в съответствие с разпоредбите на този член предлагането на услугите на хуманитарна организация като Международния комитет на Червения кръст, която да поеме хуманитарните функции, изпълнявани от държавите-покровителки съгласно тази Конвенция.

От всяка неутрална държава или от всяка организация, поканена от заинтересованата държава или предлагаща услугите си за тези цели, се изисква да действа с чувство за отговорност по отношение на участващата в конфликта страна, към която принадлежат закриляните от тази Конвенция лица, както и да представи достатъчно гаранции, че е в състояние да поеме съответните функции и да ги изпълнява безпристрастно.

Не се допуска отклонение от предходните разпоредби чрез специални споразумения между държави, едната от които е ограничена, макар и временно, по отношение на своята свобода да преговаря с другата държава или с нейните съюзници поради военни събития, особено в случаите, когато е окупирана цялата или значителна част от територията на тази държава.

Когато в тази Конвенция се упоменава държава-покровителка, това се отнася също така и до организациите, които я заместват по смисъла на този член.

Член 11

В случаите, когато считат, че това би било ползотворно и в интерес на закриляните лица, особено ако е възникнало несъгласие между участващите в конфликта страни по отношение на прилагането или тълкуването на разпоредбите на тази Конвенция, държавите-покровителки предлагат своето съдействие за уреждането на спора.

За тази цел всяка от държавите-покровителки може по покана на една страна или по своя собствена инициатива да предложи на участващите в конфликта страни да бъде свикана среща на техни представители и по-специално на органите, отговорни за ранените и болните, лицата от състава на санитарния и богослужебния персонал, по възможност на подходящо избрана неутрална територия. Участващите в конфликта страни са задължени да изпълнят предложенията, които са им направени за тази цел. Държавите-покровителки могат, ако е необходимо, да предложат за одобрение от участващите в конфликта страни лице от неутрална държава или делегирано лице от Международния комитет на Червения кръст, което да бъде поканено да участва в срещата.

Член 12

Лицата от състава на въоръжените сили и другите лица, посочени в следващия член, когато са ранени или болни, се зачитат и закрилят при всички обстоятелства.

Те се третират хуманно и за тях се полагат грижи от участващата в конфликта страна, в чиято власт се намират, без каквато и да е дискриминация, основаваща се на пол, раса, националност, религия, политически убеждения или друг подобен критерий. Строго се забраняват всякакви посегателства над живота им или насилие над личността им и по-специално да бъдат доубивани или изтребвани, да бъдат подлагани на изтезания или на биологически експерименти, да бъдат предумишлено оставяни без медицинска помощ и грижи, или да се създават условия, при които да бъдат изложени на риск от зараза или инфекция.

Даването на предимство при оказване на медицинска помощ може да бъде оправдано само от съображения за спешност от медицински характер.

Жените се третират според особените съображения, дължими на техния пол.

Участващата в конфликта страна, която е принудена да изостави във властта на неприятеля ранени или болни, оставя заедно с тях, доколкото съображенията от военен характер позволяват това, част от своя санитарен персонал и материали, за да подпомогне грижите за тях.

Член 13

Тази Конвенция се прилага по отношение на ранените и болните, които принадлежат към следните категории:

1. Лица от състава на въоръжените сили на участваща в конфликта страна, както и лица от състава на милициите или на доброволческите отряди, които са част от тези въоръжени сили.

2. Лица от състава на други милиции и на други доброволчески отряди, включително тези на организираните съпротивителни движения, които принадлежат към участваща в конфликта страна и действат на или извън своята собствена територия, дори ако тази територия е окупирана, при условие че тези милиции или доброволчески отряди, включително организираните съпротивителни движения, отговарят на следните условия:

а) да са под командването на лице, носещо отговорност за своите подчинени;

b) да имат прикрепен отличителен знак, разпознаваем от разстояние;

c) да носят открито оръжието си;

d) да провеждат операциите си, спазвайки законите и обичаите на войната.

3. Лица от състава на редовните въоръжени сили, които са обвързани с вярност към правителство или орган, непризнати от задържащата държава.

4. Лица, които придружават въоръжените сили, без всъщност да принадлежат към техния състав, като цивилни членове на екипажите на военни летателни апарати, военни кореспонденти, доставчици, членове на трудови отряди или на служби, натоварени с битовото поддържане на въоръжените сили, при условие че са били упълномощени от въоръжените сили, които придружават.

5. Членове на екипажите, включително капитани, щурмани и юнги от търговския флот, и на екипажите на гражданските летателни апарати на участващите в конфликта страни, които не се ползват от по-благоприятно третиране по силата на други разпоредби на международното право.

6. Жители на неокупирана територия, които при приближаване на неприятеля спонтанно вземат оръжие за съпротива срещу нахлуващите сили, без да са имали време да се сформират в редовни въоръжени единици, ако носят открито оръжието си и ако спазват законите и обичаите на войната.

Член 14

При условията на разпоредбите на член 12 ранените и болните на воюваща държава, попаднали във властта на неприятеля, се считат за военнопленници и спрямо тях се прилагат разпоредбите на международното право относно военнопленниците.

Член 15

По всяко време и особено след сражение участващите в конфликта страни незабавно предприемат всички възможни мерки, за да бъдат издирени и прибрани ранените и болните, да бъдат защитени от мародерство и малтретиране, да им бъдат осигурени необходимите грижи, както и да бъдат издирени загиналите и да се попречи те да бъдат ограбени.

Винаги когато обстоятелствата позволяват това, се уговаря примирие или прекратяване на огъня или се постигат договорености на местно ниво, за да се даде възможност да бъдат преместени, разменени и транспортирани останалите на полесражението ранени.

Винаги когато обстоятелствата позволяват това, следва да бъдат сключени локални споразумения между участващите в конфликта страни за евакуиране по море на ранените и болните от обсаден или обкръжен район, както и за допускането в този район на санитарния и богослужебния персонал със съответното им оборудване.

Член 16

Участващите в конфликта страни регистрират във възможно най-кратък срок всички данни, които биха спомогнали да се установи самоличността на ранените, болните и загиналите от неприятелската страна, попаднали под тяхна власт.

Тези данни следва, ако е възможно, да включват следното:

а) име на държавата, към която принадлежи;

b) войскови, полкови, личен или сериен номер;

c) фамилно име;

d) собствено име или имена;

e) дата на раждане;

f) всички други подробности, които фигурират в картата му за самоличност или в разпознавателния медальон;

g) дата и място на пленяването или на смъртта;

h) особености относно раните или болестта или причината за смъртта.

В най-краткия възможен срок посочената по-горе информация се съобщава на информационното бюро, предвидено в член 122 от Женевската конвенция от 12 август 1949 г. относно третирането на военнопленниците, което предава тази информация на държавата, към която принадлежат тези лица, посредством държавата-покровителка и Централната агенция за военнопленниците.

Участващите в конфликта страни изготвят и изпращат една на друга чрез същото бюро смъртните актове или надлежно заверените списъци на мъртвите. Те също така прибират и предават посредством същото бюро едната половина на двойния разпознавателен медальон, завещанията или други документи от значение за най-близките, както и пари и изобщо всички предмети, които са намерени у мъртвите и които имат материална или сантиментална стойност. Тези предмети, както и предметите с неустановена принадлежност се изпращат в запечатани пакети, придружени от декларация, която съдържа всички подробности, необходими за установяване на самоличността на починалия притежател, и от пълен опис на съдържанието на пакета.

Член 17

Участващите в конфликта страни гарантират, че погребването или кремацията на мъртвите, извършени индивидуално, доколкото обстоятелствата позволяват, са предшествани от внимателен оглед и при възможност от медицински преглед на труповете с цел констатиране на смъртта, установяване на самоличността и съставяне на протокол. Едната половина на двойния разпознавателен медальон или самият разпознавателен медальон, ако той е единичен, остават върху трупа.

Кремации на трупове могат да бъдат извършвани само по наложителни хигиенни причини или поради мотиви, основаващи се на вероизповеданието на починалите. В случай на кремация обстоятелствата и причините за нея се описват подробно в смъртния акт или в заверения списък на мъртвите.

Освен това участващите в конфликта страни гарантират, че мъртвите са погребани с почит, ако е възможно, според обредите на религията, която са изповядвали, че гробовете им са зачитани и по възможност групирани съобразно националността на починалите, добре поддържани и обозначени така, че винаги да бъдат намирани. За тази цел още в началото на военните действия те учредяват Официална служба за регистрация на гробовете, за да бъдат възможни последващи ексхумации и за да се гарантира установяването на самоличността на труповете независимо от местонахождението на гробовете, както и евентуалното им транспортиране до страната по произход. Тези разпоредби се прилагат също така и спрямо урните на мъртвите, които се съхраняват от Службата за регистрация на гробовете, докато страната по произход не оповести окончателните мерки, които желае да предприеме в това отношение.

Веднага щом обстоятелствата позволят и най-късно след приключването на военните действия, тези служби разменят помежду си посредством посоченото в член 16, алинея 2 информационно бюро списъци, в които са посочени точното местонахождение и обозначение на гробовете, както и особености относно погребаните в тях мъртъвци.

Член 18

Военните власти могат да отправят към местните жители призиви за милосърдие доброволно да приемат и да се грижат, под техен контрол, за ранените и болните, като предоставят на отзовалите се на тези призиви лица необходимите улеснения и закрила. В случай че неприятелската страна поеме или си възвърне контрола над областта, тя също предоставя такива улеснения и закрила на тези лица.

Военните власти разрешават на населението и на дружествата за оказване на помощ, дори в областите, които са завладени или окупирани, да прибират и да се грижат по собствена инициатива за ранените и болните независимо от тяхната националност. Цивилното население зачита тези ранени и болни и по-специално се въздържа от актове на насилие спрямо тях.

Никой не може да бъде обезпокояван или осъждан за това, че е положил грижи за ранените или болните.

Разпоредбите на този член не освобождават държавата-окупатор от задължението й да оказва физическа и морална помощ на ранените и болните.

Член 19

Стационарните лечебни заведения и мобилните санитарни формирования на медицинската служба не могат при никакви обстоятелства да бъдат атакувани, а по всяко време ще бъдат зачитани и закриляни от участващите в конфликта страни. Ако те попаднат във властта на неприятелската страна, техният персонал може да продължи да изпълнява своите задължения, докато заловилата ги в плен държава сама не осигури необходимите грижи за ранените и болните, намиращи се в тези заведения и формирования.

Компетентните власти гарантират, че тези лечебни заведения и санитарни формирования са, доколкото е възможно, разположени по такъв начин, че нападенията на военни цели да не могат да застрашават тяхната безопасност.

Член 20

Болничните кораби, които са под закрилата на Женевската конвенция от 12 август 1949 г. за подобряване участта на ранените, болните и претърпелите корабокрушение от състава на морските въоръжени сили, не са обект на нападение откъм сушата.

Член 21

Закрилата, на която имат право стационарните лечебни заведения и мобилните санитарни формирования на медицинската служба, се прекратява само ако те се използват за извършването, извън хуманитарните им задължения, на действия във вреда на неприятеля. Закрилата обаче може да бъде преустановена само след отправянето на надлежно предупреждение, определящо при всички подходящи случаи разумни срокове, и след като това предупреждение не е дало резултат.

Член 22

Следните условия не могат да бъдат считани като основание някое санитарно формирование или лечебно заведение да бъдат лишени от закрилата, гарантирана от член 19:

1. Ако персоналът на формированието или на лечебното заведение е въоръжен и използва оръжието си за самоотбрана или за защита на ранените и болните, за които носи отговорност.

2. Ако поради липсата на въоръжени санитари формированието или лечебното заведение се охраняват от караул или от часовои или от конвой.

3. Ако в санитарното формирование или в лечебното заведение се намират малки оръжия и боеприпаси, иззети от ранените и болните и още непредадени в съответната служба.

4. Ако в санитарното формирование или в лечебното заведение се намират, без да са съставна част от тях, персонал и оборудване на ветеринарната служба.

5. Ако хуманитарните дейности на санитарните формирования и лечебните заведения или на техния персонал обхващат и помощ за ранени или болни цивилни лица.

Член 23

В мирно време Високодоговарящите страни, а след започване на военните действия и участващите в конфликта страни могат да създават на своя територия и ако е необходимо, в окупираните райони, санитарни зони и пунктове, организирани така, че да защитават от последиците на военните действия ранените и болните, както и персонала, натоварен със задачата да организира и администрира тези зони и пунктове и да се грижи за настанените в тях лица.

При започването и по време на военните действия заинтересованите страни могат да сключват споразумения за взаимно признаване на санитарните зони и пунктове, които са създали. За тази цел те могат да прилагат разпоредбите на проектоспоразумението, приложено към тази Конвенция, като внасят в него изменения, които биха сметнали за необходими.

Държавите-покровителки и Международният комитет на Червения кръст се приканват да съдействат за улесняване на създаването и признаването на тези санитарни зони и пунктове.

Член 24

Санитарният персонал, който се занимава предимно с издирването, прибирането, транспортирането или лечението на ранените и болните или с предотвратяването на заболявания, персоналът, натоварен изключително с администрирането на санитарните формирования и лечебните заведения, както и свещениците при въоръжените сили се зачитат и закрилят при всички обстоятелства.

Член 25

Лицата от състава на въоръжените сили, специално обучени, за да могат при необходимост да бъдат използвани като санитари, медицински сестри или санитари-носачи при издирването или прибирането, транспортирането или лекуването на ранените и болните, също така се зачитат и закрилят, ако изпълняват тези задължения в момента, когато влязат в контакт с неприятеля или попаднат под негова власт.

Член 26

Персоналът на националните дружества на Червения кръст, както и този на други доброволни дружества за оказване на помощ, надлежно признати и упълномощени от своите правителства, който може да бъде използван за същите функции както персонала, предвиден в член 24, се ползва от същата степен на закрила както персонала, посочен в този член, ако персоналът на тези дружества се подчинява на военните закони и правила.

Всяка Високодоговаряща страна съобщава на другата или в мирно време или при започването или по време на военните действия, но във всеки случай, преди да ги е наела, наименованията на дружествата, които тя е упълномощила да оказват съдействие под нейна отговорност на редовната медицинска служба при собствените й въоръжени сили.

Член 27

Дружество на неутрална държава, което е признато, може да окаже помощ на някоя участваща в конфликта страна със своя санитарен персонал и формирования само с предварителното съгласие на собственото си правителство и с разрешение от засегнатата в конфликта страна. Тези формирования и персонал се поставят под контрола на тази страна в конфликта.

Правителството на неутралната държава уведомява за това съгласие страната-противник на държавата, която приема тази помощ. Участващата в конфликта страна, която приема помощта, е задължена, преди да се възползва от нея, да нотифицира неприятелската страна за това.

При никакви обстоятелства тази помощ не се счита за намеса в конфликта.

Преди да напуснат неутралната държава, към която принадлежат, лицата от състава на посочения в алинея 1 персонал надлежно се снабдяват с картата за самоличност, предвидена в член 40.

Член 28

Посоченият в членове 24 и 26 персонал може да бъде задържан, ако попадне във властта на неприятелската страна, само доколкото това се изисква от здравословното състояние, духовните нужди и от броя на военнопленниците.

Задържаните по този начин лица от състава на посочения персонал няма да бъдат считани за военнопленници. Независимо от това те се ползват най-малко от всички разпоредби на Женевската конвенция от 12 август 1949 г. относно третирането на военнопленниците. В рамките на военните закони и правила на задържащата държава и под властта на нейните компетентни служби те продължават да изпълняват в съответствие с професионалната си етика своите медицински или религиозни задължения в полза на военнопленниците, предимно тези от състава на въоръжените сили, към които те самите принадлежат. Освен това при изпълнение на медицинските или религиозните си задължения те се ползват и от следните улеснения:

а) разрешено им е периодично да посещават военнопленниците, изпратени в трудови отряди или в болници, намиращи се извън военнопленническия лагер; задържащата държава им предоставя необходимите за тази цел транспортни средства;

b) във всеки лагер най-старшият по звание военен лекар е отговорен пред военните власти на лагера за професионалната дейност на задържания санитарен персонал; за тази цел участващите в конфликта страни се споразумяват още в началото на военните действия относно съответствието на званията на техния санитарен персонал, включително и персонала на посочените в член 26 дружества; по отношение на всички въпроси, които произтичат от техните задължения, този военен лекар, както и свещениците, имат пряк достъп до военните и медицинските власти в лагера, които им осигуряват всички улеснения, необходими за свързаната с тези въпроси кореспонденция;

c) въпреки че задържаният в лагер персонал е подчинен на вътрешната му дисциплина, от него няма да се изисква да извършва каквато и да е работа извън неговите медицински или религиозни задължения.

По време на военните действия участващите в конфликта страни постигат договорености за освобождаване, когато е възможно, на задържания персонал и уточняват процедурата по това освобождаване.

Нито една от предходните разпоредби не освобождава задържащата държава от задълженията, с които е натоварена по отношение на медицинските и духовните потребности на военнопленниците.

Член 29

Лицата от състава на посочения в член 25 персонал, когато са попаднали във властта на неприятеля, се считат за военнопленници, но при необходимост са наемани да изпълняват санитарните си задължения.

Член 30

Лицата от състава на персонала, чието задържане не е наложително по силата на разпоредбите на член 28, се връщат на участващата в конфликта страна, към която принадлежат, веднага щом се открие възможност за завръщането им и щом военната обстановка позволи това.

В очакване на завръщането си те няма да бъдат считани за военнопленници. Независимо от това те се ползват най-малко от всички разпоредби на Женевската конвенция от 12 август 1949 г. относно третирането на военнопленниците. Те продължават да изпълняват задълженията си под ръководството на неприятелската страна и са натоварени предимно с грижите за ранените и болните на участващата в конфликта страна, към която те самите принадлежат.

При отпътуването си те вземат със себе си личните вещи, ценностите и инструментите, които им принадлежат.

Член 31

Изборът на персонал, който да бъде върнат на участващата в конфликта страна съгласно член 30, се извършва независимо от каквито и да било съображения относно раса, вероизповедание или политически убеждения, като се дава предимство на хронологическия ред на пленяването и здравословното състояние.

Още при започването на военните действия участващите в конфликта страни могат да определят чрез специално споразумение процентното съотношение на персонала, който трябва да бъде задържан на служба в зависимост от броя на пленниците, както и неговото разпределение във военнопленническите лагери.

Член 32

Посочените в член 27 лица, които са попаднали във властта на неприятелската страна, не могат да бъдат задържани.

Освен ако не е уговорено противното, на тях им е разрешено да се завърнат в своята страна или ако това не е възможно, на територията на участващата в конфликта страна, в която те са били на служба, веднага щом се открие възможност за завръщането им и щом военната обстановка позволи това.

В очакване на завръщането си тези лица продължават работата си под ръководството на неприятелската страна и са натоварени предимно с грижите за ранените и болните на участващата в конфликта страна, в която тези лица са били на служба.

При отпътуването си те могат да вземат със себе си своите лични вещи и ценности, инструменти и оръжия, а при наличие на възможност, и принадлежащите им транспортни средства.

Участващите в конфликта страни осигуряват на този персонал, докато той се намира под тяхна власт, същите храна, настаняване, помощи и заплати, каквито се полагат на съответния персонал от техните въоръжени сили. Храната във всеки случай трябва да е достатъчна по отношение на количество, качество и разнообразие, за да може този персонал да бъде в нормално здравословно състояние.

Член 33

Имуществото на мобилните санитарни формирования при въоръжените сили, които са попаднали във властта на неприятеля, се използва само за грижи за ранените и болните.

Сградите, имуществото и складовете на стационарните лечебни заведения при въоръжените сили остават предмет на военните закони, но не могат да бъдат отклонявани от предназначението им, докато са необходими за ранените и болните. Независимо от това командирите на участващи във военни действия подразделения биха могли да ги използват в случай на неотложна военна необходимост, ако предварително са взели необходимите мерки за благосъстоянието на ранените и болните, настанени за лечение в тях.

Имуществото и складовете, посочени в този член, не се унищожават умишлено.

Член 34

Недвижимото и движимото имущество на дружествата за оказване на помощ, на които е признато правото да се ползват от привилегиите на Конвенцията, се считат за частна собственост.

Правото на реквизиция, признато на воюващите от законите и обичаите на войната, се упражнява само в случай на неотложна необходимост и след като са били осигурени нужните мерки за доброто състояние на ранените и болните.

Член 35

Транспортните средства с ранени и болни или с медицинско оборудване се зачитат и закрилят по същия начин както мобилните санитарни формирования.

Ако такива транспортни или превозни средства попаднат във властта на неприятелската страна, те са предмет на законите на войната, при условие че участващата в конфликта страна, която ги е заловила, осигурява във всички случаи грижите за ранените и болните, които се намират в тях.

Цивилният персонал и всички транспортни средства, придобити чрез реквизиция, попадат под общите норми на международното право.

Член 36

Санитарните летателни апарати, тоест летателните апарати, които се използват изключително за превозването на ранени и болни и за транспортирането на санитарен персонал и оборудване, не могат да бъдат обект на нападение, а се зачитат от воюващите страни, докато летят на височина, в часове и по маршрути, за които съответните воюващи страни са се споразумели специално.

Те носят ясно обозначената отличителна емблема, предвидена в член 38, заедно с цветовете на националното им знаме върху долните, горните и страничните повърхности. Те използват и всякаква друга маркировка или средства за идентификация, за които воюващите страни са се споразумели в началото или по време на военните действия.

Освен ако не е уговорено друго, полетите над неприятелска или окупирана от неприятеля територия са забранени.

Санитарните летателни апарати се подчиняват на всяко нареждане за приземяване. В случай на така наложено кацане летателният апарат заедно с намиращите се на борда му лица може да продължи полета си след евентуална проверка.

В случай на принудително кацане на неприятелска или окупирана от неприятеля територия ранените и болните, както и екипажът на летателния апарат се считат за военнопленници. Медицинският персонал се третира съгласно член 24 и последващите членове.

Член 37

При спазване на разпоредбите на алинея 2 санитарните летателни апарати на участващите в конфликта страни могат да прелитат над територията на неутрални държави, да се приземяват на нея в случай на необходимост или да я използват за междинно кацане. Те предварително уведомяват неутралните държави за полета си над тази територия и изпълняват всяко нареждане за приземяване или за приводняване. Те ще имат имунитет срещу нападение само когато летят по маршрути, на височина и в часове, за които участващите в конфликта страни и съответната неутрална държава са се споразумели специално.

Неутралните държави обаче могат да поставят условия или да налагат ограничения по отношение на прелитането или кацането на санитарните летателни апарати над или на тяхна територия. Тези евентуални условия или ограничения се прилагат еднакво спрямо всички участващи в конфликта страни.

Освен ако не е уговорено друго между неутралната държава и участващите в конфликта страни, ранените и болните, които са свалени от санитарния летателен апарат на неутрална територия със съгласието на местните власти, се задържат от неутралната държава, когато това се изисква от международното право, по начин, който да не позволява те отново да вземат участие във военните действия. Разходите по тяхното настаняване и интерниране се поемат от държавата, към която те принадлежат.

Член 38

От почит към Швейцария хералдичният знак, състоящ се от червен кръст на бял фон и образуван от разместването на цветовете на федералното знаме, се запазва като емблема и отличителен знак на санитарните служби на въоръжените сили.

Въпреки това за страните, които вместо червен кръст вече използват като емблема червен полумесец или червен лъв и слънце на бял фон, тези емблеми също се признават по смисъла на тази Конвенция.

Член 39

Под контрола на компетентните военни власти емблемата се изобразява върху използваните от санитарната служба флагове, наръкавни ленти и цялото оборудване.

Член 40

Лицата от състава на персонала, посочен в член 24 и в членове 26 и 27, носят на лявата си ръка влагоустойчива лента с отличителната емблема, осигурена и подпечатана от военните власти.

Този персонал освен с посочения в член 16 разпознавателен медальон също така е снабден със специална карта за самоличност, върху която е изобразена отличителната емблема. Тази карта е влагоустойчива и с размери, които позволяват да бъде носена в джоб. Тя е изготвена на националния език, в нея се посочват поне фамилното име и собствените имена, датата на раждане, званието и служебният номер на носителя и се указва в качеството на какъв същият има право да се ползва от закрилата на тази Конвенция. Картата е снабдена със снимка на притежателя, както и с неговия подпис или пръстови отпечатъци или и с двете. Тя трябва да носи сухия печат на военните власти.

Картата за самоличност е еднаква у лицата от състава на въоръжените сили на съответната държава и доколкото е възможно, еднотипна за въоръжените сили на Високодоговарящите страни. Участващите в конфликта страни могат да ползват образеца, приложен като пример към тази Конвенция. При започването на военните действия те си предоставят една на друга образеца, който използват. Всяка карта за самоличност следва да се изготви по възможност поне в два екземпляра, единият от които се съхранява от страната по произход.

В никакъв случай лицата от състава на този персонал не могат да бъдат лишени от техните отличителни знаци или от картата им за самоличност или от правото да носят наръкавната лента. В случай на загубването им те имат право да получат дубликат от картата и нови отличителни знаци.

Член 41

Персоналът, посочен в член 25, носи, но само докато изпълнява санитарните си задължения, бяла наръкавна лента с малък отличителен знак в средата; наръкавната лента се осигурява и подпечатва от военните власти.

Във военните документи за самоличност, които този вид персонал трябва да носи, са отбелязани полученото специално обучение, временният характер на изпълняваните от него функции и правото да носи наръкавна лента.

Член 42

Отличителният флаг на Конвенцията се издига само над санитарни формирования и лечебни заведения, които имат право на закрила по силата на Конвенцията, само със съгласието на военните власти.

При мобилни формирования, както и при стационарни лечебни заведения, флагът може да бъде издигнат редом с националното знаме на участващата в конфликта страна, към която принадлежи санитарното формирование или лечебното заведение.

Освен това санитарните формирования, които са попаднали във властта на неприятеля, издигат само флага на Конвенцията.

Участващите в конфликта страни предприемат, доколкото съображенията от военен характер позволяват това, необходимите мерки, за да направят ясно забележими за неприятелските сухопътни, военновъздушни и военноморски сили отличителните емблеми, които обозначават санитарните формирования и лечебните заведения, с оглед отстраняване на възможността за какъвто и да е акт на враждебност.

Член 43

Принадлежащите към неутрални страни санитарни формирования, на които съгласно определените в член 27 условия може да бъде разрешено да предоставят услугите си на воюваща страна, издигат, заедно с флага на Конвенцията, националното знаме на тази воюваща страна, ако последната използва правото, което й се предоставя по силата на член 42.

Освен когато компетентните военни власти са издали заповед в противоположен смисъл, тези формирования могат при всички случаи да издигат своето национално знаме, дори ако са попаднали във властта на неприятелската страна.

Член 44

С изключение на случаите, посочени в следващите алинеи от този член, емблемата с червен кръст на бял фон и думите "Червен кръст" или "Женевски кръст" не се използват в мирно време или по време на война, освен за да обозначават или да защитават санитарните формирования и лечебните заведения, персонала и оборудването, закриляни от тази Конвенция и от други международни конвенции, с които се уреждат подобни въпроси. Същото се прилага по отношение на емблемите, предвидени в член 38, алинея 2, за страните, които ги използват. Националните дружества на Червения кръст и други дружества, посочени в член 26, имат право да ползват отличителната емблема, която им осигурява закрилата на Конвенцията, само в рамките на тази алинея.

Освен това Националните дружества на Червения кръст (Червения полумесец, Червения лъв и слънце) могат в мирно време в съответствие с националното си законодателство да ползват името и емблемата на Червения кръст за други свои дейности, които са съобразени с принципите, определени от международните конференции на Червения кръст. Когато тези дейности се осъществяват по време на война, условията за ползването на емблемата са такива, че тя да не може да бъде считана като осигуряваща закрилата на Конвенцията; емблемата има относително малки размери и не може да бъде поставяна върху наръкавни ленти или върху покривите на сгради.

Международните органи на Червения кръст и техният надлежно упълномощен персонал имат правото да ползват по всяко време емблемата, представляваща червен кръст на бял фон.

По изключение в съответствие с националното законодателство и с изричното разрешение на едно от Националните дружества на Червения кръст (Червения полумесец, Червения лъв и слънце) емблемата на Конвенцията може да се употребява в мирно време за обозначаване на превозни средства, които се използват като линейки, и за обозначаване местонахождението на санитарни пунктове, предназначени изключително за оказването на безплатна помощ на ранени или болни.

Член 45

Всяка участваща в конфликта страна, като действа чрез своите главнокомандващи, осигурява подробното изпълнение на предходните членове, както и отговаря за справяне с непредвидените случаи съгласно основните принципи на тази Конвенция.

Член 46

Забранени са репресиите срещу ранените, болните, персонала, сградите или оборудването, закриляни от тази Конвенция.

Член 47

Високодоговарящите страни се задължават да разпространяват във възможно най-голяма степен както в мирно време, така и по време на война текста на тази Конвенция в своите страни, и по-специално да включват изучаването й във военните учебни програми и ако е възможно - в тези за цивилни лица, за да могат нейните принципи да станат известни на цялото население, и по-специално на воюващите сили, на санитарния и богослужебния персонал.

Член 48

Високодоговарящите страни си предават една на друга посредством Швейцарския федерален съвет, а по време на военни действия - посредством държавите-покровителки, официалните преводи на тази Конвенция, както и законите и правилата, които те могат да приемат, с цел осигуряване на прилагането й.

Член 49

Високодоговарящите страни се задължават да предприемат всички необходими законодателни мерки, за да осигурят ефективни наказателни санкции спрямо лица, извършили или разпоредили извършването на някое от тежките нарушения на разпоредбите на тази Конвенция, определени в следващия член.

Всяка Високодоговаряща страна има задължението да издири лицата, за които съществуват доказателства, че са извършили или че са разпоредили извършването на такива тежки нарушения и независимо от тяхната националност да предаде тези лица на собствените си съдилища. Тя може също така, ако предпочита и в съответствие с разпоредбите на своето собствено законодателство, да ги предаде на друга засегната Високодоговаряща страна, за да бъдат съдени, при условие че тази Високодоговаряща страна разполага с доказателства, които й дават основание да повдигне обвинение срещу тези лица.

Всяка Високодоговаряща страна е задължена да вземе необходимите мерки за възпирането на всички действия, които са в разрез с разпоредбите на тази Конвенция и не са включени сред тежките нарушения, определени в следващия член.

При всички обстоятелства обвиняемите лица се ползват от гаранции за надлежен съдебен процес и защита, които не могат да бъдат по-малко благоприятни от тези, предвидени в член 105 и последващите членове от Женевската конвенция от 12 август 1949 г. относно третирането на военнопленниците.

Член 50

Тежките нарушения, посочени в предходния член, се отнасят до тези, които включват някое от следните деяния, ако са извършени срещу лица или имущество, закриляни от тази Конвенция: предумишлено убийство, изтезания или нехуманно третиране, включително биологически експерименти, преднамерено причиняване на големи страдания или тежки увреждания на тялото или на здравето, и незаконно и произволно извършване на значителни разрушения и присвоявания на имущество, без да са оправдани от военна необходимост.

Член 51

Никоя Високодоговаряща страна не може да освободи себе си или някоя друга Високодоговаряща страна от отговорностите, които тя или другата Високодоговаряща страна носят по отношение на нарушенията, посочени в предходния член.

Член 52

Във връзка с всяко твърдение за нарушение на Конвенцията по искане на участваща в конфликта страна се назначава провеждането на разследване по начин, който подлежи на определяне от заинтересованите страни.

Ако не бъде постигнато съгласие относно процедурата за провеждане на разследване, страните следва да се договарят за избора на арбитър, който да реши каква процедура да бъде следвана.

Щом бъде установено нарушението, участващите в конфликта страни са задължени да наложат прекратяването му и да предприемат необходимите мерки срещу извършителите във възможно най-кратък срок.

Член 53

Използването от физически лица, дружества, предприятия, държавни или частни, извън онези, които имат право на това съгласно тази Конвенция, на емблемата или наименованието "Червен кръст" или "Женевски кръст", или на какъвто и да било знак или наименование, които са тяхна имитация, е забранено по всяко време независимо от целта на тази употреба и от началната й дата.

Поради почитта, оказана на Швейцария с приемането на цветовете на федералното й знаме в разместен вид, и поради объркването, което би могло да възникне между герба на Швейцария и отличителната емблема на Конвенцията, по всяко време е забранено използването от частни лица, дружества или предприятия на герба на Швейцарската конфедерация или на знак, който е негова имитация, било като фабрична или търговска марка или част от такива марки, било с цел, противоречаща на търговската етика, или при обстоятелства, които биха могли да накърнят швейцарското национално чувство.

Високодоговарящите страни обаче, които не са страни по Женевската конвенция от 27 юли 1929 г., могат да дадат на предходните ползватели на посочените в алинея 1 емблеми, наименования, знаци или марки срок не по-дълъг от три години, считано от влизането в сила на тази Конвенция, за да преустановят употребата им, при условие че по време на този срок използването им по време на война не създава впечатлението, че предоставя закрилата на тази Конвенция.

Забраната, определена в алинея 1 от този член, се прилага също така, без да засяга права, придобити въз основа на предишна употреба, по отношение на емблемите и наименованията, предвидени в алинея 2 на член 38.

Член 54

Високодоговарящите страни вземат необходимите мерки, ако законодателството им не ги е предвидило, за предотвратяване и ограничаване по всяко време на злоупотребите, посочени в член 53.