Държавен вестник, брой 39 от 1.V

Чл. 3. (1) Държавната политика по ограничаване изменението на климата се определя от Народното събрание чрез този закон и се осъществява от Министерския съвет чрез подзаконовите нормативни актове по чл. 5 и плановете и стратегиите по чл. 8 и 9.

(2) Министърът на околната среда и водите е компетентният орган по цялостното провеждане на държавната политика по ограничаване изменението на климата.

(3) Министърът на околната среда и водите може да делегира със заповед правомощията си по този закон на други длъжностни лица.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) За подпомагане на дейността по ал. 2 се създава Национален експертен съвет по изменение на климата като консултативен орган към министъра на околната среда и водите, в който се включват представители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и храните, Министерството на енергетиката, Министерството на икономиката и индустрията, Министерството на иновациите и растежа, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, Държавна агенция "Национална сигурност", Изпълнителната агенция по околна среда, Българската академия на науките, Националното сдружение на общините и юридически лица с нестопанска цел, чиято дейност има пряко отношение към ограничаване изменението на климата.

(5) Дейността на Националния експертен съвет по изменение на климата се урежда с правилник, утвърден със заповед на министъра на околната среда и водите.

Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) Държавната политика по ограничаване изменението на климата се интегрира в съответните секторни и интегрирани политики в областта на транспорта, енергетиката, строителството, селското и горското стопанство, туризма, промишлеността, регионалното развитие, здравеопазването и опазването на културното наследство, образование и наука, финанси и управление на европейски средства, труд и социална политика, отбрана, вътрешни и външни работи и се осъществява на секторно ниво от министъра на енергетиката, министъра на икономиката и индустрията, министъра на иновациите и растежа, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министъра на земеделието и храните, министъра на вътрешните работи, министъра на финансите, министъра на външните работи, министъра на здравеопазването и министъра на културата в съответствие с правомощията им, предоставени с този закон и със съответните специални закони.

(2) Министрите по ал. 1:

1. предоставят на министъра на околната среда и водите необходимата информация и оказват съдействие за осъществяване на правомощията му по този закон;

2. определят и/или създават специални звена в своите администрации, които ги подпомагат при упражняването на правомощията им в областта на ограничаване изменението на климата;

3. определят експерти, които да участват в процеса по изготвяне и съгласуване на позиции и становища във връзка с дейността на работните органи на Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз и РКОНИК по въпроси от тяхната компетентност;

4. съгласуват разработваните секторни политики във връзка с изменение на климата с министъра на околната среда и водите;

5. съгласувано с министъра на околната среда и водите разработват мерки за адаптация на съответния сектор към измененията на климата и упражняват контрол върху тяхното изпълнение.

(3) Министрите по ал. 1 планират средства за изпълнение на задълженията им по ал. 2 в бюджетите на ведомствата, които ръководят.

Чл. 5. Министерският съвет по предложение на министъра на околната среда и водите приема наредби за:

1. реда и начина за издаване и преразглеждане на разрешителни за емисии на парникови газове от инсталации и за осъществяване на мониторинг от операторите на инсталации и авиационните оператори, участващи в ЕСТЕ;

2. условията, реда и начина за изготвяне на докладите и за верификация на докладите на операторите на инсталации и авиационните оператори и за изготвяне и проверка на заявления на нови участници;

3. реда и начина на администриране на НРТКЕПГ;

4. реда и начина за организиране на националните инвентаризации на емисиите на вредни вещества и парникови газове в атмосферата;

5. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2017 г., доп. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) условията, реда и начина за изготвяне на докладите и за верификацията на докладите на доставчиците на течни горива, алтернативни горива и енергия за транспорта.

Чл. 6. Министърът на околната среда и водите:

1. (отм. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.)

2. подпомага министрите по чл. 4, ал. 1 при изготвянето на основните мерки за адаптация на съответния сектор към последиците от изменението на климата и ги консултира с Националния експертен съвет по изменение на климата;

3. е компетентен орган по прилагане на ЕСТЕ;

4. изпълнява функциите на национален тръжен продавач по смисъла на член 22 от Регламент (ЕС) № 1031/2010 на Комисията от 12 ноември 2010 г. относно графика, управлението и други аспекти на търга на квоти за емисии на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (ОВ, L 302/1 от 18 ноември 2010 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 1031/2010";

5. контролира докладването на националната инвентаризация на емисиите на парникови газове по РКОНИК и Протокола от Киото;

6. контролира мониторинга и докладването на други данни по Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на Съюза и отмяна на Решение № 280/2004/ЕО (OB, L 165/13 от 18 юни 2013 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 525/2013";

7. проверява и съгласува заявления от оператори на инсталации и авиационни оператори за безплатно разпределяне на квоти за емисии на парникови газове;

8. (доп. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) осъществява дейностите по проверка и докладване на нивата на емисиите на парникови газове от категориите сектори по Приложение І на Решение № 406/2009/ЕО и Приложение I на Регламент (ЕС) 2018/842;

9. ръководи изграждането, функционирането и поддържането на НРТКЕПГ;

10. упражнява други правомощия, възложени му с този закон.

Чл. 7. Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС):

1. (доп. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) издава, отказва да издаде, преразглежда, актуализира и отменя разрешителните за емисии на парникови газове;

2. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) одобрява, отказва да одобри, преразглежда, актуализира и отменя плана за мониторинг на годишните емисии и данните за тонкилометрите от авиационни оператори;

3. извършва консервативна оценка на емисии по смисъла на Регламент (ЕС) № 601/2012 на Комисията от 21 юни 2012 г. относно мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 181/30 от 12 юли 2012 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 601/2012";

4. извършва и докладва националната инвентаризация на емисиите на парникови газове по РКОНИК и Протокола от Киото;

5. изпълнява функциите на национален администратор, управляващ НРТКЕПГ;

6. (нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) извършва отчитането и докладването на емисиите и на поглъщанията от земеползване, промяна в земеползването и горското стопанство в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/841;

7. (нова - ДВ, бр. 28 от 2024 г., в сила от 02.04.2024 г.) изпълнява функциите на компетентен орган по МКВЕГ и администрира регистъра на МКВЕГ по Регламент (ЕС) 2023/956;

8. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 25 от 2020 г., предишна т. 7 - ДВ, бр. 28 от 2024 г., в сила от 02.04.2024 г.) упражнява други правомощия, възложени му с този закон.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2023 г., в сила от 17.11.2023 г.) (1) Министърът на околната среда и водите съвместно с министъра на енергетиката, подпомагани от министрите по чл. 4, ал. 1, разработват Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 328/1 от 21 декември 2018 г.).

(2) Министърът на околната среда и водите, подпомаган от министрите по чл. 4, ал. 1, изготвя актуализации и доклади за напредъка на плана по ал. 1.

Чл. 9. (1) Министърът на околната среда и водите съвместно с компетентните министри по чл. 4, ал. 1 и след консултиране с Националния експертен съвет по изменение на климата изготвя проект на национална стратегия за основните мерки за адаптация към последиците от изменението на климата.

(2) Стратегията по ал. 1 се изготвя за период не по-малък от 20 години, с изключение на първата стратегия, която се изготвя за периода до 2030 г. включително.

(3) Стратегията по ал. 1 се приема от Министерския съвет.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Министърът на енергетиката съгласувано с министъра на околната среда и водите и министрите по чл. 4, ал. 1 изготвя проект на Национален план за инвестиции за периода 2013 - 2020 г. по чл. 4, ал. 2, т. 18г от Закона за енергетиката и го изпраща за одобрение на Европейската комисия.

Чл. 11. (1) Република България ежегодно извършва и докладва пред Секретариата на РКОНИК националната инвентаризация на емисиите на парникови газове по РКОНИК и Протокола от Киото.

(2) Условията, редът и начинът на организирането, включително извършването и докладването на националната инвентаризация на емисии на парникови газове и изисквания към данните, предоставяни от органите по чл. 12, се определят с наредбата по чл. 5, т. 4.

Чл. 12. (1) Компетентни органи в процедурата по извършване на националната инвентаризация по чл. 11 са:

1. министърът на околната среда и водите;

2. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) министърът на земеделието и храните;

3. министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията;

4. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) министърът на енергетиката;

5. (нова - ДВ, бр. 41 от 2015 г.) министърът на икономиката;

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 41 от 2015 г.) министърът на вътрешните работи;

7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 41 от 2015 г.) изпълнителният директор на ИАОС;

8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 41 от 2015 г.) председателят на Националния статистически институт (НСИ);

9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 41 от 2015 г.) изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните;

10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 41 от 2015 г.) изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите;

11. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 41 от 2015 г.) изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация";

12. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 41 от 2015 г.) изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация";

13. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 41 от 2015 г.) изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация";

14. (предишна т. 13 - ДВ, бр. 41 от 2015 г.) изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Проучване и поддържане на река Дунав";

15. (предишна т. 14 - ДВ, бр. 41 от 2015 г.) главният директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация".

(2) Органите по ал. 1:

1. съобразно своята компетентност участват в разработването и/или определянето на националните емисионни фактори/коефициенти и/или други показатели, използвани за определяне емисиите на парникови газове, в рамките на националната инвентаризация по чл. 11;

2. правят предложения за промени в процедурата по извършване на националната инвентаризация по чл. 11;

3. осигуряват съответния експертен и технически капацитет във връзка с изпълнението на ангажиментите им по т. 1 и 2.

(3) В извършването на националната инвентаризация по чл. 11 участват и браншови организации, научни и образователни институции съгласно тяхната компетентност, като предоставят информация и подпомагат дейността на органите по ал. 1 при изпълнение на задълженията им по ал. 2.

Чл. 13. Министърът на околната среда и водите изготвя проектите на стратегическите документи и нормативната уредба в областта на околната среда, които са свързани с извършване на националната инвентаризация по чл. 11.

Чл. 14. Изпълнителният директор на ИАОС организира цялостната дейност по извършване на националната инвентаризация по чл. 11, като:

1. информира своевременно всички органи по чл. 12, ал. 1 за:

а) съответните изменения в действащите ръководства и/или методики за извършване и докладване на националната инвентаризация по чл. 11;

б) промени в съответните срокове и формат, включително обхват и съдържание, в които следва да бъдат представени наличните данни за натуралните показатели и другите свързани с тях показатели, необходими за извършване на националната инвентаризация по чл. 11;

2. ежегодно изготвя предварителна и окончателна инвентаризация по чл. 11 по реда, определен с наредбата по чл. 5, т. 4;

3. представя пред министъра на околната среда и водите за съгласуване окончателния вариант на националната инвентаризация по чл. 11 по реда, определен с наредбата по чл. 5, т. 4;

4. докладва окончателната национална инвентаризация пред Секретариата на РКОНИК;

5. осигурява обучение на експертите от органите по чл. 12, ал. 1 по отношение на участието им в процедурата по извършване на националната инвентаризация по чл. 11.

Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2015 г.) Органите по чл. 12, ал. 1, т. 2 - 6, т. 8 - 10 или оправомощени от тях длъжностни лица изпращат ежегодно на ИАОС данните за предходната година, посочени в наредбата по чл. 5, т. 4.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2015 г.) Органите по чл. 12, ал. 1, т. 11 - 15 или оправомощени от тях длъжностни лица изпращат ежегодно на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията данните, посочени в наредбата по чл. 5, т. 4. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице обобщава данните по предходното изречение и ги изпраща на ИАОС.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2015 г.) Лицата по чл. 12, ал. 3 изпращат данните, посочени в наредбата по чл. 5, т. 4, на съответните органи по чл. 12, ал. 1, т. 3 - 10.

(4) Данните по ал. 1 и 2 се изпращат на ИАОС в сроковете, посочени в наредбата по чл. 5, т. 4.

Чл. 16. (1) Този раздел урежда правилата по продажбата и замяната на предписаните емисионни единици (ПЕЕ) от страна на българската държава и финансирането на Националната схема за зелени инвестиции (НСЗИ) в Република България със средствата от тази продажба.

(2) Предписаните емисионни единици са частна държавна собственост, които представляват особен вид права - обект на международна търговия, съгласно чл. 17 от Протокола от Киото.

Чл. 17. (1) Чрез НСЗИ се подпомагат финансово и институционално инвестиционни и други проекти, които водят до намаляване емисиите на парникови газове на територията на страната или водят до други положителни екологични ефекти и влияние върху околната среда, включително чрез намаляване факторите на антропогенната дейност, свързани с климатичните промени и глобалното затопляне, в съответствие с изискванията на европейското и националното законодателство в областта на опазване на околната среда.

(2) Националната схема за зелени инвестиции включва организация на дейностите по набирането, оценката, валидацията и финансирането на проекти за зелени инвестиции чрез Националния доверителен екофонд (НДЕФ), мониторинга и контрола по изпълнението на такива проекти и ако е приложимо, верификацията на изпълнението и постигнатите резултати.

(3) Дейностите по ал. 2, съдържащи финансови мерки, се реализират след извършването на оценка, потвърждаваща тяхното съответствие с режима на държавните помощи от страна на НДЕФ.

Чл. 18. (1) Изискванията на страните - приобретатели на ПЕЕ, към целите и начините за изразходване на средствата от продажбата на ПЕЕ са неразделна част от договора за продажба на ПЕЕ, сключван от Република България, и съответно от договорите за финансиране на проекти за зелени инвестиции между НДЕФ и инвеститорите, които поемат изпълнението на проектите за зелени инвестиции.

(2) Правилното разходване на средствата от продажбата на ПЕЕ се гарантира допълнително чрез:

1. участието на представители на страните - приобретатели на ПЕЕ, в състава и дейността на Консултативния съвет на НДЕФ;

2. публичност на докладите по оценката и изпълнението на проектите за зелени инвестиции, които ще се финансират чрез НСЗИ.

Чл. 19. (1) Участието на държавата в международната търговия с ПЕЕ се извършва чрез процедурите за продажба и замяна на ПЕЕ по реда на този закон.

(2) Продажбата и/или замяната по ал. 1 включват:

1. процедура на преговори със заинтересованите страни или с упълномощени техни представители;

2. приемане на решение на Министерския съвет за одобряване проект на договор с основните параметри на сделката;

3. сключване на договора за продажба и/или замяна на ПЕЕ между българската държава и страната приобретател, и

4. отписване на продадените и/или заменените ПЕЕ от НРТКЕПГ и прехвърлянето им по партида, посочена от страната приобретател.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Процедурата на продажбата и/или замяната на ПЕЕ се открива по искане на заинтересованите страни - участници в международната търговия с ПЕЕ, което е основание за началото на преговорите с потенциалните приобретатели. Преговорите се провеждат от министъра на финансите, министъра на околната среда и водите и министъра на енергетиката и/или от оправомощени от тях длъжностни лица.

(4) Министрите по ал. 3 внасят проекта на договор за продажба и/или замяна на ПЕЕ с основните параметри на сделката за одобряване от Министерския съвет.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Договорът за продажба и/или замяна се подписва от министъра на финансите, министъра на околната среда и водите и министъра на енергетиката и съответно от упълномощените представители на страната-приобретател. Договорите за продажба на ПЕЕ се изменят и допълват по реда на тяхното сключване.

(6) Министърът на околната среда и водите писмено информира изпълнителния директор на ИАОС, който отписва съответното количество продадени и/или заменени ПЕЕ от НРТКЕПГ и ги прехвърля в партидите/националния регистър на страната-приобретател съгласно условията на договора за продажба и/или замяна.

Чл. 20. (1) Средствата от продажбата на ПЕЕ постъпват по бюджета на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС).

(2) Министерството на околната среда и водите контролира изпълнението на договорите за продажба и/или замяна на ПЕЕ.

(3) Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда контролира разходването на средствата, отпускани на НДЕФ, по договорите за финансиране на проектите по НСЗИ, включително разходите за административни нужди по прилагането на НСЗИ.

Чл. 21. Министърът на околната среда и водите и изпълнителният директор на ИАОС гарантират спазването на условията за допустимост на участието на държавата в международната търговия с ПЕЕ съгласно Решение 11 на първата конференция на страните, служеща като среща на страните по Протокола от Киото чрез националната система по чл. 1, т. 4 и НРТКЕПГ.

Чл. 22. (1) Средствата по договорите за продажба на ПЕЕ са предназначени само за финансиране на проекти по НСЗИ, включително за административни разходи за дейността, с изключение на случаите по ал. 3.

(2) Средствата по чл. 20, ал. 1 се използват, както следва:

1. (изм. - ДВ, бр. 19 от 2021 г., в сила от 05.03.2021 г.) до 25 на сто от средствата - за покриване на административните разходи на НДЕФ и ПУДООС по управлението и контрола на НСЗИ; допустимият размер на административните разходи на НДЕФ се определя от купувача на ПЕЕ и се вписва в договора за продажба; ПУДООС превежда ежемесечно необходимите суми за покриване на административните разходи на НДЕФ в съответствие с одобрен от управителния съвет на НДЕФ план/бюджет;

2. за възмездно или безвъзмездно финансиране на съответния бенефициер след сключване на договора между НДЕФ и бенефициера за изпълнение на одобрените от НДЕФ проекти за зелени инвестиции; средствата се отпускат в съответствие с условията и сроковете, предвидени в договора между НДЕФ и бенефициера и след постъпване в ПУДООС на мотивирано искане от НДЕФ.

(3) В случай на липса на изрично изискване от страна на приобретателя на ПЕЕ за използване на средствата от продажбата чрез НСЗИ тези средства се разходват чрез бюджета на ПУДООС за финансиране изпълнението на проекти, свързани с опазването на околната среда, и за покриване на част от разходите за реализирани мощности за производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници.

(4) Проектите по ал. 3, които ще се финансират със средствата от продажбата чрез НСЗИ, се определят с решение на Министерския съвет.

Чл. 23. (1) Изпълнението и прилагането на НСЗИ, с изключение на проектите, които се финансират със средствата по чл. 22, ал. 3, се възлага на НДЕФ, който отговаря за набирането, одобряването и възлагането на изпълнението на проекти за зелени инвестиции, които ще се финансират от постъпленията от международната търговия с ПЕЕ съгласно изискванията на този закон и условията по договорите за продажба.

(2) Средствата от продажбата на ПЕЕ се използват за финансиране на проекти в областта на енергетиката, транспорта, селското и горското стопанство, управлението на отпадъците и водите, опазване чистотата на атмосферния въздух, индустрията и други сектори на националната икономика, които:

1. водят до намаляване емисиите на парникови газове или поглъщането им посредством изпълнение на следните примерни мерки:

а) повишаване на енергийната ефективност;

б) увеличаване дела на енергията от възобновяеми източници за собствени нужди, както и за покриване на обществени разходи за вече съществуващи проекти за производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници;

в) улавяне и оползотворяване на метан;

г) залесяване, повторно залесяване и промени в земеползването; залесяването и повторното залесяване може да бъдат осъществявани само с местни видове, обитавали или обитаващи съответния регион или географски пояс, а използваните методи трябва да бъдат природосъобразни и да отчитат научните достижения в тази област и опита с адаптацията към климатичните промени на страните, подписали РКОНИК;

д) разработване и внедряване на екологични технологии, които стимулират повишаването на енергийната ефективност и/или използването на енергия от възобновяеми източници;

е) разработване и въвеждане на политика за ограничаване изменението на климата с цел изпълнение на задълженията по Протокола от Киото;

ж) образователни мерки, научни изследвания и мерки за подобряване на административния капацитет и управлението на дейностите по политиката по ограничаване изменението на климата;

з) повишаване информираността на широката общественост по въпроси, свързани с изменението на климата;

и) разработване и въвеждане на мерки за адаптация към изменението на климата;

2. значително подобряват качеството на околната среда, включително намаляват замърсяването на въздуха, водата и почвата.

Чл. 24. (1) Националната схема за зелени инвестиции се управлява съгласно принципите на добрите международни практики, включително:

1. прозрачност;

2. екологична ефикасност, икономическа ефективност и социална приемливост;

3. надеждност;

4. проследимост;

5. отчетност.

(2) Изпълнението и прилагането на НСЗИ се гарантира чрез публичност на критериите и решенията за одобряването на проектите, условията на договорите по тяхното изпълнение, системите за контрол и мониторинг по изпълнението на договорите и системите за верификация на резултатите от изпълнението на проектите.

Чл. 25. Националният доверителен екофонд сключва договорите за финансиране на одобрените проекти за прилагане на НСЗИ по чл. 23, ал. 1 със съответните бенефициери.

Чл. 26. (1) Контролът и мониторингът по изпълнението на договорите и проектите за прилагане на НСЗИ по чл. 23, ал. 1 се осъществява от НДЕФ.

(2) В съответствие с чл. 18, ал. 2 страните - приобретатели на ПЕЕ, имат право да посочат свои представители в консултативния съвет на НДЕФ. Всяка страна-приобретател може да посочи само един представител в консултативния съвет независимо от броя на лицата, които придобиват ПЕЕ като нейни представители.

Чл. 27. (1) Валидацията на проектната документация и верификацията на редуцираните емисии на парникови газове по проекти на НСЗИ, когато това се изисква от съответния приобретател на ПЕЕ, се извършва от верификатори съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 600/2012 на Комисията от 21 юни 2012 г. относно проверката на докладите за емисии на парникови газове и на докладите за тонкилометри и относно акредитацията на проверяващи органи съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 181/1 от 12 юли 2012 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 600/2012", или верификатори, правоспособни да верифицират проекти по механизмите за съвместно изпълнение и чисто развитие.

(2) Бенефициери на проекти по НСЗИ и органите на НДЕФ не могат да отказват достъп и предоставяне на данни на акредитираните организации, които са им необходими за оценката и верификацията на изпълнението на проектите и договорите.

Чл. 28. (1) Министърът на околната среда и водите одобрява дейности по проекти, генериращи единици редуцирани емисии (ЕРЕ) и сертифицирани единици редуцирани емисии (СЕРЕ) по Протокола от Киото.

(2) Министърът на околната среда и водите одобрява само дейности по проекти, при които централното управление на всички участници е установено в държава - страна по Протокола от Киото, или в държава, или федерална, или регионална единица, свързани с ЕСТЕ по силата на международен договор.

(3) Не се издават ЕРЕ с цел намаляване или ограничаване на емисии на парникови газове от дейности, които се включват в обхвата на този закон и на Регламент (ЕС) № 550/2011 на Комисията от 7 юни 2011 г. за определяне съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на някои ограничения, приложими за използването на международни кредити за намалени емисии от проекти, отнасящи се за технологични газове (ОВ, L 149/1 от 8 юни 2011 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 550/2011".

(4) Министърът на околната среда и водите издава заповед за отчитане на генерираните от одобрени дейности по проекти ЕРЕ на парникови газове и прехвърляне по посочена партида от вносителя на проекта в НРТКЕПГ.

Чл. 29. Министърът на околната среда и водите издава инструкция за одобряване на проекти, генериращи ЕРЕ, в съответствие със:

1. решенията, приети по РКОНИК и Протокола от Киото;

2. европейското законодателство в областта на изменението на климата;

3. международни критерии и инструкции за производство на енергия от водноелектрически централи с мощност над 20 MW, в частност съдържащите се в доклада на Световната комисия по язовирите "Язовири и развитие - нова рамка за вземането на решения" от ноември 2000 г.;

4. недопускането на неблагоприятно екологично и социално въздействие в случаите на дейности по проекти за производство на енергия от водноелектрически централи с мощност над 500 MW.

Чл. 30. (1) Република България е участник в ЕСТЕ.

(2) Европейската схема за търговия с емисии е открита за участие на физически и юридически лица от държавите - членки на Европейския съюз, както и на физически лица и юридически лица от трети страни, с които Европейският съюз е сключил споразумения за взаимно признаване на квоти между ЕСТЕ и други схеми за търговия с емисии на парникови газове.

(3) Европейската схема за търговия с емисии обхваща инсталациите, извършващи дейности по приложение № 1, и авиационните дейности по приложение № 2.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Разпоредбите на тази глава се прилагат за периода 2013 - 2020 г., за периода 2021 - 2030 г. и ако не бъде предвидено друго в правото на Европейския съюз, за всеки следващ период на действие на ЕСТЕ, както и за глобалната, основана на пазара мярка.

Чл. 31. Експлоатацията на нови и действащи инсталации за категориите промишлени дейности по приложение № 1 се разрешава след издаването на разрешително за емисии на парникови газове по реда на наредбата по чл. 5, т. 1.

Чл. 32. (1) За издаване на разрешително за емисии на парникови газове операторът на инсталацията подава заявление до изпълнителния директор на ИАОС.

(2) Заявлението по ал. 1 включва описание на:

1. инсталацията и различните режими на нейната експлоатация, включително използваната технология;

2. суровините и спомагателните материали, чието използване може да доведе до емисии на парникови газове;

3. източниците на емисии на парникови газове от инсталацията;

4. планираните мерки за мониторинг и докладване в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 5, т. 1.

(3) Заявлението по ал. 1 включва и нетехническо резюме на описанието по ал. 2.

(4) Операторите на нови инсталации подават заявлението по ал. 1 не по-късно от:

1. три месеца след получаване на разрешението за строеж;

2. шест месеца преди промяна на характеристиката или функционирането на действаща инсталация или увеличаване на нейния капацитет, когато тази промяна води до включване на инсталацията в обхвата на приложение № 1, ако преди промяната инсталацията не попада в обхвата на това приложение.

(5) Със заявлението по ал. 1 операторът представя доказателства за изпълнението на изискванията на глава шеста, раздел III и глава седма, раздел II от Закона за опазване на околната среда и посочва техните идентификационни данни.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) При промяна на оператора на инсталации новият оператор поема правата и задълженията съгласно разрешителното и е длъжен в 14-дневен срок от настъпване на промяната да информира изпълнителния директор на ИАОС, който актуализира разрешителното.

Чл. 33. (1) Разрешителното за емисии на парникови газове съдържа:

1. име и адрес на оператора - физическо лице, съответно наименование, ЕИК/Булстат номер, седалище и адрес на управление на оператора - юридическо лице, както и други данни, посочени в наредбата по чл. 5, т. 1;

2. описание на инсталацията, нейните основни параметри и на емисиите на парникови газове, които се отделят от нея;

3. план за мониторинг, изготвен в съответствие с наредбата по чл. 5, т. 1;

4. изискванията за докладване в съответствие с наредбата по чл. 5, т. 2;

5. задължение за предаване на квоти, равни на общото количество емисии от инсталацията за всяка календарна година, верифицирано в съответствие с наредбата по чл. 5, т. 2, в рамките на 4 месеца след приключване на съответната календарна година.

(2) Изпълнителният директор на ИАОС издава разрешителното по ал. 1 в тримесечен срок от датата на получаване на заявлението на оператора по чл. 32, ал. 1.

(3) Компетентният орган отказва да издаде разрешителното по ал. 1, когато:

1. операторът на инсталацията е подал непълно заявление по чл. 32, ал. 1 и в 14-дневен срок не го допълни съгласно указанията на компетентния орган;

2. според съдържанието на подаденото заявление операторът не може да осигури необходимия мониторинг и докладване;

3. операторът не разполага с документи, доказващи изпълнението на изискванията на глава шеста, раздел III и глава седма, раздел II от Закона за опазване на околната среда.

Чл. 34. (1) Изпълнителният директор на ИАОС преразглежда разрешителното за емисии на парникови газове по реда на наредбата по чл. 5, т. 1 при настъпване на всяка промяна по ал. 2, както и при настъпили промени в нормативната уредба по ограничаване изменението на климата.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Оператор на инсталация, притежаващ разрешително за емисии на парникови газове, е длъжен в 14-дневен срок да уведоми компетентния орган по ал. 1 при всеки случай на:

1. планирана или реално настъпила промяна в работата на инсталацията, включително:

а) характеристиката и/или функционирането на инсталацията;

б) капацитета на инсталацията;

2. промяна в самоличността на оператора на инсталацията;

3. прекратяване дейността на инсталацията.

(3) След преразглеждането на разрешителното изпълнителният директор на ИАОС актуализира, издава ново или отменя разрешителното.

(4) Изпълнителният директор на ИАОС отменя разрешителното за емисии на парникови газове в случай на прекратяване дейността на инсталацията, както и в случаите на констатирано неизпълнение на условията на разрешителното за емисии на парникови газове.

(5) Прекратяване дейността на инсталацията е налице, когато:

1. инсталацията не работи и подновяването на експлоатацията ѝ е технически невъзможно;

2. инсталацията не работи и операторът не може да докаже, че нейната експлоатация ще бъде подновена в рамките на 6 месеца; периодът по предходното изречение е 18 месеца, ако операторът докаже, че инсталацията не може да поднови дейността си в рамките на 6 месеца поради действие на непреодолима сила.

(6) Дейността на инсталацията не е прекратена в случая по ал. 5, т. 2 по отношение на инсталации, които се държат в резерв или в режим на готовност, и на инсталации, които се експлоатират по сезонен график, ако са изпълнени едновременно следните условия:

1. операторът има разрешително за емисии на парникови газове, както и всички други разрешителни, издадени по реда на друг закон;

2. технически е възможно да се започне експлоатация, без да се правят физически промени в инсталацията;

3. в инсталацията се провеждат редовно ремонти.

(7) Регионалните инспекции по околната среда и водите осъществяват контрол за спазването на условията на разрешителното за емисии на парникови газове и уведомяват незабавно изпълнителния директор на ИАОС за настъпване на обстоятелствата по ал. 4.

Чл. 35. (1) Всеки оператор на инсталация по чл. 31 и всеки авиационен оператор, за който Република България е администрираща държава членка, осъществява мониторинг по реда на наредбата по чл. 5, т. 1 и Регламент (ЕС) № 601/2012.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Авиационните оператори подават в ИАОС за одобряване план за мониторинг на емисиите и данните за тонкилометрите, изготвен в съответствие с наредбата по чл. 5, т. 1 и изискванията на глобалната, основана на пазара мярка по чл. 30, ал. 4.

(3) Изпълнителният директор на ИАОС одобрява плановете по ал. 2 в срок два месеца от датата на подаването им.

(4) Изпълнителният директор на ИАОС отказва да одобри плана за мониторинг и данните за тонкилометрите, когато:

1. авиационният оператор е представил план за мониторинг на емисиите и данните за тонкилометрите, които не са изготвени в съответствие с наредбата по чл. 5, т. 1, и в 14-дневен срок не го е поправил и/или допълнил съгласно указанията на компетентния орган;

2. авиационният оператор не притежава валиден оперативен лиценз за въздушен превоз, издаден от държава - членка на Европейския съюз.

(5) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Изпълнителният директор на ИАОС отменя плана по ал. 2, когато авиационният оператор:

1. не притежава валиден оперативен лиценз за въздушен превоз, издаден от държава - членка на Европейския съюз;

2. не извършва дейност по приложение № 2.

Чл. 36. (1) Операторите на инсталации по чл. 31, които притежават разрешително за емисии на парникови газове, са длъжни да изготвят годишен доклад, съдържащ данните от мониторинга за емисиите на парникови газове, отделени от инсталацията през предходната година.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2015 г.) Авиационните оператори са длъжни да изготвят годишен доклад на емисиите и годишен доклад на данните за тонкилометрите въз основа на одобрените планове за мониторинг за емисиите на парникови газове и на данните за тонкилометрите.

(3) Докладите по ал. 1 и 2 се изготвят и верифицират съгласно наредбата по чл. 5, т. 2 и Регламент (ЕС) № 600/2012 и се представят на изпълнителния директор на ИАОС за проверка и публикуване.

(4) Оператор на инсталации или авиационен оператор, чийто доклад не бъде верифициран до 31 март за емисиите през предходната календарна година, не може да извършва прехвърляния на квоти до верифициране на доклада му. При неспазване на срока за верифициране сметките на операторите на инсталации и авиационните оператори в партидите им в НРТКЕПГ се блокират до отстраняване на нарушението.

(5) Изпълнителният директор на ИАОС извършва консервативна оценка на емисиите на дадена инсталация или на авиационен оператор по реда на Регламент (ЕС) № 601/2012, когато:

1. не е бил подаден верифициран годишен доклад за емисиите от съответния оператор на инсталация или авиационен оператор в срок до 31 март на съответната година съгласно чл. 67, параграф 1, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 601/2012;

2. верифицираният годишен доклад за емисиите не е изготвен в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 601/2012;

3. докладът за емисиите на оператор на инсталация или авиационен оператор не е бил верифициран съгласно Регламент (ЕС) № 600/2012.

(6) Операторите на инсталации са длъжни за целите на чл. 47, ал. 2 и независимо от уведомлението по чл. 34, ал. 2 да представят ежегодно в Министерството на околната среда и водите информация за всяка планирана или настъпила промяна в капацитета, равнището на активност и експлоатацията на инсталацията по реда и в срока, определени с наредбата по чл. 5, т. 1.

Чл. 37. (1) За периода от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2020 г. и за всеки следващ период на ЕСТЕ от авиационни дейности количеството квоти, които се разпределят на авиационните оператори, е равно на 95 на сто от историческите авиационни емисии, умножени по броя на годините, включени в съответния период.

(2) Петнадесет на сто от квотите по ал. 1 се разпределят чрез търг по реда на чл. 52.

(3) Броят на квоти за авиационни дейности, който се определя за продажба чрез търг за всеки период за Република България, е пропорционален на дела ѝ от общия брой установени авиационни емисии за всички държави - членки на Европейския съюз, за съответната референтна година за този период, докладвани и верифицирани съгласно чл. 36.

(4) За референтна година по ал. 3 се смята годината, завършваща 24 месеца преди началото на периода, за който се отнася търгът.

(5) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Условията и редът за продажбата чрез търг на квоти за емисии от авиационни дейности се определят с делегирани актове на Европейската комисия.

Чл. 38. (1) Авиационните оператори, за които Република България е администрираща държава членка, може да подадат заявление до министъра на околната среда и водите за безплатно разпределение на квоти най-късно 21 месеца преди началото на периода, за който се отнася заявлението.

(2) Заявлението по ал. 1 включва верифицирани данни за тонкилометри от авиационните дейности по приложение № 2, изпълнени от авиационния оператор за годината на мониторинг по ал. 3.

(3) Годината на мониторинг е календарната година, приключваща 24 месеца преди началото на периода, за който се отнася заявлението по ал. 1.

(4) Министърът на околната среда и водите изпраща на Европейската комисия получените заявления най-малко 18 месеца преди началото на периода, за който те се отнасят.

Чл. 39. (1) Министърът на околната среда и водите изчислява и публикува на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите:

1. квотите, разпределени за периода на всеки авиационен оператор, изчислени, като се умножат тонкилометрите, включени в заявлението, по параметъра по ал. 2, т. 5;

2. квотите, разпределени за всяка година от периода на всеки авиационен оператор, изчислени, като се раздели количеството квоти по т. 1 на броя на годините в периода, за който този авиационен оператор извършва авиационна дейност, включена в списъка по приложение № 2.

(2) Изчисляването и публикуването на данните по ал. 1 се извършва в срок три месеца след вземането на решение от Европейската комисия за:

1. общото количество квоти, които да бъдат разпределени за периода;

2. броя на квотите, които да бъдат разпределени чрез търг за съответния период;

3. броя на квотите от специалния резерв за авиационни оператори за периода;

4. броя на квотите, които ще бъдат разпределени безплатно и които се определят чрез изваждане броя на квотите, посочени в т. 2 и 3, от общото количество квоти, за които е взето решение съгласно т. 1;

5. параметъра, който ще се използва при безплатното разпределяне на квоти на авиационните оператори.

(3) Параметърът, посочен в ал. 2, т. 5, изразен в брой квоти за тонкилометър, се изчислява, като се раздели броят на квотите, посочени в ал. 2, т. 4, на сбора от тонкилометрите, включени в заявленията по чл. 38, ал. 1, изпратени на Европейската комисия.

(4) В срок до 28 февруари на всяка година изпълнителният директор на ИАОС издава на всеки авиационен оператор броя квоти, които са му разпределени за тази година съгласно ал. 1, т. 2, по реда на наредбата по чл. 5, т. 3.

Чл. 40. (1) Квоти в размер три на сто от общото количество квоти, които ще се разпределят за периодите по чл. 37, ал. 1, се заделят в специален резерв за авиационни оператори:

1. които започват да извършват авиационна дейност, попадаща в приложение № 2, след годината на мониторинг съгласно чл. 38, ал. 3, по отношение на съответния период по чл. 37, ал. 1, и чиято дейност не представлява изцяло или отчасти продължение на авиационна дейност, извършвана преди това от друг авиационен оператор, или

2. чиито тонкилометри се увеличават средно с повече от 18 на сто годишно във времето между годината на мониторинг съгласно чл. 38, ал. 3, по отношение на периода по чл. 37, ал. 1, и втората календарна година на този период, и чиито допълнителни дейности не представляват изцяло или отчасти продължение на авиационна дейност, извършвана преди това от друг авиационен оператор.

(2) Всички неразпределени квоти от специалния резерв по ал. 1 се продават на търг по реда на раздел VІІ.

Чл. 41. (1) Авиационен оператор, който отговаря на условията по чл. 40, ал. 1, може да кандидатства за безплатно разпределение на квоти от специалния резерв, като подаде заявление до министъра на околната среда и водите.

(2) Заявлението по ал. 1 се подава до 30 юни на третата година от посочения в чл. 37, ал. 1 период, за който се отнася.

(3) Разпределението на квоти за авиационен оператор съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 не може да надвишава 1 000 000 квоти.

(4) Заявлението по ал. 1 съдържа:

1. верифицирани данни за тонкилометрите, изготвени в съответствие с наредбите по чл. 5, т. 1 и 2, за авиационните дейности, изброени в приложение № 2, извършвани през втората календарна година на периода, за който се отнася заявлението;

2. доказателства за изпълнението на критериите за допустимост, посочени в чл. 40, ал. 1.

(5) Авиационните оператори по чл. 40, ал. 1, т. 2 освен данните по ал. 4 в заявлението включват и декларация относно:

1. процентното увеличение в тонкилометри на дейността на авиационния оператор в периода между годината, за която е осъществен мониторинг и за която са подадени данните за тонкилометрите съгласно чл. 38, ал. 2 - по отношение на съответния период по чл. 37, ал. 1, и втората календарна година на този период;

2. абсолютното увеличение в тонкилометри на дейността на авиационния оператор за периода между годината, за която е осъществен мониторинг и за която са подадени данните за тонкилометрите съгласно чл. 38, ал. 2 - по отношение на съответния период по чл. 37, ал. 1, и втората календарна година на този период, и

3. абсолютното увеличение в тонкилометри на дейността на авиационния оператор за периода между годината, за която е осъществен мониторинг и за която са подадени данните за тонкилометрите съгласно чл. 38, ал. 2 - по отношение на съответния период по чл. 37, ал. 1, и втората календарна година на този период, което надвишава определения в чл. 40, ал. 1, т. 2 процент.

(6) Не по-късно от 6 месеца след изтичане на крайния срок за подаване на заявлението по ал. 2 министърът на околната среда и водите изпраща на Европейската комисия заявленията по ал. 1.

(7) Параметърът, който ще се използва за безплатното разпределяне на квоти на авиационните оператори, които са изпратили заявления по ал. 1, се определя от Европейската комисия.

(8) В срок три месеца от датата на приемане на решението на Европейската комисия, с което се определя параметърът по ал. 7, министърът на околната среда и водите изчислява и публикува на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите:

1. количеството квоти от специалния резерв, разпределено на всеки авиационен оператор, който отговаря на критериите по чл. 40, ал. 1 и е подал заявление в срока по ал. 2;

2. количеството квоти, разпределено на всеки авиационен оператор за всяка година, което се определя, като се раздели количеството квоти по т. 1 на броя пълни календарни години, оставащи за съответния период по чл. 37, ал. 1.

(9) Квотите по ал. 8, т. 1 се изчисляват, като параметърът по ал. 7 се умножи по:

1. тонкилометрите, включени в заявлението - за авиационните оператори, за които се прилага чл. 40, ал. 1, т. 1;

2. абсолютното увеличение в тонкилометри, надвишаващи определения в чл. 40, ал. 1, т. 2 процент, включени в заявлението по ал. 1 - за авиационните оператори, за които се прилага чл. 40, ал. 1, т. 2.

Чл. 42. (1) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Общото количество на квотите за емисии от всички инсталации, издавано ежегодно за целия Европейски съюз, считано от 2013 г., намалява с линеен коефициент 1,74 на сто в сравнение със средното общо годишно количество квоти, издадени от държавите членки в съответствие с решенията на Европейската комисия относно техните национални разпределителни планове за периода 2008 - 2012 г. Линейният коефициент е 2,2 на сто, считано от 2021 г.

(2) Количеството на квотите, издадено за целия Европейски съюз за 2013 г., е определено в Решение 2010/634/ЕС на Европейската комисия за уточняване на количеството квоти в Европейския съюз, които следва да бъдат издадени за 2013 г. по ЕСТЕ, както и за отмяна на Решение 2010/384/ЕС (ОВ, L 279/34 от 23 октомври 2010 г.).

(3) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Всички квоти за емисии от инсталации считано от 2013 г. се продават на търг по реда на чл. 52, с изключение на случаите по чл. 43 - 46. Считано от 2019 г., се прилагат и следните изключения:

1. в случаите по чл. 46а;

2. за квотите, които са поставени в Резерва за стабилност на пазара съгласно Решение (ЕС) 2015/1814 на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 2015 г. относно създаването и функционирането на резерв за стабилност на пазара към схемата на Съюза за търговия с емисии на парникови газове и за изменение на Директива 2003/87/ЕО (ОВ, L 264/1 от 9 октомври 2015 г.), наричано по-нататък "Решение (ЕС) 2015/1814";

3. за квотите, предназначени за Модернизационния фонд.

Чл. 43. (1) За периода 2013 - 2020 г. и за всеки следващ период на ЕСТЕ безплатни квоти се разпределят на инсталации, които:

1. (доп. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) са включени в одобрения от Европейската комисия списък с инсталации по ал. 4 и 7, или

2. отговарят на определението за нов участник, подали са заявление по реда на чл. 44 и заявлението не е отхвърлено от Европейската комисия.

(2) С изключение на случаите по чл. 45 и 46 не се разпределят безплатни квоти на следните инсталации:

1. генератори на електрическа енергия;

2. инсталациите за улавяне на въглероден диоксид;

3. тръбопроводите за пренос на въглероден диоксид;

4. местата за съхранение на въглероден диоксид.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Не се разпределят безплатно квоти на инсталации, които са прекратили дейността си по смисъла на чл. 34, ал. 4 или не са включени в списъка по ал. 7.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Инсталациите на територията на Република България, които извършват дейности по приложение № 1, както и количеството квоти, разпределени безплатно на всяка инсталация в съответствие с ал. 9, се определят в списък, изготвен от министъра на околната среда и водите и одобрен от Европейската комисия.

(5) Списъкът по ал. 4 включва и инсталациите на територията на Република България в отрасли и подотрасли, изложени на съществен риск от изтичане на въглерод.

(6) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Количеството безплатно разпределени квоти за инсталации, чиято дейност се е увеличила или намалила, изчислено въз основа на пълзяща средна стойност за две години, с повече от 15 на сто спрямо първоначално използваното равнище за определяне на безплатното разпределение за съответния период, се коригира по целесъобразност с квоти, които се добавят към или са от количествата квоти по чл. 44, ал. 1 и 6.

(7) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Министърът на околната среда и водите изготвя и подава до Европейската комисия списък с инсталациите, попадащи в обхвата на този закон, за 5-годишен период с начало 1 януари 2021 г. и за всеки следващ 5-годишен период.

(8) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Списъкът по ал. 7 се изготвя и подава до 30 септември 2019 г. и на всеки 5 години след това за всеки следващ период по ал. 7 и съдържа информация за производствената дейност, преносите на топлинна енергия и газ, електропроизводството и емисиите на ниво подинсталации от петте календарни години преди подаването му.

(9) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Разпределението на безплатни квоти за емисии на парникови газове от инсталации се осъществява в съответствие с Решение 2011/278/ЕС на Комисията от 27 април 2011 г. за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 130/1 от 17 май 2011 г.), наричано по-нататък "Решение 2011/278/ЕС".

Чл. 43а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) (1) До 2030 г. за отрасли и подотрасли, изложени на риск от изместване на въглеродни емисии, определени в Приложението към Делегирано решение (ЕС) 2019/708 на Комисията от 15 февруари 2019 г. за допълнение на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на определянето на отраслите и подотраслите, за които се счита, че са изложени на риск от изместване на въглеродни емисии, за периода 2021 - 2030 г. (ОВ, L 120/20 от 8 май 2019 г.), се разпределят безплатни квоти в размер 100 на сто от количеството квоти, определено по реда на чл. 43.

(2) Алинея 1 се прилага за отрасли и подотрасли и когато произведението на интензивност на търговията с трети държави и емисионна интензивност надвишава 0,15 при използване на данни за периода 2014 - 2016 г. въз основа на качествена оценка съгласно общо установени критерии за целия Европейски съюз.

(3) На отрасли и подотрасли, които могат да прехвърлят голяма част от разходите за квоти в крайния продукт, се разпределят безплатно квоти в размер 30 на сто от количеството квоти, определено по реда на чл. 43. Безплатното количество квоти за тези отрасли и подотрасли, с изключение на топлофикационните мрежи, намалява равномерно след 2026 г. и достига нулево равнище през 2030 г.

Чл. 44. (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Пет на сто от количеството квоти за Европейския съюз, определено в съответствие с чл. 42, ал. 1, е запазено като резерв за нови участници до 31 декември 2020 г. Неразпределеното до 2020 г. количество безплатни квоти за Европейския съюз заедно с 200 милиона квоти от Резерва за стабилност на пазара съгласно Решение (ЕС) 2015/1814 е запазено като резерв за нови участници. До 200 милиона квоти, запазени като резерв нови участници, се връщат в Резерва за стабилност на пазара през 2030 г., когато не са разпределени между 2021 и 2030 г.

(2) Не се допуска безплатно разпределение на квоти за произведена от нови участници електрическа енергия.

(3) Безплатното разпределение на квоти се осъществява след проверяване и одобряване от министъра на околната среда и водите на подаденото до него заявление от заинтересования нов участник.

(4) Заявлението по ал. 3 се изготвя на български език по електронен образец, предоставен от Европейската комисия, и се подава в срок до една година след началото на нормалната експлоатация на инсталацията.

(5) Министърът на околната среда и водите приема само заявления, данните в които са верифицирани като задоволителни от верификатор по реда на наредбата по чл. 5, т. 2 и които са подадени в срока по ал. 4.

(6) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Квотите в резерва, които не са разпределени на нови участници през периода 2013 - 2020 г. и които впоследствие са предоставени за разпределение на Република България от Европейската комисия, се разпределят чрез търг по реда на чл. 52. От 2021 г. неразпределените поради промяна в работата или прекратяване на дейността на инсталациите квоти се прехвърлят към количеството квоти в резерва за нови участници по ал. 1.

Чл. 45. (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Безплатни квоти при условията на чл. 43 се разпределят и в полза на топлопреносните мрежи, както и на топлоелектрическите централи с високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия съгласно Закона за енергетиката за икономически оправдано търсене по отношение на производството на топлоенергия или енергия за охлаждане.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Всяка година след 2013 г. общото количество, разпределено на подобни инсталации по отношение на производството на такава топлинна енергия, се коригира с линейния коефициент по чл. 42, ал. 1, с изключение на годините, през които това количество се коригира с акт на Европейската комисия.

Чл. 46. (1) Безплатни квоти за периода 2013 - 2019 г. се разпределят и на инсталации за производство на електрическа енергия, започнали работа до 31 декември 2008 г., или на инсталации за производство на електрическа енергия, процесът на инвестиране в които е започнал физически към същата дата.

(2) Разпределените безплатно квоти се приспадат от количеството квоти, които ще се търгуват съгласно чл. 42, ал. 3.

(3) През 2013 г. общият размер на разпределените безплатно квоти по ал. 1 е не повече от 70 на сто от средните годишни верифицирани емисии за 2007 г. от такива генератори на електрическа енергия по ал. 1 за количеството, съответстващо на брутното крайно национално потребление, като постепенно намалява с линейния коефициент по чл. 42, ал. 1. През 2020 г. не се разпределят безплатно квоти на инсталациите по ал. 1.

(4) Безплатното разпределение на квоти на оператори се основава на разпределението на верифицираните емисии през 2007 г.

(5) Безплатното разпределение на квоти се извършва след одобрението от Европейската комисия на Национален план за инвестиции за периода 2013 - 2020 г. по чл. 4, ал. 2, т. 18г от Закона за енергетиката.

Чл. 46а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) (1) Безплатни квоти за периода 2021 - 2030 г. се разпределят на инсталации за производство на електрическа енергия.

(2) Разпределените безплатно квоти се приспадат от количеството квоти, които се търгуват съгласно чл. 42, ал. 3 и не надхвърлят повече от 40 на сто от квотите, които са разпределени на Република България за периода 2021 - 2030 г., в зависимост от дела на емисиите, проверени в рамките на схемата на Европейския съюз за 2005 г., или от средни стойности за периода 2005 - 2007 г., в зависимост от това коя от двете стойности е по-висока. Общото количество безплатни квоти по ал. 1 и 3 се разпределя на равни годишни количества през периода 2021 - 2030 г.

(3) Безплатното разпределение на квоти се извършва след одобрение от Европейската комисия на Националната рамка за инвестиции за периода 2021 - 2030 г. и по ред, определен с наредбата по чл. 4, ал. 2, т. 18д от Закона за енергетиката.

Чл. 47. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2015 г.) Въз основа на решение на Европейската комисия за разпределение на квотите министърът на околната среда и водите уведомява ежегодно, считано от 2013 г., изпълнителния директор на ИАОС за разпределението на квотите за съответната година в съответствие с чл. 43, ал. 4 и 6.

(2) В случай че има промяна в капацитета, равнището на активност или експлоатацията на дадена инсталация, които имат значение за разпределението на квоти за инсталацията, министърът на околната среда и водите предоставя за одобрение на Европейската комисия, използвайки предоставения от Европейската комисия електронен образец, цялата необходима информация, включително преразгледаното предварително общо годишно количество на безплатните квоти за емисии от съответната инсталация, определено в съответствие с този раздел, преди да определи окончателното общо годишно количество на безплатните квоти за емисии по ал. 1.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) В срок до 30 юни на всяка година считано от 2013 г. въз основа на заповед на министъра на околната среда и водите и след одобрение на Европейската комисия се определят количествата квоти за текущата година, като изпълнителният директор на ИАОС издава на всеки оператор на инсталации, притежаващ разрешително за емисии на парникови газове, количеството квоти, които са му разпределени за тази година съгласно ал. 1 и 2.

(4) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Редът за разпределение на квотите се определя с наредбата по чл. 5, т. 3.

(5) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) Ежегодно в срок до 30 юни изпълнителният директор на ИАОС издава количеството квоти на операторите, генератори на електрическа енергия, които са му разпределени за съответната година, въз основа на заповед на министъра на околната среда и водите.

(6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Квоти за нов участник в ЕСТЕ от инсталации се отпускат по реда на Решение 2011/278/ЕС и наредбата по чл. 5, т. 2.

Чл. 48. (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) Операторите на инсталации, притежаващи разрешително за емисии на парникови газове, и авиационните оператори са длъжни до 30 септември всяка година да предадат определен брой квоти, равняващи се на общото количество емисии, отделени от инсталацията или в резултат на авиационните дейности през предходната година, верифицирани в съответствие с наредбата по чл. 5, т. 2 или определени в резултат на консервативна оценка на емисии съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) № 601/2012. Квоти, които вече са били предадени, не могат да бъдат предавани отново.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2015 г.) Квоти за емисии от авиационни дейности може да бъдат предавани само от авиационни оператори. Оператори на инсталации не могат да изпълняват задължението си по ал. 1 с квоти за емисии от авиационни дейности.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2015 г.) Операторът изпълнява задължението си по ал. 1 само с квоти, издадени от компетентен орган на държава - членка на Европейския съюз, или с квоти, издадени от други държави, посочени в анекс Б към Протокола от Киото, които са ратифицирали протокола и с които Европейският съюз е сключил споразумение за взаимното признаване на квоти между ЕСТЕ и другите схеми за търговия с емисии на парникови газове.

(4) Задължението по ал. 1 не възниква по отношение на емисии, за които съответните оператори удостоверят пред изпълнителния директор на ИАОС, че са улавяни и прехвърляни за постоянно съхранение в обект, за който има издадено разрешение за съхранение съгласно Закона за съхранение на въглероден диоксид в земните недра.

(5) Оператор на инсталация или авиационен оператор, неизпълнил задължението си за предаване на квоти по ал. 1, е длъжен да предаде недостигащото количество квоти през следващата година независимо от санкцията по чл. 76.

Чл. 49. (1) Операторите на инсталации и авиационните оператори могат да използват кредити в рамките на ЕСТЕ при условията и в размерите, определени в Регламент (ЕС) № 1123/2013 на Комисията от 8 ноември 2013 г. за определяне на права за международни кредити съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (OB, L 299/32 от 9 ноември 2013 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 1123/2013".

(2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2015 г., отм. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.)

(3) Министърът на околната среда и водите изчислява и публикува размера на кредитите, които всеки оператор на инсталация може да използва в рамките на ЕСТЕ в съответствие с ал. 1, и уведомява Европейската комисия в съответствие с член 59 от Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията от 2 май 2013 г. за създаване на Регистър на ЕС съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и решения № 280/2004/ЕО и № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕС) № 920/2010 и (ЕС) № 1193/2011 на Комисията (OB, L 122/1 от 3 май 2013 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 389/2013".

(4) Министърът на околната среда и водите актуализира ежегодно и размера на кредитите, които всеки оператор на инсталация и авиооператор може да използва в рамките на ЕСТЕ. Всяка промяна в допустимия размер на кредити по проекти се докладва на Европейската комисия.

(5) Лицата по ал. 1 нямат право да използват кредити в рамките на ЕСТЕ, получени в резултат на намаления на емисии на парникови газове от:

1. проекти за функциониране на ядрени съоръжения;

2. проекти за дейности по земеползване, промяна в земеползването и горското стопанство;

3. проекти, предвидени в Регламент (ЕС) № 550/2011.

(6) Сертифицирани единици редуцирани емисии и ЕРЕ не може да бъдат предавани за изпълнение на задължението по чл. 48, ал. 1.

(7) Лицата по ал. 1 имат право да поискат замяна на СЕРЕ и ЕРЕ с квоти от инсталации по реда на чл. 60 от Регламент (ЕС) № 389/2013.

Чл. 50. (1) Квотите, предадени в съответствие с чл. 48, се анулират до 30 юни всяка година.

(2) Доброволно анулиране на квоти по искане на титуляри на партиди се извършва по реда на чл. 68 от Регламент (ЕС) № 389/2013.

(3) Анулираните по реда на ал. 2 квоти не подлежат на възстановяване освен в случаите, предвидени в Регламент (ЕС) № 389/2013.

(4) Анулирани квоти не може да бъдат вписвани като предадени за отчитане на каквито и да е емисии.

Чл. 51. (1) Изпълнителният директор на ИАОС разпределя безплатните количества квоти на инсталации на годишна база, определени по реда на чл. 47, ал. 1 и 3.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Квотите за емисии на парникови газове, издадени от 1 януари 2013 г. нататък, са валидни безсрочно. Квотите, издадени от 1 януари 2021 г. нататък, съдържат информация през кой 10-годишен период, считано от 1 януари 2021 г., са издадени и са валидни за емисии от първата година на този период нататък.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.)

(4) (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.)

Чл. 52. (1) Всички търгове на квоти за емисии на парникови газове по този закон се провеждат в съответствие с Регламент (ЕС) № 1031/2010.

(2) Търговете по ал. 1 се организират и осъществяват на обща тръжна платформа, определена в съответствие с Регламент (ЕС) № 1031/2010.

Чл. 53. (1) Лица, които може да кандидатстват за допускане до пряко офериране в търговете, са:

1. операторите на инсталации и авиационните оператори по чл. 18, параграф 1, буква "а" от Регламент (ЕС) № 1031/2010;

2. (изм. - ДВ, бр. 15 от 2018 г., в сила от 16.02.2018 г.) инвестиционните посредници, лицензирани на основание чл. 17, ал. 1 и чл. 24, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти;

3. банките, лицензирани на основание чл. 2, ал. 2, т. 9 от Закона за кредитните институции, когато оферират тръжни продукти;

4. сдруженията на оператори по т. 1, които оферират за собствена сметка и изпълняват ролята на агент от името на своите членове;

5. търговските дружества с държавно участие и административни органи, които осъществяват контрол върху операторите по т. 1 по смисъла на чл. 3, т. 15 на Регламент (ЕС) № 1031/2010.

(2) Лицата по ал. 1, т. 2 и 3 може да оферират за тръжни продукти, които не са финансови инструменти, ако са надлежно лицензирани за това от компетентните надзорни органи при изпълнение на условията на чл. 59 от Регламент (ЕС) № 1031/2010.

Чл. 54. (1) Министърът на околната среда и водите е тръжен продавач на Република България по смисъла на чл. 22 от Регламент (ЕС) № 1031/2010.

(2) Тръжният продавач по ал. 1:

1. изпълнява функциите, предвидени в чл. 23 от Регламент (ЕС) № 1031/2010;

2. сключва договори с тръжната платформа, включително с всяка свързана с нея система за клиринг и система за сетълмент;

3. изготвя, редовно актуализира и предоставя на тръжната платформа списък с длъжностни лица, подпомагащи дейността му на тръжен продавач и имащи достъп до вътрешна информация за провеждането на търговете;

4. организира дейността си в съответствие с тръжния календар по глава ІІІ от Регламент (ЕС) № 1031/2010;

5. дава като обезпечение квоти за доверително съхранение до тяхната доставка в действащата като попечител система за клиринг или система за сетълмент съгласно чл. 50 от Регламент (ЕС) № 1031/2010;

6. предоставя информация от проведените търгове на тръжния инспектор съгласно чл. 53 от Регламент (ЕС) № 1031/2010;

7. изпълнява и други функции, свързани с функцията на тръжен продавач.

(3) Министърът на околната среда и водите може да възложи със заповед изпълнението на част от функциите си по ал. 2 на изпълнителния директор на ИАОС в съответствие с функциите му по чл. 7, ал. 1, т. 5. Министърът на околната среда и водите определя със заповед и други длъжностни лица, които да го подпомагат при изпълнение на функциите по ал. 2.

(4) Длъжностните лица по ал. 3 незабавно уведомяват органа по ал. 1, когато при изпълнение на дейността им възникне пряк или косвен интерес, пораждащ основателни съмнения в тяхната безпристрастност, и това би довело до конфликт с надлежното изпълнение на функциите им или упражняване на правомощията им. Органът по ал. 1 разпорежда писмено тяхното отстраняване и заместване с друго длъжностно лице.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) Органът по ал. 1 и длъжностните лица по ал. 3 подават декларация за частен интерес по смисъла на чл. 81, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и декларация за неразкриване на информация, станала им известна по повод на изпълнение на дейностите на тръжен продавач.

Чл. 55. (1) Тръжният продавач по чл. 54 превежда всички приходи от средства от тръжни продажби на квоти по раздел VІІ по бюджета на ПУДООС.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Административните разходи по чл. 6, т. 3 и на тръжния продавач по чл. 54 се възстановяват от ПУДООС.

(3) Ежегодно в срок до 31 януари тръжният продавач публикува на своята интернет страница обобщена информация за осъществените продажби и получените средства от тях през предходната календарна година.

Чл. 56. (1) Приходите от продажбата на квотите за авиационни дейности чрез търг се използват за финансиране на дейностите по ограничаване изменението на климата, включително за:

1. намаляване емисиите на парникови газове;

2. адаптиране към въздействието от изменението на климата в Република България и в трети държави, по-специално в развиващите се държави;

3. финансиране на научни изследвания и разработване на начини за ограничаване на вредните последици и за адаптиране, включително в секторите на въздухоплаването и въздушния транспорт;

4. намаляване на емисиите чрез транспорт с ниски емисии;

5. заплащане дейността на тръжния инспектор по чл. 52 от Регламент (ЕС) № 1031/2010 и на задълженията, произтичащи от сключените договори между тръжния продавач и тръжната платформа за предлагане на търг на квоти за емисии на парникови газове съгласно чл. 52 от Регламент (ЕС) № 1031/2010;

6. (нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) финансиране на съвместни проекти за намаляване на емисиите на парникови газове от сектора на въздухоплаването;

7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) други дейности, водещи до намаляване на емисиите на парникови газове и справяне с изменението на климата, включително за мерки за предотвратяване на обезлесяването и за образователни и информационни кампании, насочени към различни целеви групи, свързани с изменението на климата.

(2) Приходите от продажбата на квоти за емисии от авиационни дейности постъпват по бюджета на ПУДООС и може да се разходват чрез НДЕФ по ред, определен с наредба на министъра на околната среда и водите. В този случай се прилага съответно чл. 22, ал. 2.

(3) Министърът на околната среда и водите информира Европейската комисия за извършените дейности по ал. 1.

Чл. 57. (1) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Приходите от продажба чрез търг на всички разпределени на Република България квоти за инсталации, с изключение на случаите по чл. 43 - 46а и чл. 55, ал. 4, включващи 50 на сто от приходите от продажбата чрез търг на разпределените на Република България в зависимост от дела на емисиите на държавата през 2007 г. квоти за емисии на парникови газове от инсталации и всички приходи от продажбата чрез търг на допълнително разпределени квоти, които имат за цел гарантиране на солидарност и растеж в Европейския съюз или се предоставят на страната, когато емисиите на парникови газове през 2005 г. са най-малко 20 на сто под нивата на емисии за 1988 г. като базова година за Република България съгласно Протокола от Киото, се използват за финансиране на една или повече от следните дейности:

1. намаляване емисиите на парникови газове чрез:

а) участие във Фонда за глобална енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници и във Фонда за адаптация, създаден с Решение № 10 на седмата конференция на страните по РКОНИК;

б) адаптиране към въздействието от изменението на климата;

в) финансиране на научноизследователска и развойна дейност;

г) финансиране на демонстрационни проекти за намаляване на емисиите и съответно адаптиране;

д) участие в инициативи в рамките на Европейския стратегически план за енергийните технологии и Европейските технологични платформи;

2. мерки за предотвратяване на обезлесяването и увеличаване на залесяването и повторното залесяване в развиващи се държави, ратифицирали международното споразумение по изменение на климата, за трансфер на технологии и улесняване на адаптирането към неблагоприятните въздействия от изменението на климата в тези държави;

3. улавяне на емисии чрез използване на гори, включително разположени на територията на други държави - членки на Европейския съюз;

4. безопасно за околната среда улавяне и съхранение на CO₂ в геоложки формации и по-специално от електроцентрали, работещи с твърди изкопаеми горива, и от промишлени отрасли и подотрасли, включително в трети държави;

5. (доп. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) насърчаване на преход към видове транспорт с нулеви и ниски емисии и обществен транспорт;

6. научноизследователска и развойна дейност, свързана с енергийната ефективност и чистите технологии в отраслите, попадащи в обхвата на закона;

7. (доп. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) мерки, насочени към подобряване на енергийната ефективност, системите за топлофикационните мрежи и изолацията на жилищата или към предоставяне на финансова помощ за преодоляване на социалните последици от увеличаване цената на електроенергията за домакинства с ниски и средни доходи, както и мерки за насърчаване използването на енергия от възобновяеми енергийни източници от домакинствата за покриване на лични нужди;

8. развитие на възобновяемите енергийни източници с оглед спазване на ангажимента на Европейския съюз за 20-процентно използване на енергия от възобновяеми енергийни източници до 2020 г., както и за развитие на други технологии, допринасящи за прехода към безопасна и устойчива икономика с ниски емисии на въглерод, и за подпомагане спазването на ангажимента за увеличаване на енергийната ефективност с 20 на сто до 2020 г.;

9. (нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) в областта на климата в развиващи се държави извън Европейския съюз, уязвими към изменението на климата, включително дейности за адаптиране към въздействията от изменението на климата;

10. (нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) развитие на възобновяемите енергийни източници с оглед спазване на целта на Европейския съюз за 32 на сто дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, както и за развитие на други технологии, допринасящи за прехода към безопасна и устойчива икономика с ниски емисии на въглерод, и за подпомагане спазването на целта за увеличаване на енергийната ефективност с 32,5 на сто до 2030 г.;

11. (нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) насърчаване на придобиването на професионални умения и пренасочването на работниците с цел да се допринесе за справедливия преход към нисковъглеродна икономика, особено в регионите, които са най-силно засегнати от преобразуването на работни места, в тясно сътрудничество със социалните партньори;

12. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) заплащане на дейността и задълженията по чл. 56, ал. 1, т. 5.

(2) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2015 г., в сила от 06.03.2015 г., изм. - ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) Приходите от продажбата на квотите по ал. 1 се внасят във Фонд "Сигурност на електроенергийната система".

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 17 от 2015 г., в сила от 06.03.2015 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2015 г.) Министърът на околната среда и водите докладва на Европейската комисия за извършените дейности по ал. 1 по начин и форма, определени съгласно Регламент (ЕС) № 525/2013.

Чл. 57а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) (1) Делът на Република България от Модернизационния фонд се финансира с приходите от продажбата на квотите по чл. 42, ал. 3, т. 3.

(2) Подкрепяните инвестиции от Модернизационния фонд са в съответствие с целите на рамката на Европейския съюз за политиките в областта на климата и енергетиката в периода до 2030 г. и дългосрочните цели по Парижкото споразумение. От Модернизационния фонд не се предоставя подкрепа за съоръжения за производство на енергия, които използват твърди изкопаеми горива, освен за ефективни и устойчиви топлофикационни мрежи, когато количество квоти с най-малко равна стойност се използва за инвестиции по чл. 46а, ал. 3, които не включват твърди изкопаеми горива.

(3) Най-малко 70 на сто от финансовите средства от Модернизационния фонд се използват за подкрепа на една или повече от следните дейности:

1. производство и използване на електрическа енергия от възобновяеми източници;

2. подобряване на енергийната ефективност, с изключение на енергийната ефективност по отношение на производството на енергия, за което се използват твърди изкопаеми горива;

3. съхраняване на енергия и модернизиране на енергийните мрежи, включително на топлофикационните мрежи и на мрежите за пренос на електрическа енергия;

4. увеличаване на междусистемните връзки;

5. подпомагане на образованието, пренасочването, преквалификацията, повишаването на квалификацията на работниците и инициативи за търсене на работа и стартиращите предприятия в зависими от въглерода райони;

6. енергийна ефективност в областта на транспорта, сградите, селското стопанство и отпадъците;

7. насърчаване на прехода към мобилност с нулеви и ниски емисии.

(4) До 30 на сто от финансовите средства на Модернизационния фонд могат да се използват за други дейности, които съответстват на препоръките на Инвестиционния комитет на Модернизационния фонд и на целите на рамката на Европейския съюз за политиките в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г. и дългосрочните цели по Парижкото споразумение.

(5) Условията и редът за подбор на проекти за дейности по ал. 3 и критериите за определяне на представител в Инвестиционния комитет на Модернизационния фонд се определят с акт на Министерския съвет.

Чл. 57б. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) (1) Инсталации, които през всяка една от трите години, предхождащи уведомяването по ал. 2, са докладвали на изпълнителния директор на ИАОС емисии, по-малки от 2500 тона еквивалент на въглероден диоксид, без да се вземат предвид емисиите от биомаса, могат да бъдат изключени от ЕСТЕ след съгласие на оператора им.

(2) Министърът на околната среда и водите уведомява Европейската комисия за наличието на инсталация по ал. 1, преди списъкът на инсталациите съгласно чл. 43, ал. 7 да бъде изпратен на Европейската комисия или най-късно при изпращането на списъка.

(3) Процедурата за мониторинг на изключените от ЕСТЕ инсталации по ал. 1 се определя с наредбата по чл. 5, т. 1.

(4) Уведомлението по ал. 2 и процедурата за мониторинг по ал. 3 се публикуват на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите.

Чл. 57в. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) (1) Когато инсталация отделя за една календарна година количество от 2500 тона или повече еквивалент на въглероден диоксид, без да се вземат предвид емисиите от биомаса, тя се включва повторно в ЕСТЕ.

(2) При повторно включване на инсталация по чл. 57б, ал. 1 в ЕСТЕ квотите, разпределени съгласно чл. 42, се предоставят на инсталацията от годината на повторното включване. Тези разпределени квоти се приспадат от количеството квоти, подлежащи на продажба чрез търг, съгласно чл. 42, ал. 3 от държавата членка, в която е разположена инсталацията.

(3) Информация относно условията за повторно включване по ал. 1 се публикува на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите.

Чл. 58. (Отм. - ДВ, бр. 47 от 2016 г.)

Чл. 59. (1) Изпълнителният директор на ИАОС изпълнява функциите на национален администратор на НРТКЕПГ.

(2) Редът и начинът на администриране на НРТКЕПГ се определят с наредбата по чл. 5, т. 3.

(3) Националният администратор на НРТКЕПГ проверява дали информацията и документите по член 22, параграф 1, член 24, параграф 4 и член 25, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 389/2013 са пълни, актуални, точни и достоверни.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Националният администратор на НРТКЕПГ се подпомага от Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация".

Чл. 60. (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2015 г.) Решенията на изпълнителния директор на ИАОС в качеството му на национален администратор съгласно Регламент (ЕС) № 389/2013 за откриване, закриване на партида, одобряване на промяна на упълномощените представители по партида и актуализиране на информацията по партида в НРТКЕПГ са индивидуални административни актове и се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 61. Титулярите на партиди, администрирани от националния администратор, заплащат такса за вписването им в регистъра на Европейския съюз и годишен абонамент за обслужване съгласно тарифата по чл. 72 от Закона за опазване на околната среда.

Чл. 62. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2015 г.) Министърът на околната среда и водите предоставя на обществеността пълна информация относно решенията, свързани с разпределянето на квоти, информация за дейности по проекти, в които участва Република България или за участие в които е упълномощила други лица, и докладите за емисиите по чл. 36, ал. 1 и 2 по реда на Закона за достъп до обществена информация или глава втора от Закона за опазване на околната среда в зависимост от характера на исканата информация.

Чл. 63. (1) Изпълнителният директор на ИАОС публикува ежегодно на интернет страницата на ИАОС:

1. национални доклади по инвентаризация на емисии на парникови газове за Република България;

2. годишни верифицирани доклади на оператори на инсталации и на авиационни оператори;

3. имената на операторите на инсталации и на авиационните оператори, които нарушават изискванията за връщане на достатъчно квоти, съответстващи на верифицираните им емисии.

(2) Министърът на околната среда и водите публикува ежегодно на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите годишните верифицирани доклади по чл. 66, ал. 1.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2015 г.) Информацията, с изключение на тази по ал. 1 и по чл. 62, станала известна на компетентните органи и техните служители във връзка с дейността им по тази глава, представлява професионална тайна и не може да се разгласява освен в случаите, предвидени в закон. Професионалната тайна не представлява служебна тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация.

(4) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2015 г.) Компетентните органи и служителите са длъжни да пазят професионалната тайна, включително след освобождаването им от длъжност, съответно след прекратяването на правоотношенията им.

(5) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2015 г.) Информацията, представляваща професионална тайна, може да бъде използвана от компетентните органи и служителите само във връзка с изпълнението на техните функции.

(6) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2015 г.) Информацията, представляваща професионална тайна, може да се разкрива само:

1. пред органите на съда, прокуратурата, разследващите органи и полицейските органи при образувано наказателно или административнонаказателно производство;

2. на Държавна агенция "Национална сигурност" при условия и по ред, определени в съвместна инструкция, доколкото това е необходимо за изпълнение на функциите им;

3. като обобщени данни по начин, който не позволява индивидуализиране на лицата, за които се отнася;

4. на Европейската комисия.

(7) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2015 г.) Лицата и органите по ал. 6 са длъжни да пазят поверителността на получената информация и да я използват за целите, за които им е предоставена, освен когато компетентните органи са дали изрично съгласие тя да бъде използвана и за други цели.

Чл. 64. (1) Доставчиците на течни горива и енергия за транспорта намаляват плавно емисиите на парникови газове на единица енергия от целия жизнен цикъл на доставяните течни горива и енергия спрямо основните стандарти за горивата през 2010 г., за да достигнат най-малко 6 на сто крайно общо намаление до 31 декември 2020 г.

(2) Лицата по ал. 1 постигат намалението на емисиите на парникови газове на единица енергия от целия жизнен цикъл на доставяните течни горива и енергия за транспорта чрез комплексни мерки, като:

1. използването на биогорива, които отговарят на критериите за устойчивост съгласно Закона за енергията от възобновяеми източници;

2. използването на алтернативни горива;

3. използването на изкопаеми горива с ниско ниво на емисии на парникови газове при добива на суров петрол и преработката му.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2017 г.) Изчислението на емисиите на парникови газове от целия жизнен цикъл на течните горива, различни от биогоривата, и определянето на основните стандарти на горивата по ал. 1 се осъществява съгласно методика, одобрена от министъра на околната среда и водите.

(4) Изчислението на емисиите на парникови газове от целия жизнен цикъл на биогоривата се осъществява съгласно методиката по чл. 44, ал. 3 от Закона за енергията от възобновяеми източници.

(5) Доставчиците на електрическа енергия за употреба в пътните превозни средства се смятат за изпълнили задължението за намаляване емисиите на парникови газове по ал. 1 в случаите, когато водят дневници и може да представят писмени доказателства за извършените измервания и за наблюдението на доставената за употреба в тези превозни средства електрическа енергия.

Чл. 65. (1) Лицата по чл. 66, ал. 1 може да се обединят за съвместно изпълнение на посочените в чл. 66, ал. 1 задължения, като в този случай те се смятат за един доставчик.

(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага съгласно реда и условията, определени с наредбата по чл. 44, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници.

Чл. 66. (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Всеки доставчик на течни горива и енергия за транспорта ежегодно до 31 март представя на министъра на околната среда и водите доклад относно интензитета на парниковите газове на доставените от него през предходната година на територията на страната течни горива за нуждите на транспорта.

(2) Докладът по ал. 1 съдържа най-малко:

1. общия обем на всички доставени течни горива или енергия с обозначение за мястото на закупуване и произхода, и

2. емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл на течните горива, изчислени съгласно методиките по чл. 64, ал. 3 и 4.

(3) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2015 г.) Емисиите на парникови газове от целия жизнен цикъл на течните горива, различни от биогоривата, се включват в доклада по ал. 1 съгласно методиката по чл. 64, ал. 3.

(4) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Докладът по ал. 1 се верифицира, когато доставчик на течни горива, алтернативни горива и енергия за транспорта заяви спестявания на емисии нагоре по веригата, реализирани от проекти с начало от 1 януари 2011 г.

(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 41 от 2015 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Условията, редът, форматът и начинът за изготвяне на докладите по ал. 1 и тяхната верификация се определят с наредбата по чл. 5, т. 5.

Чл. 67. (1) Министърът на околната среда и водите извършва ежегодна проверка за съответствие на емисиите на парникови газове на Република България от категориите дейности по приложение № I във връзка с чл. 2, т. 1 от Решение № 406/2009/ЕО с нивата, определени в чл. 3 от същото решение, и изготвя доклад, който представя на Европейската комисия.

(2) Докладът по ал. 1 съдържа информацията по чл. 6 от Решение № 406/2009/ЕО и включва:

1. данни от националната инвентаризация по чл. 11, ал. 1;

2. допълнителни данни за националните политики;

3. мерки за намаляване емисиите на парникови газове от източниците или повишаване на поглъщането от поглътители за всеки отделен газ и за всеки отделен сектор;

4. национални прогнози за емисии на парникови газове по източници и поглъщането от поглътители за всеки отделен газ и за всеки отделен сектор.

(3) Допълнителните данни по ал. 2 се предоставят на министъра на околната среда и водите от органите по чл. 4, ал. 1 по реда на чл. 11, ал. 2.

(4) В случаите, когато с доклада по ал. 1 бъде констатирано надвишаване на установените нива на емисиите, определени в чл. 3 от Решение № 406/2009/ЕО, Министерският съвет по предложение на министъра на околната среда и водите приема решение за разработване на допълнителни секторни политики и въвеждане на допълнителни мерки по изпълнението на задълженията на Република България, произтичащи от Решение № 406/2009/ЕО.

(5) Годишните разпределени количества емисии по чл. 3, параграф 2 от Решение № 406/2009/ЕО, разпределени на Република България, може да се прехвърлят на други държави - членки на Европейския съюз, по реда на Решение № 406/2009/ЕО и при условията на чл. 19.

(6) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Приходите по ал. 5 и по чл. 67а, ал. 3 постъпват по бюджета на ПУДООС и се разходват чрез НДЕФ при условията на чл. 22.

Чл. 67а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) (1) До 2030 г. министърът на околната среда и водите ежегодно извършва проверка на емисиите на парникови газове на Република България от категориите източници по чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/842 за намаления на емисиите на парникови газове с нивата, определени в Приложение I на Регламент (ЕС) 2018/842.

(2) За всяка година в периода 2021 - 2029 г. емисиите на парникови газове на Република България от категориите дейности по чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/842 не надхвърлят пределната стойност, определена от линейна траектория с начало средната стойност на емисиите на парникови газове през 2016 г., 2017 г. и 2018 г. и с край от нула на сто към 2030 г. спрямо равнището от 2005 г. Линейната траектория и годишните разпределени количества емисии за периода 2021 - 2029 г. се определят съгласно чл. 4, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2018/842 с акт на Европейската комисия.

(3) Годишните разпределени количества емисии по чл. 4, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/842, разпределени на Република България, може да бъдат заемани за следваща година, заделени за следващи години до 2030 г. или прехвърлени на други държави - членки на Европейския съюз, при условията на чл. 19 и по реда на Регламент (ЕС) 2018/842.

(4) При констатирано надвишаване на годишно разпределените количества емисии за съответната година по чл. 4, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/842, включително количества емисии, заделени съгласно чл. 5, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2018/842, определено количество нетни поглъщания от комбинираните отчетни категории площи съгласно чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/841 може да бъде взето предвид при условията и по реда на чл. 7 от Регламент (ЕС) 2018/842.

(5) При констатирано надвишаване на определените нива на емисиите по ал. 2 Министерският съвет по предложение на министъра на околната среда и водите приема решение за разработване на допълнителни секторни политики и въвеждане на допълнителни мерки по изпълнението на задълженията на Република България в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/842.

(6) Министърът на околната среда и водите уведомява Европейската комисия по реда на чл. 8 от Регламент (ЕС) 2018/842 за приетите мерки и политики по ал. 5.

Чл. 67б. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) (1) Емисиите на парникови газове за периода 2021 - 2025 г. и 2026 - 2030 г. не могат да надхвърлят поглъщанията, изчислени като сбор на общите емисии и на общите поглъщания на територията на Република България във всички отчетни категории площи по чл. 2 от Регламент (ЕС) 2018/841.

(2) Отчитането на емисиите и на поглъщанията от всички отчетни категории площи по чл. 2 от Регламент (ЕС) 2018/841 се извършва съгласно чл. 5 - 10 от Регламент (ЕС) 2018/841 и се докладва на Европейската комисия в сроковете по чл. 14 от същия регламент.

(3) За изпълнение на изискването по ал. 1 могат да се използват възможности за гъвкавост при условията и по реда на чл. 11 и 13 от Регламент (ЕС) 2018/841.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министърът на околната среда и водите и министърът на земеделието и храните изготвят и представят на Европейската комисия национален отчетен план за горите, съдържащ предложени референтни нива за горите, при условията и в сроковете по чл. 8 от Регламент (ЕС) 2018/841.

Чл. 68. (1) Схемата за доброволно намаление на емисии (СДНЕ) обхваща дейности, инсталации и лица, за които не съществуват международни задължения за намаляване на емисиите от парникови газове.

(2) Проектите по СДНЕ се осъществяват при съблюдаването на следните принципи:

1. допълнителност;

2. избягване двойното отчитане на постигнатото намаление на емисии;

3. принципите по чл. 24, ал. 1.

(3) Проектите по СДНЕ не получават публично финансиране.

Чл. 69. Министърът на околната среда и водите отменя количеството ПЕЕ от НРТКЕПГ, което е равно на обема на намалените емисии, постигнати в резултат на успешно реализиран проект по СДНЕ, ако това се изисква от приложимите правила за отчитане намаляването на емисии чрез СДНЕ.

Чл. 70. Министърът на околната среда и водите:

1. определя с инструкция обхвата на СДНЕ и процедурите за одобрение и изпълнение на проекти по СДНЕ след съгласуване с Националния експертен съвет по изменение на климата;

2. издава писмо за предварително одобрение за реализиране на проект по СДНЕ;

3. удостоверява резултатите от проект по СДНЕ след окончателното му приключване.

Чл. 70а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2024 г., в сила от 02.04.2024 г.) (1) Вносът на стоки, обхванат от МКВЕГ, на територията на Република България се осъществява в съответствие с Регламент (ЕС) 2023/956.

(2) (В сила от 31.12.2024 г.) За получаване на статус на одобрен декларатор по МКВЕГ вносителят или косвеният митнически представител по смисъла на чл. 18 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ, L 269/1 от 10 октомври 2013 г.) подава чрез регистъра на МКВЕГ заявление до изпълнителния директор на ИАОС по реда на чл. 5 от Регламент (ЕС) 2023/956.

(3) (В сила от 31.12.2024 г.) Изпълнителният директор на ИАОС в срок 14 дни от получаването одобрява заявлението по ал. 2 при условията на чл. 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2023/956. Решението за одобрение съдържа информацията по чл. 17, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2023/956 и се вписва в регистъра по МКВЕГ.

(4) (В сила от 31.12.2024 г.) Изпълнителният директор на ИАОС определя с решението за одобрение по ал. 3 размера на обезпечение под формата на банкова гаранция, дължимо в случаите и при условията на чл. 17, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2023/956.

(5) (В сила от 31.12.2024 г.) Изпълнителният директор на ИАОС отнема с решение статуса на одобрен декларатор по реда и при наличие на условията по чл. 17, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2023/956.

(6) (В сила от 31.12.2024 г.) Решението за отнемане по ал. 5 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на решението не спира неговото изпълнение.

Чл. 70б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2024 г., в сила от 01.01.2026 г.) (1) Всеки одобрен декларатор по МКВЕГ в сроковете по чл. 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2023/956:

1. подава чрез регистъра на МКВЕГ до изпълнителния директор на ИАОС декларация по МКВЕГ за предходната календарна година при условията и по реда на чл. 6 от Регламент (ЕС) 2023/956; общите съпътстващи емисии, които се обявяват в декларацията по МКВЕГ, се верифицират съгласно наредбата по чл. 5, т. 2 и Регламент (ЕС) 2018/2067;

2. връща чрез регистъра на МКВЕГ определен брой сертификати по МКВЕГ по реда на чл. 22 от Регламент (ЕС) 2023/956.

(2) Одобреният декларатор по МКВЕГ в края на всяко тримесечие поддържа по партидата си в регистъра на МКВЕГ сертификати по МКВЕГ, съответстващи на най-малко 80 на сто от съпътстващите емисии, определени в съответствие с приложение IV от Регламент (ЕС) 2023/956, за всички стоки, които е внесъл от началото на календарната година.

(3) Изпълнителният директор на ИАОС може да направи преглед на декларациите по МКВЕГ при условията и по реда на чл. 19 от Регламент (ЕС) 2023/956. При констатирани несъответствия в декларацията по ал. 1, т. 1 или недостатъчен брой върнати сертификати по ал. 1, т. 2 изпълнителният директор на ИАОС се произнася с решение по реда на чл. 19, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2023/956, което подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 70в. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2024 г., в сила от 01.01.2026 г.) (1) Продажбата на сертификати по МКВЕГ се осъществява на обща централна платформа на одобрени декларатори по МКВЕГ по реда на чл. 20 от Регламент (ЕС) 2023/956.

(2) Обратното изкупуване и отмяната на сертификати по МКВЕГ се извършва при условията и по реда на чл. 23 и 24 от Регламент (ЕС) 2023/956.

(3) Графикът, управлението и други аспекти, свързани с управлението на продажбата и обратното изкупуване на сертификати по МКВЕГ, се уреждат с делегиран акт на Европейската комисия.

Чл. 71. (1) Министърът на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица съобразно компетентността им прилагат принудителни административни мерки при:

1. нарушаване разпоредбите на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му и на актове на министъра на околната среда и водите или на оправомощени от него длъжностни лица съобразно тяхната компетентност;

2. възпрепятстване упражняването на контролната им дейност.

(2) В случаите по ал. 1 с цел предотвратяване или преустановяване на нарушенията, както и за отстраняване на вредните последици от тях министърът на околната среда и водите и изпълнителният директор на ИАОС или оправомощените от тях длъжностни лица съобразно своята компетентност прилагат следните принудителни административни мерки:

1. издават задължителни писмени указания за преустановяване извършването на определени действия или за задължително предприемане на такива действия в определен срок;

2. разпореждат извършване на експертизи, проверки, изпитвания на инсталации и съоръжения, на техни части, системи или компоненти;

3. временно спират или ограничават дейността на операторите на инсталации или на авиационните оператори;

4. спират достъпа на операторите на инсталации и на авиационните оператори до партидите им в НРТКЕПГ по смисъла на чл. 34, параграф 3, буква "б" от Регламент (ЕС) № 389/2013 в случаите на нарушаване на задълженията за точно докладване на емисиите по чл. 36, ал. 1 и 2 до отстраняване на нарушението.

(3) Прилагането на принудителната административна мярка се извършва с мотивирана заповед на органа по ал. 1, в която се определя видът на принудителната административна мярка, начинът на прилагането ѝ и подходящ срок за изпълнението ѝ.

(4) Принудителната административна мярка се прилага до отстраняване на причините, довели до налагането ѝ.

(5) Заповедта по ал. 3 се връчва на заинтересованото лице по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(6) Заповедта по ал. 3 може да се обжалва от заинтересованите лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на заповедта.

Чл. 72. (1) На оператор на инсталация, който осъществява дейност без изискуемо разрешение по чл. 31, се налага глоба от 5000 до 10 000 лв. - за физическите лица, съответно имуществена санкция от 10 000 до 50 000 лв. - за едноличните търговци или юридическите лица.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 10 000 до 20 000 лв. - за физическите лица, съответно имуществена санкция от 20 000 до 100 000 лв. - за едноличните търговци и юридическите лица.

Чл. 73. На оператор на инсталация, който не изпълни задълженията си по чл. 34, ал. 2 в сроковете, предвидени в наредбата по чл. 5, т. 1, се налага глоба - за физическите лица, съответно имуществена санкция - за едноличните търговци или юридическите лица, от 1000 до 10 000 лв.

Чл. 74. (1) На оператор на инсталация или авиационен оператор, който не е спазил изискванията за мониторинг и докладване по чл. 35, се налага глоба - за физическите лица, съответно имуществена санкция - за едноличните търговци или юридическите лица, от 1000 до 10 000 лв.

(2) В случаите по чл. 36, ал. 5, т. 3 на верификаторите се налага имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв.

(3) За повторно нарушение се налага глоба, съответно имуществена санкция, както следва:

1. по ал. 1 - от 2000 до 20 000 лв.;

2. по ал. 2 - от 4000 до 40 000 лв.

(4) При системни нарушения по чл. 36, ал. 5, т. 3 се отменя акредитацията на верификаторите по реда на Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието.

Чл. 75. (1) На физическо лице, което наруши изискванията за съхраняване на информация по изискванията на чл. 66, параграф 1, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 601/2012, се налага глоба от 1000 до 5000 лв., а на юридическо лице и едноличен търговец се налага имуществена санкция от 10 000 до 25 000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 2000 до 10 000 лв. - за физическите лица, съответно имуществена санкция от 20 000 до 50 000 лв. - за едноличните търговци и юридическите лица.

Чл. 76. (1) За неизпълнение на изискванията на чл. 48, ал. 1 на оператора на инсталацията или на авиационния оператор - юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция 200 лв. за всеки тон еквивалент въглероден диоксид, за който операторът не е предал квоти.

(2) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2015 г.) За всеки тон еквивалент въглероден диоксид, за който операторът не е предал квоти, издадени след 1 януари 2013 г., се налага имуществената санкция по ал. 1, умножена по съотношението на европейския индекс на потребителските цени за текущата година и европейския индекс на потребителските цени за 2013 г., публикувани на интернет страницата на Евростат.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 41 от 2015 г.) Заплащането на имуществената санкция по ал. 1 и 2 не освобождава оператора от задължението да предаде недостигащото количество квоти през следващата календарна година.

Чл. 77. (1) В случай че авиационен оператор не изпълни изискванията на чл. 35, ал. 1, чл. 48, ал. 1 и 5 и спазването им не може да бъде осигурено чрез други действия, министърът на околната среда и водите може да поиска от Европейската комисия да вземе решение за налагане на забрана за експлоатация на съответния авиационен оператор.

(2) Искането по ал. 1 включва:

1. данни за предприетите от компетентния орган действия по осигуряване на прилагането;

2. обосновка за налагането на забрана за експлоатация на територията на Европейския съюз;

3. препоръка за обхвата на забраната за експлоатация на територията на Европейския съюз, както и други условия, които следва да бъдат приложени.

(3) Към искането по ал. 1 се прилагат доказателства, че авиационният оператор не е изпълнил задълженията си по ал. 1.

(4) В случай че Европейската комисия вземе решение относно искането по ал. 2, компетентните органи предприемат необходимите действия за изпълнението му.

(5) Компетентните органи изпращат информация до Европейската комисия за действията, предприети по ал. 4.

Чл. 78. (1) На заявител по смисъла на чл. 20 от Регламент (ЕС) № 1031/2010, който предоставя невярна или заблуждаваща информация на която и да е тръжна платформа, провеждаща търгове за двудневен спот или 5-дневни фючърси, се налага глоба от 1000 до 10 000 лв. - за физическите лица, и имуществена санкция от 10 000 до 20 000 лв. - за юридическите лица.

(2) На заявител по ал. 1, който не уведоми незабавно тръжната платформа по ал. 1 за всякакви промени в свързаните с него обстоятелства, които биха могли да имат значение във връзка със заявката му за допускане до офериране в търговете, провеждани от тази тръжна платформа, или във връзка с вече предоставено му допускане до офериране, се налага глоба от 1000 до 10 000 лв. - за физическите лица, съответно имуществена санкция от 10 000 до 20 000 лв. - за юридическите лица.

(3) За повторно нарушение по ал. 1 и 2 се налага глоба, съответно имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв. - за физическите лица, съответно имуществена санкция от 20 000 до 40 000 лв. - за юридическите лица.

Чл. 79. Който извърши непозволено разкриване на вътрешна информация по смисъла на чл. 3, т. 29 и чл. 37, буква "а" от Регламент (ЕС) № 1031/2010 на което и да е лице, работещо за тръжен продавач, се наказва с глоба от 10 000 до 100 000 лв., а при повторно нарушение - с глоба от 20 000 до 200 000 лв.

Чл. 80. Лице, което наруши или не изпълни задълженията си по чл. 59, ал. 3, се наказва с глоба от 100 до 600 лв., а при повторно нарушение - от 200 до 1200 лв.

Чл. 81. (1) На доставчик на течни горива и енергия за транспорта, който не изпълни задължението си по чл. 64, ал. 1, се налага глоба от 1000 до 10 000 лв. - за физическите лица, съответно имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв. - за юридическите лица.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 12 от 2017 г.) На доставчик на течни горива и енергия за транспорта, който не изпълни задължението си по чл. 66, ал. 1 или наруши изискванията по чл. 66, ал. 3 или на наредбата по чл. 5, т. 5, се налага глоба от 1000 до 10 000 лв. - за физическите лица, съответно имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв. - за юридическите лица.

Чл. 81а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2024 г., в сила от 01.01.2026 г.) (1) За неизпълнение на изискванията на чл. 70б, ал. 1, т. 2 на одобрения декларатор по МКВЕГ се налага имуществена санкция, като за всеки тон еквивалент въглероден диоксид, за който операторът не е върнал сертификат, имуществената санкция е в размер на 200 лв., умножено по съотношението на европейския индекс на потребителските цени за годината на вноса на стоките, публикувани на интернет страницата на Евростат.

(2) На лице, което не е одобрен декларатор по МКВЕГ, което внася стоки на територията на Република България в нарушение на чл. 26, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2023/956, се налага имуществена санкция, като за всеки сертификат по МКВЕГ, който лицето не е върнало, имуществената санкция е в размер от три до пет пъти размера на имуществената санкция по ал. 1, приложима през годината на въвеждане на стоките.

Чл. 81б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2024 г., в сила от 02.04.2024 г.) За неизпълнение на задължение по чл. 35, параграф 1 или 4 от Регламент (ЕС) 2023/956 на вносителя или на косвения митнически представител се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв.

Чл. 82. (1) За други нарушения на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му, които не съставляват престъпление, на нарушителя се налага глоба от 100 до 6000 лв. - за физическите лица, съответно имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв. - за юридическите лица.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 200 до 12 000 лв. - за физическите лица, съответно имуществена санкция от 2000 до 40 000 лв. - за юридическите лица.

Чл. 83. (1) Актовете за установяване на административните нарушения се съставят от длъжностни лица, оправомощени от министъра на околната среда и водите съобразно тяхната компетентност.

(2) Наказателните постановления по ал. 1 се издават от министъра на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица.

(3) Установяването на нарушенията, съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.