Държавен вестник, брой 94 от 10.XI

Чл. 1. Тези правила определят изискванията за приемане на земни работи и земни съоръжения (скатни и заимствени изкопи, изкопи за строителни работи и траншеи, насипи, обратни засипвания и др.) при изпълнението на новоизграждани строителни обекти и реконструкция и модернизация на съществуващи сгради и съоръжения.

Чл. 2. (1) Правилата не се прилагат при приемане на земни работи и земни съоръжения, свързани с изпълнението на:

1. пътни, железопътни и хидротехнически тунели, вертикални шахти, камери и наклонени галерии;

2. открити и закрити минни разработки.

(2) За земните работи и земните съоръжения по ал. 1 се прилагат съответните правила за приемане с обоснованите в проекта техни особености.

Чл. 3. При приемането на земни работи и земни съоръжения се спазват: проектът с предвидените в него технологии (включително технологични карти) за изпълнението на работите; проектът за организация и изпълнение на строителството (ПОИС), включително и предвидената организация на движението през време на извършването на работите; Наредба № 5 за държавно приемане и въвеждане на обектите по капиталното строителството (актуална към момента: "Наредба № 2/2003 за въвеждане в експлоатация на строежите на Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти"); Правилникът по безопасността на труда при строително-монтажните работи (актуална към момента е "Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР"); Правилникът по безопасността на труда при взривните работи (издание на МТСП, 1997 г.) и нормативните документи по приложение № 1 към тези правила.

Чл. 4. (1) Материалите и изделията, използвани при изпълнението на земни работи и земни съоръжения, трябва да отговарят по вид, тип и качество на изискванията на проекта и на съответните стандартизационни документи.

(2) Не се допуска използването на материали и изделия без свидетелство за качество и неизвестна технология за изпълнението им.

(3) Транспортирането и съхранението на материалите и изделията трябва да съответстват на изискванията на проекта и съответните стандартизационни документи.

Чл. 5. (1) Качеството на доставените материали и изделия се проверява съгласно БДС 2001 и стандартизационния документ за съответния материал и изделие, а на взривните вещества и средствата за взривяване съгласно приложение № 3 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи.

(2) Добиваните от изпълнителя материали, както и изделията, изготвяни на обекта, трябва да бъдат с установени качества съгласно изискванията на проекта и стандартизационния документ за съответния материал и изделие.

Чл. 6. (1) За изпълнение на земни работи и земни съоръжения се допускат само машини:

1. които съответстват на изискванията, посочени в техническите им паспорти;

2. за които са налице документи, установяващи своевременното и качествено извършване на необходимите ремонтни работи и предписаното техническо обслужване съгласно Инструкцията за системата на ремонт и техническо обслужване на строителните и пътностроителните машини, съоръжения и механизирани инструменти (издадена от Министерство на строителството и архитектурата, 1983 г.) и доказващи техническата годност на машините.

(2) Не се допуска:

1. ползване на технически неизправни машини;

2. управляването на машините от неправоспособни лица.

Чл. 7. (1) За започването на земни работи, освен да са изпълнени условията на договора за строителство и да е предадена строителната площадка с акт - съгласно образеца в приложение № 2, се изискват и:

1. решение на Комисията за земята за предоставяне на терен за различните видове строителство съгласно чл. 15 от Закона за опазване на обработваемите земи и пасищата, заедно с документите за платени вноски и обезщетения;

2. опис на дърветата на строителната площадка и около нея, които трябва да бъдат защитени от работещите и преминаващите строителни машини, представен от инвеститора, с указване на съответните защитни мероприятия.

(2) До започването на земните работи трябва да са изпълнени съгласно проекта за организация и изпълнение на строителството следните работи:

1. трайно геометрично очертаване на осите и геометричните контури в зоните на изкопните и насипните работи, трасетата на временните пътища, рампите и другите съоръжения, предвидени в проекта;

2. изграждане на предпазни заграждения и предупредителна сигнализация;

3. отстраняване и извозване по предназначение на плодородния почвен слой или неговото депониране и съхраняване;

4. изпълнение на временни и отводнителни съоръжения, както и на постоянните съоръжения, разположени в насипните зони;

5. почистване на строителната площадка от храсти, дървета, пънове и едри камъни (валуни);

6. изграждане на временни пътища и на предвидени в проекта рампи.

Чл. 8. (1) Извършените геодезични работи се посочват в акта за предаването на строителната площадка съгласно образеца в приложение № 2.

(2) Не се допуска приемането с акта по ал. 1 на трайни геодезични маркировъчни знаци, когато:

1. получените геодезични отклонения са по-големи от предвидените в проекта;

2. те са поставени в зоната на предстоящи земни работи, изпълнявани със земекопни и земесмукателни машини, както и на места, в които се очакват слягане, плъзгане или размиване на почвите;

3. бреговите и плаващите маркировъчни знаци не са сигурно закрепени срещу действието на вълни, лед и др. и не са снабдени с ясно видими светлинни съоръжения за работа при намалена видимост.

(3) Не се допуска извършването на земни работи при разрушени трайни маркировъчни знаци до пълното възстановяване на последните. Ако се наложи спиране на строителството, се прилагат разпоредбите на договора за строителство.

Чл. 9. Предпазните заграждения и предупредителната сигнализация се изграждат в съответствие с проекта и разпоредбите по организацията на движението през време на строителството и по безопасността на труда, като допуснати повреди на същите се отстраняват незабавно.

Чл. 10. (1) Отстраняването на повърхностния плодороден почвен слой се извършва в съответствие с проекта. Ако в него няма указания, отстраняването на повърхностния плодороден почвен слой е задължително в:

1. зоните, определени за извършване на изкопи и насипи, включително заимстваните изкопи и постоянните насипни дела;

2. зоните, определени за добиване на материали и складиране на готовата продукция.

(2) Не се допуска депониране на земни маси от плодороден почвен слой:

1. върху замърсени терени;

2. ако не са изпълнени предвидените в проекта мероприятия срещу неговото размиване или ветрово изнасяне - чрез стабилизиране

на повърхностите посредством затревяване или по други начини и изграждане на отводнителни съоръжения (канавки, дренажи).

(3) Допуска се рекултивация на площите за добиване на материали и на зоните за временни депа, складове и други временни съоръжения да бъде извършена най-късно до една година или на етапи - съгласно проекта, след приключване на тяхното използване и съгласно договора за строителство.

Чл. 11. Изграждането на съоръжения за отвеждане на повърхностни води се извършва в съответствие с проекта. При липса на указания в него поставянето на отводнителни канавки в него е задължително:

1. на горната страна на скатни изкопи, трасирани на разстояние, не по-малко от 3 m от горния край на изкопа, с оформяне на напречен наклон на канавката от 0,02 до 0,04 към нейната ос;

2. край петите на насипи от страната на по-високата част на терена или от двете страни при равнинен терен на разстояние, не по-малко от 2 m от долния ръб на насипа, с надлъжен наклон на канавката, не по-малък от 0,005.

Чл. 12. (1) Изграждането на временни пътища се извършва съгласно проекта. При липса на данни в него може да се използват техническите параметри, посочени в информационно приложение № 17.

(2) Не се допуска:

1. извършване на товарно-разтоварни работи на пътни отсечки с наклон по-голям от 0,01;

2. извършване на превози по временни пътища, технико-експлоатационното състояние на които не съответства на изискванията на проекта;

3. изграждане на временни еднолентови пътища с габарит 3,5/6,0 m без уширения за разминаване, разположени в границите на видимост от двете посоки и отстоящи едно от друго на разстояние, не по-голямо от 300 m.

4. преминаване на реки и дерета от временни пътни съоръжения с широчина на пътното платно, по-малко от 4,0 m - за еднолентови пътища и 5,0 m - за двулентови.

Чл. 13. Изграждането на временни пътища за скрепери и верижни машини се извършва съгласно проекта. При липса на указания в него за скрепери може да се използват данните от информационното приложение № 18; за верижни машини - параметрите посочени в "Норми за проектиране на селскостопански пътища" (БСА, кн. 4 от 1987 г.).

Чл. 14. Извършването на земни работи може да започне след изграждането и достигането на предписаната в проекта конструктивна пригодност на постоянните и временните инженерни съоръжения в определената зона за земни работи.

Чл. 15. (1) Изпълнението на земни работи се спира при:

1. откриване на археологични обекти и подземни съоръжения, които не са отразени в акта за предаване на строителната площадка,

до пълното изясняване на характера и предназначението на съоръженията;

2. настъпили неблагоприятни инженерно-геоложки и хидрогеоложки явления, вследствие на природни бедствия.

(2) Продължаването на земните работи се допуска след писмено съгласие от съответните заинтересувани ведомства.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 отношенията между страните се уреждат съгласно договора за строителство.

Чл. 16. Контролът при изпълнението на изкопи включва проверки за:

1. завършването на всички работи, предшестващи започването на изкопите, съгласно проекта;

2. спазването на технологичните изисквания в проекта, на правилата по безопасността на труда при изпълнението на работите и на Правилника за приемане на земната основа и фундаментите (БСА, кн. 6 от 1985 г.)

3. спазването на проектните изисквания по отношение на временните и окончателните откоси и контурите на изкопите.

Чл. 17. Не се допуска започване на изкопи, когато не е представен акт-приложение № 11 за завършването на работите, изброени в чл. 7, ал. 2, които предшестват изкопите.

Чл. 18. (1) Спазването на определените в проекта технологични изисквания, на правилата по безопасността на труда по време на изпълнението на изкопите до тяхното завършване и на изискванията на Правилника за приемане на земната основа и фундаментите се установява със:

1. изпълнителски чертежи за извършените изкопи с нанесени точни данни за разкритите геоложки породи, наклоните на пластовете, установени пукнатини, възприетите фази за разработка на изкопите, реализираните прекопавания и недоработки и настъпили изменения в инженерно-геоложките и хидрогеоложките условия при извършването на изкопите;

2. дневник за извършени пробивно-взривни работи при изкопи в скални породи съгласно приложение № 3, съответно попълнен:

а) след завършването на пробиването на взривните дупки и сондажи, включително с данни за диаметъра, разположението и дълбочината на дупките;

б) след взривяването, с отразяване на резултатите от всеки заряд, отбелязване на невзривените заряди и взетите мерки за тяхното ликвидиране;

в) в процеса на разработката на взривена скална маса, с установяване на обема на получените негабаритни късове, изискващи допълнителна обработка, както и резултатите от огледа на повърхността на дъното и откосите на разработката;

3. геодезична снимка след завършването на взривните работи и след изнасянето на взривената скална маса и другите изкопни маси изцяло от изкопите, а при необходимост и в междинните фази;

4. дневник за извършено водочерпене (ако се е налагало) от инсталирани помпи или изградените водопонижаващи уредби съгласно приложение № 4;

5. дневник за ползване на хидромониторни уредби (ако са ползвани такива) съгласно приложение № 5 към тези правила;

6. протокол за установяване на различия между проекта и инженерно геоложките проучвания на земната или скална основа съгласно

приложение № 9, в случаите, когато са констатирани такива различия;

7. протоколи за извършени лабораторни изследвания за установяване на качествата на почвения грунд в основите на съоръженията, на добитите кариерни материали и земни пулпове, според изискванията на проекта.

(2) При изпълнението на изкопите не се допуска:

1. увеличаване на широчините или дължините на всички видове изкопи, както и промяна на откосите им;

2. извършване на земни работи чрез подкопаване и съответно - оставяне на козирки над забоя и надлъжни пукнатини по горните ръбове на изкопите.

Чл. 19. Контролът за спазването на проектните изисквания относно временните и окончателните откоси и контурите на изкопите по време на изпълнението им обхваща:

1. стръмността (включително и разположението) на временните и постоянните откоси на скатните, траншейните, заимствените изкопи, както и на изкопите за основи на сгради, съоръжения и конструкции, включително машинни фундаменти, и за отделните строителни ями;

2. дълбочините и стабилитета на стените на изкопите с вертикални откоси без укрепване;

3. дълбочините и осигуряването на стабилитета на стените на изкопите с вертикални откоси, изпълнявани с укрепване;

4. широчината на дъното при траншейните изкопи;

5. достигането на проектните коти на дъното на изкопите, включително и отстраняването на оставения защитен слой, съобразно с изискванията за недопускане на прекопавания и недокопавания.

Чл. 20. (1) Контролът върху стръмността (включително и разположението) на временните и постоянните откоси на скатните, траншейните и заимствените изкопи, както и на изкопите за основи на сгради, съоръжения и конструкции и за отделните строителни ями включва проверки за:

1. съответствието с проекта (включително и по разположение) на реализираните временни и постоянни откоси на изпълнените изкопи, като не се допуска оставяне на по-стръмни откоси от предписаните в проекта;

2. изпълнението на предвидените в проекта берми по откосите;

3. спазването на проектните изисквания относно запазването на съоръжения, попадащи в зоната на изкопите (тръби, кабели, стени на съоръжения за подземни комуникации и др.), в случаите, когато са дадени такива указания - на изискванията на глава шеста, раздел I от Правилника за безопасността на труда при строително-монтажните работи.

(2) В случаите, когато липсват проектни указания по ал. 1, т. 1 и т. 2, може да се ползват данните от информационно приложение № 19 към тези правила.

Чл. 21. (1) Контролът върху дълбочините и стабилитета на стените на изкопите с вертикални откоси без укрепване в терени, разположени над нивото на почвените води, включва проверки за:

1. спазването на проектните дълбочини на изкопите, като не се допуска ръчно изпълнение на по-дълбоки неукрепени изкопи от посочените в проекта. При липса на проектни указания може да се ползват данните, посочени в таблица 3 на информационно приложение № 19;

2. стабилитета на стените на изкопа, състоянието на почвата и нивото на подпочвените води, както и за взетите мерки следващите строително-монтажни работи да бъдат извършени веднага след завършването на изкопите;

3. спазването на изискванията на глава шеста, раздел II от, като не се допуска слизането на работници в завършени неукрепени изкопи с вертикални стени, освен на предварително определени места, където е поставено укрепване или е изпълнено уширение с подходящо откосиране.

Чл. 22. Контролът върху дълбочините и осигуряване на стабилитета на стените на изкопи с вертикални откоси, изпълнявани с укрепване, включва освен проверките в чл. 21, ал. 1, т. 1 и т. 2 и проверки за:

1. изпълнението на укрепващата конструкция и нейните елементи по предписанията на проекта, като се спазват всички изисквания на глава шеста, раздел III от Правилника за безопасността на труда при строително-монтажните работи;

2. спазването на предписаната в проекта технология за демонтаж на крепежните елементи, като не се допуска оставянето на разкрепени части от изкопа, без да са извършени следващите строителни и монтажни работи.

Чл. 23. (1) Контролът върху широчината на дъното при траншейните изкопи включва проверки за минималните широчини на изкопа, както следва;

1. при траншеи, изпълнявани механизирано - по размерите, посочени в технологичните карти за извършване на изкопите с определените в проекта земекопни машини;

2. при траншеи с вертикални или откосирани стени, предназначени за полагане на тръби и при траншеи за ивични фундаменти, както и при строителни ями - по изискванията на проекта;

3. при работни уширения на траншейните изкопи (ямки за монтаж) - по изискванията на ПОИС.

Чл. 24. Контролът за достигане на проектните коти на дъното на изкопите и отстраняването на оставения защитен слой включва проверки за:

1. отстраняването на защитния слой в дъното на изкопа съгласно изискванията на проекта;

2. наличието на изоставените недоизкопани части от машинно изпълнените изкопи, които се допускат до размери, посочени в проекта, а при липса на указания могат да се приемат по данните в таблица 1 на информационно приложение № 21 към тези правила;

3. спазването на предвидената в проекта технология за отстраняването на недоизкопаните части и защитния слой, като при липса на други указания в проекта доизкопаването, преди започването на следващите работи, може да стане ръчно.

Чл. 25. Прекопавания на изкопи в земни почви не се допускат. При констатирани прекопавания вследствие на извадени валуни и едри скални късове запълването на празнините се извършва съгласно проекта, а при липса на указания се изисква запълването на образуваните пукнатини с песъчливи почви и уплътняването им до степен, равна на естествената плътност на терена. Случайни прекопавания по откосите се изравняват плавно към проектния профил, без да се запълват.

Чл. 26. (1) Прекопавания на изкопи в скални породи след окончателното почистване на повърхностите се допуска до размера, посочен в проекта, в зависимост от предписаната технология, а при липса на указания, могат да се допуснат съгласно данните в таблица 2 на информационното приложение № 21 към тези правила.

(2) Допуска се случайни прекопавания по дъното на изкопи в скални породи да бъдат запълнени с отпадъчни скални материали и пясък, ако те осигуряват устойчивост на профила на съоръжението и ако не е предвиден в проекта друг начин за запълването им.

Чл. 27. (1) Контролът при извършването на изкопи с наличие на воден приток включва проверки за:

1. спазването на специфичните изисквания за водочерпенето и безопасността на труда, посочени в проекта:

2. правилното попълване на дневника за работите по водочерпенето съгласно приложение № 4 към тези правила.

(2) При липса на указания в проекта е необходимо:

1. изпълнението на изкопи при наличие на воден приток с малка скорост, при който не се причинява разрушаване на почвата и извличане на фините почвени частици, да се извършва при осигурено непосредствено изчерпване на водите от специално оформена на дъното на изкопа събирателна шахта с размери, не по-малко от 0,70 х 0,70 х 0,70 m;

2. изпълнението на изкопи при наличието на воден приток със скорости, които причиняват разрушаване на почвата и извличане на почвените частици, да не се допуска до построяването на водонепропусклива ограда (шпунтова стена), изградена според изискванията на Правилника за приемане на земната основа и фундаментите;

3. изпълнението на изкопи с високо ниво на подпочвените води да не се допуска до построяването на система от водопонизителни съоръжения (кладенци, иглофилтри и др.) и пускането на съответните помпи в действие до понижаване на нивото на подпочвените води под проектната кота на дъното на изкопа.

(3) Изискванията по ал. 2 се изпълняват в съответствие с договора за строителство.

Чл. 28. Контролът при извършването на заимствени изкопи включва проверки за:

1. реализирането на мероприятия, предвидени в ПОИС, за изграждането на отводнителни канавки за оттичане на дъждовните води от най-ниските части на заимствените изкопи извън габаритите на изгражданите съоръжения;

2. оформянето на напречен наклон по дъното на заимствания изкоп, като се изисква наклонът да не бъде по-малък от 0,03 и насочен към обратната на строителната площадка страна, а за изкопи с широчина над 10 m - двустранен наклон, не по-малък от 0,02 от краищата към средата на изкопа, ако не се изисква друго в проекта;

3. нивото на подпочвените води в зоната на заимствените изкопи, като не се допуска:

а) направа на заимствени изкопи под нивото на подпочвенитв води;

б) оставяне на неотводнени заимствени изкопни ями, с изключение на почви, които осигуряват бързо попиване на дъждовните води.

Чл. 29. (1) Контролът при извършването на изкопи в скални породи с приложение на пробивно-взривни работи включва проверки:

1. за изпълнението на мероприятията, изискани от проекта и Правилника за безопасността на труда при взривните работи (издание на Министерството на енергетиката и горивата, 1973 г.) за провеждане на пробивно-взривните работи;

2. за наличността на предупредителната сигнализация и охрана на зоната, в която ще бъдат извършени взривните работи;

3. на данните, отразени в дневника за извършване на пробивно-взривни работи, съгласно приложение № 3 към тези правила.

(2) Когато се установи, че непосредствено до зоната на пробивно-взривните работи се намират пряснобетонирани съоръжение,

съгласно ПОИС не се допуска провеждането на взривни работи до изтичането на 7 дни от полагането на последния бетон.

Чл. 30. (1) Контролът при ползването на хидромонитори за извършване на земни работи включва проверки:

1. на данните, отразени в дневника за извършване на хидромониторни работи, съгласно приложение № 5 към тези правила;

2. на предвидените в проекта дейности по вземането на пробни образци и извършването на лабораторни изпитвания за установяване на качествата на получените материали;

3. за изпълнението на меропроятия в ПОИС по организацията на хидромониторните работи, като не се допуска инсталирането на хидромониторни уредби до въздушни електропреносни съоръжения на разстояние, по-малко от двукратната дължина на действащата водна струя.

Чл. 31. (1) При използването на плаващи земесмукателни и земекопни машини за извършване на изкопи под вода и подводен добив на земни строителни материали се спазват изискванията на Правилника за плаването по река Дунав в участъка на НР България (издаден 1982 г.) и Международната конвенция за правила за предпазване от сблъскване на море (ратифицирана и обявена с Указ № 461 от 29.04.1975 г на Държавния съвет на НРБ), а за водни площи на територията на НР България - указанията на Техническия корабо-плавателен надзор към областния народен съвет, на територията, на който е съответната водна площ.

(2) Контролът при извършването на подоводни изкопни работи включва проверки на:

1. данните, отразени в дневник за ползване на плаващите земесмукателни и земекопни машини (поотделно за всяка машина), включително и шаланите, съгласно приложение № 6 към тези правила);

2. данните, отразени в дневник за състоянието и експлоатацията на ползваните пулпопроводи, съгласно приложение № 7 към тези правила;

3. предвидените в проекта дейности по вземането на пробни образци и извършването на изпитвания за установяване качествата на добитите пулпове и земните материали.

(3) При отсъствие на проектни указания за изкопи, извършени със земесмукателни машини се допуска:

1. техническите параметри на работните зони да се установяват по данните, посочени в информационно приложение № 22 към тези правила;

2. разработката на изкопи за основи на хидротехнически съоръжения да се извършва на пластове, като в първата проходка се изпълни основният обем, а във втората (без фрези) се достигат проектните коти;

3. при изсушени изкопи (след изпомпване на водите) отстраняването на защитния слой се извършва с други машини за земни работи;

4. при продължителна експлоатация на пулпопроводи тръбите да се обръщат периодически около оста им с цел да бъде удължен периодът на тяхното ползване.

(4) Не се допуска да се извършват изкопни работи в зони, в които се отделят газове, без провеждането на мероприятия съгласно проекта, предписани от санитарния контрол и противопожарните служби.

Чл. 32. При зимни условия се проверяват:

1. данните, отразени в дневник за температурите, и проведените мероприятия за зимно строителство - предпазване от измръзване, снегозадържане, засоляване, разкъртване, изграждане на защитни съоръжения и др., съгласно приложение № 8 към тези правила;

2. дневникът за извършване на пробивно-взривни работи съгласно чл. 29;

3. протоколите за извършване на лабораторните изследвания при употреба на затоплящи разтвори (с негасена вар и др.)

Чл. 33. При изпълнение на изкопни работи в зимни условия се спазват предписанията в проекта. При липса на указания може да се ползват данните от информационно приложение № 23.

Чл. 34. При изпълнение на земни работи в зимни условия не се допуска:

1. извършване на засоляване върху замръзнали почви, когато предстои полагане на тръби, стоманобетонни конструкции или метални съоръжения на разстояние, по-малко от 10 m от участъка на засоляването;

2. оставяне на изкопни ями и траншеи в замръзнали почви с незавършени строителни работи до настъпването на пролетното затопляне без укрепване на стените.

Чл. 35. (1) Контролът при изпълнението на насипи включва проверки за:

1. завършването съгласно проекта на всички работи, предшестващи започването на насипите, в т. ч., подготвителните работи, изброени в чл. 7, ал. 2;

2. спазването на проектните изисквания, на правилата по безопасността на труда при изпълнение на строителните и монтажните работи и на Правилника за приемане на земната основа и фундаментите.

(2) Не се допуска започване на насипни работи, когато не е представен акт - приложение № 11, за завършване на изброените в чл. 7, ал. 2 работи за изградени в зоната на насипите постоянни съоръжения (мостове, водостоци, подпорни стени и др.).

Чл. 36. (1) Контролът по подготовката на земната основа се извършва в съответствие с изискванията на проекта.

(2) При липса на указания в проекта се спазват изискванията на Правилника за приемане на земната основа и фундаментите, като може да се ползват данните, посочени в таблица 11 на информационното приложение № 24.

(3) В случаите, когато се установи несъответствие в данните от проекта между инженерно-геоложките данни и физико-механичните качества на основата, се съставя протокол съгласно образеца в приложението № 9, не по-късно от 7 дни след разкриване на несъответствието, като отношенията между страните се уреждат съгласно договора за строителство.

Чл. 37. (1) Спазването на определените в проекта технологични изисквания, на правилата по безопасността на труда по време на изпълнението на насипите за тяхното завършване и на изискванията на Правилника за приемане на земната основа и фундаментите се установява с:

1. акт за приемане на отделните пластове при земни работи - приложение № 10, включително протоколи от лабораторни изпитвания на взети контролни проби и резултати от полеви изпитвания;

2. акт за скрити работи при отстраняване на преовлажнени зони и при приемане на отделни пластове от пътни насипи (с изключение на автомагистрали) -приложение № 11.

3. отчети за извършени периодични измервания и наблюдения с помощта на контролно-измервателни прибори и репери - приложение № 12.

(2) За спазването на проектните изисквания при изпълнението на насипи се контролират:

1. изпълнението на специалните указания на индивидуалното решение в работен проект за извършване на насипите;

2. видът и качеството на почвите, които се влагат в тялото на насипа;

3. наклоните на временните и окончателните откоси на насипите;

4. укрепването на окончателните откоси,

Чл. 38. Не се допуска изпълнение на насипи без работен проект, когато:

1. височината на насипа е над 12 m;

2. насипът се изгражда върху основа с наклон, по-стръмен от 1:3;

3. насипните работи се извършват във водна среда;

4. насипът подлежи на постоянно или временно заливане;

5. основата на насипа лежи в блатисти, слаби или набъбващи почви;

6. насипът се изгражда с отпадъчни материали от промишлеността, миннодобивните и миннообогатителните предприятия или от изкуствени материали.

Чл. 39. (1) В насипите се влагат материали с качества съгласно проекта. При липса на конкретни указания се допуска използване на:

1. скална маса, добита при разработване на скални породи с едрина на зърната, съобразена с изискванията на различните видове строителство;

2. несвързани почви (чакъли и пясъци);

3. глинести пясъци и песъчливи глини с показател на пластичност до 17%.

4. глини с показател на пластичност до 27% - в зони от насипа на дълбочина от 1 до 12 m, мерено от короната;

5. глини с показател на пластичност до 34% - в зони от насипа на дълбочина от 1 до 6 m, мерено от короната;

6. пепели и сгуропепели от ТЕЦ - за насипи, изграждани на сухо върху здрава земна основа на дълбочина от 1 до 12 m, мерено от короната;

(2) Не се допускат за изграждане на насипи:

1. органични почви (хумус, торф, тиня);

2. почви съдържащи водоразтворими соли: хлориди - повече от 8% и сулфати - повече от 4%, количествата на които са определени по БДС 11301;

3. глинести почви с показател на пластичност над 34%;

4. несвързани почви с водно съдържание, превишаващо с повече от 10% оптималното водно съдържание;

5. свързани почви с водно съдържание, превишаващо с повече от 5% оптималното водно съдържание.

Чл. 40. Наклоните на временните и постоянните откоси на насипите са съобразно с проекта. При липса на указания в него може да се ползват данните в таблица 2 на информационно приложение № 24 към тези правила.

Чл. 41. (1) Начинът за укрепване на откосите на насипите се определя в проекта.

(2) Не се допуска укрепването на откосите за хидротехнически съоръжения, пътни и жп насипи, попадащи във водна среда, без филтрационни подложки от чакъл или едрозърнест пясък.

Чл. 42. (1) Специфичните земномеханични показатели, които се контролират при насипните съоръжения в съответствие с изискванията на проекта, са посочени в таблица 1 на информационното приложение № 25.

(2) Допуска се:

1. отклоненията на водното съдържания от предписаните в проекта стойности да са в границите:

а) 5 % - за свързани почви;

б) 10 % - за несвързани почви;

2. предписаният коефициент на уплътняване да се постига чрез увеличаване на броя на преминаванията на уплътнителните средства, когато водното съдържание не може да се доведе в границите по т. 1, като броят на преминаванията се определя с проект за опитно уплътняване.

(3) Не се допуска:

1. коефициентът на уплътняване да е по-малък от предписания в проекта;

2. показателят на пластичност за всички взети проби да бъде по-голям от стойностите, дадени в чл. 39, ако в проекта няма други изисквания;

3. коефициентът на водопропускливост на материали, използвани за филтри и дренажи, да е по-малък от 0,0058 m/sec.

Чл. 43. (1) Модулът на еластичност или на деформация се определя съгласно БДС 15130, БДС 8004 или по други методи за пробно натоварване, посочени в проекта.

(2) При липса на указания в проекта се допуска един пласт да се смята за уплътнен, когато при измерване (съгласно БДС 15130) отношението на модулите на деформацията от второто и първото натоварване е по-малко или равно на:

1. 2.0 - за дребнозърнести почви;

2. 2.2 - за едрозърнести почви.

(3) При упражняване на контрол съгласно ал. 2 едно измерване се извършва най-малко на 300 m3 уплътнен пласт, ако не е предписано друго в проекта.

Чл. 44. (1) Контролът при извършване на насипни работи за вертикални планировки включва проверки за спазването на изискванията на проекта за:

1. предварително отстраняване и депониране на плодородния почвен слой;

2. предварително запълване и уплътняване на съществуващи ями в основите на насипа или разположени непосредствено до петите на насипите ями;

3. оформяне на наклона на полаганите и уплътнявани пластове в посоката на оттичане на повърхностните води за извеждането им извън насипа.

(2) Не се допуска:

1. засипване на дрениращи съоръжения, преди те да бъдат завършени, включително филтри, предпазни пластове и др.;

2. наклонът на полаганите и уплътнявани пластове в посоката на оттичане на повърхностните води да бъде по-малък от 0,004 и по-голям от 0,006;

3. отстраняване на растителния почвен слой и обратно засипване с дрениращи материали при основа от пропадъчни (льосови) почви.

Чл. 45. (1) При извършване на насипни работи на сухо от земни почви се контролира спазването на следните изисквания съгласно проекта:

1. полагането на пластове с ниски дрениращи качества да се извършва с двустранен наклон към откосите в границите от 0,04 до 0,1;

2. броят на преминаванията на уплътнителната машина в една следа да съответства на указанията в проекта за опитно уплътняване;

3. дебелината на уплътнения пласт да се определя чрез нивелиране във всеки напречен профил преди разстилането и след уплътняването му.

(2) Допуска се отделни пластове на насипите от дрениращи почви да се изпълняват без напречен наклон.

(3) Не се допуска:

1. влагането и смесването на почви с различни физико-механични свойства, освен ако това е предвидено в проекта;

2. разстилане и уплътняване върху пласт, чиито качества не отговарят на изискванията на проекта, установени по реда на чл. 37 и в съответствие с чл. 39;

3. задържане на вода върху повърхността на насипа при временни прекъсвания на насипните работи;

4. възобновяване на насипните работи, преди насипаната почва да е получила водно съдържание по изискванията на проекта, включително и при наличие на преовлажнени зони;

5. уширяване на насипите, без наличието на съответен проект.

Чл. 46. (1) При изпълнението на насипни работи от скални материали се контролират съгласно проекта:

1. дебелината на пласта и броят на преминаванията на уплътнителните средства в една следа съгласно изискванията на проекта за опитно уплътняване;

2. резултатите от изпитването с натискова плоча по БДС 15130 за определяне на уплътняването съгласно чл. 43, когато това е

предписано в проекта.

(2) Не се допуска влагането на скални късове с размер над 2/3 от проектната дебелина на пласта.

Чл. 47. (1) При извършване на насипни работи под вода спазването на проектните изисквания се установява с:

1. дневник за извършване на насипни работи под вода - приложение № 13;

2. протоколи от лабораторни изпитвания за взети контролни проби;

3. отчети от извършени измервания на поставени контролно-измервателни прибори и репери за наблюдение съгласно изискванията на проекта - приложение № 12.

(2) Необходимите контролни проби за извършените насипни работи под вода се определят по изисквания и методи, посочени в проекта.

(3) При извършване на насипни работи под вода не се допуска:

1. използване на скална маса от породи, които се разпадат под вода (глинести мергели, глинести шисти и др.);

2. изпълнение на откоси по-стръмни от 1:1.33.

Чл. 48. (1) При извършване на насипни работи за обратно засипване на фундаменти и съоръжения се контролира спазването на предписаната в проекта технология.

(2) Не се допуска коефициентът на уплътняване при обратно засипване на строителни ями с льосови и глинести почви в пропадъчни почви да е по-малък от коефициентите по таблица 10 на "Плоско фундиране. Правилник за проектиране" (БСА, бр. 1-2 от 1989 г. и бр. 11 от 1988 г.). (В момента е актуална Наредба № 1 от 10.09.1996 г. за проектиране на плоско фундиране. В сила от 08.01.1997 г., обн. в ДВ, бр. 85 от 08.10.1996 г.)

(3) Не се изисква уплътняване на обратните насипи върху тръбопроводи (водопроводи, канализация и др.), когато те преминават през обработваеми (разоравани) площи. Самоуплътняването в тези случаи се осигурява с предвиденото в проекта надвишение.

Чл. 49. При вземането на лабораторни проби от насипи и провеждането на контролни изпитвания се спазват следните изисквания:

1. местата за вземане на проби да се разположени равномерно във вертикално и хоризонтално отношение;

2. при обратни засипвания на фундаменти пробите да се вземат на разстояние, не по-малко от 0,20 m и не по-голямо от 0,25 m от стените на фундаментите;

3. когато в проекта липсват указания за контрол на земномеханичните показатели, честотата на вземане на проби и провеждане на изпитвания може да се определя по указанията в таблица 2 на информационно приложение № 25;

4. ако липсват проектни данни, минималният брой на контролните проби за определяне на основните характеристики на хидротехническите съоръжения, включително екрани и ядра, може да се приеме по табл. 3 на информационно приложение № 25.

Чл. 50. (1) Не се допуска извършване на насипни работи при зимни условия без специален проект за тяхното изпълнение.

(2) При зимни условия се проверяват:

1. спазването на изискванията на проекта;

2. данните, отразени в дневника за температурите, и проведените мероприятия за зимно строителство - приложение № 8;

3. протоколите от лабораторните изпитвания на взети контролни проби.

(3) При изпълнение на насипни работи в зимни условия не се допускат:

1. полагане и уплътняване на пластове върху замръзнали повърхности на основата и насипа;

2. влагане на замръзнала почва в тялото на насипа;

3. засоляване на почвите на разстояние, по-малко от 10 m, до местата, където са положение или ще се полагат метални или стоманобетонни конструкции и тръбопроводи, незащитени с битумна или с друга изолация;

4. влагане на мазни глини и почви, съдържащи гипс, в тялото на насипа;

5. влагане на почви с водно съдържание, по-високо от предписаното в проекта;

6. полагане на замръзнали пясъци във филтрите на дренажните съоръжения.

Чл. 51. Контролът върху изпълнението на хидромеханизирани (намивни) насипи включва проверки за:

1. изграждането и ползването на пулпопроводните съоръжения;

2. полагането на хидромеханизирани насипи.

Чл. 52. При изграждането и ползването на пулпопроводи се контролира спазването на проектните изисквания, като:

1. за пулпопроводи с напорно действие не се допуска:

а) монтаж на пулпопровод без приспособление за изпразване в най-ниските участъци и без обезвъздушителни кранове във високите

участъци;

б) включване на криви участъци в пулпопроводите с радиус, по-малък от 3-кратното увеличение на най-големият тръбен диаметър;

в) експлоатация на пулпопроводи, без да е извършено изпитване на напорните тръбопроводи на максимално работно налягане, съгласно Правилника за извършване и приемане на монтажните работи на технологични машини, съоръжения и тръбопроводи (БСА, кн. 7 от 1984 г.):

г) ползване на пулпопроводи, съединени чрез заваряване, без наличие на температурни компенсатори;

д) ползване на тръби с износеност над 80%;

е) пулпопроводите да пресичат пътища, жп линии, електропреносни съоръжения и имоти, без местоположението им да е съгласувано със съответните стопански организации и собственици;

2. за безнапорни тръби и открити канали - движението на пулпа да се извършва със скорости, не по-малки от посочените в проекта, а при липса на указания скоростите могат да се приемат съгласно информационно приложение № 26.

Чл. 53. (1) Полагането на хидромеханизирани насипи се допуска след:

1. изграждането на оградните съоръжения за:

а) намивните площадки (басейни);

б) защитни съоръжения на съществуващи насипи на железопътни линии, пътища, обработваеми площи, дворове, сгради и други съоръжения;

2. построяването на система от отводнителни съоръжения, с които се ограничава разливането на води върху околни терени и повишаването на естественото водно ниво на подпочвените води и с това се предотвратява опасността от заблатяване на площи;

3. изграждането на дренажните устройства и отводнителните канавки в намивните съоръжения, включително и в техните насипни части, с които се осигурява предвидената в проекта защитна зона, ограничаваща директно изтичане на пулпа;

4. изграждането на предвидените в проекта носещи конструкции на пулпопроводите;

5. поставянето на определените в проекта дълбочинни репери с предвидените в проекта специални датчици.

(2) Не се допуска изграждането на оградни съоръжения за намивните площадки и защитни съоръжения на съществуващи съоръжения със земни материали, които съдържат:

1. гипс със съдържание над 5%;

2. засолени почви;

3. замръзнали глинести почви, глини и праховидно-глинести почви.

Чл. 54. (1) При изпълнението на хидромеханизирани насипи се проверяват:

1. съставянето на дневниците за:

а) ползване на хидромониторни уредби, ако такива се ползват - съгласно приложение № 5;

б) работите, извършени от плаващи машини за изкопни работи - съгласно приложение № 6;

в) разположението, състоянието и действието с пулпопроводите - съгласно приложение № 7;

г) извършването на намивни работи - съгласно приложение № 14;

д) извършването на водочерпене - съгласно приложение № 4.

2. съставянето на протоколи за лабораторно изследване на взетите почвени проби и пулпове;

3. реализирането на мероприятия, предвидени в проекта, с които се осигурява равномерно разпределение на праховидните и глинестите частици по цялата повърхност на митата почва;

4. използваните води за намива да бъдат включени в затворен оборотен цикъл, а при необходимост от изхвърляне това да се извършва през съответните утаечни и пречиствателни инсталации;

5. съставянето на изпълнителските чертежи, на които своевременно да бъдат нанесени фазите на намивните работи, съставът на използваните пулпове, местоположението на взетите проби и инсталираните специални датчици;

(2) Не се допуска извършването на хидромеханизирани насипи:

1. под железопътни линии и пътища от републиканската пътна мрежа, без специална обосновка и съответен опитен участък, съгласно проекта, за постигането на изискваните в проекта качества;

2. когато консистенцията на пулпа е нарушена от смесване с повърхностни отточни и поройни води, части от замръзнали почви и лед;

3. когато не са изнесени елементите от ползвани дървени или метални конструкции за естакади, събирателни кладенци и други съоръжения, с изключение на подпорите, поддържащи пулпопроводите;

4. когато не е организирано вземането на почвени проби за определяне на плътността, влажността и зърнометричния състав на положения материал - най-малко по една проба на всеки 2000 m3, ако няма други указания в проекта.

Чл. 55. Количествата на изпълнените видове подготвителни работи, включително на тези за изграждане на временни съоръжения, както и работите по подготовка на земната основа, се измерват в посочените по проекта единици мерки.

Чл. 56. Извършените изкопни и насипни работи се измерват като обем отстранена или насипана плътна земна или скална маса в m3.

Чл. 57. Обемите на извършените изкопни и насипни работи се определят както следва:

1. за траншейни, скатни и заимствени изкопи и за насипи - чрез геодезично заснемане на напречни профили в местата, предвидени по проекта, перпендикулярно на главната трасировъчна ос на съоръжението, но отстоящи един от друг на разстояние, не по-голямо от 20 m. Общият обем на извършените изкопи и насипи се получава като сума от обемите на всички призматоиди между всеки два съседни профила;

2. за строителни ями и траншейни изкопи с вертикални стени, изпълнени от подравнени строителни площадки, се допуска обемите на изкопите да се определят като обеми на прости геометрични тела - призми, паралелопипеди, и цилиндри;

3. за изкопи на основи на съоръжения със сложна геометрична форма в хидротехническото, пътното и железопътното строителство се допуска при определянето на обемите им изкопите да бъдат разчленени на няколко прости геометрични тела, с отчитане на наклона на откосите. Общият обем на изкопите е сбор от изчислените обеми на отделните прости геометрични тела;

4. за насипни работи при обратно засипване на строителни ями, траншейни изкопи, колектори и др. се допуска обемите им да се определят като разлика от обемите на изкопите, определени съгласно т. 2 и 3 и обемите на засипаните части на фундаментите и съоръженията;

5. при вертикални планировки на площадки се допуска обемите на извършените изкопни и насипни работи да се определят по метода на триъгълните призми, образувани върху цялата площ, с предварително трасирана и нивелирана във всеки връх квадратна мрежа.

След определяне на граничната линия между изкопа и насипа обемът на изпълнените изкопи (насипи) се определя като сума от обемите всички триъгълни призми от цялата мрежа, попадащи в зоната на изкопа (насипа);

6. при изкопи и насипи, изпълнени под вода, за определяне на обема на отстранената или насипана почва в изкопите, респективно насипите, се прилага описаният в т. 1 метод. В тези случаи се изисква:

а) измерванията за определяне на котите по дъното в установените от проекта профили да са проведени на по-рано от 10 денонощия преди започването на изкопните или насипните работи и не по-късно от 10 денонощия след приключването на изкопа, при отстояние на точките една от друга не повече от 10 метра;

б) не се допускат измервания за определяне на котите на дъното и по очертанията на насипната повърхност при вълнение, по-голямо от два бала;

в) при наличие на плаващи пясъци, тиня и други подвижни материали се допуска да се отчетат допълнителните обеми на изкопа чрез непосредствени измервания на образуваните празни пространства или чрез измерване на отлаганията на отместените извън работната зона на изкопите наносни материали.

Чл. 58. (1) Количествата на изкопната вода при водочерпене се измерва в m3, както следва:

1. при ръчно водочерпене с подръчни средства (кофи и др.) - чрез измерване на вместимостта на съдовете, умножена с коефициент 0,70 и броя на извадените съдове с вода, която се отразява в дневника, даден в приложение № 4;

2. при ползване на моторни или електрически помпи - с изчисление на дебита на водата, преминала през помпите при дадената им мощност, височина на изпомпване, понижение на подпочвената вода и времето на действителното водочерпене, отразено в дневника, даден в прилож. № 4.

(2) Допуска се определянето на разходите за водочерпене да се извършва с броя на действително отработените помпочасове или помпосмени, отразени в дневника - приложение № 4, умножени по цената на един помпочас или една помпосмяна.

Чл. 59. Количествата на извършените укрепвания в изкопи се измерват с тяхната повърхнина в m2, както следва:

1. при плътно укрепване - с квадратурата на цялата укрепена повърхност в изкопите:

2. при неплътно укрепване - с квадратурата на дървените талпи или метални плоскости, ползвани за укрепване на изкопите.

Чл. 60. (1) При хидромеханизираните насипи за всеки даден в проекта профил се извършват измервания за:

1. установяването на дължините, широчините и котите на подготвените площадки за намивни работи, както и на включените в тях сухи насипни съоръжения;

2. реализираните широчини и дължини на площадките от намитите насипни материали за всяка от предписаните в проекта фази на намиване;

3. достигането на проектните коти на насипите, извършени по хидромеханизиран начин, включително на котите и петите, бермите и короната на съоръжението.

(2) Обемите на извършените насипни работи в m3 положен насип чрез планиметриране на площите на изградените сухи насипни заграждения и реализираните фази от намиване за всеки профил в изпълнителските чертежи и изчисление, извършено съгласно чл. 57, т. 1.

Чл. 61. Приемането на земните работи и земните съоръжения се извършва в съответствие с изискванията на Наредба № 5 за държавно приемане и въвеждане на обектите по капиталното строителство. (В момента е актуална "Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнение на строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти", обн. ДВ. бр. 72 от 15.08.2003 г., изм. ДВ. бр. 49 от 14.06.2005 г., изм. и доп. ДВ. бр. 98 от 11.12.2012 г.).

Чл. 62. Приемането на изкопни работи се извършва въз основа на:

1. съставени изпълнителски чертежи съгласно изискванията на чл. 18, като във всеки профил да е вписана и квадратурата на изкопните площи за всеки вид от извършените изкопи;

2. съставени дневници за извършени пробивно-взривни работи, водочерпателни работи, ползване на водопонизителни уредби, хидромонитори, плаващи земесмукателни и земекопни машини и за работи, изпълнени в зимни условия;

3. наличието на протоколи от лабораторни изследвания, с които се установяват количествата на почвата по дъното на извършените изкопи;

4. наличността на цялостна документация за оформяне на измененията, промените на изкопните параметри и допълнително извършени строителни работи при евентуално настъпила промяна на инженерно-геоложките и хидрогеоложките условия.

5. съставени са актове за скрити работи - съгласно приложение № 11.

Чл. 63. Не се допуска приемането на изкопни работи, когато при проверката на трасировъчните елементи на съоръжението се констатират отклонения, по-големи от посочените в таблица 1.1.

Таблица 1.1

Чл. 64. За приемането на различните видове изкопи се съставя акт съгласно приложение № 15.

Чл. 65. Приемането на насипни работи въз основа на:

1. направена геодезична снимка на предвидените в проекта напречни профили;

2. съставени изпълнителски чертежи, (надлъжен профил, напречен профил и ситуационен план);

3. съставени дневници за извършени насипни работи под вода (ако се е налагало) - съгласно чл. 54, ал. 1, т. 1;

4. наличието на протоколи от лабораторни изпитвания, с които се установяват качествата на вложените в насипите материали;

5. съставени актове за приемане на отделните пластове от насипите - съгласно приложение № 10, и за скрити работи - съгласно приложение № 11.

Чл. 66. Не се допуска приемането на насипни работи, когато:

1. не са изпълнени всички предписания на проекта;

2. са получени отклонения, по-големи от посочените в таблица 1.2

Таблица 1.2

3. са констатирани при изпълнени хидромеханизирани насипи отклонения, по-големи от посочените в таблица 1.3;

Таблица 1.3

4. при хидромеханизирани насипи съществуват недонамити части по откосите, бермите и короните на съоръжението.

Чл. 67. За приемането на насипи се съставя акт - съгласно приложение № 16.