Държавен вестник, брой 1 от 3.I

Република България и Кралство Мароко, наричани по-долу "Договарящи страни",

водени от желанието да засилят сътрудничеството си в областта на екстрадицията, се споразумяха за следното:

Задължение за екстрадиция

Член 1

Всяка Договаряща страна се задължава да предава на другата Страна при отправяне на съответно искане, съгласно разпоредбите и условията, установени с този договор, лицата, които се намират на нейна територия и които се търсят от съдебните органи на другата Страна за целите на наказателното производство, което се провежда по отношение на тях, или за изпълнение на наказание лишаване от свобода по влязла в сила присъда.

Деяния, даващи основание за екстрадиция

Член 2

1. Екстрадицията се допуска за деяния, които са признати за престъпление съгласно законите на двете Договарящи страни и за които е предвидено наказание лишаване от свобода не по-малко от две години. В случаите, когато е направено искане за екстрадиция за изтърпяване на едно или повече наказания, срокът на наказанието, който остава да се изтърпи, включително когато е определено общо наказание, трябва да бъде не по-малък от шест месеца.

2. Ако искането за екстрадиция се отнася за няколко различни престъпления, някои от които не отговарят на условията по ал. 1 на този член относно размера на наказанието, екстрадицията се допуска за престъпление, което отговаря на посочените условия. Това се отнася и за престъпленията, отговарящи на другите условия, предвидени в този Договор.

3. Екстрадицията не може да бъде отказана на основание, че законодателството на замолената Страна не предвижда същите видове такси и данъци или пък правната регламентация в областта на таксите и данъците, митниците и обмяната на валута е различна от тази в молещата Страна.

Отказване на екстрадиция

Член 3

1. Екстрадицията не се допуска в следните случаи:

а) срещу лицето, по отношение на което е отправено искане за екстрадиция, има висящо наказателно производство за същото престъпление или то вече е осъдено от съдебните органи на замолената Страна или в трета страна, при условие че тази страна е сключила Договор за екстрадиция с една от договарящите страни;

б) съгласно законите на една от Договарящите страни към датата на получаване на искането за екстрадиция наказателното преследване или изпълнението на наказанието са погасени по давност;

в) по отношение на извършеното престъпление, предмет на искането за екстрадиция, в замолената Страна е обявена амнистия;

г) лицето, чието предаване се иска, е било, е или ще бъде съдено от извънреден съд в молещата Страна;

д) престъплението, на основание на което е направено искане за екстрадиция, се счита от замолената Страна за свързано с политическо престъпление, за политическо или за военно престъпление.

Не се счита за политическо престъпление:

- посегателството срещу живота на държавен глава или член на неговото семейство;

- посегателството срещу живота, здравето и свободата на лицата, ползващи се с международна защита, в това число и дипломатическите представители;

- отвличането, вземането на заложници или противозаконното задържане;

- използването на бомби, гранати, ракети, автоматични огнестрелни оръжия или писма, или колети, съдържащи взривни устройства, ако това използване представлява опасност за живота на други лица;

- опитът или съучастието в извършването на посочените по-горе престъпления и всяко друго опасно действие на насилие, което не е посочено в ал. 1 и което е насочено срещу живота, здравето, свободата на личността, както и такова действие срещу имуществото на лицата;

е) към датата на извършване на престъплението, предмет на молбата за екстрадиция, лицето, чиято екстрадиция се иска, е гражданин на замолената Страна.

2. Екстрадиция не се допуска и в случаите, когато има основателни причини да се счита, че лицето, за което е отправено искането:

а) е било или ще бъде подложено на съдебно производство, което не осигурява спазването на минимални права за защита;

б) ще бъде подложено на преследване или дискриминационни мерки поради раса, религия, пол, националност, език, политически убеждения или ще бъде подложено на жестоко, нечовешко или деградиращо третиране или на действия, представляващи нарушения на основните човешки права.

Факултативни основания за отказване на екстрадиция

Член 4

Екстрадиция не може да се допусне, ако:

а) деянието, поради което е отправено искане за екстрадиране, е извършено изцяло или отчасти на територията на замолената Страна или на място, считано за част от нейната територия съгласно закона на същата Страна;

б) престъплението, предмет на искането за екстрадиция, е извършено извън територията на Договарящите страни и законът на замолената Страна не предвижда наказание за подобно деяние, когато то е извършено извън границите на собствената й територия;

в) наказателното производство е проведено в отсъствие на лицето, чиято екстрадиция се иска; екстрадицията ще се допусне само ако молещата Страна се задължи да проведе ново наказателно производство с участието на дееца.

Смъртно наказание

Член 5

Ако деянията, за които е направено искането за екстрадиция, са наказуеми съгласно законодателството на молещата Страна със смърт, екстрадицията ще се допусне само при условие, че молещата Страна замени това наказание с такова, предвидено за същото деяние в законодателството на замолената Страна.

Образуване на наказателно производство в замолената Страна

Член 6

1. При отказване на екстрадиция в случаите на чл. 3, ал. 1, буква "е" и чл. 3, ал. 2 замолената Страна по искане на молещата Страна може да предаде случая на компетентните си органи за образуване на наказателно производство. За целта молещата Страна представя на замолената Страна процесуалната документация и всички необходими за процеса данни, с които разполага.

2. Замолената Страна информира молещата Страна за хода на искането, както и за хода на образуваното наказателно производство.

Принцип на особеността

Член 7

1. Без съгласието на замолената Страна екстрадираното лице не може да бъде подлагано на наказателно преследване и на ограничаващи личната му свобода мерки във връзка с друго престъпление, различно от престъплението, за което се иска екстрадиция.

2. Ако в хода на наказателното производство настъпи промяна в правната квалификация на деянието, за което се иска екстрадиция, екстрадираното лице може да бъде наказателно преследвано или да му се наложат ограничения на личната му свобода само ако е дадено разрешение за екстрадиция при новата правна квалификация на деянието.

3. Екстрадираното лице не може да бъде предадено на трета Страна без съгласието на замолената Страна във връзка с престъпление, извършено преди екстрадицията му на молещата Страна.

4. В предвидените случаи по ал. 1 и 3 от този член молещата Страна изпраща искане, като прилага документацията по чл. 8, букви "б" и "в", а при необходимост и по буква "а" или при екстрадиция в трета държава, искането за екстрадиция и представените документи от третата държава. Към искането се прилагат и дадените от екстрадираното лице декларации пред съдебен орган на молещата Страна с оглед разширяване обхвата на екстрадицията или даване на съгласие за екстрадирането му в трета държава.

5. Разпоредбите на предходните алинеи не се прилагат в случаите, когато екстрадираното лице в срок 45 дни след окончателното си освобождаване не е напуснало територията на Страната, където е било екстрадирано, въпреки че е имало такава възможност, или ако я е напуснало, се е завърнало там доброволно.

Документи към искането за екстрадиция

Член 8

1. Към искането за екстрадиция трябва да се приложат следните документи:

а) оригинал или заверено копие на заповед за задържане или друг документ за ограничаване на личната свобода или при искане за екстрадиция за изпълнение на наказание на окончателната присъда - придружена от документ, посочващ частта от наказанието, която остава да бъде изтърпяна;

б) описание на престъпленията, за които се отнася искането за екстрадиция, като се посочат датата и мястото на извършването им, както и правната им квалификация;

в) текстът на законовите разпоредби, които са приложими, включително и разпоредбите относно давността;

г) отличителните белези на търсеното лице, както и всяка друга информация, с която молещата Страна разполага, способстваща за установяване на самоличността му.

2. Ако дадената информация е недостатъчна, замолената Страна може да поиска от молещата Страна допълнителни данни, като определя срок за тяхното представяне. Този срок може да се удължи с мотивирано искане.

Временно задържане

Член 9

1. Ако една от Договарящите страни отправи молба за временно задържане на лице, чиято екстрадиция възнамерява да поиска, замолената Страна може да задържи това лице или да приложи друга принудителна мярка съгласно своето вътрешно законодателство.

2. Искането за временно задържане трябва да съдържа:

- данни относно заповедта за задържане или другия документ за ограничаване на личната свобода или за окончателната осъдителна присъда на лицето, чието задържане се иска;

- декларация, че ще се подаде искане за екстрадиция;

- описание на престъплението, като се посочи датата и мястото на извършването му;

- квалификация на престъплението и наказанието, което се предвижда за него;

- при необходимост и данни за наказанието, което остава да се изтърпи, както и необходимите данни за установяване самоличността на лицето.

3. Замолената Страна информира молещата Страна относно хода на нейното искане, като съобщава датата на задържане или на прилагане на други принудителни мерки спрямо лицето.

4. Ако искането за екстрадиция и документите по чл. 8 не се получат от замолената Страна в срок деветдесет дни от датата по ал. 3 по този член, задържането на лицето или другите принудителни мерки отпадат. Това не е пречка за ново задържане или прилагане на други принудителни мерки с цел екстрадиция, ако искането за екстрадиция пристигне след изтичане на посочения по-горе срок.

Решение и екстрадиция на лицето

Член 10

1. Замолената Страна уведомява незабавно молещата Страна за своето решение по искането за екстрадиция. Отказът, включително и частичният, се мотивира.

2. При допускане на екстрадиция замолената Страна уведомява молещата Страна за мястото и датата на екстрадиране, като посочва и принудителните мерки, наложени на лицето с оглед екстрадицията му.

3. Срокът на екстрадиция е 40 дни от датата на уведомлението по ал. 2 на този член. По мотивирано искане от молещата Страна този срок може да се удължи с още 20 дни.

4. Решението за допускане на екстрадиция губи сила, ако в определения срок молещата Страна не приеме лицето. В този случай лицето се освобождава и замолената Страна може да откаже неговата екстрадиция за същото престъпление.

Временно екстрадиране или отлагане на екстрадицията

Член 11

1. Ако срещу лицето, чиято екстрадиция се иска, е образувано наказателно производство или то изтърпява присъда на територията на замолената Страна за престъпление, различно от престъплението, за което се иска екстрадиция, замолената Страна независимо от това взема незабавно решение по искането и съобщава своето решение на другата Страна.

2. При удовлетворяване на искането за екстрадиция замолената Страна може да отложи екстрадицията до приключване на наказателното производство или до окончателното изтърпяване на наложеното наказание. По искане на молещата Страна замолената Страна може временно да екстрадира лицето при условия и начин, уговорени между Договарящите страни. Екстрадираното лице се задържа при престоя му на територията на молещата Страна и се предава обратно на замолената Страна в уговорения срок.

Предаване на вещи

Член 12

1. Съгласно законодателството си замолената Страна изземва, а при екстрадицията и предава като доказателства на молещата Страна вещи, които са обект или средство за извършване на деянието.

2. Посочените в предходната алинея вещи се предават независимо от това, че след като е било допуснато, екстрадирането не може да се осъществи поради смърт или бягство на лицето.

3. Замолената Страна може да задържи посочените в ал. 1 вещи за времето, необходимо за образуването на наказателното производство, или временно да ги предаде при условие, че й се върнат обратно.

4. Правата на третите лица върху вещите се запазват. В тези случаи вещите се връщат незабавно на замолената Страна след приключване на наказателното производство.

Множество искания

Член 13

Ако една от Страните и трети държави отправят искане за екстрадиция на едно и също лице, замолената Страна взема решение, като отчита всички обстоятелства и по-специално тежестта и мястото на извършеното престъпление, гражданството и местожителството на исканото лице, възможностите лицето да бъде екстрадирано отново, както и датата на получаване на искането за екстрадиция.

Опростена процедура за екстрадиция

Член 14

1. Страните се задължават да си предават взаимно по опростената процедура лица, търсени за целите на екстрадицията, при условие че са налице съгласието на тези лица и съгласието на замолената Страна.

2. Когато едно лице, търсено за целите на екстрадицията, бъде задържано на територията на другата договаряща Страна, компетентните власти уведомяват това лице в съответствие със своето национално законодателство за искането, отнасящо се до него, и за възможността за неговото съгласие за предаването му на страната, отправила искането по опростената процедура.

3. Съгласието на задържаното лице и съответно неговият изричен отказ от правото на прилагане на принципа на особеността по чл. 7 се дават пред компетентен орган на съдебната власт на замолената Страна в съответствие с националното законодателство на тази страна.

4. Замолената Страна уведомява незабавно молещата Страна за съгласието на лицето, но не по-късно от десет дни след предварителното задържане.

5. При вземане на решение по опростената процедура за екстрадиция се прилагат разпоредбите от вътрешното законодателство на съответната Договаряща страна.

6. Предаването на лицето се извършва съобразно сроковете и по реда на чл. 10 от този Договор.

Информация за резултата на наказателното производство

Член 15

Страната, чието искане за екстрадиция с цел провеждане на наказателно производство е уважено, информира другата Страна по нейна молба за присъдата, с която то е приключило.

Транзит

Член 16

1. По искане на една от Договарящите страни всяка Страна дава разрешение за транзитно преминаване през собствената й територия на екстрадирано от трета държава лице с цел преминаването му на територията на другата Страна.

2. По отношение на искането за разрешение за транзитно преминаване се прилагат разпоредбите на чл. 8. Транзитно преминаване може да се откаже на същите основания, на които може да се откаже екстрадицията съгласно този Договор.

3. Ако се ползва въздушен път без приземяване, не е необходимо отправяне на молба за транзит до Страната, над чиято територия се прелита. Тази Страна своевременно се информира за транзитното преминаване от другата Страна, която предоставя необходимите данни за самоличността на лицето, за извършеното престъпление, за неговата правна квалификация и по възможност за срока на наказанието и удостоверява наличието на заповед за арест или на окончателна присъда за лишаване от свобода. В случай на приземяване тази информация има същите последици, както и искането за временно задържане по чл. 9.

Връзки

Член 17

1. Връзките между договарящите Страни по този Договор се осъществяват по дипломатически път. При спешен случай съобщенията се предават между централните органи на двете Страни пряко или чрез посредничеството на Международната организация на криминалната полиция (ИНТЕРПОЛ).

2. Централните органи са:

- за Република България - Министерството на правосъдието;

- за Кралство Мароко – Министерството на правосъдието.

3. Исканията за екстрадиция, другите съобщения, актовете и приложените документи се изпращат на езика на молещата Страна, придружени със заверен превод на езика на замолената Страна.

4. Актовете и документите, които са предадени в оригинал или в заверено копие, се освобождават от всякаква форма на легализация.

Разноски

Член 18

Разходите по екстрадирането са за сметка на Страната, на чиято територия са направени, а транспортните разходи по въздух и разходите по транзитно преминаване във връзка с екстрадирането на лицето са за сметка на молещата Страна.