Държавен вестник, брой 94 от 29.X

1. Основното споразумение за сътрудничество, подписано между правителството на Република България и УНИЦЕФ на 8 ноември 2004 г., поставя основата на взаимоотношенията между Правителството и УНИЦЕФ. Планът за действие по програмата в страната, който обхваща периода от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2017 г., следва да се тълкува и изпълнява в съответствие с Основното споразумение за сътрудничество. Програмите и проектите, описани тук, са договорени съвместно от Правителството и УНИЦЕФ. Този План за действие по програмата в страната се състои от 10 части, в които са описани общите политики, приоритети, цели и задачи, стратегии, управленски отговорности и ангажименти на Правителството и УНИЦЕФ.

2. България като страна - членка на Европейския съюз (ЕС) от 2007 г., се стреми да постигне европейски стандарти в социално-икономическото развитие и сближаването. България е обвързана с европейските стратегически приоритети в политиките и със законодателните рамки, като дава своя принос за тяхното формулиране и развитие.

3. Българското правителство предприе редица важни стъпки за реформиране и модернизиране на системите за грижа и закрила на детето в съответствие със Заключителните препоръки от 2008 г. на Комитета на ООН за правата на детето и европейските стандарти. Беше приета Национална програма за реформи на Република България в изпълнение на Стратегия "Европа 2020".

4. Страната беше сериозно засегната от глобалната и регионалната икономическа криза и в резултат на това упражнява строга фискална дисциплина, за да запази макро-икономическата си стабилност. Въпреки че икономиката показва някои положителни тенденции, брутният национален доход на глава от населението бележи спад от 6603 щ. д. през 2008 г. на 6240 щ. д. през 2010 г. (www.databank.worldbank.org) Равнището на безработицата се увеличи до 12,4 % за последното тримесечие на 2012 г. (http://www.nsi.bg/) През 2011 г. равнището на безработица сред младежи на възраст между 15 и 24 години е 26,6 %, а за първото тримесечие на 2012 г. - 29,9 %. По данни от изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) през 2010 г. жените са получили с 14,1 % по-малко на час от мъжете, а през 2011 г. - с 13,5 % по-малко на час от мъжете. Проучванията, свързани с картографиране на бедността, също разкриват драстични различия между отделните области, както и между селските райони и градовете. Бедността в градовете е по-скоро монетарна, докато в селските райони тя се характеризира с липса на възможности за заетост, нискокачествени или недостъпни здравни, образователни и социални услуги. Оценката на бедността в регионален аспект показва, че през 2010 г. най-висок е относителният дял на хората, живеещи в бедност, в област Видин (Северозападен район) - 36,2 % при размер на линията на бедност 196 лв. (1 лв. = 1,94 EUR) Област Благоевград (Югозападен район) има най-нисък относителен дял на хората, живеещи в бедност - 14,4 % при размер на линията на бедност 265 лв. Спрямо линията на бедност за страната - 284 лв., само седем области в страната имат по-висок размер на линия на бедност (Национална стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2020). Правителството има достъп до Структурните фондове на ЕС, за да осигури подкрепа на реформите в публичния сектор, но са необходими още усилия за пълното усвояване на тези ресурси.

5. Наложените мерки за икономии не позволяват да бъде реализирана целта на Правителството да се увеличи жизненият стандарт, като достигне 60 % от средния за ЕС до 2020 г. и забавят постигането на значителен напредък при реализирането на правата на детето. Все пак между 2009 и 2010 г. бюджетните средства за социално подпомагане се увеличават от 718,3 млн. лв. до 771,6 млн. лв. Средствата, изплатени от държавния бюджет само за предоставяне на месечни семейни помощи за деца до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, през 2009 г. са в размер 358 331 311 лв., а за 2010 г. са в размер 365 100 984 лв. (http://asp.government.bg/ASP_Client/jsp/main.jsp) През 2011 г. социалните трансфери представляват 33,3 % от годишния доход на член от семейството. Нивата на бедност в България са най-високите в ЕС. По данни от изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) за 2010 г. равнището на бедност (при средно равнище в ЕС-27 16,9 %) в България е било 22,3 %, или бедни са около 1,673 млн. лица. Всичко това има множество последствия върху качеството на живота на децата.

6. В резултат от усилията на Правителството в голяма степен се запази финансирането на услугите за закрила на детето и за интегриране на деца с увреждания. Чрез съгласувани действия и внимателна преценка на приоритетите страната успя да постигне напредък по отношение правото на децата на закрила. В резултат на това се намали броят на децата в специализирани институции, като беше отбелязан спад с повече от 40 % (на 100 000 деца) между 2001 и 2010 г. През последните пет години броят на приемните семейства се увеличи десетократно. След 2010 г. за пръв път броят на децата в риск, настанени в алтернативна семейна среда, е по-голям отколкото на тези, отглеждани в домове, благодарение на засилената превантивна дейност на органите за закрила на детето и на развитието на иновативни алтернативни видове грижа. Силната ангажираност на Правителството да се промени системата, подкрепена от препоръките и съветите на УНИЦЕФ и Структурните фондове на ЕС, изиграха важна роля в преориентиране на политиките и разпределението на ресурсите. Въпреки това все още политиките и практиките по отношение на предотвратяването на рискове и отделянето от семейството не са достатъчни. Рискът от институционализация остава голям за повечето групи в неравностойно положение и малцинствени групи, както и за децата от бедни семейства. Децата с увреждания все още съставляват почти половината от общия брой деца, отглеждани в резидентна грижа. Сериозен проблем представлява действащият към момента механизъм за финансиране на социалните услуги на база капацитет, без да се отчитат спецификата на предлаганите в тях дейности и характерът на грижи. В тази връзка не може да бъде пренебрегната съществуващата необходимост от подобряване на системата за финансиране на социалните услуги с оглед удовлетворяване на конкретните потребности на нуждаещите се и повишаване качеството на предоставяните услуги. Стигматизирането и дискриминацията на семействата в неравностойно положение улесняват разделянето на семействата, увеличават риска от социално изключване и се отразяват на достъпа до услуги и на тяхното качество.

7. По отношение на риска от бедност и социално изключване има съществени различия между отделните етнически и възрастови групи от населението, състоящо се предимно от граждани от български етнически произход (84,8 %) и две основни малцинствени групи - турска (8,8 %) и ромска (4,9 %). По възрастови групи за 2010 г. рискът от бедност е най-висок за децата - делът на децата от 0 до 17-годишна възраст в риск от бедност или социално изключване е 51,8 %, или 663 600 деца. Като особено уязвими групи по отношение на риска от бедност и социално изключване се открояват многодетните семейства, семействата от ромски произход, семейства, живеещи в отдалечени селски райони и в предградията на големите градове, често при крайно незадоволителни жилищни условия. Ромското население живее в крайно лоши жилищни условия в сравнение с останалите групи от населението. Сериозен проблем е липсата на инфраструктура, която води до допълнителни рискове за здравето и живота на семействата. В кварталите с преобладаващо ромско население 47 % от жилищата нямат подходящи санитарни условия в сравнение със 7 % средно за страната (http://www.nsi.bg/census2011/index.php).

8. Броят на децата, чиито родители нямат здравна осигуровка и следователно нямат достъп до здравни услуги, расте. 12 % от децата между 0 - 3 години нямат личен лекар, въпреки че правото за свободен достъп до здравно обслужване е гарантирано от закона. Детската смъртност е относително ниска с коефициент 8,5 на 1000 живо родени деца (2011 г.), но в някои райони на страната е много по-висока - с коефициент 21,1 на 1000. Коефициентът на детска смъртност в България е два пъти по-висок от средния за ЕС, като основните причини са ниското качество на медицинските грижи и по-лошите материални условия на живот и занижената здравна култура на населението. В селските райони положението е по-тежко поради затруднения достъп до здравната инфраструктура и влошената социално-икономическа ситуация. Данните показват двойно по-високи коефициенти от тези в ЕС за перинаталната детска смъртност (11,7 ‰) и мъртвородени деца (7,8 ‰) с особено високи стойности за майки под 19-годишна възраст. Смъртността на деца под петгодишна възраст (11,14 ‰) е също два пъти по-висока от средната за ЕС (5,01 ‰). Преждевременно родените деца съставляват 8,4 % от всички раждания, което е тясно свързано със затруднения достъп до перинатална грижа. Преждевременно раждане се случва по-често сред населението в неравностойно положение и при младите майки (под 20 години и особено под 15 години). Процентът на децата с ниско тегло при раждане e 8,4 % през 2011 г. (Здравето на нацията, 2012, МЗ) Данните на Националния център за обществено здраве за 2012 г. сочат, че само 2,8 % от бебетата са били на изключително кърмене до шестия месец и много висок процент от малките деца развиват анемия (41,8 % от децата на възраст между 6 и 12 месеца). Положението е по-тежко в ромските квартали, където достъпът до здравни услуги е затруднен, родителите и полагащите грижа често имат ниско ниво на образование и не притежават необходимите родителски умения. В тези квартали храната е с много лошо качество и не отговаря на изискванията за съответната възраст на детето. Освен това, както беше споменато по-горе, хигиенните и санитарните условия са далече под необходимия стандарт. Разпространението на ХИВ/СПИН остава на ниски нива, въпреки че се забелязва ръст от 20 % годишно на новорегистрираните случаи. През 2011 г. са регистрирани 227 нови случаи на деца, заболели от туберкулоза.

9. След последното преброяване през 2011 г. Националният статистически институт изнесе данни за около 81 000 души на възраст над 7 години, които никога не са посещавали училище, и 112 778 неграмотни. Специално внимание трябва да се отдели на цялостното качество на образованието, тъй като последното проучване на Програмата за международна оценка на учениците (PISA) показва, че 40 % от деветокласниците са функционално неграмотни. Също така един на всеки пет души на възраст 20 - 29 години е функционално неграмотен. Въпреки че е приета антидискриминационна политика, правото на образование се отличава с определени етнически различия. Според данните от преброяването от 2011 г. 23,2 % от ромските деца не посещават училище, сравнено с 11,9 % деца от турското малцинство и 5,6 % от българската етническа група. Момичетата от ромски произход са по-склонни да напускат рано училище от момчетата. Като цяло включването в предучилищно обучение на 5-годишна възраст достига 80 %, а записването в основно училище (от първи до четвърти клас) бележи спад, докато за по-горните класове (от пети до осми клас) участието е 80,6 % за учебната 2010 - 2011 г. Стимулира се включването на деца с увреждания в основните училищни образователни системи, като Правителството се ангажира да предприеме по-нататъшни мерки за подобряване на достъпа, но все още само 7 % от училищата предлагат достъпна среда за хора с увреждания.

10. Годишно повече от 7000 деца извършват престъпления или по-дребни нарушения (http://www.nsi.bg/EPDOCS/Crime2012pr_YN03ULW.pdf).Съществуващата правосъдна система за малолетни и непълнолетни все още не е приведена в съответствие с международните стандарти и принципите за спазване на правата на детето. Независимо че от 2010 г. насам е постигнат забележителен напредък по отношение на политиката в тази област, все още предстои разработването и развиването на нови подходи, структури и услуги. В тази връзка и в изпълнение на Концепцията за държавна политика в областта на правосъдието за детето е одобрена Пътна карта, която съдържа мерки в областта на наказателното правосъдие за деца и на политиката за превенция и противодействие на поведението на децата, които са в конфликт със закона. Включени са и мерки, насочени към подобряване капацитета на съществуващите услуги и изграждане на нови такива, включително и за осигуряване на ефикасното използване на наличните ресурси за постигане на по-добри резултати за децата и обществото.

11. България показа, че е възможно да се постигне промяна в институционалната система за грижа в сравнително кратки срокове: опитът в процеса на затваряне на институции за настаняване на деца показа, че могат да се преодолеят известни несъответствия в капацитета, свързани с осигуряването на необходимия бюджет и финансиране на предоставянето на услуги за уязвимите деца. Този успех доведе до важни поуки и изводи, които могат да бъдат разпространени както регионално, така и глобално.

12. Постигането на по-нататъшен напредък при осъществяването на правата на детето се очертава като близък и възможен, като в момента усилията трябва да са насочени към отстраняване на основните причини за нарушаване правата на детето, свързани със структурната бедност и преобладаващите нагласи. В тази посока Заключителните препоръки от 2008 г. на Комитета на ООН за правата на детето насочват вниманието към необходимостта от системно набиране и анализ на дезагрегирани данни и обособяването на независим орган за мониторинг правата на детето, засилване на ролята на Омбудсмана в подкрепа на Държавната агенция за закрила на детето. Организациите на гражданското общество също трябва да получат по-широки права, за да могат да извършват оценка и да насърчават правата на детето в области извън тези, на които вече се отделя внимание. Трябва да се гарантира, че тези инициативи са последователни и покриват широк спектър от проблеми, свързани с правата на детето. Създадената наскоро Национална мрежа за децата, която обединява над 100 НПО, работещи в сферата на децата и семействата, се очертава като важен фактор за създаването и развитието на адекватни политики в полза на децата.

13. В страната е постигнат съществен напредък за постигане на Целите за развитие на хилядолетието, но все още има какво да се направи по отношение на майчиното здраве и детската смъртност, тъй като различията между градските райони и останалата част от страната са съществени, особено в области, в които живеят големи малцинствени групи (ромско население).

14. УНИЦЕФ подкрепя с приоритет препоръките по Конвенцията за правата на детето, свързани с развитието на съответното законодателство за правата на детето - независимо наблюдение на правата на детето, достъп до образование и здравно обслужване за уязвимите групи, борба с дискриминацията на ромите и участие на децата. УНИЦЕФ също така се ангажира да подкрепя правителството за изпълнение на препоръките от 2012 г. във връзка с Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW), особено по отношение на жените от ромски произход, в това число традиционните роли на половете, достъп до здравеопазване и услуги за семейно планиране, предотвратяване на ранните бракове и ранната бременност, както и свързаното с това преждевременно напускане на училище от страна на ромски момичета.

15. По отношение на евентуални извънредни ситуации България се характеризира със среден риск от тежки наводнения и земетресения. Последните случаи на наводнения и земетресението от 5,8 по Рихтер през май 2012 г. показаха необходимост от подобряване на координацията на мерките за възстановяване.

ОСНОВНИ РЕЗУЛТАТИ

16. Партньорството между УНИЦЕФ и правителството на България за периода 2010 - 2012 г. беше съсредоточено върху насърчаване на социалното включване на най-уязвимите групи деца и семейства и имаше за цел да мобилизира широка национална подкрепа и ресурси за все по-успешно осъществяване правата на детето.

17. Основният приоритет на сътрудничеството за този период беше осъществяването на всестранна реформа на системата за грижа за децата, започната от Правителството през 2000 г. Вследствие на партньорството се постигна споменатото по-горе намаляване с 40 % на броя на децата, настанени в институции. През 2009 г. броят на специализираните институции е 137, в които са настанени 6730 деца, а през 2011 г. - 127 специализирани институции с настанени в тях 4755 деца. И през 2012 г. се запазва тенденцията за намаляване броя на децата в специализирани институции, като техният брой към края на декември е 121 (www.sacp.government.bg). УНИЦЕФ оказа съдействие чрез предоставяне на съвети в областта на формирането на политики и препоръки за иновативни решения за изграждане на институционален капацитет за управление на новата система. Към всичко това следва да се прибавят силните кампании за повишаване на обществената информираност, осъществени на национално и местно ниво, в това число медийни кампании, които помогнаха да се създаде благоприятна среда за деинституционализацията. Благодарение на относително скромни инвестиции в моделирането на иновативни услуги в полза на децата в институции се утвърдиха алтернативни стандарти по отношение на грижата за децата и подкрепата на семействата. Това послужи за формиране и уточняване на правителствените политики, включително Националната стратегия "Визия за деинституционализация на децата в Република България" и Плана за действие към нея, приети през 2010 г., за периода до 2025 г. и даде възможност да се привлекат сериозни финансови ресурси от Структурните фондове на ЕС. По Националната стратегия и Плана за действие са предвидени за усвояване 147 млн. щ.д. от европейските структурни фондове с цел реализиране на пет основни проекта за деинституционализация и укрепване на капацитета на системата за социални грижи. През 2012 г. УНИЦЕФ оказа подкрепа на трансграничния обмен на добри практики и популяризиране на прогреса, постигнат в България във връзка с реформата на системата за грижи за децата.

18. Партньорството със страната засили капацитета на местните администрации при планирането и предоставянето на социални услуги за уязвимите групи. Това спомогна да се подобри ефективността на местните администрации при определяне на потребностите на най-уязвимите групи и за по-доброто разпределяне на ресурсите. Новата методология на планиране беше пригодена към спецификата на 28-те области в България през 2010 г., след като беше приложена в три демонстрационни области през 2009 г. Методологията продължава да се внедрява с подкрепата на европейските фондове, като беше отразена и в Закона за социално подпомагане. Освен това сдруженията с неправителствени организации (НПО) и с гражданското общество създадоха възможности за по-силна гражданска ангажираност при насърчаване на спазването на правата на детето в България.

19. УНИЦЕФ успя да засили подкрепата за България по проблемите за закрила на детето в глобален план. Според проучване на Галъп Интернешънъл от 2009 г. УНИЦЕФ е призната като организация, заслужаваща доверие, която работи и на национално, и на глобално ниво. Всичко това я поставя в добра позиция за насърчаване на подкрепата за децата в неравностойно положение както в България, така и в международен план. Това беше ярко демонстрирано през 2010 г., когато бяха събрани над 1 млн. щ.д. от дарения за децата на Хаити и почти същата сума за развитието на грижите в България за малки деца в семейна среда.

ИЗВОДИ

20. Основен извод, който може да се направи от заинтересованите страни вследствие на средносрочния преглед на сътрудничеството със страната, е, че дори при силната воля на Правителството за промени в системата за грижи за децата напредъкът е неравномерен и съществува риск от забавяне и спад. Системата не успява да достигне до децата и семействата в най-неравностойно положение и да промени съществено техния начин на живот. Необходими са постоянна подкрепа и адекватни съвети за успешно справяне с оставащите проблемни сфери. Необходимо е също: повишаването на капацитета на органите по закрила на детето с цел осъществяването на ефективни превантивни действия, особено сред най-маргинализираните групи; подобряване достъпа до услуги, съобразени с потребностите на различни групи от населението; осигуряване на целенасочена интегрирана подкрепа с акцент върху по-тясно взаимодействие между социалните услуги и финансова подкрепа; повишаване ефективността на механизмите за наблюдение. Процесът на деинституционализация се характеризира със забележителен напредък, но все още съществуват рискове, свързани с качеството и незадоволителното наблюдение на новите услуги в зависимост от постигнатите резултати. Оценката на първите 3 години от изпълнението на Националната стратегия за детето също потвърди недостатъчния капацитет на системата за закрила на детето, като по-специално подчерта недостатъчната подкрепа на семействата за предотвратяване на рисковете.

21. Следващите пет години ще се окажат особено важни за затвърждаване на постигнатия напредък благодарение на въведените реформи в социалния сектор и устойчивите резултати в областта на грижата за децата. Целта е да се постигнат промени така, че системата да не реагира само на случаите на нарушаване на правата на детето, а да се развива на принципа на превенция на риска и подкрепа за семейството. Промяната на нагласите, както и на поведението на носителите на права, ще бъде от жизненоважно значение за увеличаване на търсенето и ползването на новите услуги. Не по-малко важен ще бъде въпросът за увеличаване на наличните фондове за социални програми за получаването на максимални ползи за децата в България.

22. Важната роля на ранното детско развитие беше популяризирана като ключов елемент за цялостното подобряване на благосъстоянието на децата, в това число насърчаването на позитивните родителски грижи, подобряване на достъпа до здравеопазване, образование и услугите за закрила за маргинализираните семейства, както и по-добра координация между отделните сектори. Все още обаче няма ясно разпределени функции и не е въведена междусекторна стратегия, която да бъде финансово обезпечена. Сред доставчиците на услуги и сред родителите не са широко популяризирани и не се насърчават модерни и съвременни подходи, основани на доказателства, като например хранене, ранно стимулиране и правилно разбиране на емоционалното развитие. Липсва достатъчно капацитет в съответните сектори, особено в селските и отдалечените райони и в маргинализираните общности.

23. Бюджетният анализ, проведен през 2010 г., показва необходимост от подобряване на ефикасността и ефективността на изразходването на средствата за социални услуги, за да бъдат обхванати повече деца и семейства и да се подобри качеството на предоставяните услуги. Трябва да се развиват нови финансови механизми за социални, здравни и интегрирани услуги, насочени към уязвими групи в изключително тежко неравностойно положение, като деца и семейства, живеещи в отдалечени селски райони, деца с увреждания и т.н. Българското правителство може да използва значителни допълнителни финансови ресурси от различни европейски фондове за подобряване на системите, насочени към благосъстоянието на децата. Това, което създава пречки на централно и местно ниво, обаче е планирането и капацитетът за усвояване на тези ресурси, които са бъдеща възможност за периода 2014 - 2020 г., като предоставянето на техническа помощ на Правителството може да доведе до по-добро управление на средствата и по-добри резултати за децата.

24. Необходимо е да продължат усилията в посока борба с детската бедност, за да се намалят рисковете и да се компенсира въздействието на икономическата криза. Голям процент от семействата с три и повече деца все още живеят в бедност, като повечето от тях са роми. Въпреки че са налице редица подходящи правни норми, децата в тези семейства са подложени на големи лишения, като нямат достъп до адекватен стандарт на живот, до качествени здравни и образователни услуги, както и до превантивни мерки за закрила. Продължителната бедност, вредните традиционни практики и ниското образование на родителите допълнително се утежняват от липсата на прозрачност и отговорност, дискриминационни практики и отрицателни нагласи, което води до пропуснати възможности за децата. Необходимо е да се полагат непрекъснати усилия, насочени към промяна на поведението, стереотипите и нагласите чрез насърчителни действия в маргинализираните общности и в рамките на обществото като цяло, придружени от засилена прозрачност и отговорност на публичния сектор за приемане на подходи, насърчаващи равнопоставеността.

25. По време на сътрудничеството в страната до момента се доказа, че планирането, развиването и предоставянето на нови социални услуги на регионално и местно ниво е най-добро от гледна точка на съчетаването на достъпност и ефективност на разходите. То позволява съчетаване на ресурси и намиране на ефективни и ефикасни решения от страна на няколко общини, тъй като единствено от страна на една община не може да бъде осигурена устойчивост поради липсата на финансови и човешки ресурси. Подходът на регионално планиране на социални услуги, първоначално пилотиран с подкрепата на УНИЦЕФ, бе одобрен от Правителството на национално ниво и разпространен на територията на цялата страна. Необходими са допълнителни усилия, за да се демонстрират и документират ползите от регионалния подход с цел подаване на информация и по-добро взаимодействие и обвързване на национално и регионално ниво на политиките в областта на социалните услуги.

26. Обществените обсъждания през 2012 г. на проектозакона за детето доведоха до бурни дебати, в които основните принципи на правата на децата бяха противопоставени на правата и отговорностите на родителите. Това разкри проблеми, свързани с недостатъчното разбиране на правата на децата в обществото като цяло, включително и сред представители на публичната власт, родители и медии. Капацитетът на гражданското общество за застъпничество се оказа слаб, а децата - не добре информирани и овластени да защитават правата си. Необходимо е създаване на независим орган за осъществяване на независим мониторинг на правата на децата, продължаване на популяризирането на правата сред широка аудитория, засилване на отговорността на ангажираните експерти и овластяване на деца и млади хора, както и защитниците на правата на децата.

27. Междинният преглед на партньорската програма подчерта като силна страна на УНИЦЕФ в България интегрирания подход, съчетаващ застъпничество за политики, пилотиране на модели за работа, комуникация за развитие и фондонабиране в частния сектор. Този подход се доказа като успешен при подпомагането на цялостна социална промяна за децата и при информирането на обществото относно неравенствата и отговорността на всеки при адресирането им. Националните медийни кампании за повишаване на информираността за определени права на децата провокираха дебат относно необходимостта от нови политики, както и целенасочени дейности, които да доведат до промяна в начина, по който работят системите от публичния социален сектор. Тясното сътрудничество с една от ключовите медийни групи в страната позволи на УНИЦЕФ да подпомогне националния диалог в подкрепа на реформите в публичния сектор. Компонентът за мобилизация на ресурси с акцент върху застъпничеството доказа, че засилва активното участие и ангажираност на широк кръг от хора. Сред партньорите има очакване, че УНИЦЕФ ще продължи да играе роля в тези области, но също така трябва да се добави и компонент относно подпомагането на обмяната на опит между страните както на регионално, така и на глобално ниво. Това се приема за уникален принос на УНИЦЕФ, особено предвид новия прогресивен ангажимент и модел на партньорство с България.

28. Петгодишната партньорска програма за страната беше разработена в тясно сътрудничество с Правителството, неправителствените организации и агенциите на ООН, които са представени в страната. Тя стъпва на данните и информацията за уязвимите деца, събрани чрез Анализа на положението на жените и децата, проведен през 2011 г. Областите на сътрудничество са подбрани като резултат от препоръките, направени по време на Междинния преглед на програмата за периода 2010 - 2012 г., който се проведе през октомври 2011 г. Този преглед очерта споделената визия за ролята на УНИЦЕФ в страната за подкрепа желанието на България да допринесе за разпространението на добри практики на регионално и глобално ниво по отношение на социалното включване и равнопоставеност. Очерта се и уникалната роля на УНИЦЕФ за разпространение на добрите международни практики по отношение правото на децата на развитие и закрила.

29. В процеса на планиране са приложени подход, основан на човешките права, и управление, базирано на резултатите. Програмата на УНИЦЕФ за страната взема под внимание и подкрепя целите и мерките, очертани в следните документи: Национална програма за развитие: България 2020, Национална програма за реформи на Република България и Стратегия "Европа 2020", Национална стратегия за детето 2008 - 2018 г. и Национална стратегия "Визия за деинституционализация на децата в Република България", приета през 2010 г. Програмата ще допринесе за постигане на напредък в Цел за развитие на хилядолетието 2: Подобряване на основното средно образование, Цел 4: Намаляване на детската смъртност; Цел 6 и Цел 8: Създаване на партньорства за развитие.

30. Разработването на Плана за действие към програмата за страната включи и Заключителните препоръки на Комитета за елиминиране на всички форми на дискриминация срещу жените от 2012 г., заключенията от оценка на Националната стратегия за детето 2008 - 2018 г. и анализа, който беше направен с участието на широк кръг от партньори през декември 2012 г. Разработването на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 - 2020 г.), приемането на Пътна карта за изпълнението на Концепцията за държавна политика в областта на правосъдието за деца и продължаващата оценка на напредъка в изпълнението на Националната стратегия "Визия за деинституционализация на децата в Република България" са взети предвид също при изготвянето на Плана за действие по програмата за страната. Използвани са също така и данните за децата, получени от Доклада за здравето на нацията от 2011 г., както и ангажиментът на Правителството да намали детската смъртност като част от инициативата "Подновяване на обещанието - Призив за предотвратяване на случаите на детска смъртност". Под внимание е взета и регионалната стратегия на УНИЦЕФ, като особен акцент е поставен върху две водещи области: правото на детето да живее в семейна среда и благосъстояние на малките деца (0 - 3 г.).

31. Направена е оценка на въздействието върху околната среда, която показва, че няма да има негативни последствия в резултата на изпълнението на програмата.

ЦЕЛИ, ОСНОВНИ РЕЗУЛТАТИ И СТРАТЕГИИ НА ПРОГРАМАТА В СТРАНАТА

32. Общата цел на партньорската програма е да засили националния капацитет за социално включване и намаляване на детската бедност, да подобри реализирането на правата на децата за равен достъп до образование, здраве и закрила и да укрепи системите за мониторинг на правата на децата. Подходът, основан на човешките права, е основополагащ принцип и ще бъде прилаган във всички области на работа. Основният фокус ще бъде върху най-уязвимите деца и семейства и се очаква иновативните подходи, разработени като част от това петгодишно сътрудничество, да подпомогнат привличането на повече средства от Структурните фондове на ЕС, както и от други социални фондове, които пряко да облагодетелстват най-онеправданите деца, както и да подпомогнат редовните доклади като част от членството в ЕС. Сътрудничеството ще подкрепи създаването на широки партньорства с гражданското общество, бизнеса, медиите и ще работи за създаването на рамка на корпоративната социална отговорност, за да мобилизира подкрепа и ресурси за постигането на местни, национални и глобални цели за децата.

33. Основните резултати от програмата до края на 2017 г. ще бъдат: (а) повече деца от изключени и бедни семейства се възползват от равен достъп до системите за образование и закрила, и (б) националните сдружения в подкрепа на децата (включително и държавните институции, международната общност, гражданското общество, частният сектор и медиите) мобилизират подкрепа, капацитет и ресурс за постигане на значителен напредък в спазването правата на българските деца и младежи.

34. Партньорството в страната ще приложи различни стратегии, подходящи за страните с висок среден доход на глава от населението и в контекста на членството в ЕС: (а) укрепване на националните системи за събиране и анализ на данни, генериране и разпространение/споделяне на информация за положението на момчетата и момичетата, особено тези, които са социално изключени, както и обмяна на знания за засилване на равнопоставеността, устойчиви и икономически ефективни интервенции; (б) предоставяне на съвети и техническа експертиза с високо качество за разработването на политики и бюджети, насочени към децата, на национално и местно ниво; (в) застъпничество за правата на децата; (г) укрепване на системите за мониторинг правата на децата на национално и поднационално ниво; (д) изграждане на широки сдружения за децата с различни партньори, включително с деца и млади хора; (е) развитие на капацитета за планиране, изпълнение, мониторинг и оценка на политиките и подходите за включване; (ж) демонстрационни модели в подбрани области с висок дял на ромско маргинализирано население с цел информиране на политиките и подпомагане привличането на допълнителни ресурси; (з) въздействие върху ощетяващи традиционни практики, социални норми и дискриминативно отношение за насърчаване на социалното включване; (и) развиване на солидарността с децата в България и в други страни и привличане на ресурси в подкрепа на реализиране на правата на децата; (к) управление на знанието, улесняване на трансграничното и хоризонталното сътрудничество.

КОМПОНЕНТИ НА ПРОГРАМАТА И РЕЗУЛТАТИ

Първи компонент на програмата: Равнопоставеност и социално включване за децата

35. Този Програмен компонент цели да постигне следния резултат: До 2017 г. повече деца от социално изключени и бедни семейства да се ползват от равен достъп до образование и системите за закрила.

36. В подкрепа на правителствените усилия за изграждане на дух на приобщаване в българското общество, както е посочено в Стратегията "Европа 2020", този компонент ще допринесе за прилагането на иновативни подходи, които ще подкрепят формулирането на политики и законодателство, отговарящи в по-висока степен на потребностите на децата в неравностойно положение: деца, живеещи в институции и в риск да бъдат институционализирани; бедни деца, особено деца от етническите малцинства; деца с увреждания; деца, особено момичета, които напускат училище, преди да са завършили задължителната степен на образование; деца в конфликт със закона; младежи, които не ходят на училище и са без работа.

37. Този компонент от партньорската програма България - УНИЦЕФ ще допринесе за това повече деца от социално изключени и бедни семейства да се ползват от равен достъп до образование, здраве и системите за закрила. Това ще бъде постигнато чрез: увеличаване броя на децата, нуждаещи се от закрила, които ползват услуги, предоставяни в семейна среда и в общността, със специален фокус върху децата от семейства с ниски доходи, децата с увреждания и децата на възраст от 0 до 3 години; значително намаляване броя на децата в институции и затварянето на институции; повече малки деца и техните родители, особено от маргинализираните ромски общности, които да ползват иновативни услуги за ранно детско развитие, включващи грижа за детското здраве в ранна възраст и ранно учене; подобряване посещаването на училище за нивата на задължително образование; намаляване броя на децата и младежите, които отпадат от училище, особено ромски момичета, и по-добро приобщаване в образованието на деца с увреждания и деца от етнически малцинства; по-малък брой деца в конфликт със закона и лишени от свобода, които се ползват от досъдебни ресоциализиращи програми и алтернативни услуги; повече млади момчета и момичета, които получават достъп до програми "Втори шанс за образование и развитие", разработени с тяхното активно участие.

38. Партньорството със страната ще се стреми да постигне социална равнопоставеност чрез фокусиране върху децата, които към настоящия момент са в неравностойно положение и не се ползват от подходящ достъп до основни услуги, като здраве, образование и закрила. Ще се ползват подходи, които: (а) укрепват институционалния капацитет чрез моделиране на иновативни практики, включващи подходи, основани на комуникация за развитие, за да адресират проблемите със съществуващите негативни практики в грижата за децата и да увеличат търсенето на услуги, особено за най-маргинализираните семейства и деца, и (б) подобряват нормативното и бюджетното обезпечаване на прилагането както на вече съществуващи, така и на нови политики и услуги. Фокусът ще бъде поставен върху работата на местно ниво на управление посредством укрепване на капацитета и отговорностите на регионалните и общинските администрации, както и на доставчиците на местни услуги, за да се отговори на потребностите на децата с цел реализиране на правата на всички деца. Усилията ще бъдат допълнени на централно ниво чрез подсилване на междусекторната координация, за да се гарантира, че работещи модели ще бъдат отразени в политиките, нормативната база и механизмите за финансиране.

39. Партньорството ще привлече най-добрата експертиза, налична в страната, в Европа и по света, за развиването и създаване на универсални политики и стандарти, адаптирани към културната специфика и основаващи се на равнопоставеност и справедливост, съобразени с местните потребности. Те ще включват стандарти, методики и подходи за подкрепа на напредъка на успешно изпълняваната Национална стратегия "Визия за деинституционализация на децата в Република България". По-конкретно това включва следните мерки: предоставяне на достъп до цяла гама от превантивни и подкрепящи услуги за семейства в риск; разработване и прилагане на модели и услуги за ранно детско развитие, които насърчават позитивното родителство и подобряват достъпа до здравеопазване, закрила и образование за достигане до най-маргинализираните семейства; активно популяризиране на посещаването на училище и предотвратяване на отпадането преди завършването на задължителното ниво на образование; предоставяне на възможности за най-онеправданите млади момчета и момичета да получат "втори шанс"; по-добър мониторинг на качеството на образованието и възможностите за приобщаване в образователната система; сътрудничество между отделните сектори за развитието на съдебна система, адекватна на потребностите на децата, предлагаща алтернативи за деца в конфликт със закона.

40. Разрастване на сътрудничеството с местните власти в три демонстрационни района, където има по-големи ромски или други етнически малцинства и където партньорството ще разработи и тества "социални технологии" за предоставяне на ефективни и съобразени с местната култура услуги за групите в най-неравностойно положение, с цел популяризиране на правата на детето за достъп до здраве, образование и закрила. Тези иновативни приобщаващи стратегии имат потенциал да станат модел за други държави. Те ще формират система, на базата на която да се развива хоризонталното сътрудничество в региона. Генериране на знание, базирано на по-добро събиране на данни, разработване на пилотни модели и осъществяване на мониторинг на напредъка в развиването на капацитет ще подкрепят ученето и споделянето като ключова стратегия за оптимизиране на възможностите да се постигнат резултати за уязвимите деца. Това ще е принос към глобалното знание за ефективните, гарантиращи равнопоставеност подходи за предоставяне на достъп до услуги на деца в неравностойно положение и в риск от социално изключване.

41. Очакваните резултати от Програмен компонент едно ще бъдат постигнати чрез:

Първи междинен резултат:

42. До края на 2017 г. на база на резултатите от моделите, разработени в три пилотни области, основните заинтересовани страни на национално ниво работят по посока на усъвършенстване на нормативната уредба и осигуряване на бюджетни средства за развитие на ефективни и съобразени с културните особености, достъпни превантивни услуги и услуги за закрила на уязвими и маргинализирани деца, особено деца в риск от разделяне от семействата.

43. Програмата в страната ще продължи да подпомага експертите, разработващи политики, местната и централната администрация, обществените услуги, неправителствените организации и общностите в укрепването на системата за закрила на детето, като ударението ще се поставя на продължаване на процеса на деинституционализация и на превантивни интервенции. Подкрепа ще бъде оказана на националните власти за разработване и прилагане на законодателство за закрила на детето и семейството, за разработване на политики, бюджети, за по-добро таргетиране на най-уязвимите и маргинализирани семейства чрез прилагане на опита, натрупан чрез местния и международния контекст. Ще се търси по-добро взаимодействие между политиките и услугите за закрила на детето и други сектори, като социални услуги, здравеопазване, образование, заетост и осигуряване на жилища, за да се помогне на децата и семействата в риск. Резултатите от пилотни модели в три демонстрационни области, където ще се работи в тясно сътрудничество с местната власт, ще послужат за подобряване на политиките и по-добро разпределяне на финансови средства. Важен акцент ще бъде поставен върху комплексното предоставяне на услуги за семейна подкрепа и закрила на детето, услуги за ранно детско развитие и здравни услуги. Фокусът ще бъде върху предотвратяване разделянето на деца от техните семейства поради бедност, липса на жилище, увреждане, достъп до здравеопазване и др. Необходимо е укрепване на капацитета на услугите за закрила на детето с цел навременното и ефективно справяне със случаите на неглижиране, злоупотреба и други рискове, свързани с негативни практики, като например ранните бракове. Системата на социалните услуги в страната ще бъде подкрепяна и в бъдеще, за да може по-добре да отговори на потребностите на най-маргинализираните общности и семейства чрез мобилна работа и по-добро познаване както на културните особености, така и на принципите за правата на детето. Подходът, основан на комуникация за развитие, ще бъде използван с цел да ангажира родителите, общностите, лидерите, местните власти, доставчиците на услуги и организациите на гражданското общество, за да повлияе съществуващите ощетяващи практики, дискриминиращите нагласи и социалните стереотипи, затрудняващи реализирането на правата на детето.

Втори междинен резултат:

44. До 2017 г. съответните заинтересовани страни във всички нива на системите за здравеопазване, образование и социална закрила работят съвместно, което допринася за ефективното предоставяне на услуги за ранно детско развитие на най-необлагодетелстваните и маргинализирани семейства и деца, включително от етнически малцинства.

45. Подкрепата в областта на ранното детско развитие е развиващо се направление в дейността на УНИЦЕФ в страната. Партньорската програма ще се фокусира върху засилване ролята на ранното детско развитие, здравеопазването, социалната и образователната система и насърчаване на по-добрата синергия между отделните сектори за гарантиране на цялостен отговор на потребностите на малките деца, най-вече на тези от уязвимите и маргинализираните семейства.

46. Посредством техническа помощ и застъпничество този компонент ще подкрепи разработването на съвместна визия за ранно детско развитие, да засили отговорностите и да промотира интегрирани услуги за малки деца. Дейностите ще се концентрират и върху моделиране и разпространение на иновативни интервенции, които подобряват достъпа на семействата и децата, особено на най-маргинализираните до качествени услуги за здраве, социална закрила и образование. Особено внимание ще бъде дадено на развитието на грижа в домашна среда за насърчаване на благосъстоянието на най-малките деца (0 - 3 г.) и засилване на подкрепата за семействата.

47. Програмата за страната ще засили подкрепата за ранното детско развитие посредством финализирането и въвеждането в употреба на стандартите за ранно детско развитие и учене, разработването на качествени услуги за ранна интервенция за деца с проблеми в развитието и деца с увреждания и подобряване на достъпа до перинатална и постнатална здравна грижа с фокус върху най-уязвимите групи от населението. Програмите за подкрепа на родителството ще бъдат разширени и промотирани на национално ниво и в общностите като икономически ефективен подход за подобряване уменията на родителите и подобряване благосъстоянието на малките деца.

48. Ще се търсят партньорства с професионалните асоциации, академичните институции, гражданското общество, централните и местните власти, експертите, които разработват политики и др., за да се засили фокусът върху инвестициите в услуги за ранно детско развитие. Чрез ангажирането на национални и международни експерти в областта на ранното детско развитие програмата за страната ще улесни обмяната на знания и трансфера в страната на модели, базирани на доказателствата, за да подпомогне изграждането на среда, подкрепяща промяната в системите.

Трети междинен резултат:

49. До края на 2017 г. държавните институции от всички нива с подкрепата на НПО и образователни институции изпълняват стратегии за повишаване записването в училище, предотвратяване на отпадането от училище и програми "втори шанс" на деца, особено момичета от ромски произход и деца с увреждания, които не са записани, отпаднали са или са в риск от отпадане от училище, преди да са завършили задължителната образователна степен.

50. Този междинен резултат ще цели да подкрепи разработването и изпълнението на подробни и добре таргетирани политики и стратегии в областта на образованието, целящи да увеличат дела на записаните в училище, да намалят отпадането и да създадат подкрепяща образователна среда за младежите и децата в неравностойно положение, особено за момичетата от ромски произход. Изследванията и консултативният процес с участието на младежите ще послужат в процеса на разработване на политиките и моделите, които да дадат "втори шанс" за младежи, отпаднали от училище и безработни. УНИЦЕФ ще работи с Министерството на образованието и науката и с други заинтересовани страни за изграждането на система за мониторинг и подобряване на включването във и качеството на образованието с цел предоставяне на възможности за ранно обучение с фокус върху децата от маргинализираните общности.

51. В три избрани области УНИЦЕФ ще се ангажира да работи с местната администрация и училищата за въвеждане на ефективни модели на интервенции с цел идентифициране на добри практики, които да послужат в процеса на разработване на политиките за по-добро адресиране на съществуващите проблеми по отношение на достъпа до образование и намаляване на отпадането от училище. Фокусът ще е върху подкрепата за предоставяне на интегрирани услуги между социалната, здравната и образователната система с цел удовлетворяване на конкретните потребности на най-уязвимите деца, семейства и млади хора и да осигури по-добри образователни и социални резултати. Подходите, основани на комуникация за развитие, ще подкрепят постигането на промяна в социалните норми сред общностите и професионалистите, особено тези, които работят за образованието на момичетата от ромски произход, както и включването на деца с увреждания.

Четвърти междинен резултат:

52. До края на 2015 г. Правителството инициира промени в законодателството, които въвеждат междусекторна координация и алтернативи на лишаването от свобода за деца в конфликт със закона.

53. Този компонент ще допринесе за изпълнението на Заключителните препоръки по отношение на прилагането в България на Конвенцията за правата на детето на ООН, насочени към правосъдието за деца. Програмата за страната ще се фокусира върху гарантиране на това, законодателството за деца в конфликт със закона да бъде в унисон с международните и европейските стандарти. За да осигури подходяща координация и устойчиво изпълнение на мерките и развитие на необходимите услуги, офисът в страната ще подкрепи правителството за разработването на съответните законодателни промени и предлагането на комплекс от социално-образователни мерки като алтернатива на лишаването от свобода и комплексни политики, които да подпомагат ефикасното прилагане на мерките. Тези мерки и услуги ще се основават на цялостна оценка на децата и на наличните ресурси и ще следват най-добрите международни практики и стандарти. Добре структурирани механизми, позволяващи ефективен, навременен и мултидисциплинарен подход, ще бъдат разработени в сътрудничество със съответните партньори на национално и местно ниво. Ще бъде приложена система за събиране на данни, която позволява мониторинг и измерване на ефикасността на интервенциите в сферата на правосъдието за деца. Ще бъдат разработени демонстрационни модели в три пилотни области, като УНИЦЕФ ще подкрепи развитието и разнообразяването на алтернативните услуги, базирайки се на най-добри практики от други страни.

Втори компонент на програмата: Сдружения и национален капацитет за мониторинг на правата на детето

54. Вторият програмен компонент цели постигането на следния резултат: До 2017 г. националните сдружения в подкрепа на децата (включително и държавните институции, международната общност, гражданското общество, частният сектор и медиите) мобилизират подкрепа, капацитет и ресурси за постигане на значителен напредък в спазването правата на българските деца и младежи.

55. Този компонент на програмата за партньорство подкрепя и допълва продължаващите усилия на правителството да укрепи капацитета на страната за системна и пълна оценка на резултатите от политиките и стандартите по отношение на насърчаването на равнопоставеност и социално включване. В допълнение ще бъде подкрепена мобилизацията на обществения и частния сектор за създаване на сдружения за подкрепа на социалната равнопоставеност за децата и за популяризиране - в България и в международен план - на програмата за последващите Цели за развитие на хилядолетието, които са насочени към децата. Очаква се също да бъдат генерирани допълнителни ресурси за децата и да се създаде опосредстваща социална среда за по-глобалната роля на правителството за подкрепа на международните инициативи за децата. Като максимално оползотвори глобалното и регионалното присъствие на УНИЦЕФ, този компонент ще засили споделянето на знания и опит от България.

56. Общата цел е да се преодолеят съществуващите проблеми при системното оценяване на липсите, които пречат на постигането на равнопоставеност за децата в здравната и образователната система. Това ще помогне да се отключи пълният потенциал на съществуващите структури за мониторинг и гарантиране спазването правата на децата. Този компонент ще допринесе за мобилизиране на подкрепа, капацитет и ресурси в името на децата (в което се включват правителството, международната общност, гражданското общество, частният сектор и медиите) за постигане на значителен напредък по прилагането на правата на децата и младежите. Очакваните резултати са: (а) дезагрегирани данни за децата и младежите, които се събират на системен принцип, с идентифициране и споделяне на добрите практики, както и събиране на достоверна информация за нарушаване правата на децата; (б) силна и независима система с капацитет и отговорности за гарантиране правата на децата, за провеждане на редовна оценка на въздействието на публичните политики по отношение на социално изключените и маргинализирани деца, гарантираща достъпни и ефективни механизми за подаване на жалби от деца и техните представители; (в) "обсерватории"/органи за наблюдение на положението на децата, живеещи в райони, идентифицирани като рискови, посредством изграждането на публично-частни партньорства.

57. Преодоляването на бариерите пред социалното включване ще наложи също и засилване на нагласите за солидарност с децата и семействата, които живеят в затруднено положение, културната чувствителност и уважение към различията. Това ще генерира ново "поведение" към децата, което ще се измерва чрез: (а) по-добро разбиране за правата на децата и капацитет на медиите да мониторират нарушаването на правата на децата; (б) повишаване на информираността и ангажираността на деца и младежи, както и разработване и въвеждане на гаранции за спазване правото им на мнение; (в) утвърждаване на стандарти от корпоративния сектор и медиите (включително и етични стандарти за отразяване на случаите с деца) за закрила и застъпничество за правата на децата и за изграждане на сдружения в подкрепа на децата; (г) създаване на мрежа от общини - приятели на детето, като активни застъпници за политиките на местно ниво за най-добрия интерес на детето; (д) синтезиране на добри практики и опит от България, които да бъдат предоставени за ползване от други страни, изправени пред подобни предизвикателства, и (е) общественост, която оценява и подкрепя инициативи, насочени към изключените деца в България и други страни.

58. Мерките за премахване на пречките по отношение на равнопоставеността и включването ще се фокусират върху: продължаваща реформа в публичния сектор и укрепване на капацитета на националните институции за събирането на достоверни и дезагрегирани данни за децата и картографиране на неравенствата; управление на знанието и насърчаване на обмяната на иновативни подходи и практики между отделни държави; редовен мониторинг и отчетност по отношение въздействието на политиките, нормативната уредба и финансиране, влияещи върху социално изключените деца; подкрепа на съществуващи и нови независими структури за мониторинг на правата на децата и механизми за компенсации.

59. Преодоляването на съществуващите социални бариери по отношение на социалното включване изисква прилагането на устойчиви комуникационни подходи. Това включва широката общественост, експерти и местни общности, които да се противопоставят на вредните традиционни практики и да насърчат промени в поведението и нагласите спрямо ромите и другите малцинства и изключени групи, като децата с увреждания и децата в институционална грижа. Усилията ще включват и подкрепа за капацитета на публичната администрация, организациите на гражданското общество и медиите за установяване и докладване за нарушения на правата на децата, за застъпничество и наблюдение на прилагането на правата на децата и формиране на обща позиция по ключови въпроси, свързани с напредъка и изпълнението относно спазването на правата на децата; създаване на сдружения с бизнес сектора, медиите и популярни личности за изграждането на социално отговорно и равнопоставено общество; и работа със съответните структури на правителството и местните власти за създаване на адекватни и ефективни механизми за участие на децата и младите момчета и момичета във вземането на решения, които засягат техния живот.

60. Този компонент ще ангажира обществото, медиите и корпоративния сектор за подкрепа на децата на България и в други страни на света. Той ще генерира разнообразно портфолио за привличане на ресурси, като използва иновативни подходи за мобилизиране на ресурси в подкрепа на работата на УНИЦЕФ в България, международни кризи и за ресурсите на УНИЦЕФ. Ще бъдат прилагани интегрирани застъпнически подходи съвместно с партньорите. Ще бъдат мобилизирани ресурси и ще бъдат осъществени комуникационни кампании, които се фокусират за реализиране на напредък в приоритетните области по отношение правата на децата и насърчаване на тяхното благосъстояние в България и при международни кризи. Тези усилия ще подпомогнат и създаването на солидна мрежа от поддръжници и социални мрежи.

61. Очакваните резултати от Програмен компонент едно ще бъдат постигнати чрез:

Пети междинен резултат:

62. До 2017 г. в страната функционира независима система за мониторинг на правата на детето с капацитет за редовно събиране на данни за положението на децата.

63. Дейностите, включени в този междинен резултат, ще подкрепят развитието и укрепването на независима система за мониторинг на правата на детето съобразно препоръките на Комитета по правата на детето. В този компонент ще бъдат прилагани дейности, целящи допълнително укрепване на капацитета на партньорите, като правителствени институции, местни власти, гражданско общество, омбудсман, парламент и изследователски организации, в ролята им на наблюдаващи правата на децата.

64. Ще бъдат мобилизирани партньорства и ресурси при събирането и споделянето на данни и доказателства, повишаване на осведомеността относно правата на децата, развиване на капацитет за оценка на въздействието на законодателство, извършване на мониторинг и оценка на национални и местни програми за деца, както и подготовката на доклади относно степента на изпълнение със специален акцент върху уязвимите групи. Програмата за страната ще допринесе за регулярното събиране на достоверни и сравними дезагрегирани данни и тяхното хармонизиране със съществуващите системи за наблюдение. Важен акцент ще бъде поставен върху управлението на знанието с цел споделяне на добри практики в България и в чужбина.

65. В три региона, идентифицирани като най-рискови, УНИЦЕФ ще подкрепи съвместната работа на публичния и частния сектор и на гражданското общество за създаване на "обсерватории" по правата на детето на местно ниво с цел разработване на примерен подход за прилагане и в други региони на страната.

Шести междинен резултат:

66. До 2017 г. централните, регионалните и местните власти са въвели политики и механизми, които осигуряват участие на децата и младежите в решенията, засягащи тяхното благосъстояние.

67. Разработването на демонстрационни модели за насърчаване на детското участие ще има три основни цели: да повиши обществената информираност и чувствителност за правата на децата на мнение и участие в процеса на вземане на решения, пряко свързани с техния живот и благосъстояние; да създаде устойчив модел на детско участие, развит и упражнен от деца; да подкрепи с необходимата информация промени в законодателната рамка и съответните политики, гарантиращи правото на децата и младите хора да бъдат консултирани и да участват в процесите на вземане на решения на всички нива по въпроси, които ги касаят.

68. Ще бъде подкрепена ролята на мрежата на общините - приятели на детето, като платформа за детско участие и прилагане на правата на детето на местно ниво. Подходи на комуникация за развитие ще бъдат използвани при подпомагането на повишаването на осведомеността и укрепването на капацитета на всички отговорни лица, свързани с правата на децата на национално, регионално и местно ниво.

Седми междинен резултат:

69. До 2017 г. медиите, НПО, бизнесът, деца и младежи участват в партньорства и сдружения за мониторинг, защита и популяризирането на правата на детето.

70. Този компонент на Програмата за страната ще подпомогне създаването и развиването на ключови партньорства в подкрепа на реализирането правата на децата. Бизнесът, НПО, социалните медии и медиите за масова информация ще бъдат ангажирани в популяризирането на правата на децата, мониторинга и застъпничеството. Специално ще бъде акцентирано върху включването на деца и млади хора в дейности по разясняване правата на децата, правата на човека, различията и солидарността. В полза на децата в България и по света ще бъдат насърчавани различни форми на детско и младежко участие. Обществените медии и регулаторните органи ще бъдат ангажирани при подобряването и наблюдението на етичните стандарти на отразяване на теми, свързани с деца, и при промяната на социалните норми с цел намаляване на стигмата и дискриминацията, особено по отношение на ромите и други малцинствени групи. Медийните партньори също ще бъдат ангажирани при мобилизиране на ресурси и обществена подкрепа за социално включване, равнопоставеност, разнообразие и солидарност.

Осми междинен резултат:

71. До 2017 г. широката общественост и частният сектор мобилизират финансови ресурси в подкрепа на най-необлагодетелстваните деца в България и по света.

72. Този компонент цели максимално да увеличи финансовите ресурси за прилагане на програмата чрез осигуряване на устойчиви и нецелеви регулярни приходи, въвеждане и популяризиране на добри практики на социална отговорност, както и да продължи да развива донорска култура в България. Специален фокус ще бъде поставен върху подкрепата за съществуващите корпоративни партньорства на ниво корпоративна социална отговорност (подкрепа отвъд корпоративната филантропия и силна ангажираност на служителите и клиентите чрез различни средства, посредством заплати, обвързани с кауза, маркетинг, фондонабиране от клиенти) и създаването на нови стратегически партньорства. Ще бъдат въведени иновативни техники за фондонабиране, които да засилят подкрепата за най-уязвимите деца в България и в чужбина, както и ще бъдат тествани различни начини за дарения (лице в лице, онлайн, мобилни и други) за привличане на повече индивидуални донори. Ще бъдат осъществени различни дейности, свързани с директна работа за набиране на донори с еднократни дарения, както и за набиране на данни и разширяване на списъка на донори и превръщането им в редовни дарители.

Междусекторни

73. Този компонент ще подкрепя важни административни функции, като мониторинг и оценка, оперативни разходи, включително и за услуги и командировки, поддържане на офиса и други свързани със служителите разходи.

74. Основните партньори са Министерството на външните работи, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката, Министерството на младежта и спорта, Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие; Държавната агенция за закрила на детето; Агенцията за социално подпомагане; Народното събрание; Администрацията на Президента; Омбудсманът на Република България и Националното сдружение на общините в Република България. Активно партньорство ще бъде развивано и с гражданското общество, международните и националните НПО, мозъчни тръстове и изследователски центрове, университети, академии, медии, частен сектор, както и представители на самите деца. Ще бъде укрепен капацитетът на Съвета на децата към Държавната агенция за закрила на детето и неговия Секретариат с цел повишаване на координацията по специфични области, както е описано в Националната програма за закрила детето.

75. Ще бъде засилено партньорството със Световната банка в областта на социалното включване и реформа на публичните разходи, както и със Световната здравна организация в областта на здравеопазването за най-уязвимите семейства и деца. УНИЦЕФ ще работи с университети, изследователски организации и други заинтересовани страни за събирането на статистически данни и анализи относно положението на децата и финансирането на политиките, свързани с децата.

76. Активното сътрудничество с неправителствените организации и частния сектор е един от крайъгълните камъни на програмата. Представители на Националната мрежа за децата и други НПО, работещи в областта на закрилата на децата, както и на Националното сдружение на общините в Република България ще бъдат привлечени в планирането на програмата, изпълнението и оценката. Особена тежест ще се постави на засилването на подкрепата от страна на медиите и частния сектор, както и подкрепата от физическите лица за национални и международни програми за деца.

77. Министерството на външните работи и Министерството на труда и социалната политика отговарят от страна на Правителството за цялостната координация на програмата за страната.

78. Партньорството в страната ще подпомага и приемането, и прилагането на политики и стратегии от страна на държавата с фокус върху укрепването на националния капацитет за планиране, управление, прилагане и отчитане на резултатите от изпълняваните политики и програми от гледна точка на засилено използване на национални системи и процедури (като например управлението на публични финанси, счетоводство, одит, обществени поръчки, отчитане спрямо постигнати резултати и рамки за наблюдение). УНИЦЕФ ще продължи да прилага Хармонизирания подход за парични преводи (HACT), който опростява и хармонизира процедурите за парични преводи, използвайки подход, основаващ се на оценка на риска, намалява разходите, позволява по-добро планиране, концентрира се повече върху програмните резултати, набляга на и предвижда бъдещи мерки за развитието на капацитета, на база оценката на изпълняващия партньор. Основен приоритет за управлението на партньорството в страната ще бъде засилването на взаимната отговорност и прозрачност за постигането на ангажиментите на партньорството, както и за изграждането на по-ефективно и включващо партньорство с широк кръг партньори за развитие, за формулиране и оценка на напредъка в приложението на договорените ангажименти. (В съответствие с принципите, заложени в Парижката декларация за ефективността на помощите (2005 г.) и описани в Програмата за действие от Акра (2008 г.)

79. Правителството и УНИЦЕФ ще подготвят заедно застъпващи се работни планове, които описват дейностите, планирани да допринесат за постигане на резултатите по програмните компоненти и междинните резултати, описани в Рамката за резултатите и ресурсите от Плана за действие по Програмата за страната, и основаващи се на годишните прегледи. Други ключови заинтересовани страни ще бъдат поканени да участват в срещите по планиране. Застъпващите се работни планове ще бъдат преглеждани през годината в случай на необходимост вследствие на промени във финансовото положение или на промени в приоритетите.

80. Механизъм за съвместен годишен преглед на напредъка за всички програми, обхванати от Плана за действие, ще събира заинтересованите страни и Правителството в последното тримесечие на годината, а междинен преглед на партньорството с УНИЦЕФ за България ще се състои през 2015 г. На база на систематичен и дълбочинен преглед на напредъка по отношение на целите и планираните резултати на партньорството за страната междинният преглед ще идентифицира и осигури средносрочни корекции в ключовите елементи на Плана за действие, основаващи се на напредъка на национално и международно ниво (включително последващите Цели за развитие на хилядолетието след 2015 г.). Също така прегледът ще изведе основните изводи и ще отбележи как те могат да бъдат приложени от националните партньори за подобряване политиките и програмите за правата на децата и жените.

81. Всички парични преводи към изпълняващите партньори се основават на застъпващите се работни планове, договорени между изпълняващия партньор и УНИЦЕФ.

82. Работните планове са основата за превод на средства/ресурси към изпълняващите партньори и могат да се осъществяват чрез следните възможности:

A. Финансови средства, преведени директно на изпълняващия партньор:

i. Преди началото на дейностите (директен паричен превод), или

ii. След като дейностите са били завършени (възстановяване);

B. Директно плащане към доставчици или трети страни по задължения, поети от страна на изпълняващия партньор, на основание искане, подписано от упълномощения представител на изпълняващия партньор;

C. Директни плащания към доставчици или трети страни по задължения, поети от страна на УНИЦЕФ в подкрепа на дейности, договорени с изпълняващия партньор.

83. Директните парични преводи се заявяват и одобряват за програмни периоди за изпълнение, ненадвишаващи три месеца. Възстановяването на предварително одобрени разходи се заявява и одобрява на тримесечие или след приключване на дейностите. УНИЦЕФ не е длъжен да възстановява разходи, поети от изпълняващия партньор, които надвишават одобрените суми.

84. След приключването на всяка дейност всички неизразходвани средства се препрограмират по взаимно съгласие между изпълняващия партньор и УНИЦЕФ или се възстановяват.

85. Методът за парични преводи, размерът на плащанията, както и обхватът и честотата на контролните дейности могат да зависят от резултатите от преглед на капацитета за управление на публични финанси, когато става дума за правителствен изпълняващ партньор; или от резултатите от оценка на капацитета за финансово управление на изпълняващи партньори, които не са част от системата на ООН. Квалифициран консултант, като публична счетоводна фирма, избрана от УНИЦЕФ, може да направи такава проверка, в която изпълняващият партньор трябва да участва. Изпълняващият партньор може да участва при избора на консултанта.

86. Методите за парични преводи, размерът на плащанията, както и обхватът и честотата на контролните дейности могат да бъдат преразглеждани по време на изпълнението на програмата на база на резултатите от наблюдение на програмата, на разходите и отчитането, както и одити.

87. Стратегията за фондонабиране 2013 - 2017 г. ще се концентрира върху приоритетите на Програмата за страната чрез разширяване обхвата на фондонабирането от индивидуални дарители към частни фирми. Набраните средства ще бъдат използвани в подкрепа на компонента "други ресурси" на партньорството за страната и постепенно ще започнат да допълват основните "редовни ресурси". УНИЦЕФ ще продължи да развива програмата за редовно дарителство, като изследва възможностите на дигиталните медии, социалните мрежи, както и други иновативни механизми за набиране на средства.

88. Набирането на средства чрез национални комитети също ще продължи, като се концентрира върху социална закрила, ранно детско развитие и младеж. Ще се търси и тематично финансиране за сферите на образование, закрила на детето и социална политика.

89. Прилагането на това споразумение ще бъде наблюдавано чрез съвместни годишни прегледи и междинен преглед на напредъка през 2015 г. Интегрираният план за наблюдение и оценка (IMEP) към Плана за действие 2013 - 2017 г. предоставя общата рамка за съвместно наблюдение и оценка на Програмата за страната. Той очертава основните дейности по наблюдение, оценка и изследване, планирани в изпълнение на петгодишната програма за страната, свързани със съответни национални събития и механизми за отчитане. При изпълнението на Плана за действие Интегрираният план за наблюдение и оценка ще послужи в процеса на планиране и управление на програмата, основаващ се на резултати. Дейностите по наблюдение и оценка ще бъдат съответно подкрепяни от всички програмни средства.

90. Ще се прилагат подобрени практики за наблюдение, по-конкретно Наблюдение на резултатите за равнопоставеност (MoRES) в съответствие с фокуса на УНИЦЕФ върху равнопоставеността и ангажимента за насърчаване използването на данни и доказателства за посрещане потребностите на маргинализираните и уязвими деца. УНИЦЕФ ще работи в тясно сътрудничество с партньори, включително носителите на права, за оценка, анализ и намаляване или при възможност премахване на пречките и трудностите за достигане до най-уязвимите деца. Прилагането на Наблюдението на резултатите за равнопоставеност ще подкрепя определен избор или изменение на стратегиите и мерките, базирани на данни и доказателства, което позволява навременното постигане на резултати за най-уязвимите.

91. Очаква се УНИЦЕФ да продължи да изпълнява важна роля в наблюдаването на положението на децата и жените (на национално и местно ниво) и да проследява напредъка към постигане на националните цели за развитие в областите на неговата компетентност. Ще бъде прилаган набор от индикатори (дезагрегирани, където е необходимо), за да се установи напредъкът във: ранно детско развитие; достъп до качествено приобщаващо образование за уязвимите деца и младежи; социална закрила за деца и семейства, особено по отношение на разделянето на семейства; правосъдие за деца и др.

92. УНИЦЕФ ще подкрепи заинтересованите страни в България за осъществяването на съвместна оценка на избрани области, като развитието на приемна грижа и услугите в домашна среда. Ще се проведат изследвания и проучвания относно причините за незаписване в училище, положението на децата на мигранти, отразяването на правата на децата в медиите, причините за завишената детска смъртност в някои области на страната, политики и механизми за детско участие, достъп до качествено здравеопазване и др., както и актуализирането на ситуационния анализ на положението на децата и жените.

93. Наблюдението и оценката на постигането на резултати, съсредоточени върху равнопоставеността, като част от Програмата за страната (наблюдение на изпълнението) ще се осъществява чрез: съвместни посещения на място; попълването на отчети за дейностите, осъществявани с Финансова подкрепа към правителството (CAG); годишни доклади за напредъка, както и специални проучвания за установяване на начални данни и проследяване на промените (напр. проучване за измерване напредък по индикаторите на Плана за действие).

94. Изпълняващите партньори се съгласяват да сътрудничат с УНИЦЕФ за наблюдение на всички дейности, осъществявани с преводи на парични средства, и ще подпомагат достъпа до съответните финансови документи и до служители, отговарящи за администриране на паричните средства, предоставяни от УНИЦЕФ. За тази цел изпълняващите партньори се съгласяват на следното:

A. Периодични прегледи на място и проверки на финансовите документи от УНИЦЕФ или негови представители;

B. Програмно наблюдение на дейностите в съответствие със стандартите и насоките на УНИЦЕФ за посещения на място;

C. Специални или насрочени одити. УНИЦЕФ в консултации с Министерството на външните работи и Министерството на труда и социалната политика ще разработи план за одит, като се дава приоритет на одитите на изпълняващи партньори, които получават големи парични суми от УНИЦЕФ, както и на тези, чийто капацитет за финансово управление се нуждае от укрепване.

95. Като се има предвид, че Сметната палата на България е висшата одиторска институция и отговаря на съществуващите стандарти за страните - членки на Европейския съюз, УНИЦЕФ ще разчита на системите й за одит и ще се позовава на нейните одити, като няма да провежда одити на правителствени партньори. Оценката и одитите на неправителствените изпълняващи партньори ще се провеждат в съответствие с политиките и процедурите на УНИЦЕФ.

96. Изпълнителният съвет на УНИЦЕФ одобри общи задължения на стойност не по-висока от равностойността на 3 750 000 щ.д. от Редовните ресурси (РР) на УНИЦЕФ при наличие на средствата за изпълнение на дейностите, описани в този План за действие по Програмата за страната за периода от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2017 г.

97. Изпълнителният съвет на УНИЦЕФ също упълномощи УНИЦЕФ да търси допълнително финансиране, за да подпомогне изпълнението на програмите, описани в този План за действие, наричани "Други ресурси", на стойност, равняваща се на 12 500 000 щ.д. Наличието на тези средства ще зависи от интереса на донорите към предложените дейности. За тази цел УНИЦЕФ ще извършва застъпничество за подкрепа към местната и международната общност.

98. Горепосочените ангажименти и предложения изключват финансиране, получено в отговор на спешни призиви, които може да бъдат отправени от Правителството или от системата на ООН в отговор на молба на Правителството.

99. В случаите на директен превод на парични средства или възстановяването им УНИЦЕФ ще уведомява изпълняващия партньор за одобрените от УНИЦЕФ суми и ще превежда финансовите средства към изпълняващия партньор в срок от пет дни.

100. В случаите на директни плащания към доставчици или трети лица по задължения, поети от страна на изпълняващия партньор на основание на искане, подписано от упълномощения представител на изпълняващия партньор; или към доставчици или трети страни по задължения, направени от страна на УНИЦЕФ в подкрепа на дейности, съгласувани с изпълняващия партньор, УНИЦЕФ ще извърши плащането в срок от пет дни.

101. УНИЦЕФ няма да носи никаква пряка отговорност по отношение на договорените споразумения, направени между изпълняващия партньор и трета страна доставчик.

102. Подкрепата на УНИЦЕФ за разработването и изпълнението на дейностите в рамките на Плана за действие може да включва техническа помощ, парична подкрепа за закупуване на консумативи и оборудване, транспорт, средства за застъпничество, проучвания и изследвания, консултации, разработване на програми, наблюдение и оценка, обучения и подкрепа на персонала. Част от подкрепата на УНИЦЕФ може да бъде насочена към неправителствените организации и организации на гражданското общество, както е договорено в рамките на отделните програми.

103. УНИЦЕФ ще назначава служители и консултанти за разработването и поддържането на програмата, за техническа помощ, както и за дейности по наблюдението и оценката.

104. След извършване на годишни прегледи на напредъка по изпълнението на програмата средствата на УНИЦЕФ се разпределят всяка календарна година и в съответствие с Плана за действие. Бюджетите ще бъдат развити и подробно описани в застъпващите се работни планове. По взаимно съгласие между Правителството и УНИЦЕФ, ако ходът на изпълнение на някой от проектите е значително под годишните разчети, средствата, които не са определени от донорите на УНИЦЕФ за конкретни проекти, могат да бъдат преразпределяни към други проекти, еднакво важни и полезни за програмата и които се очаква да се осъществят с по-бърз темп.

105. УНИЦЕФ ще се консултира със съответните министерства и агенции за своевременните искания на парична подкрепа, консумативи и оборудване или услуги. УНИЦЕФ ще информира съответните длъжностни лица за движението на стоките, за да улесни ефикасното и навременното им освобождаване, складиране и разпределение.

106. След консултиране с основния координатор за сътрудничество от страна на Правителството УНИЦЕФ си запазва правото да изисква съвместен преглед на използването на доставените стоки, които не се ползват за целите, определени в Плана за действие и застъпващите се работни планове, за да преразпредели тези стоки в рамките на Плана за действие.

107. В случаите, когато повече от една агенция на ООН подкрепя един и същ изпълняващ партньор, наблюдението на програмата, финансовото наблюдение и одитът ще се осъществяват съвместно или ще се координират с тези агенции на ООН.

108. Правителството ще предоставя целия персонал, помещения, консумативи, техническа помощ и средства, текуща и нетекуща подкрепа, необходима за осъществяване на програмата, с изключение на осигурените такива от УНИЦЕФ и/или други агенции на Организацията на обединените нации, международни организации, двустранни агенции или неправителствени организации.

109. При организиране на периодичните срещи за преглед на програмата и планиране, включително на годишни прегледи, годишни срещи за планиране и междинния преглед, Правителството ще насърчава и улеснява участието на донори, агенции на ООН, членове на Изпълнителния съвет на УНИЦЕФ, неправителствени организации и организации на гражданското общество, в зависимост от случая.

110. Правителството ще подкрепя усилията на УНИЦЕФ за набиране на средства, необходими за покриване на финансовите нужди на Програмата за сътрудничество, и ще съдейства на УНИЦЕФ, като: насърчава потенциални правителства донори да предоставят на УНИЦЕФ средствата, необходими за изпълнение на нефинансираните компоненти от програмата; подкрепя усилията на УНИЦЕФ за набиране на средства по програмата от частния сектор както в България, така и по света; и като разрешава финансов принос в подкрепа на тази програма от физически и юридически лица и фондации в България в съответствие с българското законодателство.

111. Изпълняващите партньори използват стандартен отчет за Одобряване на финансирането и удостоверяване на разходите (FACE), отразяващ дейностите по Застъпващия се работен план, за да заявяват отпускането на финансиране или за да получат съгласие, че УНИЦЕФ6ще възстанови или директно ще заплати планираните разходи. Изпълняващият партньор ще използва FACE за отчитане изразходването на получените средства. Изпълняващият партньор ще посочи нарочен представител(и), упълномощен(и) да предоставят банкова информация, да прави искания и удостоверява усвояването на средствата. FACE ще се подписва от нарочния(те) представител(и) на изпълняващия партньор.

112. Паричните средства, преведени на изпълняващия партньор, трябва да бъдат изразходвани само за целите на дейностите, както са приети в Застъпващия се работен план.

113. Паричните средства, получени от Правителството и национални НПО в качеството им на изпълняващи партньори, ще бъдат използвани съгласно установените национални разпоредби, политики и процедури и в съответствие с международните стандарти, по-специално насочени към гарантиране, че паричните средства се усвояват за дейностите, предвидени в застъпващите се работни планове, и гарантиращи, че отчетите за пълното усвояване на всички преведени парични средства са представени на УНИЦЕФ в рамките на шест месеца от получаването на средствата. В случай че някои от националните разпоредби, политики и процедури не са в съответствие с международните стандарти, ще бъдат прилагани разпоредбите, политиките и процедурите на УНИЦЕФ.

114. В случаите, когато изпълняващи партньори са международни неправителствени организации и междуправителствени организации, получените парични средства ще бъдат усвоени в съответствие с международните стандарти, като изрично се гарантира че средствата са използвани за дейностите, предвидени в застъпващите се работни планове, и че отчетите за усвояване на получените средства са представени на УНИЦЕФ в рамките на шест месеца от получаването на средствата.

115. За да се улеснят планираните и специалните одити, всеки изпълняващ партньор, който получава парични средства от УНИЦЕФ, ще осигурява на УНИЦЕФ или негов представител своевременен достъп до:

i. Всички финансови документи, които установяват данни във връзка с преводите на парични средства, осигурени от УНИЦЕФ;

ii. Всички съответни документи и персонал, свързани с дейността на структурите за вътрешен контрол на изпълняващия партньор, през които са преминали преводите на паричните средства.

116. Констатациите на всеки одит ще бъдат докладвани на изпълняващия партньор и на УНИЦЕФ. В допълнение всеки изпълняващ партньор ще:

i. Получава и преглежда одиторския доклад, издаден от одиторите;

ii. Предоставя своевременно на УНИЦЕФ своето становище за приемане или отхвърляне на препоръките от одита;

iii. Предприема своевременни действия за изпълнение на приетите препоръки от одита;

iv. Докладва на УНИЦЕФ за изпълнението на приетите препоръки от одита на всяко тримесечие.

117. В съответствие с Основното споразумение за сътрудничество Правителството ще бъде отговорно за освобождаването, приемането, складирането, разпределението и отчитането на консумативи и оборудване, предоставени от УНИЦЕФ. Стоките, внасяни от УНИЦЕФ и предназначени за програмите за сътрудничество в съответствие с основния план за действие, не се облагат с преки данъци, ДДС, такси, пътни такси и митни сборове. По отношение на стоките, закупени на място от УНИЦЕФ за програмите за сътрудничество, при условията на раздел VIII от Конвенцията за привилегиите и имунитетите на Обединените нации Правителството предприема необходимите административни мерки за възстановяване или връщане на ДДС, платим като част от цената. (Член VII, т. 6 от Основното споразумение за сътрудничество между правителството на Република България и Детския фонд на Организацията на обединените нации (УНИЦЕФ), ратифицирано със закон, приет от 39-то НС на 9.02.2005 г. - ДВ, бр. 17 от 2005 г., издадено от Министерството на външните работи - ДВ, бр. 58 от 2005 г., в сила за Република България от 24.06.2005 г.)

118. Финансовата подкрепа за пътни разходи, стипендии, хонорари и други разходи ще бъде определена в размери, съизмерими с тези в страната, но не по-високи от тези, прилагани в системата на ООН (като са определени в документите на Комисията на ООН за международна гражданска служба (ICSC). Правителството ще улеснява периодичните посещения на място на представителите на УНИЦЕФ за проследяването на програмните дейности, наблюдението на програмната подкрепа, оценката на напредъка и събирането на информация за разработване на програми/проекти, наблюдение и оценка.

119. Правителството ще упълномощава публикуването на резултатите от Програмата за сътрудничество и опита, натрупан по нея, в различни национални и международни медии.

120. В съответствие с разпоредбите на Основното споразумение за сътрудничество Правителството ще носи отговорност за предприемане на действия по всякакви искове, внесени от трети страни срещу УНИЦЕФ и неговите длъжностни лица, съветници и представители. УНИЦЕФ и неговите длъжностни лица, съветници и представители няма да носят отговорност по каквито и да било искове и отговорности, произтичащи от действия по това споразумение, освен в случаите, когато е постигнато взаимно съгласие между Правителството и УНИЦЕФ, че тези искове и отговорности са в резултат на груба небрежност или неправомерно поведение от страна на тези съветници, представители или служители.

121. Този План за действие по Програмата за страната отменя всички подписани по-рано Планове за действие и влиза в сила с подписването му, но ще се тълкува, че обхваща всички дейности по програмата за периода от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2017 г.

122. Планът за действие може да бъде изменян по взаимно съгласие между Правителството и УНИЦЕФ въз основа на резултатите от годишните прегледи, междинния преглед или непреодолими обстоятелства.

123. Нищо в този План за действие по Програмата за страната не може да бъде тълкувано като отказ от защитата на УНИЦЕФ, предоставена в съответствие със съдържанието и смисъла на Конвенцията за привилегиите и имунитетите на ООН, приета от Общото събрание на ООН на 13 февруари 1946 г., която е подписана от правителството на България.

В уверение на което долуподписаните надлежно упълномощени лица подписаха този План за действие по Програмата в страната на 10.10.2013 г. в София, Република България.