Държавен вестник, брой 18 от 1.III

Чл. 1. Актовете за раждане, женитба и смърт се съставят от длъжностното лице по гражданското състояние в общинския народен съвет, в територията на който са станали тия събития.

Обявяването на тези събития се извършва пред длъжностното лице по гражданското състояние в общинския народен съвет.

Службата на длъжностно лице по гражданското състояние се изпълнява от председателите на общинските народни съвети или от други длъжности лица, на които те възложат тази служба с нарочна заповед.

Длъжностните лица по гражданското състояние действуват само в пределите на своите общини.

Чл. 2. Длъжностните лица по гражданското състояние не могат да участвуват като съставители в актовете, в които те са обявители, свидетели или страни.

Актовете, в които длъжностното лице по гражданското състояние е обявител, свидетел или страна, се съставят от негов заместник.

Чл. 3. Обявители могат да бъдат само пълнолетни лица, които не са поставени под запрещение и живеят в общината, в която се съставя акта. Обявител при акта за раждане може да бъде и непълнолетно лице, ако то е родител на детето.

Чл. 4. Длъжностното лице по гражданското състояние след като получи заявление или сведение за раждане, женитба или смърт, и след като се удостовери в истинността на събитието, вписва в акта всички данни, които той трябва да съдържа, съгласно настоящия правилник.

В акта не се вписват заявления или сведения, каквито Законът и правилникът не изискват или забраняват.

Чл. 5. Вписването се извършва, като се попълват с ръка с черно мастило съответните празни места в актовете - формуляри. Останалите непопълнени части от празните места се зачертават.

(Ал. 2 изм. - Изв., бр. 2 от 1962 г.) Актовете за гражданското състояние, които се съставят въз основа на актове, съставени другаде, се вписват в съответните текущи регистри по реда на постъпването им в общината и се отбелязват в азбучника за годината, която съответствува на годината на раждането.

(Ал. 3 изм. - Изв., бр. 2 от 1962 г.) Въз основа на актовете, протоколите, решенията и определенията, които се изпращат, съгласно § чл. 22, 44, 45, 46 и 53 се съставят нови актове по образец и в тях се отбелязва за изяснение въз основа на какъв документ е съставен актът.

Чл. 6. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 96 от 1952 г.) Когато съставеният акт за гражданско състояние се отнася до чужд гражданин, длъжностното лице по гражданското състояние изпраща служебно преписа от акта чрез околийския народен съвет в отдел "Организационно-инструкторски за изпълкомите на народните съвети на депутатите на трудещите се" при Министерския съвет, който, след като завери подписа и печата поставени в околийския народен съвет, препраща преписа в Министерството на външните работи, за да бъде изпратен на длъжностното лице по гражданското състояние по местожителството на лицето в чужбина.

При съставяне на такъв акт, длъжностното лице по гражданското състояние трябва да изиска документ за чуждото гражданство. В съставения акт се отбелязва представения документ и последното местожителство на чуждия гражданин в чужбина.

Чл. 7. (Попр. - ДВ, бр. 42 от 1950 г.) Актовете носят съответно заглавие и номер по ред. В заглавието на всеки акт се вписват името, презимето, й семейното име на лицето или лицата, за които се отнася, напр. "Акт за раждане № 15 на Иван Драганов Пиперков" или: "Акт за женитба № 21 на Стоян Димитров Станчев с Ана Петрова Райкова".

Номерацията на актовете следва непрекъснато и в случая, когато се вписват актове, протоколи, решения и определения, съставени от други лица и учреждения, съгласно чл. 5, ал. II и III.

Чл. 8. Съставянето на актовете се извършва веднага след обявяването на събитията, които се констатират с тях, в присъствието на обявителите (и на свидетелите при актовете за женитба) и те не могат да се оттеглят преди да им се прочете съставения акт и преди да го подпишат.

Длъжностното лице по гражданското състояние подписва акта веднага след това.

Чл. 9. Ако някой от обявителите или свидетелите не могат да подпишат акта, прави се бележка върху мястото на подписите за причината на препятствието (неграмотност, старост, повреда в ръката и пр.), след което поставят отпечатък на десния си палец без да се подписват от други лица.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 1956 г., отм. - Изв., бр. 2 от 1962 г.).

Чл. 11. Съставянето на актовете става безплатно.

Чл. 12. Обявяване на раждането трябва да се направи е течение на седем дни от деня на раждането, като самият ден на раждането не се брой.

Чл. 13. (Попр. - ДВ, бр. 42 от 1950 г.) Задължението за обявяване, на раждането тежи преди всичко на бащата на детето. Той трябва да направи това лично или чрез пълномощник, снабден с особено за това нотариално пълномощно

Когато бащата е умрял, отсъствува или се намира в невъзможност да действува поради тежка болест, лишение от свобода и др. или пък е неизвестен, задължението за обявяването на раждането тежи върху лекаря, акушерката или всяко друго лице, което е присъствувало при раждането.

В тия случаи, ако раждането е станало в, родилен дом, болница и други подобни, то трябва да се обяви от управителя да заведението или от лицето, на което то е възложило това с заповед. (обр. № 24).

Задължение за обявяване на раждането тежи и върху лицето, в дома на което е станало раждането, когато майката е родила вън от своето жилище и бащата отсъствува или е възпрепятствуван майката също има право да обяви раждането, сама или чрез упълномощено лице, но върху нея не тежи задължение да направи това.

Чл. 14. Длъжностното лице по гражданското състояние не пристъпва към съставяне на акта, докато не се удостовери за събитието на раждането и за пола за роденото дете чрез лекар, фелдшер или акушерка, на които за всеки отделен случай се възлага да отиде в жилището, гдето е станало раждането, да изискат да им се представи детето и да констатират неговия пол. Резултатът от проверката се съобщава писмено на длъжностното лице по гражданското състояние (обр. № 2).

В общини, където няма лекар, фелдшер или акушерка, длъжностното лице по гражданското състояние се удостоверява лично по изложения по-горе начин за раждането и за пола на детето, освен ако това му е станало известно по друг положителен начин.

Чл. 15. Актът за раждане трябва да показва общината, адреса, годината, месеца, деня и часа на раждането, пола на новороденото и името, което му се дава.

Ако детето е родено мъртво, в заглавието, както и в текста на акта, вместо името се написва: "Мъртвородено дете".

Детето се смята родено живо, когато е имало белодробно дишане. Ако бременността е траяла по-малко от 28 седмици или ако детето е с дължина от върха на главата до петите по-малко от 35 сантиметра, счита се, че има помятане и в тия случаи не се съставя акт за раждане.

Чл. 16. (Доп. - ДВ, бр. 96 от 1952 г., доп. - Изв., бр. 2 от 1960 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 1971 г.) Когато детето е родено живо и произхожда от брачно съжителство, в акта за раждане се вписват собственото, бащиното и фамилното име на бащата и майката. Бащата и майката се вписват с фамилното име, което носят, и с фамилното име по баща.

В акта за раждане се вписват още и занятието, вида и наименованието на заведението, където се упражнява занятието, обществената група, местожителството, гражданството, народността и възрастта на бащата и майката, както и кое по ред дете на майката е роденото.

В акта за раждане се вписва и народността на детето.

Когато родителите са от българска народност, детето е от същата народност.

Когато родителите са от различна народност и един от тях е от българска народност, детето се вписва по народност българин.

Когато родителите не са от българска народност, те могат по взаимно съгласие да впишат за народност на детето народността на единия от тях или българска народност. С писмена молба те могат да поискат детето им да се впише по народност българин и след съставянето на акта за раждане.

Чл. 17. В акта за раждане на извънбрачно живо дете името и другите сведения на бащата не се показват, освен когато той признае детето за свое с обявяването на раждането, с писмена декларация, подадена пред длъжностното лице по гражданското състояние, в завещание или в друг писмен акт с нотариално заверен подпис. Името на майката се посочва винаги в акта за раждане, когато тя самата, лично или чрез пълномощник, обяви раждането или това става от учреждение или от домакина на частния дом, където е родила или от другите лица, посочени в чл. 13, щом майката е известна (обр. № 1).

Чл. 18. В акта за раждане на мъртво дете трябва, освен сведенията по чл. чл. 16 и 17, да се покаже още и причината на смъртта, както и траенето на бременността, доколкото това може да се определи според представените документи от лекаря или други сведения (обр. № 1).

Чл. 19. Когато майката е родила две или повече деца (близнаци), длъжностното лице по гражданското състояние съставя отделен акт за всяко дете, като показва във всеки акт точно часа и минутата на раждането на всяко дете от близначетата, номера на акта на другото близначе и реда, по който те са родени (обр. № 1).

Чл. 20. Когато едно дете е родено живо, но е умряло преди обявяването на неговото раждане, длъжностното лице по гражданското състояние съставя отделен акт за раждане и акт за смърт на същото (обр. № 1 и № 8).

Чл. 21. (Попр. - ДВ, бр. 42 от 1950 г., изм. - Изв., бр. 2 от 1962 г.) Длъжностното лице по гражданското състояние съставя акт за раждане на всяко дете, родено в общината, независимо от това дали родителите са жители или не на същата община.

Ако родителите са жители на селище от съставна община, в което има пълномощничество, или в друг район на населеното място, ако общината е разделена на райони, акт за раждане не се съставя по месторождението, а в селището или района, където родителите имат местожителството си.

След съставянето на акта, ако детето има брачен произход, длъжностното лице по гражданското състояние изпраща в десетдневен срок съобщение до общината, където родителите имат своето местожителство, за да бъде вписано детето в регистрите за населението като член от семейството на родителите. Ако родителите имат различни местожителства, съобщението се изпраща до общината по местожителството на оня от родителите, при когото детето ще живее. По същия начин се постъпва и в случаите, когато детето има извънбрачен произход, но самотната майка е заявила, че запазва детето при себе си за отглеждане.

Ако роденото дете е извънбрачно и самотната майка заяви, че не желае да запази детето при себе си за отглеждане, детето се вписва в регистрите на населението в общината по месторождението му, като се открива партида на здравното заведение.

Чл. 22. (Попр. - ДВ, бр. 42 от 1950 г.) Когато на длъжностното лице по гражданското състояние се представи намерено, живо дете, то съставя протокол затова, в който се показва времето и мястото, гдето е намерено детето, и се описват дрехите, в които то е било завито, както и другите предмети намерени при него.

Протоколът трябва да съдържа още особените белези, които съществуват по тялото на детето, неговата предполагаема възраст, пола му, името, презимето и семейното име, които му се дават, а така също и всички обстоятелства, които могат да улеснят детето да открие родителите си или последните да го намерят и припознаят.

Този протокол се съставя по обявяването на лицето, което предава детето и в присъствието на двама свидетели, избрани от длъжностното лице по гражданското състояние.

Такъв протокол се съставя и когато детето се представи на длъжностното лице по гражданското състояние от управителя на едно обществено заведение, в което то е било предадено.

(Ал. 5 изм. - Изв., бр. 2 от 1962 г.) В този случай, обстоятелствата които според предидущата алинея, се поместват в протокола, се съобщават писмено от управителя на заведението. Въз основа на протокола се съставя акт за раждане, а самият протокол се прилага към акта и съставлява неразделна част от него.

Името, презимето и семейното име на намереното дето се дават от длъжностното лице по гражданското състояние и то обикновено употребяеми имена

Чл. 23. Когато намереното дете е родено живо, но е умряло преди да е съставен протокол за намирането му, длъжностното лица по гражданското състояние съставя, освен протокола за намирането му, съгласно чл. 22, още и акт за смърт, в който се вписват само данните, които са известни.

Когато се установи, че намереното дете е мъртвородено, съставя се само акт за раждане на мъртво дете, съгласно чл. чл. 15 - 18.

Чл. 24. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 96 от 1952 г., изм. - ДВ, бр. 6 от 1954 г.) Ако раждането не бъде обявено в предвидения в чл. 12 срок, длъжностното лице по гражданското състояние, което е узнало за това, отива лично при новороденото дете, констатира пола му, събира от околните лица сведения кога се е родило детето и съставя протокол (обр. № 26), а на лицето, което е било длъжно да обяви в срок раждането, съставя акт.

Акт за преследване на лицето, което е било длъжно да обяви раждането, се съставя и в случая, когато то го е обявило, но след установения срок.

(Ал. 3, нова - ДВ, бр. 6 от 1954 г.) На лицето, което е било длъжно, но не е обявило раждането или го е обявило след срока, се налага глоба по чл. 207, ал. 1 от Наказателния закон с наказателно постановление, което се издава от председателя на изпълнителния комитет на съответния народен съвет на депутатите на трудещите се, в който е трябвало да се състави актът за раждането, или от определено от него длъжностно лице при същия народен съвет съгласно разпоредбите, които се съдържат в глава XXVIII от Наказателно- процесуалния кодекс.

Чл. 24а. (Нов - ДВ, бр. 64 от 1954 г.) След като длъжностното лице по гражданско състояние състави акта за раждане, веднага се издава задължително и безплатно удостоверение за раждане (образец № 4-а).

Удостоверение за раждане, което се издава за пръв път, се счита за оригинал и се издава от народния съвет на депутатите на трудещите се, където е станало събитието и който е съставил акта на раждане.

(Ал. 3 изм. - Изв., бр. 2 от 1962 г.) Издаваните такива удостоверения за втори, трети път и т.н. са дубликати и се таксуват.

Удостоверения за раждане, могат да се издават и на лица, родени преди влизането в сила на Закона за заменяване на кръщелните свидетелства с други документи за гражданско състояние, ако имат съставен акт за раждане или препис от такъв, вписан в регистрите на съответния общинска народен съвет.

Чл. 25. Бракосъчетанието се извършва публично в сградата на народния съвет.

По възможност общините определят специална зала за извършването на бракосъчетанието.

Чл. 26. (Попр. - ДВ, бр. 42 от 1950 г.) Когато някой от встъпващите в брак не може да се яви в сградата на народния съвет поради болест, бракосъчетанието се извършва там, където се намира болният.

Чл. 27. Бракосъчетанието, може да се извърши във всяка община, без оглед на това дали встъпващите в брак лица имат местожителството си в тази община или не.

Чл. 28. Бракосъчетанията се извършват във всеки присъствен и неприсъствен ден, в предварително определено време, което не може да бъде no-малко от 3 часа дневно.

Чл. 29. Ако встъпващите в брак не са лично познати на длъжностното лице по гражданското състояние, те удостоверяват своята самоличност с личните си карти.

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 6 от 1954 г.) Преди бракосъчетанието длъжностното лице по гражданското състояние напомня на встъпващите в брак, че те не могат да сключват брак:

1. ако не са навършили 18 годишна възраст.

Бракосъчетанието се извършва и когато встъпващите в брак са навършили 16 годишна възраст, ако те представят разрешение от председателя на окръжния съд;

2. ако са роднини по права линия, ако са брат и сестра или ако са осиновител и осиновен. Това родство е пречка за встъпване в брак и когато е породено от съжителство между лица, които не са били бракосъчетани.

Когато встъпващите в брак са роднини по съребрена линия в трета или четвърта степен, бракосъчетанието се извършва, ако те представят разрешение от председателя на Президиума на Народното събрание;

3. ако някой от тях е поставен под пълно запрещение;

4. ако някой от тях страда от душевна или физическа болест, която не му позволява да изяви действително съгласие за встъпване в брак или която може да изложи на сериозна опасност здравето на другата страна или на поколението.

5. ако някой от тях се намира в брак с друго лице;

В случай че някой от брачосъчетаващите се встъпва във втори или последващ брак, по-раншният брак трябва да е прекратен поради смърт на другия съпруг, поради развод или поради обявяването му за недействителен.

6. (отм. - Изв., бр. 2 от 1962 г.).

Чл. 31. След това длъжностното лице изисква от встъпващите в брак писмена декларация, че не съществува някоя от посочените в предходния член пречки за сключване на брака и ги предупреждава, че за лъжлива декларация виновните се наказват по Наказателния закон (обр. № 6).

Чл. 32. При бракосъчетанията трябва да присъствуват двама свидетели, които се посочват от встъпващите в брак. Те трябва да са пълнолетни, роднини или нероднини. Длъжностното лице се удостоверява в самоличността по личните им карти или с други документи.

Длъжностното лице по гражданското състояние не трябва да приема за свидетел лице, за което знае, че вследствие на осъждане е лишено от правото да бъде свидетел при извършване на актовете.

Чл. 33. Длъжностното лице по гражданското състояние запитва встъпващите в брак поотделно, в присъствието на свидетелите, желаят ли да встъпят в брак помежду си и ако те отговорят утвърдително, обявява ги за бракосъчетани.

Чл. 34. (Попр. - ДВ, бр. 42 от 1950 г.) Веднага след това длъжностното лице по гражданското състояние съставя акт за женитба. Той може да бъде написан и от други служители при народния съвет. Удостоверение за граждански брак, въз основа на акт за женитба (обр. № 7), се дава веднага на бракосъчетаните безплатно; въз основа на него, те могат, ако желаят, да получат и черковно благословение на брака си.

Когато бракосъчетанието се извършва вън от сградата на народния съвет, актът за женитба се съставя на мястото, където то е било извършено,

Чл. 35. Актът за женитба (обр. № 5) съдържа:

а) името, презимето и семейното име на длъжностното лице по гражданското състояние, което е извършило бракосъчетанието;

б) годината, месеца и деня, в който е извършено бракосъчетанието;

в) мястото, където е извършено бракосъчетанието;

г) (доп. - ДВ, бр. 96 от 1952 г.) името, презимето и семейното име, възрастта, занятието, вид и наименование на заведението, стопанството или учреждението и населеното място, където се упражнява занятието, обществена група, местожителството, месторождението, народността, гражданството й предишното семейно положение на съпрузите;

д) името, презимето и семейното име и местожителството на техните родители;

е) (изм. - ДВ, бр. 6 от 1954 г.) разрешението на председателя на окръжния съд и от председателя на Президиума на Народното събрание в случаите на чл. 30, точки 1, 2 и 6;

ж) в кой по ред брак встъпва всеки от съпрузите;

з) името, презимето, семейното име и местожителството на свидетелите;

и) бележка от длъжностното лице, че се е удостоверило в самоличността на встъпващите в брак и че им е напомнило за пречките за сключване на брака и за наказателната отговорност за лъжлива декларация;

к) изявленията на съпрузите, че са съгласни да встъпят в брак и на длъжностното лице по гражданското състояние, че е обявило брака за сключен;

л) (изм. - ДВ, бр. 6 от 1954 г.) изявления на съпрузите относно фамилното име, което ще носят след брака;

м) изброяване на всички представени доказателства - писмена декларация и разрешение.

Чл. 36. Актът се прочита от длъжностното лице по гражданското състояние и се подписва от него, от съпрузите и свидетелите.

Чл. 37. (Изм. - Изв., бр. 2 от 1962 г.) Когато бракът е сключен вън от общината, гдето е местожителството на съпрузите, длъжностното лице, което е съставило акта е длъжно в десетдневен срок да изпрати съобщение до общината по местожителството на съпрузите, за да се отбележи събитието в регистрите на населението. Ако съпрузите имат различни местожителства, изпращат се съобщения по местожителството на всеки от тях.

Вписването на преписа от акта в регистъра става в деня, когато е получен в народния съвет (обр. № 5).

Чл. 38. Актът за смъртта трябва да се състави най-късно 24 часа след настъпването на смъртта. Погребението не може да се извърши без разрешение на длъжностното лице по гражданското състояние. Разрешението се дава безплатно (обр. № 25).

Длъжностното лице по гражданското състояние дава това разрешение след като се удостовери лично или чрез натоварено от него лице за смъртта и то 24 чеса след нея.

Чл. 39. Актът за смърт трябва да съдържа:

1) годината, месеца, деня, часа н минутата, когато е настъпила смъртта;

2) (доп. - ДВ, бр. 96 от 1952 г.) името, презимето и семейното име, семейното положение, дата на раждането, занятието, вид и наименование на заведението, стопанството или учреждението и населеното място, където се упражнява занятието, обществена група, местожителството, гражданството, народността и месторождението на умрелия;

3) причината на смъртта, когато тя е известна и не е забранено да се показва:

4) името, презимето и семейното име на съпруга, ако умрялото лице е било женено;

5) името, презимето, семейното име и местожителството на обявителя;

6) че длъжностното лице се е удостоверило в действителността на смъртта

и

7) по възможност името, презимето, семейното име и местожителството на бащата и майката на умрелия (обр. № 8).

Чл. 40. Смъртта на лице умряло в болница, в училище, в затвор, в пансион или в друго заведение се обявява писмено от управителя на заведението. Обстоятелството, че смъртта в настъпила в затвора не се посочва в акта.

Заедно с обявяването на смъртта, на длъжностното лице по гражданското състояние се съобщават и всички сведения, които съгласно предидущия член се изискват за съставянето на акта (обр. № 8).

Чл. 41. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 64 от 1954 г.) Актът за смърт при изпълнена смъртна присъда се съставя от длъжностното лице по гражданското състояние в мястото на изпълнението на присъдата, след като то се уведоми затова писмено от директора на затвора.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 64 от 1954 г.) Сведенията, които съгласно чл. 39 трябва да съдържа този акт, се дават от директора на затвора, но в акта не се посочва причината на смъртта.

Чл. 42. Когато има признаци или улики за насилствена смърт, или други обстоятелства, които възбуждат съмнения за такава смърт, актът за смъртта не се съставя докато не се извърши съдебно медицинско освидетелствуване върху тялото на умрелия.

След освидетелствуването, длъжностното лице по гражданското състояние съставя акт според сведенията, които му изпраща длъжностното лице по разпореждане, на което е станало освидетелствуването. В съставения акт, в графата "Бележка", се отбелязва, че актът е съставен въз основа на протокол за медицинско освидетелствуване с дата .....................................

Тези сведения се извличат от протокола по освидетелствуването и трябва да съответствуват доколкото е възможно, на онези, които се изискват за съставянето на акт за смърт. Длъжностното лице може да събере сведения за съставянето на акта и по друг начин.

Чл. 43. (Изм. - Изв., бр. 2 от 1962 г.) Във всичките гореизброени случаи, когато актът за смърт е съставен не в общината, гдето умрелия е имал своето местожителство, а в друга община, длъжностното лице по гражданското състояние, което го е съставило, е длъжно да изпрати в десетдневен срок съобщение да длъжностното лице по гражданското състояние в общината, където умрелият е имал местожителството си, за да направи отбелязване в регистрите на населението.

Чл. 44. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1952 г., изм. - Изв., бр. 2 от 1962 г.) Когато не е възможно да се намерят или да се познаят труповете на умрелите, но е със сигурност известно кои са загиналите, председателят на общинския народен съвет или натоварено от него лице съставя затова протокол и го изпраща на районен прокурор, по грижите на когото, в разрешението на народният съд, се съставят актове за смъртта на всяко от затичалите лица (обр. № 3).

Чл. 45. (Изм. - Изв., бр. 2 от 1962 г.) Когато едно лице бъде обявено от съда за умряло (чл. чл. 14 и 15 от Закона за лицата и семейството), председателят на съда изпраща препис от влязлото в законна сила решение на длъжностното лице по гражданското състояние по последното местожителство на умрелия, за да се състави акт за смъртта.

Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1952 г.) Запретено е на длъжностното лице по гражданското състояние да съставя акт за смърт на едно лице, което е погребано без нужното затова разрешение. Акт за смърт на такова лице се съставя само, когато по искането на заинтересуваните лица или на прокурора, народният съд разреша това с влязло в законна сила определение.

(Ал. 2 отм., предишна ал. 3 - Изв., бр. 2 от 1962 г.) Ако заинтересуваните лица не поискат от съда да разреши, да се състави акт за смърт, длъжностното лице по гражданското състояние трябва да съобщи на прокурора за станалото, за да поиска той нужното разрешение.

Чл. 47. Актовете за гражданско състояние на военни лица, които се намират в поход вън от територията на държавата или които, вътре в държавата, са лишени от съобщение с гражданските власти, вследствие на военни действия, се съставят от служащи, които военните правилници определят.

Тези служащи съставят актовете за гражданско състояние и на гражданските лица, които съпровождат войската.

Чл. 48. При съставяне на актовете за гражданско състояние на горните лица, се спазват правилата посочени в предходните глави, със следните изключения:

а) обявяването на раждането може да се направи и след предвидения в чл. 12 седмодневен срок; в този случай не се съставя акт против лицето, което е било длъжно да обявя раждането (чл. 24);

б) за вписване на актовете за гражданско състояние се води във всяка войскова част един регистър за всички актове.

Тези регистри се заверяват, съгласно чл. 4 от началника на войсковата част, водят се в един оригинал, пазят се както другите книжа на войсковата част и се внасят в Министерството на народната отбрана, след завръщането на частта в България;

в) (изм. - Изв., бр. 2 от 1962 г.) военното лице което е натоварено с воденето на тези регистри изпраща, чрез Министерството на народната отбрана, препис от вписаните от тях актове:

от актовете за раждане - на длъжностното лице по гражданското състояние в общината, гдето родителите са имали последното си местожителство;

от актовете за смърт - на длъжностното лице по гражданското състояние в общината, в която умрелият е имал последното си местожителство и

от актовете за женитба - на длъжностното лице по гражданското състояние в общината, гдето съпрузите са имали последното си местожителство.

Въз основа на тези преписи длъжностното лице съставя нов акт по образец и към него се прилага преписът, който съставлява неразделна част от акта.

Чл. 49. Когато се роди дете през време на пътуване по море, актът за раждане се съставя в 24 часа най-късно, след раждането, от капитана на кораба или от заместника му.

(Ал. 2, изм. - Изв., бр. 2 от 1962 г.) В първото пристанище, гдето спре кораба, ако пристанището е в чужда страна и ако там има консулски или дипломатически представител на България, капитанът на кораба е длъжен да му предаде заверен препис от актовете за раждането, които е съставил, ако това пристанище е в България, той е длъжен да предаде самите оригинални актове на пристанищното управление, което ги изпраща на длъжностните лица по гражданското състояние за съставяне съответни актове по реда на § 48, буква "в" и нея последна на същия параграф.

Чл. 50. В случай на смърт във време на пътуване по море, актът за смърт се съставя от същото длъжностно лице. Този акт се изпраща по предвидения в предходния член ред за вписване в регистрите за гражданското състояние на общината, където умрелият е имал последното си местожителство.

Чл. 51. Когато вследствие на корабокрушение, всичките лица от екипажа и всичките пътници загинат, морското управление след като се удостовери за нещастието, се разпорежда за вписването за смъртта на загиналите лица в регистрите за гражданското състояние на всяка от общините, където те са имали местожителството си.

В случай на загиване само на част от екипажа или от пътниците и, ако показаните в първата алинея длъжностни лица са в числото на загиналите, актовете за смърт се съставят от българските консулски или дипломатически представители в чужбина, или от морското управление в България, по заявленията на преживелите лица от екипажа или от пътниците.

Чл. 52. (Попр. - ДВ, бр. 42 от 1950 г.) Българските граждани, които се намират вън от България, могат да искат съставяне на актове за раждане, за женитба или за смърт от консулските или дипломатическите представители на България или от длъжностното лице по гражданското състояние в мястото, гдето тези събития са станали.

Чл. 53. Гражданинът, който е изискал съставянето на акта за гражданското състояние в чужбина от местното длъжностно лице по гражданското състояние, е длъжен да изпрати в течение на три месеца от съставянето на акта легализиран препис от него на най-близкия по местопребиваването му български консулски или дипломатически представител, като съобщи последното си местожителство в България.

Консулският или дипломатически представител препраща преписа от акта с превод на български език чрез М-вото на външните работи за вписване в регистрите на общинския народен съвет (обр. № 3).

Чл. 54. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 96 от 1952 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 1954 г.) Актовете за гражданско състояние, които се съставят в чужбина от консулски или дипломатически представител на България, се вписват в двойни оригинални регистри, които се заверяват от Министерството на външните работи по предвидения в чл. 69 начин.

В тези актове трябва да се посочи кое е последното местожителство и адрес на българския гражданин в страната. Ако той не е имал никога местожителство в България, означава се това обстоятелство.

(Ал. 3 изм. - ДВ, бр. 96 от 1952 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 1954 г.) Тези регистри, след попълването на всички листове в тях, се приключват и единият от тях се изпраща чрез Министерството на външните работи на Софийския градски народен съвет на депутатите ка трудещите се за съхраняване, а другият се паги в архивата на представителството.

Чл. 55. (Ал. 1 изм. - Изв., бр. 2 от 1962 г.) Консулските или дипломатическите представители в България, в течение на три месеца от съставянето на актовете за гражданско състояние изпращат преписи от тях, както и от актовете по чл. чл. 49, ал. II, 51, ал. II, и 53, в Министерството на външните работи, което ги изпраща за съставяне на актове в регистрите на народните съвети, както следва:

1. Актовете за раждане - на длъжностното лице по гражданското състояние в местожителството на родителите на детето; (чл. 21).

2. Актовете за женитба - на длъжностното лице по гражданското състояние в общината, гдето съпрузите са имали последното си местожителство; (чл. 37).

3. Актовете за смърт - на длъжностното лице по гражданското състояние в общината, гдето умрелият е имал последното си местожителство.

(Ал. 2 изм. - Изв., бр. 2 от 1962 г.) Ако българския гражданин, за който се отнася съставения акт в чужбина, не е имал никога местожителство в България, акт се съставя в София в специален регистър на Софийския градски народен съвет - I-ви район.

Чл. 56. Всяка промяна в гражданското състояние на лицата, която засяга обстоятелства, вписани в съставен вече акт, се отбелязва от страна на този акт.

(Ал. 2 изм. - Изв., бр. 49 от 1962 г.) Длъжностното лице по гражданското състояние извършва отбелязването въз основа на акта, който установява станалата промяна.

(Ал. 3 нова - Изв., бр. 2 от 1960 г., изм. - Изв., бр. 18 от 1960 г.) Дава се възможност на трудещите се от небългарски произход по писмена молба до съответните народни съвети, ако желаят, да се регистрират в актовете за гражданско състояние като българи и да променят своите собствени, бащини и фамилни имена. В тези случаи и в случаите на алинея трета от § 16 не се изисква разрешение от народния съд.

(Ал. 4 нова - Изв., бр. 2 от 1962 г.) Промяна на собственото, бащиното или фамилното име се допуща от длъжностното лице по гражданското състояние въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е усмивашо, опозоряващо или обществено неудобно, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.

Чл. 57. Когато едно извънбрачно дете бъде припознато вън от акта за раждането (чл. 67 от Закона за лицата и семейството ) длъжностното лице по гражданското състояние, по искане на заинтересования или служебно, отбелязва станалото припознаване, съгласно предходния член (обр. № 9).

Ако отбелязаното в акта за раждане припознаване се сметне за нестанало (чл. 69 от Закона за лицата и семейството) или бъде признато от съда за неистинско (чл. 70 от същия закон), председателят на окръжния съд изпраща на длъжностното лице по гражданското състояние препис от съдебния акт, установяващ това обстоятелство, за да се направи съответно отбелязване (обр. № 10).

Чл. 58. Влязлото в законна сила решение, с което се признава произхода на извънбрачното дете от майката или от бащата, се изпраща в препис от съда на длъжностното лице по гражданското състояние, където е съставен акта за раждането за да се направи съответно отбелязване (обр. № 10).

По същия ред се отбелязва и решението на съда, с което се оборва посочения в акта за раждането произход на детето от определен баща или майка.

Чл. 59. След като допусне осиновяването съдът изпраща препис от определението на длъжностното лице по гражданското състояние по месторождението на осиновения, за да бъде то отбелязано в акта за раждането му (обр. № 10).

По същия ред се отбелязва и определението или решението на съда, с което се отменява станалото осиновяване (чл. 83 от Закона за лицата и семейството) - (обр. № 10).

(Ал. 3 нова - Изв., бр. 2 от 1962 г., изм. - Изв., бр. 49 от 1962 г.) В случаите на осиновяване с решение по чл. 80 от Закона за лицата и семейството длъжностното лице по гражданското състояние съставя нов акт за раждане в текущия регистър с дата - датата на раждането. Като дата на раждането се посочва действителната дата на която детето е родено; за месторождение се посочва местожителството на осиновителя. При съставянето на акта осиновителят може да посочи друго собствено име на осиновеното дете. Съставеният акт се отбелязва в азбучника за годината, която съответствува на годината на раждането на детето.

(Ал. 4 нова - Изв., бр. 2 от 1962 г.) В десетдневен срок от съставянето на акта се изпраща съобщение до длъжностното лнпе по гражданското състояние по месторождението на детето, за да се отбележи в първоначалния акт за раждане бележка със съдържание: "Осиновено, съставен е нов акт за раждане". Докато съществува тази бележка, никакви преписи, извлечения и ир. от този акт не се издават.

(Ал. 5 нова - Изв., бр. 2 от 1962 г.) Ако осиновяването бъде отменено, въз основа на решението за отменяване на осиновяването се прави бележка в акта, съставен по ал. I, че осиновяването е отменено и че актът се обезсилва. Въз основа на тази бележка се изпраща съобщение до длъжностното лице по гражданското състояние по месторождение на детето, за да се заличи направената по-рано бележка. При това положение първоначално съставеният акт за раждане може да бъде използуван.

Чл. 60. Влязлото в законна сила решение на съда за прекратяване на брака, поради развод или недействителност, се изпраща от председателя на окръжния съд в препис - извлечение на длъжностното лице по гражданското състояние в общината в която е извършено бракосъчетанието, за да бъде отбелязано от страна на акта за женитба (обр. № 11). Същият посочва и датата, на която решението е влязло в законна сила.

Чл. 61. Когато разводът е постановен поради болест на единия съпруг посочена в чл. 45, т. 5, от Закона за лицата и семейството председателят на окръжния съд предписва на длъжностното лице по гражданското състояние да направи от страна на акта за женитба и отбелязване, че на болния съпруг се забранява да встъпи в брак, до като тази забрана не бъде вдигната (обр. № 12).

Длъжностното лице заличава това отбелязване само след като получи предписание за това от председателя на съда заличаването става с ново отбелязване (обр. № 13).

Чл. 62. Когато едно лице бъде обявено от съда за умряло и след съставяне на акта за смъртта му (чл. 45) се укаже, че е живо или се установи по съдебен ред точната дата на действителната му смърт, различна от отбелязаната в акта, председателят на съда изпраща препис от решението на длъжностното лице по гражданското състояние, където е съставен акта за смъртта, за да се направи съответно отбелязване от страна на този акт (обр. № 14).

Чл. 63. Когато акта за гражданско състояние, върху който се правя отбелязването е бил съставен вън от общината където е местожителството на лицето, за което се отнася акта длъжностното лица по гражданското състояние, в срок от 10 дни от вписване на отбелязването, го съобщава на общината, в. която е бил изпратен препис от акта, съгласно чл. 5, ал. II, за да бъде вписано и там същото отбелязване.

Чл. 64. При вписване на актовете в регистрите не се допускат никакви изтривания, надписвания на думи, над зачеркнатите, както и вписване на думи между други от по-напред написани. Погрешните, пропуснати при вписване на актовете, се поправят веднага чрез прибавки, които се пишат не в самия текст на акта, а от страни е графата "бележка" и се подписват от всички лица, които подписват акта.

Необходимите зачерквания се извършват така, щото зачеркнатите дума да могат да се четат и се уговарят от страни, в графата "бележка", с подписите на лицата, подписали акта.

Чл. 65. Поправяне и допълване на вписани вече актове за гражданско състояние може да стане само въз основа на определение на съда.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 96 от 1952 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 1954 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 1956 г.) Тия поправки и допълвания се извършват като се направи бележка за това на вписания акт в графата "бележка". Тази бележка, в текущите регистри или в онези, които са внесени в архивата на общината, се прави от длъжностното лице по гражданското състояние.

След внасянето на тези бележки преписите от актовете не, могат да се издават без да се впишат и те, под страх на наказателна и гражданска отговорност.

Чл. 66. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 1956 г., изм. - Изв., бр. 49 от 1962 г.) Поправките и допълванията на актовете, за които е реч в предходния член, се извършват по писмена молба на заинтересованите лица, придружена с заверен препис от определението на съда, че то е влязло в законна сила.

Чл. 67. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 96 от 1952 г.) Актовете за гражданско състояние се вписват в регистрите за гражданско състояние, които са съставени от формуляри по установен от отдел "Организационно-инструкторски за изпълкомите на народните съвети на депутатите на трудещите се и на правосъдието образец, съгласно този правилник.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 96 от 1952 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 1954 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 1956 г.) Регистрите за гражданското състояние се водят в един екземпляр поотделно за раждане, женитба и смърт.

(Ал. 3 нова - ДВ, бр. 64 от 1954 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 1956 г.) Към всеки акт от регистъра за гражданското състояние има статистически лист-изрезка, който представлява извлечение от същия акт и се изпраща на околийската, а за градовете с окръжно подчинение - на градската статистическа служба.

Чл. 68. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1952 г., изм. - Дв, бр. 64 от 1954 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 1956 г.) Всеки народен съвет води по един отделен регистър с акт и статистически лист-изрезка за вписване на всеки вид актове: за раждане, за женитба и за смърт със съответно заглавие (регистър за ражданията, регистър за женитбите и регистър за умиранията .... община).

Чл. 69. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 96 от 1952 г.) Регистрите са провървени и подпечатани с заверка на края от надлежния народният съдия.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 96 от 1952 г.) Всеки народен съвет преди да тури регистрите за следващата година в употребление, е длъжен да ги представи на народния съдия за заверяване най-късно до 20 декември.

(Ал. 3 изм. - ДВ, бр. 96 от 1952 г.) В заверката върху последната страница, народният съдия показва, по предвидения за това образец, от колко листа се състои регистъра (обр. № 16).

Чл. 70. Когато някой от регистрите в една община се окаже недостатъчен за вписване на всичките актове през годината, длъжностното лице по гражданското състояние своевременно се разпорежда за доставяне на нов екземпляр от същия регистър с толкова листове, колкото се предполага да са нужни за вписване на всичките актове до края на годината. В този случай върху първата корица на свършения регистър се надписва "Регистър А", а на допълнителния - "Регистър Б". Освен това, след последния вписан акт в привършения регистър, се вписва бележка: "Следва допълнителен регистър Б".

Номерацията на актовете в новия регистър започва от номера, който следва след номера на последния вписан акт в свършения регистър.

Причината за завеждането на новия регистър се показва на първата празна страница от околийския съдия, който го заверява, съгласно чл. 69 (обр. № 17).

Чл. 71. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1952 г.) Всяка календарна година регистрите се приключват на 31 декември с един надпис, подписан от длъжностното лице по гражданското състояние непосредствено след последния вписан акт (образец 18). Ако в регистрите останат достатъчен брой празни страници, същите могат да се използуват за вписване на актове от следващата година, при нова номерация.

Чл. 72. Регистрите се приключват и преди изтичането на годината:

1. В случая предвиден в чл. 70. В този случай, в надписа се показва причината за преждевременното приключване на регистъра (обр. № 19).

2. Когато една община се присъедини към друга. В този случай длъжностното лице по гражданското състояние на присъединената община приключва всичките текущи регистри за гражданското състояние и ги предава заедно с всичките други такива стари регистри на длъжностното лице по гражданското състояние на общината, към която става присъединяването.

За това предаване се съставя подробен акт в 2 екземпляра, единият от които остава у длъжностното лице по гражданското състояние, което предава, а другият у онзи, който приема (обр. № 20).

Чл. 73. След приключването на всеки регистър, върху празния лист в началото на регистъра се съставя една азбучна таблица по собствените имена на лицата, до които се отнасят вписаните в регистъра актове (обр. № 21), като азбучната таблица за женитбите се съставя по собственото име на съпруга, който е вписан пръв в акта (обр. № 22).

Чл. 74. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1952 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 1954 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 1954 г.) След приключването на всеки регистър същият остава на съхранение в архивата на селския, градския или районния народен съвет.

Чл. 75. Регистрите по гражданското състояние са публични. Всяко лице, което има нужда, може да иска да му се издаде: а) заверен препис от вписаните в тях актове, и б) удостоверение, че няма вписан в регистрите акт за някое от събитията по гражданското състояние.

Чл. 76. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 96 от 1952 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 1956 г.) Преписите и удостоверенията показани в предидущия член се издават от длъжностното лице по гражданското състояние.

Преписите трябва да съдържат и всичките бележки, които са направени от страна на акта (обр. № 23).

Чл. 77. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 96 от 1952 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 1956 г.) Надзорът за редовното и правилно водене на регистрите по гражданското състояние се упражнява от отдел "Организационно-инструкторски за изпълкомите иа народните съвети на депутатите на трудещите се" при Министерския съвет и от съответните по-горестоящи народни съвети.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 96 от 1952 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 1954 г., отм. - ДВ, бр. 79 от 1956 г.)

Чл. 78. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 96 от 1952 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 1956 г.) За констатираните нередности и опущения отдел "Организационно-инструкторски на изпълкомите на народните съвети на депутатите на трудещите се" при Министерския съвет и по-горестоящите народни съвети обръщат внимание на длъжностните лица по гражданското състояние, които са ги допуснали, като им дават и нужните наставления за избягване на бъдещи нарушения.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 96 от 1952 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 1956 г.) Те нареждат потребното, за да бъдат поправени онези нередовностни опущения, които могат да бъдат отстранени без да се накърни същността на акта.

За онези поправки, които не могат да се направят освен по реда за поправяне на актовете (чл. чл. 65 и 66) и които са от обществен интерес, околийските съдии образуват служебно съдебни производства.

Чл. 79. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 1956 г.) За допуснатите нарушения на този правилник от страна на длъжностните лица, органите, упражняващи надзора съгласно чл. 77, правят необходимото за преследване на виновните.

Чл. 80. Настоящият правилник влиза в сила десет дни след обнародването му в "Държавен вестник". Той отменя правилника за водене регистрите за гражданското състояние от 2 юли 1929 година.

1. Написва се собственото име, презимето и семейното име на детето, ако

то е родено живо. Ако детето е родено мъртво, вместо името се написва:

"мъртвородено дете". Ако детето е родено живо, но е умряло преди да е

обявено раждането му, съставя се отделно акт за раждаме и акт за смърт, като

тук се написва "живо дете", умряло преди да е съставен акт за раждане.

2. Мъжки или женски пол.

3. Означава се мястото, където е родено детето: село, град улица и № на

къщата, родилен дом, болница, местност и np.

4. Посочва се собственото име, презимето и семейното име, които

майката носи, а така също и презимето и семейното й име по баща.

5. Посочва се гражданството (поданството).

6. Посочва кое по ред е детето на майката: първо, второ и пр.

7. Посочва се собственото име, презимето и семейното има на бащата, а

така също и презимето и семейното му име по баща. Ако детето е извънбрачно,

тук се пише "неизвестен", освен ако бащата е признал детето за свое (чл. 17

от правилника).

8. Отбелязва се собственото име, презимето и семейното име на обявителя,

възрастта, занятието и местожителството му, а така също и роднинските му

връзки е детето, ако има такива.

Когато обявяването на раждането става от бащата или oт майката -

отбелязва се само, че е баща или майка на детето.

Когато детето се е родило в болница или родилен дом, за обявител се

посочва лицето, което е упълномощено от управителя на болницата или на

родилния дом да извърши обявяването, а не писменото съобщение (ако е

изпратено такова).

9. Посочва се начина по който длъжностното лице се е убедило в

действителността на раждането, от устното заявяване на обявителя, че се е

удостоверил лично, от писменото съобщение (с номер и дата) на лекаря,

акушерката, пълномощника и пр. На които се вписват имената.

Тук се отбелязва заявлението на бащата и майката, че признават детето

за свое, когато то е извънбрачно.

Тук се отбелязва и случая, косато детето е мъртвородено, колко време е

траяла бременността на майката и причината за смъртта на детето, доколкото

това може да се определи от представените документи или от лекар.

Тук се отбелязва и случая, когато има раждане на близначета. Упоменава

се, че детето е близнак, като се отбелязва изрично кое по ред е на майката и

номера на акта на другото близначе. За всяко близначе се съставя отделен

акт за раждане.

10. Отбелязват се собственото име, презимето и семейното име и

длъжността на длъжностното лице по гражданското състояние, напр.: Иван

Петров Първанов (председател, секретар) на общинския народен съвет в с

(гр.) ...... Опицвет (Софийска околия).

11. Подписва се обявителя, ако е грамотен. Ако лицето е нeграмотно

или не може да се подпише поради друга пречка, отбелязва се причината за

това - "неграмотен", "сляп" и пр. и се поставя отпечатъка на десния палец.

12. Подписва се длъжностното лице по гражданското състояние и то веднага

след съставянето на акта.

13. Попълва се в случая, когато се съставя препис от акта и то със

следния текст; "Вярно, длъжностно лице по гражданското състояние" и се

подписва.

14. Попълва се, когато се вписва препис от акта за раждане получен от

друг народен съвет със следния текст: "Препис от акт за раждане № ...

(дата) .... съставен в общинския народен съвет в гр. ..... околия ... получен

на ...... (дата).

15. В тази графа се вписват всички поправки на грешки допуснати при

съставянето на акта; те се подписват от всички лица, които са подписали

акта, като се отбелязва и датата на извършването им.

Тук се вписват и поправките на акта, постановени с определение или

решение на съда (обр. № 15).

В тази графа се вписва и припознаването, осиновяването, решението на

съда относно произхода на детето (чл. чл. 57 - 59 от правилника).

Забележка. Останалите празни редове или ненаписани изцяло, се

зачертават с тънки, прави черти, успоредни на печатния ред.

------------------------

(*1) Тук се показва дали детето е родено живо или мъртво или е родено

живо, но е умряло преди обявяване на раждането, като се дават и сведенията

по чл. 15 от правилника. Ако е констатирано помятане, това също се отбелязва

в съобщението, но акт за раждане не се съставя.

------------------------

(*1) Тук се поставя номера на акта, какъвто следва по регистъра, без да се гледа номера на изпратения акт. Последният се показва по-долу в текста.

(*2) При вписването до тук се използува напечатания текст върху регистъра, а след това се пише по начина, посочен в чл. 5, ал. III, от правилника.

Длъжностно лице по гражд. състояние: Ст. Ив. Докузанов

Оригиналният протокол се приложи към регистра.

За горното вписване съставих и подписах настощия акт.

Длъжностно лице по гражд. състояние ...................................

(*1) Номерът на акта е този, който следва по регистра.

(*2) Тук се написва името, презимето и семейното име, които длъжностното лице е дало на детето. Ако детето е родено мъртво (чл. 18 от правилника), написва се: "Мъртво дете от .... пол". Ако е родено живо, но е умряло преди съставянето на протокола, написва се: "дете от ...... пол".

(*3) Тук се описват подробно: мястото, гдето е намерено детето, дрехите, в които то е било завито и другите предмети, намерени при него, както и особените белези, които би съществували по тялото му. Освен това, показва се, дали детето е живо или мъртвородено или е било живо, но е умряло преди съставянето на протокола, според извършеното освидетелствуване, ако е имало такова.

(*4) Тук се посочва името, презимето и семейното име, възрастта, занятието и местожителството на лицето, на което детето е поверено за отглеждане, или заведението, в което е предадено. Този текст не се пише в протокола, ако детето е мъртвородено или е родено живо но е умряло преди съставянето на протокола.

1. Тук се посочва собственото име, презимето и семейното име на съпруга

по баща;

2. Собственото име, презимето и семейното име на съпругата по баща.

3. Посочва се гражданството (поданството) на съпруга (съпругата).

4. Първи, втори, трети и пр. път.

5. Неженен, разведен, вдовец (неженена, разведена, вдовица).

Посочва се и колко деца има лицето.

6. Отбелязва се собственото име, презимето и семейното име, които съпругата (съпругът) ще носи след брака, (ако някой от тях заяви, че променя предишното си презиме и семейно име, или че запазва старото си презиме и семейно име и прибавя към тях презимето и семейното име на съпруга (съпругата).

7. Отбелязва се селото и околията или града (улица № ), където съпрузите установяват местожителството си. Ако местожителството на съпрузите е различно от мястото, където, се съставя акта, преписът от него се изпраща в народния съвет по местожителството им.

8. Отбелязва се собственото име, презимето и семейното име на всеки от свидетелите, които трябва да бъдат пълнолетни граждани, мъже или жени. Свидетелите трябва да удостоверят и самоличността си пред длъжностното лице

по гражданското състояние, ако не ги познава.

9. Тук се вписват номерата, датата и общинския народен съвет, който е издал личните карти на съпрузите. Ако същите нямат лични карти, но са лично познати на длъжностното лице по гражданското състояние, вместо номерата на личните карти, се отбелязва "лично познати".

10. Отбелязват се номерата, датите и от къде, са издадени документите, които се представят при сключването на брака, по чл. 29, т. т. 1 и 6 вторите им алинеи от правилника.

11. Тук се попълва името, презимето и семейното име на длъжностното лице и длъжността на лицето, което извършва бракосъчетанието.

12. Подписи на бракосъчетаните и на свидетелите.

Ако някой от тях е неграмотен или не може да се подпише, поради други пречки, отбелязва се причината за това, "неграмотен" - "сляп", и пр. поставя отпечатък от десния си палец.

13. Подписва се длъжностното лице и то веднага след съставянето на акта.

14. Попълва се, когато се съставя препис от акта със следния текст: "Вярно, длъжностно лице по гражданското състояние" и се подписва.

15. Попълва се, когато се вписва препис от акта за женитба, получен от друг народен съвет със следния текст: "Препис от акт за женитба № .........

дата ............, околия .............. получен, на дата ................"

16. В тази графа се вписват всички поправки на грешки, допуснати при съставянето на акта; те се подписват от длъжностното лице, от бракосъчетаните и от свидетелите и се отбелязва датата на извършването им.

Тук се вписват и поправките на акта, постановени с определение или решение на съда (обр. № 15).

В тази графа се вписва и решението на съда за прекратяването на брака. Ако бракът е прекратен поради болест, отбелязва се, че на болния се забранява да встъпи в нов брак.

Забележка. Останалите празни редове или ненаписани изцяло такива се зачертават с тънки прави черти, успоредни на печатния ред.

1. Посочва се собственото име, презимето и семейното ме, които умрялото лице е носило, а така също и презимето н семейното име по баща. Ако умрялото лице е дете родено живо, но умряло преди да е съставен акта за раждането му, тук се написва: "дете от ............ пол", умряло преди да е съставен акт за раждането. Тук също се посочва дали лицето е близнак и кое по ред е родено.

2. Посочва се точната дата на раждането.

3. Посочва се гражданството (поданството) на умрялото лице.

4. Посочва се последното местожителство на умрялото лице.

5. (неженен, женен, вдовец, разведен).

6. Написва се точната дата на смъртта с цифри и думи, а също така и часа и минутата на смъртта му.

7. Показва се мястото, където е умряло лицето, напр. в своето жилище, в село, град (улица, № ) в жилището на родителите си, в родилния дом, в болница, хотел, местност и пр.

8. Посочва се от лекар точно причината на смъртта. Ако не е известна причината на смъртта не се пише нищо. Ако смъртта е последвала в затвор или от изпълнение на смъртна присъда, тези обстоятелства не се посочват. Ако причината за смъртта не е посочена от лекар, да се остави празен този ред.

9. Написват се собственото име, презимето и семейното име на бащата и неговото местожителство.

10. Написват се собственото име, презимето и семейното име на майката на починалото лице и нейното местожителство.

11. Тук се отбелязва името, презимето и семейното име по баща на съпруга (съпругата) на починалото лице, жив ли е другия съпруг или е починал.

Например: оженен (а) за ........... жив (починал).

12. Собственото име, презимето и семейното име, възрастта, занятието, местожителството на обявителя.

13. Отбелязва се по какъв начин длъжностното лице се е удостоверило за смъртта, напр.: "Лично като отидох в жилището на умрелия", "чрез ......... ............ (името и презимето на лицето, което е констатирало смъртта)",

от писменото съобщение на .............................................".

14. Дата на съставяне на акта с цифри и думи.

15. Собственото име, презимето и семейното име и длъжността на длъжностното лице по гражданското състояние, което съставя акта.

16. Подписват се обявителя, ако е грамотен; ако лицето е неграмотно или не може да се подпише поради друга пречка, отбелязва се причината за това ........... "неграмотен" и др. в поставя отпечатък от десния си палец.

17. Подписва се длъжностното лице по гражданското състояние и то веднага след съставяне на акта.

18. Попълва се в случаи, когато се съставя препис от акта и то със следния текст: "Вярно, длъжностно лице по гражданското състояние" и се подписва.

19. Попълва се когато се съставя препис от акта за смърт, съставен от друг народен съвет със следното съдържание; "Препис от акта за смърт № .......

дата ........... околия ...................получен на (дата) ............. 19..... год.

20. В тази графа се вписват всички поправки на грешки, допуснати при съставянето на акта; те се подписват от длъжностното лице и от обявителя, като се отбелязва и датата на извършването им.

Тук се вписват и поправки на акта и отбелязвания постановени с определение или решение на съда (обр. № 15).

Забележка. Останалите празни редове или ненаписани се зачертават с тънки прави черти успоредни на печатния ред.

-------------------------

(*1) Когато актът е за дете родено живо, но е умряло преди обявяване на раждането и преди да му е дадено име.

(*2) Когато детето е мъртвородено.

-------------------------

(*1) Посочва се заведението, в което е станало раждането.

(*2) Пише се "живо" или "мъртво".

(*3) Ако детето е извънбрачно името на бащата не се посочва, а се написва думата "неизвестен", а следващите празни места се зачертават.

(*4) Ако детето е родено мъртво, вместо име вписва се "мъртвородено".

-------------------------

(*1) Посочва се сградата: например дома на Иван Стоянов родилен дом, болница, и др.

(*2) Ако детето е извънбрачно пише се "неизвестен", а името на бащата не се пише, освен ако бащата е признал детето за свое (чл. 17 от правилника).

(*3) Посочват се имената и адресите на разпитаните лица от длъжностното лице по гражданското състояние.

(*4) Актът се съставя срещу лицето, върху което на първо место тежи задължението да обяви раждането съгласно чл. 13.