Държавен вестник, брой 52 от 2.VII

Отменено основание. Виж § 9 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за лечебните заведения, с който се изменя Закона за народното здраве - ДВ, бр. 62 от 9 юли 1999 г.

Чл. 1. Цените на стоматологичните дейности се образуват от стойностите на:

1. стоматологичния труд;

2. вложените медикаменти и материали;

3. непреките разходи;

4. амортизационните отчисления;

5. средствата за работна заплата и за социално осигуряване на стоматологичните сестри и другия помощен персонал.

Чл. 2. Стоматологичните дейности, за които се образуват цени по реда на този правилник, са групирани в осем части и са посочени в приложение № 1. Всяка дейност има трицифрен код и коефициент на тежест на стоматологичния труд.

Чл. 3. Крайният коефициент на стоматологичния труд се получава, като стоматологът умножи коефициента на тежест на стоматологичния труд по собствения коефициент на квалификация.

Чл. 4. (1) Коефициентите на квалификация на стоматолога са:

1. коефициент 1 - за стоматолози с трудов стаж до 3 години;

2. коефициент 1.3, 1.6, 1.9 - за стоматолози с трудов стаж над 3 години без придобита специалност и без квалификационен курс;

3. коефициент 2, 2.3, 2.6, 2.9 - за стоматолози с придобита специалност или завършили квалификационен курс при определени от Българския стоматологичен съюз (БСС) специалисти стоматолози;

4. коефициент 3, 3.3, 3.6, 3.9 - за стоматолози с много висока професионална квалификация, с две или повече придобити специалности или преминали серия от квалификационни курсове и хабилитирани лица, притежаващи съответен лиценз.

(2) Стоматолозите могат да ползват и по-нисък коефициент от този, на чиито изисквания отговарят, но не по-малък от коефициент 1.

(3) Лиценз за ползване на коефициенти по т. 4 на ал. 1 се издава от специална комисия на БСС.

(4) Коефициентите по т. 3 и 4 на ал. 1 се ползват само при извършване на дейности, свързани пряко с придобитите специалности или със завършените квалификационни курсове.

Чл. 5. Стойността на стоматологичния труд се получава, като крайният коефициент, получен по реда на чл. 4 , се умножи по индекс, определян от БСС.

Чл. 6. (1) Стойността на вложените в съответната стоматологична дейност медикаменти и материали се получава, като се умножат разходните норми, посочени в приложение № 2, по цените на медикаментите и материалите.

(2) Стойността на благородните и полублагородните сплави, вложени в лечението, се заплаща отделно.

Чл. 7. При изработване на зъбопротезни и лицевопротезни конструкции и апарати зъботехническата дейност се заплаща отделно по съответни ценоразписи, определени съгласно правилник за образуване на цени на зъботехническите дейности.

Чл. 8. Стойността на средствата за работни заплати, вкл. и сумите по социалното осигуряване на стоматологичните сестри и другия помощен персонал, се разпределя по отделните стоматологични дейности.

Чл. 9. Стойността на непреките разходи (наем, горива, осветление, обзавеждане, инструментариум, курсове за квалификация, командировки, текущи ремонти, поддържане и др.) се разпределя по отделните стоматологични дейности и не може да надвишава 40% от крайната цена.

Чл. 10. Стойността на амортизационните отчисления се определя по реда, посочен в Закона за счетоводството , и се разпределя по отделните стоматологични дейности.

Чл. 11. Всеки стоматолог изготвя ценник-каталог на извършваните стоматологични дейности съгласно приложение № 3 на основата на таблица (приложение № 4).

Чл. 12. Определената цена на стоматологичната дейност в ценника-каталог може да бъде увеличена, като се умножи по съответен коефициент, в следните случаи:

1. коефициент 1.3 - при лечение на деца;

2. коефициент 1.5 - при лечение след 19 ч и преди 7 ч, както и в празнични дни;

3. коефициент 1.6 - при лечение на пациенти в остра фаза на психично заболяване или при лечение под наркоза;

4. коефициент 2 - при лечение в дома на пациента.