ЗАКОН ЗА НАГРАЖДАВАНЕ НА ЛИЦА ЗА ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА И НАЦИЯТА
ЗАКОН ЗА НАГРАЖДАВАНЕ НА ЛИЦА ЗА ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА И НАЦИЯТА
Обн. ДВ. бр.89 от 13 Ноември 2012г., доп. ДВ. бр.16 от 23 Февруари 2024г.
Проект: 254-01-82/10.07.2012 г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Този закон урежда условията и реда за предоставяне на държавна парична награда на лица за особени заслуги към българската държава и нацията, наричана по-нататък "държавна парична награда за особени заслуги".
Чл. 2. (1) Държавната парична награда за особени заслуги се предоставя на лицата по чл. 1 за цялостния им принос и/или за изключителните им постижения:
1. в различни области на обществения живот;
2. за укрепване и развитие на гражданското общество, демократичните институции и за защита на човешките права и свободи;
3. в борбата с бедствия и аварии;
4. за опазване на околната среда.
(2) Държавната парична награда за особени заслуги се предоставя и на лица, проявили лична доблест при изпълнение на своя обществен и граждански дълг.
Чл. 3. (1) Държавната парична награда за особени заслуги се предоставя на лицата по чл. 1:
1. пожизнено - за изключителни постижения и цялостен принос в дейностите по чл. 2, ал. 1, т. 1 - 4;
2. периодично - за срок от една до три години, за изключителни постижения в дейностите по чл. 2, ал. 1, т. 1 - 4;
3. еднократно - в случаите по чл. 2, ал. 2.
(2) Държавната парична награда за особени заслуги по ал. 1, т. 1 и 2 се изплаща ежемесечно на лицата в размер, определен с решение на Народното събрание.
Глава втора.
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ДЪРЖАВНА ПАРИЧНА НАГРАДА ЗА ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ
Чл. 4. (1) (Доп. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) Държавната парична награда за особени заслуги по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 се отпуска с решение на Народното събрание, като решението може да бъде взето и по предложение на Министерския съвет.
(2) Държавната парична награда за особени заслуги по чл. 3, ал. 1, т. 3 и конкретният ѝ размер се отпускат с решение на Министерския съвет по предложение на министър-председателя.
Чл. 5. (1) Предложения към министър-председателя и съответния министър за награждаване могат да правят органи на централната и местната власт, научни организации, висши училища, юридически лица с нестопанска цел и инициативни комитети на граждани.
(2) Предложенията за награда по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 и конкретният ѝ размер се внасят за разглеждане в Министерския съвет от съответния министър.
(3) Предложението за награждаване трябва да съдържа подробно описание на дейността на лицето, мотиви за особени заслуги, включително за проявена лична доблест. Към предложението могат да се прилагат документи или други отличия и награди, доказващи изключителни постижения и цялостен принос за развитието на съответните области.
Чл. 6. (1) Максималният размер на държавните парични награди за особени заслуги по чл. 3, ал. 1, както и средствата, необходими за тяхното изплащане, се определят ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.
(2) Редът за предоставяне и изплащане на държавните парични награди на лицата с особени заслуги към държавата и нацията се определя с акт на Министерския съвет.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Изключителни постижения в дадена област" са: международна оценка, признание и/или награди, получени за конкретни постижения със съществено значение за развитието на съответната област.
2. "Цялостен принос" е дългогодишна дейност и постигнати резултати, които съществено са допринесли за развитието на съответната област.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 2. Производствата по предложенията за отпускане на пенсии за особени заслуги към държавата и нацията по реда на отменения чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване, направени до влизането в сила на този закон, се довършват по реда на този закон.
§ 3. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г. - бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 21, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59 и 68 от 2006 г.; попр., бр. 76 от 2006 г.; изм., бр. 80, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41, 52, 53, 64, 77, 97, 100, 109 и 113 от 2007 г., бр. 33, 43, 67, 69, 89, 102 и 109 от 2008 г., бр. 23, 25, 35, 41, 42, 93, 95, 99 и 103 от 2009 г., бр. 16, 19, 43, 49, 58, 59, 88, 97, 98 и 100 от 2010 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2011 г. - бр. 45 от 2011 г.; изм., бр. 60, 77 и 100 от 2011 г., бр. 7, 21, 38, 40, 44, 58 и 81 от 2012 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 80, ал. 1 числото "91" се заличава.
2. Член 91 се отменя.
3. В чл. 101, ал. 1, т. 4 думите "и пенсия за особени заслуги" се заличават.
4. В преходните и заключителните разпоредби:
а) в § 6 ал. 4 се отменя;
б) създава се § 6а:
"§ 6а. Отпуснатите пенсии за особени заслуги до 31 декември 2012 г. по отменения чл. 91 продължават да се изплащат в размерите, определени към тази дата по досегашния ред. Пенсия за особени заслуги по отменения чл. 91 не може да се получава заедно с друг вид пенсия, да преминава в наследствена пенсия и/или да се получава заедно с държавна парична награда по Закона за награждаване на лицата с особени заслуги към българската държава и нацията."
§ 4. Министерският съвет приема акта по чл. 6, ал. 2 в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон.
§ 5. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.
§ 6. Законът влиза в сила от 1 януари 2013 г.
-------------------------
Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 31 октомври 2012 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА И РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРАТА
(ОБН. - ДВ, БР. 16 ОТ 2024 Г., В СИЛА ОТ 23.02.2024 Г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 27. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на:
1. параграф 2, т. 2, която влиза в сила от 1 януари 2025 г.;
2. параграф 10 и § 13 относно чл. 29, ал. 1, които влизат в сила от 1 септември 2024 г.
