Държавен вестник, брой 28 от 19.III

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят условията и редът за формиране на допълнително възнаграждение за резултати в служебната дейност на служителите в Министерството на вътрешните работи (МВР).

(2) Формирането на допълнителното възнаграждение за резултати в служебната дейност се извършва чрез прилагане на Системата за управление по цели (Системата).

Чл. 2. Системата за управление по цели е съвкупност от дейности по формулиране и утвърждаване на цели и показатели за изпълнение и оценяване на изпълнението им.

Чл. 3. Системата за управление по цели е инструмент за подобряване на ефективността и ефикасността при изпълнение на основните задачи и дейности на МВР, повишаване на удовлетвореността от работата и мотивацията на служителите.

Чл. 4. (1) Участниците в Системата са колективни и индивидуални.

(2) Колективните участници са:

1. Съветът за управление по цели (Съветът);

2. структурите по чл. 9 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР);

3. структурните звена на участниците по т. 2;

4. Централното звено за управление по цели в специализирана административна дирекция "Човешки ресурси" (САД "ЧР");

5. звената за управление по цели към ръководителите на структурите по чл. 8.

(3) Индивидуалните участници са служителите на МВР.

Чл. 5. (1) Министърът на вътрешните работи управлява Системата, като:

1. утвърждава общата цел, подцелите по направления на дейност и показателите за изпълнението им;

2. утвърждава целения резултат за изпълнение на подцелите и специфичните цели на структурите по чл. 9 ЗМВР;

3. утвърждава коригираните цели и показатели;

4. утвърждава оценката за изпълнението на общата цел, на подцелите и на специфичните цели на структурите по чл. 9 ЗМВР;

5. определя размера на средствата за изплащане на допълнителното възнаграждение;

6. разпределя неусвоените средства, предназначени за Системата, по предложение на Съвета;

7. утвърждава годишния доклад за изпълнение на целите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2013 г., в сила от 19.03.2013 г.) Министърът на вътрешните работи или оправомощено от него лице се произнася по споровете по чл. 35 и възраженията по чл. 37, ал. 3.

Чл. 6. (1) Съветът за управление по цели е съвещателен орган на министъра на вътрешните работи, който се ръководи от заместник-министър. Главният секретар на МВР е заместник-председател на Съвета. Членовете на Съвета се определят със заповед на министъра на вътрешните работи.

(2) Съветът за управление по цели:

1. осъществява общо ръководство за прилагането на Системата;

2. формулира общата цел;

3. предлага на министъра на вътрешните работи за утвърждаване формулираната обща цел, подцелите и показателите за тяхното изпълнение;

4. осъществява контрол по прилагането на Системата;

5. разглежда предложения за коригиране на утвърдените цели и показатели;

6. изготвя годишния доклад за изпълнение на целите;

7. изготвя предложение за размера на средствата, необходими за Системата;

8. изготвя предложение за разпределяне на неусвоените средства, предназначени за Системата.

(3) Работата на Съвета се урежда с правила.

Чл. 7. Централното звено за управление по цели:

1. организира, координира и осъществява методическо ръководство по дейността за оценка на резултатите в служебната дейност в структурите на МВР чрез прилагане на Системата;

2. извършва справочна, информационна, аналитична и статистическа дейност;

3. осъществява методическо ръководство на звената за управление по цели в структурите на МВР;

4. извършва проверки по възраженията по чл. 37, ал. 2 до министъра на вътрешните работи и изготвя становища по тях;

5. изготвя проекта на годишния доклад;

6. осъществява обучение на служителите по прилагането на Системата;

7. осъществява дейности по въвеждането, анализирането и предоставянето на информация от информационната подсистема "Управление по цели";

8. организира работата на Съвета за управление по цели.

Чл. 8. (1) В структурите по чл. 9 ЗМВР и в дирекциите в главните дирекции се създават функционални звена за управление по цели.

(2) При необходимост функционални звена за управление по цели могат да се създават и в териториалните звена на структурите по ал. 1.

(3) Съставът на звената за управление по цели се определя със заповед на ръководителите на структурите по ал. 1 и 2. В звената се включват служители с ръководни и контролни функции.

(4) Екземпляр от заповедта по ал. 3 се изпраща в Централното звено за управление по цели.

(5) Звеното за управление по цели:

1. подпомага ръководителя на структурата при формулиране на целите, определяне на показателите за изпълнение и на целения резултат, при осъществяване на контрол и оценяване на постигнатите резултати;

2. извършва справочна, информационна, аналитична и статистическа дейност;

3. извършва проверки по възражения по чл. 37, ал. 1 и изготвя становища по тях;

4. води документацията по прилагане на Системата.

Чл. 9. (1) Целите в Системата са обща, подцели и специфични.

(2) Съветът за управление по цели формулира общата цел и подцелите по направления на дейност.

(3) Главните и областните дирекции работят по формулираните подцели за изпълнение на общата цел.

(4) Специализирана дирекция "Оперативни технически операции", дирекция "Вътрешна сигурност", дирекция "Координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз (АФКОС)", дирекция "Миграция", дирекция "Български документи за самоличност", дирекция "Международни проекти", дирекция "Национална система 112", дирекция "Управление на собствеността и социалните дейности", специализираните административни дирекции, научноизследователските и научно-приложните институти, Академията на МВР, Медицинският институт на МВР, специализираните звена на пряко подчинение на министъра или на главния секретар на МВР, структурните звена на изброените структури, както и структурните звена на главните и областните дирекции формулират специфични цели, които се извеждат от общата цел, подцелите или конкретните им задачи и дейности.

Чл. 10. Целите трябва да бъдат формулирани:

1. разбираемо;

2. измеримо - да имат количествени или качествени измерители;

3. конкретно - да се определят за конкретен период и да са обвързани с конкретен резултат;

4. постижимо - да могат да бъдат постигнати в рамките на отчетния период;

5. съобразно дейността на структурата.

Чл. 11. (1) Общата цел, подцелите и специфичните цели на структурите по чл. 9 ЗМВР се утвърждават от министъра на вътрешните работи.

(2) Специфичните цели на съставните структури на структурите по ал. 1 се утвърждават от горестоящия ръководител.

Чл. 12. (1) Формулирането и утвърждаването на цели се извършва за едногодишен период.

(2) Коригиране на утвърдените цели се допуска при настъпване на значителни промени в оперативната обстановка или при извънредни обстоятелства.

Чл. 13. За измерване на всяка формулирана цел се използват до два показателя.

Чл. 14. Показателите за оценка на изпълнението на целите са за изпълнение на колективно ниво от структурите и за индивидуален принос на служителите.

Чл. 15. Оценката на изпълнението на целите на колективно ниво се извършва въз основа на следните показатели:

1. количествени - количествен обхват на резултатите;

2. качествени - качество на резултатите, спазване на изискванията и др.;

3. за ефективност - степен на постигане на целта при съпоставяне на действителния с целения резултат;

4. за време - продължителност, срокове, времева рамка;

5. за ефикасност - постигане на максимални резултати от използваните ресурси.

Чл. 16. Оценката на индивидуалния принос се извършва въз основа на показатели за:

1. ефективност - отчитат степента на постигнатите резултати;

2. качество - отчитат степента на професионализъм и на компетентност при изпълнението.

Чл. 17. Ръководителите на структурите и на техните звена запознават служителите с утвърдените цели и показатели за оценка на изпълнението, като ги обявяват по подходящ и достъпен начин.

Чл. 18. Отчитането на изпълнението на целите се извършва по отчетни периоди.

Чл. 19. Контролът на изпълнението на целите се осъществява постоянно от ръководителите на всички йерархични нива.

Чл. 20. (1) Изпълнението на целите се оценява по постигнатите резултати през отчетния период, а не по изпълнение на всички задачи и дейности на структурата или на служителя.

(2) Когато дейността на служителя не е пряко свързана с изпълнението на целите, се оценяват резултатите, постигнати при изпълнение на длъжностните му задължения през отчетния период.

Чл. 21. (1) Оценката на изпълнението на целите се извършва:

1. по унифицирани показатели;

2. при ясна и прозрачна процедура.

(2) Оценяване на изпълнението на целите се осъществява по низходящ йерархичен ред.

Чл. 22. Оценяването на изпълнението на целите се осъществява на:

1. колективно ниво - оценяват се постигнатите от структурата резултати от изпълнението на целите;

2. индивидуално ниво - оценява се индивидуалният принос на служителя за изпълнение на целите на колективно ниво или изпълнението на длъжностните задължения в случаите на чл. 20, ал. 2.

Чл. 23. (1) Изпълнението на целите на колективно ниво се оценява чрез съпоставяне на целените с реално постигнатите резултати.

(2) Оценката се определя като процент от изпълнението на целите.

(3) Оценката за изпълнение на общата цел е средната оценка от изпълнението на подцелите от главните и областните дирекции за отчетния период.

Чл. 24. Оценяването на индивидуално ниво се извършва по петстепенна скала от 2 до 6 във възходящ ред:

1. оценка "2" - когато изпълнението на длъжностните задължения, свързани с реализирането на целите, е със системни пропуски и не отговаря на изискванията и/или резултатите от дейността не допринасят за постигане на поставената цел;

2. оценка "3" - когато изпълнението на длъжностните задължения, свързани с реализирането на целите, е с частични пропуски и в определена степен отговаря на изискванията, но не ги покрива изцяло и/или резултатите от дейността са удовлетворителни, като в ниска степен допринасят за постигане на поставената цел;

3. оценка "4" - когато изпълнението на длъжностните задължения, свързани с реализирането на целите, е в рамките на изискванията, без да ги надвишава, и/или резултатите от дейността са добри, като в средна степен допринасят за постигане на поставената цел;

4. оценка "5" - когато изпълнението на длъжностните задължения, свързани с реализирането на целите, в отделни случаи надвишава изискванията и/или резултатите от дейността във висока степен допринасят за постигане на поставената цел;

5. оценка "6" - когато изпълнението на длъжностните задължения, свързани с реализирането на целите, в повечето случаи надвишава изискванията и/или резултатите от дейността в най-висока степен допринасят за постигане на поставената цел.

Чл. 25. Ръководителите на структурни звена с формулирана специфична цел са оценяващи ръководители на пряко подчинените си служители.

Чл. 26. Не подлежат на оценяване по чл. 24:

1. членовете на политическия кабинет на министъра на вътрешните работи;

2. главният секретар на МВР;

3. сътрудниците към политическия кабинет на министъра на вътрешните работи и на главния секретар на МВР;

4. задграничните представители на МВР;

5. ръководителите на структурите по чл. 9 ЗМВР и техните заместници;

6. държавните служители, командировани временно да изпълняват служба в друга администрация по реда на чл. 192в ЗМВР;

7. държавните служители в звена, създадени от министъра на вътрешните работи по реда на чл. 21, т. 4 ЗМВР.

Чл. 27. Оценяването на колективно ниво приключва и се документира до 15-о число на първия месец от следващия отчетен период.

Чл. 28. Оценяването на индивидуалния принос започва след приключване на оценяването на колективно ниво и се документира до 30-о число на първия месец от следващия отчетен период.

Чл. 29. (1) Оценяването на изпълнението на целите приключва с формирането на крайна оценка, включваща оценката на изпълнението на колективно ниво и оценката на индивидуалния принос или изпълнението на длъжностните задължения за служителите по чл. 20, ал. 2.

(2) Крайната оценка на служителите в регионалните дирекции на гранична полиция (РДГП) се утвърждава от директорите на РДГП.

(3) Крайната оценка на служителите в Столично управление "Пожарна безопасност и защита на населението" (СУПБЗН) и областните управления "Пожарна безопасност и защита на населението" (ОУПБЗН) се утвърждава от началниците на СУПБЗН и ОУПБЗН.

(4) Крайната оценка на служителите, извън посочените в ал. 2 и 3, се утвърждава от ръководителите на структурите по чл. 9 ЗМВР.

Чл. 30. (1) Оценяващият ръководител запознава служителя с поставената му оценка в 7-дневен срок след утвърждаването й.

(2) Запознаването се удостоверява с подпис на служителя в протокол по образец.

(3) При невъзможност служителят да се запознае с поставената му оценка в срока по ал. 1 в протокола се посочва причината. В 3-дневен срок от отпадане на невъзможността служителят се запознава с поставената му индивидуална оценка.

(4) Незапознаването с индивидуалната оценка не спира процедурата по формиране на индивидуалното допълнително възнаграждение.

Чл. 31. (1) Когато през отчетния период служителят премине на работа в друга структура или структурно звено, той се оценява само от новия ръководител, когато е работил на новата длъжност не по-малко от половината период.

(2) Когато служителят е преминал на работа в друга структура или структурно звено във втората половина на отчетния период, предишният ръководител изготвя оценка за изпълнението до момента и я изпраща на новия ръководител.

(3) При оценяването на служителя новият ръководител отчита оценката по ал. 2.

(4) Когато служителят в периода след приключване на отчетния период до изплащане на дължимото допълнително възнаграждение е преминал на работа в структура с друго финансово обслужване, същият се оценява в предишната месторабота, като финансовото звено от предишната служба изготвя удостоверителен документ за дължимата сума и го изпраща на финансовото звено в новата служба.

(5) Когато през отчетния период служителят промени служебните си или трудовите правоотношения, той се оценява съобразно придобития нов статут към момента на оценяване.

Чл. 32. (1) Допълнителното възнаграждение на служителите по чл. 26, т. 1, 2, 3, 4, 6 и 7 се определя на база изпълнението на общата цел.

(2) Допълнителното възнаграждение на служителите по чл. 26, т. 5 се определя на база изпълнението на общата цел и на подцелите или специфичната цел на съответната структура.

Чл. 33. Служителите не се оценяват и не им се изплаща допълнително възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейност за периода, през който са:

1. назначени със статут на стажанти, с изключение на тези, които преди придобиването на статута са били служители на МВР;

2. в неплатен отпуск за участие в международни мисии;

3. работят по допълнителен трудов договор в МВР - за изпълнение на задълженията по допълнителното правоотношение.

Чл. 34. Допълнително възнаграждение за съответния отчетен период не се изплаща при:

1. наложено през отчетния период дисциплинарно наказание по чл. 226, ал. 1, т. 4 - 6 ЗМВР или по чл. 188, т. 2 или 3 от Кодекса на труда;

2. отсъствие от работа в продължение на повече от половината работни дни в рамките на отчетния период независимо от основанието;

3. поставена оценка "2" за индивидуален принос на служителя или за изпълнение на длъжностните задължения в случаите на чл. 20, ал. 2.

Чл. 35. Възникнали спорове между ръководителите на структурите по чл. 9 ЗМВР и ръководителите на оценяваните от тях структурни звена за поставената оценка на изпълнение на целите на колективно ниво се отнасят за разрешаване чрез Съвета за управление по цели до министъра на вътрешните работи или оправомощено от него лице.

Чл. 36. (1) Възникнали спорове за поставената оценка за изпълнение на целите на колективно ниво на съставни структури на Столично управление "Пожарна безопасност и защита на населението" и областните управления "Пожарна безопасност и защита на населението" и на регионалните дирекции на гранична полиция се отнасят за разрешаване чрез звената за управление по цели до съответния ръководител на СУПБЗН, ОУПБЗН или РДГП.

(2) Възникнали спорове за поставената оценка за изпълнение на целите на колективно ниво на съставни структури, извън посочените в ал. 1, се отнасят за разрешаване чрез звената за управление по цели до съответния ръководител на структурите по чл. 9 ЗМВР.

Чл. 37. (1) При несъгласие с индивидуалната си оценка служителите от Столично управление "Пожарна безопасност и защита на населението" и областните управления "Пожарна безопасност и защита на населението" и от регионалните дирекции на гранична полиция възразяват чрез оценяващия ги ръководител до съответния ръководител на СУПБЗН, ОУПБЗН или РДГП.

(2) При несъгласие с индивидуалната си оценка служителите, извън посочените в ал. 1, възразяват чрез оценяващия ги ръководител до съответния ръководител на структурите по чл. 9 ЗМВР.

(3) При несъгласие с индивидуалната си оценка служителите, за които оценяващи са ръководителите на структурите по чл. 9 ЗМВР, възразяват чрез оценяващия ги ръководител до министъра на вътрешните работи.

Чл. 38. (1) Възраженията срещу индивидуални оценки се подават в срок от 3 работни дни след запознаване с оценката. Възражението не спира изплащането на допълнителното възнаграждение.

(2) След получаване на възражение по чл. 37 оценяващият ръководител в срок от 3 работни дни го изпраща до компетентния орган за произнасяне, като изразява писмено становище по него.

(3) Компетентният орган се произнася с писмено мотивирано решение в 14-дневен срок от постъпване на възражението.

(4) Органът по ал. 3 не може с решението си да намалява поставената оценка.

(5) Решението по ал. 3 се съобщава на страните в 3-дневен срок от издаването.

Чл. 39. (1) Допълнителното възнаграждение се определя въз основа на крайната оценка.

(2) Размерът на допълнителното възнаграждение на служител, назначен на непълен работен ден, се формира пропорционално на отработеното време.

Чл. 40. (1) Базата за изчисляване, максималният размер и условията за изплащане на допълнителното възнаграждение се определят ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи.

(2) Неусвоените средства от отчетния период се натрупват към средствата за следващия отчетен период.

(3) Максималните размери на допълнителното възнаграждение, определени по реда на ал. 1, могат да бъдат коригирани за последния отчетен период на календарната година в зависимост от усвоените средства, разходвани за изплащане на допълнителното възнаграждение през предходните отчетни периоди.

Чл. 41. (1) Допълнителното възнаграждение се изплаща за всеки отчетен период.

(2) Изплащането на възнаграждението се извършва през втория месец след изтичане на отчетния период.

Чл. 42. Корекции в размера на допълнителното възнаграждение се правят с изплащането на следващото месечно възнаграждение.

Чл. 43. Когато служебното или трудовото правоотношение със служителя бъде прекратено след отчетния период, но преди изплащането на дължимото допълнително възнаграждение, сумата се изплаща на лицето след отправено искане до финансовото звено.