Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 81 от 23.X

НАРЕДБА № РД-07-6 ОТ 10 ОКТОМВРИ 2012 Г. ЗА КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ НА СОЦИАЛНИТЕ РАБОТНИЦИ В АГЕНЦИЯТА ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ

 

НАРЕДБА № РД-07-6 ОТ 10 ОКТОМВРИ 2012 Г. ЗА КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ НА СОЦИАЛНИТЕ РАБОТНИЦИ В АГЕНЦИЯТА ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ

В сила от 01.01.2013 г.
Издадена от министъра на труда и социалната политика

Обн. ДВ. бр.81 от 23 Октомври 2012г.

Раздел I.
Общи положения

Чл. 1. (1) С наредбата се определят редът и условията за кариерно развитие на социалните работници в Агенцията за социално подпомагане, наричана по-долу "агенцията".

(2) Наредбата има следните цели:

1. да формира политика за развитие на професионалните умения и квалификация на социалните работници в агенцията;

2. да осигури съответствие между социалната практика, потребностите в обхвата на социалната работа и равнището на професионалната компетентност на служителите;

3. да повиши качеството на социалната работа и услугите, осъществявани в агенцията, чрез подобряване подбора, квалификацията и кариерното развитие на социалните работници.


Чл. 2. Кариерното развитие на социалните работници в агенцията е процес на последователно заемане на длъжности при придобиване и усъвършенстване на нови професионални умения и компетентности.


Чл. 3. (1) В съответствие с достигнатото равнище на своята професионална компетентност и образование социалните работници могат да заемат следните длъжности в съответствие с Класификатора на длъжностите в администрацията:

1. социален работник;

2. старши социален работник;

3. главен социален работник.

(2) Повишаването на квалификацията чрез различни форми на обучение е част от непрекъснатата подготовка, с която се подпомага пълноценната професионална реализация на социалните работници.


Чл. 4. (1) Заемащите длъжност съгласно чл. 3, ал. 1 могат да участват в организационни форми за повишаване на квалификацията си въз основа на:

1. заявено обучение в личните годишни планове за обучение;

2. предложение на прекия ръководител.

(2) Трудово-правните въпроси, свързани с участието във форми за повишаване на квалификацията по ал. 1, се уреждат с работодателя при спазване на разпоредбите на Кодекса на труда и Закона за държавния служител.


Раздел II.
Условия за кариерно развитие чрез повишаване на квалификацията на социалните работници

Чл. 5. (1) Изпълнителният директор на агенцията утвърждава годишен план за обучение на социалните работници и договаря провеждането на обученията, включени в одобрената годишна програма.

(2) Условията за провеждане на обучението за повишаване на квалификацията на социалните работници се договарят между агенцията и обучаващата институция.

(3) Звеното в агенцията, отговарящо за развитието на човешките ресурси, изпълнява следните функции, свързани с обучението на социалните работници:

1. проучва нуждите от обучение на социалните работници;

2. изготвя годишния план за обучение на социалните работници;

3. изготвя годишен доклад за изпълнението на годишния план за обучението и постигнатите резултати при съпоставянето им с проучените нужди в началото на периода;

4. изготвя препоръки за подобряване процеса на обучение.

(4) Финансирането на обучението се осигурява със средства от:

1. бюджета на агенцията;

2. средства, предоставени от проекти и програми;

3. дарения;

4. други източници.


Чл. 6. (1) Обучението за повишаване на квалификацията на социалните работници се осъществява от:

1. висши училища, акредитирани в професионално направление "Социални дейности", "Социална педагогика" и други специалности в сферата на социалната работа;

2. Центъра за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи към Министерството на труда и социалната политика;

3. други организации, лицензирани от Националната агенция за професионално образование и обучение;

4. чуждестранни обучаващи и образователни организации;

5. служители от системата на АСП.

(2) Сферите на специализация на социалните работници са:

1. социална работа с деца и семейства;

2. социална работа с рискови групи;

3. социална работа с възрастни хора;

4. социална работа с хора със специфични потребности и хора с увреждания;

5. социална работа в сферата на социалните услуги;

6. социална работа в сферата на трудовата заетост.


Чл. 7. (1) Организационните форми за повишаване на квалификацията на социалните работници по смисъла на наредбата са, както следва:

1. базови обучения, които включват:

a) комплексен курс, обхващащ актуална проблематика в съответствие с функциите на заеманата длъжност;

б) тематичен курс, обхващащ теоретична и практическа подготовка по конкретен професионален проблем;

2. надграждащи обучения, които включват:

а) интензивен курс, обхващащ практическа подготовка по специфични сфери на социална работа, професионални функции и др.;

б) обучение за усъвършенстване и усвояване на нови професионални умения.

(2) Формите, съдържанието, продължителността и хорариумът на всяко от обученията се определят в зависимост от спецификата на съответното обучение и условията, които обучаващата институция трябва да осигури за признаването му, съгласно Закона за професионалното образование и обучение и другите приложими нормативни актове.

(3) След завършване на всяка форма на обучение по ал. 1 обучаващата организация издава документ, който трябва да съдържа следните задължителни реквизити:

1. пълно наименование на организацията, провела обучението;

2. наименование на обучителния курс;

3. период на обучението;

4. продължителност в часове;

5. професионално направление;

6. придобита квалификация.


Чл. 8. Приоритетно във формите за повишаване на квалификацията се включват социални работници, които:

1. работят в области, за които са въведени нови държавни изисквания;

2. постъпват за първи път на длъжност "социален работник";

3. постъпват или преминават на по-висока длъжност;

4. изпълняват функциите на наставник по отношение на новопостъпили служители;

5. имат отразена в атестацията препоръка за обучение;

6. заемат длъжност по чл. 3, ал. 1 след прекъсване за повече от две години на работа в сферата на социалните дейности;

7. преминават на длъжност, която предвижда изпълнение на нови и/или допълнителни функции.


Раздел III.
Кариерно развитие

Чл. 9. (1) Изисквания за заемане на длъжностите по чл. 3, ал. 1:

1. "социален работник" - длъжността се заема само по трудово правоотношение съгласно Кодекса на труда:

а) минимална образователна степен - средно образование;

б) специфични знания - да познава: същността и целите на социалната работа; етичните правила за работа с клиенти; нормативната база в сферата на социалните дейности: социалните помощи и социалните услуги, закрила на децата и семействата, интеграция на хората с увреждания; структурите в държавата, работещи в областта на социалната закрила;

в) специфични умения за: работа в екип, комуникативност, компютърна грамотност и работа със специализиран софтуер;

г) компетенции - да работи в екип по управление на случаи; да подпомага дейността на по-високите длъжностни нива; да осъществява дейности по административното обслужване; да събира и систематизира информация; да обработва бази данни във връзка с предоставянето на социални помощи и услуги; да се занимава с регистрацията и техническата обработка на документи;

2. "старши социален работник" - длъжността се заема по служебно правоотношение съгласно Закона за държавния служител с конкурс:

а) завършена образователно-квалификационна степен "бакалавър";

б) специфични знания: да познава много добре същността и целите на социалната работа; нормативната база в сферата на социалните дейности: социални помощи и социални услуги, закрила на децата и семействата, интеграция на хората с увреждания; етичните правила за работа с клиенти; спецификата на различните целеви групи; вътрешните правила за документооборота; всички административни структури на централно и общинско ниво, имащи отношение към социалната работа, и правилата за взаимодействие между тях;

в) специфични умения: много добра комуникативност; работа в екип, група и мрежа; пряка работа с хора със специфични потребности и хора с увреждания; водене на интервю; работа под напрежение; компютърна грамотност и работа със специализиран софтуер;

г) компетенции: да работи самостоятелно и в екип по случаи, които са му възложени; да обработва документи; да предлага решения; да докладва за резултатите от работата си на прекия ръководител; да обучава новопостъпили социални работници; да извършва работа по случай самостоятелно или в екип; да изготвя анализи и да предлага решения; да участва в поддържането на регистри и бази данни; да провежда групова работа с възрастни и с деца; да участва в административното обслужване на гражданите и да осъществява връзка с други административни и граждански организации, които могат да се включат при решаване на конкретни случаи;

3. "главен социален работник" - длъжността се заема по служебно правоотношение съгласно Закона за държавния служител с конкурс:

а) завършена образователно-квалификационна степен "бакалавър";

б) специфични знания: да познава отлично: същността и целите на социалната работа; нормативната база в сферата на социалните дейности: социални помощи и социални услуги, закрила на децата и семействата, интеграция на хората с увреждания; етичните правила за работа с клиенти; спецификата на различните целеви групи; вътрешните правила за документооборота; всички административни структури на централно и общинско ниво, имащи отношение към социалната работа и правилата за взаимодействие между тях;

в) специфични умения: отлична комуникативност; отлична работа в екип, група и мрежа; координира работата на екипа; пряка работа с хора със специфични потребности и хора с увреждания; водене на интервю; работа под напрежение; компютърна грамотност и работа със специализиран софтуер;

г) компетенции: да разработва експертни анализи и да изготвя становища, свързани с предоставянето на социални помощи и услуги; да осигурява координация на всички служители, работещи в екипа; да работи самостоятелно по случаи, които са му възложени; да предлага решения; да докладва за резултатите от работата си на прекия ръководител; да изпълнява функции като наставник; да извършва аналитична и изследователска дейност; да провежда групова работа с възрастни и деца; да осъществява връзка с други административни и граждански организации, които могат да се включат при решаване на конкретни случаи; да предлага решения с висока степен на сложност.

(2) Изискванията за заемане на длъжността се описват в длъжностната характеристика.


Чл. 10. (1) За служителите, постъпили на работа в агенцията, се разработва система за въвеждащо обучение, което има за цел да им осигури първоначална, обща и специализирана подготовка.

(2) На постъпилите на длъжност "социален работник" по чл. 3, ал. 1 задължително се провежда въвеждащо обучение в зависимост от изискванията на длъжността.

(3) Изпълнителният директор на агенцията утвърждава система за въвеждащо обучение, в която се определят начинът, формите и обхватът на обучението.

(4) За реализиране на въвеждащото обучение по предходната ал. 3 се създава механизъм за подбор и определяне на наставници, които да подпомагат професионалното развитие на новопостъпилите служители.


Чл. 11. В процеса на атестиране на социалните работници в системата на агенцията се вземат предвид:

1. успешно завършено въвеждащо обучение в случаите, когато се изисква;

2. премината организационна форма за повишаване на квалификацията в сферата на социалната работа.


Чл. 12. Агенцията стимулира и насърчава професионалното обучение на социалните работници с цел кариерното им развитие чрез осигуряване на необходимите условия за реализиране на обученията, включени в одобрения годишен план по чл. 5, ал. 1.


Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на тази наредба:

1. "Управление на случай" е метод, чрез който се осигуряват връзка, последователност и непрекъснатост на процеса на подкрепа, и се изразява в организация, координация и контрол на всички дейности и услуги, които го съставляват. Управлението на случай обхваща интервенциите както към детето/лицето и неговото семейство, така и към жизнената им среда, включително институциите, функциониращи в тази общност.

2. "Рискови групи" са продължително безработни лица; безработни младежи; лица/деца с временни и трайни увреждания; хронично болни деца/лица; лица в надтрудоспособна възраст; обособени етнически групи; многодетни семейства; непълни семейства; лица с асоциално поведение и криминални прояви; лица, живеещи под нормативно определения размер финансови средства.

3. "Наставник" е лице, на което се възлага въвеждането на новопостъпили служители в спецификата на работата на социалния работник. Наставникът предава своите опит, умения, знания и методи на работа чрез прилагане на индивидуален подход и схема, предварително съгласувани с прекия му ръководител. Наставникът обучава и подготвя наставлявания за съществото на работа и го запознава със специфичните особености и изисквания на работното място. В процеса на подготовка наставникът предоставя подкрепа, съвети и препоръки, с които напътства професионалното развитие на новопостъпилия социален работник.


Преходни и Заключителни разпоредби

§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 6, ал. 3 от Закона за социално подпомагане.


§ 3. Наредбата влиза в сила от 1 януари 2013 г.


Промени настройката на бисквитките