Държавен вестник, брой 29 от 10.IV

Договарящите страни по настоящия протокол:

Като договарящи страни по Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване (Букурещка конвенция от 21 април 1992 г.);

Като признават, че през последните десетилетия в биотата и физикохимичните условия в Черно море са настъпили значими изменения, причинени от антропогенна дейност;

Като изразяват загриженост, че заплахите за биологичното разнообразие, каквито са еутрофикацията, свръхриболовът, замърсяването и въвеждането на неместни видове, продължават да съществуват;

Като приемат важността на упражняването на контрол върху замърсяването в Черно море с оглед запазване на биологичното разнообразие и поддържане и възстановяване на функциите на екосистемите;

Като припомнят, че съгласно член 13 от Букурещката конвенция при вземането на мерки за предотвратяване, намаляване и контрол на замърсяването на морската среда на Черно море от договарящите страни се изисква да обръщат особено внимание на предотвратяването на увреждане на живота в морето и на живите ресурси, в частност чрез изменение на техните местообитания посредством риболов и други законни начини за използване на морето;

Като освен това припомнят, че

- Протоколът за опазване на морската среда на Черно море от замърсяване от базирани на сушата източници;

- Протоколът за сътрудничество в борбата със замърсяването на морската среда на Черно море от нефт и други вредни вещества при аварийни ситуации;

- Протоколът за опазване на морската среда на Черно море от замърсяване, причинено от изхвърляне на отпадъци

са в сила съгласно Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване;

Като припомнят, че през април 1993 г. министрите на околната среда на всичките шест черноморски страни подписват обща политическа декларация (Декларация на министрите за опазване на Черно море от замърсяване, Одеса, 1993 г.), с която се споразумяват:

• да насърчават разработването на подробни и координирани планове за възстановяване и опазване на биологичното разнообразие в Черно море в духа на Конвенцията за опазване на биологичното разнообразие (5 юни 1992 г., Рио де Жанейро, Бразилия);

• да вземат съответните мерки за възстановяване и опазване на биологичното разнообразие в Черно море в духа на Конвенцията за опазване на биологичното разнообразие (5 юни 1992 г., Рио де Жанейро, Бразилия);

• да създадат и да подобрят състоянието на територии за опазване на природата в крайбрежните зони на всяка от крайморските държави до 1996 г.;

Като вземат предвид, че всички черноморски страни са подписали и ратифицирали Конвенцията за опазване на биологичното разнообразие (5 юни 1992 г., Рио де Жанейро, Бразилия);

Като освен това вземат предвид, че някои от договарящите страни също така са подписали и ратифицирали други подобни конвенции и споразумения, в т. ч. Конвенцията за влажните зони, която има особено международно значение по отношение местообитанията на водните птици (2 февруари 1971 г., Рамсар, Иран), Конвенцията за международната търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна (CITES, 3 март 1973 г., Вашингтон, САЩ), Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (19 септември 1979 г., Берн, Швейцария), Конвенцията за опазване на мигриращите видове диви животни (23 юни 1979 г., Бон, Германия), Споразумението за опазване на китообразните в Черно море, Средиземно море и съседната Атлантическа област (24 ноември 1996 г., Монако), Европейската конвенция за ландшафта (20 октомври 2000 г., Флоренция, Италия) и Конвенцията за борба с опустиняването (14 октомври 1994 г., Париж);

Като отбелязват, че правителствата на черноморските държави се включват активно в прилагането на Паневропейската стратегия за биологичното разнообразие и ландшафта, както бе изменена на 9 юли 1998 г.;

Като потвърждават своя ангажимент към Стратегическия план за действие за опазване и възстановяване на Черно море (глава Б, 31 октомври 1996 г.);

Като приемат, че съгласуваните действия на всички черноморски държави и на държавите в басейна на Черно море, с които те си сътрудничат, могат да противодействат на многобройните заплахи за биологичното и ландшафтното разнообразие;

Като изразяват решимостта си да положат всички усилия, за да запазят биологичното и ландшафтното разнообразие на Черно море и неговите компоненти по един устойчив начин и да поддържат и когато е възможно, да подобрят и възстановят неговото екологично здраве и неговата историческа, културна и естетическа стойност,

се споразумяха за следното:

Член 1

1. Целта на този протокол е да поддържа екосистемата на Черно море в добро екологично състояние и неговия ландшафт в благоприятни параметри, да защитава, да опазва и да управлява устойчиво биологичното и ландшафтното разнообразие на Черно море с оглед да се обогатят биологичните ресурси.

2. Предвижда се заедно с разпоредбите на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване и други протоколи към тази конвенция протоколът да служи като законов инструмент за разработване, хармонизиране и прилагане на необходимите екологични политики, стратегии и мерки за защитаване, опазване и устойчиво използване на природните, историческите, културните и естетическите ресурси и наследството на черноморските държави за настоящото и за бъдещите поколения.

Член 2

За целите на този протокол:

а) "Конвенция" е Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване (21 април 1992 г., Букурещ, Румъния).

б) "Договарящи страни" са договарящите страни по този протокол.

в) "Комисия" е Комисията за опазване на Черно море от замърсяване.

г) "Биологично разнообразие" означава изменчивостта сред живите организми от всички видове, включително сухоземните, морските и другите водни екосистеми и екологичните комплекси, от които те са част; това включва разнообразие в самите видове, между отделните видове и на екосистемите (член 2 от Конвенцията за опазване на биологичното разнообразие).

д) "Ландшафт" означава област, както тя се възприема от хората, чийто характер е резултат от действието и взаимодействието на естествени и/или антропогенни фактори, както е дефинирано в глава І, член 1 от Европейската конвенция за ландшафта (20 октомври 2000 г., Флоренция, Италия).

е) "Ландшафтно разнообразие" означава формалния израз на многобройните зависимости, съществуващи в даден период между отделната личност или обществото и топографски дефинирана територия, чието появяване е резултат от продължителното действие на естествени и антропогенни фактори и на съчетанието от тях.

Член 3

Районът, за който се отнася този протокол, е районът на Черно море на север от нос Калагра и нос Далян, водите, морското дъно и подпочвеният слой до границите на сладките води. Той също така включва:

• Азовско море като част от Черноморския басейн, която има голямо значение за опазването на биологичното разнообразие и ландшафта;

• крайбрежната зона, обозначена от всяка от страните, включително влажните зони.

Член 4

1. Всяка от договарящите страни се задължава да предприеме всички необходими мерки, за да:

а) защитава, опазва, подобрява и управлява по устойчив и екологосъобразен начин области с особена биологична и ландшафтна стойност, особено чрез създаването на защитени територии в съответствие с процедурата по приложение № 1;

б) осигурява поддържането на видовете, явяващи се в областта, за която се отнася този протокол, в благоприятно съхранено състояние и на местообитанията в състояние, близко до ненарушеното;

в) осигурява устойчивото използване на видовете с икономическо значение, особено на живите морски ресурси;

г) възстановява увредени области, които в миналото са имали висока стойност по отношение на биологичното разнообразие и ландшафта;

д) възстановява и поддържа в добро състояние ландшафта с висока природна, историческа, културна и естетическа стойност.

2. Договарящите страни определят и съставят списъци на компонентите на биологичното и ландшафтното разнообразие в областта, за която се отнася този протокол, и установяват компонентите, важни за тяхното опазване и устойчиво използване, в срок до три години след влизането в сила на този протокол.

3. Договарящите страни приемат списък от значими за Черно море видове, които могат да бъдат застрашени или са важни поради ролята им във функционирането на екосистемата или имат друго важно значение за региона, по възможност в срок до три години след влизането в сила на този протокол. Този списък съставлява приложение № 2 към този протокол и е предмет на специалните мерки, описани в приложение № 3.

4. Договарящите страни приемат списък от значими за Черноморския регион ландшафти и местообитания, които могат да бъдат унищожени или са важни поради тяхната природна, културна или историческа стойност, които представляват природно, историческо или културно наследство или имат друго значение за Черноморския регион, по възможност в срок до три години след влизането в сила на този протокол.

5. Договарящите страни действат за запазването и устойчивото използване на биологичното и ландшафтното разнообразие пряко или в сътрудничество с компетентните международни организации и в съответствие с други протоколи към тази конвенция.

6. Договарящите страни се задължават в срок до три години след влизането в сила на този протокол да разработят и приемат Стратегическия план за действие към Протокола за опазване на биологичното и ландшафтното разнообразие на Черно море, който да се преразглежда на всеки пет години.

7. На базата на Стратегическия план за действие към Протокола за опазване на биологичното и ландшафтното разнообразие на Черно море договарящите страни приемат стратегии, национални планове и/или програми за опазване на биологичното и ландшафтното разнообразие и устойчивото използване на морските и крайбрежните биологични и ландшафтни ресурси и ги интегрират в своите национални секторни и междусекторни политики.

Член 5

1. Договарящите страни вземат всички подходящи мерки за регулиране на умишленото внасяне и за предотвратяване на случайното внасяне на неместни видове или на генетично модифицирани организми в дивата флора и фауна и забраняват онези, които могат да имат вредно въздействие върху екосистемите, местообитанията или видовете в областта, за която се отнася този протокол.

2. Договарящите страни се стремят да прилагат всички подходящи мерки за унищожаването или намаляването до приемливо равнище на видовете, които вече са внесени, ако се окаже, че тези видове причиняват или има вероятност да причинят вреда на екосистемите, ландшафта, местообитанията или видовете в областта, за която се отнася този протокол.

Член 6

В процеса на планиране, водещ до решения за проекти и дейности, които могат в значителна степен да въздействат върху видовете и техните местообитания, защитените територии или ландшафта, договарящите страни оценяват и вземат предвид възможното пряко или непряко, незабавно или дългосрочно въздействие, включително и кумулативното въздействие на планираните проекти и дейности в съответствие със съгласувани в регионален мащаб критерии и цели, произлизащи от конвенцията и международния опит в тази област, например Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст (25 февруари 1991 г., Еспоо, Финландия).

Член 7

Договарящите страни се задължават да насърчават въвеждането на междусекторно взаимодействие на регионално и национално равнище чрез въвеждане на принципите и разработване на законови инструменти за интегрирано управление на крайбрежната зона, търсейки пътища за устойчиво използване на природните ресурси и поощряване на екологосъобразни антропогенни дейности в крайбрежната зона.

Член 8

1. При прилагането на този протокол договарящите страни вземат предвид традиционните начини за прехрана и културните дейности на местните общности. Ако е необходимо и където е уместно, те могат да допуснат изключения от мерките за защита и опазване, за да отговорят на тези нужди. Изключенията, допуснати по тази причина, не трябва да:

а) застрашават поддържането на ландшафти с висока естетична стойност и на екосистеми, защитени съгласно този протокол или биологичните процеси, допринасящи за поддържането на тези екосистеми;

б) причиняват съществено намаление на броя на индивидите, съставляващи популациите на видовете на флората и фауната, в частност на застрашени, мигриращи или ендемични видове, унищожаване на техните местообитания или на ландшафта, в частност на този от регионално значение;

в) причиняват непоправима щета на ландшафта, представляващ природно, културно, историческо или естетическо наследство със значение в рамките на Черноморския регион.

2. Договаряща страна, която допуска изключения от мерките за опазване, се задължава надлежно да уведомява останалите договарящи страни в рамките на едномесечен период.

Член 9

1. Договарящите страни се стремят да информират обществеността за стойността на защитените територии, видове и ландшафт и дават съответната публичност на създаването на тези територии и на нормативните документи, свързани с това.

2. Договарящите страни се стремят също така да насърчават участието на всички заинтересовани страни, включително на обществеността, в мерки, които са необходими за опазването на съответните територии, видове и ландшафт, включително оценки на въздействието върху околната среда.

3. Договарящите страни се стремят да предоставят информация за този протокол и за свързаните с него въпроси чрез подходящи образователни програми и програми за осведомяване на обществеността.

Член 10

1. Договарящите страни си сътрудничат в провеждането на научни изследвания, целящи защита и опазване на биологичното и ландшафтното разнообразие на Черно море, предприемат, когато е подходящо, съвместни програми и проекти за научни изследвания и обменят съответните научни данни и информация, както това е предвидено в член ХV от конвенцията.

2. Спомагателните органи на Комисията (Консултативна група по опазване на биологичното разнообразие и Консултативна група по разработване на обща методология за интегрирано управление на крайбрежната зона) в сътрудничество с компетентните национални органи на черноморските държави отговарят за научните дейности и мониторинга и за оценката в областта на биологичното и ландшафтното разнообразие, делегирайки координацията на тяхната работа на съответните центрове за дейност (Батуми, Грузия, и Краснодар, Руска федерация).

3. Договарящите страни канят международни организации да си сътрудничат с договарящите страни и/или Комисията чрез разработването и прилагането на конкретни програми и проекти с оглед изпълнението на целите на протокола.

Член 11

1. Договарящите страни отговарят за изпълнението на международните си задължения по отношение на защитата и опазването на биологичното и ландшафтното разнообразие на Черно море.

2. Всяка договаряща страна приема правила и наредби за отговорността за щети, причинени от физически или юридически лица, на биологичното и ландшафтното разнообразие на Черно море в регионите, където тя в съответствие с международното законодателство упражнява своя суверенитет, суверенни права или юрисдикция.

3. Договарящите страни съдействат на всяко законово действие или процедура в съответствие с тяхната правна система, целящи незабавното и адекватно компенсиране или друго обезщетение за щети върху биологичното или ландшафтното разнообразие на Черно море, причинени от замърсяване или антропогенна дейност от страна на физическо или юридическо лице под тяхна юрисдикция.

4. Договарящите страни си сътрудничат в разработването и хармонизирането на техните закони, наредби и процедури, свързани с отговорността, оценката на и компенсацията за щети, причинени от антропогенна дейност и/или замърсяване на морската среда на Черно море, с оглед да осигурят най-висока степен на възпиране и на опазване на биологичното и ландшафтното разнообразие на Черно море като цяло.

Член 12

Всяка договаряща страна в съответствие с възможностите си и съгласно националните си планове, приоритети и програми осигурява финансова подкрепа и стимулиране на онези национални/регионални дейности, които са насочени към осъществяването на целите на този протокол.

Член 13

1. Комисията и нейният Постоянен секретариат насърчават прилагането на този протокол, информират договарящите страни за неговото функциониране и правят препоръки за мерки, необходими за постигането на целите на този протокол в съответствие с процедурите, установени от членове ХVII, XVIII и XIX от конвенцията.

2. Комисията докладва за състоянието на биологичното и ландшафтното разнообразие и ефикасността на мерките, предприети за неговото опазване и управление, на Срещата на договарящите страни на всеки пет години и в съвместно съгласуван формат на доклада.

Член 14

Приемането на изменения на членовете и изменения на приложенията към протокола се правят в съответствие с процедурата, установена от членове XX и XXI на конвенцията.

Член 15

1. Този протокол или кой да е законодателен акт, приет на базата на този протокол, в пълно съответствие с международното право по никакъв начин не трябва да нарушава правата и интересите на която и да е държава, свързани в частност с природата и размера на морските територии, определянето на границите на морските територии между държавите с противоположни или съседни крайбрежия, свободата на навигацията в открито море, правото и начините за преминаване през проливи, използвани за международна навигация, както и природата и обхвата на юрисдикцията на бреговата държава, държавата, под чийто флаг се плава, и държавата, в която се намира пристанището.

2. Действия или дейности, предприети на базата на този протокол, по никакъв начин не представляват основание за претенции, спорове или разискване на претенции по отношение на националния суверенитет, суверенните права или юрисдикцията.

3. Всяка от договарящите страни прилага мерките, предвидени от този протокол, без ущърб на суверенитета, суверенните права или юрисдикцията на други договарящи страни или държави. Всички мерки, взети от дадена договаряща страна за прилагането на тези дейности, следва да бъдат в съответствие с международното право.

Член 16

Приемането, подписването, ратификацията, признаването, одобряването, присъединяването към, влизането в сила и денонсирането на този протокол се извършват в съответствие с процедурите, съдържащи се респективно в членове XXVI, XXVIII, XXIX и XXX от конвенцията.

Член 17

Към този протокол не могат да бъдат правени резерви.

Член 18

Депозитарят на този протокол е правителството на Румъния.

Изготвен на четиринадесети юни две хиляди и втора година в София, България, в един екземпляр на английски език, който се депозира при депозитаря. Депозитарят изпраща заверени копия на всички договарящи страни.