ПРОТОКОЛ ЗА ОПАЗВАНЕ НА БИОЛОГИЧНОТО И ЛАНДШАФТНОТО РАЗНООБРАЗИЕ НА ЧЕРНО МОРЕ КЪМ КОНВЕНЦИЯТА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ЧЕРНО МОРЕ ОТ ЗАМЪРСЯВАНЕ, ПОДПИСАН НА 14 ЮНИ 2002 Г. (Ратифициран със закон, приет от ХХХІХ Народно събрание на 13 октомври 2004 г..
ПРОТОКОЛ ЗА ОПАЗВАНЕ НА БИОЛОГИЧНОТО И ЛАНДШАФТНОТО РАЗНООБРАЗИЕ НА ЧЕРНО МОРЕ КЪМ КОНВЕНЦИЯТА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ЧЕРНО МОРЕ ОТ ЗАМЪРСЯВАНЕ, ПОДПИСАН НА 14 ЮНИ 2002 Г.
(Ратифициран със закон, приет от ХХХІХ Народно събрание на 13 октомври 2004 г. - ДВ, бр. 94 от 2004 г. В сила за Република България от 20 юни 2011 г.)
Обн. ДВ. бр.29 от 10 Април 2012г.
Договарящите страни по настоящия протокол:
Като договарящи страни по Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване (Букурещка конвенция от 21 април 1992 г.);
Като признават, че през последните десетилетия в биотата и физикохимичните условия в Черно море са настъпили значими изменения, причинени от антропогенна дейност;
Като изразяват загриженост, че заплахите за биологичното разнообразие, каквито са еутрофикацията, свръхриболовът, замърсяването и въвеждането на неместни видове, продължават да съществуват;
Като приемат важността на упражняването на контрол върху замърсяването в Черно море с оглед запазване на биологичното разнообразие и поддържане и възстановяване на функциите на екосистемите;
Като припомнят, че съгласно член 13 от Букурещката конвенция при вземането на мерки за предотвратяване, намаляване и контрол на замърсяването на морската среда на Черно море от договарящите страни се изисква да обръщат особено внимание на предотвратяването на увреждане на живота в морето и на живите ресурси, в частност чрез изменение на техните местообитания посредством риболов и други законни начини за използване на морето;
Като освен това припомнят, че
- Протоколът за опазване на морската среда на Черно море от замърсяване от базирани на сушата източници;
- Протоколът за сътрудничество в борбата със замърсяването на морската среда на Черно море от нефт и други вредни вещества при аварийни ситуации;
- Протоколът за опазване на морската среда на Черно море от замърсяване, причинено от изхвърляне на отпадъци
са в сила съгласно Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване;
Като припомнят, че през април 1993 г. министрите на околната среда на всичките шест черноморски страни подписват обща политическа декларация (Декларация на министрите за опазване на Черно море от замърсяване, Одеса, 1993 г.), с която се споразумяват:
• да насърчават разработването на подробни и координирани планове за възстановяване и опазване на биологичното разнообразие в Черно море в духа на Конвенцията за опазване на биологичното разнообразие (5 юни 1992 г., Рио де Жанейро, Бразилия);
• да вземат съответните мерки за възстановяване и опазване на биологичното разнообразие в Черно море в духа на Конвенцията за опазване на биологичното разнообразие (5 юни 1992 г., Рио де Жанейро, Бразилия);
• да създадат и да подобрят състоянието на територии за опазване на природата в крайбрежните зони на всяка от крайморските държави до 1996 г.;
Като вземат предвид, че всички черноморски страни са подписали и ратифицирали Конвенцията за опазване на биологичното разнообразие (5 юни 1992 г., Рио де Жанейро, Бразилия);
Като освен това вземат предвид, че някои от договарящите страни също така са подписали и ратифицирали други подобни конвенции и споразумения, в т. ч. Конвенцията за влажните зони, която има особено международно значение по отношение местообитанията на водните птици (2 февруари 1971 г., Рамсар, Иран), Конвенцията за международната търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна (CITES, 3 март 1973 г., Вашингтон, САЩ), Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (19 септември 1979 г., Берн, Швейцария), Конвенцията за опазване на мигриращите видове диви животни (23 юни 1979 г., Бон, Германия), Споразумението за опазване на китообразните в Черно море, Средиземно море и съседната Атлантическа област (24 ноември 1996 г., Монако), Европейската конвенция за ландшафта (20 октомври 2000 г., Флоренция, Италия) и Конвенцията за борба с опустиняването (14 октомври 1994 г., Париж);
Като отбелязват, че правителствата на черноморските държави се включват активно в прилагането на Паневропейската стратегия за биологичното разнообразие и ландшафта, както бе изменена на 9 юли 1998 г.;
Като потвърждават своя ангажимент към Стратегическия план за действие за опазване и възстановяване на Черно море (глава Б, 31 октомври 1996 г.);
Като приемат, че съгласуваните действия на всички черноморски държави и на държавите в басейна на Черно море, с които те си сътрудничат, могат да противодействат на многобройните заплахи за биологичното и ландшафтното разнообразие;
Като изразяват решимостта си да положат всички усилия, за да запазят биологичното и ландшафтното разнообразие на Черно море и неговите компоненти по един устойчив начин и да поддържат и когато е възможно, да подобрят и възстановят неговото екологично здраве и неговата историческа, културна и естетическа стойност,
се споразумяха за следното:
Член 1
1. Целта на този протокол е да поддържа екосистемата на Черно море в добро екологично състояние и неговия ландшафт в благоприятни параметри, да защитава, да опазва и да управлява устойчиво биологичното и ландшафтното разнообразие на Черно море с оглед да се обогатят биологичните ресурси.
2. Предвижда се заедно с разпоредбите на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване и други протоколи към тази конвенция протоколът да служи като законов инструмент за разработване, хармонизиране и прилагане на необходимите екологични политики, стратегии и мерки за защитаване, опазване и устойчиво използване на природните, историческите, културните и естетическите ресурси и наследството на черноморските държави за настоящото и за бъдещите поколения.
Член 2
За целите на този протокол:
а) "Конвенция" е Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване (21 април 1992 г., Букурещ, Румъния).
б) "Договарящи страни" са договарящите страни по този протокол.
в) "Комисия" е Комисията за опазване на Черно море от замърсяване.
г) "Биологично разнообразие" означава изменчивостта сред живите организми от всички видове, включително сухоземните, морските и другите водни екосистеми и екологичните комплекси, от които те са част; това включва разнообразие в самите видове, между отделните видове и на екосистемите (член 2 от Конвенцията за опазване на биологичното разнообразие).
д) "Ландшафт" означава област, както тя се възприема от хората, чийто характер е резултат от действието и взаимодействието на естествени и/или антропогенни фактори, както е дефинирано в глава І, член 1 от Европейската конвенция за ландшафта (20 октомври 2000 г., Флоренция, Италия).
е) "Ландшафтно разнообразие" означава формалния израз на многобройните зависимости, съществуващи в даден период между отделната личност или обществото и топографски дефинирана територия, чието появяване е резултат от продължителното действие на естествени и антропогенни фактори и на съчетанието от тях.
Член 3
Районът, за който се отнася този протокол, е районът на Черно море на север от нос Калагра и нос Далян, водите, морското дъно и подпочвеният слой до границите на сладките води. Той също така включва:
• Азовско море като част от Черноморския басейн, която има голямо значение за опазването на биологичното разнообразие и ландшафта;
• крайбрежната зона, обозначена от всяка от страните, включително влажните зони.
Член 4
1. Всяка от договарящите страни се задължава да предприеме всички необходими мерки, за да:
а) защитава, опазва, подобрява и управлява по устойчив и екологосъобразен начин области с особена биологична и ландшафтна стойност, особено чрез създаването на защитени територии в съответствие с процедурата по приложение № 1;
б) осигурява поддържането на видовете, явяващи се в областта, за която се отнася този протокол, в благоприятно съхранено състояние и на местообитанията в състояние, близко до ненарушеното;
в) осигурява устойчивото използване на видовете с икономическо значение, особено на живите морски ресурси;
г) възстановява увредени области, които в миналото са имали висока стойност по отношение на биологичното разнообразие и ландшафта;
д) възстановява и поддържа в добро състояние ландшафта с висока природна, историческа, културна и естетическа стойност.
2. Договарящите страни определят и съставят списъци на компонентите на биологичното и ландшафтното разнообразие в областта, за която се отнася този протокол, и установяват компонентите, важни за тяхното опазване и устойчиво използване, в срок до три години след влизането в сила на този протокол.
3. Договарящите страни приемат списък от значими за Черно море видове, които могат да бъдат застрашени или са важни поради ролята им във функционирането на екосистемата или имат друго важно значение за региона, по възможност в срок до три години след влизането в сила на този протокол. Този списък съставлява приложение № 2 към този протокол и е предмет на специалните мерки, описани в приложение № 3.
4. Договарящите страни приемат списък от значими за Черноморския регион ландшафти и местообитания, които могат да бъдат унищожени или са важни поради тяхната природна, културна или историческа стойност, които представляват природно, историческо или културно наследство или имат друго значение за Черноморския регион, по възможност в срок до три години след влизането в сила на този протокол.
5. Договарящите страни действат за запазването и устойчивото използване на биологичното и ландшафтното разнообразие пряко или в сътрудничество с компетентните международни организации и в съответствие с други протоколи към тази конвенция.
6. Договарящите страни се задължават в срок до три години след влизането в сила на този протокол да разработят и приемат Стратегическия план за действие към Протокола за опазване на биологичното и ландшафтното разнообразие на Черно море, който да се преразглежда на всеки пет години.
7. На базата на Стратегическия план за действие към Протокола за опазване на биологичното и ландшафтното разнообразие на Черно море договарящите страни приемат стратегии, национални планове и/или програми за опазване на биологичното и ландшафтното разнообразие и устойчивото използване на морските и крайбрежните биологични и ландшафтни ресурси и ги интегрират в своите национални секторни и междусекторни политики.
Член 5
1. Договарящите страни вземат всички подходящи мерки за регулиране на умишленото внасяне и за предотвратяване на случайното внасяне на неместни видове или на генетично модифицирани организми в дивата флора и фауна и забраняват онези, които могат да имат вредно въздействие върху екосистемите, местообитанията или видовете в областта, за която се отнася този протокол.
2. Договарящите страни се стремят да прилагат всички подходящи мерки за унищожаването или намаляването до приемливо равнище на видовете, които вече са внесени, ако се окаже, че тези видове причиняват или има вероятност да причинят вреда на екосистемите, ландшафта, местообитанията или видовете в областта, за която се отнася този протокол.
Член 6
В процеса на планиране, водещ до решения за проекти и дейности, които могат в значителна степен да въздействат върху видовете и техните местообитания, защитените територии или ландшафта, договарящите страни оценяват и вземат предвид възможното пряко или непряко, незабавно или дългосрочно въздействие, включително и кумулативното въздействие на планираните проекти и дейности в съответствие със съгласувани в регионален мащаб критерии и цели, произлизащи от конвенцията и международния опит в тази област, например Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст (25 февруари 1991 г., Еспоо, Финландия).
Член 7
Договарящите страни се задължават да насърчават въвеждането на междусекторно взаимодействие на регионално и национално равнище чрез въвеждане на принципите и разработване на законови инструменти за интегрирано управление на крайбрежната зона, търсейки пътища за устойчиво използване на природните ресурси и поощряване на екологосъобразни антропогенни дейности в крайбрежната зона.
Член 8
1. При прилагането на този протокол договарящите страни вземат предвид традиционните начини за прехрана и културните дейности на местните общности. Ако е необходимо и където е уместно, те могат да допуснат изключения от мерките за защита и опазване, за да отговорят на тези нужди. Изключенията, допуснати по тази причина, не трябва да:
а) застрашават поддържането на ландшафти с висока естетична стойност и на екосистеми, защитени съгласно този протокол или биологичните процеси, допринасящи за поддържането на тези екосистеми;
б) причиняват съществено намаление на броя на индивидите, съставляващи популациите на видовете на флората и фауната, в частност на застрашени, мигриращи или ендемични видове, унищожаване на техните местообитания или на ландшафта, в частност на този от регионално значение;
в) причиняват непоправима щета на ландшафта, представляващ природно, културно, историческо или естетическо наследство със значение в рамките на Черноморския регион.
2. Договаряща страна, която допуска изключения от мерките за опазване, се задължава надлежно да уведомява останалите договарящи страни в рамките на едномесечен период.
Член 9
1. Договарящите страни се стремят да информират обществеността за стойността на защитените територии, видове и ландшафт и дават съответната публичност на създаването на тези територии и на нормативните документи, свързани с това.
2. Договарящите страни се стремят също така да насърчават участието на всички заинтересовани страни, включително на обществеността, в мерки, които са необходими за опазването на съответните територии, видове и ландшафт, включително оценки на въздействието върху околната среда.
3. Договарящите страни се стремят да предоставят информация за този протокол и за свързаните с него въпроси чрез подходящи образователни програми и програми за осведомяване на обществеността.
Член 10
1. Договарящите страни си сътрудничат в провеждането на научни изследвания, целящи защита и опазване на биологичното и ландшафтното разнообразие на Черно море, предприемат, когато е подходящо, съвместни програми и проекти за научни изследвания и обменят съответните научни данни и информация, както това е предвидено в член ХV от конвенцията.
2. Спомагателните органи на Комисията (Консултативна група по опазване на биологичното разнообразие и Консултативна група по разработване на обща методология за интегрирано управление на крайбрежната зона) в сътрудничество с компетентните национални органи на черноморските държави отговарят за научните дейности и мониторинга и за оценката в областта на биологичното и ландшафтното разнообразие, делегирайки координацията на тяхната работа на съответните центрове за дейност (Батуми, Грузия, и Краснодар, Руска федерация).
3. Договарящите страни канят международни организации да си сътрудничат с договарящите страни и/или Комисията чрез разработването и прилагането на конкретни програми и проекти с оглед изпълнението на целите на протокола.
Член 11
1. Договарящите страни отговарят за изпълнението на международните си задължения по отношение на защитата и опазването на биологичното и ландшафтното разнообразие на Черно море.
2. Всяка договаряща страна приема правила и наредби за отговорността за щети, причинени от физически или юридически лица, на биологичното и ландшафтното разнообразие на Черно море в регионите, където тя в съответствие с международното законодателство упражнява своя суверенитет, суверенни права или юрисдикция.
3. Договарящите страни съдействат на всяко законово действие или процедура в съответствие с тяхната правна система, целящи незабавното и адекватно компенсиране или друго обезщетение за щети върху биологичното или ландшафтното разнообразие на Черно море, причинени от замърсяване или антропогенна дейност от страна на физическо или юридическо лице под тяхна юрисдикция.
4. Договарящите страни си сътрудничат в разработването и хармонизирането на техните закони, наредби и процедури, свързани с отговорността, оценката на и компенсацията за щети, причинени от антропогенна дейност и/или замърсяване на морската среда на Черно море, с оглед да осигурят най-висока степен на възпиране и на опазване на биологичното и ландшафтното разнообразие на Черно море като цяло.
Член 12
Всяка договаряща страна в съответствие с възможностите си и съгласно националните си планове, приоритети и програми осигурява финансова подкрепа и стимулиране на онези национални/регионални дейности, които са насочени към осъществяването на целите на този протокол.
Член 13
1. Комисията и нейният Постоянен секретариат насърчават прилагането на този протокол, информират договарящите страни за неговото функциониране и правят препоръки за мерки, необходими за постигането на целите на този протокол в съответствие с процедурите, установени от членове ХVII, XVIII и XIX от конвенцията.
2. Комисията докладва за състоянието на биологичното и ландшафтното разнообразие и ефикасността на мерките, предприети за неговото опазване и управление, на Срещата на договарящите страни на всеки пет години и в съвместно съгласуван формат на доклада.
Член 14
Приемането на изменения на членовете и изменения на приложенията към протокола се правят в съответствие с процедурата, установена от членове XX и XXI на конвенцията.
Член 15
1. Този протокол или кой да е законодателен акт, приет на базата на този протокол, в пълно съответствие с международното право по никакъв начин не трябва да нарушава правата и интересите на която и да е държава, свързани в частност с природата и размера на морските територии, определянето на границите на морските територии между държавите с противоположни или съседни крайбрежия, свободата на навигацията в открито море, правото и начините за преминаване през проливи, използвани за международна навигация, както и природата и обхвата на юрисдикцията на бреговата държава, държавата, под чийто флаг се плава, и държавата, в която се намира пристанището.
2. Действия или дейности, предприети на базата на този протокол, по никакъв начин не представляват основание за претенции, спорове или разискване на претенции по отношение на националния суверенитет, суверенните права или юрисдикцията.
3. Всяка от договарящите страни прилага мерките, предвидени от този протокол, без ущърб на суверенитета, суверенните права или юрисдикцията на други договарящи страни или държави. Всички мерки, взети от дадена договаряща страна за прилагането на тези дейности, следва да бъдат в съответствие с международното право.
Член 16
Приемането, подписването, ратификацията, признаването, одобряването, присъединяването към, влизането в сила и денонсирането на този протокол се извършват в съответствие с процедурите, съдържащи се респективно в членове XXVI, XXVIII, XXIX и XXX от конвенцията.
Член 17
Към този протокол не могат да бъдат правени резерви.
Член 18
Депозитарят на този протокол е правителството на Румъния.
Изготвен на четиринадесети юни две хиляди и втора година в София, България, в един екземпляр на английски език, който се депозира при депозитаря. Депозитарят изпраща заверени копия на всички договарящи страни.
ПРИЛОЖЕНИЕ № 1
Защитени територии
Член 1
1. Целта на защитените територии е да опазват:
а) представителни видове крайбрежни и морски екосистеми, влажни зони и ландшафти с адекватни размери, за да осигурят тяхната дългосрочна жизнеспособност и да поддържат уникалното им биологично и ландшафтно разнообразие;
б) местообитания, биоценози, екосистеми или ландшафт, които са застрашени от изчезване в естествената им среда на разпространение или разсейване в Черно море или които са намалили естествените си райони на разпространение или естетическата си стойност;
в) местообитания, критични за оцеляването, възпроизвеждането и възстановяването на застрашени видове от флората и фауната;
г) места с особено значение поради тяхната научна, естетическа, ландшафтна, културна или образователна стойност.
Член 2
1. Договарящите страни разработват критерии/насоки за определяне на териториите, които отговарят на целите, посочени в член 1 на приложение № 1, в срок две години след влизането в сила на настоящия протокол.
2. Договарящите страни съставят списък от местата, които отговарят на техните критерии/насоки, в срок три години след влизането в сила на този протокол.
3. Всяка договаряща страна се стреми да създаде защитени територии на базата на оценка на риска, уязвимост и приоритет, използвайки списъка, посочен в чл. 2, т. 2 от приложение № 1.
4. Там, където такива предложени защитени територии попадат в границите на повече от една страна, компетентните власти на тези две или повече страни си сътрудничат по отношение на мерките, които трябва да се вземат.
Член 3
1. В съответствие с националното си законодателство договарящите страни вземат всички необходими мерки да осигурят целостта, устойчивостта и развитието на защитени територии, а именно:
а) засилване на процеса на прилагане на другите протоколи към конвенцията и на други подобни споразумения, по които са договарящи страни;
б) забрана на изхвърлянето или заустването на отпадъци и други вещества, които има вероятност пряко или косвено да увредят целостта на защитената територия или видове;
в) регулирането на преминаването на кораби, всякакво спиране или хвърляне на котва;
г) регулирането или забраната на въвеждането на неместни видове или генетично модифицирани видове;
д) регулирането или забраната на всяка дейност, включваща изследване или модификация на почвата или изследване на подлежащия слой на сухоземната част, морското дъно или неговия подлежащ слой;
е) регулирането на всяка научноизследователска дейност;
ж) регулирането или забраната на риболова, лова, вземането на животни и събирането на растения или тяхното унищожение, както и търговията с животни (или части от тях) и растения (или части от тях), които произхождат от защитените територии;
з) регулирането и ако се налага, забраната на всяка друга дейност или действие, които има вероятност да нанесат вреда или ущърб на видове или екосистеми или които могат да увредят естествените или културните характеристики на защитената територия;
и) всякакви други мерки, целящи опазването на екологичните и биологичните процеси и на ландшафта;
к) с тази цел договарящите страни осигуряват необходимото законодателство за защита и налагане на опазването на защитени територии.
Член 4
1. В рамките на националното екологично законодателство и политика договарящите страни предприемат всички необходими стъпки за хармонизиране на мерките за опазване на околната среда в защитените територии, включително управлението на трансграничните защитени територии, координирани програми за изследвания и мониторинг в басейна на Черно море.
2. За всяка защитена територия тези мерки включват:
а) разработването и приемането на план за управление в стандартния формат;
б) подробна интегрирана регионална програма за мониторинг;
в) активно включване на местните общности в планирането и прилагането, включително помощ за местни жители, които могат да бъдат засегнати от създаването на подобни територии;
г) приемане на подходящи финансови механизми;
д) регулиране на дейностите, включително издаване на разрешителни;
е) обучение на персонала, както и развитие на подходяща инфраструктура.
3. Договарящите страни следва да осигурят включването в националните планове за непредвидени случаи на мерки за реакция при инциденти, които могат да причинят щети или да представляват заплаха за защитените територии.
4. Когато са създадени защитени територии или ландшафти, покриващи едновременно сухоземни и морски територии, договарящите страни се стремят да осигурят координация на администрацията и управлението на специално защитената територия като цяло.
ПРИЛОЖЕНИЕ № 2
Списък на значимите за Черно море видове
Водорасли
1. Cystoseira barbata **
2. Cystoseira crinita **
3. Dictyota dichotoma *
4. Phyllophora brodiaei **
5. Phyllophora nervosa, ключови видове от биоценозата Phyllophora, търговски видове **
6. Phyllophora pseudoceranoides **
Растения
7. Salvinia natans **
8. Trapa natans **
9. Zostera marina*
10. Zostera noltii*
Животни
Гъби
11. Lissodendoryx variisclera *
12. Suberites prototipus *
Многочетинести червеи
13. Eteone siphonodonta *
14. Hesionides arenarius **
15. Nainereis laevigata *
16. Ophelia bicornis **
17. Phyllodoce nana*
Ракообразни
18. Anomalocera patersoni **
19. Apseudopsis ostroumovi*
20. Biancolina cuniculus *
21. Branchinecta orientalis *
22. Branchinectella spinosa **
23. Branchmectella media *
24. Callianassa pontica**
25. Callianassa truncata **
26. Caprella acanthifera*
27. Carcinus mediterraneus*
28. Eriphia verrucosa **
29. Hemimysis anomala **
30. Hemimysis serrata **
31. Homarus vulgaris*
32. Iphigenella acanthopoda *
33. Iphigenella andrussovi *
34. Iphigenella shablensis*
35. Katamysis warpachowskyi *
36. Labidocera brunescens **
37. Macropipus arcuatus **
38. Pilumnus hirtellus **
39. Pontella mediterranea **
40. Potamon tauricum *
41. Processa pontica *
42. Smirnoviella reducta *
43. Tanymastix stagnalis *
44. Upogebia pusilla **
45. Xantho poressa **
Насекоми
46. Calopteryx splendens balcanica **
47. Calopteryx splendens taurica **
48. Calopteryx virgo meridionalis **
Морски акари
49. Halacarellus procerus **
Молюски
50. Bela nebula *
51. Cyclope donovani *
52. Donacilla cornea **
53. Halichondria panicea *
54. Melaraphe neritoides **
55. Ostrea edulis **
56. Pachygrapsus marmoratus *
57. Patella tarentina **
58. Solen vagina **
Бодлокожи
59. Echinocyamus pusillus*
60. Marthasterias glacialis *
Безчерепни
61. Amphioxus lanceolatum *
Риби
62. Acipenser guldenstaedti **
63. Acipenser guldenstaеdti colchicus V.Marti**
64. Acipenser nudiventris **
65. Acipenser ruthenus **
66. Acipenser stellatus **
67. Acipenser sturio *
68. Aidablennius sphinx **
69. Alphia minuta **
70. Balistes carolinensis *
71. Belone belone **
72. Callionymus belenus **
73. Dicentrarchus labrax **
74. Diplodus annularis *
75. Hippocampus guttulatus microstephanus **
76. Hucho hucho hucho *
77. Huso huso **
78. Knipowitschia longicaudata **
79. Lipophrys pavo **
80. Liza ramada *
81. Lophius piscatorius*
82. Mezogobius batrachocephalus *
83. Mullus barbatus *
84. Nerophis ophidion *
85. Pomatomus saltator **
86. Pomatoschistus caucasicus **
87. Salmo trutta labrax **
88. Sarda sarda**
89. Scomber scombrus **
90. Scorpena porcus
91. Serranus cabrilla **
92. Serranus scriba *
93. Sphyraena sphyraena*
94. Spicara smaris*
95. Syngnatus Tenuirostris*
96. Syngnatus typhle*
97. Thunnus thynnus **
98. Trigla lucerna*
99. Xiphias gladius*
Птици
100. Asio flammeus*
101. Calonectris diomedea**
102. Ciconia nigra**
103. Gelochelidon nilotica *
104. Haliaeetus albicilla**
105. Himantopus himantopus*
106. Numenius tenuirostris*
107. Pandion haliaetus **
108. Panurus biarmicus *
109. Pelecanus crispus **
110. Pelecanus onocrotalus**
111. Phalacrocorax aristotells ** Phalacrocorax aristotelis
112. Phalacrocorax pygmaeus ** Halietor (Phalacrocorax) pygmeus
113. Phenicopterus roseus * = Phenicopterus rubber
114. Platalea leucorodia**
115. Plegadis falcinellus **
116. Puffinus puffinus yelkouan *
117. Recurvirostra avosetta*
118. Rufibrenta ruficollis ** Branta ruficollis
119. Somateria mollissima*
120. Sturnus roseus*
121. Tadoma ferruginea ** Tadorna ferruginea
Бозайници
122. Delphinus delphis**
123. Lutra lutra*
124. Monachus monachus**
125. Phocoena phocoena**
126. Tursiops truncatus **
Забележка. * - рядък вид;
** - застрашен вид.
ПРИЛОЖЕНИЕ № 3
Опазване на видовете и управление на техните местообитания
Член 1
1. Договарящите страни управляват флората и фауната с цел поддържането им в добро съхранено състояние.
2. Договарящите страни съставят списъци от застрашените видове от флората и фауната и видовете, критични за функционирането на екосистемите, и дават на тези видове статут на защитени в срок три години от влизането в сила на този протокол.
3. Договарящите страни регулират и където е уместно, забраняват дейности, имащи неблагоприятен ефект върху тези видове или техните местообитания, и провеждат управление, планиране и други мероприятия, за да осигурят добро съхранено състояние на тези видове.
4. По отношение на защитените видове от фауната договарящите страни контролират и където е уместно, забраняват:
а) вземането, притежаването или убиването, търговията, транспорта и излагането с търговска цел на тези видове, техните яйца, части или продукти от тях;
б) обезпокояването на дивата фауна, в частност по време на размножаване, зимен сън или миграция, както и през други периоди на биологичен стрес.
5. Договарящите страни координират своите усилия чрез двустранни или многостранни дейности, включително, ако е необходимо, чрез споразумения за опазване и възстановяване на мигриращите видове, чийто обхват на миграция се простира в региона, за който се отнася този протокол.
6. По отношение на защитените видове от флората и фауната и продуктите и частите от тях договарящите страни регулират и когато е уместно, забраняват всички форми на унищожаване и смущаване, включително брането, събирането, рязането, изкореняването, притежаването, търговията, транспорта и излагането с търговска цел на такива видове.
7. Договарящите страни се стремят пряко или чрез Съветващата група за опазване на биологичното разнообразие в Черно море да се консултират със заинтересовани държави, които не са договарящи страни по този протокол, с оглед координиране на техните усилия за управлението и опазването на видовете съгласно приложение № 2.
Член 2
1. Договарящите страни приемат съвместни мерки за осигуряване защитата, опазването и подобряването на флората и фауната, изброени в приложение № 2 към този протокол, по отношение на списъка на застрашените видове. Списъкът се преразглежда на всеки пет години и в срок три години след влизането в сила на този протокол.
2. Договарящите страни осигуряват максималните възможни защита и възстановяване на видовете от флората и фауната, изброени в приложение № 2, чрез приемане на национално равнище на мерките, предвидени в приложение № 3, членове 4 и 6 от този протокол.
3. Договарящите страни забраняват унищожаването и увреждането на местообитанията, изброени в приложение № 2, и формулират и прилагат планове за действие за тяхното опазване или възстановяване.
4. Когато местообитанията на застрашени видове се простират от двете страни на националната граница или на линията, разделяща териториите или областите, предмет на суверенитет или национална юрисдикция на договарящите страни по протокола, тези договарящи страни си сътрудничат с оглед осигуряването на защита и опазване и ако е необходимо, възстановяване на тези видове.
5. Ако не са налице други задоволителни решения и ако изключението не нанася вреди върху оцеляването на популацията или на които и да било други видове, договарящите страни могат да разрешат изключения от забраните, предписани за опазване на видовете, изброени в приложение № 2 към този протокол, за научни, образователни или управленски цели, необходими за осигуряване на оцеляването на видовете или за предотвратяване на значими щети. Тези изключения се съобщават на договарящите страни.
Член 3
1. Договарящите страни приемат списък на видовете, чиято експлоатация следва да бъде регулирана с оглед да се осигури устойчивото използване на тези компоненти от биоразнообразието. Този списък представлява приложение № 4 към настоящия протокол и следва да бъде преразглеждан на всеки пет години и в срок три години след влизането в сила на този протокол.
2. Договарящите страни в сътрудничество с компетентните международни организации вземат всички необходими мерки за осигуряване на опазването на видовете, изброени в приложение № 4, по отношение на списъка на видовете, чиято експлоатация следва да бъде регулирана, като същевременно регулират и разрешават експлоатацията на тези видове по начин, осигуряващ и поддържащ тяхното добро съхранено състояние.
3. Договарящите страни приемат и прилагат планове за възстановяване за онези видове, които не са в добро съхранено състояние.
ПРИЛОЖЕНИЕ № 4
Списък на видовете, чиято експлоатация следва да бъде регулирана
1. Engraulis encrasicolus
2. Trachurus mediterraneus ponticus
3. Sprattus sprattus phalericus
4. Merlangius merlangus euxinus
5. Squalus acanthias
6. Psetta maeotica
7. Mullus barbatus ponticus
8. Liza aurata
9. Mugil cephalus
10. Rapana thomasiana
11. Sarda sarda
12. Scomber japonicus
13. Alosa caspia
14. Pomatomus saltator