Държавен вестник, брой 46 от 12.VI

Отменена с § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба за цените на недвижимите имоти, освен приложението към нея за оценка на трайните насаждения, което да се прилага до одобряването на нова наредба - ДВ, бр. 99 от 14.12.1979 г.

Чл. 2. (1) При отчуждаване на селищни терени в градовете над 800 кв. м, а в селата и вилните зони над 1500 кв. м на един собственик или съсобственик частта в повече от тази квадратура се заплаща в градовете по 0,50 лв. кв. м, а в селата и вилните зони - по 0,30 лв. кв. м.

(2) При последващо отчуждаване, когато преди това са заплатени в градовете 800 кв. м и в селата и вилните зони 1500 кв. м по високата цена на тарифата, местата се оценяват по 0,50 лв. кв. м в градовете и по 0,30 лв. кв. м в селата и вилните зони.

(3) Селищните имоти, собственост на кооперативна или обществена организация, се заплащат по цените по точки 1 до 6 включително, независимо от размера им. Същото се отнася за местата, които се придават по силата на дворищна регулация.

Чл. 3. (1) Зоните в градовете и категориите във вилните зони се определят: за София с решение на изпълнителния комитет на градския народен съвет, а за останалите населени места - с решение на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, одобрено от председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет.

(2) Зоните се определят в зависимост от градоустройствените условия от благоустрояването, транспорта и др., а категориите във вилните зони - в зависимост от местонахождението на имота, от характера на почвата и др.

(3) Категориите на селата се определят от Министерството на архитектурата и благоустройството и от Министерството на финансите по предложение на председателя на изпълнителния комитет на окръжния и съвет в зависимост от стопанските условия в населеното място и от неговото местоположение.

Чл. 4. Със заповед на министъра на архитектурата и благоустройството и на министъра на финансите определени населени места могат да бъдат прехвърляни от една категория в друга, като се има пред вид броят населението, значението им като промишлени, курортни и културни центрове и др.

Чл. 5. Застроени и незастроени селищни терени, оставени на земеделски стопани в това им качество по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост, се оценяват на квадратен метър, както следва: площта до 2000 кв. м на един собственик или съсобственик по 0,50 лв. кв. м, а площта над 2000 кв. м - по 0,10 лв. на кв. м.

Чл. 6. Неселищни терени в границите на градоустройствения, съответно на регулационния план, а ако няма такива планове, в границите на околовръстния полигон на населеното място, се оценяват: в градовете по 0,50 лв. кв. м, а в селата - по 0,30 лв. кв. м.

Чл. 7. Полските имоти (ниви, ливади, лозя, овощни градини и др.) на частни лица, кооперации и обществени организации(без трудово-кооперативните земеделски стопанства) се оценяват, както следва:

3. В балкански и полубалкански интензивен район:

4. В балкански и полубалкански екстензивен район:

(2) Тези цени се отнасят за празни терени, без насаждения.

(3) Районите и категориите се определят със заповед на председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет по предложение на началника на управление "Селско стопанство" при същия съвет.

Чл. 8. Полските имоти на трудово-кооперативни земеделски стопанства се оценяват при всяко отделно отчуждаване:

1. Ако са в землището на град, за площта до 2000 кв. м по 0,50 лв. кв. м, а за площта над 2000 кв. м по 0,10 лв. кв. м.

2. Ако са в землището на село, за площта до 2000 кв. м по 0,30 лв. кв. м, а за площта над 2000 кв. м по 0,10 лв. кв. м.

Чл. 9. Полски имоти, които едновременно с включването им в регулационния план се предназначават за държавна или обществена нужда, при отчуждаването им се оценяват по чл. 7.

Чл. 10. (1) Правото на строеж върху чужд имот (суперфиция) се оценява в размер на 90% от цените по тази тарифа, а останалите 10% се заплащат на собственика.

(2) При отчуждаване право на строеж (суперфиция), което е придобито от държавата, то се заплаща по цената, която лицето е платило на държавата за него.

(3) Ако заедно с право на собственост върху идеална част от терена на или с право на строеж върху нея се отчуждават и идеални части от общите части на сградата, както и реално определени части от помещения (зимници, перални, тавански и др.), тяхната цена се определя по тази тарифа.

Чл. 11. (1) Трайните насаждения - лозя, овощни градини и др., в чертите на населени места или извън тях се оценяват отделно от земята съгласно с приложението към тази тарифа за оценка на трайните насаждения.

(2) По същото приложение се оценяват и единичните насаждения - овощни, декоративни и други дървета, лозя и други.

Чл. 12. Ако поради неотложни нужди на строителството се налага отчуждени имоти, засети със сезонни култури, да бъдат заети преди прибиране на реколтата, собствениците се обезщетяват и за загубите на унищожената реколта.

Чл. 13. Сградите, отчуждени за държавна и обществена нужда к по Закона за териториално и селищно устройство, се оценяват на кубически метър със съответното овехтяване (годишно), както следва:

Забележка. По същите цени се извършва и оценката на административни сгради, хотели, общежития, почивни станции, ателиета, гаражи и други от подобен характер.

Забележка. Към стопанските сгради се отнасят и салони, фабрично-заводски помещения и други от подобен характер.

Чл. 14. Ако цената на сградата, определена по тази тарифа, е по-ниска от цената по която е закупена от държавата, оценката на сградата се извършва по покупната й цена, намалена със съответното овехтяване и увеличена с направените допълнителни подобрения. Това се прилага и когато сградата е построена чрез възлагане от държавна или кооперативна строителна организация, като вместо покупната цена се приема окончателната строителна стойност.

Чл. 15. По своята конструкция сградите се характеризират така:

1. Паянтови са сградите с дървен носещ скелет на външните и вътрешните стени, с пълнеж с дебелина от половин тухла или кирпич на варов или глинен разтвор, или с пълнеж от плат, летви и др. Към тази категория спадат и сградите, иззидани от кирпич, непечени тухли, бита глина и други подобни.

2. Полумасивни са сградите с носещи тухлени колонки с дебелина най-малко една тухла и зидария между колонките на половин тухла и с вътрешни носещи паянтови на дървен скелет стени на варов или глинен разтвор. Към тази категория спадат и сградите с единични външни стени на цяла тухла.

3. Масивни са сградите с външни носещи тухлени стени или от друг строителен материал с дебелина най-малко 25 см, или каменна зидария с дебелина най-малко 45 см на варов или глинен разтвор. Масивните сгради могат да бъдат изцяло или частично с междуетажни конструкции с дървен гредоред, железни греди или с частично изпълнение на монолитни или сглобяеми стоманобетонни елементи.

4. Сградите, построени с монолитни стоманобетонни конструкции, са с носещи стени и стоманобетонни монолитни или от сглобяеми елементи междуетажни конструкции. Към тази категория се отнасят и сградите с единични стоманобетонни колони и греди, както и с противоземетръсни колони.

5. Сградите, строени по системата "Пълзящ кофраж", са с носещи стоманобетонни стени и междуетажни стоманобетонни конструкции.

6. Едропанелни са сградите, построени със сглобяеми едропанелни елементи - степи, междуетажни стоманобетонни конструкции, стълбищни рамена и др.

7. Сгради, строени по системата "Пакетно-повдигнати" плочи, са с монолитни междуетажни стоманобетонни конструкции, със стоманобетонни сглобяеми колони и пълнеж от тухли или друг строителен материал.

8. Сградите със скелетни монолитни стоманобетонни конструкции са с носещ стоманобетонен скелет (греди и колони) и с междуетажни стоманобетонни конструкции с пълнеж от тухлена зидария или друг строителен материал между колоните и гредите. Към тази категория се отнасят и сградите с единични носещи стени и стоманобетонни пояси, както и сградите с рамкови стоманобетонни конструкции.

Чл. 16. (1) Отделните етажи на сградата се оценяват съобразно с тяхната характеристика. Избените помещения се оценяват отделно от етажите, като се изхожда от подовата конструкция над тях.

(2) Когато подът и таванът на отделните етажи са от различни конструкции, етажите се оценяват по средноаритметичната цена на куб. м и по средноаритметичния процент на овехтяване на двете конструкции.

Чл. 17. Кубатурата на сградите се изчислява съгласно с действуващия държавен стандарт.

Чл. 18. (1) Съобразно с характеристиката на сградите цената им се намалява със съответното овехтяване, изразено в процент, като се изхожда от посочения по-горе нормативно годишен процент за овехтяване.

(2) Овехтяването започва да тече от следващата година след построяването на сградата, като се включва и годината, в която се извършва оценката.

(3) За овехтяване цената на сградите може да бъде намалена най-много с 50% за паянтовите и полумасивни сгради и най-много с 30% за всички останали сгради.

Чл. 19. (1) Ако сградата не е завършена напълно (няма мазилка, настилки, инсталации, врати, прозорци и други видове строителни елементи), тя се оценява без стойността на съответните работи.

(2) Отделно по действителни цени се оценяват особените подобрения: огради, парапети, стълбища и площадки извън очертанията на сградите; декоративни елементи на покрива и външните стени: външни облицовки, вътрешни облицовки, големи козирки, дворни настилки, кладенци, септични и поливни ями; отклонения извън сградата от водопроводни, канализационни и електрически мрежи; отоплителни, климатични, сигнални, телефонни, домофонни, антенни, високоговорителни инсталации; асансьорни уредби, отоплителни камини, зидани печки, линолеуми, ламперии, фаянс, вградени шкафове и мебели, вани, бойлери, бидета, смесителни батерии, душ-батерии, допълнителни мивки, скари, решетки, капаци, щори, топлинни изолации на стени и тавани; хидроизолации, дебелина на външните стени - извън стандартните, дренажи, декоративни скъпи мозайки, мраморни вътрешни стъпала - само разликата в цената от обикновени; мозаечни плочи, каменни плочи, художествено изработени врати, тапети, гипсови работи, инсталации за топла вода, дъбов паркет - само разликата в цената от буковия; луксозна дограма от масивен дъб, орех и др. подобни - само разликата в цената от стандартната; дворни шахти-корита, дворни чешми и др.

Чл. 20. По реда на Закона за собствеността на гражданите теренът се прехвърля по двойния размер на цените по глава първа на тарифата.

Чл. 21. (1) Правото на строеж при продажба и замяна на жилища от държавния жилищен фонд, намиращи се в етажни собствености, се оценява по реда, по който се оценява то при продажбата на жилищата, построени от народните съвети за продажба на граждани (чл. 117 от Закона за териториално и селищно устройство).

(2) При продажба на индивидуални държавни жилищни Сгради правото на строеж се оценява по реда на глава първа от тарифата.

Чл. 22. (1) Жилищата от държавния жилищен фонд се оценяват при продажбата им на граждани и при замяната им с техни жилища по цените на глава втора от тарифата.

(2) При замяната по предходната алинея жилището на гражданина се оценява по цените, по които се оценяват държавните жилища от същия вид.

Чл. 23. При прехвърляне на жилища и други обекти по реда на глава втора от Закона за собствеността на гражданите, както и при съдебни и доброволни делби, сградите се оценяват но цените на глава втора от тарифата.

Чл. 24. (1) Когато жилищата или другите обекти, които се прехвърлят по чл. 23, са от същия или близки по вид на жилищата или обектите, които народните съвети продават на гражданите съгласно чл. 117 от Закона за териториално и селищно устройство, цената им, определена по тази тарифа, не може да бъде по-ниска от цената, по която народните съвети продават по този закон същите или близки по вид обекти намалена със съответния процент за овехтяване на прехвърляния от гражданина обект и увеличена със стойността на направените подобрения в него. Това се прилага и при съдебни и доброволни делби.

(2) В тези случаи цената на жилища или други обекти, продавани по чл. 117 от Закона за териториално и селищно устройство, се установява 0т изпълнителния комитет на общинския, съответно на окръжния народен съвет, като се изхожда от цените за текущата година или за предхождащата я, когато е невъзможно да се използуват цените за текущата година.

Чл. 25. (1) За индивидуални качества на отделните сгради по тази глава се прилагат следните корекционни коефициенти:

1. Км - е коефициент за местонахождение на сградите в населеното място, посочен за отделните зони в следната

Зоните по тази таблица се определят: за София с решение на изпълнителния комитет на градския народен съвет, а за останалите населени места - с решение на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, одобрено от председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет.

2. Ки - е коефициент за изложение на отделните помещения в жилището, посочен в следната

Неосветените вестибюли имат коефициент Ки - 0,90, умножен допълнително с Ки за стаите, през които получава осветление. Крайният коефициент за изложение на вестибюла не може да бъде по-малък от 0,86.

Неосветените помещения имат коефициент Ки = 0,85.

При фасади с изложение към междинни посоки, несъвпадащо с посочените по-горе изложения, коефициентът за изложение се определя чрез интерполиране. Счита се, че ъглови стаи с прозорци на две външни стени имат изложение, което съответствува на изложението на по-приятната стена.

3. Кв - е коефициент за местоположението на обектите във височина, посочен в следната

Забележки:

а) Коефициентите в скоби важат за сгради с асансьор.

б) Когато разстоянието до срещуположната най-близка сграда е по- малко от 1,5 пъти от височината й, за първите три етажа се прилагат коефициентите, посочени в колона "Т", а когато това разстояние е по- голямо, се прилагат коефициентите, посочени в колона "Ш".

Височината на срещуположната сграда се мери от горния край на нейния корниз или стряха до средното ниво на тротоара пред сградата, в която се намира обектът, предмет на оценяване.

в) Коефициентите за първия етаж, посочени в числител, важат за сгради с първи етаж на 1,50 м от тротоара пред сградата до горния край на готовия под на първия етаж, а коефициентите в знаменател - за сгради с първи етаж на 0,50 м от тротоара до горния край на готовия под на първия етаж. Когато нивото на първия етаж е между горните граници, коефициентът Кв се определя чрез интерполиране, а когато е извън тези граници - чрез екстерполиране.

г) При последни етажи горните коефициенти се коригират допълнително с поправочни коефициенти:

* при покрив с керемиди - с 0,94

* при плосък покрив - с 0,93

д) При сгради с повече от 16 етажа коефициентите Кв се намаляват C по 0,0125 за всеки нов етаж.

е) Когато нивото на пода на сутерени и приземни етажи е под терена, Кв за тях се взема този за първия етаж и за всеки 10 см под котата на първия етаж (който е на 0,50 м над терена) коефициентът се намалява с 0,01.

4. За жилища, разположени непосредствено над магазини, гаражи, работилници, проходи, трафопостове и в съседство (отгоре, отдолу и отстрани) с помпени агрегати, асансьорни машинни помещения и други подобни, цените им се коригират със следните допълнителни коефициенти:

а) Над магазини, клубове, прохода - с 0,98

б) Над гаражи и работилници - с 0,96

в) В съседство с трафопостове, помпени агрегати, асансьорни машинни помещения и други източници на шумове в сградата - с 0,94

5. За обекти с особени качества като: изложение към паркове и градини или към затворени дворове и други, с особено архитектурно решение - неправилна геометрична форма на помещенията и други, се прилага корекционен коефициент Кк от 0,98 до 1,02.

6. Цената на избените сервизни помещения - складове за зимнина, топливо и други - се определя по тяхната застроена кубатура, като за стойност на 1 куб. метър се възприема цената за съответната категория конструкция, коригирана със следните коефициенти:

а) без пряко осветление и вентилация - 0,70

б) с пряко осветление - 0,75.

7. Таванските сервизни помещения се оценяват по тяхната застроена кубатура, като за стойност на 1 куб. метър се възприема цената на съответната категория конструкция, коригирана със следните коефициенти:

а) с (без) прозорци или капандури 0,80 (0,60)

б) с (без) табакери 0,70 (0,60)

8. Цената на жилища н ателиета, изградени в подпокривни пространства, с чупки на таваните им се коригира със следните коефициенти:

а) при височина над 1,50 м в най-ниската им част с 0,95

б) при височина под 1,50 м в най-ниската им част с 0,90

Килерите, дрешниците я др. подобни, разположени в най-ниската част на подпокривното пространство, не влизат в застроената кубатура на таванските жилища и ателиета и се оценяват отделно като тавански сервизни помещения.

(2) Припадащите се към отделните обекти идеални части от общите помещения в сградите (стълбища, коридори, перални, сушилни, подпокривно пространство, абонатни станции и др.) се прибавят към кубатурите на обектите и имат същата цена като основния обект.

(3) Отделно от сградите по действителни цени се оценяват особените подобрения, примерно посочени в чл. 19, ал, 2 от тази тарифа.

Чл. 26. (Нов - ДВ, бр. 43 от 1978 г.) (1) Правото на строеж върху застроени и незастроени държавни места в границите на регулационните планове на вилните зони се отстъпва от държавата по следните цени на един квадратен метър:

1. във вилните зони на територията на Софийския градски народен съвет и на окръзите: Варненски, Бургаски и Толбухински: І категория - 5 лв.; ІІ категория - 4 лв.;

2. в останалите вилни зони: І категория - 3 лв.; ІІ категория - 2 лв.;

(2) Категориите на вилните зони се определят: за София - с решение на изпълнителния комитет на градския народен съвет, а за останалите населени места - с решение на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, одобрено от председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет.

(3) При отчуждаване на имоти във вилните зони за държавна и обществена нужда, включително за мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство, отстъпваният в обезщетение вилен имот, до размер на площта на отчуждения имот, се оценява по чл. 1, т. 6, а площта в повече се оценява по този член.