Държавен вестник, брой 197 от 21.VIII

Чл. 1. Съществуващите по силата на закон, указ, устав или правилник взаимноспомагателни каси или фондове със задължително членуване на работници и служители при държавните, кооперативните и народните съвети, учреждения и предприятия и при професионалните съюзи преминават изцяло към съответните професионални съюзи и се сливат в единни взаимноспомагателни каси към същите.

Взаимноспомагателните каси са юридически личности.

Централните ръководства на професионалните съюзи могат да децентрализират дейността на касите по предприятия и учреждения, както и да изграждат нови каси при условията на настоящия указ.

Чл. 2. Правата и задълженията на членовете на взаимноспомагателните каси се уеднаквяват.

При сливането на касите и фондовете в единни взаимноспомагателни каси, придобитите права на членовете се запазват в зависимост от наличните им технически резерви.

Чл. 3. Взаимноспомагателните каси зачитат взаимно участието на членовете, които поради смяна на службата или професията преминават от една в друга каса. Същото важи и за ония членове, които са преминали след 1 януари 1948 година, независимо от изтичането на давностния срок за искане на помощ или вноски.

Чл. 4. Целите на взаимноспомагателните каси са:

а) да подпомагат своите членове и техните семейства;

б) да насърчават спестовността чрез влогонабиране;

в) да отпускат краткосрочни заеми на членовете си;

г) да развиват и други мероприятия, целещи подобряването на културно-битовото и жилищното положение на членовете им.

Чл. 5. Членуването във взаимноспомагателните каси на работниците и служителите от държавните, кооперативните и на народните съвети учреждения и предприятия е доброволно.

Запазва се временно завареното задължително членуване на работниците и служителите в досега съществуващите каси и фондове. Министерския съвет определя реда за преминаване към доброволно членуване.

Чл. 6. Средствата на взаимноспомагателните каси се набират от;

а) встъпителни вноски;

б) редовни ежемесечни членски вноски;

в) самодейност и

г) лихви и др.

Чл. 7. Помощите, плащани от взаимноспомагателните каси, не подлежат на запор и се освобождават от всякакви данъци и гербов налог.

Освобождават се от гербов налог и други фондови марки й такси книжата и документите, които се подават ида издават във връзка с членуването и изплащането на помощите.

Получаването на помощ не се счита за приемане на наследство.

Чл. 8. Помощи, вноски и суми, непоискани от право имащите в продължение на три години от датата на тяхната изискуемост, остават за в полза на взаимноспомогателни е каси.

Чл. 9. Всички каси, фондове, сдружения и др., имащи застрахователен характер, преминават изцяло към Държавния застрахователен институт.

Министерският съвет определя реда за преминаването на застраховките, сключени при горните каси, фондове и сдружения, от задължителни в доброволни.

Чл. 10. Недвижимите имоти на ведомствените и профсъюзните каси и фондове, доколкото не служат за покриване на техническите резерви и няма да бъдат необходими при преобразяване на застраховките за покриване на евентуалните недоимъци, се предават безвъзмездно на професионалните съюзи, за почивка на работниците и служителите или за други цели на съюзите.

Чл. 11. Запазват се привилегиите по освобождаване от герб, фондови марки, данъци и такси документите и вноските във връзка с включените, съгласно настоящия указ, в Държавния застрахователен институт застраховки.

Чл. 12. За приложението на настоящата глава, както и за условията за преминаването на тия каси, фондове и др. към ДЗИ, се изработва правилник, одобрен от Министерския съвет.

До издаването на правилника, сключването на нови застраховки и поддържането на старите става по досегашните условия и ред.

Чл. 13. Касиер-платците на държавните, кооперативните и на народните съвети, предприятия и учреждения и на професионалните организации правят необходимите по този указ вноски чрез отчисления от заплатите и надниците на работниците и служителите.

Касиер-платците, които не удържат необходимите вноски, отговарят дисциплинарно, и се начитат със самите вноски и лихви 1 % месечно от деня, в който е следвало да ги внесат.

Чл. 14. Настоящият указ не се отнася за взаимноспомагателната каса на офицерите и подофицерите от българската народна войска, взаимноосигурителната каса при Министерството на народната отбрана, каса "Взаимнопомощ" при Главната дирекция на трудовата повинност, посмъртната каса при Главната дирекция на трудовата повинност и взаимнозастрахователната и спомагателна каса при Министерството на вътрешните работи.

Чл. 15. Служителите при Народното събрание, невнесли дължимите от тях вноски и лихви към взаимнозастрахователната и спомагателна каса при Министерството на вътрешните работи, се освобождават от задължително внасяне на тези вноски.

Чл. 16. Направените вноски за фонда "Взаимнопомощи при профсъюзите на стопанските и социалните служители" от държавните индустриални обединения и предприятия, за сметка на членуващите във фонда работници и служители, до 30 ноември 1949 г. остават за сметка на внеслите ги обединения и предприятия.

Чл. 17. За устройството и управлението ш взаимоспомагателните каси, за правата и задълженията на членовете им и за подробностите по приложението на настоящия указ се изработва правилник, одобрен от Министерския съвет.

До влизането в сила на същия, касите и фондовете действуват по съответните закони, укази, устави и правилници а взаимноосигурителната и спестовно-застрахователната каса "Миньор" - по отменените такива.

Чл. 18. Настоящият указ отменя всички разпоредби на закони, укази, устави и правилници, които му противоречат.

Изпълнението на настоящия указ се възлага на министъра на труда и социалните грижи.

Издаден в гр. София на 16 август 1950 год., под № 406 и подпечатан с държавния печат.