Държавен вестник, брой 13 от 14.II

Член 1

За целите на конвенцията следните термини ще имат значението, което им е определено по-долу:

1. "Изпращаща държава" означава договарящата се страна, която назначава консулско длъжностно лице.

2. "Приемаща държава" означава договарящата се страна, на територията на която консулското длъжностно лице упражнява своите функции.

3. "Консулство" означава всяко генерално консулство, консулство, вицеконсулство или консулско агентство.

4. "Консулски окръг" означава района, определен на консулството за изпълнение на консулски функции.

5. "Ръководител на консулство" означава лицето, на което е възложено да действа в това качество.

6. "Консулско длъжностно лице" означава всяко лице, включително ръководителя на консулството, натоварено в това му качество с упражняването на консулски функции с изключение на почетните консулски длъжностни лица.

7. "Консулски служител" означава всяко лице, заето в административната или техническата служба на консулството.

8. "Член на обслужващия персонал" означава всяко лице, заето в домакинската служба на консулството.

9. "Членове на консулството" означава консулските длъжностни лица, консулските служители и членовете на обслужващия персонал.

10. "Членове на семейството" означава съпруг(а), децата до навършване на 18-годишна възраст, ако не са сключили брак, пълнолетните деца, ако са трайно неработоспособни, както и децата до навършване на 25-годишна възраст, включително на другия съпруг, ако учат в приемащата държава и не са сключвали брак.

11. "Член на частния персонал" означава лице, заето изключително в частното обслужване на член на консулството.

12. "Консулски помещения" означава сградите или част от сградите и прилежащия терен, които, независимо от това кой е техният собственик, се използват изключително за административни цели на консулството.

13. "Консулски архив" означава всички книжа, документи, кореспонденция, книги, филми, аудио- и видеоленти, дискове, снимки, технически средства, регистри, картотеки, материали за кодиране и шифроване, инструменти, оборудване, както и мебелите, предназначени да ги предпазват и съхраняват.

14. "Плавателен съд" означава всеки плавателен съд, регистриран в изпращащата държава, с изключение на военните плавателни съдове.

15. "Въздухоплавателно средство" означава средство за превоз по въздуха на пътници, товари или поща, поотделно или в комбинация, срещу заплащане или наем, регистрирано в изпращащата държава.

Откриване на консулство

Член 2

1. Консулство може да бъде открито на територията на приемащата държава само с нейно съгласие.

2. Седалището на консулството, неговият клас, консулският му окръг и всички промени в това отношение се определят само по взаимно съгласие между изпращащата държава и приемащата държава.

Назначаване и приемане на ръководител на консулство

Член 3

1. Изпращащата държава представя на Министерството на външните работи на приемащата държава консулския патент за назначаването на ръководителя на консулството, удостоверяващ неговата длъжност и посочващ трите му имена, категория и клас, консулския окръг и седалището на консулството.

2. След представянето на консулския патент приемащата държава дава на ръководителя на консулството екзекватура във възможно най-кратък срок.

3. В случай на отказ да се даде екзекватура приемащата държава не е задължена да уведоми изпращащата държава за причините за отказа.

4. С изключение на случаите, предвидени в точка 5 от този член и в чл. 4, шефът на консулство не може да пристъпи към изпълнение на своите функции, преди да е получил екзекватура.

5. Приемащата държава може да допусне ръководителя на консулството временно да упражнява функциите си преди даването на екзекватурата.

6. След даването на екзекватурата на ръководителя на консулството или на разрешението да упражнява временно функциите си приемащата държава незабавно уведомява компетентните органи на консулския окръг и взема всички необходими мерки, за да даде възможност на ръководителя на консулството да упражнява своите функции и да се ползва от всички улеснения, привилегии и имунитети в съответствие с разпоредбите на тази конвенция.

Временно упражняване на функциите на ръководител на консулство

Член 4

1. Ако ръководителят на консулството не може да изпълнява функциите си или ако длъжността ръководител на консулството е вакантна, функциите на ръководител на консулството могат временно да се изпълняват от временно изпълняващ длъжността ръководител на консулството.

2. Трите имена на временно изпълняващия длъжността ръководител на консулството се съобщават своевременно и предварително от изпращащата на приемащата държава по дипломатически път. Приемащата държава може да предпостави съгласието си като предварително условие за приемане като временно изпълняващ длъжността ръководител на консулството на лице, което не е нито дипломатически служител, нито консулско длъжностно лице на изпращащата държава в приемащата държава.

3. Приемащата държава предоставя на временно изпълняващия длъжността ръководител на консулството помощ и закрила. Докато той изпълнява това задължение, разпоредбите на тази конвенция се прилагат спрямо него на същото основание, както и спрямо ръководителя на консулството. Приемащата държава обаче не е длъжна да предоставя на временно изпълняващия длъжността ръководител на консулството улесненията, привилегиите и имунитетите, от които ръководителят на консулството се ползва само с оглед на условия, на които временно изпълняващият длъжността не отговаря.

4. В случай че член на дипломатическия персонал бъде назначен от изпращащата държава като временно изпълняващ длъжността ръководител на консулството в приемащата държава при условията, посочени в точка 1 от този член, той продължава да се ползва от дипломатическите привилегии и имунитети, ако приемащата държава не възразява.

Уведомление за назначения, пристигания и заминавания

Член 5

1. Изпращащата държава уведомява предварително приемащата държава по дипломатически път за:

1.1. Трите имена, гражданство, клас, длъжност на членовете на консулството, датите на тяхното пристигане и окончателно заминаване или на прекратяването на техните функции и за всички други промени, отнасящи се до техния статут, които могат да настъпят по време на тяхната служба в консулството.

1.2. Трите имена, гражданството, датите на пристигане и окончателно заминаване на членовете на семействата на членовете на консулството, които живеят заедно с тях, и за това, че дадено лице става или престава да бъде член на семейството.

1.3. Пристигането и окончателното заминаване на членове на частния персонал и в съответните случаи за прекратяване на тяхната служба като такива.

1.4. Наемането и уволняването на лица с постоянно местожителство в приемащата държава като членове на консулство или като членове на частния персонал, имащи право на привилегии и имунитети.

2. Компетентните органи на приемащата държава издават на членовете на консулството и на членовете на техните семейства с изключение на тези, които са граждани на приемащата държава или са постоянно пребиваващи в нея, документи за самоличност, потвърждаващи техния статут на членове на консулството или членове на техните семейства.

Гражданство на членовете на консулството

Член 6

Консулските длъжностни лица могат да бъдат само граждани на изпращащата държава, които не живеят постоянно в приемащата държава.

Лица, обявени за "non grata" или неприемливи

Член 7

Приемащата държава може да уведоми по всяко време изпращащата държава, че член на консулството е "персона нон грата" или е неприемлив, без да е задължена да мотивира решенето си. В този случай изпращащата държава отзовава въпросното лице. Ако изпращащата държава не изпълни това задължение в разумен срок, приемащата държава може да престане да смята въпросното лице за член на консулството.

Забрана за упражняване на определени дейности

Член 8

Членовете на консулството не могат да се занимават в приемащата държава с търговска или друга професионална дейност за лична изгода.

Изпълнение на консулски функции от дипломатическо представителство

Член 9

1. Разпоредбите на тази конвенция се прилагат, доколкото позволява контекстът, и в случаите на изпълнение на консулски функции от дипломатическо представителство.

2. Изпращащата държава уведомява по дипломатически път приемащата държава за трите имена на членовете на дипломатическото представителство, натоварени с изпълнението на консулските функции.

3. При изпълнение на консулски функции дипломатическото представителство може да се обръща към:

3.1. местните органи от консулския окръг;

3.2. централните органи на приемащата държава, ако законите, разпоредбите и практиката на приемащата държава или съответните международни споразумения позволяват това.

4. Членовете на дипломатическото представителство, натоварени с изпълнението на консулски функции, продължават да се ползват от улесненията, привилегиите и имунитетите на членове на дипломатическо представителство.

Почетни консулски длъжностни лица

Член 10

1. Всяка договаряща се страна може да назначи почетни консулски длъжностни лица на територията на приемащата държава само със съгласието на последната.

2. Почетното консулско длъжностно лице може да бъде гражданин на изпращащата държава, приемащата държава или на трета държава.

3. По отношение на почетното консулско длъжностно лице се прилагат съответните разпоредби на Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г.

Упражняване на консулски функции в трета държава или от името на трета държава

Член 11

1. Изпращащата държава може след уведомяване на приемащата държава и съответната трета държава и при положение, че една от тях не се противопостави изрично, да възложи на консулство, установено в приемащата държава, да изпълнява консулски функции в третата държава.

2. След съответно уведомление до приемащата държава, консулство на изпращащата държава може, ако приемащата държава не се противопостави, да изпълнява консулски функции в приемащата държава от името на трета държава. Изпращащата държава уведомява приемащата държава за степента на консулска защита и вида на услугите, които се оказват на гражданите на третата държава.

Общи консулски функции

Член 12

Консулското длъжностно лице има право:

1. Да защитава в приемащата държава интересите на изпращащата държава и нейните граждани и юридически лица в съответствие с разпоредбите на тази конвенция, законите на приемащата държава и до степента, предвидена в международното право.

2. Да подпомага развитието на отношенията между изпращащата държава и приемащата държава в областта на търговията, икономиката, културата, информацията, образованието, науката, околната среда, туризма, спорта и други области и развитието на приятелски отношения между договарящите се страни.

3. Да улеснява с всички законни средства условията и развитието в споменатите по-горе области в приемащата държава и да информира за това изпращащата държава.

4. Да изпълнява всякакви други функции, възложени на консулството от изпращащата държава, които не са забранени от законите и разпоредбите на приемащата държава, за изпълнението на които приемащата държава не възразява или които са предвидени в международните договори, които са в сила между изпращащата държава и приемащата държава.

Функции по отношение на гражданството и гражданското състояние

Член 13

1. Консулското длъжностно лице има право:

1.1. да съставя актове за раждане и смърт на граждани на изпращащата държава и да въвежда въпросните граждани в регистър на родените и на починалите;

1.2. да съставя актове за граждански брак при условие, че и двете лица, които встъпват в брак, са граждани на изпращащата държава и ако това не противоречи на нейното законодателство;

1.3. да получава уведомления и удостоверения за раждане, смърт и сключен брак, в т.ч. и документи за промяна на семейното положение на граждани на изпращащата държава, и да ги регистрира.

2. Разпоредбите на точка 1 от този член не освобождават въпросните лица от задължението да спазват законите и разпоредбите на приемащата държава.

Функции по отношение на паспортите и визите

Член 14

Консулското длъжностно лице има право:

1. Да приема заявления за издаване на документи за самоличност на граждани на изпращащата държава, да анулира такива документи, както и да издава на тези граждани други документи за пътуване в чужбина, съгласно законодателството на изпращащата държава.

2. Да издава и анулира визи за влизане, преминаване и пребиваване на територията на изпращащата държава.

Нотариални функции и консулско законодателство

Член 15

1. Консулското длъжностно лице има право в съответствие с действащите закони и разпоредби на изпращащата държава да извършва следните действия:

1.1. да удостоверява датата, съдържанието и подписите върху документи на граждани на изпращащата държава, ако това не противоречи на законите и правилниците на приемащата държава;

1.2. да прави и удостоверява верността на копия и извлечения от документи, издадени от органи на изпращащата държава;

1.3. да легализира документи, издадени от компетентните органи на изпращащата държава или на приемащата държава, да извършва преводи и да удостоверява верността на преводите;

1.4. да приема и регистрира молби на граждани на изпращащата държава;

1.5. да съставя, удостоверява, регистрира и приема за пазене завещания на граждани на изпращащата държава;

1.6. да приема на съхранение документи, пари и други вещи от граждани на изпращащата държава или за тези граждани, доколкото това не противоречи на законите и правилниците на приемащата държава.

2. Документите, посочени в алинея 1 от този член, имат същата юридическа и удостоверяваща сила, все едно че са съставени, удостоверени или преведени от органите на приемащата държава.

Уведомяване за задържане, арестуване, лишаване от свобода на граждани и посещения

Член 16

1. Компетентните органи на приемащата държава уведомяват незабавно консулството на изпращащата държава в срок не по-дълъг от 3 дни за всяко задържане, арест или друго ограничение на личната свобода на гражданин на изпращащата държава, ако последният е поискал това. Същевременно компетентните органи на приемащата държава незабавно предават всяко съобщение от това лице, адресирано до консулството.

2. Компетентните органи на приемащата държава осигуряват незабавно в срок не по-дълъг от 3 дни от момента на задържането, ареста или някакво друго ограничение на личната свобода на гражданин на изпращащата държава упражняването на правото на консулско длъжностно лице да посети или да се свърже с въпросното лице и да му окаже необходимата правна помощ, ако последният е поискал това.

3. Компетентните органи на приемащата държава информират гражданина на изпращащата държава за неговите права, посочени в алинеи 1 и 2 от този член.

4. Правата, посочени в алинеи 1 и 2 от този член, се упражняват в съответствие със законите и разпоредбите на приемащата държава, при условие че тези закони не препятстват постигането на целите, към които са насочени тези права.

Помощ на гражданите на изпращащата държава

Член 17

1. Консулските длъжностни лица имат право:

1.1. да влизат във връзка и да посещават граждани на изпращащата държава в своя консулски окръг; гражданите на изпращащата държава имат същата свобода да се свързват с консулските длъжностни лица и да ги посещават;

1.2. да приемат движимо имущество, средства, ценности и документи за временно съхранение от всеки гражданин или юридическо лице на изпращащата държава, освен ако това противоречи на законите и разпоредбите на приемащата държава;

1.3. да изискват от компетентните органи на приемащата държава да предоставят незабавно информация относно всеки инцидент, който е довел до жертви, тежка телесна повреда или значителни материални щети, и всяко забавяне на транспортни средства, които засягат граждани на изпращащата държава;

1.4. да се обръщат към компетентните органи на приемащата държава с молба за помощ при издирване на граждани на изпращащата държава, които са обявени за изчезнали.

2. Ако гражданин на изпращащата държава не може своевременно да поеме защитата на своите права и интереси в съответствие със законите и разпоредбите на приемащата държава, консулското длъжностно лице може да го представлява пред съдебните и другите компетентни органи на приемащата държава или да осигури неговото подходящо представяне, докато той определи свой представител или стане способен сам да защитава своите прави и интереси.

Попечителство и настойничество

Член 18

1. Компетентните органи на приемащата държава при наличие на съответна информация са длъжни незабавно да уведомят консулското длъжностно лице за всеки случай, когато назначаването на настойник или попечител отговаря на интересите на гражданин на изпращащата държава, който е непълнолетен или не притежава пълна дееспособност.

2. Консулското длъжностно лице има право да предлага на компетентните органи на приемащата държава подходящи лица за назначаването им като настойници или попечители.

3. В случай че съдът или друг компетентен орган на приемащата държава намери, че предложеното лице по някаква причина е неприемливо да бъде настойник или попечител, консулското длъжностно лице може да предложи друга кандидатура.

4. Назначаването на настойник или попечител става съгласно законите и правилниците на приемащата държава.

Уведомяване в случай на смърт

Член 19

1. В случай на смърт на гражданин на изпращащата държава в приемащата държава компетентните органи на държавата незабавно информират за това консулството и в съответствие със законите и разпоредбите на приемащата държава издават документ, потвърждаващ факта на смъртта.

2. Ако консулството е информирано за смъртта първо, то незабавно информира за това компетентния орган на приемащата държава.

Функции по отношение на наследствата

Член 20

1. Компетентните органи на приемащата държава уведомяват незабавно консулското длъжностно лице за откриване на наследство, ако починалият е гражданин на изпращащата държава, както и за откриване на наследство независимо от гражданството на починалото лице, ако гражданин на изпращащата държава се явява наследник, заветник или предявява претенции към наследството с оглед на други основания, както и когато се отказва от наследството.

2. Компетентните органи на приемащата държава предприемат съответните мерки, предвидени от законите и правилниците на тази държава, за запазване целостта на наследственото имущество, както и предават на консулското длъжностно лице препис от завещанието, ако такова е направено, и цялата информация, отнасяща се до наследството, местопребиваването на наследниците, стойността и съставните части на наследственото имущество, включително и за сумите по застрахователните полици и за плащанията, които се дължат като обезщетения по повод нещастни случаи. Те също така уведомяват за датата на откриването на наследственото производство или за стадия, в който се намира то.

3. Консулското длъжностно лице може да представлява непосредствено или чрез свой представител пред съдилищата и другите компетентни органи на приемащата държава гражданин на изпращащата държава, който има право върху наследство или претендира за права върху наследство, открито в приемащата държава, ако такова лице отсъства или не е определило своя пълномощник.

4. Консулското длъжностно лице има право, доколкото това не противоречи на законите и правилниците на приемащата държава, да настоява:

а) да бъде запазено наследството, да бъдат положени и снети печати, да бъдат предприети мерки с цел запазване на наследството, в това число и определяне на управител на наследството, както и да участва лично в тези действия;

b) да бъде продадено наследственото имущество или негови части, както и да бъде уведомено за датата, определена за продажбата, за да може да участва в нея.

5. След приключване на наследственото производство или на други официални действия компетентните органи на приемащата държава уведомяват незабавно за това консулското длъжностно лице и след изплащане на дълговете, данъците и таксите в срок три месеца му предават наследството или части от него, определени за лицата, които консулското длъжностно лице представлява.

6. Консулското длъжностно лице може да получи от съда или от други компетентни органи с цел да предаде на лицата, притежаващи това право, части от наследственото или завещаното имущество във вид на парични суми, полагащи се на граждани на изпращащата държава, които не живеят постоянно в приемащата държава, във връзка с обезщетения, пенсии, неполучени навреме възнаграждения и плащания по застрахователни полици.

7. В случай че гражданин на изпращащата държава, който не живее постоянно в приемащата държава, е починал по време на престоя си в тази държава, неговото лично имущество, пари и документи се запазват от компетентните органи на приемащата държава и след това се предават без специално производство на консулското длъжностно лице при условие, че в приемащата държава няма лице, което да предяви претенции спрямо документите, парите или личното имущество на починалия. Консулското длъжностно лице изплаща дълговете, направени от починалото лице по време на престоя му в приемащата държава, до размера на стойността на предадените суми и лично имущество.

8. Препращането на имуществото и паричните суми в изпращащата държава съгласно разпоредбите на точки 5, 6 и 7 на този член може да бъде извършено изключително при спазване на законите и правилниците на приемащата държава.

Функции по отношение на плавателни съдове

Член 21

1. Консулските длъжностни лица имат право да оказват помощ в рамките на своя консулски окръг на плавателни съдове на изпращащата държава, които са във вътрешните води или териториалното море на приемащата държава, на капитаните и членовете на екипажа на тези плавателни съдове и:

1.1. да се качват на плавателния съд, да снемат показания от капитана и всеки член на екипажа и да получават информация за дейността на плавателния съд, пътуването и товара;

1.2. да подпомагат извършването на разследване на евентуални инциденти, които са се случили по време на пътуването, без това да засяга правомощията на компетентните органи на приемащата държава;

1.3. да подпомагат уреждането на спорове между капитана и членовете на екипажа, включително спорове за заплатите и задълженията по трудовите договори, и да вземат мерки за сигурност на борда на плавателния съд;

1.4. да вземат мерки за осигуряване на медицински грижи или репатриране на капитана на плавателния съд и всеки член на екипажа;

1.5. да приемат, разглеждат, съставят, подписват или удостоверяват документи, отнасящи се до плавателния съд;

1.6. да решават и други проблеми, засягащи плавателния съд след указания на изпращащата държава.

2. Капитанът и членовете на екипажа имат право да се обръщат към консулските длъжностни лица пряко, като спазват законите и разпоредбите на приемащата държава.

3. Когато упражняват функциите, посочени в точка 1 от този член, консулските длъжностни лица трябва да се ръководят от законите и разпоредбите на приемащата държава.

Защита в случай на принудителни мерки срещу плавателния съд на изпращащата държава

Член 22

1. Ако съд или друг компетентен орган на приемащата държава възнамерява да предприеме някакви принудителни мерки или да започне разследване на борда на плавателния съд на изпращащата държава, те трябва предварително да уведомят за това консулството, за да може консулско длъжностно лице или негов представител да присъства на изпълнението на тези мерки. При спешни случаи, когато е очевидно невъзможно да се изпрати своевременно уведомление, консулството се информира незабавно за предприетите действия от компетентните органи и по искане на консулските длъжностни лица за резултатите от тези мерки.

2. Разпоредбите на алинея 1 от този член се прилагат съответно по отношение на мерки, предприети на суша от компетентните органи на държавата спрямо капитана на плавателния съд или членовете на екипажа.

3. Разпоредбите на алинеи 1 и 2 от този член не се прилагат спрямо обичайния митнически, санитарен и паспортен контрол и при спасяването на хора във водата, сигурността на мореплаването, предотвратяването на замърсяване на водата или изпълнението на карантинни разпоредби.

4. Компетентните органи на приемащата държава не трябва да се намесват във вътрешните работи на който и да е плавателен съд на изпращащата държава, ако не се нарушава спокойствието, сигурността и общественият ред на приемащата държава, освен в случаите, когато такава намеса се извършва по лична молба на капитана на плавателния съд или с негово съгласие или със съгласието на консулско длъжностно лице на изпращащата държава.

Оказване на помощ на плавателни съдове

Член 23

1. Ако плавателен съд, плаващ под националното знаме на изпращащата държава във вътрешните води или териториалното море на приемащата държава, претърпи корабокрушение или инцидент или заседне и поради някаква причина не може да продължи пътуването си самостоятелно, компетентните органи на приемащата държава незабавно информират консулството за взетите мерки за спасяване на хората, товара и другата собственост на борда на плавателния съд.

2. Консулските длъжностни лица имат право да предприемат мерки за оказване на помощ на плавателен съд, членове на екипажа и пътници на борда на плавателен съд, който е претърпял инцидент, и с тази цел може да искат помощ от властите на приемащата държава.

3. Консулските длъжностни лица могат без специално разрешение да предприемат мерки от името на собственика на плавателния съд на изпращащата държава за защита на плавателния съд, който е претърпял инцидент, или на имущество, изпаднало зад борда, ако това не могат да направят собственикът на плавателния съд на изпращащата държава или негов представител.

4. Разпоредбите на алинея 3 от този член се отнасят до предмети, намерени на брега или в близост до брега на приемащата държава, представляващи част от товара, който е собственост на изпращащата държава или неин гражданин, който е бил на борда на плавателен съд на приемащата държава или на трета държава и който е претърпял инцидент.

5. Плавателен съд, пострадал при инцидент, неговият товар, оборудване, запаси, предмети и имущество в приемащата държава не могат да бъдат подложени на митническо облагане освен в случаите, когато се продават или използват от приемащата държава.

6. Консулските длъжностни лица имат право да получават информация за инцидента, от който е пострадал корабът, от компетентните органи на приемащата държава.

7. Когато упражняват функциите, посочени в точки 2 и 3 от този член, консулските длъжностни лица трябва да се ръководят от законите и разпоредбите на приемащата държава.

Консулски функции по отношение на въздухоплавателни средства

Член 24

Разпоредбите на тази конвенция по отношение на плавателните съдове на изпращащата държава се прилагат съответно спрямо въздухоплавателните средства на изпращащата държава, при условие че те не противоречат на разпоредбите на други двустранни споразумения, сключени между изпращащата държава и приемащата държава, или на многостранни договори, по които двете държави са страни.

Представяне на актове и съдебни поръчки

Член 25

1. Консулските длъжностни лица имат право да предават получените в консулството съдебни поръчки на правосъдните органи на изпращащата държава за изпълнение от компетентните правосъдни органи на приемащата държава в съответствие с действащите международни споразумения или при липса на такива споразумения по всеки друг начин, съвместим със законите и правилниците на приемащата държава.

2. Консулските длъжностни лица имат право да връчват на граждани на изпращащата държава съдебни или извънсъдебни документи съгласно законите и разпоредбите на изпращащата държава.

Територия, предвидена за упражняване на консулски функции

Член 26

Консулските длъжностни лица упражняват консулски функции в рамките на консулския окръг. Със съгласието на приемащата държава те могат да упражняват функциите си и извън територията на консулския окръг.

Общуване с властите на приемащата държава

Член 27

Консулските длъжностни лица могат да се обръщат към местните органи в своя консулски окръг и към централните органи на приемащата държава, доколкото това е разрешено от законите, разпоредбите и практиката на приемащата държава.

Уведомления за изменения в законодателството на приемащата държава, които могат да имат отношение към гражданите на изпращащата държава

Член 28

Приемащата държава уведомява консулството за измененията в законодателството, които могат да имат отношение към правата и интересите на гражданите на изпращащата държава.

Улеснения за консулството и членовете на консулството

Член 29

1. Приемащата държава предоставя всички улеснения за изпълнение на функциите на консулството.

2. Приемащата държава се отнася към членовете на консулството със съответното уважение и взема всички необходими мерки, за да осигури упражняването на техните функции в съответствие с настоящата конвенция.

Консулски помещения и жилища

Член 30

1. Приемащата държава е длъжна да улеснява изпращащата държава в рамките на своите закони и правилници да придобие необходимите за консулството помещения, както и да оказва помощ на изпращащата държава да се снабди по друг начин с такива помещения.

2. Тя е длъжна също така в случай на необходимост да оказва помощ на консулството за получаване на подходящи жилища за неговите членове.

Използване на националното знаме и герб

Член 31

1. Консулството има право да постави на помещенията на консулството националния герб и табела с надпис, показващ името на консулството, на езика на изпращащата държава и на езика на приемащата държава.

2. Консулството има право да издига знамето на изпращащата държава на сградата, заета от консулството, на резиденцията на ръководителя на консулството и на превозните средства, когато се използват за официални цели.

Неприкосновеност на консулските помещения

Член 32

1. Консулските помещения са неприкосновени в рамките, предвидени от този член.

2. Органите на приемащата държава могат да влизат в тази част на консулските помещения, която се използва изключително за работа на консулството, само със съгласието на ръководителя на консулството или упълномощено от него лице или на ръководителя на дипломатическото представителство на изпращащата държава. В случай на пожар или друго стихийно бедствие, изискващо неотложни защитни мерки, властите на приемащата държава могат да влизат в консулските помещения в присъствието на представител на изпращащата държава или след като са направили всичко възможно, за да получат съгласието на ръководителя на консулството.

3. При спазване на разпоредбите на точка 2 на този член приемащата държава има специалното задължение да взема всички необходими мерки, за да попречи консулските помещения да бъдат нападнати или да им бъдат нанасяни щети и да се предотврати каквото и да е нарушение на спокойствието на консулството или накърняване на неговото достойнство.

4. Разпоредбите на този член се прилагат и по отношение на жилищата на консулските длъжностни лица и консулските служители, ако те не са граждани на приемащата държава или не живеят постоянно в тази държава.

Имунитет срещу реквизиране на консулските помещения

Член 33

Консулските помещения, тяхното обзавеждане, цялото имущество на консулството и неговите превозни средства се ползват с имунитет срещу реквизиране за целите на националната отбрана или за обществени нужди. Ако се появи необходимост от конфискуване с такава цел, се предприемат всички необходими мерки да се избегне затрудняване на изпълнението на консулските функции и на изпращащата държава се изплаща незабавно равностойно и действително обезщетение.

Неприкосновеност на консулския архив и документи

Член 34

Консулският архив и документи са неприкосновени по всяко време и независимо къде се намират.

Свобода на движение

Член 35

Приемащата държава осигурява свобода на движение и пътуване на членовете на консулството на своята територия до степента, до която това не противоречи на законодателството относно зоните, до които достъпът е забранен или ограничен поради причини, свързани с националната сигурност. Във всички случаи обаче приемащата държава осигурява възможност на консулските длъжностни лица да изпълняват служебните си задължения.

Свобода на съобщенията

Член 36

1. Приемащата държава разрешава и закриля свободата на съобщенията на консулството за всякакви официални цели. При съобщенията с правителството, дипломатическите представителства и другите консулства на изпращащата държава консулството може да използва всички подходящи средства, включително дипломатически или консулски куриери, кодирани или шифровани съобщения и дипломатическа или консулска поща. Консулството може да инсталира и използва радиопредавател само със съгласието на приемащата държава.

2. Официалната кореспонденция на консулството е неприкосновена. Изразът "официална кореспонденция" означава цялата кореспонденция, свързана с консулството и неговите функции.

3. Консулската поща не може нито да се отваря, нито да се задържа. Ако обаче компетентните органи на приемащата държава имат сериозни основания да смятат, че пощата съдържа предмети, различни от кореспонденция, документи и вещи, посочени в точка 4 от този член, те може да поискат пощата да се отвори от упълномощен представител на изпращащата държава в тяхно присъствие. Ако упълномощеният представител на изпращащата държава откаже да изпълни това искане, пощата се връща до мястото, откъдето е изпратена.

4. Всички пакети, представляващи консулската поща, трябва да носят видими външни знаци, посочващи техния характер, и могат да съдържат само официална кореспонденция и документи или предмети, предназначени изключително за официално ползване.

5. Консулският куриер се снабдява с официален документ, потвърждаващ неговия статут и броя на пакетите, които представляват консулската поща. Освен със съгласието на приемащата държава той не може да бъде гражданин на приемащата държава, нито постоянно пребиваващ в приемащата държава, ако е гражданин на изпращащата държава. Приемащата държава защитава консулските куриери при изпълнение на техните функции. Те се ползват с лична неприкосновеност и не могат да бъдат арестувани или задържани под каквато и да е форма.

6. Изпращащата държава, нейните дипломатически представителства или консулства могат да назначават консулски куриери ad hoc. В такива случаи също се прилагат разпоредбите на точка 5 от този член при резервата, че посочените там имунитети се прекратяват от момента, когато такъв куриер предаде на получателя поверената му консулска поща.

7. Консулската поща може да бъде поверена на капитана на плавателен съд или на въздухоплавателно средство на изпращащата държава, на когото се издава официален документ, посочващ броя на пакетите, представляващи консулската поща, но той не се смята за консулски куриер. Членовете на консулството по договореност с отговорните местни власти могат да предават консулска поща на капитан на плавателен съд или въздухоплавателно средство пряко и безпрепятствено.

Консулски такси

Член 37

1. Консулството може да събира на територията на приемащата държава консулски такси, предвидени в законодателството на изпращащата държава, за извършени консулски услуги.

2. Събираните суми от такси, посочени в точка 1 на този член, и квитанциите за тях се освобождават от всякакви данъци и такси на приемащата държава.

Лична неприкосновеност на консулските длъжностни лица

Член 38

Личността на консулското длъжностно лице е неприкосновена. То не може да бъде арестувано или задържано под каквато и да е форма. Приемащата държава е длъжна да вземе всички необходими мерки, за да попречи на каквото и да е посегателство върху неговата личност, свобода и достойнство.

Съдебен имунитет

Член 39

1. Консулското длъжностно лице и членовете на неговото семейство, ако те живеят заедно с него и не са граждани на приемащата държава или постоянно не живеят в приемащата държава, се ползват с имунитет от наказателна, гражданска и административна юрисдикция на приемащата държава.

2. Консулските служители и членовете на обслужващия персонал се ползват с имунитет от наказателната, гражданската и административната юрисдикция на приемащата държава само по отношение на действия, извършени от тях в рамките на служебните им задължения.

Задължение за явяване като свидетел

Член 40

1. Консулското длъжностно лице не е задължено да дава показания като свидетел.

2. Консулското длъжностно лице, което не е гражданин на приемащата държава или постоянно не живее в нея, може, ако бъде замолено, да даде свидетелски показания. Обаче то може да откаже да даде показания за обстоятелства, отнасящи се до неговите служебни функции. Ако консулското длъжностно лице откаже да даде показания, срещу него не може да се прилагат никакви принудителни мерки или други санкции.

3. Съгласието на консулския служител да даде свидетелски показания не трябва да възпрепятства изпълнението на неговите служебни функции. Органът, който изисква свидетелски показания на консулския служител, може, когато е възможно, да получи тези показания в неговото жилище или в консулството или да приеме писмените му показания.

4. Консулският служител, по отношение на който не се прилагат разпоредбите на точка 2, може да откаже да даде свидетелски показания за обстоятелства, отнасящи се до неговите служебни функции.

5. Разпоредбите на този член се отнасят както до съдебни, така и до административни производства.

6. Разпоредбите на този член се прилагат съответно към членовете на семейството на консулските длъжностни лица или консулските служители, ако те живеят заедно с тях и не са граждани на приемащата държава или постоянно не живеят в нея.

Освобождаване от служба

Член 41

Приемащата държава освобождава членовете на консулството и членовете на техните семейства от всякакъв вид лични повинности и обществени задължения независимо от техния характер, а също така от военни задължения и от всякакви изисквания, предвидени в законите и разпоредбите на приемащата държава по отношение на регистриране на чужди граждани и получаване на разрешителни за пребиваване.

Освобождаване на консулските помещения от данъчно облагане

Член 42

1. Консулските помещения и резиденцията на ръководителя на консулството, чийто собственик или наемател е изпращащата държава, се освобождават от всякакви национални, регионални или общински данъци и такси освен тези, които представляват плащане за оказани конкретни услуги.

2. Освобождаването от данъци и такси, посочено в точка 1 от този член, не се отнася до такива данъци и такси, които според законите на приемащата държава се плащат от лицата, сключили договори с изпращащата държава.

Освобождаване от данъци на членовете на консулството

Член 43

1. Консулските длъжностни лица и консулските служители се освобождават от всякакви данъци и такси, лични или имуществени, национални, регионални или общински, с изключение на:

1.1. косвени данъци от вид, който обикновено се включва в цената на стоките или услугите;

1.2. данъци или такси върху частни недвижими имоти, разположени на територията на приемащата държава, с изключенията, предвидени в разпоредбата на член 42;

1.3. данъци върху наследство или такси за прехвърляне на имоти, събирани от приемащата държава, с изключение на предвидените в член 47, точка 2 от тази конвенция;

1.4. данъци и такси върху частните доходи, включително лихви от капитал с източник в приемащата държава и данъци върху прихода от капиталовложенията в търговски и финансови предприятия, разположени в приемащата държава;

1.5. данъци и такси, събирани за конкретен вид услуги;

1.6. такси за регистриране, съдебни такси, ипотечни такси и марки с изключенията, предвидени в разпоредбите на чл. 42.

2. Членовете на обслужващия персонал се освобождават от данъци и такси върху заплатите, които получават за своята работа в консулството, при условие че те не са граждани на приемащата държава или не живеят постоянно в приемащата държава.

3. Членовете на консулството, които наемат лица, чиито заплати не са освободени от данък върху доходите в приемащата държава, трябва да спазват задълженията, които законите на приемащата държава налагат на работодателите относно облагането с данък върху доходите.

Освобождаване от мита и проверки

Член 44

1. Приемащата държава разрешава в съответствие със своето законодателство да се внасят и освобождават от всякакви митнически сборове, такси и други подобни облагания с изключение на разноски за склад, превоз и други подобни услуги:

1.1. предмети за официални цели на консулството;

1.2. предмети за лично ползване от консулските длъжностни лица и членовете на техните семейства, които са част от тяхното домакинство;

1.3. предмети, внесени по време на първоначалното пристигане на консулските служители и членовете на обслужващия персонал на консулството и предмети за домакинството.

2. Предметите, посочени в точки 1.2 и 1.3 от този член, не трябва да надхвърлят количеството, необходимо за лично ползване от въпросните лица.

3. Личният багаж на консулските длъжностни лица и членовете на техните семейства, представляващи част от тяхното домакинство, се освобождава от митническа проверка. Той може да се проверява от компетентните органи на приемащата държава само ако съществува обосновано съмнение, че съдържа предмети, различни от посочените в точки 1.2 и 1.3 от този член, или предмети, вносът или износът на които е забранен от законите и разпоредбите на приемащата държава или са обект на карантинни разпоредби. Такава проверка се извършва в присъствието на консулско длъжностно лице или негов упълномощен представител.

Привилегии и имунитети на членовете на семейството

Член 45

1. Членовете на семейството на членове на консулството се ползват с привилегиите и имунитетите, предоставени от тази конвенция.

2. Разпоредбите на точка 1 от този член не се отнасят до членове на семейството, които са граждани на приемащата държава или са постоянно пребиваващи в тази държава или извършват експертни или професионални дейности с цел да получават печалба в приемащата държава.

Лица, които не се ползват с привилегии и имунитети

Член 46

1. Консулските служители и членовете на обслужващия персонал на консулството, които са граждани на приемащата държава или са постоянно пребиваващи в тази държава, не се ползват с привилегиите и имунитетите, предвидени в тази конвенция, с изключение на разпоредбите, предвидени в член 36, точка 3 от конвенцията.

2. Членовете на семействата на лицата, посочени в точка 1 от този член, не се ползват с привилегиите и имунитетите, предвидени в тази конвенция.

3. Приемащата държава упражнява юрисдикция по отношение на лицата, посочени в алинеи 1 и 2 от този член, по начин, по който да се избегне препятстването на консулството да изпълнява функциите си.

Наследство на член на консулство или член на неговото семейство

Член 47

В случай на смърт на член на консулството или на член на неговото семейство, живеещ заедно с него, приемащата държава трябва:

1. да разрешава изнасянето на движимото имущество на починалия с изключение на имуществото, придобито в приемащата държава и което е обект на забрана за износ в момента на смъртта;

2. да не облага с никакви държавни, районни или общински данъци върху наследство или за прехвърляне на движимо имущество, което се намира в приемащата държава единствено поради пребиваването в тази държава на починалото лице като член на консулството или член на семейството на член на консулството.

Начало и край на консулските привилегии и имунитети

Член 48

1. Всеки член на консулство се ползва от привилегиите и имунитетите, предоставени от тази конвенция, от момента, в който той влезе на територията на приемащата държава на път да заеме поста си, или ако той е вече на нейната територия, от момента, когато той поеме задълженията си в консулството.

2. Членовете на семейството на член на консулството, живеещи заедно с него, както и членовете на неговия частен персонал се ползват от привилегиите и имунитетите, предвидени от тази конвенция, от момента на предоставянето на члена на консулството на привилегии и имунитети в съответствие с точка 1 на този член или от момента на влизането им на територията на приемащата държава, или от момента, когато те са станали членове на неговото семейство или на неговия частен персонал, в зависимост от това, кое е станало по-късно.

3. Когато функциите на член на консулството приключат, неговите привилегии и имунитети и тези на членовете на семейството му или на членовете на личния му персонал се прекратяват от момента, в който въпросното лице напусне територията на приемащата държава, или на изтичане на разумен период, одобрен за тази цел. Привилегиите и имунитетите на членове на семейството на член на консулството приключват в момента, в който те престават да бъдат част от домакинството му, или когато се прекрати службата им при член на консулството. Ако обаче такива лица възнамеряват да напуснат приемащата държава в разумен срок, техните привилегии и имунитети остават в сила до момента на тяхното заминаване.

4. По отношение обаче на действия, извършени от консулско длъжностно лице или консулски служител при упражняването на техните функции, имунитетът срещу подсъдност остава в сила безсрочно.

5. В случай на смърт на член на консулството членовете на неговото семейство, представляващи част от домакинството му, продължават да се ползват с привилегиите и имунитетите, които са им дадени, до напускането на територията на приемащата държава или след изтичането на разумен срок, в който да направят това.

Отказ от привилегии и имунитети

Член 49

1. Изпращащата държава може да се откаже по отношение на член на консулството от имунитетите и привилегиите, предвидени в членове 38, 39 и 40 от тази конвенция. При всички случаи такъв отказ трябва да бъде ясно изразен и съобщен писмено на приемащата държава.

2. Завеждане на дело от консулско длъжностно лице или от консулски служител, когато той би могъл да се възползва от съдебния имунитет съгласно чл. 43, го лишава от правото да се позовава на съдебния имунитет по отношение на който и да е насрещен иск, непосредствено свързан с основния иск.

3. Отказът от съдебен имунитет при гражданско или административно дело не означава отказ от имунитета по отношение на изпълнение на съдебно решение, за което се изисква отделен отказ.

Спазване на законите и разпоредбите на приемащата държава

Член 50

1. Без това да засяга привилегиите и имунитетите, предоставяни от тази конвенция, всички лица, които се ползват от тези привилегии и имунитети, трябва да спазват законите и разпоредбите на приемащата държава, включително разпоредбите за движението по пътищата. Те са задължени също така да не се намесват във вътрешните работи на приемащата държава.

2. Консулските помещения не трябва да се използват по какъвто и да било начин, който е несъвместим с упражняването на консулски функции.

3. Консулството, членовете на консулството и членовете на техните семейства и членовете на личния им персонал трябва да спазват законите и разпоредбите на приемащата държава по отношение на застраховането на превозните средства.

Ратификация, влизане в сила и денонсиране

Член 51

1. Тази конвенция подлежи на ратифициране и влиза в сила на тридесетия ден след получаването на втората от двете ноти, с които договарящите се страни се уведомяват взаимно, че в съответствие с тяхното национално законодателство е завършена процедурата за ратифицирането на конвенцията.

2. Тази конвенция се сключва за неопределен срок и е валидна до изтичането на шест месеца от датата, на която една от договарящите се страни уведоми писмено другата договаряща се страна за намерението си да денонсира конвенцията.

Сключена в София на 18 март 2011 г. в два оригинални екземпляра, всеки от които на български, черногорски и английски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на различия по тълкуването на конвенцията предимство има английският текст.