Държавен вестник, брой 37 от 22.V

Чл. 1. С тази наредба се урежда редът, по който търговци, регистрирани в държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, които имат право да извършват частна охранителна дейност съгласно законодателството на държавата, в която са установени, удостоверяват, че отговарят на изискванията на Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД).

Чл. 2. Търговците по чл. 1 могат да извършват частна охранителна дейност на територията на Република България само след като удостоверят, че имат право да извършват такава дейност съгласно законодателството на държавата, в която са установени, и че отговарят на изискванията на ЗЧОД.

Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 37 от 2015 г.) Търговците по чл. 1 подават писмено заявление за удостоверяване на правото да извършват частна охранителна дейност съгласно законодателството на държавата, в която са установени, и че отговарят на изискванията на ЗЧОД до директора на Главна дирекция "Национална полиция" на Министерството на вътрешните работи (ГДНП - МВР).

(2) В заявлението по ал. 1 се посочва и адрес за кореспонденция с търговеца по чл. 1 на територията на Република България.

(3) Към заявлението по ал. 1 се прилага заверено от съответния компетентен държавен орган по установяване копие на документ, въз основа на който търговците по чл. 1 извършват частна охранителна дейност на територията на цялата страна, в която са установени.

(4) Към заявлението по ал. 1 се прилагат и документи, еквивалентни на посочените в чл. 15, ал. 2 ЗЧОД, издадени от компетентен орган от държавата, в която са установени.

(5) Освен документите по ал. 4 физическите лица, регистрирани като еднолични търговци, членовете на управителния орган на търговското дружество или на юридическото лице, както и неограничено отговорните съдружници в командитно или събирателно дружество, прилагат допълнително:

1. свидетелство за съдимост, издадено от компетентен български орган;

2. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2014 г.) официален документ, издаден от компетентен орган на съдебната власт, удостоверяващ липсата на образувани наказателни производства за умишлено престъпление от общ характер;

3. (отм. - ДВ, бр. 82 от 2014 г.)

4. (отм. - ДВ, бр. 82 от 2014 г.)

5. медицинско удостоверение, че лицата не страдат от психически заболявания.

(6) Приложените документи по ал. 3 и 4 трябва да са придружени с официален превод на български език.

Чл. 4. Обстоятелствата, съдържащи се в документите по чл. 3, ал. 4 и 5, могат да бъдат проверявани и служебно.

Чл. 5. (1) Когато представените документи са непълни или не отговарят на изискванията на чл. 3 и на ЗЧОД, търговецът по чл. 1 се уведомява писмено за това в 14-дневен срок от постъпването им.

(2) Търговецът по чл. 1 отстранява непълнотите и несъответствията в 30-дневен срок от получаване на уведомлението по ал. 1.

(3) Ако в срока по ал. 2 не бъдат отстранени недостатъците на заявлението, производството по издаване на удостоверение се прекратява със заповед на органа по чл. 6, ал. 1.

Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 37 от 2015 г.) Директорът на ГДНП - МВР или оправомощени от него лица издават или отказват издаването на удостоверение на търговците по чл. 1, че отговарят на изискванията на ЗЧОД, в срок до един месец от подаване на заявлението, съответно от отстраняване на непълнотите или несъответствията в документите, или от представянето на допълнително изисканите документи.

(2) Удостоверението по ал. 1 се издава по образец, утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи.

Чл. 7. Удостоверението по чл. 6, ал. 1 се издава със срок, равен на срока на разрешителния документ за извършване на частна охранителна дейност, издаден от компетентния орган от държавата, в която са установени търговците по чл. 1.

Чл. 8. (1) При изгубване, противозаконно отнемане или унищожаване на удостоверението търговецът по чл. 1 в 7-дневен срок от узнаване на обстоятелството писмено уведомява органа по чл. 6, ал. 1, като описва условията, при които е станало това.

(2) Органът, издал удостоверението, в 14-дневен срок от уведомлението издава дубликат на документа по образец, утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи.

Чл. 9. При промяна на обстоятелствата по чл. 3, ал. 3, 4 и 5 търговецът по чл. 1 е длъжен в 14-дневен срок от узнаването на промяната писмено да уведоми органа по чл. 6, ал. 1.

Чл. 10. (1) Удостоверение по чл. 6, ал. 1 не се издава, а издаденото се отнема при наличие на следните обстоятелства:

1. търговецът по чл. 1:

а) има парични задължения към Република България или към държавата, в която е установен като търговец, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задължения към осигурителни фондове, освен ако компетентният орган е допуснал разсрочване или отсрочване на задълженията;

б) е обявен в несъстоятелност;

в) е загубил правото си да извършва частна охранителна дейност съгласно законодателството на държавата, в която е установен;

г) осъществява частна охранителна дейност, за която не е удостоверил правото си по реда на тази наредба;

д) предостави на назначените от него охранители огнестрелно оръжие, без те да притежават съответно разрешение за носене и употреба;

2. едноличният търговец, управителят или членът на управителния орган или неограничено отговорният съдружник в командитно или събирателно дружество:

а) е осъждан за умишлено престъпление от общ характер;

б) срещу него е започнато наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер;

в) страда от психическо заболяване;

3. ръководителят на охранителната дейност или определените за охранители служители не отговарят на условията по чл. 27, ал. 2 ЗЧОД.

(2) Издаденото удостоверение не се отнема, ако в едномесечен срок търговецът по чл. 1 отстрани допуснатото нарушение на чл. 27, ал. 2 ЗЧОД.

(3) При отнемане на удостоверение търговците по чл. 1 не могат да искат издаване на ново удостоверение в срок една година от отнемането, а при отказ за издаване на удостоверение - в срок 6 месеца.

Чл. 11. Отказът за издаване на удостоверение и отнемането му могат да се обжалват по съдебен ред чрез органа, който е издал актът, в 14-дневен срок по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 12. При прекратяване на дейността на територията на Република България търговецът по чл. 1 е длъжен в 7-дневен срок писмено да уведоми органа по чл. 6, ал. 1 и да върне удостоверението.