Държавен вестник, брой 104 от 16.XII

Чл. 6. Химическа защита на населението се провежда в случаите на:

1. промишлени аварии, съпроводени с експлозии, пожари, отделяне на опасни химически вещества и разпространението им в атмосферния въздух;

2. промишлени аварии с отделяне на опасни химически вещества в резултат на изтичане или разливи;

3. аварии, свързани с разрушаване на магистрални тръбопроводи за течни или газообразни химически вещества;

4. аварии и инциденти с железопътни и автотранспортни средства при превоз на опасни химически вещества.

Чл. 7. В мястото на намеса ръководителят по чл. 4:

1. организира оценка на замърсяването с опасни вещества и материали чрез:

а) установяване на източника/източниците на химическото замърсяване;

б) определяне вида на опасните химически вещества и материали;

в) използване на данни за метеорологичната обстановка;

г) определяне границите на зоната на химическото замърсяване;

д) определяне направлението на разпространение на газовете и парите на опасните вещества;

е) установяване на пътищата за обхождане и/или евакуация;

2. определя вида на ИСЗ на екипите от ЕСС;

3. организира временно извеждане и оказване на първа помощ;

4. въвежда строг санитарно-хигиенен и охранителен режим.

Чл. 8. Дейностите, свързани с откриване на неизвестни по състав и произход материали, се извършват съгласно стандартна оперативна процедура.

Чл. 9. За идентифициране на контейнери с опасни химически вещества се използват етикетите с названия и маркировки на продуктите (№ по ООН, CAS №), транспортните документи, информационните листи за безопасност, бази данни от ГДПБЗН - МВР.

Чл. 10. (1) Контролът по замърсяването на атмосферния въздух с вредни вещества в случаите по чл. 6 се организира и извършва от органите на МВР, Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и Министерството на здравеопазването (МЗ).

(2) Мониторингът на атмосферния въздух се осъществява чрез:

1. мултигазанализатори (с датчици за експлозивни и токсични газове и фотойонизационен детектор), преносими инфрачервени спектрофотометри, масспектрометри и стандартни колориметрични системи (индикаторни тръбички) и др.;

2. индикаторни хартии, идентификационни ленти и др.;

3. стационарни автоматизирани газанализаторни системи за контрол на замърсяванията с вредни вещества в атмосферния въздух в района на предприятия и съоръжения с висок рисков потенциал.

Чл. 11. (1) Ръководителят на място използва данните от измерванията на въздуха при възникване на аварийни ситуации с опасни химически вещества за определяне на начините за защита на населението.

(2) Зоните на химическо замърсяване се изолират и се ограничава достъпът и движението в тях.

Чл. 12. Оповестяването на населението за химическо замърсяване с опасни вещества се извършва от Националния оперативен център (НОЦ) и от оперативните центрове (ОЦ) на ГДПБЗН - МВР.

Чл. 13. По разпореждане на ръководителя на място се:

1. използват ИСЗ, осигурявани от кмета на общината или съответния работодател:

а) индивидуални средства за защита на дихателните органи, очите и кожата от отровни и радиоактивни вещества, пари и аерозоли, от високи температури и изгаряния, от взривове и други механични въздействия;

б) при необходимост - въздушно-дихателни апарати с автономно дишане и изолиращи костюми;

в) прибори за химическо разузнаване за определяне зоните на химическото замърсяване;

2. организира извеждане или укриване на населението в засегнатия район в защитни съоръжения или приспособени за целта помещения.

Чл. 14. В "горещата зона" ръководителят на място разпорежда изпълнението на мерки за намаляване на вредното въздействие на опасните вещества чрез:

1. използване на подходящи ИСЗ, спазване на безопасни условия на работа и синхронизиране на действията на участващите екипи;

2. ограничаване разпространението на пари от опасни химически вещества чрез използване на "водни завеси" или предварително монтиране на оросителни системи около резервоарите;

3. медицинско наблюдение на участващите екипи.

Чл. 15. В мястото на намеса се провеждат дейности за намаляване и ликвидиране на последиците съобразно вида на замърсителите чрез:

1. отстраняване, депониране и измиване на замърсени участъци;

2. използване на деконтаминиращи вещества за неутрализиране на разливи от киселини и основи;

3. ликвидиране на последиците от разливане на живак;

4. локализиране и отстраняване на разливи на петролни продукти при пробиви на цистерни и тръбопроводи;

5. поставяне на бонови заграждения за събиране и отстраняване на петролни продукти във водоеми;

6. контрол за степента на замърсяване на техниката и транспортните средства с опасни вещества.

Чл. 16. Екипите на ГДПБЗН - МВР и/или на териториалните й звена събират опасните отпадъци от аварията и инцидента, след което собствениците им ги предоставят за унищожаване на юридически лица, които са лицензирани да извършват тази дейност по реда на Закона за управление на отпадъците.

Чл. 17. Ръководителят на място определя пунктовете за извършване на деконтаминация на използваните ИСЗ, специализираната техниката, транспортните средства и др.

Чл. 18. Участвалите в спасителни дейности и/или в дейности за намаляване и ликвидиране на последиците от инцидента и аварията задължително подлежат на санитарна обработка и медицински преглед.

Чл. 19. (1) При възникване на авария и инцидент, свързан със заразяване с опасни биологични вещества и материали, ръководител на място съгласно ЗЗБ е ръководителят на регионалната здравна инспекция или на областната дирекция по безопасност на храните.

(2) В случаите по ал. 1 се провеждат противоепидемични мероприятия, които се осъществяват от специализирани структури на МЗ и Министерството на земеделието и храните (МЗХ).

(3) По искане на ръководителя на място екипи на ГДПБЗН - МВР участват в противоепидемичните мероприятия, като съвместно със специализираните структури на МЗ и МЗХ извършват дейности по:

1. установяване наличието на причинители на биологично заразяване съгласно утвърдена стандартна оперативна процедура;

2. уточняване вида на причинителя;

3. определяне източника и зоната на биологичното заразяване;

4. определяне на безопасни маршрути за придвижване;

5. определяне на местата на контролно-пропускателните пунктове, пунктовете за санитарна обработка, пунктовете за оказване на първа помощ и полевите болници;

6. уточняване на социални заведения, които могат да функционират и осъществяват противоепидемичните мероприятия;

7. оценка на състоянието на обекти, които могат да предизвикат влошаване на епидемиологичната обстановка;

8. определяне на подходящи места за заравяне на животински трупове.

Чл. 20. Въз основа на данните от разузнаването и заключенията на оторизираните лаборатории на МЗ и МЗХ ръководителят на място разпорежда извършването на противоепидемични дейности в зоната на биологичния инцидент и авария.

Чл. 21. Окончателното идентифициране на причинителите на биологичното заразяване се осъществява от референтните лаборатории на МЗ и МЗХ.

Чл. 22. Контролът на изпълняваните противоепидемични мероприятия в зоната на биологичното заразяване се осъществява от ръководителя на място и от специализирани групи на МЗ и МЗХ.

Чл. 23. Началникът на съответното териториалното звено на ГДПБЗН - МВР:

1. участва в работата на щаба на ръководителя на място;

2. ръководи екипите на ГДПБЗН - МВР, които съдействат на специализираните структури на МЗ и на МЗХ при изпълняване на противоепидемичните мероприятия;

3. определя силите и средствата на

ГДПБЗН - МВР, необходими за извършването на противоепидемичните мероприятия;

4. събира, анализира и предоставя постъпилата информация в ОЦ;

5. изготвя ежедневен доклад до НОЦ за извършените дейности и за състоянието на епидемиологичната обстановка.

Чл. 24. (1) В случай на особено опасна инфекция се въвежда режим на карантина.

(2) В случаите по ал. 1 по заповед на ръководителя на място екипите на ГДПБЗН - МВР във взаимодействие със специализираните структури на МЗ и МЗХ извършват дейности по:

1. установяване на строг противоепидемичен режим за населението и селскостопанските животни чрез създаването на контролно-пропускателни пунктове;

2. извеждане или евакуация на населението;

3. издирване на пострадали съвместно с други екипи на ЕСС;

4. събиране на информация за жертвите и пострадалите;

5. санитарна обработка на хора, транспортни средства и др.;

6. настаняване на пострадалите във временни пунктове и оказване на първа помощ;

7. транспортно осигуряване на населението с вода, хранителни продукти и вещи от първа необходимост;

8. извършване на дейности по ликвидиране на последиците от биологично заразяване - санитарна обработка на терена и обектите, техниката, ИСЗ и др.

Чл. 25. Териториалните звена на ГДПБЗН - МВР чрез ОЦ непрекъснато обменят информация по време на инцидента и аварията с представителите на заинтересованите министерства, ведомства или териториалните им структури.

Чл. 26. При възникване на епидемия от особено опасна инфекция разпорежданията на ръководителя на място са задължителни за изпълнение от частите на ЕСС, включително за:

1. извършване на транспортно осигуряване;

2. уточняване на местата и обектите, засегнати от особено опасна инфекция, и прогнозата за очакваните медицински загуби;

3. определяне на необходимия допълнителен брой от медицински екипи, доброволци и спасители;

4. подаване на информация за промените в епидемиологичната обстановка;

5. привличане, при необходимост, на още специалисти и длъжностни лица от здравните заведения от съседните райони с цел осигуряване на противоепидемичните и санитарно-хигиенните дейности;

6. използване на създадения запас от защитни средства, средства за лечение и профилактика и информиране на населението за особено опасните инфекции и мерките за защита от тях;

7. провеждане на заключителна санитарна обработка на населението след отмяната на обсервацията и карантината.

Чл. 27. Участвалите в спасителни дейности и/или в дейности за намаляване и ликвидиране на последиците в зоната на биологичното заразяване задължително преминават през санитарна обработка и медицински преглед.

Чл. 28. Радиационна защита на населението се провежда в случаите на:

1. авария в атомна електрическа централа, свързана с изхвърляне на радиоактивни вещества в околната среда и с потенциално опасно облъчване на населението;

2. авария в обекти, използващи или съхраняващи източници на йонизиращи лъчения (ИЙЛ);

3. радиационна аварийна ситуация при транспортиране на свежо или отработено ядрено гориво, радиоактивни източници и материали или радиоактивни отпадъци на територията на страната;

4. радиационна аварийна ситуация в металургичните предприятия, които преработват скрап, и местата, където се складира скрап;

5. радиационна аварийна ситуация, възникнала в друга държава, създаваща риск от трансграничен пренос на радиоактивни вещества;

6. радиационна аварийна ситуация с ИЙЛ на граничните контролно-пропускателни пунктове;

7. радиационна аварийна ситуация, свързана със злонамерено използване на ядрени и радиоактивни материали на обществени места и последващо радиоактивно замърсяване.

Чл. 29. (1) При постъпване на първоначална информация за радиационна аварийна ситуация аварийният център на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) уведомява дежурния в НОЦ, МЗ и Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика - БАН, при необходимост.

(2) При постъпване на първоначална информация за радиационна аварийна ситуация в НОЦ дежурният уведомява аварийния център на АЯР и докладва на главния директор на ГДПБЗН - МВР.

(3) Дежурният в ОЦ уведомява за инцидента и аварията компетентните съставни части на ЕСС и органите на изпълнителната власт и координира спасителните дейности на основата на стандартните оперативни процедури.

(4) ГДПБЗН - МВР и кметовете на засегнатите общини при получаване на информация за авария и инцидент оповестяват населението.

Чл. 30. Националният щаб в случаите, изискващи свикването му, информира населението за радиационната обстановка и за защитните мерки за опазване на здравето и околната среда.

Чл. 31. (1) В зоната за аварийно планиране на "АЕЦ - Козлодуй" - ЕАД (30 км), или в мястото на инцидента и аварията се извършва радиационен мониторинг от ГДПБЗН - МВР или териториалните й звена за първоначална оценка на радиационната обстановка.

(2) В мястото на инцидента и аварията се определят зоните за сигурност и за контролиран достъп въз основа на резултатите от радиационния мониторинг съгласувано с териториалните звена на МВР.

(3) Критериите за определяне на зоните са:

а) зона за сигурност - мощност на дозата, по-малка или равна на 100 µSv/h;

б) зона с контролиран достъп - мощност на дозата, по-малка или равна на 1,0 µSv/h.

Чл. 32. За мястото на радиационната аварийна ситуация се набира допълнителна информация от:

1. националната автоматизирана система за контрол на радиационния гама-фон (RaMo системата) и Автоматичната система за външен радиационен контрол (АИСВРК) на "АЕЦ - Козлодуй" - ЕАД;

2. постовете за радиационно наблюдение и оповестяване на ГДПБЗН - МВР;

3. мобилните лаборатории за радиационен мониторинг при авария и инцидент.

Чл. 33. На мястото на инцидента и аварията се провежда дозиметричен контрол в определени от ръководителя на място пунктове от:

1. ГДПБЗН - МВР и териториалните й звена, АЯР, Националния център по радиационна и радиологична защита, МОСВ или техните регионални структури;

2. органите на МЗ или регионалните му структури по метода на директното отчитане или по косвен аналитичен метод;

3. работодателят с правопоказващи дозиметри с възможност за сигнализация при достигане на прагови стойности.

Чл. 34. Ръководителят на място въз основа на данните от радиационния мониторинг и дозиметричния контрол съгласувано с оправомощените служители на АЯР, МЗ и МЗХ взема решение за прилагане на съответна защитна мярка и разпорежда:

1. използване на ИСЗ на населението чрез:

а) организиране на пунктове от кмета на общината за раздаване на ИСЗ;

б) уведомяване на населението от кмета на общината за реда за осигуряване с ИСЗ;

2. укриване в защитни съоръжения или приспособени за целта помещения;

3. провеждане на йодна профилактика след решение на министъра на здравеопазването и в присъствието на представител на регионалната здравна инспекция (РЗИ);

4. временно извеждане или евакуация.

Чл. 35. В района на инцидента и аварията, когато се налага временно извеждане или евакуация, екипите на ГДПБЗН - МВР и другите части на ЕСС:

1. определят маршрути за извеждане на хората;

2. организират обединени контролно-пропускателни пунктове за санитарна обработка и преобличане на хората и деконтаминация на транспортните средства и техниката;

3. осигуряват доставката на храна, вода, завивки и др.;

4. определят местата за настаняване.

Чл. 36. В района на инцидента и аварията се извършва контрол за качеството на:

1. хранителните продукти в магазинната мрежа от оторизирани от РЗИ лаборатории;

2. храните и фуражите за животните от лабораториите на МЗХ, а за млечните и месните продукти - Българската агенция за безопасност на храните;

3. питейните водоизточници от В и К дружествата чрез оторизирани лаборатории и потвърждение от РЗИ.

Чл. 37. Ръководителят на място в района на инцидента и аварията:

1. осигурява необходимите специалисти, техника и оборудване на мястото на инцидента и авария;

2. извършва постоянен контрол на радиационната обстановка и документиране на резултатите от него;

3. създава организация за локализиране, отделяне, сортиране и безопасно опаковане на радиоактивни материали и източници;

4. осигурява укрепване и хидроизолация на участъци, замърсени с радиоактивни вещества, с цел предотвратяване на разпространението им в околната среда.

Чл. 38. В района на инцидента и аварията се извършват дейности за намаляване и ликвидиране на последиците чрез:

1. осигуряване на подходящи места съгласувано с АЯР за безопасно временно съхранение на радиоактивните източници или материали;

2. извършване на деконтаминация на оборудването, използваната техника и мястото на инцидента и аварията;

3. ликвидиране на временните площадки за складиране на радиоактивни източници или отпадъци;

4. премахване на радиоактивно замърсения слой до нивата за освобождаване от контрол;

5. извършване на деконтаминация до норми, позволяващи пребиваване на населението, съгласно Наредбата за аварийно планиране и аварийна готовност при ядрена и радиационна авария, приета с ПМС № 189 от 30 юли 2004 г. (ДВ, бр. 71 от 2004 г.);

6. извършване на окончателна оценка на радиационното състояние на мястото на инцидента и аварията.

Чл. 39. Ръководителят на място по указания на оправомощените служители на АЯР, Изпълнителната агенция по горите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството определя организацията за извършване на деконтаминация на:

1. замърсени територии, в т. ч. за:

а) пътища и площадки с твърди покрития;

б) местности, покрити с широколистна растителност;

в) сгради и съоръжения;

2. третиране на радиоактивните отпадъци.

Чл. 40. Участващите в спасителни дейности и дейности за намаляване и ликвидиране на последиците подлежат на периодичен медицински контрол по време на работа и на заключителен - след приключване на аварийната обстановка.