Държавен вестник, брой 29 от 12.IV

Чл. 1. С наредбата се уреждат начинът на оформяне и редът за подаване и разглеждане в Патентното ведомство на опозиция, подадена по чл. 38б от Закона за марките и географските означения.

Чл. 2. (1) Опозицията се подава в Патентното ведомство директно, по пощата, по факс или чрез комуникационно средство, предаващо електронно копие.

(2) В случай на подаване по факс или чрез комуникационно средство, предаващо електронно копие, оригиналът на опозицията трябва да се получи в Патентното ведомство в едномесечен срок от получаването на факса или електронното копие. Когато оригиналът не бъде получен в посочения срок, опозицията се счита за неподадена, за което се уведомява лицето, което я е подало.

Чл. 3. (1) Когато лицето, което подава опозицията (опонентът), е физическо лице, се посочват името, презимето и фамилията, държавата, на която то е гражданин, или държавата, в която има постоянен адрес, както и адресът.

(2) Когато лицето, което подава опозицията, е юридическо лице, се посочват наименованието и видът на юридическото лице, националността му, седалището и адресът на управление.

(3) Когато лицата, които подават опозицията, са повече от едно, данните по ал. 1 и 2 се посочват за всеки от тях.

Чл. 4. (1) Опозицията трябва да бъде подписана от опонента или от неговия представител по индустриална собственост, наричан по-нататък "представителя". Когато опонентът е юридическо лице или едноличен търговец (ЕТ), опозицията се подписва от лицето, което го представлява по закон, като се посочват името и длъжността му и се поставя печат на дружеството или на ЕТ.

(2) Когато опонентът няма постоянен адрес или седалище в Република България, действията по опозицията се извършват чрез местен представител.

Чл. 5. (1) Когато по опозицията е упълномощен представител или патентен специалист съгласно § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за представителите по индустриална собственост, приета с Постановление № 137 на Министерския съвет от 1993 г. (обн., ДВ, бр. 65 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 86 от 1994 г. и бр. 41 от 1997 г.), към нея се прилага пълномощно.

(2) Пълномощното трябва да съдържа данни за опонента, данни за представителя, входящия номер на заявката и името на заявителя, съответно номера на международната регистрация и името на притежателя й, срещу която е подадена опозицията. Когато е упълномощен патентен специалист, в пълномощното се посочват и номерът, и датата на трудовия договор.

(3) Когато опонентите по опозицията са няколко и поне един от тях е българско физическо или юридическо лице, упълномощаването на представител не е задължително. В този случай задължително се посочва адрес за кореспонденция в Република България. Когато не е посочен адрес за кореспонденция, тя се води с първото посочено в списъка българско физическо или юридическо лице.

(4) Пълномощното се представя по образец на Патентното ведомство или в друга форма, избрана от опонента.

(5) Когато пълномощното е на друг език, то трябва да е придружено с точен превод на български език.

(6) Когато с пълномощното представителят е упълномощен по няколко опозиции, се изисква копие от пълномощното за всяка от тях. Верността на копията с оригиналното пълномощно се удостоверява с подписа на представителя.

(7) Когато са упълномощени повече от един представител едновременно с различни адреси за кореспонденция, опонентът трябва писмено да посочи един адрес, на който ще се води кореспонденцията.

(8) Когато в хода на производството по опозиция бъде упълномощен втори представител, се счита, че е налице оттегляне на пълномощното на първия представител и кореспонденцията се води с новия представител, освен ако в пълномощното е посочено друго.

(9) Когато представителят действа чрез преупълномощаване, се представя пълномощното, доказващо, че лицето, което го е упълномощило, има такова правомощие. Пълномощното или заверено негово копие съгласно ал. 6 се прилага към пълномощното на представителя.

(10) За оттегляне на упълномощаването Патентното ведомство трябва да бъде уведомено писмено, освен в случаите по ал. 8.

(11) За оттегляне на опозицията е необходимо изрично упълномощаване на представителя.

Чл. 6. (1) Таксата за разглеждане на опозицията се заплаща с подаване на опозицията, но не по-късно от изтичането на срока по чл. 38б, ал. 2 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО).

(2) Заплащането на таксите може да бъде направено в Патентното ведомство или по банков път.

(3) За доказване на заплащането се представя документ за платени такси, който трябва да съдържа:

1. данни за опонента и представителя, ако такъв е упълномощен;

2. данни за заявката/международната регистрация, срещу която е подадена опозицията;

3. точката по чл. 4 от Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство.

Чл. 7. (1) Кореспонденцията до Патентното ведомство трябва да съдържа входящия номер на опозицията, входящия номер на заявката за марка, съответно номера на международната регистрация, срещу която е подадена опозицията, и подписа на опонента или на представителя. Когато опонентът е юридическо лице или едноличен търговец, кореспонденцията се подписва от лицето, което го представлява по закон, като се посочват името и длъжността му и се поставя печат на дружеството или на едноличния търговец.

(2) Кореспонденцията, изпратена по факс или чрез комуникационно средство, предаващо електронно копие, се счита за получена, ако в едномесечен срок от датата на получаване на факса, съответно на електронното копие, в Патентното ведомство се получи оригиналът.

(3) Кореспонденцията от Патентното ведомство до страните по опозицията или до техния представител се изпраща с обратна разписка, която удостоверява датата на получаването й. Когато обратната разписка не се върне в едномесечен срок или кореспонденцията се върне от пощенските служби като недоставена или неполучена, на официалната страница на Патентното ведомство в интернет и на таблото за съобщения в Патентното ведомство се прави публикация за наличието на такава кореспонденция. Публикацията съдържа указание за производството по опозиция, входящия номер на заявката, съответно регистровия номер на международната регистрация, срещу която е подадена опозицията, наименованието на марката, името на заявителя, съответно на притежателя на международната регистрация, името на опонента или на представителя, вида на кореспонденцията, правните основания, на които е подадена опозицията, действията, които следва да се извършат, и сроковете за тяхното извършване. Срокове, определени в кореспонденцията, започват да текат от датата на свалянето на публикацията на официалната страница в интернет и на таблото за съобщения.

(4) Когато кореспонденцията до Патентното ведомство е изпратена по пощата, за дата на получаване на тази кореспонденция се счита датата на пощенското клеймо на изпращащата пощенска станция. Ако датата на пощенското клеймо е нечетлива, за дата на получаване се счита датата на постъпване на кореспонденцията в Патентното ведомство.

Чл. 8. (1) Опозицията трябва да съдържа:

1. входящия номер на заявката за регистрация на марка, съответно номера на международната регистрация, срещу която е подадена опозицията;

2. указание за стоките и/или услугите, посочени в заявката за марка, съответно в международната регистрация, във връзка с които е подадена опозицията;

3. името на заявителя на марката, съответно на притежателя на международната регистрация;

4. данни за ранната марка или по-ранната заявка за марка по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗМГО, на която се основава опозицията:

а) входящия или регистровия номер на тази марка, датата й на подаване, съответно приоритетната дата, претенция за старшинство, стоките и/или услугите, за които марката е заявена/регистрирана;

б) при позоваване на национална марка, която е преобразувана от по-ранна марка на Европейския съюз, е необходимо преобразуването да е извършено или ако марката е в процес на преобразуване, да се посочи номерът на марката на Европейския съюз и дали България е между страните, за които се иска преобразуването;

в) при позоваване на международна регистрация на марка, която е заместила национална регистрация, е необходимо заместването да е извършено или ако е в процес на извършване, да се посочат:

аа) номер на международната регистрация и данни за марката;

бб) номер на националната регистрация и данни за марката;

вв) данни за притежателя на националната и международната регистрация;

гг) списък на стоките и/или услугите, за които се иска заместването;

5. данни за по-ранната общоизвестна марка, когато опозицията се основава на такава марка: наименование и/или изображение на общоизвестната марка и датата, от която се претендира общоизвестността, както и посочване на стоките и/или услугите, за които се претендира, че марката е общоизвестна;

6. данни за по-ранна марка, ползваща се с известност, когато опозицията се основава на такава марка: регистровия номер на марката, датата, от която се претендира известността, както и стоките и/или услугите, за които се претендира, че марката се ползва с известност;

7. данни за нерегистрирана марка по смисъла на чл. 12, ал. 6 ЗМГО, когато опозицията се основава на тази марка: данни за търговското използване на нерегистрираната марка на територията на България, входящ номер и дата на подаване на тази марка, стоките и/или услугите, за които марката е заявена;

8. името и адреса на притежателя на по-ранната марка, съответно заявка за марка и указание, че той е притежател на тази марка или е заявител, когато опозицията е подадена от притежател на по-ранна марка или заявител на марка;

9. името и адреса на лицензополучателя на изключителна лицензия на по-ранна марка, както и данни за вписан лицензионен договор, когато опозицията е подадена от лицензополучател;

10. указание за стоките и/или услугите, на които се основава опозицията;

11. точно посочване на основанията, на които се базира опозицията;

12. подробно изложение на фактите и аргументите, представени в подкрепа на опозицията.

(2) Опозицията може да се основава на всички стоки и/или услуги, на които се основава по-ранното право, или само на част от тях.

(3) Опозицията трябва да е придружена с всички доказателства за твърдените факти и обстоятелства в два екземпляра.

(4) Когато опозицията се основава на по-ранна общоизвестна марка или на марка, ползваща се с известност, трябва да се представят доказателства с оглед на обстоятелствата, посочени в чл. 50а ЗМГО. Когато опозицията се основава на марка, ползваща се с известност, опонентът трябва да докаже и че регистрацията, съответно признаването на действието на по-късната марка, би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило.

(5) Когато опозицията се основава на нерегистрирана марка по смисъла на чл. 12, ал. 6 ЗМГО, лицето, подало опозиция, трябва да представи доказателства за използването на марката в търговската дейност на територията на Република България, както и за датата, от която е започнало използването.

(6) Когато опозицията се основава на факта, че марката е заявена от агент или представител на действителния притежател на марката без негово съгласие, тя трябва да е придружена от доказателства, че лицето, подало опозицията, е притежател на марката, като посочи нейния номер и държавата, където тя е регистрирана, както и че е налице търговска връзка между него и заявителя.

(7) Когато опозицията се основава на повече от една по-ранна марка или по-ранни права, ал. 1 - 6 се прилагат за всяко от правата.

Чл. 9. (1) Опозицията, както и представените доказателства се подават на български език.

(2) Когато опозицията и/или доказателствата са подадени на друг език, на страните се предоставя едномесечен срок за представяне на превод на български език. Ако преводът не бъде представен в указания срок, производството по опозицията се прекратява. Когато бъде представен превод на част от доказателствата, само те се вземат предвид при постановяване на решение по опозицията.

Чл. 10. (1) Всяка опозиция се разглежда от състав на отдела по опозиция по чл. 38г ЗМГО, наричан по-нататък "състава". Председателят на състава е държавен експерт по смисъла на чл. 83, ал. 2 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели.

(2) В 3-дневен срок от постъпване на опозицията съставът уведомява заявителя и опонента за получаването на опозицията.

(3) В 7-дневен срок от изтичането на срока по чл. 38б, ал. 2 или 3 ЗМГО, но не по-рано от приключване на производството по чл. 38а ЗМГО, съставът извършва проверка за допустимост на подадената опозиция, като проверява дали тя е подадена в законоустановения срок, отговаря ли на изискванията на чл. 3, 4 и 6 и дали е подадена от лице по чл. 38б, ал. 1 ЗМГО.

(4) Когато се установи, че опозицията е подадена след изтичане на срока по чл. 38б, ал. 2 или 3 ЗМГО и/или таксата за нейното разглеждане е платена след изтичане на този срок, и/или е подадена от лице, което няма право да подаде опозиция, съставът по ал. 1 не образува производство по опозицията, за което постановява решение и уведомява за него опонента в 3-дневен срок от постановяването му.

(5) В случаите, когато таксата за опозиция е платена след срока или в непълен размер, заплатената такса се връща на опонента по негова изрична молба, в която се посочва банковата сметка, по която да му бъде преведена сумата.

(6) Когато таксата е платена по банков път, за дата на заплащане се приема датата, на която е заверена банковата сметка на Патентното ведомство. Когато сметката на Патентното ведомство е заверена след изтичане на срока по чл. 38б, ал. 2 или 3 ЗМГО, но опонентът представи доказателства, че в 3-дневен срок преди изтичане на срока е наредило дължимата сума, се счита, че таксата е платена в срок.

(7) По всяка допустима опозиция в 7-дневен срок от приключване на проверката по ал. 4 съставът проверява дали опозицията отговаря на изискванията на чл. 5, 8 и 9. Когато се констатират недостатъци, съставът уведомява опонента за тях и му предоставя двумесечен срок за отстраняването им. Когато недостатъците не бъдат отстранени в този срок, съставът постановява решение за прекратяване на производството и уведомява за това опонента в 3-дневен срок от постановяването му.

(8) Когато е подадена повече от една опозиция срещу заявка за регистрация на марка, съответно признаването на действието на международна регистрация на територията на Република България, съставът извършва проверка за допустимост и формална редовност за всяка от подадените опозиции.

(9) За всяко решение по ал. 4 или 7 съставът уведомява и заявителя на марката, съответно притежателя на международната регистрация, срещу която е подадена опозицията.

Чл. 11. (1) В 7-дневен срок от приключване на проверката за допустимост и формална редовност на опозицията съставът уведомява заявителя на марката, съответно притежателя на международната регистрация, че е образувано производство по подадената опозиция, като му изпраща един екземпляр от нея заедно с доказателствата. Когато има подадена повече от една опозиция, заявителят, съответно притежателят на международната регистрация, се уведомява за образуваното производство по всяка от тях.

(2) В срока по ал. 1 на опонента се изпраща уведомление, че е образувано производство по подадената от него опозиция.

(3) С уведомленията по ал. 1 и 2 на страните се предоставя 3-месечен срок за постигане на споразумение, който започва да тече от датата на изпращането на уведомленията. Този срок може да бъде удължаван двукратно с по 3 месеца по писмено искане, подписано от страните, подадено преди изтичането на съответния 3-месечен срок.

(4) В случаите на подадена опозиция срещу признаването на действието на международна регистрация на територията на Република България в срока по ал. 1 съставът уведомява Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост, наричано по-нататък "Международното бюро".

Чл. 12. (1) Когато страните депозират споразумение в срока по чл. 11, ал. 3, съставът постановява решение за прекратяване на производството по опозицията, което се изпраща на страните в 3-дневен срок от постановяването му.

(2) В случаите на прекратяване производството по подадена опозиция срещу признаването на действието на международна регистрация се уведомява Международното бюро за решението относно признаването на действието на международната регистрация на територията на Република България.

Чл. 13. (1) Когато в срока по чл. 11, ал. 3 не бъде постигнато споразумение между страните, съставът уведомява заявителя, съответно притежателя на международната регистрация, че следва да представи отговор на опозицията в двумесечен срок.

(2) Отговорът от притежателя на международна регистрация трябва да се представи чрез местен представител.

(3) Когато в срока по ал. 1 заявителят, съответно притежателят на международната регистрация, не представи отговор, съставът постановява решение въз основа на опозицията и приложените към нея доказателства.

(4) Когато заявителят, съответно притежателят на международната регистрация, отговори в срока по ал. 1, отговорът се изпраща на опонента, като му се предоставя едномесечен срок за становище.

(5) Становището на опонента се изпраща на заявителя, съответно притежателя на международната регистрация, за отговор само ако в него се съдържат нови факти и обстоятелства, както и нови доказателства.

Чл. 14. (1) В отговор на опозицията заявителят, съответно притежателят на международната регистрация, може да ограничи списъка на стоките и/или услугите или да оттегли заявката, съответно международната регистрация. Ограничението се представя в писмена форма и трябва ясно, изрично и безусловно да посочва стоките и/или услугите, за които се отнася.

(2) Ограничението на списъка на стоките и/или услугите - обект на закрила на международна регистрация на марка, се извършва от Международното бюро, за което заявителят представя доказателства.

(3) Съставът изпраща уведомление на опонента за извършеното ограничение, като му предоставя едномесечен срок за становище, в който да посочи поддържа или оттегля опозицията. Когато в предоставения срок опонентът оттегли опозицията, съставът постановява решение за прекратяване на производството, което се изпраща на страните в 3-дневен срок от постановяването му.

(4) Когато заявителят оттегли заявката или се откаже от международната регистрация, съставът постановява решение за прекратяване на опозицията, което се изпраща на страните в 3-дневен срок от постановяването му.

(5) В случаите по ал. 3 се уведомява Международното бюро за решението относно признаването на действието на международната регистрация на територията на Република България.

Чл. 15. (1) В отговор на опозицията и при изпълнение на изискванията на чл. 38г, ал. 7 ЗМГО заявителят, съответно притежателят на международната регистрация, има право да поиска опонентът да представи доказателства за реално използване на по-ранната марка, на която се основава опозицията, за период 5 години, предхождащ публикацията на заявката, съответно на международната регистрация, или доказателства, че съществуват основателни причини за неизползването й, в случай че по-ранната марка е регистрирана поне 5 години преди датата на подаване на опозицията.

(2) Когато заявителят, съответно притежателят на международната регистрация, е подал искане по ал. 1, съставът предоставя на опонента двумесечен срок за представяне на доказателства за реално използване на марката или за основателни причини за неизползването й. Доказателствата трябва да са в два екземпляра.

(3) Доказателствата трябва да включват данни за мястото, продължителността, обема и естеството на употреба на по-ранната марка във връзка със стоките и/или услугите, на които се основава опозицията.

(4) Единият екземпляр от доказателствата по ал. 2 се изпраща на заявителя, съответно притежателя на международната регистрация, за становище, като му се предоставя едномесечен срок. Когато в срока заявителят, съответно притежателят на международната регистрация, не изрази становище, съставът постановява решение въз основа на опозицията и приложените към нея доказателства.

(5) Когато доказателствата по ал. 1 не бъдат представени, съставът постановява решение за отхвърляне на опозицията като неоснователна, което се изпраща на страните в 3-дневен срок от постановяването му.

(6) В случаите на отхвърляне на подадена опозиция срещу признаването на действието на международна регистрация се уведомява Международното бюро за признаването на действието на международната регистрация на територията на Република България.

Чл. 16. (1) Производството по опозиция се спира по искане на заявителя, съответно притежателя на международната регистрация - обект на опозицията, когато той е подал искане за заличаване, отменяне или прекратяване по чл. 23, ал. 1, т. 3 ЗМГО на регистрацията на по-ранната марка. Искането трябва да бъде придружено с доказателства за образувано производство за отмяна, заличаване или прекратяване регистрацията на по-ранната марка.

(2) Искането се разглежда от състава, който постановява решение по него.

(3) Производството по опозицията се спира от състава служебно в случаите по чл. 38д, ал. 2 ЗМГО.

(4) Производството се възобновява по искане на заявителя, съответно притежателя на международната регистрация, с решение на състава, което се постановява в 7-дневен срок от подаването на молбата, придружена с доказателства, или от влизането в сила на решението по искането за заличаване, отменяне или прекратяване по чл. 23, ал. 1, т. 3 ЗМГО на регистрацията на по-ранната марка.

(5) Производството се възобновява служебно при отпадане на основанията, посочени в ал. 3.

(6) Решенията по ал. 2 - 4 се изпращат на страните в 3-дневен срок от постановяването им.

Чл. 17. (1) В 6-месечен срок от приключване на размяната на кореспонденцията между страните съставът разглежда опозицията, становищата на заявителя, съответно притежателя на международната регистрация - обект на опозицията, и на опонента, както и представените доказателства, когато има такива, като преценява:

1. налице ли е по-ранното право, на което се основава опозицията;

2. съществуват ли доказателства за общоизвестност или известност на по-ранната марка; когато опозицията се основава на марка, ползваща се с известност - дали използването без основание на по-късната марка би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка, или би ги увредило;

3. представени ли са доказателства за използване в търговската дейност на територията на Република България на нерегистрирана марка;

4. налице ли са доказателства за заявяване на марката от агент или представител на действителния притежател на марката без негово съгласие, както и такива за притежаването на марката;

5. представени ли са доказателства за реално използване на по-ранната марка;

6. съществува ли идентичност между заявената и по-ранната марка и идентичност на стоките и/или услугите;

7. съществува ли идентичност или сходство между заявената и по-ранната марка и идентичност или сходство между стоките и/или услугите, както и дали съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка.

(2) Проверка за наличието на по-ранна марка по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗМГО се извършва служебно от състава в базите данни на заявените и регистрираните по национален ред марки, на международните регистрации, по които Република България е посочена страна по реда на Мадридската спогодба и Протокола, на заявените и регистрираните марки на Европейския съюз.

(3) При преценката на доказателствата за по-ранна общоизвестна марка или марка, ползваща се с известност, съставът взема предвид:

1. началния момент на използване на марката;

2. населените места, където са се реализирали стоките, съответно са се предоставяли услугите, означавани с марката;

3. продължителността и степента на използване на марката, обема на реализацията на стоките/услугите, означени с марката, и начините на използване на марката;

4. пазарния дял на стоките/услугите, означени с марката, в съответния сектор на икономиката;

5. пазарната реализация, документирана чрез фактури и други счетоводни и търговски книжа;

6. разходите за реклама, рекламни материали, доказателства за разпространението им, сключени и изпълнени договори за реклама и др.;

7. стойността на марката;

8. резултатите от социологически проучвания, направени от специализирани независими институции;

9. публикации;

10. данните за успешно прилагане на правата върху марката;

11. други обстоятелства.

(4) При преценка на доказателствата за използване в търговската дейност на територията на Република България на нерегистрирана марка съставът:

1. взема предвид мястото, продължителността, обема и естеството на употреба на нерегистрираната марка във връзка със стоките и/или услугите, на които се основава опозицията;

2. установява дали датата на действителното търговско използване на територията на Република България на нерегистрирана марка е по-ранна от датата на подаване на заявката, съответно датата на международната регистрация, датата на териториалното разширение, датата на приоритета или претенцията за старшинство;

3. проверява дали е подадена заявка за регистрация на нерегистрираната марка.

(5) При преценка на доказателства за заявяване на марката от агент или представител на действителния притежател на марката съставът проверява дали:

1. заявката е подадена от името на агент или представител на действителния притежател на марката;

2. заявката е подадена без съгласието на действителния притежател;

3. липсва правно основание за подаване на заявката от името на агента или представителя;

4. марката е идентична или сходна с марката на действителния притежател.

(6) При преценка на доказателства за реално използване на по-ранната марка съставът:

1. извършва проверка дали по-ранната марка е регистрирана поне 5 години преди датата на подаване на опозицията;

2. взема предвид мястото, продължителността, обема и естеството на употреба на марката във връзка със стоките и/или услугите, на които се основава опозицията;

3. установява дали съществуват основателни причини за неизползването на марката.

(7) Когато не са представени доказателства за някое от по-ранните права, на които се основава опозицията, или в хода на производството по опозицията то е погасено, същото не се взема предвид при постановяване на решението.

(8) Когато съставът прецени, че опозицията е основателна, се постановява решение за пълен или частичен отказ на регистрация, съответно признаване на действието на международната регистрация - обект на опозицията. При частичен отказ производството по заявката продължава по реда на чл. 38е ЗМГО по отношение на стоките и/или услугите, за които марката може да бъде регистрирана.

(9) Когато съставът прецени, че опозицията е неоснователна, се постановява решение за отхвърлянето й.

(10) Когато съставът установи, че по-ранното право, върху което се основава опозицията, не съществува към момента на постановяване на решението, се взема решение за прекратяване на производството по опозицията и производството по заявката продължава по реда на чл. 38е ЗМГО.

(11) Решенията се вземат с мнозинство от членовете на състава. Член на състава, който не е съгласен с мнението на мнозинството, подписва решението, като представя отделно мотивирано особено мнение.

(12) Съставът изпраща на страните решенията по ал. 8, 9 и 10 в 3-дневен срок от постановяването им.

(13) В случаите на подадена опозиция срещу признаването на действието на международна регистрация на територията на Република България съставът уведомява Международното бюро след влизането в сила на решенията по ал. 8, 9 и 10.