Държавен вестник, брой 102 от 23.XII

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) (1) Националната цел за дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия и задължителната минимална цел за дял на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в транспорта през 2030 г. се определят в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България.

(2) От 1 януари 2021 г. делът на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия трябва да е не по-малко от 16 на сто от брутното крайно потребление на енергия.

(3) За изпълнението на националната цел за дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия се определят цели за дял на енергията от възобновяеми източници в сектор електрическа енергия, сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане и в сектор транспорт.

(4) Когато делът на енергията от възобновяеми източници е по-малко от 16 на сто от брутното крайно потребление на енергия, измерен за едногодишен период, се предприемат допълнителни мерки, които да компенсират разликата в рамките на една година, като:

1. национални мерки за увеличаване използването на възобновяема енергия;

2. коригиране на дела на енергията от възобновяеми източници в сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане;

3. коригиране на дела на енергията от възобновяеми източници в транспорта;

4. доброволно финансово плащане по механизма за финансиране на енергията от възобновяеми източници, определен с Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1294 на Комисията от 15 септември 2020 г. относно механизма за финансиране на възобновяемата енергия в Съюза (ОВ, L 303/1 от 17 септември 2020 г.);

5. използване на механизмите за сътрудничество - статистически прехвърляния, съвместни проекти и съвместни схеми.

(5) При изчисляването на брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници и на задължителната минимална цел за дял на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в транспорта делът на биогоривата и течните горива от биомаса, както и на горивата от биомаса, потребени в транспорта, произведени от хранителни и фуражни култури, не трябва да надхвърля с повече от един процентен пункт дела на тези горива в крайното потребление на енергия в пътния и железопътния транспорт през 2020 г. и е максимално 7 на сто от крайното потребление на енергия в пътния и железопътния транспорт.

(6) За периодите 2021 - 2025 г. и 2026 - 2030 г. делът на енергията от възобновяеми източници в сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане се увеличава с 1,3 процентни пункта средно за година за съответния период, изчислен въз основа на постигнатия през 2020 г. дял на енергията от възобновяеми източници в този сектор.

(7) Увеличението по ал. 6 се осигурява чрез увеличаване дела на енергията от възобновяеми източници и от отпадна топлина и студ в районните отоплителни и охладителни системи с поне един процентен пункт средно за година, изчислено за периодите 2021 - 2025 г. и 2026 - 2030 г., като се започне от дела на енергията от възобновяеми източници и от отпадна топлина и студ в районните отоплителни и охладителни системи през 2020 г.

Чл. 12а. (Нов - ДВ, бр. 91 от 2018 г., отм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.)

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) (1) При изчисляване на задължителния минимален дял на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в транспорта потреблението на биогорива от ново поколение и биогаз за транспорта от суровини тип "А" е най-малко:

1. 0,2 на сто през 2022 г.;

2. едно на сто през 2025 г.;

3. 3,5 на сто през 2030 г.

(2) При изчисляване на задължителния минимален дял на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в транспорта се отчитат и възобновяемите течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход, когато те се използват като междинни продукти за производството на конвенционални горива и рециклираните въглеродни горива.

(3) При изчисляването на брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници и на задължителния дял на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в транспорта делът на биогоривата, течните горива от биомаса или газообразните и твърдите горива от биомаса, произведени от хранителни и фуражни култури с висок риск от непреки промени в земеползването, за които се наблюдава значително разширяване на производствения район в терени с високи въглеродни запаси, не надвишава равнището на потребление на такива горива през 2019 г.

(4) Делът по ал. 3 може да надвиши равнището на потребление през 2019 г., освен когато биогоривата, течните горива от биомаса или газообразните и твърди горива от биомаса са сертифицирани като горива с нисък риск от непреки промени в земеползването в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) 2019/807 на Комисията от 13 март 2019 г. за допълване на Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на определянето на суровините с висок риск от непреки промени в земеползването, за които се наблюдава значително разширяване на производствения район в терени с високи въглеродни запаси и за сертифициране на биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса с нисък риск от непреки промени в земеползването (ОВ, L 133/1 от 21 май 2019 г.).

(5) В периода от 31 декември 2023 г. до 31 декември 2030 г. делът на биогоривата, течните горива от биомаса или газообразните и твърдите горива от биомаса, произведени от хранителни и фуражни култури с висок риск от непреки промени в земеползването, за които се наблюдава значително разширяване на производствения район в терени с високи въглеродни запаси, намалява до 0 на сто.

(6) При изчисляването на потреблението на енергия от възобновяеми източници делът на биогорива и биогаз за транспорта от суровини тип "Б" се ограничава до 1,7 на сто от енергийното съдържание на горивата в сектор транспорт.

(7) Изчисляването на дела на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия и дела на възобновяеми източници в транспорта, правилата за нормализиране при отчитане на електрическата енергия, произведена от водноелектрически и вятърни електрически централи, и за отчитането на енергията от термопомпи се определя с наредба на министъра на енергетиката. При изчисляването на дела на енергията от възобновяеми източници се използват методиката и определенията от Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно статистиката за енергийния сектор (ОВ, L 304/1 от 14 ноември 2008 г.).

Чл. 14. (1) Статистически прехвърляния са прехвърляния между Република България и една или повече държави - членки на Европейския съюз, на количества енергия, произведена от възобновяеми източници на територия на държава - членка на Европейския съюз, въз основа на договори между държавите членки за една или повече години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 91 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Количествата енергия от възобновяеми източници, които се прехвърлят, се вземат предвид за изпълнението на целите по чл. 12 и чл. 13, ал. 1 и спазване на ограниченията по чл. 12, ал. 5, когато в резултат на прехвърлянето Република България придобива количество енергия, и не се вземат предвид, когато в резултат на прехвърлянето Република България предоставя количество енергия на друга държава - членка на Европейския съюз.

(3) Статистическите прехвърляния пораждат действие след нотифициране на Европейската комисия от Република България и другите участващи в прехвърлянето държави - членки на Европейския съюз.

Чл. 15. (1) Съвместни проекти са проекти на Република България и една или повече други държави - членки на Европейския съюз, свързани с производството на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, при изпълнението на които част или цялата произведена енергия на територията на държава - членка на Европейския съюз, от обект, въведен в експлоатация след 25 юни 2009 г., или чрез увеличена мощност на инсталация, реконструирана след тази дата, се отчита за изпълнението на общата национална цел за дял на енергията от възобновяеми източници в Република България.

(2) Съвместни проекти са също проекти на Република България и една или повече други държави - членки на Европейския съюз, и една или повече трети държави, свързани с производството на електрическа енергия от възобновяеми източници, при изпълнението на които част или цялата произведена електрическа енергия на територията на трета държава от обект, въведен в експлоатация след 25 юни 2009 г., или чрез увеличена мощност на инсталация, реконструирана след тази дата, се отчита за изпълнението на общата национална цел за дял на енергията от възобновяеми източници в Република България, когато:

1. електрическата енергия се потребява в Европейския съюз;

2. количеството произведена и внесена електрическа енергия не е било обект на подпомагане от трета държава, освен в случаите на инвестиционна помощ за енергийния обект.

(3) Електрическата енергия се отчита като потребявана в Европейския съюз съгласно ал. 2, т. 1, когато са изпълнени следните условия:

1. всички оператори на преносни системи в държавата по произход, в държавата по местоназначение и ако е необходимо, във всяка транзитна трета държава надлежно са определили количество електрическа енергия, съответстващо на отчетената, което се използва за съответния им дял от междусистемния капацитет;

2. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) оператор на преносна система на Европейския съюз надлежно е регистрирал количество електрическа енергия, съответстващо на отчетената, по отношение на даден междусистемен електропровод;

3. определеният капацитет и производството на електрическа енергия от възобновяеми източници се отнасят за инсталацията и периода по ал. 2;

4. (нова - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) електрическата енергия е била произведена в съответствие с международното право в трета държава, която е страна по Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа или други международни конвенции или договори в областта на правата на човека.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2013 г., в сила от 05.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Министърът на енергетиката може да поиска от Европейската комисия да отчете електрическата енергия от възобновяеми източници, произведена и потребена в трета държава, във връзка с изграждането на междусистемна връзка между Република България и трета държава с продължителен период на изпълнение, ако са изпълнени следните условия:

1. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) изграждането на междусистемната връзка е започнало до 31 декември 2026 г.;

2. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) междусистемната връзка не може да бъде въведена в експлоатация до 31 декември 2030 г., но може да бъде въведена в експлоатация до 31 декември 2032 г.;

3. след въвеждането ѝ в експлоатация междусистемната връзка ще се използва за внос на електрическа енергия от възобновяеми източници в Европейския съюз в съответствие с ал. 2 и 3;

4. искането се отнася до съвместен проект по ал. 2 и ще използва междусистемната връзка след нейното въвеждане в експлоатация, както и до количество електрическа енергия, което не е по-голямо от количеството, което ще се внася в Европейския съюз след въвеждането в експлоатация на междусистемната връзка.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Съвместните проекти по ал. 1 и 2 могат да бъдат за една или повече години, в тях могат да участват и частни оператори, а отчитането на енергията за изпълнението на общата национална цел на Република България е допустимо до 31 декември 2030 г., като съвместните проекти могат да продължат и след тази дата.

Чл. 16. (1) Република България и една или повече държави - членки на Европейския съюз, могат да се споразумеят за прилагането на съвместни схеми за подпомагане чрез обединяване или координиране на националните схеми за подпомагане.

(2) При прилагането на съвместни схеми за подпомагане определени количества енергия, произведена на територията на някоя от участващите държави - членки на Европейския съюз, може да се разглежда като част от общата национална цел на друга участваща държава - членка на Европейския съюз, когато е изпълнено едно от следните условия:

1. извършено е статистическо прехвърляне от една държава - членка на Европейския съюз, към друга в съответствие с чл. 14;

2. определено е правило за разпределението на количествата енергия от възобновяеми източници между участващите държави - членки на Европейския съюз.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2013 г., в сила от 05.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Министърът на енергетиката уведомява Европейската комисия и участващите държави за договорите по чл. 14, за проектите по чл. 15 и за съвместните схеми при условията и по реда на наредбата по чл. 9, ал. 4 от Закона за енергетиката.

Чл. 17. (1) (Предишен текст на чл. 17, изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Насърчаването на производството на енергия от възобновяеми източници за трайно задоволяване на обществени потребности се извършва чрез:

1. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) разработване на схеми за подпомагане производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници, биогаз и зелен водород, биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта и на течни горива от биомаса;

2. разработване на схеми за подпомагане производството и потреблението на енергия от биомаса, в случаите когато се използват технологии с висока степен на опазване на околната среда и се произвежда енергия по високоефективен способ;

3. разработване на съвместни схеми за подпомагане с другите държави - членки на Европейския съюз, за подпомагане производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници;

4. финансиране на дейности и проекти за производство на енергия от възобновяеми източници, както и за използване на енергия от възобновяеми източници при крайното потребление на енергия от фонд "Енергийна ефективност и възобновяеми източници" и от други финансови институции;

5. договори с гарантиран резултат съгласно Закона за енергийната ефективност, свързани с използване на енергията от възобновяеми източници;

6. (нова - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) учредяване право на строеж по чл. 62, ал. 1 и 2 от Закона за енергетиката за изграждане на обекти и съоръжения за производство на енергия от възобновяеми източници;

7. (нова - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) въвеждане на задължения за енергия от възобновяеми източници - схема за подпомагане, изискваща от производителите на енергия да включат определен дял енергия от възобновяеми източници в своето производство, изискваща от доставчиците на енергия да включат в своите доставки определен дял енергия от възобновяеми източници или изискваща от потребителите на енергия да включат определен дял енергия от възобновяеми източници в своето потребление;

8. (нова - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) прилагане на облекчена процедура за промяна на предназначението на земеделските земи съгласно Закона за опазване на земеделските земи.

(2) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Схемите за подпомагане за електрическата енергия от възобновяеми източници и промени на такива схеми се разработват при:

1. спазване на законодателството в областта на държавните помощи;

2. отчитане на условията на електроенергийния пазар, като се вземат предвид разходите за интегриране в електроенергийната система и при спазване на критериите за сигурност, определени с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 4 и 5 от Закона за енергетиката.

(3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Промени в разработена схема за подпомагане за електрическата енергия от възобновяеми източници се правят съобразно обективни критерии, установени в първоначално разработената схема при недопускане на отрицателно въздействие и влияние върху икономическата жизнеспособност на инвестицията.

(4) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) При прилагане на схеми за подпомагане за увеличаването на потреблението на енергия от възобновяеми източници по този закон се прави необходимото схемите да са достъпни за домакинствата с ниски доходи или уязвимите домакинства.

(5) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) При подаване на заявление за издаване на разрешение за строеж за изграждане на инсталация за производство на електрическа енергия от слънчева енергия за собствено потребление с обща инсталирана мощност от 20 kW до 50 kW в съществуващите сгради и постройки в урбанизирани територии, включително върху покривните и фасадните им конструкции и в прилежащите им поземлени имоти, и при неполучаване в срок от един месец на отговор от главния архитект на общината, разрешението за строеж се счита за издадено при условията на чл. 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2022/2577 на Съвета от 22 декември 2022 г. за определяне на рамка за ускоряване на внедряването на енергия от възобновяеми източници (ОВ, L 335/36 от 29 декември 2022 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2022/2577", при условие че общата инсталирана мощност на обекта за производство на електрическа енергия от слънчева енергия не надвишава предоставената мощност за присъединяване на сградата/постройката като обект на клиент.

(6) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) При издаването на разрешения за инсталиране на термопомпи и геотермални термопомпи с обща инсталирана мощност съгласно чл. 7 от Регламент (ЕС) 2022/2577 се прилагат условията и сроковете, определени в същия член.

(7) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Всички необходими административни разрешения, свързани с предвидените изисквания за изграждане, реконструкция и въвеждане в експлоатация на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, които се изграждат в изкуствени и застроени площи, като покриви на сгради, площи със съществуваща транспортна инфраструктура, зони за паркиране, площадки за отпадъци, промишлени зони, индустриални паркове, кариери, урбанизирани територии, населени места и селищни образувания, депа за отпадъци, се издават в срок до една година.

Чл. 18. (1) Производството на електрическа енергия от възобновяеми източници, включително на електрическа енергия от комбинирано производство на топлинна и/или енергия за охлаждане и електрическа енергия от възобновяеми източници, се насърчава чрез:

1. предоставяне на гарантиран достъп на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, до преносната и разпределителните електрически мрежи при спазване на критериите за сигурност, определени с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 4 и 5 от Закона за енергетиката;

2. (нова - ДВ, бр. 17 от 2015 г., в сила от 06.03.2015 г., отм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.)

3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 17 от 2015 г., в сила от 06.03.2015 г.) гарантиране на преноса и разпределението на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, при спазване на критериите за сигурност по т. 1;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 17 от 2015 г., в сила от 06.03.2015 г.) осигуряване изграждането на необходимата инфраструктура и електроенергийни мощности за регулиране на електроенергийната система;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 17 от 2015 г., в сила от 06.03.2015 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) предоставяне на приоритет при диспечиране на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, при условията на чл. 12, параграфи 1, 2, 5, 6 и 7 от Регламент (ЕС) 2019/943 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно вътрешния пазар на електроенергия (ОВ, L 158/54 от 14 юни 2019 г.);

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 17 от 2015 г., в сила от 06.03.2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2019 г., в сила от 01.07.2019 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2021 г., в сила от 02.02.2021 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници, произведена от обекти с обща инсталирана мощност, по-малка от 500 kW, съгласно сключени дългосрочни договори по чл. 31, ал. 2;

7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 17 от 2015 г., в сила от 06.03.2015 г.) определяне на преференциална цена за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, включително и електрическата енергия, произведена от биомаса, чрез технологии за пряко изгаряне, с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи с обща инсталирана мощност над 10 MW;

8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 17 от 2015 г., в сила от 06.03.2015 г.) определяне на преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от биомаса, в случаите когато се използват технологии за термична газификация; цената не може да бъде по-ниска от 30 на сто над преференциалната цена, определена за електрическата енергия, произведена от биомаса от отпадна дървесина и други, чрез технологии за пряко изгаряне с комбиниран цикъл.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2013 г., в сила от 05.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2015 г., в сила от 06.03.2015 г., отм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.)

(3) Производството на топлинна енергия и на енергия за охлаждане от възобновяеми източници се насърчава чрез:

1. подпомагане и реализиране на проекти за изграждане на топлопреносни мрежи в населени места, отговарящи на изискванията за обособена територия по чл. 43, ал. 7 от Закона за енергетиката, когато е доказана икономическа целесъобразност за потребление на топлинна енергия от възобновяеми източници, за производството на която е представен идеен инвестиционен проект;

2. подпомагане и реализиране на проекти за изграждане на малки децентрализирани системи за топлинна енергия и/или енергия за охлаждане;

3. присъединяване на обекти за производство на топлинна енергия от възобновяеми източници към топлопреносната мрежа и изкупуване от топлопреносното предприятие на произведената от друг производител топлинна енергия, при условията на Закона за енергетиката и на наредбата по чл. 125, ал. 3 от Закона за енергетиката, когато това е технически възможно и икономически целесъобразно;

4. (нова - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) подпомагане и реализиране на проекти за инсталиране на високоефективни отоплителни и охладителни инсталации с енергия от възобновяеми източници в сгради или използване на енергия от възобновяеми източници или на отпадна топлина и студ в индустриални процеси;

5. (нова - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) предоставяне на приоритет на най-добрите налични технологии;

6. (нова - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) приоритетно присъединяване на обекти за производство на топлинна енергия от геотермална енергия към топлопреносната мрежа и изкупуване от топлопреносното предприятие на произведената от геотермална енергия топлинна енергия при условията на Закона за енергетиката и на наредбата по чл. 125, ал. 3 от същия закон.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Производството на биогаз и зелен водород се насърчава чрез:

1. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2015 г., в сила от 06.03.2015 г.) предоставяне на гарантиран достъп до преносната и разпределителните мрежи при спазване на критериите за сигурност, предложени от операторите на газопреносната и газоразпределителните системи и одобрени от КЕВР;

2. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) гарантиране на преноса и разпределението на биогаз и зелен водород, при спазване на критериите за сигурност по т. 1;

3. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) недопускане на дискриминация по отношение на биогаз и зелен водород при определянето на такси за пренос и разпределение по преносна или разпределителна мрежа;

4. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) публикуване от операторите на газопреносната и газоразпределителните мрежи на тарифите за присъединяване на обекти за производство на биогаз и зелен водород;

5. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2015 г., в сила от 06.03.2015 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) задължително изкупуване на биогаз със сертификат за качество и налягане и зелен водород съгласно договор с обществения доставчик и/или крайните снабдители.

(5) Реализацията на инвестиционни намерения по ал. 3 се подпомага финансово, когато с проекта се постига значително намаление на потреблението на енергия, приложими са разпоредбите на Закона за техническите изисквания към продуктите и при самоучастие на общината и/или заинтересованото лице. При определянето на ефективността на преобразуване и на съотношението на произведената енергия към първичната енергия на системите и оборудването се използват процедури на общността, а при липсата на такива - международни процедури.

(6) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г., доп. - ДВ, бр. 17 от 2015 г., в сила от 06.03.2015 г., отм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.)

(7) (Нова - ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.)

Чл. 18а. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) (1) Краен клиент може да стане потребител на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници при условията на ал. 2 - 4.

(2) Потребител на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници може:

1. да произвежда и съхранява произведената от него електрическа енергия от възобновяеми източници и да продава своите излишъци от електрическа енергия от възобновяеми източници чрез споразумения за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници, чрез доставчици на електрическа енергия и чрез споразумения за търговия между партньори;

2. да инсталира и експлоатира съоръжение за съхранение на електрическа енергия съвместно с инсталация за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници за собствено потребление, без да е длъжен да заплаща за използване на мрежата за присъединяване на съоръженията за съхранение на произведената електрическа енергия, в рамките на неговия имот;

3. да запази своите права и задължения на краен клиент на електрическа енергия;

4. да продава произведените от него излишни количества електрическа енергия като равнопоставен участник на пазара на електрическа енергия при определените в Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове към него условия и срещу заплащане по пазарни цени, както и по схеми за подпомагане за произведената и продадена електрическа енергия от възобновяеми източници.

(3) Потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници, намиращи се в една и съща сграда, включително жилищна сграда, имат право да участват като съвместно действащи потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници в посочените в ал. 2 дейности и може да споделят помежду си електрическата енергия от възобновяеми източници, произведена в инсталация или инсталации за производство на електрическа енергия в сградата, при зачитане на правата и задълженията на всеки потребител на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници, без да се засягат плащанията за използване на мрежата и съответните данъци и такси, приложими към всеки потребител на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници.

(4) В случаите по ал. 2, т. 1 и 4 потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници уреждат взаимоотношенията си с оператора на електропреносната и/или съответната електроразпределителна/затворена електроразпределителна мрежа за ползване на мрежата при условия, определени в правилата по чл. 91, ал. 2 от Закона за енергетиката.

(5) Насърчаване на развитието на потреблението на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници се извършва въз основа на изготвена от изпълнителния директор на АУЕР оценка на съществуващите неоснователни пречки и на потенциала на потреблението на собствена електрическа енергия и в електрическите мрежи чрез:

1. мерки за осигуряване на всички крайни потребители на електрическа енергия на възможност за потребление на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници, включително за тези с ниски доходи или на уязвимите клиенти;

2. премахване на пречките пред финансирането на проекти за потребление на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници и въвеждане на мерки за улесняване на достъпа до финансиране;

3. премахване на неоснователни регулаторни пречки за потреблението на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници, включително при отдаване на сграда под наем или на помещения от сградата;

4. въвеждане на стимули за собствениците на сгради да създават възможности за потребление на възобновяема собствена електрическа енергия, включително при отдаване на сграда под наем или на помещения от сградата;

5. предоставяне на потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници, за електрическата енергия, която постъпва към съответната електрическа мрежа, на недискриминационен достъп до съществуващи схеми за подпомагане, както и до всички сегменти от свободния пазар на електрическа енергия;

6. създаване на гаранции, че потребителите на собствена електрическа енергия допринасят по балансиран и подходящ начин за цялостното споделяне на разходите за системата, когато мрежата се захранва с електрическа енергия.

(6) Инсталацията на потребител на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници може да е собственост или да се управлява от трета страна по отношение на монтажа, експлоатацията, включително измерването на електрическата енергия, и поддръжката, при условие че третата страна е обвързана от писмените указания на потребителя на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници. Третата страна не се счита за потребител на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници.

(7) Обобщена информация по ал. 5 се представя с докладите за напредъка и актуализацията на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1999.

(8) За потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници се прилагат съответно изискванията на чл. 92в от Закона за енергетиката.

Чл. 18б. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) (1) Крайните клиенти, включително битовите, може да участват в общност за възобновяема енергия, без да губят своите права или задължения като крайни клиенти и без да изпълняват необосновани или дискриминационни условия или процедури, които биха възпрепятствали участието им в общност за възобновяема енергия. При участие на предприятия тяхното участие не трябва да е свързано с основната им търговска или професионална дейност.

(2) Общностите за възобновяема енергия:

1. може да произвеждат, потребяват, съхраняват и продават излишните количества енергия от възобновяеми източници като равнопоставен участник на пазарите на енергия при определените в Закона за енергетиката условия, включително чрез споразумения за закупуване на електрическа енергия;

2. може да споделят в рамките на общността за възобновяема енергия енергията, произведена от инсталации, притежавани от общността за възобновяема енергия, при зачитане на правата и задълженията на членовете на общността за възобновяема енергия като потребители;

3. имат достъп по недискриминационен начин до всички подходящи пазари на енергия.

(3) Развитието на общностите за възобновяема енергия се насърчава чрез:

1. премахване на необоснованите регулаторни и административни пречки;

2. прилагане на изискванията на Закона за енергетиката при продажба на енергия и други енергийни услуги;

3. осигуряване на сътрудничество със съответния оператор на разпределителна мрежа и топлопреносно предприятие за преноса на енергията в общността;

4. компетентните органи, които прилагат справедливи, пропорционални и прозрачни административни процедури, включително регистрация и лицензиране, както и гарантират, че за всички ползватели на мрежите се прилагат регулирани цени за мрежови услуги, които следва да допринасят по адекватен, справедлив и балансиран начин за разпределянето на общите разходи за системата в съответствие с прозрачен анализ на разходите и ползите на разпределените енергийни ресурси;

5. прилагане на недискриминационно третиране към общностите по отношение на дейностите, правата и задълженията им като крайни потребители, производители, доставчици, оператори на разпределителни системи или като други участници на пазара;

6. достъпност на всички потребители за участие в общности, включително домакинствата с ниски доходи или уязвимите клиенти;

7. улесняване на достъпа до финансиране и информация;

8. предоставяне на регулаторна подкрепа и помощ за изграждане на капацитет на публичните органи при улесняването и създаването на общности за възобновяема енергия и при улесняването на прякото им участие;

9. въвеждане на правила за гарантиране на еднаквото и недискриминационно третиране на потребителите, участващи в общността за възобновяема енергия.

(4) За насърчаване развитието на общностите за възобновяема енергия изпълнителният директор на АУЕР изготвя оценка на съществуващите препятствия и на потенциала за развитие на общностите за възобновяема енергия.

(5) Информация за насърченията по ал. 3 се представя с докладите за напредъка и актуализацията на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1999.

(6) За общностите за възобновяема енергия се прилагат съответно изискванията на чл. 92б от Закона за енергетиката.

Чл. 19. (Отм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.)

Чл. 20. (1) (*) При изграждане на нови или при реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуващи сгради се въвеждат в експлоатация инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници, когато това е технически възможно и икономически целесъобразно.

(2) (*) В случаите по ал. 1 най-малко 15 на сто от общото количество топлинна енергия и енергия за охлаждане, необходима на сградата, трябва да бъде произведена от възобновяеми източници чрез въвеждане на:

1. централизирано отопление, използващо биомаса или геотермална енергия;

2. индивидуални съоръжения за изгаряне на биомаса с ефективност на преобразуването най-малко 85 на сто при жилищни и търговски сгради и 70 на сто при промишлени сгради;

3. слънчеви топлинни инсталации;

4. (изм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г.) термопомпи и геотермални системи.

(3) (*) При изготвянето на инвестиционни проекти за нови сгради или за реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуващи сгради в част "Енергийна ефективност" и при обследването за енергийна ефективност на съществуващи сгради задължително се анализират възможностите за използване на енергия от възобновяеми източници за доказване на техническата възможност и икономическата целесъобразност по ал. 1. Анализът на възможностите за използване на енергия от възобновяеми източници е част от оценката на показателите за годишен разход на енергия в сградата.

(4) При реализиране на проекти за модернизация на производствените процеси в малки и средни предприятия мерките за енергийна ефективност се комбинират с въвеждане в експлоатация на инсталации за производство на топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници за задоволяване на технологични нужди на предприятието.

(5) Алинеи 1 - 4 не се прилагат за сгради на въоръжените сили, когато прилагането на тези изисквания противоречи на предназначението на сградите.

Чл. 20а. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г., отм. - ДВ, бр. 33 от 2014 г.)

Чл. 20б. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г., отм. - ДВ, бр. 33 от 2014 г.)

Чл. 20в. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г., отм. - ДВ, бр. 33 от 2014 г.)

Чл. 20г. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г., отм. - ДВ, бр. 33 от 2014 г.)

Чл. 20д. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2013 г., в сила от 05.07.2013 г., отм. - ДВ, бр. 33 от 2014 г.)

Чл. 20е. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г., отм. - ДВ, бр. 33 от 2014 г.)

Чл. 21. (1) (В сила от 31.12.2012 г., изм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г.) Дейностите по монтиране и поддръжка на съоръжения за биомаса, слънчеви фотоволтаични преобразуватели, слънчеви топлинни инсталации, термопомпи и геотермални системи се извършват от лица, притежаващи необходимата професионална квалификация за това.

(2) (В сила от 31.12.2012 г.) Придобиването на квалификация за извършване на дейностите по ал. 1 се извършва при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение.

(3) (В сила от 31.12.2012 г.) Институциите, които имат право да осъществяват обучение за придобиване на професионална квалификация съгласно Закона за професионалното образование и обучение, са длъжни да представят ежегодно в АУЕР списък на лицата, придобили квалификация за извършване на дейностите по ал. 1.

(4) (В сила от 31.12.2012 г.) Признаването на професионални квалификации, придобити в други държави - членки на Европейския съюз, и в трети държави, за извършване на дейностите по ал. 1 се извършва при условията и по реда на Закона за признаване на професионални квалификации за осигуряване на достъп и упражняване на регулирани професии в Република България.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Държавният образователен стандарт за придобиване на квалификация по професия "Техник на енергийни съоръжения и инсталации" или "Монтьор на енергийни съоръжения и инсталации", специалност "Възобновяеми енергийни източници", включваща дейностите по ал. 1, както и сроковете на валидност на документите, удостоверяващи наличието на съответния вид квалификация, се определят с наредба на министъра на образованието и науката.

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) (1) Към всяка община се създава център за административно обслужване, който при подадено искане от потребители на административни услуги предоставя указания и информация за процедурите при изграждане, реконструкция или основен ремонт на енергийни обекти и съоръжения за производство на енергия от възобновяеми източници.

(2) Центърът по ал. 1 организира процедурите за предоставяне на административни услуги по издаване на разрешение за строеж и/или на разрешение за ползване или удостоверение за въвеждането в експлоатация на енергийни обекти и съоръжения за производство на енергия от възобновяеми източници и на съоръжения за присъединяването им към съответната мрежа, включително при реконструкция и модернизация на съществуващи енергийни обекти и съоръжения за производство на енергия от възобновяеми източници.

(3) Центърът по ал. 1 чрез интернет страницата на общината и по друг подходящ начин оповестява наръчника по чл. 7, ал. 2, т. 16.

(4) За издаване на разрешение за строеж за изграждане на обект за производство на енергия от възобновяеми източници се подава искане в съответния център за административно обслужване, за което следва да са изпълнени разпоредбите на глава осма, раздел II от Закона за устройство на територията.

(5) Центърът по ал. 1 предоставя на оператора на преносната или на съответната електроразпределителна мрежа информация за всяко издадено разрешение за строеж, включително за случаите по чл. 17, ал. 5, което е основание за сключване на договор за присъединяване. Центърът за административно обслужване предоставя на оператора необходимите документи, удостоверяващи вещното право върху имота, върху който ще се изгради енергийният обект, и издадената виза за проектиране.

(6) Центърът по ал. 1 организира съгласуване на график за изграждане на заявения обект и въвеждането му в експлоатация между заявителя, компетентните органи по Закона за устройство на територията и оператора на съответната мрежа, към която се присъединява обектът.

(7) Графикът по ал. 6 следва да предвижда срок за издаване на разрешението за ползване или удостоверението за въвеждане в експлоатация не повече от две години от подаване на искането по ал. 4, освен когато лицето, подало искането, не е поискало по-дълъг срок. За енергийни обекти и съоръжения за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 150 kW, както и при реконструкция или модернизация този срок е не по-дълъг от една година. Графикът и предвидените в него срокове обвързват заявителя, компетентните органи по Закона за устройство на територията и оператора на съответната мрежа, към която ще бъде присъединен енергийният обект.

(8) Съответният срок по ал. 7 се удължава с периода на провеждане на процедури по съдебно и извънсъдебно решаване на спорове във връзка с подаденото искане.

Чл. 23. (Отм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.)

Чл. 24. (Отм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.)

Чл. 25. (Отм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.)

Чл. 25а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2022 г., в сила от 07.06.2022 г.) (1) Краен клиент може да изгради енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници върху покривни и фасадни конструкции на сгради, присъединени към електропреносната, електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии, енергията от които ще се използва само за собствено потребление, като общата инсталирана мощност на енергийните обекти може да бъде до два пъти размера на предоставената мощност, но не повече от 5 MW.

(2) В случаите по ал. 1 крайният клиент подава уведомление до оператора на електропреносната мрежа или до съответния оператор на електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа.

(3) В 14-дневен срок от получаване на уведомлението по ал. 2 операторът на електропреносната или на съответната електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа предоставя допълнително споразумение към договора за достъп и пренос на крайния клиент, в което се посочват техническите изисквания към схемата на свързване на енергийния обект към електрическата уредба на крайния клиент и се регламентират правата и задълженията на страните с цел гарантиране сигурността на електроенергийната система с оглед недопускане постъпване на електрическа енергия и смущения в мрежата.

(4) Допълнителното споразумение по ал. 3 се сключва преди издаване на разрешение за строеж на енергийния обект, като в този случай становище за присъединяване не се издава.

(5) Краен клиент може да внася произведената от енергийните обекти по ал. 1 електрическа енергия в съответната мрежа само след изпълнение на изискванията на процедурата по присъединяване като производител съгласно наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) (1) За присъединяване на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници се подават искания за проучване на условията и начина на присъединяване пред съответния оператор на електрическа мрежа при условията и по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката.

(2) Производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, включително краен клиент по чл. 18а, ал. 1, който предвижда да използва произвежданата енергия за собствено потребление, посочва това в искането по ал. 1.

(3) Операторът на съответната електрическа мрежа извършва проучване и издава становище за условията и начина за присъединяване при условията и по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката. Становището за присъединяване включва всички технически изисквания за осигуряване присъединяването на енергийния обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници и прогнозна цена за присъединяването. Становището е валидно до три месеца от предоставянето на гаранцията по чл. 29, ал. 1.

(4) За енергийните обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 1 MW включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната или затворената електроразпределителна мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии, становището по ал. 3 се издава в срокове до:

1. 15 дни в случаите по чл. 27, ал. 5;

2. 20 дни за енергийни обекти с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, с изключение на енергийните обекти по т. 1;

3. 40 дни за енергийни обекти с обща инсталирана мощност от 30 kW до 1 MW.

(5) Когато за присъединяване на енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници е необходимо да се извърши разширение и/или реконструкция на електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, операторът посочва това в становището по ал. 3, както и необходимите срокове за осъществяване на тези дейности. Разширението и/или реконструкцията на електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа в тези случаи може да бъде свързано единствено с осигуряване на преносните възможности на съответната мрежа за предоставяне на достъп на производителя.

(6) В срока на валидност на становището по ал. 3 производителят подава искане до съответния оператор за сключване на предварителен договор за присъединяване при условията и по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката. С предварителния договор се уреждат условията за присъединяване съгласно издаденото становище, правата и задълженията по и във връзка с проектиране и изграждане на присъединителните съоръжения и/или необходимо разширение и/или реконструкция на съответната електроразпределителна мрежа до мястото на присъединяване и предварителна цена за присъединяване. Проект на предварителен договор се предоставя от оператора на съответната електрическа мрежа в 15-дневен срок от получаване на искането на производителя. Срокът на предварителния договор е 2 години.

(7) След влизане в сила на разрешението за строеж на енергийния обект за производство на електрическа енергия, с изключение за съоръженията за присъединяване, но не по-късно от датата на изтичане на срока на предварителния договор, производителят подава искане до оператора на съответната електрическа мрежа за сключване на договор за присъединяване при условията и по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката. Проект на договор за присъединяване се предоставя от оператора на съответната електрическа мрежа до 15 дни от получаване на искането на производителя.

(8) Когато производителят не подаде искане за сключване на предварителен договор до датата на изтичане на срока на валидност на становището, съответно не подаде искане за сключване на договор за присъединяване до датата на изтичане на срока на предварителния договор, процедурата по присъединяване се прекратява. Процедурата се прекратява и когато производителят не върне на оператора подписан договора по ал. 6 и 7 в 15-дневен срок от получаването на проекта.

(9) В договора за присъединяване се определят срокът за присъединяване, размерът и условията за плащане на цената за присъединяване и отговорностите на страните при неспазване на условията и сроковете по договора. Цената за присъединяване към мрежата се формира в съответствие с наредбата по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката.

(10) В цената за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия се включват разходи за дейности за повишаване на преносната способност на съответната електрическа мрежа в случаите, в които тези дейности са необходими за присъединяване на обекта и инвестиционната програма на оператора не предвижда изпълнението им в договорените срокове за присъединяване.

(11) Когато при формиране на цената за присъединяване са включени разходи на съответния оператор по ал. 10, съответният производител дължи част от общите разходи, определена въз основа на пропорционалното съотношение между присъединената мощност на обекта и допълнителните преносни възможности, които ще бъдат осигурени в съответната мрежа.

(12) Операторът на съответната електрическа мрежа започва изпълнението на дейностите по проектиране за повишаване на преносната способност на мрежата съгласно ал. 10 в тримесечен срок от сключване на договора за присъединяване, в който същите са предвидени. Строително-монтажните дейности за повишаване на преносната способност на мрежата започват след сключване на договори за обекти за производство на електрическа енергия с присъединена мощност не по-малко от 75 на сто от предвиденото повишение на преносната способност на мрежата. Разходите за проектиране подлежат на възстановяване на оператора и в случаите, в които строително-монтажните дейности не бъдат извършени поради неизпълнение на условията по предходното изречение.

(13) Производител може да заплати изцяло разходите за дейностите по ал. 10. В този случай, когато в срок от 10 години от извършване на дейностите по ал. 10 операторът използва създадения свободен капацитет за присъединяване на друг обект за производство на електрическа енергия, в цената за присъединяване на обекта се включва част от извършените разходи за повишаване на преносната способност на мрежата, пропорционална на присъединяваната мощност. В тримесечен срок от заплащане на посочената сума операторът я възстановява на производителя, заплатил като цена за присъединяване дейностите по ал. 10. В случай че разходите за повишаване на преносната способност на мрежата са заплатени от повече от един производител, операторът разпределя сумата пропорционално на направените от тях плащания.

(14) Операторът на съответната електрическа мрежа е задължен да постави енергийния обект в паралел с електроенергийната система в срок до 14 дни от въвеждане в експлоатация на обекта и на съоръженията за присъединяване.

(15) За инсталации за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници или инсталации на потребители на собствена електрическа енергия и демонстрационните проекти с инсталирана електрическа мощност до 10,8 kW включително, за присъединяване, различно от трифазна връзка, в наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката се предвижда облекчен ред за присъединяване, при който срокът за присъединяване е до 30 дни след издаване на становището по ал. 4, т. 1 или 2.

(16) Срокът на процедурите по присъединяване на енергиен обект от подаване на искането по ал. 1 до сключване на договора за присъединяване е 6 месеца. В този срок не се включват проектирането и строителството на съоръжение за присъединяване, реконструкция и модернизация на електрическите мрежи, свързани с изграждането на съответния енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници. Срокът може да бъде удължен от производителя в сроковете на валидност на издаденото му становище и сключения предварителен договор.

Чл. 26а. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) (1) При извършване на модернизация на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, когато не се увеличава общата инсталирана мощност на обекта, процедура по присъединяване не се провежда. В тези случаи производителят уведомява съответния оператор на електрическа мрежа за промяната в техническите характеристики на обекта.

(2) При извършване на модернизация на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, при която се предвижда общата инсталирана мощност да се увеличи с не повече от 50 на сто спрямо съществуващата инсталирана мощност на обекта:

1. операторите на съответните електрически мрежи разглеждат с предимство искане на такъв производител за присъединяване спрямо подадени други искания за присъединяване;

2. становище за присъединяване се издава в едномесечен срок от подаване на искането от производителя и не се сключва предварителен договор; в случаите, когато не се променя общата присъединена мощност, не се дължи гаранция по чл. 29, ал. 1;

3. договор за присъединяване се сключва в 15-дневен срок от подаване на искането от производителя за сключване на такъв договор, при издаване на разрешение за строеж, ако такова е изискуемо съгласно Закона за устройство на територията;

4. присъединяването се извършва в срока, посочен от производителя, и чрез съществуващите присъединителни съоръжения на обекта, освен ако е налице техническа невъзможност за такова присъединяване.

(3) Когато модернизацията на обект за производство на електрическа енергия от слънчева енергия не води до използването на допълнителни поземлени имоти и е в съответствие с приложимите мерки за опазване на околната среда и биологичното разнообразие, въведени за съществуващия обект, не се провеждат процедури по Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие.

(4) При модернизация на обект за производство на електрическа енергия от вятърна енергия, преценка за необходимостта от извършване на ОВОС, ако такава е изискуема, се ограничава до потенциалните значителни въздействия, произтичащи от промяната или разширяването в сравнение с първоначалния енергиен обект.

(5) В случаите по ал. 1 и 2 на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници чл. 21, ал. 1, т. 23 и чл. 53, ал. 5 от Закона за енергетиката не се прилагат.

Чл. 26б. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) При изграждане на допълнителни съоръжения за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и/или съхранение на електрическа енергия към енергиен обект, за който е подписан договор за присъединяване, без да се увеличава договорената присъединена мощност, производителят подава до оператора на съответната мрежа искане за подписване на допълнително споразумение към предварителния договор или договора за присъединяване, без да предоставя гаранция по чл. 29, ал. 1. Операторът на съответната мрежа се задължава да подпише допълнително споразумение към договора за присъединяване в срок до 30 дни от искането на производителя.

Чл. 27. (1) Разходите за изграждане на съоръжения за присъединяване на енергиен обект на производител към съответната мрежа до границата на собственост на електрическите съоръжения са за сметка на производителя.

(2) Разходите за изграждане на съоръжения за присъединяване на енергийния обект на производител към съответната мрежа от границата на собственост на електрическите съоръжения до мястото на присъединяване, както и за развитие, включително реконструкция и модернизация, на електрическите мрежи във връзка с присъединяването са за сметка на собственика на съответната мрежа.

(3) Границата на собственост на електрическите съоръжения се определя съгласно наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката. Когато мястото на присъединяване не съвпада с границата на собственост на електрическите съоръжения, се прилага чл. 116, ал. 5 от Закона за енергетиката.

(4) Средствата за търговско измерване на електрическата енергия се разполагат на границата на собственост по ал. 3 или непосредствено най-близо до нея, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Мястото на присъединяване на енергийните обекти по чл. 6, ал. 1, т. 1 съвпада с мястото, където е монтирано средството за търговско измерване на потребяваната електрическа енергия в случаите, когато инсталираната мощност не надвишава предоставената мощност за присъединяване на сградата като обект на потребител.

Чл. 28. (1) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Операторите на преносната и разпределителните електрически мрежи във връзка с изпълнение на целите и мерките, заложени в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България, включват в ежегодните инвестиционни и ремонтни програми средства за развитие на мрежите, свързани с присъединяването, преноса и разпределението на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2015 г., в сила от 06.03.2015 г.) Операторите на преносната и разпределителните електрически мрежи ежегодно до 31 март докладват на КЕВР за изпълнението на дейностите, заложени в инвестиционните и ремонтните програми за развитие на мрежите по ал. 1 през предходната календарна година, за целите на присъединяване на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, а в случай на неизпълнение - за предприетите мерки.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., доп. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) В докладите по ал. 2 се включва информация за събраните суми по чл. 29, ал. 1 и за разходването им, както и по чл. 30, ал. 7.

(4) За целите на реализация на съвместни проекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници между Република България и държави - членки на Европейския съюз, или между Република България и трети държави собственикът на преносната мрежа включва в инвестиционните си програми средства за изграждане на необходимите междусистемни връзки.

(5) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи създават и поддържат електронни публични регистри на подадените искания за присъединяване към съответната мрежа, които съдържат актуални данни за:

1. подадените искания за присъединяване към съответната мрежа и заявената мощност;

2. подадените искания от операторите на електроразпределителните мрежи към оператора на електропреносната мрежа за съгласуване на искания за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници към съответната разпределителна мрежа и съответно сключените договори между операторите;

3. статута на подадените заявления (в процедура по разглеждане, издадено становище, срок на действие на становището), сключените предварителни договори и техния срок на действие, сключените договори за присъединяване и срока за присъединяване по тях;

4. техническите данни за реконструкция на мрежата и поставените условия за присъединяване по издадените становища, по сключените предварителни договори и договорите за присъединяване;

5. разполагаемата свободна мощност за присъединяване във всяка една точка от електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа, отразени в географска информационна система.

(6) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.) Публичните регистри по ал. 5 не съдържат търговска информация, която има чувствителен характер. Достъп до всички данни за конкретна процедура за присъединяване се предоставя единствено на заявилия присъединяване по тази процедура.

Чл. 29. (1) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., нова - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) В тримесечен срок от получаване на становище за условията и начина за присъединяване по подадени искания по чл. 26, ал. 1 производителят на електрическа енергия от възобновяеми източници предоставя в полза на оператора на съответната електрическа мрежа гаранция под формата на депозит или банкова гаранция в размер на 50 000 лв. за всеки мегават (MW) присъединена мощност на бъдещия енергиен обект. В случай че производителят не предостави дължимата гаранция в посочения срок, становището се счита за невалидно.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., нова - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г., доп. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.) В случаите по чл. 26, ал. 8 или по чл. 26, ал. 4, т. 1 или 2 при неподаване в срок на искане за сключване на договор за присъединяване гаранцията по ал. 1 се връща на производителя. Когато с писмено съгласие на производителя са направени разходи от съответния оператор по присъединяването на обекта, гаранцията се усвоява до размера на направените и незаплатени от производителя разходи.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., нова - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) При сключване на предварителен договор или на договор за присъединяване гаранцията по ал. 1 обезпечава изпълнението на задълженията на производителя на електрическа енергия във връзка с присъединяването на обекта.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., нова - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Предоставената от производителя гаранция се освобождава при присъединяването на обекта, като съответният оператор може да извърши прихващане с дължимата от производителя цена за присъединяване до размера на по-малкото от двете насрещни задължения.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Гаранция по ал. 1 не се предоставя от лица по чл. 26, ал. 15 и от производители по чл. 26а, когато не се променя общата присъединена мощност.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г., отм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.)

(7) (Отм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.)

(8) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., отм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.)

(9) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2015 г., в сила от 06.03.2015 г., отм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.)

(10) (Отм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.)

(11) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2015 г., в сила от 06.03.2015 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Комисията за енергийно и водно регулиране изготвя доклад до 30 юни 2011 г., и на всеки две години след това, относно спазване на правилата за покриване на разходите съгласно чл. 27 и при необходимост прави предложения за изменението им. Докладът се публикува на интернет страницата на комисията.

Чл. 30. (1) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2015 г., в сила от 06.03.2015 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, чиито енергийни обекти са с обща инсталирана мощност над 30 kW, сключват договор за достъп с оператора на преносната или на разпределителната мрежа при общи условия, одобрени от КЕВР и обявени на интернет страницата на оператора на съответната разпределителна мрежа преди сключване на договора за изкупуване на електрическата енергия.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2015 г., в сила от 06.03.2015 г.) Производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, чиито енергийни обекти са с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, използват разпределителните мрежи, към които са присъединени, при общи условия, одобрени от КЕВР и обявени на интернет страницата на оператора на съответната разпределителна мрежа.

(3) В договора за достъп по ал. 1 се определят условията по изпълнение на прогнозните графици по ал. 1 и се уговарят дължимите от оператора обезщетения при ограничаване в производствения режим на енергийния обект с изключение на случаите на планови ремонти, както и с изключение на случаите по чл. 72 и 73 от Закона за енергетиката. В случаите, когато мрежата не е собственост на съответния оператор, обезщетения се уговорят в договор между собственика на тази мрежа и производителя на електрическа енергия от възобновяеми източници.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2015 г., в сила от 06.03.2015 г.) Производителят на електрическа енергия от възобновяеми източници с инсталирана мощност над 200 kW осигурява предаването на данни в реално време на оператора на преносната или на разпределителната електрическа мрежа за доставената в мястото на присъединяване електрическа мощност, както и дистанционно управление на тази мощност. Операторите на разпределителната електрическа мрежа предават на оператора на преносната електрическа мрежа обобщени данни в реално време за доставената в точките на присъединяване на електрическа мощност по райони на присъединяване от различните видове възобновяеми източници с инсталирана мощност над 200 kW.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2015 г., в сила от 06.03.2015 г.) Операторът на преносната или на разпределителната електрическа мрежа ограничава дистанционно или по диспечерско разпореждане подаваната към електрическата мрежа енергия в случаите, когато бъдат надвишени преносните възможности на мрежата, към която производителят е присъединен, или в случаите по чл. 73 от Закона за енергетиката.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2015 г., в сила от 06.03.2015 г.) Операторът на преносната или на разпределителната електрическа мрежа незабавно уведомява по начин, определен в договора за достъп, производителя на електрическа енергия от възобновяеми източници за предстоящи ограничения, като посочва дата и час на въвеждане и съответния обхват.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2015 г., в сила от 06.03.2015 г.) Операторът на преносната или на разпределителната електрическа мрежа докладва на КЕВР на всеки 6 месеца за случаите на значително намаляване на количествата пренесена и разпределена електрическа енергия от възобновяеми източници и предприетите от него корективни мерки за предотвратяване намаляването на тези количества при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 60 от Закона за енергетиката.

Чл. 31. (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2015 г., в сила от 06.03.2015 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2019 г., в сила от 01.07.2019 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2021 г., в сила от 02.02.2021 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Общественият доставчик и крайните снабдители изкупуват по сключените договори електрическа енергия от възобновяеми източници, произведена от обекти с обща инсталирана мощност, по-малка от 500 kW по определената от КЕВР преференциална цена, действаща към датата на въвеждане в експлоатация по смисъла на Закона за устройство на територията на енергийния обект за производство на електрическа енергия, а за обектите по чл. 6, ал. 1, т. 1 - към датата на заявлението за извършено монтиране на инсталация за производство на електрическа енергия, подадено до разпределителното предприятие по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката.

(2) Електрическата енергия от възобновяеми източници по ал. 1 се изкупува въз основа на сключени дългосрочни договори за изкупуване за срок от:

1. двадесет години - за електрическата енергия, произведена от геотермална и слънчева енергия, както и за електрическата енергия, произведена от биомаса;

2. дванадесет години - за електрическата енергия, произведена от вятърна енергия;

3. петнадесет години - за електрическата енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 MW, както и за електрическата енергия, произведена от други видове възобновяеми източници.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Сроковете по ал. 2 текат от датата на въвеждане в експлоатация на енергийния обект, съответно от датата на въвеждане в експлоатация на първия етап, при поетапно въвеждане в експлоатация, а за обектите по чл. 6, ал. 1, т. 1 - от датата на сключване на договор за изкупуване на електрическата енергия. За енергийни обекти, въведени в експлоатация, и инсталации, монтирани след 31 декември 2015 г., сроковете за изкупуване се намаляват със срока от тази дата до датата на въвеждането в експлоатация, съответно монтирането.

(4) Цената на електрическата енергия от възобновяеми източници, не се изменя за срока на договора за изкупуване по ал. 2, освен в случаите по чл. 32, ал. 4, като след изтичане на този срок преференции за цените не се предоставят.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) Общественият доставчик, съответно крайните снабдители изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници при следните условия:

1. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР; определеното нетно специфично производство на електрическа енергия не се прилага за енергийни обекти с комбиниран цикъл и индиректно използване на биомаса, изградени в урбанизирани територии, селскостопански обекти или производствени зони и които са с инсталирана мощност до 500 kW, които използват:

а) биомаса, от чието общо тегло животинският тор е не по-малко от 60 на сто, за които инсталираната мощност се доказва съгласно наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката;

б) биомаса от растителни отпадъци от собствено земеделско производство;

2. по цена за излишък на балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи производството по т. 1.

(6) При производство на електрическа енергия чрез комбинирано използване на възобновяеми и невъзобновяеми източници цените по ал. 1 и задължението за изкупуване по ал. 5 се отнасят само за енергията, отговаряща на дела на вложеното количество възобновяеми източници.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Разпоредбите на ал. 1 - 6 не се прилагат за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници за собствено потребление.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2015 г., в сила от 06.03.2015 г.) В случаите, когато инвестицията за изграждането на енергийния обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници се подпомага със средства от национална или европейска схема за подпомагане, електрическата енергия се изкупува от обществения доставчик или съответния краен снабдител по групи цени, определени от КЕВР, при условията и по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката.

(9) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2015 г., в сила от 06.03.2015 г., отм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.)

(10) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г.) Въвеждането в експлоатация на енергийни обекти по ал. 1 се извършва по реда на наредбата по чл. 177, ал. 2 от Закона за устройство на територията, но не по-късно от 30 дни от датата на подаване на искане, придружено със съответните документи, включително за извършени 72-часови проби.

(11) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2015 г., в сила от 06.03.2015 г.) Когато е предвидено отделни части от енергийния обект да бъдат въвеждани поетапно в експлоатация, цената за изкупуване на електрическата енергия се променя при въвеждане в експлоатация на всеки следващ етап, като тя е средно претеглена цена към съответстващите инсталирани мощности между цената за изкупуване до датата на въвеждане в експлоатация на съответната част и определената от КЕВР преференциална цена към тази дата и се определя по методика, приета от КЕВР.

(12) (Нова - ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) Количествата електрическа енергия над тези по ал. 5, т. 1 производителите могат да ползват за снабдяване на свои клонове, предприятия и обекти или да продават по свободно договорени цени по реда на глава девета, раздел VII от Закона за енергетиката и/или на балансиращия пазар.

(13) (Нова - ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) За количествата електрическа енергия по ал. 5 търговските (TPS) графици на балансиращи групи с членове производители на електрическа енергия от възобновяеми източници могат да бъдат променяни само по реда на чл. 73 от Закона за енергетиката.

(14) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2019 г., в сила от 01.07.2019 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) В случай че по отношение на енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, с изключение на слънчева енергия, за който има сключен договор по ал. 1, е извършена реконструкция и/или модернизация, която изисква въвеждане в експлоатация по смисъла на Закона за устройство на територията, електрическата енергия се изкупува по преференциална цена за количествата до размера на определеното нетно специфично производство за инсталираната мощност преди реконструкцията и/или модернизацията. Когато енергийният обект е за производство на електрическа енергия от слънчева енергия, от момента на въвеждането в експлоатация на реконструкция и/или модернизация общественият доставчик или крайният снабдител изкупува по преференциална цена количествата електрическа енергия до размера на 90 на сто от нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР за инсталираната мощност преди извършването им.

(15) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Общественият доставчик и крайните снабдители не изкупуват по преференциални цени електрическата енергия от производителите по ал. 1, когато производителят е предприятие в затруднено положение съгласно Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднено положение на Европейската комисия (ОВ, С 249/01 от 31 юли 2014 г.).

(16) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) За доказване липсата на обстоятелство по ал. 15 производителят представя декларация, че не е предприятие в затруднено положение съгласно Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднено положение.

(17) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Когато министърът на енергетиката установи, че електрическата енергия е изкупувана от производител по ал. 1 по преференциална цена, която не е прилагана в съответствие с разпоредбите на този закон и на Закона за енергетиката, уведомява обществения доставчик или съответния краен снабдител, като посочва преференциалната цена, която е била приложима съгласно законовите разпоредби.

(18) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) В случаите по ал. 17, след датата на постъпване на уведомлението общественият доставчик или съответният краен снабдител предприема действия за привеждане на размера на изплащаната преференциална цена по договора за изкупуване по ал. 2 в съответствие с посочената в уведомлението приложима преференциална цена, за което уведомява Фонд "Сигурност на електроенергийната система" и му предоставя информация във връзка с установяване размера на надвзетите от производителя средства, и възстановяването им по реда на чл. 36з от Закона за енергетиката.

Чл. 32. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2015 г., в сила от 06.03.2015 г.) Комисията за енергийно и водно регулиране определя преференциални цени за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 MW:

1. ежегодно в срок до 30 юни;

2. когато в резултат на извършен анализ на ценообразуващите елементи по ал. 2 констатира съществено изменение на някой от тях.

(2) Преференциалните цени по ал. 1 се определят по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката, като се отчитат видът на възобновяемия източник, видовете технологии, инсталираната мощност на обекта, мястото и начинът на монтиране на съоръженията, както и:

1. инвестиционните разходи;

2. нормата на възвращаемост;

3. структурата на капитала и на инвестицията;

4. производителността на инсталацията според вида технология и използваните ресурси;

5. разходите, свързани с по-висока степен на опазване на околната среда;

6. разходите за суровини за производство на енергия;

7. разходите за горива за транспорта;

8. разходите за труд и работна заплата;

9. другите експлоатационни разходи.

(3) Преференциалната цена на електрическата енергия от възобновяеми източници се определя за целия срок на договора за изкупуване по чл. 31, ал. 2, като след изтичане на този срок преференции за цените не се предоставят.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2015 г., в сила от 06.03.2015 г.) Комисията за енергийно и водно регулиране ежегодно до 30 юни актуализира преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от биомаса, с коефициент, който отразява изменението на стойността на ценообразуващите елементи по ал. 2, т. 6, 7 и 8.

(5) Коефициентът, отразяващ изменението на стойността на ценообразуващите елементи по ал. 2, т. 6, 7 и 8, се определя като произведение от:

1. изменението на разходите за суровина за производство на електрическа енергия от биомаса, на разходите за горива за транспорта, необходими за доставка на суровината за производство на електрическа енергия, и на разходите за труд и работна заплата, необходими за добиването и обработката на суровината за производство на електрическа енергия и производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, изразено в проценти, и

2. дела на съответния ценообразуващ елемент от общите разходи, изразен в проценти.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2015 г., в сила от 06.03.2015 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., доп. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Процентът на изменение на разходите за суровините за производство на електрическа енергия от биомаса се определя от КЕВР, като се вземат предвид определените и обявени от министъра на земеделието и храните годишни индекси за изменение на цените на тези суровини.

(7) Процентът на изменение на разходите за горива за транспорта се определя въз основа на средната пазарна цена на съответния ценообразуващ елемент за предходната отчетна година.

(8) Процентът на изменение на разходите за труд и работна заплата се определя въз основа на данните от Националния статистически институт за изменението на средната работна заплата за предходната календарна година.

Чл. 33. (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Дейностите по издаване, прехвърляне и отмяна на гаранциите за произход на енергията от възобновяеми източници се извършват от АУЕР в съответствие със стандарт CEN - EN 16325.

Чл. 34. (1) (Доп. - ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) Гаранция за произход се издава на производител за произведено стандартно количество енергия от 1 MWh, важи за срок 12 месеца от производството на съответната единица енергия и съдържа най-малко следната информация:

1. възобновяемия източник, използван за производство на енергията;

2. началната и крайната дата на производство на енергията от възобновяеми източници;

3. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) информация за производството на:

а) електрическа енергия;

б) топлинна енергия или енергия за охлаждане;

в) биогаз;

г) зелен водород;

4. наименование, местоположение, вид и обща инсталирана мощност на енергийния обект, където енергията е била произведена;

5. използвани схеми за подпомагане;

6. дата на въвеждане на енергийния обект в експлоатация;

7. дата и място на издаване;

8. уникален идентификационен номер.

(2) За всяка единица произведена енергия може да бъде издавана само една гаранция за произход.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Издаването, прехвърлянето и отмяната на гаранции за произход се извършва по електронен път и се вписва в единен електронен регистър на гаранциите за произход, който се създава и поддържа от АУЕР.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Гаранцията за произход не може да бъде прехвърлена след изтичане на срока по ал. 1. Гаранцията за произход, която не е прехвърлена на краен клиент след изтичане на срока по ал. 1, може да се използва от доставчика в срок до 18 месеца от производството на съответната единица енергия за доказване на дела на енергията от възобновяеми източници в общия му енергиен състав.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г., доп. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Гаранциите за произход се издават и прехвърлят, включително от единния електронен регистър по ал. 3, към регистъра на друга държава членка или към краен клиент в друга държава членка срещу заплащане на такса, определена с тарифата по чл. 75, ал. 1 от Закона за енергийната ефективност.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Гаранциите за произход се използват за доказване пред краен клиент, че определен дял от енергията или количество енергия в общия енергиен състав на доставчика и в енергията, доставяна на клиенти по договори, предлагани като включващи енергия от възобновяеми източници, е произведено от възобновяеми източници. Тези гаранции се отменят по искане на доставчика. Количеството енергия от възобновяеми източници, съответстващо на гаранции за произход, прехвърлени на трета страна от доставчика на електрическа енергия, се изважда от дела на енергията от възобновяеми източници в неговия енергиен състав. Неизползваните гаранции за произход до 18 месеца от производството на съответната единица енергия се използват в изчислението на остатъчния енергиен микс на Република България.

(7) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Гаранциите за произход се използват и за определяне на дела на енергията от възобновяеми източници в общата доставена енергия от определен доставчик през предходната календарна година съгласно чл. 38б, т. 5 от Закона за енергетиката.

(8) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г., предишна ал. 7, изм. и доп. - ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) За изкупената електрическа енергия по чл. 31, ал. 5, т. 1 производителите заявяват издаване на гаранции за произход и ги прехвърлят на обществения доставчик, съответно на крайния снабдител.

(9) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Гаранцията за произход може да се прехвърля независимо от енергията, но само веднъж, на краен клиент. След като бъде прехвърлена на краен клиент, гаранцията се отменя. За целите на чл. 38б, т. 5 от Закона за енергетиката доставчиците на електрическа енергия отменят гаранциите за произход най-късно 6 месеца след края на тяхната валидност.

Чл. 35. (1) Агенцията за устойчиво енергийно развитие признава гаранциите за произход, издадени от компетентните органи в другите държави - членки на Европейския съюз.

(2) Агенцията за устойчиво енергийно развитие може да откаже признаването на гаранциите за произход, издадени от компетентните органи в другите държави - членки на Европейския съюз, когато не е изпълнено някое от изискванията на чл. 34, ал. 1.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Гаранциите за произход, издадени от компетентните органи в другите държави - членки на Европейския съюз, се признават, в случай че след нотифициране на обстоятелствата по ал. 2 Европейската комисия приеме решение, изискващо тези гаранции за произход да бъдат признати. Издаването, прехвърлянето, отмяната и признаването на гаранции за произход се извършват по електронен път чрез вписване в единния електронен регистър на гаранциите за произход по чл. 34, ал. 3.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2013 г., в сила от 05.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Условията и редът за вписване в единния регистър по чл. 34, ал. 3, издаване, прехвърляне, отмяна и признаване на гаранциите за произход се определят с наредба на министъра на енергетиката.

(5) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Агенцията за устойчиво енергийно развитие не признава гаранции за произход, издадени от трета държава, освен когато Европейският съюз е сключил с тази трета държава споразумение за съвместно признаване на гаранции за произход, издадени съответно в Европейския съюз и от съпоставими системи в тази трета държава, и само в случаите на пряк внос или износ на енергия.

Чл. 35а. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., обявен за противоконституционен с РКС № 13 от 2014 г. - ДВ, бр. 65 от 2014 г.) (1) За производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия се събира такса.

(2) Размерът на таксата по ал. 1 се определя по следната формула:

ТПЕЕ = ПЦ х КИЕЕ х 20 %,

където:

ТПЕЕ е такса за производство на електрическа енергия;

ПЦ е преференциалната цена по чл. 31, ал. 1 без данъка върху добавената стойност;

КИЕЕ е количеството изкупена електрическа енергия от обществения доставчик и от крайните снабдители по чл. 31, ал. 5.

(3) Производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия са задължени за таксата по ал. 1.

Чл. 35б. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., обявен за противоконституционен с РКС № 13 от 2014 г. - ДВ, бр. 65 от 2014 г.) (1) Таксата по чл. 35а се удържа и внася от обществения доставчик, съответно от крайния снабдител.

(2) Лицата, задължени да удържат и внасят таксата по този раздел, подават тримесечна справка по образец, утвърден от ДКЕВР за дължимата такса за съответния период.

(3) Справката по ал. 2 се подава в ДКЕВР в срок до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася.

(4) Дължимата такса се внася в държавния бюджет в срока на подаване на справката по ал. 3.

Чл. 35в. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., обявен за противоконституционен с РКС № 13 от 2014 г. - ДВ, бр. 65 от 2014 г.) (1) За невнесената в срок такса по чл. 35а се начислява и дължи лихва в размер на законната лихва съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

(2) Таксата по чл. 35а не подлежи на възстановяване.

(3) Просрочената такса по чл. 35а подлежи на принудително изпълнение от публичен изпълнител по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Актът за установяване на вземането се издава от председателя на ДКЕВР.

Чл. 36. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Производството и потреблението на биогорива, течни горива от биомаса, газообразни и твърди горива от биомаса, възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход и рециклирани горива в транспорта се насърчават чрез:

1. (изм. - ДВ, бр. 91 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) достъпност на горивата;

2. осигуряване ефективна работа на двигателите при спазване на техническите и качествените норми за производство на биогорива;

3. предлагане на смеси на биогорива като съставна част на течните горива от нефтен произход за двигатели с вътрешно горене;

4. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) устойчиво развитие на горското, селското и рибното стопанство и аквакултурите;

5. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) развитие и въвеждане на нови технологии за оползотворяване на отпадъци, остатъци, нехранителни целулозни и лигноцелулозни материали;

6. развитие и въвеждане на електрически автомобили в обществения и личния транспорт;

7. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) изграждане на инфраструктура за зареждане на електрически автомобили при строеж на нови или реконструкция на съществуващи паркинги в урбанизираните територии;

8. изграждане на инфраструктура за зареждане на електрически автомобили извън урбанизираните територии.

9. (отм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.)

(2) (Отм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Финансова подкрепа за потреблението на биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса се предоставя само когато отговарят на критериите за устойчивост и на критериите за намаляване на емисиите на парникови газове и когато за енергията от възобновяеми източници, произведена от изгаряне на отпадъци, са спазени задълженията за разделно събиране на отпадъците съгласно Закона за управление на отпадъците и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.)

Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) (1) Биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, произведени от отпадъци и остатъци от земеделски земи, се отчитат за целите по чл. 12, ал. 1 и 5 и за потреблението им може да се предостави финансова подкрепа само при условие че отговарят на критериите за устойчивост и на критериите за намаление на емисиите на парникови газове, определени по ал. 3 - 13.

(2) Биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, произведени от отпадъци и остатъци, различни от остатъците от горското, селското и рибното стопанство и аквакултурите, които се отчитат за целите по чл. 12, ал. 1 и 5 и за потреблението на които се предоставя финансова подкрепа, трябва да отговарят само на критериите за намаление на емисиите на парникови газове, определени по ал. 10 - 12. На тези критерии и изисквания трябва да отговарят и отпадъците и остатъците, които първоначално се обработват за получаването на междинен продукт, преди да бъдат допълнително преработени в биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса.

(3) Биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, произведени от отпадъци и остатъци от земеделски земи, се вземат предвид за целите по чл. 12, ал. 1 и 5 и за потреблението им може да се предостави финансова подкрепа, когато отговарят на глава шеста "Мониторинг на почвите" от Закона за почвите.

(4) Биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, произведени от селскостопанска биомаса, които се отчитат за целите по чл. 12, ал. 1 и 5 и за потреблението им може да се предостави финансова подкрепа, не трябва да са произведени от суровини:

1. произхождащи от терени с голямо значение за биоразнообразието, а именно - защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии и защитени зони от Националната екологична мрежа "Натура 2000";

2. отглеждани върху терени с високи въглеродни запаси, освен когато суровината е добита от терен, който по времето на добива ѝ през януари 2008 г. е имал статут на терен с високи въглеродни запаси;

3. добити от суров материал, отглеждан на земя, която е била торфище през януари 2008 г., освен когато са представени доказателства, че култивирането и добиването на суровината не налага дренаж на предварително неотводнената почва.

(5) Биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, произведени от горскостопанска биомаса, се отчитат за целите по чл. 12, ал. 1 и 5 и за потреблението им може да се предоставя финансова подкрепа, когато съответстват на следните критерии за свеждане до минимум на риска от използване на горскостопанска биомаса, получена вследствие на неустойчиво производство:

1. страната, в която е добита горскостопанската биомаса, има съответни закони на национално или поднационално равнище, приложими в района на добива, както и действащи системи за мониторинг и правоприлагане, които гарантират, че:

а) дейностите по дърводобива са законосъобразни;

б) в районите на дърводобива се осъществява възобновяване на горите;

в) зоните, определени съгласно международното или националното право или от съответния компетентен орган за целите на опазването на природата, включително във влажните зони и торфищата, са защитени;

г) дърводобивът се извършва по начин, който е съобразен със запазването на качеството на почвата и биоразнообразието, с цел да се сведат до минимум отрицателните последици, и

д) дърводобивът запазва или подобрява дългосрочния капацитет на гората за дърводобив;

2. когато липсват данни по т. 1 да съществуват системи за управление на равнището на районите за снабдяване с дървен материал, за да се гарантира, че:

а) дейностите по дърводобива са законосъобразни;

б) горите в районите на дърводобива се възобновяват;

в) зоните, определени съгласно международното или националното право или от съответния компетентен орган за целите на опазването на природата, включително във влажните зони и торфищата, са защитени, освен когато се представят доказателства, че добивът на тези суровини не противоречи на тези цели за опазване на природата;

г) дърводобивът се извършва по начин, който е съобразен със запазването на качеството на почвата и биоразнообразието, с цел намаляване на вредното въздействие, и

д) дърводобивът запазва или подобрява дългосрочния капацитет на гората за дърводобив.

(6) Биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, произведени от горскостопанска биомаса, се отчитат за целите по чл. 12, ал. 1 и 5 и за потреблението им може да се предоставя финансова подкрепа, когато отговарят на следните критерии във връзка със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство:

1. държавата или регионалната организация за икономическа интеграция, от която произхожда горскостопанската биомаса:

а) е страна по Споразумението от Париж към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (ратифицирано със закон - ДВ, бр. 86 от 2016 г.) (ДВ, бр. 2 от 2017 г.), наричано по-нататък "Парижкото споразумение";

б) е подала национално определен принос в Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 28 от 1995 г.) (ДВ, бр. 68 от 2005 г.), обхващащ емисиите и поглъщанията от селското стопанство, горското стопанство и земеползването, който гарантира, че измененията във въглеродните запаси във връзка с добива на биомаса се отчитат спрямо ангажимента на съответната държава да намали или да ограничи емисиите на парникови газове, посочени в национално определен принос, или

в) има закони на национално или поднационално равнище в съответствие с чл. 5 от Парижкото споразумение, приложими в района на дърводобива, които се отнасят за запазване или подобряване на въглеродните запаси и поглътителите на въглерод и от които е видно, че докладваните емисии от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство не надхвърлят поглъщанията;

2. когато липсват посочените в т. 1 данни да съществуват системи за управление на равнището на районите за снабдяване с дървен материал, гарантиращи запазване или подобряване на нивата на въглеродните запаси и поглътителите на въглерод в дългосрочен план.

(7) Биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса се отчитат за целите на чл. 12, ал. 1 и 5 и за потреблението им може да се предоставя финансова подкрепа само когато намалението на емисиите на парникови газове е:

1. поне 50 на сто за биогоривата, биогаза, потребяван в транспортния сектор, и течните горива от биомаса, произведени в инсталации, въведени в експлоатация преди или на 5 октомври 2015 г.;

2. поне 60 на сто за биогоривата, биогаза, потребяван в транспортния сектор, и течните горива от биомаса, произведени в инсталации, въведени в експлоатация от 6 октомври 2015 г. до 31 декември 2020 г.;

3. поне 65 на сто за биогоривата, биогаза, потребяван в транспортния сектор, и течните горива от биомаса, произведени в инсталации, въведени в експлоатация от 1 януари 2021 г.;

4. поне 70 на сто за производството на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от газообразни и твърди горива от биомаса, използвани в инсталации, въведени в експлоатация от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2025 г., и съответно 80 на сто за инсталации, въведени в експлоатация от 1 януари 2026 г.

(8) За дадена инсталация се счита, че е въведена в експлоатация, след като е започнало производството на биогорива, на биогаз, потребяван в транспорта, и на течни горива от биомаса и съответно след като е започнало производството на топлинна енергия и енергия за охлаждане и на електрическа енергия от газообразни и твърди горива от биомаса.

(9) Намалението на емисиите на парникови газове от използването на биогоривата и биогаза, потребявани в транспорта, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса в инсталации, произвеждащи топлинна енергия и енергия за охлаждане и електрическа енергия, се изчислява по методиката по чл. 44, ал. 3.

(10) Електрическата енергия, произведена от газообразни и твърди горива от биомаса, се отчита за целите по чл. 12, ал. 1 и 5 и за потреблението ѝ може да се предоставя финансова подкрепа само когато отговаря на едно или повече от следните изисквания:

1. произведена е в инсталация с обща номинална топлинна мощност под 50 MW;

2. произведена е в инсталация с обща номинална топлинна мощност от 50 MW до 100 MW чрез използване на високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия или в инсталация за производство на електрическа енергия, в която е спазено нивото на енергийна ефективност за най-добрите налични техники, определено в Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442 на Комисията от 31 юли 2017 г. за формулиране на заключения за най-добри налични техники (НДНТ) за големи горивни инсталации съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 212/1 от 17 август 2017 г.);

3. произведена е в инсталация с обща номинална топлинна мощност над 100 MW чрез използване на високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия или в инсталация за производство на електрическа енергия, в която е достигнат най-малко 36 на сто нетен електрически коефициент на полезно действие;

4. произведена е от инсталация на биомаса, в която се прилага улавяне и съхранение на въглероден диоксид.

(11) За целите по чл. 12, ал. 1 и 5 и при предоставяне на финансова подкрепа за потребление инсталациите, произвеждащи само електрическа енергия, се вземат предвид само когато те не използват изкопаеми горива като основно гориво и само когато не съществува разходоефективен потенциал за прилагането на високоефективна комбинирана технология за производство на енергия според оценката по чл. 4, ал. 2, т. 11, буква "а" от Закона за енергетиката.

(12) За целите по чл. 12, ал. 1 и 5 изискванията по ал. 10 и 11 се прилагат за инсталации, въведени в експлоатация или реконструирани, така че да използват газообразни и твърди горива от биомаса, след 25 декември 2021 г. При предоставяне на финансова подкрепа за потребление изискванията по ал. 10 и 11 се прилагат за схеми за подпомагане, одобрени след 25 декември 2021 г.

(13) Изискванията по ал. 10 не се прилагат по отношение на електрическата енергия от инсталации, които са предмет на специфично уведомление до Европейската комисия, основаващо се на надлежно обосновани рискове за сигурността на доставките на електрическа енергия.

(14) Критериите за намаление на емисиите на парникови газове по ал. 7 не се прилагат за електрическата енергия, топлинната енергия и енергията за охлаждане, произведена от твърди битови отпадъци.

(15) Газообразните и твърдите горива от биомаса, използвани в инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане, или горива с обща номинална топлинна мощност, по-голяма или равна на 20 MW за твърдите горива от биомаса, и с обща номинална топлинна мощност, по-голяма или равна на 2 MW за газообразните горива от биомаса, трябва да съответстват на критериите за устойчивост и на критериите за намаление на емисиите на парникови газове, определени по ал. 3 - 13.

(16) Намалението на емисиите на парникови газове при използване на възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход е най-малко 70 на сто, считано от 1 януари 2021 г.

(17) Критериите за устойчивост и критериите за намаление на емисиите на парникови газове по ал. 3 - 13 се прилагат независимо от географския произход на използваната биомаса.

(18) За целите по чл. 12, ал. 1 и 5 и при предоставяне на финансова подкрепа не може да се откаже отчитането по други съображения, свързани с критериите за устойчивост на биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса, които са получени в съответствие с изискванията по ал. 1 - 8. Това не засяга публичната подкрепа, предоставяна по схеми за подпомагане, одобрени преди 24 декември 2018 г.

Чл. 38. (Отм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.)

Чл. 39. (1) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Икономическите оператори не следва да доказват и министърът на околната среда и водите не изисква доказване на съответните обстоятелства, когато Европейската комисия приеме решение, съгласно което:

1. доброволна национална или международна схема за установяване на стандарти за производство на биогорива, течни горива от биомаса или газообразни и твърди горива от биомаса или други горива, които се отчитат в количеството енергия от възобновяеми източници, предоставя точни данни относно намаляването на емисиите парникови газове за целите по чл. 37, ал. 7 - 9 и 16;

2. доброволна национална или международна схема за установяване на стандарти за производство на биогорива, течни горива от биомаса или газообразни и твърди горива от биомаса или други горива, които се отчитат в количеството енергия от възобновяеми източници в транспорта, доказва съответствие с изискванията за изчисляването на дела на възобновяемата електрическа енергия в електрическата енергия за пътния и железопътния транспорт и за въвеждане в създадената от Европейската комисия база данни на информация за сделките и за критериите за устойчивост и критериите за намаление на емисиите на парникови газове на тези горива;

3. доброволна национална или международна схема за установяване на стандарти за производство на биогорива, течни горива от биомаса или газообразни и твърди горива от биомаса или други горива, които се отчитат в количеството енергия от възобновяеми източници в транспорта, доказва, че партидите от биогорива, течни горива от биомаса или газообразни и твърди горива от биомаса отговарят на критериите за устойчивост по чл. 37, ал. 3 - 6;

4. схемата по т. 1, 2 или 3 съдържа точна информация относно предприетите мерки за опазването на почвите, водите и въздуха, възстановяването на деградирали земи, избягването на прекомерно потребление на вода в райони с оскъдни водни ресурси и сертифицирането на биогоривата, течните горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса с нисък риск от непреки промени в земеползването;

5. признава зони за защита на редки, застрашени или изчезващи екосистеми или видове, признати от международни договори, по които Република България е страна, от Международния съюз за опазване на природата, както и съгласно европейското законодателство.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 91 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Министърът на околната среда и водите може да отправи искане до Европейската комисия за вземане на решение, съгласно което определена суровина за производство на биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса отговаря на критериите за устойчивост и на критериите за намаляване на емисиите на парникови газове, определени в чл. 37, ал. 3 - 9 и 16.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 91 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Министърът на околната среда и водите уведомява Европейската комисия при създаване на национална схема, в която участва и държавата, за проверка по цялата верига на доставките за спазването на критериите за устойчивост и на критериите за намаление на емисиите на парникови газове, определени по чл. 37, ал. 3 - 9 и 16, и на изискването за прагове за намаление на емисиите на парникови газове за възобновяемите течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход и рециклираните въглеродни горива. Не може да се откаже признаване на одобрена от Европейската комисия схема, създадена в друга държава членка, в обхвата на изречение първо.

(4) (Нова - ДВ, бр. 91 от 2018 г.) Министърът на околната среда и водите си сътрудничи с другите държави членки по прилагането на националните системи и с икономическите оператори по прилагането на националните системи и доброволни схеми, включително по отношение на обмена на данни, с оглед на минимизиране на опасността отделни партиди да бъдат отчетени в Европейския съюз повече от веднъж.

Чл. 40. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, възобновяемите течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход и рециклираните въглеродни горива се отчитат за целите по чл. 12, ал. 1, 5 и 6 и за потреблението им може да се предостави финансова подкрепа, когато по отношение на лицата, които произвеждат, внасят и/или въвеждат суровини за производство на такива горива, и на лицата, които пускат на пазара такива горива за крайна употреба, наричани по-нататък "икономически оператори":

1. са спазени критериите за устойчивост;

2. са спазени критериите за намаление на емисиите на парникови газове;

3. се използва система за масов баланс;

4. е осигурено одитирането на информацията по т. 1 - 3;

5. са представени доказателства за проведения одит.

Чл. 41. (Отм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.)

Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) (1) Използваната система за масов баланс:

1. позволява смесването на партиди от суровини или горива с различни характеристики за устойчивост и за намаление на емисии на парникови газове;

2. позволява смесване на партиди от суровини с различно енергийно съдържание за целите на по-нататъшна преработка, при условие че размерът на партидите се уточнява в съответствие с тяхното енергийно съдържание;

3. изисква към сместа да остава прикрепена информация за характеристиките за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове и обемите на партидите по т. 1;

4. осигурява сборът на всички партиди, напуснали сместа, да има същите характеристики за устойчивост, каквито има сборът на всички партиди, добавени към сместа, и изисква този баланс да се постига в рамките на подходящ времеви период.

(2) Системата за масов баланс гарантира, че всяка партида се отчита само веднъж при изчисляването на брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници в сектор електрическа енергия, сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане и в сектор транспорт и е налице информация дали за производството на тази партида е била предоставена подкрепа и когато това е така - вида на схемата за подкрепа.

Чл. 43. (1) (Предишен текст на чл. 43 - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Информацията, предоставяна по чл. 40 от икономическите оператори, подлежи на одитиране и сертифициране.

(2) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Одитирането и сертифицирането се прилагат за биогоривата, течните горива от биомаса, газообразните и твърдите горива от биомаса, възобновяемите течни и газообразните транспортни горива от небиологичен произход и рециклираните въглеродни горива, които са произведени в Европейския съюз или са внесени.

(3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Информацията относно географския произход и вида на използваните суровини по отношение на биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса на всеки доставчик на гориво се предоставя на потребителите чрез интернет страниците на икономическите оператори и се актуализира ежегодно.

Чл. 44. (1) Министерският съвет с наредба определя условията и реда за:

1. набиране и предоставяне на информация от икономическите оператори, включително за мерките, взети за защита на почвите, земите, водите, въздуха и други;

2. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) извършване на одит за съответствие на биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, възобновяемите течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход и рециклираните въглеродни горива с критериите за устойчивост, с критериите за намаление на емисиите на парникови газове и с изискванията по чл. 37, ал. 16;

3. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) издаване и отнемане на сертификатите за съответствие на суровините, биогоривата и течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, възобновяемите течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход и рециклираните въглеродни горива с критериите за устойчивост и с критериите за намаление на емисии на парникови газове и с изискванията по чл. 37, ал. 16, както и съдържанието на сертификатите;

4. (нова - ДВ, бр. 91 от 2018 г.) откриване и проследяване на суровините за производство на биогорива от ново поколение и произведените от тях биогорива по цялата верига на стойността, предотвратяване на умишленото им модифициране или превръщане в отпадъци, така че да попаднат в обхвата на суровините за производство на биогорива от ново поколение, както и за предприемане на мерки при откриване на неправомерни действия и докладването им на Европейската комисия.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Наредбата по ал. 1 се приема по предложение на министъра на околната среда и водите съвместно с министъра на земеделието и храните.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2013 г., в сила от 05.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., доп. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Министърът на околната среда и водите съгласувано с министъра на енергетиката и с министъра на земеделието и храните одобрява методика за изчисляване намалението на емисиите на парникови газове от целия жизнен цикъл на биогоривата или на течните горива от биомаса, газообразните и твърдите горива от биомаса, възобновяемите течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход и рециклираните въглеродни горива.

Чл. 45. (1) Биогоривата и техните производни в транспорта се потребяват чисти или в смеси като съставна част на течните горива от нефтен произход.

(2) Освен случаите по ал. 1 в транспорта може да бъде използвана и всеки друг вид енергия от възобновяеми източници.

Чл. 46. Течните горива от биомаса се потребяват за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане, в случай че отговарят на критериите за устойчивост.

Чл. 47. (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г., изм. - ДВ, бр. 91 от 2018 г.) (1) Лицата, които пускат на пазара течни горива от нефтен произход в транспорта, при освобождаване за потребление по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове предлагат горивата за дизелови и бензинови двигатели смесени с биогорива в процентно съотношение, както следва:

1. (отм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.)

2. (отм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.)

3. (доп. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) от 1 април 2019 г. - гориво за дизелови двигатели със съдържание на биодизел минимум 6 процента обемни, като минимум един процент обемен от биодизела да е биогориво от ново поколение от суровини тип "А";

4. (отм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.)

5. от 1 март 2019 г. - гориво за бензинови двигатели със съдържание на биоетанол и/или етери, произведени от биомаса, минимум 9 процента обемни;

6. (нова - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) от 1 септември 2024 г. - гориво за дизелови двигатели със съдържание на биодизел минимум 6 процента обемни, като минимум два процента обемни от биодизела да е биогориво от ново поколение от суровини тип "А";

7. (нова - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) от 1 март 2025 г. - гориво за бензинови двигатели със съдържание на биоетанол, произведен от биомаса, минимум 9 процента обемни, като минимум един процент обемен от биоетанола да е биогориво от ново поколение от суровини тип "А".

(2) (Отм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Разпространителите при всяко разпространение предлагат горивата за бензинови и дизелови двигатели в транспорта в съответствие с изискванията на ал. 1, т. 3 и 5 в срок до един месец след изтичането на съответния срок.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Крайните разпространители предлагат горивата за дизелови и бензинови двигатели в транспорта в съответствие с изискванията на ал. 1, т. 3 и 5 в срок до два месеца след изтичането на съответния срок.

Чл. 48. (1) Лицата, които пускат на пазара биогорива и смесите им с течни горива от нефтен произход в транспорта, съставят за всяка партида декларация за съответствие с изискванията за качество съгласно чл. 18а, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 91 от 2018 г.) Лицата, които пускат на пазара смеси на биогорива с течни горива от нефтен произход в транспорта, отбелязват в декларацията за съответствие и процентното съдържание на биогориво в горивото за бензинови или дизелови двигатели, както и процентното съдържание на биогориво от ново поколение в горивото за дизелови двигатели.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 91 от 2018 г.) Лицата по ал. 1 предоставят на първия разпространител заверено копие от декларацията за съответствие на съответната партида. В копието се посочват количеството течно гориво, разпространителят, на когото се предоставя, датата и номерът на документа за експедиция, като номерът и датата на декларацията за съответствие се вписват във всички други документи, които придружават партидата.

(4) (Нова - ДВ, бр. 91 от 2018 г.) Разпространителят предоставя на всеки следващ разпространител, включително на краен разпространител, заверено копие от декларацията за съответствие на съответната партида. В копието се посочват количеството течно гориво, разпространителят, на когото се предоставя, датата и номерът на документа за експедиция, като номерът и датата на декларацията за съответствие се вписват във всички други документи, които придружават партидата.

(5) (Нова - ДВ, бр. 91 от 2018 г.) Лицата по ал. 1, разпространителите и крайните разпространители при проверка предоставят на длъжностните лица декларацията за съответствие или заверено копие от нея, както и документите за експедиция на проверяваното гориво или копие от тях.

Чл. 49. Смесването на биогорива с течни горива от нефтен произход се извършва само в данъчни складове, лицензирани по реда на Закона за акцизите и данъчните складове.

Чл. 50. (1) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 15.02.2013 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2023 г.) Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" купува и продава нефтопродукти, предназначени за създаване, съхраняване и обновяване на държавни резерви, военновременни запаси, запаси за извънредни ситуации и целеви запаси, несмесени с биогорива.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 15.02.2013 г.) Външните съхранители по Закона за държавните резерви и военновременните запаси създават, съхраняват, опазват и обновяват държавни резерви и/или военновременни запаси от нефтопродукти, несмесени с биогорива.

(3) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 15.02.2013 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2020 г.) Задължените лица и съхранителите с регистрирани складове по чл. 38 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти създават и съхраняват запаси за извънредни ситуации, несмесени с биогорива. Целевите запаси от нефт и нефтопродукти се съхраняват на територията на страната несмесени с биогорива.

(4) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 15.02.2013 г., изм. - ДВ, бр. 91 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2023 г.) Лицата, които купуват горива за бензинови и дизелови двигатели от Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" и от лицата по ал. 2 и 3, са длъжни да ги смесват с биоетанол и/или етери, произведени от биомаса, и биодизел в процентното съотношение и в сроковете, определени в чл. 47, ал. 1.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 15.02.2013 г., изм. - ДВ, бр. 91 от 2018 г.) Лицата, които пускат на пазара или разпространяват течни горива от нефтен произход за нуждите на авиацията, корабоплаването и железопътния транспорт, предлагат горивата, несмесени с биогорива.

Чл. 51. (1) Контролът върху качеството на биогоривата и техните смеси с течни горива от нефтен произход, както и на течните горива от биомаса се осъществява от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) или от оправомощени от него длъжностни лица по този закон.

(2) Техническите и качествените изисквания към биогоривата и техните смеси с течни горива от нефтен произход и към течните горива от биомаса, както и условията, редът и начинът за техния контрол се определят с наредбата по чл. 8, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух.