Държавен вестник, брой 7 от 23.I

Чл. 1. С тази наредба се уреждат:

1. условията и редът за извършване на теренни археологически проучвания;

2. (нова - ДВ, бр. 30 от 2012 г., в сила от 17.04.2012 г.) условията за приемане на теренни археологически проучвания;

3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 30 от 2012 г., в сила от 17.04.2012 г.) регистрацията на специалните технически средства при извършване на теренни археологически проучвания и възможностите за използването им.

Чл. 2. (1) Теренните археологически проучвания са научноизследователска дейност.

(2) Предмет на теренните археологически проучвания са недвижимите и движимите археологически културни ценности по смисъла на чл. 146, ал. 3 от Закона за културното наследство (ЗКН).

(3) Теренните археологически проучвания се осъществяват в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода.

(4) (Нова - ДВ, бр. 30 от 2012 г., в сила от 17.04.2012 г.) Подводни археологически проучвания се извършват при спазване на изискванията на Конвенцията за опазване на подводното културно наследство (ДВ, бр. 16 от 2010 г., ратифицирана със закон - ДВ, бр. 84 от 2003 г.).

Чл. 3. Целите на теренните археологически проучвания са:

1. издирване, изследване и оценка на научната и културната стойност на археологическите обекти;

2. опазване на археологическите културни ценности;

3. популяризиране на археологическите културни ценности.

Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) Теренното археологическо проучване е част от цялостен изследователски процес, в който се включват също следните етапи:

1. обработване и анализ на откритите археологически структури и материали и на придобитата информация;

2. интерпретиране на резултатите;

3. публикуване на резултатите от проучването;

4. популяризиране на проучването.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) При всички видове теренни археологически проучвания се прилага интердисциплинарният подход.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) Теренното археологическо проучване се провежда само с разрешение, издадено по реда на чл. 148, ал. 1 - 3 ЗКН.

Чл. 5. При теренните археологически проучвания:

1. обектите се изследват в контекста на заобикалящата ги среда;

2. проучването на археологическия обект не трябва да обхваща по-голяма площ и обем, отколкото е необходимо за целите на изследването и опазването;

3. недеструктивните методи и техники се прилагат приоритетно;

4. (доп. - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) пълно археологическо проучване посредством археологически разкопки е допустимо при:

а) застрашени от унищожаване обекти;

б) необходимост от интегрирана консервация;

в) (изм. - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) редовни археологически проучвания за решаване на определена научна задача.

Чл. 6. (1) В методическо отношение теренните археологически проучвания са три вида:

1. издирване на археологически обекти;

2. археологическо наблюдение;

3. археологически разкопки.

(2) В организационно отношение теренните археологически проучвания са:

1. редовни - планират се с цел решаване на определена научна задача или за нуждите на интегрираната консервация на недвижима археологическа ценност;

2. спасителни - извършват се при необходимост за частично или цялостно използване на терена на недвижима археологическа ценност, при риск от нейното разрушаване, включително и тези, които се извършват при непредвидено откриване на археологическа ценност, което налага незабавно проучване.

(3) (Нова - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) Спасителните проучвания по ал. 2, т. 2 могат да включват етап на издирвания на археологически обекти и археологически разкопки съгласно чл. 147, ал. 4, т. 1 и 2 от ЗКН на ограничена площ, до 10 % от общата предвидена за археологическо проучване площ, с цел предварителна оценка на необходимостта от последващо пълно археологическо проучване на цялата застрашена площ.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2012 г., в сила от 17.04.2012 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) Теренните археологически проучвания се извършват с разрешение за теренно археологическо проучване, издадено от министъра на културата или оправомощено от него длъжностно лице, въз основа на експертно становище на Съвета за теренни проучвания. Разрешението за теренно проучване се издава по образец съгласно приложение № 8.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) Разрешение за спасителни проучвания, включително за археологическо наблюдение по чл. 161, ал. 2 ЗКН, както и за издирване на археологически обекти с недеструктивни методи, се издава по образец съгласно приложение № 9 от председателя на Съвета за теренни проучвания или оправомощен от него със заповед член на съвета.

(3) Теренни проучвания в Република България, включени в международни научноизследователски проекти или планирани с участието на лице по чл. 150, ал. 2 ЗКН, се одобряват с разрешение на министъра на културата въз основа на експертно становище на Съвета за теренни проучвания.

(4) В случай че е необходимо спасителните теренни проучвания да започнат преди годишните отчети в НАИМ при БАН, разрешението се издава, след като отчетите и документацията за предходни теренни археологически проучвания на заявителя са приети предварително от съответната секция на НАИМ при БАН.

(5) Разрешение за извършване на теренни археологически проучвания се издава на лица, които отговарят на изискванията на чл. 150 ЗКН. Разрешението е със срок на действие в рамките на календарната година, в която е издадено.

(6) В разрешението за извършване на теренни археологически проучвания се посочва и извършването на геофизическо проучване, ако такова е предвидено в работната програма.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) В случай че археологически обект няма определени граници и охранителни зони, границите и обхватът на теренното археологическо проучване, посочени в разрешението, се определят като временни такива до предоставянето на статут на археологическия обект по реда на ЗКН.

Чл. 17а. (Нов - ДВ, бр. 30 от 2012 г., в сила от 17.04.2012 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2016 г., в сила от 27.05.2016 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) Заявление за издаване на:

1. разрешение за редовно археологическо проучване или за археологическо проучване по чл. 148, ал. 3 от ЗКН се подава по образец съгласно приложение № 10 чрез председателя на Съвета за теренни проучвания до министъра на културата в срок до 31 май или в периода от 20 до 31 август на съответната календарна година;

2. разрешение за спасително теренно археологическо проучване или разрешение за проучване с цел издирване на археологически обекти с недеструктивни методи се подава по образец съгласно приложение № 11 до председателя на Съвета за теренни проучвания.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2016 г., в сила от 27.05.2016 г.) Към заявленията се прилагат документите, посочени в чл. 151 ЗКН, като в случай, че лицето не е вписано в регистъра по чл. 150, ал. 2 ЗКН, със заявлението се прави искане за вписване.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2016 г., в сила от 27.05.2016 г.) Заявленията по ал. 1 се подават писмено или по електронен път. В случаите, когато заявлението се подава по електронен път, се спазват изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис, а документите се прилагат във вид на сканирани копия, подписани с електронен подпис.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) В случаите, когато се подава заявление за провеждане на спасителни археологически проучвания, се посочва необходимостта от провеждане на проучването във връзка с осъществяването на:

1. строителни, благоустройствени или селскостопански дейности, търсене, проучване и добив на подземни богатства и други дейности, свързани с въздействие върху земната повърхност, земната основа, земните недра и под вода, при които са открити структури или находки, притежаващи признаци на културни ценности, както и осъществяването на конкретни инвестиционни проекти;

2. при риск от разрушаване на археологическата културна ценност, включително при бедствия, аварии на техническа инфраструктура и въоръжени конфликти.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) Заявителят по ал. 4 представя освен документите по чл. 151 ЗКН и:

1. мотивирано становище на регионалния инспекторат по опазване на културното наследство или на директора на съответния музей; становището се издава въз основа на документ, удостоверяващ законосъобразността на инвестиционната инициатива, предоставен от собственика на имота, в който ще се извършва теренното археологическо проучване, а в случай на образувано административнонаказателно производство се посочват съответните данни за това;

2. в случаите по чл. 160, ал. 2 ЗКН - одобрен протокол от комисията по чл. 160, ал. 3 ЗКН.

Чл. 17б. (Нов - ДВ, бр. 30 от 2012 г., в сила от 17.04.2012 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2012 г., в сила от 18.12.2012 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2016 г., в сила от 27.05.2016 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) (1) Заявленията за редовни археологически проучвания или за проучвания по чл. 148, ал. 3 от ЗКН заедно с приложените към тях документи се разглеждат от Съвета за теренни проучвания в едномесечен срок. Съветът за теренни проучвания разглежда заявления само на лица, вписани в регистъра по чл. 150, ал. 2 ЗКН.

(2) В 7-дневен срок след провеждане на заседанието председателят на Съвета за теренни проучвания изпраща заявленията по ал. 1 заедно с приложените документи и становището на съвета до Министерството на културата.

(3) Ако заявлението по ал. 1 не отговаря на изисквания на ЗКН, заявителят се уведомява от министъра на културата или от оправомощено от него длъжностно лице да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. В тези случаи срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на недостатъците.

(4) Разрешението за редовно теренно археологическо проучване се издава от министъра на културата или оправомощено от него длъжностно лице в 14-дневен срок от постъпване на документите в Министерството на културата.

(5) В случаите по чл. 156, ал. 1 от ЗКН заявителят се уведомява писмено в 14-дневен срок от постъпване на документите по реда на ал. 2 в Министерството на културата.

(6) Разрешение за спасително археологическо проучване се издава от председателя на Съвета за теренни проучвания или оправомощен от него член от състава на Съвета за теренни проучвания в 14-дневен срок от постъпване на заявлението. Председателят на Съвета за теренни проучвания разглежда заявления само на лица, вписани в регистъра по чл. 150, ал. 2 ЗКН.

(7) Ако заявлението по ал. 6 не отговаря на изискванията на ЗКН, заявителят се уведомява от председателя на Съвета за теренни проучвания или от оправомощено от него длъжностно лице да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. В тези случаи срокът за произнасяне по заявлението започва да тече от датата на отстраняване на недостатъците.

Чл. 17в. (Нов - ДВ, бр. 40 от 2016 г., в сила от 27.05.2016 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) Министерството на културата води регистър на лицата, които отговарят на изискванията на чл. 150, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗКН.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) За вписване в регистъра по ал. 1 могат да кандидатстват и лица, които не отговарят на изискванията по чл. 150, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗКН, но до влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за културното наследство (ДВ, бр. 16 от 2016 г.) са получили разрешение за извършване на теренно археологическо проучване и:

1. притежават образователно-квалификационна степен "магистър" по специалност от професионално направление "История и археология" със специализация или профил по археология, или

2. имат 10 години професионален опит като археолог, който може да бъде доказван, включително с 10 издадени разрешения за теренни археологически проучвания.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) За вписване в регистъра се подава заявление по образец съгласно приложение № 1.

(4) (Нова - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) Към заявление, подадено от лице, което отговаря на изискванията на чл. 150, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗКН, се прилагат:

1. копие от диплома за образователно-квалификационна степен "магистър" по специалност "археология" или "археометрия" и копие от диплома за придобита образователно-квалификационна степен "бакалавър" по "археология", или

2. копие на документ за притежавана научна степен по археология или за заемана академична длъжност по специалност "археология";

3. разрешения за теренни археологически проучвания, доказващи най-малко 2 години професионален опит като заместник-ръководител на теренно археологическо проучване.

(5) (Нова - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) Към заявление, подадено от лице, което не отговаря на изискванията на чл. 150, ал. 1 от ЗКН, се прилагат:

1. копие на диплома за образователно-квалификационна степен "магистър" по специалност от професионално направление "История и археология" със специализация или профил по археология, или

2. копия на документи, удостоверяващи 10 години професионален опит като археолог, който може да бъде доказван, включително с 10 издадени разрешения за теренни археологически проучвания.

(6) (Нова - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) Лицата по ал. 5, които не са участвали в теренно проучване като заместник-ръководители, но са били ръководители на теренни археологически проучвания, кандидатстват за вписване в регистъра по чл. 150, ал. 2, като посочените обстоятелства се отразяват в заявлението по чл. 151, ал. 1 и се проверяват служебно.

(7) (Отм., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) При установяване на нередности или непълноти в подаденото заявление или в приложените документи се дават указания за тяхното отстраняване в 7-дневен срок от постъпване на заявлението. Заявителят е длъжен да отстрани нередностите в 3-дневен срок от получаване на указанията.

(8) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) Заявлението по ал. 2 се разглежда в 14-дневен срок, като за вписването се издава заповед от министъра на културата или оправомощено от него длъжностно лице.

(9) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) Министърът на културата или оправомощеното от него длъжностно лице отказва вписване в регистъра, когато:

1. не са предоставени някои от необходимите документи по ал. 3, или

2. не са отстранени пропуските в подадените документи в срока по ал. 4.

(10) (Предишна ал. 8 - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) Отказът за вписване в регистъра по ал. 6 не отменя правото за повторно кандидатстване по общия ред.

(11) (Предишна ал. 9 - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) Заличаване от регистъра се извършва със заповед на министъра на културата или оправомощеното от него лице в следните случаи:

1. по молба на вписаното лице;

2. при три нарушения, констатирани от контролната теренна комисия към Съвета за теренни проучвания по чл. 28, ал. 1, или при влязло в сила наказателно постановление за нарушения на ЗКН;

3. при влязла в сила присъда за престъпления против културните ценности;

4. при смърт на вписаното лице.

Чл. 17г. (Нов - ДВ, бр. 40 от 2016 г., в сила от 27.05.2016 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) Регистърът се води в Министерството на културата на хартиен и електронен носител. Информацията от регистъра се обособява в две части:

1. публична част на регистъра;

2. информация за служебно ползване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) В служебната част на регистъра се вписват:

1. поредният номер на вписване в регистъра;

2. номерът и датата на заявлението за вписване;

3. трите имена на заявителя;

4. притежаваните образователно-квалификационни степени - "бакалавър" и "магистър";

5. притежаваните образователна и научна степен "доктор" по археология, научна степен "доктор на науките" по археология или академична длъжност по специалността "археология";

6. номерата на издадени разрешения за теренни археологически проучвания за заместник-ръководител - за лицата, които отговарят на изискванията на чл. 150, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗКН;

7. документи за удостоверяване на 10 години професионален опит като археолог - 10 разрешения за теренни археологически проучвания или други документи - за лицата, които не отговарят на изискванията на чл. 150, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗКН;

8. заповед за вписване, за промяна на вписани обстоятелства, за отказ от вписване или за заличаване от регистъра.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) Публичната част на регистъра се води по образец съгласно приложение № 2 и се публикува на интернет страницата на Министерството на културата.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.)

(5) Със заповед на министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър се определят длъжностните лица, които извършват дейностите по вписване и заличаване от регистъра.

Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2012 г., в сила от 17.04.2012 г.) (1) Министерството на културата и НАИМ при БАН водят регистър на издадените разрешения за теренни проучвания.

(2) Регистърът на издадените разрешения:

1. (изм. - ДВ, бр. 40 от 2016 г., в сила от 27.05.2016 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) за редовни археологически проучвания и за проучвания по чл. 148, ал. 3 от ЗКН се създава и води в Министерството на културата; за издаденото разрешение Министерството на културата незабавно уведомява НАИМ при БАН и представя копия на разрешенията в 7-дневен срок от издаването им;

2. (изм. - ДВ, бр. 40 от 2016 г., в сила от 27.05.2016 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) за спасителни археологически проучвания се създава и води в председателя на Съвета за теренни проучвания; за издадените разрешения НАИМ при БАН уведомява Министерството на културата в 7-дневен срок от издаването им, като представя копия на разрешенията.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) Преди започване на работата на терена научният ръководител представя копие от разрешението за теренни археологически проучвания в общината, кметството, районното управление на МВР, музея и Регионалния инспекторат за опазване на културното наследство, на чиято територия се провежда теренното археологическо проучване.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.)

Чл. 19. (1) Съветът за теренни проучвания дава:

1. експертно становище за даване и отнемане на разрешение за извършване на теренни археологически проучвания;

2. становища за сключване на международни договори, свързани с опазването на археологически ценности.

(2) Съветът за теренни проучвания взема решения въз основа на мнението на секциите в НАИМ при БАН.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) Съветът за теренни проучвания изготвя проект на Правилник за състава, дейността и организацията на работата на Съвета за теренни проучвания.

(4) (Нова - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) Правилникът по ал. 3 се издава от министъра на културата.

Чл. 20. (1) Средства за извършване на редовни и спасителни теренни археологически проучвания се предвиждат ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България.

(2) Средства за провеждане на теренни археологически проучвания могат да бъдат привлечени и от други източници.

(3) Съветът за теренни проучвания дава мнение по предложенията за осигуряване на финансиране на теренни археологически проучвания от държавния бюджет.

(4) Средствата за спасителни теренни проучвания до пълното проучване на терена се предоставят от възложителя, във връзка с чиято инвестиционна инициатива се извършва спасителното проучване.

(5) (Нова - ДВ, бр. 30 от 2012 г., в сила от 17.04.2012 г.) Отношенията във връзка с провеждането на редовно или спасително теренно археологическо проучване се уреждат с договор, сключен между възложителя на теренното проучване и културна или научна организация, която от своя страна е в договорни отношения с лице, получило разрешение за теренно археологическо проучване.

(6) (Нова - ДВ, бр. 30 от 2012 г., в сила от 17.04.2012 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) С договора по ал. 5 се определят необходимите средства за провеждане на теренното археологическо проучване по план-сметка с показатели съгласно приложение № 4. При необходимост научният ръководител може да променя размера на средствата по пера, с изключение на средствата, предвидени за теренна консервация, без да намалява или надхвърля общата сума, заявена с план-сметката.

(7) (Нова - ДВ, бр. 30 от 2012 г., в сила от 17.04.2012 г.) План-сметката по ал. 6 се прилага и в случаите, когато културна и научна организация самостоятелно осъществява теренно проучване.

Чл. 21. (1) Теренното археологическо проучване се провежда под ръководството на един научен ръководител или на двама съръководители.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) Научният ръководител не може да провежда по едно и също време повече от едно теренно археологическо проучване.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) Отсъствието на научния ръководител от обекта по време на теренни археологически проучвания не може да бъде повече от 3 дни на всеки 21 работни дни. В тези случаи отговорностите му се поемат от заместник научния ръководител.

(4) (Нова - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) В случай че научният ръководител трайно е възпрепятстван да изпълнява задълженията си по време на вече започнали теренни проучвания, с цел приключване на проучването и след подаване на заявление по реда на чл. 17а и чл. 17б, министърът на културата или оправомощено от него лице, съответно председателят на Съвета за теренни проучвания или оправомощен от него член от състава на Съвета за теренни проучвания, може да издаде ново разрешение за теренно проучване за проучвания обект.

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) (1) Научният ръководител на теренното археологическо проучване осигурява:

1. реализацията на програмата на теренното археологическо проучване;

2. научно-методическото равнище на проучването;

3. изготвянето на теренна документация;

4. мерки за безопасни условия на труд при извършване на теренното археологическо проучване;

5. охрана на археологическия обект и на находките по време на теренното археологическо проучване и в периода до предаването им по т. 7;

6. теренна консервация на археологическия обект и на находките;

7. предаването на откритите археологически находки, включени в полевата инвентарна книга, и/или други археологически материали в държавен или общински музей не по-късно от 3 месеца след провеждане на комисията по реда на чл. 27а от тази наредба;

8. възстановяването на външния вид на археологическия обект, когато теренното археологическо проучване няма да продължи, освен в случаите, когато има друго решение, взето по реда на ЗКН.

(2) Средствата за теренна консервация по ал. 1, т. 6 задължително се включват в план-сметката по приложение № 4.

(3) При откриване на движими културни ценности от благороден метал с особено висока материална, художествена или научна стойност се изготвя протокол, подписан от научния ръководител и двама свидетели, с който те се предават за временно съхранение на държавен или общински музей, в който има условия за тяхното съхранение.

(4) При необходимост научният ръководител може да включи в екипа и научен консултант, посочвайки областите на дейност, в които има необходимост от това.

(5) Научният ръководител и/или определен от него член на екипа има право да получи по реда на Наредба № Н-6 от 11 декември 2009 г. за формиране, управление и идентификация на музейните фондове предадените археологически находки и материали от конкретното проучване за допълнителна научна обработка и изследвания.

(6) Научният ръководител има изключителното право на първа публикация на получените резултати от теренни археологически проучвания. Правото на първа публикация е за срок 10 години, който започва да тече след изтичане на срока на действие на разрешението за теренно археологическо проучване.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) (1) Теренната документация се изготвя за всеки вид теренно археологическо проучване.

(2) Теренната документация включва:

1. научен отчет - представя последователно и систематично проведеното археологическо проучване и неговите резултати и осигурява взаимовръзка с другите елементи на теренната документация; в научния отчет се посочват номерът на разрешението за теренното археологическо проучване и номерът и датата на последната актуализация на регистрационната карта за обекта в АИС АКБ;

2. полеви дневник - води се в процеса на работа на обекта последователно за изминал всеки работен ден; съобразно спецификата на проучването и ако е приложимо, дневникът съдържа информация за: последователността на изследователския процес и избраната методика на проучване, стратиграфската последователност, археологическите структури в техния контекст, организационно-техническата страна на проучването;

3. графична документация - създава се според спецификата и вида на археологическите проучвания при следните изисквания:

а) всеки документ от графичната документация се привързва към триизмерната координатна система на обекта с означение на посоките на света, на мащаба, името на изпълнителя, датата на изготвяне, формулировка на съдържанието и наименованието на проучвания обект;

б) според спецификата на теренното археологическо проучване елементи на графичната документация са: топографски скици, едромащабни географски и топографски карти на района; общ план на обекта с означение на неговото положение и мястото на теренните археологически проучвания; подробен план на обекта и на всички негови по-съществени части; заснемания, планове и разрези, илюстриращи последователно фазите на разкриването и демонтажа на археологическите структури; заснемане на стратиграфски разрези със съответните означения;

4. фотодокументация - създава се по време на проучването и го документира подробно, като заснеманията включват мащаб, ориентация и други данни за проучвания обект; всеки фотодокумент (снимка/изображение) се придружава от обяснителен текст, съдържащ достатъчно данни за идентифициране на проучвания обект;

5. полева инвентарна книга - води се по време на теренното проучване (при наличие на находки) при спазване на минималните изисквания за изготвяне на полева инвентарна книга съгласно приложение № 4 към чл. 9, ал. 6 от Наредба № Н-6 от 11 декември 2009 г. за формиране, управление и идентификация на музейните фондове.

Чл. 24. (1) След завършване на теренните археологически проучвания за годината научният ръководител предава по опис с протокол откритите находки за съхранение във фонда на държавен или общински музей.

(2) В десетгодишен срок от предаването на находките само научният ръководител има право да ги ползва за изследване и научно публикуване.

Чл. 25. (1) (Доп. - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) Екземпляр от теренната археологическа документация, включително за проведена теренна консервация, се предава задължително в Националния архив на теренните археологически проучвания в НАИМ при БАН, НИНКН и в съответния музей, на чиято територия се извършва проучването.

(2) Теренната археологическа документация се предава в Националния архив на теренните археологически проучвания в НАИМ при БАН по време на годишните отчети в НАИМ при БАН.

(3) За срок 10 години след депозирането ѝ документацията може да се ползва само с разрешение на научния ръководител.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) (1) Научният ръководител или посочено от него лице представя на годишната редовна или извънредна отчетна сесия в НАИМ при БАН научен доклад по чл. 153, ал. 1, т. 7 от ЗКН за проведеното теренно археологическо проучване. Научният доклад по чл. 153, ал. 1, т. 7 от ЗКН се състои от презентация и включва документацията по чл. 23.

(2) Правилата и сроковете за провеждане на годишните редовни и извънредни отчетни сесии, както и изискванията към научния доклад по ал. 1, ръкописа и критериите за оценка, се одобряват със заповед на директора на НАИМ при БАН и се публикуват на интернет страницата на НАИМ при БАН най-късно в края на календарната година, предхождаща годината на съответната отчетна сесия.

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) (1) Съответната секция на НАИМ при БАН обсъжда научния доклад по чл. 153, ал. 1, т. 7 от ЗКН и документацията към него и при необходимост изразява становище по отношение на проведеното теренно археологическо проучване.

(2) Научният доклад по чл. 153, ал. 1, т. 7 от ЗКН се приема с обикновено мнозинство на заседание на съответната секция на НАИМ при БАН. Ръководителят на съответната секция на НАИМ при БАН уведомява писмено председателя на Съвета за теренни проучвания за неприетите научни доклади.

(3) При разглеждане на заявления за издаване на разрешения за теренни археологически проучвания Съветът за теренни проучвания взема предвид обстоятелството дали научният доклад по чл. 153, ал. 1, т. 7 от ЗКН е приет по реда на ал. 2. Когато разрешенията за теренни археологически проучвания се издават от председателя на Съвета за теренни проучвания, това обстоятелство също се взема предвид преди издаване на разрешението за спасително теренно археологическо проучване.

Чл. 27а. (Нов - ДВ, бр. 30 от 2012 г., в сила от 17.04.2012 г.) (1) За приемане на приключили теренни археологически проучвания или приключил техен етап, включително при възникнала необходимост от временно преустановяване на теренните проучвания върху целия терен, определен с разрешението по чл. 148 ЗКН, или върху част от него, министърът на културата или оправомощено от него длъжностно лице назначава експертна комисия.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) Комисията по ал. 1 се състои от представители на: Инспектората по опазване на културното наследство, НАИМ при БАН или университетите с катедра "Археология", археолог от национален, регионален исторически или археологически музей или от съответния общински музей. При необходимост в комисията се включват представители на НИНКН и други експерти.

(3) Средствата за осъществяване на дейността на комисията се осигуряват от възложителя на теренното проучване.

Чл. 27б. (Нов - ДВ, бр. 30 от 2012 г., в сила от 17.04.2012 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) Комисията по чл. 27а се назначава по искане на научния ръководител или от съответната научна или културна организация по чл. 20, ал. 5, подадено по образец съгласно приложение № 12.

(2) При спасителни теренни археологически проучвания искането за назначаване на комисия се подава в Министерството на културата до 3 дни след приключване на срока на теренното проучване, определен в договора, сключен с възложителя.

Чл. 27в. (Нов - ДВ, бр. 30 от 2012 г., в сила от 17.04.2012 г.) (1) Комисията провежда оглед на място в двумесечен срок от датата на подаване на искането по чл. 27б, ал. 1 до министъра на културата.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) Научният ръководител представя на комисията доклад, съдържащ научна оценка за разкритите археологически структури. Докладът с приложени работна фотодокументация за разкритите археологически структури, графичен план, на който е означено мястото и площта на проведените теренни археологически проучвания, и становище на специалист, вписан в регистъра по чл. 165, ал. 1 от ЗКН, относно характера на дейностите по теренна консервация, в случаите, когато е приложимо, се предоставя на председателя на комисията до 2 дни преди провеждане на комисията.

(3) Въз основа на доклада и на проведения оглед се съставя протокол, с който се предлагат последващи действия и временни мерки за опазване.

(4) В зависимост от степента на проучването на археологическия обект комисията може да предложи с протокола изготвяне на:

1. предварителна оценка по чл. 57, ал. 3 ЗКН;

2. или заключителна оценка по чл. 61, ал. 1 ЗКН след декларирането на обекта по реда на ЗКН.

Чл. 27г. (Нов - ДВ, бр. 30 от 2012 г., в сила от 17.04.2012 г.) (1) При спасителни теренни археологически проучвания комисията въз основа на доклада с научната оценка на ръководителя на проучването изготвя предварителна оценка на разкритите недвижими археологически структури. За изготвянето на предварителната оценка не се прилагат изискванията на наредбата по чл. 50, ал. 2 ЗКН.

(2) С изготвената оценка се установява, че:

1. археологическите структури притежават признаци на недвижими културни ценности - с протокола по ал. 3 комисията предлага провеждане на процедура по деклариране;

2. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) археологическите структури не притежават признаци на недвижими културни ценности - с протокола по ал. 3 комисията предлага на министъра на културата да издаде заповед за отнемане на статута на обекта по чл. 146, ал. 3 от ЗКН в обхвата на намесата и освобождаване на терена;

3. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) е завършило спасителното теренно археологическо проучване или то се нуждае от продължаване, с краен срок за приключване.

Чл. 27д. (Нов - ДВ, бр. 30 от 2012 г., в сила от 17.04.2012 г.) (1) Председателят на комисията представя протокола на министъра на културата за утвърждаване в 7-дневен срок след приключване на дейността на комисията.

(2) Протоколът по ал. 1 се утвърждава от министъра на културата или от оправомощен от него заместник-министър.

(3) Предложените с протокола действия и временни мерки за опазване на археологическата ценност са задължителни за изпълнение.

Чл. 28. (1) Националният археологически институт с музей при БАН координира и чрез годишните отчетни сесии методически контролира теренните археологически проучвания в Република България.

(2) Контролът в методическо отношение на текущите теренни археологически проучвания се осъществява от контролна теренна комисия към Съвета за теренни проучвания. Създаването на контролната теренна комисия и нейните функции се регламентират в правилника за дейността на Съвета за теренни проучвания.

Чл. 29. Инспекторатът за опазване на културното наследство в Министерството на културата осъществява контрол за спазването на изискванията на Закона за културното наследство и на издадените въз основа на него актове, свързани с извършване на теренни археологически проучвания.

Чл. 30. (1) Министерството на културата води регистър на специалните технически средства.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 30 от 2012 г., в сила от 17.04.2012 г.) Регистрираните специални технически средства се използват за недеструктивно откриване на недвижими и движими археологически културни ценности на сушата и под водата или за друга специализирана дейност, изрично предвидена в нормативен акт.

(3) (Нова - ДВ, бр. 30 от 2012 г., в сила от 17.04.2012 г.) Специални технически средства, регистрирани за извършване на теренни проучвания, се използват само от лица, посочени в заявлението по чл. 151 ЗКН, и под контрола на научния ръководител.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 30 от 2012 г., в сила от 17.04.2012 г.) Информацията в регистъра се поддържа и съхранява на електронен и хартиен носител.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 30 от 2012 г., в сила от 17.04.2012 г.) Длъжностните лица, които извършват дейностите по вписване в регистъра, се определят със заповед на министъра на културата.

Чл. 31. (1) (Доп. - ДВ, бр. 30 от 2012 г., в сила от 17.04.2012 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) Заявление за вписване в регистъра може да се подава писмено или по електронен път от физически и юридически лица, собственици на специални технически средства, или упълномощени от тях лица. В случаите, когато заявлението се подава по електронен път, се спазват изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, а документите се прилагат във вид на сканирани копия, подписани с електронен подпис.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) Заявлението по ал. 1 се попълва по образец съгласно приложение № 7 и съдържа:

1. данни за заявителя;

2. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2012 г., в сила от 17.04.2012 г.) данни за лицата, които ще използват специално техническо средство, и за тяхната квалификация;

3. точно описание и технически характеристики на специалното техническо средство.

(3) Към заявлението се прилагат:

1. документ, удостоверяващ произхода, придобиването и функционалното предназначение на специалното техническо средство;

2. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) копие на документ за квалификация на лицето по ал. 1, т. 2 в професионално направление "История и археология" или в професионално направление, свързано със съответната специализирана дейност по чл. 152, ал. 3 от ЗКН.

Чл. 32. Въз основа на подаденото заявление длъжностните лица, оправомощени да водят регистъра, образуват преписка, която съдържа заявлението по чл. 31 с приложените към него документи.

Чл. 33. (1) При установяване на нередовности или непълноти в подаденото заявление или в приложените документи се дават указания за тяхното отстраняване в 7-дневен срок от постъпване на заявлението.

(2) Заявителят е длъжен да отстрани нередовностите в 3-дневен срок от получаване на указанията.

(3) При неотстраняване на нередовности или непълноти в заявлението в срока по ал. 2 производството по вписване се прекратява.

Чл. 34. (1) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2024 г., в сила от 23.01.2024 г.) В 14-дневен срок от подаване на заявлението длъжностните лица извършват вписването на специалното техническо средство. За извършеното вписване се издава удостоверение от министъра на културата или от оправомощено от него длъжностно лице по образец съгласно приложение № 5.

(2) При вписване в регистъра всяко специално техническо средство получава регистрационен номер, чиито цифри в последователност посочват поредността на вписването за целия регистър и поредността на вписването за съответната календарна година.

Чл. 35. При промяна на вписаните в регистъра обстоятелства, включително и промяната в собствеността върху специалните технически средства, се подава заявление в 7-дневен срок от настъпването на промяна за отразяване на обстоятелството в регистъра.

Чл. 36. (1) Заличаване на вписано в регистъра специално техническо средство се извършва при:

1. подаване на молба от заявителя, с която се иска заличаване на специалното техническо средство от регистъра, като се посочват причините за това;

2. влязло в сила наказателно постановление, издадено на заявителя за нарушение на Закона за културното наследство.

(2) За заличаването на регистрирано специално техническо средство се издава заповед на министъра на културата или на оправомощено от него длъжностно лице.

(3) (Нова - ДВ, бр. 30 от 2012 г., в сила от 17.04.2012 г.) Заповедта по ал. 2 се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 37. Регистърът се води по образец съгласно приложение № 2 и съдържа информация за:

1. пореден номер на вписване в регистъра;

2. номер на заявлението;

3. данни на заявителя;

4. описание и технически характеристики на специалното техническо средство;

5. трите имена и ЕГН на лицето, което ще използва специалното техническо средство, и данни за неговата квалификация;

6. удостоверение за вписване;

7.уведомление за прекратяване на производството;

8. заповед за заличаване на вписването.

Чл. 38. (1) Регистърът се води в томове, страниците на които се номерират, и съдържа документите от преписката по чл. 32. На корицата на всеки том се отбелязват наименованието на регистъра и номерът на тома.

(2) Непосредствено след вписването в регистъра върху хартиен носител длъжностното лице въвежда данните и в електронния еквивалент.

(3) Допуснатите явни фактически грешки се поправят служебно. Отбелязването и заличаването се извършват по начин, който не засяга целостта на информацията за вписаните вече обстоятелства.