Държавен вестник, брой 89 от 26.X

Чл. 1. С тази наредба се регламентират условията, размерите и редът за изплащане на допълнителното възнаграждение за рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, за военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия.

Чл. 2. За нуждите на тази наредба се вземат предвид следните фактори на работната среда:

1. микроклимат - температура, относителна влажност, скорост на въздуха и топлинно облъчване;

2. химични агенти;

3. шум;

4. вибрации;

5. осветление;

6. електромагнитни полета;

7. йонизиращи лъчения;

8. производствен риск.

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2018 г.) (1) Риск за живота и здравето е налице в случай, че фактор на работната среда по чл. 2, т. 1, 2, 3, 4, 5 и 6 превишава установените нива в раздели I, II и III на приложение № 1 и граничните стойности на химичните агенти във въздуха на работното място, посочени в приложение № 1 от Наредба № 13 от 2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа (ДВ, бр. 8 от 2004 г.). Задължително изискване при определяне на степента на тези рискове за живота и здравето е те да действат не по-малко от половината от законоустановеното служебно/работно време.

(2) Риск за живота и здравето е налице при наличие на някой от факторите на работната среда по чл. 2, т. 7 или 8 съгласно раздели IV и V от приложение № 1.

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2018 г.) Лицата, които получават допълнително възнаграждение по чл. 6, ал. 1, чл. 7, ал. 1, чл. 15, ал. 1, чл. 16, ал. 1 и 2 и чл. 29, ал. 1 от Наредба Н-15 от 2010 г. за условията, размерите и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения за специфични условия при изпълнение на военната служба на военнослужещите и за специфични условия на труд на цивилните служители от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия (обн., ДВ, бр. 36 от 2010 г.; изм., бр. 98 от 2010 г.), не получават допълнително възнаграждение по тази наредба.

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2018 г.) Определяне на наличието на рискове за живота и здравето е резултат от измерване на факторите на работната среда по чл. 2, т. 1 - 7 с издадени протоколи от измерването им и изготвена/преразгледана оценка на риска за здравето и безопасността при работа на военнослужещите и цивилните служители съгласно одобрена от министъра на отбраната методика за оценка на риска.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 01.08.2019 г.) (1) Постоянният секретар на отбраната, командирите (началниците) на военните формирования и ръководителите на структури отправят искания за измерване на факторите на работната среда, действащи на работните места в Министерството на отбраната/военните формирования/структурите, до Научноприложния център по военна епидемиология и хигиена към Военномедицинска академия (НПЦВЕХ - ВМА).

(2) Началникът на НПЦВЕХ - ВМА, писмено уведомява длъжностното лице по ал. 1 за датата на посещението, което не може да бъде по-късно от 30 работни дни от постъпване на искането.

(3) Измерванията се извършват в съответствие с действащото законодателство от длъжностни лица от НПЦВЕХ - ВМА. За резултатите от измерванията се съставят протоколи по образец. Образците на протоколите се разработват от НПЦВЕХ - ВМА, и се обявяват със заповед на началника на Военномедицинска академия.

(4) Протоколите от измерванията се изготвят в срок не по-дълъг от 20 работни дни от посещаването на работните места.

(5) Валидността на протоколите е 3 години от датата на издаването им.

Чл. 7. Когато в резултат на измерването се установи наличие на рискове за живота и здравето за фактори на работната среда по чл. 2, т. 1 - 7, както и при наличие на фактор на работната среда "Производствен риск" длъжностните лица по чл. 6, ал. 1 предприемат мерки по отстраняването, ограничаването или намаляването им посредством организационно-технически мерки, колективни средства за защита и/или лични предпазни средства.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 01.08.2019 г.) Искания за измерване на всички фактори на работната среда, действащи на работните места в Министерството на отбраната/военното формирование/структурата, се отправят в срок не по-късно от три месеца преди изтичане на срока на действие на издадените протоколи.

Чл. 8а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 01.08.2019 г.) (1) При възникването на обстоятелства, които са от естество да повлияят върху фактор на работната среда - въвеждане на нови производствени процеси, оборудване, промяна на организацията на труда, нови сгради и помещения, реконструкция на съществуващи и др., както и при предприемане на мерки по отстраняване, ограничаване или намаляване на рисковете за живота и здравето, длъжностните лица по чл. 6, ал. 1 отправят искане за измерване на конкретния фактор на работната среда за съответните работни места в срок от седем работни дни от възникването на обстоятелствата, съответно от предприемането на мерките.

(2) За измерването се съставя нов протокол, който заменя протокола за измерване на съответния фактор на работната среда по чл. 6, ал. 3. Новият протокол е с валидност до изтичане срока на валидност на заменения протокол.

Чл. 9. (1) Рисковете за живота и здравето се оценяват с оглед изплащане на допълнително възнаграждение за рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени.

(2) На оценка подлежат тези рискове, които въпреки предприетите мерки по отстраняване, ограничаване или намаляване продължават да са налице.

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 01.08.2019 г.) Оценяването на рисковете за живота и здравето се извършва от работна група, назначена със заповед на постоянния секретар на отбраната, командира (началника) на военното формирование или ръководителя на структурата - за работните места съответно в Министерството на отбраната/военното формирование/структурата.

(2) В работната група задължително се включва длъжностното лице по безопасност и здраве при работа.

Чл. 11. (1) Оценката на рисковете за живота и здравето се извършва по работни места в карта за оценка на рисковете за живота и здравето съгласно приложение № 4. Картата служи като първична документация по заплащането на труда.

(2) Когато от длъжностната характеристика е видно, че трудът се полага на няколко работни места, се съставя карта за всяко едно от тях.

(3) На основание на картите по ал. 2 се изготвя обща карта за оценка на рисковете, в която:

1. оценката на рисковете за живота и здравето по чл. 3, ал. 1 се определя като среднопретеглена величина от продължителността на работа на всяко работно място и неговата оценка;

2. оценката на рисковете за живота и здравето по чл. 3, ал. 2 се определя, като се взема по-голямата стойност за факторите "Йонизиращи лъчения" и "Производствен риск".

Чл. 12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 01.08.2019 г.) В картата се отразяват рисковете за живота и здравето по чл. 3, ал. 1, които характеризират работното място не по-малко от половината от законоустановеното работно (служебно) време.

(2) Рисковете за живота и здравето "Йонизиращи лъчения" и "Производствен риск" се отразяват в картата независимо от времето им на действие.

(3) За съставянето на картата се използват приложения № 1 и 2, както и разпоредбите на тази наредба, въз основа на които се определя степента на риск за факторите на работната среда, и приложение № 3, въз основа на което се определят точките, съответстващи на определените степени на риск.

Чл. 13. При определяне степента на риск на фактор на работната среда, който съгласно приложение № 1 има повече от един показател, се взема предвид показателят с най-неблагоприятна характеристика, ако в наредбата не е предвидено друго.

Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2018 г.) Степента на риск на фактора "Микроклимат" се определя от показатели "Температура", "Топлинно облъчване" и като изключение от "Относителна влажност на въздуха".

(2) Когато определящият показател е "Температура", степента на риск се определя поотделно за двата годишни периода - студен и топъл, като се отчита и категорията работа, определена по реда на ал. 3. Когато двата периода са от различна степен, степента на риск на фактора "Микроклимат" е средноаритметично число от двете степени, като в случай че резултатът не е цяло число, се определя по-високата степен на риск.

(3) Категорията на работа се определя според енергоразхода на организма, както следва:

1. лека физическа работа - работа при енергоразход до 210 W, която се извършва в движение, в седнало или стоящо положение и която не изисква системно физическо напрежение или повдигане и пренасяне на тежести;

2. физическа работа от средна тежест - работа при енергоразход над 210 W до 350 W, като такава, свързана с постоянно ходене, пренасяне на неголеми тежести (до 10 кг) и дейности, които се извършват непрекъснато в стоящо положение;

3. тежка физическа работа - работа при енергоразход над 350 W, свързана със системно физическо натоварване, с постоянно придвижване и пренасяне на значителни тежести (повече от 10 кг).

(4) Когато степента на риск на фактора "Микроклимат" се определя от показател "Топлинно облъчване", годишните периоди и категорията работа не се отчитат.

(5) При спазени норми за показатели "Температура" и "Топлинно облъчване" е налице първа степен на риск на фактора "Микроклимат", когато в резултат на технологично изискване се поддържа влажност на въздуха, различна от определените в приложение № 1 норми за този показател.

(6) Извършващите целогодишно дейности на открито полагат труд при втора степен на риск на фактора "Микроклимат", а в случай на нецелогодишна работа на открито (8 месеца) - при първа степен на риск.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2018 г.) Когато по технологична необходимост показател "Относителна влажност на въздуха" е различен от определените допустими или оптимални гранични стойности за относителна влажност на въздуха на работни места, регламентирани в Наредба № РД-07-3 от 2014 г. за минималните изисквания за микроклимата на работните места (ДВ, бр. 63 от 2014 г.), е налице първа степен на риск на фактора "Микроклимат".

(8) През студения период от годината е налице първа степен на риск на фактора "Микроклимат" при извършване на дейности в големи по размер халета (например халета за ремонт на големогабаритни транспортни средства, естакади), където отоплението е невъзможно.

(9) Когато на работни места с източник на явна топлина е констатирано едновременно действие на двата показателя на фактора "Микроклимат" - "Температура" и "Топлинно облъчване", оценката на риска "Микроклимат" е сборът от оценките на степените на риск, произтичащи от двата показателя поотделно, определени съгласно приложение № 3.

(10) Когато по технологична необходимост показател "Температура" е по-нисък от определените граници и липсва степен на риск по показател "Температура", е налице първа степен на риск на фактора "Микроклимат".

(11) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2018 г.) Работни помещения, в които няма производствени източници на топлина показател "Температура" не се оценява независимо от колебанията на температурата в тях през топъл или студен период на годината.

Чл. 15. (1) Степента на риск на фактора "Химични агенти" се определя, както следва:

1. когато е налице регистриран само един химичен агент - определянето на степента на риск на фактора "Химични агенти" е в зависимост от измерената му концентрация и се определя по следния начин:

а) при превишаване до 3 пъти на граничната му стойност (ГС), определена в приложение № 1 (ГС) (включително) - "първа" степен;

б) при превишаване над 3 до 6 пъти ГС (включително) - "втора" степен;

в) при превишаване над 6 до 10 пъти ГС (включително) - "трета" степен;

г) при превишаване над 10 пъти ГС - "четвърта" степен;

2. (изм. - ДВ, бр. 89 от 2018 г.) при наличие на повече от един химичен агент с еднопосочно действие във въздушната среда на работно място се прилага формулата:

където:

С е измерената концентрация на химичен агент във въздушната среда;

ГС - граничната стойност на химичния агент съгласно приложение № 1 от Наредба № 13 от 2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа;

К - коефициентът, изразяващ сумата на съотношенията С към ГС, който определя степента на риск на фактора "Химични агенти" съгласно приложение № 2;

3. когато във въздушната среда се отделят повече от един химичен агент с разнопосочно действие, за всеки един от тях поотделно се определя степента на риск; в този случай в картата за оценка на рисковете за живота и здравето се записва елементът с най-висока степен на риск.

(2) Химичните агенти с еднопосочно и разнопосочно действие се определят от Научноприложния център по военна епидемиология и хигиена към Военномедицинска академия.

(3) Когато във въздушната среда се установи наличието на химични агенти извън посочените в приложение № 1, оценяването се извършва по указания на Научноприложния център по военна епидемиология и хигиена към Военномедицинска академия.

Чл. 16. (1) Степента на риск на фактора "Осветление" се определя от показател "Категория зрителна работа", при положение че е налице отклонение 10 на сто от показател "Минимална допустима осветеност за категория зрителна работа - комбинирано осветление/общо осветление".

(2) При определянето на показател "Категория зрителна работа" не се взема предвид работата с монитори.

(3) Трета степен е степента на риск на фактор "Осветление" за лицата, които водят график в радиолокационни станции и/или радиовисотомери; работещите на тъмно; при производство или обработка на светлочувствителни материали, както и лекари по дентална медицина и хирурзи-оператори.

Чл. 17. (1) Степента на риск на фактора "Вибрации" се определя в зависимост от начина на предаването им върху човека, а именно показател "Вибрации, предавани на системата ръка-рамо" и показател "Вибрации, предавани на цялото тяло".

(2) При наличие и на двата показателя се определя степента на риск за всеки един показател поотделно, като степента на риск за фактора "Вибрации" е по-високата степен на риск за който и да е от показателите.

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2018 г.) Степента на риск на фактор "Шум" се определя съгласно раздел II от приложение № 1.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2018 г.) Риск за живота и здравето, произтичащ от фактор "Шум" по смисъла на тази наредба, е налице, когато експозицията на шум е равна или по-голяма от горните стойности на експозиция за предприемане на действие: 85 dB(A)_eq.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2018 г.) При прилагане на граничните стойности на експозиция на шум специалистите от НПЦВЕХ - ВМА, изчисляват и отразяват в протоколите за измерване на производствен шум действителната експозиция на работещите, като отчитат намаляването на шума от използваните лични предпазни средства за защита на слуха съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредба № 6 от 2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на шум (ДВ, бр. 70 от 2005 г.).

Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 01.08.2019 г.) Степента на риск на фактора "Електромагнитни полета" се определя от действащите на работното място показатели на този фактор - "Електромагнитни полета от 1 Hz до 10 MHz - нетоплинни ефекти", "Електромагнитни полета от 1 Hz до 10 MHz - топлинни ефекти", "Електромагнитни полета от 100 KHz до 300 GHz - топлинни ефекти" съгласно приложение № 1, като се прилага формулата:

където:

С е степента на риска, изразена в %;

А - измерената стойност на конкретно работно място на фактора на работната среда "Електромагнитни полета" (от Протокола за измерване на електромагнитни полета);

В - стойностите за предприемане на действие (от Протокола за измерване на електромагнитни полета).

(2) Когато на работното място действа показател "Лазерни лъчения", степента на риск се определя в зависимост от класа на лазерната система съгласно приложение № 1.

(3) Когато на работното място действат едновременно няколко показателя, се определя степента на риск за всеки един от показателите поотделно, като степента на риск на фактор "Електромагнитни полета" се определя от най-високата степен на риск, произтичаща от който и да е от тези показатели.

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2018 г.) Степента на риск на фактор "Йонизиращи лъчения" се определя съгласно раздел IV от приложение № 1.

Чл. 21. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2018 г.) Степен на риск на фактор "Производствен риск" се определя съгласно раздел V от приложение № 1 за включените в този раздел работни места.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2018 г.) Изброяването в раздел V на приложение № 1 е изчерпателно, като не се допуска приравняване на професии и дейности по аналогия или преценка на работната група по чл. 11.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2018 г.) При положение, че едно работно място съответства на няколко позиции, посочени в раздел V на приложение № 1, се взема предвид тази позиция, която определя най-висока степен на риск за фактор "Производствен риск".

Чл. 22. (1) Степените на риск за живота и здравето по чл. 3, ал. 1 за всеки един от факторите на работната среда поотделно се оценяват с точките, определени в приложение № 3, като сборът от точките дава оценката на рисковете за живота и здравето по чл. 3, ал. 1.

(2) Степените на риск за живота и здравето по чл. 3, ал. 2 за всеки един от факторите на работната среда поотделно се оценяват с точките, определени в приложение № 3, като сборът от точките дава оценката на рисковете за живота и здравето по чл. 3, ал. 2.

Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 01.08.2019 г.) Картата за оценка на рисковете за живота и здравето се подписва от членовете на работната група и се утвърждава от длъжностното лице по чл. 10, ал. 1.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 89 от 2018 г.) След утвърждаване на картите за оценка на рисковете за живота и здравето се изготвя списък на военнослужещите и цивилните служители, работещи при рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени. Списъкът съдържа трите имена, длъжността, номера на картата и оценките от картата.

(3) При съставянето на нови протоколи за измервания, както и при възникване на обстоятелства от естество да повлияят върху фактора на работната среда "Производствен риск" се съставят нови карти за оценка на риска за живота и здравето.

Чл. 24. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 01.08.2019 г.) Допълнително възнаграждение за рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, се изплаща само за дните, през които военнослужещите и цивилните служители са работили при рискове за живота и здравето по чл. 3, ал. 1 през не по-малко от половината от законоустановената продължителност на служебното/работното време.

(2) Допълнително възнаграждение за рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, се изплаща само за дните, през които военнослужещите и цивилните служители са работили при рискове за живота и здравето по чл. 3, ал. 2 - "Йонизиращи лъчения" и/или "Производствен риск", независимо от времето им на действие.

(3) За отчитането на труда при рискове за живота и здравето се водят два вида отчетни ведомости по приложения № 5 и 6.

(4) Допълнителното трудово възнаграждение за рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, се изплаща пропорционално на отработените дни в рамките на месеца.

Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 01.08.2019 г.) Непосредственият командир (началник) води отчетност за отработеното време при рискове за живота и здравето по чл. 3, ал. 1, като отразява във ведомостта по приложение № 5 всеки ден, в който военнослужещият или цивилният служител е работил в тези условия не по-малко от половината от законоустановеното за него работно/служебно време.

(2) Непосредственият командир (началник) води отчетност за отработеното време при рискове за живота и здравето по чл. 3, ал. 2 - "Йонизиращи лъчения" и/или "Производствен риск", като отразява във ведомостта по приложение № 6 всеки ден, в който военнослужещият или цивилният служител е работил в такива условия.

Чл. 26. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 01.08.2019 г.) Допълнително възнаграждение по чл. 24, ал. 1 за пълен работен месец се определя, като сборът от точките на оценката за рисковете за живота и здравето по чл. 3, ал. 1 се умножи по стойността за една точка - 0,25 лв.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 01.08.2019 г.) Допълнително възнаграждение по чл. 24, ал. 2 за пълен работен месец се определя, като сборът от точките на оценката за рисковете за живота и здравето по чл. 3, ал. 2 се умножи по стойността за една точка - 0,25 лв.

(3) Допълнителното възнаграждение за рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, за пълен работен месец се формира от сбора на определените допълнителни възнаграждения по реда на ал. 1 и 2.

Чл. 27. (1) Конкретните размери на допълнителните възнаграждения по чл. 24, ал. 1 и 2 за непълен работен месец се определят в зависимост от броя на работните дни в месеца, в които е полаган труд при рискове за живота и здравето, по формулата:

където:

ДВ е полагащото се допълнително възнаграждение за непълен работен месец по чл. 24, ал. 1 или 2;

А - размерът на допълнителното възнаграждение за пълен работен месец по чл. 26, ал. 1 или 2;

В - работните дни в месеца, изработени при условията на чл. 24, ал. 1 или 2;

С - общият брой на работните дни в месеца.

(2) Полагащото се допълнително възнаграждение за рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, за непълен работен месец се определя от сбора на определените по реда на ал. 1 допълнителни възнаграждения по чл. 24, ал. 1 и 2.

Чл. 28. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 01.08.2019 г.) Допълнителното възнаграждение се изплаща въз основа на ежемесечна заповед на постоянния секретар на отбраната - за военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната (без Щаба на отбраната), началника на отбраната - за военнослужещите и цивилните служители от Щаба на отбраната, командира (началника) на военното формирование - за военнослужещите и цивилните служители от военното формирование и ръководителя на структурата - за военнослужещите и цивилните служители от съответната структура.

(2) Заповедта се издава до 5-о число на месеца, следващ месеца на полагането на труд при рискове за живота и здравето.

Чл. 29. Нарушителите на тази наредба носят дисциплинарна и имуществена отговорност съгласно Кодекса на труда, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за държавния служител.