Държавен вестник, брой 19 от 26.II

Отменено с § 1 от заключителните разпоредби на Постановление № 38 от 18 февруари 2013 г. за приемане на Наредба за реда за установяването и означаването на европейски критични инфраструктури в Република България и мерките за тяхната защита - ДВ, бр. 19 от 26 февруари 2013 г.

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

ПОСТАНОВИ:

Чл. 1. (1) С постановлението се уреждат процедурата за установяването и означаването на европейски критични инфраструктури (ЕКИ), разположени на територията на Република България, и мерките за тяхната защита в секторите енергетика и транспорт.

(2) Подсекторите с ЕКИ се определят от компетентния министър съгласно приложението.

Чл. 2. (1) За установяването на потенциални ЕКИ се прилагат междусекторни и секторни критерии.

(2) Междусекторните критерии са:

1. потенциален брой на загиналите или ранените;

2. икономически последици - оценява се значимостта на икономическите загуби и/или влошеното качество на продукти или услуги, включително възможните последици за околната среда;

3. обществени последици - оценяват се последиците за общественото доверие, физическото страдание и нарушаването на ежедневния живот, включително загубата на основни услуги.

(3) Праговите стойности на междусекторните критерии, определени за всеки конкретен случай от компетентния министър съгласувано със заинтересуваните държави - членки на Европейския съюз (ЕС), се основават на степента на нарушаване или на унищожаване на дадената инфраструктура.

(4) Секторните критерии са определени с Директива 2008/114/ЕО на Съвета от 8 декември 2008 г. относно установяването и означаването на европейски критични инфраструктури и оценката на необходимостта от подобряване на тяхната защита (ОВ, L 345, 23.12.2008) и отчитат характеристиките на отделните сектори с ЕКИ. Съдържанието на критериите е класифицирана информация.

Чл. 3. (1) Установяването на потенциална ЕКИ се извършва от компетентния министър по следния ред:

1. първоначален подбор на критичните инфраструктури в съответния сектор съобразно секторните критерии;

2. от критичните инфраструктури по т. 1 се определят потенциалните ЕКИ, като значимостта на последиците се определя съобразно междусекторните критерии по чл. 2, ал. 2;

3. за потенциалните ЕКИ по т. 2 се отчитат степен на нарушаване, време за възстановяване и наличието на алтернативи.

(2) За всяка установена потенциална ЕКИ се съобщава на държавите - членки на ЕС, които могат да бъдат значително засегнати.

Чл. 4. (1) Потенциалната ЕКИ се означава като ЕКИ след постигане на съгласие с държавите - членки на ЕС, които могат да бъдат значително засегнати.

(2) Компетентният министър уведомява собственика/оператора на инфраструктурата за нейното означаване като ЕКИ. Информацията относно означаването на дадена инфраструктура като ЕКИ е със съответното ниво на класификация по Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) и правото на ЕС.

Чл. 5. (1) Всеки собственик/оператор на означена ЕКИ в тримесечен срок от уведомяването по чл. 4, ал. 2 изготвя операторски план за сигурност на ЕКИ, с който се установяват елементите на ЕКИ и мерките за защита.

(2) Операторският план по ал. 1 задължително съдържа:

1. елементите на критичната инфраструктура;

2. анализ на риска съобразно сценариите за действие при сериозни заплахи, уязвимостта на всеки елемент на ЕКИ, както и възможните последици;

3. мерки и процедури за противодействие:

а) постоянни мерки за сигурност - определят се необходимите инвестиции за сигурност и средствата, които да се използват по всяко време; технически мерки, включително инсталиране на детектори, системи за пожароизвестяване и пожарогасене, уреди за контрол на достъпа, защитни и предпазни средства; организационни мерки, включително процедури за сигнализиране и управление на кризи; мерки за контрол и проверка; комуникация; повишаване на осведомеността и обучение; сигурност на информационните системи;

б) мерки за сигурност, които се привеждат в действие в зависимост от вида и нивото на риска и заплахата.

(3) Собственикът/операторът на означената ЕКИ съгласува операторския план по ал. 1 в едномесечен срок от изготвянето му с министъра на вътрешните работи и с председателя на Държавна агенция "Национална сигурност".

(4) Съгласуваният операторски план по ал. 1 се утвърждава от компетентния министър.

(5) Всеки собственик/оператор на означена ЕКИ в срок до една година въвежда в действие мерките на утвърдения операторски план по ал. 1 и ежегодно го актуализира.

(6) Операторският план по ал. 1 представлява класифицирана информация.

Чл. 6. (1) Всеки собственик/оператор на означена ЕКИ определя служител за връзка по сигурността, който е и точка за контакт между него и компетентния министър.

(2) В едномесечен срок след утвърждаването на операторския план по чл. 5, ал. 1 собственикът/операторът на означена ЕКИ информира компетентния министър за лицето, определено за служител за връзка по ал. 1.

(3) Информацията, предавана между служителя за връзка по ал. 1, собственика/оператора на означена ЕКИ и компетентния министър, е със съответното ниво на класификация съгласно ЗЗКИ и правото на ЕС.

(4) Служителят за връзка по ал. 1 информира незабавно съответния министър при установяване на рискове и заплахи за съответната ЕКИ.

Чл. 7. (1) Министърът на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице е национална точка за контакт за Република България по защитата на ЕКИ.

(2) Министърът на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице координира въпросите по защитата на ЕКИ в Република България с останалите държави - членки на ЕС, и с Европейската комисия.

(3) Националната точка за контакт по ал. 1 ежегодно информира Европейската комисия за:

1. броя на означените ЕКИ по сектори и броя на държавите членки, зависими от всяка означена ЕКИ;

2. броя на инфраструктурите по сектори, за които са проведени обсъждания относно праговете на междусекторните критерии.

Чл. 8. (1) В срок една година след означаването на ЕКИ компетентният министър извършва оценка на заплахите в подсекторите с ЕКИ и упражнява постоянен контрол.

(2) Компетентният министър на всеки две години чрез националната точка за контакт по чл. 7, ал. 1 представя на Европейската комисия доклад относно видовете уязвими места, заплахи и рискове, открити за секторите с ЕКИ.

Чл. 9. Писмена или устна информация за защитата на критичните инфраструктури, която е представена на други държави - членки на ЕС, или на Европейската комисия, се използва само за целите на защита на критичните инфраструктури.