Държавен вестник, брой 11 от 4.II

Чл. 1. С наредбата се уреждат условията и редът за дейността на животновъдните стопанства в планинските и другите необлагодетелствани райони.

Чл. 2. (1) Животновъдните стопанства за отглеждане на селскостопански животни в планински райони и други необлагодетелствани райони се класифицират в три категории:

1. лично стопанство;

2. фамилна ферма;

3. промишлена ферма.

(2) В планинските райони попадат землищата на населените места, които отговарят поне на един от критериите, посочени в чл. 3 от Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват (ДВ, бр. 20 от 2008 г.).

Чл. 3. (1) Личното стопанство е животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация.

(2) Фамилната ферма по смисъла на тази наредба е животновъден обект, в който животните се отглеждат по традиционния за региона начин, а производствените процеси се изпълняват от членовете на една фамилия без използване на наемен труд. Наемен труд е допустим само за извършване на сезонни полеви дейности.

(3) Фамилната ферма за отглеждане на селскостопански животни:

1. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2013 г., в сила от 29.10.2013 г.) отговаря на изискванията на чл. 2, ал. 1, чл. 3, ал. 1, 6, 7 и 8,чл. 4, ал. 1, т. 2, 3 и 7 от Наредба № 44 от 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти (обн., ДВ, бр. 41 от 2006 г.; изм., бр. 102 от 2006 г., бр. 40, 48 и 90 от 2008 г. и бр. 50 от 2010 г.);

2. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2013 г., в сила от 29.10.2013 г.) отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 3 и чл. 10, т. 4 от Наредба № 44 от 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти.

(4) Промишлената ферма в планинските и другите необлагодетелствани райони отговоря на изискванията на Наредба № 44 за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти.

Чл. 4. (1) Животновъдните стопанства по чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 се регистрират съгласно чл. 51 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, а промишлените ферми по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2013 г., в сила от 29.10.2013 г.) Стопанствата по чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 трябва да отговарят на изискванията за защита и хуманно отношение при отглеждане на селскостопанските животни.

(3) Новоизграждащите се животновъдни стопанства, които са в регулация, трябва да са на разстояние минимум 15 м от парцелната граница.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2013 г., в сила от 29.10.2013 г.) Местата за временно съхранение на оборския тор в животновъдните стопанства по чл. 2, ал. 1 се изграждат на разстояние не по-малко от 10 м от естествени водоеми или изградени за битови нужди водохранилища. Ферми, разположени в нитратно уязвимите зони, спазват изискванията на Наредба № 2 от 2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници (ДВ, бр. 27 от 2008 г.) освен в случаите при сключен договор с оператор за ежедневно извозване на торовите маси.

Чл. 5. (1) Според начина на проектиране и изграждане сградите в животновъдните стопанства за отглеждане на селскостопански животни в планински и други необлагодетелствани райони са:

1. закрити;

2. полуоткрити;

3. открити.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2013 г., в сила от 29.10.2013 г.) Сградите по чл. 2, ал. 1, т. 1 трябва да осигуряват условия, обезпечаващи оптимална жизнена среда, според специфичните изисквания на породата.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2013 г., в сила от 29.10.2013 г.) Когато технологията на отглеждане на животните изисква отглеждането им за период, по-дълъг от 180 дни, извън животновъдното стопанство, собственикът или ползвателят води дневник, в който отбелязва периода за използване на стопанството и извеждането им на пасище.

Чл. 6. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 94 от 2013 г., в сила от 29.10.2013 г.) При целогодишно пасищно отглеждане на селскостопанските животни собствениците или ползвателите на обектите трябва да осигуряват съоръжения за съхранение на фуража за изхранване на животните през зимния период.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2013 г., в сила от 29.10.2013 г.) При отглеждане на млечни животни в планинските и другите необлагодетелствани райони се допуска доене на животните на пасището, като добитото сурово мляко се транспортира до фермата и/или млекосъбирателния пункт до 2 часа от добива съгласно изискванията на Регламент (ЕО) 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход (OB, бр. L 139 от 30.04.2004 г.).

Чл. 8. (1) При пасищно отглеждане на селскостопанските животни фермерите прилагат ротационен принцип на използването на пасищата с цел опазване на тревостоя и осигуряване на необходимата пасищна норма за животно.

(2) Пасищната норма се определя от продължителността на пасищния период, дневната дажба от зелена маса, средния добив на зелена маса от декар пасище и количеството неизпасана тревна маса.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2013 г., в сила от 29.10.2013 г.) За да бъдат подпомагани собствениците или ползвателите на животновъдните стопанства в планинските и необлагодетелстваните райони, трябва да поддържат използваните от тях пасища в добро земеделско и екологично състояние в съответствие с изискванията по раздел V на Наредба № 5 от 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища (обн., ДВ, бр. 22 от 2010 г.; изм., бр. 34 от 2010 г.).

Чл. 9. При извършване на директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход до краен потребител стопанствата от планинските и другите необлагодетелствани райони изпълняват изискванията на Наредба № 26 от 2010 г. за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход (ДВ, бр. 84 от 2010 г.).

Чл. 10. (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2013 г., в сила от 29.10.2013 г.) Собствениците или ползвателите на животновъдни стопанства в планинските и другите необлагодетелствани райони водят:

1. регистър, в който вписват номерата на ушните марки на животните, отглеждани на пасището, датата на изкарване и приблизителната дата на прибиране от пасището, както и номера на пасището или името на местността;

2. дневник за извършените ветеринарномедицински мероприятия.

Чл. 11. (1) Заплождането на животните трябва да протече в оптимални срокове, без да се затруднява отглеждането на приплодите и да се осигури оптималното им развитие.

(2) При естествено покриване трябва да се използват мъжки разплодни животни, показвали отрицателни резултати при изследване за туберкулоза, бруцелоза, ензоотична левкоза, лептоспироза и инфекциозен ринотрахеит за бици, бруцелоза и заразен епидидимит за кочове и бруцелоза за пръчове. Тези животни могат да се използват максимум две последователни години в едно стадо с цел избягване на стихийното родствено покриване.

(3) Мъжки разплодни животни, които не отговарят на изискванията на ал. 2, не трябва да бъдат допускани в стадо с наличие на женски животни.

(4) За изкуствено осеменяване и естествено покриване се използват само мъжки разплодни животни, вписани в Националния регистър на мъжките разплодни животни в съответствие с чл. 18, ал. 6 от Закона за животновъдството.

Чл. 12. (1) Животновъдните стопанства в планинските и другите необлагодетелствани райони се подпомагат от национални, европейски и други фондове за компенсиране на допълнителните разходи по извършване на дейността при неблагоприятни условия и с цел стимулиране поддържането и съхранението на планинските агроекосистеми, съхраняване на местните традиции, бит, култура и ландшафт, местни породи животни съгласно общите условия и ред на определените схеми за финансиране.

(2) Финансово подпомагане се предоставя на промишлени и фамилни ферми, отговарящи на изискванията на чл. 3, отглеждащи животни от традиционни за региона местни автохтонни и млечни породи или месодайни породи, с продължителност на пасищния период не по малко от 90 дни в годината.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2019 г.) Списъкът на породите по ал. 2 се изготвя от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) и се утвърждава от министъра на земеделието, храните и горите.

(4) Породната принадлежност на животните по ал. 2 се удостоверява: за племенните животни - със сертификат от развъдните организации, заверен от ИАСРЖ; за стоковите животни - с удостоверение, издадено от ИАСРЖ.

(5) С цел стимулиране на сдружаването на фермерите и извършване на дейности по съхраняване на традиционните за регионите породи племенните животни се подпомагат допълнително в размер от 50 до 100 % от помощта, предоставяна за стоковите животни.

(6) Автохтонните породи се подпомагат при условие, че не получават друго подпомагане за съхраняване на генофонда.