Държавен вестник, брой 3 от 11.I

Чл. 1. С тази наредба се уреждат:

1. редът и начинът на функциониране на националната система за мониторинг на шума в урбанизираните територии, наричана по-нататък "национална система за мониторинг на шума";

2. изискванията за провеждане на собствен мониторинг и предоставяне на информация от промишлените източници на шум в околната среда.

Чл. 2. Целта на наредбата е оценката на шумовото натоварване в урбанизираните територии, създавано от основните източници на шум.

Чл. 3. Оценката на шумовото натоварване се извършва въз основа на стойностите на показателите за шум.

Чл. 4. Дейностите на националната система за мониторинг на шума са:

1. провеждане на системни наблюдения за определяне състоянието на шумовото натоварване;

2. обработване, анализиране и съхраняване на информацията за състоянието на шумовото натоварване;

3. осигуряване на достоверност на данните от стратегическите карти за шум и предоставяне на информация за разработване на планове за действие за намаляване на шумовото натоварване;

4. осигуряване на информация при извършване на оценка на вредните ефекти на шума върху здравето на населението;

5. осъществяване на информационен обмен.

Чл. 5. (1) Националната система за мониторинг на шума обхваща всички агломерации и преминаващите през тях участъци от основните пътища, основните железопътни линии и основните летища, както и промишлените източници на шум.

(2) В националната система за мониторинг на шума могат да бъдат включени и други по-малки населени места след мотивирано предложение на директора на съответната регионална инспекция по опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ), на чиято територия се намира населеното място, до главния държавен здравен инспектор.

Чл. 6. (1) Националната система за мониторинг на шума включва пунктове, разпределени, както следва:

1. в райони, прилежащи към пътни, железопътни и въздушни трасета;

2. в райони на промишлени източници на шум;

3. в райони на обекти, подлежащи на усилена шумозащита.

(2) Броят, разположението и разпределението на пунктовете за мониторинг на шума, както и периодичността на измерванията и/или изчисленията се определят по методика, утвърдена от министъра на здравеопазването.

Чл. 7. Дейността на националната система за мониторинг на шума се организира на национално и регионално ниво.

Чл. 8. Директорът на Националния център по опазване на общественото здраве (НЦООЗ) организира и ръководи методически националната система за мониторинг на шума.

Чл. 9. Директорите на РИОКОЗ организират и провеждат мониторинга на шума в урбанизираните територии по чл. 5.

Чл. 10. (1) За урбанизираните територии по чл. 5 се изготвят програми за мониторинг на шума.

(2) Програмите по ал. 1 съдържат:

1. описание на обекта на мониторинг;

2. брой и разположение на пунктовете за мониторинг;

3. наблюдавани показатели;

4. период на извършване на измерванията - време на денонощието, сезон, честота на отчитане на резултатите;

5. териториален обхват;

6. кадрово осигуряване;

7. използвани методи (измерване и/или изчисление).

(3) Програмите за мониторинг на шума в урбанизираните територии се изготвят от РИОКОЗ, на чиято територия се намират, и се утвърждават от главния държавен здравен инспектор.

Чл. 11. Програмите за мониторинг на шума се актуализират след мотивирано предложение от директора на РИОКОЗ или кмета на съответната община и се утвърждават от главния държавен здравен инспектор.

Чл. 12. Измерванията и/или изчисленията в пунктовете за мониторинг на шума се извършват от акредитирани лаборатории. Резултатите от измерванията и/или изчисленията се записват в протоколите съгласно приложения № 1 и 2.

Чл. 13. Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве:

1. създават база данни, в която събират данните от всички измервания и/или изчисления, извършвани в пунктовете за мониторинг на шума, разположени на тяхната територия;

2. изготвят годишни доклади с анализ и оценка на шумовото натоварване за съответната урбанизирана територия;

3. предоставят данните по т. 1 с докладите по т. 2 в НЦООЗ в срок до 15 декември на същата календарна година.

Чл. 14. Националният център по опазване на общественото здраве изготвя обобщен годишен доклад за шумовото натоварване в урбанизираните територии като част от годишния доклад за състоянието на здравето на гражданите и го изпраща в Министерството на здравеопазването в срок до два месеца след изтичане на календарната година.

Чл. 15. Информацията от националната система за мониторинг на шума е публична и се съхранява на национално ниво в НЦООЗ и на регионално ниво - в РИОКОЗ.

Чл. 16. (1) Измерванията и/или изчисленията на показателите за шум, излъчван от промишлени източници, са:

1. собствени периодични измервания, които се възлагат от оператора на промишления източник по смисъла на Закона за опазване на околната среда (ЗООС);

2. контролни измервания, които се възлагат от министъра на околната среда и водите, директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) или упълномощени от тях длъжностни лица.

(2) Измерванията по ал. 1 се извършват от акредитирани лаборатории.

Чл. 17. (1) Текущият контрол на шума от промишлени източници се извършва по предварително изготвени годишни графици.

(2) Годишните графици по ал. 1 се изготвят от РИОСВ, на чиято територия са разположени съответните промишлени източници, и се съгласуват с Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) като неразделна част от Годишния план за контролната дейност на РИОСВ.

(3) Контролни измервания извън предвидените с годишните графици по ал. 1 могат да се извършват:

1. по преценка на компетентните органи по чл. 16, ал. 1, т. 2;

2. по искане на засегната общественост по смисъла на ЗООС .

Чл. 18. (1) Собствените периодични или контролните измервания се провеждат при следните условия:

1. установен технологичен режим на експлоатация на съответните източници;

2. мощност (капацитет/производителност) на съответната инсталация не по-малка от 70 % от максималната такава за периода на измерванията.

(2) Изключение от изискването по ал. 1, т. 2 се допуска за инсталации, които в продължение на не по-малко от 6 месеца преди измерването са работили с по-ниска мощност (капацитет/производителност) от изискванията по ал. 1, т. 2 и за периода на измерването е осигурена работа на всички съоръжения, източници на шум.

(3) Документите, доказващи обстоятелствата по ал. 2, се представят от оператора на промишления източник при измерването и са неразделна част от протоколите по чл. 19.

(4) За промишлени източници с различни режими на експлоатация собствените периодични или контролни измервания се извършват за всеки един експлоатационен режим.

Чл. 19. (1) Собствените периодични или контролни измервания се провеждат в присъствието на законния представител на оператора или упълномощено от него лице.

(2) Данните за промишления източник, условията на провеждане на измерванията и констатираните резултати от измерването се отразяват в протокол съгласно приложение № 3.

(3) Протоколът по ал. 2 се подписва от лицето, извършило измерванията, и от законния представител на оператора или упълномощено от него лице.

(4) В случай че законният представител на оператора или упълномощеното от него лице откаже да подпише протокола по ал. 2, протоколът се подписва от свидетел, присъствал при извършване на измерванията.

(5) Резултатите от собствените периодични или контролни измервания се отразяват в протоколи от лабораторни изпитвания съгласно приложение № 4. Неразделна част от протокола е протоколът по ал. 2 и план-скица на територията на промишления източник в мащаб или скица с нанесени размери.

Чл. 20. При извършване на собствените периодични или контролните измервания длъжностните лица от акредитирани лаборатории определят за всеки конкретен случай:

1. измерителния контур и разположението на измерителните точки;

2. нивата на шума в местата на въздействие - чрез директно измерване или чрез изчисление по методиката по т. 4.5 на приложение № 3 от Наредба № 6 от 2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и вредните ефекти от шума върху здравето на населението (ДВ, бр. 58 от 2006 г.) (Наредба № 6 от 2006 г.).

Чл. 21. (1) При извършване на контролни проверки на място длъжностните лица, упълномощени от директорите на РИОСВ, установяват:

1. наличието на условията за провеждане на контролни измервания съгласно чл. 18;

2. режима на работа, местоположението, типа и състоянието на съоръженията, свързани с дейността, причиняваща шум в околната среда;

3. типа и състоянието на техническите средства за намаляване на вредното въздействие на шума при наличие на такива;

4. пълнотата и качеството на данните от собствени измервания при наличие на задължение за провеждането им.

(2) За резултатите от извършената контролна проверка по ал. 1 се съставя протокол за проверка в два еднообразни екземпляра.

(3) Проверката се извършва в присъствието на законния представител на оператора или упълномощено от него лице.

(4) Когато законният представител на оператора или упълномощено от него лице откаже да присъства при проверката, тя се извършва в присъствието на свидетел.

(5) Когато превишаването на граничните стойности на нивата на шума се установява въз основа на извършени собствени периодични измервания (СПИ), се съставя констативен протокол за превишаване на граничните стойности на нивата на шума, без да се извършва проверката по ал. 1.

Чл. 22. (1) При констатирано превишаване на граничните стойности на нивата на шум въз основа на протокола за проверка по чл. 21, ал. 2 и протоколите от лабораторните изпитвания по чл. 19 длъжностното лице по чл. 21, ал. 1 съставя констативен протокол за превишаване на граничните стойности на нивата на шума на основание чл. 28 от Закона за защита от шум в околната среда (ЗЗШОС).

(2) Констативният протокол по ал. 1 се съставя в два еднообразни екземпляра.

(3) Констативният протокол се съставя в присъствието на законния представител на оператора или на упълномощено от него лице.

(4) Когато законният представителят или упълномощеното от него лице откаже да присъства при съставянето и не се яви в срок до пет работни дни от получаването на писмена покана, протоколът се съставя в негово отсъствие и в присъствието на свидетел.

(5) Констативният протокол се съставя в срок до двадесет работни дни от получаването от контролния орган на протоколите от лабораторните изпитвания по чл. 19.

Чл. 23. (1) Когато превишаването на граничните стойности на нивата на шума се установява въз основа на извършени собствени периодични измервания, длъжностното лице по чл. 21, ал. 1 съставя констативен протокол въз основа на протоколите от лабораторните изпитвания по чл. 19.

(2) Констативният протокол по ал. 1 се съставя по реда на чл. 22, ал. 2 - 4 в срок до тридесет дни от датата на получаването на резултатите от собствени периодични измервания по чл. 30.

(3) Длъжностното лице по чл. 21, ал. 1 връща доклада за СПИ по чл. 30 за преработване в случаите, когато:

1. собствени периодични измервания не са извършени по методиката по т. 4.5 на приложение № 3 от Наредба № 6 от 2006 г.;

2. протоколите от лабораторни изпитвания не отговарят на изискванията на чл. 19;

3. местата на въздействие не отговарят на определението по т. 6 в § 1 от допълнителната разпоредба;

4. местоположението на местата на въздействие не отговаря на съответната територия или устройствена зона съгласно таблица № 2 на Наредба № 6 от 2006 г;

5. липсва валиден сертификат за акредитация от страна на лабораторията, извършила измерванията.

(4) В случаите по ал. 3 директорът на РИОСВ дава мотивирано указание за отстраняване на установените несъответствия.

Чл. 24. (1) Въз основа на констативния протокол по чл. 22 или 23 длъжностното лице по чл. 21, ал. 1 съставя акт за установяване на административно нарушение по реда на чл. 42 от Закона за административните нарушения и наказания.

(2) Актът по ал. 1 се изготвя в срок до десет работни дни от връчване на констативния протокол.

Чл. 25. (1) Министърът на околната среда и водите или директорът на РИОСВ издава наказателно постановление на основание чл. 37 ЗЗШОС въз основа на акта за установяване на административно нарушение по чл. 24.

(2) Министърът на околната среда и водите утвърждава със заповед образци на протокола за проверка, констативния протокол и наказателното постановление.

Чл. 26. При контролни или собствени измервания граничните стойности на еквивалентните нива на шума не са превишени, когато едновременно:

1. еквивалентните нива на шума по границата на промишлената площадка, намираща се в урбанизирана територия, не превишават граничните стойности за производствено-складови територии и зони съгласно таблица № 2 на Наредба № 6 от 2006 г.;

2. еквивалентните нива на шума в местата на въздействие не превишават граничните стойности за съответната територия или устройствена зона съгласно таблица № 2 на Наредба № 6 от 2006 г.;

Чл. 27. Операторът на промишления източник извършва собствени периодични измервания на показателите за шум:

1. при въвеждане в експлоатация на нов промишлен източник, както и след смяна на производствената техника и/или промяна в условията на експлоатация на производственото оборудване;

2. за действащи промишлени източници - не по-малко от един път в рамките на две последователни календарни години;

3. в съответствие с условията, определени в решения по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционни предложения по чл. 99 ЗООС и издадените комплексни разрешителни по чл. 117 ЗООС .

Чл. 28. Собственикът или ползвателят на летище извършва собствени непрекъснати измервания на показателите за шум, включително регистриране, обработка и съхранение на резултатите, с автоматични средства за измерване и регистрация в случаите, когато:

1. летището е основно по смисъла на ЗЗШОС;

2. е констатирано превишаване на граничните стойности на показателите за шум за дадена агломерация или части от нея, резултат от дейността на летището.

Чл. 29. Автоматичните средства за измерване по чл. 28 отговарят на следните изисквания:

1. измерват и съхраняват нивото на шум в 1/2- или 1-секунден интервал;

2. изчисляват показателите за шум - еквивалентно ниво Leq и максимално ниво Lmax;

3. съхраняват информацията в база данни;

4. регистрират шумови събития, предизвикани от кацащи, излитащи и прелитащи въздухоплавателни средства, както и на времевите параметри на регистрираните събития;

5. имат възможност за автоматично калибриране.

Чл. 30. (1) Резултатите от собствените периодични измервания се представят в РИОСВ, на чиято територия е разположен промишленият източник, под формата на доклад до един месец след провеждане на измерването на хартиен и електронен носител.

(2) Докладът по ал. 1 съдържа следната информация:

1 наименование, ЕИК/БУЛСТАТ, седалище и адрес на юридическото лице или име, адрес и ЕГН на физическото лице;

2. лице за контакти - телефон, факс и др.;

3. описание на основните инсталации и съоръжения, генериращи шум в границите на промишления източник, и карта с разположението им;

4. протоколите по чл. 19.

(3) За оператори с издадено комплексно разрешително резултатите по ал. 1 се включват в годишните доклади по чл. 125, т. 5 ЗООС при спазване на ал. 2, т. 3 и 4.

Чл. 31. (1) Резултатите от собствените непрекъснати измервания се представят на РИОСВ, на чиято територия е разположено летището, под формата на:

1. тримесечни доклади не по-късно от 20 дни след изтичане на тримесечието;

2. годишен доклад не по-късно от три месеца след изтичане на съответната календарна година.

(2) При необходимост РИОСВ изисква допълнителни данни от провежданите собствени непрекъснати измервания от собственика, съответно ползвателя на летището.

Чл. 32. (1) Тримесечните доклади по чл. 31, ал. 1, т. 1 съдържат следната информация:

1. собственик или ползвател, име и адрес на летището - източник на шум;

2. лице за контакти - телефон, факс и др.;

3. типове въздухоплавателни средства, опериращи на летището;

4. денонощни, дневни, вечерни и нощни нива на шума, разпределени по дни от месеците;

5. брой въздухоплавателни средства по направления за отлитане и долитане над пунктовете за мониторинг;

6. брой превишения на граничните стойности на показателите за шум и тип на въздухоплавателното средство, предизвикало превишението;

7. брой отклонения на въздухоплавателните средства от регламентираните направления за отлитане и долитане на летището.

(2) Годишният доклад по чл. 31, ал. 1, т. 2 съдържа:

1. обобщена информация по тримесечия, която включва информация от докладите по ал. 1;

2. картен материал с контурите на авиационния шум за лятно и зимно разписание на полетите в диапазон през 5 dB(A).

Чл. 33. (1) Годишният доклад за резултатите от контрола на промишлените източници на шум в околната среда се изготвя като част от годишния отчет на РИОСВ и се изпраща в срок до 6 месеца след изтичане на съответната календарна година в ИАОС на хартиен и електронен носител.

(2) Годишните доклади за резултатите от собствените измервания се обобщават от РИОСВ, на чиято територия са разположени промишлените източници. Докладите се изпращат в срок до 6 месеца след изтичане на съответната календарна година в ИАОС на хартиен и електронен носител.

Чл. 34. На основата на докладите по чл. 32 и 33 ИАОС създава и поддържа база данни за резултатите от собствените периодични, собствените постоянни и контролните измервания, включително за осъществяване на дейността по чл. 12, т. 2 ЗЗШОС.