Държавен вестник, брой 86 от 1.XI

Чл. 5. (1) Многопрофилна болница е лечебно заведение, което има отделения или клиники най-малко по две медицински специалности.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) Специализирана болница е лечебно заведение, което има отделения или клиники по една медицинска или дентална специалност. В специализирана болница могат да се откриват структури и по други специалности с преобладаваща хирургична, терапевтична, клинико-диагностична или друга насоченост и по анестезиология и интензивно лечение, осигуряващи осъществяването на специалността, по която болницата е специализирана, при условията на съответните медицински стандарти.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) Медицинските и денталните специалности по ал. 1 и 2 са специалностите от номенклатурата, определена с Наредба № 1 от 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването (ДВ, бр. 7 от 2015 г.).

(4) (Отм. с Решение № 15323 от 22.11.2011 г. на ВАС - ДВ, бр. 15 от 2012 г.)

(5) (Отм. - ДВ, бр. 22 от 2016 г.)

Чл. 6. (1) Болницата се състои от следните функционално обособени структурни блокове:

1. консултативно-диагностичен;

2. стационарен;

3. административно-стопански.

(2) В консултативно-диагностичния блок се включват:

1. (нова - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) регистратура;

2. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) консултативни кабинети;

3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) медико-диагностични и/или медико-технически лаборатории;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) отделения без легла;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) спешно отделение с легла за диагностично изясняване до 24 часа в случай, че болницата е разкрила такова.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) Стационарният блок включва клиники и/или отделения с легла, а при необходимост - и клиники/отделения без легла по чл. 9, ал. 2.

(4) Административно-стопанският блок се състои от административни, стопански и обслужващи звена.

(5) В болници, в които се извършват оперативни дейности, се създават необходимият вид и брой операционни зали.

(6) Лечебните заведения за болнична помощ могат да откриват аптеки за задоволяване на собствените си нужди.

Чл. 7. (1) (Доп. - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) Основно диагностично-лечебно структурно звено в лечебните заведения за болнична помощ е отделението (клиниката) с легла, което се състои от болнични стаи, диагностични кабинети, манипулационни зали и помощни помещения.

(2) Отделението (клиниката) се открива по определена медицинска или дентална специалност или по обособена дейност/дейности в определена медицинска/дентална специалност. В отделението (клиниката) могат да се извършват диагностично-лечебни дейности и от друга специалност само ако това е допустимо от съответните медицински стандарти.

(3) В клиниката могат да се откриват отделения, когато това е предвидено в правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.

Чл. 7а. (Нов - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) (1) В клиниката/отделението с легла се разкриват болнични легла.

(2) В зависимост от вида на осъществяваните медицински дейности в клиниката/отделението могат да бъдат разкривани:

1. болнични легла за активно лечение:

а) интензивни;

б) акушеро-гинекологични;

в) педиатрични;

г) терапевтични;

д) хирургични;

2. болнични легла за дългосрочни грижи:

а) за продължително лечение;

б) за палиативно лечение;

3. болнични легла за рехабилитация;

4. психиатрични болнични легла.

Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) Броят и видът на болничните клиники/отделения и на разкритите в тях болнични легла се определят според конкретните нужди на лечебния процес и се регламентират в правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.

(2) Броят на леглата в отделенията (клиниките) не може да бъде по-малък от 5, освен ако със съответния медицински стандарт не е определен по-голям брой.

(3) Изискванията за минимален брой легла по ал. 2 не се отнасят за отделенията (клиниките) за интензивно лечение и за оказване на родилна помощ.

(4) С медицинските стандарти могат да бъдат въвеждани изисквания за максимален брой легла, които могат да бъдат разкривани в отделенията (клиниките).

Чл. 8а. (Нов - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) (1) Лечебните заведения за болнична помощ са длъжни да осигурят не по-малко от 10 на сто от общия брой болнични легла за активно лечение във всяка болнична структура, с изключение на болничните структури по медицинска онкология, лъчелечение и нуклеарна медицина, за прием на пациенти в спешно състояние.

(2) Лечебните заведения за болнична помощ поддържат актуална информация за свободните болнични легла по видове и я предоставят ежедневно на регионалните здравни инспекции.

(3) Регионалните здравни инспекции осигуряват достъп на центровете за спешна медицинска помощ до информацията по ал. 2.

Чл. 8б. (Нов - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) (1) Лечебните заведения за болнична помощ могат да променят броя на разкритите болнични легла в клиниките/отделенията си с легла веднъж годишно в периода от 1 до 31 януари с изключение на случаите на разкриване на нови медицински дейности по смисъла на § 1 от допълнителната разпоредба на Закона за лечебните заведения.

(2) В случаите по ал. 1 лечебните заведения уведомяват регионалните здравни инспекции за промяната в срок до 5 дни от извършването ѝ, като представят и обосновка на необходимостта от нея.

(3) В случаите по ал. 2 регионалните здравни инспекции извършват анализ на използваемостта на болничните легла по видове и медицински дейности в лечебните заведения в областта и го представят на министъра на здравеопазването с доклад в срок до 15 февруари. В анализа се включват и предложенията и обосновките по ал. 2.

(4) Докладите по ал. 3 се предоставят на комисията по чл. 32, ал. 1 от Закона за лечебните заведения за преценка на необходимостта от частична актуализация на Националната здравна карта в случаите, определени с методиката по чл. 29, ал. 6 от Закона за лечебните заведения.

Чл. 8в. (Нов - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) (1) Лечебните заведения за болнична помощ могат да увеличават временно броя на болничните легла в клиниките/отделенията си при възникване на бедствие и при обявяване на извънредна епидемична обстановка.

(2) Лечебните заведения по ал. 1 могат да намаляват временно броя на болничните легла в клиниките/отделенията си в случаите на внезапно настъпили обстоятелства, свързани с невъзможност за осигуряване на необходимия медицински или друг персонал, оборудване или инфраструктура.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 лечебните заведения уведомяват регионалните здравни инспекции за временната промяна в срок до 48 часа от извършването ѝ, като представят и обосновка на необходимостта от нея. В уведомлението се посочват и видът на леглата, които се увеличават/намаляват временно, причините за временното увеличаване/намаляване и срокът, за който е предприето увеличаването/намаляването, който не може да бъде по-дълъг от 6 месеца.

(4) В случай че временното увеличаване на болничните легла не бъде преустановено с изтичане на посочения в уведомлението по ал. 3 срок или след отпадането на причините, посочени в ал. 1, когато отпадането им настъпи преди изтичането на срока от уведомлението, лечебното заведение привежда броя на леглата в съответствие с броя на разкритите легла по правилника за устройството, дейността и вътрешния си ред в срок до 5 дни от изтичането на срока на временното им увеличаване или отпадането на причините, посочени в ал. 1, и уведомява регионалната здравна инспекция за това.

(5) В случай че временното намаляване на болничните легла не бъде преустановено в посочения в уведомлението по ал. 3 срок, лечебното заведение привежда броя на леглата по правилника за устройството, дейността и вътрешния си ред в съответствие с намаления фактически брой на леглата в срок до 5 дни от изтичането на срока на временното им намаляване и уведомява регионалната здравна инспекция за това.

(6) В случаите, когато намаляването на леглата по ал. 5 води до намаляване на броя легла за болнично лечение под определените с Националната здравна карта потребности от легла за болнично лечение и медицински дейности по видове и нива на компетентност за съответната област, регионалната здравна инспекция изготвя доклад и го предоставя на министъра на здравеопазването в срок до 5 дни от получаване на уведомлението.

(7) Докладите по ал. 6 се предоставят на комисията по чл. 32, ал. 1 от Закона за лечебните заведения за преценка на необходимостта от частична актуализация на Националната здравна карта в случаите, определени с методиката по чл. 29, ал. 6 от Закона за лечебните заведения.

Чл. 9. (1) (Доп. - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) В зависимост от нуждите на диагностично-лечебния процес в болницата дейността по специалностите медицинска имунология, образна диагностика, трансфузионна хематология и клинична патология и съдебна медицина може да се извършва в лаборатории и/или отделения без легла при спазване на изискванията на съответния медицински стандарт.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) Дейностите по медицинска онкология, лъчетерапия, нуклеарна медицина, физикална и рехабилитационна медицина, психиатрия, диализно лечение, анестезиология и по всяка друга специалност, с изключение на спешната медицина, които изискват престой на пациента не по-дълъг от 12 часа, могат да се осъществяват и в отделения/клиники без легла.

(3) (Нова - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) В случаите по ал. 2 с правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение се регламентира необходимият брой разкрити места за краткотраен престой на пациенти, по отношение на които се извършват съответните дейности.

(4) (Нова - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) Промени в броя на разкритите места за краткотраен престой се извършват по реда на чл. 8б, ал. 1 - 3 и чл. 8в, ал. 1 - 5. В случаите, в които промените в местата за краткотраен престой могат да доведат до промени в планираните с Националната здравна карта медицински дейности, се прилагат съответно чл. 8б, ал. 4 и чл. 8в, ал. 6 и 7.

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) Отделението (клиниката) и лабораторията се оборудват по начин, позволяващ на болничните лекари (лекари по дентална медицина) с помощта на други медицински и немедицински специалисти и помощен персонал максимално ефективно да диагностицират и лекуват пациентите.

(2) Оборудването и апаратурата, необходими за осъществяването на диагностичната и лечебната дейност, се определят със съответния медицински стандарт.

Чл. 11. (1) В дома за медико-социални грижи могат да бъдат обособени следните структурни и функционални звена:

1. приемно;

2. манипулационна;

3. стаи за хронично болни;

4. административно-стопански блок.

(2) Когато домът за медико-социални грижи осъществява само специфични грижи по домовете на лица с хронични инвалидизиращи заболявания и медико-социални проблеми, изискванията по ал. 1 не се прилагат.

Чл. 12. В лечебните заведения за болнична помощ и в домовете за медико-социални грижи се създават изолатори със стаи с легла съобразно потребностите от такива.

Чл. 13. Здравните изисквания към лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи са посочени в приложение № 1 съобразно предмета на тяхната дейност.

Чл. 14. (1) В многопрофилните лечебни заведения за болнична помощ - търговски дружества със смесена държавна и общинска собственост в капитала, задължително се създават патологоанатомично отделение без легла, спешно отделение с легла за диагностично изясняване до 24 часа и отделение по трансфузионна хематология.

(2) В патологоанатомичното отделение на лечебните заведения по ал. 1 задължително се създава зала за аутопсии и се осъществява пълният обем дейност по клинична патология съгласно съответния медицински стандарт.

(3) Лечебните заведения по ал. 1 задължително осигуряват осъществяването на дейност по съдебна медицина, като създават отделение по съдебна медицина без легла или възможности на патологоанатомичното отделение да извършва съдебномедицински експертизи.

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) В лечебните заведения за болнична помощ, в които има клиники/отделения от второ и трето ниво на компетентност по специалности, чийто обхват съгласно съответния медицински стандарт включва оперативни или инвазивни дейности с цел диагностика и/или лечение при съмнение/наличие на онкологично или онкохематологично заболяване, със заповед на ръководителя на лечебното заведение се създава обща клинична онкологична комисия или такава се осигурява по договор с друго лечебно заведение.

Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) В многопрофилните и в специализираните болници за активно лечение могат да се откриват отделения (клиники) за продължително лечение или рехабилитация.

(2) Отделенията (клиниките) по ал. 1 могат да осъществяват дейност по специалности, по които лечебното заведение има разрешение да осъществява лечебната си дейност.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) В отделенията (клиниките) по ал. 1 може да се осъществява лечебна дейност по различни специалности, ако те са с една и съща насоченост и ако не се нарушават правилата за асептика и антисептика.

Чл. 17. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) В отделенията (клиниките) за продължително лечение или рехабилитация в болниците за активно лечение се извършват дейности по продължаване лечението на пациенти, което в острата фаза на заболяването е осъществено в друго отделение (клиника) на болничното лечебно заведение или в друга болница за активно лечение.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) В рамките на едно отделение (клиника) не могат да бъдат извършвани дейности по продължително лечение/рехабилитация на деца и възрастни, освен ако за това са обособени отделни болнични стаи и помещения.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) Минималният брой на леглата в отделение (клиника) за продължително лечение/рехабилитация е 5. С медицинските стандарти могат да бъдат въвеждани изисквания за максимален брой легла в тези болнични структури.

Чл. 17а. (Нов - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) Изискванията на чл. 16, ал. 2 и 3 и чл. 17 се прилагат и по отношение на болниците за продължително лечение, болниците за рехабилитация и болниците за продължително лечение и рехабилитация.

Чл. 17б. (Нов - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) В лечебните заведения за болнична помощ могат да се разкриват и клиники/отделения, в които се оказват палиативни грижи с определени за целта не по-малко от 5 легла.

Чл. 20. (1) Редът за приемане на пациентите в лечебните заведения за болнична помощ и в домовете за медико-социални грижи се определя с правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) Приемът на пациенти, насочени от лечебни заведения за извънболнична помощ и от центрове за спешна медицинска помощ, или на самонасочили се пациенти се осъществява в консултативно-диагностичния блок чрез консултативните кабинети или чрез спешното отделение, където:

1. се извършват диагностични и лечебни дейности, включително при спешни състояния;

2. въз основа на преценка, основаваща се на оценка на необходимостта от диагностика и лечение в болнични условия и медицински обоснования срок за провеждане на тези дейности, се пристъпва към:

а) незабавен прием на пациента в стационарните звена;

б) планиране на датата на приема на пациента чрез включването му в листа за планов прием в случаите, когато това не създава риск от влошаване на състоянието му и не нарушава качеството му на живот;

в) организиране на подходящ междуболничен транспорт на спешен пациент в друго лечебно заведение, което може да осигури необходимия обем спешна медицинска помощ;

г) насочване към друго лечебно заведение за болнична помощ в случаите, когато на пациента са необходими диагностично-лечебни дейности, за които болницата няма разрешение за осъществяване на лечебна дейност;

д) установяване на липса на необходимост от диагностика и лечение в болнични условия по отношение на пациента;

3. се попълва необходимата медицинска документация;

4. се извършва пълна или частична санитарна обработка на пациента.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 13.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) Отказът на пациента да бъде приет в лечебното заведение след информирането му от специалист за нуждата от това, включването му в листа за планов прием или отказът му да бъде включен в нея се документират задължително писмено срещу подпис или друг инициализиращ знак на пациента в лист за преглед на пациента в консултативно-диагностичния блок/в спешното отделение съгласно образеца по приложение № 2а. Отказът на пациента от продължаване на започналия престой в лечебното заведение се изготвя по образеца по приложение № 3.

(4) (Нова - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) Информирането на пациента за насочването му към друго лечебно заведение по ал. 2, т. 2, букви "в" и "г" и за липсата на необходимост от диагностика и лечение в болнични условия по ал. 2, т. 2, буква "д" се извършват заедно с информиране на пациента и за неговото състояние от специалиста, извършил прегледа, което се документира в листа за преглед на пациента.

(5) (Нова - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) Екземпляр от листа за преглед на пациента се предоставя на пациента, а в случаите на насочване от център за спешна медицинска помощ - екземпляр се предоставя и на екипа на центъра, придружаващ пациента.

(6) (Предишна ал. 4, доп. - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) Правилата относно действията по ал. 3 и 4 се уреждат с правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.

(7) (Нова - ДВ, бр 103 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) При техническа възможност листът за преглед на пациента и отказът на пациента по ал. 3 могат да бъдат издадени под формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

(8) (Нова - ДВ, бр 103 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) В случаите по ал. 7 документът се издава, въвежда, обработва и съхранява чрез специализиран медицински софтуер при спазване на изискванията, въведени с нормативен акт. Документът е достъпен в специализирания медицински софтуер на изпълнителите на медицинска помощ, сключили договор с Националната здравноосигурителна каса.

Чл. 21. (1) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) Диагностичната, лечебната и рехабилитационната дейност, както и дейността по предоставяне на грижи за пациентите във всяко болнично отделение (клиника) и лаборатория се организират и осъществяват под ръководството на началника на отделението (клиниката) или лабораторията, който е лекар (лекар по дентална медицина) с призната специалност, отговаряща на профила на отделението (клиниката) или лабораторията, и старша медицинска сестра (лаборант), която е бакалавър или магистър по специалността "Управление на здравните грижи".

(2) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) Диагностичната, лечебната и рехабилитационната дейност се извършват от лекари (лекари по дентална медицина), медицински сестри, акушерки, асоциирани медицински специалисти и др.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) Медицинските и други специалисти, които осъществяват медицинска дейност, по отношение на всеки пациент се определят от ръководителя на лечебното заведение по предложение на началника на отделението (клиниката) или лабораторията и в съответствие с медицинския стандарт по специалността.

(4) Длъжностните характеристики на работещите в лечебните заведения за болнична помощ и в домовете за медико-социални грижи се утвърждават от ръководителя на лечебното заведение по предложение на началника на отделението (клиниката) или лабораторията.

(5) Правилникът за устройството, дейността и вътрешния ред на болницата задължително съдържа подробна уредба на правилата, по които се организират дейностите в лечебното заведение.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) При приема пациентът получава информация за служебно определения му от началника на клиниката/отделението лекуващ лекар, който води случая и лекува, наблюдава и организира необходимите диагностични и лечебни дейности по отношение на пациента през цялото време на престоя му в лечебното заведение, а след назначаване на оперативна или друга интервенция или манипулация - за служебно определените му от лечебното заведение един или повече медицински специалисти, които ще ги изпълнят. Лекуващите лекари/медицинските специалисти за извършване на назначени оперативни и други интервенции или манипулации при пациентите се определят равнопоставено измежду всички медицински специалисти в съответната болнична структура/болнично лечебно заведение.

(7) (Нова - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) Лекарите и медицинските специалисти по ал. 6 се вписват в историята на заболяването на пациента.

Чл. 22. Организацията на дейност в домовете за медико-социални грижи се определя с правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) (1) Пациент, настанен на лечение в стационарния блок на лечебно заведение за болнична помощ, при който в хода на диагностиката и лечението се установи необходимост от определен обем спешна медицинска помощ, която не може да бъде осъществена в лечебното заведение, се превежда своевременно в друго лечебно заведение, което може да осъществи тази дейност.

(2) Превеждането се извършва след осъществяване на контакт и получаване на съгласие за това от приемащото лечебно заведение.

(3) Превеждащото лечебно заведение осигурява подходящ транспорт и съпровождащи пациента медицински специалисти в зависимост от състоянието и потребностите му.

(4) Превеждащото лечебно заведение изготвя етапна епикриза, към която се прилагат всички медицински документи за извършените диагностични, консултативни и лечебни дейности.

Чл. 23а. (Нов - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) Дейностите по чл. 20, ал. 2, т. 2, буква "в" по отношение на пациенти, които не са настанени в стационарния блок на лечебното заведение, се осъществяват в съответствие с разпоредбите на медицинския стандарт "Спешна медицина" след предприемане на всички необходими дейности за стабилизирането на състоянието на пациента.

Чл. 24. (1) (Доп. - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) В деня на изписването на пациент от лечебно заведение за болнична помощ или от дом за медико-социални грижи се издава епикриза в три екземпляра - за пациента, за изписващото лечебно заведение и за лечебното заведение за първична извънболнична помощ, където лицето е регистрирано. В случай, че в деня на изписването лечебното заведение все още не разполага с резултатите от извършени при пациента изследвания, които трябва да бъдат посочени в епикризата, по изключение епикризата може да бъде издадена до една седмица от деня на изписването на пациента.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) В случаите по чл. 24 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, към съпътстващата пациента медицинска документация задължително се прилага и екземпляр от епикризата за нуждите на приемащото лечебно заведение.

(3) При необходимост от активно наблюдение или продължаване на лечението на пациента в амбулаторни (домашни) условия това следва изрично да се запише в епикризата.

(4) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) По отношение на епикризата по ал. 1 се прилагат съответно правилата на чл. 20, ал. 7 и 8.

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) В деня на изписване на бацилоносител по служебен път се изпраща известие до РЗИ, на чиято територия е настоящият адрес на лицето.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) (1) При изписване на пациент, чието състояние налага придружител, същият се предава на близките му.

(2) При липса на близки, при невъзможност да се осъществи контакт с тях или при изразено от тях несъгласие да приемат изписваното лице лечебното заведение информира съответната дирекция "Социално подпомагане" за необходимостта от осигуряване на пациента на подходяща социална услуга по реда на Закона за социалното подпомагане.

(3) В случаите по ал. 2 пациентът се предава на служител от съответната дирекция "Социално подпомагане" или на служител на съответната социална услуга.

Чл. 27. Правилникът за устройството, дейността и вътрешния ред на болницата/дома за медико-социални грижи задължително съдържа подробна уредба на правилата, по които се организират дейностите в лечебното заведение.

Чл. 28. (1) Трупът на починал пациент престоява в болничната стая/стаята за хронично болни два часа, като се полагат грижи за запазване на външния му вид.

(2) След изтичане на периода, посочен в ал. 1, трупът се изпраща в патологоанатомично отделение заедно с "История на заболяването" и епикриза, в случай че в лечебното заведение е създадено такова отделение или ще бъде извършена аутопсия.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) Болниците, в които няма патологоанатомично отделение, както и домовете за медико-социални грижи задължително определят помещение за покойници и сключват договори с други лечебни заведения за болнична помощ за извършване на аутопсии при необходимост.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2013 г., в сила от 02.04.2013 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) Лекарят, констатирал смъртта, попълва и изпраща "Съобщение за смърт", съответно "Свидетелство за перинатална смърт" при спазване на изискванията на Наредба № 14 от 2004 г. за медицинските критерии и реда на установяване на смърт (ДВ, бр. 39 от 2004 г., изм., бр. 32 от 2013 г.).

(2) Съобщението за смърт по ал. 1 се изпраща незабавно на длъжностното лице по гражданското състояние в общината, на чиято територия е лечебното заведение.

Чл. 30. (1) Трупът се предава на близките от лекар след представяне на "Акт за смърт", издаден от общината.

(2) Редът за предаване на труповете се определя със заповед на ръководителя на лечебното заведение.

Чл. 30а. (Нов - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) (1) В болница за активно лечение могат да се предоставят комплексни медицински грижи за:

1. болни с определени заболявания;

2. деца с увреждания и хронични заболявания.

(2) Дейностите по ал. 1 се предоставят след получаване на разрешение за осъществяване на лечебна дейност по реда на чл. 47 от Закона за лечебните заведения.

Чл. 30б. (Нов - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) (1) Комплексните медицински грижи се организират на функционален принцип от едно или повече структурни звена на болницата.

(2) Комплексните медицински грижи се предоставят в обхвата на дейностите по медицинските специалности, за които лечебното заведение има издадено разрешение за лечебна дейност в зависимост от вида, характера и етапа на заболяването и специфичните потребности на всеки пациент и осигуряват мултидисциплинарен медицински подход в обслужването, както и непрекъснатост и приемственост на медицинските дейности.

(3) При необходимост с цел осигуряване на мултидисциплинарния характер на грижите по отношение на пациентите, непрекъснатостта и приемствеността на тяхното медицинско обслужване болницата може да осигури определени дейности по договор с други лечебни заведения в случаите, когато относимите към дейността медицински стандарти допускат това.

(4) Дейността по предоставяне на комплексни медицински грижи на лицата по чл. 30а, ал. 1 се ръководи и координира на функционално ниво от ръководител, който се определя от ръководителя на лечебното заведение.

(5) Организирането на комплексните грижи в болницата се урежда с правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.

Чл. 30в. (Нов - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) (1) За осъществяване на комплексни медицински грижи по отношение на пациентите лечебните заведения осигуряват:

1. материална база, апаратура и оборудване, необходими в зависимост от спецификата на съответното заболяване;

2. лекари с придобити медицински специалности и други специалисти, предоставящи мултидисциплинарно медицинско обслужване на пациентите;

3. участие на персонала в различни форми на продължаващо обучение, научни прояви и други.

(2) В зависимост от потребностите на пациента лечебното заведение информира съответната дирекция "Социално подпомагане" за необходимостта от осигуряване на пациента на подходяща социална услуга по реда на Закона за социалното подпомагане.

Чл. 30г. (Нов - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) (1) Комплексните медицински грижи за пациенти с психични разстройства включват дейностите по чл. 26, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

(2) Дейностите по ал. 1 могат да бъдат извършвани от консултативните кабинети, медико-диагностичните лаборатории, клиниките/отделенията с легла и без легла, разкрити по медицинската специалност "Психиатрия" за спешна и мобилна психиатрична помощ, за активно лечение на лица с психични разстройства, които могат да са специализирани по пол, възраст, профил на заболяването или друг признак, за рехабилитационни и ресоциализационни дейности, включително за трудова терапия, и от други структурни звена на болницата.

Чл. 30д. (Нов - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) (1) Комплексните медицински грижи за пациенти с кожно-венерически заболявания включват дейностите по чл. 26а, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

(2) Дейностите по ал. 1 могат да бъдат извършвани от специализираните консултативни кабинети, медико-диагностичните лаборатории, клиниките/отделенията с легла и без легла, разкрити по медицинската специалност "Кожни и венерически болести", и от други структурни звена на болницата.

Чл. 30е. (Нов - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) (1) Комплексните медицински грижи за пациенти с онкологични заболявания включват дейностите по чл. 26б, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

(2) Дейностите по ал. 1 могат да бъдат извършвани от консултативните кабинети, медико-диагностичните лаборатории, клиниките/отделенията с легла и без легла, разкрити по медицински специалности/дейности, свързани с диагностиката и лечението на онкологичните заболявания, в т.ч. палиативни и други грижи, и от други структурни звена на болницата.

Чл. 30ж. (Нов - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) (1) Комплексните медицински грижи за деца с увреждания и хронични заболявания включват и най-малко една от следните дейности:

1. подкрепа на семействата на деца с увреждания и хронични заболявания за назначаване и провеждане на ранна диагностика, диагностика, лечение и медицинска и психосоциална рехабилитация;

2. продължително лечение и рехабилитация на деца с увреждания и тежки хронични заболявания и обучение на родителите им за поемане на грижата в семейна среда;

3. осигуряване на посещения от медицински специалисти за оказване на специфични грижи за деца с увреждания и тежки хронични заболявания, отглеждани в семейна среда и в социална услуга от резидентен тип;

4. осигуряване на специализирани палиативни грижи за деца.

(2) Дейностите по ал. 1 могат да бъдат извършвани от консултативните кабинети, медико-диагностичните лаборатории, клиниките/отделенията с легла и без легла, разкрити по медицински специалности/дейности, в т.ч. педиатрия, палиативни грижи, и от други структурни звена на болницата.

Чл. 30з. (Нов - ДВ, бр. 22 от 2016 г.) (1) Комплексните медицински грижи за пациенти извън посочените в чл. 30г, 30д, 30е и 30ж включват следните дейности:

1. профилактика, диагностика, лечение (включително продължително лечение), проследяване и рехабилитация на лица с конкретно заболяване;

2. при необходимост обучение на близките в оказването на специфични за заболяването грижи в извънболнични условия;

3. разработване и утвърждаване на добри практики в областите на дейност по ал. 1;

4. създаване и поддържане на информационна база данни за преминалите лица с конкретното заболяване.

(2) Дейностите по ал. 1 могат да бъдат извършвани от специализираните консултативни кабинети, медико-диагностичните лаборатории, клиниките/отделенията с легла и без легла, разкрити по медицински специалности/дейности, свързани с диагностиката и лечението на конкретното заболяване, и от други структурни звена на болницата.