Държавен вестник, брой 57 от 18.VII

Отменен с § 3, т. 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за Българската народна банка - ДВ, бр. 50 от 25 юни 1991 г.

Чл. 1. (Изм. - Изв., бр. 12 от 1952 г., отм., бр. 94 от 1956 г.).

Чл. 2. Не се допуска прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти, както и сключването на предварителни договори за същото, ако не бъде представено на нотариуса свидетелство от Българската народна банка, че прехвърлителят няма задължение към банката или че същата е съгласна да се извърши сделката.

Сключените без представяне на такова свидетелство нотариални или предварителни договори са недействителни по отношение на банката.

Чл. 3. Поръчителите по вземанията на Българската народна банка остават отговорни до окончателното изплащане на задължението.

Разпорежданията на чл. 147 от Закона за задълженията и договорите не се отнасят до вземанията на Българската народна банка.

Чл. 4. (Изм. - Изв., бр. 5 от 1957 г.) Постановленията на чл. 339, букви "б" и "в" от Гражданския процесуален кодекс за непродаваемите недвижими имущества не се прилагат по отношение на вземанията на Българската народна банка.

Чл. 5. Ако при публични продажби на имущества на неизправни банкови длъжници не се явят купувачи или явилите се не дават съответствуваща цена, Българската народна банка може да се яви и да наддава, както и да иска имуществата да й бъдат възложени.

Чл. 6. Учредените досега в полза на Българската народна банка ипотеки запазват действията си без да бъдат подновявани.

Чл. 7. (Изм. - Изв., бр. 57 от 1961 г.) За нарушаване разпорежданията на Устава на Българската народна банка, на правителствените и другите законни разпореждания във връзка с дейността на банката нарушителите се наказват с глоба в размер до двумесечната им заплата, ако за нарушението не е предвидено по-тежко наказание в Наказателния кодекс или в друг закон.

Чл. 8. (Изм. - Изв., бр. 57 от 1961 г.) Нарушенията по предходния член се установяват с актове, съставени от банковите контролни органи.

Глобите се налагат от председателя на централното управление на Българската народна банка или от други, натоварени от него длъжности лица при банката, с резолюция, ако са до 200 лв. или с наказателно постановление, ако са над тази сума.

Глобите до 200 лв. са окончателни, а глобите над тази сума могат да бъдат обжалвани по реда на гл. XXVIII от Наказателно-процесуалния кодекс.

Чл. 9. (Изм. - Изв., бр. 57 от 1961 г.) Длъжностните лица, които допускат глобите по чл. 7 от настоящия указ да се изплащат със средства на предприятията, учрежденията и организациите, се наказват по чл. 207, ал. 3 от Наказателния кодекс.

Постановленията, с които се налага глоба до 5.000 лв., не подлежат на обжалване, а останалите се обжалват по реда, предвиден в книга VI, глава V от закона за наказателното съдопроизводство.

Чл. 10. (Отм. - Изв., бр. 94 от 1956 г.).

Чл. 11. (Отм. - Изв., бр. 94 от 1956 г.).

Чл. 12. (Отм. - Изв., бр. 94 от 1956 г.).

Чл. 13. Отменяват се чл. чл. 3, 5, 7, 9 - 11, 13, 14, 28, 29, 31 - 41, 44 - 46, 54, точки 1, 3, 4, 6, 7 и 8 от закона за банките, като чл. чл. 12, 15 - 22, във връзка с чл. 27 от същия закон, остават в сила по отношение на Българската инвестиционна банка.

Настоящия указ влиза в сила от деня на обнародването му в "Известия на Президиума на НС".

Изпълнението на настоящия указ се възлага на министъра на финансите.

Издаден в София на 21 юни 1951 г. под № 304 и подпечатан с държавния печат.