Държавен вестник, брой 58 от 30.VII

Приложение № 1 към чл. 3

Норми за серен диоксид, азотен диоксид и азотни оксиди, ФПЧ, олово, бензен и въглероден оксид

І. Изисквания за обобщаване на данните и статистическите параметри

За проверка на валидността при обобщаването на данните и изчисляване на статистическите параметри се използват следните критерии:

Таблица 1

⁽¹⁾ Изискванията за изчисляване на средногодишната стойност не включват загубите на данни, дължащи се на редовното калибриране или обичайната поддръжка на приборите.

ІІ. Норми за серен диоксид, азотен диоксид и азотни оксиди, ФПЧ, олово, бензен и въглероден оксид

Таблица 2

⁽¹⁾ Eтап 2 - индикативна норма, която ще се преразгледа от Комисията през 2013 г. при отчитане на допълнителна информация относно въздействието върху здравето и околната среда, техническата осъществимост и опита с целевите норми в държавите членки.

⁽²⁾ Максималната осемчасова средна стойност на концентрацията в рамките на едно денонощие се избира след проверка на текущите осемчасови средни стойности, определени въз основа на съответните средночасови стойности и измерени на всеки час. Така изчислените осемчасови средни стойности се отнасят за денонощието, в което приключва обхванатият времеви период, т.е. първият изчислителен период за дадено денонощие започва от 17 ч. на предходния ден и завършва в 1 ч. на същия ден; последният изчислителен период за дадено денонощие започва от 16 ч. и завършва в 24,00 ч.

Приложение № 2 към чл. 4

Алармени прагове за серен диоксид и азотен диоксид

Таблица 3

⁽¹⁾ Измерени през три последователни часа в пунктове за мониторинг, които са представителни за качеството на въздуха в не по-малко от 100 km² или целия район или агломерация, в зависимост от това коя от посочените територии е най-малка.

Приложение № 3 към чл. 5, 6, 7, чл. 18, ал. 1 и чл. 19, ал. 1

Норми за озон

І. Определения и изисквания за обобщаване на данните и статистическите параметри

1. АОТ40 (изразен в µg/m³.h) - представлява сумата от разликите между стойностите на средночасовите концентрации над 80 µg/m³ (=40 ppb) и 80 µg/m³ за определен период при използване само на стойностите, измерени за дадено денонощие на всеки час между 8 и 20 ч. централноевропейско време (ЦЕВ).

2. За проверка на валидността при обобщаването на данните и изчисляване на статистическите параметри се използват следните критерии:

Таблица 4

⁽¹⁾ В случаите, когато не са налични всички възможни данни от измервания, при изчисляването на стойностите на АОТ40 се използва следният фактор:

където "общ възможен брой часове" означава броя на часовете, попадащи във времевия период, определен за АОТ40 (т.е. от 8 до 20 ч. ЦЕВ от 1 май до 31 юли всяка година за опазване на растителността и от 1 април до 30 септември всяка година за опазване на горите).

ІІ. Краткосрочни целеви норми (КЦН) и горни оценъчни прагове (ГОП)

Таблица 5

⁽¹⁾ Съответствието с КЦН се оценява от 1.01.2010 г., т.е. 2010 г. е първата календарна година, данните за която се използват за изчисляване на съответствието за следващите три или пет календарни години.

⁽²⁾ Максималната 8-часова средна стойност на концентрацията в рамките на денонощието се избира след проверка на 24-те текущи 8-часови средни стойности, определени въз основа на съответните средночасови стойности и измерени на всеки час. Всяка 8-часова средна стойност, изчислена по този начин, се отнася за денонощието, в което приключва обхванатият времеви период, т.е. първият изчислителен период за определено денонощие започва в 17 ч. предходния ден и свършва в 1 ч. същия ден; последният изчислителен период за определено денонощие започва в 16 ч. и завършва в 24 ч. същия ден.

⁽³⁾ В случаите, когато осреднените стойности за три или пет години не могат да бъдат определени въз основа на наличен цялостен и последователен набор от данни за съответните годишни периоди, проверката за съответствието с целевите стойности се извършва въз основа на:

- валидни данни за едногодишен период - за КЦН/ГОП за опазване на човешкото здраве;

- валидни данни за тригодишен период - за КЦН/ГОП за опазване на растителността.

ІІІ. Дългосрочни целеви норми (ДЦН) и долни оценъчни прагове (ДОП)

Таблица 6

Приложение № 4 към чл. 8, ал. 1

Информационен и алармен праг за нивата на озон

Таблица 7

⁽¹⁾ За изпълнението на чл. 39, ал. 3 превишаването на прага трябва да се измерва или прогнозира в продължение на три последователни часа.

Приложение № 5 към чл. 9

Определяне на изисквания за оценка на нивата на серен диоксид, азотен диоксид, ФПЧ, олово, бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух в рамките на определен район или агломерация

І. Горни и долни оценъчни прагове

1. Серен диоксид

Таблица 8

2. Азотен диоксид и азотни оксиди

Таблица 9

3. Фини прахови частици (ФПЧ₁₀/ФПЧ_2,5)

Таблица 10

⁽¹⁾ Горният и долният оценъчен праг за ФПЧ_2,5 не се прилагат за измерванията за оценяване на съответствието с целта за ограничаване на експозицията на ФПЧ_2,5 за опазване на човешкото здраве.

4. Олово

Таблица 11

5. Бензен

Таблица 12

6. Въглероден оксид

Таблица 13

ІІ. Определяне на превишенията на горния и долния оценъчен праг

1. При условие че са налице достатъчно представителни и достоверни данни за целта, превишаванията на горния и долния оценъчен праг се определят въз основа на концентрациите през предходните пет години. Оценъчният праг се смята за превишен, ако е бил превишаван най-малко през три отделни години от предходните пет години.

2. В случаите когато има налични данни за по-малко от пет години, превишенията на горния и долния оценъчен праг се определят чрез измервания, провеждани през годината в райони, за които резултатите от предварително извършена инвентаризация на емисиите и последващо дисперсионно моделиране дават основание да се считат за такива с най-високи нива на замърсяване.

Приложение № 6 към чл. 11

(Изм. - ДВ, бр. 48 от 2017 г., в сила от 16.06.2017 г.)

Изисквания към оценката на КАВ и разполагане на пунктовете за мониторинг (ПМ) на серен диоксид, азотен диоксид, ФПЧ, олово, бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух

І. Общи критерии за оценка на КАВ

1. Качеството на атмосферния въздух се оценява във всички райони (в т.ч. агломерации) за оценка на КАВ с изключение на местата, посочени в т. 2, в съответствие с критериите, установени в раздели ІІ и ІІІ, за разполагане на пунктовете за постоянен мониторинг. Условията за избор на ПМ съгласно изискванията на раздели ІІ и ІІІ са приложими и в случаите на индикативни измервания на КАВ и дисперсионно моделиране.

2. Оценката за спазването на установените норми за опазване на човешкото здраве не се извършва на следните места:

а) в райони, до които обществеността няма достъп и където няма населени места;

б) на работните места на предприятия или на промишлени инсталации, по отношение на които се прилагат съответните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд;

в) на пътното платно и на разделителните ивици на пътя, освен в случаите, когато съществува достъп на пешеходци до разделителната ивица.

ІІ. Условия за разполагане на ПМ (точките за вземане на проби) в макромащаб

1. Опазване на човешкото здраве:

1.1. ПМ, ориентирани към опазване на човешкото здраве, се разполагат така, че да предоставят данни за:

а) зони в рамките на съответните райони или агломерации, в които са възможни най-високите нива на замърсителите и в които населението може да бъде изложено на въздействието на последните пряко или косвено за период от време, превишаващ значително периода на осредняване на съответните норми;

б) нивата за други зони в районите или агломерациите, които са представителни по отношение на експозицията на населението;

1.2. ПМ да не са представителни за ограничени пространства в непосредствена близост до тях: точките за вземане на проби се разполагат така, че да са представителни за качеството на въздуха за участък от пътя с дължина не по-малка от 100 m в транспортноориентирани пунктове и за площ не по-малка от 250 m x 250 m за промишлено-ориентирани пунктове, където е приложимо;

1.3. градските фонови ПМ се разполагат по такъв начин, че нивата на замърсяване, регистрирани от тях, да отчитат емисиите от всички източници, които се намират от наветрената страна на ПМ; нивото на замърсяване следва да не бъде доминирано от един източник, освен ако това не е типична ситуация за по-голямата част от градския район; като общо правило точките за вземане на проби следва да са представителни за няколко квадратни километра;

1.4. за оценка на извънградските фонови нива точките за вземане на проби се разполагат така, че да се избягва влиянието от агломерации или промишлени източници в близост до тях, т.е. източници на разстояние по-малко от 5 km.

1.5. за оценка на приноса от промишлени източници се разполага не по-малко от една точка за вземане на проби от подветрената страна спрямо източника на замърсяване в най-близкия жилищен район; когато фоновата концентрация не е известна, се разполага допълнителна точка за вземане на проби, ориентирана по преобладаващата посока на вятъра;

1.6. ПМ следва също, когато е възможно, да са представителни и за сходни райони, които не са в непосредствена близост до тях.

2. Опазване на растителността и природните екосистеми:

ПМ, ориентирани към опазване на растителността и природните екосистеми, се разполагат на повече от 20 km от агломерации или на повече от 5 km от други застроени райони, промишлени инсталации, магистрали или главни пътища с транспортен трафик, надвишаващ 50 000 превозни средства на ден. ПМ следва да бъде разположен така, че да е представителен за качеството на въздуха в обкръжаващия го район с площ не по-малка от 1000 km².

ІІІ. (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2017 г., в сила от 16.06.2017 г.) Условия за разполагане на ПМ (точките за вземане на проби) в микромащаб

1. При разполагането на ПМ се прилагат следните изисквания:

1.1. потокът около входното отверстие на устройството за вземане на проби да не е ограничен (в общия случай да е свободен в сектор от най-малко 270°, или съответно 180° при точки за вземане на проби, намиращи се на линията на разположението на сградите) и без да са налице прегради, възпрепятстващи движението на въздуха в близост до него; входното отверстие на устройството за вземане на проби се разполага на разстояние няколко метра от сгради, балкони, дървета и други прегради и на не по-малко от 0,5 m от най-близката сграда в случаите на точки за вземане на проби, които са представителни за качеството на въздуха на линията на разположението на сградите;

1.2. входното отверстие на устройството за вземане на проби следва да бъде разположено на височина между 1,5 m (зоната на дишане) и 4 m над земната повърхност; в случай че ПМ е представителен за голям район, може да бъде подходящо и по-високо разполагане, като всички изключения се документират подробно;

1.3. входното отверстие на устройството за вземане на проби да не е разположено в непосредствена близост до източници на емисии, за да се избегне директното попадане на замърсители в него преди дисперсията им в атмосферния въздух;

1.4. изходното отверстие на устройството за вземане на проби се разполага така, че да се избегне повторното преминаване на изходящия въздух през входното отверстие;

1.5. при транспортноориентирани ПМ устройството за вземане на проби от всички замърсители се разполага на не по-малко от 25 m от големи кръстовища и на не повече от 10 m от бордюра; в случая като "голямо кръстовище" следва да се разбира такова, което прекъсва транспортния поток и води до различен вид емисии (при спиране и потегляне) в сравнение с останалата част от пътя.

2. Всяко отклонение от посочените в т. 1 изисквания следва да се документира при спазване на процедурите, описани в раздел IV Документиране и преглед на избора на площадки за мониторинг.

3. При разполагането на ПМ съгласно т. 1 се отчита и влиянието на следните фактори:

- наслагващи се (интерфериращи) източници;

- сигурност;

- достъп;

- наличие на електрозахранване и телефонни комуникации;

- видимост на площадката спрямо нейното обкръжение;

- безопасност на населението и обслужващия персонал;

- съвместно разполагане на точките за вземане на проби за определяне нивата на различни замърсители;

- изисквания, свързани с териториалното планиране.

ІV. (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2017 г., в сила от 16.06.2017 г.) Документиране и преглед на избора на площадки за мониторинг

Изпълнителният директор на ИАОС или оправомощено от него лице документира за всички зони и агломерации процедурите по избор на площадки, записва и съхранява обяснителна информация относно проекта на мрежата от площадки за мониторинг и избора на местоположението на всяка една от тях. Документацията съдържа:

- фотографии на околностите на площадките с компасна стрелка и подробни карти;

- в случаите, при които в дадена зона или агломерация се използват други методи за оценка на КАВ, документацията трябва да включва подробни данни за тези методи и информация как са спазени критериите, посочени в чл. 13 и 14.

Документацията се актуализира при необходимост и се преразглежда на всеки пет години, за да се потвърди, че критериите за избор, проектът на мрежата от площадки за мониторинг и местоположението на всяка една от тях продължават да са валидни и оптимални с течение на времето.

Документацията се представя на Европейската комисия в срок 3 месеца след нейното поискване.

Приложение № 7 към чл. 12

Критерии за определяне на минималния брой ПМ за постоянно измерване на концентрациите на серен диоксид, азотен диоксид, ФПЧ, олово, бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух

І. Минимален брой ПМ за постоянно измерване за оценка на съответствието с нормите за опазване на човешкото здраве и алармените прагове в районите и агломерациите, където постоянните измервания са единствен източник на информация

1. Неорганизирани източници

Таблица 14

⁽¹⁾ За азотен диоксид, фини прахови частици, бензен и въглероден оксид: да включват най-малко един градски фонов ПМ и един транспортноориентиран ПМ, при условие че това няма да увеличи броя на точките за вземане на проби. За тези замърсители общият брой градски фонови ПМ и общият брой транспортноориентирани ПМ съгласно изискванията на раздел І, точка 1 не се различават с повече от фактор 2. ПМ с превишаване на нормите за нивата на ФПЧ₁₀ през последните три години се запазват освен ако не се налага тяхното преместване поради особени обстоятелства, по-конкретно поради изисквания, свързани с устройство на територията.

⁽²⁾ Когато ФПЧ_2,5 и ФПЧ₁₀ се измерват в един и същи ПМ, същите се отчитат като две различни точки за вземане на проби. Общият брой ПМ за ФПЧ_2,5 и ФПЧ₁₀ съгласно изискванията на раздел І, т. 1 не се различава с повече от фактор 2 и броят на точките за вземане на проби за ФПЧ_2,5 в градските фонови райони на агломерации и градски райони отговаря на изискванията на раздел ІІ от това приложение.

2. Точкови източници

За оценка на замърсяването в близост до точкови източници броят на ПМ с постоянни измервания се определя, като се вземат предвид плътността на емисиите, вероятните модели за тяхната дисперсия в атмосферния въздух и очакваната експозиция на населението.

ІІ. Минимален брой на ПМ за постоянни измервания за оценка на съответствието с целта за ограничаване на експозицията на ФПЧ_2,5 за опазване на човешкото здраве

Един ПМ на един милион жители, изчислен за агломерации и допълнителни градски райони, в които населението надвишава 100 000 жители. Тези ПМ могат да съвпадат с ПМ съгласно раздел І.

ІІІ. Минимален брой ПМ за постоянни измервания за оценка на съответствието с нормите за опазване на растителността в районите, различни от агломерации

Таблица 15

Приложение № 8 към чл. 13, т. 2, чл. 17а и чл. 22, т. 2

(Предишно Приложение № 8 към чл. 13, т. 2 и чл. 22, ал. 2, изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2017 г., в сила от 16.06.2017 г.)

Изисквания към качеството на данните, резултатите от оценката на КАВ и осигуряване на качество на измерванията

І. Изисквания към качеството на данните за оценка на КАВ

Таблица 16

⁽¹⁾ За измерване нивата на бензен, олово и ФПЧ могат да се прилагат и периодични вместо постоянни измервания, ако се докаже, че неопределеността, включително тази, дължаща се на периодично пробовземане, отговаря на изискванията за качество от 25 % и че времевият обхват остава по-голям от минималния времеви обхват за индикативните измервания. Вземането на проби на случаен принцип трябва да е равномерно разпределено през годината, за да се избегне изопачаване на резултатите. Неопределеността, дължаща се на вземането на проби на случаен принцип, се определя в съответствие с процедурата, заложена в ISO 11222 (2002) "Качество на въздуха - Определяне на неопределеността при измервания за качество на въздуха, осреднени за период от време". Ако за оценяването на изискванията за нормите за нивата на ФПЧ₁₀ са използвани измервания на случаен принцип, следва да се оценява 90,4 перцентил (да бъде по-ниска или равна на 50 µg/m³) вместо броя на превишенията, който силно се влияе от обхвата на данните.

⁽²⁾ Разпределени в рамките на годината, за да бъдат представителни за различни условия на климата и трафика.

⁽³⁾ Измерване на случаен принцип всяка седмица в продължение на един ден, равномерно разпределено в рамките на годината, или 8 седмици, равномерно разпределени през годината.

⁽⁴⁾ Измерване на случаен принцип всяка седмица, равномерно разпределено в рамките на годината, или 8 седмици, равномерно разпределени през годината.

1. Неопределеността (при 95 % доверителен интервал) на методите за оценка се изчислява в съответствие с принципите на Ръководството на Европейския комитет по стандартизация (CEN) за изразяване на неопределеността на измерванията (ЕNV 13005-1999), методологията на БДС ISO 5725:1994 и насоките, съдържащи с в доклада на CEN "Качество на въздуха - Подход за оценка на неопределеността при референтните методи за измерване" (CR 14377:2002E). Процентите в таблицата са представени за индивидуалните измервания, осреднени за период, отнасящ се до установените норми за нивата на съответните замърсители (или целевата норма при озона), за 95 % доверителен интервал. Неопределеността за постоянните измервания трябва да бъде интерпретирана като приложима в района за съответната норма за нивата на даден замърсител (или целева норма при озона).

2. Неопределеността при моделиране се определя като максимално отклонение от измерените и изчислените нива на концентрации за 90 % от отделните пунктове за мониторинг за разглеждания период спрямо установените норми за нивата на съответните замърсители (или целевата норма за озона), без да се взема предвид синхронизирането на събитията. Неопределеността при моделиране трябва да бъде интерпретирана като приложима в района за съответната норма за нивата на даден замърсител (или целева норма при озона). Постоянните измервания, които трябва да бъдат подбрани за сравнение с резултатите от моделирането, трябва да бъдат представителни за мащабите, обхванати от модела.

3. Неопределеността при обективната оценка се определя като максимално отклонение от измерените и изчислените нива на концентрации за разглеждания период спрямо установените норми за нивата на съответните замърсители (или целевата норма при озона), без да се взема предвид синхронизирането на събитията.

4. Изискванията за минимум регистрирани данни и времеви обхват не включват загубите на данни поради редовно калибриране или обичайна поддръжка на приборите.

ІІ. Изисквания към резултатите от оценката на КАВ

1. За районите или агломерациите, в които се използват други източници на информация за допълване на информацията от измерванията или като единствено средство за оценка на КАВ, трябва да се осигури следната информация:

- описание на изпълнените дейности по оценката;

- използвани специфични методи с препратки към съответните описания на метода;

- източници на данни и информация;

- описание на резултатите, включително на неопределеността им, и по-конкретно размерите на всяка област или ако е уместно, дължината на пътя в района или агломерацията, около който концентрациите превишават някоя от установените норми за нивата на съответните замърсители, целевата норма или дългосрочната целева норма при озона, заедно с приложимото допустимо отклонение, и на всяка област, в която концентрациите превишават горния или долния оценъчен праг;

- населението, потенциално изложено на нива, превишаващи някоя пределно допустима стойност за опазване на човешкото здраве.

ІІІ. (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2017 г., в сила от 16.06.2017 г.) Осигуряване на качество на измерванията за оценката на КАВ: валидиране на данните

1. За осигуряване точност на измерванията и съответствие със зададените в раздел I Изисквания към качеството на данните за оценка на КАВ следва да бъдат спазени следните изисквания:

1.1. всички измервания да са проследими в съответствие с изискванията, формулирани в хармонизирания стандарт за лабораториите за изпитване и калибриране;

1.2. да има въведена система за осигуряване и контрол на качеството, предвиждаща редовна поддръжка за осигуряване на постоянна точност на измервателните уреди; системата за осигуряване на качеството трябва да се преглежда при необходимост най-малко веднъж на всеки пет години от съответната национална референтна лаборатория;

1.3. да има въведена процедура за осигуряване/контрол на качеството на процеса на събиране и докладване на данните и участие в програмите за осигуряване на качество на измерванията в рамките на Европейския съюз;

1.4. националните референтни лаборатории към ИАОС да са акредитирани за референтните методи, посочени в приложение № 11 към чл. 17 и 27, най-малко по отношение на тези замърсители, чиито концентрации надхвърлят долния оценъчен праг, съгласно съответния хармонизиран стандарт за лаборатории за изпитване и калибриране, препратка към който е публикувана в "Официален вестник" на Европейския съюз, в съответствие с посоченото в чл. 2, параграф 9 от Регламент (ЕО) № 765/2008 за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара; лабораториите носят отговорност за координирането на територията на страната на осъществяването на програмите на Европейския съюз за осигуряване на качество, които се организират от Съвместния изследователски център на Европейската комисия, както и координират на национално ниво подходящото използване на референтните методи и доказването на еквивалентност на нереферентните методи; националните референтни лаборатории, които организират провеждането на междулабораторни сравнения (intercomparison) на национално ниво, следва да бъдат акредитирани съгласно съответния хармонизиран стандарт за изпитвания за пригодност;

1.5. националните референтни лаборатории към ИАОС да вземат участие най-малко веднъж на всеки три години в провежданите в рамките на Европейския съюз програми за осигуряване на качество, организирани от Съвместния изследователски център на Европейската комисия; ако резултатите от това участие са незадоволителни, съответната национална лаборатория следва при следващото си участие в междулабораторни сравнения (intercomparison) да демонстрира задоволителни коригиращи мерки и да представи доклад за тях в Съвместния изследователски център;

1.6. националните референтни лаборатории към ИАОС да подпомагат дейностите на Европейската мрежа на национални референтни лаборатории, създадена от Комисията.

Приложение № 9 към чл. 15, ал. 4

Изисквания към измерванията в извънградски фонови ПМ независимо от концентрацията

І. Цели

Целта на тези измервания е да гарантират осигуряването на подходяща информация за фоновите нива. Тази информация е от съществено значение за:

- преценка на повишените нива в по-замърсени райони (като например градски фонови, промишленоориентирани и транспортноориентирани ПМ);

- оценка на възможния принос от пренос на замърсители на въздуха на далечни разстояния;

- подпомагане на анализа при определяне приноса на източниците;

- разбиране на процесите на формиране на специфичните замърсители, като например прахови частици;

- увеличаване използването на дисперсионното моделиране, в т.ч. в градските райони.

ІІ. Вещества

Измерването на ФПЧ2,5 трябва да включва най-малко определяне на общата масова концентрация и концентрациите на съответните химични компоненти в състава на тази фракция. При анализа на състава на ФПЧ2,5 като минимум се определят следните химични компоненти:

Таблица 17

ІІІ. Разполагане

Измерванията трябва да се извършват по-специално в извънградски фонови райони в съответствие с раздели І, ІІ и ІІ на приложение № 6.

Приложение № 10 към чл. 16

Цел за ограничаване на експозицията на населението на ФПЧ_2,5

Раздел I. Показател за средна експозиция (ПСЕ) на населението

1. Показателят за средна експозиция (в µg/m³) се определя въз основа на извършените измервания през три последователни години в градски фонови ПМ считано от 2009 г. и се оценява като средногодишна концентрация, осреднена за всички ПМ, установени съгласно раздел ІІ на приложение № 7. Показателят за средна експозиция за 2011 г. (референтната година) е средната годишна концентрация за 2009, 2010 и 2011 г.

2. Показателят за средна експозиция за 2020 г. е средната годишна концентрация за три последователни години, осреднена за всички градски фонови ПМ за 2018, 2019 и 2020 г. ПСЕ се използва за проверка изпълнението на целта за ограничаване на експозицията.

3. Показателят за средна експозиция за 2015 г. е средната годишна концентрация за три последователни години, осреднена за всички градски фонови ПМ за 2013, 2014 и 2015 г. ПСЕ се използва за проверка изпълнението на задължението във връзка с концентрациите на експозицията.

Раздел II. Цел за ограничаване на експозицията

Таблица 18

Когато ПСЕ за референтната година е по-малък или равен на 8,5 µg/m³, целта за ограничаване на експозицията е нула. Целта за ограничаване на експозицията е нула също така и в случаите, когато ПСЕ достигне стойност 8,5 µg/m³ по всяко време през периода от 2011 до 2020 г. и се запази на тази стойност или под нея.

Раздел III. Задължение във връзка с концентрациите на експозицията

Таблица 19

Приложение № 11 към чл. 17 и 27

(Предишно Приложение № 11 към чл. 17, изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2017 г., в сила от 16.06.2017 г.)

Референтни методи за оценка на концентрациите на серен диоксид, азотен диоксид и азотни оксиди, ФПЧ (ФПЧ₁₀ и ФПЧ_2,5), олово, бензен, въглероден оксид и озон

І. (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2017 г., в сила от 16.06.2017 г.) Референтни методи за измерване

1. Метод за измерване на съдържанието на серен диоксид - БДС ЕN 14212:2012 "Качество на атмосферния въздух. Стандартен метод за измерване на концентрацията на серен диоксид с ултравиолетова флуоресценция".

2. Метод за измерване на съдържанието на азотен диоксид и азотни оксиди - БДС ЕN 14211:2012 "Качество на атмосферния въздух. Стандартен метод за измерване на концентрацията на азотен диоксид и азотен монооксид чрез хемилуминесценция".

3. Метод за вземане на проби и измерване на съдържанието на олово:

- за вземане на проби - БДС EN 12341:2014 "Атмосферен въздух. Стандартен гравиметричен метод за измерване за определяне на масовата концентрация на суспендирани прахови частици PM₁₀ или PM_2,5";

- за измерване на съдържанието на олово - БДС EN 14902:2006 "Качество на атмосферния въздух. Стандартен метод за измерване на Pb, Cd, As и Ni във фракцията PM₁₀ от суспендираните във въздуха частици".

4. Метод за вземане на проби и измерване на съдържанието на ФПЧ₁₀ - БДС EN 12341:2014 "Атмосферен въздух. Стандартен гравиметричен метод за измерване за определяне на масовата концентрация на суспендирани прахови частици РМ₁₀ или РМ_2,5".

5. Метод за вземане на проби и измерване на съдържанието на ФПЧ_2,5 - БДС EN 12341:2014 "Атмосферен въздух. Стандартен гравиметричен метод за измерване за определяне на масовата концентрация на суспендирани прахови частици РМ₁₀ или РМ_2,5".

6. Метод за вземане на проби и измерване на съдържанието на бензен - БДС EN 14662-1:2006 "Качество на атмосферния въздух. Стандартен метод за измерване на концентрациите на бензен. Част 1: Вземане на проба с помпа, последвано от термодесорбция и газхроматография"; БДС EN 14662-2:2006 "Качество на атмосферния въздух. Стандартен метод за измерване на концентрациите на бензен. Част 2: Вземане на проба с помпа, последвано от десорбция с разтворител и газхроматография"; БДС EN 14662-3:2015 "Aтмосферен въздух. Стандартен метод за измерване на концентрациите на бензен. Част 3: Автоматично вземане на проби с изпомпване чрез газхроматография на място".

7. Метод за измерване на съдържанието на въглероден оксид - БДС EN 14626:2012 "Качество на атмосферния въздух. Стандартен метод за измерване на концентрацията на въглероден монооксид с недисперсионна инфрачервена спектроскопия".

8. Метод за измерване на съдържанието на озон - БДС ЕN 14625:2012 "Качество на атмосферния въздух. Стандартен метод за измерване концентрацията на озон с ултравиолетова фотометрия".

ІІ. Доказване на идентичност

Използването на метод, различен от тези по раздел І, е възможно единствено след доказване осигуряването на идентични резултати или за прахови частици - всеки друг метод, за който може да се докаже, че е равностоен на референтния. Получените с този метод резултати следва да бъдат коригирани, за да се осигурят резултати, идентични на тези, получени при прилагане на референтния метод.

За постигане на по-добра съпоставимост на данните и когато е целесъобразно, корекцията се прилага със задна дата към данни от предходни измервания.

ІІІ. Стандартизиране на резултатите от измерванията за оценка на КАВ

1. Резултатите от измерванията за определяне нивата на газообразните замърсители се изразяват в µg/m³, като обемът се стандартизира при температура 293 °К и налягане 101,3 kPa.

2. Резултатите от измерванията за определяне нивата на фини прахови частици (ФПЧ₁₀ и ФПЧ_2,5) и олово се изразяват в µg/m³, като обемът не се стандартизира при нормални условия.

ІV. (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2017 г., в сила от 16.06.2017 г.) Взаимно признаване на данни

При доказване, че оборудването отговаря на функционалните изисквания на референтните методи, посочени в раздел I, националните референтни лаборатории към ИАОС приемат протоколи от изпитвания, издадени от изпитвателни лаборатории в други държави членки, при условие, че тези лаборатории са акредитирани по съответния хармонизиран стандарт за лаборатории за изпитване и калибриране.

Подробните протоколи от изпитванията и всички резултати от изпитванията следва да са налични в ИАОС и да се предоставят и на други компетентни органи. Протоколите от изпитванията трябва да показват, че оборудването отговаря на всички функционални изисквания, включително когато някои условия на околната среда или на площадките за мониторинг са специфични за нашата страна и попадат извън обхвата на условията, за които съответното оборудване вече е изпитано и е получило одобрение на типа в друга държава членка.

V. Методи за оценка чрез дисперсионно моделиране

1. За дисперсионно моделиране на емисиите от неподвижни точкови източници - Методика на МРРБ, МОСВ и МЗ за изчисляване височината на изпускащите устройства, разсейването и очакваните концентрации на замърсяващи вещества в приземния слой (публикувана в Бюлетин "Строителство и архитектура", бр. 7/8 от 1998 г.).

2. За дисперсионно моделиране на емисиите от подвижни източници - Методика за определяне разсейването на емисиите на вредни вещества от превозни средства и тяхната концентрация в приземния атмосферен слой, утвърдена със Заповед № РД-994 от 4.08.2003 г. на министъра на околната среда и водите.

3. За дисперсионно моделиране на емисиите на серен диоксид, азотен диоксид/азотни оксиди, фини прахови частици, олово, бензен и въглероден оксид освен методиките по точки 1 и 2 могат да бъдат използвани и други подходящи методики, утвърдени в световната практика. Такива подходящи методики следва да се използват за дисперсионно моделиране на емисиите от площни неорганизирани източници.

Приложение № 12 към чл. 20

Условия за класификация и разполагане на ПМ за оценка нивата на озон

І. Условия за разполагане на постоянните ПМ в макромащаб

Таблица 20

⁽¹⁾ Пунктовете за мониторинг, когато е възможно, следва да са представителни и за сходни райони, които не са в непосредствена близост до тях.

За извънградски и извънградски фонови ПМ разположението по целесъобразност, се съгласува с изискванията за мониторинг от Регламент (ЕО) № 1737/2006 на Комисията от 7 ноември 2006 г. относно определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (EО) № 2152/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно мониторинга на горите в Общността и тяхното взаимодействие с околната среда (ОВ L 334, 30.11.2006, стр. 1).

ІІ. Условия за разполагане в микромащаб

Доколкото това е практически възможно, се спазват условията за разполагане в микромащаб съгласно раздел ІІІ от приложение № 6, като се гарантира също така, че устройството за вземане на проби е разположено далеч от източници, като например изпускащите устройства на пещи и инсинератори, и на повече от 10 m от най-близко разположения път, с увеличаване на разстоянието пропорционално на интензитета на транспортния трафик.

ІІІ. Документиране и преглед на избора на площадката

Прилагат се процедурите съгласно раздел ІV от приложение № 6, като се извършват правилно разглеждане и интерпретиране на данните от мониторинга в контекста на метеорологичните и фотохимичните процеси, повлияващи концентрациите на озон, измервани в съответното местоположение.

Приложение № 13 към чл. 21

(Изм. - ДВ, бр. 48 от 2017 г., в сила от 16.06.2017 г.)

Минимален брой ПМ за постоянни измервания на концентрациите на озон

І. Минимален брой ПМ за постоянни непрекъснати измервания за оценка на съответствието с краткосрочните целеви норми, дългосрочните целеви норми, информационният и аларменият праг в РОУ, когато тези измервания са единствен източник на информация

Таблица 21 (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2017 г., в сила от 16.06.2017 г.)

(¹) Най-малко 1 ПМ в райони, където е вероятно да възникнат най-високи концентрации на озон. В агломерациите най-малко 50 % от ПМ се разполагат в крайградски райони.

(²) При сложен терен се препоръчва 1 ПМ на 25 000 km².

ІІ. Минимален брой ПМ за постоянни измервания в РОУ, където ДЦН са постигнати

1. Броят на ПМ за измерване на нивата на озон в съчетание с други средства за допълнителна оценка, като дисперсионно моделиране на КАВ и измервания на азотния диоксид в същите ПМ, трябва да е достатъчен за изследване на тенденциите при замърсяване с озон и адекватна проверка на съответствието с ДЦН.

2. Броят на ПМ, разположени в агломерациите и останалите райони, може да бъде намален до една трета от броя, посочен в раздел І.

3. Където информацията от ПМ е единственият източник на информация, се запазва най-малко един ПМ.

4. В РОУ без нито един ПМ за определяне на нивата на озон следва да се извърши координиране на получените с допълнителни средства резултати с резултатите от измерванията от ПМ в съседните РОУ, което да осигурява адекватна оценка на концентрациите на озон спрямо ДЦН.

5. Броят на ПМ в извънградските фонови райони е не по-малко от 1 на 100 000 km².

Приложение № 14 към чл. 26

Определяне на прекурсорите на озон

І. Цели

1. Главните цели на тези измервания са:

- да се анализира тенденцията при веществата прекурсори на озон;

- да се провери ефективността на стратегиите за намаляване на емисиите;

- да се провери състоятелността на инвентаризацията на емисиите;

- да се определи зависимостта на концентрациите на озон от източниците на емисии на прекурсори на озон.

2. Допълнителна цел е по-доброто разбиране на процесите на образуване на озон и дисперсията на неговите прекурсори, включително осигуряване възможността за прилагане на подходящи фотохимични модели, разработени за целта.

ІІ. Прекурсори на озон, нивата на които следва да бъдат измервани

1. Измерването на прекурсорите на озон трябва да включва най-малко азотните оксиди (NO и NO₂) и подходящи летливи органични съединения (ЛОС).

2. Списък на препоръчваните за измерване ЛОС, които да бъдат определяни количествено:

Таблица 22

3. Измерванията следва да бъдат правени по-специално в градски или крайградски райони от който и да е ПМ, изграден в съответствие с изискванията на тази наредба и който е подходящ за изпълнение на целите, посочени в раздел І.

Приложение № 15 към чл. 34, ал. 1, чл. 38, ал. 1 и чл. 40, ал. 2

Съдържание на програмите за подобряване на КАВ

І. Съдържание на програмите за подобряване на КАВ

1. Локализация на наднорменото замърсяване: район; град (карта); ПМ (карта, географски координати).

2. Обща информация: тип на района (градски, промишлен или извънградски район); оценка на замърсената територия (km²) и население, експонирано на замърсяването; полезни климатични данни; подходящи топографски данни; достатъчна информация за типа цели, изискващи опазване в района.

3. Отговорни органи: имена и адреси на лицата, отговорни за разработването и изпълнението на плановете за подобряване.

4. Характер и оценка на замърсяването: концентрации, наблюдавани през предходни години (преди прилагането на мерките за подобряване); концентрации, измерени от началото на проекта; методи, използвани за оценката.

5. Произход на замърсяването: списък на главните източници на емисии, причинители на замърсяването (карта); общо количество на емисиите от тези източници (тона/година); информация за замърсяването от други райони.

6. Анализ на ситуацията: описание на факторите, които са причината за нарушеното КАВ (пренос на замърсители, включително трансграничен, образуване на вторични замърсители и т.н.); информация за възможните мерки за подобряване на КАВ.

7. Информация за мерките или проектите за подобряване на КАВ, прилагани и реализирани преди влизането в сила на тази наредба: местни, регионални, национални, международни мерки; наблюдавани ефекти от тези мерки.

8. Информация за мерките или проектите за подобряване на КАВ, приети след влизане в сила на тази наредба: изготвяне на списък и описание на всички мерки, определени в съответните проекти; график за изпълнението им; оценка на очакваното подобрение на КАВ и на продължителността на периода, необходим за постигане на установените норми.

9. Информация за мерките или проектите, които са планирани или се проучват с дългосрочна перспектива.

10. Списък на публикациите, документите, проучванията и т.н., използвани за допълване на информацията.

ІІ. Съдържание на програмите за подобряване на КАВ в случаите на удължаване на крайните срокове за постигане на съответствие с нормите за нивата на азотен диоксид, бензен и ФПЧ₁₀

1. Цялата информация, предвидена съгласно раздел І.

2. Информация относно етапа на изпълнение на следните директиви:

2.1. Директива 70/220/ЕИО на Съвета от 20 март 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно мерките, които трябва да бъдат предприети срещу замърсяването на въздуха от газовете на двигателите на моторните превозни средства ⁽¹⁾;

2.2. Директива 94/63/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 г. относно ограничаването на емисиите на летливи органични съединения (ЛОС), изпускани при съхранението и превоза на бензини от терминали до бензиностанции ⁽²⁾;

2.3. Директива 2008/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването ⁽³⁾;

2.4. Директива 97/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1997 г. за сближаване законодателствата на държавите членки във връзка с мерките за ограничаване емисиите на газообразни и прахообразни замърсители от двигатели с вътрешно горене, инсталирани в извънпътна подвижна техника ⁽⁴⁾;

2.5. Директива 98/70/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 1998 г. относно качеството на бензиновите и дизеловите горива ⁽⁵⁾;

2.6. Директива 1999/13/ЕО на Съвета от 11 март 1999 г. за ограничаване на емисиите на летливи органични съединения, дължащи се на употребата на органични разтворители в определени дейности и инсталации ⁽⁶⁾;

2.7. Директива 1999/32/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно намаляването на съдържанието на сяра в определени течни горива ⁽⁷⁾;

2.8. Директива 2000/76/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 декември 2000 г. относно изгарянето на отпадъците ⁽⁸⁾;

2.9. Директива 2001/80/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. за ограничаване на емисиите на определени замърсители във въздуха, изпускани от големи горивни инсталации;

2.10. Директива 2001/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители;

2.11. Директива 2004/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно намаляването на емисиите от летливи органични съединения, които се дължат на използването на органични разтворители в някои лакове и бои и в продукти за пребоядисване на превозните средства ⁽⁹⁾;

2.12. Директива 2005/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2005 г. за изменение на Директива 1999/32/ЕО по отношение съдържанието на сяра в корабните горива ⁽¹⁰⁾;

2.13. Директива 2005/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 септември 2005 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно мерките, които трябва да се предприемат срещу емисиите на газообразни и механични замърсители от дизелови двигатели, използвани в превозните средства, и емисиите на газообразни замърсители от бензинови двигатели, зареждани с гориво от природен газ или втечнен нефтен газ, използвани в превозните средства ⁽¹¹⁾;

2.14. Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги ⁽¹²⁾.

3. Информация за всички мерки за намаляване на замърсяването на атмосферния въздух, обсъждани на съответното местно, регионално или национално ниво за изпълнение с оглед подобряване на КАВ, включително:

3.1. ограничаване на емисиите от неподвижни източници чрез снабдяването на горивни източници с термична мощност от 0,5 до 50 MW (включително на биомаса) с оборудване за намаляване на емисиите на вредни вещества или чрез тяхната подмяна;

3.2. ограничаване на емисиите от превозни средства чрез последващо монтиране на оборудване за намаляване на емисиите; следва да се обмисли въвеждането на икономически стимули за ускоряване на привеждането в съответствие;

3.3. възлагане на обществени поръчки от публичния сектор съгласно наръчника за обществените поръчки в областта на опазването на околната среда, за пътнотранспортни средства, горива и горивни инсталации за ограничаване на емисиите, включително закупуване на: нови превозни средства, вкл. превозни средства с ниски нива на емисии; транспортни услуги, използващи по-малко замърсяващи превозни средства; горивни инсталации с ниски нива на емисии; нискоемисионни горива, предназначени за неподвижни и подвижни източници;

3.4. мерки за ограничаване на емисиите от подвижни източници чрез организация и регулиране на движението на превозните средства (включително такси за избягване на задръстванията, диференцирани такси за паркиране или други икономически стимули; установяване на зони с ниски нива на емисии);

3.5. мерки за насърчаване преминаването към по-малко замърсяващи превозни средства;

3.6. гарантиране употребата на нискоемисионни горива в неподвижните и подвижните източници;

3.7. мерки за ограничаване замърсяването на атмосферния въздух чрез издаването на разрешителни съгласно Директива 2008/1/ЕО, чрез програмата за прилагане на Директива 2001/80/ЕО и чрез използване на икономически инструменти, като данъци, такси или търговия с квоти за емисии;

3.8. при необходимост мерки за опазване здравето на децата или на други чувствителни групи от населението.

⁽¹⁾ ОВ L 76, 6.4.1970 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2006/96/ЕО (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 81).

⁽²⁾ ОВ L 365, 31.12.1994 г., стр. 24. Директива, изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

⁽³⁾ ОВ L 24, 29.1.2008 г., стр. 8.

⁽⁴⁾ ОВ L 59, 27.2.1998 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2006/105/ЕО.

⁽⁵⁾ ОВ L 350, 28.12.1998 г., стр. 58. Директива, изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003.

⁽⁶⁾ ОВ L 85, 29.3.1999 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2004/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 87).

⁽⁷⁾ ОВ L 121, 11.5.1999 г., стр. 13. Директива, последно изменена с Директива 2005/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 191, 22.7.2005 г., стр. 59).

⁽⁸⁾ ОВ L 332, 28.12.2000 г., стр. 91.

⁽⁹⁾ ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 87.

⁽¹⁰⁾ ОВ L 191, 22.7.2005 г., стр. 59.

⁽¹¹⁾ ОВ L 275, 20.10.2005 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 715/2007 (ОВ L 171, 29.6.2007 г., стр. 1).

⁽¹²⁾ ОВ L 114, 27.4.2006 г., стр. 64.

Приложение № 16 към чл. 4, ал. 2, чл. 8, ал. 2, чл. 43 и 44

Информация, предоставяна на обществеността

І. Данните за концентрациите на замърсителите в атмосферния въздух се представят като средни стойности в зависимост от установения период на осредняване за тях.

ІІ. Информацията трябва да съдържа като минимум нивата, превишаващи установените норми за съответния замърсител, целевите норми, алармените прагове и информационния праг за озон. Информацията също така следва да съдържа и кратка оценка относно целите за качество на въздуха и необходимата информация относно последиците за здравето или където е уместно, за растителността.

ІІІ. Информацията за концентрациите в атмосферния въздух на серен диоксид, азотен диоксид, ФПЧ (най-малко ФПЧ10), озон и въглероден оксид се актуализира ежедневно, а когато е възможно - и на всеки час. Информацията за концентрациите в атмосферния въздух на олово и бензен, предоставена като средна стойност за последните 12 месеца, се актуализира веднъж на 3 месеца или всеки месец, когато е възможно.

ІV. При установено или прогнозирано превишаване на установените алармени прагове, както и на информационните прагове, своевременно се предоставят следните данни:

1. Информация за наблюдаваното превишаване:

- местонахождение на района с превишаването;

- вид превишен праг (информационен или алармен);

- начален час и продължителност на превишаването;

- най-висока средночасова стойност; за озона и най-висока 8-часова средна стойност.

2. Прогнози за оставащата част от деня и следващите дни:

- географски район на очакваните превишения на информационния и/или алармения праг;

- очаквани промени в нивата на замърсяване (понижение, стабилизиране или повишение), както и причините за тези промени.

3. Информация за типа на засегнатото население, възможни здравни последствия и препоръчително поведение:

- информация за чувствителните групи от населението;

- описание на вероятните симптоми;

- препоръчителни предпазни мерки, които следва да се вземат от засегнатото население;

- източници на допълнителна информация.

4. Информация за превантивните действия за ограничаване на замърсяването и/или излагането на него: посочване на основните сектори, източници на замърсяване; препоръки за действия с цел ограничаване на емисиите.

Приложение № 17 към чл. 49, ал. 1, т. 6

Информация за превишенията на нормите и информационния и/или алармения праг за озон

1. В таблицата по-долу са посочени видът и количеството на информацията, която се изпраща до Европейската комисия след изготвянето ѝ от ИАОС.

⁽¹⁾ Виж определението за АОТ40 в раздел I на приложение № 3.

⁽²⁾ Максималната осемчасова средна стойност в рамките на денонощието се определя съгласно раздел II на приложение № 3 (виж бележка 2 към таблица 5).

2. Като част от годишните доклади се представят и следните данни:

2.1. за озон, азотен диоксид, азотни оксиди и сумата от озон и азотен диоксид (сумирани като ppb и изразени като µg/m³ озон) - максималната измерена стойност, 99,9-ият, 98-ият и 50-ият перцентил, средногодишната стойност и броят на валидните данни от почасовите серии;

2.2. максималната измерена осемчасова средна стойност, 98-ият и 50-ият перцентил и средногодишната стойност от максималните осемчасови средни стойности в рамките на дадено денонощие.

Данните, предоставяни в месечните доклади, са предварителни и следва да се актуализират, ако е необходимо, при следващо подаване на информация.

Перцентилите следва да се изчисляват по метода, определен в приложение № 4 на Наредба № 7 от 1999 г. за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух.