Държавен вестник, брой 50 от 23.VI

§ 1. Чл. 59, ал. II се изменя така:

"Когато двамата съпрузи са чужди граждани, брачните искове се разглеждат от българските съдилища, ако местожителството на ответника е в България или ако една от страните живее в България и законите на държавата, чиито граждани са съпрузите, не изключват подсъдността на българските съдилища."

§ 2. Чл. 75 се изменя така:

"Може да бъде осиновявано само лице, което не е навършило 18-годишна възраст при подаване на молбата за осиновяване.

Може да осиновява дееспособно лице, което не е лишено от родителски или настойнически права, при условие, че разликата между неговата възраст и възрастта на осиновявания не е по-малка от 15 години. В изключителни случаи съдът може да допусне осиновяване и при разлика, по-малка от 15 години, но не по-малка от 13 години. Съпругът може да осиновява рожденото или осиновеното дете на своя съпруг независимо от разликата във възрастта.

Не се допуска осиновяване между възходящи и низходящи и между братя и сестри. Не може да се осиновява единствено дете на родители, на които бракът не е разтрогнат и които имат възможност да издържат детето."

§ 3. Ал. IV на чл. 77 се изменя така:

"Ако осиновяваният е навършил 10-годишна възраст, той се изслушва от съда, а ако е навършил 14-годишна възраст, необходимо е и неговото съгласие. Това съгласие трябва да бъде дадено лично пред съда."

§ 4. В чл. 78 се добавя следната нова алинея:

"Народният съдия съставя акт за даденото съгласие."

§ 5. Чл. 79 се изменя така:

"Народният съд събира сведения за осиновяващия и за осиновявания и взема мнение от общинския народен съвет, дали осиновяването е в интерес на осиновявания. Сведенията се събират служебно от общинските народни съвети по местожителството на осиновявания и осиновяващия. Сведения за осиновяваното дете не се събират, когато то се взема от обществено-възпитателно заведение.

Народният съд с участие на съдебни заседатели в открито заседание, след като изслуша заключението на прокурора, с мотивирано решение се произнася за осиновяването. Съдът допуска осиновяването само ако то е в интерес на осиновявания и не противоречи на закона и правилата на социалистическото общежитие.

Решението на народния съд може да се обжалва по общия ред. Преглед по реда на чл. 225 и отмяна по чл. 231 от Гражданския процесуален кодекс на такова решение не се допуска."

§ 6. Чл. 80 се изменя така:

"По молба на осиновителя, а ако осиновеният е навършил 14-годишна възраст и с негово съгласие народният съд постановява осиновителят да се впише като родител на осиновения. Вписването се извършва в регистъра за ражданията по местожителството на осиновителя."

§ 7. Чл. 81 се изменя така:

"Между осиновителя и неговите роднини, от една страна, и осиновения и неговите низходящи, от друга, възникват права и задължения, каквито съществуват между роднини по произход.

Правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и роднините им по произход, от друга, се прекратяват, освен когато родителят на осиновения е съпруг на осиновителя. Тази разпоредба не отменя забраните по ал. I, букви "а" и "б" и ал. II на чл. 23."

§ 8. Чл. 82 се изменя така:

"Осиновяването може да бъде отменено от народния съдия по взаимно съгласие на осиновителя и на осиновения, когато и двамата са дееспособни. Съгласието трябва да бъде дадено лично пред съда."

§ 9. Чл. 83 се изменя така:

"Осиновяването може да бъде отменено от съда по иск на осиновителя или осиновения:

а) когато то е допуснато при съществено нарушение на закона и

б) когато е налице тежко провинение от едната или от другата страна или друго важно обстоятелство, което основно разстройва отношенията между осиновителя и осиновения.

Прокурорът може да предяви иск за отменяне на осиновяването, когато е засегнат обществен интерес, и то само докато осиновителят и осиновения са живи. След смъртта на осиновителя или на осиновения прокурорът или наследниците могат само да продължат предявения иск.

Действието на осиновяването престава от момента на отменянето на осиновяването, но ако отменянето е станало след смъртта на осиновителя или на осиновения, преживелият не наследява починалия.

Прекратените права и задължения по чл. 81, ал. II се възстановяват след отменяне на осиновяването."

§ 10. Чл. 102 се изменя така:

"Когато настойникът без оправдателни причини не се яви пред органа по настойничеството или не представи сметка, последният съставя акт, въз основа на който председателят на изпълкома на общинския народен съвет издава наказателно постановление за налагане на глоба до 400 лева."

§ 11. Чл. 103, ал. II се изменя така:

"Народният съд по искане на органа по настойничеството издава въз основа на чл. 237, б. "ж" от Гражданския процесуален кодекс изпълнителен лист срещу настойника за всички неотчетени или невнесени суми."

§ 12. Чл. 127, ал. II се изменя така:

"Промяна на собственото, бащиното или фамилното име се допуска в случаите и по начина, предвиден в Правилника за водене на регистрите по гражданското състояние."

§ 13. В чл. 129, ал. I думите в скоби: "включително и осиновяването" се заличават.

Преходно правило

Правилата на чл. 80 и 81 се прилагат и за заварените осиновявания.

Изменения в други закони

§ 14. Чл. 274, ал. I от Гражданския процесуален кодекс се изменя така:

"По дела за оспорване бащинство производството се прекратява при смърт на детето."

Алинея II се заличава. Изпълнението на закона се възлага на министъра на правосъдието.