Държавен вестник, брой 76 от 25.IX

Чл. 7. Органите на служба "Военна полиция" издирват лицата по чл. 102, ал. 1, т. 2 ЗОВСРБ, както следва:

1. военнослужещи, отклонили се от военна служба (ОВС);

2. избягали от арест, конвой и местата за задържане в служба "Военна полиция";

3. укриващи се обвиняеми и подсъдими;

4. безследно изчезнали;

5. избягали от болници, клиники, диспансери или изолатори за душевно или заразно болни;

6. отвлечени лица;

7. лица, за които е постановено принудително довеждане;

8. лица, за които са постъпили искания от надлежните органи за установяване на адреса на местоживеене или срещу които се водят съдебни и досъдебни производства;

9. лица, свидетели и пострадали от престъпления по водени досъдебни и съдебни производства.

Чл. 8. Спрямо издирваните лица органите на служба "Военна полиция" осъществяват законоустановените си правомощия.

Чл. 9. Органите на служба "Военна полиция" извършват действия по идентификация на лица с неустановена самоличност и на трупове и части от тях, открити във военни формирования и обекти, във взаимодействие с полицейските органи по местоизвършване.

Чл. 10. Издирване на лица се осъществява на местно, общодържавно и международно ниво.

Чл. 11. Неотложните издирвателни действия са комплекс от информационно-справочни и издирвателни мероприятия, които имат за цел откриване на лица по раздел І и/или набиране на необходимия минимум информация за обявяване на лица за общодържавно издирване и проверка на най-вероятните места, където те могат да се намират.

Чл. 12. Неотложните издирвателни действия се предприемат незабавно след получаване на съобщението, даващо основание да се открие процедура по издирване, и включват:

1. уточняване на установъчните данни на издирваното лице;

2. извършване на адресна проверка на лицето или проверка на мястото, от където е изчезнало (избягало);

3. изясняване на обстоятелствата във връзка с чл. 7, даващи основание за издирване на лицето.

Чл. 13. (1) Неотложни издирвателни действия се провеждат при издирване на лицата по чл. 102, ал. 1, т. 2 ЗОВСРБ, които са:

1. избягали от арест, конвой и помещения за задържане;

2. отвлечени лица;

3. извършители на тежки престъпления, установени веднага след извършване на престъплението;

4. отклонили се неправомерно от дежурства и караули със служебно оръжие;

5. притежаващи общоопасни средства, когато има данни за злоупотреба с тях.

(2) Когато се налага извършването на неотложни издирвателни действия, веднага след събиране на необходимия минимум установъчни данни за издирваните лица същите се включват в "Ежедневен бюлетин за съобщенията и сигналите за инцидентите в МО, получени от оперативните дежурни на служба "Военна полиция" (ежедневен бюлетин) в раздела "ИЗДИРВАНИ ЛИЦА", и незабавно се обявяват за общодържавно издирване, за което се изготвя план за неотложни издирвателни мероприятия. Гореописаните действия се извършват в срок до 24 часа от получаването на сигнала.

(3) Обявяването по ал. 2 се извършва от отдел "Криминален" в ръководството на служба "Военна полиция" чрез сектор "Издирване" в дирекция "Противодействие на общата престъпност" (ДПОП) при Главна дирекция "Криминална полиция", а в извън работно време - от оперативния дежурен на служба "Военна полиция" чрез оперативния дежурен център (ОДЦ) на ДПОП.

(4) За издирваните лица, за които има данни, че ще напуснат страната, незабавно чрез оперативната дежурна част на служба "Военна полиция" се уведомява ОДЦ на Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП).

Чл. 14. Местното издирване представлява комплекс от мероприятия, осъществявани в зоната на отговорност на съответната регионална служба "Военна полиция" и вероятните места на пребиваване или появяване на лицето.

Чл. 15. (1) Местното издирване се осъществява от регионалните служби "Военна полиция" и техните териториални звена след предварително изготвен план за издирвателни мероприятия с издигнати версии в срок до 7 дни.

(2) Местното издирване се осъществява във взаимодействие с останалите регионални служби "Военна полиция" и с териториалните структури на МВР.

Чл. 16. (1) Местното издирване започва с регистриране на сигнал или съобщение по реда на чл. 5, ал. 2 от Инструкцията за организация на работата в служба "Военна полиция" по постъпили сигнали и съобщения, получаване на обосновано искане, придружени с преписи от присъди, постановена мярка за неотклонение "задържане под стража", постановено принудително довеждане от съда или органите на досъдебното производство и документи от други органи, имащи законно основание да искат издирване на лица.

(2) Издирваното лице се обявява в ежедневния бюлетин в раздел "ИЗДИРВАНИ ЛИЦА", като се посочват установъчните му данни, военното формирование, в което служи (работи), от кога е в неизвестност, кой и за какво го издирва.

(3) Издирваното лице се регистрира в база данни "ИЗДИРВАНИ ЛИЦА" на служба "Военна полиция".

Чл. 17. (1) Освен в случаите, когато се налагат неотложни издирвателни действия, след регистрирането на материалите по чл. 16, ал. 1 се извършват първоначални издирвателни мероприятия.

(2) Първоначалните издирвателни мероприятия се осъществяват в срок до 72 часа и включват:

1. справки по автоматизираните информационни и други документални фондове на служба "Военна полиция" и МВР за събиране и проверка на установъчните данни за издирвания обект;

2. задълбочено проучване на обекта по местоживеене и месторабота с цел установяване на неговите връзки и местопребиваването му;

3. организиране и провеждане на издирвателни мероприятия в средата на близки, роднини, приятели и съучастници на обекта, за които има данни или се предполага, че ще влязат във връзка с него;

4. извършване на явни проверки, огледи и претърсвания на всички места, за които има данни, че лицето може да се укрие;

5. търсене и изземване на хомоскопни следи в помещения и от вещи, с които издирваното лице е имало контакт.

(3) При провеждане на издирвателните мероприятия се събират и фиксират данни и факти, които дават възможност да се установи местонахождението на обекта, да се изгради психологически портрет на издирваното лице и да се прогнозират евентуалните му прояви в бъдеще.

(4) При претърсване на местности и преследване на издирвани лица могат да участват формирования и структури на МО и/или МВР след съгласуване по установения ред.

Чл. 18. (1) След провеждане на първоначалните издирвателни мероприятия на местно издирване служителят, който ги е провел, изготвя подробна справка за извършеното и резултатите, като попълва две карти за издирвано лице (КИЛ) - (приложение № 1). Към картата се прилагат:

1. копие от документа, даващ правно основание за издирването - присъда, постановление или други документи от органи, които имат право да искат издирване на лицето;

2. дактилоскопна карта и фотоснимки на лица и трупове с неустановена самоличност.

(2) В картата за издирвано лице, ползващо чужди или подправени документи за самоличност, се попълват и данните от използваните документи.

(3) В картата за издирвано лице, когато е чужд гражданин, се попълват имената на кирилица и/или латиница, както са в документа за самоличност.

(4) За намерени лица или трупове с неустановена самоличност се попълват два екземпляра карта за труп/лице с неустановена самоличност (приложение № 2).

Чл. 19. (1) Служителят, провел първоначалните издирвателни мероприятия, оформя материалите по чл. 18 в издирвателна преписка (ИП) и я докладва с конкретно, мотивирано предложение на прекия си началник.

(2) За лицата, за които има постановена мярка за неотклонение "задържане под стража", постановено принудително довеждане или влязла в сила присъда "лишаване от свобода", в издирвателната преписка се прилага заверено копие на постановлението, определението и/или копие от присъдата, мотивите и свидетелство за съдимост на лицето.

(3) За обвиняеми и подсъдими, за които има разпореждане за настаняване в местата за лишаване от свобода (МЛС), към издирвателната преписка освен постановената мярка за неотклонение се прилагат:

1. писмено разпореждане от съответния прокурор или съд за настаняване в МЛС;

2. справка - извлечение от обвинителното заключение или обвинителния акт.

(4) След проверка за правилността, точността и пълнотата на ИП от съответния началник той дава указания за по-нататъшните действия по издирване на лицето.

(5) Картата за издирвано лице се утвърждава от началника на отдел "Криминален" на съответната регионална служба "Военна полиция".

Чл. 20. (1) Лица, които са в неизвестност и срещу тях се водят наказателни дела, се издирват от регионалните служби "Военна полиция" по подсъдност на делата.

(2) Лица, укриващи се от изтърпяване на наказание "лишаване от свобода", се издирват от регионалните служби "Военна полиция" по постоянен адрес, освен ако прокуратурата не е възложила издирването на лицето на друга служба.

(3) Лица, укриващи се от изтърпяване на наказание "пробация", се издирват от регионалните служби "Военна полиция" по настоящ адрес на осъдения, а когато този адрес е извън територията на Република България - по постоянен адрес.

Чл. 21. За издирването на изчезнали, отвлечени, укрили се лица или военнослужещи в отклонение от военна служба в условията на международни военни мисии в чужбина и по отношение на чуждестранни военни контингенти на територията на Република България служителите на служба "Военна полиция" действат при условията на сключен международен договор, по който Република България е страна, или на принципа на взаимността, за конкретната военна операция (мисия).

Чл. 22. За лицата по чл. 13, ал. 1 неотложните издирвателни действия и първоначалните издирвателни мероприятия се организират и провеждат от регионалната служба "Военна полиция" по местоизвършване на деянието.

Чл. 23. (1) Ако мероприятията по местно издирване не дадат резултат, сигналът или съобщението се пререгистират като заявителски материал (ЗМ), а издирваното лице се обявява за общодържавно издирване (ОДИ) по реда на раздел ІV.

(2) В случаите по ал. 1 заявителят за издирването се уведомява писмено, че лицето не е установено и е обявено за ОДИ.

Чл. 24. (1) При задържане от органите на МВР на издирвано от служба "Военна полиция" лице оперативният дежурен в ръководството на служба "Военна полиция" е длъжен незабавно да организира приемането, конвоирането и охраната му чрез оперативните дежурни в съответните регионални структури.

(2) В случаите по ал. 1, когато задържаното лице е извън кръга на посочените лица по чл. 102, ал. 1, т. 2 ЗОВСРБ, оперативният дежурен в ръководството на служба "Военна полиция" организира конвоирането и охраната му от съответните органи на МВР и Министерството на правосъдието.

Чл. 25. (1) Местното издирване на лица и действията по идентификация на трупове или лица с неустановена самоличност се прекратяват при:

1. установяване или задържане на лицето и предаването му на инициатора за издирването с протокол;

2. идентифициране на трупа (лицето);

3. прекратяване на правоотношението за изпълнение на военна служба, служебните и/или трудовите правоотношения;

4. отпадане на необходимостта от издирване - смърт на лицето, постановена условна присъда, прекратяване на съдебното производство, доброволно завръщане във военното формирование на военнослужещ в отклонение и др.

(2) В случаите по ал. 1, т. 3 събраните материали по издирването на лицето се изпращат от директора на съответната регионална служба "Военна полиция" или упълномощено от него длъжностно лице чрез Военна прокуратура на съответната областна дирекция (ОД) на МВР за продължаване на издирването.

Чл. 26. (1) Прекратяване на местното издирване на лице се извършва с мотивирана обобщена докладна записка от служителя, който го е обявил, след резолюция на директора на съответната регионална служба "Военна полиция" или упълномощено от него длъжностно лице.

(2) При прекратяване на местното издирване на лице се попълват две карти за прекратяване издирването на лице (КПИЛ) (приложение № 3). Към картата се прилага копие на документа, даващ основание за прекратяване на издирването.

(3) Данните за прекратяване на местното издирване се отразяват в ежедневния бюлетин - раздел "ПРЕКРАТЯВАНЕ ИЗДИРВАНЕ НА ЛИЦА" и база данни "ИЗДИРВАНИ ЛИЦА" на служба "Военна полиция".

(4) При прекратяване на местното издирване на лице документите от ИП заедно с обобщената докладна записка по случая се прилагат към сбор от документи "Издирвателна дейност" в деловодството на съответната регионална служба.

(5) При обявяване за общодържавно издирване материалите от издирвателната преписка се присъединяват към ЗМ, с изключение на карти (приложения № 1, 2, 3, 4), фотоснимки и дактилоскопна карта, първите екземпляри от които се прилагат към сбор от документи "Издирвателна дейност" в деловодството на съответната регионална служба "Военна полиция", а вторите екземпляри се изпращат по реда на чл. 29, ал. 3 или чл. 38, ал. 4.

(6) При обявяване за ОДИ по образувано военно досъдебно производство (ВДП) материалите от издирвателната преписка се присъединяват към ВДП, с изключение на карти (приложения № 1, 2, 3, 4), фотоснимки и дактилоскопна карта, първите екземпляри от които се прилагат към сбор от документи "Издирвателна дейност" в деловодството на съответната регионална служба "Военна полиция", а вторите екземпляри се изпращат по реда на чл. 29, ал. 3 или чл. 38, ал. 4.

Чл. 27. Общодържавното издирване представлява комплекс от издирвателни, научно-технически, справочно-информационни и други мероприятия, осъществявани на територията на страната с цел откриване на издирвани лица, идентифициране на трупове (части от труп) или лица с неустановена самоличност.

Чл. 28. (1) Общодържавно издирване се обявява въз основа на мотивирано писмено предложение на служителя от съответната регионална служба "Военна полиция", водещ ИП, чрез сектор "Издирване" в ДПОП при Главна дирекция "Криминална полиция", съгласно нормативно установения в МВР ред.

(2) Към ОДИ се пристъпва в следните случаи:

1. местното издирване на обекта не е дало резултат;

2. при извършване на неотложни издирвателни действия в случаите и по реда на чл. 13.

Чл. 29. (1) Общодържавното издирване се предприема въз основа на въведени данни за обектите в АИС "ИД" на МВР.

(2) Служителят, водещ ИП, подготвя следните документи:

1. мотивирано писмено предложение за обявяване на ОДИ, утвърдено от директора на съответната регионална служба "Военна полиция" или упълномощено от него длъжностно лице;

2. подробна писмена справка за проведените мероприятия и резултатите от издирването;

3. карта за издирваното лице с посочен вид на издирването и мярката за прилагане;

4. документи, даващи право за задържане и конвоиране на издирваното лице.

(3) Документите по ал. 2 се изпращат до ръководството на служба "Военна полиция" и чрез отдел "Криминален" се препращат на сектор "Издирване" в ДПОП при Главна дирекция "Криминална полиция" за регистриране в АИС "ИД" на МВР на издирваното лице за ОДИ.

(4) В случаите по чл. 13, ал. 1 предложението за обявяване на ОДИ се изпраща по факса на сектор "Издирване" в ДПОП при Главна дирекция "Криминална полиция", след което документите по ал. 2 в срок до 48 часа се изпращат по реда на ал. 3.

(5) При необходимост от ОДИ на лица, извън посочените в чл. 102, ал. 1, т. 2 ЗОВСРБ, документите по чл. 3, т. 2 и 3 се изпращат от директора на съответната регионална служба "Военна полиция" или упълномощено от него длъжностно лице на съответната ОД на МВР по компетентност.

Чл. 30. (1) Данните за обявените за ОДИ лица и трупове с неустановена самоличност се въвеждат в база данни "Издирвани лица" на служба "Военна полиция" и по съществуващите средства за връзка се предават за сведение до всички регионални служби.

(2) След получаването на информацията за издирваните лица директорите на регионалните служби "Военна полиция" са длъжни да запознаят личния състав по места и да организират изпълнението на указаните мероприятия, ако има такива.

Чл. 31. При необходимост в хода на издирването може да се променят категорията, данните за лицето и мероприятията по издирването му по реда на чл. 29.

Чл. 32. (1) Справки за лица, обявени за ОДИ, се изискват от звеното за справочна дейност в ръководството на служба "Военна полиция".

(2) При извършване на справки за лица в другите бази данни задължително се проверява дали лицето е протичало на издирване и кой е инициаторът.

Чл. 33. Оперативните дежурни на служба "Военна полиция" пряко участват в издирвателния процес. Те са длъжни:

1. да приемат и записват точно в дневника получените сигнали, съобщения, телеграми, факсове и други за издирвани обекти;

2. да докладват по установения ред получените телеграми и факсове, за отдаване на разпореждания по тях;

3. своевременно да включват в ежедневния бюлетин съобщенията за издирване на лица в случаите на чл. 13;

4. да осигуряват денонощен режим за справочна дейност от оперативните дежурни части на служба "Военна полиция" (ОДЧ);

5. за всяко лице, доведено в регионалната служба "Военна полиция", незабавно да правят справка в база данни "Издирвани лица" на службата и в АИС на МВР;

6. в извънработно време, в празнични и почивни дни да организират провеждането на неотложни действия и първоначални издирвателни мероприятия за установяване и задържане на издирваните лица.

Чл. 34. (1) Издирването на лица и действията по идентификация на трупове или лица с неустановена самоличност се прекратяват при:

1. установяване или задържане на лицето и предаването му на инициатора;

2. идентифициране на трупа (лицето);

3. отпадане на необходимостта от издирване на лицето - погасяване по давност на деянието, смърт на издирваното лице, постановена условна присъда, прекратяване на съдебното производство, доброволно завръщане във военното формирование на военнослужещ в отклонение и др.

(2) Служителят, обявил лицето, е длъжен ежегодно да проверява за актуалността на законовия повод за издирването и при отпадане на необходимостта - да снеме лицето от издирване.

Чл. 35. (1) След установяване и задържане на издирвано лице незабавно се уведомява оперативният дежурен в ръководството на служба "Военна полиция" за включването му в ежедневния бюлетин, който уведомява ОДЦ на ДПОП при Главна дирекция "Криминална полиция" и съответните регионални служби - инициатори на издирването.

(2) Инициаторите на издирването незабавно писмено се уведомяват от директора на регионалната служба, установила и задържала издирваното лице, като в писмото се посочва на кой орган е предадено издирваното лице.

(3) В документацията до органа, на когото е предадено лицето, се отразяват всички инициатори на издирването, когато са повече от един.

Чл. 36. (1) При задържане на издирваните лица се прави личен обиск, а при необходимост местата, където са се укривали, се претърсват при спазване изискванията на Наказателно-процесуалния кодекс.

(2) С лицата се провеждат беседи, а при необходимост се снемат обяснения и се извършват проверки за установяване на извършени от тях престъпления.

(3) При беседите се уточняват местата, които са посещавали, и връзките им за периода, през който са се укривали.

(4) Сведенията, получени при беседите и разпитите, се изпращат на компетентните органи, в чиято територия и правомощия са извършени престъпленията.

Чл. 37. (1) Лицата, обявени за издирване и задържани на ГКПП или от органите на МВР, се приемат веднага от най-близката регионална служба "Военна полиция", като незабавно се уведомяват инициаторът на издирването и оперативният дежурен на служба "Военна полиция".

(2) Регионалната служба по ал. 1 изготвя необходимите документи (докладна записка, справки, протоколи и др.) и конвоира лицето до инициатора на издирването.

(3) В случаите на ал. 1, когато задържаното лице е извън кръга на посочените лица по чл. 102, ал. 1, т. 2 ЗОВСРБ, конвоирането и охраната му се извършват от съответните органи на МВР и Министерството на правосъдието.

Чл. 38. (1) Общодържавното издирване се прекратява по предложение на служителя, водил ИП, след предаване на издиреното лице на искащия орган с протокол или след отпадане на необходимостта от издирване.

(2) За прекратяване на издирването служителят, водил ИП, подготвя следните документи:

1. предложение за прекратяване на ОДИ, утвърдено от директора на съответната регионална служба "Военна полиция" или упълномощено от него длъжностно лице;

2. подробна писмена справка за проведените мероприятия, довели до откриване (задържане) на лицето (лице с неустановена самоличност или труп);

3. за лицата се попълва КПИЛ в два екземпляра;

4. при установяване самоличността на намерени неидентифицирани лица или трупове се попълва карта за прекратяване издирването на труп/лице с неустановена самоличност (КПИТ/ЛНС) (приложение № 4).

(3) Началникът на отдел "Криминален" на съответната регионална служба "Военна полиция" утвърждава КПИЛ (КПИТ/ЛНС), първият екземпляр от която се прилага към ИП, а вторият - към документите по ал. 2.

(4) Документите по ал. 2 се изпращат в ръководството на служба "Военна полиция" и чрез отдел "Криминален" се препращат в сектор "Издирване" в ДПОП при Главна дирекция "Криминална полиция" за прекратяване на ОДИ.

(5) За издирено безследно изчезнало лице се изготвя справка по реда на ал. 2, т. 2, в която подробно се описва къде, при какви условия, за колко време и поради какви причини е изчезнало.

Чл. 39. В случаите на издирвано лице, на което е прекратено правоотношението за изпълнение на военна служба, служебното и/или трудовото правоотношение, се постъпва по реда на чл. 25, ал. 2.

Чл. 40. Международното издирване и екстрадицията представляват комплекс от информационно-координационни и издирвателни мероприятия по установяване местонахождението на лица, намиращи се извън територията на Република България, и предаването им, както и за идентификация на трупове с неустановена самоличност.

Чл. 41. (1) Към международно издирване се пристъпва, когато са налице достатъчно данни, че лицето е напуснало страната.

(2) Искания за международно издирване на лица и за идентификация на намерени трупове или на лица с неустановена самоличност се изготвят при наличие на някое от следните условия:

1. проведено безрезултатно местно и общодържавно издирване;

2. наличие на данни, че лицето е напуснало страната и има постановление на прокурора или определение на съда с взета мярка за неотклонение "задържане под стража" и становище на главния прокурор или министъра на правосъдието, че ще се иска екстрадирането на лицето от страната, в която е предполагаемото му местонахождение;

3. при необходимост за издирване на безследно изчезнали лица се предприемат едновременно мерки за обявяване на общодържавно и международно издирване;

4. при искане за установяване адреса или местонахождението на лица, за които има данни, че са напуснали страната;

5. при намерени трупове и лица с неустановена самоличност, за които има основателни данни да се предполага, че са чужди граждани.

Чл. 42. (1) Искането за международно издирване на лица съдържа следните данни:

1. пълни установъчни данни - имена на лицето с тяхното изписване на латиница в паспорта, рождена дата и месторождение, номер на паспорта, дата и място на издаването му, срок на валидност, гражданство; посочват се и данните на фалшифицирани документи за самоличност, ако са използвани;

2. имена на родители с тяхното изписване на латиница;

3. подробно описание на престъпното деяние, за което се издирва - кога, къде и какво е извършило лицето, по кой текст от Наказателния кодекс е квалифицирано и какво наказание се предвижда за това деяние, способ на извършване;

4. обстоятелствата, при които лицето е изчезнало безследно;

5. подробен словесен портрет - пол, ръст, телосложение, лице, коси, очи и особени белези - наранявания, изгаряния, татуировки, физически и психически заболявания, ампутации и др.;

6. два броя портретни фотоснимки;

7. описание на съдебното и криминално минало на лицето;

8. дактилоскопна карта и/или ДНК профил (ако има);

9. данни за предишни задгранични пътувания на лицето - кога и кои страни е посещавало;

10. справка за проведените до този момент издирвателни мероприятия на местно и общодържавно издирване, както и постъпила допълнителна информация за пребиваване на лицето в друга страна;

11. копие от постановлението или определението за взета мярка за неотклонение "задържане под стража" или влязла в сила присъда "лишаване от свобода".

(2) Искането с придружаващите го документи се утвърждава от директора на служба "Военна полиция" и чрез отдел "Криминален" в ръководството на служба "Военна полиция" се изпраща на сектор "Издирване" в ДПОП при Главна дирекция "Криминална полиция" - МВР. В него се указват необходимите мерки и мероприятия, които следва да се предприемат при установяване или след задържане на издирваното лице. Изрично се указва дали ще се иска екстрадиране на лицето.

Чл. 43. (1) В случаите, когато е необходимо издирване на лице с цел арест и екстрадиция за категориите "обвиняем" и "осъден", писмено се уведомяват съответните военноокръжни прокуратури и се изпълняват писмените им разпореждания.

(2) За категорията "подсъдим" се уведомяват съответните съдилища.

Чл. 44. В случаите по чл. 43 органите на служба "Военна полиция" действат съгласно Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, при условията на сключен международен договор, по който Република България е страна, или на принципа на взаимността.

Чл. 45. При установяване на лице, издирвано у нас по искане на друга държава, оперативният дежурен в ръководството на служба "Военна полиция" незабавно уведомява ОДЦ на ДПОП при Главна дирекция "Криминална полиция" - МВР, за координиране на действията.

Чл. 46. При наличие на данни, че издирвано по линия на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол) лице е пребивавало в страната и я е напуснало, информацията чрез отдел "Криминален" на ръководството на служба "Военна полиция" се предава в сектор "Издирване" в ДПОП при Главна дирекция "Криминална полиция".

Чл. 47. Международното издирване на лице се прекратява след предаването му на компетентния орган с протокол или след отпадане необходимостта от издирването му по чл. 41, ал. 2.

Чл. 52. (1) За издирване се обявяват следните вещи:

1. огнестрелно оръжие и боеприпаси; бойна и спомагателна техника на МО; психотропни, токсични химически, биологически и радиоактивни вещества, както и други общоопасни средства (ООС) съгласно действащата нормативна уредба;

2. вещи, предмет на престъпление или послужили за извършване на престъпление, с трайни белези или възможност за идентификация по друг начин, които имат доказателствена стойност за разкриването на извършено престъпление;

3. културно-исторически ценности.

(2) За подпомагане на издирването чрез отдел "Криминален" в ръководството на служба "Военна полиция" при необходимост се изпращат запитвания до Научноизследователския институт по криминалистика и криминология (НИКК) - МВР, където се организират съставянето, съгласуването и актуализирането на изчерпателни класификационни списъци и приложени към тях фотоалбумни картотеки, каталози, образци, копия, речници с описания на характерни идентификационни признаци за издирваните обекти.

(3) Издирването на вещи е общодържавно и международно.

Чл. 53. (1) За всеки случай на противозаконно отнето, липсващо или изгубено огнестрелно оръжие, боеприпаси, бойна техника, взривни вещества, химически, биологически, радиоактивни и други ООС чрез отдел "Криминален" в ръководството на служба "Военна полиция" писмено се уведомява сектор "Контрол на общоопасните средства" (КОС) в дирекция "Охранителна и пътна полиция" (ДОПП) при Главна дирекция "Охранителна полиция" (ГДОП) за организиране на общодържавното им издирване. Съобщението трябва да съдържа данни за идентификация, обстоятелства и дата на отнемането, установяване на липсата или изгубването му.

(2) При намиране на обявени за издирване ООС чрез отдел "Криминален" в ръководството на служба "Военна полиция" се уведомява сектор "КОС" в ДОПП при ГДОП за прекратяване на издирването им.

(3) Ако издирваното огнестрелно оръжие има сравнителен материал (гилзи и куршуми), той се изпраща в НИКК - МВР за сравнение с постъпващи обекти от неразкрити престъпления. Със същата цел там се изпраща и издиреното огнестрелно оръжие.

Чл. 54. Данните за издирваното оръжие чрез отдел "Криминален" в ръководството на служба "Военна полиция" се предоставят на сектор "КОС" в ДОПП при ГДОП за регистриране в база данни "ИЗДИРВАНО ОРЪЖИЕ" на МВР.

Чл. 55. (1) Органите на служба "Военна полиция" издирват вещи с доказателствена стойност (ВДС) за разкриване на престъпления.

(2) Издирването на ВДС започва с регистриране на сигнала или съобщението като ЗМ, досъдебно производство или искания от органите на съдебната власт.

Чл. 56. (1) При необходимост от издирване на ВДС се изготвя справка от името на директора на съответната регионална служба "Военна полиция", в която се посочват: описанието на вещите, обстоятелствата и датата на отнемането, липсата или изгубването, която чрез отдел "Криминален" в ръководството на служба "Военна полиция" се изпраща на сектор "Имуществени престъпления и престъпления против културните и историческите ценности" (ИПППКИЦ) при Главна дирекция "Криминална полиция".

(2) В справката се отразяват фактическата обстановка при отнемане на вещта, какво налага издирването й, номерът на заявителския материал и данните на издирваната вещ: вид, размер, форма, големина, цвят, модел, фабричен номер, явни и скрити белези, настъпили изменения в процеса на експлоатация и други характерни признаци. При наличие на фотоснимки същите се прилагат към справката.

Чл. 57. Когато са налице достатъчно данни за изнасяне на издирваната вещ зад граница, справката по чл. 56 се изпраща чрез сектор "ИПППКИЦ" на ДПОП - МВР в МОКП "Интерпол" за организиране на международно издирване.

Чл. 58. За вещи с характерни белези, голяма стойност или които са доказателства по тежки престъпления, към справката по чл. 56 се прилагат и други документи, допълнително характеризиращи вещта.

Чл. 59. При намиране на вещ със сходно описание същата се проверява в АИС на МВР и в картотеката на сектор "ИПППКИЦ" в ДПОП при Главна дирекция "Криминална полиция" - МВР.

Чл. 60. За вещи, за които липсват фотоснимки, се изготвят рисунки от художници по описание, дадено от собствениците на вещите. Рисунките се прилагат към справките по чл. 56.

Чл. 61. Органът, намерил издирваната вещ, незабавно писмено уведомява инициатора на издирването и чрез отдел "Криминален" в ръководството на служба "Военна полиция" се уведомява сектор "ИПППКИЦ" на ДПОП при Главна дирекция "Криминална полиция" - МВР.

Чл. 62. (1) При получаване на съобщение за престъпления, свързани с културно-исторически ценности, наред с първоначалните издирвателни мероприятия, чрез отдел "Криминален" в ръководството на служба "Военна полиция" се изпраща специално съобщение по факс до ДПОП при Главна дирекция "Криминална полиция" и ГДГП.

(2) Съобщението по ал. 1 съдържа следните идентификационни данни - кратко описание, заглавие, сюжет, автор, година на изработване, размери, инвентарни номера, стойност и др.

(3) При откриване на обявена за издирване културно-историческа ценност чрез отдел "Криминален" на служба "Военна полиция" се уведомява ДПОП при Главна дирекция "Криминална полиция" и ГДГП за прекратяване на издирването й.

Чл. 63. (1) Издирването на вещи се прекратява:

1. при намиране на обявената за издирване вещ и прилагането й към делото или предаването й по законоустановения ред на собственика въз основа на писмен акт на съд или прокурор;

2. при изтичане на предвидения в закона давностен срок за съответното деяние;

3. след прекратяване на наказателното производство;

4. в случаите, когато по безспорен начин се установи, че вещта е унищожена.

(2) Предложението за прекратяване на издирването се подготвя от служителя, инициатор на издирването, и чрез отдел "Криминален" в ръководството на служба "Военна полиция" се изпраща на сектор "ИПППКИЦ" в ДПОП при Главна дирекция "Криминална полиция" за промяна в АИС на МВР.

(3) В предложението за прекратяване на издирването се посочва основанието, кога, къде, във/от кого и при какви обстоятелства е намерена издирваната вещ с доказателствена стойност и какво отношение е взето спрямо нея.