Държавен вестник, брой 65 от 14.VIII

Правителството на Република България и правителството на Република Узбекистан, наричани оттук нататък "договарящи страни",

в съответствие с Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Република Узбекистан, подписан в София на 24 юни 1998 г.,

в желанието си да развиват двустранните отношения между Република България и Република Узбекистан,

като имат предвид, че добрите отношения в областта на съобщенията и информационните технологии представляват важен фактор за напредъка на тези отношения, както и за икономическото и социалното развитие и за благосъстоянието на населението на двете страни,

като подчертават взаимния интерес за установяване на по-тясно сътрудничество в областта на съобщенията и информационното общество на основата на равни и преференциални условия и на традиционно добрите взаимоотношения,

се договориха за следното:

Член 1

Отношенията в областта на съобщенията и информационните технологии между Република България и Република Узбекистан се осъществяват в съответствие с разпоредбите на техните национални законодателства, препоръките и резолюциите на Международния съюз по далекосъобщения (МСД) и на основата на това споразумение.

Член 2

Договарящите страни вземат всички необходими мерки в рамките на своите компетенции за непрекъснатото развитие и усъвършенстване на качеството на съобщителните връзки и информационните технологии между двете страни, както и за осигуряването на тяхната надеждност.

Член 3

В случай на стихийни бедствия или извънредни ситуации договарящите страни осъществяват с приоритет пренасянето на съобщения през своята национална мрежа и съобщителни канали.

Член 4

4.1. Договарящите страни осъществяват сътрудничеството чрез:

- обмен на информация и документация, включително по отношение на нови технологии, проекти, международни търгове и други;

- двустранни консултации;

- посещения на експерти и учредяване на работни групи;

- обмен на специалисти;

- програми за обучение;

- други подходящи форми на сътрудничество.

4.2. Договарящите страни могат да правят предложения за по-тясно сътрудничество по дейностите, предвидени в това споразумение. За тази цел, когато бъде счетено за необходимо и по взаимно съгласие, могат да бъдат подписвани договори между съответните съобщителни организации, които да съдържат освен другото целите, плановете за действие, сроковете, съответните отдели и лицата, отговорни за прилагането и успешното изпълнение на договорите.

Член 5

Договарящите страни се споразумяват да си сътрудничат в подготовката на позиции и за предоставянето на взаимна подкрепа, свързана с участие в конференции и форуми на специализираните международни организации в областта на съобщенията и информационните технологии, когато това е практически възможно и не противоречи на националните интереси на всяка от договарящите страни.

Член 6

По отношение на областите на информационните технологии и съобщенията договарящите страни подкрепят прякото сътрудничество по следните въпроси:

6.1. Прилагане на правила и процедури при изпълнението на дейности, като мониторинг, контрол, разпределение на честотния сектор.

6.2. Прилагане на икономическите и търговските принципи на пазарната икономика в сектора на съобщенията и информационните технологии.

6.3. Стандартизация.

6.4. Развитие на информационното общество.

6.5. Технически и практически аспекти на електронното правителство, включително развитие на инфраструктурата в областта на комуникациите.

6.6. Съвместни изследователски проекти в областта на комуникациите и информационните технологии.

6.7. Насърчаване на най-новите постижения на глобалните информационни и комуникационни технологии.

6.8. Развитие на капацитета и на човешките ресурси.

6.9. Други въпроси по взаимно съгласие.

Член 7

Страните подкрепят прякото сътрудничество между компетентните организации в техните държави в областта на научноизследователската дейност в областта на информационните технологии и комуникационното оборудване, както и в обучението на специалисти.

Член 8

Това споразумение не засяга правата и задълженията на договарящите страни, произтичащи от международни споразумения с трети страни.

Член 9

9.1. Компетентните органи, отговорни за изпълнението на това споразумение, са:

- за Република България: Държавната агенция за информационни технологии и съобщения;

- за Република Узбекистан: Агенцията за съобщения и информационни технологии.

9.2. Договарящите страни своевременно се уведомяват в случай на промяна, свързана с тези компетентни органи.

Член 10

Всяка от договарящите страни се задължава да не разкрива информацията, придобита по силата на това споразумение, на трета страна без предварителното съгласие на договарящите страни.

Член 11

Договарящите страни полагат всички усилия за решаването на спорове, произтичащи от тълкуването и прилагането на това споразумение, посредством преки преговори и консултации.

Член 12

За кореспонденция във връзка с прилагането на това споразумение двете договарящи страни използват английски или руски език. Езикът за кореспонденция между другите организации и институции по това споразумение се определя по взаимно съгласие между тях.

Член 13

Всяка от договарящите страни може да предлага писмени изменения и/или допълнения към това споразумение, които се уточняват чрез преговори.

Измененията и/или допълненията по предходната алинея влизат в сила по реда на чл. 14, ал. 1 от това споразумение.

Член 14

Това споразумение влиза в сила от датата на получаването на последната от дипломатическите ноти, с които договарящите страни взаимно се уведомяват за изпълнението на техните вътрешноправни процедури за влизането му в сила.

Споразумението се сключва за срок 5 години от момента на влизането му в сила и се подновява автоматично за последователни срокове от 5 години, освен ако някоя от страните не го денонсира в писмена форма по дипломатически път най-малко 6 месеца преди края на всеки срок.

Прекратяването на това споразумение не засяга развитието на договорените програми и проекти, чиято реализация е започнала и не е завършена по време на прекратяването на споразумението.

Подписано на 6 ноември 2008 г. в Ташкент в два оригинални екземпляра, всеки от които на български, узбекски и английски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на различия в тълкуването на текста на тази спогодба за меродавен се приема текстът на английски език.