Държавен вестник, брой 55 от 17.VII

Правителството на Република България и правителството на Република Индия,

Наричани по-долу поотделно "договаряща се страна", а заедно "договарящи се страни",

Отчитайки интереса на двете държави да укрепват приятелските си отношения и

Желаейки да улеснят влизането на гражданите на Република България и гражданите на Република Индия, притежатели на дипломатически или официални/служебни паспорти, в техните съответни държави,

се споразумяха за следното:

Член 1

1. Гражданин на всяка от договарящите се страни, притежаващ валиден дипломатически или официален/служебен паспорт, има право да влиза, излиза и преминава транзитно през територията на държавата на другата договаряща се страна без виза през съответните международни входни/изходни пунктове.

2. Гражданин на всяка от договарящите се страни, притежаващ посочения паспорт, има право да пребивава на територията на държавата на другата договаряща се страна без виза за максимален срок от 90 дни в рамките на 6 месеца.

Член 2

1. Гражданин на всяка от договарящите се страни, който е служител в нейните дипломатически или консулски представителства или е неин представител в международна организация, намираща се на територията на другата договаряща се страна, и притежава валиден дипломатически или официален/служебен паспорт, не се нуждае от виза, за да влезе на територията на държавата на другата договаряща се страна, и по искане на дипломатическото или консулското представителство или на съответната международна организация в рамките на деветдесет дни от пристигането на притежателя на дипломатически/официален/служебен паспорт му се издава разрешително за пребиваване за срока на неговия служебен престой.

2. Облекченията, посочени в ал. 1 на този член, се прилагат и по отношение на съпруга или съпругата на член на дипломатическото или консулското представителство или представител в международна организация, техните деца и родителите им, които са на тяхна издръжка, при условие че те притежават такъв вид паспорти.

3. Лицата, визирани в параграф 2 на този член, се задължават да не извършват търговска дейност по време на престоя си на територията на държавата на другата договаряща се страна.

Член 3

1. Гражданин на всяка от договарящите се страни, който притежава валиден дипломатически или официален/служебен паспорт и трябва да участва в среща или конференция, организирана от международна организация или правителството на територията на държавата на другата договаряща се страна, не се нуждае от виза, за да влезе и да пребивава на територията на държавата на другата договаряща се страна.

2. Притежателите на дипломатически и официални/служебни паспорти на всяка от договарящите се страни, които са служители на международна организация, орган, агенция или каквато и да е друга такава институция, се нуждаят от виза преди влизането си на територията на държавата на другата договаряща се страна за служебни или частни посещения.

Член 4

1. Всяка от договарящите се страни си запазва правото да откаже влизане или да съкрати срока на пребиваване на своя територия на всеки гражданин на другата договаряща се страна, когото може да счете за нежелан.

2. Ако гражданин на една от договарящите се страни загуби своя паспорт на територията на другата договаряща се страна, той уведомява съответните органи на приемащата държава, за да предприемат необходимите действия. Съответното дипломатическо или консулско представителство издава нов паспорт или документ за пътуване на своя гражданин и уведомява съответните органи на приемащата държава.

Член 5

Гражданите на всяка от договарящите се страни, притежатели на дипломатически или официални/служебни паспорти, са длъжни да спазват законите и разпоредбите на другата договаряща се страна при преминаване на границите й и по време на целия престой на нейна територия.

Член 6

1. За целите на това споразумение всяка от договарящите се страни изпраща по дипломатически път на другата договаряща се страна образци от действащите в момента свои паспорти, както и подробно описание на тези документи, не по-късно от 30 дни преди влизането в сила на това споразумение.

2. Договарящите се страни си разменят по дипломатически път образци от свои нови или променени паспорти, както и подробно описание на тези документи, не по-късно от 30 дни, преди те да влязат в сила.

Член 7

Всяка от договарящите се страни си запазва правото по причини, свързани с обществения ред, националната сигурност или общественото здраве, да спре временно, изцяло или частично действието на това споразумение, като спирането влиза в сила незабавно след официалното уведомяване на другата договаряща се страна по дипломатически път.

Член 8

Всяка от договарящите се страни може да поиска в писмен вид по дипломатически път преразглеждане или изменение на цялото или на част от това споразумение. Всяко преразглеждане или изменение, договорено между договарящите се страни, съставлява част от това споразумение. Съответното преразглеждане или изменение влиза в сила при условията на влизането в сила на това споразумение.

Член 9

В случай че възникнат разногласия или спорове по прилагането на разпоредбите на това споразумение, договарящите се страни ги решават в дух на приятелство чрез консултации или преговори без отнасяне на въпроса до трета страна или международен трибунал.

Член 10

1. Това споразумение се сключва за неопределен срок и влиза в сила на 30-ия ден от деня на получаване на последната от нотите, с които договарящите се страни взаимно се уведомяват за изпълнението на вътрешноправните си процедури, необходими за влизането му в сила.

2. Всяка от договарящите се страни може да прекрати това споразумение с писмено съобщение до другата договаряща се страна по дипломатически път. Прекратяването влиза в сила 90 дни от датата на получаване на уведомлението от другата договаряща се страна.

В уверение на горното, долуподписаните, надлежно упълномощени от своите правителства, подписаха това споразумение.

Подписано в Делхи на 3 март 2009 г. в два оригинални екземпляра, всеки един от които на български, хинди и английски език, като всички текстове притежават еднаква сила. В случай на различия при тълкуването меродавен е текстът на английски език.