КОНВЕНЦИЯ № 122 НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА ЗА ПОЛИТИКАТА ПО ЗАЕТОСТТА, 1964 Г. (Ратифицирана със закон, приет от 40-то Народно събрание на 13 март 2008 г. - ДВ, бр. 33 от 2008 г. В сила за Република България от 9 юни 2009 г.)
КОНВЕНЦИЯ № 122 НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА ЗА ПОЛИТИКАТА ПО ЗАЕТОСТТА, 1964 Г.
(Ратифицирана със закон, приет от 40-то Народно събрание на 13 март 2008 г. - ДВ, бр. 33 от 2008 г. В сила за Република България от 9 юни 2009 г.)
Обн. ДВ. бр.45 от 16 Юни 2009г.
Генералната конференция на Международната организация на труда,
Свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 48-ата си сесия, състояла се на 17 юни 1964 г.,
отчитайки, че Декларацията от Филаделфия признава официалното задължение на Международната организация на труда да разпространява по света програми, които да позволят постигане на пълна заетост и по-висок жизнен стандарт, и че преамбюлът на Устава на Международната организация на труда предвижда премахване на безработицата и осигуряване на възнаграждение, гарантиращо адекватни условия за живот, и
отчитайки, че според разпоредбите на Декларацията от Филаделфия Международната организация на труда е отговорна за проучването и разглеждането на влиянието на икономическата и финансовата политика върху политиката по заетостта с основната цел "всички човешки същества независимо от тяхната раса, вяра или пол да имат право да поддържат както своето материално благосъстояние, така и духовно развитие в условията на свобода и чувство за лично достойнство, на икономическа сигурност и равни възможности", и
отчитайки, че Всеобщата декларация за правата на човека осигурява "правото на всеки индивид на работа, на свободен избор на професия, на справедливи и изгодни условия на труд и на защита срещу безработица", и
отбелязвайки разпоредбите на съществуващите трудови конвенции и препоръки, имащи пряко отношение към политиката по заетостта и в частност на Конвенцията и Препоръката относно службите за заетостта, 1948 г., Препоръката относно професионалното ориентиране, 1949 г., Препоръката относно професионално обучение, 1962 г., Конвенцията и Препоръката относно дискриминацията в областта на труда и професиите, 1958 г., и
считайки, че тези инструменти трябва да бъдат поставени в по-широката рамка на международна програма за икономическо развитие на основата на пълна, резултатна и свободно избираема заетост, и
решавайки да приеме определени предложения с оглед на политиката по заетостта, включени като точка 8 от дневния ред на сесията, и
определяйки тези предложения да се оформят като международна конвенция,
прие на 9 юли 1964 г. следната конвенция, която може да се цитира като Конвенция за политиката по заетостта, 1964 г.:
Член 1
1. С оглед на стимулирането на икономическия растеж и развитието, повишаване жизненото равнище, изискванията към работната сила и преодоляването на безработицата и непълната заетост на работната сила всяка страна членка трябва да си постави като основна цел провеждането на политика, осигуряваща ползотворна и свободно избираема заетост.
2. Тази политика трябва да се стреми към осигуряване на:
а) работа за всички, които търсят работа и са годни да работят;
б) тази работа е възможно най-продуктивна;
в) свобода на избора на заетост и възможно най-пълна възможност за всеки работник да се квалифицира и използва уменията и таланта си в работа, за която той е подходящ, независимо от своята раса, цвят, пол, религия, политически възгледи, национален или социален произход.
3. Посочената политика трябва да взема предвид етапа и нивото на икономическото развитие и взаимоотношенията между целите на заетостта и другите икономически и социални цели, както и да бъде подходяща за съответната национална практика и условия.
Член 2
Всяка страна членка трябва с методи и до степен, каквито позволяват националните условия:
а) да взема решения по и да извършва преглед в рамките на координирана икономическа и социална политика, мерките, които следва да бъдат предприети за постигане на целите по член 1;
б) да предприеме необходимите стъпки, включително и когато това е необходимо, за създаване на програми за прилагането на тези мерки.
Член 3
При прилагането на тази конвенция представители на лицата, засегнати от мерките, които трябва да бъдат взети, в частност представители на работодателите и работниците и служителите, трябва да бъдат консултирани относно политиката по заетостта с оглед на това да бъдат взети изцяло предвид техният опит и мнения и осигуряване на пълното им съдействие при формулирането на такива политики.
Член 4
Официалните ратификации на тази конвенция ще бъдат съобщавани на Генералния директор на Международното бюро на труда за регистриране.
Член 5
1. Тази конвенция обвързва само страните - членки на Международната организация на труда, чиито ратификации са регистрирани от Генералния секретар.
2. Тя влиза в сила 12 месеца след като ратификациите на две страни - членки на Международната организация на труда, бъдат регистрирани от Генералния директор.
3. След това конвенцията ще влезе в сила за всяка държава членка 12 месеца от датата, на която нейната ратификация е регистрирана в Международното бюро на труда.
Член 6
1. Всяка страна членка, която е ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичането на 10 години от датата на първоначалното й влизане в сила с акт, изпратен до Генералния директор на Международното бюро на труда и регистриран от него. Денонсирането ще влезе в сила една година след датата на регистрирането му.
2. Всяка страна членка, ратифицирала тази конвенция, която в срок една година след изтичането на периода от 10 години по предходната алинея не използва възможността за денонсиране, предвидена от този член, ще бъде обвързана за нов период от 10 години и впоследствие ще може да денонсира тази конвенция при изтичането на всеки период от 10 години съгласно условията, предвидени в този член.
Член 7
1. Генералният директор на Международното бюро на труда уведомява страните - членки на Международната организация на труда, за всички регистрации на ратификации, декларации или актове за денонсиране, които са му съобщени от страните членки на организацията.
2. Като уведомява страните - членки на Международната организация на труда, за регистрирането на втората ратификация, която му е била съобщена, Генералният директор ще привлече вниманието им върху датата, от която тази конвенция влиза в сила.
Член 8
Генералният директор на Международното бюро на труда представя на Генералния секретар на Организацията на обединените нации за регистриране съобразно чл. 102 от Устава на Организацията на обединените нации пълна информация относно всички ратификации, декларации и актове на денонсиране, които той е регистрирал, съгласно предходните членове.
Член 9
Всеки път, когато сметне за необходимо, Административният съвет на Международното бюро на труда ще представя на Генералната конференция доклад относно прилагането на конвенцията и ще преценява дали трябва да се включи в дневния ред на конференцията въпросът за нейната цялостна или частична ревизия.
Член 10
1. В случай че конференцията приеме нова конвенция, която пълно или частично ревизира тази конвенция, и ако новата конвенция не предвижда друго:
а) ратификацията от страната - членка на новата ревизираща конвенция, води по право независимо от чл. 9 до денонсирането на тази конвенция, при условие че новата ревизираща я конвенция е влязла в сила;
б) от датата на влизането в сила на новата ревизираща конвенция тази конвенция ще престане да бъде открита за ратифициране от страните - членки на Международната организация на труда.
2. Тази конвенция ще остане в сила по своята форма и съдържание за страните членки, които са я ратифицирали и които не са ратифицирали новата ревизираща конвенция.
Член 11
Френският и английският текст на тази конвенция имат еднаква сила.
