Държавен вестник, брой 36 от 15.V

§ 1. В чл. 2 ал. 1 се изменя така:

"(1) Чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин."

§ 2. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:

а) точка 6 се изменя така:

"6. вложили над 1 000 000 лв. или увеличили вложението си с този размер чрез придобиване на:

а) акции на български търговски дружества, търгувани на български регулиран пазар;

б) облигации и съкровищни бонове, както и производни от тях инструменти, издадени от държавата или от общините, с остатъчен срок до падежа, не по-кратък от 6 месеца;

в) право на собственост върху обособена част от имуществото на българско търговско дружество с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала по Закона за приватизация и следприватизационен контрол;

г) дялове или акции, собственост на държавата или общините в българско търговско дружество по Закона за приватизация и следприватизационен контрол;

д) българска интелектуална собственост - обекти на авторското право и сродните му права, защитени с патент изобретения, полезни модели, търговски марки, марки за услуги и промишлен дизайн;

е) права по концесионни договори на територията на Република България;"

б) създават се нови т. 7 и 8:

"7. вложили сумата по т. 6 в българска лицензирана кредитна институция по договор за доверително управление със срок не по-кратък от 5 години;

8. вложили в капитала на българско търговско дружество, чиито акции не са търгувани на регулиран пазар, сума не по-малка от 6 000 000 лв.;"

в) досегашните т. 7, 8 и 9 стават съответно т. 9, 10 и 11.

2. Създава се ал. 2:

"(2) Редът за установяване от Министерството на финансите на обстоятелствата по ал. 1, т. 6, 7 и 8 се определя с правилника за прилагане на закона."

§ 3. В чл. 26 ал. 2 се изменя така:

"(2) Отказва се продължаване на срока за дългосрочно пребиваване в страната или се отнема правото на дългосрочно пребиваване на чужденец, за когото е установено, че не е пребивавал на територията на Република България или друга държава - членка на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца, освен в случаите на разрешено постоянно пребиваване по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7 и 8 и членовете на семействата им по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби. Пребиваването на територията на друга държава членка се доказва от лицето с документ, издаден от тази държава членка, или с декларация."

§ 4. В чл. 28, ал. 3 и 4 думите "районното полицейско управление" се заменят с "районното управление на Министерството на вътрешните работи".

§ 5. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създават се ал. 2 и 3:

"(2) Чужденците, които пребивават дългосрочно в Република България, включително тези, които са загубили гражданството си, удостоверяват правото си на пребиваване в Република България с разрешение за пребиваване съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни.

(3) Редът за издаване на разрешението за пребиваване по ал. 2 се определя с акт на Министерския съвет."

§ 6. Създава се чл. 39б:

"Чл. 39б. (1) В заповедта за налагане на принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 1 и 2 се определя срок от 7 до 30 дни, в който чужденецът трябва да напусне доброволно страната.

(2) За предоставяне на срок за доброволно напускане за повече от 30 дни чужденецът подава молба до съответния компетентен орган, издал заповедта по ал. 1, който се произнася и уведомява чужденеца в тридневен срок. В тези случаи се вземат предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, като: продължителност на престоя, наличие на посещаващи училище деца и други семейни и социални връзки.

(3) Когато е разрешено доброволно напускане, но съществува опасност от укриване на чужденеца, компетентният орган, издал заповедта по ал. 1, може да издаде заповед за ежедневно явяване в териториалната структура на Министерството на вътрешните работи по местопребиваване.

(4) В случай че лицето представлява заплаха за националната сигурност или обществения ред, съответният компетентен орган не предоставя срок за доброволно напускане."

§ 7. В чл. 40, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 1 думите "т. 2 и 6" се заменят с "ал. 1, т. 2, 6, 7 и 8".

2. В т. 4 след думите "чл. 25" се добавя "ал. 1,".

3. В т. 5 думите "т. 6" се заменят с "ал. 1, т. 6, 7 и 8".

4. В т. 6 думите "през предходната календарна година най-малко 6 месеца и един ден" се заменят с "или друга държава - членка на Европейския съюз, за период 12 последователни месеца, освен в случаите на разрешено постоянно пребиваване по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7 и 8 и членовете на семействата им по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби".

§ 8. В чл. 41, т. 2 думите "7-дневен срок след уведомяването му за отказа да бъде продължено неговото пребиваване" се заменят със "сроковете по чл. 39б".

§ 9. В чл. 42з, ал. 3 думите "10 години" се заменят с "5 години" и се създава изречение второ: "Забраната за влизане в Република България може да е за срок, по-дълъг от 5 години, когато лицето представлява сериозна заплаха за обществения ред или за националната сигурност."

§ 10. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:

"(1) Принудителните административни мерки се налагат със заповеди на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", директорите на главните дирекции "Гранична полиция" и "Охранителна полиция", директорите на Столичната и областните дирекции, директора на дирекция "Миграция", директорите на регионалните дирекции "Гранична полиция" на Министерството на вътрешните работи или на оправомощени от тях длъжностни лица. Фактическите основания за налагането на конкретната принудителна административна мярка, в случай че съдържат класифицирана информация, се посочват в отделен документ, изготвен от съответните длъжностни лица по реда на Закона за защита на класифицираната информация.

(2) При налагане на принудителните административни мерки компетентните органи отчитат продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето."

2. В ал. 5 думите "полицейската служба" се заменят с "териториалната структура на Министерството на вътрешните работи".

3. Алинея 6 се изменя така:

"(6) В случаите, когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и 3, е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудителното отвеждане до границата на Република България или експулсирането."

4. Създават се нови ал. 8 и 9:

"(8) Настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца. По изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи, има забавяне при получаване на необходимите документи за принудителното отвеждане или експулсиране или лицето представлява заплаха за националната сигурност или обществения ред, срокът на настаняването може да бъде продължен допълнително до 12 месеца.

(9) По изключение, при наличието на обстоятелствата по ал. 6 на придружените и непридружените малолетни или непълнолетни лица се издава заповед за принудително настаняване в специален дом със срок до три месеца. В специалните домове по ал. 7 се обособяват помещения за настаняване на малолетни и непълнолетни чужденци с подходящи за тяхната възраст и потребности условия."

5. Досегашната ал. 8 става ал. 10 и в нея думите "или от Държавна агенция "Национална сигурност" се заличават.

6. Досегашната ал. 9 става ал. 11 и се изменя така:

"(11) Редът за временно настаняване на чужденците, включително на малолетните и непълнолетните, в специалните домове, както и организацията на дейността им се определят с наредба на министъра на вътрешните работи."

§ 11. Създава се нов чл. 46а:

"Чл. 46а. (1) Заповедта за принудително настаняване в специален дом може да се обжалва в тридневен срок от фактическото настаняване пред административния съд, в района на който е седалището на органа, издал оспорения административен акт. Жалбата не спира изпълнението на заповедта.

(2) Съдът по ал. 1 разглежда жалбата в открито заседание и се произнася с решение в срок до един месец от образуването на делото. Явяването на лицето не е задължително. Решението на съда е окончателно.

(3) На всеки 6 месеца началникът на специалния дом за временно настаняване на чужденци представя списък на чужденците, които са пребивавали повече от 6 месеца в него поради наличие на пречки за извеждането им от страната. Списъкът се изпраща до административния съд по местонахождението на специалния дом.

(4) След изтичане на всеки 6 месеца от настаняването в специалния дом за временно настаняване на чужденци съдът служебно се произнася в закрито заседание с определение за продължаване, замяна или прекратяване на настаняването. Определението на съда не подлежи на обжалване.

(5) Когато съдът отмени обжалваната заповед за принудително настаняване или определи освобождаване на чужденеца, той се освобождава незабавно от специалния дом."

§ 12. Досегашният чл. 46а става чл. 46б.

§ 13. В чл. 49, ал. 1, т. 2 след думата "самоличност" се поставя запетая и се добавя "разрешение за пребиваване".

§ 14. В чл. 60, ал. 1 след думата "самоличност" се поставя запетая и се добавя "разрешения за пребиваване".

§ 15. В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните допълнения:

1. Създава се т. 3а:

"3а. "Разрешение за пребиваване" е всяко разрешение за пребиваване, издадено от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи в съответствие с единния формат, установен с Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни."

2. Създава се т. 4а:

"4а. "Доброволно напускане" е изпълнението на задължението на чужденеца за връщане в срока, определен за тази цел в заповедта за налагане на принудителна административна мярка."