СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ТУНИС (Утвърдено с Решение № 51 от 30 януари 2009 г. на Министерския съвет. В сила от 23 март 2009 г.)
СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ТУНИС
(Утвърдено с Решение № 51 от 30 януари 2009 г. на Министерския съвет. В сила от 23 март 2009 г.)
Обн. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г.
Правителството на Република България и правителството на Република Тунис (наричани по-нататък "договарящите страни"),
потвърждавайки твърдата си решимост да развиват традиционните си икономически отношения,
изразявайки волята си да проучат начините за заздравяване и разнообразяване на двустранното им сътрудничество в бъдеще,
убедени, че присъединяването на Република България към Европейския съюз ще даде нови възможности за задълбочаването на двустранното икономическо сътрудничество,
убедени, че това споразумение ще допринесе за развитието на икономическите връзки и по-специално за заздравяването на търговското, икономическото, техническото и технологичното сътрудничество,
се договориха за следното:
Член 1
Договарящите страни се ангажират да засилят и да разширят двустранното икономическо сътрудничество.
Член 2
Договарящите страни насърчават развитието на двустранното сътрудничество, по-специално в следните области:
1. Промишленост:
- машиностроене;
- металургия;
- преработвателна промишленост;
- електроника и производство на електронно оборудване;
- химическа и петролна промишленост;
- фармацевтична промишленост.
2. Селско стопанство:
- земеделие и животновъдство;
- аквакултури;
- хранително-вкусова промишленост.
3. Горско стопанство.
4. Сътрудничество във военната промишленост.
5. Енергетика.
6. Научноизследователска и развойна дейност.
7. Строителство и строителна промишленост.
8. Телекомуникации, изчислителна техника и информатика.
9. Транспорт и логистика.
10. Защита на околната среда; туризъм.
11. Насърчаване на инвестициите.
12. Сътрудничество между малките и средните предприятия.
13. Образование.
14. Здравеопазване.
15. Наука и технологии.
Член 3
Договарящите страни развиват и разширяват икономическото си сътрудничество чрез:
1. Укрепване на сътрудничеството между институциите за насърчаване и подкрепа на търговския сектор, занаятчийството, както и между търговските камари в двете страни.
2. Насърчаване на сближаването между икономическите оператори в двете страни чрез размяна на бизнес мисии, развитие участието в международни панаири и изложби, организирани в двете страни, и обмен на информация относно тяхното организиране.
3. Насърчаване на ролята на малките и средните предприятия в областта на търговията в двустранните икономически отношения.
4. Сътрудничество в областта на маркетинга, консултантските и експертните услуги в области, представляващи общ интерес.
5. Развитие на отношения на сътрудничество между финансовите институции и банковите структури.
6. Насърчаване на инвестициите.
7. Съдействие за откриване на представителства и клонове на дружества на двете страни.
8. Укрепване на сътрудничеството по отношение действието на acquis communautaire в техническата област и законодателството, свързано със сектора на промишлеността и с насърчаването на малките и средните предприятия.
9. Развитие на действия за осъществяване на тристранно сътрудничество с участие на трети пазари.
Член 4
Създава се българо-тунизийска междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество със следните функции:
- проучване на въпросите, свързани с развитието на двустранните икономически отношения;
- определяне новите възможности за развитие на двустранните икономически отношения;
- разработване предложения за насърчаване на икономическото сътрудничество между двете страни;
- представяне на предложения за прилагането на това споразумение;
- осигуряване и контролиране изпълнението на това споразумение.
Член 5
Комисията, указана в предходния член, е съставена от представители на съответните институции на договарящите страни.
Всяка от договарящите страни определя свой председател, наричан за целите на споразумението "съпредседател". Всеки от двамата съпредседатели определя по един секретар.
Член 6
Комисията заседава веднъж годишно, последователно в България и в Тунис. По предложение на всеки от съпредседателите може да се свика извънредно заседание на комисията или среща на съпредседателите.
Двете страни се договарят за датата на заседанието и за дневния ред по дипломатически път най-малко един месец преди заседанието. При съгласие на съпредседателите в дневния ред на сесията могат да бъдат включени за обсъждане и въпроси, които не са били предмет на предварително уточняване.
Член 7
В заседанията на комисията участват представители на министерства, институции и агенции съобразно проблематиката на одобрения дневен ред.
За всяко проведено заседание и дискусия се изготвя и подписва протокол на френски език.
Въпроси от значение за работата на комисията, възникнали в периода между сесиите, се включват в работната програма на съпредседателите или съобразно техните инструкции - на секретарите на комисията.
Член 8
1. Това споразумение не накърнява правата и задълженията на договарящите страни, произтичащи от други международни договори, по които Република България и Република Тунис са страни, както и от членството им в различни международни организации.
2. Споразумението не може да бъде посочвано или тълкувано с цел да прекрати или анулира задълженията, произтичащи от договори, сключени между Република Тунис, от една страна, и Европейския съюз и държавите членки, от друга.
Член 9
Различията, свързани с прилагането и тълкуването на споразумението, ще бъдат решавани чрез консултации между договарящите страни.
Член 10
Приложенията и протоколите към това споразумение са неразделна част от него.
Член 11
Споразумението се прилага временно от момента на неговото подписване и влиза в сила от датата на получаването на втората от двете ноти, с която едната от договарящите страни информира другата договаряща страна за изпълнението на вътрешните процедури по неговото приемане.
Всяка договаряща страна може във всеки момент да съобщи по дипломатически път на другата договаряща страна решението си да прекрати споразумението. В този случай това споразумение се прекратява в шестмесечен срок считано датата на тази нотификация към другата договаряща страна.
Споразумението може да бъде ревизирано по взаимно съгласие и по искане на една от договарящите страни. Приетите изменения влизат в сила съгласно процедурите, предвидени в алинея първа.
В уверение на това представителите, надлежно упълномощени от съответните си правителства, подписаха това споразумение.
Съставено в гр. Тунис на 28 октомври 2008 г. в два оригинални екземпляра на всеки от следващите три езика: български, арабски и френски. В случай на противоречие за меродавен се приема текстът на френски език.