Държавен вестник, брой 16 от 19.II

Чл. 2. (1) Първоначалното планиране на залесяванията се извършва с лесоустройствени проекти (ЛУП), планове и програми, технически проекти за борба с ерозията или за рекултивация на нарушени терени.

(2) Залесяванията се предвиждат след комплексна преценка на необходимостта и целта за провеждането им, природните условия, биологичните особености и екологичните изисквания на дървесните и храстовите видове за залесяване. Въз основа на нея се определят подходящият вид, подвид, екотип, култивар или сорт на посадъчния или посевния материал, видът и начинът на почвоподготовка, схемата и гъстотата на културата и начинът и сезонът на засаждане.

Чл. 3. (1) В случаите, когато залесяванията не са предвидени в ЛУП, планове и програми, както и при залесяване на слабо продуктивни, изоставени и ерозирани земеделски земи, планирането по смисъла на чл. 2, ал. 1 се извършва със:

1. технологичен план за залесяване (приложение № 1) - изготвя се от собственика за всеки залесителен обект, когато общата площ на предвидените залесявания за календарната година или за срок до 3 години е до 50 ха;

2. програма за залесяване - изготвя се от собственика, когато се възстановяват гори, унищожени от пожари, стихийни бедствия и крупни производствени аварии, с обща площ над 20 ха;

3. план за залесяване - изготвя се от собственика, когато общата площ на предвидените залесявания за една или повече календарни години е над 50 ха и те не попадат в случаите по т. 2.

(2) Плановете и програмите по ал. 1 се изпълняват след утвърждаването им от:

1. по ал. 1, т. 1 и 2 - директора на съответната регионална дирекция по горите (РДГ);

2. по ал. 1, т. 3 - председателя на Държавна агенция по горите (ДАГ).

(3) Плановете и програмите по ал. 1 на общини и други собственици се подават в съответното държавно горско стопанство (ДГС) или държавно ловно стопанство (ДЛС), в чийто териториален обхват на дейност попадат площите за залесяване. Плановете и програмите се придвижват до съответния утвърждаващ орган и от него до подателя им по служебен ред от съответното ДГС/ДЛС.

(4) Документите по ал. 1 за площи, включени в защитени зони по НАТУРА 2000, се приемат и разглеждат от утвърждаващия орган само ако съдържат решение за оценка за съвместимост, издадена от компетентен орган съгласно Закона за биологичното разнообразие.

(5) Срокът за утвърждаване на плановете и програмите по ал. 1 е до един месец от представянето им.

(6) Плановете и програмите, които не са изготвени съгласно изискванията и не съдържат необходимата информация и документи, не се разглеждат и се връщат на подателите им за отстраняване на пропуските.

(7) Повторното разглеждане и утвърждаване на върнатите планове и програми се извършва в срока по ал. 5.

(8) Основанията за неутвърждаване на съответния план или програма по ал. 1 се мотивират писмено.

(9) Одобрените планове и програми се съхраняват от собственика, общините, ДГС/ДЛС и от утвърждаващия орган не по-малко от 10 години след цялостното им изпълнение.

Чл. 4. (1) Промяна на предвидените залесявания в действащите ЛУП, планове и програми, както и в одобрените планове и програми по чл. 3, ал. 1 се допуска при промяна на:

1. начина на възобновяване (естествено с изкуствено);

2. предвидената технология на почвоподготовка;

3. предвидените видове за залесяване, схеми и гъстоти.

(2) Промените по ал. 1 за горите и земите от горския фонд (ГФ) и за земеделски земи се разрешават от директора на съответната регионална дирекция по горите (РДГ) или от упълномощено със заповед от него лице.

(3) За извършване на промяната общините и другите собственици подават заявление в съответното ДГС/ДЛС, в чийто териториален обхват на дейност попадат площите за залесяване, а ДГС/ДЛС - в съответната РДГ. Заявлението се придружава с копие на таксационното описание с проектираните залесявания и мероприятия от съответния документ по чл. 3, ал. 1, предложен за промяна, а за територии, попадащи в защитени зони по НАТУРА 2000 - и от решение за оценка за съвместимостта, издадено от компетентен орган съгласно Закона за биологичното разнообразие, когато се извършва промяна по ал. 1, т. 1, 2 (при промяна на предвидената почвоподготовка с механизирана - тракторна) и 3.

(4) Заявленията на общините и другите собственици и получените разрешения (откази) се придвижват до одобряващия орган и заявителите по служебен ред от съответното ДГС/ДЛС.

(5) Срокът за разглеждане на заявлението и произнасяне по предложението е един месец от неговото подаване.

(6) При направен отказ за промяна основанията се мотивират писмено.

Чл. 5. Залесяванията се планират от служители по горите в ДАГ и нейните структури и специализирани териториални звена (СТЗ), ДГС и ДЛС или от физически лица, регистрирани за упражняване на частна лесовъдска практика.

Чл. 6. Залесяванията са четири основни категории:

1. стопански залесявания - за създаване на гори за производство на дървесина, биомаса, семена, коледни елхи, технически продукти и плодове;

2. защитни залесявания - за създаване на защитни и водоохранни гори;

3. ландшафтни залесявания - за създаване на рекреационни гори в курортни райони и местности, извънселищни горски паркове, както и за подобряване на пейзажа край главни транспортни магистрали, около паметници на културата и природни забележителности;

4. опитни залесявания - за създаване на гори с опитни и научни цели.

Чл. 7. В зависимост от конкретните цели залесяванията се извършват за:

1. създаване на гори върху голи площи, опожарени и изсъхнали култури и насаждения;

2. рекултивация на нарушени терени;

3. осигуряване на защита от ерозия, суша, пожари, снегонавяване, промишлено замърсяване, лавини, наводнения, свлачища и подвижни пясъци, както и за защита на вододайни зони, водосбори и водоизточници;

4. създаване на интензивни култури от бързорастящи видове за производство на дървесина и биомаса;

5. попълване на изредени култури и насаждения;

6. създаване на технически култури и плантации за производство на коледни елхи, определени сортименти дървесина и други суровини;

7. подпомагане възобновяването в зрелите високостеблени и издънкови гори;

8. подобряване състава и състоянието на насажденията;

9. създаване на горско-плодни култури;

10. създаване на семепроизводствени градини, научноизследователски и учебно-опитни култури;

11. създаване на рекреационни гори и озеленяване;

12. създаване на култури от дървесни и храстови видове (подвидове, екотипове, форми), застрашени от изчезване или с ограничени ареали;

13. създаване на енергийни култури от горски дървесни и храстови видове.

Чл. 8. В зависимост от конкретното състояние на обекта за залесяване и режима на неговото стопанисване залесяванията се планират и отчитат във:

1. ново залесяване - към него се отнасят гори, създадени върху голи, обезлесени и ерозирани площи, върху земеделски земи, върху опожарени и изсъхнали култури и насаждения, насаждения от I и II клас на възраст от семенен произход със средна пълнота до 0,3 вкл., както и в насаждения от III клас на възраст и по-старите такива със средна пълнота до 0,2 вкл.;

2. зрели насаждения - към тях се отнасят залесявания за възобновяване и подпомагане възобновяването в зрели високостеблени и издънкови насаждения, невъзобновени по естествен начин:

3. попълване на редини - към него се отнасят залесявания за попълване на изредени естествени насаждения и култури от I и II клас на възраст със средна пълнота от 0,4 до 0,6 вкл., а при групов строеж - до 0,7, насаждения и култури от III клас на възраст и нагоре със средна пълнота от 0,3 до 0,5 вкл., а при групов строеж - до 0,6 вкл.;

4. двуетажни насаждения - към него се отнасят залесяванията със сенкоиздръжливи дървесни видове под склопа на млади и средновъзрастни култури и насаждения (с възраст от 20 до 40 години и пълнота от 0,5 до 0,7) от светлолюбиви видове, за подобряване на състава и състоянието на насажденията; вторият етаж може да се създава от един или няколко сенкоиздръжливи дървесни видове.

Чл. 9. (1) Проучванията на обектите за залесяване имат за цел да установят условията на месторастене и съобразно с тях да се изберат дървесните и храстовите видове, почвоподготовката, сезонът и технологията за залесяване и отглеждане на културите.

(2) Проучванията се извършват въз основа на данни от горскорастителното райониране на страната, лесоустройствени проекти, планове и програми, технически проекти за борба с ерозията или за рекултивация на нарушени терени, програми и планове по чл. 3, ал. 1, както и на конкретни изследвания на следните показатели:

1. релефни особености - наклон, изложение, надморска височина и специфични дадености на релефа;

2. геологичен строеж и петрографски състав - основна скала, състояние и степен на изветряване;

3. почвени условия - генетичен тип и подтип, механичен състав, каменливост, влажност, плътност, дълбочина и киселинност;

4. степен на ерозираност на почвата - определя се за две основни групи почви:

а) черноземи, карбонатни черноземи, чернозем - смолници, сиви горски, канелени горски и кафяви горски почви:

аа) слабо ерозирани (I степен) - ерозиран хумусен хоризонт А от 0 до 100 %;

аб) средно ерозирани (II степен) - ерозиран преходен или алувиален хоризонт В от 0 до 100 %;

ав) силно ерозирани (III степен) - ерозиран скелетен (почвообразуващ) хоризонт С 1, 2, 3 от 0 до 100 %;

аг) много силно ерозирани (IV степен) - ерозирана основна скала D;

б) хумусно-карбонатни почви:

ба) слабо ерозирани (I степен) - ерозиран хумусен хоризонт А от 0 до 50 %;

бб) средно ерозирани (II степен) - ерозиран хумусен хоризонт А от 50 до 100 %;

бв) силно ерозирани (III степен) - ерозиран скелетен (почвообразуващ) хоризонт С 1, 2, 3 от 0 до 100 %;

бг) много силно ерозирани (IV степен) - ерозирана основна скала;

5. климатични условия - среден годишен валеж и разпределението му по сезони, средни месечни температури и температурни екстреми, продължителност на вегетационния период и други особености на климата;

6. флористична характеристика - наличие на горска, храстова и тревна растителност и нейното състояние.

Чл. 10. (1) Залесяването в предвидените обекти се извършва съгласно технологичен план за залесяване (приложение № 1).

(2) Технологичният план е задължителен за изпълнение.

(3) Технологичният план се изготвя от ДАГ и нейните структури и специализирани териториални звена (СТЗ), ДГС и ДЛС или регистрирано за упражняване на частна лесовъдска практика физическо лице в три екземпляра за всеки залесителен обект, от които по един екземпляр за собственика, съответното ДГС/ДЛС и за утвърждаващия орган.

(4) Технологичните планове за залесяване се утвърждават от директора на съответната РДГ или упълномощено от него лице.

(5) Технологичните планове за залесяване в гори и земи собственост на частни физически и юридически лица и общини се подават в съответното ДГС/ДЛС, в чийто териториален обхват на дейност попадат площите за залесяване, а за ДЛС/ДГС - в РДГ. Придвижването на технологичните планове за утвърждаване в РДГ и на утвърдените планове до подателите им се извършва по служебен ред от съответното ДГС/ДЛС.

(6) Срокът за разглеждане и произнасяне по технологичния план е до един месец след представянето му в ДГС/ДЛС.

(7) Изменение на технологичния план се извършва по реда на предходните алинеи.

(8) При направен отказ за утвърждаването на технологичния план основанията се мотивират писмено.

Чл. 11. Валидността на технологичните планове за залесяване е 3 години след одобряването им.

Чл. 12. Оригиналът от утвърдения технологичен план за залесяване на културите задължително се съхранява от собственика, ДГС/ДЛС и РДГ до склопяване на културата, но не повече от 10 години след утвърждаването му.

Чл. 13. По време на провеждане на залесителните дейности изпълнителят на обекта трябва да разполага с копие от утвърден технологичен план.

Чл. 14. Служителите по горите в РДГ, ДАГ и неговите СТЗ упражняват контрол по изпълнение на утвърдените технологични планове

Чл. 20. (1) Залесяването се извършва с дървесни и храстови видове, които осигуряват устойчиво развитие на новосъздадените гори, опазват и увеличават биологичното разнообразие.

(2) Конкретният избор на видовете за залесяване се извършва след комплексна преценка на:

1. поставената цел на залесяването;

2. условията на месторастенето;

3. биологичните особености и екологичните изисквания на видовете;

4. резултатите и оценката от досегашната залесителна дейност;

5. биологическите взаимоотношения и растежни особености на дървесните и храстовите видове.

Чл. 21. (1) Дървесните и храстовите видове за залесяване са главни и съпътстващи.

(2) Главни видове са тези, които осигуряват трайно постигането на поставената основна задача на определената категория залесяване.

(3) Съпътстващи видове са тези, които подпомагат растежа и развитието на главните.

Чл. 22. При залесявания за производство на дървесина с предимство се използват бързорастящи и устойчиви в екологично и санитарно отношение видове и такива, даващи специална дървесина и други ценни суровини.

Чл. 23. (1) При залесявания на защитни гори в зависимост от конфигурацията на терена се използват следните видове:

1. в леглата на реките с дълбоки влажни и свежи почви - бързорастящи дървесни видове (тополи, елши, чинари, ясени, върби и др.);

2. в бреговите и извънбреговите земи, които имат по-плитки и сухи почви - по-невзискателни към дълбочината, богатството и влажността на почвата сухоустойчиви видове (черен бор, елдарски бор, брутски бор, алепски бор, атласки и ливански кедри, айлант, бяла акация, люляк, мъждрян и др.).

(2) За полезащитните горски пояси се използват бързорастящи и в същото време дълговечни, ветроустойчиви, снегоустойчиви и сухоустойчиви дървесни видове, каквито са: местни дъбове, ясени, червен дъб, сребролистна липа и др.

(3) На стабилизирани пясъчни земи се използват морски бор, черен бор, бяла акация, тамарикс, айлант, аморфа и др.

(4) За залесяване в райони с висока пожарна опасност се използват предимно широколистни видове с по-дебела кора, като цер, ясен, явор, благун, тополи, липи, конски кестен, летен дъб и др.

Чл. 24. При ландшафтните залесявания се използват с предимство дървесни и храстови видове и форми с ценни декоративни качества.

Чл. 25. За производство на биомаса се използват с предимство бързорастящи видове - тополи, върби, пауловня, каталпа, евкалипти и др.

Чл. 26. За производство на коледни елхи се използват бял бор, черен бор, обикновена ела, смърч, кавказка ела, дугласка и др.

Чл. 27. (1) Съобразно природните условия на залесяваните земи и биологичните и екологичните изисквания на дървесните и храстовите видове изборът на видовете за залесяване се извършва по типове месторастене в съответствие с горскорастителното райониране на страната.

(2) При залесяванията се предпочитат местните дървесни и храстови видове, интродуцирани видове, показали положителни резултати след продължително изпитване, и "натурализирани" видове (приложение № 6).

(3) Освен видовата рамка при залесяванията се използват проучените и отделените подвидове, екотипове, биотипове и сортове (култивари) с ценни дървопроизводителни, противоерозионни, противопожарни и озеленителни качества, показващи екологично съответствие с условията на месторастенето.

Чл. 28. При избора на видове за залесяване в промишлени райони, където въздухът е замърсен с пепел, сажди и отровни газове (серен двуокис, азотни окиси, хлор и флуор), се взима под внимание различната димоустойчивост на видовете (приложение № 7).

Чл. 29. Типът на горската култура се определя от нейния произход, видов състав и строеж (форма на смесване и пространствено разположение на избраните видове за залесяване).

Чл. 30. По произход типовете култури са:

1. семенни;

2. издънково-семенни - с участие на семенни фиданки над 55 %;

3. автовегетативни - създадени чрез резници, отводки и издънки;

4. хетеровегетативни - създадени с присадени фиданки.

Чл. 31. (1) По състав основните типове горски култури са:

1. дървесни - съставени само от дървесни видове (главни и/или спътници);

2. храстови - съставени само от храстови видове;

3. дървесно-храстови - с доминиращо участие на храстови видове;

4. храстово-дървесни - с доминиращо участие на дървесни видове.

(2) Дървесните и храстовите типове култури се подразделят на чисти и смесени в зависимост от това дали в състава им участва един или повече видове:

1. чисти са тези, в състава на които един дървесен вид има най-малко 9/10 участие;

2. смесени - в състава на които участват поне два вида, но нито един от тях не превишава 8/10 участие.

(3) Наименованието на типа култура се определя от името (имената) на главните видове.

Чл. 32. (1) Строежът на културата включва избраната форма на смесване и схемата за пространственото разположение на избраните видове.

(2) По начин на разполагане на дървесните и храстовите видове се прилагат следните форми на смесване:

1. редово;

2. поясно;

3. поясно-редово;

4. групово - мозайчно или схематично;

5. единично.

(3) За постигане на дадена форма на смесване фиданките от различните видове се разполагат по следните начини:

1. редово - извършва се в чисти редове, съставени само от главен вид, само спътник или само храст;

2. в редовете - чрез редуване на видовете в редовете в определена последователност;

3. поясно - последователно редуване на 3 до 5 реда от главни видове с 1 до 2 реда от спътникови или храстови видове;

4. групово - на групи според вида на почвите, най-често до 3 ара;

5. единично - видовете се разполагат единично, свободно или в определен ред.

Чл. 33. Дървесният тип култури се използва при дървопроизводствени и защитни залесявания, на слабо и средно ерозирани сенчести и свежи месторастения и при създаване на противопожарни и зелени пояси.

Чл. 34. Храстовият тип култури се използва главно при противоерозионните залесявания на силно припечни и много силно ерозирани месторастения, за брегови захрастявания и специални култури от върби и лески.

Чл. 35. Дървесно-храстовият тип култури се използва главно при противоерозионните залесявания.

Чл. 36. Храстово-дървесният тип култури се използва при дървопроизводствени, защитноводоохранни и пътезащитни залесявания и за създаване на зелени зони.

Чл. 37. При смесените типове горски култури се държи сметка за взаимоотношенията (съжителството) между тях (приложение № 8).

Чл. 38. Съставът на горските култури се определя в зависимост от целта на залесяванията, природните условия на залесяваните земи и биологичните особености на видовете.

Чл. 39. (1) Създаването на чисти култури се предпочита в следните случаи:

1. за ускорено производство на едра и средна дървесина;

2. при създаване на култури от тополи и върби;

3. за производство на специални продукти, сортименти и биомаса.

(2) Чистите култури може да се създават при неблагоприятни условия на месторастенето на силно ерозирани, сухи, бедни почви, разположени обикновено на припечни изложения или сурови високопланински райони с бедни песъчливи почви и върху крайморски и други пясъчни терени.

Чл. 40. (1) Създаването на смесени горски култури се препоръчва за производство на висококачествена едра и ценна дървесина.

(2) Смесени горски култури се създават:

1. на влажни месторастения с богати на хранителни вещества почви - в долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори и в нископланинския подпояс на горите от зимен дъб, бук и обикновена ела;

2. на месторастенията с неерозирани почви в средния планински пояс на горите от бук и иглолистни;

3. на сенчести месторастения на планински склонове с неерозирани богати, свежи и влажни почви от долния и средния горскорастителен пояс.

Чл. 41. (1) При създаване на чисти или смесени култури се отчитат междувидовите и вътревидовите взаимоотношения, които могат да бъдат положителни (взаимопомощ) и отрицателни (конкуренция).

(2) При създаване на смесени култури, в това число двуетажни насаждения, се използват и комбинират видове и форми с контрастни екофизиологични изисквания:

1. светлолюбиви със сенкоиздръжливи видове (приложение № 9);

2. видове с дълбока коренова система и видове с плитка коренова система;

3. ветроустойчиви с ветронеустойчиви.

Чл. 42. При създаване на смесени култури се използват с предимство групова (мозайчна), поясно-редова и редова смес.

Чл. 43. Гъстотата на културите се съобразява с биологичните особености на дървесните видове, екологичните условия и целта на залесяването.

Чл. 44. (1) При създаване на културите се изхожда от първоначалната оптимална гъстота, при която създадената горска култура при определени природно-екологични условия най-пълно осъществява поставената цел - стопанска, защитно-водоохранна, противоерозионна, противопожарна и ландшафтно-рекреационна.

(2) При култури с основно дървопроизводствено предназначение чрез първоначалната оптимална гъстота се осигурява най-голяма продуктивност и качество на дървостоя (прави, пълнодървесни и добре окастрени от клони стъбла).

Чл. 45. (1) В зависимост от биологичните особености на видовете за залесяване и условията на месторастене при създаването на горски култури се използват схемите и гъстотите, указани в приложение № 10.

(2) За дървесни и храстови видове, непосочени в приложение № 10, се използват схемите и гъстотите на най-близките до тях по биологични особености видове.

(3) Залесяванията към горната граница на гората се извършват на групи с пикирани фиданки.

(4) При използване на пикирани и контейнерни фиданки със закрита коренова система и при наличие на подраст от ценни дървесни видове се използват минималните стойности на гъстотите съгласно приложение № 10.

(5) При възстановяване на опожарени гори, залесяване на голи земи и на терени с припечни изложения - юг, югозапад и югоизток, разположени в диапазона 0 - 700 м н.в. и без наличие на естествен подраст максималните гъстоти, посочени в приложение № 10, могат да бъдат увеличени с до 40 %.

Чл. 46. В зависимост от целта на създаване на горските култури се използват схемите и гъстотите, посочени в приложение № 11.

Чл. 47. Площта на обекта за залесяване се измерва от собствениците с цел установяване на действителния размер, фондовите граници и гранични линии.

Чл. 48. Площта за залесяване се маркира с оглед практическото изпълнение на предвидените в технологичния план почвоподготовка и метод на залесяване и за точно определяне посевните и/или посадните места.

Чл. 49. (1) Подготовката на почвата за залесяване включва:

1. предварително почистване - изразява се в изсичане на отделни храсти, нежелан подраст, окосяване на тревни видове и папрат и почистване на отпадъците от сечта по начин, посочен в технологичния план за залесяване;

2. обработка на почвата за залесяване.

(2) Обработката на почвата се извършва предварително или непосредствено преди самото залесяване в случаи, срокове (сезон), вид и по технология, посочени в технологичния план за залесяване.

Чл. 50. Прилагат се следните видове почвообработки:

1. пълна (цялостна) - включва изкореняване на пъновете, почистване, подравняване и риголване (изораване);

2. частична - площта се обработва във форма на пояси, тераси, площадки, дупки, канавко-валове, микроповишения и микропонижения;

3. опростена - разрохкване (разкъсване) на повърхностния растителен и почвен слой на дълбочина до 10 см.

Чл. 51. (1) Пълната обработка на почвата се прилага на равни и полегати терени с наклон до 8 - 10 ° и е с дълбочина 25 - 100 см.

(2) При полегати терени пълната обработка на почвата задължително се извършва по посока на хоризонталите.

(3) При необходимост от противоерозионна защита върху изораната площ се прекарват през 1 - 2 м прекъснати (през 2 - 3 м) по хоризонталите водозадържащи бразди.

Чл. 52. (1) Частичната обработка на почвата се прилага на терени с наклон над 10°, при попълване на култури, редки насаждения и подпомагане възобновяването в горите, където е необходимо да се запази наличният подраст и при нецелесъобразност от техническо и икономическо естество на пълната почвоподготовка. Тя се прилага в следните разновидности:

1. поясна обработка на почвата - прилага се при терени с наклон до 18°, като поясите се оформят по хоризонталите на склона с широчина до 3 м; дълбочината на обработката е в границите между 10 и 30 см;

2. изкопно-насипни тераси - прилагат се на терени с наклон от 15 до 35°; терасите се оформят по хоризонталите на склона с широчина до 4 м и дълбочина на обработка до 30 см, като се започва от горната част на склона и се продължава надолу;

3. ръчно подготвени тераси - прилагат се на терени, където няма условия за механизирана подготовка или тя е икономически нецелесъобразна; широчината на терасите варира между 30 и 60 см и дълбочина на обработката до 35 см, като по-широките тераси се правят на терени с по-малък наклон и по-сухи месторастения;

4. пояси, подготвени с животинска теглителна сила - прилагат се на терени, където няма условия и възможност за използване на механизация, независимо от наклона на терена; широчината на поясите е между 60 и 100 см, като на уплътнени, зачимени и с по-тежък механичен състав почви широчината на поясите е по-голяма;

5. тераси-канавки - изграждат се на стръмни ерозирани терени за регулиране на водния отток; те имат трапецовидна форма и дълбочина до 50 см;

6. канавко-валове - изграждат се на места и по начин, указан в Наредба № 1 от 2004 г. за борба с ерозията и свлачищата в горския фонд и строежът на укрепителни съоръжения (ДВ, бр. 7 от 2004 г.);

7. площадки - използват се при терени, където не е възможно направата на тераси (пояси), на силно каменливи и зачимени терени, на площи с голяма гъстота на пънове и повърхностни корени, при подпомагане на естественото възобновяване и др.; те имат квадратна или правоъгълна форма с размери от 30/30 см до 200/200 см с дълбочина на почвообработката от 10 до 35 см в зависимост от механичния състав на почвата и степента на зачименост;

8. дупки - прилагат се на каменисти, карстови и силно пресечени терени; те имат размери от 30/30 см до 60/60 см и повече в зависимост от възрастта на фиданките и размерите на кореновата им система;

9. микропонижения - изграждат се на леки, песъчливи, глинесто-песъчливи, силно дренирани почви в засушливи райони;

10. микроповишения - прилагат се под формата на гребени и земни купчини на преовлажнени терени.

(2) Разстоянието между поясите (терасите) се определя в зависимост от наклона на терена и възприетите хоризонтални разстояния (приложение № 12).

Чл. 53. Опростена подготовка на почвата се използва в среднопланинския пояс на буковите и иглолистните гори и на терени със слабо затревяване, рохкава и свежа почва.

Чл. 54. Залесяване без подготовка на почвата се прилага на терени с леки песъчливи почви и подвижни пясъци, както и на незатревени откоси на суходолията и ровините върху относително стабилни насипи, сипеи и брегови земи.

Чл. 55. Обработка на почвата непосредствено преди залесяването се прилага в следните случаи:

1. при залесяване с контейнерни и едроразмерни фиданки (над 1 м) в дупки;

2. при подпомагане естественото възобновяване в зрели насаждения;

3. при попълване на горски култури;

4. в поречията на реките и наносните конуси.

Чл. 72. Горските култури се отглеждат с цел създаване на оптимални условия за растеж и развитие на залесените дървесни и храстови видове в най-млада възраст, т. е. до склопяване на културата.

Чл. 73. (1) Отглеждането на горските култури е за сметка на собствениците и се свежда до отглеждане в междуредията и в редовете.

(2) Отглеждането в редовете се изразява в мулчиране, окосяване и окопаване на реда с цел премахване на тревната и плевелната растителност. При култури, създадени чрез посев на семена, след появата на пониците се извършва първо плевене, следвано от неколкократни окопавания.

(3) Отгледните грижи в междуредията се осъществяват по следните начини:

1. изораване, култивиране или брануване на междуредията и унищожаване на тревната и плевелната растителност с оглед премахване на конкуренцията и запазване почвената влага;

2. чрез промеждутъчно селскостопанско ползване, като междуредията се засяват с окопни култури (царевица, картофи, дини и фъстъци); този начин на отглеждане се прилага при наличие на богати почви и по-големи междуредови разстояния; не се допуска разстоянието между фиданките и окопната култура да бъде по-малко от 50 см;

3. чрез окосяване, отесване или друг начин за борба с тревната и плевелната растителност;

4. чрез изсичане или изрязване издънките на конкуриращата се нежелана дървесна и храстова растителност.

(4) При механизирано отглеждане на културите между фиданките и обработваната площ се оставя предпазна ивица с широчина от 10 до 30 см.

(5) Броят на отглежданията през годината се определя в зависимост от необходимостта и възрастта на културата:

1. за едногодишни - до 3 отглеждания (включително зазимяване);

2. за двегодишни - до 3 отглеждания (включително изсичане на издънки и зазимяване);

3. за тригодишни - до 2 отглеждания;

4. за три- до петгодишни (над 1600 м надморска височина) - до 2 отглеждания;

5. за интензивни култури (тополи, върби, чинар, орех и др.) - от 3 до 5 отглеждания.

(6) Културите в райони с висока пожарна опасност, в съседство с необработваеми земи и пътища от републиканската пътна мрежа, се отглеждат чрез цялостно отстраняване на тревната покривка и разрохкване на почвата в двуметровата периферна зона или сервитутна ивица на пътното платно.

Чл. 74. Кастренето на клони и формирането на короните се използват с цел производство на висококачествена дървесина без чепове или за постигане на определена структура на короната.

Чл. 75. За ускорено производство на дървесина, биомаса и подхранване на фиданките се извършва торене и поливане на горските култури.

Чл. 76. (1) Като основно торенето се осъществява с оборски тор, фосфорни и калиеви торове, непосредствено преди обработката на почвата или като подхранване с азотни и листни торове.

(2) За по-пълното усвояване на торовете от растенията и увеличаване на тяхната ефективност торенето се съчетава с поливане.

Чл. 77. (1) Попълване на горските култури се извършва за възстановяване на първоначалната гъстота, определена в технологичния план за залесяване.

(2) За попълване се предвиждат:

1. всички горски култури до 3-годишна възраст и до 5-годишна възраст - за високопланински залесявания над 1600 м н.в., показали прихващане под 80 %, установено при есенната инвентаризация;

2. култури с над 80 % прихващане с установени загуби на петна;

3. семепроизводствени градини, клонови колекции, опитни култури и дендрариуми, както и тополови и други култури до 3-годишна възраст, с гъстота на засаждане под 1500 бр./ха и прихващане над 80 %, независимо от случаите по т. 2.

(3) Попълването се извършва през есента след приключване на вегетацията на фиданките или през пролетта на следващата година и е задължително за изпълнение от собственика на културите.

(4) За попълване се използват фиданки от същия или друг подходящ дървесен или храстов вид.

(5) Не се допуска попълване на тополови култури, както и на култури, създадени с фиданки с височина над 2 м, с фиданки, които не съответстват на преобладаващата средна височина на културата.

Чл. 78. (1) Културата се огражда от собствениците с оглед предпазването на горските култури от увреждане при паша на добитък и от дивеч.

(2) Видът на оградата, размерите и изпълнението й се посочват в технологичния план за залесяване.

Чл. 82. (1) Новосъздадената горска култура се инвентаризира с цел да се установят:

1. действителната залесена площ;

2. състоянието на културата;

3. процентът на прихващане на фиданките по дървесни видове;

4. съставът на културата;

5. изпълнена ли е целта и насоката на залесяване;

6. необходимостта от попълване, презалесяване или други грижи.

(2) Инвентаризацията се провежда ежегодно през октомври и обхваща едно-, две- и тригодишните култури и културите до петгодишна възраст, създадени във високопланинската зона над 1600 м надморска височина.

(3) Енергийните култури и културите, създадени за производство на биомаса с кратки турнуси на сеч - до 10 г., се инвентаризират само през първата година след създаването им.

Чл. 83. (1) Инвентаризацията на горските култури се извършва от ДГС/ДЛС или регистрирани за упражняване на частна лесовъдска практика физически лица или регистрирани юридически лица за извършване на дейности по възпроизводство на горите.

(2) Инвентаризацията на създадените култури в държавния горски фонд се извършва от ДГС/ДЛС, като за целта директорът назначава комисия, в която може да бъде включен и представител на изпълнителя. В заповедта се определя срокът за изпълнение.

(3) Държавното горско стопанство/ Държавното ловно стопанство може да извърши инвентаризация на културите на други собственици след сключен договор по подадено заявление от тях не по-късно от 1 септември.

(4) Списък на обектите за инвентаризация се изготвя въз основа на отчетните документи и технологичните планове.

Чл. 84. (1) Когато са залесени цели отдели или подотдели, площта на създадените култури се установява по лесоустройствените карти и проекти.

(2) Когато инвентаризираната култура е създадена върху земеделска земя или е част от подотдел, нейната площ се определя чрез пряко измерване на терена.

(3) При залесяване на голи площи, включващи нелесопригодни терени с площ повече от 5 %, те се приспадат от общата площ на залесения обект.

(4) При създаване на смесени култури с последващо внасяне на спътника (културите, създадени по схема главен вид и спътник) и когато внасянето на спътника не се извършва едновременно с главния вид, същите се третират като смесени, а площта се отчита редуцирано съобразно процентното участие на вида. При допълнително внасяне на спътника се отчита останалата площ.

Чл. 85. (1) Инвентаризацията на горските култури се извършва по три метода:

1. чрез пълно преброяване;

2. чрез пробни ленти;

3. чрез пробни площи.

(2) Изборът на метод за инвентаризация се определя съобразно площта, насоката на залесяването, конфигурацията на терена, състава на културата и начина на смесване на дървесните видове.

Чл. 86. Методът чрез пълно преброяване се прилага за залесени площи с големина до 0,5 ха, както и за семепроизводствени градини, клонови колекции, опитни култури и дендрариуми и култури с гъстота под 1500 бр./ха (с изключение на интензивните и енергийните култури), независимо от площта им. Извършва се пълно преброяване на залесените фиданки и посети гнезда върху цялата площ по дървесни и храстови видове.

Чл. 87. (1) При метода чрез пробни ленти се залагат една или повече ленти с различна широчина в зависимост от широчината на културата. Лентите се залагат така, че да представят средното състояние на културата и една лента да обхване най-малко 5 реда от културата при пълна почвоподготовка или 5 реда тераси, площадки или дупки - при частична обработка на почвата.

(2) Заложените пробни ленти се маркират (стабилизират) трайно на терена чрез колчета, камъни или други подходящи средства, които се поставят в началото, средата и края на лентата.

(3) При инвентаризация на смесени култури лентата задължително обхваща пълната схема на смесването.

(4) Общата площ на пробните ленти за обекти до 100 дка не може да бъде по-малко от 2 %, а за обекти над 100 дка - 1,5 %. Площта на една пробна лента не се допуска да бъде по-голяма от 10 дка.

Чл. 88. (1) При метода чрез пробни площи вместо ленти се залагат пробни площи с правоъгълна или квадратна форма, които се разполагат на терена така, че най-пълно да обхванат средното състояние на културата. Всяка пробна площ се фиксира трайно на терена с колчета, камъни и други, така че ясно да се очертаят нейните граници.

(2) Размерът на една пробна площ и общият размер на всички пробни площи в обекта се определят съгласно чл. 87, ал. 4.

Чл. 89. (1) При инвентаризацията за смесени култури се считат културите по чл. 31, ал. 2, т. 2.

(2) Смесени са и създадените издънково-семенни култури и културите, в състава на които освен залесените фиданки участват най-малко 20 % от наличния подраст и издънките на стопански ценни видове.

(3) Процентът на прихващане за културите по ал. 2 се изчислява само за засадените фиданки, а за подраста и издънките се вземат данни за процентното им участие.

Чл. 90. (1) При инвентаризация на култури, създадени чрез сеене на семена, броят на оцелелите или загиналите фиданки или гнезда се установява по предварителната първоначална гъстота и схема, заложени в технологичния план за залесяване.

(2) Посевното гнездо се счита за устояло, ако в него има най-малко една поникнала, здрава и жизнена фиданка. Когато броят на оцелелите фиданки в едно посевно гнездо е повече от една, в карнета се записва и отчита само една.

(3) С цел точното преброяване на фиданките в култури, създадени чрез сеене, посевните места при залесяването се отбелязват на терена с подходящи подръчни материали.

Чл. 91. (1) Резултатите от инвентаризацията се регистрират в карнет (приложение № 14).

(2) Карнетът се съхранява от собственика до склопяване на културата.

(3) Карнетът включва:

1. преброителен карнет - в него се записват резултатите от преброяването на прихванати и неприхванати фиданки в инвентаризираната култура;

2. карнет за инвентаризация.

Чл. 92. Прихващането на културата се определя като процентно съотношение между прихванатите и броя на първоначално засадените фиданки.

Чл. 93. (1) Загубите се определят като процентно съотношение между загиналите и броя на първоначално засадените фиданки.

(2) При групови загуби на петна и хармани се определя тяхната площ, като общата площ на културата се редуцира с нея.

(3) Ако загубите са до 10 % и са равномерно разпръснати, тяхната площ не се определя, а общата площ не се редуцира.

Чл. 94. (1) Достоверността на проведената инвентаризация във всички култури независимо от собствеността им се установява от комисия, назначена със заповед на директора на РДГ. В комисията участват представители на ДГС/ДЛС и собственика.

(2) На проверка подлежат не по-малко от 30 % от броя и площта на инвентаризираните 1-, 2- и 3-годишни култури, а когато те са не повече от 3 бр. - се проверяват изцяло. На културите върху голи площи, на създадените с противоерозионна цел и за възстановяване на опожарени и изсъхнали гори се извършва проверка на не по-малко от 30 % от броя и площта на инвентаризираните култури. Горски култури с прихващане под 80 %, в които комисията по чл. 83, ал. 2 или лицата, извършили инвентаризацията, са установили, че лошият процент се дължи на причините, посочени в чл. 99, ал. 3, се проверяват изцяло.

(3) Резултатите от проверката се отразяват в карнет за контролна проверка (приложение № 15).

(4) Комисията заверява карнета на всеки проверен обект и приема инвентаризацията при установени разлики за процента на прихващане в рамките на ±3 % и съвпадение на останалите резултати.

(5) Когато резултатите от проверката показват отклонения над допустимите по ал. 4 върху 5 % от броя на проверените обекти, инвентаризацията не се приема и се извършва отново.

Чл. 95. (1) Резултатите от инвентаризацията се обобщават от собствениците в приложения № 16 и 17. Те се представят ежегодно в ДГС/ДЛС до 20 октомври.

(2) Държавното горско стопанство/ Държавното ловно стопанство обобщава получените данни по видове собственост поотделно за едно-, две-, три-, четири- и петгодишните култури и ги представя в регионалната дирекция по горите в срок до 5 ноември.

(3) Регионалната дирекция по горите представя в ДАГ в срок до 30 ноември обобщените данни за неговата територия по видове собственост и възраст на културите.

Чл. 96. При планиране на залесяванията и отчитане на резултатите от инвентаризацията за противоерозионни се считат залесяванията:

1. за създаване на защитни горски пояси;

2. включени в технически проекти за борба с ерозията;

3. провеждани в поройни водосбори, регистрирани в Регистър на водосборите с поройна активност съгласно Наредба № 1 от 2004 г. за борба с ерозията и свлачищата в горския фонд и строежа на укрепителни съоръжения (ДВ, бр. 7 от 2004 г.);

4. в 200-метровата защитна брегова ивица на р. Дунав и островите;

5. в защитната ивица на горната граница на гората и над нея;

6. за рекултивиране на нарушени терени;

7. в горски земи, категоризирани със силна и много силна степен на ерозираност на почвите;

8. в зоната дига - бряг на реките и в корекциите на водни течения;

9. за стабилизиране на свлачища, срутища, сипеи и др.;

10. за укрепяване на изградени противоерозионни съоръжения;

11. в сервитути на пътища и ЖП линии;

12. в нелесопригодни горски площи, определени за такива с лесоустройствените проекти;

13. в 200-метровата ивица на язовири и водоеми, както и в санитарно-охранителна зона А на вододайни зони;

14. на площи с наклон на терена над 10 °, разположени до 700 м н.в. върху пожарища, изсъхнали гори и изредени гори с пълнота 0,1 - 0,3.

Чл. 97. (1) Културите с процент на прихващане от 25 до 80 % подлежат на попълване, а тези под 25 % - на презалесяване.

(2) На попълване подлежат и:

1. култури с прихващане над 80 %, в които са загинали на петна не по-малко от 5 % от броя на първоначално засадените фиданки или засети семена в посевните гнезда на декар;

2. семепроизводствените градини, клоновите колекции, опитни култури и дендрариуми, както и тополови и други култури с гъстота на засаждане (засяване) под 1500 бр./ха и прихващане над 80 %.

(3) Културите за презалесяване се отписват от регистъра на новосъздадените горски култури и се предвиждат за залесяване през следващата година.

(4) Залесяването се извършва по нов технологичен план, съобразен с конкретното състояние на оцелялата част от културата. Презалесената култура се записва наново в регистъра на новосъздадените горски култури.

(5) Въз основа на конкретните климатични и растежни условия на съответния район директорът на РДГ със заповед може да определя ежегодно за всяко ДГС/ДЛС диференцирани проценти на прихващане на 1-, 2- и 3-годишните култури, които не могат да са по-малки от 80 %.

(6) Разпоредбата по ал. 5 се прилага само за горските култури, създадени в гори и земи, стопанисвани от ДГС/ДЛС и със средства от бюджетите на ДАГ и Национален фонд "Българска гора".

Чл. 98. Определянето и отчитането на размера на попълването се извършва по брой фиданки (посевни гнезда) на дка. Броят на фиданките (семената), с които ще се попълва, се определя въз основа на установените загуби при инвентаризацията.

Чл. 99. (1) Горски култури, залесени, респективно попълнени, със средства от бюджетите на ДАГ и НФ "Българска гора", се презалесяват (попълват) за сметка на ползвателите на средствата, когато не е постигнато прихващане на засадените фиданки или засетите семена, по-голямо от 80 %.

(2) Когато ползвател на средствата по ал. 1 е ДГС/ДЛС, презалесяването (попълването) на културите се извършва за сметка на установено от комисията по чл. 94, ал. 1 виновно лице - изпълнителят на дейността (ако тя е възложена); отговорното служебно лице за залесяването (попълването), ако дейността се изпълнява от ДГС/ДЛС или е за сметка на резултатите от стопанската дейност на ДГС/ДЛС, когато комисията не е установила виновно лице за прихващането на фиданките под 80 %.

(3) Разпоредбата по ал. 1 не се прилага, когато комисията по чл. 94, ал. 1 установи и отрази в карнета (приложение № 15), че по-ниските от 80 % резултати от прихващането на съответната култура се дължат на:

1. неблагоприятни природни въздействия - суша, градушка, наводнение и пожар;

2. болести и вредители;

3. установена паша на домашни животни, покрита с акт за извършено нарушение по Закона за горите;

4. причини, предизвикани от промишлени аварии.

Чл. 100. (1) Новосъздадените горски култури се записват в регистър (приложение № 18).

(2) Регистрите се водят и съхраняват в ДГС/ДЛС.

(3) Собствениците са задължени да предоставят на ДГС/ДЛС, на чиято територия се намират, необходимата информация за попълването на регистъра.

(4) След описа на културите в регистъра се прави рекапитулация на площта за залесяванията по насоки, достигнатия процент на прихващане и площите, подлежащи на попълване и презалесяване, общо за държавното лесничейство и по видове собственост.