ПРАВИЛНИК ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА УСТРОЙСТВОТО И ДЕЙНОСТТА НА ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД (ДВ, БР. 74 ОТ 2006 Г.)
ПРАВИЛНИК ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА УСТРОЙСТВОТО И ДЕЙНОСТТА НА ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД (ДВ, БР. 74 ОТ 2006 Г.)
Обн. ДВ. бр.6 от 23 Януари 2009г.
§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
"(3) Органите на Гаранционния фонд управляват обезпечителния фонд по чл. 311д от Кодекса за застраховането и изпълняват другите задължения, предвидени с част шеста "А" от Кодекса за застраховането."
2. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.
§ 2. В чл. 7, ал. 1, т. 4 след думата "годишния" се добавя "финансов отчет и".
§ 3. В чл. 23, ал. 1, т. 3 след думите "315 КЗ" се добавя "и петдесет на сто от имуществените санкции по чл. 317а, ал. 4 КЗ".
§ 4. В чл. 28, ал. 1, т. 1, буква "б" се правят следните допълнения:
1. В подточка "бб" след думите "на територията на Република България" се добавя "или на друга държава членка".
2. Създава се подточка "дд":
"дд) пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България и е било причинено от моторно превозно средство, което няма регистрационен номер или има невалиден регистрационен номер, или регистрационен номер, който не се отнася за това моторно превозно средство, и виновният водач няма сключена и действаща задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите".
§ 5. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 2 думите "моторното превозно средство обичайно се намира на територията на трета държава" се заличават и се поставя точка и запетая;
б) създава се т. 3:
"3. застрахователното събитие е настъпило на територията на Република България и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на трета държава, и в двумесечен срок от настъпването на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят."
2. Създават се ал. 3 и 4:
"(3) Фондът възстановява суми, когато Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (бюрото) в съответствие с международните договори, по които е страна, е заплатило обезщетения за вреди, причинени от пътно- транспортни произшествия по чл. 28, ал. 1, т. 1, буква "б", "аа", "бб", "гг" и § 5а, настъпили в друга държава членка. Сумите се възстановяват в срок 15 дни от писменото заявление на бюрото.
(4) След възстановяване на сумите бюрото предоставя на фонда документите, с които разполага във връзка с изплатената от него претенция."
§ 6. В чл. 36 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 9:
"9. данни за пътнотранспортните произшествия и за участниците в тях."
2. В ал. 2 се създава изречение пето:
"Срокът за съхранение на информацията по ал. 1, т. 9 е 7 години от датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие."
§ 7. (В сила от 30.06.2009 г.) Член 37 се изменя така:
"Чл. 37. На страницата на Информационния център към фонда в интернет се дава публичен достъп до регистър на данни от договорите за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите относно номер на застрахователния договор, името на застрахователя, дата на сключване, начална и крайна дата на покритието. Данните се получават при задаване на регистрационния номер или номер на рама (шаси) на моторното превозно средство, или серия и номер на знака на фонда, поставен на моторното превозно средство."
§ 8. В преходните и заключителните разпоредби се правят следните допълнения:
1. Създава се § 5а:
"§ 5а. Фондът изплаща обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие смърт или телесни увреждания или за вреди на чуждо имущество, причинени в държава членка, различна от Република България, от моторно превозно средство, за което няма сключена и действаща задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, носещо регистрационен номер с изтекла валидност, който първоначално е бил издаден в Република България при условие, че пътнотранспортното произшествие е настъпило между 1.VIII.2007 и 31.VII.2012 г."
2. Създава се § 6а:
"§ 6а. (1) За целите на управлението и изплащането на средства от встъпителната вноска в обезпечителния фонд, направена от министъра на финансите по § 146, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (ДВ, бр. 97 от 2007 г.), Гаранционният фонд е администратор на помощ по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на Закона за държавните помощи.
(2) Средствата от встъпителната вноска се държат по отделна банкова сметка, като плащанията от нея се отчитат отделно от другите плащания.
(3) Със средства от встъпителната вноска по ал. 1 могат да се изплащат гарантирани застрахователни вземания на потребители, които не са търговци, освен в случаите, когато средствата на обезпечителния фонд, набрани по реда на чл. 311з и чл. 311л, ал. 1, не са достатъчни за изплащане на гарантираните застрахователни вземания на търговците, които представляват микропредприятия по Закона за малките и средните предприятия. В случаите на плащания в полза на предприятия средствата от встъпителната вноска се разходват под формата на схема за минимална помощ по смисъла на Регламент 1998/2006 на Комисията за прилагането на членове 87 и 88 от Договора относно минималната помощ.
(4) Преди изплащане на гарантирано застрахователно вземане на търговец микропредприятие със средства от държавната вноска по ал. 1:
1. управителният съвет на Гаранционния фонд уведомява писмено оправомощеното лице, че изплащаната сума има характер на минимална помощ по смисъла на Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията за прилагане на членове 87 и 88 от договора към минималната помощ;
2. търговецът е длъжен да декларира писмено дали е получавал друга минимална помощ през предходните две финансови години и през текущата година, както и размера на получената помощ.
(5) Плащане на гарантирано застрахователно вземане на търговец не се извършва в случаите, когато с него се надвишават праговете по чл. 2, параграф 2, алинея първа на Регламент 1998/2006 на Комисията за прилагането на членове 87 и 88 от Договора относно минималната помощ.
(6) За всяко плащане на гарантирано застрахователно вземане по ал. 4 Гаранционният фонд образува самостоятелно досие, в което се съдържат всички документи, свързани с основанието, размера и плащането на вземането. Досието се съхранява в срок 10 години.
(7) Гаранционният фонд създава и поддържа регистър на гарантирани застрахователни вземания, изплатени на търговци по реда на ал. 4, който съдържа:
1. фирмата и трите имена на едноличния търговец, съответната фирма за останалите търговци;
2. основание за плащането;
3. размер на изплатеното застрахователно вземане;
4. дата на плащането.
(8) В срок до три дни от заплащане на гарантирано застрахователно вземане по ал. 4 Гаранционният фонд представя на министъра на финансите справка, съдържаща информацията по приложение № 5 към чл. 8, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за държавните помощи.
(9) Юридическите лица с нестопанска цел, които извършват стопанска дейност по реда на чл. 3, ал. 3 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, се третират като търговци."
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 9. Разпоредбата на § 7 влиза в сила от 30 юни 2009 г.
§ 10. Този правилник се издава на основание чл. 287, ал. 7 от Кодекса за застраховането и е приет с Решение № 108-П от 8 януари 2009 г. на Комисията за финансов надзор.