Държавен вестник, брой 5 от 20.I

Чл. 3. Радиационна защита на населението се провежда в случаите на:

1. авария в атомна електрическа централа, свързана с изхвърляне на радиоактивни вещества в околната среда и с потенциално опасно облъчване на населението;

2. авария в обекти, използващи или съхраняващи източници на йонизиращи лъчения;

3. радиационна аварийна ситуация при транспортиране на свежо или отработено ядрено гориво, радиоактивни източници и материали или радиоактивни отпадъци на територията на страната;

4. радиационна аварийна ситуация в металургичните предприятия, които преработват скрап, и местата, където се складира скрап;

5. радиационна аварийна ситуация, възникнала в друга държава, създаваща риск от трансграничен пренос на радиоактивни вещества;

6. радиационна аварийна ситуация с източници на йонизиращи лъчения на ГКПП;

7. радиационна аварийна ситуация, свързана със злонамерено използване на ядрени и радиоактивни материали на обществени места и последващо радиоактивно замърсяване.

Чл. 4. (1) Аварийният център на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) при постъпване на информация за радиационно аварийно събитие уведомява оперативния дежурен в ситуационния център на МИС, Министерството на здравеопазването (МЗ) и при необходимост - Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика.

(2) Оперативният дежурен в ситуационния център на МИС при получаване на информация за радиационно аварийно събитие незабавно информира аварийния център на АЯР и главния директор на ГД "НС "ГЗ".

(3) Оперативният информационно-комуникационен център (ОКИЦ) на МИС уведомява за инцидента или аварията компетентните съставни части на ЕСС и органите на изпълнителната власт и координира спасителните дейности на основата на стандартните оперативни процедури.

(4) Министерството на извънредните ситуации и кметовете на засегнатите общини при получаване на информация за авария или инцидент оповестяват населението.

Чл. 5. Националният център за управление при кризи към Министерския съвет или Координационният щаб към министъра на извънредните ситуации (създаден с решение № 544 от 25 август 2008 г.) в случаите, изискващи свикването му, информира населението за радиационната обстановка и за защитните мерки за опазване на здравето и околната среда.

Чл. 6. (1) В зоната за аварийно планиране на "АЕЦ - Козлодуй" - ЕАД, (30 км) или в мястото на инцидента или аварията се извършва радиационен мониторинг от ГД "НС "ГЗ" или териториалните й органи за първоначална оценка на радиационната обстановка.

(2) В мястото на инцидента или аварията се определят зоните за сигурност и за контролиран достъп въз основа на резултатите от радиационния мониторинг, съгласувано с териториалните звена на Министерството на вътрешните работи (МВР).

(3) Критериите за определяне на зоните са:

а) зона за сигурност - мощност на дозата, по-малка или равна на 100 µSv/h;

б) зона с контролиран достъп - мощност на дозата, по-малка или равна на 1,0 µSv/h.

Чл. 7. На мястото на радиационното аварийно събитие се набира допълнителна информация от системите за радиационно наблюдение на:

1. националната автоматизирана система за контрол на радиационния гама-фон (RaMo системата) и Автоматичната система за външен радиационен контрол (АИСВРК) на "АЕЦ - Козлодуй" - ЕАД;

2. дежурните в общинския съвет за сигурност, като при възникване на инцидент или авария се учестява извършването на радиационния мониторинг на определени места през времеви интервали, определени от ГД "НС "ГЗ";

3. мобилните лаборатории за радиационен мониторинг при авария.

Чл. 8. На мястото на инцидента или аварията се провежда дозиметричен контрол в определени от ръководителя на място пунктове за дозиметричен контрол от:

1. органите на МИС, АЯР, Националния център по радиационна и радиологична защита, Министерството на околната среда и водите (МОСВ) или техните регионални структури;

2. органите на МЗ или регионалните му структури по метода на директното отчитане или по косвен аналитичен метод;

3. работодателя с правопоказващи дозиметри с възможност за сигнализация при достигане на прагови стойности.

Чл. 9. Ръководителят на място въз основа на данните от радиационния мониторинг и дозиметричния контрол, съгласувано с оправомощените служители на АЯР, МЗ и Министерството на земеделието и храните (МЗХ), взема решение за прилагане на съответна защитна мярка и разпорежда:

1. използване на индивидуални средства за защита;

2. укриване в защитни съоръжения или приспособени за целта помещения;

3. провеждане на йодна профилактика след решение на министъра на здравеопазването;

4. временно извеждане или евакуация.

Чл. 10. Ръководителят на място разпорежда:

1. осигуряване на населението с индивидуални средства за защита от местните органи на самоуправление и ръководителите на ведомствата и на търговските дружества, вкл. и:

а) организиране на пунктове за раздаване на индивидуални средства за защита от кмета на общината;

б) уведомяване на населението от кмета на общината за реда за осигуряване с индивидуални средства за защита;

2. раздаване на населението на средства за йодна блокировка на щитовидната жлеза след решение на министъра на здравеопазването и в присъствието на представител на регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ).

Чл. 11. В района на инцидента или аварията се извършва временно извеждане или евакуация от екипите на ГД "НС "ГЗ" и другите части на ЕСС, като се:

1. определят маршрути за извеждане на хората;

2. организират обединени контролно-пропускателни пунктове за санитарна обработка и преобличане на хората и деконтаминация на транспортните средства и техниката;

3. осигурява доставката на храна, вода, завивки и др.;

4. определят местата за настаняване.

Чл. 12. В района на инцидента или аварията се извършва контрол за качеството на:

1. хранителните продукти в магазинната мрежа от оторизирани от РИОКОЗ лаборатории;

2. храните и фуражите за животните от лабораториите на МЗХ, а за млечните и месните продукти - от Държавния ветеринарно санитарен контрол;

3. питейните водоизточници от В и К дружествата чрез оторизирани лаборатории и потвърждение от РИОКОЗ.

Чл. 13. В района на инцидента или аварията се извършва локализиране на източниците на радиоактивното замърсяване от екипите на ЕСС чрез:

1. локализиране, отделяне, сортиране и безопасно опаковане на радиоактивни материали и източници;

2. премахване на радиоактивно замърсения слой до нивата за освобождаване от контрол;

3. укрепване и хидроизолация на участъци, замърсени с радиоактивни вещества, с цел предотвратяване на разпространението им в околната среда.

Чл. 14. В района на инцидента или аварията се извършват ликвидационни дейности, определени от ръководителя на място, от ЕСС за:

1. осигуряване на необходимите специалисти, техника и оборудване на мястото на събитието;

2. извършването на постоянен контрол на радиационната обстановка и документирането на резултатите от него;

3. осигуряването на подходящи места за безопасно временно съхранение на радиоактивните източници или материали съгласувано с АЯР;

4. извършването на деконтаминацията на оборудването, използваната техника и мястото на аварията;

5. ликвидирането на временните площадки за складиране на радиоактивни източници или отпадъци;

6. извършването на окончателната оценка на радиационното състояние на мястото на събитието;

7. извършване на деконтаминация до норми, позволяващи пребиваване на населението, съгласно Наредбата за аварийно планиране и аварийна готовност при ядрена и радиационна авария (ДВ, бр. 71 от 2004 г.).

Чл. 15. Ръководителят на място определя организацията за извършване на деконтаминация по указания на оправомощените служители на АЯР, Държавната агенция по горите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството за:

1. замърсените територии, вкл. за:

а) замърсените пътища и площадки с твърди покрития;

б) замърсените местности, покрити с широколистна растителност;

в) замърсените сгради и съоръжения;

2. третирането на радиоактивните отпадъци.

Чл. 16. Личният състав от формированията, участващи в спасителните и ликвидационните дейности, подлежи на периодичен медицински контрол по време на работата и на заключителен такъв след приключване на аварийната обстановка.

Чл. 17. Химична защита на населението се провежда в случаите на:

1. промишлени аварии, съпроводени с експлозии, пожари и отделяне на опасни химични вещества и разпространението им в атмосферния въздух;

2. промишлени аварии с отделяне на опасни химични вещества в резултат на изтичане или разливи;

3. аварии, свързани с разрушаване на магистрални тръбопроводи за течни или газообразни химични вещества;

4. аварии и инциденти с железопътни и автотранспортни средства при превоз на опасни химични вещества.

Чл. 18. Оповестяването на населението за химично замърсяване с опасни вещества се извършва по искане от ОКИЦ.

Чл. 19. Освен правомощията си по чл. 32 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) по разпореждане на ръководителя на място се извършва:

1. използване на индивидуалните средства за защита, осигурявани от кмета на общината или от съответния работодател:

а) използване на индивидуални средства за защита за кожата (облекла, обувки, ботуши, ръкавици) и за дихателните органи, като веднъж използваните филтри задължително се подменят;

б) използване при необходимост на въздушно-дихателни апарати с автономно дишане и изолиращи костюми;

в) използване на прибори за химично разузнаване за определяне на границите на зоните на химичното замърсяване;

2. укриване на населението в засегнатия район в защитни съоръжения и/или приспособени за целта помещения.

Чл. 20. (1) Контролът по замърсяването на атмосферния въздух с вредни вещества в населените места непосредствено до зоната на аварията (определена от органите на МИС) се организира и извършва от органите на МИС, МЗ и МОСВ.

(2) Мониторингът на атмосферния въздух се осъществява чрез:

1. мултигазанализатори (с датчици за експлозивни и токсични газове и фотойонизационен детектор), преносими инфрачервени спектрофотометри, масспектрометри и стандартни колориметрични системи (индикаторни тръбички) и др.;

2. индикаторни хартии, идентификационни ленти и др.;

3. стационарни автоматизирани газанализаторни системи за контрол на замърсяванията с вредни вещества в атмосферния въздух в района на предприятия и съоръжения с висок рисков потенциал.

Чл. 21. Ръководителят на място използва данните от измерванията на въздуха при възникване на аварийни ситуации с опасни химични вещества за определяне на зоните на химичното замърсяване и начините за защита на населението.

Чл. 22. За идентифициране на контейнери с опасни химични вещества се използват етикети с названия и маркировки на продуктите (№ по ООН, CAS № ), транспортни документи, информационни листи за безопасност, бази данни от ГД "НС "ГЗ".

Чл. 23. В огнището на поражение ръководителят на място разпорежда изпълнението на мерки за намаляване на вредното въздействие на опасните вещества:

1. провеждане на инструктаж и синхронизиране на действията на участващите екипи;

2. ограничаване разпространението на пари от опасни химични вещества чрез използване на "водни завеси" или предварително монтиране на оросителни системи около резервоарите;

3. провеждане на медицински прегледи на участващите в аварийно-спасителните дейности и медицинска помощ за пострадалите.

Чл. 24. В мястото на намеса екипите на ГД "НС "ГЗ" съвместно с други части на ЕСС осъществяват временно извеждане или евакуация на населението на базата на извършената оценка на химичната обстановка.

Чл. 25. В мястото на намеса се въвеждат ограничителни мерки от ЕСС за изолиране на района с ограничаване на достъпа и движението в него.

Чл. 26. В мястото на намеса ръководителят на място организира:

1. издирване и евакуация на поразените;

2. химическо разузнаване за:

а) установяване на източника/източниците на химичното замърсяване;

б) определяне вида на опасните химични вещества;

в) метеорологичните данни;

г) установяване на границите на зоната на химичното замърсяване;

д) определяне направлението на разпространение на газовете и парите на опасните вещества;

е) установяване на пътищата за обхождане и/или евакуация.

Чл. 27. В мястото на намеса се извършват спасителни дейности от екипите на ГД "НС "ГЗ" и другите части на ЕСС за:

1. извеждане или изнасяне на поразените;

2. оказване на долекарска и първа медицинска помощ;

3. въвеждане на строг санитарно-хигиенен и охранителен режим.

Чл. 28. В зоната на намеса от екипите на ГД "НС "ГЗ" съвместно с другите части на ЕСС се провеждат ликвидационни дейности съобразно вида на замърсителите чрез:

1. отстраняване, депониране и измиване на замърсените участъци;

2. използване на деконтаминиращи вещества за неутрализиране на разливите от киселини и основи;

3. ликвидиране на последствията от разливане на живак;

4. локализиране и отстраняване на разливите на петролни продукти след пробиви на тръбопроводи;

5. поставяне на бонови заграждения за събиране и отстраняване на петролни продукти във водоеми;

6. контрол за степента на замърсяване на техниката и транспортните средства с опасни вещества.

Чл. 29. Ръководителят на място определя пунктовете за извършване деконтаминация на средствата за защита, техниката, транспортните средства и др.

Чл. 30. Дейностите, свързани с откриване на неизвестни по състав и произход материали, се извършват съгласно стандартна оперативна процедура.

Чл. 31. Екипите на ГД "НС "ГЗ" събират опасните отпадъци от аварията, след което собствениците им ги пpедоставят за унищожаване на юридически лица, които са лицензирани да извъpшват тази дейност, съгл. чл. 6, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ДВ, бр. 86 от 2003 г.).

Чл. 32. Участващите в спасителните и ликвидационните дейности задължително преминават през медицински преглед.

Чл. 33. (1) При възникване на аварии и инциденти, свързани със заразяване с опасни биологични вещества и материали, съгласно чл. 31, ал. 3 ЗЗБ ръководител на място е ръководителят на РИОКОЗ или ръководителят на регионалната ветеринарномедицинска служба.

(2) В случаите по ал. 1 се провеждат противоепидемични мероприятия, които се осъществяват от специализирани структури на МЗ и МЗХ.

(3) По искане на ръководителя на място структурите на ГД "НС "ГЗ" участват в противоепидемичните мероприятия, като съвместно със специализираните структури на МЗ и МЗХ извършват дейности по:

1. установяване наличието на причинители на биологично заразяване съгласно утвърдена стандартна оперативна процедура;

2. уточняване вида на възбудителя;

3. определяне зоната на биологичното заразяване;

4. определяне удобните маршрути за придвижване;

5. определяне местата на контролно-пропускателните пунктове, пунктовете за оказване на първа помощ, пунктовете за санитарна обработка и полевите болници;

6. наличието на социални заведения, които биха могли да функционират и изпълняват задачи по противоепидемичните мероприятия;

7. наличието и състоянието на обекти, които биха могли да предизвикат влошаване на епидемиологичната обстановка;

8. подходящите места за заравяне на трупове.

Чл. 34. Окончателното идентифициране на причинителите на биологичното заразяване се осъществява от съответните лаборатории на МЗ и МЗХ.

Чл. 35. Въз основа на данните от разузнаването и заключенията на оторизираните лаборатории на МЗ и МЗХ ръководителят на място разпорежда на силите на ЕСС извършването на противоепидемични дейности в зоната на биологичната авария или инцидент.

Чл. 36. (1) Ръководството и контролът на изпълняваните противоепидемични мероприятия в зоната за биологичното заразяване се осъществяват от ръководителя на място и от специализирани групи на МЗ и МЗХ.

(2) Екипите на ГД "НС "ГЗ" съдействат на специализираните групи на МЗ и на МЗХ при изпълнението на противоепидемичните мероприятия.

Чл. 37. Директорът на териториалната дирекция "Гражданска защита":

1. участва в работата на щаба на ръководителя на място;

2. ръководи екипите на ГД "НС "ГЗ", които съдействат на специализираните структури на МЗ и на МЗХ при изпълняване на противоепидемичните мероприятия;

3. определя силите и средствата по линия на ГД "НС "ГЗ", необходими за извършването на противоепидемичните дейности;

4. събира, анализира и докладва постъпилата информация в ОКИЦ;

5. изготвя ежедневен доклад до ОКИЦ за извършените дейности и за състоянието на епидемиологичната обстановка.

Чл. 38. (1) В случай на доказване на особено опасна инфекция се въвежда режим на карантина.

(2) В случаите по ал. 1 по заповед на ръководителя на място екипите на ГД "НС "ГЗ" във взаимодействие със специализираните структури на МЗ и МЗХ извършват дейности по:

1. установяване на строг противоепидемичен режим за населението, чрез създаването на контролно-пропускателни пунктове;

2. извеждане или евакуация на населението;

3. издирване на пострадали съвместно с други екипи от ЕСС;

4. събиране на информация за жертвите и пострадалите;

5. санитарна обработка на хора, транспортни средства и др.;

6. настаняване на пострадалите във временни пунктове и оказване на първа помощ;

7. транспортно осигуряване на населението с вода, хранителни продукти и вещи от първа необходимост;

8. извършване на работи по ликвидиране на последиците от биологично заразяване - санитарна обработка на терена и обектите, техниката, индивидуалните средства за защита и др.

Чл. 39. Териториалните дирекции "Гражданска защита" в областите чрез ОКИЦ непрекъснато обменят информация в процеса на управление на инцидента или аварията с представителите на заинтересованите министерства, ведомства и/или териториалните им структури.

Чл. 40. Разпорежданията на ръководителя на място при възникване на епидемия от особено опасна инфекция са задължителни за изпълнение от частите на ЕСС, вкл. за:

1. извършване на транспортното осигуряване;

2. уточняване местата (обектите), засегнати от особено опасна инфекция, и прогнозата за очакваните медицински загуби;

3. определяне на необходимия допълнителен брой от медицински екипи, доброволци и спасители;

4. подаване на информация за промените в епидемиологичната обстановка;

5. привличане при необходимост на още специалисти и длъжностни лица от здравните заведения от съседните райони с цел осигуряване на противоепидемичните и хигиенните дейности;

6. използване на създадения запас от защитни средства, средства за лечение и профилактика и информиране на населението за особено опасните инфекции и мерките за защита от тях;

7. провеждане на заключителна санитарна обработка на населението след отмяната на обсервацията и карантината.

Чл. 41. Участвалите служители на МИС в спасителните и неотложните възстановителни работи в зоната на биологичното заразяване след приключване на дейността си преминават през санитарна обработка и медицински преглед.