Държавен вестник, брой 3 от 13.I

Република България и Португалската република, наричани по-нататък "страните",

като признават необходимостта на страните да гарантират защитата на класифицираната информация, обменяна между тях, техните физически или юридически лица във връзка със сключени или предстоящи споразумения за сътрудничество или договори;

желаейки да създадат правила за взаимната защита на класифицирана информация, обменяна между страните,

се споразумяват за следното:

Цел

Член 1

Това споразумение установява правилата в областта на сигурността, приложими към всички споразумения за сътрудничество или договори, които предвиждат обмен на класифицирана информация и които са сключени или предстои да бъдат сключени между компетентните национални органи на двете страни или от физически или юридически лица, упълномощени за това по надлежния ред.

Обхват на приложение

Член 2

1. Споразумението установява процедури за защитата на класифицирана информация, обменяна между страните или техни физически или юридически лица.

2. Никоя от страните не може да се позовава на това споразумение с цел придобиване на класифицирана информация, която другата страна е получила от трета страна.

Определения

Член 3

За целите на това споразумение:

а) "Класифицирана информация" означава информацията независимо от нейната форма, естество и начин на пренасяне, определена в съответствие с действащото законодателство, като изискваща защита срещу нерегламентирано разкриване, която е определена като такава с ниво на класификация за сигурност.

б) "Нарушаване на мерките за сигурност" означава действие или бездействие, умишлено или непредпазливо, противоречащо на съответното действащо законодателство, водещо до действително или възможно компрометиране на класифицирана информация.

в) "Компрометиране" означава ситуация, при която в резултат на нарушаване на мерките за сигурност е нарушена поверителността, целостта или наличността на класифицираната информация.

г) "Национален орган по сигурността" означава органът, определен от страната като отговорен за изпълнението и контрола на това споразумение.

д) "Страна източник" означава страната, която предава класифицирана информация на другата страна.

е) "Страна получател" означава страната, на която е предадена класифицирана информация от страната източник.

ж) "Трета страна" означава всяка международна организация или държава, която не е страна по споразумението.

з) "Контрагент" означава физическо или юридическо лице, притежаващо правоспособността да сключва договори.

и) "Класифициран договор" означава споразумение между двама или повече контрагенти, създаващо и определящо изпълними права и задължения между тях, което съдържа или предполага достъп до класифицирана информация.

й) "Разрешение за достъп" означава решение на националния орган по сигурността или на друг съответен орган, установяващо, че определено физическо лице може да има достъп до класифицирана информация в съответствие с действащото законодателство.

к) "Удостоверение за сигурност" означава решение на националния орган по сигурността или на друг съответен орган, установяващо, че от гледна точка на сигурността дадено юридическо лице отговаря на физическите и организационните изисквания за обработване и съхраняване на класифицирана информация в съответствие с действащото законодателство.

л) "Необходимост да се знае" означава, че достъп до класифицирана информация може да бъде даден само на лице, по отношение на което има удостоверено изискване да знае или да притежава такава информация с оглед изпълнението на неговите служебни задължения.

м) "Ниво на класификация за сигурност" означава категория, указваща значимостта на класифицираната информация, нивото на ограничаване на достъпа до нея и нивото на защитата й от страните, а също така категория, въз основа на която класифицираната информация се маркира.

н) "Инструкции за сигурност на проект" означава съвкупност от изисквания за сигурност, приложими по отношение на конкретен проект с оглед стандартизиране на процедурите за сигурност.

о) "Указания за класифициране за сигурност на проект" означава частта от инструкция за сигурност на проект, която идентифицира класифицираните елементи на проекта и конкретизира техните нива на класификация за сигурност.

Национални органи по сигурността

Член 4

1. Националните органи по сигурността, отговарящи за прилагането на споразумението, са:

За Република България:

Държавна комисия по сигурността на информацията

ул. Ангел Кънчев 1

София 1000

Република България.

За Португалската република:

Национален орган по сигурността

Председателство на Министерския съвет

Авеню Иля да Мадейра 1

1400-204 Лисабон

Португалия.

2. Националните органи по сигурността следва да се информират взаимно за всякакви свързани с тях промени.

3. Националните органи по сигурността следва да се информират взаимно за действащото законодателство, регулиращо защитата на класифицираната информация.

4. С цел гарантиране на близко сътрудничество при изпълнението на споразумението националните органи по сигурността могат да провеждат консултации по молба на един от тях.

Правила за сигурност

Член 5

1. Защитата и използването на класифицираната информация, обменяна между страните, се управляват от следните правила:

а) страната получател предоставя на получената класифицирана информация ниво на защита, което е еквивалентно на нивото на класификация за сигурност, определено на класифицираната информация от страната източник;

б) достъпът до класифицирана информация се ограничава до лица, които с оглед изпълнението на техните функции имат достъп до класифицирана информация при спазване на принципа "необходимост да се знае" и притежават разрешение за достъп до информация, класифицирана с ниво ПОВЕРИТЕЛНО/CONFIDENCIAL/ CONFIDENTIAL или по-високо ниво.

2. С оглед постигане и поддържане на съвместими стандарти за сигурност националните органи по сигурността при молба си осигуряват взаимно информация относно техните стандарти за сигурност, процедури и практики за защита на класифицирана информация.

Еквивалентност на нивата на класификация за сигурност

Член 6

Страните приемат, че следните нива на класификация за сигурност са еквивалентни и съответстват на нивата на класификация за сигурност, определени според съответното действащо законодателство:

Съдействие във връзка с процедурите по проучване

Член 7

1. При поискване националните органи по сигурността на страните, отчитайки съответното действащо законодателство, си оказват взаимно съдействие по отношение на процедурите по проучване на техни граждани, живеещи на територията на другата страна, или обекти, разположени на територията на другата страна, предшестващи издаването на разрешение за достъп и удостоверение за сигурност.

2. Страните признават разрешенията за достъп и удостоверенията за сигурност, издадени в съответствие с действащото законодателство на другата страна.

3. Националните органи по сигурността се информират взаимно относно всякакви промени, касаещи разрешенията за достъп и удостоверенията за сигурност.

Класифициране, приемане и промяна

Член 8

1. Страната получател маркира получената класифицирана информация със свой собствен еквивалентен гриф за сигурност в съответствие с еквивалентностите, посочени в член 6 на споразумението.

2. Страните се информират взаимно относно всички последващи промени в класификацията на предадената класифицирана информация.

3. Страната получател не може нито да понижава нивото на класификация, нито да декласифицира получената класифицирана информация без предварителното писмено съгласие на страната източник.

Превод, размножаване и унищожаване

Член 9

1. Преводът или размножаването на класифицирана информация, маркирана с ниво на класификация за сигурност СТРОГО СЕКРЕТНО/MUITO SECRETO/ TOP SECRET, се извършва единствено с писменото разрешение на националния орган по сигурността на страната източник в съответствие с действащото законодателство.

2. Преводите и размножаването на класифицирана информация се извършват в съответствие със следните процедури:

а) физическите лица следва да притежават съответни разрешения за достъп;

б) преводите и копията се маркират и поставят при същата защита като оригиналната класифицирана информация;

в) преводите и броят на копията следва да бъдат ограничени до изискуемите за официални цели;

г) преводите съдържат съответна бележка на езика, на който са направени, указваща, че те съдържат класифицирана информация, получена от страната източник.

3. Класифицирана информация, маркирана с ниво на класификация за сигурност СТРОГО СЕКРЕТНО/ MUITO SECRETO/ TOP SECRET, не се унищожава и трябва да бъде върната на националния орган по сигурността на страната източник.

4. За унищожаването на класифицирана информация, маркирана с ниво на класификация за сигурност СЕКРЕТНО/SECRETO/SECRET, се изисква предварително писмено съгласие на страната източник.

5. Класифицирана информация, маркирана до ниво на класификация за сигурност ПОВЕРИТЕЛНО/CONFIDENCIAL / CONFIDENTIAL включително, се унищожава в съответствие с действащото законодателство.

6. В случай на ситуация, при която е невъзможно да се защити и върне класифицирана информация, създадена или предадена в съответствие с това споразумение, класифицираната информация следва да бъде унищожена незабавно. Страната получател уведомява във възможно най-кратки срокове националния орган по сигурността на страната източник за унищожаването на класифицираната информация.

Предаване между страните

Член 10

1. По правило класифицираната информация се предава между страните посредством дипломатически канали.

2. Ако използването на такива канали е неподходящо или неоснователно би забавило получаването на класифицираната информация, предаването може да се осъществява от надлежно проучен и упълномощен персонал от страната, който пренася класифицираната информация.

3. Класифицирана информация може да се предава чрез защитени телекомуникационни системи, мрежи или други електромагнитни средства, одобрени в съответствие със законодателството.

4. Предаването на големи по обем или количество пратки, съдържащи класифицирана информация, осъществявано на индивидуална основа, се одобрява от двата национални органа по сигурността.

5. Националният орган по сигурността на страната получател потвърждава писмено получаването на класифицираната информация.

Използване на класифицирана информация

Член 11

1. Предадената класифицирана информация следва да се използва само за целта, за която е била предадена.

2. Всяка страна следва да се убеди, че всички физически и юридически лица, които получават класифицирана информация, надлежно изпълняват задълженията си по това споразумение.

3. Страната получател не може да предава класифицираната информация на трета страна или на физическо или юридическо лице, което има националността на трета държава, без предварително писмено разрешение на страната източник.

Класифицирани договори

Член 12

1. В случай че класифицирани договори се сключват и изпълняват на територията на една от страните, националният орган по сигурността на другата страна следва да получи предварително писмено потвърждение, че предложеният контрагент притежава удостоверение за сигурност до съответното ниво на класификация.

2. Контрагентът се задължава да:

а) гарантира, че неговите помещения притежават подходящи условия за обработване на класифицирана информация;

б) притежава съответно удостоверение за сигурност за тези помещения;

в) притежава съответни разрешения за достъп, издадени на лица, които изпълняват функции, изискващи достъп до класифицирана информация;

г) гарантира, че всички лица с достъп до класифицирана информация са информирани относно техните отговорности за защитата на класифицираната информация в съответствие с действащото законодателство;

д) разрешава извършването на инспекции по сигурността в своите помещения.

3. Всеки подизпълнител трябва да изпълнява същите задължения в областта на сигурността като контрагента.

4. Националният орган по сигурността отговаря за надзора и контрола за спазването от страна на контрагента на изискванията, установени в параграф 2 на настоящия член.

5. Всеки класифициран договор, сключен между контрагенти на страните, в съответствие с разпоредбите на това споразумение, включва съответни инструкции за сигурност на проект, конкретизиращи следните аспекти:

а) указание за класифициране за сигурност на проект и списък на класифицираната информация;

б) процедура за съобщаване на промени в класификацията на информацията;

в) комуникационни канали и средства за електромагнитно предаване;

г) процедура за транспортиране на класифицирана информация;

д) органи, компетентни за координиране на защитата на класифицираната информация, свързана с договора;

е) задължение за съобщаване на всяко действително или предполагаемо компрометиране на класифицирана информация.

6. Копие от инструкциите за сигурност на проекта на всеки класифициран договор се предоставя на националния орган по сигурността на страната, в която ще се изпълнява класифицираният договор, с оглед осигуряването на адекватен контрол и надзор за сигурност.

7. Представители на националните органи по сигурността могат да осъществяват взаимни визити един на друг с цел анализиране ефикасността на мерките, предприети от някой от контрагентите за защита на класифицираната информация, свързана със съответния класифициран договор. Съобщение за посещението следва да бъде направено поне тридесет дни предварително.

Посещения

Член 13

1. Посещения, свързани с достъп до класифицирана информация, осъществявани от граждани на едната страна в другата страна, изискват предварително писмено разрешение, дадено от компетентните органи, в съответствие със законодателството.

2. Искането за посещение се представя чрез националния орган по сигурността на страната домакин.

3. Посещения, свързани с достъп до класифицирана информация, ще бъдат позволени от едната страна на посетители от другата страна само ако те:

а) са получили съответно разрешение за достъп от националния орган по сигурността или от друг компетентен орган на отправящата искането страна; и

б) са получили разрешение да получават или да имат достъп до класифицирана информация на основата на принципа "необходимост да се знае" в съответствие с действащото законодателство.

4. Националният орган по сигурността на отправящата искане за посещение страна следва да уведоми националния орган по сигурността на страната домакин за планираното посещение посредством искане за посещение, което трябва да бъде получено поне тридесет дни преди провеждането на посещението или посещенията.

5. При спешни случаи искането за посещение следва да бъде предадено поне седем дни предварително.

6. Искането за посещение съдържа:

а) собствено и фамилно име на посетителя, място и дата на раждане, националност, номер на паспорта или картата за самоличност;

б) наименование на учреждението, компанията или организацията, която посетителят представлява или към която принадлежи;

в) наименование и адрес на учреждението, компанията или организацията, която ще бъде посетена;

г) сертификат за разрешението за достъп на посетителя и неговата валидност;

д) предмет и цел на посещението или посещенията;

е) очаквана дата и продължителност на поисканите посещение или посещения, а в случай на многократни посещения следва да се посочи общият период, обхващащ посещенията;

ж) наименование и телефон на точката за контакт в учреждението или обекта, които ще бъдат посетени, предишни контакти и всяка друга информация, която е от полза за определяне на целта на посещението или посещенията;

з) датата, подписа и поставяне на официалния печат на съответния орган по сигурността.

7. Националният орган по сигурността на страната, която получава искане за посещение, следва своевременно да информира националния орган по сигурността на отправящата искането страна за решението.

8. Посещения на физически лица от трета страна, свързани с достъп до класифицирана информация на страната източник, следва да бъдат разрешени единствено чрез писмено съгласие, дадено от компетентните органи, в съответствие с действащото законодателство чрез националния орган по сигурността на страната източник.

9. След като посещението бъде веднъж одобрено, националният орган по сигурността на страна домакин следва да снабди с копие от искането за посещение служителите по сигурността на учреждението, обекта или организацията, които ще бъдат посетени.

10. Валидността на разрешението за посещение не може да надвишава 12 месеца.

Многократни посещения

Член 14

1. За всеки проект, програма или договор страните могат да се споразумеят за изготвяне на списъци с лица, упълномощени да извършват многократни посещения. Тези списъци са първоначално валидни за период от дванадесет месеца.

2. След като веднъж тези списъци бъдат одобрени от страните, условията за конкретните посещения следва да се уговарят директно с компетентните органи на организациите, които ще бъдат посетени от тези лица, в съответствие с договорените срокове и условия.

Нарушаване на мерките за сигурност

Член 15

1. В случай на нарушаване на мерките за сигурност, свързани с класифицирана информация, създадена или получена от другата страна, националният орган по сигурността на страната, където се е осъществило нарушаването на мерките за сигурност, информира националния орган по сигурността на другата страна колкото е възможно по-бързо и осигурява съответно разследване.

2. Ако нарушаване на мерките за сигурност се осъществи в държава, различна от страните, националният орган по сигурността на изпращащата страна следва да предприеме действията, описани в параграф 1 на този член.

3. Ако се налага, другата страна следва да сътрудничи при разследването.

4. Във всички случаи другата страна следва да бъде информирана писмено за резултатите от разследването, включително за причините за нарушаване на мерките за сигурност, размера на вредата и заключенията от разследването.

Разходи

Член 16

Всяка страна поема своите собствени разходи, направени във връзка с прилагането и надзора на всички аспекти на това споразумение.

Разрешаване на спорове

Член 17

Всеки спор, свързан с тълкуването или прилагането на споразумението, се разрешава чрез дипломатически канали.

Влизане в сила

Член 18

Това споразумение влиза в сила на тридесетия ден, следващ получаването на последното уведомление, в писмен вид и по дипломатически канали, посочващо, че всички вътрешни процедури на двете страни са изпълнени.

Изменения

Член 19

1. Споразумението може да бъде изменено въз основа на взаимно писмено съгласие на двете страни.

2. Измененията влизат в сила в съответствие със сроковете, посочени в член 18 от това споразумение.

Продължителност и прекратяване

Член 20

1. Споразумението остава в сила за неопределен период от време.

2. Всяка страна по всяко време може да прекрати това споразумение.

3. Прекратяването се съобщава писмено и по дипломатически канали, като поражда действие шест месеца след датата на получаване на съответното уведомление.

4. Въпреки прекратяването цялата класифицирана информация, предоставена съгласно това споразумение, продължава да бъде защитавана в съответствие с неговите разпоредби, докато страната източник освободи страната получател от това задължение.

В потвърждение на изложеното долуподписаните, надлежно упълномощени, подписаха това споразумение.

Подписано в София на 14 декември 2007 г. в два оригинални екземпляра, всеки от които на български, португалски и английски език, като трите текста имат еднаква сила. В случай на някакви различия в тълкуването меродавен е текстът на английски език.