Държавен вестник, брой 103 от 29.XII

Чл. 4. Всички енергийни потребители и обекти могат да бъдат обследвани по реда на тази наредба.

Чл. 5. На задължително обследване за енергийна ефективност подлежат следните енергийни потребители и обекти:

1. промишлени системи с годишно потребление на енергия, равно или по-голямо от 3000 MWh;

2. сгради - държавна и/или общинска собственост, подлежащи на сертифициране за енергийна ефективност по чл. 16, ал. 2 ЗЕЕ.

Чл. 6. Крайният срок за извършване на първото обследване за енергийна ефективност е, както следва:

1. за енергийните потребители по чл. 5 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗЕЕ (ДВ, бр. 55 от 2007 г.) - до 31 декември 2009 г.;

2. за обектите по чл. 5, т. 2:

а) за сгради - публична държавна, съответно публична общинска, собственост по § 29, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗЕЕ - до 31 декември 2011 г.;

б) за сгради - частна държавна, съответно частна общинска, собственост по § 29, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗЕЕ - до 31 декември 2013 г.

Чл. 7. Според съдържанието на видовете дейности обследването е детайлно и опростено.

Чл. 8. Детайлното обследване има за предмет:

1. подробно заснемане на енергийните потребители и обектите, подробни измервания, прецизни енергийни изчисления и анализи и определяне на потенциала за намаляване на разходите за енергия с точност ± 5%;

2. изготвяне на списък от мерки за намаляване на разходите за енергия с подробна технико-икономическа и екологична оценка.

Чл. 9. Детайлното обследване се прилага за енергийните потребители и обектите по чл. 5 и обхваща следните технически средства и системи:

1. средствата за измерване на входящите в обекта енергийни потоци;

2. системите за изгаряне на горива и преобразуване на входящите в обекта енергийни потоци;

3. електропроизвеждащите системи;

4. топлопреносните системи - водни, парокондензни, въздушни;

5. електроснабдителните системи;

6. системите за сгъстен въздух;

7. технологичните процеси и системи;

8. електрообзавеждането на производствени машини, агрегати и съоръжения;

9. осветителните системи;

10. отоплителните котли;

11. системите за осигуряване на микроклимата;

12. системите за подготовка на гореща вода за битови нужди;

13. средствата за измерване и контрол;

14. сградните ограждащи конструкции и елементи.

Чл. 10. (1) Опростеното обследване има за предмет извършване на заснемания, измервания и енергийни изчисления в ограничен обем в обхвата по чл. 9, с които се определя потенциалът за намаляване на разходите за енергия на съществуващи енергийни потребители и обекти с точност ±15% и предлагане на списък от мерки за намаляване на разходите за енергия с приблизително остойностяване.

(2) Опростеното обследване се прилага само за предпроектни проучвания, технико-икономически задания и експресни оценки.

Чл. 11. (1) Детайлното обследване включва изпълнението на следните основни етапи и дейности:

1. подготвителен етап, който обхваща:

a) оглед на обекта;

б) събиране и обработка на първична информация за функционирането на обекта и разходите за енергия за предходен период от време;

2. установяване на енергийните характеристики на обекта, при което се извършва:

а) анализ на съществуващото състояние и енергопотреблението;

б) енергийни баланси, определяне на базовата линия на енергопотребление;

в) събиране на подробна информация за енергопреобразуващите процеси и системи чрез огледи и измервания;

г) обработване и детайлизиран анализ на данните;

д) анализ на съществуващата схема за управление на енергопотреблението;

е) определяне на енергийните характеристики на обекта и потенциала за тяхното подобряване;

3. разработване на енергоспестяващи мерки:

а) разработване на мерки за намаляване на енергийните разходи;

б) остойностяване на мерките по окрупнени показатели, определяне на годишния размер на енергоспестяването, подреждане на мерките по показател "срок на откупуване" или друг специфичен показател;

в) съгласуване и избор на варианти от мерки и подробно остойностяване на вариантите;

г) определяне на годишния размер на енергоспестяването за всеки вариант с отчитане на взаимното влияние на отделните мерки;

д) технико-икономически и екологичен анализ на вариантните решения по показатели: "нетна сегашна стойност", "срок на изплащане", "вътрешна норма на възвръщаемост" и "индекс на нетната сегашна стойност", годишно количество намалени вредни емисии;

е) предложение на план за въвеждане на избраните мерки в експлоатация;

ж) разработване на показатели и процедура за мониторинг на ефекта от въвеждане на мерките в експлоатация;

4. подготвяне и представяне на доклад за резултатите от обследването.

(2) За целите на детайлното обследване по ал. 1 се извършва проверка и оценка на котли за отопление и/ или битово горещо водоснабдяване с номинална мощност над 20 kW, които обхващат следните дейности:

1. установяване типа на котела и наличността на техническа документация за него, както и вида на горивото;

2. установяване съответствието на мощността на котела с необходимата мощност за покриване на топлинния товар;

3. установяване съответствието на мощността на горелката с мощността на котела;

4. установяване на наличност на система за автоматично регулиране и оценка на състоянието й;

5. установяване на наличност на контролно-измервателна апаратура и регулираща арматура и оценка на състоянието им;

6. установяване на наличност на средства за измерване на разхода на гориво и произведената топлина и оценка на състоянието им;

7. анализ на димни газове и проверка на режимите на работа на котела;

8. установяване състоянието на изолацията на котела;

9. установяване на наличност на омекотителна инсталация и оценка на състоянието й;

10. оценка на поддръжката на котела;

11. установяване на типа и състоянието на циркулационните помпи към системата за отопление и битово горещо водоснабдяване, както и режимите им на работа.

Чл. 12. Опростеното обследване включва изпълнението на следните основни етапи и дейности:

1. подготвителен етап, който обхваща:

а) оглед на обекта;

б) събиране и обработка на първична информация за функционирането на обекта и разходите за енергия за предходен период от време;

2. анализ на енергопотреблението и съществуващото състояние, енергийни баланси, определяне на базовата линия на енергопотребление при съществуващото състояние и потенциала за намаляване на разходите за енергия;

3. разработване на подходящи енергоспестяващи мерки, остойностяване и групиране на мерките по показател "срок на откупуване" или друг специфичен показател;

4. подготвяне и представяне на доклад за резултатите от обследването.

Чл. 13. Собствениците на промишлени системи, които подлежат на задължително обследване по чл. 5, т. 1, подават декларация в Агенцията по енергийна ефективност (АЕЕ) по образец - приложение № 1. Декларацията се подава ежегодно в срок до 30 октомври на съответната година.

Чл. 14. Агенцията по енергийна ефективност ежегодно изготвя и актуализира списък на енергийните потребители по чл. 13, подлежащи на обследване за енергийна ефективност, в зависимост от размера на годишното им енергопотребление.

Чл. 15. Собствениците на промишлени системи и/или на сгради възлагат с договор извършването на обследване за енергийна ефективност на лицата по чл. 18, ал. 2 ЗЕЕ или съответно на лицата по чл. 16, ал. 5 ЗЕЕ. Договорът се сключва, както следва:

1. за енергийните потребители: между лицето - собственик на промишлената система/системи, и лице, вписано в публичния регистър по чл. 18, ал. 2 ЗЕЕ;

2. за обектите: между лицето - собственик на сградата/сградите, и лице, вписано в публичния регистър по чл. 16, ал. 5 ЗЕЕ.

Чл. 16. (1) Резултатите от обследването се отразяват в доклад и резюме, които се предоставят на собственика на промишлената система/системи, съответно собственика на сградата/сградите за приемане.

(2) В 14-дневен срок от датата на приемане на доклада по ал. 1 собственикът на промишлената система/системи, съответно собственикът на сградата/сградите, предоставя на АЕЕ копие на резюме на приетия от собственика доклад - на хартиен и магнитен носител, както и копие на протокола за приемането на доклада със заверка "Вярно с оригинала".

Чл. 17. Докладът по чл. 16, ал. 1 съдържа:

1. подробно описание на обекта, вкл. схеми на енергоснабдяването, основните енергоемки технологични процеси, конструкцията на сградните ограждения;

2. анализ и оценка на съществуващото състояние на системите за производство, пренос, разпределение и потребление на енергия;

3. енергиен баланс и базова линия на енергопотребление за основните енергоносители;

4. сравнение на показателите за специфичен разход на енергия с еталонните;

5. оценка на потенциала за намаляване на разходите за енергия;

6. подробно описание на идентифицираните мерки за намаляване на разходите за енергия и подреждане по срок на откупуване;

7. подробна технико-икономическа оценка на избраните единични мерки и на комбинации от тях;

8. оценка на екологичния ефект на мерките;

9. предложение на последователност за въвеждане на мерките в експлоатация;

10. предложение на параметри, показатели и процедура за мониторинг на ефекта в зависимост от избраните за реализиране енергоспестяващи мерки.

Чл. 18. (1) Резюмето по чл. 16, ал. 1 за обследване за енергийна ефективност на промишлени системи се изготвя по образец - приложение № 2.

(2) Резюмето по чл. 16, ал. 1 за обследване за енергийна ефективност на сгради се изготвя по образец - приложение № 3.

Чл. 19. Срокът за извършването на следващо обследване за енергийна ефективност тече от датата на приемане на доклада по чл. 16.

Чл. 20. Контролът по спазване на разпоредбите на тази наредба се осъществява от изпълнителния директор на АЕЕ по реда и при условията на глава пета от ЗЕЕ.

Чл. 21. (1) Контролът се извършва чрез експертизи и контролни обследвания.

(2) Контролните обследвания се прилагат за проверка на резултати от предходно обследване за енергийна ефективност и се извършват чрез системен или случаен подбор на обследвани обекти.

(3) Контролните обследвания се извършват по реда на чл. 11.

Чл. 22. Установяването на нарушенията и налагането на административни наказания се осъществява от изпълнителния директор на АЕЕ по реда и при условията на глава шеста от ЗЕЕ.