Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 46 от 1.VI

МЕТОДИКА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РАЗМЕРА НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПРОЕКТАНТСКИ УСЛУГИ ОТ ИНЖЕНЕРИТЕ В УСТРОЙСТВЕНОТО ПЛАНИРАНЕ И В ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРОЕКТИРАНЕ

 

МЕТОДИКА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РАЗМЕРА НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПРОЕКТАНТСКИ УСЛУГИ ОТ ИНЖЕНЕРИТЕ В УСТРОЙСТВЕНОТО ПЛАНИРАНЕ И В ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРОЕКТИРАНЕ

В сила от 01.01.2008 г.
Издадена от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране

Обн. ДВ. бр.17 от 19 Февруари 2008г., изм. и доп. ДВ. бр.17 от 25 Февруари 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.26 от 30 Март 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.58 от 2 Юли 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.27 от 31 Март 2017г., изм. ДВ. бр.46 от 1 Юни 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.96 от 2 Декември 2022г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С тази методика се регламентира начинът за определяне размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги от инженерите в областта на устройственото планиране и в инвестиционното проектиране.


Чл. 2. (1) Методиката цели да гарантира предоставянето на качествени проектантски услуги в съответствие с обществения интерес, с интересите на потребителите на проектантски услуги и строителни продукти при стриктно спазване на нормативната уредба в областта на инженерните части в устройственото планиране и инвестиционното проектиране, както и на добрата проектантска практика.

(2) Постигането на целите по ал. 1 се осъществява чрез осигуряване на условия за свободна конкуренция между инженерите в инвестиционното проектиране, свободен избор на инженери от възложителите (инвеститорите), недопускане на монополизъм, недобросъвестна практика и неравностойно положение на участници в инвестиционното проектиране.


Чл. 3. (1) Възнагражденията на инженерите в устройственото планиране и инвестиционното проектиране се определят в писмен договор с възложителя на проектантска услуга въз основа на свободно договаряне.

(2) Договореното възнаграждение по ал. 1 не може да бъде по-ниско от себестойността на извършената проектантска услуга, съответстваща по качество на нормативните изисквания и на добрата проектантска практика, с изключение на проекти за молитвени домове и за лица в неравностойно положение.


Глава втора.
СТРУКТУРА НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА

Чл. 4. Възнагражденията на инженерите в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране, с изключение на проектите за молитвени домове и за лица в неравностойно положение, включват себестойността на проектантската услуга и печалба, като допълнително може да се начислява данък добавена стойност.


Чл. 5. Себестойността на проектантската услуга се състои от:

1. разходи за управление на проектантския процес и разходи за труд, включващи възнаграждения и задължителни осигурителни вноски за персонала, пряко ангажиран с проектирането, за обслужващ и административен персонал;

2. разходи за обзавеждане, съоръжаване, материали и консумативи;

3. разходи за комуникации (телефон, факс, достъп до интернет и др.);

4. разходи за поддръжка на офис (наем, електрическа енергия, отопление, вода и др.);

5. разходи за амортизация на техника, софтуер и сгради;

6. разходи за застраховки;

7. разходи за транспорт и механизация;

8. разходи за командировки;

9. разходи за обучение за поддържане и повишаване на професионалната квалификация на персонала;

10. други специфични (присъщи на услугата) разходи.


Чл. 6. Себестойността на проектантската услуга може да се определя чрез:

1. калкулации на отделните елементи от себестойността;

2. процент от строителната стойност на обекта;

3. алгоритъм за обработка на съществени натурални показатели за размерност и сложност на проектирания обект или негов етап (част);

4. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г.) остойностяване на преките разходи на труд с часовите ставки.


Чл. 7. (1) Себестойността на проектантските услуги в устройственото планиране на инженерните части в инвестиционното проектиране, отговарящи на изискванията на нормативната уредба и на добрата проектантска практика, както и при отчитане на пазарните нива на разходите за предоставяне на проектантските услуги се определя общо за всички етапи на устройствените планове и всички фази на инвестиционните проекти, освен ако в приложенията или Наредба № 4 не е указано друго, за регламентирания от нормативните актове обхват и съдържание на инвестиционните проекти, за нормални срокове на предоставяне на проектантските услуги и за нови, еднократно изпълнявани в страната проекти (части).

(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г.) Себестойността по чл. 6, т. 2 и 3 се определя в приложения към методиката, които се приемат от Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, публикуват се в специализирана преса и включват:

1. приложение № 1. Себестойност на проектантски услуги по част "Конструктивна - сгради и съоръжения";

2. приложение № 2. Себестойност на проектантски услуги по част "Транспортно строителство и транспортни съоръжения";

3. приложение № 3. Себестойност на проектантски услуги по част "Хидротехническа, хидромелиоративна, водоснабдяване, канализация и пречистване на водите";

4. приложение № 4. Себестойност на проектантски услуги по част "Геодезия и приложна геодезия";

5. приложение № 5. Себестойност на проектантски услуги по част "Мини и кариери";

6. приложение № 6. Себестойност на проектантски услуги по част "Геологопроучвателни, хидрогеоложки работи и геотехнически конструкции";

7. приложение № 7. Себестойност на проектантски услуги по част "Рекултивация";

8. приложение № 8. Себестойност на проектантски услуги по част "Електротехническа, КИП и автоматика, съобщителна техника";

9. приложение № 9. Себестойност на проектантски услуги по част "Отоплителни, вентилационни, климатични, хладилни и сушилни инсталации, топлоснабдяване и газоснабдяване";

10. приложение № 10. Себестойност на проектантски услуги по част "Технологична";

11. приложение № 11. Себестойност на проектантски услуги по част "Паркоустройство и благоустройство".

(3) Себестойността на проектантски услуги, предоставяни в различни от дефинираните в ал. 1 условия, се коригира с коефициенти, които са посочени в глава четвърта.


Чл. 8. Печалбата на инженерите в инвестиционното проектиране и в устройственото планиране, като част от тяхното възнаграждение за предоставяните проектантски услуги, се договаря свободно, като е допустимо във възнаграждението да не се включва печалба.


Глава трета.
ДОГОВАРЯНЕ РАЗМЕРА НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА

Чл. 9. (1) Размерите на възнагражденията на инженерите в инвестиционното проектиране и в устройственото планиране се договаря с възложителя и се посочва в писмен договор, сключен между страните, при спазване на нормативната уредба и изискванията по чл. 3.

(2) Договорът се сключва общо или поотделно за всички инженерни части на обекта с разбивка на възнаграждението по отделните части (специалности), включително и за частта "Управление (и координация) на проектантския процес".

(3) За всяка част себестойността се определя по посочените в чл. 7 приложения.

(4) Когато с един договор се възлага проектирането на няколко обекта или подобекта, възнаграждението за всеки един от тях се определя поотделно.


Чл. 10. (1) Договорите по чл. 9 трябва да съдържат:

1. наименованието на обекта и/или частта;

2. местонахождението на обекта;

3. съществените технически параметри на обекта;

4. данни за възложителя;

5. данни за изпълнителя;

6. данни за обхвата (обема) на предоставяната проектантска услуга;

7. размера на договореното възнаграждение;

8. сроковете за изпълнение на договора.

(2) Неразделна част от договора е технико-икономическото задание за проектиране, представено от възложителя.


Чл. 11. Договорите по чл. 9 за изработване на устройствени схеми и планове и за инвестиционно проектиране на обекти от първа до четвърта категория по чл. 137, т. 1 - 4 от Закона за устройство на територията се регистрират в Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране в срок до 15 дни след началото на изпълнението им.


Чл. 12. (1) Инженер, предоставил проектантски услуги на цени (с възнаграждение), по-ниски от себестойността им, подлежи на дисциплинарно наказание по реда на глава седма от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.

(2) Инженер, подписал договор за предоставяне на проектантски услуги на цени (с възнаграждение), по-ниски от себестойността им по чл. 7, представя в Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране писмена обосновка в срок до 15 дни след подписване на договора.

(3) Инженер, предоставил проектантски услуги на цени (с възнаграждение), по-ниски от себестойността им по чл. 7, представя в Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране писмено обяснение в срок до 15 дни след предоставянето на съответната услуга.

(4) Проектантите, неспазили изискванията по ал. 2 и 3, подлежат на дисциплинарно наказание по реда на глава седма от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.


Глава четвърта.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЕБЕСТОЙНОСТТА ПРИ СПЕЦИФИЧНИ УСЛОВИЯ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ

Чл. 13. Когато по силата на договор проектант прилага повече от веднъж един и същи проект, себестойността по чл. 7 за следващите прилагания е, както следва:

1. от едно до пет прилагания - най-малко 50 % от себестойността на първоначалния проект за всеки отделен случай;

2. за шестото и следващите прилагания - най-малко 40 % от себестойността на първоначалния проект за всеки отделен случай;

3. при огледален образ - най-малко 50 % от себестойността на първоначалния проект.


Чл. 14. При договаряне на проектантска услуга за изпълнение в чужбина определената по чл. 7 себестойност се умножава с коефициент 2.


Чл. 15. (Доп. - ДВ, бр. 27 от 2017 г.) При договаряне на проектантска услуга за реконструкции, преустройства, основно обновяване и основен ремонт и преустройства на съществуващи обекти, за които има необходимата проектна документация, определената по чл. 7 себестойност се умножава с коефициент 1,5, а при липса на проектна документация - с коефициент 2.


Чл. 16. При договаряне на проектантска услуга за ускорено проектиране в зависимост от договаряния срок определената по чл. 7 себестойност се умножава с коефициент от 1,2 до 1,5, а при предоставяне на такава услуга в аварийна ситуация - с коефициент 2.


Чл. 17. При договаряне на проектантска услуга за разработване на допълнителни варианти на идеен проект за всеки следващ вариант себестойността за основния вариант се умножава с коефициент 0,5.


Чл. 18. (1) За дейностите и видове работи, за които по приложенията по чл. 7, ал. 2 не може да се определи себестойност, тя се изчислява по вложено време от отделните групи проектанти (експерти) и техните брутни часови ставки, посочени в чл. 19. Този метод за изчисляване на себестойността се прилага при следните дейности и видове работи:

1. технически контрол на проектите и оценяване на съответствието съгласно Закона за устройство на територията - за тази дейност себестойността не може да бъде по-малка от 10 % от себестойността за съответната част;

2. прилагане/авторизиране на чуждестранни проекти - за тази дейност себестойността не може да бъде по-малка от 60 % от себестойността на проекта;

3. авторски надзор, при което се включва времето за работа и времето за път от и до обекта;

4. изготвяне на план за безопасност и здраве - съгласно изискванията по чл. 9 и 10 от Наредба № 2 от 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (обн., ДВ, бр. 37 от 2004 г.; попр., бр. 98 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 102 от 2006 г.);

5. визуализация на проект;

6. други дейности и видове работи, които не са посочени в приложенията за отделните части на инвестиционното проектиране.

(2) По вложено време се изчислява и себестойността за следните видове дейности:

1. предварителни (прединвестиционни, в т.ч. обемно-устройствени) проучвания, включващи приблизителна оценка на стойността на сградата или съоръжението; за тази дейност себестойността не може да бъде по-малка от 10 % от себестойността за съответната част;

2. инвестиционно проектиране за конкретен строеж при залагане на индивидуални (несерийни) строителни продукти съгласно чл. 53, ал. 2 на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на строителните продукти (ДВ, бр. 106 от 2006 г.);

3. изготвяне на проекти за временно строителство;

4. извършване на експертизи, консултантска дейност и други подобни;

5. изготвяне на количествени сметки за фази технически проект и работен проект; за тази дейност себестойността не може да бъде по-малка от 4 % от себестойността за съответната част;

6. изготвяне на стойностни сметки за фази технически проект и работен проект; за тази дейност себестойността не може да бъде по-малка от 4 % от себестойността за съответната част;

7. проектиране на изменения, допълнения, преработки и други подобни;

8. при малки реконструкции и преустройства, промяна на предназначението на обекта, основни ремонти и др. подобни;

9. изготвяне на задание за проектиране; за тази дейност себестойността не може да бъде по-малка от 5 % от себестойността за съответната част;

10. изготвяне на тръжна документация; за тази дейност себестойността не може да бъде по-малка от 10 % от себестойността за всяка част;

11. изготвяне на технически спецификации (условия) за изпълнение и контрол на проекта по всички инженерни части; за тази дейност себестойността не може да бъде по-малка от 5 % от себестойността за всяка част;

12. изготвяне на екзекутивна документация; за тази дейност себестойността не може да бъде по-малка от 10 % от себестойността за всяка част;

13. инвеститорски и инженерен контрол по реализирането на инвестиционния проект, координиране на изпълнението до завършване на строежа и въвеждането на обекта в експлоатация;

14. изготвяне на инструкция за експлоатация, поддръжка и проект за мониторинг на сградата или съоръжението;

15. изготвяне на синтезни (координационни) планове на сградата или съоръжението - не по-малко от 10 % от себестойността на всяка част;

16. заснемане на съществуващи сгради и съоръжения - не по-малко от 20 % от себестойността на всяка част;

17. изготвяне на част "Енергийна ефективност и топлосъхранение".

(3) Когато себестойността се определя по вложено време при утежнени условия на проектиране, като отдалеченост на обектите, проектиране на варианти, размножаване на повече екземпляри от проектите извън трите папки по основния договор и други, в себестойността се включват и присъщи допълнителни разходи.


Чл. 19. (1) В зависимост от квалификацията и отговорността на проектантите се регламентират часови ставки, както следва:

1. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) за експерт, технически контрольор и проектант с пълна проектантска правоспособност - 100 лв./час;

2. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) за проектант с ограничена проектантска правоспособност - 80 лв./час;

3. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) за технически сътрудник - 50 лв./час.

(2) В зависимост от инфлацията или други настъпили промени на икономическите условия в страната управителният съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране ежегодно до 1 декември приема налагащите се промени на часовите ставки по ал. 1, които влизат в сила от началото на следващата година.


Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на настоящата методика:

1. "Проектантска услуга" в устройственото планиране и инвестиционното проектиране е работата на инженер-проектанта и включва:

а) предварителни (прединвестиционни) и обемно-устройствени проучвания;

б) изработване на инвестиционни проекти;

в) подготовка на тръжни книжа за избор на изпълнител на инвестиционни проекти;

г) съдействие на възложителя при реализация на проекти;

д) авторски надзор;

е) експертни дейности и консултации;

ж) изготвяне на екзекутивна документация;

з) участие в процедури за въвеждане на обекти в експлоатация;

и) ангажименти в рамките на гаранционните срокове.

2. "Себестойност на проектантската услуга" са разходите на проектанта за оказване на услугата, чието качество отговаря на изискванията на нормативната уредба и на добрата проектантска практика.

3. "Добра проектантска практика" е системата от основни правила за работа, които се прилагат при проектирането, с оглед да се доведат до приемлив минимум нарушенията на съществените изисквания при строежите.

Заключителни разпоредби

§ 2. Методиката се приема на основание чл. 6, т. 7 и чл. 29 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.

§ 3. Методиката влиза в сила от 1.01.2008 г.

§ 4. Приложенията по чл. 7, ал. 2 се обнародват като притурка към "Държавен вестник".


ИЗМЕНЕНИЯ И ДОПЪЛНЕНИЯ НА ПРИЛОЖЕНИЯТА КЪМ МЕТОДИКАТА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РАЗМЕРА НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПРОЕКТАНТСКИ УСЛУГИ ОТ ИНЖЕНЕРИТЕ В УСТРОЙСТВЕНОТО ПЛАНИРАНЕ И ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРОЕКТИРАНЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 17 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 29.10.2010 Г.)


Измененията и допълненията на Приложение № 6 и Приложение № 8 са приети с решение на Управителния съвет на КИИП от 29.10.2010 г. и влизат в сила от 29.10.2010 г.



Заключителни разпоредби
КЪМ МЕТОДИКА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА МЕТОДИКАТА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РАЗМЕРА НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПРОЕКТАНТСКИ УСЛУГИ ОТ ИНЖЕНЕРИТЕ В УСТРОЙСТВЕНОТО ПЛАНИРАНЕ И В ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРОЕКТИРАНЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 26 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2012 Г.)


§ 6. Измененията и допълненията в методиката са приети на основание чл. 6, т. 7 и чл. 29 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране с решение на УС на КИИП на 25.11.2011 г. и влизат в сила от 01.01.2012 г.


Заключителни разпоредби
КЪМ МЕТОДИКА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА МЕТОДИКАТА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РАЗМЕРА НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПРОЕКТАНТСКИ УСЛУГИ ОТ ИНЖЕНЕРИТЕ В УСТРОЙСТВЕНОТО ПЛАНИРАНЕ И ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРОЕКТИРАНЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 58 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 02.07.2013 Г.)


§ 7. Измененията и допълненията в приложенията към методиката са приети на основание чл. 6, т. 7, чл. 20, т. 5 и чл. 29 от Закона за Камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране с Решение на УС на КИИП от 31.05.2013 г., в изпълнение на Устава на КИИП и решение на ОС на КИИП от 30 - 31 март 2013 г. Измененията и допълненията в приложенията към методиката влизат в сила от деня на обнародването им в "Държавен вестник".


ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА МЕТОДИКАТА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РАЗМЕРА НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПРОЕКТАНТСКИ УСЛУГИ ОТ ИНЖЕНЕРИТЕ В УСТРОЙСТВЕНОТО ПЛАНИРАНЕ И В ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРОЕКТИРАНЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 96 ОТ 2022 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2023 Г.)


Измененията са приети с решение на Управителния съвет на КИИП от 28.10.2022 г. и влизат в сила от 1.01.2023 г.

Приложение № 1


(Доп. - ДВ, бр. 26 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2017 г.)


СЕБЕСТОЙНОСТ НА ПРОЕКТАНТСКИТЕ УСЛУГИ ПО ЧАСТ "КОНСТРУКТИВНА - СГРАДИ И СЪОРЪЖЕНИЯ"


РАЗДЕЛ 1. ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ КОНСТРУКТОРА ПРИ ФОРМИРАНЕТО НА СЕБЕСТОЙНОСТТА ЗА ПРОЕКТИРАНЕ


Проектирането и договорирането на проекта по част "Конструктивна" за сградите и съоръженията се извършва при условията на "Методика за определяне на размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги от инженерите в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране".

1.1. Авторският надзор по част "Конструктивна" е неразделна дейност от реализацията на проекта, която осигурява сигурността и качеството на изпълняваната конструкция. За него се сключва отделен договор с възложителя.

1.2. Възложителят може да възложи на друг инженер провеждането на авторски надзор само при изрично декларирано съгласие на автора на проекта по част "Конструктивна".

1.3. Техническият контрол по част "Конструктивна", както и оценка за съответствието на проектите съгласно Закона за устройство на територията, е по реда в гл. Четвърта на Методика за определяне на размера на възнагражденията.


РАЗДЕЛ 2. ОБХВАТ И СЪДЪРЖАНИЕ НА ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ПРОЕКТИ ПО ЧАСТ - КОНСТРУКТИВНА


2.1. ПРЕДВАРИТЕЛНИ /ПРЕДИНВЕСТИЦИОННИ/ ПРОУЧВАНИЯ

2.1.1. Основни работи

• Определяне на предпоставките. Изясняване на задачите по планирането на носещите конструкции;

• Избор на конструктивна система при отчитане на изискванията за сигурност, стойност и рентабилност на обекта;

• Изясняване и задаване на необходимите за носещата конструкция съществени конструктивни постановки, например строителни материали, вид на строителството и технология, схема на конструкцията и фундиране;

• Възлагане, изготвяне на задание за проектиране.

• 2.1.2. Специални работи

• Сравнителни изчисления за различните варианти на решение на конструкцията;

• Оценка на хидрогеоложките условия и избор на начин на фундиране;

• Уточняване на специфични натоварвания при наличие на такива.

2.2. ИДЕЕН ПРОЕКТ

2.2.1. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2017 г.) Основни работи

Системно и композиционно проектиране, включващо:

• Разработване на композиционното решение на носещата конструкция за получаване на конструктивен проект с графично представяне;

• Приблизителен конструктивно-изчислителен анализ с оразмеряване;

• Приблизителен сеизмичен (динамичен) анализ на конструкцията;

• Принципни постановки на конструктивните детайли и основни измерения на носещата конструкция, например: фуги, оформяне на опорни пунктове и възли, средства за свързване, оформяне на носещи елементи и детайли;

• Принципно решение на начина на фундиране на конструкцията.

2.2.2. Специални работи

• Предварителни изчисления на основните носещи елементи. Предварително оформяне и изчисляване на важни конструктивни детайли;

• Предварително определяне на допълнителни разходи при специални начини на строителство или специални конструкции.

2.3. ТЕХНИЧЕСКИ ПРОЕКТ

2.3.1. Основни работи

Проектиране за получаване на разрешение за строеж.

• Определяне на натоварванията;

• Съставяне на подробни конструктивно-оразмерителни изчисления за носещата конструкция при съобразяване с действащата в България нормативна уредба;

• Сеизмичен анализ на конструкцията;

• Изготвяне на работни чертежи за фундиране на носещата конструкция, подробни кофражни планове на стоманобетоновите конструкции и КМ за металните конструкции;

• Представяне на проекта за носещата конструкция пред упълномощеното лице за извършване на технически контрол и отчитане на препоръките;

• Съгласуване на проекта по част конструктивна с проектите на останалите специалности;

• (доп. - ДВ, бр. 26 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г.) изготвяне на изкопен план.

• 2.3.2. Специални работи

• Строително-физични изисквания за антикорозионна и противопожарна защита на конструкциите;

• Изчисления за специфични натоварвания при взривни въздействия и други специални въздействия.

2.4. РАБОТЕН ПРОЕКТ

2.4.1. Основни работи

• Допълване и конкретизиране на решенията от предишните фази;

• Графично представяне на конструкциите с указание за полагане и вграждане на специални елементи, детайли за дървени конструкции, монтажни детайли при сглобяеми конструкции и детайли за закрепване на инсталационното и технологично оборудване.

• 2.4.2. Специални работи

• (изм. - ДВ, бр. 27 от 2017 г.) Производствени чертежи за стоманени и дървени конструкции и на елементите за сглобяеми стоманобетонни части, съгласно Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на строителните продукти;

• Програма за напрягането на предварително напрегнати елементи;

• Подробно обозначаване на отворите и проходите за обикновените и специални инсталации със съответните конструктивни мероприятия;

• 2.5. АВТОРСКИ НАДЗОР

• Инженерно-технически и технологичен контрол за изпълнението на проекта за носещата конструкция;

• Указания по технологията за производство на конструкциите;

• Подписване на строителните книжа съгласно нормативните документи.

2.6. ПРОЕКТ ЗА ЕКСПЛОАТАЦИЯ И ПОДДРЪЖКА НА НОСЕЩАТА КОНСТРУКЦИЯ

Частите и съдържанието на проекта за експлоатация и поддръжка на носещата конструкция се договарят допълнително с възложителя в съответствие със Закона за устройство на територията и съответната наредба и Методика за определяне на размера на възнагражденията.


РАЗДЕЛ 3. СЕБЕСТОЙНОСТ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ ПО ЧАСТ КОНСТРУКТИВНА НА СГРАДИ И СЪОРЪЖЕНИЯ


Себестойността за проектите по част "Конструктивна" се определят на база процент от строителната стойност на обекта /посочени в т. 3.2./.

3.1. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЕБЕСТОЙНОСТТА ЗА ПРОЕКТИРАНЕ ПО ЧАСТ КОНСТРУКТИВНА

3.1.1. Себестойността на проекта по част "Конструктивна" се определя, като процент от строителната стойност на обекта, съгласно Таблица 3, в зависимост от:

• строителната стойност на обекта по т. 3.2;

• категорията, отчитаща сложността на конструкцията.

3.1.2. Според сложността носещите конструкции на сградите и съоръженията са разпределени в пет категории, съгласно т. 3.4.

3.1.3. Себестойност В се изчислява по израза


В = Сm х А х К, където:


В - себестойност в лева;

Cm - строителна стойност на обекта, която се определя съгласно Таблица за базисните стойности на строителните конструкции по т. 3.2;

А - процент, който се определя от Таблица 3, според категорията за сложност на проекта съгласно т. 3.4;

К - коефициенти за корекция съгласно т. 5 и гл. 4 от Методика за определяне на размера на възнагражденията.

Управителният съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране оповестява периодично базисните цени за определяне на строителната стойност.

(ново - ДВ, бр. 27 от 2017 г.) Себестойността за проекта по част конструктивна при строителната стойност на обекта, по-ниска от 12 000 лв., се определя като за строителна стойност на обекта от 12 000 лв.

(ново - ДВ, бр. 27 от 2017 г.) Себестойността за проекта по част "Конструктивна" при строителната стойност на обекта, по-висока от 33 500 000 лв., се определя по свободно договаряне с възложителя, но не може да бъде по-малка от себестойността на проекта, определена при строителна стойност на обекта от 33 500 000 лв."

3.1.4. (отм. - ДВ, бр. 27 от 2017 г.)

3.2. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СТРОИТЕЛНАТА СТОЙНОСТ НА ОБЕКТА

3.2.1. Строителната стойност на обекта се определя като сума от стойностите на всички работи, които са извършени под ръководството на конструктора, в това число:

• Земни работи;

• (нова - ДВ, бр. 27 от 2017 г.) Работи при специални условия на фундиране и укрепване на изкопи, насипи и др.;

• Хидроизолационни работи;

• (нова - ДВ, бр. 27 от 2017 г.) Кофражни работи;

• Бетонни и стоманобетонни работи;

• Зидарски работи;

• Работи с естествен дялан камък;

• Работи с бетонови облицовки;

• Дървени конструкции;

• Изработка и монтаж на стоманени конструкции;

• Антикорозионна защита и огнезащита на конструкциите;

• 20% от стойността на всички инсталации, проектирани от съответните специалисти и съгласувани от конструктора.

• 3.2.2. При определяне на строителната стойност не се отчитат разходи за:

• подготовка на строителната площадка;

• премахване на горния почвен слой;

• допълнителни строителни разходи, ако те не са причина за по-голям разход на труд от страна на конструктора.

3.2.3. Строителна стойност на обекта - Cm, служеща за изчисляване на себестойността за проектиране, се определя съгласно Таблица № 1 за базисните цени на строителните конструкции

Cm = ПхЕ,

където:

П - натурален показател за размера на строителната конструкция (в линейни метри за сумата от дължините, в квадратни метри за сумата от площите или в кубични метри за сумата от вида на сградата или съоръжението и обемите на строителните конструкции).

Е - базисна (единична) цена според вида на сградата или съоръженията съгласно Таблица № 1.

3.3. БАЗИСНИ (ЕДИНИЧНИ) СТОЙНОСТИ НА СТРОИТЕЛНИТЕ КОНСТРУКЦИИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СТРОИТЕЛНАТА СТОЙНОСТ

3.3.1. Базисните (единични) стойности Е за определяне на строителната стойност на обектите са дадени в Таблица № 1. Те се определят според са условни.

3.3.2. Управителният съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране определя и оповестява периодично базисните (единични) стойности "Е" в Таблица № 1 за определяне на строителната стойност.

3.3.3. Базисните (единични) стойности "Е", поместени в Таблица № 1 служат само за определяне на себестойността за проектиране по част "Конструктивна" и не могат да служат за изготвяне на оферти за изпълнение в строителството.


Таблица № 1


Вид сгради и съоръжения Стойност Е
1. Жилищни сгради 260 лв./м2
2. Административни, обществени и обслужващи сгради до 20 етажа, включително 300 лв./м2
3. Административни, обществени и обслужващи сгради над 20 етажа 600 лв./м2
4. Складови сгради и съоръжения без кран 220 лв./м2
5. Складови сгради и съоръжения с кран 250 лв./м2
6. Производствени сгради без кран 250 лв./м2
7. Производствени сгради с кран 300 лв./м2
8. Здравни сгради 320 лв./м2
9. Спортни сгради и съоръжения 320 лв./м2
10. Високи съоръжения /стълбове, комини, кули и мачти/ 3500 лв./м
11. Отделно стоящи козирки и навеси 400 лв./м2
12. Навеси второстепенни постройки 250 лв./м2
13. Рекламни съоръжения с височина до 10 м 2200 лв./м2
14. Резервоари за течности и газове 380 лв./м3
15. Пилотно фундиране за 1 брой пилот /средно/ 180 лв./м
16. Шлицови стени /средно/ 400 лв./м2
17. Анкерирани шлицови стени /средно/ 520 лв./м2

Забележка: За съоръжения, неизброени в Таблица 1, строителната стойност се определя, като се уподобяват на тези от Таблица 1 или се приема предварителната офертна стойност за изграждане на конструкцията съгласно т. 3.2.


3.4. КАТЕГОРИИ НА СЛОЖНОСТ НА СТРОИТЕЛНИТЕ КОНСТРУКЦИИ

Категорията на сложност на строителните конструкции се определя съгласно сложността и уникалността на конструкциите и конструктивните елементи в общото композиционно решение на сградите и съоръженията, както и според вида на тяхното фундиране.

3.4.1. V КАТЕГОРИЯ

Носещи конструкции на сгради и съоръжения с много малка степен на сложност, по-специално:

• Прости статически определими равнинни носещи конструкции с неподвижен товар.

Например: временни сгради и съоръжения, неподлежащи на изчисления за земетръс.

3.4.2. IV КАТЕГОРИЯ

Носещи конструкции на сгради и съоръжения с малка степен на сложност, по-специално:

• Статически определими равнинни носещи конструкции в обичайно изпълнение без предварително напрегнати или комбинирани конструкции, с неподвижни товари.

Например: спомагателни производствени сгради, животновъдни сгради, енергийни сгради и полета, трафопостове до 100 kV, складове без подвижни товари, открити плувни басейни, подпорни стени без подвижен товар и други.

• Преминаващи до основата носещи стени без хоризонтални натоварвания;

3.4.3. III КАТЕГОРИЯ

Носещи конструкции на сгради и съоръжения със средна сложност, по-специално:

• Равнинни и прости пространствени носещи конструкции в традиционно изпълнение, без предварително напрегнати конструкции и без специални изследвания за стабилитет.

Например: административни, обществени, обслужващи, здравни и жилищни сгради до 12 етажа, зали с капацитет до 500 места, рекламни съоръжения с височина до 10 метра от терена.

• Конструкции с подвижни товари на едно ниво;

• Прости комбинирани конструкции за високото строителство без отчитане на влиянието на пълзене и съсъхване;

• Носещи конструкции за сгради с носещи стени, осигуряващи поемането и на хоризонтално натоварване;

• Рамкови конструкции, без да са предварително напрегнати;

• Стоманобетонови резервоари, без предварително напрягане;

• Подпорни стени с подвижен товар;

• Фундаментни плочи и гредоскари;

• Носещи конструкции за инженерни съоръжения;

3.4.4. II КАТЕГОРИЯ

Носещи конструкции на сгради и съоръжения с по-висока от средната степен на сложност, по-специално:

• сложни равнинни и пространствени носещи конструкции, в обичайно изпълнение носещи конструкции, при чиято сигурност и укрепване трябва да се отчитат трудно определими влияния;

Например: административни, обществени, обслужващи, здравни, офисни и жилищни сгради до 20 етажа, зали с капацитет до 2000 места, рекламни съоръжения с височина над 10 метра от терена.

• Сгради, които имат до пет подземни етажа;

• Разнообразни статически неопределими системи;

• Носещи конструкции с подвижни товари на две и повече нива;

• Стоманени и стоманобетонови предварително напрегнати резервоари;

• Пространствено-прътови конструкции;

• Фундиране в льосови почви;

• Фундаменти под машини;

• Носещи конструкции, които изискват изследване по деформирана схема;

• Предварително напрегнати конструкции;

• Обтегнати с въжета равнинни конструкции;

• (изм. - ДВ, бр. 27 от 2017 г.) Сложни рамкови и скелетни конструкции, кулообразни съоръжения с височина до 60 метра;

• Комбинирани стомано-стоманобетонни конструкции, ако не са споменати в категории III или I;

• Ортотропни плочи;

• Носещи конструкции с изследвания за умора;

• Специално фундиране, шлицови стени, шпунтови огради, пилотни основи с върхове на едно ниво;

• Анкерни подпорни стени;

• Сложни носещи конструкции за инженерни съоръжения.

3.4.5. I КАТЕГОРИЯ

Носещи конструкции на сгради и съоръжения с много висока степен на сложност, по-специално:

• Статически и конструктивно сложни, носещи конструкции, например: административни, обществени, обслужващи, здравни и жилищни сгради над 20 етажа, зали с капацитет над 2000 места.

• Сгради, които имат над пет подземни етажа;

• Конструкции с уникална строителна технология;

• Комбинирани конструкции с предварително напрягане;

• Черупкови и мембранни носещи конструкции;

• Носещи конструкции с доказване на сигурността, чрез моделни или натурни изследвания;

• Кулообразни съоръжения с височина над 60 метра;

• Виброизолирани фундаменти под машини с динамични вибрационни въздействия;

• Опънати с въжета пространствени конструкции;

• Сложни рамкови носещи конструкции с предварително напрягане и изследване на общата устойчивост;

• Кейови стени и пространствени съоръжения;

• Специално фундиране и наклонени пилоти.


РАЗДЕЛ 4. РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА СЕБЕСТОЙНОСТТА НА ПРОЕКТА ПО ЧАСТ КОНСТРУКТИВНА ПО ПРОЕКТНИ ФАЗИ


4.1. Остойностяването на отделите фази е процент от общата себестойност за проекта по част "Конструктивна" и се изчислява съгласно Таблица 2.

4.2. При еднофазно проектиране - работен проект или технически проект, се заплаща 100% от себестойността.

При изготвяне на идеен проект с работни чертежи за нулевия цикъл с цел получаване на разрешение за строителство се заплаща 30% от себестойността.

Себестойността на изработването на КМД чертежи за метални конструкции, производствени чертежи за дървени конструкции, указания за антикорозионна защита и проект за огнезащита е отделна от себестойността на проекта съгласно т. 5.1.4, 5.1.5 и 5.1.6.

При участие на конструктора-проектант в изготвяне на задание за проектиране тази дейност се заплаща отделно.

4.3. При проектиране на обекти състоящи се от две или повече самостоятелни конструкции на сгради и съоръжения, себестойността на проекта по част "Конструктивна" се получава като сума от себестойностите за проектите на всяка от тях.


Таблица 2.

ФАЗА КАТЕГОРИЯ СЛОЖНОСТ
    V ІV ІІІ ІІ І
1. Идеен проект 10 13 16 19 23
2. Технически проект 80 76 72 68 62
3. Работен проект, детайли, чертежи спецификации 10 11 12 13 15
             

РАЗДЕЛ 5. СЕБЕСТОЙНОСТ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ ПРИ СПЕЦИАЛНИ УСЛОВИЯ


5.1. Определената съгласно раздел 3 себестойност при специални условия на проектиране се увеличава с коефициент К, както следва:

(доп. - ДВ, бр. 27 от 2017 г.) За реконструкции, основно обновяване и основен ремонт и преустройство на конструкцията на съществуващите сгради, включително обновяване и конструктивни експертизи с доказване на носещата способност, себестойността се определя като за ново строителство - съществуващо и ново, коригирана съгласно чл. 15, глава Четвърта от Методика за определяне на размера на възнагражденията.

5.1.1. При проектиране на конструкции на сгради паметници на културата (архитектурата) - коефициент К = 1,25.

5.1.2. При сложни и разчленени обеми и различна етажност в една конструкция - К = 1,1.

5.1.3. При проектиране на сгради и съоръжения със стоманени конструкции себестойността се увеличава, както следва:

а) при частично изпълнение на конструкцията с метал - К = 1,2;

б) при цялостно изпълнение на конструкцията с метал - К = 1,35;

в) при нитовани или болтови конструкции - К = 1,2;

г) при комбинирани стомано-стоманобетонови конструкции - К = 1,5.

5.1.4. За разработване на производствени чертежи за стоманени конструкции (фаза КМД), с указания за антикорозионна защита, се определя допълнителна себестойност, определена с К = 1, по раздел 3.

5.1.5. При възлагане на проект за огнезащита - за стоманени конструкции, се определя допълнителна себестойност, определена с К = 0.3, по раздел 3.

5.1.6. Дървени конструкции се проектират при себестойности равни на тези за проектиране на стоманени конструкции.

5.1.7. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2017 г.) При проектиране на сгради и съоръжения в сеизмични райони съгласно Наредба № РД-02-20-02 от 27.01.2012 г. себестойността за проектиране се коригира, като се умножава с коефициент К = 1,15 за VII степен, за К = 1,18 за VIII степен и К = 1,20 за ІХ степен. При изследване за ветрови натоварвания с динамична и пулсационна компонента К = 1,1.

5.1.8. (нова - ДВ, бр. 27 от 2017 г.) При проектиране на нови сгради и съоръжения в сеизмични райони съгласно БДС EN 1998 съобразно приетата концепция за поведение:

- К = 1,35 - при концепция с ниско дисипативно поведение;

- К = 1,50 - при възприет среден клас на дуктилно поведениe DCM;

- К = 1,65 - при възприет висок клас на дуктилно поведениe DCН.

5.1.9. (нова - ДВ, бр. 27 от 2017 г.) При проектиране на реконструкции на съществуващи сгради и съоръжения в сеизмични райони съгласно БДС EN 1998-3 съобразно очакваното ниво на поведение и съответстващото на това ниво гранично състояние:

- К = 1,50 - при гранично състояние "Близко до разрушаване" (не се допуска от БДС EN 1998-3/NA за територията на Република България);

- К = 1,75 - при гранично състояние "Значителни повреди";

- К = 2,00 - при гранично състояние "Ограничени повреди".

5.1.10. (предишен чл. 5.1.8. - ДВ, бр. 27 от 2017 г.) При утежнени условия за фундиране на сградите себестойността се завишава, както следва:

а) (изм. - ДВ, бр. 27 от 2017 г.) при фундиране с подколонници, възглавници и обикновено фундиране в льосови почви - с К = 1,15;

б) при пилотно фундиране и фундиране в пропадъчни льосови почви - с К = 1,2;

в) (изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2017 г.) при фундаментна плоча или скара, както и при терени с наклон над 10%, а също и при необходимост от осигуряване срещу воден подем - с К = 1,1;

г) при хидроизолиране на фундаменти или сутерени - с К = 1,1.

5.1.11. (предишен чл. 5.1.9. - ДВ, бр. 27 от 2017 г.) При проектиране на сглобяемо-монолитни стоманобетонни конструкции, себестойността за проектиране се умножава с К = 1,2.

5.1.12. (предишен чл. 5.1.10., изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2017 г.) Минималната себестойност за изготвяне на оценка на съответствието на проекта по част "Конструктивна" - по чл. 142, ал. 10 от Закон за устройство на територията е 10 % от себестойността на проекта, е 1000 лв.

5.1.13. (предишен чл. 5.1.11. - ДВ, бр. 27 от 2017 г.) При прилагането на готов конструктивен проект себестойността се коригира съгласно чл. 13, гл. Четвърта от Методика за определяне на размера на възнагражденията при непроменени товари въздействия и геоложки условия.

5.1.14. (предишен чл. 5.1.12. - ДВ, бр. 27 от 2017 г.) При преработка на проекта се заплаща договориран процент от себестойността. Препоръчва се пристъпване към ново проектиране в следните случаи: а) Преработка над 50%; б) Ако са минали 3 г. от предаването на идейния или техническия проект, без да се пристъпи към работа по следващата фаза или започване на строителството, или са настъпили промени в действащата нормативна уредба.

5.1.15. (предишен чл. 5.1.13. - ДВ, бр. 27 от 2017 г.) При проектиране на уникални конструкции на сгради и съоръжения себестойността се увеличава с К=2. Уникалността се определя с решение на държавен орган или на Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране.

5.1.16. (предишен чл. 5.1.14. - ДВ, бр. 27 от 2017 г.) Когато при определяне на себестойност се прилагат два или повече поправъчни коефициенти, същите се начисляват върху себестойността поотделно, без да се преумножават един на друг.

5.2. Проектиране на конструктивно-технологичен проект (за технология за изпълнение на специални и сложни конструкции от II и I категория).

(1) Себестойността за работите при проектирането на носещи конструкции за подпорни носещи скелета, се определя в зависимост от изчисляваните разходи по ал. (2), от категорията, към която е отнесена носещата конструкция и хонорарната таблица № 3.

(2) Изчисляваните разходи са производствените разходи за носещите скелета.

(3) Важат всички предходни точки по раздел 5.


РАЗДЕЛ 6. СЕБЕСТОЙНОСТ ПО ВЛОЖЕНО ВРЕМЕ

6.1. Всички предварителни и допълнителни дейности и услуги, необхванати в описанието на основните и специални работи (т.е. извънт. 2.2 дот. 2.5) се определят по вложено време. Себестойностите се определят по часова ставка.

6.2. Часовата ставка за инженера конструктор и помощния персонал се определят съгласно чл. 19, глава Четвърта от Методика за определяне на размера на възнагражденията.


Таблица № 3 за определяне на коефициента А в зависимост от категорията на сложност

стойност на строителната конструкция (лева) V категория на сложност ІV категория на сложност ІІІ категория на сложност ІІ категория на сложност І категория на сложност
  цена лв. % цена лв. % цена лв. % цена лв. % цена лв. %
12 000 642 5.35 865 7.22 1 135 9.46 1 365 11.38 1 469 12.24
22 000 1 094 4.97 1 459 6.63 1 905 8.66 2 284 10.38 2 433 11.06
35 000 1 645 4.70 2 191 6.26 2 849 8.14 3 405 9.73 3 629 10.37
45 000 2 030 4.51 2 686 5.97 3 487 7.75 4 162 9.25 4 351 9.67
55 000 2 398 4.36 3 168 5.76 4 097 7.45 4 884 8.88 5 203 9.46
65 000 2 749 4.23 3 620 5.57 4 686 7.21 5 577 8.58 5 934 9.13
75 000 3 097 4.13 4 072 5.43 5 272 7.03 6 240 8.32 6 645 8.86
90 000 3 636 4.04 4 770 5.30 6 138 6.82 7 299 8.11 7 767 8.63
100 000 3 960 3.96 5 190 5.19 6 670 6.67 7 920 7.92 8 420 8.42
135 000 4 941 3.66 6 439 4.77 8 248 6.11 9 760 7.23 10 368 7.68
177 500 6 337 3.57 8 236 4.64 10 508 5.92 12 425 7.00 13 188 7.43
220 000 7 634 3.47 9 900 4.50 12 628 5.74 14 894 6.77 15 818 7.19
275 000 9 185 3.34 11 880 4.32 15 125 5.50 17 820 6.48 18 892 6.87
330 000 10 626 3.22 13 622 4.14 17 325 5.25 20 394 6.18 21 648 6.56
450 000 13 725 3.05 17 550 3.90 22 230 4.94 26 055 5.79 27 630 6.14
550 000 16 060 2.92 20 515 3.73 25 850 4.70 30 305 5.51 32 120 5.84
650 000 18 525 2.85 23 335 3.59 29 380 4.52 34 450 5.30 36 400 5.60
750 000 20 550 2.74 26 100 3.48 32 775 4.37 38 325 5.11 40 575 5.41
850 000 22 695 2.67 28 730 3.38 36 040 4.24 42 160 4.96 44 540 5.24
1 000 000 26 100 2.61 33 000 3.30 41 400 4.14 48 300 4.83 51 100 5.11
1 100 000 28 160 2.56 35 530 3.23 44 440 4.04 51 810 4.71 54 780 4.98
1 250 000 30 875 2.47 38 875 3.11 48 375 3.87 56 375 4.51 59 500 4.76
1 500 000 35 550 2.37 44 700 2.98 55 500 3.70 64 500 4.30 68 250 4.55
2 000 000 46 200 2.31 57 800 2.89 71 800 3.59 83 400 4.17 88 000 4.40
2 500 000 56 250 2.25 70 250 2.81 87 000 3.48 101 000 4.04 106 250 4.25
3 000 000 64 800 2.16 80 700 2.69 100 200 3.34 115 800 3.86 122 100 4.07
3 500 000 72 800 2.08 90 300 2.58 111 650 3.19 129 150 3.69 136 150 3.89
4 000 000 81 200 2.03 100 400 2.51 122 800 3.07 142 800 3.57 150 400 3.76
4 500 000 88 650 1.97 109 800 2.44 132 750 2.95 155 250 3.45 163 800 3.64
5 000 000 96 500 1.93 119 000 2.38 145 000 2.90 168 000 3.36 197 000 3.94
5 500 000 104 054 1.89 128 135 2.33 156 676 2.85 180 162 3.28 233 081 4.24
6 500 000 118 757 1.83 145 811 2.24 178 135 2.74 204 838 3.15 215 730 3.32
7 500 000 133 378 1.78 162 973 2.17 198 649 2.65 228 649 3.05 240 405 3.21
8 500 000 147 027 1.73 179 649 2.11 218 703 2.57 251 324 2.96 264 189 3.11
10 000 000 169 189 1.69 206 486 2.06 250 811 2.51 287 568 2.88 302 703 3.03
11 100 000 184 200 1.66 224 400 2.02 272 400 2.45 312 000 2.81 327 600 2.95
14 500 000 223 378 1.54 269 622 1.86 326 054 2.25 372 297 2.57 390 324 2.69
22 500 000 328 378 1.46 395 270 1.76 474 324 2.11 541 216 2.41 567 973 2.52
33 500 000 452 703 1.35 543 243 1.62 646 459 1.93 735 189 2.19 771 405 2.30
                     

ЗАБЕЛЕЖКА: За междинни стойности се интерполира


Приложение № 2


(Доп. - ДВ, бр. 58 от 2013 г., в сила от 02.07.2013 г.)


СЕБЕСТОЙНОСТ НА ПРОЕКТАНТСКИТЕ УСЛУГИ ПО ЧАСТ "ТРАНСПОРТНО СТРОИТЕЛСТВО И ТРАНСПОРТНИ СЪОРЪЖЕНИЯ"


РАЗДЕЛ 1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


1.1. Себестойността на проектантската услуга (ССПУ) само за фаза Технически + Работен проект (РЧД) при двуфазно проектиране или само за технически проект или Работен проект при еднофазно проектиране. При двуфазно проектиране (Технически + РЧД) съотношението е 80% към 20%.

1.2. ССПУ за фаза Идеен проект се договарят отделно и допълнително в размер до 50% от тези по т. 1.1, като в конкретните раздели този процент е определен точно.

1.3. За предварителни (прединвестиционни) проучвания и задания за проектиране се договарят отделно и допълнително до 20 % от цената.

1.4. ССПУ, определена по т. 1.1. се отнася само за частта, която се проектира от инженера по транспортно строителство. В нея не са включени и се определят допълнително и самостоятелно производствените цени по части:

• Архитектура;

• Инженерна геология и хидрогеология;

• Геодезия;

• ВиК;

• Електро;

• ОВ;

• Строителни конструкции (с изключение на частите, отнасящи се до конструкциите на транспортните съоръжения);

• Моделни изследвания за всички видове обекти;

• Геотехнически мероприятия и заздравяване на земната основа.

1.5. ССПУ на обекти на Промишлено строителство не е включено проектирането по част "Транспортно строителство" както в обхвата на самата промишлена площадка, така и извън нея.

1.6. Горепосочените общи положения са валидни, но ССПУ не може да бъде по-малка от 4% от стойността на строителния обект под 1 млн. лв. и 3% при строителна стойност над 2 млн. лв.


РАЗДЕЛ 2. СЕБЕСТОЙНОСТ НА ПРОЕКТИРАНЕТО В УСТРОЙСТВЕНОТО ПЛАНИРАНЕ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО КОМУНИКАЦИОННО-ТРАНСПОРТНОТО ПЛАНИРАНЕ В УРБАНИЗИРАНИТЕ ТЕРИТОРИИ


В този раздел се определя ССПУ в устройственото планиране и проектиране на инженерните части.

2.1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

а) ССПУ обхваща изработването на схеми, планове и проекти по устройство на териториите;

б) ССПУ е обвързана с обема и съдържанието на устройствените схеми и планове съгласно Наредба № 8.

в) Когато при определянето на ССПУ се прилагат два или повече корекционни коефициенти, същите се изчисляват върху базовата цена поотделно, без да се преумножават и получените допълнителни парични суми се прибавят към базовата ССПУ.


2.2. СТРУКТУРАТА НА ССПУ ЗА УСТРОЙСТВЕНИТЕ СХЕМИ И ПЛАНОВЕ, КАКТО И НА ДРУГИ ПОДРОБНИ ПРОУЧВАНИЯ С УСТРОЙСТВЕН ХАРАКТЕР СЕ БАЗИРАТ НА СЪЩНОСТНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ НА ТЕРИТОРИАЛНО-УСТРОЙСТВЕНОТО И ГРАДОУСТРОЙСТВЕНОТО ПРОЕКТИРАНЕ.

• обитатели на територията, изразено в дименсията "хиляди обитатели", прието е базово население на средно голям български град от 40 000 обитатели;

• територията на региона, общината, града, изразена в дименсията "хектари" (за 1 ха = 10 000 кв. м), съдържаща се в рамките на прогнозния териториален обхват;

• видове технологични работи като обем (за покриване изискванията на основните проектантски дейности);

• ССПУ за устройствените планове и схема с комуникационно транспортна проблематика е изведена за проекта ПС-ТКС, където е интегрирана комплексната комуникационно-транспортна проблематика в пълния й обем и сложност, хонорарите за другите видове устройствени планове и схеми дейности с комуникационно-транспортна проблематика са изведени като част от цената на ПС-ТКС, тъй като те третират в различна степен на задълбоченост и детайлност проблеми от обема и съдържанието на ПС-ТКС;

• спецификата на населеното място и или територията, както и сложността на устройствената ситуация се отчитат посредством корекционни коефициенти, като се изхожда от базовата ССПУ*.

2.3. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА БАЗОВАТА СЕБЕСТОЙНОСТ ЦБ ЗА РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ УСТРОЙСТВЕНИ ПЛАНОВЕ

2.3.1. НКУС - Национална комплексна устройствена схема;

Отнася се за разработките от част втора, раздел 1, чл. 7, т. 3 и 6, чл. 9, ал. 1 и ал. 2, точки 2 и 3 на Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове.

Базова ССПУ: по специална плансметка, по вложено време.

2.3.2. СУС - Специализирана устройствена схема

Отнася се за разработките от част втора, раздел ІІ, чл. 10, ал. 1 и 2, чл. 11, ал. 1 на Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове.

Базова ССПУ: по специална плансметка, по вложено време.

2.3.3. РУС - Районна устройствена схема

Отнася се за разработките от част втора, глава втора, чл. 12, чл. 14, ал. 1, ал. 2, ал. 3, т. 2, т. 3, ал. 4 на Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове.

Минимална ССПУ: по специална план-сметка, по вложено време.

2.3.4. ПС-КТС - План-схема на комуникационно-транспортната система към ОУП на градовете със землищата им и на селищните образувания с национално значение.

Отнася се за разработките от част трета, глава пета, раздел ІІ на Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове.

Базова ССПУ:

Сб = 30 000 + 180.N+10.S

Сб - ССПУ в лева;

N - перспективен брой на обитателите в "хиляди обитатели";

S - площта на проектната територия в "хектари".

Сб = 35% х Со, като Со се определя по формула от Методиката на КАБ

Со = Сб + Спл + Синт, като се взема по-високата от двете стойности.

Корекционни коефициенти:

Кт - увеличение за терен:

• от 5% до 10% наклон на терена - увеличение 10% от Сб;

• над 10% наклон на терена - увеличение 20% от Сб.

Км - увеличение за мащаб:

• основен мащаб за градовете до 100 000 обитатели е М: 1:5000, а за градовете над 100 000 жители - М: 1:10 000;

• при изработка на ПС-КТС в по-едър мащаб, различен от горепосочените - увеличение 25% от Сб;

• в базовата ССПУ Сб по т. 2.1.3. (4) неса включени и се заплащат отделно (допълнително) следните проучвания и планови схеми.

Кмр - за методическо ръководство при събирането на първична изходна информация (анкети), преброяване и оформяне на Базата данни за ПС-КТС:

• увеличение 20% от базовата ССПУ

Кмопт - за въвеждане на нов вид транспорт (тролей, трамвай, метро) в системата на МОПТ:

• увеличение 15% от базовата ССПУ Сб.

Ктрс - за специализирани проучвания на транспортните системи:

• увеличение за жп транспорт - 10% от Сб;

• увеличение за въздушен транспорт - 5% от Сб;

• увеличение за воден транспорт - 10% от Сб.

Квар - за изработване на повече от един, както и за всеки следващ вариант на транспортно-социологическа прогноза или на прогнозната ПУМ, при едно и също площоразпределение на ОУП:

• увеличение 15% от базовата ССПУ Сб.

Кшум - за прогнозиране на шумовото натоварване на уличните пространства от автомобилния поток и съставяне на шумограми и картограми със шумозащитни мероприятия:

• увеличение 15% от базовата ССПУ Сб.

Кгаз - за прогнозиране на замърсяването на уличните пространства от изгорелите газове на автомобилния поток и съставяне на картограми:

• увеличение 10% от базовата ССПУ Сб.

Кетп - за изработване на планове за спешни мероприятия или етапни планове с програми за реализация на ПС-КТС със сметки по окрупнени показатели за всеки етап:

• увеличение по 10% от базовата ССПУ Сб за всеки етап.

ПС-КТС се изработва в две фази:

• Предварителен проект - 75% от себестойността;

• Окончателен проект - 25% от себестойността.

2.3.5. ГПОД - Генерален план за организация на движението в съответствие със Закона за движение по пътищата и Наредба № 1/17.01.2001 г., и Инструкцията за съставяне на ГПОД в населените места.

Себестойността за изработването на ГПОД се определя в размер на 50% от базовата ССПУ (Сб) за ПС-КТС.

Спецификата на населеното място или територията, както и сложността на устройствената ситуация се отчитат посредством корекционните коефициенти, като се изхожда от установената минимална цена.

Кмр - за методическо ръководство

при събирането на първична изходна информация (анкети, преброяване) и оформяне на Базата данни за ГПОД:

• увеличение 10% от минималната себестойност.

Квар - за изработване на повече от

един, както и за всеки следващ вариант на ГПОД:

• увеличение 10% от минималната себестойност за всеки вариант.

Кетп - за изработване на планове за спешни мероприятия или етапни планове с програми за реализация на ГПОД със сметки по окрупнени показатели за всеки етап:

• увеличение по 10% от минималната себестойност за всеки етап.

Квро - за съставяне на планове за временна организация на движението (строителни мероприятия, тържества, сезонни изисквания и др.) се заплаща

• Увеличение 10% от минималната себестойност.

Събирането на изходна информация за ГПОД се извършва от възложителя, съгласно наредба № 8. Ако тя се възложи на иженера-проектант, се заплаща допълнително 50% от установената минимална себестойност.

Кръстовищните преброявания на транспортните потоци се извършват по отделна план-сметка.

ГПОД се изработва в две фази:

• Предварителен проект - 40% от ССПУ;

• Окончателен проект - 60% от ССПУ.

2.3.6. АСРУД - Автоматизирана система за регулиране на уличното движение в съответствие със Закона за движение по пътищата, Наредба № 17/23.01.2001 г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали:

а) себестойността за изработване на АСРУД (транспортно-техническата част) - комплексното координиране на светлинно-сигналното регулиране на ПУМ се определя в размер на 40% от базовата ССПУ (Цб) за ПС-КТС;

б) за отделна улица (линейно координиране) ССПУ се получава като сума от базовите себестойности за всяка от включените единични светофарни уредби съгласно алинея (10.5).

2.3.7. ПС-ОС за МОПТ - План-схема за организация на системата на масовия обществен пътнически транспорт.

Отнася се за разработките от глава пета, раздел трети на Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове.

Себестойността за изработване на ПС-ОС за МОПТ се определя в размер на 45% от базовата ССПУ (Цб) за ПСКТС.

Спецификата на населеното място или територията, както и сложността на устройствената ситуация и проблемите на МОПТ се отчитат посредством корекционните коефициенти, като се изхожда от установената минимална себестойност.

Кмр - за методическо ръководство при събирането на първична и изходна информация (анкети, преброяване) и оформяне на Базата данни за ГПОД:

• увеличение 20% от минималната себестойност.

Квар - за изработване на повече от един, както и за всеки следващ вариант на ПС за ОС на МОПТ:

• увеличение 15% от минималната себестойност за всеки вариант.

Квтр - за предвиждане в модела на нов вид транспорт в системата на МОПТ:

• увеличение 30% от минималната себестойност.

Забележки:

(1) Събирането на изходна информация за ПС за ОС на МОПТ съгласно чл. 36 и чл. 37 от Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове се извършва от Възложителя. Ако тя се възложи на инженера-проектант, се заплаща допълнително по отделна план-сметка, но не по-малко от 35% от установената минимална себестойност.

(2) Анкетните изследвания на подвижността на населението се извършват по отделна план-сметка, след изчисление на стохастичната извадка при 80% - 90% степен на вероятност. След изчислението на необходимия брой лица за анкетиране минималната цена за анкетиране е 2,40 лева за едно анкетирано лице.

2.3.8. ДПС - Директивна план-схема за териториална структура и обемно-пространствено изграждане.

Отнася се за разработките от глава пета, раздел четвърти, чл. 43, т. 2, буква "в" и чл. 44, т. 3 на Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове.

Себестойността на план-схемата на транспортно-комуникационната система към ДПС е 20% от цената за ДПС съгласно Методиката на КАБ.

2.3.9. ПУП - Подробни устройствени планове.

В Методиката на КАБ заложените цени за "Схеми на комуникациите" включват само консултантски услуги с инженера по транспортни комуникации.

(1) ПУП-ПРЗ - План за регулация на улици и поземлени имоти и режим на застрояване.

Отнася се за разработките от част четвърта, глава шеста, раздел първи, чл. 48, ал. т. 1, букви "в" и "л", т. 4, буква "к", чл. 51 на Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове.

Към ПУП-ПРЗ се изготвят подробни комуникационно-транспортни планове на уличната мрежа (улици, кръстовища и площни обекти) съгласно чл. 51, които изясняват в детайли уличната регулация на ПУП-ПРЗ, и които впоследствие се отразяват в специализираните План-схеми.

Специализираната План-схема за транспортно-комуникационната система се изготвя на основание на подробните комуникационно-транспортни планове и ги отразява в подходящ мащаб.

1. Себестойността за Подробните комуникационно-транспортни планове се определя на 35% от минималната основна цена за ПУП-ПРЗ според Методиката на КАБ (Цо), коригирана с корекционните коефициенти, участващи във формирането на цената за ПУП-ПРЗ.

Подробните комуникационно-транспортни планове се изготвят в две фази с цени за:

• Предварителен проект - 75% от общата себестойност;

• Окончателен проект - 25% от общата себестойност.

При еднофазно проектиране се изплаща 100% от установената цена.

2. Себестойността за Специализирана План-схема към ПУП-ПРЗ е 12% от минималната основна цена за ПУП-ПРЗ според Наредба № 1/04.04.2004 г. на КАБ (Цо), коригирана с корекционните коефициенти, участващи във формирането на Методиката на КАБ за ПУП-ПРЗ.

Специализираната План-схема към ПУП-ПРЗ се изготвя еднофазно, към Предварителния проект на ПУП-ПРЗ.

3. Участието на транспортния инженер в изготвянето на регулационния план към ПУП-ПРЗ се определя след допълнително договаряне, като цената за участието е не по-малко от 20% от себестойността за изготвяне на Регулационния план.

(2) ПУП-ПР - План за регулация на улици и поземлени имоти без режим на застрояване.

Отнася се за разработките от част четвърта, глава шеста, раздел втори на Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове.

Към ПУП-ПР се изготвят подробни комуникационно-транспортни планове на уличната мрежа (улици, кръстовища и площни обекти), съгласно чл. 51, които се отразяват в специализираните План-схеми.

Специализираната План-схема за транспортно-комуникационната система се изготвя на основание на подробните комуникационно-транспортни планове, които изясняват в детайли уличната регулация на ПУП-ПР и ги отразява в подходящ мащаб.

1. Себестойността за Подробните комуникационно-транспортни планове е 35% от себестойността за ПУП-ПРЗ според Методиката на КАБ (Цо), коригирана с корекционните коефициенти, участващи във формирането на цената за ПУП-ПРЗ.

Подробните комуникационно-транспортни планове се изготвят в две фази с цени за:

• Предварителен проект - 75% от общата цена;

• Окончателен проект - 25% от общата цена.

При еднофазно проектиране се изплаща 100% от установената цена.

2. Себестойността за Специализирана План-схема към ПУП-ПР е 12% от минималната базова ССПУ за ПУП-ПРЗ според Методиката на КАБ (Цо), коригирана с корекционните коефициенти, участващи във формирането на себестойността за ПУП-ПРЗ.

Специализираната План-схема към ПУП-ПРЗ се изготвя еднофазно, към Предварителния проект на ПУП-ПР.

3. Участието на транспортния инженер в изготвянето на регулационния план се определя след допълнително договаряне, ката цената за участието е не по-малко от 20% от цената за изготвяне на Регулационния план.

(3) ПУП-ПУР -План за регулация на улици и поземлени имоти за обекти - публична собственост.

Отнася се за разработките от част четвърта, глава шеста, раздел трети на Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове.

Към ПУП-ПУР се изготвят подробни комуникационно-транспортни планове на уличната мрежа (улици, кръстовища и площни обекти) съгласно чл. 51, които се отразяват в специализираните План-схеми.

Специализираната План-схема за транспортно-комуникационната система се изготвя на основание на подробните комуникационно-транспортни планове, с които се изясняват в детайли уличната регулация на ПУП- ПУР и ги отразява в подходящ мащаб.

1. Себестойността за Подробните комуникационно транспортни планове към ПУП-ПУР е 35% от минималната основна цена на ПУП-ПРЗ според Методиката на КАБ (Цо), коригирана с корекционните коефициенти, участващи във формирането на цената за ПУП-ПРЗ.

Подробните комуникационно-транспортни планове се изготвят в две фази с цени за:

- предварителен проект - 75% от общата цена;

- окончателен проект - 25% от общата цена;

- при еднофазно проектиране се заплаща 100% от цената.

2. Себестойността за Специализирана План-схема към ПУП-ПУР е 12% от минималната базова ССПУ на ПУП-ПРЗ според Методиката на КАБ (Цо), коригирана с корекционните коефициенти, участващи във формирането на ССПУ за ПУП-ПРЗ.

Специализираната План-схема към ПУП-ПУР се изготвя еднофазно, към Предварителния проект на ПУП-ПУР.

3. Участието на транспортния инженер-комуникатор в изготвянето на регулационния план се определя след допълнително договаряне, като цената за участието е не по-малко от 20% от ССПУ на Регулационния план.

(4) ПУП-ПЗ -План за застрояване.

Отнася се за разработките от част четвърта, глава шеста, раздел четвърти на Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове.

Към ПУП-ПЗ се изготвят подробни комуникационно-транспортни планове на уличната мрежа (улици, кръстовища и площни обекти) и специализирана план-схема, ако се изискват със заданието на Възложителя, въз основа на специална план-сметка, по вложено време в зависимост от обема на работата, определен със заданието.

(5) ПУП-РУП - Работен устройствен план и План за застрояване и силуетно оформяне.

Отнасят се за разработките от част четвърта, глава шеста, раздел първи на Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове.

Към ПУП-РУП се изготвят подробни комуникационно-транспортни планове на уличната мрежа (улици, кръстовища и площни обекти) и специализирана план-схема, ако се изискват със заданието на Възложителя, въз основа на специална план-сметка, по вложено време в зависимост от обема на работата, определен със заданието.

2.4. СЪГЛАСНО НАРЕДБА № 8 ЗА ОБЕМА И СЪДЪРЖАНИЕТО НА УСТРОЙСТВЕНИТЕ СХЕМИ И ПЛАНОВЕ КЪМ ЗУТ, ГЛАВА ПЕТА, РАЗДЕЛ ВТОРИ ЧЛ. 28, АЛ. 2, СЕ ИЗВЪРШВАТ СЛЕДНИТЕ НЕОБХОДИМИ ПРЕБРОЯВАНИЯ И АНКЕТИ:

2.4.1. Социално-демографска и социално-икономическа информация по TR - транспортни райони:

• по специална план-сметка, по вложено време.

2.4.2. Поточна статистика:

Интензивност на транспортните потоци по ПУМ за вътрешните кореспонденции.

Динамични характеристики на транспортните потоци и организация на движението.

Цената за изследване на интензивността на транспортните потоци за 1 брой четириклонно кръстовище за 6часово изследване се определя в зависимост от функционалния тип на населеното място, в което се намира кръстовището:

- 800 лева - за едно кръстовище в населени места І и ІІ функционален тип;

- 500 лева - за едно кръстовище в населени места от ІІІ функционален тип;

- 300 лева - за едно кръстовище в населени места от ІV - VІІІ функционален тип;

- за кръстовища, намиращи се в населени места от нулев функционален тип - по специална план-сметка.

2.4.3. Транспортно-социологическа информация за вътрешните кореспонденции:

Параметри на подвижността на социалните слоеве; Матрици на транспортните потоци. Анкетните изследвания на подвижността на населението се извършва по отделна план-сметка, след изчисление на статистическа извадка при 80% - 90% степен на вероятност. След изчислението на необходимия брой лица за анкетиране минималната цена за анкетиране е 2,40 лева за едно анкетирано лице.

2.4.4. ТАД (Товарно автомобилно движение):

Параметри на подвижността;

Матрици на вътрешните кореспонденции.

За едно анкетирано товарно МПС - 1,50 лева.

5. ВИТ-движение - Входящо, изходящо и транзитни транспортни потоци (Външни кореспонденции):

Параметри на видовете ВИТ-движения; Пространствени матрици. За 6-часово изследване на двупосочен кордонен пост се определя минимална цена от 3 000 лева.

Ако Възложителят възложи провеждането и обработката на преброяванията и анкетите, упоменати в т. 2.4 на проектанта, минималната базова цена за тези дейности се определя съгласно т. 2. 4. - т. 1, 2 ,3, 4 и 5.


РАЗДЕЛ 3. ССПУ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА УЛИЦИ, ПЛОЩАДИ, ПАРКИНГИ И ДРУГИ ПЛОЩНИ ОБЕКТИ, ВКЛ. ЧАСТ "ТРАНСПОРТНА" НА ЗАСТРОИТЕЛНИТЕ И РЕГУЛАЦИОННИТЕ ПЛАНОВЕ И ТРАНСПОРТНО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ПРОЕКТИ.

Общи положения

С настоящата методика се определя ССПУ за проектиране.

1. Освен ако не е изрично указано в отделните части, за разпределението по фази се прилагат правилата на т. 1.2 и 1.3 от раздел 1 на глава трета.

2. Рехабилитации и основни ремонти се ценообразуват като ново проектиране с К = 1. Цените за реконструкции се умножават с К = 1,3, освен ако по частта не е указано друго.

3. Окончателната себестойност се получава, като изчислената по методиката се умножава с К = 2,80.


ЧАСТ I. ОТДЕЛНИ САМОСТОЯТЕЛНИ ТРАНСПОРТНО КОМУНИКАЦИОННИ ПЛАНОВЕ И ДР. В ИНДУСТРИАЛНИ ЗОНИ


1. ОТДЕЛНИ ПЛАНОВЕ НА ТРАНСПОРТНИ КОМУНИКАЦИОННИ СИСТЕМИ М 1:5000

1.1. ССПУ за планове на транспортна комуникационна система се определя в размер на 25% от цената по формулата

Ц = Цб + (А.0Б + БТ),

където: Цб = 9600 - 10 000/0б - базисна цена в лева

- за перспективен брой на работници и служители под 10 000 Цб = 5300 лв.;

А = 100 - показател за 1000 работници и служители;

Б = 4 - показател за цената на 1 ха;

Об - перспективен 6рой обитатели в хиляди;

Т - площ на територията в хектари.

1.2. Корекционни коефициенти

а) за сложна конфигурация на терена - Кт - от 1,00 до 1,10;

б) за комплексна функционална категория - Кф - от 0,90 до 1,10;

в) за мащаб - Км;

за мащаб 1:10000 - Км = 0,80;

за мащаб 1:25000 - Км = 0,60;

за мащаб 1:2000 - Км = 1,30.

1.3. Цената се заплаща за две фази за проучване и проектиране, както следва:

а) предварителен проект - 75%;

б) окончателен проект - 25%.

1.4. В основната ССПУ не са включени и се заплащат допълнително по посочените по-долу проценти следните допълнителни проучвания и планови схеми:

а) за ръчна обработка на информацията - за всеки анкетен лист по 0,50 лв.;

б) за наличие на функциониращ и в проект трамвай, метрополитен или тролейбус - 15%;

в) за специализирани ППР за:

- железопътен транспорт - до 15%;

- воден транспорт - до 10%;

- въздушен транспорт - до 5%.

г) за прогнозиране на шумовото натоварване по уличната мрежа и съставяне на шумограма и картограма със шумозащитни мероприятия - до 15%;

д) за прогнозиране на замърсяването от изгорели газове - до 10%;

е) за съставяне на етапни планове за строителство на главните пътни артерии със СД по окрупнени показатели за всеки етап по 10%;

ж) за план на транспортна и комуникационна система:

- към ОГП ДПТР - 10%;

- към ОГП КСОПИ - 10%.

2. ОТДЕЛНИ САМОСТОЯТЕЛНИ ПЛАНОВЕ ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДВИЖЕНИЕТО (ОГП-ПОД)

М.1:5000 (1:2000)

2.1. ССПУ за планове за организация на движението се определя в размер на 25% от цената по формула 1.

2.2. За първична обработка на представените от инвеститора изходни данни и методическо ръководство при събирането им цената се умножава с К = 1,15.

Когато събирането на изходни данни се извършва от проектантската организация, цената се умножава с К = 1,40.

2.3. При съставяне на общи планове за временна организация на движението (строителни мероприятия, тържества, сезонни изисквания и др.) или общи схеми за обслужване с масово пътнически транспорт за отделен район, цех, комплекс цената се умножава с К = 0,10, изчислена за съответната структурна единица.

2.4. Цената се заплаща за две фази на проучване и проектиране, както следва:

а) I фаза - предварителен проект - 20%;

б) II фаза - окончателен проект - 80%.

3. ОТДЕЛНИ САМОСТОЯТЕЛНИ ПЛАНОВЕ ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ НА СИСТЕМАТА ЗА ОБЩЕСТВЕНИЯ ТРАНСПОРТ В ИНДУСТРИАЛНИТЕ ЗОНИ И МЕЖДУ ТЯХ И НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА М 1:5000

3.1. ССПУ за ППР за ПОСОТ се определя в размер на 10% по формула 1.

3.2. В цената не са включени и се заплащат допълнително по посочените по-долу проценти, следните допълнителни проучвания и планови схеми:

а) за предвиждане на нов вид обществен транспорт - 50%;

б) за първична обработка на представените от инвеститора изходни данни и методическо ръководство при събирането им - 20%.

4. ОТДЕЛНИ САМОСТОЯТЕЛНИ КОМУНИКАЦИОННИ ПЛАНОВЕ В ЗЕЛЕНАТА СИСТЕМА НА ТЕРИТОРИИ ЗА ОТДИХ С ДВОЙНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ В ИНДУСТРИАЛНИТЕ ЗОНИ М 1:5000

4.1. ССПУ за комуникационните планове за зелената система с двойно предназначение на индустриалните зони се определя в размер на 20% от цената по формула 3, а на самостоятелните обекти - по формулата:

Ц = ЦБ + А.Т, (2) където:

Цб = 4300 - 40000/Т - базисна цена;

А = 3 -показател за 1 хектар;

Т -площ на територията в ха.

4.2. Корекциионни коефициенти:

а) за сложна конфигурации на терена - Кт - от 1,00 до 1.10;

б) за мащаб - Км

• за мащаб 1:10000 - Км = 0,70;

• за мащаб 1:2000 - Км = 1,50.

4.3. За специфична сложност, основната цена се коригира със следните коефициенти:

а) за сложна ландщафтна обстановка К1 = 1,20;

б) за сложни почвени хидроложки условия Кп = 1,10;

в) за сложна историко-археол. обстановка Ки = 1,10.

4.4. Цената се заплаща за фази и стадии за проучване и проектиране, както следва:

а) предварителен проект 70%

- първи стадий - проучване и анализ - 30%;

- втори стадий - предварителен проект - 40%

б) окончателен проект - 30%.

4.5. В основната цена не са включени и се заплащат допълнително с посочените по-долу проценти от същата следните допълнителни проучвания и планови схеми:

а) комуникационни транспортни проучвания - 10%;

б) картно проучване на почвената и хидроложката характеристика = 6%;

в) проучване на санитарно-хигиенните условия - 8%;

г) проучване на окончателните условия - 10%;

д) водоснабдяване - 4%;

е) канализация - 5%;

ж) електроснабдяване - 3%;

з) проучвания и схеми за въжени линии, ски влекове, хеликоптерни площадки и др. - 12%;

и) етапен план с ориентировъчна СД за реализация на програмата за I петилетка - 5%;

к) геодезична основа и тахиметрични снимки - отделно.


ЧАСТ II. ОТДЕЛНИ САМОСТОЯТЕЛНИ ЗАСТРОИТЕЛНИ ПЛАНОВЕ


1. ЗАСТРОИТЕЛНИ ПЛАНОВЕ НА ПРОИЗВОДСТВЕНИ ЗОНИ М 1:1000

1.1. ССПУ за тези планове се определя по формулата:

Ц = ЦБ + (А.Об + Б.Т), (3) където: Цб = 1500 - 9000/Т - базисна цена за площ под 20 ха

базисна цена Цб = 1000;

А = 50 - показател за 1000

работници и служители;

Б = 20 -цената на проекта за 1ха;

Об - перспективен брой работници и служители;

Т - площ на територията в хектари

1.2. Корекционни коефициенти:

а) сложна конфигурация на терена - Кт - от 1,00 до 1,10;

б) за комплексна функционална категория - Кф - от 1,00 до 1,30.

в) за мащаб - Км

• за 1:2000 - Км = 0,70;

• за 1:500 - Км = 1,50.

г) за степен на застроеност - К3 - от 0,90 до 1,20.

1.3. Цената се заплаща за фази и стадии за проучване и проектиране, както следва:

а) I фаза - предварителен проект - 40% отделно и допълнително;

б) II фаза - окончателен проект - 100%

- първи стадий - 65%;

- втори стадий - 35%;

в/ окончателен проект - 30%.

1.4. Застроителните планове се изработват за производствени зони с територия над 20 xa. Планове за дисперсни производствени зони с обща площ по-голяма от 200 xa могат да се изработват по отделни структурни единици при неедновременност на проектирането, като ССПУ се определя и заплаща постоянно за всяка структурна единица.

1.5. В цената не са включени и се доплащат допълнително по посочените по-долу проценти от същата следните допълнителни проучвания и планови схеми:


Видове проучвателни и проектни работи и планови схеми %
1 Анализ на историческото развитие и схема на териториалното разширение 5
2 Санитарно хигиенна обстановка и схема на засегната територия 10
3 Комплексна.оценка на екологическата обстановка и предложение за опазване и възстановяване на природната среда 5
4 Инженерна геология и хидрология на терена, схема на инженерна подготовка на терените за строителство 4
5 Водоснабдяване 4
6 Канализация 5
7 Електрификация 4
8 Топлофикация 4
9 Газификация 4
10 Телефонизация 3
11 Радиофикация 2
12 Сборна схема на инженерните системи 8
13 Проучване и установяване на системата озеленяване и отдих 5
14 Проучване и план-схема на подземното градоустройство 5
15 Проучване и план-схема на идейната вертикална планировка 5
16 Регулационен план, в т.ч. и със ЗРП (предварителен и окончателен проект 20
17 Пространствена организация и териториално разположение на обектите на СКОО 5
18 План-схема на обектите на синтеза на архитектурните и другите монументални изкуства 5
19 Визуални профили на терена със сградите и съоръженията 10
20 Програма за реализация на плана през текущата и първата следваща петилетка 10
21 План-схема за териториално разположение на инвестициите 5
22 Набиране на допълваща тази на инвеститора социално-икономическа и техническа информация 5
23 Геодезическа основа и тахиметрични снимки отделно
     

2. ЗАСТРОИТЕЛНИ ПЛАНОВЕ НА ТЕРИТОРИИ СЪС СПЕЦИФИЧНИ ФУНКЦИИ (ЗРП-ТСФ) - М 1:500

2.1. ССПУ на ППР за тези планове се определя по формулата Ц = ЦБ + Б.Т, (4)

където:

ЦБ = 400 - базисна цена в лева

Б = 60 - показател за 1 ха;

Т - площ на територията в хектари.

2.2. Корекционни коефициенти:

а) за сложна конфигурация на терена - Кт - от 1,00 до 1,10;

б) за комплексна функционална

категория - Кф -от 1,00 до 1,20;

в) за мащаб - Км

• за 1:250 или 1:200 - Км = 1.50;

• за 1:1000 - Км = 0.75;

• за 1:2000 - Км = 0.50.

г) за степен на застроеност - К3 - от 0,90 до 1,20.

2.3. За архитектурно заснемане и изчертаване на съществуващи сгради с разпределения, разрези и фасади цената се умножава с К = 1.20 в зависимост от броя на сградите.

2.4. За изработване на ЗРП на територии със специфични в условия на селища или вън от тях с историческо, археологическо, архитектурно музейно значение - обявени за паметници на културата или за части от селища с такова значение, цените се умножават с К = 1.25

2.5. За изработване на ЗРП на такива територии с научно-изследователска, реставраторска и др. цели по методика на Националния институт за паметниците на културата цената се умножава с К = 1,20 до К = 1,40 в зависимост от специфичната сложност на задачата установена с договора.

2.6. Цената на ППР за тези планове се заплаща за две фази на проектиране или по видове работи, както следва:

I фаза - предварителен проект - 100%;

II фаза - окончателен проект - 60% отделно и допълнително от I фаза.

2.7. В цената не са включени и се заплащат допълнително по посочените по-долу проценти от същата следните видове проучвателни работи и планови схеми:

Видове проучвателни и проектни работи и планови схеми %
1 Анализ на историческото развитие и схема на териториалното разширение 5
2 Санитарно-хигиенна обстановка и схема на засегната територия 10
3 Комплексна оценка на екологическата обстановка и предложение за опазване и възстановяване на природната среда 5
4 Инженерна геология и хидрология на терена, схема за инженерна подготовка на терените за строителство 4
5 Водоснабдяване 5
6 Канализация 6
7 Електрификация 5
8 Топлофикация 6
9 Газификация 5
10 Телефонизация 4
11 Радиофикация 3
12 Сборна схема на инженерните системи 10
13 Проучване и план-схема на подземното градоустройство 5
14 Проучване и план-схема на идейната вертикална планировка 10
15 Регулационен план, в т.ч. и със ЗРП (предварителен и окончателен проект 15
16 План-схема па обектите на синтеза на архитектурните и другите монументални изкуства 5
17 Визуални профили на терена със сградите и съоръженията 5
18 Програма за реализация на плана през текущата и първата следваща петилетка 10
19 Съставяне на ориентировъчни (прогнозни) генерални сметки (по-уедрени показатели) 5
20 Съставяне на прогнозна единна генерална сметка за реализиране на етапа - следващата петилетка 5
21 Набиране на допълваща тази на инвеститора социално-икономическа и техническа информация 5
22 Геодезическа основа и тахиметрични снимки отделно
     

3. ПОДРОБНИ ТРАНСПОРТНИ КОМУНИКАЦИОННИ ПЛАНОВЕ НА ИНДУСТРИАЛНИ ЗОНИ В ТЕРИТОРИИ НА ГРАДСКОТО СТОПАНСТВО М 1:1000

3.1. ССПУ се определя в размер на 30% от цената определена по формулата:

Ц = ЦБ + А.0б + БТ, (5)

където:

Цб = 2500 - 1600/0б - базисна цена в лева за по-малко от 2000 производственици Цб = 1000 лв.;

А = 430 - показател за 1000 производственици;

Б = 25 - показател за 1 хектар;

0б - перспективен брой обитатели в хиляди;

Т - площ на територията в хектари.

Корекционни коефициенти:

а) за сложна конфигурация на терена - Кт - от 1,00 до 1,15;

б) за комплексна класификация на улиците - Кфк

- за улици I клас - Кфк = 1.25;

- за улици II клас с непрекъснат режим н движение - Кфк = 1.2;

- за улици III клас - Кфк = 1.15;

- за улици IV клас - Кфк = 1.10;

- за улици V клас - Кфк = 1.0;

- за главни улици в села и селища от градски тип Кфк = 0.50;

- за второстепенни улици в села и селища от градски тип Кфк = 0.40;

- за велосипедни алеи Кфк = 0.30.

в) за мащаб - Км

• за 1:250 - Км = 1.50;

• за 1:500 - Км = 1.25;

• за 1:2000 - Км = 0.70.

3.3. Плановете се разработват в две фази:

а) предварителен проект - 100%;

б) окончателен проект - 50%, отделно и допълнително.

3.4. ССПУ за изработване на екологични проекти към ПТКП се определя като добавка към основната в размер на 30% от цената.

4. ПОДРОБНИ ТРАНСПОРТНИ КОМУНИКАЦИОННИ ПЛАНОВЕ НА ГРАДСКИ МАГИСТРАЛИ, АРТЕРИИ, УЛИЦИ И ВЪЗЛИ М 1:500

4.1. ССПУ за ППР на тези планове се определя по формулата

Ц = ЦБ + A.M, (6)

където:

ЦБ = 200 - базисна цена в лева;

A - 200 - показател за 1 километър, при терен до 5% наклон;

A - 300 - показател за 1 километър, при терен II и III категория /над 5% наклон/;

М - брой на километрите, съгласно надлъжния профил на улицата.

4.2. Корекционни коефициенти:

а) за сложна конфигурация на терена - Кт - от 1,00 до 1,20;

б) за мащаб - Км

- за 1:250 или 1:200 - Км = 1.50;

- за 1:1000 - Км = 0.70;

- за 1:2000 - Км = 0.30.

4.3. За улици с локални платна цената се увеличава до 15% за едно платно и до 25% за две платна.

4.4. Когато трасето на улицата минава на различно ниво (подземно, надземно) извън района на възлите, цената за съответния участък се увеличава с 20%.

4.5. Когато по трасето на улицата минават линии на масовия пътнически транспорт, цената се увеличава е 15% за метрополитен, с 10% за трамвайни линии, с 5% за тролейбусни и автобусни линии.

4.6. За кръстовища с пешеходни подлези и надлези или пътни възли цените се увеличават с К = 1,30. Дължината на възлите е равна на сбора от дължините на всички връзки и съответните участъците от пресичаните улици.

4.7. При изработване на втори и всеки следващ проект на улицата се заплаща, както следва:

а) при изместване на трасето - 50% от основната цена;

б) при запазване на трасето, но с цялостна промяна на напречния профил и нивелетата - 30% от основната цена.

4.8. При изработване на втори и всеки следващ проект на възлите се заплаща, както следва:

а) при цялостна промяна в ситуационното решение (типа) на възела и промяна на нивелетното положение на пресичащите се улици -до 60%;

б) при цялостна промяна в ситуационното решение (типа) възела, без промяна в нивелетното положение на пресичащите се улици -до 50%;

в) при частична промяна в ситуационното решение (типа) при частична промяна в нивелетното положение на пресичащите се улици - до 40%;

г) при частична промяна в ситуационното решение (типа) възела, без промяна в нивелетното положение на пресичащите се улици -до 30%.

4.9. При реконструкция цената се умножава с К =1,2.

4.10. За предварителен /еднофазен/ проект - 100%.

4.11. За окончателен проект - 50% отделно и допълнително.

4.12. В ССПУ не са включени геодезическа основа и тахиметрична снимка.

5. ПОДРОБНИ К0МУНИКАЦИОННИ ПЛАНОВЕ НА УЛИЧНИ КРЪСТОВИЩА. (ПТКП-УК) М 1:500

5.1. ССПУ на ППР за тези планове се определя по формулата: Ц = ЦБ + A.П, (7)

където:

ЦБ = 100 - базисна цена в лева;

A - показател за м2 показател за 1 м2 площ на кръстовището, със стойност от 0,3 до 0,8;

П - площ на кръстовището в м2, заградена между стоп-линиите и техните продължения. В случаите, когато по главното направление не са предвидени стоп-линии, ограничителните линии на кръстовището се определят от местоположението на знаците за предимство.

5.2. Корекционни коефициенти:

а) за мащаб - Км

- за мащаб 1:200 или 1:250 - Км = 1,50.

5.3. За кръстовища с пет и повече клона цената се умножава с К = 1.30.

5.4. За кръстовища с пешеходни подлези (надлези) цената се умножава с К = 1,30.

5.5. Когато през кръстовището минават линии на масовия пътнически транспорт, цената се умножава за метрополитен с К = 1,15, за трамвайни линии с К = 1,10, за тролейбусни и автобусни линии с К = 1,05.

5.6. При улични артерии, паркинги, кръстовища и възли, съчетани с площадни пространства -централни площади, предгарови площади (жп, авто, аеро, речни и морски) и др. подобни цената на разработката се изчислява като сума от общите цени на отделните елементи, увеличена с 20%.

5.7. При изработване на втори и всеки следващ проект на кръстовището се заплаща, както следва:

а) при цялостно изменение на решението и промяна на местоположението на кръстовището - до 60%;

б) при цялостно изменение на решението, без промяна на местоположението на кръстовището - до 50%;

в) при частично изменение на решението и промяна на местоположението на кръстовището - до 40%;

г) при частично изменение на решението без промяна па местоположението на кръстовището - до 30%.

5.8. Класът на кръстовището се определя от класа на улицата по главното направление.

5.9. При реконструкция цената се умножава с К = 1,2.

5.10. За предварителен /еднофазен/ проект - 100%.

5.11. За окончателен проект - 50% отделно и допълнително.

5.12. В ССПУ не са включени геодезическа основа и тахиметрична снимка.

6. ПОДРОБНИ ТРАНСПОРТНИ КОМУНИКАЦИОННИ ПЛАНОВЕ НА ПАРКИНГИ, ПАРКИНГ-ГАРАЖ, ПЛОЩАДКИ ЗА АВТОГАРИ, БЕНЗИНОСТАНЦИИ И ДР. М 1:500

6.1. ССПУ на ППР за тези планове се определя по формулата: Ц = ЦБ + A.М (8)

където:

ЦБ = 100 - базисна цена в лева;

А - показател за едно паркомясто, със стойност от 1.00 до 1,20;

М - брой паркоместа

6.2. Корекционни коефициенти:

а) за мащаб - Км

- за мащаб 1:250 - Км = 1,50.

6.3. При изработване на подробни комуникационни планове на паркинги и гаражи на повече от едно ниво, на първото подземно (надземно) ниво цената се умножава с К = 1,30, а за всяко следващо ниво с К = 1.20. Когато решенията на следващите нива са различни от това но първото подземно (надземно) ниво, те се заплащат като а/ за цялостни населени места - него.

6.4. При обособени паркинги от I категория(над 100 паркоместа), цената се умножава с К = 1,20.

6.5. При паркинги за автобуси или товарни коли, цената се умножава с К = 1.10.

6.6. Автогарите, бензиностанциите и площадките се приравняват към паркингите в зависимост от броя на паркоместата, при разчета 25 м2 бруто за едно превозно средство.

6.7. Подходите към паркингите, гаражите, автогарите, бензиностанциите и площадите, както и кръстовищата с уличната мрежа се заплащат отделно.

6.8. В ССПУ не са включени геодезическа основа и тахиметрична снимка.

7. ПОДРОБНИ ПЛАНОВЕ ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДВИЖЕНИЕТО М 1:500

7.1. ССПУ за тези планове се определя в проценти от цените по формула 6, 7 и 8, както следва:

а) за цялостни населени места - 30%;

б) за артерии I, II, III и IV клас - 30%;

в) за улици IV, V и VI клас - 20%;

г) за улици в села и селища от градски тип - 10%;

д) за кръстовища и възли - 50%;

е) за паркинги, паркинг-гаражи, автогари и др. - 20%.

7.2. За проектирането на индивидуални пътни знаци № 107, 108, 113 и 114 се заплаща неизменна цена от 20 лева на знак, а за знаци 106, 110, 111, 112 и 115 - по 30 лева на знак.

7.3. Ако инвеститорът не предостави на проектантската организация изходна информация и възложи нейното събиране и обработване, цената се умножава с К = 1.20.

7.4. За изготвяне проект за временна организация на движението по време на строителството цената се определя по т. 7.1 увеличена с 30% /К = 1,30/.

7.5. В ССПУ не са включени геодезическа основа и тахиметрична снимка.


ЧАСТ III. ПЛАНОВЕ И ПРОЕКТИ ЗА СТРОИТЕЛСТВО (В ЦЕНИТЕ НЕ СА ВКЛЮЧЕНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКА ОСНОВА И ТАХИМЕТРИЧНИ СНИМКИ)


РАЗДЕЛ I. ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

1. ССПУ се формира от цената, определена по съответната формула, коригирана със съответните коефициенти:

а) за конфигурация на терена Кт - от 1,00 до 1.15;

б) за функционална категоризация на улиците Кфк - от 0,90 до 1,25;

- Кфк =

- за I кл. - 1,25;

- II кл. = 1,20;

- III кл. = 1,15;

- IV кл. = 1,10;

- V кл. = 1,0;

- VI кл. = 0,9.

в) за мащаб - Км

- за мащаб 1:200 и 1:250 - Км = 1,50.

2. За реконструкция на съществуваща улична мрежа основната цена се коригира с Кр от 1,00 до 1,30.

3. За улични артерии, паркинги, кръстовища и възли, съчетани с площадни пространства - централни, предгарови площадки (жп, авто, аеро, речни и морски) и др. подобни цената се умножава с К = 1,20.


РАЗДЕЛ II. ПРОЕКТИ ЗА СТРОИТЕЛСТВО НА УЛИЦИ, АРТЕРИИ, МАГИСТРАЛИ И ВЪЗЛИ М 1:500


1. ССПУ се определя по формулата:

Ц = Цб + А.Б, (9)

където:

Цб = 400 — базисна цена в лева;

А - показател за 1 км със стойност от 1700;

Б - брой на километрите или части от тях (съобразно надлъжен профил).

2. За преминаване на трасето на улицата на различно ниво (подземно или надземно) извън района на пътни възли Кпк = 1.10.

3. За използване на преходни криви (клотоиди) Кпк = 1.15.

3.1. За средна разделителна ивица и платна със самостоятелни оси Кри = 1.10.

3.2. За велосипедни алеи - К = 1,30.

5. За проучване и проектиране на самостоятелни отделни елементи на улици IV и V клас и улици в села цената се разпределя, както следва:

- за бордюри - 30%;

- за тротоари - 20%;

- за основна улична настилка (със запечатка) - 30%;

- за улично покритие (асфалт, бетон, паваж и др.) - 20%.

Улични артерии I, II, III и IV клас се проектират задължително с всички елементи.

6. За полска работа при утежнени условия цената се умножава със следните коефициенти:

а) при гори, храсти и др. насаждения, с К = 1,20;

б) при съоръжения на подземни мрежи, открити съоръжения и др., които попадат (пресичат) трасето, с К = 1,30;

в) при неоткрити улици, за които следва да се извършат пробиви или при улици с интензивно движение или благоустроени улици, с К = 1,30;

г) при зимни условия за полска работа от 1.ХI - 30.III, с К = 1,30.

7. За канцеларска работа цената се увеличава, както следва:

а) при наличие на транспортни средства от градския транспорт (за отсечката, по която се движат):

- за метрополитен с К = 1,15;

- за трамвай с К = 1,10;

- за автобус с К - 1,05;

- за тролейбус с К = 1.10.

8. ССПУ за възли се определя като за линеен обект, умножена с К = 1,50, като дължината на възела е равна на сбора от дължините на всички връзки и съответните участъци от пресичащите се улици.

9. При улици с локални платна цената се умножава с К = 1,3 за 1 платно и с К = 1,5 - за 2 платна, а за велосипедни алеи с К = 1,2.

10. При проектиране с проектни (червени)хоризонтали К = 1,2.


РАЗДЕЛ ІІІ. ПРОЕКТИ ЗА СТРОИТЕЛСТВО НА КРЪСТОВИЩА (ПСК) М 1:500


1. ССПУ се определят по формулата Ц = Цб + А.П, (10) където: Цб = 200 — базисна цена в лева;

А - показател за 1 м2 площ на кръстовища със стойност ОТ 1.00 ДО 2.40

П - площ на кръстовището в м2 - включва квадратурата, заградена от стоп-линиите и техните продължения. В случаите, когато по главното направление не са предвидени стоп-линии, ограничителните линии на кръстовището се определят от местоположението на знаците за предимство.

2. Корекционни коефициенти за специфична сложност:

а) за кръстовища с 5 и повече клона К = 1,50;

б) за кръстовища с пешеходни подлези К = 1,20;

в) при предвиждане на велосипедна алея - с К = 1,20;

г) когато се налага нивелетно изследване на бордюрните ниши (регулите) с изчертаване на надлъжни профили - с К = 1,30;

д) при проектиране с проектни (червени) хоризонтали - с К = 1,20;

е) при прилагане на кошови бордюрни криви - с К = 1,20;

ж) за кръстовище със светофарна уредба - К = 1,20;

з) при обезопасяване на пешеходното движение с предпазни огради (пана, вериги и др.) се заплаща по 0,5 лв., за 1 м ограда.

3. Канцеларска работа при наличие на масов градски транспорт се увеличава както следва:

- за метрополитен - с К = 1,20;

- за трамвай - с К = 1,15;

- за тролейбус - с К = 1,10;

- за автобус - с К = 1,10.


РАЗДЕЛ IV. ПР0ЕКТИ ЗА СТРОИТЕЛСТВО НА ПАРКИНГИ, ПЛОЩАДКИ, АВТОГАРИ, БЕНЗИНОСТАНЦИИ И ДРУГИ (ПС-ППАБ) М 1:500


1. ССПУ се определя по формулата Ц = ЦБ + А.Б, (11)

където:

ЦБ = 400 - базисна цена в лева;

А - показана за 1 паркомясто, със стойност от 4,00 до 4,80;

Б - брой на паркоместата.

1. При паркинги за автобуси или товарни автомобили цената се умножава с К = 1,10.

2. В проекта не влиза и се заплащат отделно тахиметрична снимка или площна нивелация, когато се налага такава.

4. Комуникационните площадки на автогарите, бензиностанции и др. подобни се приравняват към паркингите в зависимост от броя паркоместа, които се получават, като се раздели общата площ на 25 м. За подходите към горните обекти, както и за кръстовищата с уличната мрежа се заплаща отделна цена.

5. При многоетажни паркинги и гаражи К1 етаж = 1,8, а следващите нива се заплащат с К = 0,25, ако са еднакви с първото и с К = 1, ако са различни от него.

6. При паркинг и над 100 паркоместа цената се увеличава с К = 1,20.


РАЗДЕЛ V. БЕТОННИ И СТОМАНОБЕТОННИ БАРАЖИ


1. В зависимост от сложността на проучването и проектирането стоманобетонните баражи се категоризират, както следва:

I категория - конструкции с определена статическа система;

II категория - конструкции - разчленени с напорни ж.б. плочи, ж.б. плочи в основата и с контрафорси;

III категория - скелетни конструкции, конструкции със сглобяеми елементи, рамкови ж.б. конструкции и други с неопределени статически системи.

2. Цените за работен проект на баражи се определят по следната таблица:

Максимална височина на баража За едно съоръжение в лева
    Категории
    І ІІ ІІІ
1 До 3,00 метра 200 335 470
2 3,01 - 5,00 метра 270 450 630
3 5,01 - 7,00 метра 335 560 780
4 7,01 - 9,00 метра - 670 940
5 9,01 - 11,00 метра - 800 1100
6 Над 11,00 метра - 900 1250
         

Забележки:

1) Височината на баража се мери от основната фуга до котата на страничните крила.

2) Цените от таблицата се отнасят за един сектор от баража с постоянно напречно сечение и с дължина от 3,00 метра до 20,00 метра.

3) Когато в един проект се повтарят 2 и повече сектора с едно напречно сечение и еднаква височина, припадаща се цена от таблицата се заплаща само за един от секторите, като се събират дължините на останалите и цената се коригира с К = 0,25 за всеки сектор от 20 м.

4) За сектори с дължина по-голяма от 20 метра или част от 20 метра, се заплаща допълнително по 25% от цените в таблицата.

5) При сложно фундиране (във вода, на пилоти, при различни геоложки условия в един сектор и други) цените се умножават с К = 1,20.

6) При прилагане на типови сечения, цените се умножават с К = 0,50.

7) Когато баражът се проектира да изпълнява и други (пътни, мостови и други) функции, за тези видове работи се заплаща отделно.


РАЗДЕЛ VI: ПЛОЩНИ ОБЕКТИ


1. Съобразно функционалността и архитектурно-конструктивната сложност, площните обекти се подразделят на следните категории със съответни коефициенти на сложност:

- I-ва категория - спортни игрища без места за сядане, хмелникови конструкции; дезинфекционни вани или площадки; открити кантари и трупосъбирателни площадки, защитни окопи, природни плажове, учебни и спортни площадки и други подобни - К1 = 1,00.

- II-ра категория - открити площадки за миене на моторни превозни средства, открити стрелбища, открити пазари, къмпинги, открити летни чакални и други подобни - К1 = 1,10.

- ІІІ-та категория - спортни стадиони с открити трибуни, открити плувни басейни без трибуни, летни кинотеатри, открити стълбища, променади и други подобни на описаните по-горе площни обекти - К1 = 1,25.

2. ССПУ за изработване на работен проект за площните обекти се определят по формула № 2:

Ц = (ЦБ + А.П). К1. К2, (2) където:

ЦБ = 400 - 100000/П - базисна цена в лева.

За застроена площ под 1000 м2, базисната цена е ЦБ = 200 лв. А - 0,7 - показател за метър квадратен застроена площ на обекта;

П - застроена площ на обекта, в м2;

К1 - коефициент на сложност за съответната категория на обекта;

К2 - коефициент за строителна система;

- при монолитни или типови строителни системи и подсистеми К2 = 0,80;

- при смесени строителни системи К2 = 1,00.


РАЗДЕЛ 4: СЕБЕСТОЙНОСТ НА ПРОЕКТАНТСКИ УСЛУГИ (ССПУ) ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ПЪТНИ, ЖЕЛЕЗОПЪТНИ, ПРИСТАНИЩНИ, ЛЕТИЩНИ И ДРУГИ ОБЕКТИ НА ТРАНСПОРТНАТА

ИНФРАСТРУКТУРА И СЪОРЪЖЕНИЯТА КЪМ ТЯХ


ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1. В настоящия раздел се определя ССПУ за проучване и проектиране на обектите на транспортното и съобщителното строителство.

2. При извършване на полска измервателна работа и трасиране на линейни обекти в зимни условия за периода от 1 ноември до 31 март цените за полските работи се умножават с К = 1,30.

3. Полските работи са 40%, а канцеларските и проектни работи са 60% от цените, ако в отделните части и раздели на Сборника не е посочено друго разпределение.

4. При извършване на полско-измервателна работа и трасиране в гранични райони, цените се умножават, както следва:

а) за двукилометровата гранична ивица - с К = 1,20;

б) за дву-двадесеткилометровата гранична ивица - с К = 1,10.

5. При извършване на полско-измервателна работа при надморска височина над 1000 м. - цените се умножават с К = 1,20.

6. При проучване и проектиране на обекти (подобекти или уредби) със специално предназначение за съобщителна техника, свързани с отбраната и сигурността на страната, цените се умножават с К = 1,20.

7. За обекти и подобекти, проектирани в сеизмични райони от VII, VIII и IX степен, ОКОНЧАТЕЛНИТЕ ЦЕНИ се завишават, както следва:

а) за VII степен - от 10% до 15%;

б) за VIII степен - от 15% до 18%;

в) за IX степен - от 18% до 20%.

8. Когато се налагат статически изчисления за натоварвания на вятър, се заплаща допълнителна цена в размер от 5% до 8%.

9. Когато се изработва проект за демонтаж на линии и съоръжения и/или ликвидация на обекти и подобекти табличните цени се умножават с К =1,25, без да се прилагат коефициентите по забележките.

Когато се изработва проект за реконструкция и/или усилване (разширение), ОКОНЧАТЕЛНИТЕ цени се умножават с коефициент К = 1,5.

10. Когато при определянето на ССПУ се прилагат два или повече поправъчни коефициенти, същите се начисляват върху ССПУ поотделно, без да се преумножават един на друг, С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА УКАЗАНИТЕ КЪМ ОТДЕЛНИТЕ ЧАСТИ.

11. При утежнени условия на фундиране или при слаба земна основа ОКОНЧАТЕЛНАТА ЦЕНА се увеличава с К = 1,20.

12. Изработването на КМД чертежи за стоманени конструкции се заплаща отделно по глава втора на методиката (част "Конструктивна - сгради и съоръжения").

13. Методиката се прилага и при всички транспортни системи в промишлеността и енергетиката.

14. Окончателната ССПУ се получава, като изчислената по методиката се умножава с К = 2,80.


ЧАСТ I. ЖЕЛЕЗОПЪТНИ ЛИНИИ И АВТОМОБИЛНИ ПЪТИЩА Раздел I. ЖЕЛЕЗОПЪТНИ ЛИНИИ. ПАСПОРТИЗАЦИЯ И ГАРИ


1. В ССПУ за проучване и проектиране на жп линии се обхващат разходите за:

а) трасиране на жп линия по карти или на терена;

б) проектни работи за жп линия в работен проект /"технически"/ за идеен проект се заплащат допълнително до 50%, а за "ПП" - до 20% от ОКОНЧАТЕЛНАТА ЦЕНА;

в) парцеларни планове и сметни документации за отчуждаване на имоти;

г) проект за изземване и депониране на хумуса;

д) проект по БXTПО;

е) технико-икономически проучвания.

ж) Проектите за водостоци до 4 м, прелези, подпорни стени и други съоръжения се договарят и заплащат отделно.

2. ССПУ за проучване и проектиране на нови единични жп линии, нови двойни жп линии и удвояване на съществуващи жп линии -два нови коловоза, се определят по таблица 1.


Таблица 1

Цени в лв./1 км

№ по ред Дължина на жп линия (километри) Нови единични жп линии Нови двойни жп линии и удвояване на съществуващи жп линии – два нови коловоза
1 1 3220 4180
2 2 3160 4100
3 3 3080 4000
4 4 3000 3950
5 5 2860 3820
6 10 2730 3590
7 15 2580 3390
8 20 2470 3290
9 30 2380 3160
10 40 2290 3030
11 50 2210 2920
12 Над 50 2140 2820
       

Забележки:

1/ ССПУ за реконструкция на съществуващи жп линии се определя, като цените по таблицата за нови единични жп линии се умножат с К = 0,35.

2/ ССПУ за проучване и проектиране при удвояване на жп линии се определят за:

а/ един нов коловоз и реконструкция на съществуващия коловоз по едно и също трасе, като цените по таблицата за нови двойни жп линии се умножат с К = 0,90;

б/ само един нов коловоз с използване на съществуващото трасе, като цените по таблицата за нови двойни жп линии се умножават с К = 0,65.

3/ ССПУ за проектиране на временни трасета за превключване на съществуващата жп линия към ново трасе се определя като цените в таблицата за нови двойни жп линии или цени за удвояване на жп линии - един нов коловоз и реконструкция на съществуващия коловоз по едно и също трасе или само един коловоз и използване на съществуващото трасе се умножат с К = 1,20.

4/ ССПУ за проектиране на теснопътни жп линии се определят, като цените по таблицата за нови единични жп линии се умножат с К = 0,80.

3. ССПУ за обследване (паспортизация) на съществуващи жп линии за електрификация и реконструкция за работен проект се определят по таблица 2.


Таблица 2

№ по ред Дължина на жп линия (километри) Цена в лв./км
1 до 5 160
2 от 6 до 10 150
3 от 11 до 20 120
4 от 21 до 50 110
5 от 51 до 100 100
6 над 100 80
     

Забележки:

1/ При обследване на жп линии в тунели цените се умножават с коефициент К = 1,50 за припадащата се дължина от линията, която е тунела.

2/ При обследване на гари и двойни жп линии цените се увеличават с К = 1,20 за припадащата се дължина от коловозите в района на гарите. В гарите се прави обследване на всички коловози, за да се определят елементите на кривите; отклоненията на стрелките, местоположението на последните, нивелетата, съществуващите съоръжения, дистанционните знаци, междуосията, типът на горното строене и други. Цените се определят по таблица 2 за сумарната дължина на коловози.

3/ За изработване на надлъжен профил и ситуационен план по архивни материали се заплаща по неизменни цени за 1 километър, както следва:

а/ ситуационен план в мащаб 1:5000 - 10 лв./км;

б/ надлъжен профил в мащаб 1:5000 - 15 лв./км;

в/ надлъжен профил на милиметрова хартия в мащаб 1:2000 - 12 лв./км.

4. ССПУ за проучване и проектиране на жп гари и контейнерни площадки се определя по таблица 3.


Таблица 3

№ по ред Дължина на новата или преустройваната гара Цена в лв./км
1 Жп гара с до 4 броя коловози вкл. 3 450
2 Жп гара с от 5 до 10 броя коловози вкл. 3 920
3 Жп гара с над 10 броя коловози включително 7 780
4 Разпределителна гара с общ брой коловози:  
  а/ до 16 броя включително 8 060
  б/ от 17 до 24 броя коловози вкл. 14 500
  в/ над 25 броя коловози 24 180
5 Товарна гара - коловозно развитие и разтоварище 4 960
6 Контейнерна площадка 7 390
     

Забележки:

1/ В ССПУ са включени разходите за измервателни работи за коловозното развитие (полски и канцеларски), определяне броя на коловозите, ситуационно решение, планове и списъци за отчуждаване.

В ССПУ НЕ СА ВКЛЮЧЕНИ И СЕ ДОГОВАРЯТ И ЗАПЛАЩАТ ОТДЕЛНО: водостоци до 4 м, прелези стрелкови линии вкл. типови, телефонни връзки ел. инсталации и ВиК инсталации от всякакъв вид, перони и др. строителни конструкции.

При контейнерни площадки са включени оразмеряване на площадката и технология за работа. Механизацията на товаро-разтоварната дейност, архитектурна част, строителните конструкции и инсталациите от всякакъв вид се договарят и заплащат отделно.

2/ Когато в една гара се предвиждат нови коловози, същата се отнася към този вид гара, колкото е общият брой на новите и съществуващите коловози.

3/ Когато в една гара ще се проектират едновременно преустройство на гарата и нова товарна гара или преустройството на гарата и контейнерна площадка или при други съчетания, цените за отделните подобекти се определят поотделно по табл. 3 и се сумират.

4/ При проектиране на нови и преустройване на съществуващи изтеглителни линии цените по таблицата за гарата в зависимост от общия брой на коловозите се умножават с К = 0,50. Същото важи и при отделяне на всякакъв вид жп коловози от гара.

5/ Проектирането на коловозното развитие на техническите гари се отчита като съответен вид гара, според броя на коловозите по табл. 3.

6/ ССПУ за жп отклонение за индустриални зони, заводски площадки, ГСМ и др. се определя като сума от цените за:

а/ излизане от гарата по забележка 4;

б/ нови единични ж.п. линии;

в/ коловозно развитие за товаро-разтоварна дейност по т. 5 от табл. 3.

7/ При проектиране само на разтоварище (без коловози) цената по т. 5 на табл. 3 се умножава с К = 0,50.

8/ За проектиране на ВЗТ, товаро-разтоварните и складови работи се определя допълнително възнаграждение в размер до 20% от за товарна гара по т. 5 на табл. 3.

9/ При проектиране на технологично оборудване на зарядни и механични работилници за подвижна механизация цената за товарна гара се заплаща по неизменни цени:

а/ до 6 бр. електрокари или 1 автокран - 400 лв.

б/ от 6 до 12 бр. електрокари или от 1 до 3 автокрана - 600 лв.

в/ над 12 бр. електрокари или над 3 автокрана - 800 лв.

10/ Когато в една гара или площадка по необходимост или по искане на инвеститора се проектира вагонен кантар, допълнително се заплаща по неизменна цена от 600 лв.

11/ ССПУ за проучване и проектиране на жп гари са само за Р.П.

За "Идеен проект" се заплаща допълнително до 50% от изчисленото по методиката, а за ППП - до 20% допълнително.

12/ Когато в една от фазите за ППР по искане на инвеститора се разработва част "Организация на движението на влаковите и маневрени състави с денонощен план-график за маневрената дейност", се определя допълнително възнаграждение за тази част в размер на 30% от съответната цена за жп гара.


РАЗДЕЛ II. АВТОМОБИЛНИ ПЪТИЩА

1. Автомобилните пътища се подразделят на:

а) категория А - Автомагистрали и трасета на ГЛТ с обслужващи пътища;

б) категория Б - Пътища I и II клас - от изключително значение за народното стопанство;

в) категория В - Пътища III клас;

г) категория Г - общински (IV клас)

пътища, селскостопански, горски и промишлени пътища;

д) категория Д - служебни, отбивни и други временни пътища.

2. В зависимост от конфигурацията и характера на терена пътищата се подразделят на три теренни категории:

а) I категория - в равнинен терен с надлъжен наклон до 3% или напречен наклон до 15%;

б) II категория - в хълмист терен, с надлъжен наклон 3 + 5% или напречен наклон от 15 до 30%;

в) III категория - в предпланински и планински терен, с надлъжен наклон над 5% и напречен наклон над 30%.

При наличието на естествени или изкуствени препятствия като заблатени терени, оризища, слаби места (свлачища, срутища), реки, канали, долове, микроязовири с ширина над 20 ми други подобни, съответните отсечки от пътя в който те попадат или се засягат от пътното тяло, но не по-малко от 1 км дължина, при терен 1-ва и II-ра категория се вземат с една категория по-високо.

3. ССПУ за проучване и проектиране на автомобилни пътища с изработване на работен проект, се определя по формулата

Ц = 1800 + А х Д, където:

1800 лева - константа, отчитаща разходите по подготовка и ликвидация на обекта и други;

А - показател за 1 км., който се приема:

1) при терен I категория - А = 1420;

2) при терен II категория - А = 2320;

3) при терен III категория - А = 3140.

Д - дължина в километри. При дължина по-малко от 1 км се приема дължина равна на 1 км.

"За идеен проект се заплаща допълнително 30% от изчисленото при 2 вариантни решения и 35% над 2 вариантни решения, а за ППП - до 20% допълнително."

Забележки:

1/ В ССПУ за проучването са включени разходите за проучването и проектирането на пътните работи за автомагистрали и автомобилни пътища, план за отводняване на пътни обекти /без част ВиК/, проект за вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка, парцеларен план /без част "Геодезическа" - отразяване в кадастъра/.

Проектите за пътни кръстовища, зауствания на улици и селскостопански пътища високи насипи и дълбоки изкопи над 6 м, водостоци с отвор до 4 метра вкл., пътни възли, възстановяване на пътно трасе, ПСД, идеен ПОИС, подготовка и ликвидация на обекта, парцеларен план - част "Геодезическа" се договарят и заплащат отделно. Компютърна обработка на данните и представянето им в цифров или графичен вид, вкл. изчертаване на чертежите, се договарят и заплащат отделно по твърда цена, като часовата ставка за труда е минималната за ЕС (7 Евро/ч), материалните разходи се доказват с фактура, а амортизационните отчисления - на база действащата нормативна уредба (вкл. за изпълнена вече аналогична дейност).

2/ ССПУ за проучване и проектиране на автомобилни пътища се разпределя:

- за полски работи - 40%;

- за канцеларски работи - 60%.

3/ ССПУ за проучването и проектирането на пътни възли се счита за самостоятелен обекти се изчислява по формулата за дължина равна на сбора от дължината на всички пътни връзки, увеличена с К = 1,20. За клас на пътя се приема главното направление.

4/ При наличието на фактори, усложняващи проучването и проектирането, цената се определя по формулата, като показателят (А) за 1 км се увеличава, както следва:

а/ за участъците през населени места с К = 1,30;

б/ за пътища с 3 ленти за движение с допълнителна лента за активно движещи се коли с К = 1,10 за дължината на съответния участък на пътя;

в/ за пътища с 4 и повече ленти за движение с К = 1,25 за дължината на съответния участък от пътя;

г/ при проектиране на автомагистрални участъци, когато двете платна за движение са проектирани ситуационно или нивелетно като самостоятелни, цената на трасето се увеличава с К = 1,50;

д/ при проектиране на автомагистрали и ГЛТ с обслужващи пътища, цената се определя за трасето на едно платно и се увеличава с К = 1,30.

5/ При наличието на фактори, усложняващи проучването и проектирането и изискващи направа на просеки, цената за полската работа за съответните дължини се определя по формулата, като показателят (А) за 1 км се увеличава в следните случаи:

а/ за залесеност с гори, храсти и други трайни насаждения с К = 1,60;

б/ за залесеност със земеделски култури с височина над 1 м с К = 1,30.

6/ При възлагане за проучване и проектиране като самостоятелни задачи на видове работи, включени в цената по формулата, цената се определя както следва:

а/ за парцеларни планове, сигнализация и маркировка и план за отводняване показателят за 1 км за пътния участък се умножава с К = 0,10;

б/ за пътни кръстовища, подпорни и укрепителни стени над 12 метра показателят (А) за 1 км се умножава с К = 0,30;

в/ за възстановяване на пътно трасе на терена (за полска работа) показателят (А) за 1 км се умножава с К = 0,20.

4. Цената за паспортизация на съществуващи пътища се определя, както следва;

а/ при терен I-ва категория - 220 лв.;

б/ при терен ІІ-ра категория - 290 лв.;

в/ при терен ІІІ-та категория - 420 лв.

Забележки:

1. Цената за полска работа се приема 80% а за канцеларската - 20%

2. При наличието на фактори, усложняващи паспортизацията на обектите, цената се увеличава в следните случаи:

а/ за полска работа през населено място с К = 1.30;

б/ при пътища с 3 ленти за движение с К = 1,10;

в/ при пътища с 4 ленти за движение с К = 1,20;

г/ при пътища с 4 ленти за движение с разделителна ивица с К = 1,25

3. Цената за паспортизация на пътни възли и кръстовища се определя за дължина на всички основни направления и връзки между тях и се увеличава с К = 1,20

5. ССПУ за ландшафтно оформяване на автомагистрали, I, II, III, и IV класни пътища (включително подготовка и ликвидация на обектите) се определя по формулата:

Ц = 250 + А x Д, където:

250 лева - константа, отчитаща разходите по подготовка и ликвидация на обекта и други;

Д - дължина на отсечката в км;

А = 62 лева - показател за 1 км.

Забележка:

1/ При наличието на фактори, усложняващи (облекчаващи) проучването и проектирането цената се определя по формулата, като показателят за 1 км се умножава, както следва:

а/ за автомагистрали и пътни възли с К = 1,15;

б/ за отсечки до 5 км с К = 1,05;

в/ за II, II и IV клас с К = 0,75;

г/ за отсечки над 10 км с К = 0,85.

6. ССПУ за възстановяване на нарушената природна среда - пътни откоси, водопроводи, канализации, корекции на реки, мелиоративни и енергийни деривации, депа, заеми, табани, язовирни стени, терени заети временно за пътно, железопътно, гражданско и промишлено строителство, реконструкции на пустеещи земи и рекултивация на каменни кариери и създаване на благоприятни почвени условия и озеленяване (включително подготовка и ликвидация на обектите) се определя по формулата

Ц = 250 + А х П, където:

250 - константа, отчитаща разходите за подготовка и ликвидация на обекта и други

П - площ в дка;

А = 16 - показател за 1 дка.

Забележка:

1/ При наличието на фактори, утежняващи (облекчаващи) проучването и проектирането, цената се определя по формулата, като показателят (А) за 1 дка се умножава, както следва:

а/ за рекултивация на пустеещи земи с К = 1,20;

6/ за рекултивация на каменни кариери с К = 1,40;

в/ за обекти с площ до 10 дка с К = 1,50;

г/ за обекти в равнинен терен с наклон до 2% с К = 0,80;

д/ за обекти с площ над 50 дка с К = 0,90.


ЧАСТ II. ЖЕЛЕЗОПЪТНИ И ПЪТНИ ИНЖЕНЕРНИ СЪОРЪЖЕНИЯ


РАЗДЕЛ I. ЖЕЛЕЗОПЪТНИ И ПЪТНИ МОСТОВЕ, НАДЛЕЗИ И ВИАДУКТИ

1. ССПУ за проучване и проектиране на жп и пътни мостове и надлези и виадукти с външни статически определими конструкции, водостоци с отвор от 2,01 до 5 метра, се определят по таблица 4.


Таблица 4

Дължина от край крило до край крило в линейни метри Цена в лева за 1 линеен метър Дължина от край крило до край крило в линейни метри Цена в лева за 1 линеен метър
5 110 45 42
10 90 50 38
15 85 60 34
20 75 70 30
25 60 80 28
30 50 90 26
35 45 10 25
40 42 - -
       

Забележки:

1/ Масивни мостове и надлези с външна статически неопределима конструкция, прости греди, лагерувани с неопренови или неподвижни лагери; сводови и дъгови мостове и други - цените по таблица 4 се умножават е коефициент К = 2,00 и преумножават с коефициент по заб. 4., ако има такъв, като получената цена е базисна.

2/ При съоръжения със завърнати и коси крила дължината им се прибавя към дължината на моста.

3/ При наличие на фактори, усложняващи проучването и проектирането, цените по табл. 4 след коригирането им по заб. 1 и 4 /базисните/ се увеличават:

а/ с К = 1,10 поотделно за:

- хидравлични изследвания;

- съоръжения в населени места;

- реконструкция на съществуващи съоръжения;

- всяко отделно помощно съоръжение (скелета, шпунтови огради и др.).

б/ с К = 1,20 поотделно за:

- хоризонтални (циркулярни и преходни) криви;

- при усложнено фундиране ("Беното", шлиц-стени, пилоти и др.);

- рамкови конструкции, независимо от статическата им определимост;

- съоръжение с различни отвори, за всеки допълнителен отвор;

- стоманени или стоманени-стоманобетонови (фербунд) връхни конструкции;

- стоманено долно строене;

- височина над 20 м, мерена от основата на най-ниско фундирания стълб до глава релса на пътя;

- пригаждане ново съоръжение към съществуващо;

- монтажност.

в/ с К = 1,30 поотделно за:

- косотата между оста на конструкцията и оста на опорите;

- статически неопределими опори (рамки, ребрести);

- вътрешно статически неопределими връхни конструкции (гредоскари или кутиообразни);

- съоръжения със смесено движение;

- нови технологии или конструкции;

- изготвяне на проект за изпитване на съоръжението;

- разработване на предварително напрегнати стоманобетонови конструкции.

4/ За мостове с над един коловоз или над 2 пътни ленти цените се увеличават поотделно:

а/ с К = 1.50 за втори коловоз или за трета и четвърта лента;

б/ с К = 1.40 за трети коловоз или за пета и шеста лента;

в/ с К = 1.30 за четвърти коловоз или за седма и осма лента;

г/ с К = 1.20 за пети коловоз;

д/ с К = 1.10 за шести коловоз и за всеки следващ, като коефициентът К се преумножава с коефициента по заб. 1.

- широчината на една лента е 3,5 м; броят на лентите се определя с разделяне на широчината на моста на тази широчина.

5/ За временни технологични мостове, скелета за сводови и дъгови мостове и хоризонтално преместващи се стоманени скелета, цената е като за ново съоръжение със същата дължина, определена по таблица 4 и умножена с К = 0.50.

6/ При проектиране само на долно строене или само на връхна конструкция цената се умножава с К = 0.50.

7/ При паспортизация на съществуващи съоръжения, цените се умножават с К = 0.10.

8/ Водостоците с отвор 2,1 до 5 м се ценообразуват за отвор 5 м по табл. 4.

9/ ССПУ за проектиране на акведукти се умножава с К = 2.

10/ Цените са само за "Работен проект" /"Технически"/.

За "Идеен проект" се заплаща допълнително до 50% от изчисленото по методиката, а за ПП - до 20%.


РАЗДЕЛ ІІ. ЖЕЛЕЗОПЪТНИ И ПЪТНИ ТУНЕЛИ

1. ССПУ за проучване и проектиране на железопътни и пътни тунели се определя по таблица 5.


Таблица 5

Застроена площ на тунела в квадратни метри Цена в лева за един обект Застроена площ на тунела в квадратни метри Цена в лева за 1 обект
500 3 700 5 000 9 420
1 000 4 780 10 000 12 800
2 000 6 780 20 000 20 440
       

Забележки:

1/ Застроената площ на тунела се определя като произведение от дължината на тръбата и светлата широчина между стените, мерена в най-широката част на профила.

2/ В цената са включени разходите за подготовка и ликвидация на обектите.

3/ При наличието на фактори, усложняващи проучването и проектирането, цените по таблицата се увеличават, както следва:

а/ при заложение на тунела или част от него в слаби деални породи или в земни почви с якостен коефициент по Протодяконов по-малък или равен на 3 с

К = 1,15;

б/ при миньорско сечение от 98 до 120 м2 с К = 1,15;

в/ при миньорско сечение над 120 м2 с К = 1,30;

г/ при разположение на тунела в хоризонтална (циркулярна или преходна) крива с К = 1,20;

д/ при максимално покритие по-малко от удвоената светла широчина на тунела с К = 1,15;

е/ при различни видове укрепвания за втори и за всеки следващ вид с по К = 1.25;

ж/ при тунели в населени места с К = 1,10;

з/ при сглобяеми тунелни облицовки с К = 1,15:

и/ при предварително напрегната тунелна облицовка с К = 1,20;

к/ при реконструкция свързана с увеличаване на светлото сечение (П -застроена площ след реконструкцията) с К = 1,15;

л/ при тунели с принудителна (изкуствена) вентилация с К = 1,10;

м/ за изготвяне на проект и ПСД за инжектиране на съществуващ тунел, цените по таблица 5 се умножават с К = 0,20.

4/ При наличието на фактори, улесняващи проучването и проектирането, цените определени по таблица 5, се намаляват, както следва:

а/ при заложение на тунели изцяло в здрави скални породи с якостен коефициент по Протодяконов по-голям от 8 с К = 0,85;

б/ при две тунелни тръби (П - обща застроена площ на двете тръби) с К = 0,90.

5. В цените, определени по таблицата не са включени цените за изготвяне на проекти за:

а/ всички помощни съоръжения - предпортални скелета, помощни странични галерии и вертикални шахти и други;

6/ допълнителни експлоатационни инсталации и уредби: вентилационни шахти, галерии и инсталации, осветителни инсталации, разменни гари и тунели, складове и други;

в/ приобектни полигони, временни пътища, строителни площадки.


РАЗДЕЛ III. ПЕШЕХОДНИ И КОМУНИКАЦИОННИ ПОДЛЕЗИ

1. ССПУ за проучване в проектиране на пешеходни и комуникационни подлези се определят по таблица 6.


Таблица 6

Цени в лева за 1 м2

Застроена площ на съоръжението в квадратни метри Статически определими конструкции Статически неопределими конструкции
100 22 37
120 21 34
150 19 30
200 16 27
250 15 24
300 13 21
400 12 18
500 10 16
     

Забележки:

1/ Застроената площ на съоръжението се изчислява за светлата ширина между крайните стени на конструкцията и общата дължина, като се включва и квадратурата на стълбищата.

2/ При наличие на фактори, усложняващи проучването и проектирането, цените се увеличават:

а/ за наличие на подпочвени води с К = 1.10;

б/ за повече от два входа за всеки допълнителен с К = 1.10;

в/ за повече от един отвор на конструкцията с К = 1.10;

г/ при проектиране на стоманобетонови предварително напрегнати не номенклатурни конструкции с К = 1,40;

д/ при различно натоварване (жп и автомобилен транспорт или други специални натоварвания) на елементите на подлеза с К = 1,30.


РАЗДЕЛ IV. ПОДПОРНИ И ОБЛИЦОВЪЧНИ СТЕНИ, ВОДОСТОЦИ И ДРУГИ. СЪОРЪЖЕНИЯ ЗА ЛИНЕЙНИ ОБЕКТИ

1. ССПУ за проучване и проектиране се определят по формулата

Ц = 120 + 1,7П (лева) /ламела/ сечение, където:

П в м2 е площта, ограничена от най-долния ръб на фундамента и короната на стената, за едно сечение, /ламела/ от стената с дължина до 12 м.

Забележка:

1/ Цените се увеличават:

а/ при сложно фундиране (във вода, пилоти и други) с К = 1,20;

б/ при проектиране на индивидуални сглобяеми стени от два елемента (основна плоча и челна стена) с К = 1,10;

в/ при натоварване на стената от подвижен товар К = 1,20, стоманобетонови ъглови К = 1,15;

г/ при изготвяне на проект за стълбища към стената - по 100 лева на 1 брой стълбище, стоманобетонови решетъчни К = 1,5;

д/ при натоварване на стената с подвижен товар К = 1,20;

е/ при изготвяне на проект за стълбище към стената - 200 лв./бр.;

ж/ при стена с отвори 100 лв./бр. на отвор допълнително.

Коефициентите по забележката се преумножават един на друг.

2. Проучването и проектирането на железопътни и пътни водостоци с отвор до 2 м и удължаване на съществуващи такива, прелези, почиствателни ями, дълбоки канали и други подобни се заплаща по 300 лв./брой.

3. Проучването и проектирането на основи на кантари се заплаща по 400 лв./брой.

4. Цените за укрепване на скални откоси с анкери, стоманена мрежа, шприцбетон и за АРМИРАН НАСИП се определят по формулата:

Ц = 700 + 1,25.П,

където:

П - укрепена повърхност в м2

ПРИ КОНСТРУКЦИИ ОТ АРМОПОЧВА ЦЕНИТЕ ПО ФОРМУЛАТА СЕ УМНОЖАВАТ С К = 2.

5. В цените за опазване на природната среда (заздравяване на слаби места) в района на транспортни обекти са включени и разходите за проучвателни и измервателни работи.

6. В зависимост от конфигурацията на терена и вида на заздравителните мероприятия слабите места се категоризират на:


а/ I категория;

- местност равнинна, залесена, незаблатена;

- местност хълмиста, с редки долове и оврази, незалесена, с напречен наклон до 10%;

- укрепване посредством планировка, откосиране, повърхностно отводняване, залесяване, дренажи, дренажни ребра и сводове;

б/ II категория:

- местност равнинна, слабо заблатена;

- местност хълмиста, с долове и оврази, рядко залесена, с наклон на терена до 15%;

- укрепване посредством планировка, откосиране, повърхностно отводняване и залесяване, брегоукрепителни мероприятия с частична корекция на дерета и реки;

в/ III категория:

- местност равнинна, заблатена или гъсто застроена;

- местност, хълмиста с долове и оврази, гъсто залесена или застроена;

- местност планинска с долове и стръмни склонове с напречен наклон над 15%;

- укрепване посредством планировка, откосиране, повърхностно отводняване, залесяване, облицовъчни, подпорни или джоб-стени и скални или земни контрафорси. Комбинации от планировка, дренажи с брегоукрепителни мероприятия или с подпиращи мероприятия се причисляват към III категория.

Нови укрепителни мероприятия, неупоменати по-горе, в комбинация с планировка, откосирване, повърхностно отводняване и залесяване, се причисляват към III категория.

7. ССПУ за проучване и проектиране на заздравяване на слаби места в целия обследван район се определят по таблица 7.


Таблица 7

Цена в лв./дка

Наименование на видовете работи Цена в лв./дка
  I II III
Идеен проект 350 470 570
Работен проект 390 510 600
Общо: 740 980 1170
       

Забележки:

1/ Когато между проучването във фаза идеен проект и работен проект е изминала повече от една година и са настъпили изменения в конфигурацията на терена, се правят нови топографогеодезически работи, които се заплащат по съответния сборник и се отчитат наново към фаза "работен проект".

2/ При заздравяване на слаби места по брегове на реки, езера или морета цената се умножава с К = 1,20, а измервателните работи във водата се отчитат от съответната част на сборника.


ЧАСТ III. ЕЛЕКТРИФИКЦИЯ И АВТОМАТИКА НА ТРАНСПОРТА


РАЗДЕЛ I. ЕЛЕКТРИФИКАЦИЯ НА ЖП ЛИНИИ

1. ССПУ за проучване и проектиране за електрификация на жп линии се определят по формулите: дитезапроучванеипроектираненаел.

Ц = 540 х Д - за еднопътни жп линии (1);

Ц = 830 х Д - за двупътни жп линии (2);

Д - дължината на жп линията в км.

2. В ССПУ не са включени разходи за проучване и проектиране на ел. монтажни работи на тягови подстанции, тягови и електрически изчисления, ел. монтажни работи на контактна мрежа, включително стълбове и фундаменти и тягови подстанции, секционни постове, преустройство на пресичания на електропровода до 20 кV, включително и осветление на кантони от контактната мрежа. Те се договарят и заплащат отделно.

3. За проектиране само на контактната мрежа цената, изчислена по формула (1) за дължината на новопроектираните коловози се умножава с К = 0,6.

4. Преустройство на контактна мрежа под и над изкуствени съоръжения се заплаща по неизменна цена в размер на 1000 лв.


РАЗДЕЛ II. УСТРОЙСТВА ЗА АВТОМАТИКА И ТЕЛЕМЕХАНИКА НА ЖЕЛЕЗОПЪТНИ ГАРИ И ОТКРИТ ПЪТ

1. ССПУ за проучване и проектиране на устройства за автоматика и телемеханика на железопътни гари се определят по формулата:

Ц = /А + пВ/.К,

където:

п - брой на централизирани стрелки, вагоноизхвъргачки и сигнали (като английски и двойни стрелки се броят двойно);

К - брой текущи пътища, излизащи от гарата;

К = 1 - два броя текущи пътища, излизащи от гарата;

К = 1,10 - три броя текущи пътища, излизащи от гарата; К = 1,15 - над три броя текущи пътища, излизащи от гарата;

А и Б - константи, определящи се според вида на централизацията по следната таблица 8:


Таблица 8

Вид на устройството А /лева/ Б /лева/
1 Релейни уредби за ключова зависимост или релейни устройства за ел. бариери 580 26
2 Ел.механични централизации 670 30
3 Маршрутно-релейни централизации МН-68/У/ 2 600 140
4 Автоматично релейно устройство АПУ-ДЦГ 2 400 138
5 Релейна централизация на стрелка - блок пост 2 400 138
6 Mаршрутно-релейни централизации МН-70, МРЦ-VVSSB (ГДР) или МРЦ - съветска блочна 2 800 160
       

Забележки:

1/ За проектиране на всички видове МРV на гари с над 50 броя стрелки (сигнали) цените по таблица 8 се умножават с К = 1,05.

2. ССПУ за проучване и проектиране на системи за автоматично управление на движението на влаковете в междугарията се определят по формулата:

Ц = П.210.

където:

П - брой или дължина в км на съответните обекти по таблица 9.

Таблица 9

Вид на системата Значение за П
1 Автоматична блокировка – еднопътен участък - Дължина на участъка в км между ос приемно здание на две съседни гари
2 Диспечерска централизация - Общ брой на центр.стрелки
3 Автоматична тунелна сигнализация – брой тунели Брой тунели
     

Забележки:

1/ При автоматична блокировка за двупътен участък цената се умножава с К = 1,45.

2/ При преустройство на МРЦ във връзка с допълнителни изисквания и усъвършенствания, независещи от диспечерската централизация (ДЦ), както и при проектиране на нови МРЦ, цената се определя отделно и не се включва в тази за ДЦ.

3/ Цената за диспечерски контрол се определя, като общият брой на контролираните обекти се умножи по 5,00 лева (цена за един обект).

4/ Цената за автоматична локомотивна сигнализация - точков тип се определя като общият брой на информационните точки оборудвани с индуктори се умножи по 5,00 лева (цена за една информационна точка).

3. ССПУ за проучване и проектиране на автоматични прелезни устройства в междугарие се определя по таблица 10.


Таблица 10

Вид прелезно устройство лв./бр.
1 Тип ДЦ 1 – в междугарие без обвръзка 244
2 Тип ДЦ 2 – в междугарие без обвръзка 305
3 Тип ДЦ 3 – в междугарие без обвръзка 376
4 Тип ДЦ 1 – в междугарие в обвръзка с гарова централа 500
5 Тип ДЦ 2 570
6 Тип ДЦ 3 610
7 Механична бариера (ръчна) 207
     

ССПУ за проучване и проектиране за защита на устройствата по автоматика и телемеханика от влиянието на тяговия ток се определя по формулата.

Ц = 60 П,

където:

П - брой на защитаваните обекти.

6. ССПУ за проучване и проектиране на отопление на стрелки се определя по формулата

Ц = 60п, където: п - брой на отопляваните стрелки.

7. ССПУ за проучване и проектиране на изолирани участъци се определя по формулата:

Ц - 214 + 4,3п, където: п - брой на изолираните джонтове.

ОБЩА ЗАБЕЛЕЖКА към раздел II:

За проектирането на преустройства или разширения на устройства по автоматика и телемеханика се заплаща само за новопроектираните (цялостно проектирани) видове и брой работи и съоръжения, като цените се умножават с К = 1,20.


ЧАСТ IV. ВОДЕН ТРАНСПОРТ. ВЪ3ДУШЕН И ВЪЖЕН ТРАНСПОРТ


РАЗДЕЛ I. ВОДЕН ТРАНСПОРТ

1. Пристанищата са сложни комплекси, съдържащи: пристанищни територии, пристанищни съоръжения, коловози, гари, железопътни и пътни подхода, морски и речни плавателни и подходни канали, подкранови пътища, механизация, специални транспортни системи, водоснабдяване, отводняване, топлофикация, електроснабдяване, телефонизация, озвучаване, осветление, складови стопанства, магазин (закрити складове), административни, жилищни и други сгради, навигация и навигационни съоръжения, открити складове с вертикална планировка цялостни градоустройствени планове, генерални транспортни планове и др. Общата ССПУ се определя като сума от ССПУ за проучване и проектиране на отделните подобекти.

2. По нормативите, отразени в настоящия раздел, се определят ССПУ за:

а/ морски и речни съоръжения и пристанища - масивен и насипен тип;

б/ стоманобетонови и стоманени конструкции за морски и речни съоръжения, пристанища, кейови стени и др.

3. Пристанищните съоръжения от масивни блокове и насипен тип като вълноломи, кейови стени, пристани, пристанищни диги, буни, облицовки, брегоукрепване и други според височината им от основата се категоризират, както следва:

I категория - с височина до 5 метра; II категория - с височина от 5 до 10 метра; III категория - с височина над 10 метра.

4. ССПУ за проучване и проектиране на пристанищни съоръжения от масивни блокове и насипен тип се определят по таблица 13.


Таблица 13

Цена в лева/линеен метър

Дължина на съоръженията в метри Цена - лева
  Категория
  І ІІ ІІІ
До 10 22 29 36
30 21 28 35
50 21 28 35
75 21 28 35
100 21 28 35
150 20 27 34
200 20 26 32
300 19 25 31
400 19 25 31
500 18 24 30
Над 500 17 24 29
       

5. Стоманобетоновите и стоманените пристанищни съоръжения като вълноломи, кейови стени, пирсове, пристани естакади, мостици, буни, хелинки, стапели, докови камери и други според височината им от основата се категоризират, както следва:

I категория - с височина до 5 метра; II категория - с височина от 5 до 10 метра; III категория - с височина над 10 метра, а също всички съоръжения на корабостроителната и кораборемонтната промишленост.

8. ССПУ за проучване и проектиране на стоманобетонови пристанищни съоръжения и стоманени конструкции за кейови стени и други се определят по таблица 14.В цените са включени само обичайните оразмерителни изчисления.


Таблица 14

Цена в лева/линеен метър

Застроени площи в квадратни метри Цена
  Категория
  І ІІ ІІІ
до 50 1 000 1 100 1 230
100 1 700 1 800 1 900
200 2 000 2 100 2 200
500 2 900 3 000 3 300
1 000 3 900 4 000 4 300
5 000 11 200 11 800 13 100
10 000 21 400 22 500 29 200
20 000 39 300 41 560 55 100
       

Забележки към таблици 13 и 14

1/ При проектиране на оградни съоръжения - вълноломи, молове и буни, без допускане на преливане, цените по таблицата се умножават с К = 1,15.

2/ При проектиране на стоманобетонови пристанищни съоръжения от неноменклатурни кесони (с дъно или без дъно) или от сглобяеми елементи цените се умножават с К = 1,50.

3/ При проектиране на пристанищни съоръжения върху слаби тинести почви цените се умножават с К = 1,70.

4/ При пилотно Фундиране цените се умножават както следва:

а/ със забивни пилоти с К = 1,10

б/ с изливни пилоти или шлиц стени до 20 м с К = 1,20

в/ с изливни пилоти или шлиц-стени над 20 м с К = 1,30.

5/ При проектиране на предварително напрегнати стоманобетонови неноменклатурни елементи, цените се умножават с К = 1,40.

6/ При проектиране на подобекти и конструкции с нетипизирани метални конструкции, цените се умножават:

а/ при частично изпълнените на конструкцията от метал с К = 1,20;

б/ при цялостно изпълнение на конструкцията от метал с К = 1,35;

За изработване на КМД - чертежи за метални конструкции се заплаща допълнително.

7/ За проектиране на драгажни работи за пристанищни акватории, кейови стени, буни, пристани и др. се заплаща по неизменими цени както следва:

а/ при драгаж до 100 000 м3 - 1460 лева

б/ за всеки следващи 100 000 м3 - по 350 лева

8/ Цените за проектиране на насипни равнища за пристанищни територии се определят по таблица 14 - I категория, като се умножават с К = 0.25.

9/ Цените за проектиране на стоманобетонови настилки за пристанищни територии и складови площи се определят по таблица 14 - III категория, като се умножават с К = 0.30.

10/ ССПУ за проектиране на отделно стоящи пристанищни и помпени съоръжения вкл. пали, дюкдалби, мъртви котви, самостоятелни пилотни фундаменти и фундаменти на отделно стоящи машини се определя по таблица 14 - III кат. при 100 квадратни метри за всяка пала /фундамент/, коригирани с К = 2. При динамично натоварване от товара или машината и съоръженията с К = 3. При площ над 100м2 цената се екстраполира за м2.

11/ Разходите за проектиране на подкранов път, конструктивно свързан с кейовата стена, НЕ са включени в цените определени по таблиците. Те се определят като тези за жп линия в открит път с К = 2.

12/ Цените за проектиране на подкранов път, конструктивно несвързан с кейовата стена (като самостоятелно съоръжение), който лежи върху носеща конструкция на еластична основа, пилоти, стоманобетонова или стоманена конструкция, се определят по таблица 14 и се прилагат забележки 1, 2, 3, 4, 5 и 6.

Цените за проектиране на подкранов път върху траверси се определят като тези за проектиране на жп линии.

13/ Цените за архитектурно оформление на пристанищното съоръжение се заплащат отделно в размер на 10% от цените определени по таблиците.

14/ Цените за проектиране на диги за депа при драгиране се определят по таблица 13, като се умножават с К = 0,85. Разходите за проектиране корекции на реки и дерета, съоръжения, тръбопроводи и др. се заплащат отделно.

15/ При реконструкции и аварийно възстановяване на съществуващи пристанищни съоръжения и райони, ССПУ за проектиране на всички части и обекти, засегнати от реконструкцията, се умножават с К = 1,20, но само за частта от пристанището, която се реконструира.

16/ Цените за проектиране на морски подходни и плавателни канали се определят по таблица 13, категория III и се умножават с К = 2,00.

17/ При проектиране на навигационни установки, отворни знаци и съоръжения, цените определени по таблиците се умножават с К = 1,20.

18/ Цените за проектиране на пристанищни съоръжения за нуждите на корабостроенето и кораборемонта като: кейови стени, пристани, докове, шлюзове, стапели, хелинги и др. се определят по таблица 14 - III категория, умножени с К = 3,0 без инсталациите, комуникациите, помпените станции и други, разходите за проектирането на които се заплащат отделно.

В така определените цени НЕ са включени разходите за проектиране отводняването на строителната яма, временни преградни съоръжения и др.

При определяне на ССПУ за проектиране на хелинги и стапели по таблица 14 за "застроена площ" се приема площта по цялата дължина на хоризонталната и наклонена част и в ширина между крайните греди с по 3,0 м извън тях или до границата на облицовката.

19/ Когато във връзка с пристанищните съоръжения се налага преустройство или се изграждат нови коловози, гари, жп връзки, пътни връзки, кранови пътища, механизация, водоснабдяване, отводняване, осветление, телефонизация, топлофикация, електроснабдяване, озвучаване на сгради, открити складови площи с вертикална планировка, топографски снимки на сухо или във вода и други, проектирането се заплаща отделно за всеки подобект по съответните цени.

20/ За заснемането на промери и изчертаване на хидрографски карти в реки и морета за нуждите на пристанищното строителство и брегоукрепване, цените се определят по тези отразени в Сборника от цени за топографо-геодезическите и картографски работи.

21/ Цените за проектиране на тръбопроводи (плаващи и сухоземни) за извършване на драгажни работи се определят по таблица 13 и се умножават с К = 0,30.

22/ За изготвяне на проект за механизация на съществуващи пристанищни съоръжения и кейови стени, доставка и монтаж на кранове на съществуващи и нови корабни места, пристанища и др. се заплаща по неизменна цена в размер на 5000 лв.

23/ ССПУ за проектиране на бази за ремонт и поддръжка на контейнери се определя като цена за проектиране на Завод за ремонт на пътнически вагони.

24/ Когато в един пристанищен комплекс се проектират складове или складови бази с различно предназначение или различна собственост ССПУ за всеки от тях се определя поотделно по съответните нормативи.

25/ ССПУ за изготвяне на проект за товароразтоварните работи на пристанища с производствено предназначение и технологично обследване на съществуващи пристанища се определя в зависимост от годишната производствена програма (товарооборот) на пристанището или корабните места по формулата

Ц = 20.Т.К,

където:

Т - годишна производствена програма (товарооборот в хиляда тонове годишно);

К - коефициент на сложност, както следва:

- за генерални товари К = 1,00;

- за течни товари К = 1,05;

- за насипни товари К = 1,10;

- за Ро-ро терминали и фериботни комплекси К = 1,15.

26/ ССПУ за изготвяне на проект за яхтени, туристически и други пристанища с непроизводствено предназначение се определя по формулата:

Ц = 250 лв. А.К,

където:

А - брой на плавателните съдове;

К - коефициент, отчитащ различни видове съдове по размери, водоизместване, конструкция и др. в едно пристанище и е равен на броя на разновидностите.

27/ ССПУ за комуникационни и дъждовни стоманобетонови канали се определя по табл. 14 - II категория.


РАЗДЕЛ II. ЛЕТИЩА

1. Според характера и сложността обектите на летищното строителството се подразделят на следните категории:

I категория - летища за селскостопанската авиация или самостоятелни площадки с изкуствено покритие, групови и единични стоянки за самолети, работни площадки, девиационен кръг, предхангарни площадки и други, когато проектирането им не се извършва едновременно с основния комплексен обект, а се изпълняват допълнително като разширения на съществуващи летища;

II категория - летища с изкуствени покрития I, II и III клас;

III категория - летища без изкуствено покритие на обикновена или стабилизирана почва;

IV категория - специални и извънкласови летища.

2. ССПУ за проучване и проектиране на летища в зависимост от площта, измерена по генерален план се определя по табл. 15:


Таблица 15

Цена: лв./xа

Nо по ред Площ в xа Категории
    I II III IV
1 1-10 80 90 170 120
2 10-30 70 80 150 100
3 30-100 60 70 140 90
4 над 100 55 60 130 80
           

3. ССПУ за проектиране на хеликоптерна площадка са по табл. 14 III категория. Площадки върху сгради или други съоръжения се ценообразуват отделно като мостови съоръжения.

Забележки:

1/ В цените, определи по таблица 15, са включени разходите за:

- проучване на съществуващата обстановка в района на обекта;

- изработване на генерален план;

- изследване розата на ветровете; определяне направленията и броя на пистите;

- проучване на подходите и района под въздушното пространство на летището;

- проучване в процеса на проектирането;

- оразмеряване на пистовата система: дължина на пистите, брой и разположение на рульожните пътища;

- оразмеряване на перона и стоянките: брой, разположение, полощ.

Отделно се договарят и заплащат:

- оразмеряване на основата на настилките и изкуствените покрития;

- стабилизиране на терена, отводнителни, дренажни /ВиК/ системи, Ел. системи и затревяване;

- изработване на тахиметрични снимки и площна нивелация на терена.

2/ При проектиране на летища върху гористи или заблатени терени цените, определени по таблица 1 се умножават както следва:

- при залесеност или заблатеност до 15% с К = 1,10;

- при залесеност или заблатеност над 15% с К = 1,15.

3/ При изготвяне на проекти и сметни документации за удебеляване на съществуващата настилка цената се умножава с К = 0,70.


РАЗДЕЛ III. ВЪЖЕН ТАНСПОРТ

1. По този раздел се определя ССПУ за изработване на работен проект за следните обекти на въжено-транспортното строителство:

а) пътнически ски влекове (ПСВ);

б) пътнически висящи седалкови линии (ПВСЛ);

в) пътнически висящи кабинкови линии (ПВКЛ);

г) товарни висящи въжени линии (ТВВЛ);

д) надземни въжени линии (НВЛ).

2. ССПУ се определя по формулата:

Ц = Б (13000+3600.Д/Б).К,

където: Б - брой на задвижващите станции

Д - дължина на въжената линия в км

К - коефициент за сложност на въжената линия, определен по таблица 16.


Таблица 16

Вид на въжената линия К
1 Пътнически ски влекове (ПСВ) и пътнически висящи седалкови линии (ПВСЛ) 1,00
2 Пътнически висящи кабинкови линии (ПВКЛ), седалкови линии с откачащи се седалки; товарни висящи въжени линии (ТВВЛ); надземни въжени линии (НВЛ) 1,20
3 Товарни висящи въжени линии с повече от две линейни станции на един задвижван участък 1,40

Забележки:

1/ За товарни висящи въжени линии с дължина до 1 км цената се определя като за товарна въжена линия с дължина 1 км.

2/ При две успоредни въжени линии на о6щи стълбове цената определя както за една въжена линия и се умножава с К = 1,20.

3/ При руднични подземни въжени линии цените се умножават с К = 1,15

4/ В цените са включени разходи за следните видове работи:

а/ проект на надлъжен профил;

б/ проект за задвижващите, спъващите, обходните, междинните, линейните, товарните и разтоварните станции;

в/ проект за организация и изпълнение на строителството /ПОИС/ с мрежови или линеен график;

г/ проект за безопасност и хигиена на труда, пожарна безопасност и охрана /БХТ и ПБ/;

д/ технико-икономически проучвания.

5/ В ССПУ за проучване и проектиране на въжени транспортни линии не са включени разходите за:

а/ топографогеодезически работи, в това число: трасиране на въжените линии и отлагане на място на стълбовете и станциите;

б/ инженерно-геоложки, хидрогеоложки и хидроложки проучвания;

в/ външно водоснабдяване, канализация, отопление, силнотоково слаботоково захранване, включително трафопостове;

г/ предпазни съоръжения под или над въжената линия;

д/ пътни връзки, монтажни и експлоатационни пътища;

е/ преустройство и изместване на комуникации, пресичали трасето на въжената линия, включително корекции на реки и дерета;

ж/ проект за възстановяване на природната среда, включително озеленяване;

з/ архитектурно-строителни и инсталационни проекти за сгради на станциите, както и на сгради с друго предназначение /скиорни, бюфети, работилници, гаражи и други/;

и/ машинно-конструктивни чертежи;

й/ паспорт и инструкции за монтаж и експлоатация, изискване от Наредба № 24 за безопасна експлоатация на въжени линии.

6/ За фаза "Идеен проект" се заплащат до 50% допълнително, а за ПП - до 20% допълнително от изчисленото по методиката.


РАЗДЕЛ IV. ЕЛЕКТРИФИЦИРАН ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ ТРАМВАЙНИ ЛИНИИ

1. ССПУ за проучване и проектиране на трамваен релсов път се определя по формулата:

Ц = 1200 х Д,

където:

Д - дължина на участъка в километри.

Забележки:

1/ Цената се отнася за двойни трамвайни линии на обособени трасета в прави участъци или криви с радиус над 100 метра.

2/ В цените, определени по горната формула, са включени разходите за проучване и проектиране на релсовия път, настилките и долното строене в обхвата на обособеното платно, отводнителни оттоци и заустването им в отвеждащата канализация, измервателните работи във връзка с проектирането на трамвайните линии.

3/ В цените, определени по горната формула, не са включени разходите за специалните части към релсовия път, контактни мрежи и ТИС, канализационни и водопроводни инсталации, специални геодезически работи, инженерно-геоложки проучвания, изкуствени съоръжения, водостоци, надлези, подлези и други, изместване на кабели ВН, НН и др. подобни. Те се заплащат по съответните нормативи.

4/ При проектиране на трамвайни линии в сложни участъци (пресичане па съществуващи трамвайни и жп линии, криви с радиуси под 100 метра, тунелно преминаване и други подобни), цените се умножават с К = 1,15.

5/ При проектиране на единична трамвайна линия цената се умножава с К = 0,70.

6/ При проектиране на трамвайни линии, които не са отделени от уличните платна с видими бордюри, цената се умножава с К = 0,70.

7/ При реконструкции на съществуващи трамвайни линии цената се умножава с К = 1,30.


ЧАСТ V. ПРОУЧВАТЕЛНИ РАБОТИ И ПРОЕКТИ ЗА ВРЕМЕННО СТРОИТЕЛСТВО


1. ССПУ за проучване и проектиране на проекти със сметни документации за строителни площадки за разполагане на сградите и съоръженията за временно строителство при изпълнение на пътни съоръжения като мостове, виадукти, надлези, подлези, тунели и други се определя по таблица 55.


Таблица 55

Мощност на обекта (пътното съоръжение) в квадратни метри застроена площ Цени - лева
До 100 140
500 210
1000 280
5000 420
10 000 630
20 000 735
   

Забележка:

1/ Проектите за външното водоснабдяване и електрозахранването, както и тези за служебните пътища, свързващи строителната площадка с държавната пътна мрежа и кариерите — източници на материали, се заплащат отделно.

2. Цените за проучване и проектиране на проект за площадки и временни пътища за осъществяване на монтажа на готови елементи (главни греди и други бетонни елементи) с автокранове, мобилкранове и други при изпълнение на пътни съоръжения (мостове, подлези, надлези, виадукти и други) БЕЗ свързването им със строителната площадка за съоръжението, коригиране на речното корито при мостове, проектиране на временни съоръжения и други се определят по следната таблица 56.


Таблица 56

Мощност на обекта (пътното съоръжение) в квадратни метри застроена площ Цени - лева
До 100 90
500 130
1000 175
5000 280
10 000 420
20 000 500
   

Забележка:

1/ Проектите за временни мостове и водостоци се заплащат отделно.

3. Цените за проучване и проектиране на работни проекти със сметни документации за монтаж на готови елементи с фирмата "Сичет" при изпълнение на пътни мостове, надлези, подлези и виадукти с всякакви отвори включително площадки за складиране на готови елементи и за монтажи на фирмата "Сичет" се определят по следната таблица 57.


Таблица 57

Мощност на обекта (пътното съоръжение) в квадратни метри застроена площ Цени - лева
До 100 175
500 250
1000 350
5000 700
10 000 840
20 000 1050
   


ЧАСТ VІ. ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ – ТРАНСПОРТНО СТРОИТЕЛСТВО

(Нова - ДВ, бр. 58 от 2013 г., в сила от 02.07.2013 г.)


Себестойността на проектантските услуги по интердисциплинарната част "Пожарна безопасност" се определя по вложени човекочасове с регламентирани часови ставки съгласно глава 4 от Методиката за определяне размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги в устройственото планиране и инвестиционното проектиране.


ТРАНСПОРТНО СТРОИТЕЛСТВО - ИНФОРМАЦИОННО ПРИЛОЖЕНИЕ


А. Норми за времетраене на проектирането на жп лении и пътища (звено 2 - 4 лица)


Таблица 1

Наименование на обектите Дължина /км/ Времетраене /месеци/ Категория на терена по методика
    I II III
1 2 3 4 5
Нови единични жп линии и жп клонове. Нови пътища и улици До 5 8 10 12
  До 10 12 15 18
  До 20 14 17 21
  До 50 16 19 23
  До 80 20 25 30
         

Таблица 2

Наименование на обектите Дължина /км/ Времетраене /месеци/ Категория на терена по методика
    I II III
1 2 3 4 5
Нови двойни жп линии и удвояване на съществуващи жп линии, два нови До 5 10 12 14
коловоза. Нови автомагистрали, трасета на До 10 15 18 21
ГЛТ и градски магистрали До 20 17 20 24
  До 50 20 24 28
  До 80 25 30 35
         

Таблица 3

Наименование на обектите Дължина /км/ Времетраене /месеци/ Категория на терена по методика
    I II III
1 2 3 4 5
Удвояване на жп линии - един нов коловоз и реконструкция на съществуващ коловоз по едно и също трасе. До 5 9 11 13
Уширяване на пътища и улици, вкл. реконструкция за допълнителни ленти и кръстовища До 10 13 16 20
  До 20 16 19 23
  До 50 18 22 26
  До 80 22 27 33
         

Таблица 4

Наименование на обектите Дължина /км/ Времетраене /месеци/ Категория на терена по методика
    I II III
1 2 3 4 5
Удв. на жп линии - само един нов коловоз с използването на съществуващото трасе. До 5 8 10 12
Реконструкция на пътища и улици вкл. кръстовища До 10 12 14 16
  До 20 15 17 20
  До 50 18 22 26
  До 80 22 27 33
         

Таблица 5

Наименование на обектите Дължина /км/ Времетраене /месеци/ Категория на терена по методика
    I II III
1 2 3 4 5
Реконструкция на съществуващи жп линии и рехабилитация на пътища До 5 2 3 4
  До 10 3 5 6
  До 20 4 5 7
  До 50 6 8 10
  До 80 8 10 12
         

Таблица 6

Наименование на обектите Дължина /км/ Времетраене /месеци/ Категория на терена по методика
    I II III
1 2 3 4 5
Обследване (паспортизация) на съществуващи жп линии и пътища, работен проект за пътни кръстовища. До 5 1 105 2
Кръстовищата са по ред 1 До 10 1,5 2 3
  До 20 108 2,5 3,5
  До 50 2 3 4
  До 80 205 4 5
         

Б. Норми за времетраене на проектирането на ж.п. гарите


Таблица 7

Наименование на обектите Времетраене /месеци/ Категория на терена по методика
  I II III
1 2 3 4
1. Гара до 4 коловоза самостоятелно заложена за проектиране и пътни възли на 2 нива 6 7 8
2. Гара от 5 до 10 коловоза вкл. 12 14 15
3. Гара над 10 коловоза 16 18 20
4. Разпределителна гара до 16 разпр. коловоза вкл. 22 26 30
5. Товарна гара-коловозно развитие и разтоварища 12 14 16
6. Контейнерна площадка 16 18 20
       

Забележки: 1. За техническа гара времетраенето за проектиране е както при товарните гари.

2. За разпределителни гари над 16 коловоза времето за проектиране се увеличава с 50%.

3. При преустройство и разширение на съществуващи гари нормативът се определя въз основа на общия брой коловози на гарата -съществуващи плюс новите.


В. Норми за времетраене на проектирането на пътни и жп съоръжения, пътни и ж.п. мостове, надлези, подлези и др.


Таблица 8

Дължина от край крило (л.м.) Времетраене /месеци/ Категория на терена по методика
  I временни II стат. Опр. III стат. Опр.
1 2 3 4
До 5 и по-малко - 3 4
До 15 - 5 6
До 20 - 6 7
До 30 - 7 8
До 50 - 8 9
До 100 - 9 10
Над 100 - 10 11
       

Забележки:

1. При проектиране на съоръжения при утежнени условия - край жп.линии в експлоатация, язовири и пътища: при косота на съоръженията под 70 гради, при усложнено фундиране, при височина на съоръжението над 10 м времетраенето за проектиране се увеличава с 15 на сто за всеки отделен случай.

2. При проектиране на стоманени или предварително напрегнати мостове, при съоръжения под повече от 1 коловоз или 2 пътни ленти времетраенето на проектиране се увеличава с 30 на сто.

Г. Норми за времетраене на проектирането на подпорни и облицовъчни стени. Тунели


Таблица 9

Височина на стените в м и дължина до 20 м Времетраене /месеци/
  Категория по методиката
  I бетон II стоманобетон
До 2 1 2
2,01 до 6,00 3 4
6,01 до 10,00 4 5
Над 10,00 5 6
     

Забележки:

1. При подпорна стена, по дълга от 20 м, времетраенето за проектиране се увеличава с 10% за всеки 20 м.

2. За сложно фундиране /във вода, пилоти и други времетраенето за проектиране се увеличава с 10%.

3. При сглобяеми стени времетраенето се увеличава с 10%.


Таблица 10

Дължина на тунела (л.м.) Времетраене /месеци/
До 100 7
До 200 10
До 500 11
До 1000 16
До 2000 19
До 5000 22
   

Забележки: 1. За тунели в терен II категория времетраенето на проектиране се увеличава с 10%, за III - с 30%.

2. За нов двупътен или за реконструкция на стар еднопътен и двупътен тунел времетраенето за проектиране се увеличава с 30%, а за реконструкция на стари еднопътни тунели по нов габарит - с 15%.


Д. Норми за времетраене на проектирането на пешеходни и комуникационни подлези


Таблица 11

Площ на съоръжението (кв.м.) Времетраене на проектирането /месеци/
  Категория по методиката
До 100 I стат.опр. II стат. неопр.
До 150 5 7
До 300 6 8
До 500 7 9
  8 10
     

Забележка: При проектиране на пешеходни и комуникационни подлези, при които са необходими проекти за допълнителни съоръжения и мероприятия за строителството им, времетраенето се увеличава с 20%.


Е. Норми за времетраене на проектирането за заздравяване на слаби места по жп линии, пътища и населени места


Таблица 12

Площ (ха) Времетраене /месеци/
  Категория по методиката
  І ІІ ІІІ ІV
До 5 4 6 9 12
До 10 6 9 14 16
До 20 8 12 18 21
         

Ж. Норми за времетраенето на проектирането за обекти по сигнализация, централизация и блокировка (СЦБ)


Таблица 13

Стойност на обекта (хил лв.) Времетраене /месеци/
  Наименование на обектите
  прел. устр. ел. мех. центр., рел. у-ва с кл.зависимост релейни уредби МРЦ автоблокировка, авт. тунел сигн., рел. центр. дисп. център
До 150 3 8 10
До 500 - 10 12
До 1500 - 12 14
До 3000 - 14 16
До 5000 - 16 18
Над 5000 - - 20
       

З. Норми за времетраене на проектирането по електрифициране на жп линии


Таблица 14

Дължина на жп линия (км) Времетраене (месеци)
До 25 еднопътна 5
двупътна 6
До 50 еднопътна 11
двупътна 14
До 100 еднопътна 15
двупътна 18
   

Забележка: При проектиране на тролейбусни линии времетраенето се увеличава с К = 1,10.


И. Норми за времетраене на екипировъчни пунктове


Таблица 15

Стойност на обекта (хил. лв.) Брой на обслужванията (денонощия) Времетраене (месеци)
1. Открити екипировъчни пунктове от 50 до 100 4
2. Закрити екипировъчни пунктове от 50 до 100 6
     

К. Норми за времетраене на проектирането на вагоноремонтни депа


Таблица 16

Наименование на обектите Брой годишни ремонти Времетраене (месеци)
1. Депа за товарни вагони до 150 4
2. Депа за товарни вагони ,, 300 10
3. Депа за пътнически вагони ,, 100 12
     

Л. Норми за времетраене на проектирането на локомотивни депа

Таблица 17

Наименование на обектите Брой обслужвания месечно Времетраене (месеци)
1. Локомотивни депа до малък периодичен ремонт до 50 7
2. Локомотивни депа до голям периодичен ремонт ,, 2 10
3. Локомотивни депа до подемен ремонт ,, 2 14
     

М. Норми за времетраене на проектирането на вагоноремонтни пунктове


Таблица 18

Наименование на обектите Денонощен вагонооборот Времетраене (месеци)
1. Открити пунктове за безотцепъчен ремонт до 5000 3
2. Открити пунктове за отцепъчен ремонт д ,, 3000 5
     

Н. Норми за времетраене на проектирането за станции за почистване на вагони и пропаръчни станции


Таблица 19

Наименование на обектите Брой годишни обслужвания Времетраене (месеци)
1. Станции за почистване на пътнически вагони до 100 000 6
2. Станции за почистване на товарни вагони до 40 000 8
3. Пропаръчни станции до 15 000 9
     

О. Норми за времетраене на проектирането на вагоноремонтни заводи


Таблица 20

Наименование на обектите Брой годишни ремонти Времетраене (месеци)
1. Заводи за ремонт на двуосни товарни вагони и контейнери до 6000 14
2. Заводи за ремонт на четириосни товарни вагони и триосни пътнически вагони до 6000 16
3. Заводи за ремонт на четириосни пътнически вагони до 1500 18
     

П. Норми за времетраене на проектирането на заводи за ремонт на дизелови и електрически локомотиви и секции


Таблица 21

Наименование на обектите Брой годишни ремонти Времетраене (месеци)
Заводи за ремонт на дизелови и електрически локомотиви и секции до 3000 18
     

Р. Норми за времетраене на проектирането на товарни автомобилни станции


Таблица 22

Наименование на обектите Мощност Времетраене (месеци)
Товарни автомобилни станции (ТАС) квадратура на покрития склад до 1000 м2 3
     

С. Норми за времетраене на проектирането на гаражни площадки


Таблица 23

Наименование на обектите Приравнен брой автомобили Времетраене (месеци)
1. Гаражни площадки до 250 4
2. Гаражни площадки до 500 6
3. Гаражни площадки до 1000 8
     

Т. Норми за времетраене на проектирането на автобази, Бази за обслужване и съхранение на автомобили (БОСА) и Централизиран автомобилен сервиз (ЦАС)


Таблица 24

Наименование на обектите Приравнен брой автомобили Времетраене (месеци)
1. Автобази, Бази за обслужване и съхранение на автомобили (БОСА) и Централизиран автомобилен сервиз (ЦАС) до 400 6
2.Автобази, Бази за обслужване и съхранение на автомобили (БОСА) и Централизиран автомобилен сервиз (ЦАС) до 1000 10
3. Автобази, БОСА и ЦАС до 2000 14
     

У. Норми за времетраене на проектирането на авторемонтни заводи


Таблица 25

Наименование на обектите Брой ремонтирани автомобили годишно Времетраене (месеци)
1. Авторемонтни заводи (АРЗ) до 2500 11
2. Авторемонтни заводи (АРЗ) до 10000 19
     

Ф. Норми за времетраене на проектирането на пристанищни съоръжения от масивни блокове и насипен тип


Таблица 26

Дължина на съоръженията (м) Времетраене /месеци/
  Категория съгласно методиката
  І ІІ ІІІ
До 150 4 5 6
До 300 8 9 10
До 500 10 11 13
Над 500 12 14 17
       

Х. Норми за времетраене на проектирането на стоманобетонови пристанищни съоръжения и стоманени конструкции на кейови стени и др.


Таблица 27

Застроени площи (м2) Времетраене /месеци/
  Категория съгласно методиката
  І ІІ ІІІ
До 200 5 6 7
До 500 8 10 12
До 1 000 10 11 13
До 5 000 12 13 15
До 10 000 14 15 17
До 20 000 16 18 21
       

Забележка към таблици 26 и 27: При проектиране на пристанищни комплекси табличното времетраене се увеличава с коефициент К = 1,5.


Приложение № 3


(Изм. - ДВ, бр. 58 от 2013 г., в сила от 02.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2017 г.)


СЕБЕСТОЙНОСТ НА ПРОЕКТАНТСКИТЕ УСЛУГИ ПО ЧАСТИ:

"ХИДРОТЕХНИЧЕСКА", "ХИДРОМЕЛИОРАТИВНА", "ВОДОСНАБДЯВАНЕ, КАНАЛИЗАЦИЯ И ПРЕЧИСТВАНЕ НА ВОДИТЕ" И ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА ЧАСТ "ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ" НА ИНВЕСТИЦИОННИЯ ПРОЕКТ


РАЗДЕЛ 1: ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОЕКТАНТА ПО ЧАСТИ:

Хидротехническа", "Хидромелиоративна", "Водоснабдяване, канализация и пречистване на водите" и интердисциплинарна част "Пожарна безопасност" при формиране на себестойност на проектантските услуги по приложение № 3

1.1. Договорирането на проектантска услуга по части "Хидротехническа", "Хидромелиоративна", "Водоснабдяване, канализация и пречистване на водите" и интердисциплинарна част "Пожарна безопасност" на инвестиционния проект по смисъла на приложение № 3 към чл. 4, ал. 1 от Наредба № Iз-1971 за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар (СТПНОБП) се извършва при условията на глава трета от методиката.

1.2. Авторският надзор по части "Хидротехническа", "Хидромелиоративна", "Водоснабдяване, канализация и пречистване на водите" и интердисциплинарна част "Пожарна безопасност" се реализира по отделен договор с възложителя.

1.3. Възложителят може да възложи на друг инженер провеждането на авторски надзор само при изрично декларирано съгласие на автора на проекта.

1.4. За дейности и видове работи, за които в приложение № 3 не може да се определи себестойност, тя се изчислява по вложено време при условията на глава четвърта от методиката.


РАЗДЕЛ 2: ОБХВАТ НА ДЕЙНОСТИТЕ НА ИНЖЕНЕРА ПО ЧАСТИ:

"Хидротехническа", "Хидромелиоративна", "Водоснабдяване, канализация и пречистване на водите" и интердисциплинарна част "Пожарна безопасност"

2.1. Предварителни (прединвестиционни) проучвания

2.1.1. Основни работи по част "Водоснабдяване, канализация и пречистване на водите":

- изясняване на задачите по осигуряване на обекта с необходимата техническа инфраструктура - водоснабдяване, канализация, пречистване на водите, корекции и др.;

- избор на схема и система за водоснабдяване и канализация при отчитане състоянието на съществуващата техническа инфраструктура в района на обекта;

- изясняване и създаване на принципни схеми за външни мрежи, съоръжения и сградни инсталации.

2.1.2. Основни работи по част "Пожарна безопасност" по смисъла на приложение № 3 към чл. 4, ал. 1 от Наредба № Iз-1971 за СТПНОБП:

- генерална планировка;

- пътища за противопожарни цели;

- минимални разстояния до съседни сгради и съоръжения;

- застроена площ между брандмауерите;

- разработване на концепция за пожарна безопасност;

- определяне населеността на сградата;

- избор на активни и пасивни мерки за пожарна безопасност на строежа;

- сравняване на различните варианти;

- изготвяне на задание за проектиране при възлагане от страна на инвеститора.

2.2. Идеен проект

2.2.1. Основни работи по част "Водоснабдяване, канализация и пречистване на водите"

Изработване на проектно решение със схеми за водоснабдяване и канализация на обекта за получаване разрешение на строеж, включващо:

- схема за водоснабдяване, мотивирана с указателни писма от експлоатационните дружества и проучване на място;

- схема за отводняване (канализация) на обекта, мотивирана с указателни писма от експлоатационните дружества и проучване на място;

- предварителни изчисления за необходимите водни количества и напор за водоснабдителните схеми съобразно вариантните разработки на водещата технологична част на обекта;

- предварителни изчисления за количествата на формиращите се видове отпадъчни води от обекта и техническа обосновка за хидравличните параметри на съществуващата техническа инфраструктура по отношение на тяхното отвеждане;

- изработване на графична част (чертежи), която да изяснява предлаганата възможност за реализиране на техническите решения, мотивирани с изчисленията;

- обяснителна записка, доказваща съответствието на предлаганите решения с действащата нормативна уредба и изискванията на ЗУТ за безопасна и здравословна среда.

2.2.2. Основни работи по част "Пожарна безопасност" по смисъла на приложение № 3 към чл. 4, ал. 1 от Наредба № Iз-1971 за СТПНОБП:

2.2.2.1. Пасивни мерки за пожарна безопасност:

2.2.2.1.1. описание на функционалното предназначение на строежа, в т.ч. обемнопланировъчни и функционални показатели;

2.2.2.1.2. клас на функционална пожарна опасност;

2.2.2.1.3. степен на огнеустойчивост на строежа и на конструктивните му елементи - носимоспособност, непроницаемост, изолиращата способност и други допълнителни критерии за определяне на огнеустойчивостта в зависимост от вида и предназначението на строежа;

2.2.2.1.4. класове по реакция на огън на продуктите за конструктивни елементи, за покрития на вътрешни (стени, тавани и подове) и външни повърхности, за технологични инсталации и съоръжения;

2.2.2.1.5. условия за успешна евакуация.

2.2.2.2. Активни мерки за пожарна безопасност:

2.2.2.2.1. обемнопланировъчни и функционални показатели за пожарогасителни, пожароизвестителни, оповестителни и димо- и топлоотвеждащи инсталации в зависимост от вида и предназначението на строежа; водоснабдяване за пожарогасене.

2.3. Технически проект

2.3.1. Основни работи по част "Водоснабдяване, канализация и пречистване на водите"

Проектиране за получаване на разрешение на строеж и изграждане на обекта:

- Част водоснабдяване и канализация на техническия проект се изработва в самостоятелни раздели за водоснабдителните и канализационните мрежи и/или за сградните инсталации, като в зависимост от конкретните нужди се изработват допълнително:

1. баланс на водите, видове водооборотни цикли, мрежи и съоръжения;

2. проектни решения на пречиствателни съоръжения;

3. проекти на водохващанията, на заустване на отпадъчните води или на водоприемници, на корекции на реки, на брегоукрепителни съоръжения и на другите хидротехнически съоръжения, необходими за експлоатацията на обекта.

- Чертежите на сградните водоснабдителни и канализационни инсталации включват:

1. хоризонтални разрези през подземния (полуподземния) етаж на обекта (подобектите) отделно за водоснабдяването и канализацията с означения на:

а) номерация на клоновете;

б) оразмерителни водни количества за главните водопроводни клонове;

в) диаметри, дължини и наклони;

г) котировка на връзките спрямо приетото относително ниво ± 0,00 за сградата;

2. хоризонтални и вертикални разрези през съоръжения за повишаване на напора, бойлерни помещения, резервоари и др.;

3. аксонометрични схеми на водопроводните и канализационните инсталации.

- Чертежите на външните, включително площадковите водопроводни и канализационни мрежи включват:

1. ситуационен план в подходящ мащаб с характерни данни от вертикалната планировка;

2. надлъжни профили в М 1:500 или 1:1000 за дължините и в М 1:50 или 1:100 за височините на външните водопроводни и канализационни клонове с означени оразмерителни данни;

3. хоризонтални и вертикални разрези с нанесени тръбни мрежи и коти на съществуващия терен;

4. монтажен план за външните водопроводни мрежи с нанесени номера на основните кръстовища.

- Обяснителните записки на разделите на част "Водоснабдяване и канализация на техническия проект" съдържат:

1. изходни данни и общи изисквания на заданието за проектиране;

2. данни за:

а) водоснабдяването и отвеждането на отпадъчните води;

б) геоложката и хидроложката характеристика на района (ако са необходими), вкл. специфичните изисквания към инсталациите във връзка с особеностите на обекта (льосови почви, замръзвания, земетръс, свлачищни явления и др.);

3. обосновка за:

а) необходимостта от повишаване на напора;

б) необходимостта от пречистване на питейните и отпадъчните води;

4. данни за водопроводните инсталации с обосновка на:

а) избора на инсталацията (за питейно-битови, производствени и противопожарни нужди, обединена и др.);

б) избора на инсталацията за топла вода и начина на циркулация на топлата вода с мотивировка за необходимостта;

в) избраните съоръжения към водопроводната инсталация за повишаване на напора, пречистване и дезинфекция, съхраняване (резервиране), омекотяване, охлаждане, вкл. многооборотно ползване на отпадъчни води, както и за водохващания, ако и това се изисква със заданието за проектиране;

г) начина за оразмеряване на инсталацията и крайните резултати от изчисленията;

5. данни за канализационните инсталации с обосновка на:

а) избора на инсталацията (за битови, дъждовни или технологични води, смесена или разделна) и техническа характеристика на тръбите и елементите;

б) начина за отвеждане на отпадъчните води (в съществуваща канализация, в пречиствателно съоръжение и др.);

в) необходимостта и начина за изпълнение на дренажи, водопонижаващи системи, предпазване от повърхностни води;

г) предвижданите пречиствателни съоръжения;

д) специфичните мероприятия при проектиране в льосови и свлачищни почви и в земетръсни райони.

- Изчисленията към част "Водоснабдяване и канализация на техническия проект" включват:

1. хидравлични изчисления и оразмерителни таблици за водоснабдителните и канализационните мрежи и съоръжения и/или за водопроводните и канализационните инсталации;

2. изчисления на конструкциите на строителните съоръжения към водопроводните и/или канализационните мрежи, когато такива не се прилагат към част "Конструктивна" на техническия проект;

3. спецификации на всички съоръжения, свързани с проектните решения на мрежите и инсталациите, с данни за техните технически параметри и спецификация на необходимите основни материали и изделия, когато не са отразени в чертежите;

4. количествени сметки по подобекти за инсталациите на сградите и/или за водоснабдителните и канализационните мрежи и съоръжения.

2.3.2. Основни работи по част "Пожарна безопасност" по смисъла на приложение № 3 към чл. 4, ал. 1 от Наредба № Iз-1971 за СТПНОБП:

2.3.2.1. пасивни мерки за пожарна безопасност:

2.3.2.1.1. клас на функционална пожарна опасност;

2.3.2.1.2. генерален план;

2.3.2.1.3. пътища за противопожарни цели;

2.3.2.1.4. минимални разстояния до съседни сгради и съоръжения;

2.3.2.1.5. проектни обемнопланировъчни и функционални показатели на строежа, в т.ч. стълбищни клетки (брой, разположение, изпълнение, осветеност), асансьорни шахти, отделяне на помещения на разпределителни електрически табла, складови и производствени помещения, разстояния между сградите и съоръженията; брой и размери на евакуационните изходи от сградата, размери на пътищата за евакуация; отстояния от сгради и съоръжения на строежа до надземни и подземни инженерни проводи и др.;

2.3.2.1.6. степен на огнеустойчивост на строежа и на конструктивните му елементи - проектни стойности на носимоспособността, непроницаемостта, изолиращата способност и на други допълнителни критерии за определяне на огнеустойчивостта на строежа в зависимост от вида и предназначението му, в т.ч. носещи стени и колони, междуетажни конструкции, фасадни и вътрешни стени, стени на евакуационните пътища, стълбищни рамена, инсталационни шахти, стени на складове и производствени помещения, врати в пожарозащитните прегради;

2.3.2.1.7. огнезащита на стоманени конструктивни елементи - начини на изпълнение на покритията в зависимост от вида на сечението на стоманените конструктивни елементи: отворени профили - П профил; І профил; L профил; Т профил и др.; затворени профили (правоъгълни, квадратни); O (кръгли профили); Δ (триъгълни) и др., фактор на масивност, технология на нанасяне на огнезащитните състави, външни (атмосферни) условия, минимален брой слоеве и др.;

2.3.2.1.8. класове по реакция на огън на продуктите за конструктивни елементи, за покрития на вътрешни (стени, тавани и подове) и външни повърхности, за технологични инсталации, уредби и съоръжения (вентилационни, отоплителни, електрически и др.) в зависимост от вида на сградата и предназначението на помещенията;

2.3.2.1.9. определяне населеността на сградата и оценка на безопасността на евакуацията съгласно изискванията на Наредба № Із-1971 за СТПНОБП.

2.3.2.2. Активни мерки за пожарна безопасност:

2.3.2.2.1. обемнопланировъчни и функционални показатели за пожарогасителни инсталации в зависимост от вида и предназначението на строежа, в т.ч. вид на инсталацията, площи, които подлежат на защита с пожарогасителна инсталация, изчислителни стойности на оразмеряването на инсталацията, проектни водни количества, блокировки и др.;

2.3.2.2.2. обемнопланировъчни и функционални показатели за пожароизвестителни инсталации в зависимост от вида и предназначението на строежа, в т.ч. вид на инсталацията, площи, които подлежат на защита с пожароизвестителна инсталация, местоположение на централата, степен на защита на оборудването, блокировки и др.;

2.3.2.2.3. обемнопланировъчни и функционални показатели за оповестителни инсталации в зависимост от вида и предназначението на строежа, в т.ч. площи, подлежащи на озвучаване; задействане на инсталацията и др.;

2.3.2.2.4. обемнопланировъчни и функционални показатели за димо- и топлоотвеждащи инсталации в зависимост от вида и предназначението на строежа, в т.ч. помещения и зони, подлежащи на димо- и топлоотвеждане, определяне на незадимяемата зона в помещенията, определяне на димен сектор, кратност на обмена на димо- и топлоотвеждащите инсталации, брой, кратност на въздухообмена при аварийна вентилационна инсталация, размери и разположение на димо- и топлоотвеждащите устройства (люкове) и др.;

2.3.2.2.5. функционални показатели за водоснабдяване за пожарогасене в зависимост от вида и предназначението на строежа, в т.ч. брой на пожарните хидранти, водопровод за пожарогасене, резервоар, водоизточник (обем), засмукване и възстановяване на водните количества и др.;

2.3.2.2.6. функционални показатели за преносими уреди и съоръжения за първоначално пожарогасене, в т.ч. вид и брой на уредите и съоръженията за помещение, за етаж или за цялата сграда;

2.3.2.2.7. функционални показатели на евакуационно осветление в зависимост от вида и предназначението на строежа, в т.ч. минимална осветеност по пътищата за евакуация, защита от топлина на елементите на инсталацията и др.;

2.3.2.2.8. блок-схема на проектираните активни мерки за защита (със самостоятелно задействане или управляване от ПИС), начин на привеждането им в действие и осигурените блокировки за съвместна работа на системите.

2.3.2.2.9. графичната част на проекта съдържа:

2.3.2.2.9.1. графични материали (в т.ч. чертежи) с нанесени пасивни мерки, спецификации на строителните продукти и защита на конструктивните елементи, отнасящи се до безопасността при пожар;

2.3.2.2.9.2. пътища за противопожарни цели, стълби за пожарогасителни и аварийно-спасителни дейности;

2.3.2.2.9.3. графични материали с параметри на евакуационните пътища и изходи.

Забележка. Графичните материали за всяка от активните мерки за пожарна безопасност са елемент и се съдържат в отделните части на инвестиционния проект.

2.4. Работен проект

2.4.1. Основни работи по част "Водоснабдяване, канализация и пречистване на водите"

Проектиране за получаване на разрешение на строеж и изграждане на обекта:

- Част "Водоснабдяване и канализация на работния проект" се изработва в самостоятелни раздели за водоснабдителните и канализационните мрежи и/или за сградните инсталации, като в зависимост от конкретните нужди се изработват допълнително:

1. детайли на нестандартни елементи от инсталацията и на местата, в които те се пресичат с други инсталации;

2. допълнително изработване на детайли за монтаж, като се отразяват и евентуално настъпилите промени в инсталациите в сравнение с техническия проект;

3. аксонометрични схеми на инсталациите с показани на тях всички характерни данни за инсталацията;

4. машинно-конструктивни чертежи за сложни възли и елементи на съоръженията (на пречиствателни станции, помпени станции, хидрофорни уредби и др.) - при необходимост;

5. детайли на съоръжения към водоснабдителните и канализационните мрежи или на техните нестандартни елементи - по преценка на проектанта.

- Изчисленията към част "Водоснабдяване и канализация на работния проект" са със съдържанието на част "Водоснабдяване и канализация на техническия проект".

2.4.2. Основни работи по част "Пожарна безопасност" по смисъла на приложение № 3 към чл. 4, ал. 1 от Наредба № Iз-1971 за СТПНОБП:

2.4.2.1. Част "Пожарна безопасност" на работния проект съдържа всички части на техническия проект, като допълнително се разработват:

2.4.2.1.1. чертежи с детайли на специфичните технически решения за изпълнението на всички пасивни и активни мерки за защита;

2.4.2.1.2. спецификации на строителните продукти за огнезащита на строителните конструкции.

2.4.2.2. Пожаротехнически средства и уреди за първоначално гасене.

Забележка. Графичните материали за всяка от активните мерки за пожарна безопасност са елемент и се съдържат в отделните части на инвестиционния проект.


РАЗДЕЛ 3: СРОКОВЕ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРОЕКТАНТСКИ УСЛУГИ

Този раздел е изцяло в полза на Възложителя, тъй като му дава възможност да установи съизмеримостта между себестойността на услугата и времето за нейното изпълнение.

На база чл. 19 от методиката за определяне размера на възнагражденията може да се приеме средна часова ставка за проектантската дейност - 40 лв.

Когато себестойността на услугата е определена съгласно чл. 6, т. 2 или т. 3 на методиката, каквито са методите в настоящото приложение № 3, тази средна часова ставка дава възможност на Възложителя да установи достоверността на договорения срок за проектиране при една договорена вече себестойност на услугата.

Препоръчителна е проверката и на обратната взаимовръзка, доколко исканата себестойност на услугата съответства на договорения срок за нейното изпълнение.

Търсенето на корелация между себестойността на услугата и нейното времетраене е възможно при фиксирането на следните предпоставки:

- уточнени проектни части на поръчката;

- численост на проектантския колектив.


РАЗДЕЛ 4: СЕБЕСТОЙНОСТ НА ПРОЕКТАНТСКИТЕ УСЛУГИ ПО ЧАСТИ: "ХИДРОТЕХНИЧЕСКА" И "ХИДРОМЕЛИОРАТИВНА"


1. Себестойността на проектантските услуги за проектиране на строителната част на хидротехнически и хидромелиоративни съоръжения е в пряка зависимост от стойността на строителните работи и категорията на обекта (Наредба № 1 от 2004 г. за номенклатурата на видовете обекти). Процентно разпределение за всички фази на проектиране (съгласно Наредба № 4 от 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти) на строителната част са съгласно таблица 1.


Таблица 1


Стойност на строителните работи

(в хил. лв.)

% строежи първа категория

% строежи втора категория

Строежи трета категория

Забележки

10

7,51

6,76

6,24

За междинни

стойности на

строит. работи

процентите се

интерполират

15

6,84

6,51

5,99

20

6,80

6,25

5,74

25

6,69

6,10

5,61

30

6,54

5,95

5,48

35

6,44

5,86

5,41

 

40

6,35

5,78

5,34

 

45

6,27

5,71

5,27

 

50

6,19

5,65

5,21

 

55

6,12

5,58

5,14

 

60

6,05

5,27

5,08

 

65

5,99

5,45

5,02

 

70

5,94

5,40

4,98

 

75

5,89

5,35

4,93

 

80

5,84

5,32

4,90

 

85

5,81

5,29

4,87

 

90

5,78

5,26

4,84

 

95

5,76

5,24

4,82

 

100

5,74

5,23

4.81

 

150

5,53

5,04

4,63

 

200

5.32

4,84

4,44

 

250

5,20

4,81

4,37

 

300

5,08

4,69

4,26

 

350

5,00

4,60

4,20

 

400

4,93

4,52

4,13

 

450

4,86

4,45

4,08

 

500

4,81

4,38

4,02

 

550

4,75

4,32

3,97

 

600

4,69

4,26

3,84

 

650

4,64

4,22

3,88

 

700

4,60

4,18

3,84

 

750

4,57

4,14

3,82

 

800

4.54

4,12

3,79

 

850

4,51

4,09

3,77

 

900

4,49

4,07

3,765

 

950

4,48

4,06

3,76

 

1 000

4,47

4,05

3,755

 

2 000

4,14

3,76

3,48

 

3 000

4,00

3,60

3,37

 

4 000

3,88

3,50

3,25

 

5 000

3,76

3,40

3,17

 

10 000

3,52

3,18

2,96

 

15 000

3,38

3,06

2,86

 

20 000

3,24

2,94

2,78

 

25 000

3,18

2,90

2,70

 

30 000

3,12

2,85

2,64

 

35 000

3,08

2,81

2,61

 

40 000

3,04

2,78

2,59

 

45 000

3,00

2,76

2,57

 

50 000

2,97

2,73

2,55

 

>50 000

 по договаряне, но не по-малко от 2,20 %


2. Процентното разпределение от себестойността на проектантските услуги за проектиране по съответните фази е следното:

- идеен проект (ИП) - 15 %;

- технически проект (ТП) - 45 %;

- работен проект (работни чертежи и детайли) (РП) - 40 %;

- при еднофазно проектиране във фаза ТП или РП - 80 %;

- при двуфазно проектиране - ИП и ТП, ИП и РП - 90 %;

- при двуфазно проектиране - ТП и РП, и при трифазно проектиране - 100 %.

3. Хидроложки, климатоложки, водностопански, геоложки, сеизмоложки и почвени проучвания се ценообразуват по вложено време.

4. При реконструкции и преустройства на съществуващи строежи (обекти), за които има необходимата проектна документация, себестойността се умножава с коефициент 1,35, а при липса на проектна документация - с коефициент 1,50.


РАЗДЕЛ 5: СЕБЕСТОЙНОСТ НА ПРОЕКТАНТСКИТЕ УСЛУГИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ВОДОСНАБДИТЕЛНИ И КАНАЛИЗАЦИОННИ МРЕЖИ И СЪОРЪЖЕНИЯ

1. Физикогеографски, климатични и инженерно-хидроложки проучвания за нуждите на водоснабдителните и канализационните обекти

Себестойността на последните се формира по вложено време съгласно глава четвърта от методиката.

2. Водохващания

2.1. Себестойността на проектантските услуги за проектиране на водохващания от реки се определя по формула 1:


С = Сб + Сб x К, лв., (1)


където:

Сб е базовата себестойност на проектантската услуга в лв.;


К = [(К1-1) + (К2-1) + (К3-1) + (К4-1)]


К - коефициент, отчитащ особеностите на проектната разработка;

Сб = 1000 лв. за алпийско водохващане;

Сб = 2000 лв. за масивен тип с промивни отвори;

Сб = 3000 лв. за дренажно водохващане;

К1 = 1,00 за максимално преливащо водно количество до 10,0 м3/сек;

К1 = 1,30 за максимално преливащо водно количество от 10,1 м3/сек до 500 м3/сек;

К1 = 1,50 за максимално преливащо водно количество над 500 м3/сек;

К2 = 1,00 за напор над прага до 2,0 м;

К2 = 1,50 за напор над прага от 2,1 м до 5,0 м;

К2 = 2,00 за напор над прага над 5,0 м;

К3 = 1,00 за водовземно водно количество до 1,0 м3/сек;

К3 = 1,50 за водоземно водно количество над 1,0 м3/сек;

К4 = 1 за скална основа;

К4 = 1,50 за земна основа.

2.2. В себестойността на проектантските услуги за проектиране на водохващания не влизат:

- геоложки проучвания, възстановяване на природната среда, мост или пасарелка върху водохващането, отбивни съоръжения, укрепителни работи по бреговете, топографски работи, електро- и машинни работи.

2.3. При реконструкции и преустройства на съществуващи строежи (обекти), за които има необходимата проектна документация, себестойността се умножава с коефициент 1,35, а при липса на проектна документация - с коефициент 1,50.

3. Водоеми

3.1. Себестойността на проектантските услуги за проектиране на вкопани стоманобетонни водоеми се определя съобразно полезния им обем по таблица 2 и се отнася за фаза РП.


Таблица 2


Стоманобетонни водоеми

Полезен обем, м3

Себестойност в лв.

25

1900

50

2300

100

2700

200

3200

300

3800

500

4700

1 000

5700

2 000

6700

4 000

8000

5 000

8500

10 000

8900

15 000

9800

20 000

11 000

40 000

12 000

60 000

13 000


Забележка. Междинните стойности се интерполират, а тези за полезен обем над 60 000 куб. м се ценообразуват по вложено време.


3.2. Себестойността на проектантските услуги за проектиране на кула водоеми се определя съобразно полезния обем и височината до водната чашка по таблица 3 и се отнася за фаза РП.


Таблица 3


Полезен обем в м3

Височина

в метри

Себестойност в лв.

100

10

15

20

30

6100

7000

7800

8400

150

10

15

20

30

6900

7500

8400

9000

200

10

15

20

30

8100

8700

9400

10 000

300

10

20

30

40

9300

9900

10 800

11 400

500

10

20

30

40

11 500

12 300

13 000

13 800

1 000

10

20

30

40

14 100

15 000

16 400

17 600


Забележка. Междинните стойности се интерполират, а тези за полезен обем над 1000 куб. м се ценообразуват по вложено време.


3.3. Посочените по-горе себестойности се отнасят само за част ВК.

3.4. При реконструкции и преустройства на съществуващи строежи (обекти), за които има необходимата проектна документация, себестойността се умножава с коефициент 1,35, а при липса на проектна документация - с коефициент 1,50.

4. Прагове и баражи на реки, канали и дерета за нуждите на водоснабдителното и канализационното строителство

4.1. Себестойността на проектантските услуги за изработване на работен проект за прагове и баражи на реки, канали и дерета за нуждите на водоснабдителното и канализационно строителство се определя по формула 2:


С = Сб + Сб x К, лв., (2)


където:

Сб е базовата себестойност на проектантската услуга в лв.;

Сб = 500 лв. за дънни прагове и баражи;

Сб = 1000 лв. за хидравлични прагове без енергогасител;

Сб = 1500 лв. за хидравлични прагове с енергогасител;


К = [(К1-1) + (К2-1) + (К3-1) + (К4-1)]


К - коефициент, отчитащ особеностите на проектната разработка;

К1 = 1,00 за преливащо водно количество до 1,00 м3/сек;

К1 = 1,30 за преливащо водно количество от 1,01 м3/сек до 500 м3/сек;

К1 = 1,50 за преливащо водно количество над 500 м3/сек;

К2 = 1,00 за напор над прага до 2,0 м;

К2 = 1,30 за напор над прага от 2,01 м до 5,0 м;

К2 = 2,00 за напор над прага над 5,0 м;

К3 = 1,00 за скална основа;

К4 = 1,50 за земна основа.

4.2. При реконструкции и преустройства на съществуващи строежи (обекти), за които има необходимата проектна документация, себестойността се умножава с коефициент 1,35, а при липса на проектна документация - с коефициент 1,50.

5. Съоръжение по водоснабдителни или канализационни мрежи, производствени площадки и други подобни

5.1. Себестойността на проектантските услуги за проектиране на съоръженията за преминаване под и над реки, дерета, канали, пътища, жп линии и други препятствия се определя по таблица 4 (себестойностите са в лв.).


Таблица 4


Диаметър на

тръбата

Широчина на

препят­ствието

до 20 м

от 20

до 50 м

над 50 м

до Æ 300 мм

900

1800

3000

от 301 до 500 мм

1500

2400

4500

от 501 до 1000 мм

2400

3600

6000

над 1001 мм

4500

6000

10 500



5.2. При проектиране на специална мостова конструкция същата се заплаща отделно.

5.3. При преминаване под река или дере с дюкери:

• при дължина до 50 м или диаметър до Æ 1000 мм включително себестойността на проектантските услуги е 3000 лв./брой;

• при дължина над 50 м или диаметър над Æ 1000 мм - 6000 лв./брой;

• при преминаване под съществуващи кабели, топлопроводи, газопроводи и други с Æ до 0,3 м2 себестойността на проектантските услуги в таблица 4 се коригира с К = 0,60.

5.4. Себестойността на проектантските услуги за индивидуални проекти на съоръжения е, както следва:

а) дъждопреливници - 3500 лв./брой;

б) събирателни и ревизионни шахти, каломаслоуловители, уловители за боя, окалиноуловители, водомерна шахта, кранова шахта, шахта въздушник или отток, безотточна яма, септична яма, филтрационна треншея и други с хоризонтално сечение по външен контур от 0,8 до 4,0 м2 - 500 лв./брой; с хоризонтално сечение над 4,0 м2 - 1500 лв./брой;

в) опорни блокове до 5 м3 - 200 лв./брой; от 6 до 10 м3 - 400 лв./брой; над 10 м3 - 500 лв./брой;

г) заустване на отпадъчни води в плавателни реки и морета съгласно формула 3:


С = 200 x Д, лв., (3)


където:

Д е дължината на съоръжението в м.

Забележка. Заустване на отпадъчни води в морската акватория по отделно договаряне.


д) заустване на отпадъчни води в неплавателни реки, дерета и канали - себестойността на проектантските услуги - 750 лв.;

е) детайли за укрепване на изкопи, за саваци, за метални решетки на водохващания и други хидросъоръжения, за фасонни части от стоманени или други тръби - себестойността на проектантските услуги - 500 лв.

5.5. В себестойността на проектантските услуги на са включени разходите за геоложки, инженерно-геоложки проучвания, лабораторни и моделни изследвания, тахиметрични снимки, проектиране на подобекти извън строителната площадка.

5.6. При реконструкции и преустройства на съществуващи строежи (обекти), за които има необходимата проектна документация, себестойността се умножава с коефициент 1,35, а при липса на проектна документация - с коефициент 1,50.

6. Помпени станции

6.1. Себестойността на проектантските услуги за проектиране на помпените станции във фаза РП в зависимост от инсталираната им мощност в кВт се определя по таблица 5.


Таблица 5


кВт

до 10

25

50

100

200

300

400

500

1000

1500

2000

5000

лв./кВт

330

151

94

82

58

46

40

36

28

21

19

10


6.2. При утежнени условия за проектиране себестойността на проектантските услуги се умножава, както следва:

а) за вкопаване (без подземните помпени станции) - К = 1,10;

б) за подпочвени води или пропадъчни почви - К = 1,10;

в) за помпена станция, изпълнявана като спускащ се кладенец - К = 1,20;

г) за канализационна помпена станция - К = 1,20;

д) за противопожарна помпена станция - К = 1,20;

е) при наличие в помпената станция на виндкеселна инсталация, дренажно-аварийна инсталация или торосмесителна инсталация себестойностите се умножават с К = 1,15.

6.3. Посочените себестойности на проектантските услуги са само за част ВК (Технологична).

6.4. В себестойността на проектантските услуги по таблица 5 не са включени:

- проучването и проектирането на подобекти извън границата на строителната площадка на помпената станция;

- машинно-конструкторските работи за нестандартно оборудване, като: повдигателни кранове, резервоарни филтри, фасонни части на напорни тръбопроводи, затворни съоръжения и повдигателни съоръжения и механизми към тях и други машини и апарати;

- топографско-геодезическите работи в процеса на проектирането и строителството;

- разработките за борба с хидравличния удар;

- изместването на пътища и далекопроводи, автоматика, трансформаторни постове и подстанции.

6.5. При реконструкции и преустройства на съществуващи строежи (обекти), за които има необходимата проектна документация, себестойността се умножава с коефициент 1,35, а при липса на проектна документация - с коефициент 1,50.

7. Външни водопроводни мрежи - извънселищни, селищни, площадкови

Себестойността на проектантските услуги за изработване на работен проект за външни водопроводни мрежи - извънселищни, селищни и площадкови, се определя по таблица 6 (себестойностите са в лв./км).


Таблица 6


Водно количество, л/сек

 Дължина в километри

до 5

до 20

до 50

до 100

До 20

1980

1490

965

605

50

2760

1955

1230

745

100

4525

3150

1750

1170

250

5940

4345

2670

1980

500

7650

5710

4160

2945

1000

9785

6995

4610

3450

2000

11750

8675

5760

4190

3000

14160

10080

7110

4730

5000

16800

12250

8590

5670

6000

17220

12910

9180

6320

7000

17820

13430

9670

6700

8000

18480

13900

10050

7060

10000

19680

14770

10690

7690


Забележка. Междинните стойности на водно количество се интерполират, а тези над 10 000 л/сек се ценообразуват по вложено време.


7.1. Съобразно условията по трасето на водопровода относно топография, инженерна геология и инфраструктура себестойностите на проектантските услуги се умножават, както следва:

а) за скални участъци - с К = 1,10;

б) за участъци с високи подпочвени води и такива с пропадъчни (льосови) почви - с К = 1,30;

в) за участъци в планински терен с надлъжен или напречен наклон над 30 % - с К = 1,10;

г) за участъци с плаващи пясъци - с К = 1,10;

д) за водопроводни мрежи 1 категория - с К = 1,20;

е) за водопроводни мрежи 2 категория - с К = 1,10;

ж) за комплексно проектиране на инженерни системи в населените места, курортните и заводските площадки - с К = 1,20;

з) за хоризонтален сондаж - 400 лв./брой;

и) себестойността на проектантските услуги за ППР на външен водопровод до 50 м е 400 лв.;

к) за дължини от 0,4 км до 1 км себестойностите се определят пропорционално на тези от таблицата.

7.2. Съобразно вида и конструкцията на водопровода себестойността на проекта се умножава, както следва:

а) за стоманобетонни предварително напрегнати тръби със стоманени фасонни части - с К = 1,15;

б) за стоманен водопровод в открит участък (естакада) - с К = 1,20.

7.3. При реконструкции и преустройства на съществуващи строежи (обекти), за които има необходимата проектна документация, себестойността се умножава с коефициент 1,35, а при липса на проектна документация - с коефициент 1,50.

8. Външна канализационна мрежа - извънселищна, селищна, площадкова

8.1. Себестойността на проектантските услуги за изработване на работен проект за външни канализационни мрежи - извънселищни, селищни и площадкови, при дължини над един километър се определя по формула 4:



където:

С е себестойността на проектантските услуги в лв.;

Ао - базовата себестойност на проектантските услуги по таблица 7;

Д - дължината на канализационната мрежа в километър.

Базовата себестойност на проектантските услуги за проектиране на външни канализационни мрежи - извънселищни, селищни и площадкови, се определя по таблица 7 (себестойностите са в лв./км).


Таблица 7


Гравитачно канализиране на населените места при брой на жителите

Себестойност на проектантските

услуги в лв./км

до 25 000 жители

5310

от 25 000 до 50 000

5940

над 50 000 жители, курортни, туристически и спортни комплекси, промишлени площадки

7810


8.2. При диаметър до Æ 1000 себестойностите на проектантските услуги се умножават с К = 0,70, при диаметър над Æ 3000 (F над 7 м2) - с К = 1,45.

8.3. За дължини под 1 км себестойностите на проектантските услуги се определят пропорционално от базовите себестойности по таблица 7.

8.4. При помпажно канализиране на населеното място се прилагат себестойностите на проектантските услуги на графата с по-голямо население, а ако то е над 50 хиляди жители, себестойността се умножава с К = 1,20.

8.5. Себестойността на проектантските услуги за ППР на външна канализация до 50 м е 500 лв.

8.6. В себестойността на проектантските услуги по таблица 7 не са включени разходите за:

а) геодезически работи - парцеларни планове, координатно заснемане, трасировки и нивелации;

б) проект за диспечеризация;

в) проучване и проектиране на подобекти извън строителната площадка;

г) проект за корекции на реки и дерета;

д) проект за катодна и антикорозионна защита;

е) машиноконструктивни работи за нестандартно оборудване, като повдигателни кранове, спомагателни и други машини и апаратури;

ж) пречиствателни съоръжения;

з) проект за временно укрепване, пайнерови греди, скелета и други подобни съоръжения, пресичащи съществуващи жп линии, трамвайни линии, пътища.

8.7. За утежнени условия на проектиране себестойността се умножава, както следва:

а) при проектиране на канали в скални почви с К = 1,05;

б) при проектиране на канали от стоманени или предварително напрегнати тръби с К = 1,10;

в) при проектиране на канали от сглобяеми елементи с К = 1,15;

г) при проектиране на разделна канализация с К = 1,20;

д) при високи подпочвени води, когато се проектират дренажи или водопонизителна система с К = 1,35;

е) при проектиране на канализация в свлачищни райони или льосови почви, където се налагат допълнителни укрепителни съоръжения с К = 1,30;

ж) при проектиране в терени с надлъжен или напречен наклон над 30 % с К = 1,10.

8.8. Себестойността на проектантските услуги на тласкателни канали и напорни канални клонове се определя по таблицата за водопроводите.

8.9. При самостоятелна дренажна система себестойността на проектантските услуги е както при канализационна мрежа с корекционен коефициент К = 0,5.

8.10. Себестойността на проектантските услуги на открити безнапорни канали се определя по таблица 7 със следните корекционни коефициенти:

а) за открит необлицован канал с К = 0,5;

б) за открит облицован канал с К = 0,7.

8.11. При реконструкции и преустройства на съществуващи строежи (обекти), за които има необходимата проектна документация, себестойността се умножава с коефициент 1,35, а при липса на проектна документация - с коефициент 1,50.

9. Пречиствателни станции

9.1. Пречиствателни станции за питейни води

Себестойността на проектантските услуги за проектиране на пречиствателните станции за питейни води се определя в зависимост от пречистваното водно количество съгласно таблица 8. Определените себестойности се отнасят само за част ВК (Технологична).


Таблица 8


Брутно водно количество,

л/сек

Себестойност в лв.

2

4000

5

6600

10

16 800

20

25 500

50

32 400

75

38 250

100

42 900

150

48 300

200

53 700

250

57 000

300

60 450

400

67 200

500

76 800

750

83 400

1000

91 200

1500

109 200

2000

118 200

2500

127 500

3000

134 400

4000

150 000


Забележка. Междинните стойности на водно количество се интерполират, а тези над 4000 л/сек се образуват по вложено време.


9.1.1. В зависимост от някои характерни особености на проектирането себестойностите на проектантските услуги се умножават със следните коефициенти:

а) за едностъпална пречиствателна станция без конт. разтвори с К = 0,90;

б) при обезжелезяване и обезмагнетяване с К = 1,05;

в) при флуориране на води с К = 1,15;

г) за озониране с К = 1,15;

д) при изработване на съоръжения за пречистване на води в УУСМП при двустъпална станция с К = 1,15;

е) също, но при едностъпална станция с К = 1,30;

ж) при пълно омекотяване на част от водното количество с К = 1,30;

з) при пълно омекотяване на цялото водно количество с К = 1,50;

и) при пълно обезсоляване на водата с К = 2,00;

к) при обезводняване на утайките в каловото стопанство по механичен начин с филтър, преси и други с К = 1,10;

л) за малки питейни пречиствателни станции до 50 л/сек с К = 1,05.

9.1.2. При проектиране на самостоятелна обеззаразителна инсталация себестойностите на проектантските услуги се определят в размер 15 % от себестойностите по таблицата.

9.2. Пречиствателни станции за битови и промишлени оптадъчни води

Себестойността на проектантските услуги за проектиране на пречиствателни станции за битови и промишлени отпадъчни води се определя по таблица 9 в зависимост от пречистваното средно денонощно водно количество.

Себестойността на проектантските услуги по таблица 9 се отнася само за част ВК (Технологична).


Таблица 9


Средно денонощно водно

количество, м3/ден

Себестойност в лв.

До 5

2500

10

3100

50

6450

100

8300

200

11 300

500

20 200

1 000

28 500

5 000

33 000

10 000

48 000

20 000

67 500

30 000

87 000

50 000

121 500

70 000

141 000

100 000

162 000


Забележки:

1. В зависимост от някои характерни особености на проектирането себестойностите на проектантските услуги се умножават със следните коефициенти:

1.1. за пречиствателни станции само с механично пречистване К = 0,90;

1.2. за пречиствателни станции с механично обезводняване К = 1,30;

1.3. за биологично пречистване до изискванията за "чувствителна зона" К = 1,15;

1.4. за пречиствателни станции с повече от едно биологично или химично стъпало - за всяко следващо К = 1,20;

1.5. за проектиране на пречиствателни станции с над 50 % промишлени отпадъчни води по водно количество или състав К = 1,15;

1.6. при пречистване на смесени отпадъчни води (битови, промишлени и дъждовни) К = 1,20;

1.7. при пречиствателни станции с метантанкове К = 1,20;

1.8. при пречиствателни станции за промишлени отпадъчни води К = 1,30;

1.9. при химично третиране на отпадъчните води със:

един реагент К = 1,20;

два реагента К = 1,30;

три реагента К = 1,40;

четири реагента К = 1,50;

1.10. за проектиране на районна пречиствателна станция (обслужваща повече от едно населено място или предприятие) себестойността се умножава с К = 1,10 за всяко повече от едно;

1.11. за пречистване на агресивни води К = 1,15;

1.12. за пречистване на биологично трудноразградими замърсители К = 1,15;

1.13. при високи стойности на замърсявания по БПК5:

до 300 мг/л К = 1,00;

500 мг/л К = 1,10;

1000 мг/л К = 1,20;

2000 мг/л К = 1,25;

5000 мг/л К = 1,30;

над 5000 мг/л К = 1,35;

1.14. при високи подпочвени води К = 1,10;

1.15. при равнинен терен К = 1,05;

1.16. при допречистване на отпадъчни води с цел използване на пречистените води К = 1,50.

2. Част МК за обекта 15 % от стойността за част "Технологична".

9.3. В себестойността на проектантските услуги по тази точка не са включени разходите за проектиране на нестандартно оборудване, лабораторни и моделни изследвания, извънплощадково водоснабдяване, канализация и пътища, външно ел. захранване, телефонни линии, проект за автоматика, диспечерски пунктове към пречиствателната станция, обработка на хумус, външно топлоснабдяване, корекции на реки и дерета, водопонизителни системи, пуск и наладка на станцията и макети. За тези видове работи се заплаща отделно.

9.4. При проектиране на пречиствателни станции за промишлени отпадъчни води себестойността на проектантската услуга по таблицата се умножава с К = 1,30.

9.5. При реконструкции и преустройства на съществуващи строежи (обекти), за които има необходимата проектна документация, себестойността се умножава с коефициент 1,35, а при липса на проектна документация - с коефициент 1,50.

10. Водоподготвителни станции и съоръжения

10.1. Себестойността на проектантските услуги се определя по формула 5:


С = Со + Со x К, лв., (5)


където:

С е себестойността на проектантската услуга в лв.;

Со - базовата себестойност на проектантските услуги за производителността на водоподготвителната станция при едностепенно пречистване до 100 мг/л;

К - коефициентът, отчитащ особеностите на проектната разработка.

Себестойностите на проектантските услуги се отнасят само за част ВК.


Таблица 10


Производителност,

м3/час

Себестойност

в лв.

10

2200

20

2700

30

3300

40

3900

50

4500

100

7500

250

10 500

500

12 700

1000

16 500


К = [(К1-1) + (К2-1) + (К3-1)]


Степен на пречистване:

1. едностепенно - когато се прави само омекотяване на водата К1 = 1,00;

2. двустепенно - при омекотяване и декарбонизация на водата К1 = 2,00;

3. многостепенно - при пълно обезсоляване на водата К1 = 3,50.

Термичната обработка на водата (деаерирането) не се счита за степен. Механичното филтруване не се счита за степен, тъй като за него се ползва коефициент за утайки.

Утайки (примеси):

1. без утайки К2 = 1,00;

2. с утайки К2 = 1,30.

Методи за омекотяване:

1. при омекотяване на водата по метода на натрийкатиониране

К3 = 0,45;

2. при омекотяване на водата, декарбонизация с прилагане на метода "хлориране и деаерация"

К3 = 1,35;

3. при водоподготовка с вар или йонообмен

К3 = 1,25.

10.2. При реконструкции и преустройства на съществуващи строежи (обекти), за които има необходимата проектна документация, себестойността се умножава с коефициент 1,35, а при липса на проектна документация - с коефициент 1,50.

11. Хидравличен удар

Себестойността на проектантските услуги за изследване на хидравличния удар при тласкателни водопроводи (една нитка) се определя по таблица 11.


Таблица 11


Дължина на тласкателя

(км)

Тласкателна

височина

(м)

Водно количество за тласкателя, л/сек

Себестойност в лв.

до 2,0 км

до 100

до 300

2500

до 1000

3000

над 1000

3440

над 100

до 300

3625

до 1000

3875

над 1000

4215

над 2,0 км

до 100

до 300

4375

до 1000

5000

над 1000

5935

над 100

до 300

6560

до 1000

7500

над 1000

8440


11.1. При два тласкателя себестойността на втория се получава от себестойността на първия, умножена с К = 0,30.

11.2. При водно количество до 25 л/сек себестойността се умножава с К = 0,60.

При водно количество до 50 л/сек себестойността се умножава с К = 0,75.

При водно количество до 100 л/сек себестойността се умножава с К = 0,90.

11.3. При тласкателна височина до 25 м себестойността се умножава с К = 0,50.

12. Санитарна охрана на вододайни зони

12.1. Изработването на проект за санитарна охрана на вододайните зони се заплаща по себестойност на проектантските услуги, както следва:

а) за извори и подпочвени водохващания съгласно таблица 12:


Таблица 12


Зона до 1 ха

630 лв.

Зона от 1 до 5 ха

1050 лв.

Зона от 6 до 10 ха

1500 лв.

Зона от 11 до 250 ха

2250 лв.


б) за открити водохващания и събирателни деривации - за 1 км2, както следва:

СОЗ до 50 кв. км - 500 лв./кв. км;

за по-големи СОЗ - по формула 6:


С=К.S+N, лв., (6)


където:

С е себестойността на проектантските услуги в лв.;

К - коефициентът, отчитащ топографските, почвените и геоложките условия;

S - площта в кв. км;

N - свободен член, отчитащ параметрите на водосборната област по отношение на собственост на имоти.


Елементите на формулата се определят от таблица 13:


Таблица 13


Площ на СОЗ (км2)

К (лв./км2)

N (лв.)

от 50 до 250 вкл.

200

16 000

от 250 до 500 вкл.

190

15 000

над 500

180

8000



в) за помпени станции, водоеми, облекчителни и разпределителни шахти и други - себестойност 500 лв.

12.2. При наличие на отделни замърсители и населени места във водосбора до 5 бр. себестойността на проектантските услуги се умножава с К = 1,05, а над 5 бр. - с К = 1,10.

12.3. При застъпване границите на два и повече водоизточници зоната се счита за една с общата квадратура на двата водоизточника.

13. Опазване и възстановяване на природната среда и благоустрояване в населените места при строителството на водоснабдителни и канализационни обекти

Себестойността на проектантските услуги е на база рекултивирана площ в дка:

при площ до 1 дка - 500 лв./дка;

при площ до 10 дка - 300 лв./дка;

при площ над 10 дка - 250 лв./дка.

13.1. В себестойността на проектантските услуги не са включени разходите за геодезични работи.

13.2. При заблатени и замочурени терени себестойността на проектантските услуги се умножава с коефициент К = 1,20

14. Себестойност на проектантските услуги за проектнопроучвателни работи (ППР) при плувни басейни, фонтани, рибарници и пречиствателни инсталации към тях

Посочените в таблица 14 себестойности на проектантските услуги включват решение на системата от преливници или скимери, тръбната мрежа и определяне на параметрите на пречиствателната инсталация.


Таблица 14


Обем, м3

Система

преливници, лв./м3

Система скимери,

лв./м 3

до 50

5,50

4,50

50 100

5,50

4,50

100 200

5,50

4,00

200 500

4,50

3,50

500 700

4,00

3,00

700 1000

3,50

2,50

1000 1500

3,00

2,00

1500 2000

2,50

2,00

над 2000

2,00

1,50


14.1. Единичната себестойност за инсталации на басейни със сложна геометрична форма и усложнена тръбна система се завишава с К = 1,10.

14.2. Себестойностите на проектантските услуги не включват проекти за допълнителни помпени станции за ролби, водопади и др. Същите се определят по таблиците за помпени станции.

14.3. При реконструкции и преустройства на съществуващи строежи (обекти), за които има необходимата проектна документация, себестойността се умножава с коефициент 1,35, а при липса на проектна документация - с коефициент 1,50.

15. Себестойности на проектантските услуги на ППР при актуализация (адаптиране) на проекти, изготвени в чужбина

Себестойностите на проектантските услуги се определят по часова ставка.

16. Себестойности на проектантските услуги на ППР за временни пътища при строителството на водоснабдителни и канализационни обекти

16.1. Себестойностите на проектантските услуги се определят на база необходима площ за строителството на обекта в дка съгласно таблица 15.


Таблица 15


При площ до 1 дка

670 лв.

При площ до 5 дка

1050 лв.

При площ до 10 дка

1570 лв.

При площ до 20 дка

1800 лв.


16.2. ППР за пътни водостоци се заплащат допълнително съгласно т. 5.1.

17. Част "Временна организация на движението по време на строителство" при водоснабдително и канализационно строителство

Определя се по часова ставка или съгласно методиката за ценообразуване при транспортно строителство.

18. Себестойностите на проектантските услуги на ППР при изготвяне на документация за получаване на разрешение за заустване на битови или технологични отпадъчни води във воден обект се определят съгласно таблица 16.


Таблица 16


При водно количество до

5 л/сек

1000 лв.

При водно количество до

50 л/сек

1250 лв.

При водно количество над

50 л/сек

1500 лв.

При заустване само на дъждовни
отпадъчни води

1000 лв.

19. Себестойности на проектантските услуги на ППР при сградни водоснабдителни и канализационни инсталации

19.1. Себестойността на проектантската услуга се определя по формула 7:


С = А x F + ΣКi (А x F), лв., (7)


където:

С е себестойността на проектантската услуга в лв.;

А - базова себестойност в лв./м2;

за складове, депа и гаражи без автоматично пожарогасене - А = 1,50 лв./м2;

за жилищни, вилни, обществени, спортни, административни, търговски, здравни, селскостопански сгради, за хотели, мотели до три звезди включително - А = 2,00 лв./м2;

за предприятия от леката промишленост - А = 2,30 лв./м2;

за промишлени цехове в хранително-вкусовата промишленост и суровинната й база - А = 2,50 лв./м2;

за промишлени цехове в химическото производство, пластмасите и др. - А = 3,00 лв./м2;

за промишлени цехове в машиностроенето, металургията, галванични и бояджийски цехове и др. - А = 3,00 лв./м2;

F - разгъната застроена площ в м2;

ΣКi = (КЗ+ КД+ КПК+ КГВ+ КЛ + КВС+ КОБ+ КРК+ КЛЬОС) - коефициент, отчитащ особеностите на проектната разработка;

Кз = 0,25 - за зонирана инсталация с помпени групи;

Кд = 0,20 - за допълнителна обработка на водата за кухни и басейни;

КПК = 0,30 - за разделна инсталация за пожарогасене с пожарни кранове и помпена група за повишаване на напора;

КГВ = 0,15 - за локална подготовка на гореща вода;

Кл = 0,20 - за хотели четири звезди, и Кл = 0,50 - за хотели пет звезди и други луксозни сгради;

Квс = 1,00 - за високи сгради над 40 м;

КОБ = 0,50 - за водооборотна мрежа при промишлени предприятия;

КРК = 0,25 - за разделна канализация с локални сепаратори;

КЛЬОС = 0,20 - коефициент за полагане на инсталации в льосови почви.

19.2. След всеки 1000 м2 РЗП от съответните видове сгради (цехове) се прави намаление на себестойността на проектантските услуги с 10 % за горницата над 1000, 2000 и т.н. м2, но не повече от 30 % общо.

19.3. При пълна повторяемост на етажите себестойността на повтаряемата площ се коригира с коефициент 0,8.

19.4. Сградно водопроводно и сградно канализационно отклонение с дължина до 50 м се заплаща съответно по 400 лв. за водопроводно отклонение и 500 лв. за канализационно отклонение.

Отклонения с дължина над 50 м се заплащат съгласно раздел 2, т. 7 и 8.

Площадковите ВиК мрежи и съоръжения се заплащат съгласно раздел 2, т. 7 и 8.

19.5. Автоматични пожарогасителни инсталации:

19.5.1. Себестойността на проектантската услуга за проучване и проектиране на автоматична спринклерна или дренчерна пожарогасителна инсталация, в зависимост от класа на пожарна опасност и разгънатата застроена площ на обекта, се определя по формула 8:


C = A x F + ΣKi x (A x F), лв., (8)


където:

С е себестойност на проектантската услуга в лв.;

F - обща разгъната застроена площ на обекта в м2;

А - базова себестойност в лв./м2;

А1 = 1,80 лв./м2 - за обект с клас на ниска пожарна опасност (LH);

А2 = 2,00 лв./м2 - за обект с клас на средна пожарна опасност (ОH1, ОН4);

А3 = 2,50 лв./м2 - за обект с клас на висока пожарна опасност в производството (HHР1, HHР4);

А4 = 2,70 лв./м2 - за обект с клас на висока пожарна опасност при складиране (HHS1, HHS4);

ΣKi = [(К1-1) + (К2-1) + ........ + (К10-1)] - коефициент, отчитащ особеностите на проектната разработка;

K1 = 1,00 - за един контролен възел, обслужващ водна спринклерна или дренчерна инсталация от клас на пожарна опасност LH, OH, HHP и HHS;

K2 = 1,25 - за два контролни възела, обслужващи водна спринклерна или дренчерна инсталация от клас на пожарна опасност LH, OH, HHP и HHS;

K3 = 1,40 - за три контролни възела, обслужващи водна спринклерна или дренчерна инсталация от клас на пожарна опасност LH, OH, HHP и HHS;

K4 = 1,50 - за повече от три контролни възела, обслужващи водна спринклерна или дренчерна инсталация от клас на пожарна опасност LH, OH, HHP и HHS;

K5 = 1,50 - за автоматична спринклерна пожарогасителна инсталация, комбинирана с водни завеси;

K6 = 1,30 - за един контролен възел, обслужващ "суха" спринклерна инсталация;

K7 = 1,40 - за два и повече контролни възела, обслужващи "суха" спринклерна инсталация;

K8 = 1,50 - за автоматична спринклерна пожарогасителна "суха" инсталация с предварително действие;

K9 = 1,60 - за автоматична спринклерна пожарогасителна инсталация на високостелажни складове;

K10 = 1,80 - за автоматична спринклерна пожарогасителна инсталация при високи сгради над 50 м.

Забележки:

1. В себестойността на проектантската услуга на проекта за една автоматична пожарогасителна инсталация не са включени себестойностите за противопожарна помпена станция, която се формира по раздел 2, т. 6, таблица 5, и противопожарен резервоар, която се формира по раздел 2, т. 3, таблица 2.

2. Себестойността на проектантската услуга в раздел 19.5.1 се отнася само за част ВК - Технологична, на стационарни пожарогасителни системи с вода и пожарогасителна пяна.


19.5.2. За проучване и проектиране на стационарни пожарогасителни инсталации, прилагащи пожарогасителна пяна, себестойността на проектантската услуга е 6500 лв.

Тази себестойност се коригира със следните коефициенти:

К1 = 1,0 - за минимална площ до 20 м2/минимален обем 80 м3;

К2 = 1,50 - за минимална площ до 40 м2/минимален обем 160 м3;

К3 = 2,00 - за площ над 40 м2/обем над 160 м3.

Забележки:

1. В себестойността на проектантската услуга на проекта за стационарна пожарогасителна инсталация, прилагаща пожарогасителна пяна, не са включени себестойностите за противопожарна помпена станция, която се формира по раздел 2, т. 6, таблица 5, и противопожарен резервоар, която се формира по раздел 2, т. 3, таблица 2.

2. Себестойността на проектантската услуга в раздел 19.5.2 се отнася само за част ВК - Технологична, на стационарни пожарогасителни системи с вода и пожарогасителна пяна.


19.6. Себестойността на проектантската услуга за ППР в областта на сградните ВК инсталации при второстепенни постройки е 150 лв.

19.7. Отделно от вътрешните ВК инсталации се формира себестойност на помпени, хидрофорни, обеззаразителни, водоподготвителни и помпенооборотни станции, сградноводопроводни и сградноканализационни отклонения, спринклерни и дренчерни инсталации, площадкови ВК мрежи и съоръжения-шахти, локални пречиствателни съоръжения и други, сметна документация към ВК инсталациите.

19.8. Себестойността на проектантската услуга за изготвяне на технически паспорт за водоснабдителни и канализационни инсталации в съществуващи сгради се формира по вложеното време.

19.9. Себестойността на проектантската услуга за изготвяне на обяснителна записка по активните мерки за пожарна безопасност по част "Водоснабдяване за пожарогасене" се формира по вложено време.

19.10. При реконструкции и преустройства на съществуващи строежи (обекти), за които има необходимата проектна документация, себестойността се умножава с коефициент 1,35, а при липса на проектна документация - с коефициент 1,50.

20. Себестойност на проектантската услуга на ППР в зависимост от фазите на проектиране

20.1. За ВК схеми към ПУП по смисъла на ЗУТ за един или два имота за предложение на трасе за линеен обект себестойността на проектантската услуга е 300 лв., респ. 300 лв./км.

20.2. За идеен проект, за ВК схема към ПУП или ОУП по смисъла на ЗУТ на квартал, масив или населено място - 20 % от себестойността на проектантската услуга за работния проект за същия обект при обем и съдържание съгласно Наредба № 4 от 2001 г.

20.3. За технически и работен проект себестойността на проектантската услуга се определя по тази методика при обем и съдържание на Наредба № 4 от 2001 г. в размер:

а) 80 % при наличие на идеен проект по смисъла на Наредба № 4;

б) 100 % при еднофазно проектиране.

20.4. Предварителни проучвания и решения, които не се представят в обема и съдържанието на идеен проект по смисъла на Наредба № 4 от 2001 г., се формират по вложеното време.


РАЗДЕЛ 6: СЕБЕСТОЙНОСТТА НА ПРОЕКТАНТСКИТЕ УСЛУГИ ЗА ИЗГОТВЯНЕ НА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА ЧАСТ "ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ" ПО СМИСЪЛА НА ПРИЛОЖЕНИЕ № 3 КЪМ ЧЛ. 4, АЛ. 1 ОТ НАРЕДБА № IЗ-1971 ЗА СТПНОБП

1. Себестойността на проектантската услуга за изготвяне на интердисциплинарна част "Пожарна безопасност" с техническа записка и графични материали за целия строеж включва следните елементи:

1.1. Категория за сложност на проекта.

1.2. Себестойността на проектантската услуга се определя по формула 9:


Н = К x С, лв., (9)


където:

Н е себестойност на проектантската услуга, лв.;

К - коефициент за сложност на проекта съобразно категорията на строежа по чл. 137 ЗУТ, представен в таблица 17.


Таблица 17


Категория на строежа по чл. 137 ЗУТ

1

2

3

4

5

6

К

2,9

2,4

1,9

1,4

1,0

1,0


Забележка. За инфраструктурни обекти коефициентът за сложност е К = 1,0.


С - базова себестойност в лв. по видове сгради и съоръжения, определени по таблица 18.


Таблица 18


Вид сгради и съоръжения

Цена

1.

Жилищни сгради от подклас на функционална пожарна опасност Ф1.3 и Ф1.4

150 лв. плюс 0,20 лв./кв. м РЗП

2.

Сгради за обществено обслужване от клас на функционална пожарна опасност Ф1.1, Ф1.2, Ф2, Ф3 и Ф4

180 лв. плюс 0,20 лв./кв. м РЗП

3.

Сгради и помещения с производствено предназначение, складове и съоръжения от клас на функционална пожарна опасност Ф5, категория по пожарна опасност "А" и "Б"

250 лв. плюс 0,25 лв./кв. м РЗП

4.

Сгради и помещения с производствено предназначение и складове от клас на функционална пожарна опасност Ф5, категория по пожарна опасност "В"

150 лв. плюс 0,30 лв./кв. м РЗП

 

5.

Сгради и помещения с производствено предназначение и складове от клас на функционална пожарна опасност Ф5, категория по пожарна опасност "Г" и "Д"

100 лв. плюс 0,25 лв./кв. м РЗП

6.

 Селскостопански сгради от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.4

- до 500 м2 РЗП - 180 лв.;

- над 500 м2 РЗП - 180 + (РЗП - 500)  0,15 лв.

7.

Гаражи самостоятелни

 

подземни -
250
лв. плюс 0,20 лв./кв. м РЗП;

надземни -
180
лв. плюс 0,15 лв./кв. м РЗП

8.

В областта на озеленяването - зоологически и ботанически градини, дендрариуми, защитни насаждения и гробищни паркове

250 лв.

9.

Развлекателни и увеселителни паркове - атракционни паркове, паркове за отдих, аквапаркове и голф игрища

350 лв.

10.

Бензиностанции, нафтоснабдителни пунктове, газ (пропан-бутан, метан) станции

150 лв. плюс 50 лв. за всяка колонпомпа и по 1,00 лв./кв. м РЗП на обслужващата сграда/и на територията на обекта

11.

Бази за товаро-разтоварна дейност, за преработка, съхранение и търговия с петролни продукти и горими газове

250 лв. плюс 0,50 лв./кв. м РЗП, към което се прибавя:

- 150 лв. за всеки хидрант на жп и автоналивно-изливни устройства и естакади за леснозапалими течности и горими течности;

- 200 лв. за всеки хидрант на жп и автоналивно-изливни устройства и естакади за горими газове

12.

Пълначни и складове за бутилки с горими газове

250 лв. плюс 0,50 лв./кв. м РЗП

13.

Метростанции

500 лв. плюс 0,10 лв./кв. м РЗП

14.

Подземни и надземни мет­ропътища с комуникациите към тях

100 лв./км

15.

Пътна, железопътна инфраструктура

100 лв. плюс 1 лв./км

16.

Контактна жп мрежа

50 лв. плюс 3 лв./км

17.

Самолетни писти за граждански полети, съоръжения за осветяване, сигнализация

300 лв. плюс 0,10 лв./кв. м РЗП

18.

Диспечерски кули за ръководство и контрол на въздушния трафик

300 лв. плюс 0,25 лв./кв. м РЗП

19.

Хангари

200 лв. плюс 0,30 лв./кв. м РЗП

20.

Кейове - морски и речни

250 лв. за едно място

21.

Преносни и разпределителни проводи: транзитни електропроводи и далеко­проводи, електропроводи в урбанизираните територии, контактна мрежа на трамваен и тролейбусен транспорт

100 лв. плюс 1 лв./л. м РЗП

22.

 Ветропарк без подстанции

300 лв. плюс 30 лв. на ветрогенератор

23.

Фотоволтаични централи

300 лв.

24.

Електрически подстанции, понижителни и разпределителни станции и трансформатори

- над 1000 kVA - 500 лв. плюс 0,15 лв./кв. м РЗП;

- от 401 до 1000 kVA - 300 лв. плюс 0,15 лв./кв. м РЗП;

- до 400 kVA - 100 лв. плюс 0,10 лв./кв. м РЗП

25.

Преносни линии, оптични кабелни мрежи и съоръжения към тях в областта на

далекосъобщенията

150 лв. плюс 1,00 лв./км и 35,00 лв. за вход и 35,00 лв. за изход

26.

Базови станции на мобилните комуникационни оператори

150 лв.

27.

Преносни проводи (мрежи) и съоръженията към тях в областта на газоснабдяването - транзитни магистрални газопроводи, разпределителни газопроводи и преносни и разпределителни проводи (мрежи) за леснозапалими течности и горими течности

200 лв. плюс 2,00 лв./км

28.

Газови инсталации и котелни помещения в жилищни сгради

200 лв.

29.

Газови инсталации и котелни помещения в административни и общественообслужващи сгради

300 лв.

30.

Промишлени газови инсталации и котелни помещения

300 лв.

31.

Компресорни станции за природен газ

400 лв.

32.

Преносни и разпределителни проводи, абонатни станции и други съоръжения в областта на топлоснабдяването

100 лв.

33.

Преносни и разпределителни проводи (мрежи) и съоръженията към тях в областта на водоснабдяването и канализациите

100 лв. плюс 2,00 лв./км

 

34.

Хидротехнически съоръжения - язовири, водоеми за напояване и за питейно-битови нужди

300 лв. плюс 0,25 лв./кв. м РЗП за обслуж­ващите помещения и съоръжения


Забележки:

1. За сгради и съоръжения, неизброени в таблица 18, стойността се определя, като помещения, съоръжения и инсталации се приравняват към сходните на тях.

2. Себестойността на проектантската услуга за изготвяне на интердисциплинарна част "Пожарна безопасност" с техническа записка и графични материали за целия строеж се допуска да бъде определяна по чл. 19, ал. 1 от Методиката за определяне на размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги от инженерите в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране."


Приложение № 4


(Доп. - ДВ, бр. 26 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г., доп. - ДВ, бр. 58 от 2013 г., в сила от 02.07.2013 г.)


СЕБЕСТОЙНОСТ НА ПРОЕКТАНТСКИТЕ УСЛУГИ ПО ЧАСТ "ГЕОДЕЗИЯ И ПРИЛОЖНА ГЕОДЕЗИЯ"


РАЗДЕЛ 1. ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

1.1. Част "Геодезия и Приложна геодезия" съставлява основна част от необходимия минимален обхват проектни дейности в устройственото планиране и инвестиционното проектиране.

1.2. В част "Геодезия и Приложна геодезия" на тази методика се определят себестойността на проектантските услуги, себестойността на надземни и подземни (маркшайдерски) геодезически дейности.

1.3. При определянето на възнаграждението по част "Геодезия и Приложна геодезия" се спазват изискванията на "Методиката за определяне размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране" с изключение на чл. 13.


РАЗДЕЛ 2. ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ГЕОДЕЗИЧЕСКОТО ПРОЕКТИРАНЕ

2.1. Обемът и съдържанието на проектите се определя съгласно нормативните изисквания на действащото законодателство.

2.2. Инвестиционните проекти задължително се изработват в официално приетата геодезическа координатна система на кадастралната карта в съответствие със ЗКИР, което се удостоверява с подписа, печата и удостоверение за пълна проектантска провоспособност на лица "магистри" по Геодезия и Маркшайдерство.

2.3. Правоспособно лице по част "Геодезия и Приложна геодезия" участва в дейностите, извършени в устройственото и инвестиционното проучване и проектиране, съгласно предварително подготвено задание, което се заплаща допълнително.

2.4. При прилагане на устройствени и инвестиционни проекти по част "Геодезия и Приложна геодезия" се осъществява авторски надзор.


РАЗДЕЛ 3. ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ФОРМИРАНЕТО НА ЦЕНИТЕ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ

3.1. Остойностяването на дейности, невключени в списъка на основните (таблица 1), се извършва чрез привеждането им към някои от основните, или ако това е невъзможно - чрез анализ по вложено време.

3.2. Авторският надзор, прединвестиционни проучвания, експертизите, инвеститорският контрол, консултантската дейност, техническото посредничество и други дейности се остойностяват допълнително по вложено време съгласно чл. 20 от Методиката.

3.3. При изпълнение на полски геодезически дейности в периода от 01.11. до 31.03. съответната себестойност на полската работа се увеличава с 30%. Съотношението на полската и канцеларската работа са 60% към 40%.

3.4. При изпълнение на полски геодезически дейности в планински райони с надморска височина над 800, 1200 и 1700 м основната себестойност се увеличава съответно с 15%, 30% и 50%.

3.5. Възложителят може да отделните фази се разделят в възложи на друго правоспособно лице по част "Геодезия и Приложна геодезия" провеждането на авторски надзор само при изрично декларирано съгласие на автора на проекта.

3.6. Дейностите по създаване на геодезическа основа и геодезическото заснемане за целите на проектирането се заплащат в пълен размер (100%) след окончателното им приключване, независимо от броя и вида на фазите на проектиране.

3.7. Устройствените проекти се изпълняват в две фази: предварителен и окончателен проект. Цените на двете фази са съответно 80% и 20 % от стойността на проекта при проектиране от един и същ проектант. Проектите за регулации към ПУП, частичните изменения, схемите за вертикално планиране, нивелетните проекти и парцеларните планове се изработват от правоспособни проектанти по част "Геодезия и Приложна геодезия" и се остойностяват по тази методика.

3.8. Себестойността на инвестиционните проекти, изпълнени от един и същ проектант в комбинации между съотношения, както следва:

- Идеен, технически и работен проект: 60/30/10%.

- Идеен и работен: 60/40%.

- Технически и работен: 85/15%.

3.9. Всички разходи за: изходни материали, командировки, такси и процедури при проектирането са за сметка на възложителя.

3.10. Себестойността на изменения, допълнения, преработки и допълнения, които са наложени от неточно проектиране, несъобразяване с предишни фази на проектирането или в нарушение на действащото у нас законодателство, допуснати от отделен проектант, се договаря допълнително и е в размер не по-малък от 90% от цената за ново проектиране.

3.11. Себестойностите на геодезическите дейности при опазване и възпроизводство на околната среда и възстановяване на нарушени територии и ландшафтно проектиране се изчисляват на база получената себестойност по точка 6.1, както и по вложено време.


РАЗДЕЛ 4. ОСНОВНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ В ПРОЕКТИРАНЕТО И СТРОИТЕЛСТВОТО

4.1. Събиране на данни за устройствени територии, строителната площадка, инженерните и строителни съоръжения, данни за подземната и надземна инфраструктура, оценка за обхвата и съдържанието на съществуващите геодезически планове и карти, оценка за състоянието на съществуващата височинна и планова геодезическа основа.

4.2. Геодезическите дейности при изработването на общи и подробни устройствени схеми и планове, транспортно-комуникационните планове, благоустрояването на територии и инвестиционното проектиране се състоят в:

- Изработване на общи и подробни устройствени схеми и планове;

- Изработване на планове за регулация и техническите промени (към части ПРЗ, ПУР, ПР и частични изменения);

- Изработване на план-схеми за вертикално планиране към съответните ПУП, нивелетни планове и т.н.;

- Промяна на предназначението на земите;

- Изработването на парцеларни планове в извънселищни и селищни територии за инфраструктурни обекти и устройствени проекти;

- Извършване на подробно геодезическо заснемане;

- Специализирани геодезически заснемания за целите на пространственото проектиране и благоустройство (канални стени, фасади, корнизи, била, определяне на височини и отстояния на надземната и подземната инфраструктура, адаптиране на околната среда за нуждите на инвалидизирани лица, преоформяне на кръстовища и тротоарни и пешеходни пространства и т.н.);

- Осъществяване на одит за достъпност на околната урбанизирана среда по отношение изпълнението на вертикалното планиране в рамките на техническите норми съгласно Наредба 6 (Адаптиране на околната среда за нуждите на инвалидизирани лица);

- Изработване на проекти за възстановяване на настилки и заснемане на изградени новопроектирани проводи и съоръжения на подземната инфраструктура;

- Създаване на сборни планове на подземната техническа инфраструктура в урбанизирани територии и промишлени зони чрез заснемане и координиране в координатната система на специализираната кадастрална карта;

- Геодезически и маркшайдерски дейности във връзка с приложение на законите, свързани с подземните богатства и екологията;

- Изработване на трасировъчни планове (координиране и геометрично решение на линейни обекти и съоръжения, улици, пътища, жп линии, мостове, тунели, транспортни възли, водопроводи, канализации, напоителни канали, язовирни стени, деривационни канали и съоръжения, паропроводи, газопроводи, нефтопроводи, електрически надземни и подземни проводи, телефонизация, оптични кабели и др.);

- Вертикално планиране на линейни обекти: улици, пешеходни и велосипедни алеи, кръстовища, площади (проектиране на нивелети, надлъжни и напречни профили) и други;

- Вертикално планиране на площни обекти, разположени в урегулирани поземлени имоти (УПИ), независимо от тяхното предназначение (за паркинги, бензиностанции, автогари, жп гари, газостанции, пристанища, летища и други съгласно чл. 137 на ЗУТ строежи);

- Вертикално планиране на урбанизирани територии, независимо от това дали се намират в населено място или извънселищна територия с предназначение за спорт, отдих, стопанска дейност, промишлени предприятия, курортни, рекреационни, археологически, исторически, етнографски резервати и др.;

- Изготвяне на количествени сметки за вертикално планиране и благоустрояване;

- Проекти за рекултивация на нарушени територии;

- Изработване на проекти за изследване на деформации на сгради, инженерни съоръжения и обекти, свлачища, диги, подпорни стени, облицовки, комини, язовирни стени, мостове, водостоци и др.;

- Извършване на геодезически изпълнителни снимки и геодезическо осигуряване по време на строителството, при изискване на прецизни геодезически измервания с висока точност;

- Прецизни геодезически измервания при монтажа на технологично оборудване;

- Оценки на имоти съгласно изискванията на ЗУТ, ЗСПЗЗ, ЗГ, ЗОС, ЗДС и др.;

- Геодезически дейности при проектиране на сгради, инженерни и транспортни съоръжения;

- Геодезически работи в строителството за осигуряване на СМР по време на строителството и при изработване на екзекутивна документация за сгради, инженерни и транспортни съоръжения;

- Геодезически работи при опазване и възпроизводство на околната среда и възстановяване на нарушени територии.


РАЗДЕЛ 5. КАТЕГОРИИ ЗА СЛОЖНОСТ

Определянето на категорията за отделен обект дава неговата характеристика по различни показатели, които отразяват степента на сложност и се разпределят на пет категории за сложност.

5.1. Категории за сложност в инвестиционното проектиране и строителството.

Категориите за сложност се определят въз основа на следните показатели:


Показатели към съответната категория за сложност Точки
    Инвестиционно проектиране Строителство
  Измервания с много ниски изисквания, което означава:    
  - много добро качество на наличния картен материал; 1 -
  - много ниски изисквания за точност; 1 2
  - много добро състояние на съществуващата височинна и планова геодезическа основа 1 -
І - много малки затруднения, заради характера на терена и достъпност; 2 -
  - много малки затруднения, заради застрояване и растителност; 2 2
  - много малки затруднения, заради движение на транспортни средства; 2 2
  - много малка гъстота на подробните точки; 3 -
  - много ниски изисквания по отношение на геометрията на обекта; - 2
  - много малки затруднения, заради строителните работи. - 3
  Измервания с ниски изисквания, което означава:    
  - добро качество на наличния картен материал; 2 -
  - ниски изисквания за точност; 2 4
  - добро състояние на съществуващата височинна и планова геодезическа основа; 2 4
  - малки затруднения, заради характера на терена и достъпност; 4 2
ІІ - малки затруднения, заради застрояване и растителност; 4 4
  - малки затруднения, заради движение на транспортни средства; 4 4
  - малка гъстота на подробните точки; 6 -
  - ниски изисквания по отношение на геометрията на обекта; - 4
  - малки затруднения заради строителните работи. - 6
  Измервания със средно големи изисквания, което означава:    
  - задоволително качество на наличния картен материал; 3 -
  - средно високи изисквания за точност; 3 6
  - задоволително състояние на съществуващата височинна и планова геодезическа основа; 3 -
  - средно големи затруднения, заради характера на терена и достъпност; 6 3
ІІІ - средно големи затруднения, заради застрояване и растителност; 6 6
  - средно големи затруднения, заради движение на транспортни средства; 6 6
  - средна гъстота на подробните точки; 9 -
  - средни изисквания по отношение на геометрията на обекта; - 6
  - средни затруднения, заради строителните работи. - 9
  Измервания с над средните изисквания, което означава:    
  - недостатъчно качество на наличния картен материал; 4 -
  - над средно високи изисквания за точност; 4 8
  - недостатъчно добро състояние на съществуващата височинна и планова геодезическа основа; 4 -
ІV - над средно големи затруднения, заради характера на терена и достъпност; 8 4
  - над средно големи затруднения, заради застрояване и растителност; 8 8
  - над средно големи затруднения, заради движение на транспортни средства; 8 8
  - над средна гъстота на подробните точки; 12 -
  - по-големи от средните изисквания по отношение на геометрията на обекта; - 8
  - по-големи от средните затруднения, заради строителните работи. - 12
  Измервания със много големи изисквания, което означава:    
  - наличнен картен материал с много дефекти; 5 -
  - много високи изисквания за точност; 5 10
  - съществуващата планова и височинна геодезическа основа е с много недостатъци; 5 -
  - много големи затруднения, заради характера на терена и достъпност; 10 5
V - много големи затруднения, заради застрояване и растителност; 10 10
  - много големи затруднения, заради движение на транспортни средства; 10 10
  - много голяма гъстота на подробните точки; 15 -
  - много високи изисквания по отношение на геометрията на обекта; - 10
  - много големи затруднения, заради строителните работи. - 15
       

Ако за някоя геодезическа задача са характерни белези за повече от една категория за сложност и поради това възниква колебание към коя точно може да се причисли работата, тогава се установяват брой точки по таблицата.

Според сумата от събраните точки геодезическата задача се причислява, както следва:

Категория за сложност I: Геодезически работи, оценени до 14 точки;
Категория за сложност II: Геодезически работи, оценени от 15 до 25 точки;
Категория за сложност III: Геодезически работи, оценени от 26 до 37 точки;
Категория за сложност IV: Геодезически работи, оценени от 38 до 48 точки;
Категория за сложност V: Геодезически работи, оценени от 49 до 60 точки;

Раздел 5.2. Категории за сложност в инвестиционното проектиране и строителството

Категориите за сложност се определят въз основа на следните показатели:

No Показатели към съответната категория за сложност Бр. точки
  Устройствени планове с много ниски проектни изисквания, което означава:  
  - много ниски изисквания към топографските обстоятелства и геоложките дадености; 1
І - много ниски изисквания по отношение конфигурацията на терена, сградния фонд и опазване на паметници на културата; 1
  - много ниски изисквания към ползването и с ниска плътност; 1
  - много ниски изисквания към архитектурата; 1
  - много ниски изисквания към вертикалното планиране и благоустройството; 1
  - много ниски изисквания към грижите за околната среда и към екологичните условия. 1
  Измервания с ниски изисквания, което означава:  
  - ниски изисквания към топографските обстоятелства и геоложките дадености; 2
  - ниски изисквания по отношение конфигурацията на терена, сградния фонд и опазване на паметници на културата; 2
  - ниски изисквания към ползването и с ниска плътност; 2
ІІ - ниски изисквания към архитектурата; 2
  - ниски изисквания към вертикалното планиране и благоустройството; 2
  - много ниски изисквания към грижите за околната среда и към екологичните условия. 2
  Устройствени планове със средно високи изисквания, което означава:  
  - средно високи изисквания към топографските обстоятелства и геоложките дадености; 3
  - средно високи изисквания по отношение конфигурацията на терена, сградния фонд и опазване на паметници на културата; 3
  - средно високи изисквания към ползването и с ниска плътност; 3
ІІІ - средно високи изисквания към архитектурата; 3
  - средно високи изисквания към вертикалното планиране и благоустройството; 3
  - средно високи изисквания към грижите за околната среда и към екологичните условия. 3
  Устройствени планове с над средните изисквания, което означава:  
  - изисквания към топографските обстоятелства и геоложките дадености над средните; 4
  - изисквания по отношение конфигурацията на терена, сградния фонд и опазване на паметници на културата над средните; 4
  - изисквания към ползването и с ниска плътност над средните; -
ІV - изисквания към архитектурата над средните; 4
  - изисквания към вертикалното планиране и благоустройството над средните; 4
  - изисквания към грижите за околната среда и към екологичните условия над средните. 4
  Устройствени планове с много високи изисквания, което означава:  
  - много високи изисквания към топографските обстоятелства и геоложките дадености; 5
V - много високи изисквания по отношение конфигурацията на терена, сградния фонд и опазване на паметници на културата; 5
  - много високи изисквания към ползването и с ниска плътност; 5
  - много високи изисквания към архитектурата; 5
  - много високи изисквания към вертикалното планиране и благоустройството; 5
  - много високи изисквания към грижите за околната среда и към екологичните условия. 5
     

Определяне на категорията за сложност, към която трябва да се причисли даден обект, е на базата на сумата от оценъчните точки, причислявана към отделните зони.

Категория за сложност I: Устройствен план, оценен до 9 точки;
Категория за сложност II: Устройствен план, оценен от 10 до 14 точки;
Категория за сложност III: Устройствен план, оценен от 15 до 19 точки;
Категория за сложност IV: Устройствен план, оценен от 20 до 24 точки;
Категория за сложност V: Устройствен план, оценен от 25 до 30 точки.
   


РАЗДЕЛ 6. ОПРЕДЕЛЯНЕ СЕБЕСТОЙНОСТТА ЗА ГЕОДЕЗИЧЕСКИТЕ ДЕЙНОСТИ

6.1. Алгоритъм за обработка на съществени натурални показатели.

Себестойността за геодезическите дейности в устройственото планиране и инвестиционното проектиране за всеки конкретен обект се определя по формула.

Формулата отчита влиянието на обема на дейностите и следва да се прилага за всеки конкретен обект (крайната цена не е пропорционална на приетата единична цена).

Ц = кn x (А x S /(a x p)) x M,

където

Ц - себестойност на геодезическите дейности;

а, А - параметри, определени по таблица 1, в зависимост от вида на геодезическите дейности;

S - площ, дължина на обекта или друг натурален показател с дименсия съгласно таблица 1;

P - параметър, определен по таблица 2, в зависимост от стойността на B, където: B = S/a;

K - 1.29 - коефициент, отчитащ степента на сложност, където n е номерът на категорията за сложност;

M - минимална работна заплата, определена по съответния ред.

Забележки:

1. S се закръглява към число, кратно на а.

2. Параметърът В се определя като цяло число.

3. При В<1, себестойността се изчислява за стойности В = 1 и S = a.


Таблица 1

(доп. - ДВ, бр. 26 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г.)


Дейности Мярка а А Забележка
I Геодезически дейности при инвестиционно проектиране и строителство
1 Първоначални проучвания за инвестиционни намерения обект 1 25 Не по-малко от 0.2% от стойността на инвестицията
2 Изработване на техническо задание обект 1 25  
3 Геодезическа основа (при стабилизиране с бетонови блокчета се прилагат цени за пета категория) брой точки 1 25  
4 Геодезически мрежи със специално предназначение брой точки 1 211  
5 Площна нивелация дка 1 30  
6 Надлъжни профили м 100 135  
7 Напречни профили брой 1 11  
8 Геодезическа снимка
  Прилага се за обекти с площ до 8 дка. За по-големи площи се прилагат цените пот.II.2
8.1 Кадастрална информация кв.м 500 18  
8.2 Надземна инфраструктура кв.м 500 16  
8.3 Релеф кв.м 500 6  
9 План на подземни проводи (подземна част) км 0.5 200  
10 План-схема на подземни проводи км 1 40  
11 Заснемане на хидротехнически съоръжения       Не включва РГО
11.1 Линейни км 0.5 70  
11.2 Площни кв.м 10 45  
12 Проекти за вертикално планиране        
12.1 Геометрично решение на улици и кръстовища кв.м 100 30  
12.2 Проект на улични кръстовища кв.м 100 60  
12.3 Проект на улици м 100 55  
12.4 Проект на вътрешноквартални пространства (УПИ, паркинги и др.) кв.м 100 20  
12.5 Проект за картограма на земните маси и изчисление на земните маси кв.м 100 8 40% от т. 12.4
12.6 Проект за третиране на хумусния слой кв.м 100 10 20% от т. 12.4
12.7 Количествени сметки за ЗР и благоустрояване кв.м 100 3 15% от т. 12.4
12.8 Проект за моделиране на съществуващия терен, създаване на проектен терен за нуждите на благоустрояването кв.м 100 12 60% от т. 12.4
12.9 Детайли на елементите на благоустояването кв.м 100 3 8% от т. 12.4
13 Трасировъчен проект кв.м 100 36  
13.1 Трасировъчен план на граничния контур на УПИ кв.м 100 7 20% от т. 13
13.2 Проект на геодезическа строителна мрежа с относителна точност от 1:10000 до 1:20000 кв.м 100 4 10% от т. 13
13.3 Трасировъчен проект за контура на обекта кв.м 100 7 20% от т. 13
13.4 Трасировъчен проект на конструктивните оси кв.м 100 18 50% от т. 13
13.5 Проект за трасиране на елементите на благоустояването кв.м 100 13 35% от т. 13
13.6 Сборен проект - геодезически план на инженерната техническа инфраструктура кв.м 100 27 75% от т. 13
14 Трасиране       Не включва РГО
14.1 Граници на имоти и контури на сгради бр.точки 1 15  
14.2 Оси на сгради бр.оси 1 25  
14.3 Даване на ниво бр.точки 1 10  
14.4 Подземни: водопроводи, газопроводи, нефтопроводи, оптични кабели и др. м 100 33  
14.5 Въздушни: електропроводи, въздушни кабелни линии, тел. кабели и др. м 100 28  
14.6 Канали, канализация и топлопроводи м 100 38  
14.7 Дюкери, щолени, акведукти м 100 70  
14.8 Въжени линии м 100 120  
14.9 Оси на язовирни стени, водохващания,водовземания, преливници, изпускателни съоръжения и др. м 100 300  
14.10 Корекции на реки, диги, дерета м 100 110  
14.11 Трасиране на осова мрежа Бр. т. 1 60  
15 Екзекутиви       Не включва РГО
15.1 Линейни м 100 50  
15.2 Площни кв.м 100 30  
15.3 Точкови броя 5 40  
16 Заснимане на геоложки изработки броя 1 16  
17 Изследване на деформации        
17.1 Проект за изследване на деформации точки 10 120  
17.2 Изходни точки точка 1 250  
17.3 Инженерни съоръжения точка 1 134  
17.4 Сгради точка 1 80  
17.5 Свлачища точка 1 70  
18 Пространствено заснимане на фасади и калканни стени кв.м 10 10  
19 Трасиране на окачени фасади кв.м 10 15  
20 Заснимане на дървесни видове броя 10 20  
21 Промяна на предназначение на земи кв.м 100 20  
22 Оценка на недвижими имоти кв.м 100 25  
II Устройствено планиране        
1 Геодезическа основа точка 1 25  
2 Специализирана карта        
2.1 Кадастрална информация (КК и КР) ха 1 223  
2.2 Надземна инфраструктура ха 1 89  
2.3 Подземна инфраструктура ха 1 335 Подземно заснимане
2.4 Релеф ха 1 22  
2.5 Хидрография ха 1 11  
3 План-схема за вертикално планиране        
3.1 Към ОУП ха 10 50  
3.2 Към ПУП ха 10 150  
4 План за улична регулация ха 1 70  
5 План за регулация ха 1 100  
6 Парцеларен план        
6.1 Парцеларен план в населени места ха 10 150  
6.2 Парцеларен план в земеделски земи ха 10 100  
6.3 Парцеларен план в госки фонд ха 10 75  
6.4 Парцеларен план на линейни обекти М 100 30  
7 Частични изменения на ПУП кв.м 100 30  
8 Приложение на ПУП и РУП (действащ регулационен план) Както т.14
9 Нивелационен план на урбанизирана територия км 1 68  
10 Нивелетен проект км 1 150  
11 Оцифряване (категория I КК-М 1:500; II, СК-М 1:500; III, КК-М 1:1000, IV, СК- M 1:1000, V, Специални карти) кв.дм 1 15  
12 Съвместяване на цифрови модели кв.дм 1 10  
III Общи и специфични дейности        
1 Геодезическа основа        
1.1 Геодезическа мрежа с местно предназначение бр.точки 1 210 Не включва цена за сигнализиране на точките
1.2 Работна геодезическа основа (РГО) бр.точки 1 40  
2 Геометрична нивелация       Не включва цена за изграждане на реперите
2.1 I клас м 100 45  
2.2 II клас м 100 40  
2.3 III клас м 100 35  
2.4 IV клас м 100 27  
3 Тригонометрична нивелация м 100 20  
3 Кадастрална карта ха 1 450 Изработване съгласно ЗКИР и Наредба 14
           

Определяне на категорията за сложност, към която трябва да се причисли даден обект, е на базата на сумата от оценъчните точки, причислявана към отделните зони.


Таблица 2

B P B P B P B P B P
1 18.72 11 84.60 21 107.42 31 121.16 41 131.02
2 27.82 12 87.67 22 109.06 32 122.28 42 131.87
3 38.76 13 90.50 23 110.63 33 123.36 43 132.70
4 48.91 14 93.11 24 112.13 34 124.42 44 133.51
5 56.78 15 95.54 25 113.57 35 125.44 45 134.31
6 63.22 16 97.82 26 114.95 36 126.43 45 135.08
7 68.66 17 99.96 27 116.28 37 127.40 47 135.84
8 73.37 18 101.98 28 117.57 38 128.34 48 136.58
9 77.52 19 103.88 29 118.80 39 129.26 49 137.31
10 81.24 20 105.69 30 120.00 40 130.15 .50 138.02
                   


РАЗДЕЛ 7. ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ – ГЕОДЕЗИЯ И ПРИЛОЖНА ГЕОДЕЗИЯ

(Нов - ДВ, бр. 58 от 2013 г., в сила от 02.07.2013 г.)

Себестойността на проектантските услуги по интердисциплинарната част "Пожарна безопасност" се определя по вложени човекочасове с регламентирани часови ставки съгласно глава 4 от Методиката за определяне размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги в устройственото планиране и инвестиционното проектиране.


Приложение № 5


СЕБЕСТОЙНОСТ НА ПРОЕКТАНТСКИТЕ УСЛУГИ ПО ЧАСТ МИНИ И КАРИЕРИ (МИННО ТЕХНОЛОГИЧНА)


РАЗДЕЛ I. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЕБЕСТОЙНОСТТА НА ПРОЕКТАНТСКИТЕ УСЛУГИ ПО ЧАСТ МИННО-ТЕХНОЛОГИЧНА ЗА ЦЯЛОСТЕН МИНЕН ОБЕКТ

1. С тази методика се определя себестойността на проекта за миннодобивните дейности в инвестиционното проектиране за изработване на идеен, технически и работен проекти за всеки конкретен минен обект по формулата:

С = А + В + М

където:

А - базисна себестойност;

В - стойност на единица мощност;

М - проектна мощност в натурални показатели.

2. Приетите за база промишлени мощности и съответстващите за тяхното проектиране базисни себестойности и стойности за единица мощност са отразени в таблица I-1.

3. При мощности по-големи по размер от установените базисни, съответстващите им базисни себестойности и стойности за единица мощност се запазват без изменение.

4. Базисните себестойности и стойностите за единица мощност за обектите на минно-добивната промишленост се определят по таблица I-1.


Таблица I-1


ГОДИШНА МОЩНОСТ НА ОБЕКТА, М МЯРКА БАЗИСНА ЦЕНА А, лева СТОЙНОСТ ЕДИНИЦА МОЩНОСТ В, лева
ПОДЗЕМНИ РУДНИЦИ
до 50 10(3) t /a 50 000 220
100 10(3) t /a 100 000 210
150 10(3) t /a 150 000 200
300 10(3) t /a 200 000 190
500 10(3) t /a 225 000 180
1 000 10(3) t /a 250 000 170
ОТКРИТИ РУДНИЦИ
до 50 10(3) t /a 60 000 150
250 10(3) t /a 70 000 120
1 000 10(3) t /a 80 000 90
5 000 10(3) t /a 90 000 60
15 000 10(3) t /a 100 000 30
       

Забележка: Междинните стойности се интерполират, а тези за частта над максималните стойности, съответно за открити и подземни рудници, се определят по вложено време.


5. Себестойонстта на инвестиционните проекти, изпълнени в комбинации между отделните фази се заплащат в съотношение, както следва:

-идеен, технически и работен проект - 30/40/30%;

- идеен и технически - 40/60%;

- идеен и работен - 35/65%;

- технически и работен - 70/30%.

6. При утежнени минно-технически и геоложки условия цените се коригират със следните коефициенти (таблици I-2 и I-3):


Таблица I-2. Корекционни коефициенти за подземен добив

КОРЕКЦИОНЕН КОЕФИЦИЕНТ УСЛОЖНЯВАЩИ УСЛОВИЯ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ
1.3 Усложнени условия: природните фактори нарушават
  нормалното функциониране на технологичната схема;
  находища с прост строеж, но с усложнени минно-геоложки
  условия; наклон на рудните тела (пластовете) от 15 до 65°;
  слабоустойчиви скали; комбинирани подготовки по скала и
  полезно изкопаемо; надморска височина над 1000 м;
  силикозоопасни и газоопасни рудници; дълбочина на
  подземен рудник над 300 м; многопластови находища;
  двухоризонтна схема на разкриване.
1.7 Сложни условия: находища или участъци със сложен строеж
  на рудните тела (пластове) с изменчиви елементи на
  залягане и вътрешен строеж или с интензивно нарушено
  залягане на пластовете (рудните тела); температура на
  масива или подземните води над 30°; наличие на напорни
  води; дълбочина на подземен рудник над 500 м; газоносни
  находища категоризиран свръх категория; опасност от
  скални удари и внезапно изхвърляне на въглища и газ;
  вентилационна система с над 100 клона; слабоустойчиви
  скали, изискващи специални методи за прокарване и крепене.
2.2 Много сложни (гранични условия): температура на масива и
  подземните води над 50°; подземна дълбочина над 1000 м;
  експлоатация на находището под водоносни хоризонти;
  уникални технологии и много сложни геомеханични условия.
   

Таблица I-3. Корекционни коефициенти за открит добив

КОРЕКЦИОНЕН КОЕФИЦИЕНТ УСЛОЖНЯВАЩИ УСЛОВИЯ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ
1,03 до 1,09 Среден експлоатационен коефициент от 3 до 8 m(3)/t
1,12 Среден експлоатационен коефициент над 8 m(3)/t
1,00 до 1,30 Сложност на релефа на терена
1,05 Наклон на пласта (рудното тяло) > 15°
1,07 Сложно залягане на пласта (рудното тяло)
1,10 Слабоустойчиви вместващи скали
1,08 Работа в древни свлачища и силно полепващи глини
1,15 Работа в зони с твърди включения
1,03 Повече от две системи на разработване
1,05 Повече от един пласт или две рудни тела (жили)
1,05 Повече от един пласт или две рудни тела (жили)
1,06 Находище с голяма геоложка сложност
1,10 Находище с много голяма геоложка сложност
1,12 Наличие на напорни води
1,15 Необходимост от подземен дренажен комплекс
1,04 Дълбочина на рудника от 100 до 200 m
1,08 Дълбочина на рудника над 200 m
1,10 Селективен добив на полезно изкопаемо
1,05 Добив на повече от едно полезно изкопаемо
1,15 Работа с ПВР
1,15 Работа в зони с повишен радиационен фон или токсичност
1,50 Подводен добив
1,50 Добив на скално облицовъчни материали
1,80 Използване на уникални технологии
1,15 При надморска височина на обекта над 1000 м или силно залесен или планински терен
* При използване на повече от един коефициент, те се умножават един с друг.
 

Забележки:

1. При изработване на проекти за надшахтови кули, вентилационни уредби, вентилационен комин и други съоръжения с височина над 20 м от повърхността, цените се умножават с К = 1,10.

2. Рудникът, обогатителната фабрика, хвостохранилището и хвостопроводът се третират като отделни обекти (подобекти) и се оценяват като самостоятелни такива.

3. При проектиране на отделни части от обектите (външно насипище, вътрешно насипище, откривни работи, добивни работи, отделни хоризонти и др.), разкриване на рудника в дълбочина, проектиране на отделни подсистеми (системи на добив, схеми на подготовка, разкриване на находището, оразмеряване на вентилационна мрежа) се определя процент от общата цена.

4. Себестойността за проектиране на специфични минни обекти, невключени в сборниците, се определя по вложено време или се приравнява на проектантските услуги по част "Технологична" (Приложение № 10).

5. Себестойността за проектиране на техническа ликвидация или консервация по част Минно-технологична на открит рудник е 50% от себестойността за съответната фаза.

6. Себестойността за проектиране на техническа ликвидация по част Миннотехнологична на подземен рудник е 20% от себестойността за съответната фаза, а за консервация - 40%.

7. Себестойността за проектиране на ликвидацията или консервацията на съоръженията и сградите към откритите и подземни рудници е 50% от себестойността за съответната фаза за ново строителство по съответните части. При наличие на екзекутивна документация за съоръженията и сградите себестойността се договаря.

8. При проектиране на годишни планове (календарни графици) на действуващи рудници, себестойностите за същите се определят по годишен добив както следва:

а) подземни рудници с годишен добив до:

- 100 х 103 t - 0,05 лв./t;

- 300 х 103 t - 0,03 лв./t;

- 500 х 103 t - 0,025 лв./t;

- 1000 х 103 t - 0,02 лв./t;

- над 1000 х 103 t - 0,02 лв./t.

б) открити рудници с годишен добив до:

- 0,5 х 106 t - 0,025 лв./t;

- 1 х 106 t - 0,02 лв./t;

- 5 х 106 t - 0,0056 лв./t;

- 10 х 106 t - 0,0031 лв./t;

- 15 х 106 t - 0,00233 лв./t;

- над 15 х 106 t - 0,00233 лв./t.

При окончателното формиране на себестойностите по т. 8, се използват корекционните коефициенти от таблици I-2 и I-3.


Раздел II. Изработване на двумерни и тримерни модели на находището

Моделите включват минимално:

3D модел на релефа, 3D модел на рудника и насипищата, 3D модел на горнище и долнище на въглищни пластове, 3D модел на скалните разновидности, 3D модел на качествените показатели.

Поради големите различия в количеството обработвана предварителна информация (брой сондажи, разновидности материали, брой пластове, площ на находището, височина на бордовете и др.) дейността по изработване на тримерни модели на находище се оценява по вложено време, извън себестойностите по раздел I.


Приложение № 6


(Изм. и доп. - ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 29.10.2010 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2017 г.)


СЕБЕСТОЙНОСТ НА ПРОЕКТАНТСКИТЕ УСЛУГИ ПО ЧАСТ "ИНЖЕНЕРНО-ГЕОЛОЖКИ И ХИДРОГЕОЛОЖКИ РАБОТИ"


РАЗДЕЛ 1. СЕБЕСТОЙНОСТИ ЗА ПРОЕКТАНТСКА ДЕЙНОСТ ПРЯКО СВЪРЗАНА С ГЕОЛОГОПРОУЧВАТЕЛНИ РАБОТИ

1. Определят се на базата на себестойността на полевите и лабораторните работи и включват следните начисления:

1.1. Командировки – 25% от стойността на полско-оперативните работи;

1.2. Транспорт – в зависимост от общата стойност на полевите плюс лабораторните работи и разстоянието от обекта до проектантската организация, по таблица 1.1:


Таблица 1.1


ОБЩА СТОЙНОСТ НА ПОЛСКИТЕ И ЛАБ. РАБОТИ, хил. лева % от стойността на полските и лабораторните работи
  При разстояние от седалището на проектантската организация
  до100 км 200 км 300 км 400 км 500 км 600 км
до 2 25 27 29 31 33 35
до 5 20 22 24 26 28 30
до 10 15 17 19 21 23 25
до 50 10 12 14 16 18 20
до 100 8 10 12 14 16 18
над 100 6 8 10 12 14 16
             

1.3. За организация и ликвидация на геологопроучвателните работи, по таблица 1.2.


Таблица 1.2

ОБЩА СТОЙНОСТ НА ПОЛСКИТЕ И ЛАБ. РАБОТИ, хил. лева % ОТ СТОЙНОСТТА НА ПОЛСКИТЕ И ЛАБОРАТОРНИТЕ РАБОТИ
до 3 15
7,0 14
15 12
30 9
50 6
100 5
150 4
200 3,5
250 3
300 2,5
360 2

Забележка: 1. За полски работи, извършвани в границите на населеното място, седалище на проектантската организация, не следва да се начисляват разходи за "командировки".

1.4. За работа при зимни условия полско-оперативните работи се увеличават с 25% /К = 1,25/, а при сондиране от плаващо устройство - съответно с 50% /К = 1,5/.

1.5. За работа при високопланински условия себестойностите на полскооперативните работи се завишават както следва:

- при височина от 1000 до 1500 м - със 7%;

- при височина от 1500 до 2000 м - с 15%;

- при височина над 2000 - с 30%.

1.6. За съставяне на програми и сметки за геоложко проучване, по таблица 1.3.


Таблица 1.3

  % ОТ СТОЙНОСТТА НА ПОЛСКИТЕ
ХАРАКТЕРИСТИКА И СЪДЪРЖАНИЕ НА РАБОТАТА ХИДРОГЕОЛОЖКИ И ВОДОХВАЩАТЕЛНИ РАБОТИ
  от 1 000 до от 10 000 до над
  10 000 лв. 50 000 лв. 50 000 лв.
Съставяне на проучвателна програма 5 4,5 4
Съставяне на хидрогеоложки доклад 20 15 10
       

1.7. За издръжка на обектова база, като себестойностите за един календарен месец за обект според стойността на полските работи е по таблица 1.4.


Таблица 1.4

Стойност на полските работи в лева Неизменна себестойност в лева
до 5 000 160
от 5 000 до 15 000 320
от 15 000 до 30 000 400
от 30 000 до 50 000 500
над 50 000 700
   

РАЗДЕЛ 2. СЕБЕСТОЙНОСТИ ЗА ИНЖЕНЕРНО-ГЕОЛОЖКИ И ХИДРОГЕОЛОЖКИ СНИМКИ, КАРТИРОВКИ, ДОКУМЕНТАЦИЯ И ОБСЛЕДВАНИЯ


1. Инженерно-геоложките и хидрогеоложки снимки /картировки/ се съставят въз основа на наблюдения на терена.

2. В зависимост от факторите геоложка сложност, разкритост и достъпност, местностите се подразделят на следните групи и категории:

2.1. По геоложка сложност на терена:

- Категория А - райони със сравнително слабо стратиграфско разнообразие, с преобладаване на нагъвателни тектонски прояви и частично застъпени разломни дислокации и физико-геоложки явления;

- Категория Б - райони с по-сложен строеж, обилни прояви на тектонични дислокации и по-голямо развитие на съвременни физико-геоложки явления.

2.2. По геоложка разкритост на терена:

- Категория I - райони с богато разчленен терен и с достатъчно разкритие на геоложките формации;

- Категория II - сравнително равномерни и слабо хълмисти райони със слабо разчленен релеф или повсеместно залесени и затревени местности с недостатъчно естествени разкрития на геоложките формации.

2.3. По достъпност на терена:

- Категория 1 - райони с достатъчно развита пътна мрежа, позволяваща свободно придвижване и обхождане с превозни средства;

- Категория 2 - райони със слабо развита пътна мрежа, стръмно-планински и в по-голямата си част трудно проходими.

3. За изработване на инженерно-геоложка и хидрогеоложка снимка при показател 1 км2, по таблица 2.1.


Таблица 2.1

КАТЕГОРИЯ НА ТЕРЕНА СЕБЕСТОЙНОСТ ПРИ МАЩАБ НА СНИМКАТА, лева
ПО ГЕОЛОЖКА СЛОЖНОСТ ПО ГЕОЛОЖКА РАЗКРИТОСТ ПО ДОСТЪПНОСТ НА ТЕРЕНА 1:500 1:1000 1:2000 1:5000 1:2500 0
А I 1         16,25
    2         20,00
      775 650 525 137  
  II 1         21,25
    2         23,75
Б I 1         26,25
    2         28,75
      900 775 650 163  
  II 1         32,50
    2         45,00
               

4. За инженерно-геоложка и хидрогеоложка картировка на пътни, железопътни, канални и водопроводни трасета, по таблица 2.2.


Таблица 2.2

  СЕБЕСТОЙНОСТИ ЗА ЕДИН ЛИНЕЕН
КАТЕГОРИЯ НА ТЕРЕНА КМ, лева
  Мащаб на картировката
По геол. сложност По геол. Разкритост 1:1 000 1:2 000 1:5 000
А I 100 88 75
  II 125 100 88
Б I 138 113 100
  II 150 125 113

5. За инженерно-геоложки обследвания (рекогносцировки).

В себестойностите се включват разходите за оглед на терена в обсега на обекта, маршрутно обхождане и писмено заключение, по таблица 2.3.


Таблица 2.3

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЕКТИТЕ НЕИЗМЕННА СЕБЕСТОЙНОСТ ЗА ЕДИН ОБЕКТ, ЛЕВА
1. Строителни площадки за единични сгради, малки съоръжения, мостове, бентове и други. 210
2. Строителни площадки за заводи, млекоцентрали, винарски изби, малки язовири, сгурошламоотвали, хвостохранилища, находища на строителни материали и др. с обем до 106 м3 , подстанции, далекопроводи, пътни и жп трасета с дължина до 5 км, водоснабдяване на села, стопански дворове, под-станции и др. 350
3. Пътни и жп трасета, далекопроводи от 5 до 20 км, големи язовири, сгурошламоотвали, хвостохранилища и др. с обем до 107 м3, напоителни полета, жилищни комплекси, водоснабдяване на градове, водоснабдителни групи, находища на строителни материали и др. 570
4. За оглед на големи язовири, сгурошламоотвали, хвостохранилища и др. с обем над 107 м3 и строителни площадки с площ над 1 км2, находища за строителни материали и др. 870
     

Забележки:

1. За линейни обекти себестойности по т. 3 се умножава, както следва:

- от 20 до 50 км с К = 1,50;

- от 50 до 100 км с К = 2,0;

- над 100 км с К = 3,0.

2. Всички варианти на обекти и подобекти, разположени един от друг на повече от 500 м разстояние, да се остойностяват като отделни обекти.

6. Детайлна инженерно-геоложка и хидрогеоложка документация на направени готови изработки от други фирми.


Таблица 2.4

Мащаб на картировката Дълбочина в м Котлован на метростанции и м/уст. у-ци Вертикални наклонени шахти, шурфи и други
      себестойност за 1 линеен метър
      Категория на терена
    себестойност на м(2) сеч. до 6 м(2) сеч. от 6-10 м(2) сеч. от 10-20 м(2) сеч.от 20-30 м(2)
    Кат. на терена КА КБ КА КБ КА КБ КА КБ
    КА КБ                
  0 – 2 3,36 4,71                
  2 – 4 5,00 7,08                
  4 – 6 6,72 9,45                
1:50 6 – 8 8,40 11,88 4,8 6,3 8,7 9,3 12,3 12,9 15,6 16,2
  8 – 10 10,08 14,19                
  10 – 12 12,27 16,53                
  0 – 2 2,37 3,36                
  2 – 4 3,57 5,00                
1:100 4 – 6 4,77 6,72                
  6 – 8 5,94 8,40 3,3 4,2 8,4 9,0 12,0 12,6 15,3 15,9
  8 – 10 7,14 10,08                
  10 – 12 8,58 12,27                
1:200 - - - 0,8 0,9 2,6 2,8 3,8 4,0 4,9 5,1

Забележка:

1. За по-големи дълбочини от 12 м и за по-голямо сечение от 30 м2 са в сила себестойностите за дълбочина 12 м и сечение 30 м2.

Таблица 2.5

Мащаб на маркировката Траншеи основи Водна кула Наклонени щолни
  себестойност за 1 м(2) себестойност за 1 линеен метър
  категория на терена Дълж. до 500 м и сечение до 10 м2 Дълж. от 500 м до 1 000 м и сечение до 10 м2
    категория на терена
  КА КБ КА КБ КА КБ КА КБ
1:50 1,20 1,80 8,40 9,00 6,60 6,90 14,10 16,50
1:100 0,90 1,20 7,80 8,40 6,00 6,30 12,00 14,10
1:200 0,60 0,90 7,20 7,50 5,70 6,00 9,30 12,00
                 

РАЗДЕЛ 3. СЕБЕСТОЙНОСТИ ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ИНЖЕНЕРНО-ГЕОЛОЖКИ И ХИДРОГЕОЛОЖКИ ДОКЛАД ПО СЪЩЕСТВУВАЩИ ЛИТЕРАТУРНИ И АРХИВНИ ДАННИ

1. Издирване, събиране, избиране, извличане и прилагане към съответния геоложки доклад на данни от съществуващи източници, както следва: Себестойността за един брой архивна единица съставлява 25% от себестойността за изпълнението й съгласно настоящата методика, без допълнителни разходи.

2. Систематизиране, интерпретация и обобщаване на събраните съществуващи материали и съставяне на инженерно-геоложки и хидрогеоложки доклад, цената по т. 1 се умножава с коефициент К = 2, но не по-малко от 300 лв.


РАЗДЕЛ 4. СЕБЕСТОЙНОСТИ ЗА МАТЕМАТИЧЕСКА ОБРАБОТКА НА ДАННИ ОТ ИНЖЕНЕРНО-ГЕОЛОЖКИ ПРОУЧВАНИЯ, РЕШАВАНЕ НА СТАБИЛИТЕТНИ ЗАДАЧИ, РАЗРАБОТВАНЕ НА ФИЛТРАЦИОННИ И МИГРАЦИОННИ МОДЕЛИ

1. Работата включва: подготовка, обработка и анализ на геологолитоложки, геотехнически, лабораторни, филтрационни, миграционни и др. показатели, изследване на устойчивост и филтрационни задачи, включително обработката им по софтуерен път и даване на писмено заключение.

2. Себестойностите се определят по таблица 4.1.

Таблица 4.1

ВИД НА ОБРАБОТКАТА МЯРКА СЕБЕСТОЙНОСТ, лв.
1. Определяне разчетни показатели на геолого-литоложки разновидности една разновидност до 30 бр. 340
2. Разчленяване на геоложки разрези на отделни разновидности За 1 бр. разрез 460
3. Корелационен (регресионен) анализ по 2 параметъра 150
4. Устойчивост на откос по 1 профилна линия а/без отчитане на съпротивленията по страничните сечения (плоска задача) б/с отчитане на съпротивленията по страничните сечения (обемна задача) За 1 бр. профилна линия 390
      520
5. Филтрационен или миграционен модел а/едномерен б/двумерен в/тримерен За 1 бр. (за т. а/) за площ 1 250
    км2 от мо-делната област (за 500
    т. б/ и в/) 950

Забележки:

1. При определяне на повече от 30 броя разчетни показатели за разновидност се прилага К = 1 + 0,02 N, където N е броят на опитите за обработка.

2. При задачи по т. 3 и 5 за повече от един показател себестойността се увеличава с К = 3.

3. При задачи по т. 4 в зависимост от броя на стъпалата на откоса цената нараства с К = 1 + 0,1 (N - 1), където N е броят на стъпалата.

4. Себестойностите по т. 4 се отнасят за едно основно състояние на откоса. Определянето на устойчивостта при допълнителни варианти на съчетание на натоварванията (от подземни води, външни и стабилизиращи товари, земетръс и др.), цената по т. 4 се коригира с коефициент К = 1,20 за всеки вариант.

5. Себестойността по т. 5 се отнася за разработването на основния модел при прости хидрогеоложки условия - един добре изучен хомогенен водоносен пласт с ясно изразени граници на подхранване и дрениране, наличие на единичен водоизточник и/или един замърсител. При разглеждане на допълнителни варианти на основния модел себестойността по т. 5 се коригира с коефициент К = 1,50 за всеки вариант.

6. При сложни хидрогеоложки условия - слоест водоносен хоризонт или нехомогенна водоносна структура, наличие на неясни или сложни гранични условия, моделиране на действието повече от едно или на системи от водовземни водопонизителни съоръжения, при симулация на поведението на повече от един замърсител и др. цените на моделите се увеличават съобразно конкретните условия при първоначално увеличение на себестойността по т. 5 с коефициент К = 3. Поради многообразието на вариантите и различната степен на сложност на условията допълнителното увеличение на коригираната с този коефициент себестойност изисква индивидуално обосноваване.

3. Стабилитетна оценка

Стабилитетната оценка се осъществява по метод, съответстващ на възможната схема на деформиране /този, който в максимална степен моделира процесите на деформиране/ в масива. Това може да бъде кръговоцилиндрична или сложна съставна повърхнина на хлъзгане.

Задължително се извършва и първоначална оценка за стабилитета на естествения терен с якостните и деформационните показатели на инженерно-геоложките разновидности от ИГП. Такава оценка е задължителна и при фундиране в наклонени терени съгласно изискванията на "Норми и правила за проектиране на плоско фундиране - глава 8".

Стабилитетната оценка завършва с определяне на големината и направлението на задържащите сили, ако са необходими такива. Препоръчва се видът на съоръженията, които ще осигурят задържащите сили. Изчисленията се провеждат за основни и особени съчетания на натоварвания.

Свлачищата или потенциално опасни от свлачищна дейност райони се разделят на следните класове:

- І-ви клас - с повърхност над 20 000 м2 и максимална дълбочина над 10 м;

- ІІ-ри клас - с повърхност от 10 000 до 20 000 м2 и дълбочина от 6 до 10 м;

- ІІІ-ти клас - с повърхност от 1 000 до 10 000 м2 и дълбочина от 4 до 6 м;

- ІV-ти клас - с повърхност до 1 000 м2 и дълбочина до 4 м.

Когато единият от показателите е от по-горен клас, се приема по-горният клас за целия район.

Стабилитетните оценки се извършват за всички класове свлачища или потенциално опасни от свлачищна дейност райони, за които не е осигурен коефициент на устойчивост съгласно НПГССССР /"Наредба № 1/12 за проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони"/. Оценката се извършва независимо от групата и категорията, в която попада районът.

Себестойностите за проучване и оценка на стабилитета на слаби места в целия обследван район се определят по таблица 4.2.


Таблица 4.2

Наименование на видовете работи Себестойност в лева за 1 000 м2 по категории
    І II III ІV
1 Проучване и оценка 5 710 4 830 4 090 3 240
           


РАЗДЕЛ 5. СЕБЕСТОЙНОСТИ ЗА СЪСТАВЯНЕТО НА БАЛАНС НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ ЗА ВОДОСНАБДЯВАНЕ

1. Съставя се въз основа на архивни геоложки данни и хидрогеоложки проучвания, данни от експлоатацията на всички водовземни съоръжения и непосредствен оглед на терена. Прави се анализ на хидрогеоложките условия, изяснява се химизмът на подземните води, определя се или се прогнозират експлоатационните запаси /ресурси/, /посочват се проучените, каптираните, но невключени в експлоатация, включените в експлоатация и прогнозирани водни количества/. При необходимост се правят съответните прогнози и се съставя програма за проучване.

2. Цените се определят по таблица 5.1.


Таблица 5.1

    ЦЕНА, лв.
СЪСТАВЯНЕ НА БАЛАНС НА ПОДЗЕМНИ ВОДИ Хидрогеоложки условия
    Прости Сложни
1. Водовземен район – до 1 км2 1 600 2 200
2. Водовземен район – 1 - 3 км2 2 200 2 650
3. Поречие – до 50 км басейн до 100 км2 3 000 3 500
4. Поречие – до 50 - 100 км басейн 100 – 400    
  км2 , селищна система, водоснабдителна група 3 500 4 000
5. Окръг, водоснабдителна система, поречие    
  над 100 км, басейн над 400 км2 4 800 6 000
       

Забележка:

1. Хидрогеоложките условия са:

- прости - водоносен хоризонт с ясно изразени граници на подхранване и дрениране при добри условия за санитарна охрана на подземните води, липса на замърсители.

- сложни - слоест водоносен хоризонт с наличие на подземно недобре изяснено подхранване, неблагоприятни условия за санитарна охрана на подземните води, наличие на замърсители.


РАЗДЕЛ 6. СЕБЕСТОЙНОСТИ ЗА СТАЦИОНАРНИ ХИДРОГЕОЛОЖКИ НАБЛЮДЕНИЯ

Себестойностите за стационарни хидрогеоложки наблюдения за режима на водите - показател едно наблюдение на една точка, по таблица 6.1.


Таблица 6.1

    СЕБЕСТОЙНОСТ, лева
ЧИСЛО НА ТОЧКИТЕ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ В ПРОТЕЖЕНИЕ НА 1 КМ Категория на достъпност на терена
    I категория II категория
1. до 3 точки 42 56
2. от 3 до 6 точки 32 35
3. над 6 точки 25 32
       

Забележка: Категориите се определят съгласно категоризацията от Раздел 2; т. 2.3.


РАЗДЕЛ 7. СЕБЕСТОЙНОСТ НА ТРУДА ЗА ЗАСНЕМАНЕ И НИВЕЛАЦИЯ НА ГЕОЛОЖКИ ИЗРАБОТКИ

1. Съдържание на работата - нивелация на геоложките изработки, шурфи и други. Отбелязване на надморските височини на геоложките изработки върху ситуационен план.

2. Характеристика на категориите:

2.1. I-ва категория - местност равнинна, незаблатена, незастроена, без долове и оврази, незалесена.

2.2. II-ра категория:

а/ местност равнинна, незаблатена, рядко залесена с малки комплекси, жп линии, пътища и др.;

б/ местност слабо хълмиста, с редки долове и оврази, незалесена, с наклон до 10%.

2.3.III-та категория:

а/ местност равнинна, слабо заблатена, залесена и застроена;

б/ местност хълмиста, с долове и оврази, залесена, рядко застроена, с напречен наклон на терена до 15%.

2.4. IV-та категория:

а/ местност равнинна, заблатена;

б/ местност хълмиста, гъсто залесена, застроена;

в/ местност планинска, с долове и стръмни склонове, с наклон над 15%.

3 Себестойностите се определят по таблица 7.1.


Таблица 7.1

НАИМЕНОВАНИЕ НА РАБОТАТА СЕБЕСТОЙНОСТ ПО КАТЕГОРИИ, лева
  I II III IV
Заснемане и нивелация на геологическите изработки 9 15 18 21


РАЗДЕЛ 8. СЕБЕСТОЙНОСТИ ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ОКОНЧАТЕЛЕН ИНЖЕНЕРНО-ГЕОЛОЖКИ ДОКЛАД

За съставяне на окончателен инженерно-геоложки доклад със заключение – себестойността представлява процент от стойността на полско-оперативните и лабораторни работи, но не по-малко от 300 лева. Процентът се определя по формулата:

Ц % = 36 - П + Л/2000, но не може да бъде по-малко от 25%,

където: П е стойността на полско-оперативните работи, а Л – стойността на лабораторните работи. Резултатът при определянето се закръглява до 0,5%.


РАЗДЕЛ 9. СЕБЕСТОЙНОСТИ ЗА ОПРОБВАНЕ

1. За вземане на обикновени проби при показател един брой проба, по таблица 9.1.


Таблица 9.1

Вид на вземаната проба СДЕБЕСТОЙНОСТ НА 1 БР. ПРОБА, лв. Проба от водоизточника
    Скални проби лева
    Кат.на скалите по пробив.  
    І-ІІІ ІV-V VІ-VІІІ ІХ-Х >X  
1. Монолит 15/15 от земни почви 23,0 29,0 - - - -
2. Ненарушена проба, взета с грунтоносец 18,5 23,0 - - - -
3. Скални проби     27,8 39,5 - -
4. Нарушени проби 5,8 6,8 - - - -
5. Водна проба - - - - - 9,3
6. Проба от материали за насип за якост на срязване, при количество 1 м3 - - - - 600,0 -
               

2. За вземане на браздови проби, по таблица 9.2.


Таблица 9.2

СЕЧЕНИЕ НА БРАЗДАТА И ТИП НА ИЗРАБОТКАТА СЕБЕСТОЙНОСТИ НА 1 л.м, лева
    Категории по пробиваемост на скалите
    I-II III-IV V-VI VII VIII IX X
1. Сечение до 3 х 5см:              
  а/открити изработки - 1,63 2,75 3,90 7,50 13,25 24,40
  б/шурфи и шахти - 2,00 3,75 6,50 11,80 18,75 34,50
2. Сечение до 5х10см:              
  а/открити изработки - 2,75 3,90 6,00 9,40 15,40 27,75
  б/шурфи и шахти - 3,75 5,90 8,75 13,10 21,75 40,40
3. Сечение до 10х15см:              
  а/открити изработки 3,90 5,00 7,50 11,50 19,75 35,75 43,90
  б/шурфи и шахти 5,00 7,25 10,25 16,75 28,00 43,90 53,50
4. Сечение до 15х20см:              
  а/открити изработки 2,00 6,65 10,00 18,50 - - -
  б/шурфи и шахти 8,25 9,75 14,50 27,00 - - -
5. Сечение над 15 х 20 см:              
  а/открити изработки 6,90 9,40 13,90 24,25 - - -
  б/шурфи и шахти 10,25 14,00 20,25 37,65 - - -
                 

3. За вземане на скални монолити, по таблица 9.3.


Таблица 9.3

ХАРАКТЕРИСТИКА НА СКАЛИТЕ И КАТЕГОРИЯ НА ПРОБИВАЕМОСТ СЕБЕСТОЙНОСТ ЗА 1 МОНОЛИТ, лева
    Размер на монолита в см
    10х10х10 20х20х20 30х30х30
1. Плътни скали без плоскости на напукване:      
  а/ IV – VI категория 9,75 19,50 29,25
  б/ VII – VIII категория 21,50 35,00 39,00
  в/ IX – X категория 26,25 66,25 78,00
2. Скали с плоскости на напукване:      
  а/ IV – VI категория 6,00 13,75 21,50
  б/ VII – VIII категория 13,75 25,50 33,25
  в/ IX – X категория 43,00 60,50 72,25

4. За вземане на валова проба от масив, по таблица 9.4.


Таблица 9.4

УСЛОВИЯ, ПРИ КОИТО СЕ ИЗВЪРШВА РАБОТАТА СЕБЕСТОЙНОСТ ЗА 1 ПРОБА /1 м3/, лева
  Категория на скалите по пробиваемост
  I-II III-IV V VII VIII IX X
А. Без взривни работи                
1. Открити разработки 19,50 33,50 93,75 - - - - -
2. Подземни разработки 20,50 40,00 122,5 - - - - -
Б. С взривни работи                
1. Открити разработки                
а/ едноръчно пробиване - - 32,50 100,0 162,5 240,0 462,5 1500
б/ двуръчно пробиване - - - - 82,50 125,0 290,0 725
в/ мех.пробиване със                
стоманена бургия - - 16,25 25,00 36,25 52,53 - -
г/ мех.армирана бургия - - - 18,75 25,00 32,50 46,25 62,5
2. Подземни разработки                
а/ едноръчно пробиване - - 43,75 96,25 147,5 287,5 530,0 962,5
б/ двуръчно пробиване - - - - 132,5 230,0 487,5 775
в/ мех.пробиване със стоманена бургия - - 20,00 30,00 42,50 67,50 - -
г/ мех.армирана бургия - - - 25,00 37,50 50,0 62,5 77,5
                 

5. Категориите на скалите по пробиваемост са съгласно "Единни норми за проучвателно, структурно-търсещо и картировъчно сондиране" - 1974 г.


РАЗДЕЛ 10. СЕБЕСТОЙНОСТИ ЗА ИЗГОТВЯНЕ НА ПОЧВЕН ПРОЕКТ

1. Почвеният проект се изготвя на базата на полеви полупроизводствени насипно-уплътнителни работи и лабораторни изследвания за установяване на:

- оптимално водно съдържание за максимално уплътняване на материала за дадена уплътнителна машина;

- оптимална дебелина на разстлан пласт;

- оптимален брой на ходовете на уплътнителната машина;

- физико-механични качества на уплътнен в производствени условия свързан материал;

- технология на изграждане на съоръжението /земнонасипна язовирна стена, противофилтрационно ядро или екран, защитни филтри, диги, подфундаментни възглавници, подподови настилки, обратни насипи, насипи за пътно и жп строителство и др./.

2. За изготвяне на почвен проект на базата на полупроизводствени насипно-уплътнителни работи, по таблица 10.1.


Таблица 10.1

ВИД НА МАТЕРИАЛА НЕИЗМЕННА СЕБЕСТОЙНОСТ, лева
Незвързани естествени почви 22 310
Свързани почви 26 350
Почво-цименти 24 010
Изкуствени материали /мет. шлаки, пепели и др./ 23 590

Забележки:

1. Себестойностите в таблицата се отнасят за един вид строителна почва /материал/ и една уплътнителна машина.

2. Себестойностите в таблицата не се отнасят за изготвяне на опитно тяло за извършване на щампови натоварвания и други изпитания.

3. Себестойностите в таблицата не включват стойността на щамповите натоварвания и други изпитания.


3. За изготвяне на почвен проект на базата на лабораторни изследвания, по таблица 10.2.


Таблица 10.2

ОБЕМ НА НАСИПА, хил. м3 СЕБЕСТОЙНОСТ, лева
  Тип на съоръжението
  І ІІ ІІІ
до 100 3 400 4 250 5 525
от 101 до 250 5 100 5 950 7 225
от 251 до 500 6 800 7 650 9 350
от 501 до 1 000 8 925 9 775 11 700
от 1 001 до 2 000 11 900 12 750 14 450

Забележка:

Типове съоръжения:

- I тип - язовирни стени и диги, изграждани от един вид материал като: глини, песъчливи глини, глинести пясъци;

- II тип - язовирни стени и диги с екран или ядро от глини, песъчливи глини, асфалт и др. водоплътни материали и смесен тип язовирни стени /без ядро или екран/, изграждани от два типа материали;

- III тип - язовирни стени и диги, изграждани най-малко от три вида материали с различни физико-механични свойства /глини, баластра, пясъци, грус, камък/ и всички каменонасипни язовирни стени.

3. Себестойностите по таблица 10.2 се коригират, както следва:

1. При обекти с обем на насипа над 2 млн. м3 за всеки 500 хил. м3 насип, себестойностите се увеличават с 15% за язовири и насипи със специални изисквания и 8% за диги.

2. При изготвяне на почвен проект със специални изисквания към насипите /подфундаментни възглавници, насипи за тежки подови настилки, за вертикална планировка, за фундиране на промишлени и други съоръжения, за пътно и жп строителство и др./ себестойностите се изчисляват като за III тип, увеличени с К = 1,50.

3. Когато не се изработва почвен проект, а раздел "Проектни изисквания и технология за изпълнение на насипните работи", себестойностите се намаляват с 30%.

5. За земномеханични характеристики на насипното съоръжение и обработка на резултатите от контролните проби, по таблица 10.3.


Таблица 10.3

ВИСОЧИНА НА НАСИПА, БРОЙ НА ИЗСЛЕДВАНИТЕ СЕБЕСТОЙНОСТ,
метри ПРОБИ лева
до 15 до 40 3400
от 16 до 30 до 60 5100
от 31 до 50 до 80 7450
над 51 до 120 10625

Забележки:

1. При увеличение с 20 до 60% на броя на изследваните проби, себестойността се увеличава с К = 1,20.

2. В случай, когато броят на пробите превишава с 60% посочените в таблицата, себестойността се взема като тази за следващата височина.

3. В случай, че броят на пробите е по-малък от 20 до 60%, себестойностите се намаляват с К = 0,8.

4. За статистическа, графоаналитична и друга обработка на резултатите от контролни проби, вземани от изграждащи насипи, се заплаща 4,00 лева за всяка обработена проба /плътност, влажност и др./. На базата на извършената обработка се изготвя оценка за постигнатото качество на насипно-уплътнителните работи.


РАЗДЕЛ 11. СЕБЕСТОЙНОСТИ ЗА ИЗРАБОТВАНЕ НА ХИДРОГЕОЛОЖКАТА ЧАСТ НА ПРОЕКТ ЗА ВОДОПОНИЗИТЕЛНА СИСТЕМА

1. Изработва се въз основа на извършени хидрогеоложки проучвания, като съдържа:

- предложение за начин за отводняване на строителните изкопи, хидро-геоложки разчети за водопонизителни съоръжения /хоризонтални, дренажни, вертикални, тръбни кладенци и др./.

- конструкция за водопонизителните съоръжения; технология за строителството им.

- рекапитулация на материалите и строителната стойност на водопонизителната система.

2. Себестойностите се определят по таблица 11.1.


Таблица 11.1

ИЗРАБОТВАНЕ НА ХИДРОГЕОЛОЖКАТА ЧАСТ НА НЕИЗМЕННА
ПРОЕКТА ЗА ВОДОПОНИЗИТЕЛНА СИСТЕМА СЕБЕСТОЙНОСТ /лв./
площ до 200 м2 1 380
200 – 1 000 1 580
1 000 – 2 000 1 770
2 000 – 3 000 1 900
3 000 – 5 000 2 140
над 5 000 2 580
   

Забележки:

1. При проектиране на няколко водопонизителни системи на една и съща площадка /разчетени да действат самостоятелно/ себестойността за проектиране на втората и всяка следваща се определя с К = 0,5.

2. При проектиране на водопонизителна система, която ще остане да се ползва и след завършване на строителството /при експлоатацията на построените сгради и съоръжения/, себестойността се определя с К = 1,1.


РАЗДЕЛ 12. СЕБЕСТОЙНОСТИ ЗА СОНДАЖНИ РАБОТИ

1. Моторно ядково и ударно сондиране без обсаждане с диаметър на сондажа до 150 мм, по таблица 12.1.


Таблица 12.1

КАТЕГОРИЯ НА СКАЛИТЕ СЕБЕСТОЙНОСТИ ЗА 1 ЛИНЕЕН МЕТЪР, лева
  Дълбочина на сондажите, метри
  моторно ударно моторно ударно моторно ударно ударно
  0-100 0-100 101-200 101-200 201-300 201-300 над 300
І 14,0 23,00 21,00 30,00 22,00 35,00 56,00
ІІ 30,0 46,00 51,00 60,00 57,50 71,00 98,00
ІІІ 38,0 48,00 53,00 72,00 64,00 80,00 114,00
ІV 45,0 58,00 62,00 78,00 65,50 105,00 129,00
V 56,0 75,00 69,00 85,00 72,00 121,00 161,00
68,0 85,00 93,00 123,00 94,50 155,00 195,00
VІІ 82,5 125,25 99,75 160,50 100,88 175,50 198,00
VІІІ 96,0 147,00 108,60 165,00 111,30 177,60 201,60
ІХ 103,0 152,00 116,00 176,00 128,75 212,00 270,00
Х 160,0 - 167,00 - 191,25 - -
ХІ 295,5 - 328,00 - 396,75 - -
ХІІ 553,0 - 713,50 - 720,00 - -
               

Моторно ядково и ударно сондиране с обсаждане с диаметър на сондажа до 150 мм, по таблица 12.2.


Таблица 12.2

КАТЕГОРИЯ НА СКАЛИТЕ СЕБЕСТОЙНОСТИ ЗА 1 ЛИНЕЕН МЕТЪР, лева
  0- 101- 201- 301- 401- 501- 601- 701- 801- 901-
  100 200 300 400 500 600 700 800 900 1000
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11
І 21,00 27,00 32,00 49,50 59,00 65,50 70,50 77,00 83,00 89,50
ІІ 41,50 54,50 61,00 89,50 101,00 110,50 117,00 131,00 144,00 157,00
ІІІ 43,00 64,00 69,00 104,00 110,50 120,00 128,00 137,50 147,00 160,00
ІV 57,50 72,00 78,50 113,50 121,50 131,00 150,50 160,00 169,50 179,00
V 65,50 77,00 80,00 141,00 149,00 157,00 166,50 177,50 189,00 200,00
80,00 96,00 104,00 171,00 181,00 193,50 201,50 209,50 217,50 225,50
VІІ 88,88 98,25 105,75 164,25 172,88 182,25 190,88 249,75 276,00 288,00
VІІІ 108,60 120,00 123,00 182,40 192,00 203,40 212,10 220,80 230,40 240,00
ІХ 106,50 126,50 143,25 247,25 259,25 270,50 283,25 293,50 304,00 316,00
Х 181,50 184,00 210,50 477,50 492,75 557,50 584,00 615,25 648,00 680,00
ХІ 333,50 362,50 429,50 752,00 782,50 - - - - -
ХІІ 629,50 787,25 792,00 1000,0 1050,0 - - - - -
                     

Забележки към таблици 12.1 и 12.2:

1. При сондиране без или със обсаждане при диаметър над 150 мм цените по таблици 12.1 и 12.2 се увеличават, както следва:

- при диаметър от 150 до 200 мм - с К = 1,1;

- при диаметър от 200 до 250 мм - с К = 1,3;

- при диаметър от 250 до 300 мм - с К = 1,5;

- при диаметър от 300 до 400 мм - с К = 1,8;

- при диаметър от 400 до 500 мм - с К = 2,0;

- при диаметър от 500 до 600 мм - с К = 2,2;

- при диаметър над 600 мм - с К = 2,4.

2. Себестойностите от таблици 12.1 и 12.2 се коригират със съответните коефициенти от таблици 12.3, 12.4 и 12.5 в случаите на:

а/ моторно сондиране /със или без обсаждане/ при изискване за пределено рейсово сондиране за изваждане на по-голям процент сондажна ядка извън метража, който се изисква за нормален рейс; при сондиране без промивка за вадене на 100 % ядка;

б/ при извършване на наклонени сондажи, със или без обсаждане.

3. Поправъчни коефициенти за моторно сондиране /със или без обсаждане/ при изискване за определено рейсово сондиране за изваждане на по-голям процент сондажна ядка извън метража, който се изисква за нормален рейс, по таблица 12.3.


Таблица 12.3

Дължина на една маневра в рейс, м ВЕЛИЧИНА НА ПОПРАВЪЧНИЯ КОЕФИЦИЕНТ
  Категория на скалите
  I II III IV V VI VII VIII IX X
0,30 4,89 2,68 2,38 2,20 2,20 1,71 1,67 1,50 1,26 1,10
0,50 3,00 1,80 1,68 1,62 1,58 1,58 1,40 1,32 1,09 1,05
1,00 1,50 1,46 1,40 1,31 1,25 1,20 1,09 1,07 0,97 0,96
1,50 1,40 1,26 1,10 1,10 1,08 1,07 1,00 1,00 0,93 -
2,00 1,37 1,20 1,08 1,05 1,00 1,00 0,95 0,90 - -
2,50 1,25 1,15 1,05 1,00 0,97 0,97 0,91 - - -
3,00 1,17 1,04 1,02 1,00 0,94 0,94 - - - -
                     

Забележка: Тези коефициенти не се отнасят за прилагане на къси рейсове, продиктувани от технически съображения.

4. Поправъчни коефициенти при сондиране без промивка за вадене на ядка 100% /отнася се и за ръчно сондиране/, по таблица 12.4.


Таблица 12.4

КАТЕГОРИЯ НА СКАЛИТЕ I-II III-IV V-VI
Величина на поправъчния коефициент 1,20 1,30 1,50
       

5. Поправъчни коефициенти при извършване на моторни наклонени сондажи по таблица 12.5.


Таблица 12.5

КАТЕГОРИЯ НА СКАЛИТЕ ВЕЛИЧИНА НА ПОПРАВОЧНИТЕ КОЕФИЦИЕНТИ
  Ъгъл между оста на сондажа и хоризонта
  0 - 30° 31 - 60° 61 - 90°
I - IV 1,50 1,25 1,23
V - XII 1,60 1,30 1,25


6. Спомагателни работи

6.1. Себестойности за 1 линеен ред по таблица 12.6 за следните видове дейности:

А. Заздравяване на ръчни и моторни сондажи с разтвор (силикатен, глинест, циментов и др.);

Б. Засипване на ръчни и моторни сондажи;

В. Тампониране на сондажи, което включва уплътнителни мероприятия с глина, цимент или глиноцимент.


Таблица 12.6

КРАЙНА ДЪЛБОЧИНА НА СОНДАЖА, м СЕБЕСТОЙНОСТИ ЗА 1 л.м., лева
  А Б В
    с диаметър с диаметър с диаметър с диаметър
    до 230 мм над 230 мм до 230 мм над 230 мм
1 2 3 4 5 6
0-20 6,1 3,0 4,0 8,0 11,5
0-50 7,4 4,0 5,5 9,0 12,5
0-100 13,8 5,5 8,0 - -
0-150 20,1 7,0 11,0 - -
0-200 29,4 8,5 13,5 - -
0-300 39,5 11,0 17,5 - -
0-400 50,9 - - - -
0-500 59,0 - - - -
0-600 66,0 - - - -
0-800 72,2 - - - -
0-1000 77,5 - - - -
           

6.2. Спускане на обсадна колона в заздравен или незаздравен сондаж, изолиране на воден стълб (при работа на понтон) или спускане на колона в колона, по таблица 12.7.


Таблица 12.7

ВЪНШЕН ДИАМЕТЪР НА ТРЪБИТЕ, мм СЕБЕСТОЙНОСТИ ЗА 1 л.м, лева
  на резба на заварка
1 2 3
до 150 мм 1,5 2,5
от 150 до 250мм 2,5 3,25
от 250 до 350 мм 3,25 4,0
над 350 мм 4,0 4,75
     

6.3. Монтаж и демонтаж на сондажни уредби (машини, кула, барака, направа на площадка, включително превозването от сондаж на сондаж), по таблица 12.8.


Таблица 12.8

СЕБЕСТОЙНОСТИ ЗА ЕДИН МОНТАЖ И ДЕМОНТАЖ, лева
при дълбочина на сондажа до 150 м при дълбочина на сондажа над 150 м
необшита кула обшита кула необшита кула обшита кула
240 270 435 530
       

Забележка: Когато се използват автосонди, себестойностите от таблицата се коригират с коефициент К = 0,5. Себестойността на монтаж и демонтаж на ръчна сонда е 30 лв. за един брой.

6.4. Извличане на обсадни тръби с лебедка и крик за 1 линеен метър.


Таблица 12.9

ВЪНШЕН ДИАМЕТЪР НА ТРЪБИТЕ, мм СЕБЕСТОЙНОСТ ЗА 1 ЛИНЕЕН МЕТЪР, лева
  А/ с лебедка Б/ с крик
  група на сложност
  І ІІ ІІ  
1 2 3 4 5
до160 0,72 1,6 2,8 8,6
190 0,86 1,8 3,04 9,6
230 0,94 2,24 3,40 10,9
245 1,0 2,48 3,64 12,2
273 1,3 3,0 4,4 13,5
305 1,48 3,2 5,08 14,8
325 1,66 3,54 5,54 15,4
351 1,8 3,66 6,1 18,2
426 2,34 4,86 7,32 24,4
521 3,7 7,2 12,2 34,0
         

ЗАБЕЛЕЖКА: І група на сложност (категориите за сондиране) - от VІІ до ХІІ категория; ІІ група на сложност - V до VІ категория; ІІІ група на сложност - от І до ІV категория. В случаите, когато има подуващи глини, разтръбяването е ІІІ група на сложност, независимо от категорията на почвите.

6.5. Разходите за доставката на вода за сондиране да се доказват с двустранен протокол между изпълнител и възложител.

7. Ръчно сондиране

7.1. Ръчно сондиране без обсаждане в зависимост от крайната дълбочина на сондажа, без да се разпределя по интервали, по таблица 12.10.


Таблица 12.10

КАТЕГОРИЯ НА ПОЧВИТЕ КРАЙНА ДЪЛБОЧИНА НА СОНДАЖА, м СЕБЕСТОЙНОСТИ ЗА 1 Л. МЕТЪР, лева
    начален диаметър на сондажния отвор, мм
    89-220 221-450
1 2 3 4
І-ІV 0-10 22,0 43,2
І-ІV 0-20 24,4 48,6
І-ІV 0-60 35,0 70,35
V-VІ 0-10 69,6 141,0
V-VІ 0-20 72,4 144,8
V-VІ 0-60 92,5 185,0
       

7.2. Ръчно сондиране с обсаждане в зависимост от крайната дълбочина на сондажа, без да се разпределя по интервали, по таблица 12.11.


Таблица 12.11

КАТЕГОРИЯ НА ПОЧВИТЕ КРАЙНА ДЪЛБОЧИНА НА СОНДАЖА, м СЕБЕСТОЙНОСТИ ЗА 1 Л. МЕТЪР, лева
    начален диаметър на сондажния отвор, мм
    89-220 221-450
1 2 3 4
І-ІV 0-10 34,0 71,8
І-ІV 0-20 35,0 76,8
І-ІV 0-40 41,6 80,0
V-VІ 0-10 109,0 228,0
V-VІ 0-20 112,0 232,0
V-VІ 0-40 115,0 240,0
       

Забележка: При сондиране с начален диаметър над 450 мм цените се коригират с коефициент 1,2.

8. Строеж на тръбни кладенци и пиезометри, по таблица 12.12.


Таблица 12.12

КАТЕГОРИЯ НА ПОЧВИТЕ СЕБЕСТОЙНОСТИ ЗА 1 Л. МЕТЪР, лева
  Дълбочина на кладенците, метри
  0-20 21- 41- 61- 81- 101- 151- 201- 251- над
    40 60 80 100 150 200 250 300 300
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11
І 30 36 42 48 54 60 70 80 90 100
ІІ 40 50 60 70 80 90 100 110 120 130
ІІІ 60 70 80 90 100 110 120 130 140 150
ІV 70 80 90 100 110 120 130 140 150 160
V 165 195 225 240 255 285 300 325 350 370
180 205 230 250 275 300 325 350 370 400
VІІ 205 230 250 275 300 325 350 370 400 430
VІІІ 230 250 275 300 325 350 370 400 430 470
ІХ 250 275 300 325 350 370 400 430 470 510
                     

Забележки:

1. За направа на тръбен кладенец с начален диаметър на сондажа от 400 до 600 мм себестойността се увеличава с коефициент К = 1,4;

2. За направа на тръбен кладенец с начален диаметър на сондажа от 600 до 800 мм себестойността се увеличава с коефициент К = 1,6;

3. За направа на тръбен кладенец с начален диаметър на сондажа от 800 до 1200 мм себестойността се увеличава с коефициент К = 1,8;

4. За направа на тръбен кладенец с начален диаметър на сондажа от 1200 до 1500 мм себестойността се увеличава с коефициент К = 2,4.


9. Изкопаване на проучвателни шурфи, по таблица 12.13.


Таблица 12.13

КАТЕГОРИЯ НА ПОЧВИТЕ ДЪЛБОЧИНА РЪЧНО ИЗКОПАВАНЕ,лева МЕХАНИЗИРАНО ИЗКОПАВАНЕ, лева
    до 2 м2 до 4 м2 до 6 м2 до 2 м2 до 4 м2 до 6 м2
    без с без с без с без с без с без с
    укр. укр. укр. укр укр. укр укр. укр укр. укр укр. укр
І-ІV 0-5 27 40 40 60 54 80 14 20 20 27 27 40
V-VІ 0-5 40 60 54 80 68 105 20 27 27 40 40 60
                           

Цените са за 1 линеен метър.



Забележки:

1. В случаите, когато се работи при условия водоприток и водочерпене, себестойностите по таблицата се увеличават както следва:

а/ при приток на вода до 2 м3 на смяна - с коефициент К = 1,4;

б/ при приток на вода до 15 м3 на смяна - с коефициент К = 1,6;

в/ при приток на вода над 15 м3 на смяна - водочерпенето се заплаща

отделно по себестойностите за опитно водочерпене.

1. В себестойностите не се включва стойността на укрепителния материал, който се заплаща отделно.

2. Засипването на шурфите се остойностява по таблицата с коефициент К = 0,2.

3. За изкопи във водонаситени и полепващи по инструментите почви себестойностите се увеличават с коефициент К = 1,3.


РАЗДЕЛ 13. СЕБЕСТОЙНОСТИ ЗА ОПИТНО-ФИЛТРАЦИОННИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

1. Опитни водочерпения: Себестойностите за извършване на пробно, опитно или предексплоатационно водочерпене обхващат всички видове операции, необходими съгласно методиката за провеждането им, включително разходите за поддържането на съответното оборудване.

2. Себестойностите се определят по таблица 13.1.


Таблица 13.1

Начин на водочерпене Себестойност за 1 машиносмяна водочерпене – лв.
С жалонка 125
С хоризонтална електрическа помпа 90
С потапяща електрическа помпа 150
С помпи, захранвани от автономен енергоизточник 250
Ерлифтно водочерпене с височина на повдигане до 100 метра 450
Ерлифтно водочерпене с височина на повдигане над 100 метра 800
   

Забележки:

1. При водочерпене от участъци с наблюдателни кладенци себестойностите се умножават с К = 1,10.

2. При прочистването на стари кладенци, запълнени с утайки, камъни и други чужди тела с ерлифтна уредба, себестойността на машиносмяната се умножава с К = 1,30.

3. Опитни водонагнетявания. Опитно водонагнетяване в сондаж: За извършване на опитни водонагнетявания в сондажи с интервали с дължина от 5 метра себестойностите се определят при показател един интервал, независимо от броя на интервалите в сондажа. За интервали с дължина по-малка от 5 метра цените се определят при показател 1 метър, независимо от броя на интервалите в сондажа. Себестойностите се определят по таблица 13.2.


Таблица 13.2

Вид на източника за нагнетяване Себестойности за /лв./
  Интервал с дължина от 5 метра За един линеен метър
1 2 3
от напорен резервоар 150 30
от механично устройство 200 40
     

4. Определяне на коефициента на филтрация чрез водоналиване в сондаж или шурф по таблица 13.3.


Таблица 13.3

Продължителност на опита в смени При дълбочина на изходното водно ниво в лв.
  до 50 м 51 - 100 101 - 150 151 - 200 над 200
до 3 смени 125 225 350 500 725
6 смени 200 300 425 575 800
9 смени 250 375 500 650 875
12 смени 350 450 575 725 950
15 смени 425 525 650 800 1 025
18 смени 500 600 725 875 1 100
21 смени 575 675 800 950 1 200
           

Забележки към таблици 13.2 и 13.3:

1. Себестойностите, определени по таблиците, обхващат всички разходи за цялостно и методически издържано провеждане на опитите, независимо от начина и вида на проведеното водонагнетяване или водоналиване.

2. В себестойностите не е включена направата на помпена станция, резервоари и водопровод за доставка, поддържане и подаване на вода или доставка на вода чрез превоз.

3. При по-голяма продължителност на водоналиванията себестойностите се определят чрез екстраполация, а при водонагнетявания на интервали с дължина по-малка от 1 метър, се взема себестойността на 1 метър.


РАЗДЕЛ 14. ВОДОХВАЩАТЕЛНИ РАБОТИ

1. Водохващателните работи обхващат проучването и проектирането на водохващателни съоръжени като шахтови кладенци, кладенци "Раней”, каптажни, дренажни и речни водохващания и др.

2. За проектирането на упоменатите в т. 1 водохващателни съоръжения както и определянето на окончателните хидрогеоложки параметри на експлотационните съоръжения, като изходна база за проектиране в работна фаза на същите - себестойността се определя по формулата:

Ц = СР + П + Л/5,

където:

СР е стойност на строителните работи, П - стойност на полевите работи, а Л - стойност на лабораторните работи.

3. При извършване на водохващателни работи в зависимост от условията себестойностите се увеличават, както следва:

а/ в зимни условия, себестойностите се увеличават съобразно раздел 1, т. 1.4;

б/ при работа в планински райони цените се увеличават съобразно раздел 1, т. 1.5.

4. В цените за изграждане на водохващателни съоръжения са включени разходите за труд, механизация и материали за единица мярка, както и разходите за изработване на екзекутивни чертежи.

5. В себестойностите не се включват следните разходи:

а/ командировки, транспорт, организация и ликвидация за обектова база;

б/ топографо-геодезични работи;

в/ инженерно-геоложки, хидрогеоложки и хидроложки проучвания;

г/ проектирането и изграждането на предпазни и отбивни канали, диги и др.;

д/ проектирането и изграждането на временни ел. захранвания, пътища и др.;

е/ проектирането и изграждането на СОЗ на вододайната зона;

ж/ обезщетения за нанесени щети;

з/ проектиране и възстановяване на околната среда.

6. Себестойностите за изграждането на водохващателни съоръжения се определят като произведение от действителните размери, обем, площ (лин. м, м2, м3, мсм) и съответната себестойност, начислено с нормативните разходи за командировки, транспорт, организация и ликвидация и др. в съответствие с раздел 1.

7. Невключените в себестойностите разходи по т. 5 букви "б", "в", "г", "д", "е" и "з" се заплащат допълнително.

8. Разходите за обезщетения на нанесени щети се определят по съответните нормативи.

9. Когато в процеса на изграждането на водохващателни съоръжения са нанесени вреди от непреодолима сила и други не по вина на изпълнителя, за установяването и заплащането на щетите се постъпва съобразно действащите нормативни актове.

10. Себестойностите за изграждане на шахтови кладенци се определят за действителната дълбочина на кладенеца, умножена по съответната цена по таблица 14.1.


Таблица 14.1

Дълбочина на кладенеца в метри Себестойност за 1 линеен метър монолитен кладенец в лв.
  вътрешен диаметър /м./
  2,50 3,00
  до IV кат. над IV кат. до IV кат. над IV кат.
до 6,00 700 800 1 000 1 100
10,00 800 900 1 100 1 200
12,00 900 1 000 1 200 1 300
14,00 1 000 1 100 1 300 1 400
над 14,00 1 100 1 200 1 400 1 500
         

Забележки:

1. При изграждане на сглобяеми шахтови кладенци от готови елементи себестойностите се увеличават с 10%.

2. При наличието на плаващи пясъци, себестойностите се увеличават с 10%.

3. При работа с ел. агрегат, себестойностите се увеличават с 30%.

4. При усилено водочерпене с повече от две помпи, цените се увеличават с 20% от себестойностите определени в таблица 14.9.

11. Себестойности за изграждане на шахтови кладенци тип "Раней" се определят за действителната дълбочина на кладенеца, умножена по съответната себестойност по таблица 14.2.


Таблица 14.2

Дълбочина на кладенеца в метри Себестойност за 1 линеен метър монолитен кладенец в лв.
  вътрешен диаметър /м./
  4,00 5,00
  до IV кат. над IV кат. до IV кат. над IV кат.
до 18,00 1 800 2 000 2 200 3 000
20,00 2 000 2 500 2 500 3 300
25,00 2 300 2 800 2 800 3 800
над 25,00 2 450 2 950 2 950 3 750
         

Забележки:

1. При наличие на плаващи пясъци себестойностите се увеличават с 5%.

2. При работа с ел.агрегат, себестойностите се увеличават с 60%.

3. При водочерпене за спускане на кладенеца себестойностите се намаляват с 20% от себестойностите в таблица 14.8.


12. Себестойности за изграждане на дренажните лъчи на шахтов кладенец тип "Раней" се определят за действителната обща дължина на лъчите, умножена по съответната себестойност от таблица 14.3.


Таблица 14.3

Обща дължина на дренажните лъчи в метри Себестойност за 1 линеен метър в лв.
  диаметър на дренажните тръби в мм
  d 219 d 273 над d 273
до 200 200 220 250
300 170 200 230
400 145 170 200
500 115 145 170
       

Забележки:

1. При работа с ел. агрегат цените се увеличават с 60%.

2. При водочерпене за прочистване на лъчите и единичното им водочерпене се ползват себестойностите по таблица 14.7.

3. При водочерпене за прокарване на дренажни лъчи се ползват себестойностите от таблица 14.7, намалени с 20%.


13. Себестойности за изграждане на обикновени дренажи се определят за действителната обща дължина на дренажа, умножена по съответната себестойност от таблица 14.4.


Таблица 14.4

Дълбочина на дренажа в метри Себестойност за 1 линеен метър от дренажа в лв.
  до IV категория над IV категория
  до 250 м до 500 м до 1000 м до 250 м до 500 м до 1 000 м
до 3,00 170 180 200 180 200 260
5,00 190 200 220 200 220 280
6,00 220 230 230 250 250 300
7,00 250 260 260 280 280 340
             

Забележки:

1. Табличните себестойностите се прилагат за дренажи с обща дължина над 50 м, като при дренажи и за каптажи под 50 м цените се увеличават с 30%.

2. При потопени дренажи с усилено водочерпене себестойностите се увеличават с 20%.

3. При работа с ел. агрегат себестойностите се увеличават с 20%.


14. Себестойностите за изграждане на водовземни и ревизионни шахти се определят за действителната кубатура на отделната шахта, умножена по съответната себестойност от таблица 14.5.


Таблица 14.5

Напречно сечение на шахтата в кв. метри Себестойност за 1 линеен метър от шахтата в лв.
  до IV категория над IV категория
  дълбочина на шахтата в метри
  до 3,00 до 5,00 до 7,00 до 3,00 до 5,00 до 7,00
до 2,00 130 160 200 160 190 230
5,00 90 110 150 110 150 190
10,00 65 85 100 85 120 150
25,00 50 60 80 60 80 110
50,00 30 40 50 40 50 70
             

Забележки:

1. При изграждане на шахти със сглобяеми елементи себестойностите се увеличават с 10%.

2. При направа на външни и вътрешни каменни фаянсови и други облицовки себестойностите се увеличават с 20%.


15. Себестойности за изграждане на бетонови баражи, подпорни и укрепителни стени при дренажи, каптажи и речни водохващания се определят за действителната обща кубатура на стените, умножена по съответната себестойност от таблица 14.6.


Таблица 14.6

Средна височина на бетоновата стена в метри Себестойност за 1 м3 от бетоновата стена в лв.
  до IV категория над IV категория
  дебит на водоизточника в л/сек
  до 100 до 500 над 500 до 100 до 500 над 500
до 3,00 160 170 190 170 190 210
5,00 170 180 200 180 200 220
7,00 180 190 210 190 210 230
             

16. Себестойности за изграждане на бетонови настилки над и под баражната стена при речни водохващания се определят за общата квадратура на настилките, умножена по съответната цена от таблица 14.7.


Таблица 14.7

Дълбочина на изкопа за леглото в метри Себестойност за 1 м2 от настилката в лв.
  до IV категория над IV категория
  дебит на водоизточника в л/сек
  до 100 до 500 над 500 до 100 до 500 над 500
до 1,00 64 70 80 70 80 120
3,00 80 90 100 90 100 140
5,00 100 110 120 110 120 160
7,00 120 130 140 130 140 180
             

17. Цените за изграждане на отбивни и отточни канали и преливно изпразнителни системи се определят за действителната дължина на канала, умножена по съответната цена от таблица 14.8.


Таблица 14.8

Дълбочина на канала в метри Себестойност за 1 линеен метър в лв.
  до IV категория над IV категория
  до 250 до 500 до 1000 до 250 до 500 до 1000
  м. м. м. м. м. м.
до 3,00 70 85 110 85 110 145
5,00 120 145 170 145 170 215
7,00 190 215 240 215 240 290
             

ЗАБЕЛЕЖКИ:

1. При направа на отточни и отбивни канали без тръби, цените се намаляват с 10%.

18. Цените за предексплоатационно водочерпене на шахтови обикновени кладенци се определят от действителния брой на вложените машиносмени за провеждане на водочерпенето и представлява съответната цена от таблица 14.9.


Таблица 14.9

Продължителност на водочерпенето в Себестойност на едно
машиносмени водочерпене в лева
до 3 броя 320
6 броя 590
9 броя 860
12 броя 1130
15 броя 1400
18 броя 1670
21 броя 1940
36 броя 3290
60 броя 5450
90 броя 8150
   

Забележки:

1. При водочерпене за отвеждане на водата /без документиране/ себестойностите се намаляват с 30%.

2. При работа с ел. агрегат себестойностите се увеличават с 60% от стойността на вложените машиносмени на агрегата.

3. При водочерпене с наблюдателни кладенци до 6 броя себестойностите се увеличават с 20%.

19. Себестойности за предексплоатационни водочерпения на шахтови кладенци тип "Раней" и на дренажните им лъчи се определят от действителния брой на вложените машиносмени за провеждане на водочерпененето, умножен по съответната себестойност за една машиносмяна от таблица 14.10.


Таблица 14.10

Дебит в л/сек Себестойност за една машиносмяна в лв.
  продължителност на водочерпенето в машиносмени /броя/
  до 12 до 18 до 36 до 60 до 120
до 50 160 145 110 90 70
100 185 160 145 135 130
200 210 185 170 150 145
300 240 215 200 185 175
500 270 250 230 215 210
над 500 320 290 270 255 250
           

Забележки:

1. При водочерпене за отвеждане на водата /без документиране/ себестойностите се намаляват с 20%.

2. При работа с ел. агрегат себестойностите се увеличават с 60% от стойността на машиносмяната на агрегата.

3. При водочерпене с наблюдателни кладенци до 6 броя себестойностите се увеличават с 20%.

4. При водочерпене с прочистване на лъчите се ползват себестойностите от таблица 14.9.


РАЗДЕЛ 15. СЕБЕСТОЙНОСТИ ЗА ПОЛСКИ ОПИТИ НА МЯСТО И ГЕОФИЗИЧНИ ПРОУЧВАНИЯ

1. Себестойности на динамични пенетрационни изследвания.

За установяване на консистенцията на глините и плътността на пясъците при полски условия, при опит с динамичен пенетрометър и интепретация на данните по БДС – себестойността на един брой опит е като следва:

- лек тип пенетрометър - с тежина на бабата до 20,5 кг е за един опит с дълбочина 1 м – 75,00 лв.

- тежък и свръхтежък тип пенетрометър с тежина на бабата до 63,5 кг за един опит с дължина 0.60 м – 85,00 лв.

Забележки:

1. Върху себестойностите на таблицата се полагат начисления за командировки, външен транспорт и за работа при зимни условия.

2. При работа в акватории (от понтон или друго плаващо средство) себестойностите се умножават с коефициент К = 2,0.

2. Себестойности на статични пенетрационни изследвания се определят по таблица 15.1.


Таблица 15.1

Дълбочина, м Себестойности за 1 лин. м статична пенетрация в лева
0 - 10 75
10 - 20 85
20 - 30 120
   

Забележки:

1. За монтаж и демонтаж на статичния пенетрометър цената е 200 лв. за 1 бр.

2. Върху цените на таблицата се полагат начисления за командировки, външен транспорт и за работа при зимни условия.

3. При работа във водни акватории (от понтон или друго плаващо средство) цените се умножават с коефициент К = 2,0.


3. Цената за въртеливо срязване на слаби почви (крилчатка) се определят съгласно таблица 15.2.


Таблица 15.2

Дълбочина, м Себестойности за един опит с лабораторна крилчатка в лева Себестойности за един опит с крилчатка в сондажен отвор в лева
0 - 10 20 50
10 - 20   75
20 - 30   100
     

Забележки:

1. В себестойностите на таблицата не са включени разходите за направата на сондажите, които се заплащат отделно по съответната таблица.

2. За монтаж и демонтаж на уреда цената е 50 лв. за 1 бр.

3. Върху себестойностите на таблицата се полагат начисления за командировки, външен транспорт и за работа при зимни условия.

4. При работа във водни акватории (от понтон или друго плаващо средство) себестойностите се умножават с коефициент К = 2,0.


4. Себестойности за статично натоварване чрез щамп или пресиометри, в шахти, сондажи и др. за определяне на деформационните свойства на скалите. Определят се по таблица 15.3.


Таблица 15.3

Продължителност на опита в дни Себестойност в лева
1. За определяне на деформационен модул на почви в естествен терен  
- за продължителност до 5 дни 680
- за продължителност над 10 дни 800
2. За определяне на деформационен модул на пътни и жп насипи 250
3. Определяне на пресиометричен модул (пресиометриен опит) 500
   

Забележки:

1. В себестойностите на таблицата не се включват разходите за направа на сондажите за стоманобетоновите стълбове и изкопите. Тези работи се заплащат отделно.

2. При статично натоварване на изкуствено подмокряни льосови почви, себестойностите в горната таблица се увеличават с 20% (К = 1,20).


5. Себестойности на геофизични работи при инженерно-геоложките и хидрогеоложките проучвания.

5.1. Себестойностите за сеизмични проучвания се определят по таблица 15.4.


Таблица 15.4

Видове сеизмични изследвания Себестойности за една геофизична точка в лева
Надлъжно сеизмично профилиране при 6 взривни пункта или механични удари 700
Сеизмично прозвучаване между галерии или сондажи с дълбочина до 60 м при 4 взривни пункта 900
Сеизмокаротаж на сондажи с дълбочина до 60 м при 6 взривни пункта 750
   

Забележки:

1. В себестойностите не са включени разходите за направа на сондажите, които се заплащат отделно.

2. При работа в подземни условия цените от таблицата се умножават с К = 1,30.

3. За всеки пункт в повече от посочените в таблицата себестойностите за една геофизична точка се увеличават с 40 лева.

4. При работа в сондажи с дълбочина по-голяма от 60 м, за всеки следващи 10 м себестойностите се увеличават с 20 лева.

5. При наклон на терена себестойностите се коригират, както следва:

- при наклон 15 до 25° с коефициент К = 1,2;

- при наклон над 25° с коефициент К = 1,4.

6. Върху себестойностите на таблицата се полагат начисления за командировки, външен транспорт и за работа при зимни условия.

7. При работа във водни акватории (от понтон или друго плаващо средство) себестойностите се умножават с коефициент К = 2,0.


5.2. Себестойностите за ултразвукови изследвания са по таблица 15.5.


Таблица 15.5

Видове ултразвукови изследвания Себестойност за една геофизична точка в лева
Ултразвуков каротаж в тунели на сондажи с дълбочина до 4 м 400
Измерение на сондажни ядки, образци в скални монолити 40
   

Забележки:

1. В себестойностите не са включени разходите за направата на сондажите и за вземането на сондажните ядки, образци и скални монолити, които се заплащат отделно.

2. При работа в сондажи с дълбочина по-голяма от 4 м за всеки следващ метър себестойността се увеличава с 20 лева.

3. Върху себестойностите на таблицата се полагат начисления за командировки, външен транспорт и за работа при зимни условия.


5.3. Себестойностите за електропроучване са по таблица 15.6.


Таблица 15.6 (изм. - ДВ, бр. 27 от 2017 г.)


Видове електропроучване Себестойност на електропроучването в лв.
Електропрофилиране осигуряващо информация за разпределението на привидното съпротивление до 30 м 400 на 1 км
Електротомография - за една измервателна схема (разнос) 300 плюс 3,0 лв. на всеки 1 м
Вертикално електрическо сондиране /ВЕС/ с дълбочина на изследването до 50 м 80 за една точка ВЕС
Комбиниран електрокаротаж на сондажи и кладенци с дълбочина до 100 м и електро-томография между сондажи 800
   

Забележки:

1. При наклон на терена себестойностите за електропроучването се коригират, както следва:

- при наклон от 15° до 25° с коефициент К = 1,2;

- при наклон над 25° с коефициент К = 1,4.

2. При провеждането на електрокаротаж и електротомография в сондажи с дълбочина от 0 до 200 м себестойността се получава с К = 1,2, от 0 до 300 м с К = 1,4, а над 300 м дълбочина с К = 1,5.

3. Върху себестойностите на таблицата се полагат начисления за външен транспорт и за работа при зимни условия.

4. При работа във водни акватории (от понтон или друго плаващо средство) себестойностите се умножават с коефициент К = 2,0.

5. Посочените себестойности включват: полеви измервания, обработка, анализ и интерпретация на резултатите, оформени във вид на отчет.


5.4. (нова - ДВ, бр. 27 от 2017 г.) Цените за георадарно проучване са по таблица 15.7.

Таблица 15.7


Видове георадарно проучване

Цена на георадарното проучване в лв.

Профилно георадарно проучване

300 плюс 1,0 лв. на всеки 1 м

Площно георадарно проучване

300 плюс 1,5 лв. на всеки 1 кв. м


Забележки:

а) При наклон на терена цените за георадарно проучване се коригират, както следва:

- при наклон от 15° до 25° - с коефициент К = 1,2;

- при наклон над 25° - с коефициент К = 1,4.

б) Върху цените на таблицата се полагат начисления за външен транспорт и за работа при зимни условия.

в) При работа във водни акватории (от понтон или друго плаващо средство) цените се умножават с коефициент К = 2,0.

г) Посочените цени включват: полеви измервания, обработка, анализ и интерпретация на резултатите, оформени във вид на отчет."


5.5. (нова - ДВ, бр. 27 от 2017 г.) Цените за геомагнитно проучване са по таблица 15.8.

Таблица 15.8


Видове георадарно проучване

Цена на георадарното проучване в лв.

Профилно геомагнитно проучване

300 плюс 0,4 лв. на всеки 1 м

Площно геомагнитно проучване

300 плюс 0,6 лв. на всеки 1 кв. м


Забележки:

1. При наклон на терена цените за геомагнитно проучване се коригират, както следва:

- при наклон от 15° до 25° - с коефициент К = 1,2;

- при наклон над 25° - с коефициент К = 1,4.

2. Върху цените на таблицата се полагат начисления за външен транспорт и за работа при зимни условия.

3. При работа във водни акватории (от понтон или друго плаващо средство) цените се умножават с коефициент К = 2,0.

4. Посочените цени включват: полеви измервания, обработка, анализ и интерпретация на резултатите, оформени във вид на отчет.



РАЗДЕЛ 16. СЕБЕСТОЙНОСТИ ЗА ИЗГОТВЯНЕ НА ДОКУМЕНТАЦИИ ЗА УЗАКОНЯВАНЕ НА ВОДОИЗТОЧНИЦИ

1. Себестойности за изготвяне на документации за узаконяване на водоизточници се определят по таблица 16.1.


Таблица 16.1. (доп. - ДВ, бр. 27 от 2017 г.)


Наименование на документацията

Себестойност в лв.

1.

Доклад за оценка на експлоатационните ресурси

1 200

2.

Проект за изграждане, реконструкция или модернизация на водовземното съоръжение

450

3. 

Изработване на екзекутивна документация на съществуващи и изпълнени по проект нови водовземни съоръжения

 750

4.

Проект за добив

300

5.

Проект за СОЗ

750

 

 

 


Забележки към ПРИЛОЖЕНИЕ № 6:


(Изм. - ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 29.10.2010 г., доп. - ДВ, бр. 27 от 2017 г.)


1. Себестойностите включващи разход на материали, труд и механизация нямат задължителен характер за фирмите извършващи тези дейности. Те се подчиняват на пазарен принцип и подлежат на свободно договаряне.

2. Себестойностите съдържащи се в настоящата методика са предназначени за ползване при определяне на проектантския хонорар.

3. Обемът проучвателни работи да се определя съгласно "Инструкция за инженерно-геоложки проучвания за строителни обекти. Изисквания за минимално необходим обем полеви и лабораторни работи" - неразделна част от настоящата методика (Приложение 1).

4. (нова - ДВ, бр. 27 от 2017 г.) Цените по т. 1, 2, 3 и 4 при повече от едно водовземно съоръжение да се коригират с коефициент К = 1,5 за два броя и с К = 1,25 за всеки следващ водоизточник при повече от два броя.


Приложение 1 - "Инструкция за инженерно-геоложки проучвания за строителни обекти. Изисквания за минимално необходим обем полеви и лабораторни работи"


(Ново - ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 29.10.2010 г.)


1. Инженерно-геоложките проучвания имат за цел да изяснят инженерно-геоложките условия в района /участъка/ на строителството (геоморфоложкия, геоложкия и литоложкия строеж, свойствата на строителните почви, хидрогеоложките условия, физико-геоложките и инженерно-геоложките процеси и явления) и осигуряват изготвяне на прогнози за изменението им при строителството и експлоатацията на сградите и съоръженията.

2. (1) В инженерно-геоложките проучвания се включват:

- събиране, анализ и обобщение на данните за природните условия на района на строителството, включително материали по стари проучвания и утвърдени инженерно-геоложки карти;

- инженерно-геоложки оглед;

- инженерно-геоложка картировка;

- полеви-проучвателни и лабораторни работи и изследвания.

(2) Видът и количеството на проучвателните работи и изследвания се определят от класа (категорията) на проектираното строителство, сложността на природните условия, степента на изученост и фазата на проектиране.

3. Програмата за инженерно-геоложките проучвания трябва да съдържа:

- Сведения за геоморфоложкия и геоложкия строеж, хидрогеоложките условия, физико-геоложките процеси и явления, съставът, състоянието и свойствата на строителните почви в района на строителството;

- Обосновка на мащабите за инженерно-геоложката картировка и системата за изследване на литоложките разновидности и подземните води, като се отчита сложността на природните условия, типът и класът на проектираното съоръжение;

- Специални изисквания към видът, обема и методите на проучване в участъците с белези на проява или развитие на неблагоприятни физико-геоложки и инженерно-геоложки процеси и явления (свлачища, срутища, карст и др.), а също и наличието на особени строителни почви (пропадъчни, набъбващи, засолени, заторфени и др.).

4. (1) Събирането, анализът и обобщаването на данните за природните условия се извършват като самостоятелни проучвания за създаване на работни хипотези за инженерно-геоложките условия и степента на тяхната сложност, обосновка за насочеността на проучванията, необходимите проучвателни работи, оптималния обем и рационални методи за тяхното извършване.

(2) Особено внимание се обръща на събирането на данни, характеризиращи разпространението, условията на залягане и свойствата на особените литоложки разновидности, както и причините за развитието на неблагоприятни физико-геоложки и инженерно-геоложки процеси и явления.

5. (1) Инженерно-геоложкият оглед се извършва с цел:

- оценка на качеството на събраните данни за инженерно-геоложките условия на района за строителство и набелязване на варианти за разположението на площадки и трасета на линейните обекти;

- сравнителна оценка на инженерно-геоложките условия по набелязаните варианти за разположението на площадките и трасетата;

- предварителна оценка на възможността за развитие на физико-геоложки процеси и изменение на околната среда под въздействие на строителството и експлоатацията на сградите и съоръженията.

(2) При инженерно-геоложкия оглед се правят маршрутни наблюдения, а при необходимост и ограничени проучвателни работи (шурфи, пенетрации, геофизика и др.)

6. В процеса на огледа се вземат почвени проби за определяне на класификационните им показатели, за типизацията им по литоложки видове и за предварителна оценка на механичните им свойства (якости и деформационни) по таблици, корелационни зависимости и други.

7. При оглед в райони с развитие на неблагоприятни физико-геоложки и инженерно-геоложки процеси и явления, включително и райони с влияние на подземни работи е необходимо:

- Да се установят ориентировъчно границите на разпространение на тези процеси, явления и подземни изработки;

- Да се установят условията и причините за тяхното възникване и развитие, а също и наличие на деформирани сгради и защитни съоръжения;

- Да се изгради хипотеза за механизма на развитие на процеса на базата на външни белези проявили се по терена;

- Да се набележат участъци за провеждане на стационарни наблюдения и изследвания.

8. (1) С инженерно-геоложката картировка се цели комплексно изучаване и оценка на инженерно-геоложките условия на района за строителство.

(2) Границите на инженерно-геоложката картировка в различни мащаби се определя както от особеностите на природната среди, така и от набелязаните обемно- планировъчни решения на сградите и съоръженията.

(3) Инженерно-геоложката картировка предшества другите проучвателни работи, а резултатите от нея се използват за съставянето на предварителни работни карти за инженерно-геоложките условия и инженерно-геоложкото райониране.

(4) При необходимост в инженерно-геоложката картировка се включват и аеровизуални и аерофотоснимки.

(5) Маршрутите при инженерно-геоложката картировка се определятвъз основата на наличния картов материал, резултатите от дешифрирането на аерофотоматериалите, аеровизуалните наблюдения и др.

9. Полевите проучвателни и лабораторни работи и изследвания се извършват за:

- Установяване на геоложкия профил и условията за залягане на литоложките разновидности;

- Вземане на проби от преминатите почвени пластове, както и подземни води, за лабораторни изследвания;

- Полеви изследвания на свойствата на почвите;

- Изследване на водния и температурен режим на почвите;

- Определяне на условията на залягане и разпространение, режима и химичния състав на подпочвените води, хидрогеоложките параметри на водоносните хоризонти и връзката им с повърхностните води;

- Изясняване и очертаване на зоните с проява на физико-геоложки и инженерно-геоложки процеси и явления и установяване на закономерностите и механизма на тяхното развитие.

10. Полевите проучвателни и лабораторни работи и изследвания включват:

- геоложка и инженерно-геоложка картировка, включително използване на аерофотоматериали и аеровизуални наблюдения;

- направа на проучвателни изработки (сондажи, шурфи, галерии и др.);

- лабораторни изследвания за определяне свойствата на почвите и химичния състав на подземните води;

- полеви изследвания (пенетрации, срязвания, пресиометрия, щампови натоварвания и др.)

- геофизични изследвания;

- опитно-филтрационни изследвания (водочерпения, водоналива-ния, миграционни изследвания и др.);

- стационарни наблюдения;

- специални инженерно-геоложки изследвания, включително обследване на земната основа под деформирани сгради и съоръжения;

- анализ и обработка на материалите и съставяне на технически отчет.

11. Изборът на вида и гъстотата на проучвателните изработки зависи от задачата на проучването, инженерно-геоложката сложност (условия на залягане, литоложко разнообразие и състояние на почвените разновидности), степен на изученост, категория на сградата или съоръженията и необходимата дълбочина на изследване.

12. (1) При избора на дълбочината на проучвателните изработки се отчита необходимостта от всестранно изучаване на геоложкия строеж и хидрогеоложките условия на района за строителството, в зоната на въздействие на сградите и съоръженията върху земната основа. Слабите и структурно-неустойчиви почви се проучват по цялата им дебелина или до дълбочина, на която наличието на такава почва не влияе на устойчивостта на проектираните сгради и съоръжения.

(2) За предварително насочване при планиране на проучвателните изработки за гражданско и промишлено строителство, като брой проучвателни изработки и дълбочина на проучване могат да се ползват таблици №№ 1 и 2 от настоящата инструкция.

(3) В райони с развитие на неблагоприятни физико-геоложки процеси и явления дълбочината на проучвателните изработки трябва да обезпечи разкриване и изучаване на зоните на тяхното проявление, а също и възможността за развитието им при строителството и експлоатацията на сградите и съоръженията.

13. Дълбочината на опробване на проучвателните изработки се определя с отчитане размера на зоната на взаимодействие на сградите и съоръженията с геоложката среда. Границите на тази зона се очертават, като се вземат под внимание предназначението, вида, размерите и особеностите на конструкцията на сградите и съоръженията, сложността на инженерно-геоложките условия, разпространението, състава, състоянието и особеностите на почвените пластове и неблагоприятни физико-геоложки процеси и явления.

14. Вземането на проби от проучвателните изработки, тяхното опаковане, съхранение и транспортиране в лабораториите се извършва по методически предписания.

15. (1) Лабораторните изследвания се извършват за изучаване на физико-механичните свойства на почвите, изясняване на основните закономерности на изменението им и изучаване на химичния състав на подземните води.

(2) Лабораторните изследвания на почвени проби се правят при отчитане на условията на работа (напрегнатото състояние) на почвите в зоната на взаимодействие на сградите и съоръженията с геоложката среда.

(3) От лабораторните изследвания се получават данни за нормативните и определяне на изчислителните стойности на показателите за физико-механичните свойства на строителните почви от всеки инжинерно-геоложки вид в съответствие с изчислителните схеми на съоръженията и техните основи, като минималното количество изследвани проби от един инженерно-геоложки вид трябва да бъде три броя.

(4) Лабораторните изследвания на почвените проби се извършват по действащите в страната стандарти.

16. За определяне на агресията и корозията на подземните води към материалите на строителните конструкции, водните проби от водоносните хоризонти се изследват съгласно действащите стандарти.

17. (1) Полевите изследвания имат за цел да се уточни геоложкия профил, да се очертаят лещовидните и слаби прослойки и установят закономерностите на изменение на свойствата на почвите в хоризонтална и вертикална посока

(2) Изборът на методика за полеви изследвания става в съответствие със спецификата на строителството, дълбочина и начин на фундиране и поставените изисквания на заданието на инвеститора, като включват стандартен пенетрационен тест /SPT/, статични пенетрационни тестове /CPT/, пресиометрични тестове и др в съответствие с Еврокод 7.

18. (1) Геофизичните методи се прилагат в комбинация с лабораторните и полевите изследвания за изясняване на нееднородния строеж на литоложките видове, състава, състоянието и условията на залягането им, изясняване на тектонски нарушения и карстови зони, както и условията на залягане на водоносните хоризонти.

(2) Изборът на методите за геофизични изследвания става в съответствие с таблица № 3.

19. Опитно-филтрационните работи се правят за изясняване на хидрогеоложките условия, основните хидрогеоложки параметри на водоносните хоризонти и прогнозиране на промените, които биха настъпили при строителството и експлоатацията на сградите и съоръженията, като заблатявания, замърсяване и изменения на режима и химичния състав на подземните води.

20. (1) Стационарни наблюдения се правят за установяване на динамиката и развитието на физико-геоложки и инженерно-геоложки процеси и явления, връзката им с геоморфоложки елементи и форми на релефа, режима на нивото и химичния състав на подземните води, температура на почвите и водите.

(2) При завършване на инженерно-геоложките проучвания точките за стационарни наблюдения при необходимост и поискване се предават с акт на инвеститора за продължаване на наблюденията.

21. Проучвателните изработки, извършвани по време на проучването, които не се предават на инвеститора за продължаване на стационарни наблюдения, задължително се ликвидират чрез тампониране или засипване.


ТАБЛИЦА № 1


Инженерно- геоложка сложност

Характеристика на категорията за инженерно- геоложка сложност на изучавания участък

Формула за определяне на броя на проучвателните изработки

I

Участък, разположен в границите на един геоморфоложки елемент. В границите на сферата на влияние на сградата или съоръжението, участъкът е изграден от един инженерно-геоложки вид; отсъстват подземни води и физико-геоложки и инженерно- геоложки процеси и явления

N=1.8+0.0014F

II

Участък, разположен в границите на един геоморфоложки елемент, изграден от издържани в план и разрез две и повече литоложки разновидности; няма наличие на физико-геоложки явления и процеси; има един издържан водоносен хоризонт

N=2.3+0.0017F

III

Участък, изграден от неиздържани в план две и повече литоложки разновидности; има характерни физико- геоложки процеси и явления независимо от геоморфоложките и хидрогеоложките условия

N=4+0.0028F


Забележки:

1. F - площ на участъка в m2.

2. Настоящата таблица не се отнася за хидротехнически и транспортни съоръжения.


ТАБЛИЦА № 2


Литоложка разновидност

Дебелина /m/

Дълбочина на проучвателната изработка /m/

1.

Дисперсни почви без грубозърнести

hд >H 0

hд £ H0

hпр > H0

hн > H0

H = H0

H = H0+0.5

H = hпр

H = hн

2.

Скални и грубозърнести

hск £H 0

H = hск+0.5


Таблицата е валидна за сгради до 15 етажа. За по-високи сгради се подхожда индивидуално.

Където H0 е оптималната дълбочина на проучвателната изработка, равна на:

H0 = 5.6 + 0.6 R + HФ

HФ - дълбочина на фундиране;

R - броят на етажите на сградата, включително подземните;

hд - дебелина на дисперсните седименти;

hпр - дебелина на пропадъчната земна основа;

hн - дебелина на набъбващата земна основа;

hск - дълбочина на горнището на неизветрелите скали или грубозърнестите седименти.


ТАБЛИЦА № 3


Проучвателни задачи

Комплекс от основни геофизични методи

1.

Изучаване литоложкия строеж на масива (разчленяване на геоложкото пространство на отделни елементи, определяне хипсометрията на горнището на скалната подложка, дебелина на изветрителната зона и др.). Определяне нивото на подземните води.

ВЕС*, електропрофилиране, корелационен метод на пречупените вълни.

2.

Установяване и проследяване зони на тектонски нарушения и напуканост

Електропрофилиране по различни схеми, ВЕС по метода на двете съставляващи, кръгово ВЕС, стандартен каротаж, сеизмоакустически методи, еманационна снимка.

3.

Разкриване и оконтуряване празнини от естествен и изкуствен произход (каверни, пещери, галерии и др.)

Електропрофилиране предимно по схемата "изваждане на полета" и по метода на двете съставляващи, стандартен каротаж, резистивиметрия

4.

Определяне посоката, скоростта на течение и местата на дрениране на подземните води

Метод на зареденото тяло, резистивиметрия, разходометрия, термометрия.

5.

Определяне физико-механичните свойства на литоложките разновидности (стр.почви)

Сеизмоакустически методи (наземни и в минни изработки), ултразвуков каротаж, радиоизотопни методи (гама-гама каротаж, неутронен-неутронен каротаж), термокаротаж

6.

Определяне корозионната активност на литоложките разновидности и интензивността на блуждаещите токове

ВЕС, ВЕС по метода на предизвиканата поляризация, електропрофилиране, метод на естественото поле

7.

Сеизмично микрорайониране на райони

Сеизмоакустически методи, радиоизотопен метод, сеизмологични методи (записване на слаби земетресения, микросеизми и др.)


ВЕС* - ВЕС със симетрична установка се препоръчва да се прилага, когато границите са издържани по простирание и имат ъгъл на падение спрямо хоризонта не повече от 100 . Във всички други случаи се препоръчва да се използва ВЕС по метода на двете съставляващи с двустранни триелектродни или диполни установки.


ЧАСТ ІІ: ГЕОТЕХНИЧЕСКИ КОНСТРУКЦИИ


1. Основни положения и изисквания

По този раздел се определя себестойността и размерът на възнаграждението за изработване на проект за геотехнически конструкции като самостоятелни или част от други конструкции и съоръжения. Определянето на себестойността е направено при базови стойности, показани в табл. 1 на Приложение № 1 и чл. 19, ал. 1 на глава четвърта от методиката за определяне на размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги от инженерите в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране.

Самостоятелен геотехнически проект или изследване за устойчивост се разработва задължително в случаите, когато:

А/ наклонът на естествения терен е по-голям или равен на нормативния ъгъл на вътрешно триене на кой да е от пластовете на земната основа, определени в инженерно-геоложкото проучване;

Б/ вследствие на вертикална планировка или други технически решения ефективният наклон на площадката на строежа и околната територия попадне в условията на т. А;

В/ наклонът на естествения терен е по-голям или равен на 15° независимо от инженерно-геоложките характеристики на земните породи, както и при силно напукани скални терени в основата;

Г/ когато строежът попада в зона, определена като свлачищна, потенциално свлачищна, с характерни геотектонски форми (разседи, напуканост на терена неблагоприятна за устойчивостта на съоръжението, стрити зони и др.) или с проведени заздравителни мероприятия независимо от резултатите от тях;

Д/ когато инженерно-геоложкото проучване установи наличието на глини в среднопластична и течнопластична консистенция, погребан торф или пропадъчен льос или други строителни почви, класифицирани като група В по "Норми и правила за проектиране на плоско фундиране - чл. 13" в площадката на строежа.

2. Обхват и съдържание на инвестиционните проекти по част "Геотехнически конструкции"

Инвестиционите проекти по част "Геотехнически конструкции" се изработват еднофазно след направата на стабилитетна оценка. Стабилитетната оценка може да се изработи при следните фази на проектиране:

- идеен проект;

- технически проект;

- работен проект.

При изработването на проекта двуфазно - идеен и работен проект, работният проект обхваща обема и съдържанието и на техническия проект.

Обемът и съдържанието на геотехническия проект се определят след направата на стабилитетната оценка.

3. Стабилитетна оценка

Стабилитетната оценка се осъществява по метода на граничните състояния - за носеща способност и устойчивост, включваща и плъзгане по кръгово-цилиндрична и/или друг вид повърхнина на хлъзгане. Тази оценка се прави задължително. Оценката за деформации се извършва само за строежи, сгради и съоръжения с доказана устойчивост.

Задължително се извършва и първоначална оценка за стабилитета на естествения терен с инженерногеоложките показатели на породите от ИГП. Такава оценка е задължителна и при фундиране в наклонени терени съгласно изискванията на "Норми и правила за проектиране на плоско фундиране - глава 8".

Стабилитетната оценка за технически проект завършва с определяне на големината и направлението на задържащите сили, ако са необходими такива. Определят се и видът и габаритите на съоръженията, които ще осигурят задържащите сили. В работния проект се извършва определяне на крайните стабилитетни условия на терена при конкретни конструкции с техните параметри. Изчисленията се провеждат за основни и особени съчетания на натоварвания.

Свлачищата или потенциално опасните от свлачищна дейност райони се разделят на следните класове:

- І-ви клас - с повърхност над 20 000 м2 и максимална дълбочина над 10 м;

- ІІ-ри клас - с повърхност от 10 000 до 20 000 м2 и дълбочина от 6 до 10 м;

- ІІІ-ти клас - с повърхност от 1 000 до 10 000 м2 и дълбочина от 4 до 6 м;

- ІV-ти клас - с повърхност до 1 000 м2 и дълбочина до 4 м.

Когато единият от показателите е от по-горен клас, се приема по-горният клас за целия район.

Стабилитетните оценки се извършват за всички класове свлачища или потенциално опасните от свлачищна дейност райони, за които не е осигурен коефициент на устойчивост съгласно НПГССССР /"Наредба № 1/12 за проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони"/. Оценката се извършва независимо от групата и категорията, в която попада района.

Себестойностите за проучване и оценка на стабилитета на слаби места в целия обследван район се определят по таблица 1.


Таблица 1 (изм. - ДВ, бр. 27 от 2017 г.)


Наименование на видовете

работи

Цена в лв. за 1000 м2 по категории

І

II

III

ІV

Идеен проект (предварителни проучвания)

2180

1860

1580

1270

Технически

проект

2770

2330

1960

1550

Работен проект

2110

1780

1510

1190

Общо:

7060

5970

5050

4010


Себестойността за изследване на общата устойчивост на профили от скатове, наклонени терени, речни и морски брегове и елементи от вертикална планировка и бордове на рудници, разкривки и котловани се определя съгласно Приложение 6, част І, раздел 4, табл. 4.1., т. 4 и забележките към нея.

4. Видове конструкции

4.1. Подпорни стени

Себестойностите за проучване и проектиране се определят по формулите от таблица 2:


Таблица 2

Коефциент на Височина 3,99 м Височина 6,99 м Височина над 6,99
сеизмичност до цокълната до цокълната м до цокълната
  фуга фуга фуга
Кс = 0,05 C = 430 + 4,8хП C = 480 + 5,3хП C = 530 + 5,8хП
Кс = 0,10 C = 530 + 4,8хП C = 580 + 5,3хП C = 630 + 5,8хП
Кс = 0,15 C = 630 + 4,8хП C = 680 + 5,3хП C = 730 + 5,8хП
Кс = 0,27 C = 730 + 4,8хП C = 780 + 5,3хП C = 830 + 5,8хП
       

където: П в м2 е площта, ограничена от най-долния ръб на фундамента и короната на стената, за едно сечение, /ламела/ от стената с дължина до 12 м.


Забележки:

1. Себестойностите се увеличават:

а/ при сложно фундиране (във вода, пилоти и други) - с К = 1,20;

б/ при проектиране на индивидуални сглобяеми стени от два елемента (основна плоча и челна стена) - с К = 1,10;

в/ при проектиране със стоманобетонови ъглови стени - с К = 1,15;

г/ при натоварване на стената от подвижен товар - с К = 1,20;

д/ при стоманобетонови решетъчни конструкции - с К = 1,50;

е/ при изготвяне на проект за стълбища към стената - по 200 лева на 1 брой;

ж/ при стена с отвори 100 лв./бр. на отвор допълнително.

2. Когато една и съща конструкция има повторяемост, то за всяка следваща, която се прилага К = 0,30;

3. Когато при определяне на цената се прилагат два или повече корекционни коефициенти, те се начисляват върху цената поотделно.

4.2. Баражи

Себестойността за проучването и проектирането се определя съгласно Приложение № 2, раздел V и Приложение № 3, раздел 2, т. 4

4.3. Шлиц-стени

Себестойността и размерът на възнаграждението за изработване на проект за шлицови конструкции като самостоятелни или част от други конструкции и съоръжения се определят за ламели с дължина до 12 м независимо от дълбочината им.

Когато една и съща конструкция с дължина над 12 м има повторяемост, то за всяка следваща, която се прилага К = 0,30. В случаите, когато има промяна в натоварването или геоложките условия, то себестойността за всеки един от тях се определя отделно, независимо от дължината на ламелата.

4.3.1. Шлиц-стени за вертикална носимоспособност

Цената за проучване и проектиране се определя по формулата:

Ц = Цб + 3,5 х П + 2,8 х V,

където:

Цб е базисна цена в левове. Цб = 11 200 - 840 000/П. Когато площта е по-малка от 120 м2, базисната цена е 4 200 лв.;

П - площ на шлиц-стената;

V - обема на шлиц-стената.

4.3.2. Шлиц-стени за вертикална и хоризонтална носимоспособност - конзолни.

Себестойността за проучване и проектиране се определя по формулата:

С = Цб + 4,4 х П + 3,5 х V,

където:

Цб е базисна себестойност в лв. Цб = 12 250 - 840 000/П. Когато площта е по-малка от 120 м2, базисната себестойност е 5 250 лв.;

П - площ на шлиц-стената;

V - обем на шлиц-стената.

4.3.3. Анкерирани шлиц-стени - себестойността за проучване и проектиране е сбор от себестойността на конзолна шлиц-стена и себестойността за анкериране

4.4. Пилоти

4.4.1. Системи от сондажноизливни пилоти

Себестойността за проучване и проектиране на укрепвания, основи или фундаменти със сондажно-изливни пилоти за всеки различен вид конструкция се определя по формулата

С = 1200 + 14 х П + 11 х Н + 12 х L,

където:

П е площта на ростверка над пилотите или шапката им или общата площ в случаите, когато са обединени от гредоскара;

Н - височината на ростверка над основната фуга;

L - общата дължина на пилотите.

Когато пилотната конструкция е анкерирана, отделно се ценообразуват анкерите.

4.4.2. Набивни пилоти

Себестойността за проучване и проектиране на основи или фундаменти с набивни пилоти за всеки различен вид конструкция се определя по формулата

С = 1200 + 12 х П + 9 х L,

където:

П е площта на ростверка над пилотите или шапката им или общата площ в случаите, когато са обединени от гредоскара;

L - общата дължина на пилотите.

Забележки към т. 4.4.:

1. При наклонени изливни и набивни пилоти - К = 1,15;

2. При висящи пилоти - К = 1,1;

3. Когато една и съща конструкция има повторяемост, то за всяка следваща, която се прилага - К = 0,30.

4.5. Анкерни укрепвания

Себестойност за проучването и проектирането се определя по формулата:

С = 800 + 3,8 х L0,85,

където

L е общата дължината на анкерите от един и същи вид и големина.

4.6. Укрепващи кладенци и други корави противосвлачищни конструкции

Себестойността за проучването и проектирането се определя по формулите съгласно табл. 3:


Таблица 3

Брой Като самостоятелна В комбинация с други
геоложки конструкция конструкции
пластове /конзолни/ /анкерирани или оребрени/
  до 12 м до 18 м над 18 м до 12 м до 18 м над 18 м
в един С=3170+ С=3170+ С=3170+ С=3520+ С=3520+ С=3520+
пласт 14,8хП 16,8хП 18,8хП 14,8хП 16,8хП 18,8хП
до 3 С=3170+ С=3170+ С=3170+ С=3520+ С=3520+ С=3520+
пласта вкл. 18,6хП 20,4хП 22,4хП 18,6хП 20,4хП 22,4хП
над 3 С=3170+ С=3170+ С=3170+ С=3520+ С=3520+ С=3520+
пласта 22,1хП 23,9хП 25,9хП 22,1хП 23,9хП 25,9хП
             

където: П е площта на шлиц-стената;

4.7. Повърхностно отводняване

Система от облицовани охранителни и отводнителни канавки и отвеждащ до водоприемник колектор. Проектът съдържа ситуационно решение, надлъжни профили и конструктивни детайли.

Себестойността за проучване и проектиране се определя по формулата

С = 4,5 х П0,7 + 1,15 х L,

където:

П е площта на отводняваната територия;

L - общата дължина на канавките до заустването им.

Проектите за временни охранителни и отводнителни канавки за периода на строителството се остойностяват по същата формула с К = 0,35.

4.8. Водопонижителни системи

Изработват се въз основа на геодезическо, инженерно-геоложко и хидрогеоложко проучване.

Проектът съдържа определяне на нивата на водоносния хоризонт, създаване на карта на хидроизохипсите и определяне посоката на филтрационния поток. Определят се видът на водопонижителните конструкции или комбинация от тях. Изчислява се радиусът на влияние на конструкцията и нивото на депресионната крива за предвидените съоръжения.

В случаите, когато водопонижителната система не може да функционира гравитачно, то себестойността на проекта за допълнителните конструкции, съоръжения и механизми се определя по съответните приложения на МОРВ.

4.8.1. Вертикални дренажни кладенци

4.8.1.1. Вертикални дренажни сондажни кладенци

Към този вид кладенци се причисляват кладенците от всякакъв диаметър, които могат да се изградят с еднопътна сондажна проходка. С проекта се определят: местоположението, дълбочината на кладенеца и радиусът на влияние.

Себестойността за проучването и проектирането се определя по формулата:

С = 160 + 6,5 х Д0,75,

където:

Д е дълбочината на кладенеца.

4.8.1.2. Вертикални дренажни кладенци с голям диаметър

Себестойността за проучването и проектирането се определя по формулите съгласно табл. 4

Таблица 4

Брой геоложки пластове С ШЛИЦОВО ОГРАЖДАНЕ С ОГРАЖДАНЕ ТИП "БЕРНОЛД"
  до 9 м до 15 м над 15 м до 9 м до 15 м над 15 м
в един пласт С=24,8 х Р х Н С=26,6 х Р х Н C=28,3 х Р х Н C=23,8 х Р х Н C=25,4 х Р х Н C=27,2 х Р х Н
до 3 пласта вкл. С=28,2 х Р х Н С=30,5 х Р х Н C=32,8 х Р х Н C=26,9 х Р х Н C=29,0 х Р х Н C=31,1 х Р х Н
над 3 пласта С=30,7 х Р х Н С=33,4 х Р х Н C=36,1 х Р х Н C=29,1 х Р х Н C=31,6 х Р х Н C=34,0 х Р х Н
             

където:

Р е обиколката на конструкцията на кладенеца;

Н е дълбочината на кладенеца по конструктивните му размери.


4.8.2. Хоризонтални сондажни дренажи

Себестойността за проучването и проектирането се определя по формулата:

C = 160 + 3,5 х L0,65,

където:

L е дължината на ХСД.

4.8.3. Дренажни ребра

Себестойността за проучването и проектирането се определя по табл. 5


Таблица 5

Обща дължина на Себестойност в лева
дренажните ребра Височина
в метри до 3 м от 3 до 5 м над 5 м
до 20 150 + Lx5 200 + Lx6 340 + Lx8
40 170 + Lx4 220 + Lx5 360 + Lx7
75 210 + Lx3 260 + Lx4 400 + Lx6
120 250 + Lx2,5 335 + Lx3 475 + Lx5
над 120 310 + Lx2 395 + Lx2,5 595 + Lx4
       

където L е дължината на съоръжението по конструктивните му размери.

4.8.4. Дренажни контрафорси /еперони/ Себестойността за проучването и проектирането се определя по табл. 6.


Таблица 6

Дължина на Себестойност в лева
съоръжението Височина
в метри до 5 м от 5 до 10 м от 10 до 15 м
до 10 250 + Lx15 300 + Lx18 430 + Lx21
20 260 + Lx14 310 + Lx17 440 + Lx20
50 300 + Lx13 350 + Lx16 480 + Lx19
80 370 + Lx12 420 + Lx15 550 + Lx18
над 80 450 + Lx11 500 + Lx14 630 + Lx17
       

където L е дължината на съоръжението по конструктивните му размери.

4.9. Инжекционни работи

4.9.1. Инжекционни микропилоти

Себестойността за проучване и проектиране се определя по формулата:

С = 1400 + 17,5 х L0,75,

където: L е общата дължина на микропилотите.

4.9.2. Инжекционни почвени гвоздеи.

Себестойността за проучване и проектиране се определя по формулата:

С = 900 + 22,5 х L0,7,

където L е общата дължина на почвените гвоздеи.

4.10. Площни укрепвания 4.10.1.Вертикална планировка Проектът за вертикална планировка на свлачища и потенциално опасни от свлачищна дейност райони е самостоятелен или елемент от комплекс укрепителни мероприятия. Проектът е подчинен на оценката за обща устойчивост на терена.

Себестойността за проучване и проектиране се определя по формулата:

С = 4,5 х П0,65,

където: П е площта на територията.

4.10.2. Дирижирана консолидация

Прилага се в случаите на необходимост от изконсумиране на слягането на глини в средно- и течно-пластична консистенция при отношение на хоризонталeн /радиален/ към вертикален коефициент на филтрация Кфr : Кфv >= 4:1 и компримиране на торфови отложения.

Изработват се за достигане на носимоспособност на земната основа при площни обекти въз основа на геодезическо, инженерно-геоложко и хидрогеоложко проучване.

Проектът съдържа определяне на възможните деформации на земната основа, нивото на подземните води. Определят се величината и времето на слягане, необходимата претоварваща сила, ако е необходима такава, начин за постигането й и способ за водоотвеждане при глините и тините.

Себестойността за проучването и проектирането се определя по табл. 7.


Таблица 7

Площ на консолидационните мероприятия Себестойност в лева за м2
до 100 м2 100 + Пх4,0
200 м2 150 + Пх3,5
500 м2 250 + Пх3,0
1 000 м2 750 + Пх2,0
2 500 м2 1 850 + Пх1,56
4 000 м2 2 970 + Пх1,28
над 4 000 м2 4 090 + Пх1,0
   

4.10.3. Армирана почва Себестойността за проучването и проектирането се определя по табл. 8.


Таблица 8

Площ на Себестойност в лева
съоръжението Наклон на въздушния откос V : H
в кв.метри до 1:1,5 от 1:1,49 до 1: 0,75 над 1 : 0,75
до 100 200 + Пx6 200 + Пx7 200 + Пx8
200 300 + Пx5 300 + Пx6 300 + Пx7
500 500 + Пx4 500 + Пx5 500 + Пx6
800 1 000 + Пx3 1 000 + Пx4 1 000 + Пx5
над 800 1 800 + Пx2 1 800 + Пx3 1 800 + Пx4
       

където: П е площта на въздушния откос на съоръжението по конструктивните му размери.


Приложение № 7


(Изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г.)


СЕБЕСТОЙНОСТ НА ПРОЕКТАНТСКИТЕ УСЛУГИ ПО ЧАСТ "РЕКУЛТИВАЦИЯ"


РАЗДЕЛ І. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1. С тази методика се определя размерът на себестойността на рекултивационната дейност в инвестиционното проектиране.

2. Остойностяването на дейности, невключени в Раздели ІІ и ІІІ, се извършва чрез привеждането им към някои от тях, или ако това е невъзможно - чрез анализ по вложено време.

3. Себестойността включват проектните работи във всички фази на проекта - идеен проект, технически проект и работен проект.

4. Себестойността за инвестиционните проекти, изпълнени в комбинации между отделните фази, се заплащат в съотношение, както следва:

- идеен/технически: 50/50%;

- идеен/работен: 50/50%;

- технически/работен: 50/50%;

- идеен/технически/работен проект: 25/25/50%;

- работен: 100%.


РАЗДЕЛ ІІ. ТЕХНИЧЕСКА РЕКУЛТИВАЦИЯ

1. Себестойността на проект за техническа рекултивация се определя по формулата:

С = СБ + А.Т

СБ = 28 500 - 200 000: Т

където:

А = 20 - показател за 1 ха;

Т - площ на територията в ха.

2. За обекти с площ под 20 ха:

СБ = 16 500 лв.


РАЗДЕЛ ІІІ. БИОЛОГИЧНА РЕКУЛТИВАЦИЯ


1. Цената за разработване на проект за биологична рекултивация се определя по формулата:

С = СБ + А.Т

СБ = 26 000 - 200 000: Т

където:

А = 20 - показател за 1 ха;

Т - площ на територията в ха.

2. За обекти с площ под 20 ха - СБ = 15 000 лв.

Получените себестойности по Раздели ІІ и ІІІ се умножават отделно за техническа и биологична рекултивация с корекционни коефициенти за сложност съгласно таблица 1.


Таблица 1

(Изм. - ДВ, бр. 26 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г.)


КОРЕКЦИОНЕН КОЕФИЦИЕНТ УСЛОЖНЯВАЩИ УСЛОВИЯ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ
1,30 При замочурени и заблатени терени
1,30 За рекултивация в зоната на населени места (паркове, градини и други)
1,30 При биологично замърсени терени
1,20 При пропаднали терени вследствие на подземен добив
1,20 В ерозионни зони
1,20 В преобладаващи стръмни участъци
1,30 При конусни насипища от подземния добив
1,50 Работа в зони с повишен радиационен фон или токсичност (тежки метали, нефтопродукти и други)
1,50 При депа за твърди и опасни отпадъци
   


(*) При използване на повече от един коефициент, те се умножават един с друг.


РАЗДЕЛ ІV. ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗХОДИ КЪМ СЕБЕСТОЙНОСТТА НА ПРОЕКТАНТСКИТЕ УСЛУГИ ПО ЧАСТ "РЕКУЛТИВАЦИЯ", КОИТО НЕ СА ВКЛЮЧЕНИ КЪМ РАЗДЕЛИ ІІ И ІІІ (Нов - ДВ, бр. 26 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г.)


Към себестойността на проектантските услуги по част "Рекултивация" е необходимо да бъдат включени разходи за:

1. Топографо-геодезични работи. Себестойността се определя по съответните методики за част "Геодезия".

2. Почвени изследвания на подлежащите на рекултивация терени, както и на земните маси, които при необходимост ще се използват за целите на рекултивацията:

2.1. Съставяне и изпълнение на проучвателна план-програма за необходимия минимален брой субстратни и почвени проби, дълбочина на опробване, вземане на пробите, съхранение и транспортиране до акредитирана лаборатория.

2.2. Анализи в акредитирана лаборатория (по ценоразпис) на:

- задължителни показатели, характеризиращи лесорастителните свойства на изследваните субстрати и почви: хумус (орган. С), g/kg; общ азот, g/kg; усвоими форми на фосфор и калий, mg/kg; реакция на почвения разтвор (рН);

- показатели, характеризиращи лесорастителните свойства на изследваните субстрати и почви, анализирани при необходимост: общи форми на тежки метали и металоиди – Cu, Pb, Zn, Cd, As, Fe, Mn, Cr, Ni, mg/kg; подвижни форми на тежки метали и металоиди – Cu, Pb, Zn, Cd, As, Fe, Mn, Cr, Ni, mg/kg (по преценка и при необходимост); устойчиви органични замърсители и нефтопродукти, mg/kg (при необходимост); обща сяра, сулфатна и сулфидна сяра и др.;

- задължителни показатели, характеризиращи качествата на земните маси, използвани за покритие (при необходимост от прилагането им): зърнометричен състав, глинести частици с размери на зърната <0,002 mm, органични примеси по БДС 11302, плаващи чакълени зърна с диаметър от 2 до 10 mm, водно съдържание по БДС 3214, БДС 17146 или чрез mod. proctor, плътност, коефициент на уплътняване, коефициент на филтрация по БДС 8497.

2.3. Съставяне на почвен доклад.

2.4. За почвените изследвания по таблица 2:

Таблица 2


Характеристика и съдържание на програмата % от стойността на лабораторните анализи на субстрати и почви
  от 1000 до 5000 лв. от 5000 до 10 000 лв. над 10 000 лв.
Съставяне и изпълнение на проучвателна план-програма 10 8,5 8
Съставяне на почвен доклад 20 15 12
       

3. Изготвяне на технологична карта за изпълнение на биологичната рекултивация за селскостопанско ползване и дендрологичен проект за изпълнение на биологичната рекултивация за горскостопанско ползване – разработва се допълнително, като себестойността им не може да бъде по-ниска от 10 % от общата себестойност на проекта по част "Рекултивация".


Приложение № 8


(Изм. - ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 29.10.2010 г., доп. - ДВ, бр. 58 от 2013 г., в сила от 02.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2018 г.)


СЕБЕСТОЙНОСТ НА ПРОЕКТАНТСКИТЕ УСЛУГИ ПО ЧАСТИ: "ЕЛЕКТРОТЕХНИЧЕСКА", "КИП И АВТОМАТИКА" И "СЪОБЩИТЕЛНА ТЕХНИКА"


ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


1. Себестойността на проектантските услуги (ССПУ), определени по тази методика, се отнасят за изработването на проекти за устройствени схеми и планове, както и за инвестиционните проекти във фаза технически проект (ТП).

2. Обхватът и съдържанието на проектите по т. 1 се изпълняват в съответствие с изискванията на Наредба № 8 на МРРБ от 2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове (обн., ДВ, бр. 57 от 2001 г.; изм., бр. 51 от 2005 г.) и Наредба № 4 от 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти (обн., ДВ, бр. 51 от 2001 г.; изм., бр. 96 от 2009 г.).

3. Изпълнение на отделните етапи, извън посочените в чл. 126 и чл. 139 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), се заплащат допълнително съгласно чл. 18 на Общата част на методиката при следните изключения (освен ако в съответния раздел не е указано друго):

а) за първоначални проучвания и/или изготвяне на становища за реализиране на инвестиционните намерения - 15 % от ССПУ по тази глава на методиката;

б) за идеен проект - 30 % от ССПУ, определена по тази глава на методиката;

в) за технически проект - 100 % от ССПУ, определена по тази глава, изпълнена с обхват и съдържание в съответствие с изискванията на Наредба № 4 от 2001 г. на МРРБ за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, като се приспадне ССПУ по т. 2.1.2, ако фазата идеен проект е възложена и изплатена;

г) за изготвяне на работен проект (работни чертежи и детайли) в съответствие с изискванията на Наредба № 4 от 2001 г. на МРРБ - 20 % от ССПУ, определена по тази глава, ако фазата технически проект е възложена и изплатена;

д) за изготвяне на техническо задание за проектиране - 10 % от ССПУ, определена по тази глава на методиката.

4. За изготвяне на еднофазен работен проект - 100 % от ССПУ, определена по тази глава на методиката, изпълнена с обхват и съдържание в съответствие с изискванията на Наредба № 4 от 2001 г. на МРРБ за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти.

5. За изготвяне на екзекутивен проект:

а) при отразени отклонения в съгласуваните проекти повече от 10 % - 50 % от ССПУ, определена по тази глава на методиката.

Забележка. Когато при изпълнението на проекта са извършени съществени в смисъла на действащите разпоредби отклонения от утвърдения проект, не се допуска изготвяне на екзекутивен проект, преди да се извършат съответстваща преработка, съгласуване и утвърждаване на този проект, като ССПУ за тази преработка се определя самостоятелно по съответните раздели на методиката, а ССПУ за изготвяне на последващия екзекутивен проект се определя съгласно буква "б";

б) ако строителството на обекта е извършено без първоначално изготвен проект или има изготвен проект, но не се предоставя на проектанта на екзекутивния проект, ССПУ представлява 75 % от ССПУ, определена по тази глава на методиката;

в) при липса на отразени отклонения в съгласуваните проекти - 25 % от ССПУ, определена по тази глава на методиката.

6. За технически контрол и оценяване съответствието съгласно ЗУТ, изготвяне на доклад за съответствие - съгласно чл. 18, т. 1 от методиката, но не по-малко от 8 часа за оценка на всеки раздел по тази глава на методиката.

7. За съгласуване с различните инстанции, ако се извършва от проектанта, се заплаща по вложено време, но не по-малко от 150 лв. за съгласуване с всяка инстанция. В тази цена не са включени таксите за съгласуване, които са за сметка на възложителя.

8. В случаите, когато се изпълняват проектни работи, оценени по други глави от тази глава на методиката, свързани непосредствено с реализацията на електрическата част на проекта (организация на уличното движение, геодезични заснемания, трасировки на линейни обекти, пресичания на препятствия от линейни обекти, конструкции за кабелни съоръжения, архитектурно-строителна част за трансформаторен пост или възлова станция, индивидуална конструкция за стълб, фундамент за КТП, принудителна вентилация, автоматизация, геодезия и др.), се договарят ССПУ, предвидени в съответните глави на методиката.

9. В случаите, когато възложителят не представи необходимите изходни данни - кадастрални, регулационни подложки или картен материал, в необходимия мащаб и проектантът си ги доставя сам, съответната ССПУ се увеличава с коефициент 2, като съответните такси се заплащат отделно срещу представен документ.

10. При разширения, реконструкция на съществуващи инсталации и уредби ССПУ се определя по съответната таблица, умножена с К = 1,30.

11. При проектиране на обекти със специално предназначение, свързани с отбраната и сигурността на страната, съответната ССПУ се коригира с К = 1,50.

12. При извършване на полска измервателна работа и трасиране на линейни обекти при зимни условия за периода от 1.11 до 31.03 ССПУ за полската работа, определени по съответните раздели, се увеличава с К = 1,30.

13. Когато при определяне на ССПУ се прилагат два или повече поправъчни коефициента, същите се начисляват поотделно, без да се преумножават един на друг.

14. ССПУ се определят въз основа на:

а) разгънатата застроена площ на обекта - за обекти с комплексен характер (с повече от две части на проекта) и ясно изразена структура (жилищни и обществени сгради съгласно приложение № 2 от Наредба № 1 от 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи - ДВ, бр. 72 от 2003 г.);

б) производителност (т/час; бр./час), капацитет (бр. лица, бр. животни, бр. птици) и др. - главно при промишлени, селскостопански и складови сгради;

в) определени натурални показатели (m1, m2, m3, km1, km2, kV, kW) - за линейни и площни обекти, както и за проектиране, обвързано с обема на помещения (електроакустика, екраниране и др.), за енергийни обекти, уредби и отделни видове инсталации; този метод масово ще се прилага и при договаряне на реконструкция и преустройства на отделни видове инсталации и уредби и електроенергийни обекти;

г) част (%) върху (а не от) ССПУ за проектиране, определена по други методики - за проекти към устройствени схеми, уредби и инсталации по задание от съответната специалност: технологично съоръжаване, вентилационни, климатични, хидрофорни уредби, помпени и пречиствателни станции и др.

15. В рамките на комплексната ССПУ за новостроящи се сгради, цялостни реконструкции и подобекти са включени основните инсталации и уредби, които са задължителни за нормалното функциониране на обектите, съгласно съответния раздел на методиката.


Раздел І. Трансформаторни подстанции и ел. централи


I.1. Трансформаторните подстанции и ел. централи се подразделят, както следва:

а) новопроектиращи се подстанции и ел. централи;

б) всички видове разширения и реконструкции.

ССПУ за проектиране по т. I.1 се определят за целия обем на уредбата и се получават чрез сумиране на ССПУ за отделните видове работи по точки на таблица 1.1 в хил. лв. и таблица 1.2.

Таблица 1.1


Таблица 1.1

Наименование на работите за едно присъединение в уредбата

За 1 присъединение в уредбата - хил. лв.

6 - 35 kV

110 kV

До 400 kV

1

2

3

4

5

1.

Събирателни шини при единична шинна система (ЕШС) и единична секционирана шинна система (ЕСШС) - без част АС

0,5

1,1

1,5

2.

Събирателни шини при двойна шинна система (ДШС) - без част АС

0,6

1,2

1,8

3.

Събирателни шини при ДШС с U-образно разположение - без част АС

0,8

1,6

1,8

4.

Обходна шинна система (ОШС) - без част АС

0,4

1,1

1,5

5.

Шинни връзки и присъединения (без АС част)

0,25

0,33

0,4

6.

Първична електрическа (ел.) част на поле "извод/трафо" при ЕШС и ЕСШС

0,8

1,1

1,5

7.

Първична ел. част на поле "извод/трафо" при ДШС

1,0

1,3

1,5

8.

Първична ел. част на поле "извод/трафо" при ДШС с обходна шина

1,2

1,4

1,6

9.

Първична ел. част на поле "секциониране", "куплунг" или "обходен прекъсвач"

0,8

1,1

1,4

10.

Първична ел. част на поле "мерене" и вентилни отводи (ВО) към шини

0,5

0,7

0,7

11.

Първична ел. част ВЧ куплираща апаратура към извод

0,3

0,5

0,5

12.

Първична ел. част на колона с 3/2 прекъсвача при схема "прекъсвач и половина" или два на присъединение (без изводите)

-

1,5

1,5

13.

Първична ел. част на поле "извод/трафо" при схема "прекъсвач и половина" или два на присъединение (без колоната)

-

1,5

1,5

14.

Първична ел. част на силов трансформатор (без полето)

1,0

1,5

1,8

15.

Първична ел. част за заземление чрез активно съпротивление (АС)

0,3

-

-

16.

Първична ел. част за заземление чрез петерсенова бобина (ПБ)

0,3

-

-

17.

Първична ел. част за кондензаторна батерия/блок (КБ)

0,5

1,2

-

18.

Първична ел. част за реактор

1,0

1,4

1,6

19.

Подмяна на съществуващи масички за съоръжения в открита разпределителна уредба (ОРУ) - за едно присъединение

0,9

0,5

0,6

20.

Заземителна инсталация - за 1 уредба, напрежение, закрита разпределителна уредба (ЗРУ) и др.

1,2

3,2

3,2

21.

Мълниезащита (за 1 уредба, напрежение, ЗРУ и др.)

1,0

1,9

1,9

22.

Защита от пренапрежения (за 1 уредба, напрежение, ЗРУ и др.)

0,7

1,4

1,4

23.

Разработка за компановка за ОРУ - за новопроектирана подстанция

2,5

6,0

8,5

24.

Разработка на компановка за разширение и реконструкция на ОРУ

3,5

8,0

10,5

25.

Разработка за компановка за ЗРУ - нова

3,2

3,5

4,5

26.

Разработка на компановка за разширение и реконструкция на ЗРУ

3,9

4,5

5,5

27.

Разгънати схеми управление колона при схема "прекъсвач и половина" и два прекъсвача на присъединение

-

-

7,5

28.

Монтажни схеми управление при схема "прекъсвач и половина" и два прекъсвача на присъединение

-

-

5,5

29.

Разгънати схеми управление на извод "ВО"/"обходен прекъсвач"

1,0

1,8

3,2

30.

Монтажни схеми управление на извод "ВО"/"обходен прекъсвач" - поле, команден шкаф, командно табло

0,65

1,17

2,08

31.

Разгънати схеми управление на силов трансформатор

1,0

1,8

3,5

32.

Монтажни схеми управление на силов трансформатор - поле, команден шкаф, командно табло

0,65

1,17

2,28

33.

Разгънати схеми за управление при "секциониране"/"куплунг"

1,3

1,8

3,5

34.

Монтажни схеми за управление на "секциониране"/"куплунг" - поле, команден шкаф, командно табло

0,85

1,17

2,28

35.

Принципни схеми за блокировки (за една уредба)

1,5

2,1

2,8

36.

Разгънати схеми за релейна защита (РЗ) на извод - основна

1,0

2,3

3,7

37.

Монтажни схеми за РЗ (основна) на извод - релейно табло

0,6

1,5

2,4

38.

Разгънати схеми за РЗ на извод - резервна

0,8

1,8

3,2

39.

Монтажни схеми за РЗ (резервна) на извод - релейно табло

0,52

1,17

2,08

40.

Разгънати схеми за допълнителна РЗ на извод (надлъжна, напречна, земна, ТО или др.) - за една защита

0,8

1,8

2,2

41.

Монтажни схеми за допълнителна РЗ на извод (надлъжна, напречна, земна, ТО или др.) - релейно табло

0,52

1,17

1,48

42.

Разгънати схеми за РЗ на "секциониране"/"куплунг"

1,0

2,2

2,8

43.

Монтажни схеми за РЗ на "секциониране"/"куплунг" - релейно табло

0,65

1,43

1,82

44.

Разгънати схеми за РЗ на обходен прекъсвач

1,0

3,0

3,2

45.

Монтажни схеми за РЗ на обходен прекъсвач

0,65

1,95

2,08

46.

Ускорение на защити по ВЧ канал - разгънати и монтажни схеми

0,8

1,2

2,8

47.

Разгънати схеми за РЗ на трансформатор

1,4

2,6

2,6

48.

Монтажни схеми за РЗ на трансформатор - релейно табло

0,9

1,69

1,69

49.

Разгънати схеми за технологични защити (ТЗ) на трансформатор

0,6

1,8

1,8

50.

Монтажни схеми за (ТЗ) на трансформатор - релейно табло

0,39

1,17

1,17

51.

Монтажни схеми за (ТЗ) на трансформатор - (охлаждане) ЯР

0,39

1,17

1,17

52.

Разгънати схеми резервна защита трансформатор при АС, ПБ и др.

1,2

1,8

2,0

53.

Монтажни схеми резервна защита трансформатор при АС, ПБ и др.

0,78

1,17

-

54.

Разгънати схеми (УРОП)

-

-

2,1

55.

Монтажни схеми УРОП

-

-

1,38

56.

Разгънати схеми (ДЗШ)

-

3,5

4,2

57.

Монтажни схеми ДЗШ

-

2,28

2,73

58.

Разгънати схеми автоматично повторно включване (АПВ)

-

-

1,5

59.

Монтажни схеми АПВ

-

-

0,38

60.

Разгънати схеми автоматично включване на резервата (АВР)

1,1

1,2

-

61.

Монтажна схема АВР

0,71

0,78

-

62.

Разгъната схема автоматика срещу повишено напрежение

-

-

2,7

63.

Монтажни схеми автоматика срещу повишено напрежение

-

-

1,76

64.

Разгънати схеми (АПАХ)

-

-

3,2

65.

Монтажни схеми АПАХ

-

-

2,08

66.

Разгънати схеми регистратор на повреди

2,5

3,0

3,5

67.

Монтажни схеми регистратор на повреди

1,82

1,95

2,28

68.

Разгъната схема синхронизация (централна сигнализация) - за една уредба

1,5

1,5

2,7

69.

Монтажни схеми синхронизация (централна сигнализация) - за една уредба

0,98

0,98

1,75

70.

Подготовка на веригите за телемеханика (за едно поле)

1,1

1,6

1,6

71.

Вериги за телемеханика, въведени в едно поле (за 1 поле)

2,9

2,9

4,8

72.

ВЧ диспечерска връзка (за един канал) разгъната и монтажна схема

1,4

1,8

2,6

73.

ЛАЗ-схеми, разпределения, захранване и други за окомплектовка

1,5

1,9

3,1

74.

Разгънати схеми СН, постоянен ток включително акумулаторна батерия (АБ)

2,5

2,8

5,8

75.

Монтажни схеми СН постоянен ток включително АБ, табла и др.

1,62

1,82

3,77

76.

Разгънати схеми СН променлив ток включително автоматика

2,6

2,9

5,8

77.

Монтажни схеми СН променлив ток (табла СН) включително автоматика

1,69

1,89

3,77

78.

Защита на табла СН от пренапрежение (постоянен или променлив ток)

0,8

0,9

0,9

79.

Електрическо осветление ОРУ включително изчисления

3,6

3,6

3,6

80.

Електрическо осветление ЗРУ включително изчисления

2,0

2,0

2,0

81.

Проверка на апарати и съоръжения в режим на работа - нормален и авариен

2,0

4,8

4,8

82.

Специализирани изчисления - динамична/термична устойчивост, междинни токови трансформатори (ТТ) и др. (за една уредба)

3,5

6,4

6,8

83.

Сметна документация по ВМ за една уредба

0,5

0,9

3,5

84.

Количествени сметки, спецификации и други (едно поле) по ел. част

0,6

1,1

2,0

85.

Разработка на софтуерна конфигурация на защити (МТЗ, земна, напреженова, честотна и др.)

0,5

0,8

1,1

86.

Също, но комбинирана с функции на контролер на полето

1,0

1,6

2,2

87.

Също, но на извод с трифазно действие (дистанционна, диференциална)

1,0

1,6

2,2

88.

Също, но на трансформаторна диференциална защита

1,6

1,6

1,6

89.

Също, но на извод с пофазно действие (дистанционна, надлъжна диференциална)

-

2,1

3,1

90.

Разгъната схема за управление на асинхронен генератор

1,2

-

-

91.

Разгъната схема за управление на синхронен генератор до 10 МVA (без системата за възбуждане)

1,9

-

-

92.

Също, но над 10 MVA

3,9

-

-

93.

Разгъната схема за релейна защита на асинхронен генератор

1,2

-

-

94.

Разгъната схема за релейна защита на синхронен генератор до 10 MVA

2,2

-

-

95.

Също, но над 10 MVA

3,6

-

-

 

Забележки към таблица 1.1:

1) В ССПУ не са включени разходите за:

а) топографска геодезична работа;

б) геолого-проучвателни работи;

в) хидроложки проучвания;

г) измерване на специфични ел. съпротивления на почвата;

д) всички видове сгради или АС съоръжения независимо дали са свързани технологично с подстанцията, или не;

е) вертикална планировка, пътища, отводняване и др.;

ж) проходими кабелни колектори за излизане КЛСН независимо, че са на територията на обекта;

з) допълнителни рампи, съоръжения и мерки за осигуряване намаляването или ограничаването на електромагнитни, шумови, акустични или други смущения;

и) преградни и подпорни стени в уредбите или около тях;

к) архитектурно-конструктивни работи.

2) ССПУ на целия обект/нов или разширение (реконструкция) се образуват чрез сумиране на работите по отделните точки съобразно броя на всички присъединения и елементи, определящи обема на подстанцията/уредбата. При наличие в обекта на повече от 10 вида работи се използват корекционни коефициенти:

а) повече от 10, к=0.9;

б) повече от 20, к=0.8;

в) повече от 30, к=0.7.

3) При използване на твърди шини и шинни връзки за ОРУ ССПУ за разработка на подпорните конструкции се уподобяват на порталните и се определят на ССПУ по съответните части на проекта.

4) При разработка на релейните защити общата ССПУ за едно присъединение се формира като сбор от ССПУ за всеки отделен тип защита, необходима за едно присъединение.

5) Разходите за специализирани изчисления, разработка на компановки, софтуер и други се начисляват отделно за всяко присъединение/обект.

6) Когато позиции 27, 28, 29, 30, 33 се разработват за ДШС, ССПУ се увеличава с 25 % за всяко присъединение.

7) При реконструкция на поле/обект или част от него ССПУ се определят чрез сумиране на отделните работи, които се извършват.

8) Разходите за автоматика за всяко присъединение се начисляват отделно.

9) Разходите за телемеханика за всяко присъединение се начисляват отделно.

10) Когато имаме напълно еднакви повтарящи се присъединения (или с незначителни отклонения) в рамките на един обект, за същите не се определя ССПУ.

11) Когато се представя отделно ПСД за повтарящи се присъединения без изменение или за такива с незначителни изменения (като смяна на № на полето), за всяко присъединение се прилага ССПУ за първото, умножена с коефициент К = 0,15.

12) При използване на даден проект за типов без изменения за всеки следващ обект ССПУ се определя като за първия, коригиран с коефициент К=0,5.

13) При използване на специализиран софтуер за електротехническо проектиране ССПУ за разгънатите схеми по таблица 1.1 се увеличава с К=1,25 и не се прилагат ССПУ за съответните монтажни схеми.

14) ССПУ за изчисляване на надстройките се определя по договаряне на база часовата ставка за ППП.

15) При наличието на блок генератор-трансформатор ССПУ за управлението и релейните защити на трансформатора и генератора се определят поотделно.

16) При въвеждане на САП към ССПУ по тази таблица се добавят ССПУ от таблица 1.2.

17) При изработване на идеен проект ССПУ от таблицата се умножават с К=0,35.

I.2. Система за автоматизация на подстанции (САП):

а) ССПУ се формират за изготвяне на проект за структура на САП на три йерархически нива:

- ниво присъединение (поле, извод, трансформатор секциониране, куплунг, обходен прекъсвач и др.);

- ниво операторска станция (в подстанция);

- ниво диспечерско управление;

б) ССПУ за САП не включват подготовка на вторичните вериги в подстанцията за ТУ, ТИ и ТС;

в) при въвеждане на система за автоматизация на подстанции (САП) ССПУ са в хил. лв. за 1 присъединение и се определят по таблица № 1.2, като се добавят към основните ССПУ за проектиране на подстанции от таблица № 1.1 (също в хил. лв.).

Таблица 1.2

Наименование

до 35 kV

110 kV

220 kV

400 kV

1.

Принципни (блок) схеми за управление със САП на един обект с една открита уредба, една закрита уредба или две открити за всяка една уредба

1,8

5,8

8,4

11,7

2.

Принципни (блок) схеми за телемеханика на един обект

2,1

4,3

7,9

9,8

3.

Схеми входни/изходни вериги на локален контролер за управление на извод (трансформатор/шинен прекъсвач/секционен прекъсвач - за едно присъединение)

0,7

2,9

3,7

5,1

4.

Схеми входни/изходни вериги на локален контролер за управление на напреженов трансформатор или вентилен отводител - за едно присъединение

0,5

1,9

3,1

4,6

5.

Схеми входни/изходни вериги на локален контролер за общостанционна сигнализация

0,9

4,9

7,8

9,1

6.

Схеми входни/изходни вериги на локален контролер за сигнализация в ЛАЗ

1,1

3,7

5,9

8,8

7.

Екранни менюта за визуализация в ОС (общостанционно)

1,7

6,2

8,5

11,4

8.

Екранни менюта за визуализация в ОС (за едно присъединение)

0,9

4,1

6,8

8,7

9.

Спорадичен протокол (за едно присъединение)

0,4

3,5

4,8

7,1

10.

Принципни и монтажни схеми на ВЧ канали за предаване на телеинформация

1,0

3,6

6,4

8,5

11.

Блокови схеми на ел. захранване 220 V, АС с акумулаторна батерия и ТИ

0,9

2,8

3,6

5,4

12.

Схеми входни/изходни вериги на локален контролер за СН променлив ток

0,7

3,1

3,6

5,0

13.

Блокови схеми на ел. захранване 220 V DС с акумулаторна батерия и ТИ

0,9

2,0

2,8

4,0

14.

Схеми входни/изходни вериги на локален контролер за постоянен ток

0,7

3,1

3,6

5,0

15.

Принципни схеми на ел. табло 220, АС за захранване АСДУ

0,9

1,8

2,3

3,5

16.

Монтажни схеми на ел. табло 220, АС за захранване АСДУ

1,2

2,2

2,5

4,3

17.

Монтажни схеми на реглета за диспечерска и телефонна връзка (за 1 бр. реглета)

0,2

0,5

0,7

0,9

18.

Монтажни схеми на реглета за телемеханика (за 1 бр. реглета)

0,3

0,7

0,85

1,0

19.

Разположение на апаратура в ЛАЗ

0,3

0,7

0,9

1,2

20.

Избор и определяне обема на телеинформация в подстанцията (ОС) за извод (трансформатор/шинен прекъсвач/секционен прекъсвач/мерене - ВО/СН=ток) СН~ ток/общостационна сигнализация за предаване в ЛАЗ

2,7

6,9

9,2

13,5

21.

Технически изисквания на локалните контролери

2,9

6,1

8,2

9,9

22.

Технически изисквания към комуникационна апаратура

1,8

5,7

7,7

9,8

23.

Технически изисквания към операторската станция

1,9

6,2

8,5

11,2

 

Забележки към таблица 1.2:

1) Настоящата таблица се разглежда съвместно с таблица № 1.1 и я допълва.

2) ССПУ на целия обект (нов или разширение/реконструкция) се образуват чрез сумиране на работите по отделните точки, съобразно броя на всички присъединения и елементи, определящи обема на подстанцията/уредбата. При наличие в обекта на повече от 8 вида работи се използват корекционни коефициенти:

а) повече от 8, к=0.9;

б) повече от 15, к=0.8.

3) При напълно еднакви присъединения ССПУ за всяко следващо се образува от основната ССПУ, умножена с коефициент К, както следва:

- за второ присъединение - 0.85;

- за трето присъединение - 0.75;

- за всяко следващо присъединение - 0.50.

I.3. За определяне на ССПУ на отделни видове работи по част "Електротехническо и енергообслужване" се използват следните таблици:

- таблица 1.3 - за ССПУ за енергийни и електрически изследвания на енергосистеми и обекти;

- таблица 1.4 - за стационарни, статични и динамични режими на енергосистеми и централи при изработване на проекти;

- таблица 1.5 - ССПУ за противоарийна автоматика (разтоварваща, честотна, делителна и др.);

- таблица 1.6 - за блокови и разгънати схеми и работен монтажен чертеж на 1 вид противоаварийна автоматика за 1 вид възел (разтоварваща, честотна, делителна и други) при изготвянето на работен проект за противоаварийна автоматика.

I.4. ССПУ за изработване на предварителни проучвания за енергийните и електрическите изследвания за енергосистеми и единични обекти се определят в хил. лв. по таблица 1.3.

Таблица 1.3

Вид на изследванията и разчетите до

Мощност на обекта, района или системата в стотици kVA

10

50

100

500

1000

2000

5000

10000

20000

1.

Електроенергиен план

1,5

2,5

3,3

4,8

7,0

7,7

9,3

14,0

24,0

2.

Конфигурация на мрежите ВН

1,8

2,8

3,5

4,8

6,6

8,3

11,5

15,0

23,0

3.

Определяне товари, консумации и източници по подстанции в определен район

3,5

4

6,5

7,8

8,8

11,5

-

-

-

4.

Енергийни и електрически изследвания за източници и отоплителни централи (за един вариант)

3,0

5,0

7,5

9,5

11,5

14,0

24,0

-

-

5.

Определяне на надежността по ел. захранване (за един вариант)

2,0

3,2

4,0

6

10

12

18,0

-

-

6.

Компенсиране на реактивни товари

1,2

2,0

4,0

4,7

5,5

6,2

8,4

11,0

17,0

7.

Режим на напреженията в мрежа ВН (за един вариант)

1,2

1,35

2,0

3,0

4,0

5,0

6,5

8,0

12,0

8.

Автоматизация на енергийната система - АВР, АПВ и други

0,7

1,2

1,5

2,1

3,2

4,0

7,0

20,0

50,0

9.

Изчисляване токовете при симетрично късо съединение

0,5

1,0

2,0

3,0

5,0

7,0

11,0

20,0

50,0

10.

Изчисляване токовете при несиметрично късо съединение

0,7

1,5

2,4

3,5

5,8

7,8

12,5

22,0

60,0

11.

Структура, конфигурация, избор и оразмеряване на релейна защита

1,5

2,0

3,0

4,0

7,0

9,0

14,5

25,0

70,0

12.

Външно електрозахранване на индивидуални обекти над 1000 kW

2,4

3,7

5,8

7,0

8,8

10,6

13,7

16,0

-

13.

Технико-икономически сравнения и съпоставки по обекти

1,5

3,0

5,0

7,5

9,0

11,5

14,5

-

-

14.

Паралелна работа на енергийни системи, внос, износ, реекспорт при съществуващи и нови междусистемни връзки

-

8,1

13,5

17,7

20,1

25,5

33,5

47,0

68,0

15.

Изследвания във връзка с директно пускане и самопускане на ел. двигатели

3,0

4,8

6,5

-

-

-

-

-

-

16.

Селективна земна сигнализация в мрежи с малък ток

1,0

1,3

1,8

3,2

4,6

-

-

-

-

17.

Противоаварийна автоматика за прекратяване на асинхронния ход, повишено напр. и др.

2,3

4,7

7,0

10,0

12,0

13,9

16,5

19

37

18.

Компенсиране на земните токове

1,0

2,0

3,6

4,0

5,0

-

-

-

-

19.

Обосновки за изграждания нов електропровод, сечение, тройки

1,5

2,1

3,4

4,0

5,1

6,2

-

-

-

20.

Определяне режима на работа на ВЕЦ, ПАВЕЦ или помпа и обема на дневния изравнител

1,3

2,4

3,2

5,0

8,0

11,0

-

-

-

 

Забележки към таблица 1.3:

1) Към точки 4 и 12 от таблица 1.3: Когато за енергийни източници или обекти се разглеждат варианти по мощност или местоположение, за всеки нов вариант ССПУ, съответстваща на мощността, се умножава с К = 0,7.

2) Към точки 9 и 10: При изчисление на къси съединения в повече режими за всеки допълнителен вариант се заплаща ССПУ за основния режим, умножен с коефициент К, както следва:

- за един допълнителен режим К = 0,85;

- за втори допълнителен режим К = 0,75;

- за трети допълнителен режим К = 0,50;

- за всеки следващ допълнителен режим 0,40.

3) Към точки 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 15, 16, 17 и 18:

- за електрически изследвания към даден обект се предвиждат ССПУ, равняващи се на посочените в същите точки; при разработване на разгънати схеми за защитите и автоматиката се заплаща допълнително в размер на 70 % от предвидената в същата точка ССПУ.

4) Към точки 19 и 20:

- когато се работи за първи път (независимо в каква фаза), се прилагат ССПУ от таблицата; при повторна разработка ССПУ се умножават с К = 0,8.

I.5. ССПУ на стационарните, статичните и динамичните режими на енергосистеми и централи при изработване на предварителни проучвания се определят в хил. лв. по таблица 1.4.

Таблица 1.4

Видове разчети до

Брой на възлите на енергосистемата

Инсталирана генераторна мощност, МW

50

51 - 100

101 - 200

201 - 300

над 300

1.

Нормален стационарен режим

7,8

15,0

20,2

25,5

30,0

над 8000

2.

Следавариен стационарен режим

5,2

14,3

18,9

22,4

30,5

3.

Изчисления ТКС за стационарен режим

11,2

17,4

26,3

30,3

36,5

4.

Статична устойчивост

12

13,8

17,5

20,0

24,0

5.

Динамична устойчивост

15,5

17,2

23,0

30,0

40,0

6.

Нормален стационарен режим

7,7

14,6

20,6

25,5

29,6

от 6000
до 8000

7.

Следавариен стационарен режим

4,9

12,8

17,7

22,0

27,6

8.

Изчисления ТКС за стационарен режим

10,9

16,8

24,1

28,0

34,2

9.

Статична устойчивост

11,5

13,5

17,0

19,6

23,0

10.

Динамична устойчивост

13,5

16,0

22,5

24,5

26,5

11.

Нормален стационарен режим

7,5

13,5

19,0

24,4

30,0

от 4000
до 6000

12.

Следавариен стационарен режим

4,7

12,1

16,2

21,4

28

13.

Изчисления ТКС за стационарен режим

10,2

16,0

21,8

22,6

35,8

14.

Статична устойчивост

10,2

12,4

15,6

18,0

21,2

15.

Динамична устойчивост

12,6

14,8

18,0

22,8

24,6

16.

Нормален стационарен режим

7,2

12,1

18,1

23,2

28,1

от 2000
до 4000

17.

Следавариен стационарен режим

4,3

11,9

15,1

20,0

25

18.

Изчисления ТКС за стационарен режим

9,7

15,1

20,2

20,8

33,7

19.

Статична устойчивост

9,8

11,8

14,9

17,6

20,3

20.

Динамична устойчивост

11,2

14,2

17,3

21,0

22,6

21.

Нормален стационарен режим

6,9

11,7

17,0

21,0

26,5

под 2000

22.

Следавариен стационарен режим

4,1

11,1

14,5

18,8

23

23.

Изчисления ТКС за стационарен режим

9,2

14,8

18,4

19,2

31,9

24.

Статична устойчивост

9,4

10,2

13,2

16,8

19,1

25.

Динамична устойчивост

10,8

13,6

15,6

19,2

22,8

 

Забележки към таблица 1.4:

1) ССПУ са за всеки основен режим.

2) За всеки допълнителен вариант се заплаща ССПУ за основния режим, умножен с коефициент К, както следва:

- за един допълнителен режим 0,85;

- за втори допълнителен режим 0,75;

- за трети допълнителен режим 0,50;

- за всеки следващ допълнителен режим 0,40.

3) При опростени статични и динамични характеристики на товарите ССПУ се умножават с К = 0,85.

4) При опростени статични и динамични характеристики на генераторите ССПУ се умножават с К = 0,85.

I.6. ССПУ на противоаварийна системна автоматика - делителна, разтоварваща, честотна, при изготвянето на работен проект се определят в хил. лв. по таблица 1.5.

Таблица 1.5

Вид или тип на противоаварийната автоматика

Брой на възлите на енергосистемата

Инсталирана мощност, MW

50

51 - 100

101 - 200

201 - 300

Над 300

1.

Честотна

5,8

7,2

12,3

12,9

14,7

над 8000

10,0

11,0

18,8

24,0

25,9

от 6000 до 8000

7,5

9,0

16,3

18,9

21,1

от 4000 до 6000

6,0

8,0

13,0

15,1

17,0

от 2000 до 4000

5,3

7,0

11,5

12,9

14,9

под 2000

2.

Делителна

6,2

7,9

13,1

14,5

16,1

над 8000

12,0

15,0

22,0

29,0

32,0

от 6000 до 8000

9,0

12,0

19,5

22,9

25,9

от 4000 до 6000

7,3

9,5

14,3

18,4

20,5

от 2000 до 4000

6,3

8,5

13,8

15,7

18,1

под 2000

3.

Разтоварваща

6,8

8,2

13,5

14,4

16,4

над 8000

13,3

16,5

24,8

32,0

35,3

от 6000 до 8000

9,0

13,3

21,5

25,4

28,7

от 4000 до 6000

8,0

10,5

15,8

20,4

22,9

от 2000 до 4000

7,5

9,3

15,3

17,4

22,5

под 2000

 

I.7. ССПУ за проектиране на блокова (разгъната) схема или за работен монтажен чертеж на един вид противоаварийна автоматика за един възел: разтоварваща, делителна, честотна и други за противоаварийна автоматика, се определят в хил. лв. по таблица 1.6.

Таблица 1.6

Вид схеми и чертежи

Брой на елементите, прикачени към възела (трансформатори, генератори, линии) - ССПУ - хил. лв.

Инсталирана генераторна или трансформаторна мощност в kW

под 5

5÷10

10÷20

20÷30

30÷50

над 50

1.

Блокова схема

3,0

3,6

4,5

5,8

7,2

 8,7

над 500

2,4

3,0

3,6

4,5

5,8

 7,0

от 100 до 500

2,1

2,4

3,3

3,9

4,9

 6,1

под 100

2.

Разгъната схема

3,6

4,2

5,4

7,0

8,7

10,5

над 500

3,0

3,6

4,5

5,4

7,0

 9,1

от 100 до 500

2,7

3,0

3,9

4,9

5,8

 7,2

под 100

3.

Работен монтажен чертеж

3,9

4,8

6,0

7,5

9,3

11,7

над 500

3,0

3,9

4,8

6,05

7,6

 9,1

от 100 до 500

2,7

3,3

4,2

5,1

6,3

 7,9

под 100

 

Раздел ІІ. Електропроводни (въздушни и кабелни) линии и трафопостове


II.1. ССПУ за изработване на технически и работни проекти за въздушни електропроводни линии (ВЛ) средно и високо напрежение, при употреба на типови стълбове, се определят в левове за един километър по таблица 2.1.

Таблица 2.1

Дължина на ВЛ

(km)

ССПУ (лв./km) за ВЛ за номинално напрежение

20 kV

110 kV

220 kV

400 kV

до 1 km

1450

2350

2850

3450

от 1 до 5 km - за всеки започнат km

1350

2250

2750

3350

над 5 km - за всеки започнат km

1250

2150

2650

3250

 

Забележки към таблица 2.1:

1) ССПУ, заложени в таблицата, са базисни и се отнасят за нови ВЛ и съществуващи ВЛ, предвидени за реконструкция, попадащи във II и III климатични райони.

2) ССПУ за въздушните линии за напрежение 20 kV, изпълнени с кабели (изолирани проводници), независимо от изпълнението им (усукани проводници, PAS-система и др.) се определят по същата таблица.

3) Общата ССПУ за проектирането се определя с начисляване на допълнителни суми, определени с коефициенти (проценти) спрямо базисната ССПУ, които се начисляват поотделно върху базисната ССПУ за конкретната дължина на ВЛ, както следва:

а) за IV климатичен район ССПУ се умножават с коефициент К = 1,2, а за специалните климатични райони - с коефициент К = 1,3;

б) за метеороложки проучвания се заплащат допълнително 5 % от полагаемата се базисна ССПУ за ВЛ;

в) при възлагане на работи, необходими за определяне и съгласуване трасето на ВЛ (проучване, оглед, изготвяне записка за съгласуване, отчуждаване, участие в комисии и др), същите се заплащат допълнително с 90 % от полагаемата се базисна ССПУ за ВЛ; в тези ССПУ не са включени таксите за съгласуване и отчуждаване;

г) при необходимост от изготвяне на раздел "Демонтажни работи" за съществуваща ВЛ (или участък от нея) за същия се заплаща ССПУ, определена на 35 % от базисната, но само за дължината на участъка от ВЛ, за който се разработва проект за демонтаж;

д) допълнителни суми, определени с коефициент К = 1,5, се начисляват за всеки от следните случаи:

- при специални фундирания (различни от тези при здрава почва);

- при преминаване на големи водни пространства;

- при необходимост от допълнителни проучвания и специални изчисления;

- при изготвяне на проекти с не типови стълбове;

- при изготвяне на проекти с оптичен кабел (за м.з. въже или фазови проводници).

4) За изработване на допълнителен проект за съгласуване пресичания на ВЛ с пътища и жп линии се заплаща допълнителна ССПУ от 900 лв. за всяко пресичане.

5) В горните ССПУ не са включени разходите по проектирането за:

- геодезическото заснемане на трасето и изготвяне надлъжен профил на същото;

- инженерно-геоложки проучвания;

- изработване на проекти за изместване на съоръжения, попадащи в трасето на проектираната ВЛ (т. т. линии, кабелни линии, други ВЛ, пътища, сгради и др.).

II.2. ССПУ за проектиране на кабелни линии с номинално напрежение 110 kV и по-високо е 4000 лв./км.

II.3. ССПУ за проектиране на въздушни линии НН се определят по таблица 2.2:

Таблица 2.2

Вид на мрежата

Параметри

ССПУ, лв.

1.

Въздушна линия НН на типови стълбове

Дължина до 1 km

1050

2.

Въздушна линия НН на типови стълбове

Дължина над 1 km

1050 х L където L е дължината на линията, km

3.

Абонатни изводи

брой

16 лв./брой

4.

ГЕТ (Типово електромерно табло)

брой

12 лв./брой

 

Забележка. При необходимост от механическо оразмеряване ССПУ на въздушната линия се удвоява.

II.4. ССПУ за проектиране на кабелни линии до 35 kV, за една линия (от кабелна глава до кабелна глава или от съединителна муфа до кабелна глава), вкл. скачване, която се счита за първа ССПУ за проектиране, се определя по таблица 2.3.

Таблица 2.3

Параметри

ССПУ, лв.

1.

Дължина до 200 m

850

2.

Дължина над 200 m

850 + 0.7 x (L - 200), където L е дължината на линията, m

 

Забележки към таблица 2.3:

1) ССПУ за втората кабелна линия в един проект се определя като за първа.

2) При наличие на повече от две кабелни линии в един проект, за третата и всички следващи по-къси линии ССПУ за всяка следваща се намалява с коефициент 0,6.

3) Кабелни линии в едно трасе, работещи в паралел, се смятат за една кабелна линия.

4) За първа кабелна линия се приема най-дългата, а останалите се подреждат по низходящ ред.

5) Общата ССПУ в един проект е сбор от ССПУ за всички кабелни линии.

II.5. ССПУ за проектиране на канални (тръбни) мрежи, мрежи, за една мрежа (подземно съоръжение с еднакво сечение, изградено от тръби или канални блокове, непрекъснато по цялата си дължина, с изключение на прилежащите му кабелни шахти) се определя по таблица 2.4.

Таблица 2.4

 

Параметри

ССПУ, лв.

1.

Дължина до 200 m

850

2.

Дължина над 200 m

850 + 0.7 x (L - 200), където L е дължината на линията, m

 

Забележки към таблица 2.4:

1) ССПУ на втората канална мрежа в един проект се определя като първа.

2) При наличие на повече от две канални мрежи в един проект за третата и всички следващи по-къси мрежи ССПУ за всяка се намалява с коефициент 0,6.

3) За първа канална мрежа се приема най-дългата, а останалите се подреждат по низходящ ред.

4) Общата ССПУ в един проект е сбор от ССПУ за всички канални мрежи.

5) ССПУ по т. II.5 е за канални мрежи до 4 бр. тръби.

6) ССПУ на канална мрежа от 4 до 9 бр. тръби се определя, като ССПУ по т. II.5 се увеличи с коефициент 1,35.

7) ССПУ на канална мрежа над 9 бр. тръби се определя, като ССПУ по т. II.5 се увеличи с коефициент 1,55.

8) ССПУ за разширение на съществуващи канални мрежи е съгласно т. II.5, като ССПУ се увеличава с К = 1,2.

9) ССПУ на кабелните шахти се определя по съответната методика за съответната инженерна част на проекта и е допълнение към горната ССПУ.

II.6. ССПУ за изработване на проекти за трафопостове и възлови станции до 35 kV се определя по мощността на трансформаторите и броя присъединявания към страна СН и НН по таблица 2.5.

Таблица 2.5

Вид на елемента

Обозначение

Параметри

ССПУ, лв.

1.

Трансформаторна мощност

S [kVA]

до 400 kVA, вкл.

1000

2.

Трансформаторна мощност

S [kVA]

над 400 kVA

1000 + (S - 400) x 1.2

3.

Присъединявания към сборни шини СН (включително защита силов трансформатор, секциониране)

n [броя]

до 5 бр. вкл.

180 х n

4.

Присъединявания към сборни шини СН (включително защита силов трансформатор, секциониране)

n [броя]

6 и повече бр.

900 + (n - 5) x 140

5.

Присъединявания към сборни шини НН (включително на силов трансформатор, секциониране)

m [броя]

до 5 бр. вкл.

80 х m

6.

Присъединявания към сборни шини НН (включително на силов трансформатор, секциониране)

m [броя]

6 и повече бр.

400 + (m - 5) x 70

 

Забележки:

1) При необходимост от принудителна вентилация се изготвя съответен проект, оценяван по методиката за съответната инженерна част на проекта и е допълнение към основната ССПУ.

2) При преустройство на съществуващ трафопост, или възлова станция, или съобразяване с наложена архитектурна даденост (съществуващи помещения, задължителна осова стъпка или архитектурно разпределение) се прилага увеличаване с 50 %.

II.7. Комплектни трафопостове (КТП - МТП или БКТП), стълбови трафопостове и трафопостове по БДС:

а) за първия трафопост ССПУ се определя съгласно т. II.6;

б) за всеки следващ трафопост в проекта, с повтарящи се електрическа схема и архитектурно разпределение на първия трафопост, ССПУ възлиза на 35 % от ССПУ за първия;

в) за трафопост по самостоятелна схема, вграден в сграда или отделно стоящ ССПУ се определя съгласно т. II.6.


Раздел ІІІ. Улично, прожекторно, художествено, ефектно и сигнално осветление. Светофарни уредби


III.1. ССПУ за проектиране на улично и на парково осветление се определят:

а) за улично осветление:



където:

- C0 е базова цена, в зависимост от вида на улицата:

o   за обслужващи и събирателни улици, паркови и алейни мрежи Со = 150;

o   за представителни и търговски улици, пешеходни зони и паркинги Со= 250;

o   за булеварди и магистрали, открити (заводски, складови) зони Со = 350;

- Кi е коефициент на сложност, в зависимост от вида на улицата:

o   за обслужващи и събирателни улици, пешеходни проходи и др. К = 2;

o   за представителни и търговски улици, пешеходни зони и паркинги К = 2.5;

o   за булеварди и магистрали, открити (заводски, складови) зони К = 3;

- N е броят елементи на напречния профил на улицата:

o   Тротоар с ширина до 3 m

o   Лента за движение на ППС с ширина до 4 m

o   Лента за паркиране на ППС

o   Велосипедна алея с ширина до 2,5 m

o   Озеленена ивица

- L е дължината на улицата в километри; за улици с дължина, по-малка от 500 m, се приема L = 0.5 km;

б) за парково/градинско осветление, включително захранване на беседки, помпи за поливна система (без автоматично управление), обслужващи контакти и др. - ССПУ = Б + А х С0 х К, където:

- Б е базова стойност; Б = 250 лв.;

- А е площта на осветявания парк/градина в декари; при площ, по-малка от 1 дка, се приема за 1;

- С0 = 250 лв. е базовата стойност за един декар;

- К е коефициент на сложност, възлизащ на:

- К = 2 за дворове на еднофамилни къщи;

- К = 3 за дворове на училища, детски градини, търговски обекти, болници, вътрешноблокови пространства и подобни;

- К = 5 за градски паркове и градини.

Допуска се отстъпка до 30 % в зависимост от сложността на конкретната задача.

в) в ССПУ не е включена цената за проектиране на тръбна канална мрежа и на сложни пресичания на пътни платна; при необходимост от такава тя се определя на база съответния раздел на методиката.

III.2. ССПУ за изработване на проект за прожекторно осветление се определят, в зависимост от броя на прожекторите и характера на осветяваното пространство:

- до 10 броя прожектори - 1000 лв.;

- до 50 броя прожектори - 1200+ (П - 10) . 30 лв.;

- над 50 броя прожектори - 1400 + (П - 10) . 20 лв.,

където П е броят на прожекторите.

Забележки:

1) При осветяване на многофункционални (спортни и др.) зали, когато се налага прилагането на две програми за управление, ССПУ се умножава с К = 1,3, а при прилагането на повече от две програми - с К = 1,5.

2) В тази ССПУ не са включени ССПУ за инсталационното решение и разработване на конструкция за окачване на прожекторите.

III.3. ССПУ за проектиране на ефектно, художествено и сигнално осветление се определят по таблица 3.1.

Таблица 3.1

Вид на осветлението и начин на изпълнението му

ССПУ, лв.

1.

Осветление на фасада на сграда

1400

2.

Осветление на паметник, скулптура - отделно разположена

980

3.

Осветление на скулптурна многофигурална композиция

1080

4.

Осветление на алпинеуми, дървесни или цветни насаждения

1180

5.

Осветление на водни площи, фонтани, водоскоци, гейзери

1350

6.

Осветление чрез гирлянди, светещи пана, плакати и др.

850

7.

Осветление на витрини и обекти в закрити пространства

520

8.

Сигнално осветление на високи сгради (над 30 м), кули и мачти до 4 бр. осветители

480

 

Забележки към таблица 3.1:

1) ССПУ по т. 1 е за 1 бр. фасада и се коригира с коефициенти, както следва:

- при фасада до 400 м2,                К = 0,7;

- при фасада от 401 ÷ 800 м2,      К = 0,95;

- при фасада над 801 м2,              К = 1,35.

2) В зависимост от сложността и размерите на обекта по т. 1 ÷ 3 се определят корекционни коефициенти в границите 0,8 ÷ 2,0.

3) В зависимост от сложността на задачата и динамиката на осветлението по т. 1 ÷ 8 се определят корекционни коефициенти в границите 0,8 ÷ 2,5.

4) ССПУ по т. 8 се увеличава с 50 лв. за всеки осветител над определените в таблицата.

III.4. ССПУ за проектиране на транспортно-техническата част от проект на светофарна уредба (СУ) за регулиране на пътното движение се определя по формулата:

Ц = 950 + А . N, където:

А - показател за една сигнална група:

- при 2 фази на регулиране, А = 20;

- при 3 фази на регулиране, А = 25;

- при 4 фази на регулиране, А = 30;

 - над 4 фази на регулиране, А = 50;

N - брой на сигналните групи.

Забележки:

1) ССПУ се отнася за една програма, при твърд режим на управление.

2) За всяка следваща програма, при твърд режим, се определя допълнителна ССПУ в размер на 80 % от ССПУ.

3) За изготвяне на програма за гъвкав режим на управление се определя допълнителна ССПУ в размер на 100 % от ССПУ за една програма, при твърд режим на управление.

4) За изготвяне на всяка отделна програма за координирано управление на СУ в режим "зелена вълна" или в автоматизирана система за управление на движението (АСУД) се определя допълнителна ССПУ в размер на 50 % от ССПУ.

5) За набиране и обработване на изходна информация за транспортното натоварване на кръстовището се определя допълнителна ССПУ в размер на 35 % от ССПУ - за върхов час, и 120 % от ССПУ - за 18 часа от денонощието.

6) За изчисляване на задръжките на автомобилните потоци за всяка програма се определя допълнителна ССПУ в размер на 20 % от ССПУ.

7) Съдържанието на транспортно-техническата част на проекта е съгласно чл. 51, ал. 1, т. 1 - 6 от Наредба № 17 от 2001 г. за регулиране на движението на пътищата със светлинни сигнали. ССПУ по този член не включва съставяне на план за организация на движението.

III.5. ССПУ за проектиране на кабелно електрозахранване на светофарна уредба се определя по формулата:

 Ц = 420 + 24 . М,

 където М е броят на светлинните колонки.

Забележки:

1) При проектиране на светофарна уредба с конзолни стълбове ССПУ се умножава с К = 1,15.

2) При проектиране на светофарна уредба с портали или с обтяжка над уличните платна ССПУ се умножава с К = 1,25.

3) При проектиране на връзка чрез модем с АСУД, ССПУ се умножава с К = 1,2.

4) При проектиране на кабелно захранване за управление на контролера с фаза по заявка ССПУ се умножава с К = 1,2.

5) При проектиране на бягащи светлини на пешеходна пътека ССПУ се умножава с К = 1,2.

6) При гъвкав режим на работа на контролера за светофарната уредба ССПУ се умножава с К = 1,25.

7) При работа на светофарна уредба, включена в "зелена вълна" или АСУД ССПУ се умножава с К = 1,3.

III.6. ССПУ за проектиране на индуктивни рамки и дистанционно управляване на пътни знаци се определя по формулата:

Ц = 350 + 18 . Р,

където Р е броят на индуктивните рамки.

Забележка.

1) При работа на светофарна уредба, включена в АСУД, ССПУ се умножава с К = 1,3.

III.7. ССПУ за проектиране на схеми на свързване на светофарна уредба по сигнални групи и направления се определя по формулата:

Ц = 220+ (В+Р) . А,

където:

А е брой на пешеходни, трамвайни и автомобилни направления;

В - брой на включващите контакти;

Р - брой на индуктивни рамки;

А = 4 - до пет направления;

А = 5 - до десет направления;

А = 6 - над десет направления.

Забележка.

1) При работа на светофарна уредба, включена в координирано управление "Зелена вълна", автоматизирана система за управление на движението (АСУД), ССПУ се умножава с К = 1,2.

III.8. За проектиране на електрозахранване на светещи пътеуказателни табла и пътни знаци се определя твърда ССПУ - по 20 лв./брой.

Раздел ІV. Вътрешни електрически инсталации в сгради


IV.1. При разработване на проектна документация за нови сгради и цялостни реконструкции, както и за самостоятелни подобекти, ССПУ включва изготвяне на инвестиционен проект във фази Идеен, Технически и Работен проект и упражняване на авторски надзор по време на строителството и се определя на база:

а) обща застроена площ (включваща всички площи, за които се разработва инвестиционен проект за електрически системи, инсталации и уредби);

б) вида и предназначението на сградата;

в) изпълнението (степен на луксозност, изисквания за представителност и др.);

г) наличието на повтаряеми (типови) етажи в сградата.

IV.2. В ССПУ се включва разработката и на мрежи на прилежащата площадка (като осветление на подход към сградата, трасе на захранващите мрежи през него и подобни), но не се включват и следва да бъдат определени отделно (по съответните раздели на Методиката) ССПУ за проекти за захранващи източници (трансформаторен пост и подобни), за кабелни мрежи между отделни подобекти, разположени на една площадка, осветление на площадкови пътища и алеи, видеонаблюдение, озвучаване и др.

IV.3. В ССПУ за индустриални сгради, определено на база този раздел на Методиката, не се включва проектът за електрическите инсталации за захранване на технологичното оборудване. ССПУ за тази част на проекта се определя на база раздел V.

IV.4. ССПУЕЛ за изработване на проект за сградните електрически инсталации се определя като:




, където:

а) Б е минимална базова стойност на обекта, определена по таблица 2, според хонорарната зона, в която попада;

б) СС е ориентировъчната строителна стойност на сградата, определена по таблица 3;

в) КСС е коефициент, определен според строителната стойност, съгласно таблица 4;

г) КХЗ е коефициент, определен според хонорарната зона, в която попада сградата.

IV.5. Сградите се определят като принадлежащи към хонорарна зона на база таблица 4.1:

Таблица 4.1

Вид сграда

I хонорарна

зона

II хонорарна зона

III хонорарна зона

IV хонорарна зона

V хонорарна зона

Жилищни сгради

Бунгала за кратък престой и нощувания, както и други спомагателни сгради за временно обитаване

Едноетажни жилищни и вилни сгради с обикновени изисквания

Жилищни и вилни сгради със средни изисквания, Жилищни сгради при редово застрояване, Жилищни сгради до 4 етажа включително над терена

Жилищни сгради с повишени изисквания, Апартаментни блокове - жилищни сгради с 5 и повече етажа над терена, Жилища за инвалиди, Терасовидни жилищни сгради, Жилища с общественообслужващи части в партерните етажи, Жилищни сгради в сгъстен начин на застрояване върху малки парцели

Луксозни, представителни жилищни сгради с високи изисквания, Резиденции, Реконструкция, реставрация и адаптация на исторически жилищни сгради - паметници на културата

Жилищни сгради за колективно обитаване

 

Нощни приюти

Пансиони за социално слаби и бездомни, Семейни пансионати, Ученически, студентски и работнически общежития, Домове за възрастни - дневно обитаване

Домове за възрастни за постоянно обитаване

Реконструкция, реставрация и адаптация на исторически сгради - паметници на културата

Сгради за обществено обслужване в областта на хотелиерството, общественото хранене и развлеченията

Бунгала, Заведения за бързо обслужване тип - Бюфет, Павилион, Каравана

Сгради за краткосрочно пребиваване без хранителен блок: Къмпинги, Малки хижи, Туристически спални и заслони, Пансион (хостел), Сгради със стаи за даване под наем, Закусвални, Обикновени кафе-сладкарници и питейни заведения

Семен хотел, Хотели и ресторанти 2-ра и 3-та категория, Мотели, Планински хижи с хранителен блок, Почивни домове, Ваканционни селища, Туристически селища, Заведения за бързо хранене, Луксозни кафе-сладкарници, Нощни клубове, Дискотеки, Игрални домове, Казина, Барове

Хотели и ресторанти 4-та и 5-а категория, Многофункционални развлекателни комплекси

Реконструкция, реставрация и адаптация на исторически сгради - паметници на културата

Сгради за обществено обслужване в областта на културата и изкуството

 

Малки обществени клубове за култура, естради

Циркови зали, Центрове за научно-техническа информация, Архивохранилища, Многофункционални зали с културно-просветно предназначение и др., Библиотеки и читалища, Кинозали, Танцови зали, Изложбени сгради

Музеи, Художествени галерии, Концертни, оперни, театрални и други зали, Специализирани библиотеки, Кинокомплекси

Театри, опери и концертни зали с национално значение, Реконструкция, реставрация и адаптация на исторически сгради - паметници на културата

Сгради за обществено обслужване в областта на търговията и др.

Малки едноетажни търговски обекти

Търговски зали за провеждане на търгове

Супермаркети, Борси, Автосалони, Базари, Безистени и покрити пазари, Панаирни халета, Специализирани магазини и бутици

Универсални магазини, Търговски центрове

Реконструкция, реставрация и адаптация на исторически сгради - паметници на културата

Сгради учебни и за научни изследвания

 

 

Сради на детски градини, Общообразователни училищни сгради, Колежи, Метеорологични станции

Специални училища за лица с увреждания и специализирани училища, Университетски комплекси, Академии, Университетски сгради за научноизследователска дейност, Обсерватории

Научноизследователски лаборатории и центрове

Сгради за административно обслужване

 

Обществени клубове до 50 места

Общински административни центрове, Полицейски участъци, Малки офис-сгради

Обществени центрове, Сгради на централните и териториалните администрации, Редови съдебни сгради, Банкови и небанкови финансови сгради, Представителни офис сгради

Правителствени парламентарни сгради, Посолства, Легации, Центрове за провеждане на конференции и конгреси, Сгради на Върховния съд, прокуратура и др., Реконструкция, реставрация и адаптация на исторически сгради - паметници на културата

Сгради за обществено обслужване с култово и религиозно предназначение

 

Параклиси, Текета

Малки сгради с култово и религиозно предназначение, Погребални стени и гробници

Храмове за богослужение, Катедрали, Църкви, Джамии, Синагоги и др., Манастирски комплекси, Крематориуми и обредни домове, Погребални (ритуални) салони

Реконструкция, реставрация и адаптация на исторически сгради - паметници на културата

Сгради за обществено обслужване в областта на здравеопазването и социалните грижи

 

Аварийни и санитарни постове, Аптеки и дрогерии, Ветеринарни лечебници (клиники), селскостопански и ветеринарни аптеки, Сгради за индивидуална и групови практики за медицинска помощ

Лечебни заведения за извънболнична помощ - амбулатории за първична медицинска помощ и за специализирана медицинска помощ и детски консултации, Самостоятелни медико-диагностични и медико-технически лаборатории, Медицински, Стоматологични центрове и медико-стоматологични центрове, Сгради на затворнически болници, Домове за медико-социални грижи с медицинско обслужване за стари хора и лица с увреждания, Сгради на инспекция за опазване и контрол на общественото здраве, лечебници (вкл. ветеринарни) и др.

Лечебни заведения за болнична помощ (родилни домове, психиатрични болници, диспансери, Центрове за спешна медицинска помощ), Медицински центрове, Центрове за трансфузионна хематология, Центрове за хемодиализа, Диагностично-консултативни центрове, Болници за долекуване, продължителни терапии и/или рехабилитация, Сгради за почивка и лечение, в които се осигурява медицинско обслужване, балнеосанаториуми и други санаториални заведения, Сгради, използвани за събиране и съхранение на кръв и биопродукти за хуманни цели и др.

Многопрофилни и специализирани болници за активно лечение, Болници с висок клас на лечебно обслужване, Университетски и военни болници и клиники

Сгради за обществено обслужване в областта на транспорта и съобщенията

Открити навеси, паркинги, хангари и навеси за велосипеди, автомобилни и железопътни спирки, крайни далекосъобщителни постове - телефонни кабинки

Гаражни постройки като допълващо застрояване, Едноетажни гаражи, Станции на кабинкови и открити въжени линии, Сгради на фарове (маяци) и други пристанищни съоръжения, Блок-постове на жп сигнализация, Пешеходни надлези (пасарелки) и подлези

Многоетажни гаражи, Паркинги, интегрирани с други видове експлоатация, Диагностични транспортни пунктове, Самолетни хангари, Хангари и депа за релсови превозни средства, Приемни сгради и съоръжения на: Летища, Автогари, Железопътни гари, Морски и речни гари, Метростанции и съоръжения, Пощенски сгради, Радио- и телевизионни кули, телефонни централи, Радио-телевизионни и звукозаписни студия

Сгради на телекомуникациите, Сгради за излъчване на радио- и телевизионни сигнали, Диспечерски кули за контрол на въздушния трафик

Реконструкция, реставрация и адаптация на исторически сгради - паметници на културата

Сгради за битово обществено обслужване и други сгради, некласифицирани другаде

Обществени тоалетни

 

Сгради за битови услуги, Сгради за граждански ритуали, Обществени бани и сауни, Затвори, Пожарни станции

 

 

Сгради за спорт в урбанизирани и извънурбанизирани територии

Малки обслужващи сгради към открити игрища и съоръжения

Малки обслужващи сгради към спортни обекти за ветроходство, ски спортове, спускане с шейни, кънки, въздушни спортове, моделизъм и спортове с развлекателен характер

Тренировъчни зали за всички видове спортове без места за публика, Сгради към яхтклубове, сърфклубове, аероклубове и др., Зали за спорт с развлекателни игри - миниголф, миникрикет, боулинг и др.

Спортни зали за: Лекоатлетически и гимнастически игри, Плувни спортове - плуване, скокове във вода, водна топка, Колективни игри с топка - футбол, хандбал, волейбол, баскетбол и др., Зали за тенис, скуош, тенис на маса, бадминтон, Зали за зимни спортове - кънки, хокей, кърлинг и др., Зали за бокс, борба, джудо, фехтовка, вдигане на тежести и др., Зали за стрелба, стрелба с лък и др., Комплекси за отдих и развлечения

Олимпийски комплекси, Спортни комплексни съоръжения - стадиони с покрити терен и трибуни за многофункционално спортно предназначение

Сгради с производствено предназначение

Складови халета - немеханизирани

Еднопространствени фабрики, магазини на едро, затворени едноетажни халета: обикновени работилници без кранов път

Многоетажни производствени сгради, Административно-обслужващи сгради към производствени обекти; Производствени сгради за: Мебелна и дървообработваща промишленост, текстилна и обувно-кожарска промишленост

Производствени сгради за: Хранително-вкусова промишленост, Фармацевтичната промишленост, Машиностроене, Електротехническа промишленост

Атомни електроцентрали, Изследователски и производствени корпуси с опасно производство, Производствени сгради за металодобив: Агломерационни сгради, Коксови заводи, Стоманодобивни цехове

Селскостопански сгради

Хамбари, Плевни, Открити навеси, Сеновали, Открити сушилни и други прости селскостопански сгради

Немеханизирани складове за зърнени храни и концентриран фураж, Сушилни, Механизирани зърноплощадки, Сгради за селскостопанска техника, Парници, оранжерии

Животновъдни ферми, Конюшни, Механизирани сушилни за плодове и зеленчуци, Хранителни и фуражни кухни, Изолационни и карантинни сгради, Механизирани ремонтни работилници, Доилни блокове, Кланици, Битови и административно-обслужващи сгради

Животновъдни комплекси: Кравеферми, Овцеферми, Птицеферми, Конезаводи и др., Лозаро-винарски предприятия, Сгради за тютюнопроизводство, Сгради за преработване на мляко, месо и риба

 

Складови сгради

Немеханизирани складове

Складове, обслужвани ръчно или механизирано с техника, движеща се по пода

Едноетажни и многоетажни складове, обслужвани с мостови кранове, Резервоари за вода, Силози, Резервоари за гориво, Бензиностанции, Газостанции

Закрити складове, обслужвани с трансманипулатори

 

 

IV.6. В случаите, когато ориентировъчната строителна стойност не е известна на база предпроектни проучвания, същата се определя на база усреднени цени за изпълнение в EUR/m2 по таблица 4.2. В случаите, в които няма указана строителна стойност, се приема по аналогия за сходни обекти.

Таблица 4.2

Вид сграда

Средни цени за категории (EUR/m2)

стандарт

подобрена

лукс

1.

Пететажна монолитна жилищна сграда

220

258

302

1а.

Пететажна жилищна сграда - ППП

 

 

 

1б.

Пететажна жилищна сграда - ЕК

 

 

 

2.

Двуетажна еднофамилна къща

275

317

370

3.

Едноетажна самостоятелна монолитна универсална търговска сграда

321

345

378

4.

Едноетажна самостоятелна универсална производствена сграда

263

305

 

5.

Четириетажна универсална търговска сграда

280

310

370

6.

Четириетажна универсална производствена сграда

268

289

 

7.

Пететажна административна сграда

303

333

390

8.

Двуетажна административно търговска сграда

297

342

380

9.

Еднофамилна вила на два етажа

351

394

455

10.

Едноетажна постройка лек тип

139

177

 

11.

Универсални навеси с три стени

69

 

 

12.

Едносекционна панелна сграда

205

 

 

13.

Производствено хале от сглобяем стоманобетон

260

 

 

14.

Производствено хале, стомана - студено

273

 

 

15.

Производствено хале, стомана - топло

334

373

 

16.

Монолитен гараж в двор

132

 

 

17.

Едноетажна търговска сграда от стоманена конструкция

354

402

 

18.

Едноетажна обслужваща монолитна сграда

307

358

 

19.

Едноетажна обслужваща сграда - стоманена конструкция

300

346

 

20.

Хотел***

269

 

 

21.

Хотел**

245

 

 

22.

Мотел***

 

 

 

23.

Четириетажна монолитна жилищна сграда

236

280

315

 

Стойността в левове се определя на база курс на БНБ.

IV.7. Базовата стойност на проектантската услуга и стойността на Кхз се определят според хонорарната зона, в която попада сградата съгласно таблица 4.3.

 

Таблица 4.3

Хонорарна зона

I

II

III

IV

V

Б, лв.

200

210

220

240

280

Кхз

0,8

0,85

1,00

1,10

1,15

 

IV.8. Стойността на коефициент КСС зависи от строителната стойност и се определя по таблица 4.5.

Таблица 4.5

 

Строителна стойност СС, лв.

Стойност на Ксс

До 100 000

110

100 000 - 200 000

105

200 000 - 300 000

103

300 000 - 400 000

101

400 000 - 500 000

99

500 000 - 600 000

97

600 000 - 700 000

95

700 000 - 800 000

93

800 000 - 900 000

91

900 000 - 1 000 000

89

1 000 000 - 3 000 000

76

Над 3 000 000

70

 

IV.9. В сградите се разработват и се включват в ССПУ следните видове електрически инсталации:

Таблица 4.6

Група

Описание на видовете инсталации

Приблизителна тежест в ССПУ (ПТ 100)

А

Силнотокови инсталации: Схеми на ел. табла, захранващи кабели, осветление - основно, аварийно, дежурно, рекламно, захранване на ОВК, ВК и подобно оборудване (асансьори, подемници и др.), вкл. ръчно управление, инсталация за контакти, захранване на кухненско оборудване, захранване на системи за ВСОДТ, пожарогасене и др.; мълниезащита, заземление, изравняване на потенциалите, Аварийно и резервно захранване - дизелагрегат, UPS

60 %

Б

Основни слаботокови инсталации - пасивна част на структурно окабеляване, телефонна инсталация и АТЦ, кабелна телевизия, домофонни и звънчеви системи и интерком-системи (аудио- и видео-), фоново озвучаване

22 %

В

Системи за безопасност - пожароизвестяване, аварийно оповестяване, газ-детекция в подземни гаражи и подобни

12 %

Г

Системи за сигурност - СОТ, видеонаблюдение, контрол на достъпа

6 %

 

IV.10. ССПУ включва проектите за сградни инсталации, съгласно вида на сградата и хонорарната зона, съгласно таблица 4.7. В случаите, в които са възложени допълнителни видове инсталации, същите се остойностяват чрез приемане на по-висока хонорарна зона за сградата или чрез отделно остойностяване - съгласно съответните точки на Методиката.

Таблица 4.7

Вид сграда

I хонорарна зона

II хонорарна зона

III хонорарна зона

IV хонорарна зона

V хонорарна зона

Жилищни сгради

А

А, Б

А, Б

А, Б, В, Г

А, Б, В, Г

Жилищни сгради за колективно обитаване

 

А, Г

А, Б, В

А, Б, В, Г

А, Б, В, Г

Сгради за обществено обслужване в областта на хотелиерството, общественото хранене и развлеченията

А

А, Б

А, Б, Г

А, Б, В, Г

А, Б, В, Г

Сгради за обществено обслужване в областта на културата и изкуството

А, Б

А, Б, В

А, Б, В, Г

А, Б, В, Г

А, Б, В, Г

Сгради за обществено обслужване в областта на търговията и др.

А, Б

А, Б, В

А, Б, В, Г

А, Б, В, Г

А, Б, В, Г

Сгради учебни и за научни изследвания

 

 

А, Б, В, Г

А, Б, В, Г

А, Б, В, Г

Сгради за административно обслужване

 

 

А, Б, В, Г

А, Б, В, Г

А, Б, В, Г

Сгради за обществено обслужване с култово и религиозно предназначение

 

А

А

А, Б, В, Г

А, Б, В, Г

Сгради за обществено обслужване в областта на здравеопазването и социалните грижи

 

А, Б, Г

А, Б, Г

А, Б, В, Г

А, Б, В, Г

Сгради за обществено обслужване в областта на транспорта и съобщенията

А

А

А, Б, В, Г

А, Б, В, Г

А, Б, В, Г

Сгради за битово обществено обслужване и други сгради, некласифицирани другаде

А

 

А, Б, В, Г

 

 

Сгради за спорт в урбанизирани и извънурбанизирани територии

А

А, Б

А, Б, В, Г

А, Б, В, Г

А, Б, В, Г

Сгради с производствено предназначение

А, В, Г

А

А, Б, В, Г

А, Б, В, Г

А, Б, В, Г

Селскостопански сгради

А

А, В, Г

А, Б, В, Г

А, Б, В, Г

 

Складови сгради

А, В, Г

А, В, Г

А, Б, В, Г

А, Б, В, Г

 

 

IV.11. ССПУ включва изготвяне на проект, количествени сметки и спецификации на електрооборудването (включително работно координиране с проектантите на другите части на проекта и изготвяне на задания към тях по отношение на необходимост от помещения, инсталационни трасета, отвори в конструктивни елементи, тегла, осигуряване с инфраструктура, предмет на други проектни части), защита на проекта пред съгласувателните органи и упражняване на авторски надзор в разумен срок за строителство, в следните фази и етапи:

А. Етап "ПРОЕКТИРАНЕ":

- Идеен проект

- Технически проект

- Работен проект

- Количествени сметки и спецификации

Б. Етап "СТРОИТЕЛСТВО":

- Упражняване на авторски надзор

- Заверка на екзекутивна документация

- Участие в приемателна комисия

IV.12. ССПУЕЛ се разпределя по етапи и фази на проектиране, според обема на възлагането, по следния начин:

А) При възлагане в три фази - Идеен, Технически, Работен проект:

1) Етап проектиране - 85 %

2) Етап строителство - 15 %

Б) При възлагане в две фази - Идеен проект и Технически проект:

1) Етап проектиране - 75 %

2) Етап строителство - 15 %

В) При възлагане в две фази - Идеен проект и Работен проект:

1) Етап проектиране - 85 %

2) Етап строителство - 15 %

Г) При възлагане в една фаза - Технически проект:

1) Етап проектиране - 75 %

2) Етап строителство - 15 %

Д) При възлагане в една фаза - Работен проект:

1) Етап проектиране - 85 %

2) Етап строителство - 15 %

Е) При възлагане в една фаза - Идеен проект:

1) Етап проектиране - 30 %

IV.13. ССПУ за общи сградни инсталации в етап проектиране се разпределя в етап "ПРОЕКТИРАНЕ" по следния начин, в зависимост от възложените фази на проектиране:

А) При възлагане на проектиране в три фази - Идеен, Технически, Работен проект

Фаза

Част от етап "ПРОЕКТИРАНЕ"

Част от обща ССПУ

1.

Идеен проект

30 %

25,5 %

2.

Технически проект

50 %

42,5 %

3.

Количествена сметка и спецификация на оборудването

5 %

4,25 %

4.

Работен проект

15 %

12,75 %

 

Общо:

100 %

85 %

 

Забележка. Количествената сметка и спецификация се разработват съгласно договора с Възложителя след фаза Технически или след фаза Работен проект.

Б) При възлагане в две фази - Идеен проект, Технически проект

Фаза

Част от етап "ПРОЕКТИРАНЕ"

Част от обща ССПУ

1.

Идеен проект

30 %

22,5 %

2.

Технически проект

65 %

48,75 %

3.

Количествена сметка и спецификация на оборудването

5 %

3,75 %

 

Общо:

100 %

75 %

 

В) При възлагане в две фази - Идеен проект, Работен проект

Фаза

Част от етап "ПРОЕКТИРАНЕ"

Част от обща ССПУ

1.

Идеен проект

25 %

21,5 %

2.

Работен проект

70 %

59,5 %

3.

Количествена сметка и спецификация на оборудването

5 %

4,25 %

 

Общо:

100 %

85 %

 

Г) При възлагане в една фаза - Технически проект

Фаза

Част от етап "ПРОЕКТИРАНЕ"

Част от обща ССПУ

1.

Технически проект

95 %

71,25 %

2.

Количествена сметка и спецификация на оборудването

5 %

3,75 %

 

Общо:

100 %

75 %

 

Д) При възлагане в една фаза - Работен проект

Фаза

Част от етап "ПРОЕКТИРАНЕ"

Част от обща ССПУ

1.

Работен проект

95 %

80,75 %

2.

Количествена сметка и спецификация на оборудването

5 %

4,25 %

 

Общо:

100 %

85 %

 

Е) При възлагане в една фаза - Идеен проект

Фаза

Част от етап "ПРОЕКТИРАНЕ"

Част от обща ССПУ

1.

Идеен проект

100 %

30 %

 

Общо:

100 %

30 %

 

Ж) За изготвяне на Становище за издаване на строително разрешение за обекти от четвърта и пета категория съгласно изискванията на Наредба № 4 за обем и съдържание на инвестиционните проекти ССПУ възлиза на 20 % от изчислената пълна ССПУ за сградата съгласно Методиката.

IV.14. В случаите на повторяеми етажи/зони в сградата ССПУ се редуцира със следната стойност:




, където:

а) Пповт е площта на един повторяем етаж/зона;

б) ОЗП е общата застроена площ на сградата;

в) Кповт е коефициент на повторяемост, вариращ между 50 % и 80 %

IV.15. В ССПУ не влизат и се заплащат допълнително:

а) изготвяне на Идеен проект за проект в обем и съдържание за издаване на строително разрешение - допълнително 3 % от ССПУ;

б) изготвяне на количествена сметка на фаза Идеен проект - допълнително 3 % от ССПУ;

в) определяне на бюджетна стойност за строителството след фаза Идеен проект - допълнително 3 % от ССПУ, като отделно се начислява стойност за изготвяне на количествена сметка;

г) определяне на бюджетна стойност за изграждане на проектираните ССПУ след фаза Технически или Работен проект, или актуализация на бюджетната стойност, определена на фаза Идеен проект - допълнително 3 % от ССПУ;

д) актуализация на количествена сметка и/или спецификация, разработвана на фаза Технически проект, след фаза Работен проект - допълнително 3 % от частта от ССПУ за етап "Проектиране"

е) прединвестиционни проучвания - допълнително 10 % от ССПУ;

ж) изготвяне на Задание за проектиране - допълнително 5 % от ССПУ.

IV.16. В случаите на частично възлагане на проектантска услуга (т. е. възлагане не на всички електрически инсталации и системи) ССПУ се определя по формулата:



а) ПТвъзлi е приблизителната тежест на възложените видове инсталации съгласно таблица 4.6;

б) ПТвклi е приблизителната тежест на включените в ССПУ видове инсталации съгласно чл. IV.9;

в) Кут е утежняващ коефициент със стойност между 1.05 и 1.2, отчитащ необходимостта от допълнителна координация между отделни проектантски екипи.

IV.17. Допустима е корекция на коефициентите на приблизителна тежест на видовете инсталации с до 30 % от описаните в чл. IV.9, като сумата на ПТ за групите инсталации е винаги 100 %.

IV.18. В така определената ССПУ се включват:

а) захранващ кабел НН от точка на присъединяване в границите на площадката/имота;

б) разработка на трасе за входящи кабели за телекомуникации от границата на имота до сградата

в) обичайни площадкови мрежи - като домофон на границата на имота; захранване на входни дворни врати и подобни; общо осветление на площадката, когато тя е интегрирана като част от сградата (например двор на жилищна сграда до 1 дка, алея или рампа към гараж и др. подобни); захранване на разположени на площадката малки подобекти (беседка, техническо обслужващо съоръжение и др.); видеонаблюдение на подход и подобни, когато инсталацията се включва в ССПУ за сградата съгласно таблица 4.7.

ССПУ за площадкови мрежи извън описаните в т. IV.18 се определят по съответните части на Методиката.

IV.19. ССПУ за разработване на проект за сградна автоматизация се определя като 30 % от ССПУ за сградата.

IV.20. Допустими са отстъпки до 30 % от определената ССПУ.

Раздел V. Разделно проектирани вътрешни електрически инсталации


V.1. Определяне на ССПУ по този раздел на методиката се извършва в случаите на самостоятелно възложени видове инсталации и системи, както и в случаите, непопадащи в обхвата на предхождащите раздели

V.2. ССПУ за изработване на проекти за вътрешни силнотокови електрически инсталации и уредби се определят по таблица 5.1.

Таблица 5.1

Инсталирана

мощност

(kW)

Характеристика на потребителите

Електрозадвижване (помпи, вентилатори)

(лв.)

Технологични

потребители

(лв.)

Контакти за битови нужди

(лв.)

Осветление

(лв.)

до 5

120

140

170

190

 10

170

230

300

350

 20

290

330

450

530

 50

650

750

850

1010

 100

1010

1050

1250

1350

 150

1350

1450

1650

1750

 200

1550

1650

1850

1950

 300

1750

1850

-

-

 400

1950

2050

-

-

 500

2150

2250

-

-

 600

2350

2450

-

-

 700

2550

2650

-

-

 800

2750

2850

-

-

 900

3050

-

-

-

 1000

3350

-

-

-

 

Забележки към таблица 5.1:

1) Под инсталирана мощност се счита всяка такава независимо, че работи в един или друг режим или с резервен агрегат.

2) За електрически уредби НН (електрически табла и други подобни устройства) се определя допълнителна ССПУ, отделна от ССПУ за захранваните от тях електрически инсталации, само в случаите, когато:

а) предмет на проекта е уредба НН, но захранваните от нея електрически инсталации не се проектират или се проектира само част от тях - до 10 % от мощността на уредбата;

б) уредбата НН е с усложнена конфигурация, а именно:

- когато сборните ѝ шини са с три или повече секции;

- когато, освен да захранва инсталациите, уредбата се използва за управление на действието на тези електрически инсталации, като управление на механизми, регулиране или промяна на режимите на функциониране.

3) В останалите случаи, когато нито едно от условията в настоящата т. 2 не е налице, ССПУ за уредбата НН е елемент от ССПУ на захранваните от нея и проектирани заедно с нея електрически инсталации.

4) ССПУ за проектиране на уредбите НН се определят по табл. 5.1, като, в зависимост от вида на захранваната инсталация, се ползват съответните 2, 3, 4 или 5 колонки на таблицата. При смесени инсталации се ползва колонката за преобладаващия по мощност тип инсталация, а в случай на приблизително равенство (до 20 %) по мощност на преобладаващи два типа инсталации се ползват средноаритметични стойности на съответстващите на тези инсталации две колонки от таблицата.

V.3. ССПУ за изработване на проект за електрически инсталации с гарантирано електрозахранване се определят по таблица 5.2.

Таблица 5.2

Инсталирана

мощност

(kW)

Характеристика на потребителите

Електрозадвижване (помпи, вентилатори)

(лв.)

Технологични

потребители

(лв.)

Контакти за битови нужди

(лв.)

Осветление

(лв.)

1

2

3

4

5

до 1

120

140

170

190

 5

190

230

310

350

 10

250

290

370

410

20

330

370

450

470

30

430

450

530

550

40

500

530

610

610

50

600

590

690

690

75

650

630

730

-

100

690

690

770

-

150

730

730

-

-

200

770

770

-

-

 

Забележка към таблица 5.2. За инсталирана мощност да се счита предвидената за захранване от различни автономни източници за гарантирано електрозахранване: UPS, инвертори, дизелагрегати, дву- и тримашинни преубразователи, независимо дали са предвидени за работен или за резервен режим на работа.

V.4. ССПУ за проектиране на вътрешни слаботокови и защитни електрически инсталации се определят по формулата:

Ц = Цо + 25. К1. К2 (N1. A1 + N2. A2 + ….. + Nn. An), където:

Цо - базисна ССПУ в лева, зависеща от групите инсталации, разположени на общ чертеж:

Цо = 200 лв. за 1 група (напр. телефонни, озвучителни, звънчево-домофонни, ТV антена);

Цо = 250 лв. за 2 групи (освен горните, на други чертежи - напр. мълниезащита, заземление);

Цо = 300 лв. за повече от 2 групи (освен горните или други две групи и други инсталации - напр. структурно окабеляване, видеоинформационни, сигнални, инспициентски и др.).

А1, A2 ...Аn - стойностен показател за вида на инсталацията (съгласно таблица 5.3);

N1, N2 ...N n - брой на елементите в инсталацията;

К1 - коефициент за утежняващи условия: температура над 40 °С, влажност над 80 %, пожароопасност, взривоопасност, високи хигиенни изисквания ("чиста среда"), вибрации и др.:

К1 = 1,0 (при нормална среда);

К1 = 1,1 (при 1 - 2 утежняващи условия);

К1 = 1,2 (при повече от две утежняващи условия);

К2 - коефициент за категорията на сложност на сградите:

К2 = 1,1 (при обекти от V и VІ категория на сложност);

К2 = 1,2 (при обекти от ІІI и ІV категория на сложност);

К2 = 1,3 (при обекти от по-високи категории).

Забележка.

1) Категорията на сградите е определена съгласно Наредба № 1, ДВ, бр. 72 от 2003 г. и е по таблица 5.3.1.

Таблица 5.3

Наименование на вътрешната слаботокова инсталация

Показател

N

Стойност на показателя А

1.

Звънчева инсталация

бр. излаз

А1 = 0,6

2.

Домофонна инсталация

бр. излаз

А2 = 0,6

3.

Озвучителна инсталация

бр. излаз

А3 = 0,6

4.

Телефонна инсталация

бр. излаз

А4 = 0,6

5.

Антенна (радио- и/или ТV) инсталация

бр. излаз

А5 = 0,8

6.

Инсталация за структурно окабеляване на РС - за 1 мрежа

бр. излаз

А6 = 0,9

7.

Инспициентски уредби

бр. пост

А7 = 0,9

8.

Режисьорски уредби

бр. пост

А8 = 0,9

9.

Сигнално-управляващи инсталации

бр. пост

А9 = 1,1

10.

Светлинно-сигнални инсталации, номератори

бр. пост

А10 = 1,1

11.

Сигнално-блокиращи уредби и инсталации

бр. пост

А11 = 1,1

12.

Сигнално-информационни - хотели, болници

бр. пост

А12 = 1,3

13.

ТV инсталация за видеоинформация

бр. пост

А13 = 1,3

14.

Заземителна инсталация

бр. излаз

А14 = 0,9

15.

Мълниезащитна уредба

бр. отвод

А15 = 1,2

16.

Мълниезащитни уредби на високи сгради (над 30 м), мачти и кули

бр. отвод

А16 = 6,5

17.

Сградна автоматика (BMS)

 

 

17а.

Проектиране

брой вх. изх. портове

А17а = 0,4

17б.

Програмиране - за аналогови входове и изходи

бр. управлявани величини

А17б = 1,0

17в.

Програмиране - за цифрови входове и изходи

бр. управлявани величини

А17в = 0,4

 

Таблица 5.3.1

Клас

Група

Раздел

Видове сгради

Категория

Забележка

1

2

3

4

5

6

1.

 

 

Сгради за обитаване

 

 

 

11

 

Жилищни сгради

 

 

 

 

111

Къщи с едно жилище - едноетажни

І

 

 

 

112

Къщи с едно жилище - двуетажни

ІІ

 

 

 

113

Къщи с две до шест жилища

ІІ

 

 

 

114

Сгради с повече от шест жилища - ниско застрояване

ІІ

 

 

 

115

Сгради със средно застрояване

ІІІ

 

 

 

116

Сгради с високо застрояване

III

 

 

 

117

Високи сгради

IV

 

 

12

 

Жилищни сгради за колективи и краткосрочно пребиваване

 

 

 

 

121

Общежития, пансиони, казарми - над 20 обитатели

ІІ

 

 

 

122

Общежития, пансиони, казарми - над 20 обитатели

ІІІ

 

 

 

123

Почивни домове

ІІІ

 

 

 

124

Туристически хижи и спални

ІІ

 

 

 

125

Къмпинги, мотели, хотели - до 50 обитатели

ІІ

 

 

 

126

Хотели - една и две звезди

ІІ

 

 

 

127

Хотели три звезди

ІІІ

 

 

 

128

Хотели - четири и пет звезди

ІV

 

 

 

129

Ваканционни и вилни селища

ІV

 

2.

 

 

Обществени сгради

 

 

 

21

 

Обществени клубове и административни (офис) сгради

 

 

 

 

211

Обществени клубове - до 50 места

І

 

 

 

212

Обществени клубове - до 200 места

ІІ

 

 

 

213

Обществени клубове, домове на техниката и др. - над 200 места

ІІІ

 

 

 

214

Офис сгради - ниско застрояване

ІІI

 

 

 

215

Офис сгради - средно застрояване

IІІ

 

 

 

216

Офис сгради - високо застрояване

ІV

 

 

 

217

Офис сгради - високи сгради

V

 

 

22

 

Сгради за търговия, обществено хранене и битови услуги

 

 

 

 

221

Ателиета за услуги

ІІ

 

 

 

222

Базари и покрити пазари

ІІ

 

 

 

223

Специализирани магазини, в т. ч. аптеки

ІІ

 

 

 

224

Универсални магазини

ІІІ

 

 

 

225

Търговски центрове, панаирни палати, изложбени зали, молове

V

 

 

 

226

Заведения за обществено хранене - до 50 места

ІІ

 

 

 

227

Заведения за обществено хранене - до 200 места

ІІІ

 

 

 

228

Заведения за обществено хранене - над 200 места

ІІІ

 

 

 

229

Обществени кухни, кухни-майки

ІІІ

 

 

23

 

Сгради за обществено обслужване (ОО) в областта на образованието и научноизследователската дейност

 

 

 

 

231

Детски градини

ІІ

 

 

 

232

Общообразователни училища

ІІ

 

 

 

233

Единни средни-политехнически училища

ІІІ

 

 

 

234

Специализирани училища за деца с увреждания

ІІІ

 

 

 

235

Колежи

ІІІ

 

 

 

236

Висши училища и академии

V

 

 

 

237

Сгради за лагер-школи и допълващо обучение

ІІ

 

 

 

238

Лаборатории, обсерватории, метереологични станции

ІІІ

 

 

 

239

Сгради за научноизследователска дейност

ІV

 

 

24

 

Транспортни сгради и сгради на съобщенията

 

 

 

 

241

ЖП-, авто-, аеро-, морски и комбинирани гари

ІV

 

 

 

242

Гаражи - едноетажни

ІІ

 

 

 

243

Гаражи - многоетажни

ІІІ

 

 

 

244

Гаражи - подземни

ІІІ

 

 

 

245

Телефонни централи

ІІІ

 

 

 

246

Комуникационни възли на различни оператори

ІІІ

 

 

 

247

Диспечерски възли

ІІІ

 

 

 

248

Други сгради на транспорта и съобщенията

III

 

 

25

 

Сгради за ОО в областта на здравеопазването и соц. грижи

 

 

 

 

251

Индивидуални и групови практики за медицинска помощ

ІІ

 

 

 

252

Медицински, стоматологични и медико-стоматологични центрове

ІІІ

 

 

 

253

Диагностично-консултативни центрове

ІІІ

 

 

 

254

Самостоятелни медикодиагностични и медикотехнически лаборатории

ІІІ

 

 

 

255

Многопрофилни и специализирани болници за активно лечение

V

 

 

 

256

Болници за долекуване, продължително лечение и/или рехабилитация

ІІІ

 

 

 

257

Диспансери, санаториуми, профилакториуми, заведения за социални грижи, домове за медико-социални грижи, хосписи

ІІІ

 

 

 

258

Центрове за спешна медицинска помощ, трансфузионна хематология и др.

ІV

 

 

 

259

Сгради на РИОКОЗ, лечебници (вкл. ветеринарни) и др.

ІІІ

 

 

26

 

Сгради за ОО в областта на културата и изкуството

 

 

 

 

261

Музеи

ІІІ

 

 

 

262

Художествени галерии

ІІІ

 

 

 

263

Библиотеки, читалища, архивохранилища

ІІІ

 

 

 

264

Зрителни (кино-, оперни, театрални, концертни) зали

V

 

 

 

265

Дискотеки, естради, танцови зали

ІІІ

 

 

 

266

Многофункционални зали

V

 

 

 

267

Циркове, арени

ІV

 

 

 

268

Други сгради в областта на културата и изкуството

 

 

 

27

 

Сгради за ОО с култово и религиозно предназначение

 

 

 

 

271

Параклиси, текета, малки селищни храмове

ІІ

 

 

 

272

Църкви, джамии, синагоги

ІІІ

 

 

 

273

Катедрали

V

 

 

 

274

Манастири

ІV

 

 

 

275

Обредни домове

ІV

 

 

 

276

Крематориуми

IІІ

 

 

 

277

Други сгради с култово и религиозно предназначение

III

 

 

28

 

Спортни сгради

 

 

 

 

281

Зали - лекоатлетически, гимнастически

ІV

 

 

 

282

Зали за колективни игри с топка - футбол, хандбал, волейбол, баскетбол

ІV

 

 

 

283

Зали за тенис, скуош, тенис на маса, бадминтон

ІV

 

 

 

284

Зали за зимни спортове - кънки, хокей, кърлинг и др.

ІV

 

 

 

285

Зали за плувни спортове - скокове във вода, плуване, водна топка

ІV

 

 

 

286

Зали за спортна стрелба, стрелба с лък и др.

ІV

 

 

 

287

Зали за развлекателни спортове - голф, крикет, боулинг

ІV

 

 

 

288

Зали за бокс, борба, джудо, фехтовка, вдигане на тежести

ІV

 

 

 

289

Зали за други, некласифицирани по-горе спортове

ІV

 

3.

 

 

Сгради с производствено предназначение

 

 

 

31

 

Производствени сгради

 

 

 

 

311

Сгради за електротехническата промишленост

ІV

 

 

 

312

Сгради за машиностроене

ІV

 

 

 

313

Сгради за мебелна и дървообработваща промишленост

ІV

 

 

 

314

Сгради за текстилна и обувно-кожарска промишленост

ІV

 

 

 

315

Сгради за фармацевтичната промишленост

ІV

 

 

 

316

Сгради за химическата промишленост

ІV

 

 

 

317

Сгради за хранително-вкусовата промишленост

ІV

 

 

 

318

Сгради за целулозно-хартиената промишленост

ІV

 

 

 

319

Сгради за циментова и керамична промишленост

ІV

 

 

32

 

Селскостопански сгради

 

 

 

 

321

Конезаводи

IІІ

 

 

 

322

Кравеферми

IІІ

 

 

 

323

Овцеферми

IІІ

 

 

 

324

Оранжерии

IІІ

 

 

 

325

Птицеферми

IІІ

 

 

 

326

Свинеферми

IІІ

 

 

33

 

Складови сгради

 

 

 

 

331

Бензиностанции, газостанции

ІІІ

 

 

 

332

Сладове, обслужвани ръчно или механизирано с техника, движеща се по пода

ІІ

 

 

 

333

Едноетажни складове, обслужвани с мостови кранове

ІІ

 

 

 

334

Многоетажни складове, обслужвани с мостови кранове

ІІІ

 

 

 

335

Закрити складове, обслужвани от трансманипулатори

ІІІ

 

 

 

336

Резервоари за вода

ІІ

 

 

 

337

Резервоари за гориво

ІІІ

 

 

 

338

Резервоари за хранителни продукти

ІІІ

 

 

 

339

Силози

ІІ

 

 

Забележки към таблици 5.1; 5.2; 5.3; 5.3.1:

1) При реконструкция и преустройство на вътрешни електрически инсталации в съществуващи сгради ССПУ се определя като за нова инсталация, умножена с коефициент К = 1,3.

2) При проектиране на нови вътрешни електрически инсталации в непреустройващи се (съществуващи) сгради ССПУ не се завишават.

3) При проектиране на нови осветителни уредби в съществуващи или преустройващи се сгради ССПУ на светлотехническите изчисления се определя по съответните таблици.

4) Към т. 6 - за всяка паралелна мрежа коефициентът А6 се увеличава с 0,1.

V.5. ССПУ за ефектно осветление с електронни регулатори и запаметяващи устройства се определят, както следва:

а) ефектно осветление до 25 регулиращи елемента - 2100 лв.;

б) ефектно осветление до 50 регулиращи елемента - 3300 лв.;

в) ефектно осветление до 100 регулиращи елемента - 4800 лв.;

г) ефектно осветление над 100 регулиращи елемента - 6800 лв.

Забележки:

1) ССПУ е и за комплект ефектно осветление.

2) За големи (над 600 места) опери, театри, концертни зали, циркове ССПУ се умножават с коефициент К1 = 1,8.

3) За многофункционални зали от национално значение ССПУ се умножават с коефициент К2 = 1,9.

V.6. ССПУ за изчисления на светлотехническите показатели на осветителните уредби се определят по таблица 5.4.

Таблица 5.4

№ по

ред

Категория на помещението

Площ на помещението, m2

ССПУ за изчисление на показателите за
1 помещение, лв.

1.

І

до 50

180

2.

ІІ

51 - 100

240

3.

ІІІ

101 - 400

600

4.

ІV

над 400

750

 

Забележки към таблица 5.4:

1) ССПУ се отнасят за изчисления на количествените (осветености и яркости - на работни и ограждащи повърхности) и качествените (заслепяване, показател на дискомфорт, коефициент на пулсации, индекс на цветопредаване, коефициент на запаса) показатели, които се изискват от нормативните актове.

2) За концертни, театрални, спортни, многофункционални зали и производствени помещения (от ІV категория), в които се извършва много точна работа, съгласно БДС EN 12464-1 ССПУ се удвоява.

3) При изчисляване на неравномерността на осветлението по място и/или използване на нестандартни осветители, изготвени по детайл на дизайнер (архитект), което налага изследване на светлоразпределителната крива на осветителя, ССПУ за помещения от ІІ ÷ ІV категория се умножават с К =1,3.

4) ССПУ са за 1 помещение. За еднакви по размери, но с различно функционално предназначение и различни светлотехнически параметри ССПУ се определят поотделно.

5) Изчисленията се представят за проекти във фаза технически проект.

6) Изчисленията се представят в таблична форма, а поясненията - в обяснителната записка на проекта или като неразделна част от табличната форма.

7) Когато проектираната осветителна уредба се разработва като биодинамична, изчислената по т. 35 ССПУ следва да се увеличи с К = 2.

V.7. ССПУ за изработване на проект за асансьорна уредба се определят, както следва:

а) пътническа, товарна, товаро-пътническа, болнична асансьорна уредба - 950 лв.;

б) кухненска асансьорна уредба, товарна платформа, повдиг. устройство - 400 лв.

V.8. ССПУ за изработване на проект за акумулаторна батерия (АБ) се определят по таблица 5.5 съгласно формулата:

Ц = Ао . (1 + К), където:

Ао е базисната ССПУ в левове, определена от капацитета на батерията;

К - коефициентът, определен от напрежението на батерията

Таблица 5.5

Капацитет, Аh

Базисна ССПУ, А, лв.

Напрежение

К

до 50 Аh

700

-

-

50 ÷ 100 Аh

900

220 V

1,2

100 ÷ 300 Аh

1200

110 V

1,0

300 ÷ 600 Аh

1400

60 V

0,8

над 600 Аh

1600

до 60 V

0,75

 

Забележка към таблица 5.5:

1) Когато АБ се предвижда с автоматизация, ССПУ се умножава с коефициент 1,2.

V.9. ССПУ за проектиране на токоизправителни преобразувателни станции за захранване на технологични линии, електрически транспорт, зарядни станции, прахоуловителни уредби и др. се определят по таблица 5.6.

Таблица 5.6

Мощност на станцията в kW

ССПУ в лв.

до 100

1400

100 - 200

1900

200 - 500

2200

500 - 1000

2900

над 1000

4200

 

Забележки към таблица 5.6:

1) при реконструкция: К = 1,3;

2) при автоматизация К = 1,25.

V.10. ССПУ за катодни и аресторни защити се определя по таблица 5.7 и по формулата:

Ц = Ао . К + 500 х П.

Таблица 5.7

Дължина -

Д (km)

До 1

1+5

5+10

10+20

20+40

40+60

Резер-воари

Аресторна защита за I и II ниво за 1 бр. ел. табло

Ао (лв.)

1 500

2 000

2 500

3 500

5 800

9 000

1 500

250

 

Коефициенти:

- за единичен тръбопровод (1бр. електрическо табло) К = 1,00;

- за два успоредни тръбопровода К = 1,10;

- за три и повече успоредни тръбопроводи К = 1,20.

П - брой на пресичанията с електрифициран релсов път или подземни метални комуникации.

Забележки:

1) При проектиране на едно ниво на защита в едно електрическо табло към ССПУ за него се прилага К = 0,5;

2) За N бр. ел. табла с аресторни защити в една и съща сграда: Ао = 250 + (N - 1) . 80.

V.11. За външни заземителни уредби за защитни и/или технологични заземявания ССПУ се определя по формулата към т. 59 и таблица 5.7, като коефициентите имат следните стойности:

К = К1 х К2 х К3 х К4, където:

- К1 = 0,5 при ρ < 1 000 Ω/m;

- К1 = 0,8 при 1 000< ρ<5 000 Ω/m;

- К1 = 1,2 при 5000< ρ<10 000 Ω/m;

- К1 = 2,2 при 10 000< ρ Ω/m;

- К2 = 0,8 при Rз< 10 Ω;

- К2 = 1,0 при Rз< 4 Ω;

- К2 = 1,3 при Rз< 1 Ω;

- К2 = 1,8 при Rз< 0,5 Ω;

- К2 = 4,2 при Rз< 0,1 Ω;

- К3 = 1,0 при равнинен терен;

- К3 = 1,5 при планински терен;

- К4 = 1,3 в централна градска част или гъсто населен район;

- К4 = 1,0 при останалите случаи.

П = 0.

Д = 1.

V.12. ССПУ за проектиране на сигнално-охранителни системи; системи за безопасност; системи за озвучаване и телевизия; конферентни системи и системи за превод се определят по таблица 5.8.

За 1 бр. съоръжение или комплект

Таблица 5.8

№ по ред

Наименование на съоръженията

ССПУ

(лв.)

1

2

3

1.

Конвекционална ПИ централа до 60 бр. шлейфове, адресируема централа до 4 контура

 600

2.

С повече от 60 бр. шлейфове - за всеки 50 бр. шлейфове или за всеки следващи 4 контура - ССПУ по т. 3 се умножава с К = 1,20

 

3.

Изнесен сигнализатор към централата

50

4.

Пожароизвестителен аспирационен модул

300

а)

за аспирационна система - до 20 дюзи

200

б)

за всеки следващи 20 дюзи ССПУ по т. 4а се умножава с К = 1,60

 

5.

Крайно устройство за периметрова охрана:

 

а)

до 24 броя

1 500

б)

от 25 до 48 броя

2 200

в)

над 48 броя

3 000

6.

Устройство за: контрол на въоръжена охрана; автоматично предаване на алармата по телефона, по радиоканал и с GPRS/GSM/LAN модул

600

7.

Инфрачервени датчици - активни:

 

а)

до 20 броя

500

б)

от 21 до 70 броя

1 000

в)

от 71 до 220 броя

2 500

г)

над 221 броя

3 200

8.

Инфрачервен датчик - пасивен; ултразвуков датчик на доплеров ефект

50

9.

Радиолокационен датчик на доплеров ефект

50

10.

Група датчици: магнитен контактен; за наводнение; вибрационен; селективен микрофонен. Група елементи на пожароизвестителен шлейф: пожароизвестители - йонизационен димен; точков оптично-димен; максимален термичен; максимално-диференциален термичен; диференциален термичен; ръчен бутонен. Други устройства, дублиращ сигнализатор; преобразуващ елемент; разделителен елемент:

 

а)

до 20 броя

600

б)

от 21 до 50 броя

900

в)

от 51 до 100 броя

1 200

г)

от 101 до 200 броя

1 500

д)

от 201 до 500 броя

1 700

е)

от 501 до 1 000 броя

2 000

ж)

от 1 001 до 2 000 броя

3 500

з)

над 2 000 броя - за всеки 500 броя ССПУ по т. 12 се умножава с К=1,20

 

11.

Табло за светлинна и звукова сигнализация

80

12.

Устройство за управление и блокировка; табло; токозахранващо; разпределително

50

13.

За пожароизвестителни линейни системи за термична/лазерна детекция - до 500 m

1200

а)

за всеки следващи 500 m ССПУ по т. 13 от таблицата се умножават с К = 1,5

за системи до 500 m, К = 1,6

 

14.

Контролен панел за пожарогасителна система

600

15.

Дюза и тръбна разводка за гасителна система

80

 

 Система за контрол на достъпа и контрол на работното време

 

23.

До 5 входно-изходни точки

1 000

24.

За всеки следващи 5 входно-изходни точки - К=1,35

 

 

Забележка. 1) За сложни системи с допълнителна магнитна информация (стадиони К = 1,30)

 

 

Кабелни ТВ системи

 

25.

За 1 бр. програма (техническа апаратна)

 300

26.

За 1 бр. усилвателна система

 400

27.

За 1 бр. абонат

 30

 

Забележки: 1) За сгради със сложна конфигурация К = 1,30

 

 

2) За сгради с оптична многофункционална мрежа К = 1,50

 

 

IV.9. Озвучително-оповестителни системи

 

28.

Озвучително-оповестителна централа

 600

29.

Група озвучителни тела

 

а)

до 20 броя

600

б)

от 21 до 50 броя

1 000

в)

от 51 до 100 броя

1 500

г)

от 101 до 200 броя

1 900

д)

от 201 до 500 броя

2 000

е)

от 501 до 1 000 броя

2 500

ж)

над 1 000 броя - за всеки 500 броя ССПУ по т. 12 се умножава с К=1,20

 

 

IV.2. Преводачески и езикови уредби

 

6.

За 1 бр. техническа апаратна (КРА)

800

7.

За 1 бр. преводаческа кабина

 200

8.

За 1 бр. инфрачервен излъчвател

 100

9.

До 500 бр. консуматори

 700

10.

Над 500 бр. консуматори

1 300

11.

На езиков кабинет

 600

 

IV.4. Интеркомна, конферентна, дискусионна, разговорно-повиквателна, интернет, компютърна и др. система

 

16.

До 40 поста

1 200

17.

Над 40 поста

1 600

 

Забележка. 1) При сложни системи с главни и подчинени постове се

прилагат следните коефициенти:

 

 

До 4 главни поста К = 1,30

 

 

До 10 главни поста К = 1,80

 

 

Над 10 главни поста К = 2,00

 

 

Забележка. 2) При сложна многофункционална оптична система К = 1,50

 

 

Забележки към таблица 5.8:

1) ССПУ за проектиране на обекта се определя като сума от ССПУ по таблица 5.5 за отделните групи съоръжения и подсистеми.

2) ССПУ за обекти със смущаващи високочестотни, магнитни силнотокови електромагнитни полета; в помещения с повишена пожарна опасност; за архитектурни паметници на културата (стари къщи, административни сгради, църкви, манастири, съобщителни обекти и др.) се умножават с К = 1,20.

3) ССПУ за обекти с взривоопасни помещения; с корозионна среда се умножават с К=1,25.

4) При проектиране на сигнално-охранителна система с линейни оптични датчици и пламъчни датчици, ССПУ по т. 12 от таблицата се умножават с К = 1,80.

Раздел VI. Информационни, съобщителни и електроакустични уредби и системи


Комутационна техника

VI.1. ССПУ за един инвестиционен проект е сбор от ССПУ за проектиране на отделните капацитети. За отделен капацитет се пресмята по:

- общ брой на постовете - за всяка комутационна система (автоматична телефонна централа - АТЦ)

- брой на съединителните линии, поотделно за всеки изходящ и за всеки входящ сноп на АТЦ

- за спомагателни и тестови устройства - брой комплекти за измерване и контрол и брой работни места - за всяка апаратура

VI.2. ССПУ за отделен капацитет се определя от ССПУ за единица капацитет, дадена в таблица 6.1, умножена по капацитета.

VI.3. При комбинирани централи: телефонни - селищни АТЦ с междуселищни (АМТЦ) и (или) международни (МАТЦ), или телеграфни централи - селищни (АТгЦ) и ЖП - АТЦ с международни (МАТгЦ), ССПУ се изчисляват за всяка поотделно, като общата ССПУ се умножава с Ккомб. = 1,1.

VI.4. ССПУ на единица капацитет за проектиране на "Комутационна техника" се определят в лв. по таблица 6.1.

Таблица 6.1

Цени за проектиране на системи за гласова комуникация, за инсталиран порт/канал (300 - 3100 Hz, или 8 - 64 Kbit/s)

 

Частни/учрежденски

Обществени/селищни

портове технология

До 450

Над 450

До 1350

До 5400

Над 5400

конвенционални аналогови

1.5

1.3

1.5

1.3

1

конвенционални цифрови

2

1.8

2

1.8

1.6

нови технологии (IP)

2.2

2

2.2

2

1.8

с разширени услуги (видео, интернет)

2.5

2.2

2.5

2.2

2

главни и междинни разпределители

1.4

1.2

1.2

1

0.8

спомагателни и тестови устройства

1.5

1

1.2

0.9

0.9

програмиране на системите

2

1.8

1.8

1.6

1.4

специфични технологични изисквания

-

-

0.6

0.5

0.4

 

Линейна уплътнителна техника

VI.5. ССПУ за проектиране на кабелни линии (въздушни и подземни), селищни телефонни мрежи, уплътнителни системи за уплътняване на н.ч. и в.ч. кабели, коаксиални и оптични кабели се определят по таблици 5.2, 5.3 и 5.4.

VI.6. При изчисляване на опасно и смущаващо влияние от електрифицирани жп линии се заплаща по 350 лв. на всеки започнат километър на сближение.

VI.7. При изчисляване на опасно и смущаващо влияние от ел. проводи ВН над 110 kV се заплаща по 400 лв. на всеки започнат километър на сближение.

VI.8. ССПУ за проектиране на въздушни кабелни линии се определя по формулата:

Ц = 180+700 . Д,

където Д е дължината на кабелното трасе в км.

VI.9. ССПУ за проектиране на селищни и жп гарови телефонни мрежи се определят в лв. по таблица 6.2.

Таблица 6.2

Наименование и характеристика на обекта

Ед. мярка

ССПУ в лв.

1

2

3

4

1.

Селищни и жп гарова кабелна мрежа до 1000 двойки

km

900

2.

Селищни и жп гарова кабелна мрежа до и над 5000 двойки

km

700

3.

Телефонни канални мрежи - съгласно т. 21.3

 

 

4.

Съединителни кабели - оптични и коаксиални

km

900

5.

Телефонни мрежи в жп гари, летища, пристанища и др.

km

1100

6.

Пренасочване на кабелни мрежи

 

 

6.а

До 5000"

бр.

2000

6.б

Над 5000"

бр.

3200

 

VI.10. ССПУ за проектиране на междуселищни и междугарови съобщителни кабели се определят по таблица 6.3.

Таблица 6.3

Наименование и характеристика на обекта

Ед. мярка

ССПУ в лв. за всеки започнат km

1.

Междуселищни и междугарови кабелни магистрали - н.ч., в.ч.,комбинирани и пригодени за уплътняване

 

 

1.1.

До 1 km

km

800

1.2.

До 10 km

km

790

1.3.

До 20 km

km

700

1.4.

До 40 km

km

630

1.5.

Над 40 km

km

530

2.

Mеждуселищни оптични кабели

 

 

2.1.

До 10 km

km

800

2.2.

До 20 km

km

770

2.3.

До 40 km

km

700

2.4.

Над 40 km

km

630

3.

Коаксиални и оптични кабелни магистрали

km

1080

 

Забележка към таблица 6.3:

1) При проектиране на коаксиални и оптични магистрали с дължина над 70 km ССПУ по т. 3 се коригира с К = 0,85.

VI.11. ССПУ за проектиране на уплътнителни системи се определя в лв. по таблица 6.4.

Таблица 6.4

Наименование и характеристика на обекта

Ед. мярка

ССПУ в лв.

1

2

3

4

І.

Цифрови системи

 

 

1.

Нискоскоростни цифрови преносни системи по медни кабели (до 100 Mbit/s включително)

 

 

1.а)

за първата система

За 1 цифров поток

800

1.б)

за всяка следваща система

За 1 цифров поток

600

1.в)

за междинни регенератори

За 1 бр.

300

2.

Цифрови преносни системи

 

 

2.а)

с уплътняване по дължина на вълната (СWDM) между 2 точки на терминиране

За 1 канал

450

2.б)

с уплътняване по дължина на вълната (DWDM) между 2 точки на терминиране

За 1 канал

650

3.

Нискоскоростни цифрови преносни системи по оптични кабели (до 100 Mbit/s включително)

 

 

3.а)

за първата система

За 1 цифров поток

350

3.б)

за всяка следваща система

За 1 цифров поток

150

3.в)

за междинни регенератори

За 1 бр.

200

4.

Високоскоростни цифрови преносни системи по оптични кабели

За един цифров поток

900

5.

Организация на връзките и терминиране (< 155 Mbit/s портове)

За една VC-4 в точката на терминиране

550

6.

Разполагане на нова стойка (шкаф) за технологично оборудване в съществуваща или нова зала

 

 

6.а)

същ. зала - за първата стойка (шкаф)

За 1 брой

550

6.б)

за всяка следваща стойка (шкаф)

За 1 брой

300

6.в)

нова зала - за първата стойка (шкаф)

За 1 брой

400

6.г)

за всяка следваща стойка (шкаф)

За 1 брой

200

ІІ.

Правотоково ел. захранване на уплътнителни системи

За 1 зала

730

 

Забележки към таблица 6.4:

1) ССПУ за комплексен проект при няколко уплътнителни системи, изчислена по таблица 5.4, се определя за всяка станция поотделно и се сумира.

2) Една група обхваща няколко паралелни като топология потока с общи точки на разполагане на крайното оборудване.

3) Няколко междинни регенератори, разположени в една точка (шахта), се третират като един.

4) ССПУ на шахтите се определя по съответната глава от Методиката.

Радио- и телевизионна техника

VI.12. ССПУ за проектиране на радиотехнология на радиопредавателни (ретранслаторни), късовълнови, средновълнови и дълговълнови станции се определят в лв. по таблица 6.6 съгласно мощността на предавателите, в kW.

Таблица 6.6

№ по ред

Наименование и мощност

ССПУ

(лв.)

1.

Радиопредавателна станция от един предавател (ретранслатор) с мощност в kW до:

0,1

 700

5

1 100

20

1 500

75

2 500

100

5 200

250

8 900

500

12 600

1 000

17 600

2.

Правотоково ел. захранване

С ток до 50 А

400

С ток над 50 А

500

 

VI.13. ССПУ за проектиране на радиотелевизионни технологии за телевизионни и FM предавателни (ретранслаторни) станции се определят в лв. по таблица 6.7 съгласно мощността на предавателите, в kW.

Таблица 6.7

 

№ по ред

Наименование и мощност

ССПУ

(лв.)

1.

Телевизионна или FМ предавателна станция от един предавател (ретранслатор) с мощност, в kW:

до 0,1

 800

до 1

1 300

от 2 до 10

1 700

от 11 до 50

4 500

 

Забележки към таблица 6.7:

1) Когато станцията се състои от два или повече еднакви предаватели (ретранслатори), сумарната ССПУ се получава като сбор от съответната ССПУ за станция с един предавател (ретранслатор) и всеки следващ предавател (ретранслатор), умножен с К = 0,3.

2) Когато станцията се състои от два или повече различни по тип предаватели (ретранслатори), ССПУ за технологията се определя, като се групират предавателите (ретранслаторите) по типове и за всяка група се ползва съответно таблица 5.7 и забележка 1. Общата ССПУ е сума от ССПУ за всяка група.

3) В ССПУ по таблици 6.6 и 6.7 не са включени и се определят отделно ССПУ за проучване и проектиране на антенно-фидерни съоръжения и прогнозирането на зоните за покритие.

VI.14. ССПУ за проектиране на технологията на радиорелейните линии с дистанционно управление се определят в лв. по таблица 6.8.

Таблица 6.8

Тип и комплектация

ССПУ (лв.)

1

2

3

1.

Станция за РР линия с капацитет до 16 Mb/s; (за отсечка)

1 500

2.

Станция за РР линия с капацитет над 16 Mb/s

1 700

3.

Правотоково ел. захранване

 

3.а.

С ток до 50 А

400

3.б.

С ток над 50 А

500

4.

Проучване на нова площадка за РРС с оглед оптимална конфигурация за свързаност в р.р. линия или мрежа

 

4.а.

В района на София

1 000

4.б.

В район над 100 km или планински условия

2 000

5.

Заснемане на надлъжни профили

 

5.а.

За трасе с дължина до 30 km

80

5.б.

За трасе с дължина над 30 km

100

6.

Предложение за честотен обхват, анализ на радиовидимост, графично представяне на профила

 

6.а.

За трасе с дължина до 30 km

100

6.б.

За трасе с дължина над 30 km

150

7.

Разработка на честотен план на РР линия или мрежа

 

7.а.

За едно трасе

50

7.б.

За две трасета

100

7.в.

За три и повече трасета

400

8.

Енергетичен анализ за едно трасе на цифрова и аналогова РР линия

250

9.

Земни станции от спътникови системи

 

9.а.

Предложение за избор на спътников оператор и спътник

1 200

9.б.

Енергетичен анализ на линиите земна станция (ЗС) - спътник и спътник - ЗС и определяне на оптималните параметри на ЗС

2 200

9.в.

Определяне на площадка за ЗС

2 600

9.г.

Анализ на зоните на вероятни смущения и хигиенно-защитни зони около антената на ЗС

1 200

10.

Анализ за електромагнитна съвместимост в случаи на колокиране на предавателни съоръжения

 

10.а.

Проучване на ситуацията

500

10.б.

Събиране на данни

1 500

10.в.

Теоретичен анализ за съвместимост (за честота в зависимост от анализираните комбинации)

3 000

10.г.

Експертно заключение

500

11.

Измерване на параметри на електромагнитна съвместимост

 

11.а.

Смущения, излъчени през корпуса на съоръженията

500

11.б.

Радиосмущаващи напрежения

800

11.в.

Устойчивост на радиосмущаващо поле

1 500

11.г.

Устойчивост на радиосмущаващи напрежения

1 000

 

VI.15. ССПУ за проектиране на технологията за радиоприемни и контролно-измерителни радиоцентрове се определят в лв. по таблица 6.9.

Таблица 6.9

Наименование

ССПУ

(лв.)

 

I. Радиоприемен център с оборудване за дълги, средни, къси и УКВ вълни

 

1.

До 8 работни места

4 500

2.

До 16 работни места

6 800

 

II. Контролно-измерителен радиоцентър

 

3.

До 8 работни места

9 500

4.

До 12 работни места

20 900

 

VI.16. ССПУ за проектиране на технологията на мобилни радиотехнологични системи се определят в лв. по таблица 6.10.

Таблица 6.10

Наименование

ССПУ (лв.)

 

I. Мобилни радиотелефонни мрежи и системи

 

1.

До 200 бр. абонати

1 200

2.

До 400 бр. абонати

1 600

3.

До 800 бр. абонати

2 600

4.

До 1 200 бр. абонати

3 200

 

II. Изчисляване зоната на очаквано радиопокритие за един пункт (предавател) или линейно по жп линия

800

 

III. Радиотелефонни автоматизирани системи за влакова диспечерска радиовръзка (до 50 бр. абонати)

1 500

 

IV. Двупроводна или коаксиална излъчваща линия за влакова радиовръзка в тунели и открит жп път в местност със сложен релеф, захранване от една радиостанция, с дължина на участъка:

 

5.

До 1 километър

350

6.

До 2 километра

500

7.

До 3 километра

750

8.

До 4 километра

850

 

V. Маневрена радиовръзка на жп гари:

 

9.

За всяка самостоятелна маневра

300

 

Забележки към таблица 6.10:

1) По т. II ССПУ се заплаща еднократно.

2) По т. IV - при дистанционно управление на стационарна радиостанция на разстояние до 10 км ССПУ се умножава с К = 1,10:

а) при включване на системата към АТЦ ССПУ се умножава с К = 1,30;

б) при прилагане на ретранслация ССПУ се умножава с К = 1,40.

VI.17. ССПУ за изчисляване на електрическите характеристики на средновълнови и дълговълнови антенно-фидерни системи се определят в лв. по таблица 6.11.

Таблица 6.11

Наименование и характеристика

на антенната система

ССПУ (лв.)

За една честота в обхвата

За целия обхват СВ или ДВ

 

Вертикална антена или антенна система с нормално захранване в основата без върхов товар с активни или пасивни елементи:

 

 

1.

До два вибратора

300

1 500

2.

До четири вибратора

600

3 900

3.

Т-образна или Г-образна антена (един брой)

450

1 900

 

Забележки към таблица 6.11:

1) ССПУ се заплащат еднократно.

2) ССПУ за антени с друг вид захранване се умножават с К = 1,20.

3) Позиция 5 от таблицата (Т-образна или Г-образна антена) важи за обхвата на късите вълни.

VI.18. ССПУ за проектиране на телевизионни и FM антенно-фидерни системи се определят в лв. по таблица 6.12.

Таблица 6.12

Комплектация на антенната система

ССПУ (лв.)

 

Антенна система, съставена от:

 

1.

1 антенен елемент

300

2.

до 4

400

3.

до 12

800

4.

до 24

1 200

5.

до 64

5 800

 

Забележка към таблица 6.12:

1) ССПУ за антенно-фидерните системи на една станция са сума от ССПУ за всеки тип антенно-фидерна система.

VI.19. ССПУ за проектиране на късовълнови приемни и предавателни антени се определят в лв. по таблица 6.13.

Таблица 6.13

Наименование

ССПУ (лв.)

1.

Антена - симетрична, диапазонна

200

2.

Антена МПА

450

3.

Синфазна хоризонтална антена СГ или СГДР

550

4.

Антена БС, РГ или РГД

650

5.

Всевълнова приемна антена с усилватели

600

6.

Логопериодични антени ЛПА

750

7.

Синфазни (ветрилообразни) антени СГД-РН

1 000

 

Забележки към таблица 6.13:

1) За всяка втора и следваща антена се заплаща допълнително в размер 40 % от съответната ССПУ за една антена.

2) За определяне параметрите на едно радиотрасе ССПУ неизменно е 250 лв.

VI.20. ССПУ за проектиране на късовълнови, средновълнови и дълговълнови външни въздушни фидерни линии, включително фидерни опори, се определят в лв. по таблица 6.14.

Таблица 6.14

Наименование и характеристика на фидерната линия

ССПУ (лв.)

До 6 проводника в линия

До 40 проводника в линия

До 100 проводника в линия

1.

До 20

450

950

-

2.

Над 20 до 100

2 500

3 500

7 000

3.

Над 100 до 200

2 800

3 800

7 300

4.

Над 200 до 300

3 200

4 000

7 800

5.

Над 300 до 400

3 600

4 300

8 200

 

Забележки към таблица 6.14:

1) Броят на проводниците в линията се отчита за това междустълбие от линия, в което той е максимален.

2) Когато към късовълновите антени се проектират и трансформатори на импеданс, съответната ССПУ за фидерната линия се умножава с К = 1,20.

VI.21. ССПУ за прогнозиране на зоните на покритие с радиопрограма на средни или дълги вълни за една честота и една мощност се определят в лв. по таблица 6.15.

Таблица 6.15

Наименование

ССПУ (лв.)

 

Зона на покритие със среден радиус в километри:

 

1.

До 50 km

300

2.

До 200 km

800

3.

До 400 km

1 500

 

Забележки към таблица 6.15:

1) За определяне пространствения сигнал на средни или дълги вълни в една приемна точка от един или повече радиопредавателни пункта ССПУ се увеличава допълнително с по 60 лв. за всеки радиопредавател.

2) ССПУ по таблиците са еднократни. При прогнозиране на повече от една честота или една мощност цената се умножава с броя на извършените прогнозирания.

VI.22. ССПУ за определяне зоните на покритие с телевизионни и FM програми от 1 предавател се определят в лв. по таблица 6.16.

Показател: дължина на профила 10 km

Таблица 6.16

Наименование

ССПУ (лв.)

 

Определяне чрез заснемане и обработка на профила при:

 

1.

Равнинна местност с денивелация 50 m

 9

2.

Хълмиста местност с денивелация 50 до 200 m

12

3.

Силно пресечена местност с денивелация над 200 m

16

 

Забележка към таблица 6.16: ССПУ се заплащат еднократно.

VI.23. ССПУ за екранировка на лаборатории, р.р. зали и други подобни се определят в лв. по таблица 6.17.

Таблица 6.17

Обем на помещението в кубически метри

ССПУ (лв.)

1.

До 25 m3

1 000

2.

Над 25 m3 до 50 m3

1 200

3.

Над 50 m3 до 75 m3

1 300

4.

Над 75 m3 до 100 m3

1 400

5.

Над 100 m3 до 125 m3

1 450

6.

Над 125 m3 до 150 m3

1 550

 

VI.24. ССПУ за проектиране на радиоуредби и радиофикационни мрежи в населени места, заводски, пристанищни и други комплекси се определят в лв. по таблица 6.18.

Таблица 6.18

Наименование

ССПУ (лв.)

 

I. Радиоуредби

 

1.

До 1 000 W

350

2.

До 5 000 W

650

 

II. Абонатни фидерни линии с дължина в km

 

3.

До 1 km

350

4.

До 2 km

500

5.

До 3 km

700

6.

До 5 km

1 000

7.

До 10 km

1 500

8.

До 20 km

2 200

 

Забележка към таблица 6.18:

1) За повече от двупрограмни радиофикации ССПУ се умножават с коефициент К = 1,50.

VI.25. ССПУ за проектиране на маневрено озвучаване на жп гари се определя в лв. по таблица 6.19.

Таблица 6.19

Наименование

ССПУ (лв.)

 

I. Маневрено озвучаване на жп гари

 

1.

1 брой устройство

50

 

Забележки към таблица 6.19:

1) Общата ССПУ за озвучаване на жп гара се получава, като се умножи ССПУ за едно устройство по броя на устройствата.

2) Броят на устройствата се определя като сума от озвучителните и разговорни устройства.

VI.26. ССПУ за проектиране технологията на радио-, ТВ и филмови студиа и радио- и ТВ системи се определят в лв. по таблица 6.20.

Таблица 6.20

Наименование

ССПУ (лв.)

1

2

3

 

I. Филмова техника

 

 

I.1. Снимачни павилиони

 

1.

До 1 000 m2

2 000

2.

Над 1 000 m2

2 500

 

I.2. Звукозапис

 

3.

Тонстудио - говорно

 700

4.

Тонстудио - музикално

1 500

5.

Тонстудио - мищунг

2 000

 

I.3. Кинокабина

 

6.

За обикновен или широк екран

 500

7.

За широк формат или стереоскопично

 900

 

I.4. Филмопроизводителна лаборатория

 

8.

До 5 000 000 m годишна филмова лента

9 100

9.

До 10 000 000 m годишна филмова лента

12 600

10.

До 20 000 000 m годишна филмова лента

16 800

11.

До 40 000 000 m годишна филмова лента

21 000

 

I.5. Технологична апаратна

 

12.

Филмов монтаж, звуков презапис, сензитометрия, копирна и др.

 600

 

II. ТВ студийна техника

 

1.

Апаратна

4 000

2.

Лаборатории, техническо поддържане и др.

 350

3.

Спомагателни технологии - видеотеки, филмотеки, фонотеки, дискотеки и др.

 350

 

III. Радиостудийна техника

 

1.

Радиостудиа - говорни, емисионни, музикални, конферентни и др.

1 500

2.

Технически комутационно-разпределителни апаратни

2 000

3.

Технически апаратни за презапис, монтаж, тиражиране, прослушване и др.

 600

4.

Концертни студиа и зали, театри и др. до 5 000 m3

2 600

5.

Концертни студиа и зали, театри и др. над 5 000 m3

4 000

 

IV. Приложни радио- и ТВ системи

 

 

IV.1. Аудио-визуални, ТВ контролни, видео- и звуково-мониторни системи

 

1.

За 1 бр. източник

 150

2.

За 1 бр. консуматор (монитор)

 80

3.

За 1 бр. видеопрожекционно устройство

1 200

4.

За 1 бр. видеокамера

50

5.

За 1 бр. технически или комутационно-разпределителна апаратна (КРА)

1 500

 

IV.3. Радио- и телевизионни системи - полустационарни

 

12.

За 1 бр. камерни платки

 500

13.

За 1 бр. мониторни платки

 400

14.

За 1 бр. техническа, режисьорска и КРА

2 000

15.

За 1 бр. коментаторска кабина за радио-, ТВ и чуждестранни коментатори

 600

 

IV.5. Електронни информационни системи

 

18.

За 1 бр. техническа апаратна (КРА)

2 500

19.

За 1 бр. модул

 20

20.

За 1 бр. съдийски пулт

 300

 

IV.6. Електрични времеизмерителни системи

 

21.

За 1 бр. техническа апаратна

2 500

22.

За 1 бр. стартов блок

 250

 

VI.27. ССПУ за проектиране озвучаването (електроакустиката) на кина, театри, зали за събрания и др. се определят в лв. по таблица 6.21.

Таблица 6.21

Обем на залата

ССПУ (лв.)

1.

Зала I категория с обем 1 500 m3

500

2.

Зала I категория с обем 3 000 m3

600

3.

Зала I категория с обем 5 000 m3

700

4.

Зала I категория с обем 10 000 m3

800

5.

Зала I категория с обем 20 000 m3

950

 

Забележки към таблица 6.21:

1) Зали I категория са: кина, зали за събрания, аудитории, културни и младежки домове, обществени и други сгради с отделна (самостоятелна) уредба.

2) За зали от II категория като: театри, опери, концертни зали, спортни зали и многоцелеви зали (за събрания, естради и спорт) и др., ССПУ се умножават с коефициент К = 1,50.

VI.28. ССПУ за проектиране на електроакустиката за озвучаване на открити площадки (стадиони, естради, гари и др.) се определят в лв. по таблица 6.22.

Таблица 6.22

Площ

ССПУ (лв.)

1.

С площ 1 000 m2

 700

2.

С площ 4 000 m2

1 600

3.

С площ 10 000 m2

2 400

4.

С площ 15 000 m2

4 000

 

VI.29. ССПУ за проектиране на акустиката на кина, читалища, аудитории, заседателни и спортни зали се определят в лв. по таблица 6.23.

Таблица 6.23

Брой места

ССПУ (лв.)

1.

До 300 души

1 800

2.

До 1 000 души

2 100

3.

До 1 400 души

2 500

4.

До 2 000 души

3 000

5.

До 5 000 души

3 750

 

VI.30. ССПУ за проектиране на акустична (обезшумителна) обработка на производствени помещения, фоайета, зали, учебни кабинети (без аудитории) и други се определят в лв. по таблица 6.24.

Таблица 6.24

Квадратура на помещението

ССПУ (лв.)

1.

Помещения с площ 50 m2

350

2.

Помещения с площ 100 m2

450

3.

Помещения с площ 200 m2

600

4.

Помещения с площ 500 m2

700

5.

Помещения с площ 1000 m2

850

 

Забележка към таблица 6.24:

1) ССПУ за акустически обработки на електронноизчислителни центрове се умножават с
К = 1,50.

VI.31. ССПУ за проектиране на акустиката на радио-, телевизионни и филмови студиа и прилежащите към тях технологични апаратни се определят в лв. по таблица 6.25.

Таблица 6.25

Вид и площ на помещението

ССПУ (лв.)

 

I. Радио- и тонстудиа

 

1.

Студио 200 m3

 700

2.

Студио 1 000 m3

1 200

3.

Студио 2 000 m3

1 400

 

II. Телевизионни и филмови студиа и прилежащите им апаратни

 

4.

Студио и апаратна до 80 m2

 600

5.

Студио до 300 m2

 850

6.

Студио до 600 m2

1 200

7.

Студио над 600 m2

1 500

 

Забележки към таблица 6.25:

1) При проектиране на еднотипни и с еднаква площ студиа за всяко следващо студио ССПУ се умножава с коефициент К = 0,20.

2) Акустическият проект съдържа изчисления на време на реверберация, акустическа обработка на помещенията и звукоизолацията им.

VI.32. ССПУ за акустически изчисления на виброгасителните фундаменти се определят в лв. по таблица 6.26.

Таблица 6.26

Фундамент с тегло на агрегата и вентилатора

ССПУ (лв.)

1.

До 1 t

 500

2.

До 2 t

 700

3.

До 3 t

1 000

 

Общи забележки към раздел VI:

1) При каквато и да е комбинация на обекти, включващи комутационна техника, линейна и уплътнителна техника, сигнално-охранителни системи, радио-телевизионни, радиорелейни и радиолокационни станции, общата ССПУ за технологията е сума от ССПУ за технологията на всеки вид обект от съответните таблици.

2) При проектиране на обекти (подобекти) с дистанционно управление ССПУ се умножават с К = 1,10.


Раздел VIІ. Автоматизация на технологични процеси без използване на компютърна техника (цифрова система за управление и програмируеми контролери - ПК)


VII.1. При автоматизация на технологичните процеси без използване на компютърна техника (цифрова система за управление и програмируеми контролери - ПК) се решават задачи от следния характер:

- измерване и контрол на параметри;

- регулиране на параметри;

- сигнализация, блокировка и технологични защити;

- управление на механизми;

- централизация на контрола и управлението (командни зали, диспечерски пунктове и др.).

VII.2. ССПУ, определени по този раздел, са за изработване на проект със съответните спецификации.

VII.3. ССПУ за изработване на проект се определят по следните формули:



където: Ц е ССПУ на проектни работи;

Цi - ССПУ за проектиране автоматизацията на група съоръжения (агрегат, линия, отделение, цех, производство и др.), работещи при еднакви специфични условия;

i - номер на групата;

N - брой на групите.

VII.4. ССПУ за една група съоръжения (Цi) се определя по формулата:

Цi = К1234.45 (/N1.a1+N2.a2+N3.a 3+N4.a4+ N5.a5 +N6.a6+N7.a7+N8.a 8) лв.,

където: К1 е коефициент, отчитащ влиянието на околната среда;

К2 - коефициент, отчитащ влиянието на работната среда;

К3 - коефициент, отчитащ вида на контрола и управлението;

К 4 - коефициент, отчитащ оригиналността или повторяемостта на решението в този проект;

N1÷N8 - брой на задачите, реализирани в дадена група с номер i;

а1 до а8 - показатели, отчитащи вида на задачите, решавани в проекта.

VII.5. Коефициентът К1 зависи от следните условия, утежняващи околната среда:

а) повишена температура - над 40 °С, влажност над 80 % при 25 °С, запрашеност над 10 mg/m3, агресивност и др.;

б) повишена пожарна опасност в помещения от класове П-I, П-II А, П-III съгласно ПСТН;

в) взривоопасност - помещения от класове В-I, B-Ia, B-Iб, B-IIa съгласно ПСТН;

г) вибрации, по-големи от 63 cm/s при 2 Hz или 0,22 cm/s при 250 Hz виброскорост, високочестотни полета над 1 kHz и напрегнатост над 10 V/m;

д) изискване на стерилност.

Всяко от изброените утежняващи условия (от "а" до "д") е налице, ако съществува поне едно от изискванията, посочени към съответната буква.

VII.6. Коефициентът К1 има следните стойности в зависимост от броя на утежняващите условия:

- при нормална околна среда К1 = 1,00;

- при едно утежняващо условие К1 = 1,15;

- при две утежняващи условия К1 = 1,30;

- при три утежняващи условия К1 = 1,45;

- при четири утежняващи условия К1 = 1,60.

VII.7. Коефициентът К2 има следните стойности:

- при нормална работна среда К2 = 1,00;

- при утежнена работна среда К2 = 1,15.

Работната среда се утежнява от наличието на агресивност, абразивност, температура над 100 °С, налягане над 64 kg/cm2 и други подобни.

VII.8. Коефициентът К3 има следните стойности:

- без централизация К3 = 1,00;

- с централизация К3 = 1,40;

- със стена панел К3 = 1,70.

VII.9. Коефициентът К4 има следните стойности:

- при разработка за първи път К4 = 1,00;

- при пригаждане с изменения над 30 % К4 = 0,70;

- при пригаждане с изменения под 30 % К4 = 0,50;

- при прилагане без изменения К4 = 0,30.

VII.10. Стойностните показатели от а1 до а8 се определят съгласно таблица 7.1.

Таблица 7.1

Вид на задачата

Показател

ССПУ, лв.

1.

Измерване на: температура, налягане, ниво, позиционен сигнал, ток, напрежение, мощност, ел. енергия, време и др./за един сигнал

а1

1,7

2.

Измерване на: разход, преместване, ъглова скорост, ускорение, маса, концентрация, други неелектрични величини, електропроводи, кодов сигнал до 8 разряда

а2

2,7

3.

Газосъдържание: Анализ на газове и течности, определяне на вискозитет, плътност, запрашеност, цвят, влажност и др., дозиране на насипни и течни материали

а3

3,2

4.

Регулиране на едноконтурни системи

а4

2,2

 

Регулиране на многоконтурни системи

а4

4,2

5.

Сигнализация

а5

0,5

6.

Блокировки, технологични защити и позиционно управление на механизми (за едно устройство)

а6

1,0

7.

Дистанционно управление на механизми с използване на изпълнителни механизми (за едно устройство)

а7

1,2

8.

Телеизмерване, телесигнализация и телеуправление (за една величина от един обект, устройство и др.)

 

 

- при проектиране на система за уплътняване на линиите

а8

7,0

- при използване на готови системи или устройства за уплътняване на линиите

от а1 до а7

съотв. ССПУ

 

Забележка към таблица 7.1:

1) При използване на готови системи или устройства за уплътняване на линиите вместо показател а8 се използват съответните други показатели от а1 от а7.


Раздел VIII. Автоматизация на технологичните процеси в производства с преобладаващ непрекъснат характер с използване на компютърна техника


VIII.1. Под "Автоматизация на технологични процеси с използване на компютърна техника (цифрова система за управление и програмируеми контролери (ПК)" в настоящия раздел се разбират системи за управление в производство с преобладаващ непрекъснат характер, при които компютърната техника се намира в автоматична връзка с управляващия обект с цел да се контролират или управляват параметрите му в режим "реално време".

VIII.2. При автоматизацията на технологични процеси с използване на компютърна техника [цифрова система за управление и програмируеми контролери (ПК)] ССПУ на проучвателните работи и проектите се определят въз основа на класификацията на системите за автоматизация в зависимост от:

а) функциите и задачите на системата;

б) режим на работа;

в) количеството на входните или управлявани параметри.

VIII.3. В зависимост от основните функции и режими на работа системите на автоматизация са разделени на две основни групи:

а) системи с информационни функции (таблица 7.1);

б) системи с управляващи функции (таблица 7.2).

VIII.4. При класификация на системите към определена група по таблици 7.1 и 7.2 да се има предвид следното:

а) измерван параметър е всеки параметър, който се измерва или контролира с устройство за получаване на информация; общият брой на измервани параметри (N) се определя по формулата:

N = NA + 0,25 . NG,

където: NA е броят на аналогово или импулсно измервани параметри, а NG е броят на позиционно измервани параметри;

б) регулиран параметър е този, за който се формира и използва отделно управляващо въздействие.

VIII.5. ССПУ по този раздел се определят по таблици 8.1 и 8.2 в зависимост от сложността и обхвата на системите и се отнасят за изработването на инвестиционен проект.

VIII.6. Сложността се определя в зависимост от най-ниската класификационна група, към която може да се причисли системата.

VIII.7. Обхватът на системата се определя от броя на измерваните или регулирани параметри, при условие че разработеното програмно осигуряване може да осигури обхващане на максимален брой параметри за съответната класификационна група. Ако това условие не е изпълнено, разработената система се причислява по отношение на обхвата си към предшестващата по-ниска класификационна група.

VIII.8. При проектиране на системи с информационни и с управляващи функции ССПУ на проучвателните и проектните работи се определя като сбор от ССПУ на съответните класификационни групи, определени по таблици 8.1 и 8.2.

VIII.9. ССПУ на проектите за автоматизация без използване на компютърна техника, в т. ч. КИП и А, до входа в компютърната техника не са включени в ССПУ по този раздел и се определят от раздел VI на настоящата методика, като се добавят към ССПУ на този раздел.

VIII.10. Класификацията на системата към определена група се доказва със справка, която се изготвя от проектанта и се прилага задължително към всеки етап на проекта.

VIII.11. Ако по искане на възложителя при разработване на системата за автоматизация (или на отделни етапи от нея) се реализират само част от функциите, определени в таблици 7.1 и 7.2, ССПУ на проектните работи се определя по взаимно споразумение между проектанта и възложителя. В този случай ССПУ не може да бъде по-висока от 70 % спрямо определената по тази методика за съответната група независимо от броя и характера на отпадналите (неразработени) функции.

VIII.12. ССПУ, определени по този раздел, са за състав на проекта, описан по-долу.

Размерът на разпределителния коефициент КР за отделните части от състава на проекта е, както следва:

- част "Обща" - КР = 0,05;

- част "Системно и информационно осигуряване" - КР = 0,30;

- част "Програмно осигуряване" - КР = 0,42;

- част "Техническо осигуряване" - КР = 0,15;

(изчислителна техника)

- част "Организационно осигуряване" - КР = 0,04;

- част "Икономическа ефективност" - КР = 0,04.

ССПУ на системи с информационни функции се определят на база таблица 8.1.

Таблица 8.1

Индекс на групата

Характеристика на информационната система

Функция на системата

ССПУ в хиляди лв.

Брой на измерваните информационни параметри

до 160

до 400

до 1000

до 2500

1

2

3

4

5

6

7

1.

Централизиран контрол и измерване на параметрите за състоянието на процеса с компютърна техника

1. Централизиран контрол (автоматично сканиране на измервателните датчици, предаване, мащабиране, изглаждане, усредняване и друга обработка на информацията, печат на технологични справки и журнали, индикация или регистрация върху различни устройства, диалог между оперативния персонал и компютърна техника, подготовка на информация върху стандартни носители за следваща машинна обработка и др.).

70

120

140

160

2.

Централизиран контрол с компютърна техника и изчисляване на технико-икономически и други обобщени показатели за процеса в режим на реално време.

1. Като в група 1 и изчисляване в режим на реално време на технико-икономически и други обобщени показатели и представяне на информациите за оперативния персонал в подходящ вид.

85

130

180

210

3.

Централизиран контрол с компютърна техника, включващ автоматичен анализ на производствените ситуации, прогнозиране хода на процеса и др. в режим на реално време.

1. Като в група 2 и автоматичен анализ на производствените ситуации, прогнозиране хода на процеса и др. в режим на реално време. Съставяне на протокол и печат на отчетни документи.

95

170

200

-

4.

Централизиран контрол с компютърна техника като в т. 3 едновременно с използване на информацията от системите в реално време за задачи в шоков режим.

1. Като в група 3 и решаване на задачи във шоков режим с непосредствено използване на информацията от системите в реално време.

120

210

250

-

5.

Интегрирана система, включваща контрол на производството, планирането, експедицията на продукцията и оформянето на отчетната документация (в режим на диалог).

1. Освен основна информация за контрол на производството обхваща и информация за някои спомагателни дейности по контрола и отчета, свързани с функционирането на обособено производство или група производства, включително експедицията на продукцията, доставката на материали и суровини и автоматизирано оформяне на отчетната документация. Реализиране на автоматичен обмен на информация със системи от по-високо йерархическо ниво.

150

230

280

-

 

ССПУ на системи с управляващи функции се определят на база таблица 8.2.

Таблица 8.2

Индекс на групата

 

Характеристика на информационната система

Функция на системата

ССПУ в хиляди лв.

Брой на измер. инф. параметри

до 5

от 6 до 16

от 17 до 40

от 41 до 160

от 161 до 250

1

2

3

4

5

6

7

8

1.

Системи за цифрово управление на технологични процеси по определени закони без оптимизация.

1. Директно или супервайзорно управление по определени закони.

2. Диалог с оперативния персонал, необходим за контрол на системата, изменение на законите на регулиране и др.

3. Реализиране на функции по защита на оборудването от аварии при отказ на елементи от системата.

30

60

80

100

120

2.

Системи за оптимизация на технологичния процес в "режим на съветник".

1. Моделиране и оптимизация на технологични процеси с използване на външни ИЦ. Управляващите въздействия се установяват от оперативния персонал на базата на периодично актуализираните технологични карти с използване на математически модели на обекта и оптимизационна процедура, реализиращи определен критерий.

46

92

120

-

-

3.

Системи за цифрово управление

1. Освен тези от групи 1 и 2 и изчисления на базата на оптимизационни програми в режим на реално време на въздействия, реализиращи зададен критерий на оптимална работа.

92

150

200

250

-

4.

Системи за оперативно управление с компютърна техника на инсталации, производствен участък, цех, производство.

1. Координация (разпределяне на ресурси) на агрегатите на базата на математически модели в режим на реално време (статистика на непрекъснати и полупрекъснати процеси).

2. Координация на работа на агрегатите и изчисляване на временни или обемни програми за работата на агрегатите (за дискретни и циклични процеси) в режим на реално време или в диалогов режим.

3. Формиране на указания към оперативния персонал по управление на производството.

4. Автоматичен (автоматизиран) контрол за резултатите от работата на оперативния персонал по обработка на управляващи въздействия.

30

95

110

150

-

5.

Системи за оперативно управление на производството с компютърна техника, състоящо се от паралелно-последователно обособени или производствени участъци и изграждане на оперативно диспечерски пункт на производството (йерархическа система на 2 нива).

Освен тези от група 4 и:

1. Диспечерско управление.

2. Автоматично (автоматизирано) съставяне на баланси за материали и енергийни разходи и продукти, разходи на труд и др.

115

150

205

250

-

6.

Системи за оперативно управление на производствен комплекс с компютърна техника, състои се от 3 и повече обособени производства и изграждане на оперативен диспечерски пункт на комплекс (йерархическа система на 3 нива).

Освен тези от група 5 и:

1. Съставяне, корекция и отчет на план-графика.

2. Съставяне на текущи програми за изваждане на производството от една работна точка в друга на базата на математически модели, реализиращи зададен критерий (динамика).

160

230

285

310

-

 

Забележка към таблица 8.2:

При изработването на системи за цифрово управление с оптимизация в затворен контур (група 3) в ССПУ са включени и средствата за моделиране и оптимизация, т. е. и функциите на група 2.

Раздел IX. Автоматика и електрификация на транспорта


Устройства за автоматика и телемеханика на железопътни гари и открит път

IX.1. ССПУ за проектиране на устройства за автоматика и телемеханика на железопътни гари се определят по формулата:

Ц = (А + n.B).K,

където n е броят на централизирани стрелки, вагоноизхвъргачки и сигнали (като английски и двойни стрелки се броят двойно);

K - броят текущи пътища, излизащи от гарата;

K = 1 - два броя текущи пътища, излизащи от гарата;

K = 1,10 - три броя текущи пътища, излизащи от гарата;

K = 1,15 - над три броя текущи пътища, излизащи от гарата;

А и В - константи, определящи се според вида на централизацията по таблица 9.1.

Таблица 9.1

Вид на устройството

А (лв.)

В (лв.)

1.

Релейни уредби за ключова зависимост или релейни устройства за ел. бариери

2900

70

2.

Електромеханични централизации

3350

80

3.

Маршрутно-релейни централизации МН - 68/У/

13 000

380

4.

Автоматично релейно устройство АПУ-ДЦГ

12 000

375

5.

Релейна централизация на стрелка - блок пост

12 000

375

6.

Маршрутно-релейни централизации МН-70, МРЦ-WSSB, МРЦ - руска блочна, и ЕЦ-М

15 500

460

7.

Компютърна визуализация на релейна централизация

4400

255

8.

Компютърни централизации

36 000

920

 

Забележка към таблица 9.1:

1) За проектиране на всички видове МРЦ на гари с над 50 броя стрелки и сигнали ССПУ по таблица 2 се умножават с К = 1,2.

IX.2. ССПУ за проектиране на системи за автоматично управление на движението на влаковете в междугарията се определят в лв. по формулата:

Ц = П х 650,

където: П е броят или дължината в км на съответните обекти по таблица 9.2.

Таблица 9.2

Вид на системата

Значение за П

1.

Автоматична блокировка - еднопътен участък

Дължина на участъка в km между ос приемно здание на две съседни гари

2.

Диспечерска централизация

Общ брой на централни стрелки

3.

Автоматична тунелна сигнализация

Брой сигнали

4.

Система SCADA

Общ брой управляеми + контролирани обекти

 

Забележки към таблица 9.2:

1) При автоматична блокировка за двупътен участък ССПУ се умножава с К = 1,5, за трипътен - с К = 2,4.

2) При преустройство на МРЦ във връзка с допълнителни изисквания и усъвършенствания, независещи от диспечерската централизация (ДЦ), както и при проектиране на нови МРЦ ССПУ се определя отделно и не се включва в тази за ДЦ.

3) ССПУ за диспечерски контрол се определя, като общият брой на контролираните обекти се умножи по 150 лв. за един брой обект и по коефициент К съгласно заб. 1).

4) ССПУ за автоматична локомотивна сигнализация - точков тип, се определя, като общият брой на информационните точки, оборудвани с индуктори, се умножи по 150 лв. за един брой информационна точка.

IX.3. ССПУ за проектиране на автоматични прелезни устройства в междугарие се определят в лв. по таблица 9.3.

Таблица 9.3

Вид прелезно устройство

лв./бр.

1.

АПУ за еднопътен участък в междугарие без обвръзка

980

2.

АПУ за двупътен участък в междугарие без обвръзка

1220

3.

АПУ за трипътен участък в междугарие без обвръзка

1500

4.

АПУ за еднопътен участък в междугарие в обвръзка с гарова централизация

2000

5.

АПУ за двупътен участък в междугарие в обвръзка с гарова централизация

2280

6.

АПУ за трипътен участък в междугарие в обвръзка с гарова централизация

2440

7.

Механична бариера (ръчна)

830

8.

Електромеханична бариера (ръчна с дистанционно управление)

1000

 

IX.4. ССПУ за проектиране за защита на устройствата по автоматика и телемеханика от влиянието на тяговия ток се определят в лв. по формулата:

Ц = 150 х n,

където n е броят на защитавани обекти.

IX.5. ССПУ за проектиране на отопление на стрелки се определят в лв. по формулата:

Ц = 210 n + 450 n1,

където: n е броят на отоплявани стрелки;

n1 - броят трансформатори.

IX.6. ССПУ за проектиране на изолирани (контролирани) участъци се определят в лв. по формулата:

Ц = 640 + 14.n,

където: n е броят на изолирани джонтове или броячни точки.

IX.7. Технологични изисквания към устройствата на ОТ:

а) Гарова ОТ - 1000 лв.

б) Между гарова ОТ - 50 лв./km

в) АПУ за еднопътен участък - 100 лв.

г) АПУ за двупътен участък - 150 лв.

д) АПУ за трипътен участък - 200 лв.

е) Диспечерска система и SCADA - 20 лв. за контролиран (управляем) обект.

ж) Електрозахранване на съоръжения за ОТ:

       - До 20 бр. обекта - 3000 лв.

       - От 20 до 50 бр. обекта - 6200 лв.

       - Над 50 бр. обекта - 9800 лв.

Обща забележка (от т. IX.1 до т. IX.7):

1) За проектирането на преустройства или разширения на устройства по автоматика и телемеханика се заплаща само за засегнатите от преустройството управляеми/контролирани обекти и съоръжения, като ССПУ се умножават с К = 1,4.

2) За изработка на сборна спецификация ССПУ е допълнителна и се определя по вложено време.

Електрификация на жп линия

IX.8. ССПУ за изработване на проекти за контактната мрежа се определят в лв. по формулата:

Ц = 1750 х Д, където

Д е дължината на електрифицираната жп линия в km.

IX.9. ССПУ за специални части - секционни изолатори, разединители, въздушни междини и др., е 400 лв./бр.

IX.10. ССПУ за контактна мрежа под и над изкуствени съоръжения - надлез, подлез и др., е 2500 лв./бр.

Забележки:

1) При проекти за реконструкция и преустройство на съществуваща контактна мрежа съответната ССПУ се умножава с К = 1,4.

2) Разработката на детайли, конструкции, схема за секциониране, контактна мрежа за естакади, тунели, мостове не влиза в ССПУ, а се ценообразува отделно по вложено време.

3) В ССПУ не са включени разходите за геологопроучвателни работи.

IX.11. ССПУ за изработване на проекти за:

1.Захранващ фидер.

2. Обратен фидер.

3. Обходен проводник.

4. Групово заземление на стълбове от контактната мрежа.

5. Окачване на конзоли и възли за оптичен кабел по стълбовете от контактната мрежа.

ССПУ по точки от 1 до 5 се определят в лв. съгласно формулата:

Ц = 650 х Д, където:

Д е дължината на линия в km.

IX.12. За специални части: анкеровки, пресичания и др., ССПУ е 400 лв./бр.

Забележки:

1) При проекти за реконструкция и преустройство на съществуващи линии съответната ССПУ се умножава с К=1,4.

2) Разработката на детайли и конструкции не влиза в ССПУ, а се определя по съответната методика или по вложено време.

IX.13. ССПУ за тягови и електрически изчисления се определя в лв. по следната формула:

Ц = 400 х М,

където М е мощността в [МW].

Електрификация на градски транспорт

IX.14. ССПУ за проектиране на трамвайни и тролейбусни контактни мрежи се определят в лв. по формулата:

Ц= 1500 х Д, където:

Д е дължината на електрифицирана линия в km.

IX.15. ССПУ за специални части на трамвайната и тролейбусната контактна мрежа при решаване на кръстовища - кръстовки, стрелки, ухо, компенсатори, секторни изолатори, анкеровки и др., е 400 лв./бр.

Забележки:

1) При проекти за реконструкция и преустройство на съществуващи линии съответната ССПУ се умножава с К = 1,4.

2) Разработката на детайли и конструкции не влиза в ССПУ, а се определя по съответната методика или по вложено време.

3) В ССПУ не са включени разходите за геологопроучвателни работи, а се определят по съответните раздели от Методиката.

IX.16. ССПУ проектиране на постояннотоковата част на токоизправителните станции за градски транспорт се определят по следната таблица:

Таблица 9.4

Характеристика на обекта

ССПУ в лв.

за 1 брой

1.

Един агрегат от 1000 kW до 10 кабелни отклонения

3250

2.

Един агрегат от 2000 kW до 15 кабелни отклонения

3750

3.

Два или три агрегата по 1000 kW до 20 кабелни отклонения

5500

4.

Два или три агрегата по 2000 kW до 25 кабелни отклонения

6500

 

Забележки към таблица 9.4:

1) При над 3 броя токоизправителни агрегати съответната ССПУ се умножава с К = 1,3.

2) При двуетажно разположение на съоръж. в токоизправителната станция ССПУ се умножава с К = 1,4.

3) При проектиране на автоматични телекомандни устройство се умножава с К = 1,25.

IX.17. Когато се изготвят тягови и електрически изчисления, ССПУ се определя по следната формула:

Ц = 400 х М,

където М е мощността в МW.

Радионавигационна техника

IX.18. ССПУ за проучване и проектиране на радиосредства за осигуряване полетите се определят по таблица 9.5.

Таблица 9.5

Наименование и характеристика на обекта

ССПУ, лв.

1.

Система за инструментално (сляпо) кацане (ИПС):

за едно направление

за две направления

3 600

5 400

2.

Радиолокатор за точно приближение (ПАР):

за едно направление

за две направления

14 000

16 800

3.

Обзорен радиолокатор (ОРЛ)

20 000

4.

Комбиниран радиолокатор за точно приближение и обзор (ОПРЛ)

18 000

5.

Радиолокатор за обзор на летателното поле (РЛОЛР)

17 000

6.

Вторичен радиолокатор (ВРЛ)

Комплексна радиотехническа автоматизирана МЕТЕО система (КРАМС)

(без ССПУ за проучване и проектиране на кабелната мрежа за КРАМС в района на летателното поле и до БПРС):

за едно направление

за две направления

11 000

 

 

 

 

 

 

 

12 000

18 400

7.

Автоматизирана система за управление на въздушното движение - летищна (АСУДВ-Л) (без ССПУ за проучване и проектиране на преносната система)

42 000

8.

Автоматизирана система за управление на въздушното движение - трасова (АСУДВ-Т) (без ССПУ за проучване и проектиране на преносната система) от 1 бр. радиолокационен комплекс (РЛК)

78 000

 

Забележки към таблица 9.5:

1) Когато системата се състои от два или повече еднотипни РЛК, ССПУ се умножават с К = 1,40 за всеки следващ РЛК.

2) Когато системата се състои от разнотипни РЛК, ССПУ за всеки първи разнотипен РЛК се определят в пълен размер, а за всеки следващ РЛК от същия тип се прилага забележка 1.

3) Общата ССПУ за системата по заб. 1 и заб. 2 се получава като сума от отделните ССПУ.

4) В ССПУ по таблица 8.5 не са включени разходите за проектиране на силнотокови, слаботокови, съединителни и комплектни на оборудването кабели, които се определят по съответните раздели от Методиката.

IX.19. ССПУ за проектиране на брегови радиолокационни комплекси (БРЛК) (S, X и Q банд) без предаване на радиолокационната информация в оперативен център се определят по таблица 9.6, като ССПУ е в левове за брой операторски места.

Таблица 9.6

Наименование и характеристика на обекта

ССПУ, лв.

1.

2.

3.

4.

5.

6.

За 1 операторско място

За 2 операторски места

За 3 операторски места

За 4 операторски места

За 5 операторски места

За 6 операторски места

17 400

19 200

20 000

22 000

22 800

24 000

 

Забележки към таблица 9.6:

1) Когато системата се състои от два или повече еднотипни брегови радиолокационни комплекси (БРЛК), ССПУ за радиотехнология се определя, като се взема съответната ССПУ за радиотехнология от един БРЛК и се умножава за всеки следващ БРЛК с К = 1,40.

2) Когато системата се състои от разнотипни БРЛК, ССПУ за всеки първи разнотипен БРЛК се определя в пълен размер, а за всеки следващ еднотипен БРЛК се прилага забележка 1.

3) В ССПУ не са включени разходите за проектиране на преносната система, която се ценообразува по съответната методика.

Осигурителни системи за летища

IX.20. ССПУ за проектирането на високоинтензивна светосигнална система за приближение се определят, както следва:

а) Система "Калверт" - за едно направление - неизменна ССПУ - 8400 лв.;

б) Система "Алпаата" - за едно направление - неизменна ССПУ - 16 000 лв.

Забележки:

1) При проектиране на две направления ССПУ се умножават с К = 1,70.

2) При съкратен комплект - с К = 0,90.

3) При пресечен терен, пресичане на водна площ или препятствия - с К = 1,5.

IX.21. ССПУ за проектиране на осветление на писта за излитане и кацане (ПИК) се определя в лв. по формулата:

Ц = 1200 х Д,

където Д е дължината на пистата в km.

Забележки:

1) При проектиране на светофарна уредба и водещи маркери ССПУ се умножава с К = 1,30.

2) При осово осветление и светлинен килим - с К = 1,50.

3) При светлинна глисада - с К = 1,30.

IX.22. ССПУ за проучване и проектиране на бягаща линия за едно направление е 5800 лв.

Забележки:

1) При едновременно проектиране с високо интензивно осветление ССПУ се коригира с К = 0,90.

2) При пресечен терен К = 1,40.

3) При пресичане на водни площи К = 1,70.


Раздел X. Електрозахранване на специално технологично съоръжаване, уредби и съоръжения


X.1. ССПУ за проектиране на електрозахранване на специално технологично оборудване, уредби и съоръжения е отделна и се определя като процент върху ССПУ на проекта за съответното технологично оборудване, уредба или съоръжение, но не е част от ССПУ за проекта на това технологично оборудване, уредба или съоръжение. Процентът се определя по таблица 10.1.

Таблица 10.1

Видове мрежи

%

1

2

3

1.

Технологично съоръжаване на заводи - машиностроителни, циментови, керамични и пр.

20

2.

Технологично съоръжаване на лечебни заведения и заведения за социални грижи

20

3.

Технологично съоръжаване на зрелищни, обществени и просветни сгради

15

4.

Технологично съоръжаване на предприятия от хранително-вкусовата промишленост

20

5.

Технологично съоръжаване на чисти производства - електроника, фармация и др.

20

6.

Пречиствателни съоръжения

20

7.

Помпени станции

20

8.

Котелни и абонатни станции

15

9.

Климатични и вентилационни уредби

22

10.

Станции за индустриални и медицински газове

22

11.

Проходими инсталационни колектори за инженерни мрежи

18

12.

Непроходими кабелни колектори (тунели)

11

 

Забележка към таблица 10.1:

1) За двусекционни колектори ССПУ по т. 11 се умножава с К = 1,3.

Раздел XI. Дизелови електрически централи


XI.1. ССПУ за проектиране на дизелови електрически централи се определят в лв. по таблица 11.1:

Таблица 11.1

Мощност на централата в kVA

ССПУ (лв.)

1.

До 50

2 200

2.

До 100

2 800

3.

До 150

3 800

4.

До 200

4 600

5.

До 300

5 700

6.

До 400

6 800

7.

До 500

8 200

8.

До 1000

10 400

 

Забележки към таблица 11.1:

1) При два дизелгенератора ССПУ се умножава с К = 1,15, а при повече от два - с К = 1,30.

2) В случай че дизелгенераторите се използват като авариен резерв и се монтират в сгради или помещения със или без други машини и съоръжения, ССПУ по таблица 10.1 се коригират с К = 0,6.

Раздел ХII. Непрекъсваемо електрозахранване с UPS


XII.1. ССПУ за проектиране на единични UPS системи съгласно таблица 12.1.

Таблица 12.1

Мощност на UPS в kVA

ССПУ (лв.)

1.

до 10

500

2.

50

1300

3.

100

1800

4.

200

2000

 

XII.2. ССПУ за проектиране на две или повече UPS системи при сумарна мощност съгласно таблица 12.2:

Таблица 12.2

Мощност на UPS в kVA

ССПУ (лв.)

1.

до 20

700

2.

50

1400

3.

100

2700

4.

200

3200

5.

400

3900

6.

800

4700

7.

1400

5200

 

Забележки към таблица 12.1 и таблица 12.2:

1) За междинни мощности ССПУ се определя с линейна интерполация;

2) За мощности над посочените в таблиците ССПУ се определя с линейна екстраполация.

3) За системи, съставени от UPS и бързодействащи електронни превключватели, ССПУ се увеличава с К = 1,1.

4) Когато непрекъсваемото ел. захранване се осигурява от повече от една обособена група от UPS, ССПУ се определя като сбор от ССПУ, определени за всяка една от групите.

Раздел ХIIІ. Електроенергийно и телекомуникационно устройствено планиране


ХIII.1. ССПУ за проектиране на план-схеми за електроснабдителните и далекосъобщителните мрежи и системи се определят съгласно таблица 13.1.

Таблица 13.1

Урбанизиращи се територии

Мрежи и системи

Електроснабдителни

Далекосъобщителни

1.

Жилищни територии

150 лв./дка по застроена площ

100 лв./дка по застроена площ

2.

Смесени зони

180 лв./дка по застроена площ

130 лв./дка по застроена площ

3.

Производствени територии

200 лв./дка по застроена площ

150 лв./дка по застроена площ

4.

Други територии

100 лв./дка по теренна площ

50 лв./дка по теренна площ

 

Раздел ХIV. Части "Пожарна безопасност", "План за безопасност и здраве", "План за управление на строителните отпадъци"


XIV.1. ССПУ по части "Пожарна безопасност", "План за безопасност и здраве" и "План за управление на строителните отпадъци" се определя по вложени човекочасове с регламентирани часови ставки съгласно глава 4 на Методиката за определяне на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране.


Раздел ХV. Част енергийна ефективност - електрическа, КИИП и автоматика, съобщителна техника


XV.1. ССПУ по част "Енергийна ефективност" се определя по вложени човекочасове с регламентирани часови ставки съгласно глава 4 на Методиката за определяне на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране."



Приложение № 9


(Доп. - ДВ, бр. 58 от 2013 г., в сила от 02.07.2013 г.)


СЕБЕСТОЙНОСТ НА ПРОЕКТАНТСКИТЕ УСЛУГИ ПО ЧАСТ "ОТОПЛИТЕЛНИ, ВЕНТИЛАЦИОННИ, КЛИМАТИЧНИ, ХЛАДИЛНИ И СУШИЛНИ ИНСТАЛАЦИИ, ТОПЛОСНАБДЯВАНЕ И ГАЗОСНАБДЯВАНЕ"


Себестойността на проектантската услуга се определя в зависимост от стойността на инсталацията, нейната сложност и от вида на изпълнените работи, като процент от стойността й.

Предварителното ориентировъчно определяне на стойността на инсталациите се извършва по фиг. 1 (за отоплителни инсталации и за инсталации с вентилаторни конвектори за отопление и охлаждане без централна система за обработка и транспортиране на вентилационен въздух) и по фиг. 2 (за вентилационни и климатични инсталации). В тези фигури се влиза с предварително определени по уедрени показатели отоплителна мощност (фиг. 1) или дебит на въздуха (фиг. 2). За определяне на последния се ползват данни от табл. 1, а при необхванати случаи проектантът се основава на собствения си опит, потвърден от практиката и литературата. Същото се отнася и за отоплителната мощност, необходима за фиг. 1. Графиките по фиг. 1 и фиг. 2 са съставени въз основа на реално изпълнени обекти в последните години.

Във фиг. 1 с крива № 1 са показани цени на отоплителни инсталации - нисък ценови клас, с метална тръбна разводка, панелни или чугунени отоплителни тела, умерени изисквания към арматурата. Тук са включени и отоплителните инсталации с топловъздушни апарати. С крива № 2 са показани цени за инсталации - висок ценови клас, с разпределителни колекторни табла и гъвкави тръби, луксозни отоплителни тела. Включена е арматура с високи изисквания за функционалност, качество и външен вид. За всяка една мощност на отоплителна инсталация по графиката се отчита специфичната стойност в лв./кВт, заключена между криви 1 и 2 и от нея се получава стойността на капиталните вложения. Между криви 3 и 4 по същия начин се получават стойностите на инсталациите с вентилаторни конвектори за отопление и охлаждане. Долната крива е за такива от нисък ценови клас, двутръбна система. Горната крива третира високия ценови клас на съоръженията и елементите на системата, четиритръбна система, повишени изисквания към контрола и управлението.

Във фиг. 2 са представени графиките за вентилационни и за климатични инсталации, като за определяне на дебитите служи приложената табл. 1 или технологично задание. Крива № 1 за вентилация включва вентилационни инсталации с въздуховоди от поцинкована ламарина, вентилатори, решетки и елементи нисък ценови клас. Крива № 2 за вентилация включва нагнетателно-смукателни инсталации с оползотворяване на отпадната топлина, със завишени изисквания и съоръжения и елементи от висок ценови клас. Крива № 3 за климатичните инсталации включва централни системи с охлаждане и загряване на въздуха, системи с вентилаторни конвектори с централна подготовка на вентилационния въздух, съоръжения и елементи нисък ценови клас. Крива № 4 включва освен високия ценови клас на оборудването, пълна топло-и влажностна обработка на въздуха и оползотворяване на отпадната топлина. Не са включени разходи по КИП и А.

В табл. 2 и табл. 3 са дадени стойности на линеен метър за топлопреносни мрежи и на абонатни станции за определяне на общата стойност на самостоятелно възлагани такива и оттам определяне на хонорара.

За всички частни случаи се налага анализиране.

Себестойноста на проектантската услуга по част "Отоплителни, вентилационни, климатични, хладилни и сушилни инсталации" се отчита от табл. 4 в зависимост от сложността (хонорарни зони I, II и III). Разпределението на хонорара в зависимост от извършените работи се прави съгласно табл. 5.


Таблица 1


Приблизителни дебити в m3/h за m2 полезна площ при различно използване на помещенията/според RECKNAGEL
 
Предназначение Дебит m3/h за m2
Административна сграда 8...15
Вътрешни коридори 4...6
Зали за събрания 18...26
Столове/кафенета 20...24
Кухни 60...90
Тоалетни 14...18
Склад 4...8
Гаражи 6...12
   

Таблица 2

Капитални вложения за топлопроводи
Условен диаметър Цена за линеен метър трасе Условен диаметър Цена за линеен метър трасе
мм лв./м мм лв./м
50 288 250 960
65 312 300 1 152
80 360 350 1 320
100 480 400 1 440
125 552 500 1 680
150 600 600 2 040
200 792 800 27 670
       

Таблица 3

Капитални вложения за Абонатни станции
Мощност отопл./БГВ Стойност
kW лв
100/50 7560
150/75 8760
200/100 9240
250/125 10680
300/150 11880
400/200 14040
500/250 16080
   



Фиг. 1


Фиг. 2


Хонорарни зони за определяне на сложността на инсталациите
 
І Хонорарна зона - инсталации с умерена сложност:
- централни отоплителни инсталации;
- топловъздушно отопление с въздухоотоплителни апарати;
- климатизация със сплит-системи;
- обикновени отоплителни и вентилационни инсталации, вкл. ел. котли.
ІІ Хонорарна зона - инсталации със средна сложност:
- отоплителни инсталации с големи тръбни мрежи и изисквания за зониране
и контрол на хидравличния режим;
- топлофикационни и хладилни мрежи;
- вентилационни инсталации с изисквания за възстановяване на топлината
на изхвърляния въздух и повишени изисквания по отношение нивото на шума
и равномерност на разпределение на въздуха;
- вентилационни инсталации за топли кухни;
- вентилационни инсталации, обслужващи взривоопасни помещения;
- климатични инсталации с вентилаторни конвектори за отопление и
охлаждане, без централна система за вентилационен въздух.
ІII Хонорарна зона - инсталации с висока сложност:
- климатични инсталации с централна система за вентилационен въздух;
- климатизация на чисти помещения;
- термопомпени инсталации;
- инсталации с възобновяеми енергийни източници;
- котелни инсталации с горивно стопанство;
- хладилни центрове;
- големи газо- и прахоочистващи инсталации.
 

Забележка: При комбинирани инсталации за всяка инсталация се определя себестойността на проектантската услуга по съответната хонорарна зона и се сумира за обекта като цяло.


Таблица 4

Ценоразпис за определяне себестойността на проектантските възнаграждения при предварително (ориентировъчно) пресметнати стойности на инсталациите
 
Ориентировъчна стойност на инсталациите на обекта по проект І категория на сложност ІI категория на сложност ІII категория на сложност
  Цена Процент от стойността Цена Процент от стойността Цена Процент от стойността
лева лева % лева % лева %
1 2 3 4 5 6 7
10 000 820 8,20 1 096 10,96 1 350 13,50
15 000 1 152 7,68 1 516 10,10 1 853 12,36
20 000 1 468 7,34 1 907 9,53 2 319 11,59
30 000 2 062 6,87 2 638 8,79 3 181 10,60
40 000 2 627 6,57 3 320 8,30 3 982 9,96
50 000 3 168 6,34 3 970 7,94 4 739 9,48
60 000 3 692 6,15 4 593 7,66 5 463 9,11
70 000 4 202 6,00 5 196 7,42 6 161 8,80
80 000 4 701 5,88 5 781 7,23 6 838 8,55
90 000 5 190 5,77 6 352 7,06 7 496 8,33
100 000 5 671 5,67 6 911 6,91 8 138 8,14
150 000 7 972 5,31 9 560 6,37 11 164 7,44
200 000 10 151 5,08 12 033 6,02 13 973 6,99
300 000 14 270 4,76 16 644 5,55 19 171 6,39
400 000 18 171 4,54 20 951 5,24 23 994 6,00
500 000 21 917 4,38 25 046 5,01 28 556 5,71
600 000 25 544 4,26 28 979 4,83 32 920 5,49
700 000 29 075 4,15 32 782 4,68 37 126 5,30
800 000 32 527 4,07 36 478 4,56 41 201 5,15
900 000 35 909 3,99 40 082 4,45 45 166 5,02
1 000 000 39 232 3,92 43 608 4,36 49 034 4,90
1 500 000 55 151 3,68 60 317 4,02 67 274 4,48
2 000 000 70 228 3,51 75 926 3,80 84 198 4,21
3 000 000 98 723 3,29 105 017 3,50 115 519 3,85
4 000 000 125 710 3,14 132 193 3,30 144 579 3,61
5 000 000 151 627 3,03 158 029 3,16 172 066 3,44
6 000 000 176 721 2,95 182 844 3,05 198 361 3,31
7 000 000 201 151 2,87 206 842 2,95 223 704 3,20
7 300 000 208 368 2,85 213 904 2,93 231 148 3,17
7 500 000 213 152 2,84 218 580 2,91 236 072 3,15
Последна актуализация - март 2008 г.


Таблица 5

Разпределение на размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги от инженерите в инвестиционното проектиране по част ОВКХТТГ
1. Трифазно проектиране  
- идеен проект 30%
- технически проект 50%
- работен проект (схеми и детайли) 20%
2. Еднофазно проектиране  
- идеен проект за издаване на разрешение за строителство 50%
- технически проект 90%
- работен проект 100%
3. Заснемане на инсталации на съществуващи обекти цената се договаря допълнително по вложеното време
4. За неупоменатите видове дейности възнаграждението се договаря по вложено време (консултации, предварителни проучвания и др.)
 



ГАЗОСНАБДЯВАНЕ

Хонорарни зони

І хонорарна зона
Тръбопроводи за сгъстен въздух, нафта, мазут
ІІ хонорарна зона
Тръбопроводи за природен газ, кислород, нафтови стопанства
ІІІ хонорарна зона
Инсталации за пропан-бутан, ацетилен
 

Себестойността на проектанската услуга за газови инсталации се определя по таблици 6 до 14 и за течности по таблица 15. За междинни стойности и такива извън таблиците да се използва интерполация, екстраполация или договаряне по часова ставка. Екстраполация под минималните стойности не се извършва.

Общият хонорар на комплексни обекти (включващи и други проектни части) е сбор от хонорарите на отделните части с изключение на посочените в долните таблици задължителни компоненти. Изготвянето на проекта по част "Газоснабдяване" трябва да бъде при готов ОВ или технологичен проект за топлинните, хладилни или технологични съоръжения. Отговорността за вида и параметрите на захранваните с газ съоръжения са на проектите по част ОВ, ВК и технологична. В хонорарите са включени и заданията към съответните части. В проектите, чиито хонорари са предмет на посочените по-долу таблици, не са включени проектите и съоръженията на газоснабдителните дружества.

Общи забележки към таблиците:

1. Газови уреди тип С съгласно действащите норми са тези до 28 kW.

2. Газовите котли, водонагреватели, аварийната и технологичната вентилация, комини и фуксове, топловодни и парни инсталации се предвиждат в проекта по съответните части (част ОВ, строително-конструктивна).

В проекта за газоснабдяване се предвиждат задания с изискванията към съответните части съобразно газовите норми.

3. Изискванията, зададени в проекта по газоснабдяване (за аварийно осветление, газсигнализация, блокировки, силово захранване и др.), се изпълняват в част ЕЛ и КИПиА, които дават хонорари съгласно съответния раздел. Това не се отнася за изрично посочените инсталации, чийто хонорар е включен в съответните таблици.

4. При реконструкции на съществуващи обекти (котелни, пещи и др.) част "Газоснабдяване" дава изискванията и задание към строително-конструктивната част на комина. Евентуална реконструкция на комин, сграда, електро, ОВ или други инсталации се изготвят с хонорари по съответните части.

5. Апартаментните газоснабдявания са с отделни чертежи за всеки апартамент /собственост/.

6. Таблица 6 може да се ползва за съществуващи сгради при липса на данни за РЗП. Таблица 7 може да се ползва за нови сгради при липса на данни за мощността.


Инсталации за природен газ


Таблица 6

Вътрешни апартаментни газови инсталации в нови жилищни сгради
/вкл. стенни газови водонагреватели до 28 kW, газови печки и бойлери, типово ГРЗТ и сградна инсталация/
Разгъната застроена площ на сградата Хонорар
  до 2 уреда в 3 уреда в 4 уреда в
  апартамент апартамент апартамент
м2 лв./м2 лв./м2 лв./м2
до 1 500 1,5 1,6 1,7
3 000 1,25 1,35 1,45
5 000 1 1,1 1,2
       

Таблица 7

Вътрешни апартаментни газови инсталации в съществуващи жилищни сгради
/вкл. стенни газови водонагреватели до 28 kW, газови печки и бойлери, типово ГРЗТ и сградна инсталация/
kW лв./kW % от сумарната стойност на всички газови инсталации в сградата
до 38 75 5
66 75 3,5
100 75 3
     

Таблица 8

Вътрешни газови инсталации в еднофамилни жилищни сгради
/вкл. газови уреди - водонагреватели, печки и бойлери, типово ГРЗТ, газсигнализация, блокировки и вентилация/
Разгъната застроена площ на сградата Хонорар
  до 2 уреда до 4 уреда
м2 лв./м2
до 200 2 2,5
500 1,5 2
     

Таблица 9

Вътрешни газови инсталации за котелни и консуматори с ед. мощност над 50 kW
Мощност на котела /консуматора/ Цена на мощност Хонорар Забележка
kW лв./kW лв.  
до 50 - 300 Вкл. типово ГРЗТ
100 4 400  
до 500 - 750  
1 000 1,2 1 200  
2 000 1 2 000  
3 500 0,7 2 450  
5 000 0,55 2 750  
7 000 0,4 2 800  
8 400 0,35 2 940  
10 000 0,3 3 000  
       

Таблицата важи и за ПБ - с коефициент на утежненост К = 1,25 на хонорара.


Таблица 10

Индивидуални /не типови/ ГРТ и ГРЗТ (без ГЗТ, ГРТ и ГРЗТ на газоснабдителните дружества)
 
Мощност на котела /консуматора/ Цена на мощност Хонорар
kW лв./kW лв.
до 500 - 250
1 000 0,35 350
2 000 0,25 500
3 500 0,2 700
5 000 0,18 900
7 000 0,15 1 050
8 400 0,15 1 260
10 000 0,15 1 500
     

Таблицата важи и за ПБ.


Таблица 11

Линейни площадкови и дворни газопроводи
 
DN до 50 м 100 м 500 м 1 000 м
  лв.   лв./м  
до 32 150 2 1,5 1,3
50 200 3 1,85 1,6
100 500 7 3 2
200 750 12 7,5 5
         

Таблицата важи и за ПБ - с коефициент на утежненост К = 1,25.

Таблицата важи и за ацетилен - с коефициент на утежненост К = 5.

Таблицата важи и за кислород - с коефициент на утежненост К = 1,5. Таблицата важи и за сгъстен въздух - с коефициент на К = 0,9.

Таблицата може да се използва и за нафта, мазут.



Инсталации за втечнени въглеводородни газове ПБ /пропан бутан/


Таблица 12

Резервоарни газоснабдителни станции за ПБ с и без изпарителни инсталации
/вкл. газсигнализация, блокировки, аварийна вентилация и аварийно осветление/
Обем на При мощност на Стойност на Хонорар в % от Забележки
резер- инсталацията инсталацията стойността на  
воара     инсталацията  
м3 kW лв./м3 %  
до 5 до 50 2 000 5 Без изпарителна инсталация
5 до 250 3 000 10 С изпарителна инсталация
10 до 500 5 000 5  
25 до 2 000 4 000 4  
50 до 3 500 4 000 3,5  
         

Вътрешни и площадкови инсталации, тръбопроводи и уредби за ПБ

А. Вътрешни тръбопроводи и инсталации:

Използва се таблица № 8 за природен газ с коефициент на утежненост К = 1,25.

Б. Индивидуални ГРИ:

Използва се таблица № 9 за природен газ.

В. Площадкови тръбопроводи:

Използва се таблица № 10 за природен газ с коефициент на утежненост К = 1,25.


Таблица 13

Бутилкова инсталация за ПБ
/вкл. газсигнализация, блокировки, аварийна вентилация и аварийно oсветление/
 
Брой на бутилките Хонорар
бр. лв.
2 250
6 700
12 1 500
24 2 000
   

Таблицата важи и за ацетилен.

Таблицата важи и за кислород - с коефициент К = 0,9.


Инсталации за други газове и течности


А. Тръбопроводи

- За ацетилен - използва се таблица 10 с коефициент на утежненост К = 5.

- За кислород - използва се таблица 10 с коефициент на утежненост К = 1,5.

- За нафта, мазут - използва се таблица 10

- За сгъстен въздух - използва се таблица 10 с коефициент К = 0,9

Б. Рампови - бутилкова инсталация

- За ацетилен - използва се таблица 12.

- За кислород - използва се таблица 12 с коефициент К = 0,9.


Таблица 14

Компресорни уредби за сгъстен въздух
Мощност на уредбата Хонорар
м3/мин лв.
до 1 150
5 500
20 2 000
   

Коефициенти на утежненост:

За изсушаване, омасляване, филтриране, редуциране и др. - прибавя по +10% за всеки фактор.


Таблица 15

Нафтови горивни стопанства
Обем на резервоарите Хонорар
до м3 лв.
5 800
10 1 200
25 1 800
50 2 500
   


Пожарна безопасност – отоплителни, вентилационни, климатични, хладилни и сушилни инсталации, топлоснабдяване и газоснабдяване (Нов - ДВ, бр. 58 от 2013 г., в сила от 02.07.2013 г.)


Себестойността на проектантските услуги по интердисциплинарната част "Пожарна безопасност" се определя по вложени човекочасове с регламентирани часови ставки съгласно глава 4 от Методиката за определяне размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги в устройственото планиране и инвестиционното проектиране.


Обхватът и съдържанието на проектните разработки е в съответствие с НАРЕДБА № 4 от 21.05.2001 г. на МРРБ.


Приложение № 10


(Доп. - ДВ, бр. 58 от 2013 г., в сила от 02.07.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2017 г.)


СЕБЕСТОЙНОСТ НА ПРОЕКТАНТСКИТЕ УСЛУГИ ПО ЧАСТ "ТЕХНОЛОГИЧНА"


Част "Технологична" от инвестиционния проект е водеща част за обектите, при които технологията е определяща при тяхната експлоатация.

Част "Технологична" от инвестиционния проект се разработва в съответствие с изискванията на глава седемнадесета от НАРЕДБА № 4 на МРРБ от 21 май 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти (обн., ДВ, бр. 51 от 5 юни 2001 г.).

Изискванията за съдържанието на част "Технологична" са съгласно Наредба № 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти в съответствие с фазата на проекта. Стойностна сметка се разработва само при съгласие на проектанта по искане на Възложителя.

Поради многообразието на технологиите в промишлеността, общественото обслужване и бита, се прилагат няколко методики за определяне на себестойността на проектантските услуги по част "Технологична":

- според стойността на технологичното оборудване]

- според строителната стойност на обекта;

- по вложено време;

- себестойност при проектиране на малки обекти;

- себестойност за машинно-конструктивно проектиране - според вида на проектираното изделие.


І. Определяне на себестойността на проектантската услуга според стойността на технологичното оборудване.

Себестойността на проектантската услуга се определя според стойността на технологичното оборудване, съгласно таблица 1.


Таблица 1


ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЕБЕСТОЙНОСТТА НА ПРОЕКТАНТСКИТЕ УСЛУГИ ПО ЧАСТ "ТЕХНОЛОГИЧНА" СПОРЕД СТОЙНОСТТА НА ТЕХНОЛОГИЧНОТО ОБОРУДВАНЕ
 
Стойност на технологичното оборудване /строителна стойност Вид производство категория ІІІ-та Вид производство категория ІІ-ра Вид производство категория І-ва
До 10 000,00 лв. 4,00% 400,00 лв. 7,50% 750,00 лв. 10,0% 1 000,00 лв.
До 40 000,00 лв. 3,50% 1 400,00 лв. 6,60% 2 600,00 лв. 9,25% 3 700,00 лв.
60 000,00 лв. 3,35% 2 010,00 лв. 6,27% 3 762,00 лв. 9,00% 5 400,00 лв.
80 000,00 лв. 3,35% 2 680,00 лв. 6,07% 4 856,00 лв. 8,75% 7 000,00 лв.
100 000,00 лв. 3,35% 3 350,00 лв. 5,89% 5 890,00 лв. 8,40% 8 400,00 лв.
120 000,00 лв. 3,28% 3 936,00 лв. 5,71% 6 852,00 лв. 8,10% 9 720,00 лв.
140 000,00 лв. 3,14% 4 396,00 лв. 5,54% 7 756,00 лв. 7,95% 11 130,00 лв.
160 000,00 лв. 3,00% 4 800,00 лв. 5,37% 8 592,00 лв. 7,70% 12 320,00 лв.
180 000,00 лв. 2,86% 5 148,00 лв. 5,20% 9 360,00 лв. 7,50% 13 500,00 лв.
200 000,00 лв. 2,72% 5 440,00 лв. 4,97% 9 940,00 лв. 7,30% 14 600,00 лв.
400 000,00 лв. 2,45% 9 800,00 лв. 4,50% 18 000,00 лв. 6,50% 26 000,00 лв.
600 000,00 лв. 2,37% 14 220,00 лв. 4,32% 25 920,00 лв. 6,30% 37 800,00 лв.
800 000,00 лв. 2,32% 18 560,00 лв. 4,23% 33 840,00 лв. 6,15% 49 200,00 лв.
1 000 000,00 лв. 2,30% 23 000,00 лв. 4,18% 41 800,00 лв. 6,10% 61 000,00 лв.
1 200 000,00 лв. 2,29% 27 480,00 лв. 4,08% 48 960,00 лв. 5,90% 70 800,00 лв.
1 400 000,00 лв. 2,28% 31 920,00 лв. 4,01% 56 140,00 лв. 5,70% 79 800,00 лв.
1 600 000,00 лв. 2,27% 36 320,00 лв. 3,96% 63 360,00 лв. 5,65% 90 400,00 лв.
1 800 000,00 лв. 2,26% 40 680,00 лв. 3,91% 70 380,00 лв. 5,60% 100 800,00 лв.
2 000 000,00 лв. 2,25% 45 000,00 лв. 3,88% 77 600,00 лв. 5,50% 110 000,00 лв.
4 000 000,00 лв. 2,24% 89 600,00 лв. 3,78% 151 200,00 лв. 5,30% 212 000,00 лв.
6 000 000,00 лв. 2,23% 133 800,00 лв. 3,69% 221 400,00 лв. 5,15% 309 000,00 лв.
8 000 000,00 лв. 2,22% 177 600,00 лв. 3,61% 288 800,00 лв. 5,00% 400 000,00 лв.
10 000 000,00 лв. 2,21% 221 000,00 лв. 3,56% 356 000,00 лв. 4,90% 490 000,00 лв.
             


Категориите І, ІІ и ІІІ характеризират степента на сложност на технологичните проекти. Определянето на категорията на сложност се извършва по таблица 2.


Таблица 2

КАТЕГОРИИЯ НА СЛОЖНОСТ НА ТЕХНОЛОГИЧНИТЕ ПРОЕКТИ
ВИД ДЕЙНОСТ І-ва категория ІІ-ра категория ІІІ-та категория
1. Нефтопреработка и енергетика Непрекъснати производствени процеси Прекъснати производствени процеси -
2. Енергетика Непрекъснати производствени процеси Прекъснати производствени процеси -
3. Нефтохимия Непрекъснати производствени процеси Прекъснати производствени процеси Опаковка на готов продукт
4. Основна химия Непрекъснати производствени процеси Прекъснати производствени процеси Опаковка на готов продукт
5. Органична химия Непрекъснати производствени процеси Прекъснати производствени процеси Опаковка на готов продукт
6. Химически влакна Непрекъснати производствени процеси Прекъснати производствени процеси Опаковка на готов продукт
7. Малотонажна химия Непрекъснати производствени процеси Прекъснати производствени процеси Опаковка на готов продукт
8. Производство на лакове и бои Непрекъснати производствени процеси Прекъснати производствени процеси Опаковка на готов продукт
9. Каучуко-преработвателна промишленост Непрекъснати производствени процеси Прекъснати производствени процеси -
10. Производство на пластмасови изделия - Над 80 т годишно До 80 т годишно
11. Битова химия Непрекъснати производствени процеси Прекъснати производствени процеси Опаковка на готов продукт
12. Обекти на целулозно-хартиената промишленост Непрекъснати производствени процеси Прекъснати производствени процеси Опаковка на готов продукт
13. Машиностроене Непрекъснати производствени процеси; Предприятия над 50 работни места Предприятия до 50 работни места; Ремонтни цехове Ремонтни работилници
14. Уредостроене Непрекъснати производствени процеси; Предприятия над 50 работни места Предприятия до 50 работни места; Ремонтни цехове Ремонтни работилници
15. Текстилна промишленост Непрекъснати производствени процеси; Предприятия над 50 работни места Предприятия над 50 работни места; Конфекция Ремонтни ателиета
16. Кожаро-обувна промишленост Непрекъснати производствени процеси; Конфекция Ремонтни ателиета
17. Стъкларска промишленост Непрекъснати производствени процеси; Прекъснати производствени процеси -
18. Хранително-вкусова промишленост Непрекъснати производствени процеси Прекъснати производствени процеси Съхранение и опаковка на готов продукт
19. Мебелна промишленост Обработка на дървесина; Производство на плоскости Производство на мебели Ремонт на мебели
20. Електропромишленост Предприятия над 50 работни места Предприятия до 50 работни места Монтажни предприятия
21. Електроника Непрекъснати производствени процеси; Предприятия над 50 работни места Предприятия до 50 работни места Монтажни предприятия
22. Химико-фармацевтична промишленост Непрекъснати производствени процеси Прекъснати производствени процеси Опаковка на готов продукт
23. Керамична промишленост Непрекъснати производствени процеси Прекъснати производствени процеси Художесвено оформление
24. Циментова промишленост Непрекъснати производствени процеси Прекъснати производствени процеси Транспортни връзки и обслужващи стопанства
25. Производство на строителни материали и продукти Произв.с непрекъснат процес Предприятия над 50 работни места Предприятия до 50 работни места Опаковка на готов продукт
25. Черна и цветна металургия Непрекъснати производствени процеси Прекъснати производствени процеси -
27. Транспортни и транспортно -ремонтни съоръжения Летища; пристанища; гари; Сервизни комплекси Сервизи; Депа, гаражи и паркинги над 50 места Ремонтни работилници; Депа, гаражи и паркинги до 50 места
28. Съхранение и търговия с течни и газообразни горива - Бензиностанции и газостанции; Складове Модулни бензиностанции и газостанции;
29. Медицински заведения Многопрофилни болници; Клиники Комплексни медицински центрове Диспансери; Санаториуми, Профилакториуми; Ветеринарни клиники Специализирани лаборатории Амбулатории; SPA центрове; Аптеки; Ветеринарни аптеки; Дрогерии;
30. Спортни центрове - Спортни комплекси; Стадиони Игрища
31. Преработка и съхранение на земеделска продукция Мелници; фуражни заводи; силози Консервна промишленост; Производство на растителни и етерични масла Складиране и опаковка на готов продукт
32. Преработка и съхранение на животинска продукция Месопреработвателни и млекообработвателни предприятия над 5 т; Екарисажи Месопреработвател ни и млекообработвател ни предприятия до 5 т Транжорни, млекосъбирателни пунктове
33. Хранително-вкусова промишленост процеси Непрекъснати производствени процеси Прекъснати производствени Съхранение и опаковка на готов продукт
34. Складови бази за - над 1 000 м2 РЗП до 1 000 м2 РЗП
стротелни материали      
35. Складови бази за нехранителни материали - над 1 000 м2 РЗП до 1 000 м2 РЗП
36. Складови бази за хранителни материали - над 1 000 м2 РЗП до 1 000 м2 РЗП
37. Сгради с непроизводствено предназначение Кинотеатри, опери, многофункционални зали и други с обособени сцени Кина и зали без обособени сцени; Казина; Циркове; Университети и др. Дискотеки; Училища; Детски градини и др.
38. Заведения за обществено хранене и развлечения Хранителни и развлекателни комплекси; Заведения за обществено хранене и развлечения над 100 места Заведения за обществено хранене и развлечения до 100 места
39. Търговски магазини МОЛ Хипермаркети и супермаркети Магазини
       

Забележки:

1. Обекти, които не са обхванати в таблицата, се приравняват към най - подходящата група.

2. В обосновани случаи, когато липсват данни за стойността на технологичното оборудване, себестойността на проектантската услуга може да се определя и според строителната стойност на обекта, също съгласно таблица 1.

3. При реконструкция на съществуващи обекти се прилага корекционен коефициент, който се договаря с Възложителя (чл. 15 на общата част).


ІІ. Себестойност на проектантската услуга по вложено време

Методиката се прилага като обобщаваща, когато не може да се намери общовалидна формула за определяне на себестойността на проектантската услуга. При нея договореното с възложителя вложено време се умножава с часова ставка. Базовият размер на часовата ставка за проектантския труд е съгласно чл. 20 (1) и (2) от общата част на настоящата методика. Часовата ставка се прилага и при изпълнението на всички дейности и видове работи, описани в чл. 18 и чл. 19 на общата част.


ІІІ. Себестойност при проектиране на малки обекти

(ново - ДВ, бр. 27 от 2017 г.) При разработване на проекти по част "Технологична" за малки обекти от търговската сфера (с площ до 25 кв. м) себестойността на проектантската услуга да бъде не по-малко от 350 лв.

При разработване на проекти по част "Технологична" за много малки обекти от търговската сфера (магазини с площ до 25 м ) себестойността на проектантската услуга е не помалко от 250 лева.


ІV. Себестойност за машинноконструктивно проектиране - според вида на проектираното изделие

Себестойността на проектите по Машинно-конструктивна част съобразно вида на проектираното изделие се определя по таблици 3, 4, 5 и 6.


Таблица 3 (изм. - ДВ, бр. 27 от 2017 г.)

І. Топлообменна апаратура

Себестойност при проектиране на топлообменници с топлообменна повърхност до F = 100 м2 включително в зависимост от конструкцията им



Таблица 4


Таблица 5 (изм. - ДВ, бр. 27 от 2017 г.)



Забележка към таблица № 5: Проектите по част "Машинно-конструктивна" за резервоари да бъдат разработени съвместно с проектант с ППП по част "Конструктивна". Хонорарът за част "Конструктивна" се определя отделно.



Таблица 6

Х. Обслужващи площадки, стълби и парапети за съдове и апарати в химическата промишленост

Количество стомана в [кг] Себестойност на проекта в лева
500 1 100
1 000 2 090
1 500 3 080
2 000 4 290
3 500 7 150
4 000 8 360
5 000 10 780
6 000 11 880
8 000 15 840
10 000 19 800
12 000 23 760
15 000 29 700
20 000 33 000
25 000 41 250
30 000 42 900
35 000 45 500
40 000 50 000
45 000 58 500
50 000 60 000
Себестойност на проект с междинни стойности на количеството стомана се определя чрез интерполация, а при по-ниски или по-високи стойности чрез екстраполация.
Себестойност на проект с криволинейни очертания Ц = Цпроект*1,25 лв.
Себестойност на проект за елементи с тегло до 50 кг от един тип марка стомана и са 25% от общото количество материал Ц = Цпроект*1,25 лв.
Себестойност на проект за елементи с тегло до 100 кг от един тип марка стомана и са 25% от общото количество материал Ц = Цпроект*1,15 лв.
   

V. (нова - ДВ, бр. 27 от 2017 г.) Себестойност на проектантската услуга с показател лв./м2 разгъната площ на помещенията с технологично предназначение - при невъзможност за формиране на себестойността по предходните точки:

Формула за определяне на себестойността на проектантската услуга:


Ц = П (м2) ) x Цед. x к, където:


П е площ в м2 на помещенията с технологично предназначение;

Цед. - показател за единица площ - 2 до 3 лв./м2;

к - корекционен коефициент в зависимост от сложността на технологичните процеси - 2 до 5.


VI. (нова - ДВ, бр. 27 от 2017 г.) Себестойност на проектантската услуга при енергийно обследване и изготвяне на Технически паспорти:

- заснемане на технологичното оборудване; определяне на разходите на ел. енергия, сгъстен въздух и други флуиди; изготвяне на задания за част ОВК; графично заснемане на оборудването. Хонорарът да се определя съгласно т. II - по вложено време.


VII. (нова - ДВ, бр. 58 от 2013 г., в сила от 02.07.2013 г., предишна т. V - ДВ, бр. 27 от 2017 г.) Себестойност на проектантската услуга по интердисциплинарната част "Пожарна безопасност"

Себестойността на проектантските услуги по интердисциплинарната част "Пожарна безопасност" се определя по вложени човекочасове с регламентирани часови ставки съгласно глава 4 от Методиката за определяне размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги в устройственото планиране и инвестиционното проектиране.


Приложение № 11


СЕБЕСТОЙНОСТ НА ПРОЕКТАНТСКИТЕ УСЛУГИ ПО ЧАСТ "ПАРКОУСТРОЙСТВО И БЛАГОУСТРОЙСТВО" /Ландшафтна архитектура/


Съдържание:

Раздел 1. Специфични за частта общи положения - допълнение към глава четвърта от методиката - определяне на себестойността при специфични условия за проектиране.

Раздел 2. Допълнение за обхвата и съдържанието на планове от устройственото планиране в част "Паркоустройство и благоустройство", необхванати от Наредба № 8 за устройствените схеми и планове.

Раздел 3. Допълнение за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти - прединвестиционни проучвания, необхванати от Наредба № 4 за обхват и съдържание на инвестиционните проект в част "Паркоустройство и благоустройство".

Раздел 4. Устройствено планиране - себестойност на ландшафтноустройствените и паркоустройствени планове на зони и комплекси извън населените места, на територии за отдих и туризъм и на зелените системи на населените места М 1:5000.

Раздел 5. Устройствено планиране - себестойност на подробни паркоустройствени планове за зони и обекти извън населените места, в населените места и зони и обекти на отдиха М 1:2000.

Раздел 6. Фази на инвестиционите проекти - част Паркоустройство и благоустройство

Раздел 7. Описание на фазите в инвестиционните проекти - част "Паркоустройство и благоустройство".

Раздел 8. Себестойност на инвестиционното проектиране - част "Паркоустройство и благоустройство".

Раздел 9. Себестойност на проектирането на паркови площни обекти.

Раздел 10. Себестойност на инвестиционни проекти - озеленяване на булеварди, улици, пътни магистрали и други линейни обекти.

Раздел 11. Себестойност на инвестиционни проекти - ландшафтно оформление на пътищата и възстановяване на нарушената природна среда.

Раздел 12. Категории в ландшафтноустройствените и паркоустройствените проучвания и инвестиционни проекти.


РАЗДЕЛ 1. СПЕЦИФИЧНИ ЗА ЧАСТТА ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ - ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ГЛАВА ЧЕТВЪРТА ОТ МЕТОДИКАТА - ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЕБЕСТОЙНОСТТА ПРИ СПЕЦИФИЧНИ УСЛОВИЯ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ


1. Обхватът и съдържанието на проектите в част "Паркоустройство и благоустройство” са съгласно Наредба № 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти /ДВ бр. 5 от 2001 г./ и посочените в тази методика допълнителни специфични дейности и видове работи необхванати от Наредба № 4 и Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове /ДВ бр. 57 от 2001 г./.

2. Допълнителни специфични положения, валидни за част "Паркоустройство и Благоустройство”.

2.1. С тази методика се определя себестойността на проектантските услуги от проектанта - ландшафтен архитект в устройственото планиране и инвестиционното проектиране на територията на Република България. От 1994 г. наименованието на специалността "Озеленяване" е променено на "Ландшафтна архитектура".

2.2. Преди започване на проектирането проектантът-ландшафтен архитект трябва да получи от клиента- възложител следната изходна информация или да сключи договор за изработването й:

2.2.1. Геодезична снимка на съществуващото положение на терена - предмет на разработката, върху която са отразени съществуващите и проектираните сгради с проектните коти ±0.00 и кота цокъл, цялата надземна и подземна инфраструктура и съществуващата дървесна растителност и особено ценни видове храсти, декоративни треви и цветя.

2.2.2.Определяне на видовете и оценка за състоянието на съществуващата растителност върху предоставената от възложителя геодезична снимка.

1. Цените, определени в приложение № 11 на тази методика, не зависят от определените цени за проектиране на останалите специалности и са част от общата цена за проектиране на обекта.

2. Процентното съотношение на цените на отделните фази в инвестиционните проекти по част "Паркоустройство и благоустройство" е както следва:

- Идеен/технически/работен проект 35/55/10%;

- Идеен/технически проект 35/65%;

- Технически/работен проект 85/15%.

5. Детайлите на парковите архитектурни работи и дендрологичните детайли се разработват към работния проект и се заплащат отделно по таблица 1 - Раздел 9.

6. Проектантските работи по следните видове работи:

- външните благоустройствени електроинсталации;

- външните благоустройствени ВиК инсталации и ВиК инсталации на водни площи, фонтани, чешми, паркови поливни системи и др.;

- геодезическите дейности, съгласно изискванията на действащите нормативни документи за обем и съдържание на част "Паркоустройство и благоустройство"се заплащат по съответните методики за части "Електро", ВиК и "Геодезия" не са включени в настоящото приложение.

7. Отклонение от одобрения паркоустройствен проект може да стане само след взаимното съгласие на Възложителя и проектанта-ландшафтен архитект след подписване на двустранен протокол.

8. Проектите за интериорно озеленяване на представителни зали и пространства в сградата - фоайета, приемни хотелски холове, ресторанти, зимни градини, атриуми, вътрешни дворове, интериорно градинско оформление с фонтани и водни ефекти, вертикално озеленяване на фасади, покривни градини са допълнителна част от дейността на проектанта- ландшафтен архитект. Както всички допълнителни проектантски услуги, те са обект на отделно възлагане и допълнително заплащане по вложено време /чл. 19 от методиката/, ако не могат да бъдат оценени по формулите в приложение 11 и таблица 1 за заплащане на детайли на парковите архитектурни елементи.

9. Предвид наложителните постоянни грижи и поддръжка на парковите площи, задължение на ландшафтния архитект-проектант при проектирането е да предвиди условия за качественото поддържане на парка или проектираната зона по време на експлоатацията - паркова поливна система и др.


РАЗДЕЛ 2. ДОПЪЛНЕНИЕ ЗА ОБХВАТА И СЪДЪРЖАНИЕТО НА ПЛАНОВЕ ОТ УСТРОЙСТВЕНОТО ПЛАНИРАНЕ В ЧАСТ "ПАРКОУСТРОЙСТВО И БЛАГОУСТРОЙСТВО", НЕОБХВАНАТИ ОТ НАРЕДБА № 8 ЗА УСТРОЙСТВЕНИТЕ СХЕМИ И ПЛАНОВЕ


1. Ландшафтноустройствени и паркоустройствени планове на зони и комплекси извън населените места, на територии за отдих и туризъм и на зелените системи на населените места - М 1:5000 - обем и съдържание:

1.1. Основно съдържание на плановете:

1.1.1. Опорно-сравнителен план

1.1.2. Ландшафтноустройствен /паркоустройствен/ план

1.1.3. Обяснителна записка

1.2. Допълнителни проучвания и планови схеми:

1.2.1. Картно проучване на геоложката и хидрогеоложката характеристика

1.2.2. Екологични проучвания-комплекс

1.2.3. Водоснабдяване и канализация

1.2.4. Електроснабдяване и телефонизация

1.2.5. Комуникационно-транспортни проучвания

1.2.6. Проучвания за въжени линии, ски влекове, хеликоптерни площадки и др.

1.2.7. Сборна схема на инфраструктурата - надземна и подземна

1.2.8. Регулации и вертикално планиране

1.2.9. Кадастър и имотна информация

2. Подробни паркоустройствени планове за зони и обекти извън населените места, в населените места и зони и обекти на отдиха - М 1:2000.

2.1. Основно съдържание на плановете:

2.1.1. Опорно-сравнителен план

2.1.2. Паркоустройствен план

2.1.3. Обяснителна записка

2.2. Допълнителни проучвания и схеми:

2.2.1. Инженерна геология, хидрогеология /картно проучване/

2.2.2. Екологични условия - комплексно

2.2.3. Водопровод и канализация

2.2.4. Електрозахранване и електрификация

2.2.5. Телефонизация и радиофикация

2.2.6. Комуникационно-транспортно проучване

2.2.7. Регулации и идейна вертикална планировка

2.2.8. Кадастър и имотна регулация

2.2.9. Изходна кадастрална информация

2.2.10. План схема на паметниците на културата и на паметниците на градинско-парковото изкуство

2.2.11. Пространствена организация на социалните комплекси

3. Посочените обем и съдържание в Раздел 2 са предварителни. Предстои детайлната им разработка, след уточняване на позициите на МРРБ и МОСВ, касаещи тези устройствени планове.


РАЗДЕЛ 3. ДОПЪЛНЕНИЕ ЗА ОБХВАТА И СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ПРОЕКТИ - ПРЕДИНВЕСТИЦИОННИ ПРОУЧВАНИЯ, НЕОБХВАНАТИ ОТ НАРЕДБА № 4 ЗА ОБХВАТ И СЪДЪРЖАНИЕ НА ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ПРОЕКТИ В ЧАСТ "ПАРКОУСТРОЙСТВО И БЛАГОУСТРОЙСТВО"


1. Проучване на отредения терен - паркоустройствената разработка, клирелеф, дадености на естествения лан-матични особености на района, почви, дшафт, които могат да се включат в защитени растителни видове и екземпляри, съществуващи сгради и съоръжения.

2. Определяне на видовете на съществуващата растителност върху представена от Възложителя геодезична снимка. Оценка за състоянието и прогноза за развитието на съществуващата растителност.

3. Други специфични проучвания налагащи се от характера на обекта.

4. Себестойността на прединвестиционните проучвания не може да бъде по-ниска от 10% от общата себестойност на проекта по част "Паркоустройство и благоустройство" /без себестойността на детайлите на парковите архитектурни елементи/.


РАЗДЕЛ 4. УСТРОЙСТВЕНО ПЛАНИРАНЕ - СЕБЕСТОЙНОСТ НА ЛАНДШАФТНОУСТРОЙСТВЕНИТЕ И ПАРКОУСТРОЙСТВЕНИ ПЛАНОВЕ НА ЗОНИ И КОМПЛЕКСИ ИЗВЪН НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА, НА ТЕРИТОРИИ ЗА ОТДИХ И ТУРИЗЪМ И НА ЗЕЛЕНИТЕ СИСТЕМИ НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА М 1:5000


1. Тези планове се отнасят за случаите, когато зелената система се разработва самостоятелно и водещ проектант е ландшафтният архитект.

2. Себестойността за изработване на тези планове се определя по формула № 1:


С = Сб + А.Т

Сб = 21 500 - 200 000: Т,

където:

А = 20 - показател за 1 ха Т - площ на територията в ха

3. За обекти с площ под 20 ха - Цб = 11 500 лв.

4. Корекционни проценти

4.1. Кт - за сложна конфигурация на терена

а/ хълмист - наклон до 10% Кт = 1.10

б/ стръмен - наклон над 10% Кт = 1.20

4.2. Км - за мащаб

М 1:2000 Км = 1.50

М 1:10000 Км = 0.70

4.3. Ке - утежнена екологическа обстановка - Ке от 1.20 до 1.50

4.4. Ка - сложна историко-археологическа обстановка - Ка от 1.10 до 1.30

5. Себестойността се заплаща за фази и стадии за проучване, както следва:

5.1. Предварителен проект - 70%

а/ проучване и анализ - 30%

б/ предварителен проект - 40%

5.2. Окончателен проект - 30%

6. В себестойността не са включени и се заплащат допълнително по посочения по-долу процент от нея следните допълнителни проучвания и планови схеми:


Допълнителни проучвания и планови схеми Себестойност за допълнителни проучвания и схеми
1. Картно проучване на геоложката и хидроложката характеристика Определени по приложенията в методиката за съответните специалности
2. Екологични проучвания – комплекс  
3. Водоснабдяване и канализация  
4. Електроснабдяване и телефонизация  
5. Комуникационно-транспортни проучвания  
6. Проучвания за въжени линии, ски влекове, хеликоптерни площадки и др.  
7. Сборна схема на инфраструктурата  
8. Регулации и вертикално планиране  
9. Кадастър и имотна регистрация  
10. Изходна кадастрална информация  
   


РАЗДЕЛ 5. УСТРОЙСТВЕНО ПЛАНИРАНЕ - СЕБЕСТОЙНОСТ НА ПОДРОБНИ ПАРКОУСТРОЙСТВЕНИ ПЛАНОВЕ ЗА ЗОНИ И ОБЕКТИ ИЗВЪН НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА, В НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА И ЗОНИ И ОБЕКТИ НА ОТДИХА М 1:2000



1. Себестойността за изработването на тези планове се определя:

1.1. За обекти от IV и V категории по формула 2:

С = Сб + А. Т Сб = 28 000 - 320 000: Т

1.2. За обекти с площ под 20 ха

Сб = 12 000.

а/ А = 50 за V категория;

б/ А = 100 за IV категория;

Т - площ в ха.

1.3. За обекти от III и II категории по формула 3:

С = Сб + А.Т

Сб = 45000 - 52000:Т

1.4. За обекти с площ под 20 ха Сб = 19 000

а/ А = 150 за III категория;

б/ А = 200 за II категория;

Т -площ на обекта в ха.

1.5. За обекти от I категория се ползва формула 3 с корекционен коефициент от 1.1 до 1.5 в зависимост от обхвата и сложността на обекта

2 Корекционни коефициенти:

2.1. Кт - сложна конфигурация на терена Кт = 1.1.

2.2. Кн - наличие на насаждения:

а/ до 25% от площта - под насаждения Кн = 1.1;

б/ до 50% от площта - под насаждения Кн = 1.2;

в/ над 50% от площта - под насаждения Кн = 1.5.

2.3. Км - за мащаб:

а/ М 1:500 Км = 1.5;

б/ М 1:1000 Км = 1.3;

в/ М 1:5000 Км = 0.7.

2.4. Ке - за утежнена екологическа обстановка Ке = 1.2.

2.5. Кр - за реконструкция:

а/ за частична реконструкция - Кр = 1.2;

б/ за пълна реконструкция Кр = 1.5.

3. Себестойностите се заплащат за две фази на проучване и проектиране:

а/ предварителен проект - 65 %;

б/ окончателен проект - 35%.

4. В Себестойността не са включени и се заплащат допълнително по посочения по-долу процент от нея следните допълнителни проучвания и планови схеми:

Допълнителни проучвания и планови схеми Себестойност на допълнителните проучвания и схеми
1. Инженерна геология, хидрология /картно проучване/ Определени по приложенията в методиката за съответните специалности
2. Екологични условя – комплексно  
3. Водопровод и канализация  
4. Електрозахранване и електрификация  
5. Телефонизация и радиофикация  
6. Комуникационно-транспортно проучване  
7. Регулация и идейна вертикална планировка  
8. Кадастър и имотна регулация  
9. План схема на паметниците на културата  
10. Пространствена организация на обекти на социални комплекси  
11. Визуални профили, характерни изгледи, переспективи  
   


РАЗДЕЛ 6. ФАЗИ В ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРОЕКТИРАНЕ ПО ЧАСТ "ПАРКОУСТРОЙСТВО И БЛАГОУСТРОЙСТВО"


Инвестиционният проект по част "Паркоустройство и благоустройство" се състои от следните фази:

Фаза 1. Прединвестиционни проучвания, планово задание, заснемания /определяне/ на съществуващата растителност, осигуряване на изходни данни - заплащане по вложено време.

Фаза 2. Идеен проект - заплащане по приложение 11 на методиката.

Фаза 3. Технически проект - заплащане по приложение 11 на методиката.

Фаза 4. Работен проект -заплащане по приложение 11 на методиката.

Детайли на парковите декоративни елементи и дендрологични детайли - заплащат се по таблица 1 в приложение 11 на методиката.

Фаза 5. Оформяне на документация с изготвяне на количествени сметки и спесификации и за процедура за избор на изпълнител - тръжна документация

- заплащане по вложено време.

Фаза 6. Авторски контрол по реализирането на инвестиционния проект, участие в приемателни комисии - заплащане по вложено време.


РАЗДЕЛ 7. ОПИСАНИЕ НА ФАЗИТЕ В ИНВЕСТИЦИОНИЯ ПРОЕКТ ПО ЧАСТ "ПАРКОУСТРОЙСТВО И БЛАГОУСТРОЙСТВО"


Фаза 1. Прединвестиционни проучвания и планово задание - по допълнително заплащане съгласно глава четвърта от методиката

1.1. Изясняване на инвестиционното намерение.

1.2. Проучване на определения терен за паркоустройствената разработка - релеф, определяне по видове на съществуващата растителност върху предоставено от инвеститора геодезично заснемане на терена, включващо - кадастрална информация, надземна инфраструктурна, релеф, съществуваща растителност.

1.3. Дадености на ландшафта, които могат да се включат в паркоустройствената разработка, климатични особености на района, защитени растителни видове, съществуващи сгради и съоръжения.

1.4. Други специфични проучвания, налагащи се от характера на обекта.

1.5. Изготвяне на задание за проектиране.

Фаза 2. Идеен проект в М 1:500 или М 1:250

2.1. Част "Паркоустройство и благоустройство" на идейния проект се разработва върху геодезична снимка на съществуващия терен, върху която са нанесени проектираните сгради с проектните коти ±0.00 и кота цокъл, цялата надземна и подземна инфраструктура и съществуващата дървесна растителност и особено ценни видове храсти, декоративни треви и цветя.

2.2. С идейния проект на част "Паркоустройство и благоустройство" се решават:

- функционалното зониране и площоразпределението в парка или прилежащото към архитектурните обекти паркови и градински пространства;

- площната композиция, алеите и площадките;

- пространствената композиция и озеленяване;

- малките архитектурни форми и градинската пластика;

- детайлите на някои паркови и градински елементи - водни фонтани и каскади, мостчета и пасарелки и други особено важни за паркоустройствения образ.

2.3. Част Паркоустройство и благоустройство на идейния проект се представя в черно-бяла техника или цветна техника и съдържа:

2.3.1. Композиционен ситуационен план в М 1:500 или М 1:250, решаващ изискванията в т. 2.2;.

2.3.2. Площни обекти в поедър мащаб в парка или прилежащите към архитектурните обекти паркови и градински пространства - променади, открити спортни игрища и съоръжения, открити плувни басейни и атракциони и др. подобни, ако са включени в договора срещу допълнително заплащане - Раздел хх.

2.3.3. Разрези, изясняващи особености на съществуващия и проектния терен.

2.3.4. Перспективни и аксонометрични изледи, скици, рисунки, компютърни визуализации макет, както и идейни проекти на по-значими градински архитектурни елементи /фонтани, каскади, павилиони и др/, когато такива се изискват със заданието за проектиране и са включени в договора за проектиране срещу допълнително заплащане.

2.3.5. Обяснителната записка към идейния проект съдържа:

- обосновка за функционалното и композиционното решение;

- обяснения за избраните материали и декоративна растителност за реализация на проекта;

- възможностите за етапност на реализацията;

- обяснения за създаването на необходимите условия за качествената поддръжка на реализираните по проекта озеленяване, водни площи и др.;

- количествени и стойностни сметки по уедрени показатели за видовете озеленителни и други видове СМР, тръжна документация и др., когато това се изисква със заданието и е включено в договора срещу допълнително заплащане съгласно методиката на КИИП - глава четвърта.

Фаза 3. Технически проект в М 1:500 или М 1:250

3.1. Част "Паркоустройство и благоустройство" на техническия проект се разработва въз основа на съгласувания идеен проект. Когато не е разработен идеен проект, техническият проект представя и решенията по фаза идеен проект.

3.2. Част "Паркоустройство и благоустройство" на техническия проект се изработва за парка или за прилежащата територия на сградата или за поземления имот, в който се разполага сградата и решава устройството на незастроените и озеленените площи.

3.3. Част "Паркоустройство и благоустройство" на техническия проект включва:

3.3.1. Композиционен ситуационен план в М 1:500 или М 1:250, решаващ изискванията в т. 2.2;

3.3.2. Площни обекти в поедър мащаб в парка или прилежащите към архитектурните обекти паркови и градински пространства - променади, открити спортни игрища и съоръжения, открити плувни басейни и атракциони и др. подобни;

3.3.2. Проект на алейната мрежа с подробно котиране и определяне на настилките;

3.3.3. Дендрологичен проект за дървесната, храстовата и цветната растителност;

3.3.4. Обяснителна записка;

3.3.5. Количествени и стойностни сметки /по усреднени цени/ и спесификации за дървесната, храстовата и цветната растителност и други видове СМР и тръжна документация срещу допълнително заплащане съгласно методиката на КИИП - глава четвърта;

3.3.6. Когато се изискват със заданието за проектиране и това е включено в договора за проектиране към част "Паркоустройство и благоустройство" на техническия проект се изработват и се заплащат допълнително по методиката на КИИП - съответните Приложения в чл. 7 (2):

- Проект за водоснабдяване и канализация на поземление имот с оглед осигуряване на поливането на зелените площи и експлоатацията и строителството и поддържането на декоративните водни площи и фонтани.

- Проект за електроснабдяване и външно художествено осветление.

3.3.7. В случаите, когато се предвижда изпълнение на строителството по одобрен технически проект, в процеса на строителството се изработват необходимите работни чертежи и детайли, достатъчни за изпълнението на видовете озеленителни работи и други видове СМР, като заплащането за това се договаря с анекс към договора.

Фаза 4. Работен проект в М 1:500 или М 1:250/1:200/

4.1. Част "Паркоустройство и благоустройство" на работния проект прецизира решенията на съгласуваната част от предходната фазана проектиране, когато има такава. При еднофазно проектиране се изпълняват и изискванията на раздел втори т. 2 и т. 3, като това се отразява в заплащането.

4.2. Част "Паркоустройство и благоустройство" на работния проект се изработва за прилежащата територия на сградата или за поземления имот в който се разполага сградата и решава устройството на незастроените и озеленените площи.

4.3. Чертежите и текстовата част на Част Паркоустройство и благоустройство на работния проект включват:

4.3.1. Проект за алейната мрежа с подробно котиране на алеите и площадките с оглед на тяхното трасиране на място;

4.3.2. Проект за настилките с детайли за декоративните настилки;

4.3.3. Дендрологичен проект за дървесната, храстовата и цветната растителност;

4.3.4. Посадъчен проект;

4.3.5. Архитектурни работни проекти и детайли за архитектурните градински елементи и при необходимост - конструктивни проекти /заплащат се допълнително по таблица 1 в приложение 11 /за градинските елементи, които представляват строителни съоръжения/;

4.3.6. Проект за водоснабдяване и канализация на поземление имот с оглед осигуряване на поливането на зелените площи и експлоатацията и поддържането на декоративните водни площи и фонтани /заплаща се допълнително по приложение 3/;

4.3.7. Проект за електроснабдяване и външно художествено осветление /заплаща се допълнително по приложение 8/;

4.3.8. Детайлите за архитектурните градински елементи и дендрологичните детайли се изработват в подходящ мащаб и се заплащат допълнително по таблица 1 на приложение 11;

4.3.9. Обяснителната записка към част "Паркоустройство и благоустройство" на работния проект съдържа:

4.3.9.1. Обосновка за функционалното и композиционното решение и подхода за конкретезиране на съгласуваната предходна фаза на проектиране ако има такава;

4.3.9.2. Обосновка на избраните материали и декоративна растителност;

4.3.9.3. Възможности за етапност на реализацията на проекта;

4.3.9.4. Подробни количествени сметки и спесификации, когато това се изисква с договора. Заплащат се съгласно глава четвърта на методиката.

4.3.9.5. Когато се изискват със заданието за проектиране и са включени в договора количествени сметки, се прилагат и усреднени стойностни сметки за видовете озеленителни работи и други видове СМР - заплащат се съгласно глава четвърта на методиката.

Фаза 5. Оформяне на тръжна документация с изготвяне на количествени сметки, спесификации за процедура за избор на изпълнител – когато заданието за проектиране и договора го изисква – заплаща се допълнително съгласно глава четвърта на методиката

Фаза 6. Авторски контрол по реализирането на инвестиционния проект, участие в приемателни комисии – заплащане по вложено време съгласно глава четвърта на методиката


РАЗДЕЛ 8. ИНВЕСТИЦИОННО ПРОЕКТИРАНЕ СЕБЕСТОЙНОСТ НА ПРОЕКТИТЕ ПО ЧАСТ ПАРКОУСТРОЙСТВО И БЛАГОУСТРОЙСТВО" М 1:500


8. Себестойността на тези проекти се определят както следва

8.1 Себестойност на проекти

рането за паркови площи до 1 ха:

до 0.2 ха - цена 858 лв.

до 0.4 ха - цена 1716 лв.

до 0.6 ха - цена 2574 лв.

до 0.8 ха - цена 3432 лв.

до 1 ха -цена 4290 лв.

8.2 Себестойност на проектирането за паркови площи над 1 ха се определят по формула 4:

С = Сб + А.Т

където: Сб = 4290 - 1430/Т базисна цена в лв.;

А = 1430 - показател за 1 ха;

Т - площ на територията в ха.

8.3. Себестойността по т 8.1 и 8.2 се коригират със следните корекционни коефициенти:

8.3.1. Кф - За комплекса функционална категория /раздел трети/;

I кат. - Кф = 1.8;

II кат. - Кф = 1.6;

III кат. - Кф = 1.4;

IV кат. - Кф = 1.2;

V кат. - КФ = 1.00.

8.3.2. Кт - За конфигурация на терена:

а/ равнинен - с наклон до 5% - Кт = 1.00;

б/ хълмист - с наклон до 10% - Кт = 1.20;

в/ стръмен - с наклон над 10% - Кт = 1.40.

8.3.3. Кн - За наличие на съществуваща растителност:

а/ свободен терен - Кн = 1.00

б/ терен 50% под съществуваща растителност - Кн = 1.10

в/ терен над 50% под съществуваща растителност - Кн = 1.20

8.3.3. Кр - За реконструкция:

а/ нови паркове - Кр = 1.00

б/ частична реконструкция /до 50%/ - Кр = 1.20

в/ пълна реконструкция /над 50%/ - Кр = 1.50

8.3.4. Кек - За екологична комфортност - насищане с екосистеми - води, растителност, геопластики, скални кътове и др.:

Кек от 1.00 до 1.50

8.3.5. Кии - За степен на насищане с инженерна инфраструктура - подземна и надземна:

Кии от 1.00 до 1.20

8.3.6. Км - За мащаб:

а/ за мащаб 1:200; и М 1:250 Км = 1.50

б/ за мащаб 1:1000 /за площи над 20 ха/ Км = 0.90

в/ за мащаб 1:2000 /за площи над 50 ха/ Км = 0.70

8.4. Детайлите на декоративните паркови елементи и дендрологичните детайли се заплащат отделно съласно таблицата:

Мащаб Степен на сложност Паркови елементи и
  себестойността лв./дм2 дендрологични детайли
    цена лв./дм2
1:1 1:5 1:10 III степен 13
  II степен 19
  I степен 26
1:20 1:25 III степен 30
  II степен 33
  I степен 36
1:50 III степен 39
  II степен 46
     
     

8.5. Степените на сложност са

както следва:

а/ І степен - сложни;

б/ ІІ степен - средна сложност;

в/ ІІІ степен - малка сложност.

8.6. Себестойността за проектирането на отделен детайл за декоративни елементи не може да бъде по-малка от 400 лв., а за дендрологичен детайл - 300 лв.

8.7. Детайлите за декоративните паркови елементи и дендрологичните детайли се разработват еднофазно към работния проект и се заплащат 100%. В сучай на разработване на две фази /ако това е изискване на договора/ цените се увеличават с К = 1.20.


РАЗДЕЛ 9. СЕБЕСТОЙНОСТ НА ПРОЕКТИРАНЕТО НА ПАРКОВИ ПЛОЩНИ ОБЕКТИ


9.1. Съобразно функционалната си и композиционна сложност парковите площни обекти се разделят на две категории със съответни корекционни коефициенти за сложност:

I категория - спортни игрища, природни плажове, учебни и спортни площадки и други подобни с К1 = 1.00;

II категория - открити плувни басейни, къмпинги, открити стълбища, форуми, променади и други подобни с К2 = 1.10.

9.2. Себестойността на проектирането на парковите площни обекти в част Паркоустойство и благоустройство се определят по формула 5:

С = /Сб + А..П/.К1 или К2

където:

Сб = 520-100 000/П - себестойност в лв.;

За площи под 1 000 м2 себестойността е 390 лв.

А - 0.9 - показател за м2 площ от обекта;

П - площ на обекта в м2;

К1 ; К2 - корекционен коефициент за функционална и композиционна сложност - т. 9.1.

9.3 При терени с наклон над 10% К3 = 1.10.

9.4. В себестойностите по т. 9.2 се включва само площното композиционно решение, без дендрологичен проект.

9.5. Проектите за парковите площни обекти се разработват в същите фази в процентно съотношение посочено в раздел 1, т. 4 на приложение 11.


РАЗДЕЛ 10. СЕБЕСТОЙНОСТ НА ИНВЕСТИЦИОННИ ПРОЕКТИ - ОЗЕЛЕНЯВАНЕ НА БУЛЕВАРДИ, УЛИЦИ, ПЪТНИ МАГИСТРАЛИ И ДРУГИ ЛИНЕЙНИ ОБЕКТИ


9.6. Себестойността на проектирането на линейните обекти се определя по формула 6

С = Сб + А.Д

където: Сб = 2240 - 800:Д - себестойност в лв.;

Сб = 1872 за дължина до 1 км;

А = 624 - показател за 1 км;

Д - дължина на обекта в км.

9.7. Себестойността се отнася за булеварди с четири ленти, разделителни ивици и озеленени тротоари.

9.8. Корекционни коефициенти:

а) за булеварди с локални платне и двойни озеленени ивици, себестойността се умножава с К = 1.30

б) за улици с озолонени тротоари и цветни площи, жп линии и пътни обекти вън от населени места - К = 0.50

в) за мащаб 1:1000 - К = 0.70

9.9. Транспортни възли, детелини, места за отдих и други уширения към линейните обекти се заплащат по формула 4, раздел 8.


РАЗДЕЛ 11. СЕБЕСТОЙНОСТ НА ИНВЕСТИЦИОННИ ПРОЕКТИ - ЛАНДШАФТНО ОФОРМЛЕНИЕ НА ПЪТИЩАТА И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА НАРУШЕНАТА ПРИРОДНА СРЕДА


11.1. За ландшафтно оформяне /в сервитута на пътя извън откосите/ себестойността се определя по формула № 7 и се отнася за трите фази на проектиране:

С = 715 + А.Д,

където:

А = 176 лв. за 1 км;

Д - дължина на отечката.

11.1.1. Корекционни коефициенти:

а/ за автомагистрали К = 1.15;

б/ за участъци до 5 км. К = 1.05;

в/ за път 2-4 клас К = 0.75;

г/ за път над 10 км. К = 0.85.

11.2. За възстановяване на нарушената природна среда: пътни откоси депа, заеми, табани, пустеещи земи, рекултивации, кариери себестойността се определя по формула 8:

С = 715 + А. П,

където: А = 58 лв. за 1 дка;

П - площ в дка.

11.2.1. Корекционни коефициенти:

а/ за пустеещи земи К = 1.20;

б/ за рекултивации каменни кариери К = 1.40;

в/ за обекти до 10 дка К = 1.50;

г/ за равнинни терени до 2% К = 0.80;

д/ за обекти над 50 дка К = 0.90.

11.3. Процентно разпределение по фази на проектиране - съгласно раздел 1, т. 4 на приложение № 11.


РАЗДЕЛ 12. КАТЕГОРИИ В ЛАНДШАФТНОУСТРОЙСТВЕНИТЕ И ПАРКОУСТРОЙСТВЕНИ ПРОУЧВАНИЯ И ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ПРОЕКТИ


I. Категория К = 1.80:

Национални паркове; Природни паркове; Паркове към правителствени резиденции и посолства; Трансгранични паркове; Резервати и поддържани резервати; Паркове паметници на културата; Исторически паркове; Планове за управление на парковете.

II. Категория К = 1.60: Общоградски паркове; Паркове към 4 и 5-звездни хотелски комплекси; Атракционни паркове; Аква паркове; Етнографски паркове; Ботанически паркове, градини и кътове; Дендрариуми; Зоопаркове, градини и кътове; Цветни изложби; Скулптурни паркови изложби; Мемориални паркове; Гробищни паркове.

III. Категория К = 1.40: Районни паркове; Пешеходни зони; Градини; Скверове; Курортни паркове; Паркове към 3-звездни хотелски комплекси; Паркове към ваканционни селища; Къмпинги; Спортни паркове; Детски паркове; Оздравителни паркове; Паркове към комплексно застроени терени; Учебни и здравни заведения; Дворове на жилищни и вилни сгради.

IV. Категория К = 1.2: Лесопаркове; Курортни гори.

V. Категория К = 1.00: Зелени пояси; Екологични екрани; Буферни територии; Промишлени територии; Линейни обекти - булеварди, улици, пътища, магистрали и др.


Извадка от Неофициален раздел бр. 17 от 19.02.2008 г. на ДВ

Промени настройката на бисквитките