Държавен вестник, брой 102 от 23.XII

Чл. 1. (1) Този закон урежда защитата на животните и механизмите за нейното осъществяване.

(2) Защитата на животните се изразява в опазване на техния живот, здраве и добро състояние, предпазването им от нехуманно, жестоко и особено жестоко отношение, осигуряване на подходящи грижи и условия за живот, съобразени с техните физиологични и поведенчески особености.

Чл. 2. Органите на изпълнителната и местната власт съвместно с неправителствените организации изготвят и прилагат образователни програми за защита на животните и за запознаване с отглеждането, развъждането, обучението и търгуването на животни в съответствие с разпоредбите на този закон.

Чл. 3. Професионалните гимназии и висшите училища, които подготвят ветеринарномедицински специалисти, агроном-животновъди, биолози, еколози и други, провеждат и обучение за защита на животните съгласно изискванията на наредбата по чл. 19, ал. 5 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 4. Съсловната организация на ветеринарните лекари в България, организациите за защита на животните и асоциациите на животновъдите популяризират мерките за защита на животните.

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните съдейства при извършване на обучението по чл. 3.

Чл. 6. (1) Забранява се проявата на нехуманно отношение към животните.

(2) За нехуманно отношение към животните се смята причиняване на болка или страдание на животно или предизвикване на силен страх.

Чл. 7. (1) Забранява се проявата на жестокост към животните.

(2) За жестокост се смятат:

1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) всяко действие или бездействие, което причинява продължително или повтарящо се страдание на животното, или увреждане на здравето му или стрес;

2. действия по чл. 151 от Закона за ветеринарномедицинската дейност;

3. нарушаване на принципа на добрата практика по отглеждане на животни, когато това води до вредни последици за здравето на животните;

4. увеличаване агресивността на животните чрез селекция или обучение в агресивност към други животни и хора;

5. използване на строги и електрически нашийници, електрически остени, химически дразнещи или увреждащи субстанции или на технически уреди, помощни средства или приспособления, които целят да се повлияе върху поведението на животно, като му се причинява силен страх и болка;

6. организиране на тренировки и състезания по настилки, които увреждат крайниците;

7. използване на животни за филмови снимки, реклама и изложби, при които им се причинява болка, страдание, увреждане или стрес;

8. принуждаване на животни към усилия, които им причиняват болка, страдание, увреждане или стрес;

9. излагане на животни на температурни или други неблагоприятни атмосферни влияния, недостиг на кислород или ограничаване на свободното им движение, които им причиняват болка, страдание, увреждане или стрес;

10. изоставяне на животни;

11. използване на живи животни за хранене на животни, с изключение на тези, чиято биология го изисква;

12. лишаване на животни от почивка;

13. подлагане на физическо натоварване на болни, наранени или стресирани животни;

14. пускане на свобода на животни, които са отглеждани от хората, в случай, че предварително не са подготвени за оцеляване в естествена среда;

15. ампутиране или кастриране с помощта на еластичен пръстен;

16. пълно или частично ампутиране на части от тялото или отстраняване на органи на животни;

17. подковаване на копитни животни с вредни подкови;

18. отглеждане, използване и умъртвяване на кучета и котки за добиване на кожи и месо, за производство на храна, както и внасяне и изнасяне на кучешки и котешки кожи и месо;

19. купиране на ушите и опашките с цел промяна на външния вид на животните;

20. отстраняване на нокти, зъби и гласни връзки;

21. излагане в магазини, заведения за обществено хранене и други увеселителни или питейни заведения на всички видове бозайници, примати, птици и влечуги и на опасни декоративни животни;

22. извършване на пропаганда, популяризиране или подстрекаване по какъвто и да е начин, пряко или косвено, на насилие към животни;

23. сексуално малтретиране на животни.

(3) Действията по ал. 2, т. 16, 19 и 20 се допускат, когато:

1. извършването им е необходимо по ветеринарномедицинско предписание или процедурата се налага, за да се запазят животът, здравето и доброто състояние на животното;

2. процедурата е предназначена за научни и изследователски цели в съответствие със Закона за ветеринарномедицинската дейност;

3. стерилизацията или кастрацията е необходима за ограничаване на размножаването на животни;

4. са извършени според изискванията на Закона за лова и опазване на дивеча;

5. процедурата е необходима за:

а) предотвратяване на значително нараняване на животните;

б) защитата на други животни.

Чл. 8. За жестокост към животните не се смятат действията, които се извършват при:

1. ограничаване и ликвидиране на заразни болести по животните;

2. професионална борба с вредни гризачи;

3. лов и риболов, извършвани според изискванията на Закона за лова и опазване на дивеча и Закона за рибарството и аквакултурите;

4. прилагане на дресировъчни методи, които имат за цел придобиването и/или развиването на ловни, охранителни, следотърсачески или водачески качества у кучетата;

5. медицински експерименти и лекарствени изпитвания;

6. поставяне на "спъвачки" на овчарски или скитащи кучета с цел ограничаване на възможностите им да преследват дивеча.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министърът на земеделието и храните, министърът на вътрешните работи и министърът на отбраната определят с наредба правилата за обучение на кучета.

Чл. 10. (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.)

Чл. 11. (1) Не се разрешава продажба на животни на лица под 18-годишна възраст без съгласието на родител/настойник.

(2) Когато собственикът на животно не може да полага грижи за него, го предава в приют, спасителен център, друг животновъден обект или на нов собственик, който да го отглежда в съответствие с физиологичните и поведенческите му особености.

Чл. 12. Собствениците на животни осигуряват условия за отглеждането им съгласно чл. 149, ал. 1 и чл. 150 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 13. (1) Животни, които не живеят на групи в естествената си среда, се отглеждат самостоятелно.

(2) Животни, които живеят на групи или стада в естествената си среда, не се отглеждат поединично (самостоятелно).

(3) При отглеждане на животни се осигурява контакт между тях в зависимост от техните физиологични и поведенчески особености.

Чл. 14. (1) Собствениците на животновъдни обекти:

1. осигуряват достатъчен брой гледачи с необходимата квалификация и опит за полагане на грижи за животните с оглед на техния брой, вид, възраст и здравословно състояние;

2. отговарят за спазване на правилата за защита на животните;

3. организират първоначално и последващо обучение на персонала.

(2) Не се допуска гледачите по ал. 1, т. 1 да причиняват стрес, болка, страдание и наранявания на животните, за които се грижат.

Чл. 15. Собственикът на животни предприема мерки за осигуряване на ветеринарномедицинска помощ, когато установи признаци на болест, нараняване, изтощение или усложнено раждане. Болните или наранените животни се изолират и настаняват в подходящо помещение със суха и удобна постеля.

Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) Който намери болно или наранено животно, е длъжен да информира приюта за животни, съответните органи на местната власт, областната дирекция по безопасност на храните, районното управление на Министерството на вътрешните работи или териториалните поделения на Изпълнителната агенция по горите.

(2) Органите по ал. 1 съдействат за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ и настаняване на животното в приют или друг обект по ал. 6, т. 1 - 3.

(3) В обекта, в който е настанено животното по ал. 1, незабавно се предприемат мерки за лечението му.

(4) Чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин управителят на приюта предоставя информация за настанените в него животни с цел издирване на собственика или намиране на нов собственик.

(5) Когато в приюта е настанено маркирано животно, управителят издирва и информира собственика или лице по чл. 47, ал. 3.

(6) Когато собственикът на животното не бъде намерен до 14 дни от настаняването му в приюта, то може да се предостави на:

1. зоологическа градина;

2. спасителен център;

3. ферма;

4. организация за защита на животните.

Чл. 17. (1) Движението на животните не може да бъде ограничавано по начин, който им причинява болка, страдание или силен страх.

(2) В помещенията за отглеждане на животни собственикът осигурява място, съответстващо на техните физиологични и поведенчески особености, и пространство за движение и почивка.

Чл. 18. На животни, отглеждани на открито, се осигуряват свободно движение, ежедневна разходка и защита от неблагоприятни атмосферни условия, хищници и вредни физични и химични въздействия.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министърът на земеделието и храните определя с наредби условията за отглеждане на животните, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености.

Чл. 20. Собствениците на животни осигуряват постоянен контрол върху здравното им състояние с цел недопускане причиняването на излишни страдания на животните.

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Забранява се внасяне, придобиване, продажба, притежаване и отглеждане на екземпляри от разред примати и на диви котки, с изключение на зоологически градини и спасителни центрове.

Чл. 22. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Собственикът на диви животни, отглеждани извън зоологически градини, центрове за отглеждане и размножаване на защитени видове животни, спасителни центрове и бази за интензивно стопанисване на дивеч, с изключение на тези по чл. 21, ги регистрира в регионалната инспекция по околната среда и водите в 14-дневен срок от придобиването им.

(2) Забраняват се придобиването и отглеждането на защитени животински видове по чл. 37 и 47 от Закона за биологичното разнообразие. Отглежданите видове се отнемат в полза на държавата, когато няма специално разрешително от Министерството на околната среда и водите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Министърът на околната среда и водите определя с наредба условията за отглеждане на дивите животни по ал. 1 и 2, съобразени с техните физиологични и поведенчески особености.

Чл. 22а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) (1) За регистрацията по чл. 22, ал. 1 регионалните инспекции по околната среда и водите издават регистрационни карти.

(2) Регистрационните карти съдържат:

1. име на собственика;

2. вид на отглеждания екземпляр;

3. пол и година на раждане/излюпване на екземпляра;

4. маркировка, ако такава е налична;

5. адрес, на който се отглежда екземплярът;

6. документ, указващ произхода на екземпляра, когато е дарен, закупен, внесен на територията на страната или придобит по друг начин от друго физическо или юридическо лице, включително държавна институция;

7. номер на разрешителното, когато такова се изисква по реда на чл. 22, ал. 2.

(3) При смяна на собствеността на екземпляра оригиналът на регистрационната карта се предава на новия собственик, който я използва за последваща регистрация.

Чл. 23. (1) Собственикът на цирк, театър или вариете, в програмите на които се използват животни, регистрира обекта по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При регистрацията по ал. 1 директорът на съответната областна дирекция по безопасност на храните издава паспорти на животните по реда на чл. 7 от Регламент (ЕО) № 1739/2005 на Комисията относно определянето на ветеринарно-санитарните изисквания за движението на циркови животни между държавите членки.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При промяна на броя и вида на животните в обекта по ал. 1 собственикът уведомява съответната областна дирекция по безопасност на храните.

Чл. 24. Ветеринарно-санитарните изисквания за движението на циркови животни се уреждат с Регламент (ЕО) № 1739/2005 на Комисията относно определянето на ветеринарно-санитарните изисквания за движението на циркови животни между държавите членки.

Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Собствениците на циркове писмено уведомяват директора на съответната областна дирекция по безопасност на храните, като посочват мястото и времето на пребиваване, вида и броя на животните за участие и прилагат програмата.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Уведомлението по ал. 1 се подава най-малко 7 дни преди датата на пристигане на територията на съответната областна дирекция по безопасност на храните.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При неблагоприятна епизоотична обстановка директорът на областната дирекция по безопасност на храните писмено уведомява лицата по ал. 1 за недопускане на цирка на съответната територия.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Условията и минималните изисквания за отглеждане и участие на животни в циркове, вариетета и други увеселителни заведения и необходимите професионални умения на лицата, които се грижат за животните, се уреждат със съвместна наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на околната среда и водите.

Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Забранява се използването на диви бозайници, включително видове от разред примати в циркове, вариетета и други увеселителни заведения.

(2) Забраната по ал. 1 не се отнася за видовете от разред Китоподобни (Cetacea), семейство делфини (Delphinidae) - Афала (Tursiops truncatus), и Обикновен делфин (Delphinus delphis), отглеждани и използвани за представления в делфинариуми, при условие че екземплярите са маркирани, най-малко трето поколение, отгледано на затворено, не се отглеждат поединично и за тях е издадено разрешително от министъра на околната среда и водите по Закона за биологичното разнообразие.

Чл. 28. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Участието на животни в състезания, изложби, реклами и филмови снимки се допуска след уведомяване на областната дирекция по безопасност на храните, на чиято територия се организира мероприятието.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В случаите по ал. 1 директорът на областната дирекция по безопасност на храните предприема действия по чл. 134 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

(3) При използване на диви животни за филмови снимки организаторът осигурява присъствието на консултант етолог от списък, одобрен от министъра на околната среда и водите.

Чл. 29. Собствениците на зоомагазини осигуряват:

1. ветеринарномедицинско обслужване на животните;

2. служители, които имат познания и опит в отглеждане на съответните видове животни;

3. условия за отглеждане на животните до продажбата съгласно изискванията на този закон;

4. информационни материали, свързани с отглеждането на животните и хуманното отношение към тях.

Чл. 30. (1) Собственик или служител на зоомагазин може да бъде лице, което е завършило курс за защита и хуманно отношение към животните.

(2) Служителите предоставят информация и съвети на клиентите за начина на отглеждане на животните, необходимите грижи, задължителни ваксинации и регистрации.

Чл. 31. (1) При спазване на забраните по чл. 21 в зоомагазините се отглеждат и продават само:

1. здрави животни, на които е извършена необходимата ветеринарномедицинска профилактика;

2. животни с документ за произход или придобиване;

3. кучета и котки с ветеринарномедицински паспорт, обезпаразитени и ваксинирани; кучетата се маркират с микрочип;

4. диви животни, маркирани съобразно вида на екземпляра, като маркировката се поставя по начин, който не уврежда здравословното им състояние.

(2) Собственикът на зоомагазин, в който се продават диви животни, изпраща в регионалната инспекция по околната среда и водите данни с името и адреса на лицето, закупило животното.

Чл. 32. (1) При транспортиране на животни собственикът или лицето, което ги превозва, е длъжно да:

1. използва превозни средства, които гарантират спазването на изискванията за защита на животните, безопасността на другите участници в движението и на животните;

2. осигурява през подходящи периоди от време хранене, поене и почивка на животните съобразно вида им.

(2) Не се допуска забавяне на транспортни средства, превозващи животни, освен ако това е необходимо за доброто състояние на животните.

(3) В случаите на забавяне при транспортиране на животни компетентните органи предприемат всички необходими мерки за намаляване до минимум страданието на животните.

Чл. 33. Собствениците на животни-компаньони ги отглеждат при спазване изискванията за защита на животните по този закон и по Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 34. (1) Не могат да се отглеждат кучета и котки в жилища в сграда - етажна собственост, на площ по-малка от:

1. за куче:

а) от малки породи до 10 кг - 6 кв. м;

б) за средни породи до 25 кг - минимум 8 кв. м;

в) за големи породи над 25 кг - минимум 10 кв. м;

2. за котка - минимум 6 кв. м.

(2) Площта се изчислява като обща с хората, живеещи в жилището.

(3) На кучета, които се отглеждат на открито, се осигурява подслон или къщичка, които ги защитават от неблагоприятни атмосферни условия.

(4) На кучета, които се отглеждат предимно вързани, се осигурява 5 метра тел (въже) за свободно движение, както и ежедневна разходка.

Чл. 35. (1) Собственикът на животно-компаньон взема мерки да не допуска животното само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места.

(2) Собственикът е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни.

(3) Собствениците на кучета са длъжни да не нарушават спокойствието и хигиенните условия на членовете на етажната собственост.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г.) Изключение по ал. 1 се допуска за кучета - пазачи на стада, ловни, следотърсачи, планински спасители и водачи на лица с увреждания, по ред, определен от Българската агенция по безопасност на храните.

(5) Собственикът на куче, който го отглежда с цел развъждане, се регистрира по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и заплаща в общината такса.

(6) Таксата по ал. 5 не се заплаща от развъдчици и членове на киноложки клубове, членове на Българската републиканска федерация по кинология или на други български или международни киноложки федерации, които извършват развъдна дейност на чистопородни кучета.

Чл. 36. (1) Собствениците на животни-компаньони осигуряват стерилизацията им, освен ако в случай на възпроизводство са в състояние да отглеждат новородените животни или да ги предоставят на нови собственици.

(2) Собствениците на кастрирани кучета не заплащат таксата по чл. 35, ал. 5 и таксата по чл. 175, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 37. (1) Регистрацията на кучета се извършва по реда на чл. 174 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

(2) В базата данни се въвеждат:

1. име на страната на произход на кучето;

2. име, пол, цвят и порода;

3. дата и място (адрес) на раждане на кучето;

4. адрес, име на собственика;

5. данни на ветеринарния лекар, поставил чипа;

6. датата на поставяне на чипа или татуировката;

7. извършени ветеринарномедицински манипулации;

8. кастрация на кучето.

(3) Данните по ал. 2 се въвеждат от ветеринарния лекар, поставил чипа или татуировката.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В 7-дневен срок от промяната на адреса, на собствеността или при смърт на кучето собственикът уведомява съответната областна дирекция по безопасност на храните.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Когато чипът или татуировката е поставен от ветеринарен лекар, който няма достъп до базата данни, той попълва данните на хартиен носител и ги предава в областната дирекция по безопасност на храните, на чиято територия практикува.

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните създава и поддържа национална електронна база данни за регистрираните кучета.

Чл. 39. Не се заплаща такса по чл. 175, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност за куче с поставен микрочип за първата година от неговото регистриране.

Чл. 40. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2016 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и храните приема Национална програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министърът на земеделието и храните издава наредба за прилагане на националната програма и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност.

(3) Общинските съвети приемат програма за изпълнение на националната програма и план за действие на съответната община, които отговарят на изискванията на наредбата по ал. 2.

(4) Кметовете на общини организират изпълнението на програмата и плана по ал. 3 и ежегодно до 1 март внасят отчет за изпълнението на програмата до изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министърът на земеделието и храните ежегодно до 30 април внася за приемане от Министерския съвет отчет за изпълнението на националната програма.

(6) Националното сдружение на общините в Република България, Българският ветеринарен съюз и организациите за защита на животните, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, в чиито устави е предвидена дейност за защита на животните, участват при изготвянето на националната програма и на наредбата по ал. 2.

(7) Органите на изпълнителната власт и организациите по ал. 6 съдействат на органите на местното самоуправление при изпълнението на националната програма.

Чл. 40а. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2016 г.) (1) Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България се основава на следните принципи:

1. постигане на здравословна среда за гражданите на Република България и подобряване хуманното отношение към животните;

2. управление и намаляване на популацията от безстопанствени кучета по ефективен начин чрез масова кастрация.

(2) Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България съдържа:

1. цели и задачи;

2. оценка на състоянието и динамиката на популацията на безстопанствените кучета;

3. мерки за овладяване и контрол на популацията на безстопанствените кучета чрез кастрация;

4. мерки за подпомагане изграждането на регионални приюти за безстопанствени кучета;

5. мерки за контрол върху развъдчиците, търговците на кучета, пазарите за животни, зоомагазините и собствениците на кучета, отглеждани като компаньони;

6. изисквания за ръководство, координация, контрол и изпълнение на програмата;

7. изисквания за управление и оценка на програмата, докладване и отчетност, уведомяване на обществеността;

8. очаквани резултати;

9. мониторинг на средата чрез индикатори за изпълнение;

10. коригиращи действия при констатиране на несъответствия при изпълнение на програмата;

11. други мерки и дейности, свързани с т. 1 - 10.

Чл. 40б. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2016 г.) Изпълнението на дейностите по Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България се финансира със средства от:

1. държавния бюджет;

2. общинския бюджет;

3. дарения от физически и юридически лица;

4. международни програми и проекти.

Чл. 40в. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2016 г.) Мерките за овладяване на популацията и ветеринарномедицинските манипулации на безстопанствени кучета се осъществяват в регистрирани ветеринарномедицински амбулатории, като на животното се осигурява престой за възстановяване не по-малко от 24 часа.

Чл. 41. (1) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2016 г.) Безстопанствените животни се настаняват от органите и организациите по чл. 40, ал. 4 и 6 в приюти, регистрирани по чл. 137, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

(2) Органите на местната власт изграждат приюти за безстопанствени животни.

(3) Кметовете на населените места отговарят за дейността на приютите по ал. 2.

(4) Приютите за безстопанствени животни се стопанисват от общините и/или организациите за защита на животните, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

(5) Организациите за защита на животните могат да създават собствени приюти за безстопанствени животни.

(6) Всеки приют разработва и прилага система за информиране на гражданите за животните, които се предлагат за отглеждане, в т. ч. в интернет страница и публикации в медиите.

Чл. 42. (1) Залавянето на безстопанствени животни се допуска по начин и при условия, които гарантират здравето им и с минимално страдание, от лица със специфична квалификация, инструктирани от ветеринарен лекар.

(2) Транспортирането до приюта на заловените кучета по ал. 1 се извършва със специално оборудвани и обозначени превозни средства с добра вентилация.

(3) Членовете на екипите за залавяне на безстопанствени животни трябва да са преминали курс за обучение за защита и хуманно отношение към животните.

(4) Екипите за залавяне на безстопанствени животни се ръководят и контролират от ветеринарен лекар.

(5) При залавянето на кучето се поставя нашийник с идентификационен номер.

Чл. 43. (1) Кметовете и организациите за защита на животните, които стопанисват приюти:

1. сключват и прекратяват договор с управител на приюта, който трябва да има висше образование;

2. осигуряват ветеринарен лекар за ветеринарномедицинско обслужване на животните;

3. осигуряват необходим брой и вид служители;

4. осигуряват свободен достъп на гражданите в приюта;

5. създават условия за обществен контрол;

6. осигуряват възможност за връзка с приюта.

(2) Лицата по ал. 1, т. 1 - 3 преминават курс за обучение за защита на животните.

Чл. 44. (1) Управителят на приют за животни:

1. предприема мерки при получаване на сигнали за изоставени животни;

2. ръководи настаняването и грижите за животните в приюта;

3. прилага програма за намиране на нови собственици на настанените в приюта животни;

4. води дневник, в който вписва данните за настанените животни.

(2) Дневникът по ал. 1, т. 4 съдържа:

1. идентификационен номер на нашийника;

2. дата и място на залавяне;

3. индивидуални белези на животното;

4. дата и причини за напускане на приюта;

5. името и адреса на собственика.

(3) За всеки случай на транспортиране на животни управителят на приюта или упълномощено от него лице изготвя транспортен документ, в който са посочени дата и час на излизане на автомобила, район на посещение и данни за броя и идентичността на събраните или върнатите животни.

Чл. 45. Ветеринарният лекар по чл. 43, ал. 1, т. 2:

1. контролира здравословното състояние и спазването на изискванията за защита на животните;

2. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) изпълнява програмата на Българската агенция по безопасност на храните за вземане на проби за лабораторно изследване на заразни болести по животните и ги изпраща в лаборатория;

3. отразява резултатите от лабораторните изследвания и всички ветеринарномедицински манипулации и лечения в амбулаторен дневник;

4. контролира извършването на дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията;

5. извършва лечебни и профилактични мероприятия, кастрация и маркиране на животните;

6. регистрира кучетата съгласно чл. 174 от Закона за ветеринарномедицинската дейност при придобиване от собственик;

7. съставя констативен протокол при смърт на животно, в който се посочват времето, причината и/или диагнозата за смъртта;

8. при назначаване на евтаназия съставя индивидуален протокол, който съдържа основанията за прилагането ѝ; протоколът се подписва от ветеринарния лекар, от управителя на приюта и от трето лице.

Чл. 46. (1) Кучетата в приюта се настаняват при спазване на изискванията за защита на животните.

(2) При постъпване на животното се извършва преглед за идентификация за собственост и клиничен преглед и ако е необходимо - лабораторни изследвания, резултатите от които се вписват в амбулаторния дневник.

(3) На болните и наранените животни се оказва ветеринарномедицинска помощ.

(4) По време на престоя на животните се осигуряват достатъчно количество храна, вода, пространство за движение и почивка.

Чл. 47. (1) Кучетата, настанени в приют, се кастрират, обезпаразитяват и ваксинират срещу бяс.

(2) Кучетата по ал. 1 се предоставят безвъзмездно на лица, които желаят да ги отглеждат като компаньони, и се регистрират по чл. 174 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

(3) Кучетата, за които не се явят лица по ал. 2, се маркират и се настаняват във временни приюти, определени от съответния общински съвет, или се връщат по местата, от които са взети. Кучетата са под надзора и грижите на общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и 50.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Временните приюти по ал. 3 трябва да се намират извън границите на съответното населено място, да са оградени и да се поддържат в добро хигиенно състояние, съобразно изисквания, определени от Българската агенция по безопасност на храните, Закона за ветеринарномедицинската дейност и този закон.

(5) Организацията на работата и условията на отглеждане на кучетата във временните приюти по ал. 4 се определят с наредба на съответния общински съвет и се осъществяват под постоянното наблюдение на организациите за защита на животните.

(6) Маркировката на кучетата по ал. 3 е татуиран на едното ухо идентификационен номер или електронен чип и V-образно купиране на другото ухо или друга видима ушна маркировка.

(7) Управителят на приюта вписва кучетата в регистър и издава ветеринарномедицински паспорт.

(8) Управителят на приюта изпраща данните от регистъра по ал. 7 на кмета на съответната община.

Чл. 48. Не се допуска връщането на кучетата по чл. 47, ал. 3 в дворове на детски ясли и градини, училища, болници и в близост до площадки за игра на деца, автомагистрали и летища.

Чл. 49. Отговорните за надзора и грижата лица, организациите за защита на животните или общините обезпаразитяват на три месеца и реваксинират срещу бяс върнатите по места животни по чл. 47, ал. 3.

Чл. 50. Организациите и лицата по чл. 49 са длъжни да:

1. заверяват ежегодно паспорта на кучето в съответната общинска администрация за извършените обезпаразитявания и ваксинации;

2. вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни.

Чл. 51. Евтаназия на настанени в приюта кучета се допуска при условията на чл. 179, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност след поставяне на диагноза при клиничен преглед и изследвания.

Чл. 52. Труповете на животните в приюта се съхраняват съгласно изискванията на чл. 272 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 53. (1) При настаняване в приюта на регистрирано куче-компаньон управителят на приюта издирва собственика на животното и го уведомява писмено за местонахождението на кучето.

(2) Ако в 7-дневен срок от датата на получаването на писменото уведомление по ал. 1 собственикът на кучето не се яви да го вземе или не бъде открит, кучето се предоставя на нов собственик по реда на чл. 47, ал. 2 или се настанява в приют на организации за защита на животните.

(3) Кучета-компаньони по ал. 1 се връщат на собственика им след представяне на ветеринарномедицински паспорт и заплащане на разходите по престоя.

Чл. 54. Във всяка общинска администрация или в приюта се поддържа регистър на кучетата по чл. 47, ал. 3, който съдържа:

1. дата и място на залавяне на животното;

2. дата и място, на което е върнато животното;

3. дати на обезпаразитяване, кастрация и ваксиниране срещу бяс;

4. отговорното по надзора лице или организация.

Чл. 55. След блокиране на раждаемостта на безстопанствените кучета в населеното място те се настаняват поетапно в приюти по програми за намиране на собственик или за доживотно отглеждане.

Чл. 56. (1) В случаите на увеличена популация от безстопанствени котки се прилагат разпоредбите на чл. 40 - 47, чл. 51, 52 и чл. 54.

(2) Не се допуска залавянето на безстопанствени котки с упойващи вещества.