Държавен вестник, брой 91 от 2.XI

Чл. 1. (Доп. - ДВ, бр. 27 от 2016 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Този закон урежда условията и реда за признаване на професионални квалификации, придобити в други държави членки и в трети държави, с цел достъп и упражняване на регулирани професии в Република България, условията и реда за частичен достъп до упражняване на регулирана професия и признаването на стаж за усвояване на професията в друга държава членка, както и правилата за извършване на оценка на пропорционалността преди въвеждането на нови или изменението на действащи разпоредби в законов, подзаконов или административен акт, с които се ограничава упражняването или достъпът до регулирани професии.

Чл. 2. (1) (Предишен текст на чл. 2 - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Законът се прилага за гражданите на държави членки и на трети държави, които са придобили професионални квалификации в други държави членки и в трети държави и желаят да упражняват регулирана професия в Република България като самостоятелно заети или като наети лица.

(2) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2016 г.) Законът се прилага и за гражданите на държави членки, които са преминали стаж за усвояване на професията извън държавата членка по произход.

(3) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 27 от 2016 г.) Законът не се прилага за гражданите на трети държави, които са придобили професионални квалификации по регулирани медицински професии в трети държави.

(4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2016 г.) Законът не се прилага по отношение на признаването на професионалните квалификации на морските лица, нотариусите и нотариалната дейност.

Чл. 3. (1) Списъкът на регулираните професии в Република България се приема с решение на Министерския съвет по реда на чл. 7 от Закона за професионалното образование и обучение и в съответствие с чл. 9, ал. 3, т. 13 от Закона за висшето образование.

(2) Решението по ал. 1 се обнародва в "Държавен вестник".

Чл. 4. (1) (Предишен текст на чл. 4 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Органи по признаване на професионални квалификации са:

1. министърът на здравеопазването - за професиите "лекар", "медицинска сестра", "лекар по дентална медицина", "акушерка" и "магистър-фармацевт", както и за другите медицински професии, включени в списъка по чл. 3, ал. 1;

2. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните - за професията "ветеринарен лекар";

3. председателят на Камарата на архитектите - за професията "архитект";

4. председателят на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране - за професията "инженер в инвестиционното проектиране";

5. други органи, определени в специален закон или в подзаконов нормативен акт.

(2) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Когато органите по ал. 1 са министри, те могат да делегират правомощията си по този закон на определени от тях с писмена заповед заместник-министри.

Чл. 5. (1) Граждани на държави членки, които притежават доказателства за професионални квалификации, придобити в друга държава членка, могат да упражняват регулирана професия в Република България в съответствие с българските закони.

(2) Признаването на професионални квалификации за професиите "лекар", "медицинска сестра", "лекар по дентална медицина", "ветеринарен лекар", "акушерка", "магистър-фармацевт" и "архитект" се извършва в съответствие с минималните квалификационни изисквания за упражняване на тези професии съгласно Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно признаването на професионалните квалификации.

Чл. 6. (1) При признаването на професионални квалификации за упражняване на регулирана професия органите по признаване прилагат:

1. списъка на професионалните сдружения или организации, които отговарят на условията на § 2 от допълнителните разпоредби;

2. списъка на курсовете за обучение със специална структура в държавите членки;

3. списъка на регулирано образование и обучение в държавите членки;

4. списъка на дейности, свързани с признаването въз основа на придобит професионален опит, разделени в следните групи:

а) списък № 1 - за дейности, включени в списък № 1 на приложение № 4 от Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно признаването на професионалните квалификации;

б) списък № 2 - за дейности, включени в списък № 2 на приложение № 4 от Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно признаването на професионалните квалификации;

в) списък № 3 - за други дейности, включени в списък № 3 на приложение № 4 от Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно признаването на професионалните квалификации;

5. за признаване на професионална квалификация на лекари:

а) списъка на доказателствата за професионална квалификация за обучение по медицина в държавите членки;

б) списъка на доказателствата за професионална квалификация на лекари-специалисти в държавите членки;

в) списъка на наименованията на специализираното обучение по медицина в държавите членки;

г) списъка на доказателствата за професионална квалификация на общопрактикуващи лекари в държавите членки;

6. за признаване на професионална квалификация на медицински сестри:

а) учебна програма за обучение на медицинските сестри в държавите членки;

б) списъка на доказателствата за професионална квалификация на медицински сестри в държавите членки;

7. за признаване на професионална квалификация на лекари по дентална медицина:

а) учебна програма за обучение на лекари по дентална медицина в държавите членки;

б) списъка на доказателствата за професионална квалификация на лекари по дентална медицина в държавите членки;

в) списъка на доказателствата за професионална квалификация на лекари по дентална медицина - специалисти, в държавите членки;

8. за признаване на професионална квалификация на ветеринарни лекари:

а) учебна програма за обучение на ветеринарни лекари в държавите членки;

б) списъка на доказателствата за професионална квалификация на ветеринарни лекари в държавите членки;

9. за признаване на професионална квалификация на акушерки:

а) учебна програма за обучение на акушерки в държавите членки;

б) списъка на доказателствата за професионална квалификация на акушерки в държавите членки;

10. за признаване на професионална квалификация на магистър-фармацевти:

а) учебна програма за обучение на магистър-фармацевти в държавите членки;

б) списъка на доказателствата за професионална квалификация на магистър-фармацевти в държавите членки;

11. за признаване на професионална квалификация на архитекти:

а) списъка на доказателствата за професионална квалификация на архитекти в държавите членки;

б) списъка на доказателствата за професионална квалификация на архитекти, които се ползват от придобити права;

12. списъка на документи и удостоверения, които могат да бъдат изисквани от органите по признаване;

13. списъка на дейностите, свързани с търговията и разпространението на токсични продукти, разделен на следните групи:

а) списък № 1 - за дейности, свързани с търговията и разпространението на токсични продукти и на биологични пестициди за целите на селското стопанство и градинарството (опаковани токсични продукти, предназначени за доставка на крайния потребител, в оригиналната им опаковка);

б) списък № 2 - за други дейности, свързани с търговията и разпространението на токсични продукти;

14. образец на декларация за временно предоставяне на услуги по чл. 13, ал. 1.

(2) Списъците, учебните програми и образецът на декларация по ал. 1 се включват като приложения в решението по чл. 3, ал. 1.

Чл. 7. (1) Признаването на професионалната квалификация предоставя на гражданите на държавите членки достъп до съответната регулирана професия в Република България, за която са придобили квалификация в друга държава членка, и правото да упражняват тази професия при същите условия, както българските граждани.

(2) Професията, която гражданин на държава членка желае да упражнява в Република България, е същата, за която е придобил квалификация в друга държава членка, ако съответните професионални дейности са съпоставими.

Чл. 7а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2016 г.) (1) Органът по признаване предоставя частичен достъп до упражняване на професионална дейност, в случай че са изпълнени следните условия:

1. заявителят е напълно квалифициран да упражнява в държавата членка по произход дейността, за която се иска частичен достъп в Република България;

2. разликите между професионалната дейност, законно упражнявана в държавата членка по произход, и регулираната професия в Република България са толкова съществени, че прилагането на компенсационни мерки би се равнявало на изискване заявителят да премине пълния курс на образование и обучение, който се изисква в Република България, за да получи неограничен достъп до регулираната професия;

3. професионалната дейност може обективно да бъде отделена от други дейности в обхвата на регулираната професия в Република България, като за тази цел органът по признаване взема предвид дали професионалната дейност може да се упражнява като самостоятелна дейност в държавата членка по произход.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Частичен достъп може да бъде отказан, ако отказът бъде мотивиран с императивни съображения от обществен интерес, които могат да спомогнат за постигането на поставената цел и не надхвърлят необходимото за постигането на тази цел.

(3) Лицето, на което е предоставен частичен достъп, упражнява професионалната дейност под наименованието на професията в държавата членка по произход. Наименованието задължително се посочва и на български език.

(4) Лицето, на което е предоставен частичен достъп, посочва ясно на получателите на услугите обхвата на своята професионална дейност.

(5) Частичен достъп не се предоставя в случаите на автоматично признаване на професионална квалификация по част трета, глави втора, трета и трета "а".

Чл. 8. (1) Граждани на трети държави, придобили професионална квалификация в държава членка, ползват правата на граждани на държава членка за признаване на професионалната им квалификация в случаите, когато са:

1. членове на семейството на български гражданин;

2. членове на семейството на гражданин на друга държава членка, когато този гражданин се е преместил в Република България;

3. (доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България;

4. (нова - ДВ, бр. 43 от 2011 г., в сила от 15.06.2011 г.) висококвалифицирани работници и притежават виза по чл. 15, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България.

(2) Извън случаите по ал. 1 професионална квалификация за упражняване на регулирана професия се признава на граждани на трети държави, придобили право да упражняват същата професия в държава, с която Република България има сключен международен договор за или включващ клаузи за взаимно признаване на професионална квалификация по тази професия, при договорените условия.

(3) Професионална квалификация за упражняване на регулирана професия, която не е придобита в държава членка, може да бъде призната на гражданин на трета държава при условията на взаимност, установени за всеки конкретен случай, когато квалификацията съответства на нормативните изисквания в Република България за придобиване на същата професионална квалификация.

Чл. 8а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2016 г.) Органът по признаване издава Европейска професионална карта на притежателите на професионална квалификация по тяхно искане при условия и по ред, определени с наредба, приета от Министерския съвет, по предложение на министъра на образованието и науката след съгласуване със съответните съсловни и професионални организации.

Чл. 9. Признаването на професионални квалификации за упражняване на регулирана професия на територията на Република България се извършва по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в специален закон или в правото на Европейската общност.

Чл. 10. Свободното предоставяне на услуги в Република България от граждани на други държави членки не може да бъде ограничавано на основание, свързано с професионалните им квалификации, ако те са:

1. законно установени в друга държава членка с цел упражняване на същата професия на нейна територия;

2. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2016 г.) упражнявали тази професия в една или няколко държави членки при пълно работно време не по-малко от една година или с равностойна обща продължителност при непълно работно време през последните 10 години, когато професията не е регулирана в тази държава членка; това изискване не се прилага, когато професията или образованието и обучението, изисквани за упражняването ѝ, са регулирани в държавата членка по установяване.

Чл. 11. (1) Разпоредбите на тази част се прилагат само в случаите, когато гражданин на друга държава членка се премести в Република България с цел да упражнява регулирана професия еднократно или за определен период от време.

(2) Еднократният или временният характер на предоставянето на услуги подлежи на преценка за всеки конкретен случай по отношение на срока, честотата, редовността и непрекъснатостта на предоставянето на услугите.

Чл. 12. Предоставянето на услуги при преместване се извършва при спазване на националните правила за професионално поведение с професионален, нормативен или административен характер, пряко свързани с професионалните квалификации, характеристиките на професията, ползването на професионални звания, професионалните нарушения, свързани със защитата и безопасността на потребителите, както и при спазване на дисциплинарните разпоредби, приложими в Република България към упражняващите същата професия.

Чл. 13. (1) При предоставянето на услуги за първи път в Република България гражданинът на държава членка подава пред органа по признаване писмена декларация, съдържаща данни за наличието на застраховка за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на професионалните му задължения.

(2) Към декларацията по ал. 1 се прилагат:

1. документ за гражданство;

2. удостоверение, издадено от компетентния орган на съответната държава членка, че деклараторът е законно установен на територията ѝ с цел упражняване на съответните дейности, както и че към момента на издаване на удостоверението не му е наложена забрана, включително временна, за упражняване на тези дейности;

3. доказателства за професионални квалификации;

4. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2016 г.) доказателства, потвърждаващи упражняването на съответната дейност в продължение най-малко на една през последните 10 години - в случаите по чл. 10, т. 2;

5. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2016 г.) удостоверение, че лицето не е осъждано и че не му е отнето временно или постоянно правото да упражнява съответната професия - за професиите от областта на сигурността, здравеопазването и за професии, свързани с образованието на ненавършили пълнолетие лица, включително грижи за деца и образование в предучилищна възраст, за които в Република България се изисква такова;

6. (нова - ДВ, бр. 27 от 2016 г.) декларация за владеене на български език - при професии, които имат последици за безопасността на пациентите;

7. (нова - ДВ, бр. 27 от 2016 г.) удостоверение относно естеството и продължителността на дейността, издадено от съответния компетентен орган в държавата членка, в която е установено лицето - за професии, при които се извършват дейностите по чл. 33, ал. 1.

(3) При промяна в обстоятелствата, удостоверени с документите по ал. 2, деклараторът подава документи, доказващи промяната в едномесечен срок от настъпването ѝ.

(4) Декларацията се подновява веднъж годишно, ако деклараторът ще предоставя услуги еднократно или временно в Република България през съответната календарна година.

Чл. 14. (1) Гражданите на държава членка, установени в друга държава членка, при временно или еднократно предоставяне на услуги се освобождават от изискванията за регистрация или членство в професионална организация или сдружение, както и от въведените в българското законодателство изисквания за регистрация за целите на установяване на задължения за задължителни осигурителни вноски, произтичащи от дейности, упражнявани в полза на осигурените лица.

(2) Гражданинът на държава членка е длъжен да уведоми предварително, а в неотложни случаи - впоследствие, Националната агенция за приходите за услугите, които е предоставил.

Чл. 15. (1) Гражданите на държава членка, които временно предоставят услуги в областта на архитектурата, се вписват служебно в регистъра на Камарата на архитектите и получават удостоверение за вписване.

(2) В регистъра се отбелязва основанието за вписване, като регистрацията може да се подновява ежегодно по същия ред.

(3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Вписването по ал. 1 не следва по никакъв начин да забавя или усложнява предоставянето на услугите.

Чл. 16. (1) Гражданите на държава членка, които временно предоставят услуги в областта на инвестиционното проектиране, се вписват служебно в регистъра на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и получават удостоверение за вписване.

(2) В регистъра се отбелязва основанието за вписване, като регистрацията може да се подновява ежегодно по същия ред.

(3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Вписването по ал. 1 не следва по никакъв начин да забавя или усложнява предоставянето на услугите.

Чл. 17. (1) (Доп. - ДВ, бр. 91 от 2018 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Гражданите на държава членка, които временно предоставят медицински услуги, се вписват в регистъра на съответната районна (регионална) колегия на Българския лекарски съюз, на Българския зъболекарски съюз, на Българския фармацевтичен съюз, на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите, на Българската асоциация на зъботехниците, на Българската асоциация на помощник-фармацевтите или на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи въз основа на изпратено от министъра на здравеопазването уведомление.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) С цел да не се забавя и усложнява предоставянето на медицинските услуги вписването се смята за извършено от момента на получаване на уведомлението.

(3) В регистъра се отбелязва основанието за вписване, като регистрацията може да се подновява ежегодно по същия ред.

Чл. 18. (1) Гражданите на държава членка, които временно предоставят ветеринарномедицински услуги, се вписват служебно в регистъра на съответната областна колегия на Българския ветеринарен съюз и получават удостоверение за вписване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Вписването се смята за извършено от момента на получаване на уведомлението от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.

(3) В регистъра се отбелязва основанието за вписване, като регистрацията може да се подновява ежегодно по същия ред.

(4) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Вписването по ал. 1 не следва по никакъв начин да забавя или усложнява предоставянето на услугите.

Чл. 19. (1) Услугите се предоставят под професионалното звание на държавата членка по установяване, ако такова е предвидено в тази държава членка за съответната професионална дейност.

(2) Професионалното звание се посочва на официалния език или на един от официалните езици на държавата членка по установяване по начин, който не допуска объркване с професионално звание в Република България.

(3) Когато в държавата членка по установяване не е предвидено такова професионално звание, предоставящият услуги посочва своята професионална квалификация на официалния език или на един от официалните езици на тази държава членка.

(4) Услугите, свързани с професиите, за които се прилага автоматично признаване, могат да се предоставят под професионалното звание, използвано в Република България.

Чл. 20. (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2016 г.) При първоначалното предоставяне на услуги, свързани с професии в областта на общественото здраве и безопасност, за които не се прилага автоматично признаване по реда на част трета, глави втора, трета и трета "а", органът по признаване може да извърши проверка на документите, удостоверяващи професионалните квалификации на декларатора, преди предоставянето на услугите.

(2) Проверката по ал. 1 се извършва, когато липсата на съответната професионална квалификация застрашава безопасността на гражданите и може да доведе до сериозно увреждане на здравето им, като не може да надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

Чл. 21. (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2016 г.) В едномесечен срок от получаването на декларацията по чл. 13, ал. 1 и придружаващите я документи органът по признаване уведомява декларатора за решението си да не извършва предварителна проверка на неговите професионални квалификации или, след като е извършил проверката:

1. да изиска от заявителя да положи изпит за правоспособност, или

2. да разреши предоставянето на услуги.

(2) Предоставянето на услугите трябва да може да започне в срок до един месец от вземането на решението за извършване или не на проверката по ал. 1.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) В случай че възникне затруднение, което би довело до неспазване на срока по ал. 1, органът по признаване в същия срок уведомява декларатора относно причините за закъснението и срока за вземане на решение. В този случай срокът е до два месеца от отстраняването на затруднението.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2016 г.) Когато се установи съществено несъответствие между професионалните квалификации на декларатора и обучението, провеждано в Република България за упражняването на съответната професия, което може да застраши безопасността на гражданите и да доведе до сериозно увреждане на здравето им, и това несъответствие не може да бъде компенсирано с професионалния опит на декларатора или със знания, умения и компетентности, придобити посредством учене през целия живот, официално валидирани за целта от компетентен орган, органът по признаване предоставя на декларатора възможност да докаже, че е придобил липсващите му знания или компетентност, като положи изпит за правоспособност по реда на чл. 83, ал. 3.

(5) При непроизнасяне на органа по признаване в сроковете по ал. 1 - 4 гражданинът на държава членка може да започне да предоставя съответните услуги.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2016 г.) Когато професионалните квалификации са проверени от органа по признаване по реда на ал. 1, услугите се предоставят под професионалното звание, използвано в Република България за осъществяването на съответната дейност.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2016 г.) В случай на основателно съмнение органът по признаване може да подаде искане към компетентните органи на държавата членка по установяване за предоставяне на информация относно законността на установяването на предоставящия услуги, неговото добро професионално поведение, както и относно липсата на дисциплинарни, административни или наказателни санкции, свързани с упражняването на професията.

(8) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2016 г.) В случай че органът по признаване реши да извърши проверка на професионалните квалификации, той може да подаде искане към компетентните органи на държавата членка по установяване за предоставяне на информация относно курсовете на обучение на предоставящия услугите, доколкото това е необходимо за оценка на съществените несъответствия, за които е вероятно да са във вреда на общественото здраве или безопасност.

(9) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2016 г.) Когато професиите не са регулирани в държавата членка по произход, информацията по ал. 7 и 8 може да бъде предоставена от помощния център.

Чл. 22. (1) При подадена жалба от получател на услуги срещу предоставящия услуги органът по признаване изисква от компетентните органи на държавата членка по установяване цялата информация, необходима за правилното разглеждане на жалбата.

(2) Органът по признаване уведомява получателя на услугите за решението си по подадената жалба.

(3) Органът по признаване е длъжен да осигурява обмен на цялата информация, необходима за разглеждане на жалби, свързани с предоставянето на услуги на територията на други държави членки.

Чл. 23. Получателите на услугите имат право да получат от предоставящите услугите следната информация:

1. наименование на публичните регистри, в които са вписани в държавата членка по установяване, съответните регистрационни номера или еквивалентни идентификационни данни, съдържащи се в съответния регистър;

2. наименованието и адреса на съответния компетентен орган, когато в държавата членка по установяване се изисква получаване на разрешение или лиценз за упражняването на дейността;

3. данни за професионалните сдружения или организации, в които членуват;

4. професионалното звание, а когато няма такова - наименованието на професионалната квалификация и държавата членка, в която е придобито;

5. идентификационен номер по Закона за данък върху добавената стойност, ако за осъществяваната дейност се дължи данък върху добавената стойност;

6. данни за наличието на застраховка за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на професионалните задължения.

Чл. 23а. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2024 г.) Преди въвеждането на нови или изменението на действащи разпоредби в законов, подзаконов или административен акт, с които се ограничава упражняването или достъпът до регулирана професия или една от формите на нейното упражняване, включително използването на професионално звание и разрешените професионални дейности, в процеса на изработване на проекта на акт, съставителят на проекта на акта извършва по обективен и независим начин оценка на пропорционалността в съответствие с правилата, предвидени в този закон.

(2) Обхватът на оценката по ал. 1 е пропорционален на естеството, съдържанието и въздействието на разпоредбите, които се въвеждат.

(3) Всяка от разпоредбите по ал. 1 се придружава от подробно обяснение, което да позволява да се оцени спазването на принципа на пропорционалност.

(4) Съображенията, поради които дадена разпоредба се счита за обоснована и пропорционална, се подкрепят с качествени и когато е възможно и целесъобразно с количествени елементи.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2024 г.) Когато органът по признаване не е съставител на проекта на акта, с който се ограничава упражняването или достъпът до регулирана професия, съставителят на проекта на акт съгласува оценката на пропорционалността със съответния орган по признаване.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2024 г.) Оценка на пропорционалността се извършва и за действащи разпоредби в законов, подзаконов или административен акт, с които се ограничава упражняването или достъпът до регулирана професия, ако се окаже необходимо те да бъдат преразгледани с оглед на преследваната към момента на приемането им цел, последиците от нея, оценени след приемането им, както и постоянното развитие в областта на регулираната професия след приемането на разпоредбите.

(7) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2024 г.) В случаите по ал. 6 оценката на пропорционалността се извършва от органа по признаване, в чиято компетентност е изпълнението на акта, съдържащ съответните разпоредби.

(8) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 28 от 2024 г.) Когато в отделен акт на Европейския съюз са установени специални изисквания относно регулирането на дадена професия и в този акт не е предвидена възможност на държавите членки за избор относно точния начин, по който те да бъдат въведени в националното им законодателство, правилата за извършване на оценка на пропорционалността, предвидени в този закон, не се прилагат.

Чл. 23б. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2021 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2024 г.) При приемането на нови или изменението на действащи разпоредби в законов, подзаконов или административен акт, с които се ограничава упражняването или достъпът до регулирана професия, съставителят на проекта на акта гарантира, че тези разпоредби не въвеждат пряка или непряка дискриминация, основана на гражданство или на място на пребиваване.

Чл. 23в. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2024 г.) Съставителят на проекта на акта гарантира, че разпоредбите в законов, подзаконов или административен акт, с които се ограничава упражняването или достъпът до регулирана професия, които възнамерява да въведе, както и измененията, които възнамерява да внесе в действащите разпоредби, са обосновани от цели от обществен интерес.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2024 г.) Съставителят на проекта на акта проучва по-специално дали разпоредбите по ал. 1 са обективно обосновани от съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве, или от императивни съображения от обществен интерес.

(3) Съображенията от чисто икономически характер или чисто административните съображения не съставляват императивни съображения от обществен интерес, обосноваващи ограничаване на упражняването или достъпа до регулирана професия.

Чл. 23г. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2024 г.) Съставителят на проекта на акта гарантира, че разпоредбите в законов, подзаконов или административен акт, с които се ограничава упражняването или достъпът до регулирана професия, които въвежда, както и че измененията, които внася в действащите разпоредби, са подходящи за гарантиране на постигането на набелязаната цел и не надхвърлят необходимото за постигането на тази цел.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2024 г.) За тази цел преди приемането на разпоредбите по ал. 1 съставителят на проекта на акта разглежда:

1. естеството на рисковете, свързани с набелязаните цели от обществен интерес, и по-специално рисковете за получателите на услуги, включително потребителите, за специалистите или за трети лица;

2. дали съществуващите правила от специален или по-общ характер, като съдържащите се в правото в областта на безопасността на продуктите или на защитата на потребителите, са недостатъчни за постигането на набелязаната цел;

3. целесъобразността на разпоредбата, що се отнася до това доколко е подходяща за постигането на набелязаната цел и доколко в действителност отразява тази цел по последователен и систематичен начин и съответно дали отстранява установените рискове по сходен начин като при съпоставими дейности;

4. въздействието върху свободното движение на хора и услуги в Европейския съюз, върху избора на потребителите и върху качеството на предоставяната услуга;

5. възможността за използване на по-малко ограничаващи средства за постигане на целта от обществен интерес;

6. последиците на новите или изменените разпоредби, когато се съчетават с други разпоредби, ограничаващи достъпа до професията или упражняването ѝ, и по-специално как новите или изменените разпоредби, съчетани с другите изисквания, допринасят за постигането на същата цел от обществен интерес и дали са необходими за постигането ѝ.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2024 г.) Съставителят на проекта на акта разглежда и следните елементи, когато те са от значение за естеството и съдържанието на разпоредбата, която се въвежда или изменя:

1. връзката между обхвата на дейностите, които включва дадена професия или които са запазени за нея, и изискваната професионална квалификация;

2. връзката между сложността на съответните задачи и необходимостта тези, които ги извършват, да притежават определени професионални квалификации, по-специално по отношение на нивото, естеството и продължителността на изискваното обучение или опит;

3. възможността за получаване на професионална квалификация по други начини;

4. дали и защо запазените за определени професии дейности могат или не могат да се споделят с други професии;

5. степента на самостоятелност при упражняването на регулираната професия и въздействието на правилата относно организацията и надзора по отношение на постигането на набелязаната цел, по-специално когато свързаните с регулираната професия дейности се упражняват под надзора на квалифициран специалист, който запазва своята отговорност;

6. развитието на науката и технологиите, което може ефективно да намали или увеличи асиметрията в наличието на информация сред специалистите и потребителите.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2024 г.) За целите на ал. 2, т. 5, когато разпоредбите са обосновани единствено от съображения за защита на потребителите и когато установените рискове са ограничени до отношенията между специалиста и потребителя и по тази причина не засягат по неблагоприятен начин трети лица, съставителят на проекта на акта оценява по-специално дали целта може да се постигне чрез мерки, които са по-малко ограничаващи отколкото запазването на определени дейности за специалисти.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2024 г.) За целите на ал. 2, т. 6 съставителят на проекта на акта оценява последиците на новата или изменената разпоредба при съчетаването ѝ с едно или повече изисквания, като има предвид факта, че тези последици може да бъдат както положителни, така и отрицателни, и по-специално оценява следните елементи:

1. запазени дейности, защитено професионално звание или всяка друга форма на регулиране по смисъла на § 1 и 2а от допълнителните разпоредби;

2. задължения за изпълняване на изисквания за непрекъснато професионално развитие;

3. правила, свързани с организацията на професията, професионална етика и надзор;

4. задължително членство в професионална организация или орган, регистрационни или разрешителни режими, по-специално когато тези изисквания предполагат притежаването на определена професионална квалификация;

5. количествени ограничения, по-специално изисквания, с които се ограничава броят на разрешенията за упражняване на професията или се определя минимален или максимален брой служители, ръководители или представители, притежаващи определени професионални квалификации;

6. изисквания за конкретна правна форма или изисквания, свързани с дялово участие или управление на дружество, до степента, до която тези изисквания са пряко свързани с упражняването на регулираната професия;

7. териториални ограничения, включително когато професията се регулира в части от територията на страната по начин, различен от начина, по който се регулира в други части;

8. изисквания, с които се ограничава упражняването на регулирана професия съвместно или в рамките на партньорство, както и правила за несъвместимост;

9. изисквания за застрахователно покритие или други средства за индивидуална или колективна защита в областта на професионална отговорност;

10. изисквания за владеене на езици до степента, която е необходима за упражняване на професията;

11. изисквания за фиксирани минимални и/или максимални възнаграждения;

12. изисквания по отношение на рекламата.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2024 г.) Преди въвеждането на нови или изменението на действащи разпоредби съставителят на проекта на акта също така гарантира спазването на принципа на пропорционалност на специалните изисквания, свързани с предоставянето на услуги на временен и случаен принцип, предвидени в част втора на този закон, включително:

1. автоматична временна регистрация или формално членство в професионална организация или орган;

2. декларация, която се представя предварително съгласно чл. 13, ал. 1, документи, които се изискват съгласно чл. 13, ал. 2, или друго равностойно изискване;

3. заплащане на каквито и да е такси, необходими за административните процедури, свързани с упражняването или достъпа до регулирана професия, които доставчикът на услуги дължи.

(7) Разпоредбите на ал. 6 не се прилагат по отношение на мерките, предназначени да гарантират спазването на приложимите условия и ред на заетост, които държавите членки прилагат в съответствие с правото на Европейския съюз.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2024 г.) Когато разпоредбите се отнасят до регулирането на професии в областта на здравеопазването и оказват влияние върху безопасността на пациентите, съставителят на проекта на акта взема предвид целта за осигуряване на високо равнище на закрила на човешкото здраве.

Чл. 23д. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2024 г.) Съставителят на проекта на акта предоставя чрез подходящи средства достъп до информация на гражданите, получателите на услуги и други заинтересовани страни, включително тези, които не упражняват професията, преди въвеждането на нови или изменението на действащи разпоредби в законов, подзаконов или административен акт, с които се ограничава упражняването или достъпът до регулирана професия.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2024 г.) Съставителят на проекта на акта осигурява по подходящ начин участието на всички съответни заинтересовани страни и им предоставя възможност да изразят своите мнения. Съставителят на проекта на акта провежда обществени консултации в съответствие със Закона за нормативните актове, Административнопроцесуалния кодекс и другите приложими закони.

Чл. 23е. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) (1) Органите по признаване предприемат необходимите мерки, за да насърчават взаимния обмен на информация с компетентните органи на други държави членки относно конкретния начин, по който регулират дадена професия, или относно последиците от такова регулиране.

(2) Органите по признаване съобщават на Европейската комисия и вписват в базата данни на регулираните професии по чл. 59, параграф 1 от Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно признаването на професионалните квалификации разпоредбите, с които се ограничава упражняването или достъпът до регулирана професия, както и съображенията, поради които се счита, че тези разпоредби са обосновани и пропорционални.

(3) Органите по признаване и други заинтересовани лица могат да представят коментари на Европейската комисия или на държавата членка, която е съобщила разпоредбите и съображенията, поради които те се считат за обосновани и пропорционални.

Чл. 87. Когато в Република България ползването на професионално звание е нормативно установено, гражданите на други държави членки, получили признаване на професионалните си квалификации, могат да упражняват регулирана професия, посочена в част трета, глава трета, под професионалното звание, което съответства на регулираната професия, както и да използват неговото съкращение.

Чл. 88. (1) Когато упражняването на определена професия в Република България се регулира от професионално сдружение или организация, гражданите на държавите членки имат право да ползват съответното професионално звание или неговата съкратена форма, ако представят доказателство, че са членове на тази организация или сдружение.

(2) Професионалните сдружения или организации по ал. 1 могат да изискват като условие за прием на членове притежаване на определени квалификации от граждани на други държави членки само при условията, предвидени в този закон.

Чл. 89. (1) (Предишен текст на чл. 89 - ДВ, бр. 27 от 2016 г.) Лицата, на които са признати професионалните квалификации по реда на този закон, трябва да притежават познания по български език, които да им позволяват упражняването на регулираната професия на територията на Република България.

(2) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2016 г.) Проверката на познанията по български език е задължителна:

1. при упражняване на професия, която има последици за безопасността на пациентите, или

2. когато е налице сериозно и конкретно съмнение относно достатъчната степен на езикови знания на лицето с оглед професионалната дейност, която то ще извършва.

(3) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2016 г.) Проверката по ал. 2 се извършва само след издаването на Европейска професионална карта или след признаването на професионалната квалификация.

(4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2016 г.) Проверката по ал. 2 се извършва по ред, определен от съответния орган по признаване, с изключение на проверката по отношение на регулираните медицински професии, която се извършва по реда на наредбата по чл. 186, ал. 3, т. 1 от Закона за здравето, и трябва да е пропорционална на дейността, която ще се упражнява.

(5) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2016 г.) Актът, с който се постановява резултатът от проверката по ал. 2, подлежи на обжалване при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 90. (1) Извън случаите по част втора и чл. 87 и 88 гражданите на държави членки, на които са признати професионалните квалификации по реда на този закон, могат да ползват своите академични звания, дадени им от държава членка по произход, и съкратената им форма на езика на държавата членка по произход.

(2) Органът по признаване може да изиска тези звания да се придружават от наименованието и адреса на учебната или изпитната институция, които са ги присъдили.

(3) Когато академично звание, присъдено от държавата членка по произход, може да се обърка със съществуващо в Република България звание, включващо допълнително обучение, което заявителят не е преминал, органът по признаване може да изиска от заявителя да ползва академичното звание на държавата членка по произход в друга подходяща форма.

Чл. 91. (1) Органите по признаване на професионални квалификации за упражняване на регулирани професии в Република България си сътрудничат и оказват взаимно съдействие с цел улесняване прилагането на този закон.

(2) Органите по ал. 1 гарантират поверителния характер на информацията, която си разменят.

Чл. 92. (1) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Органите по признаване разменят информация със съответните компетентни органи на другите държави членки относно дисциплинарни, административни или наказателни санкции, свързани с упражняването на професията, или други сериозни конкретни обстоятелства, които могат да се отразят на дейностите по този закон.

(2) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Органите по признаване проверяват истинността на обстоятелствата по ал. 1 и вземат решение относно характера и обхвата на разследванията, които трябва да се предприемат, и уведомяват компетентните органи на приемащата държава членка относно заключенията, които са направили въз основа на информацията, с която разполагат.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Размяната на информацията по ал. 1 и 2 се извършва при спазване на законодателството в областта на защитата на лични данни.

Чл. 92а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2016 г.) Размяната на информация по чл. 91 и 92 се осъществява чрез Информационната система за вътрешния пазар.

Чл. 93. (1) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Министърът на образованието и науката координира дейностите по признаване на професионални квалификации, като:

1. следи за еднаквото прилагане на този закон от органите по признаване;

2. събира информация относно условията за достъп до регулирани професии в другите държави членки;

3. поддържа електронна база данни с информация на български и на английски език, съдържаща Списъка на регулираните професии в Република България и условията за достъп и упражняването им, както и информация, свързана с регулираните професии в другите държави членки;

4. веднъж на всеки две години, считано от влизането в сила на закона, предоставя на Европейската комисия доклад, съдържащ статистическа информация за броя на взетите решения и откази за признаване на професионални квалификации на граждани на държави членки, както и описание на основните проблеми в процедурите по признаване;

5. (нова - ДВ, бр. 27 от 2016 г.) изготвя анализи на предложения за общи рамки на обучението и общи изпити в обучението;

6. (нова - ДВ, бр. 27 от 2016 г.) осъществява обмен на информация и на добри практики относно изискването към заявителя да премине стажа за приспособяване или да положи изпита за признаване на правоспособност по чл. 29.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Министърът на образованието и науката определя национален координатор и заместник-национален координатор на дейностите по този закон.

(3) Националният координатор е представител на Република България в Комитета по признаване на професионални квалификации към Европейската комисия.

(4) Националният координатор работи в сътрудничество с лицата за контакт по чл. 94.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Министърът на образованието и науката може да възложи за изпълнение дейностите по ал. 1, т. 1, 2 и 3 и на други структури в системата на Министерството на образованието и науката.

Чл. 94. (1) Всеки орган по признаване определя лице за контакт, което:

1. предоставя на гражданите и лицата за контакт в другите държави членки необходимата информация, свързана с признаването на професионални квалификации, включително относно националните разпоредби за регулираните професии и упражняването им, социалното законодателство и етичните норми;

2. съдейства на гражданите за упражняване на правата им, уредени в този закон, в сътрудничество с останалите органи по признаване и лица за контакт.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Министърът на образованието и науката определя национално лице за контакт, което:

1. подпомага гражданите и лицата за контакт в другите държави членки, като им предоставя информация относно лицата за контакт в Република България по определена професия;

2. събира информация от лицата за контакт по ал. 1 относно броя на запитванията на граждани и при поискване я предоставя на Европейската комисия в срок два месеца от получаване на молбата за предоставяне на информация;

3. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) изготвя проекта на доклад по чл. 93, ал. 1, т. 4 и го представя на министъра на образованието и науката.

Чл. 95. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2016 г.) (1) Органите по признаване информират компетентните органи на всички останали държави членки за лице, на което административен орган, съсловна организация или съд в Република България са постановили постоянно или временно ограничаване на или лишаване от правото да упражнява на територията на Република България изцяло или отчасти следните професии:

1. лекар и общопрактикуващ лекар с документ за професионална квалификация, посочен в списъка по чл. 6, ал. 1, т. 5, букви "а" и "г";

2. лекар-специалист със специалност, посочена в списъка по чл. 6, ал. 1, т. 5, буква "в";

3. медицинска сестра с общ профил с документ за професионална квалификация, посочен в списъка по чл. 6, ал. 1, т. 6, буква "б";

4. лекар по дентална медицина с документ за професионална квалификация, посочен в списъка по чл. 6, ал. 1, т. 7, буква "б";

5. лекар по дентална медицина - специалист, с документ за професионална квалификация, посочен в списъка по чл. 6, ал. 1, т. 7, буква "в";

6. ветеринарен лекар с документ за професионална квалификация, посочен в списъка по чл. 6, ал. 1, т. 8, буква "б";

7. акушерка с документ за професионална квалификация, посочен в чл. 6, ал. 1, т. 9, буква "б";

8. фармацевт с документ за професионална квалификация, посочен в чл. 6, ал. 1, т. 10, буква "б";

9. притежател на удостоверение, издадено от компетентните органи в държавата членка по произход или местопребиваване, удостоверяващо, че неговото доказателство за професионална квалификация попада в обхвата на Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации, и чието обучение отговаря на минималните изисквания по този закон, но е започнало преди референтните дати за квалификациите, посочени в списъците по чл. 6, ал. 1, т. 5, букви "в" и "г", т. 6, буква "б", т. 7, букви "б" и "в", т. 8, буква "б", т. 9, буква "б" и т. 10, буква "б";

10. притежател на свидетелство за придобити права по чл. 39 - 42, чл. 46, 47, 50, 51, чл. 54, ал. 2, 3 и 4, чл. 55 и чл. 61, 62 и 63;

11. друго лице, упражняващо дейности, които имат последици за безопасността на пациентите, когато лицето упражнява регулирана професия в посочената държава членка;

12. лице, упражняващо дейности, свързани с образованието на ненавършили пълнолетие лица, включително грижи за деца и образование на деца в предучилищна възраст, когато специалистът упражнява регулирана професия в посочената държава членка.

(2) Органите по признаване изпращат информацията по ал. 1 чрез Информационната система за вътрешния пазар не по-късно от три дни от датата на влизането в сила на административния акт или съдебното решение за ограничаване или лишаване на лицето от правото да упражнява дадената професионална дейност.

(3) Информацията по ал. 1 включва:

1. самоличност на лицето;

2. упражняваната професия;

3. информация относно административния орган, съсловната организация или съда, които са постановили ограничаването или лишаването от право;

4. обхвата на ограничаването или лишаването от право;

5. срока, за който се прилага ограничаването или лишаването от право.

(4) Не по-късно от три дни от датата на постановяване на съдебното решение органите по признаване информират чрез Информационната система за вътрешния пазар компетентните органи на останалите държави членки относно самоличността на лица, подали молби за признаване на професионални квалификации, за които впоследствие съдилищата са установили, че лицата са използвали подправени документи за професионални квалификации във връзка с признаването.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Данните за лицата по ал. 1 и 4 се събират и обработват при спазване на изискванията за защита на личните данни.

(6) Органите по признаване информират незабавно компетентните органи на останалите държави членки относно промяната или изтичането на срока на ограничаването или лишаването от право по ал. 1.

(7) При изпращане на информацията по ал. 1 органите по признаване уведомяват писмено лицето за решението си да изпратят информацията относно него и за правото му да възрази срещу това решение пред органа по признаване, както и за правото му да претендира обезщетения за вреди, причинени от погрешно изпратена информация до други държави членки, като в този случай в решението за изпращане на информацията по ал. 1 се отбелязва, че то се разглежда в рамките на производство, започнато от лицето.

(8) Данните по ал. 3 могат да бъдат обработвани в срока на тяхната валидност. Информацията по ал. 1 се заличава в срок три дни от датата на влизане в сила на решението за отмяна или от изтичането на срока на ограничаването или лишаването от право.

Чл. 96. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2016 г.) (1) На портала на Единното звено за контакт, поддържан съгласно глава втора от Закона за дейностите по предоставяне на услуги, се публикува онлайн в ясен и изчерпателен вид:

1. списък на регулираните професии в Република България, включващ информация за контакт с органите по признаване;

2. списък на професиите, за които има Европейска професионална карта, нейното действие и свързаните с нея такси, които следва да бъдат заплатени от лицата, както и компетентните органи, които я издават;

3. списък на професиите по чл. 20;

4. списък на регулираното образование и обучение и обучението със специална структура по чл. 25, т. 3, буква "б";

5. информация за изискванията, процедурите, необходимите документи и дължимите такси за дейностите по чл. 13, 20, 77, 78 и 89 за регулираните в Република България професии;

6. подробна информация относно средствата за правна защита по административен и съдебен ред срещу актовете на органите по признаване, издавани в изпълнение на правомощията им по този закон.

(2) Информацията по ал. 1 се предоставя и актуализира от съответните органи по признаване и от помощния център по чл. 98, ал. 1.

(3) Компетентните органи по признаване чрез Единното звено за контакт предоставят информация по всяко получено запитване в най-краткия възможен срок с оглед конкретните обстоятелства и целта на запитването.

(4) Информацията по ал. 1 може да се предоставя и на други официални езици на Европейския съюз.

Чл. 97. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2016 г.) (1) Органите по признаване и Единното звено за контакт създават възможности за достъп до информация и документи и за осъществяване на процедурите по този закон дистанционно и по електронен път, като запазват правото си впоследствие в случай на основателни съмнения или изключителна необходимост да изискат заверени копия от документите.

(2) Искането за предоставяне на заверен документ не се смята за искане за предоставяне на липсващ документ, що се отнася до сроковете в административното производство.

(3) Алинея 1 не се прилага по отношение на провеждането на стаж за приспособяване и на изпита за признаване на правоспособност.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.) В случаите, когато е необходимо, процедурите по ал. 1 се осъществяват в съответствие с Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Чл. 98. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2016 г.) (1) Националният център за информация и документация към министъра на образованието и науката изпълнява функциите на помощен център по смисъла на чл. 57б от Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно признаването на професионалните квалификации.

(2) Помощният център по ал. 1 подпомага гражданите и помощните центрове на останалите държави членки при признаването на професионални квалификации съгласно този закон, включително чрез информация за националното законодателство относно професиите и тяхното упражняване, социалното законодателство и когато е приложимо, етичните правила.

(3) Помощният център по ал. 1 подпомага гражданите при упражняване на правата им по този закон в сътрудничество, когато е целесъобразно, с помощния център в държавата членка по произход и органите по признаване.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Органите по признаване в Република България са длъжни да оказват пълно съдействие на помощния център по ал. 1 и когато е целесъобразно, на помощния център в държавата членка по произход и да предоставят цялата съответна информация за отделни случаи на тези помощни центрове по искане от тяхна страна и при спазване на изискванията за защита на личните данни.

(5) При постъпило искане от Европейската комисия помощният център по ал. 1 предоставя исканата информация във връзка със запитвания, по които той работи, не по-късно от два месеца от постъпването на искането.