Държавен вестник, брой 9 от 29.I

Чл. 5. (1) Администрацията на Националната следствена служба се състои от главен секретар, кабинет на директора и административни звена, създадени със заповед на директора на Националната следствена служба.

(2) Длъжностите в администрацията на Националната следствена служба са в съответствие с типови длъжностни характеристики и длъжностно разписание.

Чл. 6. (1) Администрацията на Националната следствена служба се ръководи от главен секретар.

(2) За главен секретар се назначава лице, което е български гражданин, има завършено висше образование по специалностите "Право", "Публична администрация" или висше икономическо образование, с образователно-квалификационна степен "Магистър", с не по-малко от 10 години трудов стаж, не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, независимо че е реабилитирано и притежава необходимите професионални и нравствени качества.

(3) Назначаването на главен секретар се извършва след провеждането на конкурс, организиран от главния секретар на ВСС.

(4) Главният секретар е пряко подчинен на директора на Националната следствена служба и:

1. планира, организира и ръководи дейността на съдебните служители;

2. отговаря за управлението на административната дейност;

3. въвежда програмни решения по дългосрочното планиране, бюджетната политика, финансите, автоматизацията, снабдяването с оборудване и връзките с обществеността;

4. представлява Националната следствена служба в случаите, когато е упълномощен изрично от директора;

5. осъществява методическа помощ и координация по отношение административното обслужване на администрацията на Националната и окръжните следствени служби с цел изпълнение разпорежданията на директора на Националната следствена служба и на неговите заместници;

6. координира дейностите по събирането, съхраняването и обобщаването на информация относно дейността на следствените служби за нуждите на съдебната и финансовата статистика, както и във връзка с международното сътрудничество;

7. осигурява прозрачност и публичност на дейността на администрациите на следствените служби и организира достъпа до информация в съответствие с конституционните права на гражданите;

8. изготвя ежегоден доклад за функционирането, адекватността и ефективността на системите за административно и финансово управление на следствените служби и го представя на директора на Националната следствена служба;

9. съдейства за създаването на подходяща организационна структура в следствените служби;

10. определя реда за документооборота и координира деловодната и архивната дейност.

(5) Главният секретар не може да членува в политическа партия или коалиция, организация с политически цели, както и да извършва политическа дейност.

Чл. 7. (1) Кабинетът на директора изпълнява организационни, координационни и информационно-аналитични функции.

(2) Подготовката на материалите и обезпечаването на работата на кабинета се осъществяват от експерти и технически сътрудници под ръководството на началника на кабинета.

(3) Служителите в кабинета на директора на Националната следствена служба са на пряко негово подчинение.

Чл. 8. (1) За началник на кабинета на директора на Националната следствена служба се назначава лице, което е български гражданин, има завършено висше образование, с образователно-квалификационна степен "Магистър", с не по-малко от 8 години трудов стаж, не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, независимо че е реабилитирано и притежава необходимите нравствени и професионални качества.

(2) Началникът на кабинета:

1. организира и подготвя изпълнението на работната програма на директора по повод негови срещи, посещения и пътувания;

2. контролира изпълнението на задачите, поставени от директора, и контролира спазването на сроковете;

3. ежедневно информира директора за особеностите на текущата работа и получената специална кореспонденция;

4. осигурява спазването на протокола при официални и работни посещения на чуждестранни и български гости и делегации в Националната следствена служба;

5. осигурява оперативна връзка и взаимодействие на директора с държавните органи, обществени организации и средствата за масово осведомяване, както и координира медийните изяви на директора със служителя по "Връзки с обществеността";

6. координира подготовката на доклади и становища във връзка с дейността на следствените служби в борбата с престъпността, както и във връзка с международното сътрудничество в тази област;

7. организира кореспонденцията на директора;

8. организира задграничните командировки на директора и осигурява спазването на протокола съгласно международната практика;

9. организира и контролира работата на съдебните служители в кабинета на директора;

10. изпълнява и други задачи, възложени от директора.

Чл. 9. (1) Съветникът по парламентарните въпроси е пряко подчинен на директора на Националната следствена служба.

(2) За съветник по парламентарни въпроси се назначава лице, което е български гражданин, има завършено висше образование по специалността "Право", с образователно-квалификационна степен "Магистър" и придобита правоспособност, с не по-малко от 5 години юридически стаж, не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, независимо че е реабилитирано и притежава необходимите професионални и нравствени качества.

(3) Съветникът по парламентарни въпроси:

1. организира връзките на директора и неговите заместници с Народното събрание, с парламентарните групи, с постоянните и временните комисии на Народното събрание и по пълномощие представя становище на Националната следствена служба пред тях;

2. осигурява материалите от дейността на Народното събрание и на неговите комисии, относими към съдебната власт;

3. информира директора и неговите заместници за внесените проекти на закони и решения;

4. предоставя периодична информация относно дебатите, повдигнатите въпроси и приетите решения от парламентарните комисии, както и относно приетите закони и решения;

5. поддържа актуална информация за състоянието на законопроектите от внасянето им в парламентарните комисии до обнародването им в "Държавен вестник";

6. предоставя информация на началника на кабинета за работната програма на Народното събрание и неговите комисии;

7. изпълнява и други задачи, възложени от директора.

Чл. 10. (1) Функциите на общата администрация са в следните направления:

1. финансово-стопанска дейност;

2. административно обслужване;

3. информационно обслужване, технологии и комуникации;

4. човешки ресурси;

5. правно обслужване и процесуално представителство;

6. международни връзки и протокол;

7. връзки с обществеността;

8. защита на класифицираната информация;

9. управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка.

(2) Функциите на административните звена, свързани с управлението и стопанисването на недвижимите имоти и движимите вещи по смисъла на Закона за съдебната власт, се упражняват, в случай че стопанисването на недвижимите имоти и управлението и стопанисването на движимите вещи е възложено от министъра на правосъдието на директора на Националната следствена служба или на директора на окръжната следствена служба в съответствие с чл. 388, ал. 1 и чл. 390, ал. 1 от Закона за съдебната власт.

Чл. 11. (1) Финансово-стопанската дейност обхваща:

1. разработване на средносрочни и дългосрочни бюджетни прогнози на Националната следствена служба;

2. съставяне на проект на бюджетна сметка на Националната следствена служба като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити;

3. подготвяне на предложения за корекция по бюджетната сметка на Националната следствена служба;

4. осигуряване на данни и изготвяне на ежемесечни и тримесечни отчети за изпълнението на бюджета;

5. изготвяне на анализи, доклади и становища по бюджетната сметка на Националната следствена служба;

6.отчитане изпълнението на бюджета;

7. анализ на заявките за текущо финансиране в рамките на утвърдената бюджетна сметка;

8. организиране финансиране за придобиване на дълготрайни материални активи и за основен ремонт въз основа на утвърдени лимити;

9. изготвяне методически указания по изграждането и функционирането на счетоводствата в следствените служби;

10. организация на единната счетоводна отчетност в Националната следствена служба като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити;

11. счетоводно отчитане на приходите и разходите по единна бюджетна класификация, по счетоводни сметки от Сметкоплана за бюджетните предприятия;

12. отчет за изпълнението на бюджета за касовото изпълнение;

13.изготвяне на тримесечни оборотни ведомости и годишни финансови отчети на Националната следствена служба като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити;

14. подготвяне на проект за годишна инвестиционна програма на Националната следствена служба по обекти и по вид капиталови разходи в рамките на утвърдения бюджет;

15. осигуряване снабдяването на Националната следствена служба с техника, консумативи и обзавеждане;

16. планиране на обществените поръчки за съответната година;

17. изготвяне проектите на документи за възлагане на обществени поръчки при извършване на ремонтни работи и доставка на оборудване и материали;

18. подготвяне и провеждане на процедурите по възлагане на обществени поръчки;

19. подготвяне и изпращане на информация в редакцията на централен ежедневник и в Агенцията за обществени поръчки;

20. водене на Регистър за проведените процедури за възлагане на обществени поръчки през съответната година;

21. стопанисване и експлоатация на сградния фонд, възложен на Националната следствена служба;

22. осъществяване на текущ контрол при изпълнението на ремонтните работи и доставки.

Чл. 12. (1) Административното обслужване включва дейности по информационно обслужване и технологии, техническо обслужване и транспортно обслужване.

(2) Информационното обслужване и технологии обхваща:

1. осигуряване компютърно, мрежово и информационно на дейността на Националната следствена служба;

2. регистриране и поддържане на деловоден регистър и книжен фонд (картотека, литерни дела) на разследваните в Националната следствена служба следствени дела - организиране, събиране, класиране и съхраняване на съпровождащите делата процесуални и други документи;

3. изграждане и внедряване на автоматизирани информационни системи в Националната следствена служба и окръжните следствени служби с възможности за пълноценно включване към ЕИСПП, както и внедряване и експлоатация на Централната информационна система на следствените служби (ЦИССС);

4. изготвяне на месечни, шестмесечни и годишни статистически отчети за разследваните дела, както и различни по форма и съдържание статистически отчети, тематични справки, бюлетини и др. аналитични материали;

5. водене на оперативен отчет на наличната компютърна техника, периферни устройства, мрежово оборудване и лицензиран софтуер посредством специално разработен Уеб-базиран електронен регистър;

6. контрол за изправността и организацията за поддръжка и ремонт на компютърна и периферна техника, копирни машини, телефон и факс апарати, климатични системи, подмяна на дефектирали устройства;

7. организиране и осигуряване софтуерната и хардуерна поддръжка на компютърната техника в Националната следствена служба;

8. изработване на технически проекти за създаване или усъвършенстване на информационни системи въз основа на функционални задания и осигуряване техническото изпълнение на нови функционалности на информационната система;

9. осигуряване технически на провеждането на обучение и семинари за работа с информационната система.

(3) Техническото обслужване обхваща:

1. организиране и осигуряване на техническото обслужване на следователите и администрацията на Националната следствена служба;

2. извършване на машинописна и компютърна обработка на документите, сканиране, конвертиране, форматиране, размножаване и разнасяне на документи;

3. обработване на информацията и разпечатване на четими файлове, съдържащи се на твърдите дискове в иззети или доброволно предадени компютри, както и от всички други технически носители на информация;

4. осигуряване на научна правна литература, нормативни актове и периодичен печат.

(4) Транспортното обслужване обхваща:

1. осигуряване транспортното обслужване на следователите и администрацията на Националната следствена служба;

2. осигуряване дейността по регистрация, пререгистрация, годишни технически прегледи, сваляне от отчет пред органите на КАТ и военните управления на МПС, предоставени за ползване на Националната следствена служба;

3. организиране и контрол на дейността по експлоатация, ремонт, поддръжка и бракуване на автотранспортната техника на Националната следствена служба.

Чл. 13. Дейността по управление на човешките ресурси обхваща:

1. изготвяне и актуализиране длъжностното и поименното щатно разписание на следователите и на съдебните служители в администрацията на Националната следствена служба и на окръжните следствени служби;

2. изготвяне проекти на индивидуални длъжностни характеристики на съдебните служители и след съгласуване с ръководителя на съответната структура - представяне за утвърждаване от директора на Националната следствена служба;

3. подготовка на предложения за трансформации на щатни длъжности по щатовете на Националната следствена служба и прехвърляне на бройки съдебни служители;

4. актуализиране и съхранение на кадровите дела на следователите и съдебните служители;

5. оформяне на трудовите книжки и документите, необходими за пенсиониране;

6. подготовка на актовете, свързани с възникването, изменението и прекратяването на трудовите правоотношения;

7. организация и участие в работата на Централната комисия за провеждане на конкурси за следователи във всички следствени служби;

8. оказване помощ на окръжните следствени служби по тяхно искане при осъществяване на техните контакти и отношения с други институции във връзка с възникнали структурни, щатни, трудово-правни, кадрови и др. проблеми;

9. изпращане в законоустановения срок на уведомления до териториалните поделения на Националната агенция по приходите за възникването, изменението или прекратяването на трудовите правоотношения със следователите и съдебните служители;

10. подготовка и участие в проекти, свързани с човешките ресурси;

11. изготвяне на служебни карти на следователите и съдебните служители съгласно указанията на директора на Националната следствена служба;

12. подпомагане подбора на кандидати за свободни длъжности за съдебни служители;

13. участие в подготовката на конкурси и при атестирането на съдебните служители;

14. изготвяне проекти на заповеди за командироване на следователите и съдебните служители;

15. организиране и съдействие за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в Националната следствена служба.

Чл. 14. Правното обслужване и процесуалното представителство обхваща:

1. изготвяне на становища по въпроси, възложени от директора на Националната следствена служба, неговите заместници, главния секретар, завеждащите отдели в Националната следствена служба, свързани с упражняване на правомощията им;

2. съгласуване за законосъобразност и/или изготвяне проекти на договори, по които страна са следствените служби;

3. изготвяне на правни становища, документации по процедури и дейности на администрацията на Националната следствена служба;

4. съгласуване проектите на актовете, свързани с възникването, изменението и прекратяването на трудовите правоотношения на следователите и съдебните служители;

5. участие в процедурите за назначаване на служители, атестиране и повишаване в ранг и длъжност и налагане на дисциплинарни наказания;

6. изготвяне на молби, жалби, възражения и писмени бележки по съдебни дела, по които страна е Националната следствена служба;

7. обобщаване практиката по заведените от и срещу Националната следствена служба дела и предоставяне информация за това на главния директор на службата;

8. предприемане на необходимите правни действия за събиране вземанията на Националната следствена служба.

Чл. 15. Дейността по международни връзки и протокол обхваща:

1. организационно осигуряване връзките на директора на Националната следствена служба, на неговите заместници и на следователите с международните институции и неправителствени организации;

2. за нуждите на досъдебното производство осъществява преки контакти с чужди съдебни органи при извършване на действия по разследване, като и по повод изпълнение на съдебни поръчки;

3. участва при организирането и подпомага провеждането на видеоконферентна връзка;

4. осъществяване мониторинг и подготвяне на отчети за международните връзки на Националната следствена служба;

5. поддържане на информация, необходима за осъществяването на международните контакти;

6. участие в работни групи и комисии за разработване на международни програми и проекти и в изпълнение на програми и проекти, по които Националната следствена служба е бенефициент;

7. координиране техническата помощ от европейските и международните институции, директно насочена към Националната следствена служба;

8. организиране на протоколните срещи на директора на Националната следствена служба и неговите заместници;

9. изготвяне проекти на програми и организация при посещенията на чуждестранни делегации и гости;

10. организация на мероприятия и форуми с международно участие;

11. изготвяне проекти на заповеди за задграничните командировки и организиране издаването на паспорти и визи;

12. осигуряване на писмени преводи, а при необходимост - и преводачи при провеждане на действия по разследване, мероприятия, международни срещи и участия.

Чл. 16. Дейността по връзки с обществеността обхваща:

1. осигуряване взаимодействието на Националната следствена служба със средствата за масово осведомяване при информирането на обществеността за нейната дейност;

2. подготвяне и осигуряване на информационната политика;

3. информиране средствата за масово осведомяване за образуването и произнасянето по дела със значим обществен интерес;

4. организиране въвеждането на информацията по предходната точка в интернет страницата на Националната следствена служба;

5. подготвяне, провеждане и ръководство при пресконференции, интервюта и брифинги с участието на ръководството на Националната следствена служба;

6. организиране и провеждане на информационни кампании за дейността на Националната следствена служба;

7. съгласуване и подготвяне изявите на директора на Националната следствена служба, на неговите заместници и на следователите в средствата за масово осведомяване;

8. анализиране ефективността на медийното представяне на Националната следствена служба;

9. поддържане архив за медийните изяви на директора на Националната следствена служба, неговите заместници, завеждащите отдели и следователите;

10. анализиране публикациите в медиите на общественото мнение за дейността на Националната следствена служба и информиране ежедневно директора и неговите заместници;

11.осигуряване координацията и взаимодействието с пресслужбите на други органи на съдебната власт, ведомства, организации и институции.

Чл. 17. (1) Защитата на класифицираната информация обхваща:

1. осигуряване спазването на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) и на международните договори във връзка със защитата на класифицирана информация;

2. прилагане правилата относно видовете защита на класифицирана информация;

3. извършване периодични проверки на отчетността и движението на материалите и документите, съдържащи класифицирана информация;

4. осъществяване процедурата по обикновеното проучване съобразно изискванията на ЗЗКИ и водене регистър на проучените лица;

5. уведомяване Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) при изтичане на срока на разрешенията, при напускане или преназначаване на служители, както и при необходимост от промяна на разрешението, свързано с достъп до определено ниво на класификация;

6. информиране незабавно в писмена форма ДКСИ и компетентната служба за всяка промяна, отнасяща се до обстоятелствата, свързани с издадените разрешения, удостоверения, сертификати или потвърждения;

7. водене на отчет случаите на нерегламентиран достъп до класифицирана информация и на взетите мерки, за което информира незабавно ДКСИ;

8. следене за правилното определяне нивото на класификация на информацията;

9. разработване план за защита на класифицираната информация при положение на война, военно или друго извънредно положение;

10. организиране и провеждане обучението на служителите в областта на защитата на класифицираната информация;

11. контролиране дейността в регистратурите "Национална класифицирана информация" и "Чуждестранна класифицирана информация";

12. подпомагане методически и организационно дейността на служителите по сигурността на информацията в останалите структури от състава на следствените служби.

(2) Функциите, организацията и дейността по защита на класифицираната информация се осъществяват съгласно ЗЗКИ и Правилника за прилагане на ЗЗКИ.

Чл. 18. (1) Дейността по управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка осигурява условия за дейността на Националната следствена служба при кризисни и извънредни ситуации и във военно време.

(2) Функциите, организацията и дейността се осъществяват в съответствие със Закона за управление при кризи и Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(3) Дейността по управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка осъществява следните дейности:

1. изготвяне и представяне на директора на Националната следствена служба за утвърждаване предвидените в нормативните актове планове за действия при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка;

2. съдействие по разработения план за охрана на сградния фонд чрез физически и технически средства;

3. разработване и поддържане планове за привеждане на ведомството в готовност за работа във военно време и при кризисни и извънредни ситуации;

4. организиране, поддържане и актуализиране система за оповестяване на личния състав на Националната следствена служба при кризи и при различни степени на военна опасност;

5. организиране оперативната подготовка на ръководния състав и основните структурни звена на Националната следствена служба за работа при кризи от военен и невоенен характер;

6. изготвяне и актуализиране на:

а) военновременния план на Националната следствена служба;

б) план за разсредоточаване и евакуация на ръководството и основните структурни звена на Националната следствена служба;

в) план за действие на ръководството и основните структурни звена в страната при управление при кризи и поддържане преки връзки с ведомствата и службите, имащи отношения към тази дейност;

7. организиране експлоатацията и охраната на пунктовете за управление на основните структурни звена и поддържането им в оперативна и техническа готовност за използване по предназначение;

8. подпомагане финансово-стопанската дейност при планиране, разпределяне и отчитане на разходваните финансови средства за осигуряване на дейностите, свързани с отбраната и при кризи;

9. организиране взаимодействието и координацията на ръководството и основните структурни звена с другите държавни органи и органите на местно самоуправление по въпросите на готовността за работа при кризи, при положение на война, военно или извънредно положение; организиране методическото ръководство и контрол на дейностите по отбранително-мобилизационната подготовка.

Чл. 19. Специализираната администрация е организирана в следните служби:

1. "Регистратура и деловодство";

2. "Документно обслужване";

3. "Криминалистическа";

4. "Оперативен дежурен център".

Чл. 20. (1) Служба "Регистратура и деловодство" се състои от "Явно деловодство", което се ръководи от началник-административна служба, пряко подчинен на главния секретар, и "Секретно деловодство", което се ръководи от служителя по сигурността.

(2) Служба "Регистратура и деловодство" описва и пренасочва входящата и изходящата кореспонденция на Националната следствена служба.

(3) В Служба "Регистратура и деловодство" се водят входящ дневник, изходящ дневник, дневник съдебни поръчки, дневник жалби и сигнали, дневник "Веществени доказателства" и кореспонденция "Човешки ресурси".

(4) В изпълнение на функциите по ал. 2 служба "Регистратура и деловодство":

1. приема и регистрира входящата кореспонденция;

2. разпределя и направлява постъпилата поща;

3. експедира изходящата кореспонденция;

4. осигурява информация за получената и изпратената кореспонденция;

5. извършва вписвания в съответните книги, в т. ч. и на електронен носител;

6. предава в архива приключилите преписки;

7. извършва и други дейности по регистрирането и движението на документите, възложени от главния секретар.

(5) Постъпилите в регистратурата документи, включително постъпилите по факс и електронна поща, се завеждат с пореден номер във входящия дневник и се образуват в преписки, като:

а) на получените по пощата книжа се запазва пликът с марката и пощенското клеймо;

б) в изходящите дневници на деловодството се описва всеки един документ с регистрационен номер, като на съхранение остава съответен екземпляр;

в) номерацията във входящите и изходящите дневници се води по години.

(6) Кореспонденцията от Народното събрание, Президентството, Министерския съвет, депутати, министри, ръководители на ведомства, председателите на Конституционния съд, Върховния касационен съд и Върховния административен съд, ръководители на политически партии и коалиции, ръководители на чуждестранни държавни институции и чуждестранни длъжностни лица, адресирана до директора на Националната следствена служба, се регистрира, без да се разпечатва, след което незабавно се предава на началника на кабинета.

(7) Звено"Регистратура и деловодство" има секция "Архив", която осигурява съхраняването на всички преписки, деловодни книги и други документи, подлежащи на съхранение.

(8) Освен дейността по ал. 7 звено "Архив" извършва и следното:

1. приема документи по опис за архивно запазване;

2. създава и поддържа справочен апарат за делата (архивните единици) и осъществява справки по тях;

3. участва със свои представители в комисии за унищожаване на дела, преписки и документи с изтекъл срок на съхранение и осигурява изготвянето на съответните протоколи;

4. предава документите с историческо значение за съхранение в съответния държавен архив.

(9) Звено "Архив" се ръководи от началник-административна служба, който е пряко подчинен на главния секретар.

Чл. 21. (1) Служба "Документно обслужване" изготвя удостоверителни документи в изпълнение на законови изисквания.

(2) Служителите в звеното работят с Централната информационна система на следствените служби и разполагат с персонален допуск за нея.

(3) Удостоверителните документи се издават по искане на:

1. дружества и граждани;

2. съда, прокуратурата, Министерството на вътрешните работи, следователи, дознатели, Народното събрание, министерства и ведомства, свързани с пряката им дейност или със ЗЗКИ и Правилника за неговото приложение;

3. компетентните органи относно информация по задържаните лица.

Чл. 22. Служба "Криминалистическа":

1. оказва специализирана помощ на следователите при откриването, фиксирането и изземването на следи и веществени доказателства, тяхното фиксиране, групиране и оценяване;

2. оценява обстоятелства по следствени дела и съдейства при назначаване на експертизи;

3. обезпечава технически провеждането и фиксирането на следствени действия и последващото им демонстриране/възпроизвеждане в прокуратурата и съда;

4. изготвя експертни справки по досъдебни производства;

5. извършва дигитализация на следствени материали;

6. извършва проучвания и изготвя справки за лица, дружества и моторни превозни средства чрез съответните информационни фондове;

7. участва в изготвянето на искания за прилагане на специални разузнавателни средства, технически анализи на получените сведения, разработване на версии и издирване на лица;

8. оказва помощ на окръжните следствени служби при техни искания, както и осъществява взаимодействие с други институции при изпълнение на задачи, поставени за решаване пред звеното.

Чл. 23. Служба "Оперативен дежурен център" осъществява:

1. оперативно управление на силите и средствата на Националната следствена служба по всяко време на денонощието в съответствие с указанията на ръководството и плана за привеждане в по-висока степен на готовност;

2. непрекъснато наблюдаване на състоянието на оперативната обстановка, докладването й на ръководството, а при необходимост - и на други институции;

3. приемане на информация за характера на извършени престъпления, предаването й по компетентност и организиране взаимодействието с други институции при необходимост;

4. контрол на района на службата, постоянно следене на пожароизвестителната и сигнално-охранителната техника и вземане на съответни мерки при необходимост.

Чл. 24. (1) Администрацията на окръжните следствени служби се състои от съдебен администратор и звена, създадени със заповед на директора на окръжната следствена служба.

(2) Длъжностите в администрацията на окръжните следствени служби са в съответствие с типовите длъжностни характеристики и длъжностно разписание.

Чл. 25. (1) Администрацията на окръжните следствени служби се ръководи от съдебен администратор.

(2) За съдебен администратор се назначава лице, което е български гражданин, има завършено висше образование, с образователно-квалификационна степен "Магистър", с не по-малко от 8 години трудов стаж, не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, независимо че е реабилитирано и притежава необходимите професионални и нравствени качества.

(3) Назначаването на съдебен администратор се извършва след провеждане на конкурс, организиран от главния секретар на ВСС.

(4) Съдебният администратор е пряко подчинен на директора на окръжната следствена служба и:

1. планира, организира и ръководи дейността на съдебните служители;

2. отговаря за управлението на административната дейност в окръжната следствена служба;

3. въвежда програмни решения по дългосрочното планиране, бюджетната политика, финансите, автоматизацията, снабдяването с оборудването и връзките с обществеността.

(5) Съдебният администратор не може да членува в политическа партия или коалиция, организация с политически цели, както и да извършва политическа дейност.

Чл. 26. Административният секретар осъществява непосредствено ръководство и контрол при изпълнение на задълженията на съдебните служители в звената на следствените служби. Той е пряко подчинен на съдебния администратор и подпомага завеждащ отдела, като:

1. организира, ръководи и контролира работата в деловодството;

2. разпределя работата на съдебните служители в съответното звено;

3. съблюдава спазването на трудовата дисциплина и точното изпълнение на служебните задължения на съдебните служители;

4. участва в атестирането на съдебните служители от звеното и може да прави предложения за освобождаване от длъжност;

5. изготвя справки за броя на постъпилите, решени и висящи следствени дела за всяко тримесечие и ги докладва на завеждащия отдела;

6. организира съхранението и подреждането в папки на следните документи:

а) годишни доклади на отдела;

б) инструкции, методически указания, окръжни и заповеди;

в) други разпореждания във връзка с административната дейност в отдела;

7. координира и контролира дейността по подготовка за архивиране на приключените дела и преписки;

8. изпълнява и други дейности, възложени от завеждащия отдела.

Чл. 36. (1) Съдебните служители се назначават на длъжности съгласно длъжностни разписания на администрацията на следствените служби въз основа на Класификатор на длъжностите в администрацията на органите на съдебната власт, издаден от ВСС.

(2) Броят на съдебните служители се определя от директора на Националната следствена служба/окръжните следствени служби, съгласувано с ВСС, в рамките на бюджета на следствените служби.

(3) Директорът на Националната следствена служба/директорите на окръжните следствени служби утвърждава броя на служителите в следствените служби.

(4) Директорът на Националната следствена служба назначава и освобождава служителите в службата.

(5) Директорите на окръжните следствени служби назначават и освобождават служителите в тях.

Чл. 37. При назначаване на съдебни служители в Националната следствена служба и окръжните следствени служби следва да се прилагат разпоредбите на чл. 107а, ал. 1 КТ.

Чл. 38. (1) Съдебен служител, чиято дейност е свързана с осъществяването на правомощията на следствието, се назначава от съответния административен ръководител на органа на съдебната власт след провеждане на конкурс.

(2) Назначаването на главен секретар и на съдебен администратор се извършва след провеждане на конкурс, организиран от главния секретар на ВСС.

(3) При назначаване на съдебен служител на друга длъжност в същата следствена служба, при преназначаване на същата длъжност в системата на следствените служби, както и при преместването на съдебен служител от друг орган на съдебната власт в следствена служба конкурс не се провежда.

Чл. 39. (1) Конкурсът за длъжността "главен секретар" и "съдебен администратор" се организира от главния секретар на ВСС.

(2) Конкурсът се провежда от постояннодействаща комисия, която включва трима членове на ВСС, представител на администрацията на ВСС и директора на Националната следствена служба - при обявен конкурс за главен секретар, и на съответния административен ръководител на окръжна следствена служба - при обявен конкурс за съдебен администратор.

(3) Поименният състав на комисията и нейният председател се определят със заповед на главния секретар на ВСС съобразно решение на ВСС.

(4) Комисията заседава в пълния си състав и взема решения с обикновено мнозинство.

(5) За заседанията си комисията води протокол, който се подписва от всички членове.

Чл. 40. (1) Конкурсът за длъжността "главен секретар" и "съдебен администратор" се обявява от главния секретар на ВСС с писмена заповед, в която се определят:

1. длъжността, за която се провежда конкурсът;

2. минималните и специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на длъжността;

3. специфичните изисквания за заемане на длъжността, определени от съответния административен ръководител;

4. начинът на провеждане на конкурса и за оценяване на кандидатите;

5. необходимите документи, мястото и срокът на подаването им;

6. общодостъпно място, на което ще се обявяват списъците или други съобщения във връзка с конкурса.

(2) Оповестяването на конкурса се публикува с обявление в един централен ежедневник и поставяне на обявление на общодостъпното място по ал. 1, т. 6.

(3) В обявлението се съдържат всички данни от заповедта по ал. 1 и кратко описание на длъжността съгласно типовата длъжностна характеристика.

Чл. 41. (1) Конкурсът за съдебен служител извън длъжността "главен секретар" и "съдебен администратор" се провежда от комисия в състав от трима до петима членове, назначена с писмена заповед на директора на Националната следствена служба, съответно на директора на окръжната следствена служба.

(2) Комисията заседава в пълния си състав и приема решения с обикновено мнозинство.

(3) За заседанията си комисията води протокол, който се подписва от всички членове.

Чл. 42. (1) Конкурсът се обявява от директора на Националната следствена служба, съответно от директора на окръжната следствена служба, с писмена заповед, в която се определят:

1. длъжността, за която се провежда конкурсът;

2. минималните и специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на длъжността;

3. специфичните изисквания за заемане на длъжността, определени от съответния административен ръководител;

4. начинът на провеждане на конкурса и за оценяване на кандидатите;

5. необходимите документи, мястото и срокът на подаването им;

6. общодостъпно място, на което ще се обявяват списъците или други съобщения във връзка с конкурса.

(2) Оповестяването на конкурса става с обявление в централния или местен ежедневник и поставяне на обявление на общодостъпното място по т. 6 на предходната алинея.

(3) В обявлението се съдържат всички данни от заповедта по ал. 1 и кратко описание на длъжността съгласно типовата длъжностна характеристика.

Чл. 43. (1) Кандидатите подават лично или чрез пълномощник писмено заявление за участие в конкурса.

(2) Към заявлението се прилагат:

1. декларация от кандидата, че е пълнолетен български гражданин, не е оставен под запрещение, не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода, не е лишен от правото да заема определена длъжност;

2. декларация от кандидата, че е политически неутрален;

3. копия от документи за придобита образователно-квалификационна степен, допълнителна квалификация и правоспособност, които се изискват за длъжността;

4. копие от документите, удостоверяващи продължителността на професионалния опит и трудовия стаж;

5. свидетелство за съдимост и медицинско свидетелство;

6. други документи, свързани с изискванията за заемане на длъжността.

Чл. 44. (1) Конкурсната комисия разглежда всяко постъпило заявление, като преценява дали са представени всички необходими документи и дали те удостоверяват изпълнението на минималните и специфичните изисквания, предвидени в обявата за заемане на длъжността.

(2) До участие в конкурса се допускат кандидатите, които напълно отговарят на посочените в обявата изисквания.

(3) Решението на комисията относно допускането до конкурса се оформя в протокол и се изготвят списъци на допуснатите и недопуснатите кандидати, които се подписват от членовете на комисията.

(4) В списъка на допуснатите кандидати се посочват датата на провеждане на конкурса, която не може да бъде по-рано от 7 дни от изнасянето на списъка, началният час и мястото на провеждане на конкурса.

(5) В списъка на недопуснатите до конкурса кандидати се посочват основанията за недопускането им.

(6) Списъците с допуснатите и недопуснатите кандидати се поставят на общодостъпно място в сградата на съответната следствена служба и се публикуват в интернет страницата (ако има такава) не по-късно от 7 дни след изтичане на срока за подаване на заявленията за участие в конкурса.

(7) На недопуснатите кандидати се съобщават писмено съображенията за отказа.

(8) Недопуснатите кандидати могат да подадат възражение до ВСС - при конкурс за длъжност "главен секретар" и "съдебен администратор" и до директора на Националната следствена служба/директора на окръжната следствена служба - в останалите случаи, в 7-дневен срок от съобщението. В 3-дневен срок ВСС, съответно ръководителят на следствената служба, се произнася с окончателно решение.

Чл. 45. (1) Когато няма допуснати кандидати ВСС - с решение, съответно директорът на Националната следствена служба/директорът на окръжната следствена служба - с писмена заповед, прекратява конкурсната процедура.

(2) Конкурсът се провежда по обявения начин и когато допуснатият кандидат е само един.

Чл. 46. (1) Въз основа на проведения конкурс комисията класира до трима от кандидатите, получили най-висок резултат.

(2) Резултатът от конкурса се съобщава на участващите в него лица в 3-дневен срок от провеждането му.

Чл. 47. (1) В 3-дневен срок от приключване на конкурса комисията представя на административния ръководител протокол от проведения конкурс и документите на класираните кандидати.

(2) Трудовото правоотношение възниква с лицето, класирано на първо място в конкурса.

(3) По възникване на трудовото правоотношение се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда.

Чл. 48. На назначения служител се връчва индивидуална длъжностна характеристика, съобразена с утвърдените типови длъжностни характеристики на съдебните служители.

Чл. 49. (1) Съдебният служител е длъжен да изпълнява задълженията си добросъвестно и точно съобразно длъжностната му характеристика и етичния кодекс на служителите.

(2) Работното време на съдебните служители е от 8,30 до 17,00 ч. с половин час обедна почивка.

(3) Съдебните служители са длъжни да спазват установеното работно време и да го използват за изпълнение на възложените им задачи.

(4) Допълнителни задължения могат да се възлагат на съдебния служител временно - до 45 работни дни в годината, при служебна необходимост.

(5) При служебна необходимост съдебният служител е длъжен да изпълнява служебните си задължения и извън работното време.

Чл. 50. (1) Съдебните служители са длъжни да пазят като служебна тайна сведенията, които са им станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, на юридическите лица и на държавата.

(2) Съдебните служители са политически неутрални при изпълнение на служебните си задължения.

(3) При изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот съдебните служители трябва да имат поведение, което да не уронва престижа на съдебната власт.

Чл. 51. Съдебните служители имат право да получават по установения за това ред трудово възнаграждение, определено за заеманата длъжност.

Чл. 52. При изпълнение на служебните си задължения в почивни и празнични дни по разпореждане на съответния административен ръководител съдебният служител получава допълнително възнаграждение в размер, определен от ВСС.

Чл. 53. Съдебните служители имат право на платен годишен отпуск и на допълнителен платен годишен отпуск за работа в извънработно време и за изпълнение на допълнителни задължения в размери, определени от ВСС.

Чл. 54. На съдебните служители се изплаща всяка година сума за облекло в размер до две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.

Чл. 55. Съдебен служител, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при освобождаване от длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от десет брутни месечни възнаграждения.

Чл. 56. (1) Задължителното обществено и здравно осигуряване на съдебния служител се извършва за сметка на бюджета на съдебната власт.

(2) Съдебните служители задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт и имат право на ежегоден профилактичен медицински преглед.

Чл. 57. При изпълнение на служебните си задължения съдебните служители се легитимират със служебна карта по образец, утвърден от директора на Националната следствена служба.

Чл. 58. Атестирането на съдебните служители има за цел:

1. установяване равнището на професионална квалификация на съдебните служители, както и съответствието й с изискванията на длъжностната характеристика;

2. справедливо възнаграждение на съдебните служители;

3. подобряване на служебните взаимоотношения и работата в екип;

4. осъществяване на прозрачна и справедлива процедура за професионално развитие.

Чл. 59. Атестирането обхваща период от една прослужена година. За съдебни служители, прослужили по-малко от 6 месеца, оценката се извършва през следващата година.

Чл. 60. (1) Атестирането се извършва от комисия от трима членове, назначена от административния ръководител на съответната следствена служба, в която задължително участват следовател, съдебният администратор или административният секретар.

(2) Съдебните служители в администрацията на Националната следствена служба се атестират от комисия от пет членове, назначена от директора на службата, която задължително включва и следовател.

(3) Служителите в учебна и почивна база "Трендафила" се атестират от комисия, назначена от директора на Националната следствена служба.

(4) Съдебните администратори се атестират от административния ръководител на съответната окръжна следствена служба.

Чл. 61. (1) Показателите, по които се оценяват съдебните служители, са:

1. срочно и качествено изпълнение на служебните задължения - от 1 до 5 точки;

2. спазване на правилата за професионална етика - от 1 до 4 точки;

3. поведение при работа с граждани - от 1 до 4 точки;

4. способност за самостоятелна работа - от 1 до 4 точки;

5. организационни и управленски умения - от 1 до 3 точки;

6. степен на подготвеност и способност за работа с нормативни актове - от 1 до 3 точки;

7. възможности за комуникация - от 1 до 3 точки;

8. умения за работа в екип - от 1 до 3 точки;

9. инициативност, поемане на извънредна работа, проява на творчество в работата - от 1 до 3 точки;

10. оценка на прекия ръководител - от 1 до 3 точки.

(2) При атестирането се вземат предвид и получените сигнали, жалби и предложения, касаещи съдебния служител.

(3) Показателите и методиката за оценка се посочват във формуляр по образец, утвърден със заповед на директора на Националната следствена служба.

Чл. 62. Въз основа на оценките, получени по отделните показатели, атестиращият определя обща оценка, както следва:

1. оценка 1 "Изключително изпълнение" при получени от 30 до 35 точки - атестираният изключително ефективно изпълнява работата си значително над изискванията за длъжността;

2. оценка 2 "Изпълнението е над изискванията" при получени от 25 до 29 точки - атестираният редовно изпълнява работата си над изискванията на длъжността;

3. оценка 3 "Изпълнението отговаря на изискванията" при получени от 20 до 24 точки - атестираният като цяло изпълнява работата на нивото на изискванията за длъжността, но не ги надминава;

4. оценка 4 "Изпълнението не отговаря напълно на изискванията, необходимо е подобрение" при получени от 15 до 19 точки - атестираният изпълнява работата под нивото на изискванията за длъжността;

5. оценка 5 "Неприемливо изпълнение" при получени от 10 до 14 точки - оценяваният системно изпълнява работата си под нивото на изискванията за длъжността.

Чл. 63. (1) Атестиращият вписва точките по отделните показатели и общата оценка в протокола, подписва го и запознава атестирания със съдържанието му, като атестираният също го подписва. Крайната оценка по всеки показател е средноаритметичната от оценките, дадени от всеки член на атестационната комисия.

(2) Резултатите от атестирането, отразени в атестационни протоколи, се представят на административния ръководител.

Чл. 64. (1) Съдебните служители от окръжните следствени служби, които не са съгласни с дадената им обща оценка, могат да подадат писмено мотивирано възражение до административния ръководител на съответната служба в 7-дневен срок от датата на запознаване със съдържанието на формуляра.

(2) Съдебните служители от Националната следствена служба, които не са съгласни с дадената им обща оценка, могат да подадат писмено мотивирано възражение до директора на службата в 7-дневен срок от датата на запознаване със съдържанието на формуляра.

(3) Съдебните служители от учебна и почивна база "Трендафила", които не са съгласни с дадената им обща оценка, могат да подадат писмено мотивирано възражение до директора на Националната следствена служба в 7-дневен срок от датата на запознаване със съдържанието на формуляра.

Чл. 65. Директорът на Националната следствена служба, съответно директорът на окръжната следствена служба, се произнасят в 7-дневен срок по възражението с мотивирана оценка. Те могат да потвърдят или да повишат с една степен общата оценка.

Чл. 66. (1) Рангът е израз на равнището на професионална квалификация на съдебния служител.

(2) Ранговете на съдебните служители имат пет степени, подредени в йерархичен ред, като най-ниският ранг е V (пети), а най-високият - I (първи). При първоначално назначаване съдебният служител получава минималния ранг за съответната длъжност, който е определен по Класификатора на длъжностите в администрацията на органите на съдебната власт.

(3) Притежаването на по-висок ранг е условие за възнаграждение с по-висок размер, определен от ВСС.

Чл. 67. (1) Съдебните служители се повишават в ранг при три последователни оценки, не по-ниски от "оценка 2".

(2) Предсрочно повишаване в ранг може да се извърши извън установения срок при оценка 1 - "изключително изпълнение".

(3) Повишаването в ранг се извършва със заповед на съответния административен ръководител.

Чл. 68. (1) При първоначално назначаване съдебният служител получава минималния ранг за съответната длъжност, който е определен по класификатора на длъжностите в администрацията на органите на съдебната власт.

(2) При преназначаване на съдебен служител в Националната следствена служба или в окръжна следствена служба на друга длъжност се запазва придобитият ранг, освен ако не е по-нисък от определения за новата длъжност минимален ранг.

(3) При преминаване от един орган на съдебната власт в друг съдебният служител запазва придобития ранг освен ако не е по-нисък от определения за новата длъжност минимален ранг.