ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21 ОТ 31 ЯНУАРИ 1963 Г. НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ И МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЖИВОТНОВЪДСТВОТО В ЛИЧНИТЕ СТОПАНСТВА НА КООПЕРАТОРИТЕ И ИЗПОЛЗУВАНЕ НА НЕСТОПАНИСВАН
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21 ОТ 31 ЯНУАРИ 1963 Г. НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ И МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЖИВОТНОВЪДСТВОТО В ЛИЧНИТЕ СТОПАНСТВА НА КООПЕРАТОРИТЕ И ИЗПОЛЗУВАНЕ НА НЕСТОПАНИСВАНИТЕ ЗЕМИ КРАЙ НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА
Обн. ДВ. бр.11 от 8 Февруари 1963г.
Централният комитет на Българската комунистическа партия и правителството полагат големи грижи за развитието и укрепването на кооперативния строй на село, за бързия и всестранен подем на селското стопанство като важна предпоставка за успешното строителство на социализма и комунизма.
През годините след Априлския пленум бе извършена значителна работа за развитие и укрепване на материално-техническата база на ТКЗС, за повишаване на материалните стимули, за подобряване организацията и ръководството на кооперативните стопанства, за превръщане на селското стопанство в рентабилен отрасъл.
Особено голямо внимание партията и правителството отделят за развитие на животновъдството. В сравнение с 1956 г. броят на кравите и овцете в ТКЗС се увеличи през 1962 г. близо 2 пъти, на свинете - над 3 пъти, на птиците - над 5 пъти. За същия период производството на мляко и месо се увеличи над 2 пъти, на яйца - над 6 пъти.
Увеличаването на броя на населението в страната, сериозните изменения в неговата структура, коренните промени в цялата наша икономика налагат да се произвежда все повече мляко, месо, яйца и вълна, да се достигне такова равнище на производството на животински продукти, което ще бъде в съответствие с порасналите нужди на страната.
Осмият конгрес на Българската комунистическа партия разкри пред нашето социалистическо селско стопанство нови перспективи за още по-бързо увеличаване на селскостопанското производство, особено за увеличаване производството на животински продукти.
Основният източник за задоволяване на бързорастящите нужди от животински продукти е общественото животновъдство на ТКЗС и ДЗС. Затова неговото по-нататъшно развитие и укрепване е една от най-важните задачи на селското ни стопанство.
Наред с това партията и правителството следват линия на укрепване и личното стопанство на кооператорите, което играе съществена и полезна роля, когато се съчетава правилно с общественото стопанство на ТКЗС. На сегашния етап личното стопанство осигурява допълнителни доходи и продукция за задоволяване собствените нужди на кооператорите.
На кооператорите е предоставена за лично ползуване около 4 млн. декара земя. При правилното стопанисване на тази земя могат да бъдат отглеждани хиляди крави, овце, свине и птици. Добитъкът в личните стопанства на кооператорите е голямо народно богатство, което трябва не само да се пази, но и да се увеличава в рамките на Устава на ТКЗС.
Ръководствата на много партийни организации и кооперативни стопанства правилно оценяват значението на личното стопанство и оказват на кооператорите помощ при обработката на земята и при отглеждането на животните.
Значителна част от партийните и стопанските ръководители на село обаче подценяват и създават пречки за развитието на животновъдството в личните стопанства на кооператорите.
Поставената от Осмия конгрес на партията задача да се получи повече и по-евтина продукция от всеки декар земя изисква да се използуват и земите край селищата, които в миналото са обработвани, а впоследствие изоставени. Обработването на тези земи е значителен резерв за увеличаване на селскостопанската продукция.
За да се осигури по-правилно стопанисване на земята за лично ползуване на кооператорите, да се увеличи броят и продуктивността на животните в личните стопанства и да се използуват за земеделско производство нестопанисваните в момента земи край селищата, Централният комитет на Българската комунистическа партия и Министерският съвет
ПОСТАНОВЯВАТ:
1. Окръжните и общинските комитети на партията, окръжните и общинските народни съвети и управителните съвети на ТКЗС да ликвидират допуснатите нарушения на Примерния устав по отношение на личното стопанство на кооператорите и да създадат условия за неговото развитие и укрепване в рамките на Устава на ТКЗС.
Ръководствата на ТКЗС да полагат еднакви грижи и да носят еднаква отговорност за развитието на животновъдството както в ТКЗС, така и в личните стопанства на кооператорите. За работата на окръжните и общинските партийни комитети, на народните съвети и на ръководителите на ТКЗС да се съди не само по развитието на общественото стопанство, но и по състоянието на животновъдството в личните стопанства на кооператорите.
Една от главните задачи па общинските народни съвети е те да съдействуват по-пълно да се развива и укрепва в рамките на Примерния устав личното стопанство на кооператорите.
2. Общинските комитети на партията, народните съвети и управителните съвети на ТКЗС да вземат мерки земята, оставена за лично ползуване, да бъде на постоянно място и да се обработва своевременно и качествено с оглед ежегодно да се увеличава продукцията от нея.
По решение на общото събрание основните работи по подготовката на почвата, засяването на културите на земята за лично ползуване и други мероприятия могат да се извършват общо със сили и средства на ТКЗС, но за сметка на кооператорите, без да се обезличава ползуването на земята от отделните кооператори.
Там, където не е възможно основните полски работи да се извършват общо със сили и средства на ТКЗС, кооперативните стопанства да оказват конкретна помощ на кооператорите с машини, добитък и инвентар при обработката на земята за лично ползуване, при провеждане на растителнозащитни мероприятия по полските култури, трайните насаждения и др.
По решение на общото събрание кооператорите могат да имат на 2-3 домакинства по една волска кола (без работен добитък) за обслужване на личните си стопанства.
Ежегодно заедно с изработването на производствено-финансовите планове управителните съвети на ТКЗС да изготвят отделни разчети за мероприятията, които ще се провеждат от кооперативното стопанство при обработката на площите и отглеждането на културите в личните стопанства на кооператорите.
3. Препоръчват на кооператорите да засяват оставената им за лично ползуване земя предимно с фуражни култури, а други култури да отглеждат само за задоволяване личните нужди на домакинствата си. По изключение отглеждането на трайни насаждения и засяването на култури, които не са предназначени за лични нужди, да се решава от общото събрание на трудово-кооперативното земеделско стопанство.
4. Да не се правят никакви ограничения за паша на добитъка на кооператорите в мерите, пасищата, нивите (след прибиране на реколтата) и др.
Изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и окръжните управления на горите ежегодно да определят за добитъка на кооператорите площи за паша от предвидените по плана площи от държавния горски фонд, както и площи от редовните сечища в горите за добиване на листников фураж.
Министерството на транспорта и съобщенията и Главното управление на пътищата при Министерския съвет чрез общинските народни съвети да предоставят на кооператорите да косят ивиците край шосетата, жп. линии и други сенокосни площи.
Централният кооперативен съюз и народните съвети да осигуряват груби фуражи за животните в личните стопанства на кооператорите от непроизводителните райони. Срещу доставените фуражни смески и хранителни отпадъци Централният кооперативен съюз може да договаря предаването на животинска продукция от кооператорите.
5. Окръжните и общинските народни съвети и ръководствата на ТКЗС да осигуряват за личните стопанства на кооператорите женски телета, малачета, прасета и агнета по заявки на кооператорите.
Там, където кооператорите нямат условия да отглеждат крави, да им се оказва помощ да отглеждат културни породи кози.
Министерството на селскостопанското производство и Академията на селскостопанските науки да създадат в някои опитни станции, научноизследователски институти и ДЗС стада от по 2000-3000 саански кози с оглед през следващите 2-3 години да се задоволят нуждите в личните стопанства на кооператорите от породисти женски ярета.
6. Препоръчват на управителните съвети на ТКЗС да назначават кооператори за пастири на личния добитък на кооператорите. Възнаграждението им да бъде за сметка на кооператорите и да се определя в зависимост от вида и броя на добитъка, за който се грижат, съобразно с възнаграждението на пастирите в ТКЗС.
7. Забраняват на изкупвателните организации да изкупуват селскостопанска продукция от личните стопанства на кооператорите и с нея да се отчита планът на кооперативните стопанства. Произвежданата продукция в личните стопанства може да се изкупува само по доброволно споразумение между кооператорите и селкоопите или другите изкупвателни организации.
8. Държавният комитет за планиране и Министерството на селскостопанското производство да планират отделно известни количества минерални торове, сортови семена, посадъчен материал, син камък, сяра, мая за сирене, материали за амуниция на работните животни и ремонт на каруците и други за нуждите на личните стопанства на кооператорите.
Тези материали да се доставят от ЦКС и ДТП Селснаб и да се продават на кооператорите по разпределение на общинските народни съвети.
9. Окръжните народни съвети и окръжните управления на горите да установят в срок от 6 месеца пустеещите и изоставените земи в държавния поземлен и в горския фонд край градовете и селата и да разработят мероприятия за най-целесъобразното им използуване.
Тези земи да се дават предимно на ТКЗС и ДЗС, а земите, които не могат да се обработват от тях, да се раздават безплатно, за вечно ползуване, по 1-2 декара на домакинство на кооператори, работници, служители, занаятчии, пенсионери и др. по тяхно искане.
Правото на вечно ползване на тези земи се запазва и от наследниците при положение, че те продължават да ги обработват.
Раздадените на работници, служители, занаятчии, пенсионери и кооператори изоставени земи да се използуват само за земеделски цели. Върху тези земи не могат да се строят жилищни сгради.
10. Смятат за целесъобразно само в планинските и полупланинските райони, където поради сложността на терена и маломерността на парцелите земята не може да се обработва общо и остава пустееща, ТКЗС да дават на редовно участвуващите в работата на общественото стопанство кооператори земя за лично ползуване над определените в Примерния устав на ТКЗС размери, а ДЗС от същите райони да дават на работниците си земя за лично ползуване над определените им размери.
Даването на земя в тези случаи да става с решение на общото събрание на ТКЗС и ръководството на ДЗС и да се утвърждава от изпълнителния комитет на окръжния народен съвет.
11. Работниците, служителите, занаятчиите, пенсионерите и кооператорите, получили земя по реда на това постановление, са задължени в срок от 2 години да я разработят. Окръжните народни съвети и окръжните управления на горите да отнемат необработваните в продължение на 2 години земи.
В случай, че раздадените земи се отнемат за държавни нужди, ползвателите им или техните наследници да се обезщетяват за извършените от тях трайни подобрения съгласно Правилника за отчуждаване на имоти за държавна и обществена нужда.
Продукцията, получена от тези земи, да се освобождава от данък общ доход и да не се планира за изкупуване от изкупвателните организации.
* * *
Централният комитет на Българската комунистическа партия и Министерският съвет са уверени, че партийните комитети и организации, народните съвети и ръководствата на ТКЗС и ДЗС ще вземат всички мерки най-правилно да се използува земята за лично ползуване на кооператорите и нестопанисваните досега земи край селищата, да се увеличава броят и продуктивността на животните в личните стопанства, с което ще се осигурят повече животински продукти за населението и по-големи доходи за кооператорите.