Държавен вестник, брой 74 от 14.IX

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят изискванията при проектирането на сгради и строителни съоръжения в земетръсни райони, наричани за краткост "строежи".

(2) Наредбата се прилага при проектирането на нови строежи, както и при реконструкции, основни обновявания, основни ремонти, преустройства, надстрояване или промяна на предназначението на съществуващи строежи.

(3) Наредбата не се прилага при проектирането на строителните конструкции на атомни електроцентрали и на съоръженията за производство и съхранение на силно токсични летливи и течни вещества.

Чл. 2. При проектирането на строежите се осигурява надеждността (носимоспособността, експлоатационната годност и дълготрайността) на конструкциите и на земната основа при експлоатационни и сеизмични въздействия.

Чл. 3. Надеждността на строежите за сеизмични въздействия се постига при спазване изискванията на тази наредба и на съответните нормативни актове за проектиране, изпълнение, контрол и поддържане на строежите.

Чл. 4. (1) Строежите се проектират и изпълняват така, че по време на проектния експлоатационен срок да удовлетворяват със съответната степен на надеждност всяко от следните изисквания:

1. да издържат на изчислителното сеизмично въздействие без локално или общо разрушаване и да запазват конструктивната си цялост при случайно разрушаване или повреди на отделни техни елементи или на ограничени части от тях;

2. да издържат на сеизмични въздействия с по-голяма вероятност за възникване, отколкото изчислителното сеизмично въздействие, без поява на повреди и свързаните с това ограничения за експлоатация, стойността на които може да се окаже непропорционално висока в сравнение със стойността на самата конструкция.

(2) Носещите конструкции на строежите се осигуряват за носеща способност и коравина чрез изчисления за сеизмични въздействия. Изчисленията се извършват, като се използват характеристиките на избраните строителни продукти и методите за изчисляване и конструиране, при спазване на изискванията за контрол при проектирането, изпълнението и експлоатацията на строежите.

(3) Конструкциите на строежите се проектират от лица с пълна проектантска правоспособност съгласно Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.

Чл. 5. (1) В сградите (неосигурени и осигурени на сеизмични въздействия) се допуска да се извършват строителни и монтажни работи (СМР), в т.ч. реконструкция, основно обновяване, основен ремонт, преустройство, надстрояване или промяна на предназначението и натоварванията, при следните условия:

1. извършено обследване на цялата сграда съгласно глава трета "Обследване на съществуващи строежи" от Наредба № 5 от 2006 г. за техническите паспорти на строежите (ДВ, бр. 7 от 2007 г.), в т.ч. за сеизмичната й осигуреност;

2. положителна оценка за сеизмична осигуреност;

3. спазване на допустимата височина и етажност на сградите съгласно чл. 33;

4. инвестиционния проект, съгласуван, оценен и одобрен по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и в съответствие с мерките, предписани в съставения технически паспорт на сградата, с който се доказва сеизмично осигуряване на сградите съгласно изискванията на тази наредба.

(2) Не се издава разрешение за строеж за извършване на СМР по ал. 1, ако не е съставен технически паспорт на сградата с предвидени мерки за цялостното му осигуряване на сеизмични въздействия в съответствие с изискванията на тази наредба и ако оценката за сеизмична осигуреност е отрицателна.

Чл. 6. (1) Докладът от обследването по чл. 5, ал. 1, т. 1 включва оценка на техническите характеристики на сградата за съответствие или несъответствие със съществените изисквания по чл. 169, ал. 1 ЗУТ, в т.ч. оценка за сеизмичната й осигуреност.

(2) Оценката за сеизмичната осигуреност на съществуваща сграда е положителна,

когато:

1. сградата видимо няма деформации и повреди, които застрашават сигурността й;

2. след извършване на нови СМР по чл. 5, ал. 1 категорията на сградата по ЗУТ не се повишава по степен на значимост и е осигурено поемането на вертикалните натоварвания по цялата височина на сградата до основите включително;

3. след отстраняване на тухлени стени с дебелина до 12 сm и тяхната замяна с конструктивни елементи с еквивалентна или по-голяма коравина в хоризонтално направление не се намалява етажната и общата коравина в хоризонтално направление;

4. масата на промененото ниво не превишава с повече от 5 на сто съществуващата маса на същото ниво.

Чл. 7. (1) При избора на строителна площадка трябва да се има предвид, че:

1. благоприятни в сеизмично отношение са почвите от групи А, В и С съгласно табл. 1 при ниво на подземните води на дълбочина 4 m и повече, мерено от повърхността на терена;

2. неблагоприятни и малко пригодни за строеж терени в земетръсни райони са:

а) силно изветрели земни породи;

б) стръмни терени с наклони, по-големи от 1:3, включително скални терени, ако в тях има неблагоприятно разположени повърхнини на хлъзгане (пукнатини, тектонски нарушения и др.);

в) терени, подложени на карстови процеси, на срутване или намиращи се в зоните на минни галерии;

г) терени, разположени непосредствено до нескални скатове;

д) водонаситени, тинести и заблатени почви;

3. непригодни за строеж в земетръсни райони са:

а) терени с пасивни и активни свлачища, ако не са предварително укрепени;

б) терени с активни разломи.

Забележки:

1. Означенията в табл. 1 са, както следва:

Vs30 е среднотежестната стойност на скоростта на напречните сеизмични вълни в горните 30 m от земната основа, m/s;

Nspt - броят на ударите за проникване на върха на стандартния динамичен пенетрометър в почвата на дълбочина 30 сm;

Cи - недренираната якост на срязване на почвата.

2. При изключителни случаи, непосочени в табл. 1, за слаби и особени почви се провеждат полеви изпитвания и микросеизмично райониране.

(2) Не се допуска строителство върху терени, за които чрез микросеизмично райониране е доказано, че сеизмичният коефициент (Kc) е по-голям от 0,4, с изключение на сградите и съоръженията от клас на значимост I съгласно табл. 2.

(*) Класовете на значимост на строежите са определени в БДС EN 1998-1.

Чл. 8. (1) При проектирането на сгради и съоръжения в земетръсни райони се спазват следните основни изисквания:

1. терените за строителство се избират с възможно най-малка сеизмична опасност, като сградите се разполагат в тях така, че осигуряването им срещу сеизмични въздействия да е свързано с най-малки разходи;

2. конструктивните схеми се избират симетрични с равномерно разположени маси и коравини в план по отношение на две взаимноперпендикулярни направления, като се спазват следните критерии за регулярност в план и по височина:

а) очертанието на сградата в план да няма разчленени форми, като H, I, Х и т.н.; общият размер на вътрешните ъгли или ниши в едно направление да не превишава 25 на сто от външния размер на сградата в план в съответното направление;

б) коравината на подовите конструкции в равнината им да е достатъчно голяма в сравнение с коравината на вертикалните конструктивни елементи, така че деформацията на подовата конструкция да има малко влияние върху разпределението на силите между вертикалните конструктивни елементи;

в) максималното преместване в направлението на сеизмичните сили да не превишава средното етажно преместване с повече от 20 на сто в случай на разпределение на сеизмичната сила, приложена върху който и да е етаж със случаен ексцентрицитет;

г) всички конструкции, поемащи хоризонтални натоварвания (шайби, ядра, рамки и др.), да преминават без прекъсване от фундаментите им до върха на сградата или да имат отстъпи на различни височини към върха от съответната зона на сградата;

д) коравината и масата на отделните етажи да остават постоянни или да се намаляват постепенно без резки промени от основата до върха на сградата;

3. сградите със сложни форми или с големи размери в план, както и сградите с различни конструктивни схеми, системи и етажност се разделят със земетръсни фуги съгласно чл. 30;

4. осигурява се директно предаване на вертикалните и хоризонталните натоварвания върху основите и пространствено действие на конструкциите;

5. създават се условия, осигуряващи възможност за развитието на пластични деформации в конструкциите, без това да води до загуба на обща устойчивост на сградата при сеизмични въздействия.

(2) Не се допускат архитектурни решения на строежите, при които:

1. не може да се постигне конструктивно осигуряване срещу сеизмични въздействия;

2. съществува особена чувствителност на конструкциите при сеизмични въздействия.

Чл. 9. Сглобяемите конструкции се проектират при възможност с едроразмерни елементи, свързани помежду им, а стоманобетонните конструкции се проектират и с елементи, които са замонолитени в местата на съединенията. Между стенните и други подобни елементи се предвиждат непрекъснати или гъсто разположени връзки. Проектирането на връзки, които предизвикват концентрация на напреженията в отделни места на елементите, следва да се ограничава. Местата на съединенията се разполагат при възможност извън зоната на максималните усилия.

Чл. 42. В райони със сеизмичен коефициент Kcі 0,10 всички сгради, с изключение на сградите от клас на значимост I, задължително се изчисляват на сеизмични въздействия.

Чл. 43. Сградите и съоръженията в райони със сеизмичен коефициент 0,05 Ј Kc < 0,10 може да не се изчисляват на сеизмични въздействия, при условие че се спазват конструктивните изисквания на тази глава.

Чл. 44. (1) Максималните разстояния в m между осите на вертикалните носещи елементи, които поемат сеизмичните сили, се приемат не по-големи от разстоянията в табл. 6.

(2) Вертикалните носещи елементи, които поемат сеизмичните сили, се проектират предимно в две редици независимо от стойността на Kc.

(3) При едноетажни производствени сгради разстоянията между вертикалните носещи елементи, които поемат сеизмичните сили, може да се приемат по-големи от разстоянията по табл. 6, ако това се докаже чрез изчисления.

Чл. 45. Тухлените калканни стени, както и фронтоните и атиките се обрамчват със стоманобетонни колони, разположени през не повече от 3 m осово разстояние, и с хоризонтални или наклонени стоманобетонни пояси, разположени също през не повече от 3 m осово разстояние по височина.

Чл. 46. Облицовъчните плочи на външни стени с площ, по-голяма от 0,1 m2, и с дебелина, по-малка или равна на 40 mm, се анкерират към стените. Облицовъчни плочи с дебелина, по-голяма от 40 mm, може да се използват само ако са неразделна част от конструкцията на стените. Не се допуска облицоването на тавани с каменни и други тежки плочи.

Чл. 47. (1) Между две съседни земетръсни фуги се предвижда най-малко една стълбищна клетка.

(2) Не се допуска стълбищни клетки, които не са свързани с конструкцията на сградата, да се конструират самостоятелно, разположени извън очертанието на сградата.

Чл. 48. Земетръсните фуги се оформят с еластични материали по такъв начин, че да не възпрепятстват взаимните хоризонтални премествания на отделни части на сградите и съоръженията.

Чл. 49. При проектирането се извършва проверка чрез изчисления на закрепващите връзки на тежкото оборудване към носещите конструкции на сградите и съоръженията.

Чл. 50. Сглобяемите стоманобетонни междуетажни и покривни конструкции на сградите се замонолитват и свързват с вертикалните носещи конструкции по начин, който осигурява съвместната им работа.

Чл. 51. При дървени междуетажни и покривни конструкции гредите се анкерират в земетръсни пояси и се укрепват с диагонални връзки.

Чл. 52. Неносещите елементи (преграждащи и ограждащи стени, скелетни пълнежи и др.) се предвиждат олекотени и свързани с носещата конструкция - колони, стени и др.

Чл. 53. Неносещите елементи и техните закрепващи връзки се изчисляват на сеизмични сили извън равнината им съгласно чл. 23.

Чл. 54. (1) Конзолното издаване на етажните и покривните конструкции, когато са на едно ниво с етажната или покривната конструкция, се приема не по-голямо от:

1. за райони с KcЈ 0,27:

а) за сгради, изпълнявани по монолитен начин и със сглобяеми скелетни конструкции - 1,80 m;

б) за сгради, изпълнявани по системата ЕПЖС - 1,20 m;

2. за райони с Kc > 0,27:

а) за сгради, изпълнявани по монолитен начин и със сглобяеми скелетни конструкции - 1,50 m;

б) за сгради, изпълнявани по системата ЕПЖС - 1,0 m.

(2) Когато конзолно издаващата се конструкция и подовата или покривната конструкция са на различни нива, максималното издаване се приема не по-голямо от:

1. за сгради, изпълнявани по монолитен начин и със сглобяеми скелетни конструкции - 1,0 m;

2. за сгради, изпълнявани по системата ЕПЖС - 0,70 m.

(3) Във всички случаи конзолно издаващите се конструкции се осигуряват и изчисляват за действието на сеизмични сили съгласно чл. 21.

(4) Конзолни издавания, по-големи от издаванията по ал. 1, се допускат при доказване чрез изчисления на сеизмичната осигуреност на конструкцията по реда на тази наредба.

Чл. 55. (1) Фундаментите на сгради и съоръжения в сеизмични райони се проектират при спазване изискванията на нормативните актове за геотехническо проектиране на строежите.

(2) За сеизмични райони с KcЈ 0,15 се допуска фундаментите на едноетажни сгради от клас на значимост II да се изпълняват като сглобяеми ивични фундаменти. В този случай връзките във фугите се изчисляват за поемане на появяващите се разрезни усилия.

Чл. 56. Когато фундаментите и стените се изпълняват от зидани едроразмерни блокове, зидарията се превързва във всеки ред, ъгъл и място на пресичане с други зидове на дълбочина не по-малка от 1/3 от височината на блока.

Чл. 57. При сгради и съоръжения в сеизмични райони с Kc > 0,27 в ъглите на хоризонталните фуги и в местата на пресичане на стените в сутерена се поставят армировъчни мрежи с дължина най-малко 2,0 m и с напречно сечение на надлъжната армировка не по-малко от 1,0 cm2. Мрежите се поставят през 50 cm по височина.

Чл. 58. (1) Дълбочината на фундиране на строежите се доказва с проверка за устойчивост (крайно гранично състояние на носещата способност на земната основа при извънредно съчетание на натоварванията), като коефициентът на сигурност е 1,20.

(2) Минималната дълбочина на фундиране се приема, както следва:

1. за почви от група А - от 0,40 до 0,60 m, в зависимост от степента на изветряване на

скалата;

2. за почви от групи В и С - 1/15 от височината на сградата или съоръжението, но не по-малка от 0,80 m;

3. за почви от групи D и E - 1/10 от височината на сградата или съоръжението, но не по-малка от 0,80 m.

Чл. 59. Монолитните стоманобетонни конструкции (колони, стойки на рамки, греди, ригели и шайби), които поемат сеизмичните сили, се конструират съгласно приложение № 4 - по табл. 1, 2, 3 и фиг. 1, 2, 3. Монолитните стоманобетонни конструкции, които не поемат сеизмични сили, се конструират при спазване изискванията на нормативните актове за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции.

Чл. 60. При изчисляване на якост по нормални към надлъжната ос на елемента сечения, подложени на огъване и нецентричен натиск, характеристиката на натисковата зона на бетона xR се определя в съответствие с изискванията на нормативните актове за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции, като се умножи с коефициент 0,85.

Фиг. 2

Фиг. 3

Фиг. 4

Чл. 61. Снаждането на армировката в участъците на съединенията на елементите (колона-греда, колона-колона, греда-греда) и в местата, където е възможно образуването на пластични зони, следва да се ограничава.

Чл. 62. При конструиране на колоните съгласно табл. 1 от приложение № 4 се допуска снаждане на надлъжната армировка в крайните сечения на колоните. В този случай разстоянието на стремената в участъка на снаждане на надлъжната армировка се приема не повече от шест пъти диаметъра на надлъжната армировка.

Чл. 63. В сглобяеми греди и плочи не се допуска снаждане посредством застъпване на надлъжната опънна армировка на разстояние, по-малко от два пъти дебелината на елемента от мястото на съединенията. В този случай по цялата дължина на застъпването се предвиждат стремена.

Чл. 64. При нецентрично стъпване на гредите върху колоните ексцентрицитетът между геометричните центрове на двете сечения се приема не по-голям от 1/4 от размера на колоната откъм страната на стъпване на гредата (фиг. 2).

Чл. 65. Максималната широчина на гредите, които стъпват върху стоманобетонни колони (фиг. 3), се определя по условието

Чл. 66. (1) За двустранни и едностранни плочогредови сечения с плоча в натисковата зона, стъпващи върху стоманобетонни колони, се приема, че армировката в плочата работи съвместно с гредата (фиг. 4):

1. при вътрешни колони и при наличието на напречни греди - 4 пъти дебелината на плочата, мерено от ръба на колоната за всяка страна (фиг. 4а);

2. при вътрешни колони, когато липсват напречни греди - 2,5 пъти дебелината на плочата, мерено от ръба на колоната за всяка страна (фиг. 4б);

3. при външни колони и при наличието на напречни греди - 2 пъти дебелината на плочата, мерено от ръба на колоната за всяка страна (фиг. 4в);

4. при външни колони, когато липсват напречни греди - армировката, разположена в участъка на широчината на колоната (фиг. 4г).

(2) В случаите по ал. 1 най-малко 75 на сто от армировката минават през колоната или се анкерират в нея.

Чл. 67. Хоризонталните сили в скелетните сглобяеми и монолитни сгради може да се поемат, както следва: от скелета; от скелета, запълнен със зидария; от скелета, укрепен с диагонални или вертикални връзки; от шайби или корави ядра или като комбинация от тези елементи.

Чл. 68. Възлите на стоманобетонния скелет се конструират съгласно чл. 59.

Чл. 69. За ограждащи стени на стоманобетонния скелет се използват леки стени от ефективни материали. За ограждащи стени се допуска използването на зидарии съгласно чл. 83.

Чл. 70. Допуска се използването на самоносещи стени в следните случаи:

1. при разстояние между колоните, обрамчващи стените, не по-голямо от 7,20 m;

2. при височина на сградите, мерено от терена, изпълнявани в сеизмични райони със:

а) 0,05 Ј Kc < 0,15 - до 20 m;

б) 0,15 Ј KcЈ 0,27 - до 18 m;

в) Kc > 0,27 - до 12 m.

Чл. 71. (1) При скелетни сгради зидарията на самоносещите стени се свързва със скелета на сградата посредством еластични връзки.

(2) Между самоносещите стени и колоните на скелета се предвижда фуга (междина) не по-малка от 20 mm, която се запълва с нискоякостни материали (като клас на якост на натиск на вароциментов разтвор М 1 N/mm2 и др.).

(3) По цялата дължина на самоносещите стени на нивата на етажните конструкции се предвиждат земетръсни пояси, свързани със скелета на сградата.

Чл. 72. (1) Стълбищните и асансьорните клетки на скелетните сгради се конструират като вградени конструкции, разрязани на отделни етажни нива и неоказващи влияние върху коравината на скелета, или като корави ядра, свързани с конструкцията, продължаващи непрекъснато по височина на сградата и поемащи сеизмични сили.

(2) За скелетни сгради с височина до пет надземни етажа включително в сеизмични райони с 0,10 Ј KcЈ 0,27 се допуска стълбищните и асансьорните клетки в очертанието на сградата да се изпълняват като самостоятелни конструкции, отделени от скелета й.

Чл. 73. Конструктивните схеми се избират така, че развитието на пластичните зони да става най-напред в хоризонталните елементи на скелета (ригели, щурцове, свързващи греди и др.).

Чл. 74. При проектиране на високи скелетни сгради над 16 етажа освен деформациите от огъване и хлъзгане се отчитат и деформациите от нормалните сили в колоните на скелета и деформациите на земната основа, като се извършва проверка на устойчивост срещу обръщане.

Чл. 75. Гредите (ригелите) независимо от приетата статическа схема при изчислението се свързват с крайните колони кораво.

Чл. 76. Когато сеизмичните сили се поемат от скелета и пълнежната зидария, класът на якост на натиск на разтвора за зидарията се определя чрез изчисления, като тя не трябва да е по-нисък от:

1. за райони с 0,10 Ј KcЈ 0,27 - М 2,5 N/mm2;

2. за райони с Kc > 0,27 - М 5 N/mm2.

Чл. 77. Едропанелните сгради се проектират при спазване на следните изисквания:

1. хоризонталните и вертикалните диафрагми преминават непрекъснато през цялата площ и височина на сградата; допуска се по изключение прекъсване на вертикалните стенни диафрагми и замяната им с друг вид носещи конструкции, осигуряващи пренасянето на сеизмичните сили до фундамента;

2. подовите конструкции се проектират като хоризонтални диафрагми с достатъчна коравина, за да изравняват хоризонталните премествания между вертикалните носещи елементи на отделните нива;

3. лоджиите се проектират вградени с дължина, равна на разстоянието между две съседни стени; в местата на разместване на лоджиите, в равнината на външните стени се конструират стоманобетонни рамки;

4. сградите се проектират предимно със симетрично разположени надлъжни и напречни стени; изключение се допуска, при условие че се отчитат допълнителните усилия от усукване;

5. свързването между стенните и подовите панели осигурява поемането на явяващите се усилия и необходимата коравина на елементите.

Чл. 78. (1) Стенните панели може да се армират с пространствени скелети или заварени мрежи.

(2) Когато сеизмичните сили се поемат от трислойни външни стенни панели, вътрешният носещ бетонен слой се предвижда с дебелина най-малко 80 mm.

Чл. 79. Необходимото напречно сечение на металните връзки във фугите между панелите се определя чрез изчисления, като то не трябва да е по-малко от 1 сm2 на един линеен метър фуга, а за сгради с височина до пет етажа в райони със сеизмичен коефициент KcЈ 0,27 - не по-малко от 0,5 сm2 на един линеен метър. Металните връзки се поставят на разстояние една от друга не по-голямо от 1,50 m.

Чл. 80. (1) Връзките между панелите се разполагат по контура в съответствие с изчислените усилия така, че да има възможност за развитието на нееластични деформации. Съединенията трябва да дават възможност за замонолитване и за контрол на изпълнението и да са непрекъснато разположени, за да се избегне концентрация на усилията.

(2) При поемане на срязващите усилия в хоризонталните фуги на стенните панели триенето не се отчита.

(3) При поемане на срязващите усилия във фугите се допуска да се отчита и силата на триенето, ако чрез изчисления се докаже, че при най-неблагоприятната комбинация на натоварване, включваща сеизмичните сили, в хоризонталните фуги на стенните панели действат натискови нормални сили. Силата на триене се приема не по-голяма от 30 на сто от минималната възможна натискова сила.

Чл. 81. В сеизмични райони се допуска зиданите конструкции да се използват като носещи конструкции при спазване изискванията на табл. 5.

Чл. 82. (1) За носещи конструкции се използват плътни тухли или тухли с вертикални кухини при процент на кухинност не повече от 25. Максималният размер на вертикалните кухини се приема не по-голям от 12 mm.

(2) Не се допуска използването като носещи конструкции на тухли с надлъжни кухини, преминаващи успоредно или напречно на зида.

(3) За сеизмични райони с KcЈ 0,27 се допуска използването на тухли с надлъжни кухини като неносещи ограждащи и преграждащи стени.

Чл. 83. Якостните показатели на използваните материали за зидарии, поемащи сеизмичните сили, трябва да отговарят на следните изисквания:

1. якостта на натиск на тухлите да е не по-ниска от 7,5 N/mm2;

2. минималната якост на натиск на бетонните елементи за зидарии (в това число и от леки бетони с обемно тегло не по-малко от 1200 kg/m3) да е не по-малка от 10 N/mm2;

3. минималната якост на камъка за каменни зидарии да е не по-ниска от 10 N/mm2 ;

4. минималният клас на якост на натиск на вароциментовия разтвор за зидарии, изпълнявани при летни условия, да е не по-ниска от М 2,5 N/mm2, а за зидарии, изпълнявани при зимни условия - не по-ниска от М 5 N/mm2;

5. за панели от зидани елементи класът на якост на натиск на разтвора да е не по-ниска от М 5 N/mm2 .

Чл. 84. (1) Зиданите конструкции се изчисляват за едновременното действие на сеизмичните сили в хоризонтално и вертикално направление.

(2) Хоризонталната компонента на изчислителната сеизмична сила се определя по формула (1).

(3) Вертикалната компонента на сеизмичната сила се определя, както следва:

1. за сеизмични райони с KcЈ 0,15 - 15 на сто от съответното вертикално статично натоварване;

2. за сеизмични райони с Kc > 0,15 - 30 на сто от съответното вертикално статично натоварване.

(4) Направлението на действие на вертикалната компонента (нагоре или надолу) се приема за най-неблагоприятното напрегнато състояние на разглеждания елемент.

Чл. 85. (1) При неармирани зидани конструкции етажната височина на сградите се приема не по-голяма от:

1. за райони с KcЈ 0,10 - 5,0 m;

2. за райони с 0,10 < KcЈ 0,27 - 4,0 m;

3. за райони с Kc > 0,27 - 3,5 m.

(2) В случаите по ал. 1 отношението на етажната височина към дебелината на стената се приема не по-голямо от 14.

Чл. 86. Носещите тухлени стени се обрамчват със стоманобетонни колони и пояси.

Чл. 87. (1) В сгради със зидани носещи стени освен външните надлъжни стени се предвижда не по-малко от една вътрешна надлъжна стена.

(2) Разстоянието между осите на напречните стени се определя чрез изчисления, като то не трябва да е по-голямо от определеното в табл. 6.

Чл. 88. На нивото на етажните и покривните конструкции се предвиждат стоманобетонни пояси по всички носещи надлъжни и напречни стени с широчина, равна на широчината на зида, и с височина не по-малка от 200 mm. Поясите се проектират от бетон с клас не по-нисък от 15 МPа.

Чл. 89. Участъци от стени и корнизи, излизащи над покривите с повече от 400 mm, се армират или свързват с монолитни стоманобетонни колони и пояси.

Чл. 90. Размерите на елементите на зиданите конструкции, определени чрез изчисления, се приемат не по-малки от определените в табл. 7.

Чл. 91. Щурцовете над отворите се предвиждат с широчината на зида, като стъпването върху него е най-малко 350 mm. При отвори до 1,5 m стъпването може да е 250 mm. В сгради с носещи тухлени стени щурцовете се свързват със стоманобетонни пояси.

Чл. 92. Междуетажните и покривните панели стъпват върху тухлени и каменни зидове посредством стоманобетонни пояси. Поясите преминават на нивото на панелите, а стъпването се приема не по-малко от:

1. при стени, изпълнени на място - 120 mm;

2. при стени от тухлени панели - 90 mm.

Чл. 93. (1) Гредите на стълбищните площадки се закотвят в зидарията най-малко 250 mm и се анкерират.

(2) Сглобяемите стълбищни рамена и площадки се закрепват към етажните конструкции.

(3) Не се допускат конзолни стъпала, запънати в зидарията, без стоманобетонни греди и пояси.

Чл. 94. В предварително напрегнати стоманобетонни конструкции, които се изчисляват на извънредно съчетание на натоварванията, при отчитане на сеизмичните въздействия, усилията, определени от условията за якост на сеченията, трябва да превишават усилията при образуване на пукнатини не по-малко от 25 на сто.

Чл. 95. За напрегната армировка се предвижда армировка с браковъчен минимум на относително удължение при скъсване най-малко 4 на сто.

Чл. 96. (1) За елементи, напрегнати на стенд, се допуска използването на кръгъл гладък тел, ако в краищата на елементите са поставени закотвящи устройства.

(2) В земетръсни райони с Kc > 0,27 не се допуска използването на оребрени телове без закотвящи приспособления, както и на прътова армировка с периодичен профил с диаметър, по-голям от 28 mm.

Чл. 97. (1) В земетръсни райони се прилага напрегната армировка със сцепление с бетона.

(2) Допуска се прилагането на напрегната армировка без сцепление с бетона в следните случаи:

1. при подови и покривни конструкции, които не са включени като съдействащи елементи при оразмеряването на огъване на вертикалните носещи елементи (рамки, шайби), а служат само като хоризонтални диафрагми;

2. частично напрегнати греди, при които най-малко 80 на сто от носещата способност се осигурява с обикновена ненапрегната армировка.

Чл. 98. Участъците на анкериране на напрегнатите снопове се разполагат извън зоните, в които се очаква развитието на пластични деформации.

Чл. 99. При проектирането на стоманени конструкции в сеизмични райони се използват материали, които отговарят на следните изисквания:

1. допускат развитието на нееластични деформации;

2. опънната якост (якостта при скъсване) е най-малко с 30 на сто по- висока от границата на провлачване на стоманата;

3. остатъчното удължение при скъсване е не по-малко от 18 на сто;

4. за силно натоварени на опън болтове и връзки се използват високоякостни стомани, които отговарят на изискванията на съответните спецификации.

Чл. 100. Подовите и покривните конструкции се проектират с коравина, която осигурява работата им в равнината като корав недеформируем диск.

Чл. 101. При проектирането на стоманени конструкции в сеизмични райони се спазват следните изисквания:

1. ограничава се използването на подвижни лагери за опиране на главните носещи елементи върху колоните;

2. хоризонталните диафрагми се осигуряват чрез подходящи връзки срещу отделянето им от подпорите;

3. гредите и фермите се осигуряват срещу странични премествания, като се вземат мерки за ограничаване поемането на хоризонталните сили от закрепващите болтове, работещи на срязване;

4. осигурява се възможност за развитието на пластични деформации в конструкциите; концентрацията на напреженията вследствие на нагъсто разположени заварки, наличие на отвори, вдлъбнатини, резки изменения на сеченията и др. се свежда до минимум.

Чл. 102. Максималната стройност на елементите на стоманените конструкции, при които меродавната изчислителна комбинация от усилия включва и сеизмичните сили (с изключение на въжените конструкции), се приема съгласно нормативния акт за проектиране на стоманени конструкции.

Чл. 103. (1) Изискванията на тази глава се прилагат при проектирането на основните елементи и съоръжения на железопътни линии, републикански и местни пътища за сеизмични райони с Kcі 0,10.

(2) Производствените, спомагателните, складовите и други сгради с транспортно предназначение се проектират при спазване изискванията на глави първа, втора и трета.

Чл. 104. Изчислителната сеизмична сила се определя по формула (1).

Чл. 105. При проектирането на тунели с дължина, по-голяма от 500 m, и на мостове с обща дължина, по-голяма от 500 m, с подпорно разстояние, по-голямо от 50 m, или с височина на опорите, по-голяма от 50 m, сеизмичният коефициент Kc и динамичните коефициенти bi се определят въз основа на данни от геоложки и инженерно-сеизмологични изследвания.

Чл. 106. При проектирането на транспортни съоръжения, включително мостове и тунели, които не са посочени в чл. 105, Kc се приема съгласно приложение № 2.

Чл. 107. Числените стойности на коефициента на значимост C на транспортните съоръжения са съгласно табл. 2.

Чл. 108. Числените стойности на коефициента на реагиране R на транспортните съоръжения са съгласно табл. 3.

Чл. 109. При проучването и проектирането на транспортни съоръжения за площадки с особени инженерно-геоложки условия (наличие на минни разработки, на карст и др.п.) чакълестите почви се отнасят към група С съгласно табл. 1.

Чл. 110. Динамичните коефициенти bi се определят по формули (3), (4) и (5), както следва:

1. за тунели - в зависимост от групата на почвата, в която е проектиран тунелът, а за тунели с дължина над 500 m - съгласно чл. 105;

2. за мостове и подпорни стени - в зависимост от почвата под нивото на фундирането, като при нееднородни почви се отчитат среднотежестните стойности съгласно чл. 15, ал. 4;

3. за насипи и тръби под насипи - в зависимост от почвата под основата на насипа и съгласно чл. 15, ал. 4.

Чл. 111. При трасирането на пътища в райони със сеизмичен коефициент Kcі 0,10 неблагоприятните участъци, като свлачища, зони на възможни срутвания, заблатени места и др.п., се избягват.

Чл. 112. (1) Допуска се трасирането на пътища в райони със сеизмичен коефициент Kcі 0,15 в нескални участъци при наклон, по-голям от 1:1,5, въз основа на специални инженерно-геоложки проучвания.

(2) Не се допуска трасирането на пътища в нескални участъци с наклон, по-голям или равен на 1:1.

Чл. 113. (1) В райони със сеизмичен коефициент Kcі 0,27 и с височина на насипите (дълбочина на изкопите), по-голяма от 4 m, откосите на земното тяло от нескални почви се приемат с наклон 1:(b + 0,25), където 1:b е наклонът на откосите, проектирани в несеизмични райони. Откоси с наклон 1:2,25 и по-полегати от тях се проектират при спазване изискванията на тази наредба.

(2) Допуска се откоси на изкопи, разположени в скални почви, както и откоси на насипи от скални почви със съдържание на по-малко от 20 на сто запълнител да се проектират по същия начин както за несеизмични райони.

Чл. 114. Площадката на земното тяло върху склоновете се разполага изцяло върху тераса, изрязана в склона или изцяло върху насипа. Преходните участъци се проектират с минимална дължина.

Чл. 115. В райони със сеизмичен коефициент Kcі 0,15 железопътните насипи, разположени върху склонове при скални терени с наклон, по-голям от 1:1, се укрепват.

Чл. 116. Мостовете се разполагат извън зоните на тектоничните разломи, в участъци на речни долини с устойчиви склонове.

Чл. 117. При избора на конструктивна схема се предпочитат гредови мостове с прости и непрекъснати греди.

Чл. 118. Строителство на дъгови мостове се допуска само при наличието на скална основа. Петите на сводовете и на дъгите се опират на монолитни опори и се разполагат възможно по-ниско.

Чл. 119. В район със сеизмичен коефициент Kc > 0,15 минималното разстояние (l) в mm между челото на носещата греда и вътрешния ръб на устоя или стълба се определя по формулата:

l = a + 1,7L + 7H, (13)

където:

a се приема, както следва:

- 150 mm - при отвор до 30 m;

- 250 mm - при отвор, по-голям от 30 m;

L е подпорното разстояние, m;

H - средната височина на колоните, m.

Чл. 120. В райони със сеизмичен коефициент Kc > 0,15 при нескална почва устоите или стълбовете на мостове с рамкови опорни конструкции се подпират върху общ фундамент.

Чл. 121. Основите на фундаментите се проектират хоризонтални. Отстъпи се допускат само при скални почви.

Чл. 122. Мостовете се изчисляват за якост, а при необходимост - и за устойчивост на конструкцията им при сеизмични въздействия.

Чл. 123. При изчисляването на мостовете се отчита съвместното действие на сеизмичните сили, на постоянните натоварвания, на триенето на подвижните части в опорните устройства и на натоварването от подвижния състав. Изчисляването се съобразява с наличието или липсата на подвижен състав върху моста.

Чл. 124. (1) При определяне на изчислителната сеизмична сила за мостове коефициентите на натоварване за различните видове товари се приемат съгласно приложение № 1.

(2) Коефициентите на съчетание на разрезните усилия от постоянни и подвижни товари и сеизмични въздействия се приемат равни на 1.

Чл. 125. (1) При изчисляване на конструкциите на мостовете на устойчивост и при изчисляване на връхните конструкции на якост при отвори, по-големи от 18 m, се отчитат вертикалната и хоризонталната компонента на сеизмичното въздействие. В този случай вертикалната компонента се определя по формула (1), умножена с 0,50.

(2) Изчислителните сеизмични сили, съответстващи на хоризонталните компоненти на сеизмичното въздействие, се отчитат поотделно по оста и напречно на оста на моста.

Чл. 126. При изчисляване на опорните анкерни болтове на якост изчислителната сеизмична сила се умножава с 1,5. В случай че сеизмичното въздействие се предава на опората без участието на анкерните болтове, съответната изчислителна сеизмична сила не се увеличава.

Чл. 127. (1) При изчисляване на конструкциите на мостове срещу обръщане коефициентът на сигурност срещу обръщане се умножава със:

1. за конструкции върху общ фундамент - 0,9;

2. за конструкции, опиращи се на отделни опори - 1.

(2) При изчисляване на конструкциите на мостове срещу хлъзгане коефициентът на сигурност се умножава с 0,9.

Чл. 128. При проектиране на фундаменти ексцентрицитетът e1 на равнодействащата на активните сили по отношение на центъра на тежестта на сечението на фундамента се ограничава, както следва:

1. при фундиране върху нескална основа e1Ј 1,5 r;

2. при фундиране върху скална основа e1Ј 2 r, където r е разстоянието от центъра на тежестта на стъпката на фундамента до най-отдалечената ядрова точка от страна на най-натоварения ръб.

Чл. 129. При изчисляването на якост и устойчивост на конструкциите по гранично състояние и по допустими напрежения коефициентът за условие на работа gk се приема съгласно табл. 4, като се отчитат и сеизмичните въздействия.

Чл. 130. За райони със сеизмичен коефициент Kc > 0,15 се предвиждат предимно стоманобетонни тръби със затворен профил.

Чл. 131. Когато за райони със сеизмичен коефициент Kc > 0,15 се проектират стоманобетонни правоъгълни тръби, покрити със сглобяеми стоманобетонни плочи, между плочите и стените се предвиждат връзки.

Чл. 132. (1) Допуска се използването на суха каменна зидария за подпорни стени с височина до 3 m.

(2) Не се допуска използването на суха каменна зидария за подпорни стени за железопътни линии в райони с Kc > 0,10 и за автомобилни пътища в райони с Kc > 0,15.

Чл. 133. (1) Височината на подпорните стени, мерено от основата на фундамента за стени от бетон, бутобетон или каменна зидария на разтвор, се приема не по-голяма от:

1. за райони с KcЈ 0,15 - 10 m;

2. за райони с Kc > 0,15 - 5 m.

(2) В случаите, които не са посочени в ал. 1, подпорните стени се проектират от стоманобетон.

Чл. 134. Подпорните стени се разделят с вертикални фуги на секции по дължина така, че стъпките на всяка секция да бъдат на еднородни почви. Дължината на секцията е не по-голяма от 12 m.

Чл. 135. При разполагане на основите на съседни секции на различни нива преходът на едното към другото ниво се осъществява на стъпала при отношение на височината към широчината на стъпалото 1:2.

Чл. 136. (1) При избора на трасето на тунела се избягват тектонични разломи, като се предпочитат почви с еднородни сеизмични характеристики.

(2) В участъците на тектонични разломи, които се пресичат от тунели и по които е възможно раздвижване на земни маси, се предвиждат съответните мерки за сигурност на съоръжението.

Чл. 137. За тунели в планински райони със сеизмичен коефициент KcЈ 0,15 се допуска облицоване с торкретбетон, съчетано с анкерно закрепване.

Чл. 138. В райони със сеизмичен коефициент KcЈ 0,15 се допуска използването на бетонни портали.

Чл. 139. В местата на присъединяване към основния тунел на камери и спомагателни тунели (вентилационни, дренажни и др.) се предвиждат деформационни фуги.

Чл. 140. (1) При проектирането на безнапорни съоръжения от всички класове на значимост и на водоподпорни съоръжения от класове III и II, както и за предварителни проучвания на водоподпорни съоръжения от клас IV съгласно табл. 2 сеизмичността на площадката се определя съгласно приложения № 2 и 3, като се отчитат и инженерно-геоложките данни за нея.

(2) При проектирането на водоподпорни съоръжения в райони с KcЈ 0,05 и при почви от група D се приема Kc = 0,10.

(3) Проектирането на водоподпорни съоръжения в райони с Kc > 0,27 и при почви от група D се допуска след технико-икономическа обосновка.

Чл. 141. Водоподпорни съоръжения от клас IV се проектират по уточнени характеристики на сеизмичното въздействие, които се определят въз основа на микросеизмични изследвания.

Чл. 142. При проектирането водоподпорните съоръжения се осигуряват на сеизмични въздействия и за периода на изграждането им, като сеизмичният коефициент се умножава с 0,5.

Чл. 143. (1) Хидротехническите съоръжения, земната основа и бреговите склонове в отвора на съоръжението и в зоната на водохранилището се проектират при спазване изискванията на чл. 15 и чл. 151 и 152.

(2) За водоподпорни съоръжения от клас IV, разположени в райони с Kc > 0,10, може да се извършват допълнителни изчисления с реални или синтезирани акселограми, най-вероятни за района, в който попада съоръжението. Максималните амплитуди на ускоренията в земната основа се приемат не по-малко от Kc g. В този случай съоръженията се изчисляват на сеизмични въздействия при отчитане развитието на нееластични деформации в конструкцията и при допускане на частични повреди, които не застрашават общата сигурност на съоръжението.

Чл. 144. Хидротехническите съоръжения и земната основа се изчисляват при спазване изискванията на нормите за проектиране на съответните видове съоръжения, като се отчита и изчислителното сеизмично въздействие, определено съгласно чл. 15. При изчисленията се вземат предвид сеизмичните въздействия от теглото на съоръжението, от присъединената водна маса (или хидродинамичното налягане), от вълните във водохранилището и от динамичните натоварвания на почвата, предизвикани от земетресение.

Чл. 145. (1) Деформационните и якостните характеристики на материалите в съоръжението се определят експериментално. Допуска се приемането на деформационни характеристики, осреднени по цялото сечение или по обема на съоръжението. При отчитане на сеизмичните въздействия съгласно чл. 15 се допуска използването на статичните якостни характеристики, като допълнителният коефициент gk за бетонни и стоманобетонни конструкции се приема 1,20.

(2) При динамичното изследване с реални и синтезирани акселограми се използват изчислителните динамични деформационни и якостни характеристики на материалите.

(3) При наличие на несвързани водонаситени почви в основата или в тялото на съоръжението се извършва оценка на минималната им допустима плътност, удовлетворяваща условието на динамична устойчивост на структурата, както и на възможността за намаляване на якостта на срязване вследствие втечняване на почвата при сеизмични въздействия.

Чл. 146. За съоръжения от земноскални материали се допускат остатъчни деформации и частични повреди (слягания, премествания, пукнатини и др.), които няма да имат опасни последствия и да доведат до разрушаване на съоръжението, ако същите могат да бъдат отстранени след земетресение. Запазването на елементите на напорния фронт при повторно въздействие на земетръс трябва да се осигурява без ремонт с два пъти по-нисък сеизмичен коефициент. За бетонни и стоманобетонни хидротехнически съоръжения граничните състояния се определят в съответствие с изискванията на нормативните актове за конкретните видове съоръжения.

Чл. 147. Скалните масиви, образуващи бреговите склонове, преместването и падането на които може да предизвикат повреди на основните съоръжения на хидровъзела или да доведат до образуване на опасни преливни вълни, трябва да се проверяват на устойчивост и на сеизмични въздействия.

Чл. 148. За хидротехнически съоръжения от клас IV едновременно с изчисляването на сеизмични въздействия се извършват както експериментални (в т.ч. моделни), така и натурни изследвания на частично изпълнени и действащи съоръжения за уточняване на динамичните характеристики на съоръженията и на методите за изчисления.

Чл. 149. За съоръженията от клас IV в проекта се включва задължително раздел по организация на инструментални наблюдения върху поведението на съоръженията, основата и бреговите склонове при земетресение.

Чл. 150. Сгради, кранови естакади, опори, електропроводи и други обекти в хидровъзела се проектират в съответствие с изискванията на глави първа, втора и трета.

Чл. 151. (1) При изчисляване на водопровеждащи и хидротехнически съоръжения на якост по едномерна (конзолна) и двумерна схема се отчитат хоризонталните сеизмични въздействия по надлъжно и напречно направление спрямо оста на съоръженията. При изчисляването на пространствената схема се отчита и наклоненото действие на сеизмичните сили, които имат същите направления в план и ъгъл на наклона спрямо хоризонта 30°.

(2) При изчисляване на хидротехническите съоръжения на устойчивост се отчита най-опасното от посочените в ал. 1 направление на сеизмичните въздействия. Стойността на сеизмичното ускорение при основата се приема равна на Kc g.

Чл. 152. (1) В общия случай на изчисляване на хидротехническите съоръжения проекцията Eikj на изчислителната сеизмична сила по направление j, приложена в точка "k", съответстваща на i-тата форма на собствените трептения и действаща върху елемент с тегло Qk, се определя по формулата:

Eikj = CRKcbihikjQk (14),

където:

R е коефициентът на реагиране съгласно табл. 3;

C - коефициентът на значимост на съоръженията съгласно табл. 2;

Kc - сеизмичният коефициент; определя се съгласно чл. 140, 141 и 142;

hikj - коефициентът на разпределение на изчислителното сеизмично въздействие, съответстващо на i-тата форма на собствените трептения на конструкцията в точка "k" по направление j; определя се по формула (6);

Qk - теглото на елемента на съоръжението, отнесено към точка "k" и включващо присъединената водна маса в съответствие с изискванията на чл. 154;

bi - динамичният коефициент, който се определя, както следва:

1. за почви групи А и В:

а) при Ti > 0,10 s - по формула (3);

б) при TiЈ 0,10 s - по формулата:

bi = 1,5 + 10TiЈ 2,50 (15);

2. за почви група С:

а) при Ti > 0,15 s - по формула (4);

б) при TiЈ 0,15 s - по формулата:

bi = 1,5 + 6,67TiЈ 2,50 (16);

3. за почви група D:

а) при Ti > 0,2 s - по формула (5);

б) при TiЈ 0,2 s - по формулата:

bi = 1,5 + 5TiЈ 2,50 (17).

(2) Коефициентът bi се умножава допълнително със следните коефициенти:

1. за земноскални съоръжения:

а) за площадки с KcЈ 0,15 - с 0,7;

б) за площадки с Kc > 0,15 - с 0,65;

2. за бетонни и стоманобетонни водоподпорни съоръжения:

а) за площадки с KcЈ 0,15 - с 1,0;

б) за площадки с Kc > 0,15 - с 0,8.

(3) Стойността на произведението на bi и допълнителните коефициенти се приема не по-малка от 0,8.

Чл. 153. При изчисляване на хидротехническите съоръжения по едномерна схема за хоризонтално направление на сеизмичното въздействие сеизмичните сили се определят по формула (1). В случай на наклонено сеизмично въздействие големината на Kc при определяне на хоризонталната компонента на сеизмичните сили се умножава с 0,87, а при определяне на вертикалната компонента - с 0,5, като се приема bihikj = 1,0.

Чл. 154. Теглото на елементите на съоръжението, потопени във вода, се определя, без да се включва водният подем. Теглото на водата в порите и празнините на елементите се приема като допълнително тегло. При отчитане на инерционното влияние на водата към Qk се прибавя и теглото на присъединената водна маса, равна на mw g, където mw е присъединената водна маса, която се определя съгласно чл. 164 и чл. 165, а g е земното ускорение.

Чл. 155. При изчисляването на хидротехнически тунели и на други подземни съоръжения се отчитат поотделно:

1. сеизмичното въздействие, предизвикано от изменението на напрегнатото състояние на средата вследствие преминаването на сеизмичните вълни;

2. сеизмичните сили от собственото тегло Qg на съоръжението, които се определят по формулата:

Ek = CRKcKhQk (18);

3. сеизмичните сили от теглото Qp на свода от скалната маса, които се определят по формулата:

Ep = CRKcKhQp (19),

където Kh е коефициент, зависещ от дълбочината на съоръжението под повърхността на терена; при дълбочина до 100 m големината на Kh се изменя линейно от 1,0 до 0,5, а при дълбочина над 100 m Kh се приема равен на 0,5.

Чл. 156. Хидротехническите тунели се изчисляват на сеизмични въздействия при спазване изискванията на чл. 155. При изчисляването се отчита и хидродинамичното налягане, което се определя в съответствие с чл. 167.

Чл. 157. Сеизмичните сили върху корави масивни съоръжения, като ограждащи пристанищни съоръжения, бетонни преливни стени на нескална основа и др., се определят както за твърдо тяло на еластична основа.

Чл. 158. (1) При сеизмични въздействия активният (qa) и пасивният (qp) натиск на несвързаните почви върху подпорни стени, язовирни стени и подземни части на други хидротехнически съоръжения се определят съответно по формулата:

където:

- при хоризонтално направление на сеизмичното въздействие;

- при наклонено направление на сеизмичното въздействие;

r е плътността на почвата при естествена влажност;

H - дълбочината на разглежданата точка от повърхността на стената, мерено от терена;

q - ъгълът на наклона на повърхността на стената спрямо вертикалата;

a - ъгълът на наклона на повърхността на почвата спрямо хоризонта;

d - ъгълът на триене между почвата и стената;

j - ъгълът на вътрешно триене на почвата;

e - ъгълът между вертикалната и резултантната от силата на тежестта pg и сеизмичните сили pg CRKc; e се определя, както следва:

1. при наклонено направление на сеизмичното въздействие:

2. при хоризонтално направление на сеизмичното въздействие:

g - земното ускорение.

(2) За водонаситени почви qa и qp се определят по формулите съгласно ал. 1, като се използва теглото на почвата, облекчено от водния подем. Сеизмичната сила се определя от теглото на почвата във водонаситено състояние. В този случай ъгълът на отклонението на равнодействащата

където:

rd е плътността на скелета на почвата;

rw - плътността на водата;

n - обемът на порите на почвата.

(3) Натискът върху стената от насищащата почвата вода се определя по метода на статиката.

(4) Когато почвата е изцяло под вода, се отчита сеизмичното налягане на водата на повърхността на почвата. То се приема равно на сеизмичното налягане на водата върху повърхността на стената на същата дълбочина.

Чл. 159. (1) За съоръжения, изчислявани по едномерна (конзолна) схема, се отчитат не по-малко от три форми на свободните трептения. За съоръжения, изчислявани по двумерна схема, се отчитат не по-малко от 10 форми на свободните трептения за бетонни язовирни стени и не по-малко от 15 форми - за язовирни стени от земноскални материали. За съоръжения от клас II се допуска да се работи с основния тон на свободните трептения и с приблизителната форма на трептене на съоръжението, съответстваща на този тон.

(2) Сеизмичните сили върху съоръженията, изчислявани по едномерна схема, се определят по формула (1), а коефициентът hikk - по формула (6).

Чл. 160. Опростеният начин за определяне на сеизмичните сили по чл. 159 за съоръжения от клас II може да се използва за обосновка при изграждането на хидротехнически съоръжения.

Чл. 161. При изчисляването на устойчивостта на хидротехническите съоръжения сеизмичните сили върху хлъзгащата се част на нескалната земна основа се определят при стойност на сеизмичния коефициент 0,25CKc.

Чл. 162. За хидротехнически съоръжения от земноскални материали се извършва проверка за устойчивостта на откосите на хлъзгане при спазване изискванията на съответните нормативни актове. При изчисляване на сеизмичните товари върху съоръженията по двумерна и тримерна схема за проверка на устойчивостта на откосите се допуска да се работи с изчислителните сеизмични сили (Ekj) в точка "k" на съоръжението. Изчислителните сеизмични сили се определят по формулата:

където bi е динамичният коефициент, определен съгласно чл. 152, при отчитане и на допълнителните коефициенти.

Чл. 163. При изчисляване на хидротехническите съоръжения на сеизмични въздействия се отчита и инерционното влияние на водата.

Чл. 164. (1) Хоризонталната присъединена водна маса (mw) за хидротехническите съоръжения, с изключение на съоръженията по чл. 165, припадаща се на единица площ от намокрената повърхност, се определя по формулата:

mw = rw.h.µ.y (22),

където:

rw е плътността на водата;

h - дълбочината на водата пред съоръжението, m;

µ е безразмерен коефициент, който се определя по табл. 8;

y - безразмерен коефициент, отчитащ ограничеността на дължината на водоема; y се приема, както следва:

- за l/h і 3 - y = 1,

- за l/h < 3 - по табл. 9;

l е разстоянието между съоръжението и срещуположния бряг на водоема (за шлюзове и подобни съоръжения - разстоянието между противоположните стени на конструкцията) на дълбочина 2/3 h от свободната повърхност на водата.

Таблица 8

Забележки:

1. Стойностите на коефициентите R1, G, µ1, C1, C2 и C3 се отчитат по табл. 10.

2. Означенията в табл. 8 са, както следва:

z е ординатата на точката от напорната стена, за която се изчислява големината на присъединената водна маса (началото на координатната система се приема на нивото на водната повърхност);

zc - ординатата на центъра на завъртане, която се приема по изчисление, без да се отчита влиянието на водната среда;

q - ъгълът между напорната стена и хоризонта;

d1 - диаметърът на напречното сечение, m;

d2 - страната на квадратното напречно сечение, m;

a - отношението на ускорението на короната на стената (определено по изчисление, без да се отчита влиянието на водната среда) към големината на (RKc)g.

3. В случаите, когато ъгълът на наклона q е равен на 75°, стойностите на безразмерните коефициенти се приемат както при вертикалната стена.

4. Стойността на безразмерния коефициент µ1 за ключовото сечение на симетрични дъгови стени се приема съгласно табл. 10. За останалите сечения на дъговата стена стойността на този коефициент се увеличава линейно до 1,3 µ1 в петите.

5. За случаите, които не са посочени в табл. 8, присъединената водна маса се определя чрез изчисления.

Таблица 9

Таблица 10

Забележка. b е широчината на отвора на нивото на водната повърхност.

(2) При извършване на предварителна оценка на характера на свободните трептения съгласно табл. 8 се допуска определянето на:

1. трептенията вследствие хлъзгане и завъртане на съоръжението в основата му като кораво тяло - при бетонни и стоманобетонни язовирни стени върху нескална основа;

2. трептенията вследствие деформациите от огъване и срязване на съоръженията - при бетонни и стоманобетонни язовирни стени върху скална основа;

3. деформациите от срязване на съоръжението - при язовирни стени от земноскални материали.

(3) Трептенията по ал. 1 се определят така, че да се получат максимални стойности на присъединената водна маса.

(4) Ако водата е от двете страни на съоръжението, присъединената водна маса се приема равна на сумата от присъединените водни маси, определени за всяка от страните на съоръжението.

Чл. 165. (1) За отделно стоящи съоръжения, като водни кули, мостови опори, пилоти и др., присъединената водна маса mw, припадаща се на единица дължина от конструкцията, се определя по формулата:

mw = rw.d2. µ (23),

където:

d е диаметърът на кръглото сечение или страната на квадратното напречно сечение на съоръжението, m;

µ е безразмерен коефициент съгласно табл. 8.

(2) При трептенията на пилоти линейната присъединена водна маса mw може да се приеме равна на водната маса, еквивалентна на обема на единица дължина на пилота.

Чл. 166. При изчисляване на безнапорните съоръжения на якост и устойчивост сеизмичното налягане на водата (p) може да се определя по следните начини:

1. при корави масивни ограждащи и кейови пристанищни хидротехнически съоръжения - по формулата:

p=CRKcrwghDY

P=CRKcrwgh2WY (24);

h1=hx

2. при отделно стоящи съоръжения по чл. 165 - по формулата:

p1=CRKcrwgd2D

P1=CRKcrwgd2Wh (25),

h1=hx,

където:

p е ординатата на диаграмата на хидродинамичното налягане, отнесено към единица площ от повърхността на съоръжението;

p1 - ординатата на диаграмата на хидродинамичното налягане, отнесено към единица височина на отделно стоящо съоръжение;

P - сумарното хидродинамично налягане на единица дължина на съоръжението;

P1 - сумарното хидродинамично налягане на единица дължина за отделно стоящо съоръжение;

h1 - разстоянието от приложната точка на резултантната на хидродинамичното налягане до повърхността на водата;

D, W, x са безразмерни коефициенти съгласно табл. 8.

Чл. 167. При напорни водопроводи хидродинамичното налягане (Pmax) се определя по формулата:

където:

Cw е скоростта на звука във водата, равна на 1300 m/s;

T1 - преобладаващият период на сеизмичните трептения на скалната маса, през която преминава съоръжението; когато няма данни, T1 се приема 0,5 s.

Чл. 168. При изчисляване на хидротехническите съоръжения на вертикална компонента на сеизмично въздействие допълнителното сеизмично налягане на водата (Pv) върху наклонената стена на съоръжението се отчита по формулата:

Pv = 0,5CrwgzRKc sin q (27),

където:

z е разстоянието на разглежданото сечение до водната повърхност;

q - ъгълът на наклона на напорната стена спрямо вертикалата.

Чл. 169. Височината на гравитационната вълна във водохранилището в m вследствие на сеизмично-тектонски деформации при земетресения в райони със сеизмичен коефициент Kc = 0,05 ё 0,40 се отчита при определяне превишението на короната на стената над кота най-високо работно водно ниво по следните зависимости:

при Kc = 0,05 Dh = 0,40

при Kc = 0,10 Dh = 1,20 (28)

при Kc = 0,15 Dh = 2,00

при Kcі 0,27 Dh = 2,70.

Чл. 170. Допуска се хидротехническите съоръжения да се изчисляват, без да се отчита напорът на водата, когато сеизмичното въздействие е в направление, успоредно на напорния фронт.

Чл. 171. Водоподпорните хидротехнически съоръжения в земетръсни райони се разполагат в участъци, отдалечени от тектонски разломи, по които могат да възникнат относителни премествания на скалните масиви.

Чл. 172. Основните съоръжения на хидровъзлите (язовирни стени, ВЕЦ, преливници) се разполагат на скални масиви, в границите на които е изключено възникване на премествания от наличието на разломи.

Чл. 173. Изграждането на бетонни водоподпорни съоръжения от класове на значимост IV и III в участъци, в границите на които противоположните брегови склонове са изградени от скални маси, различаващи се по механичните си свойства, се допуска след технико-икономическа обосновка.

Чл. 174. (1) При наличие на слаби почви в земната основа на съоръжението те се отстраняват или се предвиждат съответни мерки за уплътняването или укрепването им.

(2) При изграждане на хидротехнически съоръжения върху скални почви се обръща особено внимание на укрепването на почвите в земната основа на съоръжението.

Чл. 175. (1) При наличие на водонаситени несвързани почви в земната основа или в тялото на съоръжението се извършва оценка на възможностите от втечняването им при сеизмични въздействия.

(2) При опасност от втечняване на почвите в тялото на съоръжението или в земната основа се предвижда изкуствено уплътняване или укрепване на почвите.

Чл. 176. (1) За водоупорни елементи на язовирни стени от земноскални материали се прилагат полукорави или пластични ядра.

(2) В случаите по ал. 1 се предвиждат мерки за сигурността на връзката на противофилтрационните елементи със земната основа и бреговите склонове.

Чл. 177. (1) Водонасищаните насипни призми на водните откоси се проектират от едрозърнести земноскални материали (каменни, чакълести и баластрови), неподатливи на втечняване при сеизмични въздействия. Когато няма такива материали, в призмите се изграждат хоризонтални дренажни слоеве.

(2) Изискванията по ал. 1 не се отнасят за съоръжения с екран върху водния откос.

Чл. 178. За повишаване устойчивостта на откосите на язовирни стени от земни материали при сеизмични въздействия се предвижда максимално уплътняване на външните призми, особено в горната им част, както и укрепване на откосите с едроломен камък или със стоманобетонни плочи.

Чл. 179. При определяне на местата на температурните и конструктивните фуги се отчита наличието на отслабени зони в земната основа на язовирната стена и бреговите склонове. За осигуряване на относителните премествания на части от съоръжението се проектират такива конструкции, които да не нарушават водоплътността на напорния фронт.

Чл. 180. Пристанищните оградни съоръжения (вълноломи и др.), разположени в райони с Kc = 0,15 и 0,27, се проектират от камъни, от обикновени или фасонирани масиви или от масиви-гиганти. В този случай откосните ъгли на съоръженията се намаляват съответно с 10 или 20 на сто спрямо допустимите за неземетръсни райони.

Чл. 181. Кейовите съоръжения се проектират като конструкции, неподложени на едностранен земен натиск, или се прилагат заанкерирани стоманени шпунтови стени (при нескална земна основа) и стени от масиви-гиганти (при скална земна основа). За земетръсни райони с Kc = 0,10 до 0,15 се допускат сглобяеми конструкции от обикновени масиви, като се предвиждат съответните конструктивни мерки за създаване на монолитност.