Държавен вестник, брой 5 от 20.I

Чл. 1. С тази инструкция се урежда редът за осъществяване на операции по издирване и спасяване от Главна дирекция "Национална служба "Гражданска защита" и дирекциите "Гражданска защита" в областите.

Чл. 2. Операциите по издирване и спасяване са операции, при които се използват сили и средства за откриване местонахождението на хора, попаднали в бедствено положение, и за извеждането им на безопасно място или в лечебно заведение.

Чл. 3. Иницииране на операции по издирване и спасяване се извършва след получаване на сигнал от оперативния комуникационно-информационен център (ОКИЦ), от телефон 112 или въз основа на заповед на директор на областна дирекция "Гражданска защита".

Чл. 4. Сигналите от ОКИЦ и от телефон 112 са според стандартните оперативни процедури, определящи съдържанието на сигнала и съответната реакция.

Чл. 5. Със заповедта на директора на дирекция "Гражданска защита" задължително се определят:

1. основанието за започване на операцията (източникът на сигнала);

2. задачата, съставът и техниката на екипа за участие в операцията;

3. мястото за явяване и районът на действия;

4. трите имена и длъжността на ръководителя на екипа;

5. редът за доклади и координация по време на операцията.

Чл. 6. Определената за участие група се придвижва на указаното място. След получаване на задачата от ръководителя на място, ако има такъв, се извършват инструктажи на място от ръководителя на екипа и се пристъпва към действия.

Чл. 7. При организиране на операцията по издирване и спасяване ръководителят на операцията се запознава със:

1. обстановката според подадената информация;

2. информация за или възможност за уточняване на броя на пострадалите и моментното им състояние;

3. географските особености на района, в които ще се провежда операцията, и осигуряване на картен материал, ако е необходимо;

4. метеорологичните прогнози и особеностите на района;

5. средствата за обмен на информация с други екипи, участващи в операцията.

Чл. 8. Ръководителят на операцията:

1. след получаването на сигнала или заповедта на директора по чл. 5 и при пристигането на място извършва оценка на обстановката и при необходимост отправя искане до ОКИЦ за допълнителни сили или специалисти;

2. поставя конкретни задачи на екипа/ите;

3. осигурява комуникациите по време на операцията и при необходимост организира развръщането на пункт за управление;

4. посреща пристигналите допълнителни екипи и им поставя конкретни задачи;

5. организира извършването на инструктаж на място;

6. при опасност за живота на спасителите, участващи в операцията, може да я прекрати незабавно до премахване или ограничаване на опасността;

7. води дневник на операцията, в който се записват участвалите екипи и техните ръководители, продължителността на смените, смените на ръководителя на операцията, всички издадени и получени разпореждания и цялостното протичане на операцията.

Чл. 9. Операциите по издирване и спасяване се организират едновременно по цялата зона на мястото на намеса и продължават до откриване и извеждане на всички пострадали от зоната или до изчерпване на възможностите за спасяване на оцелели и издирването на загинали.

Чл. 10. От комплекса спасителни работи най-напред се извършват тези работи, от които зависи животът на пострадалите или осигуряването на тяхната безопасност.

Чл. 11. При продължителна операция се осигурява посменна работа, като времетраенето на смените се определя от атмосферните условия, спецификата на работата и наличните сили, като работната смяна не може да бъде по-дълга от 12 часа.

Чл. 12. Ръководителите на екипи и спасителите участват при обсъждането и приемането на тактики и техники за провеждане на отделните елементи от издирването и спасяването. След вземане на решение за действие и след началото на операцията стриктно се спазва принципът на единоначалие, като никой няма право да извършва каквито и да е било действия без съгласуване с ръководителя на екипа.

Чл. 13. При смяна на екипите се организира предаване и приемане на района за работа както от ръководството, така и от работещите екипи. Времето за предаване и приемане е в рамките на работната смяна.

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 5 от 2009 г.) При провеждане на операции по издирване и спасяване само ръководителят на екипа или представител на пресцентъра на Министерството на извънредните ситуации може да прави изявления и да дава информация на средствата за масово осведомяване.

Чл. 15. Ръководителят на операцията по издирване и спасяване при възможност организира документиране провеждането на операцията чрез фото- и видеозаснемане, вкл. дата и час на дейността. След приключването на операцията материалите се предават за съхранение (не по-малко от 10 г.) в териториалната дирекция "Гражданска защита" по място на операцията.

Чл. 16. Ръководителят на екипа взема решение за приключване на издирването и спасяването и за прекратяване на операцията. Решението се взема съобразно обстановката, като се има предвид следното:

1. издирването се прекратява само в случаите, когато:

а) всички вероятни райони са били обследвани;

б) всички вероятни местоположения на пострадали са били проверени;

в) съществува непреодолима опасност за живота на спасителите;

2. спасяването се прекратява само в случаите, когато:

а) оцелелите, пострадалите или загиналите са изведени;

б) съществува непреодолима опасност за живота на спасителите;

в) не съществуват шансове за оцеляване на пострадалите.

Чл. 17. (1) За оперативно управление и решаване на въпросите, свързани с водолазната дейност, в Главна дирекция "Национална служба "Гражданска защита" се създава Централна водолазна комисия, назначена със заповед на главния директор на главната дирекция, с мандат 3 години.

(2) Централната водолазна комисия проверява готовността за изпълнение на водолазната дейност и оценява:

1. комплектоваността с водолази и изпълнението от тях на установените ежегодни норми за отработени часове под вода;

2. комплектоваността с водолазна техника и имущество;

3. техническото състояние и готовността за работа на водолазното имущество и средствата за обезопасяване на водолазните работи;

4. организацията на водолазните спускания, наличието на разписания и инструкции за водолазните спускания и познанията на личния състав по тях;

5. нивото на подготовката на водолазите, допуснати до ръководство на водолазните работи, и медицинското осигуряване на водолазните спускания;

6. нивото на практическата тренираност на водолазите за работа под вода и за обслужването на водолазната техника;

7. наличието и правилното водене на документацията (паспорти и формуляри на водолазната техника, дневници на водолазната работа, лични и медицински книжки на водолазите, организационни документи по водолазните спускания, по медицинското осигуряване и др.).

(3) Централната водолазна комисия е в състав от четири членове:

1. председател - представител на Главна дирекция "Национална служба "Гражданска защита";

2. служител на Главна дирекция "Национална служба "Гражданска защита", отговарящ пряко за подготовката на водолазите, притежаващ професионални познания по водолазна подготовка и дейност;

3. водолазен специалист - служител на Главна дирекция "Национална служба "Гражданска защита", притежаващ водолазна квалификация и практически опит в системата не по-малко от пет години, в чиито задължения съгласно длъжностната характеристика е вменена организацията на водолазната подготовка в главната дирекция;

4. медицинско лице със завършен курс по хипербарна медицина и опит над три години в осигуряването на водолазна дейност в системата.

Чл. 18. (1) Проверка за нивото на водолазната подготовка, обучение за повишаване на квалификацията и за допускане за работа под вода се извършва ежегодно от Централната водолазна комисия, за което тя изготвя протокол.

(2) Въз основа на протокола по ал. 1 със заповед на главния директор на Главна дирекция "Национална служба "Гражданска защита" се допускат водолазите за работа под вода.

Чл. 19. (1) Отчитането на времето за пребиваване под вода се води във водолазен дневник и в личната водолазна книжка.

(2) За изпълнението на подводна или тренировъчна работа се изплаща парично възнаграждение в съответствие с чл. 74 от Закона за защита при бедствия. Паричното възнаграждение се изплаща въз основа на вписаните и утвърдени от директора на дирекцията "Гражданска защита" часове във водолазния дневник.

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 5 от 2009 г.) С цел възстановяване на повишената загуба от енергия при водолазните спускания и поддържане на добро физическо състояние на водолазите на Министерството на извънредните ситуации, а също и на лицата, обучаващи се за водолази, се осигурява безплатна храна и/или добавки към нея по реда на Наредба № 11 от 2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея.

Чл. 21. За водолазите от Главна дирекция "Национална служба "Гражданска защита" ежегодно се организират спортно-възстановителни лагери.

Чл. 22. За осигуряване на водолазните спускания на водолазите се полагат минимална лична екипировка и допълнително специално облекло съгласно списък - приложение № 1.

Чл. 23. След прекъсване на работа за повече от два месеца от водолаз той извършва минимум две тренировъчни спускания с водолазната група за възстановяване на работните навици.

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 5 от 2009 г.) За поддържане на водолазната квалификация водолазите от Министерството на извънредните ситуации покриват ежегодна норма отработени часове под вода - не по-малко от 80 часа. Годишната норма часове за работа под вода се определя от сумираните часове, отработени под вода, за 12-те месеца, предшестващи отчитането.

Чл. 25. Ръководителят на водолазната група определя ръководител на спускането за всяко конкретно водолазно спускане, което се отразява във водолазния дневник, и провежда неговия инструктаж.

Чл. 26. Ръководителят на спускането осъществява непосредственото ръководство на водолазното спускане и действията на работещите водолази, както и на персонала, осигуряващ спускането.

Чл. 27. Ръководителят на спускането отговаря за:

1. организацията на провеждането на водолазното спускане;

2. спазването на правилата за безопасност на спускащите се водолази през целия период на водолазното спускане.

Чл. 28. Ръководителят на спускането е длъжен:

1. да си изясни поставената задача и да определи реда за нейното изпълнение;

2. лично да провери обезопасяването на района за работа;

3. да проведе инструктаж на водолазите и персонала, осигуряващ водолазните спускания, да им обяви плана за водолазните спускания, разпределението на задачите между водолазите и осигуряващия персонал, реда за спускане на водолазите, задачите на всеки водолаз и способа за тяхното изпълнение, мерките за безопасност и други необходими сведения;

4. лично да се убеди в качеството на направените работни проверки на водолазното снаряжение на спускащите се и осигуряващите водолази и средствата за осигуряване на водолазните спускания;

5. да знае наличието на въздуха и да взема мерки за допълването му до работно налягане за съответните бутилки;

6. да ръководи или участва в обличането на спускащия се водолаз и лично да се убеди в херметичността на снаряжението;

7. да ръководи действията на работещия водолаз под вода, а също така и на лицата, осигуряващи водолазното спускане;

8. да действа спокойно и решително за предотвратяване или ликвидиране на инцидент при аварийни ситуации или неблагоприятно изменение на обстановката под водата;

9. да води правилно водолазната документация;

10. да осигури оповестяване и обезопасяване на района, в който се работи;

11. да забрани или прекрати водолазно спускане, ако установи опасност за работещите водолази.

Чл. 29. (1) При провеждане на водолазни спускания никой няма право да се намесва в действията на ръководителя на спускането и да дава каквито и да било указания на работещия водолаз и на персонала, осигуряващ спусканията.

(2) В случай на неправилни действия на ръководителя на спускането той може да бъде отстранен от прекия му началник. При отстраняването му от длъжностно лице с неводолазна специалност последният е длъжен да назначи друго лице, допуснато за ръководство на спусканията. Обратната смяна на ръководителя на спускането може да се извърши след завършване на спускането, при което е извършена смяната.

Чл. 30. Работещите водолазите са длъжни:

1. стриктно да изпълняват нарежданията на ръководителя на спускането;

2. лично да извършват работна проверка на своето снаряжение и да вписват резултатите във водолазния дневник;

3. да изпълняват възложената им работа или задача под водата, стриктно спазвайки предварителния инструктаж и мерките за безопасност.

Чл. 31. При работа в тъмната част на денонощието на водолазната работна площадка и на района на водолазните работи се осигурява необходимото осветление.

Чл. 32. (1) Дълбочината на водолазното спускане трябва да съответства на техническите характеристики на използваното снаряжение и средствата за осигуряване.

(2) Забранява се провеждането на водолазни работи на дълбочини, превишаващи техническите възможности на снаряжението.

Чл. 33. При водолазните спускания задължително се осигурява превозно средство, което да позволява транспортиране на пострадал водолаз до най-близкото медицинско заведение за оказване на медицинска помощ.

Чл. 34. Подготовката на водолазните спускания включва:

1. зареждане на водолазните апарати с въздух;

2. избор и оборудване на мястото на спускане;

3. измерване на дълбочината, температурата на водата и въздуха и скоростта на течението;

4. разпределение на задълженията между водолазите и персонала, обслужващ спускането, и провеждане на техния инструктаж;

5. работна проверка на водолазното оборудване и средствата за осигуряване.

Чл. 35. Зареждането на бутилките на водолазните апарати с въздух се извършва съгласно приложение № 2.

Чл. 36. За осигуряване на водолазните спускания се комплектова водолазна работна площадка (ВРП). Водолазната работна площадка означава пълния комплект от водолазно оборудване (работно и осигуряващо) и средства за обезпечаване на водолазните спускания (средства за въздухоснабдяване, свръзка, осветление и др.).

Чл. 37. Водолазната работна площадка за спускане на дълбочина до 20 m се комплектова с трима водолази, един от които се назначава за ръководител на спускането. Работа в по-малък състав (двама водолази) се допуска в аварийни случаи, при спасителни работи и при провеждане на тренировъчни спускания. В тези случаи се осигурява трети човек без водолазна квалификация, но обучен да обезпечава водолази.

Чл. 38. (1) Преди спускане под вода водолазното оборудване и средствата за обезпечаване на спускащия се и осигуряващия водолаз се подлагат на работна проверка.

(2) Резултатите от работната проверка се нанасят в дневника за водолазна работа и се докладват на ръководителя на спускането.

(3) Работната проверка на водолазното оборудване се провежда в следния ред:

1. проверка на дихателните апарати:

а) външен оглед;

б) проверка на работното налягане;

в) проверка за херметичност, чрез потапяне във вода;

г) проверка херметичността на дихателния автомат, чрез вдишване при затворен вентил;

д) контролно дишане 1 - 2 min за проверяване действието на дихателния автомат и качеството на въздуха;

2. проверка херметичността на шланга и клапаните (при апарат тип "наргиле");

3. прогонване на коланите на апарата (при нужда); проверка на останалото оборудване;

4. оглед на водолазната маска;

5. оглед и проверка на функционирането на баластния колан и безопасната му тока;

6. оглед на плавниците и ножа;

7. оглед на хидрокостюмите, проверка целостта на уплътнителите и функционирането на циповете и клапаните;

8. оглед и проверка на функционирането на всички допълнителни приспособления (жилетки, фенер, телефон и др.).

Чл. 39. Забранява се спускането на водолаз при налягане в бутилките на апарата под 100 атмосфери.

Чл. 40. (1) Връзката с работещия водолаз се поддържа чрез сигнално въже, телефон или шланг-сигнал.

(2) При използване на сигнално въже или шланг-сигнал за предаване на съобщения от водолаза към обезпечаващия и обратно се използват условни сигнали съгласно таблицата за условни сигнали по приложение № 3. Всеки приет сигнал незабавно се повтаря за потвърждаване на приемането му.

Чл. 41. При извършване на водолазни спускания от лодка и групови водолазни спускания се спазва следното:

1. водолазните спускания от лодка се изпълняват в автономно или шлангово снаряжение при вълнение до два бала;

2. спускането на водолаза се осъществява по правило от кърмовата част на лодката по способа падане във водата от положение седнал на борда (транцевата дъска) с гърба напред;

3. спускане в двойка се използва при работа в открити водоеми, плуване на големи разстояния, учебно-тренировъчни спускания, като:

а) при спускане в двойка единият от водолазите се назначава за старши, ръководещ спускането под вода;

б) при необходимост осигуряването се извършва от лодка чрез сигнално или контролно въже;

в) двойката в никакъв случай не се разделя до края на спускането; при загуба на връзка между членовете на двойката и двамата задължително изплуват на повърхността; спускането може да продължи след възстановяване на връзката.

Чл. 42. Спусканията в специални условия включват:

1. водолазни спускания през зимата и под лед;

2. водолазни спускания при неблагоприятни метеорологични условия (вълнение, вятър);

3. водолазни спускания при течение;

4. водолазни спускания в нефтопродукти;

5. водолазни спускания в условия на радиоактивно или химическо замърсяване;

6. водолазни спускания, провеждани във високопланински условия.

Чл. 43. Водолазните спускания при температура под 0°С се извършват само с автономно снаряжение. При спускане под вода в условия на ниски температури е необходимо да се вземат мерки за предпазване на вентилите, редукторите, изпускателните и дихателните клапани от замръзване. Водолазни спускания в зимни условия се извършват при температура на въздуха не по-ниска от -10°С.

Чл. 44. За спускане под лед е необходимо да се пробие отвор в леда с размери 2 x 2 m, без остри краища. Краят на отвора се обезопасява.

Чл. 45. Забранява се спускането на водолаз при наличие на движещи се ледени блокове (ледоход). В случаи, свързани със спасяване на хора, спускането на водолаза се разрешава, при условие че се вземат всички мерки за сигурност.

Чл. 46. Водолазни спускания в неблагоприятни метеорологични условия се извършват при вълнение до два бала и вятър до четири бала (7 m/s).

Чл. 47. Водолазни спускания в бързо течащи води се изпълняват при скорост на течението до 1,5 m/s. При по-голяма скорост на течение на мястото за работа се поставят защитни устройства.

Чл. 48. При наличие на повърхността на водата на слой от нефтопродукти спускания се разрешават, при условие че е разчистен слоят от повърхността в момента на влизане и излизане. Забранява се спускане в бензин и други летливи или отровни вещества.

Чл. 49. (1) Водолазни работи в заразени с отровни или радиоактивни вещества води се изпълняват само в случаи, касаещи спасяването на човешки живот. За спускане в замърсени с отровни вещества води или в радиоактивни води се използва само изолиращо снаряжение.

(2) Продължителността на работата при радиационно замърсяване се определя от действащите нормативи за пределно-допустими дози радиация. За контрол на водолаза се осигуряват два дозиметъра. Дозата на облъчване се измерва след всяко излизане на водолаза от водата.

(3) След завършване на водолазните работи се прави пълна дезактивация на снаряжението, инструментите, както и последващ дозиметричен контрол. Личният състав минава през санитарна обработка, дозиметричен контрол и медицински преглед.

Чл. 50. (1) Към специфичните условия за провеждане на водолазни спускания в планина се отнасят: пониженото атмосферно налягане, съставляващо на височина 1000 m 0,089 МРА, на 2000 m - 0,078 МРа, на 3000 m - 0,069 МРа, на 4000 m - 0,06 МРа, на 5000 m - 0,053 МРа, стръмните брегове на езерата и реките, неравното дъно, хладните подводни течения, възможностите за каменопади и свличания и наличието на сухи речни русла, по които може внезапно да придойде вода.

(2) При извършване на водолазни спускания в планински условия водолазите са длъжни да се адаптират към пониженото атмосферно налягане. Признаците за адаптация са намаляването или изчезването на симптомите на планинските болести (шум в ушите, виене на свят, слабост, кръвотечение от носа и ушите). Ако водолазът не се е адаптирал или има оплаквания, не се допуска до спускане.

Чл. 51. (1) Медицинското осигуряване на водолазите се осъществява от щатни медицински лица от отдел "Аварийно-спасителни дейности" (АСД), завършили курс по хипербарна медицина.

(2) При отсъствие на лекар или фелдшер медицинското осигуряване се допуска да се осъществи от ръководителя на спускане, но само при дълбочина на работа до 20 m.

(3) Медицинските лица преминават опреснителен курс на всеки три години.

Чл. 52. Медицинският подбор на кадри за водолазните групи и периодичните профилактични прегледи на водолазите се извършват ежегодно в Военноморска болница - Варна. За всеки водолаз в отдел "АСД" се създава медицинско досие, в което се съхранява копие от резултатите от ежегодните и текущите медицински прегледи.

Чл. 53. След прекарани професионални водолазни заболявания, завършили с пълно оздравяване, водолазите се освобождават от спускания под вода, както следва:

1. след отравяне с кислород, въглероден двуокис и изгорели газове - за 7 денонощия;

2. след декомпресионна болест в тежка форма - за 14 денонощия;

3. след баротравма на белите дробове и декомпресионна болест със синдром на Мениер времето за освобождаване се определя от медицинска комисия;

4. след общо соматично заболяване сроковете за освобождаване на водолазите от спускания под вода се определят от лекар спецфизиолог на основа на заключението на лекар специалист от поликлиника (болница).

Чл. 54. Анализите на въздуха за дишане от водолазите се извършват на всеки три месеца от оторизирана лаборатория. Протоколите с резултатите от анализите се съхраняват от ръководителя на водолазна група.

Чл. 55. (1) Контролът за режима на труда и отдиха на водолазите се извършва с участието на лекар спецфизиолог (водолазен лекар) при изработването на плановете за водолазни спускания.

(2) Броят на спусканията на един водолаз за работен ден не може да превишава:

1. на дълбочина до 6 m - 8 спускания;

2. на дълбочина от 6 до 12 m - 6 спускания;

3. на дълбочина от 12 до 20 m - 4 спускания.

Чл. 56. (1) Продължителността на почивката на водолазите може да се увеличи след изпълнение на тежки подводни работи или спускане при трудни условия (бързо течащи води, силно вълнение и др.).

(2) При денонощна водолазна работа на водолазите от всяка смяна се осигурява сън не по-малко от 8 часа в денонощие. Намаляването продължителността на почивката на водолазите до 4 - 6 часа се разрешава само при спасителни работи.

Чл. 57. (1) Медицинското лице, осигуряващо водолазните спускания, е длъжно да забрани спускането в следните случаи:

1. ако водолазът се оплаква от отпадналост или заболяване, а също и при обективни признаци на заболяване независимо от липсата на субективни оплаквания;

2. при обща преумора на водолаза;

3. при нервно-психична превъзбуда на водолаза;

4. до два часа след приемането на храна от водолаза;

5. при прием на медикаменти от водолаза, създаващи затруднения при работата.

(2) Медицинската забрана за спускане може да бъде отменена само от медицинското лице, което я е наложило.

Чл. 58. При работа под вода се избягва влизане в режимите на декомпресия. Ако се допусне влизане в такъв режим, се използват стандартни декомпресионни таблици.

Чл. 59. Допустимото време за пребиваване на водолаза под вода зависи от температурата на водата и се определя по следната таблица:

Допустимо време за пребиваване във вода:

Чл. 60. За медицинското осигуряване на водолазните спускания се окомплектова специална водолазна аптечка със съдържание съгласно приложение № 4.

Чл. 61. Водолазното имущество се съхранява, поддържа и дезинфекцира съгласно изискванията и нормите по приложение № 5 и изискванията, дадени от производителя.

Чл. 62. (1) За спасяване и извеждане на пострадали от труднопроходими или недостъпни места, отвеси, високи сгради и надземни или подземни съоръжения се използват алпийски техники за спасяване и алпийска екипировка.

(2) Дейността по ал. 1 се извършва от спасители (алпийски спасители) от Главна дирекция "Национална служба "Гражданска защита", имащи квалификация за работа с алпийски техники за спасяване.

(3) Ежегодно с алпийските спасители се провеждат тренировъчни лагери, завършващи с изпит, на основание на който се издава заповед от главния директор на "Национална служба "Гражданска защита" за допускане за работа.

Чл. 63. За поддържане и повишаване на квалификацията алпийските спасители провеждат практически тренировки два пъти месечно в градски и веднъж месечно в извънградски условия.

Чл. 64. Групата при работа с използване на алпийска екипировка се определя в зависимост от задачата, която се изпълнява, но не може да бъде по-малка от двама алпийски спасители.

Чл. 65. Непосредствените дейности при използване на алпийски техники за спасяване могат да се ръководят само от служител със защитена квалификация за алпийски спасител.

Чл. 66. При използване на алпийски техники за спасяване спасителите задължително се оборудват с минимална екипировка, работно облекло и защитни средства съгласно приложение № 6.

Чл. 67. За текстилните изделия от използваната алпийска екипировка в Главна дирекция "Национална служба "Гражданска защита" се водят отчетни документи (служебни картони), показващи тяхната експлоатация и годност, съгласно приложение № 7.

Чл. 68. Работните въжета, използвани при спасяване с алпийски техники, задължително трябва да са с капсуловани краища и надписани, както и окомплектовани с необходимите отчетни документи.

Чл. 69. (1) Медицинското осигуряване на операции, при които се използват алпийски спасители, се осъществява от щатните медицински лица от отделите "АСД".

(2) Медицинското лице има право да забрани участието на спасител в спасителна операция в следните случаи:

1. когато спасителят има здравословни проблеми, съобщавайки сам за тях, или има обективни признаци за такива;

2. при нервно-психическа възбуда на спасителя;

3. при прием на медикаменти, водещи до неадекватно състояние на спасителя;

4. при обща отпадналост и преумора на спасителя.

Чл. 70. Алпийските спасители извършват следните аварийно-спасителни работи:

1. търсене и спасяване на пострадали при всякакви условия и терени;

2. оказване помощ и извеждане на пострадали по отвесни скали;

3. оказване помощ и извеждане на пострадали в каньони, дерета или труднопроходими терени;

4. участие в съвместни спасителни акции с "Аварийно-спасителните отряди" към Българската федерация по спелеология в пещери и пропасти;

5. участие в съвместни спасителни акции с Планинската спасителна служба към Българския червен кръст при извеждане на хора при лифтови аварии и издирване на изгубили се в планината или затрупани от лавина туристи;

6. спасяване на пострадали от разрушени сгради;

7. оказване на помощ и извеждане на пострадали в шахти, изкопи, кладенци, високи сгради, кулокранове, комини и други съоръжения;

8. действия по покриви и фасади за отстраняване на опасни предмети вследствие на бедствие;

9. гасене на огнища на пожари на труднодостъпни терени;

10. оказване на помощ и извеждане на пострадали при наводнения, земни и кални свличания;

11. осигуряване действията на водолазните групи, работещи на водоеми със стръмни и недостъпни брегове или силно течение.

Чл. 71. При извършване на операции по издирване и спасяване на хора в труднопроходими и недостъпни места, отвеси и пропасти (площи с гъста растителност, изкуствено създадени заграждения, силно пресечени местности, каньони, канали, дерета със стръмни или недостъпни брегове, места с преобладаващо високи скални масиви) се спазват следните правила:

1. районът за издирване се разделя на сектори и се разпределят спасителите по тях, като при необходимост разделянето и разпределението се отразяват на карта или скица;

2. издирването се извършва с наблюдение, като се проверяват всички възможни места; при наличие на уреди за издирване се прави първоначално издирване с тях;

3. при издирването на хора на труднодостъпни и непроходими места придвижването задължително се извършва чрез самоосигуряване или чрез предварително изградени въжени системи за осигуряване; осигуровките задължително се изграждат от алпийски спасители;

4. след откриването на пострадалия с него се осъществява контакт и започва изграждане на системите за транспортирането му, ако е необходимо;

5. пострадалият незабавно се осигурява при достигането му независимо от начина на транспорт или от извършваните манипулации;

6. за транспорт на пострадали в труднодостъпни терени се използват специализирани средства (носилки, колички и др.), осигуряващи безопасността на транспортирането;

7. при тежко пострадал транспортът се ръководи от медицинско лице, а ако няма такова в екипа - от лице, определено от ръководителя на операцията;

8. независимо от вида на използвания транспорт ръководителят на операцията поддържа постоянна връзка с ръководителя на транспорта.

Чл. 72. При спасяване на хора от високи сгради и съоръжения (сгради с височина над 5 m, куполи на църкви, катедрали, минарета, комини, мостове, язовирни стени, силози, високи дървета, кранови съоръжения, осветителни и електростълбове и др.) се спазват следните правила:

1. при операции по спасяване на хора от високи сгради и съоръжения може да се използва специална техника и съоръжения (автовишки, подемници, стълби и др.), алпийски техники или комбинирано;

2. при използването на техника или съоръжения спасителите, работещи на височина, задължително се осигуряват срещу падане;

3. при използването на техника или съоръжения операторът, който ги управлява, поддържа постоянна връзка с работещите спасители;

4. при работа на съоръжения, на които има електрозахранване, или в близост до електропроводи ръководителят на операцията осигурява спирането на електрозахранването преди започване на работата.

Чл. 73. При извършване на спасителни работи при лифтови аварии се спазва следното:

1. при получаване на сигнал за помощ при лифтови аварии според обстановката могат да се изпратят няколко екипа:

а) алпийски екип за евакуиране на хората от кабините или седалките;

б) екипи за придружаване на свалените пътници по терена до съответните пунктове за извозване и за осигуряване на специализиран транспорт на труднодостъпни места;

2. ръководителят на екипа след пристигането си е длъжен да:

а) се запознае с аварийния план на съоръжението и да действа в съответствие с него;

б) събере подробна информация за моментната натовареност на линията, максималното време според нормативните документи за нейното освобождаване, наличния брой спасители от други организации, както и за метеорологичната обстановка в момента и за краткосрочната прогноза;

3. по време на операцията ръководителите на екипи поддържат постоянна връзка с ОКИЦ и с ръководителя на съоръжението;

4. за придвижване по въжената линия се използват само стандартни приспособления;

5. извеждането от кабините или седалките се извършва само от правоспособни алпийски спасители;

6. приключването на операцията се съгласува с ръководителя на съоръжението.

Чл. 74. Участието на екипи от Главна дирекция "Национална служба "Гражданска защита" в операции за издирване и спасяване на пострадали при авиационни катастрофи се регламентира със Закона за гражданското въздухоплаване и Наредба № 12 от 2005 г. за условията, реда и изискванията към системата за търсене и спасяване при авиационно произшествие (ДВ, бр. 5 от 2006 г.).

Чл. 75. Операциите по издирване и спасяване при авиационни катастрофи се координират от ситуационния център на Министерството на транспорта, чрез който се подава сигнал до екипите на Главна дирекция "Национална служба "Гражданска защита" чрез ОКИЦ или телефон 112.

Чл. 76. Спасителите от Главна дирекция "Национална служба "Гражданска защита" участват в екипите за издирване и спасяване съгласно планове, изготвени от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна авиация" и съгласувани с териториалните дирекции "Гражданска защита" за конкретните региони.

Чл. 77. На ръководителите на екипи след получаване на сигнала при необходимост чрез ОКИЦ се предоставят плановете за извършване на търсене и спасяване на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна авиация" в касаещия ги обем, като последващите действия на екипите се осъществяват съгласно тези планове.

Чл. 78. Ръководителите на екипи организират работата по издирване и спасяване в зависимост от района и указанията на авиационните специалисти, разследващи инцидента, и следствените органи, намиращи се в района.

Чл. 79. По време на операцията ръководителите на екипи координират действията си с ръководителите на операцията.

Чл. 80. При участие на водолази в операцията се спазват изискванията за извършване на водолазни дейности.

Чл. 81. (1) Спасителите от Главна дирекция "Национална служба "Гражданска защита" участват в издирването на веществени доказателства след писмено искане от съответните служби.

(2) За провеждането на операцията се изготвя план от ръководителя на групата, който се съгласува със службите, поискали съдействие.

(3) Операцията се провежда при стриктно спазване на плана, в присъствието на длъжностните лица от съответните служби. Промени в плана се извършват само от присъстващите длъжностни лица.

Чл. 82. Операции за издирване на веществени доказателства се провеждат само в светлата част на денонощието.

Чл. 83. При използването на водолазни специалисти или алпийски спасители в операцията за издирване на веществени доказателства организацията на работата се извършва съгласно тази инструкция.