Държавен вестник, брой 5 от 20.I

Чл. 11. (1) Информация за възникнали бедствия се получава по техническите средства за свръзка в О "АСД".

(2) След получаване на сигнала началникът на отдела:

1. си изяснява задачата, оценява обстановката, определя необходимостта от използването на техника и прави разчет на необходимите сили и средства;

2. докладва на директора на дирекция "Гражданска защита";

3. издава предварителни разпореждания, поставя задачи на ръководителите на спасителните групи и организира взаимодействието;

4. изготвя донесение до ОКИЦ.

(3) Задачата, поставена от началника на отдела, е основа за организацията на СНАВР.

(4) При поставянето на задачата началникът на отдела указва:

1. мястото на бедствието;

2. обема на спасителните работи и последователността и по възможност сроковете за тяхното изпълнение;

3. реда за взаимодействие със силите от единната спасителна система.

Чл. 12. Началникът на отдел "АСД" (ръководителят на групата) при развръщане и работа на отдела (групата) в района на бедствието:

1. носи отговорността за провеждането на СНАВР;

2. конкретизира обстановката в зависимост от характера и обема на разрушенията и пораженията в обекта за работа, необходимите сили и средства, влиянието на времето като сезон, част от денонощието и състоянието на атмосферата;

3. на основата на изводите от оценката на пораженията докладва намеренията си за действия и решението си за използване на отдела (групата) в спасителните дейности на директора на дирекция "Гражданска защита" (началника на отдел "АСД");

4. доуточнява предварително поставените задачи на спасителите и придадените към него сили и средства;

5. уточнява мястото на пункта за събиране на пострадалите;

6. на място провежда инструктаж по безопасни условия на труд;

7. лично ръководи действията на спасителите при извършване на СНАВР;

8. пренасочва усилията на специалистите и техниката към местата, където са най-необходими;

9. събира информация за броя на жертвите и пострадалите и за техните имена;

10. изпълнява указанията на ръководителя на място, организира изпълнението на задачите, разпределя работата между отделните спасителни екипи и поддържа постоянна връзка с тях;

11. при усложняване на обстановката търси помощ и съдействие от други сили от единната спасителна система чрез ръководителя на място;

12. при участие на няколко отдела "АСД" и сили на единната спасителна система началникът на отдела организира взаимодействието с тях по указания на ръководителя на място, като се съобразява с вида на бедствието;

13. при продължителност на спасителните работи повече от 12 часа организира посменност в работата на екипите.

Чл. 13. Началникът на отдела (ръководителят на групата) поставя задачите на спасителните групи (спасителите), като указва:

1. вида и характера на бедствието;

2. задачата на отдела (групата), коя група, с какъв поименен състав, с каква техника, къде да се изнесе и какво да извърши;

3. как и с кого е организирано (или да се организира) взаимодействие;

4. на кого, кога и какви доклади да се докладват.

Чл. 14. (1) В хода на СНАВР ръководителят на спасителната група е длъжен да:

1. поддържа непрекъсната връзка с началника на О "АСД" и да се намира на място, позволяващо управление дейността на спасителите;

2. контролира работата и спазването на правилата за безопасни условия на труд;

3. поставя нови задачи на спасителите при изменение на обстановката;

4. се стреми към ефективно използване на малогабаритните средства за механизация;

5. осигурява своевременно снабдяване с необходимите средства за провеждане на СНАВР;

6. осъществява непрекъснатото взаимодействие със силите на единната спасителна система;

7. докладва на началника на отдела за началото, хода и края на спасителните дейности и резултатите от тяхното изпълнение.

(2) Продължителността на работата зависи от обема и условията, количеството на силите и средствата, подготовката (натренираността) на спасителите, състоянието на техниката, конкретната метеорологична обстановка и може да бъде от няколко часа до няколко денонощия. Спасителните и неотложни аварийно-възстановителни работи се провеждат непрекъснато до окончателното им завършване.

Чл. 15. Последователността в действията на спасителите е, както следва:

1. информиране за станалото събитие (уточняване на обстановката, събиране на данни за местонахождението, особеностите на обекта, количеството на пострадалите и обема на работа);

2. спасяване на хората, оказване на долекарска помощ на пострадалите;

3. разчистване на разрушения и изваждане на затрупани;

4. ликвидационни работи - санитарно почистване на района, събиране на материални средства, обеззаразяване на техниката, оборудването, средствата за защита и облеклата, санитарна обработка на спасителите;

5. възстановяване на готовността на групата (отдела).

Чл. 16. Последователността за действие в химически замърсени райони е:

1. информиране за станалото събитие;

2. експресен анализ на място за наличие на опасни химически вещества (ОХВ) или взривоопасни концентрации;

3. определяне и обозначаване на границите на зоните на химическо замърсяване;

4. определяне на необходимите индивидуални средства да защита (ИСЗ) за спасителите и пострадалите;

5. организиране на непрекъснато метеорологично и химическо наблюдение;

6. извършване на спасителни работи;

7. профилактични и деконтаминационни мероприятия.

Чл. 17. (1) Спасителните и неотложните аварийно-възстановителни работи в района на бедствието като правило се провеждат без прекъсване.

(2) Началникът на отдела за всеки конкретен случай определя продължителността на работата на смените, изхождайки от обстановката.

(3) Смяната на групите, работещи в района на бедствието, за почивка и хранене, се извършва без прекратяване на работата чрез подмяна на работещите спасители непосредствено на работните места в обектите. Времето и редът за смените се съгласуват с ръководителя на място.

(4) При смяната ръководителят на място съобщава на ръководителя на спасителната група следното:

1. обстановката в обекта на работа;

2. обема, характера и условията на изпълняваната работа;

3. на какво следва да се обърне особено внимание;

4. установения режим на работа, реда за разполагането на силите и средствата и използването на техниката;

5. организацията на взаимодействието със силите на единната спасителна система;

6. с кого и каква връзка е установена.

(5) Ръководителят на сменящата спасителна група се запознава с условията за работа и докладва на началника на отдела за смяната.

(6) Техниката (булдозери, фадроми, ескаватори, подвижни електростанции, компресорни станции и други тежки машини) остава в обекта за работа, като се извършва само смяна на обслужващия състав и зареждане с гориво-смазочни материали (ГСМ).

(7) Редът за санитарната обработка на сменения състав, обеззаразяването на техниката и защитното облекло се определя от началника на отдела.

(8) Организирането на почивките и тяхната продължителност се определя в зависимост от обстановката и характера на дейностите. Почивките на спасителите се извършват по смени без прекратяване на работата.

(9) Спасителите, изведени за временно възстановяване на силите, почиват в близост до района на бедствието.

Чл. 18. (1) След приключване на дейностите при провеждане на СНАВР и завръщане в базите началникът на О "АСД" организира:

1. задължително преминаване на личния състав на медицински преглед при личния лекар;

2. снемане на показанията на личните дозиметри след работа в среда на йонизиращи лъчения и отразяване в дневник;

3. обслужване на техниката и възстановяване на постоянната й готовност (дозареждане с ГСМ, възстановяване на консумативи и др.);

4. попълване на дневника за участие в акции;

5. изготвяне и изпращане на информация до ОКИЦ.

(2) Началникът на О "АСД" докладва на директора на дирекцията за изпълнението на заповедта.

Чл. 19. При продължителност на бедствието повече от 24 часа директорите на дирекции "Гражданска защита" изготвят ежедневен доклад за извършените дейности, като го изпращат в ситуационния център по електронната поща.

Чл. 20. При провеждането на СНАВР при бедствия първостепенна и неотложна задача на спасителите от О "АСД" е осигуряване защитата на живота и здравето на населението.

Чл. 21. Дейността на спасителите от О "АСД" при спасяване на пострадали е следната:

1. самостоятелно или съвместно с други екипи от единната спасителна система извършват издирване на пострадали;

2. извършване на първична сортировка на пострадалите;

3. оказване на долекарска помощ на пострадалите;

4. извеждане на пострадалите.

Чл. 22. Лекарите (фелдшерите) от О "АСД" осигуряват в медицинско отношение аварийно-спасителната дейност и организират работата на спасителите по оказването на долекарска помощ на пострадалите. При необходимост се организира временен пункт за събиране на пострадали (ВПСП).

Чл. 23. При извършване на спасителните дейности се използват способи и средства за оказване на долекарска помощ на пострадалите съобразно възможностите и ресурсното осигуряване на отдела (групата).

Чл. 24. Управлението на СНАВР при бедствия е сложен и непрекъснат процес, осигуряващ успешното им провеждане.

Чл. 25. Ръководството на СНАВР при бедствия се осъществява от:

1. главния директор на ГД "НС "ГЗ" или оправомощено от него лице;

2. директора на дирекция "Гражданска защита" в областта - за територията на областта;

3. началника на отдел "Аварийно-спасителни дейности" - за дейността на отдела;

4. ръководителя на групата - за дейността на групата.

Чл. 26. (1) Директорът на дирекция "Гражданска защита" в областта отговаря за:

1. готовността на О "АСД";

2. подготовката на спасителите;

3. правилното съхраняване и експлоатация на техниката, имуществото и съоръженията.

(2) Директорът на дирекция "Гражданска защита" в областта организира:

1. събиране, анализиране и незабавно докладване на постъпилата информация в ОКИЦ (ситуационен център на ГД "НС "ГЗ");

2. координацията и взаимодействието със силите от структурите на единната спасителна система;

3. планирането на ресурсното осигуряване за провеждането на СНАВР;

4. приоритетното изпълнение на задачите при провеждането на СНАВР.

Чл. 27. За управление на СНАВР при бедствия директорът на дирекция "Гражданска защита" в областта издава писмена заповед за всеки конкретен случай.

Чл. 28. (1) В извънработно време, празнични и почивни дни със заповед на директора на дирекцията може да се определят дежурни групи (спасители) на разположение на работодателя.

(2) В извънработно време, празнични и почивни дни се оформя предварително подготвена заповед-бланка за СНАВР от ръководителя на дежурната група по разпореждане на директора на дирекцията.

Чл. 29. Директорите на дирекции "Гражданска защита" в областите при необходимост изискват сили от други зони на отговорност с писмено искане до главния директор на ГД "НС "ГЗ". В изключителни случаи искането може да бъде устно, след което се изпраща писмено искане.

Чл. 30. (1) Директорите на дирекции "Гражданска защита" в областите и началниците на О "АСД" отговарят за своевременното и точното изпълнение на поставените задачи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 5 от 2009 г.) Директорите на дирекции "Гражданска защита" поставят задачи на привлечените в тяхно разпореждане допълнителни сили на Министерството на извънредните ситуации (МИС), контролират изпълнението на поставените задачи и спазването на правилата за безопасни условия на труд.

(3) Директорът на дирекция "Гражданска защита" (началникът на О"АСД", ръководителят на групата) определя необходимата спасителна техника и личен състав за провеждане на СНАВР и организира изнасянето до мястото, указано в искането. В искането задължително се описват обстановката и необходимите сили и средства.

(4) Началникът на О "АСД" (групата) отговаря за своевременното пристигане в района на бедствието, представя се на ръководителя на място и информира изпратилия го директор на дирекция "Гражданска защита".

Чл. 31. (1) Началникът на О "АСД" (групата) отговаря за управлението на спасителните групи (спасителите) при стриктно спазване на мерките за безопасни условия на труд при провеждане на СНАВР.

(2) Началникът на О "АСД" (групата) е длъжен да:

1. инструктира спасителите за безопасните условия на труд при провеждане на СНАВР, като всеки спасител носи персонална отговорност за стриктното им спазване;

2. събира и предава информацията от района на бедствието;

3. следи за обстановката и своевременно да докладва при изменението й;

4. определя необходимата спасителна техника и личен състав за провеждане на СНАВР;

5. издава заповед за участието на спасителите от О "АСД"(групата) в провеждането на СНАВР.

Чл. 32. В заповедта началникът на отдела (групата) определя:

1. последователността за провеждането на СНАВР;

2. способите за провеждане на СНАВР;

3. задачите на групите (спасителите);

4. организацията на управлението;

5. с кого и как да се взаимодейства в процеса на изпълнението на задачата;

6. реда за подреждане на спасителните групи и последователността на използването на инженерната и специалната техника;

7. реда и последователността за използване на средствата за малка механизация;

8. необходимостта от други инженерно-технически съоръжения и техника;

9. реда и средствата за комуникация.

Чл. 33. Началникът на О "АСД" (групата) управлява спасителните дейности в района на бедствието чрез устни разпореждания.

Чл. 34. За управлението на спасителните дейности се използват всички средства за комуникации на отдела.

Чл. 35. За провеждане на спасителни и аварийни дейности, локализационни, евакуационни, защитни и ликвидационни работи при обща радиационна авария се създава групировка от сили и средства от съставните части на единната спасителна система.

Чл. 36. При обща радиационна авария отделите "АСД" изпълняват задачи, предвидени в Наредбата за аварийно планиране и плановете за провеждане на СНАВР, а именно:

1. извършване на разузнаване със собствени специализирани разузнавателни сили и средства, чиято цел е своевременно доставяне на пълна и достоверна информация за:

а) състоянието и развитието на радиационната обстановка с главно внимание в зоната за неотложни защитни мерки;

б) маршрутите за въвеждане на силите за провеждане на СНАВР;

в) маршрутите за евакуация на населението от зоната за неотложни защитни мерки;

г) основните и запасните райони на обединените контролно-пропускателни пунктове (ОКПП);

2. развръщане на ОКПП за извършване на санитарна обработка на хората и дезактивация на транспортните средства, излизащи от зоната за неотложни защитни мерки;

3. извършване на радиационен контрол.

Чл. 37. Авариите с радиоактивни източници обхващат широк диапазон и включват: намерени радиоактивни източници или материали, замърсени площи или предмети, загубени или липсващи източници, източници без защита, аварии в лаборатории, промишлени или изследователски обекти, както и транспортни аварии.

Чл. 38. При авария с радиоактивен източник се сформира авариен екип съгласно уточнени стандартни оперативни процедури (СОП).

Чл. 39. Редът за действие при: аварии с радиоактивни източници, намерен източник, лабораторни инциденти, разпръснати източници и радиоактивно замърсяване на площи, незаконен трафик на радиоактивни материали, кражба на радиоактивни източници и други криминални причини за създаване на аварийна ситуация, липсващ или изгубен източник е съгласно уточнени СОП.

Чл. 40. Общите правила за безопасност при радиационна авария са:

1. спазват се всички мерки за безопасни условия на труд при работа в зона с йонизиращи лъчения;

2. екипите работят със защитни облекла и оборудване;

3. ликвидирането на аварията се извършва с разчет за получаване на минимално погълната доза;

4. при достигане на максимално допустимата погълната доза екипите се подменят;

5. не се извършват продължителни аварийни дейности в зони, където мощността на дозата е по-висока от 1 mSv/h;

6. не се предприемат излишни рискове; не се консумира храна, не се приемат вода и напитки и не се пуши в замърсената зона;

7. при усложняване на обстановката се докладва на ръководителя на място.

Чл. 41. Възможни аварии с отделяне на ОХВ са:

1. с отделяне на химически опасни продукти в резултат на изтичане или разливане на промишлени отровни вещества;

2. в резултат на авария при разрушаване целостта на магистралните продуктопроводи за течни или газообразни химически вещества;

3. съпроводени с пожари, взривове и разрушения, свързани със замърсяване на околната среда с промишлени отровни вещества и токсични продукти, съдържащи се в състава на получените продукти на горенето;

4. свързани с нарушаване на технологичния процес, образуване на взривоопасни смеси и пожари с отделяне на промишлени отровни и токсични вещества;

5. при транспортиране на опасни химически вещества.

Чл. 42. При възникване на аварии с отделяне на ОХВ СНАВР включват:

1. създаване и поддържане на сили и средства на общините, търговските дружества и едноличните търговци за провеждане на спасителни дейности;

2. участие на основните сили от единната спасителна система в провеждането на СНАВР;

3. участие на други сили от единната спасителна система - при поискване съгласно плановете за провеждане на СНАВР.

Чл. 43. Отделите "АСД" се привличат за отстраняване на последиците от възникнали аварии и инциденти с отделяне на ОХВ в следните случаи:

1. ликвидиране на последствия от аварии и инциденти с промишлени отровни вещества чрез отстраняване, деконтаминация, затрупване или измиване на промишлените отрови;

2. неутрализиране на разливи от киселини или основи с използване на дегазиращи вещества;

3. ликвидиране на последствията от инциденти с живак, пестициди и неизвестни по произход вещества;

4. локализиране на разливи на петролни продукти;

5. поставяне на бонови заграждения във водоеми, замърсени с петролни продукти, и ограничаване на екологичното замърсяване.

Чл. 44. Материалите за микробиологично изследване задължително се вземат преди мероприятията за обеззаразяване на замърсения район при спазване на условията за работа с особено опасни отровни вещества.

Чл. 45. При откриване на твърди и прахообразни неизвестни вещества и обтривки, течни неизвестни вещества и при вземане на проба от въздуха се предприемат действия съгласно СОП.

Чл. 46. При земетресение, при което има комбинирана зона на поражение - разрушения, затрупвания, хора под развалините, разрушаване на елементи от комунално-енергийната мрежа, пожари, замърсяване с промишлени отровни вещества, създаване на огнища на замърсяване от радиоактивни източници, наводнения, активиране на свлачища, прекъсване на комуникации, голям брой поразени хора и такива, останали без домове, възможност от биологично заразяване, създаване на предпоставки за възникване на епидемии и други, се провеждат СНАВР.

Чл. 47. В зоната на поражение от земетресение СНАВР се провеждат във взаимодействие с основните съставни части на единната спасителна система.

Чл. 48. Извършва се разузнаване за определяне на:

1. маршрути за предвижване до зоната на поражение;

2. местата за устройване на странични и магистрални проходи;

3. местата на сградите с масово пребиваване на хора и тези, в които незабавно трябва да започнат издирвателни и спасителни работи;

4. степента на разрушение на елементите от комунално-енергийните мрежи (КЕМ) и вторичните поражения, които са предизвикали;

5. огнищата на пожари;

6. наличието на замърсяване с радиоактивни източници, ПОВ, причинители на биологично заразяване;

7. сградите, застрашени от разрушаване, които не подлежат на укрепване;

8. наличието на концентрации на взривоопасни и запалими газове във въздуха над допустимите стойности;

9. състоянието на пътища и пътни съоръжения;

10. състоянието на хидротехнически съоръжения;

11. състоянието на хвостохранилища;

12. състоянието на жп мрежа, летища и пристанища;

13. местата, удобни за развръщане на ВПСП;

14. подходящи места за съхранение телата на загиналите;

15. местата на вертолетните площадки;

16. местата за устройване на палаткови лагери;

17. местата за развръщане на походни кухни;

18. пунктовете за раздаване на храна, вода, медикаменти и други;

19. местата за развръщане на полеви болници;

20. степента и характера на разрушенията;

21. наличието на живи хора под разрушенията;

22. възможността за използване на различните видове средства за комуникация;

23. местата, удобни за развръщане на пунктове за управление (ПУ);

24. откриването на проекти, схеми, чертежи или друга подобна информация за разрушените сгради;

25. оцелелите, които могат да дадат полезна информация;

26. състоянието на епидемиологичната обстановка;

27. удобните места за развръщане на пропускателни пунктове от и към зоната на поражение;

28. наличието на социални заведения, които биха могли да функционират и изпълняват задачи по ликвидиране на последствията;

29. наличието на обекти, на които незабавно трябва да се осигури охрана;

30. състоянието на посолства и сгради, в които пребивават чужденци;

31. състоянието на обекти, които биха могли да предизвикат екологично замърсяване на околната среда;

32. състоянието на социални заведения за пребиваване на хора с психични увреждания, възрастни, деца, лишени от родителски грижи, места за лишаване от свобода;

33. състоянието на обекти от национално значение.

Чл. 49. Отделът "Аварийно-спасителни дейности" участва в разузнаването при възлагане на задачи от оперативните комуникационно-информационни центрове. При извършване на такова разузнаване О "АСД" използва собствени свързочни средства.

Чл. 50. В обекта на провеждане на СНАВР с помощта на органите на Министерството на вътрешните работи не се допускат лица, нямащи отношение към спасителните дейности.

Чл. 51. По данните от разузнаването началникът на О "АСД" извършва оценка на обстановката, поставя задачи на групите и определя реда за работа и извършва инструктаж за мерките за безопасни условия на труд.

Чл. 52. (1) Спасителните дейности започват с извършване на неотложни укрепителни работи в полуразрушени и горящи сгради и съоръжения с цел евакуиране на хора и откриване и спасяване на затрупани под разрушенията.

(2) При провеждането на СНАВР по възможност се използват плановете на сградите и съоръженията или се привличат в помощ лица, които живеят или работят в тях.

Чл. 53. Разчистването на разрушенията се извършва отгоре надолу, като техниката не се въвежда върху разрушенията и с нея не се извършва директно разчистване.

Чл. 54. (1) За спасяване на хора под затрупванията се устройват проходи (хоризонтални и вертикални).

(2) При направата на проходите трябва да се запазва максимално придобитата форма на разрушението, а където се налага разширяване или пробиване на отвори, следва да се вземат необходимите предпазни мерки за ненараняване на пострадалите и за укрепване на конструкцията. Възможно е и устройване на вертикални шахти за достигане до затрупаните.

Чл. 55. Укрепването на конструкциите най-често се извършва с помощни материали (дървен материал и др.). При положение че пострадалият е в близост до външния край на затрупванията, за временно укрепване е възможно използването на въздушно-повдигателни възглавници. Този метод се прилага при относително здрави конструкции и устойчивост на разрушенията и липса на повторни земни трусове с голям интензитет

Чл. 56. При опасност от вторични земни трусове и разрушени неустойчиви конструкции, непозволяващи устройването на проходи и шахти, СНАВР се извършват чрез последователно разчистване, с основно внимание към местата с локализирани хора.

Чл. 57. (1) За издирване на хора под разрушения се използват геофони, термокамери, сонари и спасителни кучета.

(2) Периодично се преустановяват всякакви дейности и работа с машини за установяване на подавани сигнали от затрупани хора.

(3) След откриване на затрупания с него се установява контакт за изясняване на точното му местонахождение, здравословното му състояние и обстановката около него. Тази информация е необходима за подготовка на спасителния екип по извършване на спасителните дейности.

(4) Затрупаният трябва да разбере ясно и категорично, че е открит и спасителните екипи работят за неговото спасяване. С пострадалия периодично се поддържа връзка с оглед пестенето на силите му. При необходимост му се подава въздух.

Чл. 58. (1) При откриване на затрупани хора е възможно спасителните дейности да се извършат на ръка без използване на механизация. Най-често така се действа при монолитно строителство и непосредствена близост до пострадалия.

(2) При спасителните дейности не се насилват за отделяне елементи, които не са освободени, както и не се теглят кабели, въжета, парчета арматура и др.

Чл. 59. При работа със средства за малка механизация, за устройване на проходи и шахти се спазват мерките за безопасни условия на труд при отравяне с газове и се спазват санитарно-хигиенните и противоепидемичните мероприятия със спасителите.

Чл. 60. Използването на придадената тежка инженерна техника (булдозери, ескаватори, кранове, фадроми и др.) се ръководи от началника на О "АСД" или оправомощено от него лице.

Чл. 61. При възникване на наводнение се извършва разузнаване с цел изясняване:

1. размера и границите на наводнения участък;

2. параметрите на водата - височина на водния стълб, температура и скорост на движение;

3. информацията за удавени и изчезнали хора;

4. прогнозата за развитието на наводнението;

5. маршрутите за изнасяне към района на бедствието;

6. местоположението на блокирани от водата хора, животни и материални ценности и маршрутите за евакуация;

7. състоянието на комунално-енергийната мрежа (КЕМ), пътищата и пътните съоръжения в района на наводнението;

8. наличието на промишлено-отровни вещества (ПОВ) или други опасни вещества, които има вероятност да нанесат щети или да предизвикат екологично замърсяване;

9. състоянието на хидротехнически съоръжения и хвостохранилища в наводнения район;

10. удобни площадки за вертолети;

11. местата за устройване на временни лагери за бедстващото население, пунктове за раздаване на храна, дрехи, вода и други;

12. местата за развръщане на полеви болници;

13. санитарно-хигиенната и епидемичната обстановка;

14. възможностите за добиване на местни строителни материали и вода;

15. възможните места за пренасочване на водите.

Чл. 62. (1) След извършването на разузнаването се определят способите за извеждане на населението, животните и изнасянето на материалните ценности.

(2) При извеждането се използват следните способи:

1. с лодки и салове;

2. с придружители (при липса на течение или скорост до 0,2 m/s, височина на водния стълб до 1,2 m и възможност за самостоятелно придвижване на пострадалите);

3. чрез използване на алпийски способи;

4. чрез използване на високопроходима или плаваща техника, като се отчитат спецификите за използването на същата.

Чл. 63. (1) Спасителните работи започват с извеждане на намиращите се в зоната на наводнението хора.

(2) В състава на спасителните екипи се включват и медицински лица с цел оказване на първа помощ, профилактика на хипотермията и евентуални проявления на депресивни симптоми или други нарушения на психическата дейност.

(3) При невъзможност да бъдат изведени в кратки срокове всички пострадали на лицата, останали за по-късно извеждане, се доставят храна, вода, медикаменти, затоплящи напитки, дрехи или одеяла.

(4) Приоритетно на извеждане подлежат бременните жени, майките с малки деца, болните на легло и хронично болните, на които здравословното състояние изисква периодично лечение в болнични заведения (например хемодиализа) и хора в неравностойно положение.

(5) Особено внимание се обръща на временното извеждане на лицата от болничните заведения, социалните домове за деца, лишени от родителски грижи, и от домовете за възрастни хора.

(6) При временно извеждане от заведения за лечение на психично болни действията на спасителите се съгласуват със съответните специалисти.

(7) Извеждането от местата за лишаване от свобода се извършва при необходимост и след осигуряването на всички мерки за сигурност на спасителните екипи.

(8) От зоната на наводнението се изнасят ОХВ, радиоактивните източници и други, които биха предизвикали поражения върху хората и замърсяване на околната среда. За целта с помощта на съответните ръководители на предприятия, учреждения и др. се определят техният вид, количеството, опаковката, местонахождението и състоянието към момента на наводнението. След получената информация се определят начините за изнасянето им и се извършва проверка на място за състоянието им от спасители и специалисти в съответната област.

(9) Културните ценности се изнасят с непосредственото участие на съответни специалисти в тази област.

(10) При необходимост се извличат закъсали автомобили и техника.

Чл. 64. При наводнения се определят:

1. мерките, които следва да се предприемат;

2. редът и последователността за опаковане и транспортиране на ОХВ и материалните и културните ценности и местата за доставянето им;

3. екипите, оборудването, апаратурата и техниката, необходими за изнасянето;

4. необходимостта от специални мероприятия за тяхно неутрализиране или намаляване на вредното им въздействие;

5. необходимостта от специализирани медицински екипи;

6. способите, силите и средствата за извеждането (изнасянето);

7. допълнителните мерки за безопасни условия на труд за всеки един отделен случай;

8. необходимостта от участие на водолазни екипи за издирване на удавени хора.

Чл. 65. (1) Всички участници в спасителните работи задължително работят със спасителни жилетки или елечета.

(2) При извеждане с придружители задължително се използват осигурителни въжета, като осигуряването на хората се извършва чрез използване на алпийски техники.

Чл. 66. (1) За създаване на условия за работа през нощта на спасителите от О "АСД" при провеждане на СНАВР в наводнени райони се доставят електроагрегати за осветяване мястото за действие.

(2) За участие в СНАВР се привличат сили и средства от единната спасителна система.

(3) Преди започване на СНАВР се създава необходимата организация на работа, разпределят се отговорностите, уточняват се сигналите и редът за работа, извършва се задължителен инструктаж за мерките за безопасни условия на труд.

Чл. 67. При използване на вертолети действията по спасяването задължително се съгласуват с командира на вертолета.

Чл. 68. След оттичането на водите:

1. се провеждат санитарно-хигиенни и противоепидемични мероприятия;

2. се почистват наносите и материалите, довлечени от водата;

3. при необходимост се надграждат и укрепват диги и други защитни съоръжения.

Чл. 69. (1) След оттичането на водите приоритетна задача е изнасянето на умрелите животни, наводнените храни и други, които могат да се окажат потенциални източници на биологично заразяване или да предизвикат възникване на епидемии.

(2) За изнасянето на храните се съставя протокол, който се подписва от собственика, представители на районните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ), районните ветеринарно-медицински служби (РВМС) и съветите за сигурност и управление при кризи.

(3) Разчистват се пътищата, като наводнените автомобили и техника се изтеглят встрани на пътя.

Чл. 70. Отделите "АСД" участват в гасенето на големи горски и полски пожари, привлечени по искане на органите на Национална служба пожарна безопасност и защита на населението (НСПБЗН) (областна дирекция ПБЗН).

Чл. 71. След пристигане на мястото на пожара ръководителят на О "АСД" (групата) се представя на ръководителя на оперативните действия по пожарогасене (РОД), получава информация за разпространението на пожара - площ и фронт, посока и размери на фланговете, посока на вятъра и др., и получава задача от РОД, свързана с осигуряване или провеждане на пожарогасене.

Чл. 72. (1) Личният състав се оборудва с необходимите средства за работа, индивидуални средства за защита, средства за оказване на долекарска помощ при изгаряне и подръчни средства за пожарогасене - лопати, метли, тупалки и др.

(2) Извършва се инструктаж на личния състав и се уточнява редът за взаимодействие и получаване на допълнителни задачи от РОД.

(3) Определя се дежурен наблюдател, който да следи за развитието на огъня. Същият незабавно информира личния състав при възникване на опасност от "обграждане" в огнена дъга.

(4) Преди започване на действията се проверяват възможностите на свързочната техника за осъществяване на връзка при усложнените теренни условия.

Чл. 73. (1) При обилни снеговалежи се създават затруднения в ежедневния живот и в дейността на хората, изразяващи се във:

1. нарушение на транспортните комуникации;

2. прекъсване на електрозахранването;

3. нарушаване на водоснабдяването;

4. нарушаване на комуникационните връзки;

5. блокиране на населени места в резултат на натрупаните преспи;

6. нарушаване снабдяването на населението с хляб и продукти от първа необходимост;

7. усложняване доставката на твърди и течни горива за отопление;

8. затруднения при транспортиране на болни, родилки, нуждаещи се от хемодиализа, до специализирани болнични заведения и др.;

9. затруднения при придвижване на медицинските екипи до блокирани от снега селища;

10. затруднения при функционирането на транспортната мрежа;

11. образуване на преспи и лавинни участъци и блокиране на туристи в планината.

(2) Действията на О "АСД" при обилни снеговалежи се насочват към провеждане на животоспасяващи мероприятия, с които се осигуряват нормални условия за живот на населението.

Чл. 74. При затрупани от снежни виелици автомобили се извършват следните действия:

1. уточняват се мястото на затрупаното (авариралото) моторно превозно средство (МПС), броят на пътниците и тяхното състояние, видът на МПС и регистрационният му номер, наличието на опасни или други товари;

2. спасителните дейности се провеждат в зависимост от обстановката, като затрупаното МПС се изтегля или се извеждат само пътниците; определя се необходимостта от привличане на допълнителни сили и средства от единната спасителна система;

3. сформира се екип, оборудван с автомобил с повишена проходимост или верижна машина (МТЛБ или АТС);

4. вземат се медикаменти, одеяла, вода, медицинско оборудване и средства за обозначаване и осветление;

5. проверяват се свързочните средства и се извършва инструктаж за мерките за безопасни условия на труд;

6. при приближаване към определеното място се следи за наличие на нехарактерни възвишения, купчини или превозни средства; ако бъдат открити такива, те се проверяват;

7. ако МПС се вижда и има възможност да бъде изтеглено, първо се установява контакт с намиращите се в него, тяхното състояние и се докладва в О "АСД";

8. извеждат се пътниците и се пристъпва към изтеглянето на автомобила;

9. в случай че откритото МПС не е същото, за което е получен сигналът, се докладва в О "АСД", пътниците се евакуират, оказва се техническа помощ на МПС (ако е възможна), след което продължава издирването по получения сигнал;

10. ако се налага, се оказва долекарска помощ на пътниците, като при наличие на симптоми за измръзване пострадалите се транспортират до най-близкото здравно заведение;

11. ако в МПС има опасни или ценни товари и то не може да бъде изтеглено, незабавно се докладва в О "АСД" и се организира неговата охрана; при положение че шофьорът откаже да бъде изведен, той се осигурява с храна, топли напитки, одеяла и гориво;

12. в случай че шофьорът е чуждестранен гражданин, се записват паспортните му данни, които се предават на дежурния в оперативния комуникационно-информационен център (ОКИЦ) на областта.

Чл. 75. При заседнал в преспи влак се предприемат следните действия:

1. уточняват се мястото на влака, броят на пътниците и възможностите за отопляване на вагоните;

2. установява се връзка с кмета на най-близкото населено място за организиране настаняването на пътниците;

3. установява се контакт с необходимите сили от единната спасителна система за организиране провеждането на спасителните дейности;

4. подготвят се: автомобили с повишена проходимост (АПП), верижни машини, медицинско оборудване и медикаменти, топли напитки и одеяла, средства за сигнализация и осветление, стълби;

5. при пристигане на място АПП остават на пътя, като го обозначават и осветяват района;

6. след откриване на влака се организира извеждане на пътниците, като приоритетно се извеждат болните, бременните и майките с малки деца и възрастните хора; на пътниците се раздават топли напитки и одеяла;

7. при спасителните дейности се използват стълби и други помощни средства;

8. в случай че във влака се конвоират затворници, те се извеждат последни, като мерките за сигурност и транспортирането им от влака се организират от органите на МВР;

9. от началника на влака се получава информация за транспортираните особено важни, ценни или опасни товари; ако има такива, незабавно се докладва в ОКИЦ на областта и охраната се поема от органите на МВР.

Чл. 76. При транспортиране на бременни, болни и хронично болни, нуждаещи се от специализирано лечение, и др.:

1. за спасителните дейности, провеждани от О "АСД", се привлича медицински екип; придвижването се извършва с АПП, МТЛБ или АТС, като се осигуряват подходящи условия за транспортиране на болния според изискванията на медицинския екип; при невъзможност да се осигури медицински екип болните се придружават до болничното заведение от местно медицинско лице;

2. преди започване на спасителните действия се уточняват заболяването, необходимостта от извеждане, видът на медицинската помощ, трите имена и адресите на нуждаещите се;

3. при пристигане на място незабавно се докладва в О "АСД" за състоянието на нуждаещите се;

4. отговорността за живота и здравето на нуждаещите се е на медицинския екип (медицинското лице), съпровождащ пострадалия.

Чл. 77. Спасителите от О "АСД" подпомагат доставянето на храна, вода, медикаменти стоки от първа необходимост на жителите в бедстващите райони при необходимост.

Чл. 78. (1) При автокатастрофа се извършват следните действия и мероприятия:

1. при пристигане на място районът се отцепва, а при необходимост се спира и движението до пристигане на компетентните органи;

2. извършва се експресна идентификация за наличие на ОХВ или взривоопасни концентрации;

3. медицинското лице проверява състоянието на намиращите се пътници в автомобила и започва оказване на първа медицинска помощ;

4. изключва се двигателят на превозното средство;

5. укрепва се автомобилът и се прекъсва електрозахранването (откачат се клемите на акумулатора и се изолират);

6. проверява се за изтичане на горива (бензин, дизелово гориво, газ) и масла и при наличие на такива се спират;

7. проправят се отвори за достъп до пострадалите, като се използват безискрови режещи инструменти (комбинирани резач-разпъвачи) и крикове;

8. загиналите се изваждат след разрешение от органите на МВР.

(2) Автомобилът се премества след приключване на процедурите на МВР с изключение на случаите за спасяване на човешки живот.

(3) Ако автомобилът има товар, се информира дежурният в ОКИЦ на областта за товара на автомобила и фирмата собственик.

(4) Товарът се премества само в случаите, когато се налага провеждане на спасителни дейности. В останалите случаи автомобилът се оставя на място с товара под охраната на органите на МВР.

(5) Когато автомобилът е паднал в дере или пропаст:

1. огражда се и се обозначава площадка на пътя, където се разполага спасителният автомобил;

2. спасителите слизат до автомобила по алпийски или друг способ в зависимост от характера на терена;

3. изпълняват се указаните в чл. 79 процедури;

4. ако всички пътници са загинали, спасителите спазват указанията относно заснемане, търсене на веществени доказателства и други на следствените органи, след което извършват операцията по изваждането на загиналите и на автомобила;

5. ако укрепването на автомобила е невъзможно и операцията по изваждането на телата на загиналите е рискована, тази операция се извършва след изваждането на автомобила на пътя;

6. когато пътниците са живи, операцията по изваждането се извършва на място, като спасителните дейности се извършват по алпийски или друг способ в зависимост от характера на терена;

7. при необходимост се извършва транспортиране на медицински екипи до местоположението на автомобила в дерето (пропастта).

Чл. 79. (1) При жп катастрофа преди започване на спасителните дейности се установяват съставът и видът на композицията (брой вагони, приблизителен брой пътници, вид и количество на товарите и наличието на опасни товари), възможностите за достигане с автомобили до мястото на катастрофата и се организира взаимодействието с аварийните екипи от Министерството на транспорта (МТ).

(2) След пристигане на мястото на катастрофата:

1. се установява възможността за придвижване (преместване) на вагоните по време на спасителните дейности;

2. се извършват мероприятия по укрепване и обезопасяване на вагоните;

3. се определят местата за направа на отвори за влизане във вагоните;

4. се прониква във влака, оказва се долекарска помощ на пострадалите и се извършва сортировка за извеждането им;

5. се подготвя мястото за работа през нощта;

6. се оборудва ВПСП;

7. пострадалите се извеждат в зависимост от тяхното състояние;

8. здравите и леко ранените се транспортират до най-близкото населено място;

9. се работи с безискрови режещи инструменти (комбинирани резач-разпъвачи) и крикове при направата на отворите;

10. задължително се носят огнезащитни средства и пожарогасители;

11. моторни и електрически режещи инструменти се използват само в краен случай при спазване на необходимите противопожарни мерки и само на места, съгласувани с представители на МТ;

12. при изтичане на леснозапалими и горими течности от влаковите цистерни се предприемат мерки за прекратяване на течовете и за ограничаване на разливите;

13. при изтичане или разсипване на отровни и опасни химически вещества се ограничава достъпът до района и се предприемат мерки за неутрализиране и обезвреждане на вредното им въздействие.

Чл. 80. (1) При авиационни катастрофи спасителите изпълняват указанията на ръководителя на място съвместно с останалите спасителни екипи с оглед спецификата на въздухоплавателните средства.

(2) Основните дейности, извършвани от О "АСД", са:

1. обозначаване на района за извършване на спасителните дейности;

2. замерване за наличие на химическо и радиационно замърсяване;

3. изваждане на загинали и пострадали.