Държавен вестник, брой 102 от 23.XII

Първоначално съединяване на искове

Чл. 210. (1) Ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2015 г.) Когато предявените искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство или когато съдът прецени, че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, той постановява исковете да бъдат разделени. Не се допуска разделяне на искове, които се намират във връзка с предмета на делото, освен ако подлежат на разглеждане по реда на различни производства.

Насрещен иск

Чл. 211. (1) В срока за отговор на исковата молба ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него.

(2) Предявяването на насрещния иск става по правилата за предявяване на иск. Когато съдът прецени, че съвместното разглеждане на насрещния иск ще бъде значително затруднено, той постановява отделянето му.

Инцидентен иск

Чл. 212. В първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да поиска съдът да се произнесе в решението си и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото.

Служебно съединяване на искове

Чл. 213. Когато в съда има висящи няколко дела, в които участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да издаде общо решение по тях.

Изменение на иска

Чл. 214. (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно.

(2) Не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване.

Молба за определяне на срок при бавност

Чл. 255. (1) Когато съдът не извърши своевременно определено процесуално действие, страната може във всяко положение на делото да подаде молба за определяне на подходящ срок за извършването му.

(2) Молбата се подава чрез същия съд до горестоящия съд. Съдът, който разглежда делото, изпраща незабавно молбата заедно със своето становище до горестоящия съд.

Удовлетворяване на молбата

Чл. 256. (1) Когато съдът извърши незабавно всички действия, посочени в молбата, и съобщи за това на страната, молбата се смята за оттеглена.

(2) Молбата се изпраща за разглеждане на горестоящия съд, ако в едноседмичен срок от получаване на съобщението по ал. 1 страната заяви, че продължава да я поддържа.

Разглеждане и решаване на молбата за определяне на срок

Чл. 257. (1) Молбата за определяне на срок се разглежда от съдия на горестоящия съд в едноседмичен срок от постъпването ѝ.

(2) Ако съдът установи необосновано забавяне, определя срок за извършване на действието. В противен случай съдът отхвърля молбата. Определението не подлежи на обжалване.

Предмет на обжалване и компетентен съд

Чл. 258. (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища.

(2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части.

Срок за въззивно обжалване

Чл. 259. (1) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната.

(2) Срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда.

(3) От влизането в сила на решението за отхвърляне на молбата по ал. 2 започва да тече нов срок, а в случай на уважаването ѝ новият срок започва да тече от връчването на първоинстанционното решение на назначения служебен адвокат.

(4) Подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва срока за въззивно обжалване.

Съдържание на въззивната жалба

Чл. 260. Жалбата съдържа:

1. името и адреса на страната, която я подава;

2. означение на обжалваното решение;

3. указание в какво се състои порочността на решението;

4. в какво се състои искането;

5. новооткритите и новонастъпилите факти, които жалбоподателят иска да се вземат предвид при решаването на делото от въззивната инстанция, и точно посочване на причините, които са му попречили да посочи новооткритите факти;

6. новите доказателства, които жалбоподателят иска да се съберат при разглеждане на делото във въззивната инстанция, и излагане на причините, които са му попречили да ги посочи или представи;

7. подпис на жалбоподателя.

Приложения към жалбата

Чл. 261. Към жалбата се прилагат:

1. преписи от нея и от приложенията ѝ според броя на лицата, които участват в делото като насрещна страна;

2. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;

3. новите писмени доказателства, посочени в жалбата;

4. документ за внесена такса.

Проверка от първоинстанционния съд

Чл. 262. (1) Ако жалбата не отговаря на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261, на страната се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.

(2) Жалбата се връща, когато:

1. е подадена след изтичането на срока за обжалване, и

2. не се отстранят в срок допуснатите нередовности.

(3) Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба.

Отговор на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба

Чл. 263. (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261.

(2) В срока за отговор насрещната страна може да подаде насрещна въззивна жалба. Насрещната въззивна жалба трябва да отговаря на изискванията за въззивна жалба.

(3) Съдът проверява редовността на насрещната въззивна жалба съгласно чл. 262. След като я приеме, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която може да подаде отговор в едноседмичен срок от получаването им.

(4) Насрещната въззивна жалба не се разглежда, ако въззивната жалба бъде оттеглена или върната.

(5) След изтичането на сроковете по ал. 1 и 3 делото заедно с жалбите и отговорите се изпраща на горестоящия съд.

Оттегляне и отказ от въззивна жалба

Чл. 264. (1) Във всяко положение на делото страната може да оттегли изцяло или отчасти подадената жалба.

(2) Предварителен отказ от правото на обжалване е недействителен.

Присъединяване към въззивната жалба

Чл. 265. (1) Всеки от другарите по делото може не по-късно от първото заседание във въззивната инстанция да се присъедини към жалбата, подадена от неговия съищец или съответник. Присъединяването става чрез подаване на писмена молба с преписи според броя на страните.

(2) В случаите на необходимо другарство съдът служебно конституира другарите на жалбоподателя.

Забрана за посочване на нови факти и доказателства

Чл. 266. (1) Във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство.

(2) До приключване на съдебното дирене страните могат да:

1. твърдят нови обстоятелства и да сочат и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата съответно в срока за отговор;

2. твърдят нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.

(3) Във въззивното производство може да се иска събиране на доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения.

Подготвително заседание

Чл. 267. (1) В закрито заседание въззивният съд извършва проверка на допустимостта на жалбите при съответно прилагане на чл. 262, произнася се по допускане на посочените от страните нови доказателства и насрочва делото за разглеждане в открито заседание. Разрешаването на въпросите по допустимостта на жалбите и доказателствените искания може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът прецени, че е необходимо да се изслушат и устните обяснения на страните.

(2) Съдът може да изслуша отново свидетели и вещи лица, ако прецени това за необходимо.

(3) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г., обявена за противоконституционна с РКС № 11 от 2024 г. - ДВ, бр. 57 от 2024 г.) Когато в първоинстанционното производство не е проведена среща в процедура по медиация по причина, че съдът не е указал задължението на страните да участват в нея, или някоя, или всички страни не са взели участие в процедурата, в случаите по чл. 140а, ал. 1 въззивният съд задължава страните да участват в такава процедура, а в случаите по чл. 140а, ал. 2 може да ги задължи да участват по реда на чл. 140б, ал. 3 - 5. Съдът може да се произнесе по този въпрос и в първото заседание по делото.

(4) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) Когато в първоинстанционното производство е проведена процедура по медиация, въззивният съд може отново да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Открито заседание на въззивния съд

Чл. 268. (1) Въззивният съд разглежда жалбите в открито заседание с призоваване на страните, на което се докладват жалбите и отговорите.

(2) Събирането на доказателствата става по общите правила, като при необходимост гледането на делото се отлага.

(3) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) В откритото заседание съдът може да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. При съгласие на страните за участие в такава процедура делото се отлага или производството се спира по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) След решаване на въпросите по чл. 267 и събиране на доказателствата съдът дава ход на устните състезания, за които се прилага съответно чл. 149, ал. 3.

Правомощия на въззивния съд

Чл. 269. Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение

Чл. 270. (1) Когато първоинстанционното решение е нищожно, въззивният съд прогласява нищожността и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение.

(2) Нищожността на решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение.

(3) Когато решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото. Когато основанието за обезсилване е неподсъдност на спора, делото се изпраща на компетентния съд. Ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.

(4) Решението на окръжния съд не може да бъде обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на районния съд.

Решение при неправилно първоинстанционно решение

Чл. 271. (1) Когато първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въззивният съд решава спора по същество, като потвърждава или отменя изцяло или отчасти първоинстанционното решение. Ако решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение.

(2) При отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Съдът отменя решението и по отношение на необжалвалите необходими другари на жалбоподателя.

Решение при правилно първоинстанционно решение

Чл. 272. Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.

Приложимост на правилата за първоинстанционното производство

Чл. 273. Доколкото няма особени правила за производството пред въззивната инстанция, се прилагат съответно правилата за производството пред първата инстанция.

Обжалване с частна жалба

Чл. 274. (1) Срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби:

1. когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и

2. в случаите, изрично посочени в закона.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 50 от 2015 г.) Когато определенията по ал. 1 са постановени от апелативен съд, те подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, а когато са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция - пред съответния апелативен съд. Определенията по ал. 1, постановени от състав на Върховния касационен съд, подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат:

1. определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото;

2. определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.

Срок за обжалване и съдържание на частната жалба

Чл. 275. (1) Частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението. Ако се обжалва определение, постановено в съдебно заседание, за страната, която е присъствала, този срок тече от деня на заседанието.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) По отношение на частните жалби се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, 261, 262 и 273.

Отговор на частната жалба

Чл. 276. (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор.

(2) След изтичане на срока по ал. 1 жалбата заедно с отговора и неговите приложения, ако такива са подадени, се изпраща на горестоящия съд. Съдът прилага препис от обжалваното определение.

Спиране на производството

Чл. 277. Частната жалба не спира производството по делото, нито изпълнението на обжалваното определение, освен ако в закон е предвидено друго. Съдът по жалбата може да спре производството или изпълнението на обжалваното определение до решаването на частната жалба, ако прецени това за необходимо.

Разглеждане и решаване на частната жалба

Чл. 278. (1) Частните жалби се разглеждат в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа жалбата в открито заседание.

(2) Ако отмени обжалваното определение, съдът сам решава въпроса по жалбата. Той може да събира и доказателства, ако прецени това за необходимо.

(3) Постановеното определение по частната жалба е задължително за долустоящия съд.

(4) Доколкото в този раздел няма особени правила, за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията.

Обжалване на разпорежданията

Чл. 279. Разпоредбите на чл. 274 - 278 се прилагат съответно и за частните жалби срещу разпорежданията на съда.

Приложно поле

Чл. 280. (1) (Обявена за противоконституционна в частта относно думата "съществен" с РКС № 4 от 2009 г. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:

1. решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд;

2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз;

3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

(2) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2015 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Не подлежат на касационно обжалване:

1. решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост;

2. (изм. и доп. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) решенията по въззивни дела по искове за издръжка, брачни искове, искове по чл. 322, ал. 2 от този кодекс, с изключение на въпросите по чл. 59, ал. 2 от Семейния кодекс в случаите, в които към датата на обявяване на въззивното решение от брака има ненавършило пълнолетие дете, производства по чл. 126, ал. 2, чл. 127а и чл. 130, ал. 3 от Семейния кодекс, искове по чл. 11, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и по чл. 13, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, производства за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността, искове по чл. 40 от Закона за управление на етажната собственост, молби за промяна на име по чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация и искове по чл. 17, ал. 1 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове;

3. решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв.

Основания за касационно обжалване

Чл. 281. Касационната жалба се подава, когато:

1. решението е нищожно;

2. решението е недопустимо;

3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.

Спиране на изпълнението на въззивното решение

Чл. 282. (1) Подаването на касационна жалба не спира изпълнението на решението.

(2) Жалбоподателят може да поиска спиране изпълнението на въззивното решение. В този случай той е длъжен да представи надлежно обезпечение. Размерът на обезпечението се определя:

1. по решения за парични вземания - присъдената сума;

2. по решения относно вещни права - обжалваемият интерес.

(3) Във всички останали случаи размерът на обезпечението се определя от съда.

(4) Когато обезпечението е дадено във връзка с изпълнение на решение относно вещни права върху недвижими имоти или движими вещи, то се задържа, ако в двуседмичен срок, след като касационната жалба е оставена без уважение, носителят на вземането е предявил иск за обезщетение за вредите от забавянето на изпълнението.

(5) Когато е обезпечено изпълнението на присъденото вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено.

(6) Ако въззивното решение бъде отменено, изпълнението му се спира. В случай че новото решение е различно от предишното, прилага се съответно разпоредбата на чл. 245, ал. 3, изречение второ.

Срок за касационно обжалване

Чл. 283. Жалбата се подава чрез съда, който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок от връчването му на страната. Срокът за касационно обжалване се прекъсва съгласно чл. 259, ал. 2, 3 и 4.

Съдържание на касационната жалба

Чл. 284. (1) Жалбата трябва да съдържа:

1. името и адреса на страната, която я подава;

2. означение на обжалваното решение;

3. точно и мотивирано изложение на касационните основания;

4. в какво се състои искането;

5. подпис на жалбоподателя.

(2) Касационната жалба се приподписва от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност. Към жалбата се прилага пълномощно за приподписването или удостоверение за юридическа правоспособност.

(3) Към жалбата се прилагат:

1. изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1;

2. преписи от жалбата и от приложенията ѝ според броя на лицата, които участват в делото като насрещна страна;

3. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;

4. документ за внесена такса.

Проверка на редовността на касационната жалба

Чл. 285. (1) Въззивният съд проверява редовността на жалбата и ако тя не отговаря на изискванията на чл. 284, съобщава на страната да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.

(2) Ако жалбата е редовна, въззивният съд я изпраща заедно с разменените книжа и делото на Върховния касационен съд.

Връщане на касационната жалба

Чл. 286. (1) Жалбата се връща от въззивния съд, когато:

1. е подадена след изтичането на срока за обжалване;

2. не се отстранят в срок допуснатите нередовности;

3. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл. 280, ал. 3.

(2) Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба.

Отговор на касационната жалба и насрещна касационна жалба

Чл. 287. (1) След като приеме жалбата, въззивният съд изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в едномесечен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4 и чл. 284.

(2) Насрещната страна по жалбата може да подаде насрещна касационна жалба в срока за отговор. Насрещната касационна жалба трябва да отговаря на изискванията за касационна жалба.

(3) Ако насрещна касационна жалба бъде подадена в срок, въззивният съд проверява редовността ѝ и изпраща препис от нея заедно с приложенията ѝ на другата страна, която може да подаде отговор в двуседмичен срок от получаването им.

(4) Насрещната касационна жалба не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба.

Допускане на касационното обжалване

Чл. 288. Върховният касационен съд се произнася по допускане на касационното обжалване с определение в закрито заседание в състав от трима съдии.

Призоваване на страните в касационното производство

Чл. 289. До всяко първо число на месеца Върховният касационен съд обнародва в "Държавен вестник" дните, в които ще заседава през следващия месец, и подлежащите на разглеждане дела. Когато обстоятелствата налагат отклонения от този ред, страните се уведомяват чрез съобщение.

Разглеждане на касационната жалба

Чл. 290. (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание.

(2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания.

(3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика.

Уеднаквяване на практиката

Чл. 291. (Отм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.)

Предложение за тълкувателно решение

Чл. 292. При противоречиво разрешавани въпроси от Върховния касационен съд съставът предлага на общото събрание да постанови тълкувателно решение, като спира производството по делото.

Касационно решение

Чл. 293. (1) Върховният касационен съд оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение.

(2) Решението се отменя като неправилно, когато е нарушен материалният закон или са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила или решението е необосновано.

(3) Съдът връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд само ако се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.

(4) Когато обжалваното решение е нищожно или недопустимо, прилагат се правилата на чл. 270.

Повторно разглеждане на делото

Чл. 294. (1) Съдът, на който е изпратено делото, го разглежда по общия ред, като производството започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на решението. Указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото.

(2) При повторното разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.

Касационно обжалване на решението при повторно разглеждане на делото

Чл. 295. (1) Когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, второто решение на въззивната инстанция може да бъде обжалвано за нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото. Жалбата се разглежда от друг тричленен състав на Върховния касационен съд, който при отмяна решава спора по същество.

(2) Когато основанието за отмяна налага извършването на съдопроизводствени действия, Върховният касационен съд отменя въззивното решение и постановява ново решение, след като извърши необходимите действия. В този случай се прилагат съответно правилата за въззивното производство.

Влизане в сила

Чл. 296. В сила влизат решенията:

1. които не подлежат на обжалване;

2. срещу които не е подадена въззивна или касационна жалба в определения от закона срок или подадената жалба е оттеглена; в последния случай решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението, с което се прекратява делото;

3. по които касационна жалба не е допусната за разглеждане или не е уважена.

Зачитане на решението

Чл. 297. Влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.

Предели

Чл. 298. (1) Решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание.

(2) Влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници.

(3) Решението, постановено по искове за гражданско състояние, включително по брачни искове, има действие по отношение на всички.

(4) Решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения за право на задържане и прихващане.

Непререшаемост

Чл. 299. (1) Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго.

(2) Повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

(3) Влязлото в сила решение не може да бъде оспорвано от страната като постановено по привиден процес.

Задължителна сила на присъда

Чл. 300. Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Разпростиране на действието по иск на прокурора

Чл. 301. Когато делото е започнало по иск на прокурора, влязлото в сила решение е задължително и за страната, в интерес на която прокурорът е предявил иска.

Задължителна сила на решение по административен спор

Чл. 302. Влязлото в сила решение на административен съд е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен.

Основания за отмяна

Чл. 303. (1) Заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато:

1. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно;

2. по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото;

3. решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено;

4. между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи;

5. страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее;

6. страната при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29;

7. (нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм. с Протокол № 11 от 1994 г.), или на протоколите към нея и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението.

(2) Не се допуска отмяна на решение, с което е постановен развод, унищожаване на брака или бракът е признат за несъществуващ.

(3) Не може да се иска отмяна на влязло в сила неприсъствено решение по причина, по която е могло да се иска или е искана отмяната му по чл. 240, ал. 1, или е могло да се предяви или е предявен иск по чл. 240, ал. 2.

Отмяна по молба на трето лице

Чл. 304. Отмяна на решението може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото (чл. 216, ал. 2).

Срок за отмяна

Чл. 305. (1) (Предишен текст на чл. 305 - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня:

1. в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 1;

2. на влизане в сила на решението или узнаване на присъдата, но не по-късно от една година от влизането ѝ в сила - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 2;

3. на узнаване на акта за отмяна, но не по-късно от една година от влизането му в сила - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 3;

4. на влизане в сила на последното решение - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 4;

5. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) на узнаване на решението - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 и чл. 304.

(2) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) В случаите по чл. 303, ал. 1, т. 7 молбата за отмяна се подава в 6-месечен срок от деня, в който решението на Европейския съд по правата на човека е станало окончателно.

Съдържание на молбата за отмяна

Чл. 306. (1) Молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Ако молбата не отговаря на тези изисквания, на страната се изпраща съобщение за отстраняването им в едноседмичен срок.

(2) При неотстраняване в срок на нередовностите на молбата за отмяна се прилагат разпоредбите на чл. 286.

(3) Молбата се подава чрез първоинстанционния съд. Към молбата се прилага препис, който се връчва на насрещната страна. Тя може да даде отговор в едноседмичен срок от получаване на преписа.

Разглеждане и решаване на молбата за отмяна

Чл. 307. (1) По допустимостта на молбата за отмяна Върховният касационен съд се произнася в закрито заседание.

(2) Молбата за отмяна се разглежда от Върховния касационен съд в открито заседание, в което се изслушват страните и се събират необходимите доказателства. Когато се иска отмяна на решение на Върховния касационен съд, молбата се разглежда от друг тричленен състав на Върховния касационен съд.

(3) Ако прецени молбата за основателна, Върховният касационен съд отменя решението изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва и откъде да започне новото разглеждане на делото.

(4) В случая по чл. 303, ал. 1, т. 4 съдът отменя неправилното решение.

Ново разглеждане на делото

Чл. 308. При новото разглеждане на делото, решението по което е отменено, се прилагат общите правила.

Спиране на изпълнението

Чл. 309. (1) Подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на решението. По искане на страната съдът може да спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2 - 6.

(2) Ако решението бъде отменено, изпълнението му се спира. В случай че новото решение е различно от предишното, прилага се съответно разпоредбата на чл. 245, ал. 3, изречение второ.

Изпълнителни основания

Чл. 404. Подлежат на принудително изпълнение:

1. (доп. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища, заповедите за изпълнение, съдебно-спогодителните протоколи, решенията и заповедите за изпълнение, които подлежат или по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение, както и решенията и определенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела;

2. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, които подлежат на изпълнение на територията на Република България без нарочно производство;

3. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, както и решенията на чуждестранните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела, по които е допуснато изпълнение на територията на Република България.

Производство по издаване на изпълнителен лист

Чл. 405. (1) Изпълнителен лист се издава по писмена молба въз основа на някой от посочените в чл. 404 актове. Препис от молбата не се връчва на длъжника.

(2) Молбата въз основа на актовете по чл. 404, т. 1 се подава до първоинстанционния съд, който е разглеждал делото, или до съда, който е издал заповедта за изпълнение, а когато актът подлежи на незабавно изпълнение - до съда, който е постановил решението или заповедта за изпълнение.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) Молбата въз основа на решенията на местните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела се подава в окръжния съд, в района на който е постоянният адрес или седалището на длъжника.

(4) Съдът по допускането на изпълнението издава изпълнителен лист въз основа на актовете по чл. 404, т. 2 и 3. Изпълнителният лист, издаден въз основа на актовете по чл. 404, т. 3, не се предава на кредитора, докато решението по допускането на изпълнението не влезе в сила.

(5) (Нова - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) Съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл. 47, ал. 2 от Закона за международния търговски арбитраж решения.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) За присъдени суми в полза на държавата съдът издава служебно изпълнителен лист.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) Молбата въз основа на актовете по чл. 404, т. 1 се разглежда в 7-дневен срок в закрито заседание от съдия в съответния съд.

Разпореждане за издаване на изпълнителен лист

Чл. 406. (1) Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника.

(2) В случаите по чл. 404, т. 2 и 3 съдът проверява и дали вземането може да бъде изпълнено със способите на българския закон. Когато това е невъзможно, той постановява заместващо изпълнение, което може да удовлетвори кредитора.

(3) За издаването на изпълнителния лист съдията прави надлежна бележка върху акта.

(4) В производството по издаване на изпълнителен лист се прилагат съответно чл. 247, 250 и 251.

Обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист

Чл. 407. (1) Разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването на разпореждането, а за ответника - от връчването на поканата за доброволно изпълнение.

(2) Обжалването на разпореждането, с което молбата се уважава, не спира изпълнението.

(3) Когато изпълнителният лист е издаден при условията на чл. 406, ал. 2, разпореждането се обжалва по общия ред.

Изпълнителен лист (Загл. изм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.)

Чл. 408. (1) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Изпълнителният лист се издава в електронна форма и се подписва от съдия от съответния съд. Когато издаването на изпълнителен лист в електронна форма не е възможно, се издава изпълнителен лист в един екземпляр на хартиен носител.

(2) Когато трябва да се предадат няколко отделни имота или когато решението е постановено в полза или срещу няколко лица, може да се издадат отделни изпълнителни листове, като се означи коя част от решението подлежи на изпълнение по всеки лист.

(3) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) След издаването на изпълнителния лист в електронна форма съдебните изпълнители и държавните учреждения, до които е подадено искане за плащане по чл. 519, ал. 2, получават достъп до него чрез Единния портал за електронно правосъдие.

Дубликат от изпълнителен лист

Чл. 409. (1) Ако първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът.

(2) Молбата се разглежда в открито заседание, след като се връчи препис от нея на длъжника.

(3) Длъжникът може да противопостави освен липсата на условията по ал. 1 и възражения за погасяване на дълга въз основа на обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването му.

(4) Постановеното решение подлежи на обжалване по общия ред. След като то влезе в сила, длъжникът не може да оспорва съществуването на дълга на основания, които е могъл да предяви в производството по издаване на дубликата.

(5) Ако самият акт е бил изгубен или унищожен и няма възможност да бъде възстановено неговото съдържание чрез официални документи, молителят може да предяви иск за осъждане на длъжника.

Водене на заповедното производство в електронна форма

Чл. 409а. (Нов - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) (1) Всички процесуални действия в заповедното производство се извършват в електронна форма и всички актове на съда в производството, включително заповед за изпълнение и изпълнителен лист, се издават в електронна форма, освен когато тази глава изрично предвижда друго.

(2) Заявителят и длъжникът може да извършват процесуални действия и писмено на хартиен носител, освен когато тази глава изрично предвижда друго.

Заявление за издаване на заповед за изпълнение

Чл. 410. (1) Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение:

1. за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд;

2. за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2. В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане.

(3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

(4) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Заявлението и приложенията към него се подават писмено на хартиен носител или по електронен път чрез електронен формуляр, достъпен в Единния портал за електронно правосъдие. Когато заявлението е подадено по електронен път, всички последващи процесуални действия на заявителя се извършват само в електронна форма, с изключение на действията по обжалване на актове по тази глава и в производствата по чл. 422 - 424.

(5) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Лицата по чл. 50, ал. 5 и чл. 52, ал. 2, с изключение на търговците и лицата, представлявани от адвокат, подават заявления само в електронна форма.

(6) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Заявителите извън тези по ал. 5 може да подадат заявление за издаване на заповед за изпълнение и писмено на хартиен носител в който и да е районен съд, с изключение на заявленията за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10, които се подават в районния съд по настоящия адрес или седалището на заявителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния му адрес. По отношение на заявленията за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 съдът извършва служебна проверка на местната подсъдност и ако прецени, че делото не му е подсъдно, го изпраща незабавно на надлежния съд.

Издаване на заповед за изпълнение

Чл. 411. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Заявлението за издаване на заповед за изпълнение се разглежда от районен съдия, определен съобразно чл. 9, ал. 3 от Закона за съдебната власт. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 се разглежда от съдия от районния съд по настоящия адрес или седалището на заявителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния му адрес. В случаите, когато заявителят няма настоящ или постоянен адрес или седалище на територията на България, заявлението се подава по постоянния или настоящия адрес или седалището на длъжника.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Съдът разглежда заявлението в закрито заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато:

1. (доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението;

2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави;

3. (нова - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) При уважаване на заявлението съдът издава заповед за изпълнение, препис от която се връчва на длъжника и на заявителя. Когато заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено по електронен път или заявителят е посочил електронен адрес, препис от издадената заповед за изпълнение се връчва на заявителя по електронен път.

Съдържание на заповедта за изпълнение

Чл. 412. Заповедта за изпълнение съдържа:

1. означението "заповед за изпълнение";

2. дата и място на постановяване;

3. посочване на съда и името на съдията, постановил заповедта;

4. трите имена и адресите на страните;

5. делото, по което се издава заповедта;

6. задължението, което длъжникът трябва да изпълни, и разноските, които трябва да плати;

7. (нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг начин за плащане;

8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 86 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) покана до длъжника да изпълни в едномесечен срок от връчването на заповедта;

9. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., предишна т. 8, изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) указание, че длъжникът може да подаде възражение в срока по т. 8 и в случай че възражението е неоснователно, той може да понесе разноски в по-висок размер от посочения в заповедта;

10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) указание, че ако длъжникът не направи възражения пред издалия заповедта съд или не изпълни, заповедта за изпълнение влиза в сила и ще се пристъпи към принудително изпълнение;

11. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) пределите на обжалване, пред кой съд и в какъв срок може да се обжалва;

12. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 86 от 2017 г., доп. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) електронен подпис на съдията.

Обжалване

Чл. 413. (1) Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя с частна жалба, от която не се представя препис за връчване.

Възражение

Чл. 414. (1) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Обосноваване на възражението не се изисква освен в случаите по чл. 414а.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Възражението се прави в едномесечен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван.

(3) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител в който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие.

Възражение при изпълнение в срока за доброволно изпълнение

Чл. 414а. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Длъжник, който е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8, може да възрази срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си. Към възражението се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

(2) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски за производството.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Възражението заедно с приложенията се изпраща на заявителя с указания, че може да подаде становище в тридневен срок, като се посочват и последиците от неподаването на становище.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Ако заявителят не подаде становище в указания срок, съдът обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение, включително в частта за разноските. Ако становището е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Пропускът на заявителя да подаде становище и обезсилването на заповедта не е пречка заявителят да предяви иск за цялото вземане по реда на чл. 422.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Ако въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист съгласно чл. 418, съдът го обезсилва в частта, в която е обезсилена заповедта за изпълнение.

Действие на възражението

Чл. 415. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) Съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи:

1. когато възражението е подадено в срок;

2. (доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението;

3. когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.

(2) Когато дава указания за предявяване на иск в случаите по ал. 1, т. 2, съдът постановява спиране на изпълнението, ако е издаден изпълнителен лист по чл. 418.

(3) Искът по ал. 1, т. 1 и 2 е установителен, а по т. 3 - осъдителен.

(4) Искът се предявява в едномесечен срок от съобщението, като заявителят довнася дължимата държавна такса.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г., доп. - ДВ, бр. 67 от 2024 г., в сила от 01.07.2025 г.) Когато заявителят не предяви иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418. За предявяването на иска в едномесечен срок от съобщението съдът следи служебно.

Влизане в сила на заповедта за изпълнение

Чл. 416. (1) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., предишен текст на чл. 416, изм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено, заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта.

(2) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) При предявен иск за установяване на вземането заповедта за изпълнение влиза в сила след влизането в сила на съдебното решение за установяване на вземането, като постановилият го съд издава изпълнителен лист за същото.

Заповед за изпълнение въз основа на документ

Чл. 417. (1) (Предишен текст на чл. 417 - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на:

1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;

2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, и общините, или извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия;

3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;

4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението - относно предаването на заложени вещи;

5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг - относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;

6. договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;

7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;

8. (нова - ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г.) влезли в сила задължителни предписания на органи на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" до работодател за изплащане на забавени повече от два месеца парични задължения по трудови правоотношения;

9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г.) акт за начет;

10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея. Когато ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия.

(2) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) При подаване на заявление по електронен път заявителят прилага копие от документа по ал. 1, на който се основава заявлението му. В 7-дневен срок заявителят представя на съда оригинала на документа по ал. 1, т. 3, 6 и 10 като условие за редовност на заявлението.

(3) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) При подаване на заявление писмено на хартиен носител заявителят трябва да представи оригинала на документа по ал. 1, т. 3, 6 и 10, а в останалите случаи по ал. 1 - заверен от него препис от документа.

Незабавно изпълнение

Чл. 418. (1) (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Когато със заявлението е представен документ по чл. 417, ал. 1 на който се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За издаването на изпълнителния лист съдът прави надлежна бележка върху представения в оригинал документ, която се отбелязва по електронната партида чрез Единния портал за електронно правосъдие.

(3) Когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ.

(4) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) След издаването на изпълнителния лист съдебните изпълнители получават достъп до електронната заповед за изпълнение и до документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, чрез Единния портал за електронно правосъдие.

(5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва от молителя в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба, от която не се представя препис за връчване.

(6) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Препис от заповедта за изпълнение и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист, се връчва на длъжника от съдебния изпълнител. Съдебният изпълнител незабавно изпраща до съда по електронен път копие от съобщението заедно с връчените документи с отбелязване за връчването на всеки един от тях.

Обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение

Чл. 419. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) (1) Разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в едномесечен срок от връчването на заповедта за изпълнение. Частната жалба се подава заедно с възражението срещу заповедта.

(2) Обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение не спира изпълнението.

(3) Съдът отменя разпореждането, когато не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2, изречение първо и ал. 3, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

Спиране на изпълнението

Чл. 420. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г., доп. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, ал. 1, т. 1 - 9, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Когато длъжникът е потребител, обезпечението е в размер до една трета от вземането.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че:

1. вземането не се дължи;

2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител;

3. неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.

(3) Определението по искането за спиране може да се обжалва с частна жалба.

(4) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Определението за спиране подлежи на незабавно изпълнение, независимо от обжалването му.

(5) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Когато е образувано исково производство, компетентен да се произнесе по искането за спиране на изпълнението е съдът, пред който е предявен искът по чл. 422, ал. 1.

Частично спиране на изпълнението

Чл. 421. (1) При няколко задължени лица обезпечението по чл. 420, ал. 1 служи само за лицето или за лицата, за които е представено.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Когато възражението се отнася само за част от вземането съдът спира предварителното изпълнение само за съответната част от вземането.

Иск за съществуване на вземането

Чл. 422. (1) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4.

(2) Предявяването на иск по ал. 1 не спира допуснатото незабавно изпълнение, освен в случаите по чл. 420.

(3) Ако искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява и се прилага чл. 245, ал. 3, изречение второ.

(4) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Обратен изпълнителен лист не се издава, ако искът е отхвърлен поради неизискуемост на вземането.

Възражение пред въззивния съд (Загл. изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.)

Чл. 423. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) В едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато:

1. заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно;

2. заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България;

3. длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства;

4. длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

Едновременно с възражението длъжникът може да упражни и правата си по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Подаването на възражение пред въззивния съд не спира изпълнението на заповедта. По искане на длъжника съдът може да спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2.

(3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г., изм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Съдът приема възражението, когато установи, че са налице предпоставките по ал. 1. Ако възражението бъде прието, изпълнението на издадената заповед по чл. 410 се спира. Когато възражението е прието, съдът разглежда и подадените с възражението частни жалби по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1. Когато възражението е прието, защото не са били налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 4 и 5, съдът служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

(4) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Разглеждането на делото от първоинстанционния съд продължава с указания по чл. 415, ал. 1. В това производство съдът разглежда и подаденото с възражението искане по чл. 420, ал. 2.

Иск за оспорване на вземането

Чл. 424. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок.

(2) Искът може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.

Образци

Чл. 425. (1) Министърът на правосъдието издава наредба, с която утвърждава образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и другите книжа във връзка със заповедното производство.

(2) Когато заявителят не е използвал образец или е използвал неправилен образец, съдът в писменото си указание за отстраняване на нередовността прилага съответния образец.

Започване на изпълнението

Чл. 426. (1) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна, в която се посочва номерът на делото и на изпълнителния лист, издаден в електронна форма, след като служебно получи достъп до същия чрез Единния портал за електронно правосъдие или се прилага друг акт, подлежащ на изпълнение.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) В молбата си взискателят посочва начина на изпълнението. Той може да посочи едновременно няколко начина, само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му. В течение на производството той може да посочва и други начини на изпълнение.

(3) Редовността на молбата по ал. 1 се проверява по чл. 129.

(4) Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да изисква преписи от документи.

(5) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) При образуване на изпълнително дело съдебният изпълнител незабавно отбелязва това в съответната електронна партида чрез Единния портал за електронно правосъдие. Докато отбелязването не бъде заличено или не бъде отразено, че отбелязаното изпълнително дело е приключило или е прекратено, последващо изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист не може да се образува.

Местна компетентност

Чл. 427. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) Молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намират:

1. недвижимите имоти, върху които е насочено изпълнението;

2. движимите вещи, когато следва да се извърши тяхното предаване от длъжника;

3. постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника - по избор на взискателя, по вземане за издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа или обезщетение за вреди от непозволено увреждане;

4. местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се иска изпълнение на такива задължения;

5. постоянният или настоящият адрес или седалището на длъжника;

6. имуществото на длъжника, върху което е насочено изпълнението, когато той няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България.

(2) След образуване на изпълнителното дело по правилата на ал. 1 взискателят може да поиска от съдебния изпълнител налагане на запор или възбрана върху вещи на длъжника, намиращи се в района на друг съдебен изпълнител. След налагане на запора или възбраната съдебният изпълнител препраща изпълнителното дело на надлежния съдебен изпълнител, който да извърши опис и продан на вещите, намиращи се в неговия район.

(3) В случаите по ал. 2, когато изпълнението е насочено към парични вземания на длъжника от трето задължено лице с постоянен адрес или седалище в друг съдебен район, изпълнителното дело не се препраща.

(4) Настъпилите след подаването на молбата за изпълнение промени в обстоятелствата по ал. 1, т. 5, обуславящи местната компетентност, не са основание за препращане на делото.

(5) По искане на взискателя изпълнителното производство може да бъде продължено от друг съдебен изпълнител в същия район на действие. В този случай извършените действия запазват силата си. Ако поискано изпълнително действие не е извършено, внесените авансово такси се изплащат на съдебния изпълнител, на когото е препратено делото. За изпратеното изпълнително дело се уведомяват длъжникът и третото задължено лице. Разноските, свързани с препращането на делото, остават в тежест на взискателя.

Покана за доброволно изпълнение

Чл. 428. (1) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок. Когато пристъпва към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването на копие от нея, а когато заповедта е била връчена на длъжника, нов срок за доброволното ѝ изпълнение не се дава. В този случай вместо покана за доброволно изпълнение се изпраща съобщение за образуваното изпълнително дело, както и копие от изпълнителния лист.

(2) Поканата съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. В поканата се съобщават наложените запори и възбрани. Към поканата за доброволно изпълнение се прилага копие от подлежащия на изпълнение акт.

(3) При смърт на длъжника, след като е получил поканата за доброволно изпълнение, но преди да са извършени други изпълнителни действия, съдебният изпълнител, преди да продължи действията си, изпраща на наследниците нова покана за доброволно изпълнение.

(4) Когато съдебният изпълнител преминава от един начин на изпълнение към друг, изпраща на длъжника съобщения за наложения запор и възбрана.

Субективни предели на изпълнителния лист

Чл. 429. (1) Наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника, се установява с писмени доказателства.

(2) Издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Когато наследникът не е приел наследството, съдебният изпълнител определя срока по чл. 51 от Закона за наследството, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано.

(3) Изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ.

Особен представител на длъжника

Чл. 430. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Съдебният изпълнител назначава особен представител на длъжника в случаите по чл. 47, ал. 6, както и когато при пристъпването към изпълнение констатира, че последният няма регистриран постоянен или настоящ адрес. Особеният представител се посочва от съответната адвокатска колегия.

Правомощия на съдебния изпълнител

Чл. 431. (1) Съдебният изпълнител, ако това е необходимо за изпълнението, може да нареди да се отворят сгради на длъжника и да претърсва неговите вещи, жилище и други помещения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Държавните учреждения, общините, организациите и гражданите са длъжни да оказват съдействие на съдебния изпълнител. При поискване полицейските органи са длъжни да окажат съдействие на съдебния изпълнител при възпрепятстване на изпълнението на неговите функции.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 32 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 83 от 2019 г., в сила от 22.10.2019 г.) Съдебният изпълнител има право на достъп до информация в съдебните и административните служби, в т.ч. органите на Националната агенция за приходите, поделенията на Националния осигурителен институт, на централния регистър на ценни книжа, воден от Централния депозитар, на централните депозитари на ценни книжа, на лицата, водещи регистър на държавни ценни книжа, на контролните органи по Закона за движението по пътищата и на други лица, които водят регистри за имущество или разполагат с данни за неговото имущество. Той може да прави справки и да получава сведения във връзка с изпълнението, както и да иска копия и извлечения от документи.

(4) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) За информацията по ал. 3, необходима за съответното изпълнително производство, както и за вписване на обезпечителни мерки по него се дължи съответната държавна или местна такса, освен в случаите по чл. 83, ал. 1 и чл. 84, както и когато информацията е получена по реда на Закона за електронното управление. Таксата се заплаща от взискателя и е за сметка на длъжника.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) В случаите, когато личното присъствие на длъжника е необходимо и той не се явява, въпреки че е получил призовка за това, съдебният изпълнител може да нареди на полицейските органи неговото довеждане.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) При необходимост съдебният изпълнител може да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи спиране от движение на моторно превозно средство, върху което е насочено изпълнение за срок до три месеца.

Спиране на изпълнението

Чл. 432. (1) (Предишен текст на чл. 432 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Изпълнителното производство се спира:

1. от съда в случаите по чл. 245, ал. 1 и 2, чл. 309, ал. 1, чл. 397, ал. 1, т. 3, чл. 438 и 524;

2. по искане на взискателя;

3. в случаите по чл. 229, ал. 1, т. 2 и 3, с изключение на проданта на недвижим имот, за която е било вече направено обявление;

4. в случаите по чл. 282, ал. 2, както и когато обжалваното въззивно решение бъде отменено от Върховния касационен съд;

5. (нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2018 г.) в случаите по чл. 624б;

6. (нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 18.06.2011 г.) в случаите по чл. 627б, ал. 2;

7. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 42 от 2009 г., предишна т. 6 - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) в други случаи, предвидени в закон.

(2) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) За времето на спиране на изпълнителното производство не се правят удръжки върху трудово възнаграждение, друго възнаграждение за труд или обезщетение или върху пенсия. Това правило не се прилага за вземания за издръжка или вземания, произтичащи от непозволено увреждане.

Прекратяване и приключване на изпълнението (Загл. доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.)

Чл. 433. (1) Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато:

1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска;

2. взискателят е поискал това писмено;

3. изпълнителният лист бъде обезсилен;

4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен;

5. посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество;

6. (доп. - ДВ, бр. 49 от 2012 г.) не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл. 83;

7. бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440;

8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

(2) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.

(3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Във всички случаи по ал. 1 и ал. 2 съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори незабавно, след като постановлението за прекратяване или разпореждането за приключване влезе в сила.

(4) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред.

(5) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Прекратяването и приключването на производството не засяга правата, които трети лица са придобили преди това въз основа на изпълнителните действия, както и редовността на извършеното от третото задължено лице плащане на съдебния изпълнител.

Удостоверяване на изпълнителните действия

Чл. 434. (1) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) По образуването, движението и приключването на изпълнителното производство съдебният изпълнител се произнася с разпореждане, освен когато законът предвижда да се произнася с постановление.

(2) (Предишен текст на чл. 434 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) За всяко предприето и извършено от него действие съдебният изпълнител съставя протокол, в който посочва деня и мястото на извършването му, направените от страните искания и заявления, събраната сума и направените разноски по изпълнението.

(3) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Съдебният изпълнител незабавно отбелязва по електронната партида на изпълнителния лист чрез Единния портал за електронно правосъдие връчването му на длъжника, образуването, препращането, прекратяването, приключването на изпълнителното дело, присъединяването и резултата от изпълнението, включително платените на взискателя суми.

Обект на изпълнението

Чл. 442. Взискателят може да насочи изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника.

Съразмерност

Чл. 442а. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) Наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи трябва да са съразмерни с размера на задължението, като отчитат всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено.

(2) По възражение на длъжника и при установяване на несъразмерност съдебният изпълнител вдига съответните обезпечителни мерки.

Замяна на обекта и начина на изпълнението

Чл. 443. Длъжникът може да предложи изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или вземане или да бъде извършено само чрез някои от исканите от взискателя начини на изпълнение. Ако съдебният изпълнител прецени, че предложеният от длъжника начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя, той насочва изпълнението върху посочената от длъжника вещ или вземане.

Несеквестируеми вещи

Чл. 444. Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника - физическо лице:

1. вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, посочени в списък, приет от Министерския съвет;

2. необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а за земеделските стопани - до нова реколта, или равностойността ѝ в други земеделски произведения, ако няма такава;

3. необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца;

4. машините, инструментите, пособията и книгите, необходими лично на длъжника, упражняващ свободна професия, или на занаятчия за упражняване на неговото занятие;

5. земите на длъжника - земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев - за една година;

6. необходимите две глави работен добитък, една крава, пет глави дребен добитък, десет пчелни кошера и домашните птици, както и необходимата храна за изхранването им до нова реколта или до пускането на паша;

7. жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността;

8. предвидените в друг закон вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение.

Отпадане на несеквестируемостта

Чл. 445. (1) От забраните по чл. 444 не могат да се ползват длъжниците относно вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор.

(2) От забраните по чл. 444, т. 5 и 7 не могат да се ползват:

1. длъжниците по задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и от финансови начети;

2. длъжниците за случаи, предвидени със закон.

Несеквестируем доход

Чл. 446. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само:

1. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата - една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;

2. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата - една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;

3. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата - горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.

(2) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Ограниченията по ал. 1 не се отнасят до задължения за издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка.

Несеквестируем доход, получен по сметка в банка

Чл. 446а. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) Несеквестируемостта на доходите по чл. 446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора.

(2) Запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по ал. 1 изцяло, както и спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка.

(3) Когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка.

(4) Банката превежда по сметката на съдебния изпълнител дължимите суми, като съобщава на съдебния изпълнител в срока и по реда на чл. 508, ал. 1 причините за неизпълнението, съответно че по запорираната сметка на длъжника постъпват доходи от пенсия или възнаграждения за работа.

(5) В едноседмичен срок от получаване на съобщението по ал. 4, съответно от възражението на длъжника за наличието на несеквестируем доход съдебният изпълнител уведомява банката за частта, която следва да се превежда съгласно чл. 446.

Недействителност на отказ от закрила

Чл. 447. Всеки отказ на длъжника от закрилата по чл. 444 и 446 е недействителен.

Задължение за деклариране на имуществото и доходите

Чл. 448. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Ако у длъжника не бъде намерено секвестируемо имущество, продажбата на което да покрие разноските по изпълнението, той е длъжен да се яви пред районния съдия и да декларира цялото си имущество и всичките си доходи. Липсата на достатъчно имущество се установява в протокол.

(2) По искане на съдебния изпълнител районният съдия насрочва заседание за явяване на длъжника и взискателя.

(3) Ако длъжникът не се яви, съдът постановява принудителното му довеждане.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Задължението за явяване и представяне на декларация и отговорността за неизпълнението на тези задължения се посочват в призовката до длъжника.

Едновременни действия с поканата за доброволно изпълнение

Чл. 449. (1) Когато изпълнението се насочва върху движима или недвижима вещ, в поканата за доброволно изпълнение се посочва и денят, в който ще се извърши описът. Той може да се извърши и в срока за доброволно изпълнение.

(2) Когато изпълнението се насочва върху имот едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение, в която се посочва имотът, съдебният изпълнител изпраща писмо до службата по вписванията за вписване на възбрана върху този имот.

Запор върху движима вещ или вземане

Чл. 450. (1) Запор върху движима вещ се налага с описване на вещта от съдебния изпълнител.

(2) Запор върху движима вещ или вземане на длъжника може да бъде наложен и с получаване на съобщението за описа или запора, ако в него се посочи точно вещта или вземането, върху които се насочва изпълнението.

(3) Запорът върху вземането на длъжника се смята за наложен спрямо третото задължено лице от деня, в който му е връчено запорното съобщение съгласно чл. 507.

Електронен запор върху вземане по сметка в банка

Чл. 450а. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) Запор върху вземане на длъжника по сметка в банка се налага от съдебен изпълнител чрез запорно съобщение в електронна форма, подписано с квалифициран електронен подпис, изпратено по електронен път чрез унифицирана среда за обмен на електронни запори. Запор върху други вземания на длъжника от банка се извършва по общия ред.

(2) Запорното съобщение, отговорът на банката, съобщението за вдигане на запора, потвърждението за полученото съобщение и другите съобщения във връзка с налагането, изпълнението и вдигането на запора се смятат за получени от адресата с изтеглянето им от средата по ал. 1.

(3) Министърът на правосъдието издава наредба, с която се определят изискванията към средата по ал. 1.

Единна входна точка за запори

Чл. 450б. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2022 г.) (1) Министерството на правосъдието изгражда и поддържа информационна система за единна входна точка за запорите на движими вещи, подлежащи на регистрация по силата на закон. Условията и редът за воденето, съхраняването и достъпа до информационната система се определят с наредбата по чл. 501а, ал. 6 при зачитане правото на достъп до нея и на частноправните субекти с интерес от справки.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на земеделието и храните обменят по електронен път с информационната система по ал. 1 информация за движимите вещи, подлежащи на регистрация във водените от тях регистри по силата на закон.

(3) Съдебните изпълнители са длъжни ежедневно да въвеждат данни в информационната система по ал. 1. За всеки въведен запор се използва квалифициран електронен времеви печат по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014.

(4) Данните може да се подават автоматично от информационните системи, използвани от съответните съдебни изпълнители. Данните се подават по ред и във формат, определени с наредбата по ал. 1.

(5) Достъпът до информационната система по служебен път на държавните органи, на органите на местното самоуправление и местната администрация и на лицата, осъществяващи публични функции, е безплатен.

(6) На базата на съдържащите се в информационната система по ал. 1 данни Министерството на правосъдието предоставя електронни административни услуги за уведомяване за наложен запор и за извършване на справки за наложени запори на всяко лице при спазване на изискванията по Закона за електронното управление. Услугите се заявяват през електронния портал на Министерството на правосъдието.

(7) За предоставяне на услугите Министерството на правосъдието събира такси в размери, определени с тарифа на Министерския съвет.

Действие на запора и на възбраната по отношение на длъжника

Чл. 451. (1) От момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта.

(2) Последиците по ал. 1 настъпват за длъжника от момента на получаване на поканата за доброволно изпълнение, когато изпълнението е насочено върху движима или недвижима вещ и тази вещ е посочена в поканата.

Действие на запора и на възбраната по отношение на взискателя

Чл. 452. (1) Извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, освен ако третото лице - приобретател, може да се позове на чл. 78 от Закона за собствеността.

(2) Когато изпълнението е насочено върху имот, недействителността има действие само за извършените след вписването на възбраната разпореждания.

(3) Взискателят и присъединилите се кредитори могат да искат плащане от третото задължено лице въпреки плащането, което то е направило на длъжника, след като му е било връчено запорното съобщение. Лицата от органите на управление на третото задължено лице отговарят солидарно с него.

Непротивопоставимост на невписаните актове

Чл. 453. На взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят:

1. прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната;

2. решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната;

3. прехвърлянето на вземане, съобщението за което е било направено, след като третото задължено лице е получило запорното съобщение;

4. отчуждаването на движими вещи, владението на които не е било предадено на приобретателя преди налагане на запора, освен ако за отчуждаването има документ с достоверна предхождаща дата;

5. (нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) договори за наем и аренда, както и всички споразумения, с които се предоставя ползването и управлението на движими и недвижими вещи.

Спиране на изпълнението по искане на длъжника

Чл. 454. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Съдебният изпълнител спира изпълнението, ако до предаването на движимата вещ в магазин или борса, съответно преди началото на явния търг с устно наддаване, а за публичната продан на имот - до деня, предхождащ деня на проданта, длъжникът - физическо лице, внесе 20 на сто от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях.

(2) Ако длъжникът не плати някоя от вноските по ал. 1, съдебният изпълнител по молба на всеки от взискателите продължава изпълнението, без длъжникът да може да иска ново спиране.

(3) Алинея 1 не се прилага, когато се продава заложена или ипотекирана вещ или вещ, включена в търговското предприятие на едноличния търговец.

Постъпления по изпълнението

Чл. 455. (1) Всички суми, постъпили по изпълнителното дело от длъжника, от третото задължено лице, от наддавачи и купувачи по проданта, както и от магазините или борсите, извършили проданта на движими вещи, се внасят по сметката на съдебния изпълнител.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2012 г.) Изплащането на дължимите на взискателя и на присъединените кредитори суми става в 7-дневен срок от влизането в сила на разпределението на събраните суми или от изтичането на срока по чл. 191, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и ако липсва законова пречка за това. Изплащането става въз основа на платежни нареждания на съдебния изпълнител, който отбелязва погасяването върху изпълнителния лист.

(3) Когато взискателят и длъжникът не са посочили сметка за превод на постъпилите суми, те остават по сметката на съдебния изпълнител до поискване.

Присъединяване на кредитори

Чл. 456. (1) През всяко време на изпълнението, докато разпределението не е изготвено, в производството могат да се присъединят и други кредитори на същия длъжник.

(2) Присъединяването по ал. 1 става с писмена молба, към която кредиторът прилага изпълнителния си лист или удостоверение от съдебния изпълнител, че листът е приложен към друго изпълнително дело.

(3) Удостоверението съдържа указание за неудовлетворения остатък от вземането, включващ главница, лихви и разноски, и деня, към който е определен остатъкът. В този случай сумите по разпределението се превеждат по сметката на съдебния изпълнител, издал удостоверението, който отбелязва погасяването върху изпълнителния лист.

Последици от присъединяването

Чл. 457. (1) Присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател.

(2) Извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател.

(3) Съобщенията и призоваванията се извършват само до първоначалния взискател.

(4) При иск или жалба от трето лице срещу изпълнителните действия като страна се призовава първоначалният взискател. Присъединените взискатели могат да встъпят в делото като другари. Издаденото решение има сила и спрямо тях, макар и да не са встъпили в делото.

Присъединяване на държавата

Чл. 458. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 32 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите ѝ от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение до Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение.

Присъединяване на кредитор с обезпечен иск

Чл. 459. (1) Кредиторът, в полза на който е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се смята за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Припадащата се на обезпечения кредитор сума се запазва по сметката на съдебния изпълнител и му се предава, след като представи изпълнителен лист. Тази сума се разпределя между останалите взискатели или се връща на длъжника, ако обезпечението бъде отменено.

(2) Алинея 1 се прилага и за ипотекарния и заложния кредитор, както и за кредитора с право на задържане.

Разпределение

Чл. 460. Ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.

Прихващане със суми по разпределението

Чл. 461. Взискателят, на който е възложена вещта, може да прихване от дължимата срещу стойността ѝ сума такава част от вземането си, каквато му се пада по съразмерност.

Предявяване на разпределението

Чл. 462. (1) Съдебният изпълнител предявява разпределението на длъжника и на всички взискатели, които се призовават за това в определен от съдебния изпълнител ден.

(2) Ако в тридневен срок от деня на предявяване на разпределението не бъде подадена жалба, то се смята за окончателно и съдебният изпълнител предава сумите по разпределението.

Решение по разпределението

Чл. 463. (1) В случай че разпределението бъде обжалвано, делото заедно с жалбата се изпраща на окръжния съд, който я разглежда по реда на чл. 278.

(2) Решението на окръжния съд по разпределението подлежи на обжалване пред апелативния съд. Разглеждането на жалбата става по реда на чл. 274. Решението на апелативния съд не подлежи на обжалване.

Оспорване на вземането на присъединен кредитор

Чл. 464. (1) Когато един от взискателите оспорва съществуването на вземането на друг кредитор, той трябва да предяви иск срещу него и длъжника. Предявяването на иска спира предаването на сумата, определена за кредитора с оспореното вземане. Ако искът не бъде предявен в едномесечен срок от разпределението, сумата се предава на взискателя.

(2) Искът може да бъде основан и на факти, които предхождат приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Опис на имот

Чл. 483. Съдебният изпълнител описва посочения от взискателя имот, след като се увери, че той е бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната. Проверката на собствеността се извършва чрез справка в данъчните или нотариалните книги или по друг начин, включително чрез разпит на съседи. Когато няма сигурни данни за собствеността, се взема предвид владението към деня на възбраната.

Съдържание на описа

Чл. 484. (1) Описът съдържа:

1. посочване на изпълнителния лист;

2. мястото, където се извършва;

3. местонахождението, границите на имота, наложените върху него ипотеки и възбрани, както и дължимите данъци;

4. началната цена, от която да започне наддаването;

5. евентуалните възражения на страните и заявените от трети лица права върху описаната вещ.

(2) Сведения за тежестите съдебният изпълнител изисква от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите и от службата по вписванията едновременно с искането за вписване на възбраната.

(3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) В описа се посочва и денят на предявяване на оценката на вещта, когато тя се извършва след описа. В този случай страните се смятат за уведомени за предявяването на оценката, независимо дали са присъствали на описа.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) В описа се посочват също мястото и времето за проданта на вещта, ако взискателят поиска това. В този случай длъжникът се смята уведомен за проданта независимо дали е присъствал на описа.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Описът се подписва от съдебния изпълнител. Описът не се съобщава на страните.

Определяне на началната цена за публична продан

Чл. 485. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) Съдебният изпълнител назначава вещо лице за определяне на стойността на имота. Вещото лице трябва да е вписано в регистъра на независимите оценители по Закона за независимите оценители или в списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица по реда на Закона за съдебната власт.

(2) Заключението на вещото лице се съобщава на страните, които в 7-дневен срок могат да го оспорят. При оспорването страната посочва вещо лице, което отговаря на изискванията по ал. 1, да изготви повторно заключение и внася разноски за извършването му, в противен случай повторно заключение не се извършва.

(3) При две и повече оценки стойността на имота се определя като средноаритметична стойност от всички оценки.

(4) Началната цена на имота, от която да започне наддаването, е 80 на сто от стойността на имота.

(5) Началната цена при първата публична продан не може да е по-ниска от данъчната оценка, когато такава е определена.

(6) Правилата на ал. 2, 3 и 5 се прилагат само при извършване на първата публична продан.

Пазене на недвижим имот

Чл. 486. (1) Имотът се оставя във владение на длъжника до извършване на проданта. Длъжникът трябва да управлява имота като добър стопанин. Той получава имота по описа и е длъжен да го предаде в същото състояние, в което го е приел.

(2) Ако длъжникът не стопанисва добре имота или пречи на огледа от трети лица, съдебният изпълнител предава управлението на друго лице.

Обявяване на проданта

Чл. 487. (1) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Съдебният изпълнител е длъжен след изтичането на една седмица от описа да изготви обявление за проданта, в което посочва собственика на имота, описание на имота, ипотекиран ли е той, има ли установени към момента на възбраната ограничени вещни права върху имота, вписани искови молби, възбрани и договори за наем, цената, от която ще започне проданта, и мястото и деня, в който ще започне и ще завърши проданта.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 49 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Обявлението по ал. 1 се поставя на съответните места в канцеларията на частния съдебен изпълнител, в сградата на районния съд, в общината или кметството по местонахождението на имота, на самия имот и се публикува на интернет страницата на окръжния съд по местоизпълнението, и то най-малко един ден преди посочения в обявлението ден за започване на проданта.

(3) В деня по ал. 2 съдебният изпълнител съставя протокол, в който посочва деня на разгласяване на обявлението. Протоколът се регистрира в районния съд.

(4) Съдебният изпълнител определя времето, през което недвижимият имот може да бъде преглеждан от лицата, които желаят да го купят.

Място на проданта

Чл. 488. (1) Проданта се извършва в сградата на районния съд. Тя продължава един месец и завършва в посочения в обявлението ден.

(2) Книжата за проданта се държат в канцеларията на районния съд на разположение на всеки, който се интересува от имота.

Наддавателни предложения

Чл. 489. (1) За участие в наддаването по сметка на съдебния изпълнител се внася задатък 10 на сто върху началната цена. Взискателят не внася задатък, ако вземането му надвишава неговия размер.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Всеки наддавач посочва предложената от него цена с цифри и с думи и подава предложението си заедно с квитанцията за внесения задатък в запечатан плик. Наддавачът може да направи само едно наддавателно предложение.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.)

(4) Предложенията се подават в канцеларията на районния съд, което се отразява във входящия регистър.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Проданта приключва в края на работното време в последния ден. Наддавателните предложения могат да се оттеглят най-късно в този срок.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Наддавателни предложения от лица, които нямат право да вземат участие в публичната продан, предложения за цена под началната, както и предложения, надхвърлящи началната с повече от 30 на сто, са недействителни.

Лица без право да наддават

Чл. 490. (1) Длъжникът, неговият законен представител, длъжностните лица от канцеларията на районния съд, служителите на съдебния изпълнител, както и лицата, посочени в чл. 185 от Закона за задълженията и договорите, нямат право да вземат участие в наддаването.

(2) Когато имотът е купен от лице, което не е имало право да наддава, проданта е недействителна.

(3) В случая по ал. 2 внесената от купувача сума се задържа за удовлетворение на вземанията по изпълнителното дело, а имотът по искане на който и да е от взискателите може отново да се изнесе на продан.

Неизвършване на проданта при плащане на дълга

Чл. 491. Ако до изтичането на срока за подаване на писмените наддавателни предложения длъжникът внесе всичко по предявените срещу него изпълнителни листове и разноските по изпълнителното дело, проданта не се извършва.

Обявяване на купувач

Чл. 492. (1) В началото на работния ден след изтичането на срока за подаване на писмени наддавателни предложения на определеното място в сградата на районния съд съдебният изпълнител в присъствието на явилите се наддавачи обявява постъпилите наддавателни предложения, за което съставя протокол. В протокола се вписват наддавачите и наддавателните предложения по реда на отварянето на пликовете. За купувач на имота се смята този наддавач, който е предложил най-висока цена. Ако най-високата цена е предложена от повече от един наддавач, купувачът се определя от съдебния изпълнител чрез жребий в присъствието на явилите се наддавачи. Обявяването на купувача се извършва от съдебния изпълнител в протокола, който се подписва от него.

(2) Ако при обявяването на купувача някой от явилите се наддавачи устно предложи цена, по-висока с размера на един задатък, съдебният изпълнител отразява предложението в протокола и след като наддавачът го подпише, съдебният изпълнител пита три пъти има ли желаещи да предложат по-висока цена с размера на още един задатък. Ако постъпи предложение, то се отразява в протокола и наддавачът го подписва. След изчерпване на предложенията за купувач на имота се обявява този наддавач, който е предложил най-висока цена.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Купувачът е длъжен в двуседмичен срок от обявяването му за купувач да внесе предложената от него цена, като приспадне внесения задатък.

Следващ купувач

Чл. 493. Ако цената не бъде внесена в срока по чл. 492, ал. 3:

1. (доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) внесеният от наддавача задатък служи за удовлетворение на взискателите, а когато наддавачът е взискател, вземането му се намалява с размера на един задатък;

2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) съдебният изпълнител обявява за купувач на имота наддавача, който е предложил следващата най-висока цена; ако този наддавач не внесе предложената от него цена в едноседмичен срок от обявяването му за купувач, съдебният изпълнител обявява за купувач наддавача, направил следващото по ред наддавателно предложение и постъпва така до изчерпване на всички наддавачи, предложили цена, равна на началната; наддавачът, който е бил обявен за купувач, но не внесе в срок предложената цена, отговаря по т. 1; след плащане на цената от наддавач, обявен за купувач, внесеният задатък се връща на наддавачите, които не са били обявени за купувачи.

Нова продан

Чл. 494. (1) Ако не са се явили наддавачи или не са били направени валидни наддавателни предложения, или ако купувачът не е внесъл цената и имотът не е бил възложен по реда на чл. 493, т. 2, взискателят има право в едноседмичен срок от съобщението да поиска да се извърши нова продан.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Новата продан се извършва по правилата за първата продан. Тя започва не по-рано от един месец от приключването на първата продан при начална цена, равна на 90 на сто от началната цена по първата продан. Ако и при тази продан имотът не бъде продаден и в едноседмичен срок от съобщението не бъде поискано определянето на нова начална цена, имотът се освобождава от изпълнение и възбраната се заличава по искане на съдебния изпълнител.

Изплащане на цената от взискател

Чл. 495. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Взискателят, обявен за купувач на имот, е длъжен в двуседмичен срок от влизането в сила на разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели, или сумата, с която цената надминава неговото вземане, когато няма други взискатели. Ако не внесе тази сума, той отговаря за вредите и за разноските по проданта, а за имота се прилагат съответно чл. 493, т. 2 и чл. 494, ал. 2.

Постановление за възлагане

Чл. 496. (1) Когато лицето, обявено за купувач по реда на чл. 492 - 494, внесе в срок дължимата сума, съдебният изпълнител му възлага имота с постановление.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 49 от 2012 г.) От деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите.

(3) Ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 490 и при невнасяне на цената. В последния случай купувачът може да отклони уважаването на иска, ако внесе дължимата сума заедно с лихвите, начислени от деня на обявяването му за купувач.

Обявяване на новата продан

Чл. 497. Ако постановлението за възлагането бъде отменено или ако продажбата бъде обявена за недействителна по чл. 496, ал. 3, новата продан се извършва след ново обявяване.

Въвод на купувача

Чл. 498. (1) Купувачът се въвежда във владение на имота от съдебния изпълнител въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане. Купувачът представя удостоверения за платените такси за прехвърляне на имота и за вписване на постановлението за възлагане.

(2) Въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. То може да се брани само с иск за собственост.

(3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Алинея 2 се прилага и спрямо лицата, вписали договори за наем и аренда, след първата ипотека, както и всички споразумения, с които се предоставя ползването и управлението на имота.

Връщане на даденото при съдебно отстранение

Чл. 499. (1) Ако с влязло в сила решение бъде установено, че длъжникът не е бил собственик на продадения имот, купувачът може да иска внесената от него цена, ако тя още не е изплатена на взискателите, а ако е била изплатена, той може да иска от всеки от тях, както и от длъжника това, което е получил. И в двата случая купувачът има право на лихвите и разноските за своето участие в проданта. Той има право също да иска от общината и държавата връщане на платените такси по прехвърлянето.

(2) За връщането на сумите по ал. 1 районният съдия по местонахождението на имота издава изпълнителен лист въз основа на разпределението и на удостоверенията по чл. 498, ал. 1, ако лицата, срещу които се издава листът, са били привлечени в делото, по което е постановено решението. Ако внесената от купувача сума не е изплатена, тя му се връща с платежно нареждане на съдебния изпълнител.

(3) Когато имотът е бил възложен на взискател, той запазва вземането си срещу длъжника и има право да иска по реда на ал. 2 посочените в ал. 1 суми без разноските за своето участие в проданта.

Продан на съсобствен имот

Чл. 500. (1) Когато изпълнението бъде насочено върху съсобствен имот за дълг на някой от съсобствениците, имотът се описва изцяло, но се продава само идеалната част на длъжника.

(2) Имотът може да бъде продаден и изцяло, ако останалите съсобственици се съгласят с това писмено.

Продан на ипотекиран имот

Чл. 501. (1) При продан на ипотекиран имот, която се извършва не по вземането на ипотекарния кредитор, съдебният изпълнител му изпраща съобщение за насрочването на описа и проданта.

(2) В случаите по чл. 494 и 495 ипотекарният кредитор може да участва наравно с другите кредитори.

Насочване на изпълнението върху обща вещ

Чл. 502. (1) Изпълнение на вземане срещу един от съпрузите може да бъде насочено върху вещ, която е съпружеска общност. Съпругът недлъжник може да посочи имущество на съпруга длъжник, върху което да се насочи изпълнението. Ако посоченото имущество е налице и вземането може да се удовлетвори от него, след извършването на описа изпълнението по отношение на вещта съпружеска общност се спира и може да продължи, ако след осребряване на посоченото имущество вземането или част от него остане неудовлетворена.

(2) Когато съпрузите са съгласни изпълнението да бъде насочено върху определена от тях вещ, която е съпружеска общност, прилага се чл. 443.

Съобщаване на съпруга недлъжник

Чл. 503. (1) Когато установи, че вещта, върху която се насочва изпълнение, е съпружеска общност, съдебният изпълнител уведомява съпруга недлъжник.

(2) Съпругът недлъжник може да обжалва изпълнителните действия поради неспазване на чл. 502.

(3) Съпругът недлъжник може да оспори вземането на същите основания и по същия ред, както съпругът длъжник, както и да обжалва изпълнителните действия на същите основания като него.

(4) Съпругът недлъжник може да участва и в наддаването при публичната продан на вещта.

Продан на обща вещ

Чл. 504. (1) Когато изпълнението е насочено върху вещ в съпружеска общност, след продажбата на вещта съдебният изпълнител изплаща половината от получената сума на съпруга недлъжник, а за останалата сума прилага чл. 455, ал. 2 и чл. 460 - 464.

(2) Ако изпълнението се насочи върху имот, прилага се чл. 500.

Осуетяване на проданта и предимство при възлагане

Чл. 505. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Съпругът недлъжник може да осуети проданта, ако до предаването на движимата вещ в магазин или борса, съответно преди началото на явния търг с устно наддаване, а за публичната продан на имот - до деня, предхождащ деня на проданта, внесе по сметка на съдебния изпълнител равностойността на дела на съпруга длъжник от общата вещ според определената цена за продажба в магазин, съответно от цената на имота.

(2) Когато съпругът недлъжник участва в наддаването, той се обявява за купувач, ако при съставянето на протокола по чл. 492, ал. 1 заяви, че желае да купи имота по най-високата предложена цена.

Равенство на дяловете

Чл. 506. В случаите по чл. 504 и 505 съпругът недлъжник не може да противопоставя на взискателя, че поради приноса си в придобиване на вещта има право на по-голям дял, отколкото съпругът длъжник. Взискателят не може да претендира, че на същото основание делът на съпруга длъжник е по-голям.

Запор на вземане

Чл. 507. (1) Запорното съобщение на третото задължено лице се изпраща едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение до длъжника.

(2) В запорното съобщение се забранява на третото задължено лице да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника. Тези вещи трябва да бъдат посочени точно.

(3) От деня на получаване на запорното съобщение третото задължено лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от него вещи или суми.

Запор на сметка

Чл. 507а. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) Запор на банкова сметка на длъжника се налага до размера на дълга по изпълнителното дело.

(2) Когато съдебният изпълнител е допуснал явна несъразмерност по смисъла на чл. 442а, той носи отговорност по чл. 441.

Задължения на третото лице

Чл. 508. (1) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) В едноседмичен срок от връчването на запорното съобщение третото лице трябва да съобщи на съдебния изпълнител:

1. признава ли за основателно вземането, върху което се налага запорът, и готово ли е да го плати;

2. има ли претенции от други лица върху същото вземане;

3. наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции;

4. (нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) превежда ли суми по банкова сметка на длъжника, банката, в която е открита сметката, както и размера на сумата.

(2) Поканата за даване на тези обяснения се съдържа в самото съобщение за налагане на запора.

(3) Ако третото лице не оспорва своето задължение, то внася дължимата от него сума по сметката на съдебния изпълнител или му предава запорираните вещи.

Запор на обезпечено със залог или ипотека вземане

Чл. 509. (1) Ако запорираното вземане е обезпечено със залог, на лицето, което държи заложената вещ, се нарежда да не я предава на длъжника, а да я предаде на съдебния изпълнител, ако третото задължено лице признае дълга.

(2) Ако запорираното вземане е обезпечено с ипотека, запорът се отбелязва в съответната книга в службата по вписванията.

Възлагане за събиране или вместо плащане

Чл. 510. Запорираното вземане се предоставя на взискателя за събиране или по негово искане му се дава вместо плащане. Когато взискателите по изпълнителното дело са няколко, вземането се предоставя за събиране на взискателя, по молба на който е образувано делото, а ако той не желае - на друг взискател, който направи искане за това.

Изпълнение върху предадените вещи

Чл. 511. Върху вещите, които третото задължено лице предава или които е било осъдено да предаде, изпълнението се извършва по реда на чл. 465 - 482.

Запор върху трудово възнаграждение

Чл. 512. (1) Запорът върху трудово възнаграждение се отнася не само за възнаграждението, посочено в запорното съобщение, но и за всяко друго възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа при същия работодател или същото учреждение.

(2) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Третото задължено лице уведомява съдебния изпълнител за обстоятелствата по чл. 508, ал. 1.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Ако длъжникът премине на работа при друг работодател или в друго учреждение, запорното съобщение се препраща там от лицето, което първоначално го е получило, и се смята за изпратено от съдебния изпълнител. Третото задължено лице уведомява съдебния изпълнител за новото място на работа на длъжника и за размера на сумата, удържана до преминаването на другата работа.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Лицето, което плати трудово възнаграждение на длъжника по изпълнението въпреки наложения запор, без да удържа сумата по запора, отговаря лично към взискателя за тази сума солидарно с третото задължено лице.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 86 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г. (*)) Запорното съобщение по вземане за издръжка се вписва в единния електронен трудов запис на длъжника от лицето, което изплаща възнаграждението. Когато длъжникът премине на работа при друг работодател или в друго учреждение, удръжките от възнаграждението му продължават въз основа на това вписване, дори и да не е получено друго запорно съобщение.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Вписването се заличава по нареждане на съдебния изпълнител, наложил запора.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Ако след налагането на запора върху трудовото възнаграждение, трудовото или служебното правоотношение на длъжника бъде прекратено и в едномесечен срок той не уведоми съдебния изпълнител за новата си работа, съдебният изпълнител му налага глоба до 200 лв.

Отговорност на взискателя при събиране на вземането

Чл. 513. Взискателят, който забави събирането на предаденото му вземане, отговаря пред длъжника по изпълнителния лист за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от забавянето.

Разноски по събиране на възложено вземане

Чл. 514. Разноските, които взискателят прави за събиране на предаденото му вземане, остават в негова тежест. Той е длъжен да дава на съдебния изпълнител точна сметка за събраните суми.

Изпълнение върху налични ценни книжа

Чл. 515. (1) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Налагането на запор върху налични ценни книжа става чрез опис и изземването им от съдебния изпълнител, който ги влага в банка. В случай че съдебният изпълнител не намери ценните книжа в държане на длъжника, съдебният изпълнител кани длъжника да ги предаде в двуседмичен срок. За предадените му ценни книжа съдебният изпълнител съставя протокол. Ако длъжникът не предаде ценните книжа в дадения му срок, съдебният изпълнител овластява взискателя, поискал изпълнение върху ценните книжа, да подаде молба по чл. 560 за тяхното обезсилване. При постановяване на решение за обезсилване на ценните книжа съдебният изпълнител извършва продан по реда на ал. 4 въз основа на съдебното решение за обезсилване. В случай че длъжникът по реда на чл. 564, ал. 1 депозира ценните книжа в съда или в банка, съдът прекратява производството по обезсилване и разпорежда ценните книжа да се предадат на съдебния изпълнител. В случай че молбата за обезсилване бъде оспорена от трето лице, което заявява самостоятелни права върху ценните книжа, се прилага редът по чл. 564, ал. 2.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) При налагането на запор върху налични поименни акции или облигации съдебният изпълнител уведомява дружеството за това. Запорът има действие за дружеството от получаване на запорното съобщение. Запорът обхваща всички имуществени права по ценната книга. Ако съдебният изпълнител не може да открие наличните поименни акции или облигации и същите не бъдат предадени доброволно от длъжника съгласно ал. 1, съдебният изпълнител нарежда на дружеството да издаде дубликат на същите, въз основа на който се провежда изпълнението. При отказ или бездействие на управителния орган на дружеството да издаде дубликат, съдебният изпълнител налага глоба по чл. 93, ал. 1, т. 3 и овластява взискателя да подаде молба по чл. 560. Редът за обезсилване на ценни книжа в този случай се прилага съответно спрямо поименните налични ценни книжа.

(3) След налагането на запора взискателят може да поиска:

1. възлагане на вземането по ценната книга за събиране или вместо плащане;

2. извършване на публична продан.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Наличните ценни книжа се продават от съдебния изпълнител съобразно правилата за публична продан на имот по този кодекс поотделно и в пакети. Съдебният изпълнител прехвърля всяка ценна книга по надлежния за нея начин и я предава на купувача след влизането в сила на постановлението за възлагане. Когато ценната книга се прехвърля с джиро, редът на джирата не се прекъсва. Когато изпълнението се извършва въз основа на решение за обезсилване на ценните книжа, купувачът се легитимира пред дружеството и пред трети лица с влязлото в сила постановление за възлагане. Въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане купувачът може да поиска от управителните органи на дружеството да му бъде издаден дубликат на ценните книжа.

Изпълнение върху безналични ценни книжа

Чл. 516. (1) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2019 г., в сила от 22.10.2019 г.) Запор върху безналични ценни книжа се налага чрез изпращане на запорно съобщение до централния регистър на ценни книжа, като едновременно с това се уведомява дружеството. Централният регистър на ценни книжа уведомява незабавно съответния централен депозитар на ценни книжа, при който са регистрирани ценните книжа, и съответния регулиран пазар за наложения запор.

(2) Запор върху държавни ценни книжа се налага чрез изпращане на запорно съобщение до лицето, което води регистър на държавни ценни книжа.

(3) Запорът има действие от момента на връчването на запорното съобщение и обхваща всички имуществени права по ценната книга.

(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 83 от 2019 г., в сила от 22.10.2019 г.) Централният регистър на ценни книжа и когато е приложимо - съответният централен депозитар на ценни книжа, при който са регистрирани ценните книжа, и лицето, което води регистър на държавни ценни книжа, са длъжни в срока по чл. 508 да съобщят на съдебния изпълнител какви ценни книжа притежава длъжникът, наложени ли са други запори и по какви претенции.

(5) От получаване на запорното съобщение безналичните ценни книжа преминават в разпореждане на съдебния изпълнител.

(6) След налагането на запора взискателят може да поиска:

1. възлагане на вземането по ценната книга за събиране или вместо плащане;

2. извършване на публична продан.

(7) Безналичните ценни книжа се продават чрез банка по установения за тях начин. Съдебният изпълнител действа от свое име за сметка на длъжника.

Изпълнение върху дружествен дял на търговско дружество с променлив капитал

Чл. 516а. (Нов - ДВ, бр. 66 от 2023 г.) (1) Запор върху дружествен дял на дружество с променлив капитал се налага чрез изпращане на запорно съобщение до дружеството. Дружеството незабавно вписва запора в книгата на съдружниците.

(2) Запорът има действие от момента на връчването на запорното съобщение и обхваща всички имуществени права от дружествения дял.

(3) Дружеството е длъжно в срока по чл. 508, ал. 1 да съобщи на съдебния изпълнител какви дружествени дялове притежава длъжникът, наложени ли са други запори и по какви претенции.

(4) От получаването на запорното съобщение дружествените дялове преминават в разпореждане на съдебния изпълнител.

(5) След налагането на запора взискателят може да поиска извършване на публична продан.

(6) Съдебният изпълнител продава дружествените дялове по установения за тях начин. Той действа от свое име за сметка на длъжника.

Изпълнение върху дял от търговско дружество

Чл. 517. (1) Запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията. Запорът се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и има действие от вписването му. Агенцията по вписванията уведомява дружеството за вписания запор.

(2) Когато изпълнението е насочено върху дял на неограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител, като констатира изпълнението на условията по чл. 96, ал. 1 от Търговския закон, връчва на дружеството и на останалите неограничено отговорни съдружници изявлението на взискателя за прекратяване на дружеството. След изтичането на 6 месеца съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството. Прекратяването се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.

(3) Когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител връчва на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството. След изтичането на три месеца съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от Търговския закон, или че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството. Прекратяването се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.

(4) Когато изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството, искът за прекратяването му може да бъде предявен след вписването на запора и без да се спазват изискванията на чл. 96, ал. 1 от Търговския закон, без връчването на изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците в дружеството. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено преди приключването на първото заседание по делото. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.

Изпълнение върху обособена част от предприятие

Чл. 517а. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) По искане на взискателя изпълнението може да бъде насочено и върху обособена част от предприятие по смисъла на § 1а от допълнителните разпоредби на Търговския закон. Продажбата на обособена част се извършва по реда на публичната продан на недвижим имот.

Изпълнение върху общ влог

Чл. 518. Изпълнение за вземане срещу един от съпрузите може да се насочи и върху половината от паричен влог в съпружеска общност. Другата половина става личен влог на съпруга недлъжник. Разпоредбите на чл. 503 и 506 се прилагат съответно и при това изпълнение.

Изпълнение върху права върху обекти на индустриална собственост

Чл. 518а. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) Изпълнението може да бъде насочено върху правото върху марка, патент, полезен модел, промишлен дизайн, топология на интегрална схема и сертификат за сорт растение и порода животно. Продажбата на тези права се извършва от съдебния изпълнител по реда на публичната продан на недвижим имот по този кодекс, като началната цена се определя по реда на чл. 468 и 485.

(2) За обезпечаване вземането на взискателя съдебният изпълнител може да наложи запор на правото на длъжника върху съответния обект, който се вписва в държавния регистър, воден за съответния обект.

(3) Обезпечението по ал. 2 има действие по отношение на притежателя на обекта или лицензополучателя на изключителна лицензия от датата на получаване на съобщението за налагане на запора, а по отношение на третите лица - от датата на вписване на запора в държавния регистър, воден за съответния обект.

(4) Продажбата се вписва в държавния регистър по искане на купувача или съдебния изпълнител, към което се прилага заверен препис от влязлото в сила постановление за възлагане. На новия притежател се издава удостоверение.

(5) Продажбата има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в държавния регистър, воден за съответния обект, освен когато специалният закон предвижда действието на прехвърлянето на права да настъпва от публикацията.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2019 г.) При изпълнение върху обекти на индустриална собственост съответно приложение намират правилата на чл. 23 от Закона за марките и географските означения, чл. 4 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, чл. 24 от Закона за промишления дизайн, чл. 19 от Закона за топологията на интегралните схеми и чл. 6 от Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни.

Изпълнение срещу държавни учреждения и общини (Загл. доп. - ДВ, бр. 13 от 2010 г., доп. от ДВ, бр. 13 от 2010 г. е обявено за противоконституционно с РКС № 15 от 2010 г. - ДВ, бр. 5 от 2011 г.)

Чл. 519. (1) (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2010 г., доп. от ДВ, бр. 13 от 2010 г. е обявено за противоконституционно с РКС № 15 от 2010 г. - ДВ, бр. 5 от 2011 г.) Не се допуска изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения и общини.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2010 г., доп. от ДВ, бр. 13 от 2010 г. е обявено за противоконституционно с РКС № 15 от 2010 г. - ДВ, бр. 5 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Паричните вземания срещу държавни учреждения се изплащат от предвидените за това средства по бюджета им. За тази цел кредиторът подава искане за плащане към съответното учреждение, в което посочва номера на изпълнителния лист, издаден в електронна форма. Ако няма такива средства, съответният първостепенен ръководител с бюджет предприема необходимите мерки, за да се предвидят най-късно в следващия бюджет.

Изпълнение срещу общини и бюджетно субсидирани заведения (Загл. изм. - ДВ, бр. 13 от 2010 г., изм. от ДВ, бр. 13 от 2010 г. е обявено за противоконституционно с РКС № 15 от 2010 г. - ДВ, бр. 5 от 2011 г.)

Чл. 520. (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2010 г., изм. от ДВ, бр. 13 от 2010 г. е обявено за противоконституционно с РКС № 15 от 2010 г. - ДВ, бр. 5 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2018 г.) Не се допуска изпълнение върху средствата по банковите сметки на общините и другите бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидия, трансфер или временен безлихвен заем от държавния бюджет, включително чрез бюджетите на общините или чрез други бюджети.

(2) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г.) Не се допуска изпълнение върху средствата от Европейския съюз и по други международни програми и договори на общините и свързаното с тях национално съфинансиране, както и върху средствата от авансово финансиране, когато са предоставени за сметка на държавния бюджет, включително и чрез сметки за средствата от Европейския съюз.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Изпълнението на парични вземания върху друго имущество - частна собственост на длъжниците по ал. 1, се извършва по правилата на този дял.

Предаване на движима вещ

Чл. 521. (1) Присъдената движима вещ, която след поискване от съдебния изпълнител не е предадена доброволно от длъжника, се отнема принудително от него и се предава на взискателя.

(2) Ако вещта не се намира у длъжника или е развалена, от него се събира равностойността ѝ. По същия начин се постъпва, когато се намери само част от вещта. Ако равностойността на вещта не е посочена в изпълнителния лист, тя се определя от съдебния изпълнител след изслушване на страните, а при необходимост - и след разпит на свидетели и вещо лице.

(3) Постановлението за определяне на равностойността подлежи на обжалване по чл. 436. Обжалването на постановлението не спира събирането на равностойността, но съдът може да постанови спирането. Съдът разглежда жалбата в открито заседание с призоваване на длъжника и взискателя. Решението подлежи на обжалване пред апелативния съд, чието решение не подлежи на обжалване.

Въвод във владение

Чл. 522. (1) Лицето, на което е присъден имот, се въвежда във владение. Съдебният изпълнител насрочва ден и час за въвода и уведомява страните. Протоколът се изготвя от съдебния изпълнител на самото място. Ако длъжникът не напусне доброволно имота, той се отстранява принудително.

(2) Решенията по чл. 349 се изпълняват, след като се изплатят на другите съделители съответните части от стойността на имота.

Въвод срещу трето лице

Чл. 523. (1) Ако съдебният изпълнител намери присъдения недвижим имот във владение на трето лице и ако се увери, че това лице е придобило владението на имота след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, той въвежда взискателя във владение на имота. В протокола съдебният изпълнител посочва начина, по който се е уверил, че третото лице е придобило владението след завеждането на делото.

(2) Ако третото лице заявява върху присъдения имот права, които изключват правата на взискателя, съдебният изпълнител отлага изпълнението и дава на третото лице тридневен срок да поиска от районния съд спиране на изпълнението.

Спиране на въвода

Чл. 524. С молбата за спирането третото лице трябва да представи писмени доказателства за претендираното от него право върху имота. Молбата се разглежда в открито заседание с призоваване на взискателя, длъжника и третото лице. Ако съдът я прецени за основателна, той спира изпълнението и дава на третото лице едноседмичен срок да предяви иск в надлежния съд. Ако в дадения срок третото лице не предяви иск, по искане на взискателя спирането се отменя.

Самоволно възвръщане на владението

Чл. 525. (1) Когато изваденото от владение лице по какъвто и да е начин самоволно си възвърне владението върху имота, съдебният изпълнител по искане на взискателя отново го изважда от него.

(2) Лицето по ал. 1 носи и наказателна отговорност по чл. 323, ал. 2 от Наказателния кодекс.

Изпълнение на задължение на заместимо действие

Чл. 526. (1) Когато длъжникът не изпълни едно действие, което е осъден да извърши и което действие може да бъде извършено от друго лице, взискателят може да иска от съдебния изпълнител да го оправомощи да извърши действието за сметка на длъжника.

(2) Взискателят може да поиска от съда длъжникът да бъде осъден да внесе предварително сумата, която е необходима за извършване на действието.

Изпълнение на задължение за незаместимо действие и за бездействие

Чл. 527. (1) Когато действието не може да се извърши от друго лице, а зависи изключително от волята на длъжника, съдебният изпълнител по искане на взискателя принуждава длъжника да извърши действието, като му налага глоба до 200 лв. Ако и след това длъжникът не извърши действието, съдебният изпълнител му налага последователно нови глоби до същия размер.

(2) Правилото по ал. 1 не се прилага за задълженията на работници и служители, които произтичат от трудово или служебно правоотношение.

(3) Когато длъжникът върши противното на това, което с решението е задължен да върши или да търпи, съдебният изпълнител по искане на взискателя му налага за всяко нарушение на това задължение глоба до 400 лв.

(4) Действията на съдебния изпълнител по оправомощаването и по налагане на глобите подлежат на обжалване по реда на чл. 435 - 438.

Изпълнение на задължение за предаване на дете

Чл. 528. (1) Когато пристъпва към изпълнение на задължение за предаване на дете, както и на задължението за последващо връщане на детето, съдебният изпълнител кани длъжника да изпълни доброволно в определеното място и време. Поканата за доброволно изпълнение трябва да бъде връчена на длъжника по възможност две седмици, но не по-късно от една седмица преди определеното време за предаване на детето.

(2) В тридневен срок от връчването на поканата длъжникът трябва да съобщи на съдебния изпълнител:

1. готов ли е да предаде детето в определеното място и време;

2. какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват;

3. в кое място и време е готов да предаде детето.

(3) За неизпълнение в срок на задължението по ал. 2 съдебният изпълнител налага на длъжника глоба по чл. 527, ал. 3 и при необходимост постановява принудителното му довеждане.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) Съдебният изпълнител може да поиска от дирекция "Социално подпомагане" съдействие за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението и за разясняване на длъжника, а при необходимост и на детето, на предимствата на доброволното изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на съдебното решение. Съдебният изпълнител може да поиска от дирекция "Социално подпомагане" да предприеме подходящи мерки по чл. 23 от Закона за закрила на детето, а при необходимост - от полицейските органи - вземането на мерки по чл. 65 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Ако длъжникът не изпълни доброволно, съдебният изпълнител може да му налага глоба по чл. 527, ал. 3 за всяко неизпълнение, както и със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството да отнеме детето принудително и да го предаде на взискателя.

(6) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) След влизане в сила на постановлението за налагане на глоба същото се изпраща на Националната агенция за приходите, която възлага на съдебния изпълнител неговото събиране по реда на този кодекс.

Задържане при препятстване на изпълнението

Чл. 529. Ако длъжникът препятства изпълнението, полицейските органи го задържат и уведомяват незабавно прокуратурата.